KU Matematika 7kl ProsvetaPlus

Юлия Нинова, Снежинка Матакиева, Николай Райков, Юлия Нинова
Снежинка Матакиева
Тинка Бонина-Христова
Николай Райков
МАТЕМАТИКА МАТЕМАТИКА
Книга за учителя
www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg
ISBN 978-619-222-174-4
Цена 9,00 лв.
Юлия Нинова, Снежинка Матакиева,
Николай Райков, Тинка Бонина
МАТЕМАТИКА
7
ПРОСВЕТА ПЛЮС
София
Юлия Димитрова Нинова
Снежинка Димитрова Матакиева
Николай Владимиров Райков
Тинка Иванова Бонина
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО МАТЕМАТИКА ЗА 7. КЛАС
Редактор Снежинка Матакиева

Художник на графичния дизайн Бояна Павлова
Художник на корицата Лало Николов
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Жана Ганчева
Българска. Издание I/2018 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 7,25. Изд. коли 9,39.
Код 40703201207.
Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg
Печат „Монт“ ООД – София
© Юлия Димитрова Нинова, Снежинка Димитрова Матакиева,

Николай Владимиров Райков, Тинка Иванова Бонина, 2018 г.
© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн, 2018 г.
© Лало Николаев Николов – художник на корицата, 2018 г.
© „Просвета Плюс“ ЕООД, всички права запазени.
ISBN 978–619–222–174–4
СЪДЪРЖАНИЕ
ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНИКА / 4

ФОРМAТ НА КНИГАТА ЗА УЧИТЕЛЯ / 6
КОЛИЧЕСТВЕНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ТЕМИ НА ВИДОВЕТЕ УРОЦИ
И ВИДОВЕТЕ ЗАДАЧИ / 7
ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ НА ТЕМИТЕ ПО УРОЦИ / 10
НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР/ 10
1. ЦЕЛИ ИЗРАЗИ / 13
2. УРАВНЕНИЯ / 27
3. ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ / 35
4. ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ / 46
5. НЕРАВЕНСТВА / 56
6. УСПОРЕДНИК / 63
7. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ВЕРОЯТНОСТИ И СТАТИСТИКА / 69
8. ПОСТРОЕНИЯ С ЛИНИЯ И ПЕРГЕЛ / 71
ПРИМЕРНО ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ / 73
3
ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНИКА
Съгласно учебната програма по математика за 7. клас учебното съдържание е разпре-

делено в следните теми: 1. Цели изрази; 2. Уравнения; 3. Основни геометрични фигури;
4. Еднакви триъгълници; 5. Неравенства; 6. Успоредник; 7. Елементи от вероятности и
статистика; 8. Построения с линия и пергел.
Авторският колектив е направил следното разпределение на предвидените според
учебната програма 144 учебни часа: начален преговор – 7 часа, тема 1 – 30 часа, тема
2 – 17 часа, тема 3 – 19 часа, тема 4 – 19 часа, тема 5 – 15 часа, тема 6 – 11 часа, тема
7 – 4 часа, тема 8 – 5 часа, годишен преговор – 6 часа. Останалите 11 часа са предвидени
за писмени работи, за компенсиране на пропуснати часове или за занимания по преценка
на учителя.
Брой уроци съгласно препоръчителното Брой % от об-

разпределение в проценти уроци щия брой
За нови знания 78 55
За упражнения, преговор, обобщение и практически дейности 55 39
За контрол и оценка 9 6
Общо урочни единици 142 98,6
Общо учебни часове 144 100
Резервни часове 2 1,4
От 7. клас започва системното изграждане на курса по геометрия, доколкото това е

възможно в рамките на училищния курс по математика. Учениците се запознават с прин-
ципите на аксиоматичното изложение на геометрията – подбор на основни (първични)
понятия и твърдения (аксиоми), разкриващи косвено свойства и връзки между първич-
ните понятия, натрупване на нови знания чрез дедуктивни умозаключения въз основа на
факти.
Учебният комплект по математика съдържа учебник, две учебни тетрадки, книга за
учителя и електронни ресурси.
Относно съдържанието, вида на съответния урок, очакваните умения, препоръчител-
ния контекст и дейности и въведените нови понятия в съответния урок може да се напра-
ви справка в приложеното към книгата за учителя годишно тематично разпределение.
Изложението на учебното съдържание стриктно следва дадената според учебната
програма подредба на темите и подтемите.
При изложението на учебното съдържание са използвани пет типа уроци – за нови
знания, за упражнения, преговорни, обобщаващи и за практически дейности. Съгласно
съвременни изследвания в областта на методиката на обучението по математика е це-
лесъобразно новите знания да се разпределят на по-малки порции и да се затвърдяват
своевременно. Затова уроците за нови знания съдържат нормирана доза нови знания,
подкрепени с определен брой задачи за тяхното усвояване. Задачите, с които се въвеж-
дат нови знания и техните решения, са поставени на жълт фон. Номерата на задачите,
използвани за усвояване на новото знание, са означени с кръгче. Това обикновено са за-
дачи, следващи определенията, теоремите и задачите, с които се въвежда новото знание.
Установени теоретични факти (формулирани като определения или теореми), свойства,
формули или правила са поставени на зелен фон. На този фон са дадени и конкретизации
– примери. Компонент на този тип уроци е рубриката „Нови понятия“, в която са напи-
сани термините на понятията, въведени в урока. Върху „откъснато листче“ са дадени
4
решения или части от решения на примери или на задачи. Върху „синьо листче“, освен
някои коментари, са дадени и факти в рубриката „Знаете ли, че?“. Това са исторически,
здравно-екологични, географски, социално-битови или други факти.
Всеки урок завършва с набор от задачи, които може да се използват за допълнителна
работа в клас или за самостоятелна домашна работа.
Уроците за упражнение не съдържат нови знания, а чрез решаване на задачи се под-
държат изучените стари знания.
Преговорни са наречени уроците, които поддържат чрез решаване на задачи опре-
делен обем знания и са дадени в края на всяка тема от учебната програма. Тези уроци
също не съдържат нови знания, а голям набор от задачи, различни по сюжет, формат и
сложност на решенията.
Уроци за практически дейности са уроците, с които завършва всяка подтема – т.нар.
общи задачи, в които са дадени достатъчно задачи за упражнение и за проверка на зна-
нията на учениците.
Всяка тема от учебната програма завършва с обобщаващ урок, в който е системати-
зиран минималният обем знания по темата, включени са задачи за поддържане на тези
знания, тема за самоконтрол и предхождащ я набор от тестови задачи.
При реализиране на учебното съдържание са използвани различни по формат, нива на
сложност на решенията им и сюжет задачи. Включени са задачи за попълване на таблици
или текстове, задачи с избираем отговор, практически задачи, задачи – проекти. Техни-
те дидактически функции са маркирани със съответни символи, дадени в легендата към
учебника. Разпределението на задачите, включени в съответната тема, по уроци, по ди-
дактически функции и по познавателни равнища е дадено в таблица в книгата за учителя,
в края на всяка тема.
Съдържанието на темите е разпределено по уроци по следния начин:
Начален преговор (1 – 7); 1. Цели изрази (8 – 37); 2. Уравнения (38 – 54); 3. Основ
ни геометрични фигури (55 – 73); 4. Еднакви триъгълници (74 – 92); 5. Неравенства
(93 – 107); 6. Успоредник (108 – 118); 7. Елементи от вероятности и статистика
(119 – 122); 8. Построения с линия и пергел (123 – 127); Годишен преговор (128 –
133): Цели изрази (128), Уравнения (129), Основни геометрични фигури (130), Ед
накви триъгълници (131), Неравенства (132), Успоредник (133).
Учебникът е подходящо илюстриран. Използвани са богат снимков материал и черте-
жи. Предложените илюстрации в едни случаи носят информация към текста на задачата,
а в други, имайки предвид възрастта на учениците, за които е предназначен учебникът,
дублират фабулата, описана чрез текста на задачата. Цветовото оформление, използва-
ните различни шрифтове, цветните петна и оформените подзаглавия имат за цел да под-
помогнат зрителното възприемане на учебното съдържание.
Двете учебни тетрадки съдържат минимален брой задачи за поддържане на знанията
почти към всеки урок. Формата им е съобразена с факта, че учениците могат да пишат в
тетрадките. Смятаме, че са особено полезни задачите, свързани със затвърдяване на фор-
мулировките на определения, теореми или правила. Една от техните цели е формиране
на речевата култура на ученика. Външноречевата форма на проявление на едно действие
е задължителен етап от неговото реализиране. Затова на този тип задачи трябва да се
отдели необходимото внимание.
Неразделен компонент от комплекта е електронният учебник. Динамичните ресурси
дават възможност в реален контекст да се покажат дейностите, чрез които се очаква да
се постигнат конкретните резултати. Другият вид електронни ресурси имат за цел да ан-
гажират вниманието на ученика, да събудят интерес към предмета, да формират култура
за работа в нова среда.
5
ФОРМАТ НА КНИГАТА ЗА УЧИТЕЛЯ
Книгата за учителя съдържа следните структурни компоненти:

• Количествено разпределение по теми на видовете уроци и видовете задачи.
• Примерни разработки на темите по уроци.
Методическите бележки по всяка тема включват:
■ Очаквани резултати (извлечение от ДОС) в края на класа;
■ Таблично извлечение от учебната програма на учебно съдържание, компетент-
ности като очаквани резултати от обучението и нови понятия, които имат пряко отноше-
ние към съдържанието на разглежданата тема;
■ Методически бележки по уроци.
Методическите бележки към всеки от уроците имат следната структура.

І. За учителя
Посочва се каква е основната образователна цел на урока, какво трябва да се очаква
от учениците след изучаването на темата/урока, за какво са необходими тези знания, как-
во трябва да се преговори предварително, преди изучаването на темата/урока.
ІІ. Работа с учениците (ход на урока)
Описва се примерна реализация на урока. При разработката на отделните уроци са
използвани онези рубрики от структурата на книгата за учителя, чиято същност има от-
ношение към темата и реализацията на урока.
Наборът от нови понятия или изрази, от които се нуждаят учениците, за да могат да
използват, разберат и оценят идеите на темата/урока, е даден в годишното тематично
разпределение. В него са включени и препоръчителни контексти или дейности за реа-
лизиране на съответното учебно съдържание и постигане от учениците на очакваните
резултати.
• Таблица, в която са систематизирани компетентности като очаквани резултати от
обучението, декомпозирани по теми, формирането или поддържането на които се осъ-
ществяват с всеки конкретен урок.
• Примерно годишно тематично разпределение.
