You are on page 1of 50

Кирил Банков • Илиана Цветкова • Даниела Петрова

Гергана Николова • Стефчо Наков

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Кирил Банков
Илиана Цветкова
Даниела Петрова
Гергана Николова
Стефчо Наков

ISBN 978-954-01-3869-5

Цена 9,00 лв.


www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg
КИРИЛ БАНКОВ • ИЛИАНА ЦВЕТКОВА
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА • ГЕРГАНА НИКОЛОВА • СТЕФЧО НАКОВ

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Математика
10. клас

ПРОСВЕТА
София
проф. д-р Кирил Георгиев Банков, Илиана Иванова Цветкова
Даниела Петрова Петрова, Гергана Иванова Николова
Стефчо Горчов Наков

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО МАТЕМАТИКА ЗА 10. КЛАС

Редактор Пенка Нинкова


Художник на графичния дизайн Бояна Павлова
Художник на корицата Лало Николов
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Жана Ганчева

Българска. Издание I/2019 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 3. Изд. коли 3,89.
Код 41003101302.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2


www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg

Печат „Ропринт“ ЕАД – София

© Кирил Георгиев Банков, Илиана Иванова Цветкова, Даниела Петрова Петрова,


Гергана Иванова Николова, Стефчо Горчов Наков, 2019 г.
© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн, 2019 г.
© Лало Николаев Николов – художник на корицата, 2019 г.
© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

ISBN 978–954–01–3869–5
СЪДЪРЖАНИЕ

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
НА УЧЕБНИКА ПО МАТЕМАТИКА ЗА 10. КЛАС / 5

СТРУКТУРА НА УЧЕБНИКА ЗА 10. КЛАС/ 6

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ


ПО ТЕМИ И НЯКОИ МЕТОДИЧЕСКИ АКЦЕНТИ / 9

Начален преговор / 9
Примерна тема за входно ниво в два варианта / 9

Ирационални изрази. Ирационални уравнения / 13


Примерна тема за контролна работа в два варианта / 15

Прогресии / 18
Примерна тема за контролна работа в два варианта / 19

Статистика и обработка на данни / 22

Решаване на триъгълник / 23
Примерна тема за контролна работа в два варианта / 25

Елементи от стереометрията / 28
Примерна тема за контролна работа в два варианта / 29

Обобщителен преговор / 32

ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ / 33

3
Уважаеми учители,

Книгата за учителя към учебния комплект по математика за 10. клас съдържа кратки
методически коментари, които имат за цел да ви ориентират в творческия ни замисъл.
Така по-лесно ще можете да използвате учебника съобразно собствения си стил на пре-
подаване.
За уроците към всяка тема са дадени целите и някои методически акценти. Тези кратки
бележки не могат да заменят методиката на обучение по математика. Надяваме се обаче,
че те ще са ориентир и за начинаещите, и за опитните учители да разгърнат по-успешно
творческия си потенциал.
В края на всяка тема от учебното съдържание в книгата за учителя е предложен при-
мерен тест за проверка на знанията на учениците в два равностойни варианта. Всеки тест
съдържа:
● 5 тестови задачи с избираем отговор (правилният отговор е само един от четири
възможности);
● 2 задачи с кратък свободен отговор (ученикът трябва да напише само отговор);
● 1 задача с разширен свободен отговор (ученикът трябва да напише пълното реше-
ние на задачата).
Времето за тяхното решаване е предвидено да е 1 учебен час. Въпреки това съзнава-
ме, че то може да варира в зависимост от възможностите на учениците. Ето защо препо-
ръчваме за оценяване на учениците да използвате или целите тестове, или части от тях,
като се съобразите с времето, което сте предвидили за оценяване, както и с възможнос-
тите на учениците, които оценявате. Препоръчително е да се включват задачи с различен
формат – с избираем отговор, с кратък свободен отговор и с аргументирано решение.
Предвидено е място за записване на отговорите и решенията, така че тестовете може да
се използват директно за копиране от книгата за учителя.

Критерии за оценяване:
Правилен отговор на всяка от задачите с избираем или с кратък свободен отговор се
оценява с по 1 точка – общо най-много 7 точки.
Задача 8 се оценява с цяло число точки от 0 до 4 включително – най-много 4 точки.

Максималният брой точки от теста е 11. Оценката се получава така:


− от 0 до 3 точки – Слаб;
− 4 и 5 точки – Среден;
− 6 и 7 точки – Добър;
− 8 и 9 точки – Много добър;
− 10 и 11 точки – Отличен.

Пожелаваме ви приятна и успешна работа с нашия учебен комплект!

Авторите

4
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА УЧЕБНИКА
ПО МАТЕМАТИКА ЗА 10. КЛАС
Десети клас е последният от трите класа от първия гимназиален етап на средното
образование. Затова обучението в него трябва да затвърди създадените в 8. и 9. клас
предпоставки за успешно завършване на този етап – класовете от 8. до 10.
Учебната програма пo математика за 10. клас е продължение на учебните програми
от предходните класове, като завършва цикъла по математика за първия прогимназиален
етап чрез подготовка за Националното външно оценяване. Това определя важността на
правилното организиране и провеждане на учебно-възпитателния процес във всичките
му аспекти.
При разработването на учебния комплект авторите са се опитали да реализират ця-
лостната дидактическа концепция, в основата на която са целите на обучението по мате-
матика в 10. клас, а именно:
● Разширяване и задълбочаване на знанията на учениците за алгебрични изрази чрез
изучаване на ирационални изрази.
● Разширяване и задълбочаване на знанията на учениците за уравнения чрез изуча-
ване на ирационални уравнения.
● Усвояване на понятието „числова редица“.
● Усвояване на прогресиите – аритметична и геометрична, както и приложенията им
при решаване на различни задачи, включително задачи за проста и сложна лихва.
● Разширяване и задълбочаване на знанията на учениците по статистика и обработка
на данни.
● Разширяване и задълбочаване на знанията на учениците за решаване на триъгълник
чрез синусова и косинусова теорема.
● Разширяване и задълбочаване на знанията на учениците за лице на триъгълник чрез
използване на допълнителни формули.
● Усвояване на елементи от общата част на стереометрията.
● Разширяване и задълбочаване на знанията на учениците за пространствените тела.
● Задълбочаване на логическите знания и умения чрез увеличаване на ролята на мис-
ленето в процеса на обучение за сметка на намаляване на теоретичната информация.
● Показване на връзка на математиката с други учебни дисциплини или ситуации от
ежедневието чрез насочване на дейността на учениците към творческо прилагане на
знанията и опита.
● Обогатяване на методи на разсъждение и развиване на наблюдателност, въображе-
ние и концентрация на мисълта.
● Формиране на положително отношение към математиката, създаване на интерес
и мотивация у учениците за нейното изучаване чрез поднасяне на математическите
знания по атрактивен и забавен начин.

5
СТРУКТУРА НА УЧЕБНИКА ЗА 10. КЛАС
За изучаване на математиката в 10. клас са предвидени 72 учебни часа (36 учебни
седмици по 2 учебни часа на седмица). Учебникът е структуриран по теми и уроци. Раз-
работени са 65 урока. Оставени са 7 часа за проверка и оценка на знанията или като
резервни часове. По преценка на учителя, съобразена с индивидуалните особености на
учениците, резервните часове може да се използват за допълнителна работа върху учеб-
ния материал.
Процентно разпределение на задължителните учебни часове
Препоръчително В учебника
За нови знания до 43 часа до 60% 39 часа 54%
За упражнения над 30% 14 часа 36%
За обобщение 4 часа
За преговор 8 часа
За контрол и оценка (за входно и изходно до 8 часа до 10% 7 часа 10%
ниво, за класни и за контролни работи)

Изложението на учебното съдържание стриктно следва дадената според учебната


програма подредба на темите и подтемите.
Да обърнем внимание, че учебникът е разработен така, че да улеснява учениците,
когато го използват самостоятелно. Разбира се, за тази дейност на учениците са необхо-
дими и компетентни насоки от учителя.
За представяне на учебното съдържание са използвани четири вида уроци – за нови
знания, за упражнения, за обобщение и за преговор.
● В много случаи при въвеждането на нови понятия и правила се използва индуктив-
ният подход. Едновременно с това при геометричния материал продължава използ-
ването на въведения още в 7. клас дедуктивен метод за обосноваване и доказване на
твърдения въз основа на геометрични аксиоми и/или вече доказани теореми. С помощ-
та на въвеждащи задачи се търсят общи закономерности и се осъществяват плавен
преход и приемственост при въвеждането на новите знания. В някои случаи въвеж-
дащите задачи имат проблемен характер и помагат на учениците да изминат пътя на
познанието и сами да открият новите знания и умения. Често пъти при въвеждане на
нови знания се използват и допълнителна информация и закономерности от реалния
живот, чрез които се мотивира необходимостта от тяхното изучаване. Понятията и
правилата за развиване на умения се обясняват и формулират достъпно, като често
са придружени с конкретен пример. С цел обучаването на учениците правилно да за-
писват решение на математическа задача, в урока са дадени кратки и ясни решения на
подбрани задачи с обучаващ характер. Урокът завършва с рубриката „Запомнете!“, с
която се обобщават и систематизират новите понятия и правила от урока. След урока,
в рубриката „Задачи“, са предложени задачи за самостоятелна работа, които нефор-
мално са на две нива: задачи, подобни на тези, решени в урока; задачи, които изискват
комбинирано прилагане на различни знания и умения и творчески подход.
● Уроците за упражнения не съдържат нови знания. Чрез задачи се поддържат изу-
чените знания и се попълват пропуските при усвояването им. Разглеждат се различни
начини и варианти за използване на знанията при решаване на поставени проблеми.