6
КОЛИЧЕСТВЕНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ТЕМИ НА ВИДОВЕТЕ УРОЦИ
И ВИДОВЕТЕ ЗАДАЧИ
№ на Име на тема Брой Брой Брой Брой Брой Брой Брой Брой Общ
тема задачи за задачи за практи- задачи задачи задачи – други задачи брой
въвеждане упражнява- чески с изби- с пови- проект задачи за само- задачи
на ново не на ново задачи раем шена контрол в тема-
знание знание отговор трудност та
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
1 Начален преговор 7
Уроци преговор 7 2 46 22 12 1 0 15 0 98
за:
2 Цели изрази 30
Уроци нови знания 21 43 136 115 91 28 1 112 8 534
за: преговор 1
упражнения 2
практически дейности 5
обобщение 1
3 Уравнения 17
4 Основни геометрични
фигури 19
7
8
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
5 Еднакви
триъгълници 19
6 Неравенства 15
Уроци нови знания 9 15 101 31 49 8 66 6 276
7 Успоредник 11
8 Елементи от вероят-
ности и статистика 4
нови знания 2 5 14 9 1 0 1 16 10 56
преговор 1
9 Построения с линия и
пергел 5
нови знания 2 6 25 2 4 0 1 20 0 58
преговор 1
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Годишен преговор 6
Уроци преговор 6 92 92
за:
практически дейности
15
9
ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ НА ТЕМИТЕ
ПО УРОЦИ
НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР
За преговора са предвидени седем часа с цел припомняне на изученото в 6. клас за
числа, геометрични фигури и тела, пропорции и уравнения.
1.
РАЦИОНАЛНИ ЧИСЛА. СРАВНЯВАНЕ. ДЕЙСТВИЯ
Образователната цел в първия преговорен урок е да се припомнят множеството на
рационалните числа и действията с тях. Необходимо е да се обърне специално внима-
ние на понятието „модул на рационално число“. Подчертаването на неговия геометричен
смисъл подпомага осмислянето и прилагането на това понятие.
В хода на урока се припомня изобразяването на рационални числа върху числовата
ос, което е в основата на сравняването им при решаване на линейни неравенства. Не на
последно място по важност е действието събиране на рационални числа с еднакви или с
различни знаци. Урокът е натоварен, тъй като в рамките на един учебен час трябва да се
постигнат набелязаните цели. Някои от решените задачи са опорни задачи за учителя при
постигането на тези цели.
2.
РАЦИОНАЛНИ ЧИСЛА. ДЕЙСТВИЯ С РАЦИОНАЛНИ ЧИСЛА
В този урок, както и в предходния, се съпоставя действието с числа с еднакви знаци с
това с различни знаци. В случая се съпоставя умножение (деление) на рационални числа
с еднакви знаци с това на числа с различни знаци. В урока се припомнят и действието
степенуване и неговите свойства.
В разработката на урока трябва да се наблегне на факта, че от съществено значение
са определянето на знака на резултата от умножение/деление на рационални числа и не-
говото записване, последвано от записването на резултата от действието с модулите на
числата. На тази последователност трябва да се обърне внимание. Припомнят се свой-
ствата на умножението (делението), които са в основата на разкриването и въвеждането
на скоби. Има се предвид тяхното използване при еквивалентни преобразувания на изра-
зи. Задача 9 от урока е предвидена за припомняне на Декартовата координатна система.
При решаването на задача 5 е необходимо да се наблегне на свойствата на умножението
и тяхното приложение при рационално изчисление на изрази. Чрез задачи 6 – 8 се упраж-
няват действията със степени.
10
3.
ПРОПОРЦИИ. РАЗЧИТАНЕ НА ДАННИ, ПРЕДСТАВЕНИ ЧРЕЗ
ДИАГРАМИ И ГРАФИКИ
В урока се припомнят понятията: пропорция, пропорционалност и свойства на про-
порцията.
Задачи 4 и 5 от урока упражняват основното свойство на пропорцията и намиране на
неизвестен член на пропорцията. Теоретично задача 6 припомня понятието „коефициент на
пропорционалност“, а задачи 7 и 8 затвърдяват припомненото. В задача 9 се упражнява уме-
нието да се чете диаграма и да се правят преки и косвени изводи по данните от диаграмата.
Тя е разработена по формат, близък до този на международното изследване PISA. Чрез нея
се допринася за изграждане у учениците на умения за извличане на информация от текст
и диаграма. Развиват се компетентностите им за сравняване, анализиране и оценяване на
информация на базата на математическото познание. Задача 6 от рубриката за упражнение
ЗАДАЧИ е предназначена за обучение на учениците за формиране на умения за изграждане
на математически модел на житейска ситуация. Подусловията са разработени последовател-
но – създаване и решаване на модела. Задачата е съобразена с международните изисквания
за изграждане на ключови компетентности у подрастващите, полезни им за живота.
4.
ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ
В един учебен час чрез този урок се припомня всичко, изучено дотук за окръжност,
кръг, правилен многоъгълник и произволен многоъгълник.
С помощта на множество приложни задачи в урока се упражнява и затвърдява науче-
ното до момента за геометрични фигури.
В задача 5 са илюстрирани мозайки, съчетаващи изучените до момента фигури. В нея
се разкрива за пореден път пъстрата палитра на полезността и приложимостта на мате-
матиката в живота. Чрез задача 4 от ЗАДАЧИ се съчетава изобразяването на точки в
равнината при дадена правоъгълна координатна система с пресмятане на лице на фигура
с върхове зададените точки.
5.
ГЕОМЕТРИЧНИ ТЕЛА
В урока се припомнят изучените в 5. и 6. клас ръбести и валчести тела, както и формулите
за намиране на лице на околна повърхнина, лице на пълна повърхнина и обем на тези тела.
Желателно е задача 1 от урока да се решава с помощта на учителя, защото чрез нея
се припомня зависимостта на броя ръбове нa n-ъгълна призма или пирамида от числото
n. Задачи 5, 7 и 8 от урока, както и задачите от упражнението след урока предполагат
решаване на обратната задача за лице на околна повърхнина и обем на тяло – по дадено
лице на околната повърхнина или обем се търсят елементи на тялото.
11
6.
ЧИСЛОВИ РАВЕНСТВА. УРАВНЕНИЯ ОТ ВИДА a . x + b = 0
Основната образователна цел на урока е да се припомнят числовите равенства и пра-
вилата за решаване на линейно уравнение.
Чрез множеството решени задачи се припомня понятието „корен на уравнение“ от
вида a . x + b = 0. Приложните задачи в урока припомнят стъпките на математическото
моделиране, а задачите с избираем отговор провокират умението на учениците да вземат
бързо и правилно решение на базата на натрупаните базови знания. За припомнянето
на уменията за решаване на линейно уравнение е отделен само един час предвид пред-
стоящото изучаване в дълбочина на еквивалентните уравнения от първа степен с едно
неизвестно в тема 2 от учебната програма за 7. клас.
7.
ОБЩИ ЗАДАЧИ
В урока направеният преговор се обобщава чрез решаването на множество задачи.
Препоръчително е да се направи едночасов входящ тест за учениците с цел измерване
на нивото на достижимост на очакваните умения и знания по математика, залегнали като
изискване на изхода на 6. клас и на входа на 7. клас.
12
1. ЦЕЛИ ИЗРАЗИ
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА

Области на компе- Знания, умения и отношения
тентности В резултат на обучението си ученикът:
Числа. Алгебра • извършва действия (събиране, изваждане, умножение, деление и
степенуване с естествен степенен показател) с цели изрази, извър-
шва тъждествени преобразувания с тях и пресмята стойност на цял
израз;
Фигури и тела • знае и използва зависимости на страни и ъгли в триъгълник;
Логически знания • разбира на конкретно ниво смисъла на логическите съюзи „и“,
„или“, „ако..., то...“, отрицанието „не“ и на релациите „следва“ и
„еквивалентност“;
• преценява вярност и рационалност в конкретна ситуация и умее да
обосновава изводи;
• образува на конкретно ниво отрицание на просто съждение;
• разбира смисъла на думите: определение, аксиома, теорема; раз-
граничава условие от заключение на теорема;
• познава метода за доказване на твърдение чрез допускане на про-
тивното;
Моделиране • моделира с числов или с цял алгебричен израз;
• оценява и интерпретира съдържателно получен при моделиране
резултат и предвижда в определени рамки очакван резултат.
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
Теми Компетентности като Нови понятия
очаквани резултати от
обучението
1 2 3
1. Цели изрази
1.1. Рационален израз. • Знае понятието „едночлен“ Цял израз,
Променливи и постоянни и понятията, свързани с него, константа,
величини и умее да представя едночлен променлива,
1.2. Числена стойност на в нормален вид; параметър,
израз • умее да извършва действия едночлен,
1.3. Едночлен. Нормален вид с едночлени и опростява из- степен на едночлен,
на едночлен рази, съдържащи едночлени; коефициент на едночлен,
1.4. Събиране и изважда- • знае понятието „много- нормален вид на едночлен,
не на едночлени. Подобни член“ и понятията, свързани противоположни едночлени,
едночлени с него, и умее да записва подобни едночлени,
1.5. Умножение, степенуване многочлен в нормален вид; числена стойност на цял
и деление на едночлени • умее да: израз,
1.6. Многочлен. Нормален  събира и изважда много- нормален вид на многочлен,
вид на многочлен члени; степен на многочлен,
1.7. Събиране и изваждане  умножава многочлен с тъждествени изрази,
на многочлени едночлен; тъждество,
1.8. Умножение на много-  умножава многочлен с общ множител.
член с едночлен многочлен;
13
1 2 3
1.9. Умножение на много- • знае формулите за съкра-
член с многочлен тено умножение и умее да
1.10. Тъждествени изрази ги прилага при тъждествени
1.11. Тъждествата: (a ± b)² = преобразувания на изрази;
a² ± 2ab + b². • умее да пресмята числена
1.12. Тъждествата: (a ± b)³ = стойност на рационален
a³ ± 3a²b + 3ab² ± b³ израз;
1.13. Тъждеството: • умее да разлага многочлени
(a + b)(a – b) = a² − b² на множители чрез:
1.14. Тъждествата: (a ± b)(a²  изнасяне на общ множител
∓ ab + b²) = a³ ± b³ извън скоби;
1.15. Формули за съкратено  формулите за съкратено
умножение. Приложение умножение;
1.16. Разлагане на много-  групиране;
члени на множители чрез • умее да използва тъждест-
изнасяне на общ множител вени преобразувания за:
1.17. Разлагане чрез форму-  рационално пресмятане на
лите за съкратено умножение числена стойност на израз;
1.18. Разлагане чрез групи-  представяне на цели изрази
ране във вид на произведение.
1.19. Разлагане чрез ком-
бинирано използване на
различни методи
1.20. Тъждествено преобра-
зуване на изрази. Приложе-
ния
Според учебната програма темата Цели изрази е първата тема за нови знания, вклю-
чена в учебното съдържание по математика за 7. клас.
За първи път учениците се запознават с понятията „тъждество“ и „тъждествени пре-
образувания на изрази“. Осмислят се симетричността на тъждествеността. За първи път
в тази тема се говори за доказателство, като се използват различни методи за доказване
на тъждества. Учениците трябва да започнат да възприемат формулите за съкратено ум-
ножение като теореми, които се доказват. Осмисля се приложението на тези формули
както при опростяването на изрази, така и при разлагането на многочлени на множители.
Учениците трябва да умеят да използват изученото за рационално пресмятане на числена
стойност на израз и за представяне на цял израз във вид на произведение. Обучаващата
цел, която се преследва в темата, е придобиване на умения за подбор на рационален под-
ход при тъждествени преобразувания на изрази. Ученикът трябва да се учи да анализира
получения резултат и при необходимост да смени подхода в процеса на решаване. Той
трябва да умее да тълкува даден израз като ситуационен модел и да може да моделира
ситуации чрез цели изрази. Съдържателно темата е структурирана в следните подтеми:
• Едночлени. Действия с едночлени (Урок 8 − Урок 14);
• Многочлени. Действия с многочлени (Урок 15 − Урок 20);
• Тъждествени изрази. Формули за съкратено умножение (Урок 21 − Урок 28);
• Разлагане на многочлени на множители (Урок 29 − Урок 34);
• Тъждествено преобразуване на изрази (Урок 35 − Урок 37).
14
8.
РАЦИОНАЛЕН ИЗРАЗ. ПРОМЕНЛИВИ И ПОСТОЯННИ ВЕЛИЧИНИ
Със съдържанието на темата „Цели изрази“ започва изучаването на многочлените
и някои операции с тях. Основната образователна цел на урока е въвеждането на но-
вите понятия: рационален израз, променлива, константа, параметър. Това става на
основата на остенсивното възприемане на информация чрез примери от живота или от
учебните дисциплини.
Учениците се подготвят за изграждане на математически модели чрез съставяне на из-
рази, в които участват променливи и константи. В задача 5 от урока се обръща специално
внимание на допустимите стойности за участващите променливи и константи.
Предложените задачи са сюжетно близки до учениците и подпомагат развитието на
уменията им за моделиране на учебни алгебрични и геометрични ситуации (задачи 4, 5 и
6) и на житейски ситуации (задача 7).
9.
ЧИСЛЕНА СТОЙНОСТ НА ИЗРАЗ
В урока се въвеждат понятията цял израз и числена стойност на израз. До новите
понятия се стига на базата на познатите формули за периметър и лице на геометрична
фигура, както и за лице на повърхнина и за обем на изучените геометрични тела.
Предложените задачи създават условия за лесно усвояване на новите понятия. Необ-
ходимо е специално внимание към задача 8, в която се акцентира на допустимите стой-
ности на променливите по смисъла на конкретната задача.
10.
ЦЕЛИ ИЗРАЗИ. УПРАЖНЕНИЕ
Основната образователна цел на урока е запознаването на учениците със сбор, разли-
ка, произведение, степен с цял показател и частно на цели изрази.
До базовите умения за опериране с цели изрази се достига с помощта на решените
практически задачи. Въпроси като „Кога частното u е цял израз?“ провокират ученика
на базата на конкретни примери сам да стигне до извода. До свойствата на действия-
та събиране и умножение с цели изрази се достига по аналогия на действията с число-
ви изрази. Задачите от практико-приложен характер – задача 5 от урока и задачи 2 и 3
след урока, подпомагат ориентирането на ученика при моделирането и решаването на
конкретни практически задачи. Чрез задачата проект – Електроенергия, се провокират
творчеството, самостоятелността и инициативността на учениците и се развиват техните
практически умения.
15
11.
ЕДНОЧЛЕН. НОРМАЛЕН ВИД НА ЕДНОЧЛЕН
Целта, която се постига в урока, е запознаване с понятието едночлен и свързаните с
него понятия: нормален вид на едночлен, коефициент и степен на едночлен. До тези
понятия се достига чрез подходящо избрани примери и тяхното колективно решение.
Чрез решаването на задачи 5 – 7 от урока се формират умения у ученика да разпозна-
ва обекти от обема на въведените понятия, докато в задача 3 се упражнява разпознаване-
то на обекти от обема на понятието „едночлен“ на базата на отрицание. В хода на урока
е необходимо да се обръща специално внимание на разграничаването на параметрите от
променливите с цел правилно определяне на коефициента и степента на едночлена, пред-
ставен в нормален вид. В задача 6 след урока се изисква намирането на точно един израз,
който да замести , докато в задача 5 се очаква изчерпването на всички възможности.
12.
СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЕДНОЧЛЕНИ. ПОДОБНИ ЕДНОЧЛЕНИ
Основната образователна цел на урока е въвеждането на правилата за събиране и из-
важдане на подобни едночлени. Това предполага първоначално запознаване с понятието
„подобни едночлени“.
С предложените решения към някои задачи учениците практически се обучават на
правилно приведение на подобните едночлени (включително на противоположните ед-
ночлени). Постъпковото решаване на някои от примерите провокира учениците към тео-
ретично обобщение по пътя от частното към общото или обратно.
13.
УМНОЖЕНИЕ, СТЕПЕНУВАНЕ И ДЕЛЕНИЕ НА ЕДНОЧЛЕНИ
Образователната цел на урока е запознаване на учениците с правилата за умножава-
не, степенуване и деление на едночлени.
Още с началните задачи в урока се прави аналогия със знанията за степени и дейст-
вията с тях, което позволява извеждането на правилата за умножение, деление на ед-
ночлени и степенуване на едночлен с цял степенен показател в един урок. С подходящо
поставения въпрос за резултата от делението на два едночлена отново се провокира спо-
собността на ученика да конкретизира, анализира и обобщава.
14.
Урокът има практически характер, което съдейства за трайно овладяване на придо-
16
битите знания за едночлени. Системата от чисто алгебрични, както и от геометрични
задачи за фигури и тела разкрива практико-приложния характер на знанието и умението.
Урокът завършва с тестови задачи за самоконтрол.
Препоръчително е колективно решаване на задача 8 от урока, което изисква комби-
нативност и умение за преценка на резултата. При решаването на задача 9 е необхо-
дима обосновка на извода на базата на правилно приведение в нормален вид и добро
познаване на свойствата на степените на рационални числа с четен/нечетен степенен
показател.
Предвид необходимостта от своевременна диагностика на придобитите знания и уме-
ния и попълването на евентуални пропуски за едночлени и действия с тях и за базисната
им роля при овладяването на многочлени, се препоръчва писмено изпитване на ученици-
те в рамките на 15 – 20 минути от учебния час.
15, 16.
МНОГОЧЛЕН. НОРМАЛЕН ВИД НА МНОГОЧЛЕН
Подтема 1.6 със същото име от учебната програма е развита в два урока. Основната
образователна цел на тези уроци е въвеждането и затвърдяването на понятието много
член и свързаните с него понятия нормален вид на многочлен, привеждане на много
член в нормален вид (урок 15), както и на понятията степен на многочлен и коефици
енти на многочлен (урок 16).
В унисон с урок 11 въвеждането на понятието „многочлен“ и свързаните с него поня-
тия в урок 15 се постига чрез конкретна задача. Формирането на умение за привеждане
на многочлен в нормален вид е една от целите на урока.
Поставените цели се постигат както с помощта на решенията към някои задачи, така
и със задачите за индивидуална работа. Добре е да се обърне внимание на задача 5 след
урока, в която се изисква обосновка на случаите за получаване на неотрицателни, рес-
пективно отрицателни стойности на израз, за произволни стойности на променливите.
В урок 16 акцентът пада върху въвеждането и упражняването на понятията „степен на
многочлен“ и „коефициенти на многочлен на една променлива“. Специално внимание
изискват задачите, в които се привежда в нормален вид многочлен, съдържащ параметър
в някои от своите едночлени (задача 4 в), г). Изследват се степента на многочлен и кое-
фициентите на многочлена в зависимост от стойностите на параметъра. Този въпрос е
труден за учениците и затова трябва да му се отдели специално внимание чрез колектив-
но решаване на задачи 5 и 6 от урок 16.
17.
СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА МНОГОЧЛЕНИ
Основната цел на урока е запознаване на учениците с правилата за събиране и изваж-
дане на многочлени.
Поставената цел се постига отново чрез решаването на два конкретни примера. В
2. Книга за учителя по математика за 7. клас – Ю. Нинова и др. 17

примерното решение на задача 2 б) е даден и по-различен алгоритъм за събиране на два
многочлена – „в колонка“. Авторите предлагат два различни подхода, като избора на
един от тях оставяме на преценката на учителя и предпочитанието на ученика. В зада-
ча 4 се обръща внимание на опростяване на сбора на многочлени, при които се налага
разкриването на няколко вложени една в друга скоби. Потвърждаването на верността
на комутативното и асоциативното свойство на операцията събиране на многочлени се
постига със задача 5 от урока. Решаването на задача 6 от урока изисква анализ и оценка
на ситуацията и затова се препоръчва да стане с помощта на учителя.
18.
УМНОЖЕНИЕ НА МНОГОЧЛЕН С ЕДНОЧЛЕН
Урокът е конструиран аналогично на урок 17. До правилата за умножение на мно-
гочлен с едночлен се стига по аналогия с числата, като се използва разпределителното
свойство на умножението относно събирането.
В задача 7 от урока е използвана близка до учениците фабула, но решаването на зада-
чата изисква опресняване на знанията за представяне на числата в десетична бройна сис-
тема и подготвя моделирането с линейни уравнения на задачи, свързани с числа. В задача
5 след урока се акцентира на изследване на знака на цял израз, който е сбор от четните
степени на променлива(и). При решаването на задача 6 след урока се изисква познаване
на формулите за четно и нечетно число, както и представяне на сбора на няколко такива
последователни числа. Обосновката на извода представлява приложение на разпредели-
телното свойство на умножението относно събирането.
19.
УМНОЖЕНИЕ НА МНОГОЧЛЕН С МНОГОЧЛЕН
Целта на урока е извеждане на правило за умножение на многочлен с многочлен. Опо-
ра за това са знанията за умножение на многочлен с едночлен.
Верността на свойствата на умножението при многочлени се потвърждава с решава-
нето на задача 5 от урока. Задача 4 след урока спомага както за поддържане на знанията
за пропорции, така и за придобиване на умения за опериране с многочлени.