6
Припомнят се важни факти и правила, необходими за решаване на задачите. С голяма
част от задачите на учениците се дава възможност да проявят критическо мислене и
творческа дейност. В края и на тези уроци, в рубриката „Задачи“, са предложени за-
дачи, които може да се използват за допълнителна работа в час или за самостоятелна
домашна работа.
В уроците за нови знания и за упражнение чрез таблици, схеми и рубриката „Прак-
тическо правило“ се подпомагат възприемането и по-лесното усвояване на учебния ма-
териал. Не на последно място е и емоционалното въздействие върху учениците при този
по-различен стил на излагане на математически знания, чрез който се постигат следните
цели:
− подчертават се съществени моменти от учебното съдържание;
− обръща се внимание на типични грешки, допускани от учениците;
− дават се правила за лесно запомняне на алгоритми за решаване на задачи;
− предлагат се различни начини за решаване на поставен проблем.
● В края на всяка тема има урок за обобщение. С тези уроци се систематизират зна-
нията по съответната тема или цикъл от уроци и се разглеждат задачи за поддържане
на тези знания. Освен рубриката „Задачи“ тук е предложен и тест „Задачи за само-
контрол“, с който ученикът да провери и да направи самооценка на своите знания и
умения. С тази цел в края на учебника, в частта „Отговори“, за всяка задача, заедно с
отговора, са посочени страницата в учебника и номерът на задача, която е подобна на
съответната задача от теста. Целта на този тест е да може ученикът да попълни своите
пропуски и успешно да се подготви за контролна или класна работа.
● Уроците за преговор са осем: четири в началото на учебника и четири в края. С
уроците за начален преговор се систематизират някои знания и умения от учебната
програма за 9. клас, които са необходими при изучаването на новите теми в 10. клас.
Успешното представяне на учениците на Националното външно оценяване по мате-
матика изисква разнообразни знания и умения. Във връзка с това с последните четири
урока се прави обобщителен преговор върху изучения материал в 8., 9. и 10. клас, като се
систематизират знанията и уменията за: решаване на изучените уравнения и неравенства
в целия курс; функции и прогресии; ъгли, свързани с окръжността – вписани и описани
многоъгълници; решаване на триъгълник, успоредник и трапец.
В края на годишния преговор е предложен тест за подготовка за НВО, който съдържа
34 задачи върху цялата учебна програма по математика от първия гимназиален етап на
средното образование.
Предложеният към комплекта електронен вариант на учебника съдържа разно-
образни ресурси. Електронният учебник е ефективно средство за организиране на ин-
терактивна и занимателна среда, отговаряща на потребностите на съвременния ученик.
Атрактивните анимации и презентации за онагледяване на определения, твърдения и ал-
горитми при решаване на задачи дават възможност на ученика да е активен участник
в обучителния процес, което е гаранция за трайно усвояване на учебното съдържание.
Друг вид ресурси са интерактивни задачи за упражнения и проверка на разбирането и
усвояването на знанията и уменията. Разнообразният формат на тези задачи (с избираем
отговор, за свързване, със свободен отговор, за наредба, за попълване на текст, за от-
криване на вярност и невярност на твърдение и др.) ангажира вниманието на ученика и
събужда интереса към предмета. Една част от тези задачи са допълнителни и не са вклю-
чени в учебника, което осигурява условия за учене чрез практика и дава възможност на
учителя да разнообрази учебния процес.
Във връзка с предстоящото Национално външно оценяване по математика авторите

7
предлагат и допълнително учебно помагало – „Текуща подготовка по математика за
Национално външно оценяване в 10. клас“, което съдържа 30 теста за целогодишна и
целенасочена подготовка.
Форматът на тестовете съответства на формата за НВО:
● времетраене – 90 минути (два слети учебни часа);
● 20 задачи, от които:
− 15 задачи с избираем отговор, с четири възможни отговора, от които точно един е
правилният;
− 3 задачи с кратък свободен отговор, на които ученикът записва само отговора;
− 2 задачи с разширен свободен отговор, за решаването на които ученикът представя
в писмен вид необходимите обосновки.
Първите тестове обхващат преговорни теми от 8. и 9. клас. Във всеки следващ тест
тематиката постепенно се разширява с нови теми от програмата по математика за 10.
клас. Последните осем теста обхващат цялата учебна програма за НВО и са подходящи
за интензивна подготовка преди изпита.

8
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА УЧЕБНОТО
СЪДЪРЖАНИЕ ПО ТЕМИ И НЯКОИ
МЕТОДИЧЕСКИ АКЦЕНТИ

НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР

общо 4 часа
С началния преговор се актуализират знанията на учениците, необходими при изучава-
нето на учебния материал в 10. клас. В първия урок се систематизират знанията и уменията
на учениците за решаване на системи уравнения с две неизвестни, които са необходими
както при изучаването на темата „Прогресии“, така и при решаването на геометрични зада-
чи. Добре е тук да се обърне внимание на решаването на системи уравнения с две неизвест-
ни, когато и двете уравнения са от втора степен. Учениците трябва да разберат, че основна-
та цел на събирането е да се получи уравнение с едно неизвестно, или линейно уравнение.
В следващите два урока се актуализират геометричните знания за подобни триъгъл-
ници и метричните зависимости между отсечки. Авторите смятат, че този преговор е
необходим за осъществяването на плавното разширяване и изучаване на геометричния
материал в 10. клас с темата „Решаване на триъгълник“.
Във връзка с предстоящото Национално външно оценяване, в урок 4 се системати-
зират знанията за рационални неравенства, а в годишния преговор в края на учебната
година тези знания се актуализират, като се обръща внимание на общото и различното
при решаването на подобни уравнения.
Предлагаме примерен тест, който може да се използва за входно ниво.

9
ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ВХОДНО НИВО В ДВА ВАРИАНТА
Първи вариант
На задачи 1 – 5 оградете буквата пред верния отговор.
1. Коя от наредените двойки (x; y) е решение на уравнението x2 – 3x + 2y – y2 = 1?
А) (–1; 0) Б) (0; –1) В) (1; 0) Г) (0; 1)

2. За коя стойност на реалното число k графиките на функциите f(x) = (2k – 1) x – 5 и


g(x) = 5x + k са успоредни?
А) k = –3 Б) k = –1 В) k = 3 Г) k = 1

3. На чертежа AL е ъглополовяща в триъгълника ABC. C


? cm
Дължината на CL е: L
А) 5 cm 8 cm 9 cm
Б) 6 cm
В) 9 cm A 12 cm B
Г) 15 cm

4. Отношението на две съответни страни в два подобни триъгълника е 3 : 4. Радиусът


на вписаната окръжност в триъгълника с по-голямо лице е 10 cm. Радиусът на вписаната
окръжност в другия триъгълник е:
А) 7,5 cm Б) 6 cm В) 5 cm Г) 4,5 cm

5. Решението на неравенството x2 – x – 2 < 0 е:


А)  ;  2   1;   Б)  ;  1   2;  
В) (–1; 2) Г) (–2; 1)
На задачи 6 и 7 запишете само получения от вас отговор.
2x  3y  7
6. Намерете разликата x – y, ако двойката (x; y) e решение на системата .
3x  2 y  17
Отговор: ___________

7. На чертежа хордите АВ и CD се пресичат в точка М.


Ако MA . MB = 24 cm и MC = 8 cm, намерете дължината на CD. A
C
Отговор: ________ cm

На задача 8 запишете обосновано решение. M D


8. Решете неравенството 2 1 1.
x  3x  10 4
B
Решение: _________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

10
Втори вариант
На задачи 1 – 5 оградете буквата пред верния отговор.
1. Коя от наредените двойки (x; y) е решение на уравнението x2 + 2x – 3y + y2 = 3?
А) (–1; 0) Б) (0; –1) В) (1; 0) Г) (0; 1)

2. За коя стойност на реалното число k графиките на функциите f(x) = 9x – k и


g(x) = (2k + 1)x + 6 са успоредни?
А) k = 5 Б) k = 4 В) k = –4 Г) k = –5
C
3. На чертежа CL е ъглополовяща в триъгълника ABC.
Дължината на BL е: 16 cm 12 cm
А) 6 cm Б) 10 cm
?
В) 12 cm Г) 14 cm
A 8 cm L B
4. Отношението на две съответни страни в два подобни триъгълника е 5 : 3. Радиусът
на вписаната окръжност в триъгълника с по-малко лице е 4,5 cm. Радиусът на вписаната
окръжност в другия триъгълник е:
А) 12,5 cm Б) 10 cm В) 9 cm Г) 7,5 cm

5. Решението на неравенството x2 + x – 2 < 0 е:


А)  ;  2   1;   Б)  ;  1   2;  
В) (–1; 2) Г) (–2; 1)
На задачи 6 и 7 запишете само получения от вас отговор.
3x  2 y  4
6. Намерете разликата x – y, ако двойката (x; y) e решение на системата .
2 x  3 y  19
Отговор: ___________
7. На чертежа MC . MD = 18 cm и MA = 2 cm.
D
Колко сантиметра е дължината на AB?
Отговор: ________ cm C
На задача 8 запишете обосновано решение. M
B A
8. Решете неравенството 1 1.
x 2  2 x  15 5
Решение: _________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

11
Отговори
Първи вариант
Задача 1 2 3 4 5 6 7
Отговор Г В Б А В 6 11

8. Примерни критерии за оценяване:


Привеждаме неравенството във вида 1  1 0. 1 т.
2
x  3x  10 4
Получаваме неравенството x 2  3x  14  0 .
2
1 т.
x  3x  10
Намираме корените на числителя и на знаменателя и ги разполагаме
върху числовата ос по големина: −3 − 65 ; –5; 2; 3  65 . 1 т.
2 2
Намираме решението на неравенството:
   
x   ; 7  65    5; 2    3  65 ;  . 1 т.
 2   2 

Втори вариант
Задача 1 2 3 4 5 6 7
Отговор В Б А Г Г –7 7

8. Примерни критерии за оценяване:


Привеждаме неравенството във вида 1 1 0. 1 т.
x 2  2 x  15 5
Получаваме неравенството x 2  2 x  20  0 .
2
1 т.
x  2 x  15
Намираме корените на числителя и на знаменателя и ги разполагаме
върху числовата ос по големина: 1 − 21 ; –3; 5; 1 + 21 . 1 т.
Намираме решението на неравенството:
 
x  ; 1  21    3; 5   1  21;  . 1 т.