20.
Урокът съдържа разнообразни задачи за упражнение, както по сюжет, така и по фор-
мат. Включени са тестови задачи с избираем отговор и задачи за самостоятелен контрол
на учениците върху изучените теми.
Тук следва да се направи едночасова контролна работа.
18
21.
ТЪЖДЕСТВЕНИ ИЗРАЗИ
Основната цел на урока е въвеждането на понятията „тъждество“, „тъждествени пре-
образувания“ и техните свойства, прилагането на които се осмисля чрез посочените на-
чини за доказване на тъждество.
Начините за доказване на тъждество са систематизирани и са илюстрирани чрез при-
мери. Тук за първи път се говори за доказателство (доказване), като е дадено описание
за тези категории. В задача 6 от урока се разглеждат трите начина за доказване на тъж-
дества, но там няма косвен метод. Добре е тази задача да се разгледа съвместно с класа.
Останалите задачи затвърдяват умението за подбор на най-подходящия начин за доказ-
ване на тъждество.
22.
ТЪЖДЕСТВАТА: (a ± b)² = a² ± 2ab + b²
Образователната цел на урока е извеждане на тъждествата и тяхното прилагане при
тъждествено преобразуване на сбор и разлика на квадрат.
Формулата за квадрата на сбор/разлика на два израза се извежда алгебрично и се
обосновава геометрично. Трябва да се обърне внимание на факта, че всички едночлени в
получения многочлен при повдигане на двучлен на втора степен са също от втора степен.
Не бива да се подценяват примерите за бързо устно пресмятане на квадрат на някои
специални числа. Чрез тези примери се вижда практическата приложимост на формулата
при рационално смятане. Както в урока, така и след него е даден достатъчен брой задачи,
спомагащ за затвърдяване на новото знание.
23.
ТЪЖДЕСТВАТА: (a ± b)² = a² ± 2ab + b². УПРАЖНЕНИЕ
Урокът има упражнителен характер. Акцентът в него се поставя на приложението на
формулата за квадрат на сбор/разлика на два израза.
След решаването на задача 1, в която чрез намиране на неизвестните едночлени се
припомнят изучените тъждества, се преминава към случаите, в които се изнася общ мно-
жител извън скоби от двучлен, повдигнат на втора степен. Многото на брой задачи съ-
действат за затвърдяването на формулата. Чрез решаването на задача 8 се акцентира на
факта, че квадратът на всеки многочлен винаги приема неотрицателна стойност, нещо,
което учениците често грешат. Задача 9 от урока съдейства за точното запаметяване и
осмисляне на формулата за точен квадрат на двучлен. Чрез решаването на задачи 12 и 13
се затвърдява знанието за изнасяне на едночлен от двучлен, повдигнат на квадрат.
19
24.
ТЪЖДЕСТВАТА: (a ± b)³ = a³ ± 3a²b + 3ab² ± b³
Структурата на този урок не се различава от тази на урок 22. Авторите са се отказали
от геометричната обосновка на формулата, която в случая би утежнила възприятието.
Тук вниманието на учениците отново трябва да бъде насочено към степените на ед-
ночлените, които участват в нормалния вид на многочлен, точен куб на двучлен. Да се
акцентира също на появата на знака минус при разлика, повдигната на куб, а именно, че
той е пред едночлените, съдържащи умалителя от нечетна степен. Чрез решаването на
задача 7 от урока се обръща внимание на случаите, в които може да се изнесе общ мно-
жител извън скоби от двучлен, който е повдигнат на трета степен. Следващите задачи
градират приложението (самостоятелно и в съчетаване в изрази) на изучените формули.
25.
ТЪЖДЕСТВОТО: (a + b)(a – b) = a² – b²
Урокът е стуктуриран както урок 22. Формулата за сбор по разлика е доказана анали-
тично, а обосновката е подкрепена и геометрично.
Практика е след теоретичната задача да следва затвърдяваща задача, в случая – зада-
ча 2. Чрез решаването на задача 3 се илюстрира приложението на формулата при бързо
умножаване на две числа. В задача 4 са разгледани по-специални случаи за прилагане на
формулата за сбор по разлика. Илюстрирани са два начина за доказване на тъждествата,
което дава възможност за избор от учителя или от ученика на по-достъпния. Урокът е
наситен със задачи, които упражняват изучените две формули, и е облекчен по отноше-
ние на теоретични обосновки. Някои по-сложни примери са опростени по препоръка на
учители. Решаването на двете задачи в края на урока показва необходимостта от изуча-
ването на даденото тъждество и неговата приложимост при рационално пресмятане на
числена стойност на изрази.
26.
ТЪЖДЕСТВАТА: (a ± b)(a² ab + b²) = a³ ± b³
Урокът е структуриран като урок 25. Обучаващата цел е съкратеното умножаване на
двучлен с тричлен, което спомага за рационалното преобразуване на изрази. Обръща се
внимание и на бързото пресмятане на някои произведения на числа.
Аналитичното доказателство на формулата се прави въз основа на умножение на мно-
гочлени. С решаването на задачи 2 и 3 се затвърдява новата формула, а чрез решаването
на задача 4 се разширява знанието за доказаното тъждество при по-специфични случаи.
Следващите задачи показват приложението на новата формула, като в задача 6 се акцен-
тира на последователността от действия при намиране на числена стойност на израз.
20
27.
ФОРМУЛИ ЗА СЪКРАТЕНО УМНОЖЕНИЕ. ПРИЛОЖЕНИЕ
Образователната цел на урока е затвърдяване на изучените формули за съкратено ум-
ножение и тяхното практическо приложение при представянето на цели изрази в нормален
вид.
Решаването на задачите от и след урока спомага да се постигне образователната цел
на урока. Тяхното градиране от по-ниско ниво на сложност към по-високо спомага за
постепенно затвърдяване на наученото и за мотивиране на учениците за учене чрез прак-
тика. Задача 6 е подходяща за дискусия и колективно решаване. Чрез решаването на
задачи 7 и 8 се достига до извеждане на формулата за квадрат на тричлен. Многообрази-
ето от задачи за доказване на тъждества и пресмятане на числена стойност на цял израз
спомага за осъзнаването на необходимостта от използването на формулите за съкратено
умножение при рационално пресмятане на числови изрази.
28.
В този урок се преговаря изученото за тъждествено преобразуване на изрази чрез
формулите за съкратено умножение.
Препоръчително е провеждане на контролна работа в рамките на 1 или на четвърт
учебен час. Добре е форматът на писменото колективно изпитване да е близък до фор-
мата на тестовите задачи в края на урока, решаването на които в електронния вариант на
учебника би подпомогнало учениците в тяхната самоподготовка и самоконтрол.
29.
РАЗЛАГАНЕ НА МНОГОЧЛЕНИ НА МНОЖИТЕЛИ ЧРЕЗ ИЗНАСЯНЕ
НА ОБЩ МНОЖИТЕЛ
Урокът е за нови знания, които са базирани на разпределителното свойство на умно-
жението относно събирането.
Процесът на разлагане на многочлени на множители чрез изнасяне на общ множител
е представен постъпково, което улеснява усвояването му. Задачите следват градацията
от изнасяне на най-голям общ делител на числовите коефициенти през изнасяне на ед-
ночлен пред скоби (задача 3) до изнасяне на многочлен на определена степен извън ско-
би. Задачите от 4 до 6 от урока разкриват приложението на това разлагане. Задача 9 е от
изчислителен характер и формира умения за устно или рационално пресмятане. Задачите
след урока са за затвърдяване на наученото.
21
30.
РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ ФОРМУЛИТЕ ЗА СЪКРАТЕНО УМНОЖЕНИЕ
В урока се акцентира на приложението на формулите за съкратено умножение за раз-
лагане на многочлен на множители.
На фон в началото на урока са дадени формулите за съкратено умножение, записани
така, че да се разкрие симетричността на релацията „равенство“. В този урок се разглеж-
да разлагането на разлика на квадратите на два едночлена и на сбора/разликата на два
куба. Причината за разместването е заради по-лесното възприемане на разлагането на
тези изрази. Решаването на задачи 9 и 10 показва приложимостта на разлагането чрез
формулите за съкратено умножение при установяване дали числов израз се дели на да-
дено число. Подобна е и задача 5 от упражнението. В урока е поставена в контур n-тата
степен на числото 0,1, тъй като често се допускат грешки при нейното пресмятане.
31.
РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ ФОРМУЛИТЕ ЗА СЪКРАТЕНО УМНОЖЕНИЕ.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Урокът е логическо продължение на урок 30, в който се разглежда разлагане на мно-
гочлен на множители чрез формулите за съкратено умножение.
В урока се акцентира на първата изучена формула – квадрат на двучлен. Вече е раз-
исквано какво е точен квадрат. Тук се набляга на начина, по който се отделя точен квад-
рат от многочлен. Замяната на символа * с подходящ едночлен в задача 6 от урока, както
и на квадратчето в задача 2 от упражнението след урока (в рубриката ЗАДАЧИ) подпо-
мага учениците в усвояването на разлагането, като намират формулата, по която може
да стане това. Решаването на задача 10 от урока третира приложението на отделянето на
точен квадрат при определяне на знака на многочлен. Подобен тип задачи се използват
при Националното външно оценяване в края на 7. клас.
32.
РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ ГРУПИРАНЕ
Образователната цел на урока е запознаване на учениците с разлагане на многочлени
чрез групиране.
Решаването на първите задачи от урока има обучителен характер. Така в задача 2
учениците се запознават с подхода при този вид разлагане. Необходимо е да се разясни,
че групирането се прави с цел след изнасяне на общи множители от всяка от групите
оставащият множител да е общ за всички групи. При решаването на задача 11 от урока
разлагането на квадратния тричлен на множители чрез групиране се постига по два начи-
на: чрез неявно използване на формулите на Виет или чрез допълване до точен квадрат.
Задачите от този вид би трябвало да се разглеждат с ученици със задълбочен интерес по
математика в часовете за разширено изучаване на предмета. Чрез решаването на задача
22
12 се затвърдяват посочените начини за разлагане в задача 11, но и тя е предназначена
за ученици с по-висок праг на възможности и поради това е означена като задача с пови-
шена трудност.
33.
РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ КОМБИНИРАНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ
МЕТОДИ
Образователната цел на урока е запознаване на учениците с подхода на комбиниране
на повече от един от изучените методи за разлагане на многочлени на множители.
След като в началото на урока се припомнят различните методи на разлагане на мно-
гочлени на множители, се пристъпва към задачи, в които се комбинират два или повече
от тези методи. В урока и в задачите за упражнение към него са включени някои тестови
задачи, които по формат са близки до задачите, включени в Националното външно оце-
няване в края на 7. клас.
34.
Урокът е за практически дейности при разлагане на многочлени на множители.
Наборът от задачи с различен формат е достатъчен за подготовка за писмено изпит-
ване, а електронният вариант на тестовите задачи в края на урока подпомага учениците в
тяхната самоподготовка и контрол.
След този урок се препоръчва писмено колективно изпитване на учениците в рамките
10 – 15 минути, посветено на разлагане на многочлени на множители.
35.
ТЪЖДЕСТВЕНО ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ИЗРАЗИ. ПРИЛОЖЕНИЯ
Урокът е за практически дейности. В него се разглеждат две основни приложения на
тъждествените преобразувания на цели изрази – представяне на многочлени в нормален
вид и разлагане на многочлени на множители. Тези две действия трябва добре да се раз-
граничават от учениците.
Практиката показва, че е необходимо повече да се акцентира на това разграничение,
защото често при самостоятелна работа се допускат грешки поради неумението на уче-
ника да чете текста на задачата и да осмисля какво е дадено в нея и какво се търси. Под-
браните примери в задачи 1 и 7 показват точно как да оперира ученикът при едното или
другото условие. В задача 4 б) учителят трябва да разисква случая, при който доказване-
то на тъждеството може да се постигне или чрез едновременно разлагане на двете страни
на равенството, или чрез тъждествени преобразувания на едната страна до получаване на
другата. Вторият начин е по-лесен за учениците и затова задачата е дадена в рубриката
„Опростяване на изрази“. Естествено, за по-добрите ученици методът на разлагане в слу-
23
чая е пo-рационален. Чрез решаването на задача 10 от урока се акцентира на приложе-
нието на комбинирания начин на разлагане при решаване на задачи от делимост на числа.
При решаването на задачи 11 и 12 се вижда приложението на разлагането на множители
при сравняването на числените стойности на даден израз с дадено число.
36.
ЦЕЛИ ИЗРАЗИ. ОБОБЩЕНИЕ
Урокът има обобщаващ характер. Както във всички обобщаващи уроци дотук, тео-
ретичните бележки са подкрепени с примери, които улесняват ученика в осмислянето
на математическото знание. Разискват се основните задачи, свързани с тъждествените
преобразувания на изрази.
Препоръчително е този урок да се разглежда съвместно със следващия урок „Общи
задачи“.
37.
Този урок е преговорен върху изученото за цели изрази.
Препоръчително е след този урок провеждането на писмено колективно изпитване в
рамките на един учебен час.
24
Номер на урок 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 37
Компетентности
● Знае понятието
„едночлен“ и понятията,
свързани с него, и умее + + + +
да представя едночлен
в нормален вид.
● Умее да извършва
действия с едночлени и
+ + +
опростява изрази,
съдържащи едночлен.
● Знае понятието
„многочлен“ и
понятията, свързани с
+ +
него, и умее да записва
многочлен в нормален
вид.
● Умее да:
 събира и изважда мно-
гочлени;
 умножава многочлен с + + + +
едночлен;
 умножава многочлен с
многочлен.
● Знае формулите за
съкратено умножение
и умее да ги прилага
+ + + + + + + +
при тъждествени
преобразувания на
изрази.
● Умее да пресмята
числена стойност на + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + +
25
рационален израз.
26
● Умее да разлага
многочлени на
множители чрез:
 изнасяне на общ мно-
+ + + + + + + +
жител извън скоби;
 формулите за съкрате-
но умножение;
 групиране.
● Умее да използва
тъждествени
преобразувания за:
 рационално пресмятане
на числена стойност на + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + + +
израз;
 представяне на цели
изрази във вид на произ-
ведение.
2. УРАВНЕНИЯ
Области на Знания, умения и отношения

компетентности В резултат на обучението си ученикът:
Числа. Алгебра • извършва действия (събиране, изваждане, умножение, деление и
степенуване с естествен степенен показател) с цели изрази, извършва
тъждествени преобразувания с тях и пресмята стойност на цял израз;
• решава линейни уравнения без параметър; уравнения, свеждащи се до
линейни от вида (ax + b)(cx + d) = 0 и модулни уравнения от вида
|ax + b| = c;
Логически знания • разбира на конкретно ниво смисъла на логическите съюзи „и“, „или“,
„ако..., то...“, отрицанието „не“ и на релациите „следва“ и „еквивалент-
ност“;
• разбира смисъла на думите: определение, аксиома, теорема; разграни-
чава условие от заключение на теорема;
Елементи от • разчита, интерпретира и оценява информация, представена с текст, с
вероятности и графики, с таблица или с диаграми;
статистика • използва множества от данни за отговаряне на въпроси и решаване на
задачи;
• моделира с линейни уравнения или с уравнения, свеждащи се до
линейни;
• оценява и интерпретира съдържателно получен при моделиране резул-
тат и предвижда в определени рамки очакван резултат.
Теми Компетентности като очаквани Нови понятия
резултати от обучението
2. Уравнения • Знае свойствата на числовите Линейно уравнение,
2.1. Линейни уравнения. Екви- равенства и умее да ги прилага; корен (решение) на
валентни уравнения • знае понятието „уравнение“ и линейно уравнение,
2.2. Уравнението понятията, свързани с него; еквивалентни (равно-
(ax + b)(cx + d) = 0 • знае понятието „еквивалентни силни) уравнения,
2.3. Уравнението (равносилни) уравнения“ и еквивалентни преоб-
|ax + b| = c умее да прилага еквивалентните разувания,
2.4. Уравнения, свеждащи се преобразувания; модулно уравнение.
до линейни • умее да решава уравнения от
2.5. Моделиране с линейни вида:
уравнения  аx + b = 0;
2.6. Задачи от движение  (аx + b)(cx + d) = 0;
2.7. Задачи от работа  |ax + b| = c, и свеждащите се до
2.8. Задачи от капитал тях.
2.9. Задачи от смеси и сплави
27
Реализирането на съдържанието на тази тема се базира на опита на учениците от
6. клас. Въвеждат се теоремите за еквивалентност на уравнения (наречени правила за
еквивалентни преобразувания), въз основа на които се изгражда методът на еквива-
лентните преобразувания за решаване на уравнения. Обосноваването на правилата се
базира на свойства на верните числови равенства. Затова тяхното изучаване предхож-
да разглеждането на теоремите за еквивалентност на уравнения. Системното изучаване
на уравненията продължава с въвеждането на понятието „линейно уравнение с едно
неизвестно“ и на някои видове уравнения, чието решаване се свежда до решаване на
линейни уравнения. Отделено е внимание на решаването на линейни уравнения с дроб-
ни коефициенти.
Систематизирани са и са разширени знанията на учениците за съставяне на мате-
матически модел при решаване на задачи. Там, където е необходимо, са дадени опорни
невербални модели на ситуацията, за да могат учениците по-лесно да открият връзките
между дадените и търсените величини.
38.
ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ
Основните образователни цели на урока са актуализиране на знанията на учениците
за вярно и невярно числово равенство от 6. клас и въвеждане на понятието линейно
уравнение с едно неизвестно и свързаните с него понятия.
Новото понятие линейно уравнение с едно неизвестно се въвежда с помощта на
задача 1 от урока, която представя реална житейска ситуация. Трудната дидактическа
задача в този случай е откъсване на абстрактния модел от реалната ситуация. Терминът
се въвежда контекстуално.
Целта на задачите след това е да се формират умения у учениците да разпознават този
вид уравнения и коефициентите в тях. Знанията за намиране на неизвестно събираемо,
умаляемо и множител трябва да се опреснят с помощта на задача 3 и се обвързват с но-
вото знание за корен (решение) на линейно уравнение. Чрез следващите задачи 4 – 6 се
упражняват новите знания.
В следващите задачи се показва как се решават уравнения, за които а = 0 и b = 0 или
b ≠ 0. В зависимост от нивото на учениците учителят може да работи устно с учениците
и/или да даде стратегия за решаване на тестовите задачи.
Схематично са дадени алгоритмите за решаване на разглежданите типове уравнения.
Това обвързва тези знания с блок-схемите, които ще учат по друг предмет. Те са също
така опора за учениците, за да си припомнят алгоритъма, ако са го забравили.
Тези знания и умения се поддържат с решаване на задачите след урока.
39.
ЕКВИВАЛЕНТНИ УРАВНЕНИЯ
Основната образователна цел на урока е да се въведе понятието еквивалентни урав
нения и да се формулират правилата за еквивалентни преобразувания на уравнения.
В урока се въвежда понятието еквивалентни уравнения и се формулират правилата
28
за еквивалентни преобразувания на уравнения. За учениците тези правила се обоснова-
ват със знанията им за съответните свойства на числовите равенства.
Акцентът пада върху еквивалентни преобразувания на линейни уравнения. Трите
правила за еквивалентни преобразувания се извеждат емпирично чрез решаването на
задача 3, свързана с моделирането на практическа ситуация. Следващите задачи от урока
са разработени с цел затвърдяване на изведените правила.
40.
ЕКВИВАЛЕНТНИ УРАВНЕНИЯ. УПРАЖНЕНИЕ
Основната образователна цел на урока е да се формират умения за разпознаване на
еквивалентни уравнения и да се осмислят правилата за еквивалентни преобразувания.
Продължава усвояването на понятието „еквивалентност на уравнения“, като вече се
решават уравнения чрез прилагането на правилата за еквивалентни преобразувания.
В урока изобилстват задачи с избираем отговор, чрез които еднозначно и бързо се
проверява усвоеното знание. Предложените в урока задачи са близки по формат до зада-
чите за Националното външно оценяване в края на 7. клас. Това дава възможност на учи-
теля да работи с учениците за затвърдяване на въведените в предходния урок правила за
еквивалентни преобразувания на линейни уравнения и едновременно с това да се развие
стратегия за решаване на тестови задачи.
41.
УРАВНЕНИЕТО (ax + b)(cx + d) = 0
Основната образователна цел на урока е да се формират умения за решаване на урав-
нения от вида (ax + b)(cx + d) = 0.
Материална опора за извеждане на новото знание е знанието за това кога едно произ-
ведение е нула, т.е. a . b = 0. Придружаващите схеми и цветни откроявания подпомагат
усвояването и запаметяваето.