12
ИРАЦИОНАЛНИ ИЗРАЗИ. ИРАЦИОНАЛНИ УРАВНЕНИЯ

6 часа нови знания, 3 часа упражнения и 1 час обобщение – общо 10 часа


Разделът може да се раздели на два подраздела: „Ирационални изрази“ и „Ирационал-
ни уравнения“.
Първата част – „Ирационални изрази“, е естествено продължение на дефинираните
и изучени в 8. клас ирационални числа (съдържащи квадратен корен) и действията с тях.
При дефинирането на понятието в урок 5 се обръща особено внимание на дефиницион-
ното множество и множеството от стойности на един ирационален израз. Добре е в уроци
6, 7 и 8 да се създадат необходимите условия за изследователска дейност на учениците,
които, като използват правилата за преобразуване на рационални изрази и квадратни
корени, сами да достигнат до правилата за преобразуване на ирационални изрази, като
се обръща внимание и на съществените разлики. Разглеждането на различни начини за
преобразуване на ирационални изрази ще допринесе за систематизиране на знанията и
уменията на учениците. По преценка на учителя може да се разгледат случаи на преобра-
зуване на изрази, при които се използват формули за съкратено умножение, включващи
трета и по-висока степен. Препоръчваме в рамките на урок 8 да се направи 15-минутно
писмено изпитване върху преобразуване на ирационални изрази.
Втората част на раздела – „Ирационални уравнения“, е нова в учебната програма
за 10. клас. Темите разглеждат понятието „уравнение“ в нов аспект. При решаването
му е необходимо да се подчертае, че познатите теореми за еквивалентни уравнения се
прилагат съвместно със специфичните особености и изисквания на квадратния корен.
В урок 9 за първи път на учениците се налага да правят разлика между тъждествени и
нетъждествени преобразувания, между еквивалентни уравнения и уравнения следствие.
За обосновка, че едно число е корен или не е корен на дадено уравнение, за първи път
са прави проверка за вярност в даденото уравнение – дейност, пряко свързана с опре-
делението на понятието „корен на уравнение“. Онагледяването на стъпките за решаване
на ирационално уравнение с помощта на таблица и с презентация ще допринесе за трай-
ното усвояване на алгоритъма. В урок 10 и в някои от следващите уроци се дава идеята
и за решаване на ирационални уравнения чрез оценка на дефиниционните множества и
множествата от стойности на участващите в уравнението функции. Тази идея може да се
доразвие в часовете за разширена и/или допълнителна подготовка при утвърдени такива
в училищния учебен план. В уроци 11 и 12 са разглеждат основни типове уравнения с
два радикала и методите за тяхното решаване. Подходящо е учениците да се научат сами
да правят избор за целесъобразност и оптималност на един или друг метод за решаване
на конкретни задачи. Със задача 3 в урок 12 се актуализират знанията на учениците за
решаване на дробни уравнения. При възможност може да се разглеждат различни типови
задачи, подобни на предложените, като преподавателят сам прецени при кой от методите
учениците срещат по-големи трудности.
В урок 13 се разглежда рационалният метод за решаване на ирационални уравнения
чрез въвеждане на ново неизвестно, т.е. чрез полагане. Показани са различни начини на
полагане, като преподавателят може да предложи повече от един вариант за въвеждане
на ново неизвестно на една и съща задача с цел оптимизиране на решението. При работа
в часовете от Раздел Б на учебния план може да се разгледат въвеждането на повече от
едно ново неизвестно и свеждането на ирационалното уравнение до система от рационал-
ни уравнения, познати от съдържанието на учебната програма в 9. клас. В избираемите
и/или факултативните часове учебният материал може да се надгради с параметризация

13
на ирационалните уравнения, свързани с оценка на допустими и екстремални стойности
на функциите, участващи в тях.
Въпреки че не е обособен урок за моделиране на реална ситуация с ирационални из-
рази или с уравнение, новите понятия в уроците се въвеждат с конкретни геометрични
конструкции, използващи Питагоровата теорема, лица на фигури и други зависимости.
При възможност преподавателят може да покаже такива зависимости, свързани с някои
физични, химични или природни процеси.
В урока за обобщение преподавателят има възможност да припомни основните етапи,
методи и дейности, свързани с ирационални изрази и уравнения. Предложен е и вариант
за самоконтрол, при който ученикът сам може да прецени нивото на овладяване на изу-
чавания материал.
След този урок предлагаме да се направи контролна работа за диагностициране на
индивидуалното ниво на постигане на очакваните резултати от темата „Ирационални из-
рази и уравнения“.

14
ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА КОНТРОЛНА РАБОТА В ДВА ВАРИАНТА
Първи вариант
На задачи 1 – 5 оградете буквата пред верния отговор.
1. Кой от изразите с променлива x е ирационален?
А) 3x − 2 3 Б) 2 + 3
x
В) 5 − 2 x Г) 12

2. Коя от стойностите на x е от дефиниционното множество на израза 2 x  4 ?


5 x
А) –2 Б) 5 В) 6 Г) 9

3. Кое от уравненията има корен x = –1?


А)  x  1 x  1  0 Б) 5x  1  x  3
В) x=x Г) 5  x2  1  x

4. Решенията на уравнението x  x  12 са:


А) x = 9 Б) x = 12 В) x = 16 Г) x = 16 и x = 9

5. Кое от уравненията НЯМА реален корен?


А) x  x3  0 Б) x 1  x 1  0
В) x2  4  x  2  0 Г) 2x  4  2  x
На задачи 6 и 7 запишете само получения от вас отговор.
6. Корените на уравнението x  x  1  3 са:
Отговор: ___________

7. Дефиниционното множество на израза x + 2 е:


x2 + 2 x
Отговор: ___________
На задача 8 запишете обосновано решение.
8. Решете уравнението x 2  3x  2  x 2  3x .

Решение: _________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

15
Втори вариант
На задачи 1 – 5 оградете буквата пред верния отговор.
1. Кой от изразите с променлива x е ирационален?
А) x + 11 Б) 12 + x
x 6
В) 54 Г) x x

2. Коя от стойностите на x НЕ е от дефиниционното множество на израза x − 3 ?


1− x
А) –2 Б) –1 В) 0 Г) 1

3. Кое от уравненията има корен x = 2?


А)  3x  6  1  x  0 Б) 4  x2  2  x
В) 3x  7  1  x Г) x2  x2 0

4. Решенията на уравнението 2 x  x  3 са:


А) x = 3 Б) x = 1 В) x = 9 Г) x = 1 и x = 9

5. Кое от уравненията има реален корен?


А)  x  3  x  3  0 Б) x  x2 0
2

В) x  x  3  0
2
Г) x4  2 x 0
На задачи 6 и 7 запишете само получения от вас отговор.
6. Корените на уравнението x  2 x  1  2 са:
Отговор: ___________

7. Дефиниционното множество на израза x − 3 е:


x 2 − 3x
Отговор: ___________
На задача 8 запишете обосновано решение.
8. Решете уравнението 6 x  x 2  6 x  x 2  12 .

Решение: _________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

16
Отговори
Първи вариант
Задача 1 2 3 4 5 6 7
Отговор В А Г А Б x=2  ; 2    0;  
8. Примерни критерии за оценяване:
Определяме DM:  ; 0  3;   . Полагаме x 2  3x  y , y ≥ 0. 1 т.
Получаваме уравнението y2 – y – 2 = 0. Намираме корените
y1 = 2 и y2 = –1. 1 т.
Понеже y ≥ 0, единствената възможност е y = 2. Получаваме уравнението
x 2  3x  2 . 1 т.
Намираме корените x1 = –1 и x2 = 4. Проверяваме, че и двата
корена са от DM на даденото уравнение (или правим проверка). 1 т.

Втори вариант
Задача 1 2 3 4 5 6 7
Отговор Г Г Б Б А x=1  ; 0    3;  
8. Примерни критерии за оценяване:
Определяме DM: [0; 6]. Полагаме 6 x  x 2  y, y ≥ 0. 1 т.
Получаваме уравнението y + y – 12 = 0. Намираме корените
2

y1 = 3 и y2 = –4. 1 т.
Понеже y ≥ 0, единствената възможност е y = 3. Получаваме уравнението
6 x  x2  3 . 1 т.
Намираме корена x = 3. Проверяваме, че коренът е от DM на даденото
уравнение (или правим проверка). 1 т.

2. Книга за учителя по математика за 10. клас – К. Банков и др. 17


ПРОГРЕСИИ

10 часа нови знания, 3 часа упражнения и 1 час обобщение – общо 14 часа


Този раздел дава възможности за онагледяване на изучавания материал и за възла-
гане на проекти на учениците. Примерите от света около нас, дадени в уроците, както и
задачите от древността, са разбираеми за учениците и илюстрират свойства на редиците.
Често учениците в първите часове трудно правят разлика между поредния елемент
на редица и неговата стойност. За целта в урок 15 може да се използват няколко карти,
които да се номерират. Така учениците по-лесно ще разберат, че стойността на първата
карта a1 е това, което тя изобразява.
Уроците от 16 до 19 са посветени на изучаване на аритметичната прогресия.
При изучаване на свойствата на аритметична прогресия учениците може да бъдат
разделени в групи, на които да се възложат задачи: 1) Да се определи кои от дадени прог-
ресии са растящи редици и кои са намаляващи, като са дадени a1 и d; 2) Да се намери
сборът от 5 или 6 двойки членове на прогресия, равноотдалечени от краищата на прог-
ресията: например a1 + a11, a2 + a10, a3 + a9, a4 + a8, a5 + a7; 3) За аритметична прогресия
да се намерят: a1 + a3, 2a2, a4 + a6, 2a5, a10 + a12, 2a11. Прогресиите за задачи 2) и 3) може
да бъдат зададени на дъската с първите си няколко члена. С така формулираните задачи
учениците ще упражнят формулата за общия член на аритметичната прогресия и ще се
създадат условия те сами да открият някои от свойствата ѝ.
Уроците от 20 до 23 за геометрична прогресия са разработени по аналогичен начин
на аритметичната прогресия.
В уроци 24 и 25 за комбинирани задачи от аритметична и геометрична прогресия е
необходимо да се обърне внимание на двете условия, с които се съставя система уравне-
ния: (1) уравнение, изразяващо зависимостта, дадена в условието на задачата; (2) урав-
нение, използващо свойствата на „втората“ (новополучената) прогресия. Използването
на различни схеми за онагледяване на условията на тези задачи ще допринесе за тяхното
усвояване и осмисляне.
При преподаване на лихва (уроци 26 и 27) може да се определи ученик за „банкер“,
а друг – за „внасящ пари“ в банката. Банкерът казва какъв е лихвеният процент за оп-
ределен период, а внасящият пари ученик посочва сумата, която ще внесе в банката.
Учениците решават така поставената задача. При решаване на задачите, свързани с лих-
ва, е подходящо учениците да използват калкулатори или компютри за извършване на
смятането.
Предлагаме ви някои проектни задачи, които може да се поставят на учениците при
изучаване на раздела за прогресии:
Примери за числа на Фибоначи в природата; Примери за аритметична прогресия в
света около нас; Примери за геометрична прогресия в света около нас; Съставяне на
комбинирани задачи от аритметична и геометрична прогресия; Задачи, свързани с лихва.
В урока за обобщение е добре да се обърне внимание на приликите и разликите на
понятията „аритметична и геометрична прогресия“ и техните свойства.