Учениците трябва да разберат смисъла на словосъчетанията поне един от (и на съюза
или) и всеки от (и на съюза и). Подходящ въпрос в този смисъл например е въпросът
„Ако a . b = 0 и a = 0, какви стойности може да приеме b?“ (за да се предотврати про-
пускането на възможността b = 0). Чрез решаването на задачи 6 – 11 се разглежда свеж-
дането на уравненията от втора степен, чрез разлагане на множители, до уравнения от
вида (ax + b)(cx + d) = 0. Акцентът в тези примери пада на разлагането на многочлен на
множители чрез изнасяне на множител извън скоби и на разлагането чрез формулата за
разлика на два квадрата.
42.
УРАВНЕНИЕТО (ax + b)(cx + d) = 0. УПРАЖНЕНИЕ
Основната образователна цел на урока е да се затвърдят знанията и уменията на уче-
ниците за решаване на уравнения от вида (ax + b)(cx + d) = 0.
29
Редуването на урок за нови знания с урок за упражнение е успешна стратегия, след-
вана при темите, които се усвояват по-трудно от учениците.
Освен решаването на уравнения, в които едната страна е произведение от множители,
а другата е 0, се разглеждат и уравнения, свеждащи се до посочения тип, чрез прилагане
на формулата за разлика от квадрати или чрез разлагане на множители на многочлена А
в лявата страна на уравнението А = 0 чрез използване на комбинирания метод. Добре е
да се решат и уравнения от вида (x2 + 13)(x – 3) = 0, при които единият от множителите
приема ненулеви стойности за всяка стойност на неизвестното. Чрез решаването на за-
дачи 4, 10 и 11 от урока се разглеждат случаите, в които уравнение от втора степен има
два еднакви корена или няма решение.
43.
УРАВНЕНИЕТО |ax + b| = c
Основната образователна цел на урока е да се въведат знанията (метода) и да се зат-
върдят уменията на учениците за решаване на уравнения от вида |ax + b| = c.
В началото на урока се припомнят определението на понятието „модул на рационално
число“ и свойствата на модула. Чрез задача 2 се актуализират знанията на учениците от
6. клас за абсолютна стойност на рационално число, чрез които се решават уравнения от
вида |x| = 2, |x| = –5, |x| = 0, 3|x| = 4 и т.н. Тук е водеща ролята на учителя – да проведе дис-
кусия за разглеждане на различните случаи за константата с при решаване на уравнения
от вида |ax + b| = c и да се направят заключения за техните корени и броя на решенията
им, като се използват дадените в урока обобщителни схеми. Материални опори на тези
схеми са решенията на подусловията на задача 3 от урока. Обосновките на числовите
равенства на задача 9 припомнят важни свойства на сбора на подобни едночлени, съ-
държащи модули, и на модула на произведението на две и повече числа. Чрез числовите
примери в задача 9 се подготвя решаването на модулните уравнения на задачи 10 и 11.
44.
УРАВНЕНИЯ, СВЕЖДАЩИ СЕ ДО ЛИНЕЙНИ
Основната образователна цел на урока е да се формират умения за решаване на урав-
нения чрез освобождаване от знаменател.
Поставената цел се реализира чрез решаване на задачите от урока. При решението на
задача 1 са записани съответните еквивалентни преобразувания, което подпомага уче-
ниците при самоподготовката им по темата. При решаването на уравненията с дробни
коефициенти се акцентира на правилата за извършване на еквивалентни преобразувания
на уравнения.
При подредбата на задачите са спазени принципите за сложност и логичност. Посте-
пенно се преминава към решаване на по-сложни случаи на освобождаване от знаменател,
b b
при които се използват равенствата b . Необходимо е разискване на случаи-
a a a
те, в които знаменателите на дробните коефициенти са дробни числа.
30
В задача 5 са дадени уравнения, при които уравнението се свежда до линейно чрез
подходящи преобразувания и чрез прилагане на формули за съкратено умножение. Чрез
решаване на задача 6 се задълбочават знанията на учениците за решаване на модулни
уравнения.
Препоръчително е 10-минутно контролно в края на часа върху решаването на линей-
ни уравнения с едно неизвестно.
45, 46.
МОДЕЛИРАНЕ С ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ
Основната цел на урока е запознаване на учениците с приложението на знанията за
линейни уравнения и еквивалентните преобразувания за тяхното решаване при решаване
на практически задачи. Необходимо е да се формират умения за моделиране на ситуации
чрез линейни уравнения и да се осъзнае необходимостта от оценяване на правдоподоб-
ността на получения резултат в конкретен контекст.
Чрез решаването на задача 1 на урок 45 учениците се подготвят за изграждане на
математически модели чрез съставяне на изрази, в които участват променливи. В урока
се акцентира на стъпките при моделиране с линейно уравнение, което се постига с реша-
ването на задача 2.
При решаването на задачите в урока се припомнят стъпките от алгоритъма за реша-
ване на задачи от моделиране:
1) избиране на неизвестното;
2) определяне на условия за неизвестното;
3) съставяне на математически модел (уравнение);
4) решаване на уравнението;
5) оценка за правдоподобност на получения резултат;
6) посочване на отговора на задачата.
Задачите, решени в уроците, са богато илюстрирани със снимки и схеми, което подпо-
мага зрителното възприемане и осъзнаването на учебното съдържание.
Формирането на посочените умения изисква повече време и затова за реализиране на
това съдържание са отделени два учебни часа.
Уроците предлагат различни по сюжет и формат задачи с цел затвърдяване на умение-
то да се моделира с линейни уравнения. Акцентът в урок 46 се поставя на създаване на
математитически модел при решаване на задачи от числа.
47, 48.
ЗАДАЧИ ОТ ДВИЖЕНИЕ
Систематизирани са досегашните знания на учениците за решаване на задачи чрез
моделиране, като е отделено специално внимание на задачи за движение по въздух, суша
и вода. Това всъщност са и задачите, с които се мотивира ползата от изучаваните понятия
и правила.
С цел по-добро и цялостно изчерпване на темата тя е разгърната в два урока. В пър-
вия от тях задачите са разделени в три основни групи – задачи от насрещни движения, от
31
еднопосочни движения и от промяна на скоростта. Материална опора при решаването на
прави и обратни задачи е познатият триъгълник с формулата за зависимостта на измина-
тия път от скоростта на движение и от времето за изминаването му. Например в задача 1
от урок 47 е закрито S, тъй като се приравняват изминати пътища, а в задача 2 е закрито
v, тъй като в уравнението се приравняват скорости.
Като резултат от конкретните примери са дадени общи схеми за решаване на задачите
от разглеждания вид, което улеснява съставянето на уравнение.
Използването на таблици, схеми, примерни решения и реализирани електронни ре-
сурси подпомага усвояването.
49, 50.
ЗАДАЧИ ОТ РАБОТА
Основната образователна цел на урока е да се формират умения у учениците да моде-
лират с линейни уравнения житейски ситуации – задачи от работа.
Темата за моделиране на задачи от работа е разгърната в два урока. В първия от
тях акцентът е поставен върху моделиране на задачи от работа, при които количеството
свършена работа се приема за единица.
Във втория от двата урока акцентът е върху моделиране на задачи от работа, в които
извършената работа е зададена като количество. Материална опора при решаването на
прави и обратни задачи е познатият триъгълник с формулата за зависимостта на извър-
шената работа от производителността и от времето за извършването на даденото коли-
чество работа.
51.
ЗАДАЧИ ОТ КАПИТАЛ
лират с линейни уравнения житейски ситуации – задачи от капитал.
Материална опора на новото знание е използваната таблица в началото на урока, в
която се систематизират знанията за капитал и проста лихва. За разлика от 5. клас, в 7.
клас се разглежда и сложна лихва, но с малък лихвен период на капитализиране.
52.
ЗАДАЧИ ОТ СМЕСИ И СПЛАВИ
лират с линейни уравнения житейски ситуации – задачи от смеси и сплави.
Акцентът в урока се поставя върху факта, че при смесването на съставки обемът
може да се промени (дори когато те не влизат в химическа реакция). При решаването на
този тип задачи се използва, че масата на сместа е сбор/разлика от масите на съставките
(при посочените условия). И тук се разглеждат възможните видове задачи за определяне
32
на маса и концентрация (за съставките или за получената смес).
Материални опори на новото знание са използваните таблици, схеми и цветови откро
явания, придружени с образци на решение.
53.
ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ. ОБОБЩЕНИЕ
Образователната цел на урока, както на всички обобщителни уроци досега, е систе
матизирането на знанията, придобити по темата. Тя се постига чрез прецизно изложени
формули и текст, откроени шрифтово и цветово, което улеснява и подпомага възприяти
ето и запаметяването.
Препоръчително е съдържанието на урока да се използва като справочно пособие при
разработката на следващия преговорен урок върху темата.
Разнообразните по сюжет, ниво на сложност и формат задачи от урока, както и елек
тронно реализираните тестови задачи подпомагат преговора върху линейни уравнения и
подготовката на учениците за писмено изпитване.
54.
Образователната цел на урока е чрез решаването на широка палитра от задачи учени
ците да си припомнят, да упражнят и затвърдят придобитите знания и умения по темата
„Уравнения“.
Препоръчително е да се поощрят учениците за самостоятелно решаване на задачи в
клас и у дома, като се използват на практика обобщените знания в урок 53.
Препоръчително е писмено едночасово изпитване на учениците върху знанията и
уменията, които са придобили по темата „Уравнения“.
Номер на урок 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 54
• Знае свойствата на
числовите равенства
и умее да ги прилага.
+ + + + + + + + + + + + + + + +
Знае понятието „урав
нение“ и понятията,
свързани с него.
• Знае понятието
„еквивалентни (рав
носилни) уравнения“
+ + + + + + + + + + + + + + +
и умее да прилага
еквивалентните пре
образувания.

• Знае и умее да
намира решението на
+ + + + + + + + + + + + + + +
линейно уравнение с
едно неизвестно.
• Умее да решава
уравнения от вида + + +
(ax + b)(cx + d) = 0.
уравнения от вида + + +
|ax + b| = c.
уравнения, свеждащи + + + + + + + + + + + + + +
се до линейни.
• Умее да моделира
с линейни уравнения
или с уравнения, + + + + + + + + +
свеждащи се до
линейни.
34
3. ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ

Фигури и тела • определя по вид и намира ъгли, получени при пресичането на прави в
равнината;
• прилага признаците за еднаквост на триъгълници;
• построява геометрични обекти, описани в основните построителни
задачи;
Логически знания • разбира на конкретно ниво смисъла на логическите съюзи „и“, „или“,
„ако..., то...“, отрицанието „не“ и на релациите „следва“ и
„еквивалентност“;
• разбира смисъла на думите: определение, аксиома, теорема;
разграничава условие от заключение на теорема;
• познава метода за доказване на твърдение чрез допускане на противното.