18
ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА КОНТРОЛНА РАБОТА В ДВА ВАРИАНТА
Първи вариант
На задачи 1 – 5 оградете буквата пред верния отговор.
1. Намерете a12 на редицата с общ член an  2 за n Î .
2n   1
n 1

А) 2 Б) 2 В) 1 Г) 1
25 23 13 11
2. Петият член на геометрична прогресия a1, a2, a3, …, an, …, за която a1 = –5 и q = –2, е:
А) –80 Б) –40 В) 50 Г) 160

3. Разликата на аритметична прогресия a1, a2, a3, …, an, …, за която a16 = 36 и a1 = 12, е:
А) 3,2 Б) 3 В) 1,6 Г) 1,5

4. Намерете първия член a1 и сбора S6 на първите 6 члена на геометрична прогресия


a1, a2, a3, …, an, …, за която a6 = –192 и q = –2.
А) a1 = 6; S6 = –126 Б) a1 = 6; S6 = –378
В) a1 = –6; S6 = 126 Г) a1 = –6; S6 = 378

5. Като използвате калкулатор, намерете на колко лева е нараснала сумата от 3000 лв.
за 2 години, ако е вложена в банка при 4% сложна годишна лихва.
А) 4368 лв. Б) 3374,59 лв. В) 3244,80 лв. Г) 3120 лв.
На задачи 6 и 7 запишете само получения от вас отговор.
6. Дадена е редица с общ член an = n2 – 3n + 5. Ако числото 59 е член на редицата,
определете кой е номерът му в редицата.
Отговор: ___________
7. Дадени са аритметична прогресия a1, a2, a3, …, an, …, за която a4 + a12 = –30, и гео-
b
метрична прогресия b1, b2, b3, … с частно q, за която 12 = 9 . Намерете сбора
b10
S15 + 2q, където S15 е сборът на първите 15 члена на аритметичната прогресия.
Отговор: ___________
На задача 8 запишете обосновано решение.
8. Три числа са последователни членове на растяща геометрична прогресия, като сбо-
рът на първите две числа е 18. Ако увеличим второто и третото число съответно с 4 и
с 2 и запазим първото число, ще получим последователни членове на аритметична прог-
ресия. Намерете първоначално дадените числа.
Решение: _________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

19
Втори вариант
На задачи 1 – 5 оградете буквата пред верния отговор.
1. Намерете a3 на редицата с общ член an + 1 = an + n за n Î , ако a1 = 5.
А) 6 Б) 7 В) 8 Г) 10

2. Единадесетият член на аритметична прогресия a1, a2, a3, …, an, …, за която a1 = –18
и d = –2, е:
А) 4 Б) –8 В) –38 Г) –40

3. Частното на геометрична прогресия a1, a2, a3, …, an, …, за която a6 = 5 и a1 = 160, е:


А) 1 Б) 0,5 В) 2 Г) 6,4
31

4. Намерете първия член a1 и сбора S12 на първите 12 члена на аритметична прогресия


a1, a2, a3, …, an, …, за която a12 = –17 и d = –6.
А) a1 = 115; S12 = 792 Б) a1 = 115; S12 = 588
В) a1 = 49; S12 = 396 Г) a1 = 49; S12 = 192

5. Като използвате калкулатор, намерете на колко лева е нараснала сумата от 2000 лв.
за 4 години, ако е вложена в банка при 2% сложна годишна лихва.
А) 2124,42 лв. Б) 2164,86 лв. В) 2204,46 лв. Г) 11 022 лв.
На задачи 6 и 7 запишете само получения от вас отговор.
6. Намерете частното на растяща геометрична прогресия a1, a2, a3, …, an, …, за която
a1 = 20 и сборът на първите три члена е S3 = 195.
Отговор: ___________
7. Дадени са аритметична прогресия a1, a2, a3, …, an, …, за която a12 = 3, и геометрич-
на прогресия b1, b2, b3, …, bn, …, за която b6 . b14 = 4. Намерете произведението S23 . b10,
където S23 е сборът на първите 23 члена на аритметичната прогресия.
Отговор: ___________
На задача 8 запишете обосновано решение.
8. Три числа са последователни членове на растяща аритметична прогресия и сборът
им е 12. Ако увеличим първото и третото число съответно с 3 и с 6 и запазим второто
число, ще получим последователни членове на геометрична прогресия. Намерете даде-
ните числа.
Решение: _________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

20
Отговори
Първи вариант
Задача 1 2 3 4 5 6 7
Отговор Б А В А В 9 –219 или –231

8. Примерни критерии за оценяване:


За написване на двете прогресии a, 18 – a, b и ÷ a, 22 – a, b + 2 1 т.
18  a   ab
2

За съставянe на системата 1 т.
2  22  a   a   b  2 
За намиране на решенията на системата (13,5; 1,5) и (6; 24) 1 т.
За извода, че решение е само a = 6 и b = 24 1 т.
Забележка:
Задачата може да се реши и чрез записване на прогресиите
a1, a1q, a1q2 и ÷ a1, a1q + 4, a1q2 + 2 и съставяне на необходимата система.

Втори вариант
Задача 1 2 3 4 5 6 7
Отговор В В Б Г Б 2,5 ±138

8. Примерни критерии за оценяване:


За написване на двете прогресии ÷ a, b, 12 – (a + b) и
a + 3, b, 18 – (a + b) 1 т.
2b  a  12   a  b  
За съставянe на системата 2 1 т.
b   a  3 18   a  b  
За намиране на решенията на системата (–2; 4) и (13; 4) 1 т.
За извода, че решение е само a = –2 и b = 4 1 т.
Забележка:
Задачата може да се реши и чрез записване на прогресиите
÷ a1, a1 + d, a1 + 2d и a1 +3, a1 + d, a1 + 2d + 6 и съставяне на необходимата система.

21
СТАТИСТИКА И ОБРАБОТКА НА ДАННИ

3 часа нови знания – общо 3 часа


Тази кратка тема е нова в учебната програма за 10. клас. В нея се допълват някои ста-
тистически знания и умения, изучаването на които започва в предишните класове (още
от 5. клас).
В урок 29 се преговаря представянето на данни с таблици и диаграми като една от ос-
новните страни на описателната статистика. Важен елемент от новите знания е да се раз-
берат понятията „генерална съвкупност“ (или „популация“) и „извадка“. Това е свързано
и с най-общата идея за провеждане на статистическо изследване: Често пъти генерална-
та съвкупност съдържа толкова много елементи, че изучаването на интересуващото ни
свойство не е възможно да стане чрез събиране на данни от цялата популация. В такива
случаи данни се събират не от всеки елемент на генералната съвкупност, а само от онези,
които са попаднали в извадката. Другото важно понятие в урока е „наредена извадка“
(или „вариационен ред“). Учениците трябва да свикнат, че за целите на обработката на
данни е по-удобно те да са представени като вариационен ред.
В урок 30 се изучават трите важни величини, които описват централните тенденции:
средноаритметично (средна стойност), медиана и мода. Въпреки че с първата от тях уче-
ниците са запознати още в 6. клас, тук е добре да се обърне внимание на факта, че средно-
аритметичното представя „средата“ и в някакъв смисъл „обезличава“ крайностите. Друг
важен момент е, че средноаритметичното, медианата и модата имат смисъл за числови
статистически променливи, докато за променливи, чиито стойности се изразяват с думи,
има смисъл само модата. В урока се изучава и понятието „квартили“, които са в основата
на така нареченото петчислено представяне на данни.
Основната цел на урок 31 е да обясни на учениците смисъла на средноаритметично-
то, медианата и модата, най-вече от гледна точка на това коя от тези величини е добре
да се използва за описание на централните тенденции в различни случаи. Основното,
което трябва да разберат учениците, е: (1) Средноаритметичното се влияе от наличието
на малък брой екстремални стойности, които са съществено различни от болшинството
от стойности. Използва се, когато няма „екстремални стойности“ и когато стойностите
на медианата и модата са „близки“ до средноаритметичното; (2) Медианата не се влияе
съществено от наличието на екстремални стойности. Използва се при наличие на такива
стойности или когато средноаритметичното, медианата и модата се различават същест-
вено; (3) Модата се използва, когато стойностите на променливата се изразяват с думи.
Тъй като тази тема е много кратка, считаме, че няма възможност да се направи кон-
тролна работа върху нея. Вместо това предлагаме на учителите да поставят проектна
работа на учениците. Например учениците може да се насочат към сайта на Националния
статистически институт (http://www.nsi.bg/), където в раздел „Статистически данни“ мо-
гат да се намерят данни от различни области на живота. От учениците може да се поиска
да анализират някои такива данни (например намиране на централни тенденции) или да
ги интерпретират (каква информация може да се извлече от данните). Подходящо е такъв
проект да се даде през втория от трите часа и да се коментира по време на третия час.

22
РЕШАВАНЕ НА ТРИЪГЪЛНИК

10 часа нови знания, 4 часа упражнения и 1 час обобщение – общо 15 часа


Традиционната методическа последователност за изучаване на тригонометрични функ-
ции е следната: първо в 9. клас се определят тригонометричните функции синус, косинус,
тангенс и котангенс на остър ъгъл в правоъгълен триъгълник; след това в 10. клас въведе-
ните понятия се обобщават за ъгли от 0° до 180°. Затова в началото на урок 32 е необхо-
димо да се систематизират знанията за тригонометричните функции на остър ъгъл и по ес-
тествен начин да се стигне до тяхното представяне като координати на точка от единичната
окръжност, която лежи в първи квадрант на правоъгълна координатна система.
Целесъобразно е учениците да усвоят добре често използваното нанасяне на ъгъл с
връх в началото на правоъгълна координатна система.
В урок 33 се разширяват дефинициите за функциите: sinα; cosα; tgα; cotgα за
α Î [0°; 180°]. Трябва да се обърне внимание на функционалните стойности на тези
функции. Решаването на задачи за определяне на знака на тригонометрични функции и
изрази дава възможност да се акцентира върху разширяването на допустимите стойности
на аргумента и съответните функционални стойности.
В следващите уроци чрез решаване на задачи се доказва верността на основното
тригонометрично тъждество sin2α + cos2α = 1 за всеки ъгъл от интервала [0°; 180°] и
tgα . cotgα = 1 за α ≠ 0°, 90°, 180°, което дава възможност на учениците да комбинират
новите и старите знания в позната ситуация. Доказват се и тъждествата за ъгли, допъл-
ващи се до 180°, като се използват новите понятия за тригонометричните функции, което
затвърждава знанията и уменията на учениците (урок 34). Разширява се и таблицата със
стойностите на тригонометричните функции на често използвани ъгли. Съответствието
между ъгъл и стойност на тригонометрична функция дава възможност по зададена функ-
ция да се определя съответният ъгъл. Пак чрез решаването на задачи учениците имат
възможност да докажат и нови тригонометрични тъждества за остър ъгъл α:
sin(90° + α) = cosα, cos(90° + α) = –sinα, tg(90° + α) = –cotgα, cotg(90° + α) = –tgα (урок
35). Може да мотивирате учениците, като ги подтикнете да открият сами различни при-
ложения на новите знания.
Едно от основните приложения на тригонометрията е решаване на геометрични зада-
чи. Няколко са важните теореми, които помагат за това. Една от тях е така наречената
синусова теорема, която се доказва в урок 36. В следващия урок 37 се разглеждат две
основни задачи за решаване на триъгълник чрез използване на синусова теорема:
● по дадени страна и два ъгъла;
● по дадени две страни и ъгъл срещу една от тях.
Тук е добре да се наблегне на следното практическото правило: Ако за триъгълник са
дадени две страни и ъгъл срещу по-малката от тях, след намирането на синуса на ъгъла
срещу другата дадена страна чрез синусовата теорема, трябва да се съобрази, че този
ъгъл може да бъде както остър, така и тъп, т.е. съществуват два различни триъгълника с
дадените елементи – един остроъгълен и един тъпоъгълен.
След това вниманието се насочва към установяване на еднозначно определяне на три-
ъгълник чрез:
● страна и два ъгъла;
● две страни и ъгъл срещу по-голямата от тях.
Урокът за упражнение върху синусова теорема (урок 38) насочва вниманието към
задачи с приложение на теоремата в различни ситуации.

23
Следващото основно приложение на тригонометрията при решаването на триъгълник
е така наречената косинусова теорема. В урок 39 се доказва теоремата и се развиват уме-
нията на учениците да я прилагат директно в произволен триъгълник. Следва урок 40, в
който се използва косинусовата теорема, за да се реши триъгълник, определен по един
от следните два начина:
· по дадени три страни;
· по дадени две страни и ъгъл между тях.
Извежда се непосредствено следствие от косинусовата теорема за изразяване на ко-
синусите на ъглите на произволен триъгълник чрез дължините на страните му. Насочва
се вниманието към еднозначното определяне на ъгъл в интервала [0°; 180°] при даден
косинус и определянето на вида на триъгълник според ъглите.
В упражнението (урок 41) за приложение на косинусовата теорема задачите развиват
уменията на учениците да използват твърдението за ъгли, допълващи се до 180°.
В следващите два урока (уроци 42 и 43), в които се извеждат формули за медианите и
ъглополовящите в произволен триъгълник, учениците затвърждават знанието и умението
да прилагат косинусовата теорема в различни ситуации.
В практиката често се налага пресмятане на лицето на равнинни фигури и това е зани-
мавало хората още в дълбока древност. Триъгълникът е основна планиметрична фигура
и често разделяме геометрични фигури на триъгълници, за да определим лицето им. Още
в 5. клас се изучава лице на триъгълник. В 10. клас (уроци 44 и 45) знанията се допълват
с още няколко формули за лице на триъгълник. При доказването на някои от формулите
се използват уменията на учениците да прилагат синусовата теорема.
В обобщителния урок 46 към темата „Тригонометрични функции“ се систематизират
всички нови знания от този дял. Това осигурява по-успешното им осъзнаване, анализ и
прилагането им на практика.
Даденият след този урок тест в рубриката „Задачи за самоконтрол“ е за самостоятел-
на работа вкъщи. След решаването на теста учениците могат да проверят своите отгово-
ри на посочената страница и да се самооценят.

24
ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА КОНТРОЛНА РАБОТА В ДВА ВАРИАНТА
Първи вариант
На задачи 1 – 5 оградете буквата пред верния отговор.
1. Ъгъл α е нанесен така, че върхът му е в началото на правоъгълна координатна
система, едното рамо на ъгъла съвпада с положителната посока на оста Ox, а второто му
рамо пресича единичната окръжност в точка P. Ако α = 120°, то координатите на точка
P са:
       
А)  1 ;  3  Б)   3 ; 1  В)   1 ;  3  Г)   1 ; 3 
 2 2   2 2   2 2   2 2 
2. За DABC е дадено, че BC = 4 3 cm и BAC = 60°. Дължината на описаната около
триъгълника окръжност е равна на:
А) 4π cm Б) 8π cm В) 16π cm Г) 24π cm

3. Ако радиусът на описаната около равнобедрения DABC окръжност е 15 cm и коси-


нусът на един от ъглите му е − 4 , то дължината на основата на триъгълника е:
5
А) 6 cm Б) 9 cm В) 18 cm Г) 20 cm

4. Намерете лицето на DABC, ако AC = 5 cm, BC = 8 cm и ACB = 60°.


А) 20 3 cm2 Б) 20 cm2 В) 10 3 cm2 Г) 10 cm2

5. Дължините на страните на триъгълник са 13 cm, 7 cm и 8 cm. Мярката на най-голе-


мия ъгъл в триъгълника е:
А) 90° Б) 120° В) 150° Г) 135°
На задачи 6 и 7 запишете само получения вас отговор.
6. Намерете ъглополовящата на най-големия ъгъл в триъгълник с дължини на страни-
те 4 cm, 8 cm и 9 cm.
Отговор: _________ cm
7. В равнобедрен триъгълник с основа 10 cm медианата към бедрото е с дължина
66 cm. Намерете дължината на бедрото.
Отговор: _________ cm
На задача 8 запишете обосновано решение.
8. За DABC е дадено, че AB = 4 cm, AC = 15 cm и BC = 13 cm.
а) Намерете лицето на триъгълника.
б) Намерете радиусите на вписаната и на описаната за триъгълника окръжност.
в) Определете вида на триъгълника според ъглите.
Решение: _________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

25
Втори вариант
На задачи 1 – 5 оградете буквата пред верния отговор.
1. Ъгъл α е нанесен така, че върхът му е в началото на правоъгълна координатна
система, едното рамо на ъгъла съвпада с положителната посока на оста Ox, а второто му
рамо пресича единичната окръжност в точка P. Ако α = 150°, то координатите на точка
P са:
       
А)  1 ;  3  Б)   3 ; 1  В)   1 ;  3  Г)   1 ; 3 
 2 2   2 2   2 2   2 2 
2. За DABC е дадено, че BC = 3 2 cm и BAC = 45°. Дължината на описаната около
триъгълника окръжност е равна на:
А) 3π cm Б) 9π cm В) 6π cm Г) 12π cm

3. Ако радиусът на описаната около равнобедрения DABC окръжност е 25 cm и ко-


6
синусът на един от ъглите му е − 7 , то основата на триъгълника е равна на:
25
А) 8 cm Б) 12 cm В) 18 cm Г) 24 cm

4. Намерете лицето на DABC, ако AC = 5 cm, BC = 8 cm и ACB = 30°.


А) 10 cm2 Б) 10 3 cm2 В) 20 cm2 Г) 20 3 cm2

5. Дължините на страните на триъгълник са 2 2 cm, 2 cm и 2 5 cm. Мярката на


най-големия ъгъл в триъгълника е:
А) 90° Б) 120° В) 135° Г) 150°
На задачи 6 и 7 запишете само получения вас отговор.
6. Намерете ъглополовящата на средния по големина ъгъл в триъгълник с дължини на
страните 6 3 cm, 6 cm и 12 cm.
Отговор: _________ cm

7. В равнобедрен триъгълник с основа 8 cm медианата към бедрото е с дължина 57 cm.


Намерете дължината на бедрото.
Отговор: _________ cm
На задача 8 запишете обосновано решение.
8. За DABC е дадено, че AB = 7 cm, AC = 15 cm и BC = 20 cm.
а) Намерете лицето на триъгълника.
б) Намерете радиусите на вписаната и на описаната за триъгълника окръжност.
в) Определете вида на триъгълника според ъглите.
Решение: _________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

26
Отговори
Първи вариант
Задача 1 2 3 4 5 6 7
Отговор Г Б В В Б 14 cm 8 cm

8. Примерни критерии за оценяване:


За намерено:
а) лицето 24 cm2; 1 т.
б) радиуса на вписаната окръжност r = 1,5 cm; 1 т.
радиуса на описаната окръжност R = 65 cm. 1 т.
8
в) За установяване, че триъгълникът е тъпоъгълен. 1 т.

Втори вариант
Задача 1 2 3 4 5 6 7
Отговор Б В А А В 4 3 cm 10 cm

8. Примерни критерии за оценяване:


За намерено:
а) лицето 42 cm2; 1 т.
б) радиуса на вписаната окръжност r = 2 cm; 1 т.
радиуса на описаната окръжност R = 12,5 cm. 1 т.
в) За установяване, че триъгълникът е тъпоъгълен. 1 т.