Теми Компетентности Нови понятия
като очаквани
3. Основни геометрични • Познава видовете ъгли, Полуравнина,
фигури получени при пресичането контур на полуравнина,
3.1. Въведение в на прави в равнината, знае среда на отсечка,
геометрията. Основни твърдения, свързани с тях, и ъглополовяща на ъгъл,
геометрични фигури и умее да ги прилага; медиана в триъгълник,
построения • умее да сравнява ъгли; ъглополовяща в триъгълник,
3.2. Съседни ъгли, • знае признаците за изправен ъгъл,
противоположни ъгли. успоредност и свойствата на съседни ъгли,
Перпендикулярни прави успоредните прави; противоположни (връхни)
3.3. Ъгли, получени при • умее да разграничава ъгли,
пресичането на две прави с ситуации, в които може да кръстни ъгли,
трета се прилагат признаци или съответни ъгли,
3.4. Признак за успоредност свойства за успоредни или прав ъгъл,
на две прави перпендикулярни прави; остър ъгъл,
3.5. Аксиома за успоредните • построява ъгъл, равен на тъп ъгъл,
прави даден ъгъл; прилежащи ъгли,
3.6. Свойства на • построява сбор и разлика на външен ъгъл на триъгълник.
успоредните прави ъгли;
3.7. Триъгълник • построява права, успоредна
3.8. Сбор на ъглите в на дадена права;
триъгълник • построява перпендикулярни
3.9. Външен ъгъл на прави;
триъгълник • умее да прилага
зависимостите между ъглите в
триъгълник и четириъгълник.
35
До момента учениците са получавали математически знания главно нагледно-инту-
итивно, като елементите на дедуктивни разсъждения са се свързвали само с приложе-
нията на емпирично-интуитивно установените факти в конкретната ситуация. От 7. клас
започва системното изграждане на курса по геометрия, доколкото това е възможно в
рамките на училищния курс по математика. Учениците се запознават (според учебните
програми у тях трябва да се формира представа за аксиоматично изграждане на гео-
метрията) с принципите на аксиоматичното изложение на геометрията – подбор на ос-
новни (първични) понятия и твърдения (аксиоми), разкриващи косвено свойства и връзки
между първичните понятия, натрупване на нови знания чрез дедуктивни умозаключения
въз основа на определенията на дефинираните понятия, аксиоми и доказани твърдения.
Разглеждат се равнинните фигури точка, права, отсечка, лъч, полуравнина, ъгъл, ви-
дове ъгли, успоредност и перпендикулярност на прави, триъгълник, ъгли на триъгълник,
външни ъгли на триъгълника. Чрез логическата последователност, с която се излагат
познанията за тези обекти, се дава идея за строго изграждане на една математическа
дисциплина. Посочени са и някои исторически сведения, свързани с възникването на
геометрията от практиката и с развитието ѝ като самостоятелна наука.
В тази тема на учениците се разкрива съдържанието на логическите понятия: опре-
деление, теорема, аксиома, доказване и доказателство, както и същността на косвения
метод за доказване на твърдения.
Според учебната програма темата Основни геометрични фигури е първата гео-
метрична тема, включена в учебното съдържание по математика за 7. клас. Разработката
на това съдържание е структурирана в следните подтеми:
• Видове ъгли (урок 55 – урок 62);
• Успоредни прави. Теореми − признаци и теореми – свойства (урок 63 – урок 67);
• Триъгълник (урок 68 – урок 73).
55.
ВЪВЕДЕНИЕ В ГЕОМЕТРИЯТА
Основната образователна цел на урока е въвеждане на първичните понятия (точка,
права и равнина), на които се гради науката геометрия, и на категориите основни (пър
вични) понятия, аксиоми (първични твърдения) и определение. Това терминологич-
но и логическо натоварване прави урока труден.
Урокът може да започне с кратки исторически бележки за възникването на геометри-
ята от практиката и като наука.
Думата „геометрия“ има гръцки произход и означава земемерие. Геометрията се е
зародила в Древен Египет във връзка с измерване на земни участъци, строителство на
храмове и пирамиди, прокарване на пътища. Като наука геометрията се оформя чрез тру-
довете на древногръцките математици Евклид, Архимед, Питагор, Талес и др. Геометри-
ята, която изучавате, се нарича Евклидова геометрия на името на Евклид от Александрия
(ІІІ в. пр. Хр.), автор на книгата „Елементи“. Дълги години геометрията се е изучавала
по тази книга.
Въвеждат се първичните понятия „точка“, „права“ и „равнина“, на базата на които
се гради геометрията. В урока се припомнят начините за означаване на точка и пра-
ва и се въвеждат термините и означенията за положението на точка спрямо права. За
означаване на принадлежност или непринадлежност на точка върху права се използва
36
теоретико-множествената символика, защото геометричните фигури се разглеждат като
множества от точки.
Продължава запознаването на учениците с логическата структура на геометрията,
като се въвежда понятието „аксиома“. Формулира се първата аксиома за изграждане на
курса. След това трябва да се отдели специално внимание на задача 5, в която отговор на
поставения въпрос се дава чрез разсъждения въз основа на въведената аксиома. Напра-
вените констатации в задачата обуславят дадените две определения на понятията преси
чащи се прави и успоредни прави.
В урока (по пътя на изграждането на математическата дисциплина) се разяснява как
чрез определения се въвеждат други понятия, и причината някои понятия да се приемат
за основни/първични (за тях не се дават определения, а смисълът им се обяснява чрез
примери). Посочени са конкретни примери на определения, като са уточнени понятията,
които се определят, и понятията, чрез които те се определят.
Както в задачите от урока, така и в задачите след урока е направен опит да се поддър-
жат вътрешнопредметните връзки (със знания за понятия от темата „Делимост“), както и
междупредметни връзки със знания за понятия от граматиката.
Справка от Уикипедия
Просто изречение наричаме изречение, което изразява само една мисъл, съдържа
само едно съждение.
Сложното изречение съдържа повече от едно сказуемо. Може да се каже, че е из-
речение, което се състои от две или повече прости изречения, които заедно съставят
смислово единство. Сказуемите в сложното изречение са толкова, колкото са простите
изречения в него.
56.
ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ И ПОСТРОЕНИЯ
В урока се въвежда първичната релация между за разположението на три точки вър-
ху права и понятията отсечка, краища на отсечка, вътрешна точка на отсечка, сре
да на отсечка, лъч, начало на лъч и противоположни лъчи. Урокът е терминологично
натоварен, което го прави труден.
Понятието „среда на отсечка“, сравняването на отсечки, построяването на сбор и раз-
лика на отсечки и намирането на техните дължини са познати на учениците от 5. клас.
Само че в 5. клас въвеждането на тези знания и умения става чрез използване на дължи-
ните на отсечките. Сега, в 7. клас, сравняването на отсечките, построяването на сбор и
разлика на две отсечки стават на базата на нанасянето на отсечките една върху друга или
върху лъч с помощта на пергел, което се обосновава с въведената аксиома. Аксиомата
за нанасяне на отсечка върху лъч дава възможност да се определи понятието „сбор на
отсечки“. В темата „Еднакви триъгълници“ нанасянето на отсечки върху лъч се прилага
при онагледяване на признаците за еднаквост. Това знание се прилага и при решаване
на построителни задачи. Свойството на дължините на сбора и разликата на две отсечки
дават възможност да се установи коя от три точки върху права е между останалите две.
37
57.
ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ
В урока се въвеждат понятията полуравнина, контур на полуравнина и изправен
ъгъл.
Въвежда се аксиомата за разположение на точките в равнина спрямо права в равни-
ната. След определението на понятието ъгъл се въвеждат неговите елементи (връх, раме
не), а също така понятията вътрешен лъч и вътрешни точки за ъгъл. Сравняването на
ъглите и намирането на сбор или разлика на два ъгъла става на базата на мерките на ъгли.
Основното свойство на измерването на ъгли е аналогично на свойството на измерване
на отсечки. Постулира се, че мярката на изправения ъгъл е 180°. Добре е да се обърне
внимание на учениците, че пресмятанията, извършвани с цел представяне на мярките
на два ъгъла в една и съща мерна единица, се извършват, както се смята с положителни
числа, но докато там основата е 10, при тези пресмятания основата е 60.
58.
ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ И ПОСТРОЕНИЯ.
Основната образователна цел на урока е въвеждане на понятието ъглополовяща на
ъгъл и на аксиомата за нанасяне на ъгъл.
Дефиницията на понятието „ъглополовяща на ъгъл“ се упражнява със задачи 1 − 3 от
урока и задачи 1 − 2 след урока.
Аксиомата за нанасяне на ъгъл в полуравина дава възможност да се определи поняти-
ето „сбор на ъгли“. В темата „Еднакви триъгълници“ нанасянето на ъгли в полуравнина
се прилага при онагледяването на признаците за еднаквост. Това знание се прилага и при
решаване на построителни задачи.
Наименованията на операциите сбор и разлика на ъгли се въвеждат контекстуално,
без да се използват мерките на ъглите.
В урока се припомня връзката между градуса и неговите подразделения минута и секунда.
59.
ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ПОСТРОЕНИЯ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Урокът има за цел да изясни същността на задачите за построение и да се разкрият ак-
сиомите на линията (без деления) и пергела – чертожните инструменти, които, наложени
от традицията, се използват при извършване на геометричните построения.
В началото на урока визуално и вербално се разкриват основните построения (аксио-
мите), които може да се извършват с помощта на линия без деления и пергел.
Целта на задача 1 е да се припомни изученият в 5. клас алгоритъм за построяване на
отсечка с дадена дължина, да се упражни построяване на окръжност по даден радиус и да
се определи по чертежа броят на пресечните точки на две окръжности.
38
Вторият акцент в урока се свързва с разкриването на алгоритмите за решаване на
други основни задачи за построение – построяване на ъгъл, равен на даден ъгъл, и пос-
трояване на сбор и разлика на ъгли. По-кратко, на езика на преподаването, първите две
задачи се наричат още „пренасяне на отсечка“ и „пренасяне на ъгъл“. Решаването на
тези основни задачи трябва да предхожда разглеждането на задачите за построяване на
триъгълник по дадени елементи, определящи го с точност до еднаквост по съответния
признак.
В изложението на урока и след него са дадени достатъчно задачи, за да се формират
трайни умения за решаване на разгледаните основни задачи за построение.
60.
СЪСЕДНИ ЪГЛИ, ПРОТИВОПОЛОЖНИ ЪГЛИ
В урока се въвеждат понятията съседни и противоположни (връхни) ъгли. Дефи-
нира се понятието прав ъгъл и чрез него се дефинират понятията остър и тъп ъгъл.