27
ЕЛЕМЕНТИ ОТ СТЕРЕОМЕТРИЯТА

10 часа за нови знания, 4 часа упражнения и 1 час обобщение – общо 15 часа


В 5. и 6. клас учениците са разгледали някои пространствени форми и са изучили
основни свойства на телата. В 10. клас те за първи път се запознават с общата стере-
ометрия. Поставени са основите на нейното изграждане. Една от целите е учениците
да продължат запознаването с аксиоматичния подход в изграждането на една математи-
ческа теория – нещо, което те са виждали при аксиоматичното изучаване на планиметри-
ята в 7. клас.
В урок 47 са формулирани аксиомите в равнината и пространството, като е направе-
на аналогия между някои от тях. Дадени са и три теореми, които дават възможност да
определим еднозначно една равнина. Добре е да обърнем внимание, че за да докажем
теоремите, разполагаме само с основните понятия и аксиомите и най-често използваният
метод на доказателство е чрез допускане на противното. Задачите за упражнение в този
урок, както и в следващите четири урока са тясно свързани с теорията и нейното пряко
приложение.
В урок 48 трябва да се акцентира на съществуването на кръстосани прави в прос-
транството и е добре да се обясни как се намира ъгълът между тях. Тук много помага
използването на знанията на учениците за куб и паралелепипед, за да могат по-лесно да
възприемат новите понятия и твърдения.
В следващия 49 урок се разглеждат взаимните положения между права и равнина и се
акцентира върху критериите за успоредност и за перпендикулярност на права и равнина.
Продължение на изследването на взаимните положения между права и равнина е урок
50. В този урок се изучава основната за стереометрията теорема за трите перпендикуля-
ра. За по-лесното ѝ разбиране и усвояване е добре да се дадат повече примери, като се
ползват и знанията за телата от прогимназиалния курс.
В последния за общата част на стереометрията урок 51 се разглеждат взаимните поло-
жения на две равнини и се въвеждат понятията „двустенен ъгъл“ и „линеен на двустенен
ъгъл“, които често затрудняват учениците. Тук биха помогнали отново повече нагледни
примери.
За всички уроци дотук е подходящо в часовете да се използват максимално електрон-
ните ресурси и колкото е възможно повече да се онагледява, защото учебният материал,
предвиден в програмата, съдържа много нови понятия, задачите са теоретични и учени-
ците трудно навлизат в тематиката. По преценка на преподавателя може да не се доказват
всички теореми за сметка на по-подробното обяснение и онагледяване.
В следващите пет урока (от 52 до 56) се актуализират знанията за многостени – приз-
ма и пирамида, техните основни елементи, намиране на лице на повърхнина и обем. Тук
е важно да се обърне внимание на връзката между елементите на многостените и новите
знания от общата част на стереометрията. Също така да се изгради умение да се опреде-
лят равнини и в тях да се прилагат знанията от планиметрията. В двата урока за упражне-
ние върху пирамида са разгледани различни типове основни задачи.
Уроците от 57 до 60 са посветени на ротационните тела. Тук е предвиден само един
урок за упражнения, защото надграждането на знанията от прогимназията е сравнително
малко. Акцентът е върху задачи от практиката.
Урок 61 е за обобщение и преговор и целта му е да систематизира знанията по стере-
ометрия, изучени в 10. клас.

28
ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА КОНТРОЛНА РАБОТА В ДВА ВАРИАНТА
Първи вариант
На задачи 1 – 5 оградете буквата пред верния отговор.
1. Ъгълът между равнините (АСС1) и (BDD1) в куба АBCDA1B1C1D1 е:
А) 0° Б) 45° В) 60° Г) 90°

2. Обемът на куб с диагонал, равен на 12 cm, е:


А) 64 cm3 Б) 64 3 cm3 В) 192 cm3 Г) 192 3 cm3

3. Цилиндър е получен чрез въртене на квадрат със страна 5 cm около една от страни-
те му. Лицето на повърхнината на цилиндъра е:
А) 25π сm2 Б) 50π сm2 В) 100π сm2 Г) 125π сm2

4. Даден е прав кръгов конус с образуваща 12 cm и височина 6 cm. Обемът му е:


А) 108π cm3 Б) 216π cm3 В) 294π cm3 Г) 300π cm3


5. Височината на пирамида с основа равнобедрен трапец е равна на 5  2 3 cm. 
 
Средната основа и бедрото на трапеца са съответно с дължини 10  4 3 cm и 8 3 cm,
а ъгълът при голямата му основа е 60°. Обемът на пирамидата е:
А) 52 cm3 Б) 52 3 cm3 В) 10 + 8 3 cm3 Г) 104 cm3
На задачи 6 и 7 запишете само получения от вас отговор.
6. Лицето на повърхнината на правилен тетраедър е 36 3 cm2. Намерете обема на
тетраедъра.
Отговор: ___________

7. Диагоналът на основата на правилна четириъгълна призма е равен на 8 2 cm, а


диагоналът на околна стена е равен на 10 cm. Намерете лицето на повърхнината на при-
змата.
Отговор: ___________
На задача 8 запишете обосновано решение.
8. Дадена е триъгълна пирамида ABCM, за която ръбът MA е перпендикулярен на
равнината на основата (ABC).
а) Намерете ъгъла между околната стена (MAB) и равнината на основата (ABC).
б) Намерете лицето на повърхнината на пирамидата, ако MA = 4 2 cm, а основата е
равнобедрен правоъгълен триъгълник с хипотенуза ВС = 8 cm.
Решение: _________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

29
Втори вариант
На задачи 1 – 5 оградете буквата пред верния отговор.
1. Ъгълът между равнините (АСС1) и (BСС1) в куба АBCDA1B1C1D1 е:
А) 0° Б) 45° В) 60° Г) 90°

2. Обемът на куб с диагонал, равен на 18 cm, е:


А) 324 cm3 Б) 324 3 cm3 В) 648 cm3 Г) 648 3 cm3

3. Цилиндър е получен чрез въртене на квадрат със страна 3 cm около една от страни-
те му. Обемът на цилиндъра е:
А) 9π сm3 Б) 12π сm3 В) 18π сm3 Г) 27π сm3

4. Даден е прав кръгов конус с образуваща 10 cm и височина 6 cm. Лицето на повърх-


нината на конуса е:
А) 128π cm2 Б) 144π cm2 В) 288π cm2 Г) 384π cm2

 
5. Височината на пирамида с основа равнобедрен трапец е равна на 5  2 3 cm.

 
Средната основа и бедрото на трапеца са съответно с дължини 5  2 3 cm и 4 3 cm,
а ъгълът при голямата му основа е 60°. Обемът на пирамидата е:
А) 26 cm3 Б) 15 3 cm3 В) 8 + 6 3 cm3 Г) 78 cm3
На задачи 6 и 7 запишете само получения от вас отговор.
6. Лицето на повърхнината на правилен тетраедър е 9 3 cm2. Намерете радиуса на
описаната около основата окръжност. Отговор: _________

7. Диагоналът на основата на правилна четириъгълна призма е равен на 8 2 cm, а


диагоналът на околна стена е равен на 10 cm. Намерете обема на призмата.
Отговор: _________
На задача 8 запишете обосновано решение.
8. Дадена е триъгълна пирамида ABCM, за която ръбът MA е перпендикулярен на
равнината на основата (ABC).
а) Намерете ъгъла между околната стена (MAС) и равнината на основата (ABC).
б) Намерете лицето на повърхнината на пирамидата, ако MA = 2 2 cm, а основата е
равнобедрен правоъгълен триъгълник с хипотенуза ВС = 4 cm.
Решение: _________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

30
Отговори
Първи вариант

Задача 1 2 3 4 5 6 7

Отговор Г Г В Б Г 18 2 cm3 320 cm2

8. Примерни критерии за оценяване:


За намерено:
а) 90°; 1 т.
б) лицето на основата 16 cm2; 1 т.
сбора на лицата на двете еднакви околни стени 32 cm2; 1 т.
лицето на третата околна стена 16 3 cm2 и лицето

на повърхнината на пирамидата 48  16 3 cm2.  1 т.
Втори вариант

Задача 1 2 3 4 5 6 7

Отговор Б Г Г Б А 3 cm 384 cm3

8. Примерни критерии за оценяване:


За намерено:
а) 90°; 1 т.
б) лицето на основата 4 cm2; 1 т.
сбора на лицата на двете еднакви околни стени 8 cm2; 1 т.
лицето на третата околна стена 4 3 cm2 и лицето
 
на повърхнината на пирамидата 12  4 3 cm2. 1 т.

31
ОБОБЩИТЕЛЕН ПРЕГОВОР

общо 4 часа
В този раздел се преговарят някои теми, изучавани в 8., 9. и 10. клас, за които авто-
рите смятат, че са важни за подготовката на учениците за Националното външно оценя-
ване при завършване на 10. клас. В урок 62 се обобщават и систематизират знанията за
квадратни, биквадратни и дробни уравнения и неравенства, като се обръща внимание на
приликите и разликите при тяхното решаване. Систематизират се и знанията и уменията
за решаване на ирационални уравнения. В урок 63 се обобщават и систематизират знани-
ята за функции и прогресии. В уроци 64 и 65 се актуализират и систематизират знанията
по геометрия. В последния урок е предложен тест за подготовка за НВО, който съдържа:
● 15 тестови задачи с избираем отговор (правилният отговор е само един от четири
възможности);
● 10 задачи с кратък свободен отговор (ученикът трябва да напише само отговор);
● 9 задачи с разширен свободен отговор (ученикът трябва да запише пълното реше-
ние на задачата).
Препоръчваме някои от задачите да се решават с участието на всички ученици с цел
отстраняване на типични грешки. При самостоятелно решаване на част от задачите и
използване на дадените отговори учениците сами могат да установят степента си на го-
товност за НВО.

32
УТВЪРДИЛ
Директор: ...........................................................................
(Име, фамилия, подпис)
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
по учебния предмет математика за 10. клас


по Тема на
ред урочната Очаквани резултати от обучението Методи при работа

Учебна
единица

седмица
Бележки/
коментари

1 2 3 4 5 6
1. Начален преговор
1 1 Системи Умее да решава линейни системи уравнения с Систематизиране на знанията от предиш-
уравнения с две неизвестни, както и системи от втора сте- ната учебна година. Разглеждане на приме-
две неиз- пен, в които само едното или и двете уравнения ри. Самостоятелна работа.
вестни са квадратни.

3. Книга за учителя по математика за 10. клас – К. Банков и др.


2 1 Подобни Умее да доказва подобност на триъгълници, Систематизиране на знанията от предиш-
триъгъл- като използва признаците. Умее да намира по- ната учебна година. Разглеждане на приме-
ници добни триъгълници в геометрични конструкции ри. Самостоятелна работа.
и да ги използва за решаване на задачи.

3 2 Метрични Умее да използва метричните зависимости Систематизиране на знанията от предиш-


зависи- между отсечки (включително тригонометрич- ната учебна година. Разглеждане на приме-
мости меж- ните функции на остър ъгъл) за решаване на ри. Самостоятелна работа.
ду отсечки задачи.

4 2 Рационални Умее да решава линейни, квадратни и дроб- Систематизиране на знанията от предиш-


неравенства ни неравенства. Умее да използва метода на ната учебна година. Разглеждане на приме-
интервалите за решаване на неравенства от ри. Самостоятелна работа.
по-висока степен.

33
34
1 2 3 4 5 6
5 3 Контролна Контрол и оценка. Самостоятелна работа за диагностика на
работа входното ниво на учениците.

2. Ирационални изрази. Ирационални уравнения


6 3 Ирационал- Знае понятието „ирационален израз“. Умее да Дискусия, ръководена от преподавателя.
ни изрази определя допустими стойности. Умее да нами- Рационална работа с учебник. Упражнение
ра числена стойност на ирационален израз. и самостоятелна работа.

7 4 Преобра- Умее да извършва тъждествени преобразува- Работа с учебник. Използване на вариатив-


зуване на ния на ирационални изрази. ност при решаване на задачите. Упражне-
ирационал- ние и самостоятелна работа.
ни изрази

8 4 Рационали- Умее да рационализира изрази от вида Дискусия, ръководена от преподавателя.


зиране на f  x f  x Упражнение и самостоятелна работа.
k , k , , .
ирационал-
ни изрази a b a b g  x g  x  h  x

9 5 Упражне- Умее да извършва тъждествени преобразува- Систематизиране на знанията за преобра-


ние върху ния на ирационални изрази. Умее да рациона- зуване на ирационални изрази. Разглежда-
преобра- лизира ирационални изрази. не на примери. Самостоятелна работа.
зуване на
ирационал-
ни изрази

10 5 Ирационал- Умее да решава ирационално уравнение с един Дискусия, ръководена от преподавателя.


ни уравне- радикал. Знае смисъла на понятията „еквива- Рационална работа с учебник. Използване
ния с един лентни уравнения“ и „уравнения следствие“. на мултимедия – презентация за онагледя-
квадратен ване на алгоритъма.
радикал
1 2 3 4 5 6
11 6 Упражне- Умее да решава ирационално уравнение с един Систематизиране на знанията за решаване
ние върху радикал. Разбира смисъла на релациите „след- на ирационални уравнения с един радикал.
ирационал- ва“ и „еквивалентност“. Използване на вариативност при решаване
ни уравне- на уравнения. Самостоятелна работа.
ния с един
квадратен
радикал

12 6 Ирационал- Умее да решава ирационално уравнение с два Дискусия, ръководена от преподавателя.


ни уравне- квадратни радикала. Използване на вариативност при решаване
ния с два на уравнения. Използване на мултимедия
квадратни – презентация за онагледяване на алгори-
радикала тъма.

13 7 Упражне- Умее да решава ирационално уравнение с два Систематизиране на знанията за решаване


ние върху квадратни радикала. Умее да прави избор на на ирационални уравнения с два радикала.
ирационал- метод за рационално решаване на уравнение. Разглеждане на примери. Самостоятелна
ни уравне- работа.
ния с два
квадратни
радикала

14 7 Ирационал- Умее да решава ирационално уравнение чрез Дискусия, ръководена от преподавателя.


ни уравне- полагане. Умее да прави оценка и избор за ра- Използване на вариативност при решаване
ния, които ционалност на различни варианти за полагане. на уравнения. Самостоятелна работа.
се решават
чрез пола-
гане

35
36
1 2 3 4 5 6
15 8 Ирационал- Умее да определя допустими и числени стой- Обобщаване и систематизиране на знания-
ни изрази. ности и да извършва тъждествени преобразу- та от раздела. Самостоятелна работа.
Ирационал- вания на ирационални изрази. Умее да решава
ни уравне- ирационално уравнение без параметър, с
ния – об- най-много два квадратни радикала. Познава
общителен различни методи за решаване на ирационално
урок уравнение.
16 8 Контролна Контрол и оценка. Самостоятелна работа.
работа вър-
ху темата
„Ирацио-
нални изра-
зи. Ира-
ционални
уравнения“
3. Прогресии
17 9 Числови Знае понятието „числова редица“ и умее да Изложение от преподавателя, дискусия,
редици. намира членове на рекурентни и нерекурент- изследователски подход, работа по групи,
Начини за ни редици; знае какво е общ член; разпознава възлагане на проекти.
задаване крайните и безкрайните числови редици; умее
на числови да определя монотонност на редица.
редици
18 9 Арит- Разпознава аритметичната прогресия; умее Анализ, дискусия, обяснения от препода-
метична да намира членове на редицата, като използва вателя.
прогресия. формулата за общия ѝ член; умее да намира
Формула за елементи на прогресията (първи член, разлика,
общия член брой на членовете); определя монотонност на
на арит- прогресията по дадена разлика.
метична
прогресия
1 2 3 4 5 6
19 10 Свойства Умее да прилага свойствата на аритметичната Изследователски подход при откриване на
на арит- прогресия за намиране на нейни членове. свойствата и работа по групи в търсене на
метичната зависимости, разказ.
прогресия

20 10 Формула Умее да прилага подходящата формула за сбо- Разказ, насочване на мисленето, дискусия,
за сбора ра от първите n члена на аритметична прогре- анализ.
от първите сия; умее при даден сбор Sn да намира членове
n члена на на прогресията.
аритметич-
на прогре-
сия

21 11 Упражне- Умее да решава права и обратна задача с из- Аналогия и разлики с разглеждани про-
ние върху ползването на формулите за an и Sn и свойс- блемни ситуации, анализ и синтез, работа
аритметич- твата на прогресията за намиране на нейни по групи, самостоятелна работа.
на прогре- елементи.
сия

22 11 Геометрич- Разпознава геометрична прогресия; умее да Търсене на прилики и разлики с аритме-


на прогре- намира членове на редицата, като използва тичната прогресия, анализ, изследовател-
сия. Форму- формулата за общия ѝ член; умее да намира ски подход.
ла за общия елементи на прогресията (първи член, частно,
член брой на членовете); определя монотонност на
прогресията по дадено частно.

23 12 Свойства Умее да прилага свойствата на геометричната Активизиране и интензифициране на про-


на гео- прогресия за намиране на нейни членове, раз- цеса на мислене, делови игри, анализ.
метричната познава задачите с повече от едно решение.
прогресия

37
38
1 2 3 4 5 6
24 12 Формула Умее да прилага формулата за сбора от първи- Разказ на древна задача, изложение и дис-
за сбора от те n члена на геометрична прогресия; умее при кусия, групова работа.
първите n даден сбор Sn да намира членове на прогреси-
члена на ге- ята.
ометрична
прогресия

25 13 Упражне- Умее да решава права и обратна задача с из- Аналогия и разлики с разглеждани про-
ние върху ползването на формулите за an и Sn и свойс- блемни ситуации, работа по групи, диску-
геометрич- твата на прогресията за намиране на нейни сия, самостоятелна работа.
на прогре- елементи.
сия

26 13 Комбини- Умее да решава комбинирани задачи, т.е. да Мозъчна атака, анализ и синтез, рационал-
рани задачи избере неизвестни и да използва свойствата на ност при решаване на задачи.
от аритме- прогресиите при съставяне на система, с която
тична и ге- задачата може да се реши.
ометрична
прогресия

27 14 Упражне- Умее да разпознава комбинираните задачи, Активизиране на учениците чрез решаване


ние върху както и да прилага алгоритъма за решаването на конкретни проблемни ситуации, откри-
комбинира- им; умее да моделира с прогресии. ване на рационални методи на решаване,
ни задачи от анализ, дискусия, самостоятелна работа.
прогресии

28 14 Проста лих- Знае понятията: лихва, проста и сложна лихва, Ролеви игри в класната стая, като се из-
ва. Сложна лихвен процент, лихвен период, капитализи- ползват познати и хипотетични житейски
лихва ране, първоначален капитал, нараснала сума, ситуации, използване на калкулатори и
депозит. Умее да прилага формулите за проста компютри при изчисленията.
и сложна лихва.
1 2 3 4 5 6
29 15 Прак- Умее да решава задачи, свързани с влог, кре- Ролеви игри и използване на житейски
тически дит, рента, лизинг; знае как се намира погаси- ситуации, използване на информационните
задачи, телна вноска. технолигии при изчисленията.
свързани
със сложна
лихва

30 15 Прогресии Преценява кои знания да приложи в конкретна Мозъчна атака, анализ и синтез, поставяне
– обобщи- ситуация и да намери рационално решение; на проблемни ситуации.
телен урок умее да прецени верността на резултата и да го
интерпретира съдържателно; умее да обоснова-
ва изводи.

31 16 Контролна Контрол и оценка. Самостоятелна работа.


работа вър-
ху темата
„Прогре-
сии“

4. Статистика и обработка на данни


32 16 Описателна Знае понятията „генерална съвкупност“ и „из- Систематизиране на знания от предишни
статистика вадка“. Използва вариационен ред за предста- учебни години. Работа с информация,
вяне на статистически данни. представена по различни начини.

33 17 Централни Умее да пресмята централни тенденции (сред- Обяснение от преподавателя. Дискусия.


тенденции ноаритметично, медиана, мода). Умее да прави Използване на електронни ресурси.
– мода, петчислено представяне на данни.
медиана и
средноарит-
метично

39
40
1 2 3 4 5 6
34 17 Приложе- Умее да подбере подходящата величина, за Разглеждане на примери. Използване на
ние на ста- да изрази централните тенденции в конкретни реални данни. Използване на електронни
тистиката и случаи. ресурси. Самостоятелна работа.
обработка
на данни
5. Решаване на триъгълник
35 18 Тригоно- Знае и умее да прилага тригонометрични функ- Систематизиране на знанията за тригоно-
метричните ции на остър ъгъл в правоъгълен триъгълник метричните функции на остър ъгъл и плав-
функции и знае основните тригонометрични тъждества, но преминаване към тяхното представяне
синус, свързани с тях. като координати на точка от единичната
косинус, окръжност, която лежи в първи квадрант
тангенс и на правоъгълна координатна система.
котангенс на Използване на електронни ресурси.
остър ъгъл
(преговор с
разширение)

36 18 Тригоно- Знае определенията на тригонометричните Обяснение от преподавателя. Дискусия.


метричните функции в интервала [0°; 180°]. Използване на електронни ресурси.
функции
синус, коси-
нус, тангенс
и котангенс
в интервала
[0°; 180°]
37 19 Основни Знае основните тригонометрични тъждества на Аналогия и разлики с познати ситуации.
тригоно- един и същ ъгъл, на ъгли, допълващи се до 90° Обяснение от преподавателя. Разглеждане
метрични или до 180°, и може да ги прилага при нами- на примери.
тъждества в ране на числена стойност на тригонометричен
интервала израз.
[0°; 180°]
1 2 3 4 5 6
38 19 Таблица за Умее да намира стойностите на тригонометрич- Обяснение от преподавателя. Самостоя-
стойностите ните функции за някои специални ъгли, както и телна работа.
на тригоно- ъгъла по дадена стойност на функцията.
метричните
функции от
някои спе-
циални ъгли
в интервала
[0°; 180°]

39 20 Синусова Знае синусовата теорема за триъгълник и умее Анализ, дискусия, самостоятелна работа.
теорема да я прилага.

40 20 Решаване Знае синусовата теорема за триъгълник и умее Мозъчна атака, анализ и синтез, поставяне
на про- да решава произволен триъгълник с помощта на проблемни ситуации.
изволен на синусовата теорема.
триъгълник
с помощта
на синусова
теорема –
основни
задачи

41 21 Упражне- Знае синусовата теорема за триъгълник и умее Анализ и синтез, самостоятелна работа.
ние върху да я прилага в различни ситуации.
синусова
теорема

42 21 Косинусова Знае косинусовата теорема за триъгълник и Анализ, дискусия, самостоятелна работа.


теорема умее да я прилага.

41
42
1 2 3 4 5 6
43 22 Решаване Знае косинусовата теорема за триъгълник и Диалог, анализ и създаване на проблемни
на произво- умее да решава произволен триъгълник с по- ситуации.
лен триъ- мощта на косинусова теорема. Умее да опреде-
гълник с ля вида на триъгълник според ъглите.
помощта на
косинусова
теорема –
основни
задачи

44 22 Упражне- Знае косинусовата теорема за триъгълник и Анализ, синтез, самостоятелна работа.


ние върху умее да я прилага в различни ситуации.
косинусова
теорема

45 23 Формули за Знае и умее да прилага формули за медиани и Анализ, синтез, обяснение от преподавате-
медиани на ъглополовящи за произволен триъгълник. ля. Разглеждане на примери.
триъгълник.
Формули
за ъглопо-
ловящи на
триъгълник

46 23 Упражне- Знае и умее да прилага формули за медиани Систематизиране на знания. Самостоятел-


ние върху и ъглополовящи за произволен триъгълник. на работа.
формули Разбира на конкретно ниво понятието „необхо-
за медиани димо и достатъчно условие“.
и ъглопо-
ловящи на
триъгълник
1 2 3 4 5 6
47 24 Формули Знае и умее да прилага формули за лице на Откриване на рационални методи на реша-
за лице на произволен триъгълник. ване. Разглеждане на примери.
триъгълник

48 24 Упражне- Знае и умее да прилага формули за лице на Самостоятелна работа.


ние върху произволен триъгълник в различни ситуации.
формули
за лице на
триъгълник

49 25 Решаване Умее да преценява вярност и целесъобразност Обобщаване и систематизиране, разглеж-


на триъгъл- при избор на подход при решаването на проб- дане на примери, самостоятелна работа.
ник – об- лем. Умее да моделира геометрични ситуации с
общителен уравнения и системи уравнения.
урок

50 25 Контролна Контрол и оценка. Самостоятелна работа.


работа вър-
ху темата
„Решаване
на триъгъл-
ник“

6. Елементи от стереометрията
51 26 Прави и Ученикът знае аксиомите в равнината и прос- Фронтална дискусия, използване на
равнини в транството. Умее да определя равнина по чети- нагледни средства – модели, компютърна
простран- рите начина и прилага знанията си в задачи. анимация, клипове.
ството

43
44
1 2 3 4 5 6
52 26 Взаимно Ученикът знае какви са взаимните положения Фронтална дискусия, използване на
положение на две прави в пространството и умее да нами- нагледни средства – модели, компютърна
на две пра- ра ъгъла между тях. анимация, клипове.
ви и ъгъл
между тях
53 27 Взаимно Ученикът знае какви са взаимните положения Лекционно-дискусионен метод на препо-
положение на права и равнина, критерия за перпендику- даване на новите знания. Използване на
на права и лярност на права и равнина и ги прилага при нагледни средства – модели, търсене на
равнина. решаване на задачи. връзка с околния свят.
Перпенди-
кулярност
на права и
равнина
54 27 Ортогонал- Ученикът знае какво е ортогонално проек- Лекционно-дискусионен метод на препо-
но про- тиране. Умее да намира ъгъл между права и даване на новите знания. Използване на
ектиране. равнина и прилага знанията си при решаване на нагледни средства – модели, компютърна
Ъгъл между задачи. анимация, клипове.
права и
равнина
55 28 Взаимно Ученикът знае какви са възможните взаимни Демонстрационно-лекционен метод на пре-
положение положения на две равнини. Умее да намира подаване и елементи на дискусия. Търсене
на две рав- ъгъл между две равнини и прилага знанията си на връзка с други науки и с ежедневието.
нини. Ъгъл при решаване на задачи.
между две
равнини

56 28 Права приз- Ученикът знае основните елементи на права Актуализиране на знанията от 6. клас, тър-
ма призма, вижда връзката с изученото в общата сене на връзка с изученото в общата част
част на стереометрията. Умее да намира лице на стереометрията. Използване на модели
на повърхнина и обем на призма. и клипове за онагледяване.
1 2 3 4 5 6
57 29 Упражне- Ученикът умее да прилага знанията за права Самостоятелна работа на учениците,
ние върху призма при решаване на задачи. подпомагана от учителя с обяснения и
права дискусии.
призма

58 29 Пирамида Ученикът знае основните елементи на пирами- Актуализиране на знанията от 6. клас, тър-
да, вижда връзката с изученото в общата част сене на връзка с изученото в общата част
на стереометрията. Умее да намира лице на на стереометрията. Използване на модели
повърхнина и обем на пирамида. и клипове за онагледяване.

59 30 Упражне- Ученикът умее да прилага при решаване на Самостоятелна работа на учениците, под-
ние върху задачи знанията за пирамида, на която върхът помагана от учителя с обяснения, нагледни
пирамида, се проектира в центъра на описаната около материали и дискусии.
на която основата окръжност.
върхът се
проектира
в центъра
на описа-
ната около
основата
окръжност

60 30 Упражне- Ученикът умее да прилага при решаване на Самостоятелна работа на учениците, под-
ние върху задачи знанията за пирамида, на която върхът помагана от учителя с обяснения, нагледни
пирамида, се проектира в центъра на вписаната в основа- материали и дискусии.
на която та окръжност.
върхът се
проектира в
центъра на
вписаната
в основата
окръжност

45
46
1 2 3 4 5 6
61 31 Прав кръ- Ученикът знае основните елементи на прав Актуализиране на знанията от 6. клас, тър-
гов цилин- кръгов цилиндър, вижда връзката с изученото в сене на връзка с изученото в общата част
дър общата част на стереометрията. Умее да нами- на стереометрията. Използване на модели
ра лице на повърхнина и обем на прав кръгов и клипове за онагледяване.
цилиндър.

62 31 Прав кръ- Ученикът знае основните елементи на прав Актуализиране на знанията от 6. клас, тър-
гов конус кръгов конус, вижда връзката с изученото в сене на връзка с изученото в общата част
общата част на стереометрията. Умее да нами- на стереометрията. Използване на модели
ра лице на повърхнина и обем на прав кръгов и клипове за онагледяване.
конус.

63 32 Сфера и Ученикът знае основните елементи на сфера Актуализиране на знанията от 6. клас, тър-
кълбо и кълбо, вижда връзката с изученото в общата сене на връзка с изученото в общата част
част на стереометрията. Умее да намира лице на стереометрията. Използване на модели
на повърхнина на сфера и обем кълбо. и клипове за онагледяване.

64 32 Упражне- Ученикът умее да прилага знанията за рота- Самостоятелна работа на учениците, под-
ние върху ционните тела при решаване на задачи, включи- помагана от учителя с обяснения, нагледни
ротационни телно от практиката. материали и дискусии.
тела

65 33 Елементи Ученикът разбира връзката между общата част Дискусия и обобщаване на знанията. Са-
от стерео- на стереометрията и изучените тела. Умее да мостоятелна работа на учениците.
метрията прилага знанията при решаване на разнообраз-
– обобщи- ни задачи.
телен урок
1 2 3 4 5 6
66 33 Контролна Контрол и оценка Самостоятелна работа.
работа вър-
ху темата
„Елементи
от стерео-
метрията“

7. Обобщителен преговор
67 34 Уравнения Умее да решава уравнения и неравенства от Обобщаване и систематизиране на знани-
и неравен- първа и втора степен, както и дробни такива. ята от предишни учебни години. Разглеж-
ства Умее да решава ирационални уравнения с до два дане на прилики и разлики при решаване
радикала. Включват се и уравнения и неравен- на уравнение и аналогично неравенство.
ства, които се свеждат до изброените такива. Самостоятелна работа.

68 34 Функции и Знае основни свойства на линейна и квадратна Систематизиране на знанията от предишни


прогресии функция. Разпознава и умее да чертае графики учебни години. Разглеждане на примери.
на линейна и квадратна функция. Знае форму- Самостоятелна работа.
лите за общия член и сума на първите n члена
на аритметична и геометрична прогресия и
може да ги използва за решаване на задачи.

69 35 Ъгли, Знае свойствата на централен, вписан и пери- Систематизиране на знанията от предишни


свързани с ферен ъгъл, както и на ъгъл, чийто връх е вън учебни години. Самостоятелна работа.
окръжност- или вътре в окръжността. Може да прилага
та. Вписани тези свойства за решаване на задачи.
и описани
многоъгъл-
ници

47
48
1 2 3 4 5 6
70 35 Равнинни Знае и може да прилага основни свойства и Систематизиране на знанията от предиш-
фигури. Ре- формули за триъгълник, успоредник и трапец. ни учебни години. Беседа, самостоятелна
шаване на работа.
триъгълник

71 36 Подготовка Решаване на задачи от формата на НВО. Самостоятелна работа. Разглеждане на по-


на НВО тенциални типични грешки, които допус-
кат учениците.

72 36 Изходно Контрол и оценка Самостоятелна работа.


ниво

Разработил: ……………………………………..
(Име, фамилия, подпис)
Кирил Банков • Илиана Цветкова • Даниела Петрова
Гергана Николова • Стефчо Наков

КНИГА ЗА КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ


УЧИТЕЛЯ
Кирил Банков
Илиана Цветкова
Даниела Петрова
Гергана Николова
МАТЕМАТИКА
Стефчо Наков

ISBN 978-954-01-3869-5

Цена 9,00 лв.


www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

You might also like