Продължава и запознаването със структурата на една математическа дисциплина, като се
въвеждат логическите понятия теорема, доказателство на твърдение, условна форма
на формулиране на теорема, условие и заключение на теорема.
Понятията „съседни и противоположни ъгли“ се въвеждат директно с определенията.
Задачите за разпознаване на обекти от обема на понятието са особено важни и не бива
да се пропускат. В достатъчно задачи се упражняват и формулираните твърдения за тези
две понятия.
Нови елементи в реализацията на съдържанието са идеите, заложени в задачи 4 и
5 от урока, и аналогичните на тях, дадени в учебната тетрадка към урока. В задача 4
учениците трябва да отхвърлят чертежа, на който не се откриват двойка съседни ъгли.
Формулирането на задача по даден чертеж е умение, което до момента е упражнявано
чрез формулиране на въпроси по информация, дадена чрез таблица, диаграма и графич-
но. Записването на текста на задачата е упражнение за формиране на речевата култура
на ученика.
Съществен акцент при реализирането на този урок са въвеждането на логическото
понятие „теорема“, разкриването на етимологията на думата, начина за формулиране на
теорема и формирането на умения за разграничаване на условието от заключението на
теоремата. Дадените примери са от тематика, позната на учениците до момента от 6. или
7. клас. Така се осъществява тясна вътрешнопредметна връзка.
61.
ПЕРПЕНДИКУЛЯРНИ ПРАВИ
Няколко са целите на урока – въвеждане на понятието перпендикулярни прави, изяс-
няване на структурата и начина на оформяне на доказателство на теорема, доказване на
няколко твърдения и изясняване на ролята на чертежа.
Урокът започва с изясняване на ролята на чертежа като „геометричен запис“ на
информация и на необходимостта от обосноваване на тази информация. Тук и на още
няколко места са включени примери за зрителна измама при ползването на чертеж в
39
потвърждение на това, че изводът по чертеж може и да не бъде верен. В предгръцкия пе-
риод на развитие на математиката чертежът е бил нагледно-геометричното доказателство
на твърдението.
Преди да се изяснят структурата и начинът на оформяне на доказателство на теорема,
се разглежда задача за потвърждаване на общовалидно твърдение. Целта е да се покаже, че
както чертежът, така и конкретен пример не доказват твърдение, а само го потвърждават.
В урока се доказват често използвани твърдения, които се упражняват с достатъчно
задачи.
62.
ЪГЛИ, ПОЛУЧЕНИ ПРИ ПРЕСИЧАНЕТО НА ДВЕ ПРАВИ С ТРЕТА
От образователна гледна точка два са акцентите в този урок. Единият е въвеждането
на новите понятия кръстни ъгли, съответни ъгли и прилежащи ъгли. Втората обра-
зователна цел е изясяване на учениците на отношението на теоремите към понятията,
което ги дели на две групи – признаци и свойства. В този урок се пояснява кои теореми
наричаме признаци и за какво може да се използват.
Урокът започва с въвеждането на новите понятия. Тъй като при пресичането на две
прави с трета се получават много ъгли, то за по-лесното визуално възприемане двойките
едноименни ъгли са означени с един и същ цвят. След упражняване на определението в
задача 1, в задача 2 вече се изисква от ученика да разпознае всички двойки ъгли, получе-
ни при пресичането на две прави с трета. В задача 3, освен че се поддържат стари знания,
се упражнява и умението за откриване на втори ъгъл, който е в посочената релация с
даден на чертежа ъгъл. Важна в урока е задача 5, при която се установява, че ако една
двойка кръстни (съответни) ъгли са равни, то и останалите двойки ъгли от разглеждания
вид също са равни; че ако сборът на двойка прилежащи ъгли е 180°, то сборът на всяка
друга двойка прилежащи ъгли има същото свойство. Това познание е полезно при уста-
новяване на признаците за успоредност на прави, а също и при определяне на свойствата
на успоредните прави.
Тъй като в следващия урок се разглеждат признаци за успоредност на прави, то във
втората част на урока се изяснява кои теореми наричаме признаци и за какво се използ-
ват. Със задача 6 се показва на учениците, че те са се запознали с такива твърдения още
в 5. клас. Включването на примери и задачи с аритметично или с алгебрично съдържание
има за цел да покаже на учениците вътрешната единност на математиката. За формиране
на други компетентности и за показване на единност между различни знания са дадени
примерите в задача 8 за народните прогнози за промяна на времето.
Целесъобразно е провеждането на краткотрайна контролна работа за установяване на
постиженията на учениците върху съдържанието на цикъла от уроци 55 − 62.
63.
ПРИЗНАК ЗА УСПОРЕДНОСТ НА ДВЕ ПРАВИ
В урока са дадени и трите признака за успоредност на две прави. Тези признаци се
доказват лесно един от друг, но за доказателството на един от тях (най-често чрез кръст-
ни ъгли) са необходими познания за еднакви триъгълници. Затова теоремата е дадена без
доказателство.
40
В тази тема (а и в целия учебник) на фон с пинче се дават коментари, които в кратка
форма обясняват смисъла на твърдения, описват тяхното приложение или систематизи-
рат познания.
След всяка от трите теореми е дадена задача, която се решава с непосредствено
прилагане на разгледаната теорема. В решенията на задачи 4 − 8 се използват комби-
нирани знания за прилагане на разгледаните твърдения, а също така знания за съседни
и връхни ъгли.
Целта на задача 8 от урока е да се покаже как с помощта на чертожен триъгълник може
да се построяват успоредни прави. По-късно за тази основна задача ще бъде разгледан
алгоритъм за построяване на двойка успоредни прави с помощта на линия и пергел.
Препоръчително е задача 9 да се реши колективно, за да се обобщи с целия клас, че
тези теореми – признаци може да се използват за разпознаване на двойка успоредни пра-
ви или за обосновка на конструирана такава двойка прави.
64.
АКСИОМА ЗА УСПОРЕДНИТЕ ПРАВИ
В урока са поставени два акцента. Единият е свързан с въвеждането на аксиомата за
успоредните прави, а вторият – със запознаването на учениците с метода за доказване на
твърдения чрез допускане на противното.
В първата част на урока се разглежда въпросът за съществуване на права през точка,
успоредна на дадена права, и нейната единственост. Въпросът за единственост е интере-
сен с това, че е пример за твърдение, което не може да се установи въз основа на остана-
лите аксиоми. Ето защо твърдението за единственост се приема за аксиома. Дадени са и
някои исторически сведения за хилядолетните усилия за неговото решаване.
В урока са включени и две основни теореми (ако права пресича едната от две успо-
редни прави, то тя пресича и другата, и ако две прави са успоредни на трета, то те са
успоредни и помежду си). Техните доказателства са първи примери за доказателство
чрез допускане на противното. Затова преди разглеждане на първата от тях се изясняват
стъпките, през които преминава едно такова доказателство. За да могат да конструират
такива доказателства, учениците трябва да имат умения да образуват отрицания на съж-
дения. Това се упражнява с решаване на задача 2 от урока. Примерите в задачата са
прости съждения. По-сложни по структура са отрицанията на съжденията в задачата за
самостоятелна работа (задача 5). Затова е целесъобразно учителят да подпомогне или да
проконтролира отговорите на учениците.
Съгласно учебната програма ученикът трябва да „умее да разграничава ситуации, в
които може да се прилагат признаци или свойства за успоредни прави“. Затова в обобще-
нието след последната теорема в урока е дадена информация, че освен изучените преди
това признаци за успоредност на прави, и тази теорема е признак за успоредност на две
прави, т.е. с нейна помощ можем да откриваме двойки успоредни прави.
41
65.
СВОЙСТВА НА УСПОРЕДНИТЕ ПРАВИ
Няколко са образователните цели на този урок. Едната от тях е формулиране на някои
свойства на успоредните прави и доказване на част от тях. Втората цел е изясняването
на същността на теоремите – свойства и уточняване на ситуациите, в които може да се
използват.
В урока са формулирани теоремите − свойства на двойка успоредни прави, пресечени
с трета. Първата теорема не е доказана. Втората е доказана, като се използва твърдение-
то на първата теорема, а доказателството на третата теорема е добре да се извърши в
час с участието на учениците. Тук е необходимо да се припомни, че ако твърденията се
докажат за една двойка ъгли от конкретен вид, то те ще бъдат верни за всяка двойка от
разглеждания вид. Със задача 4 се показва другато приложение на теоремите – свойства.
Две прави не са успоредни, ако не е изпълнено някое от свойствата на двойките ус-
поредни прави. Относно последната задача от урока препоръките са аналогични на тези,
направени в предходния урок за задачите със същите дидактически функции.
В обобщението са изброени задачите, които може да се решават с теоремите − свой-
ства.
66.
СВОЙСТВА НА УСПОРЕДНИТЕ ПРАВИ. УПРАЖНЕНИЕ
В урока са доказани две основни теореми, свързани с успоредност и перпендикуляр-
ност на прави (признак за успоредност и признак за перпендикулярност на две прави).
Формулира се без доказателство теоремата за съществуване и единственост на права,
перпендикулярна на дадена права и минаваща през фиксирана точка (точката лежи или
не лежи на тази права).
Съгласно учебната програма учениците трябва да могат да решават следните задачи
за построение:
• построява права, успоредна на дадена права;
• построява перпендикулярни прави.
Обосновката в задача 2 се прави чрез достатъчното условие за успоредност на прави,
изразено чрез равенството на двойка кръстни ъгли. В следващите две задачи е показано,
че тази основна задача може да се решава и обосновава и чрез други достатъчни условия
за успоредност. С конструкцията в задача 4, чрез построяване на перпендикулярни пра-
ви, се дава нов алгоритъм за построяване на двойка успоредни прави.
В задача 5 се дава без обосновка алгоритъм за построяване на перпендикулярни пра-
ви. В последната тема „Построения с линия и пергел“ се дава още един алгоритъм за
построяване на двойка успоредни прави. По този начин учениците се запознават с 5
различни алгоритъма за решаване на тази основна задача, като обосновката се прави с
различни достатъчни условия. Това дава възможност, от една страна, да се упражняват
и прилагат изучените теоретични знания, а от друга, да се покаже на учениците, че не е
единствен алгоритъмът, по който се решават тази и други основни задачи за построение.
42
67.
Чрез представените задачи се затвърдяват определенията и приложенията на въведе-
ните дотук геометрични обекти и свързаните с тях признаци и свойства.
С цел осъществяване на текущ контрол върху знанията и уменията на учениците, след
приключване на тази част от темата се препоръчва провеждане на едночасова контролна
работа върху това съдържание за установяване на постиженията и пропуските на уче-
ниците.
68.
ТРИЪГЪЛНИК
Урокът има преговорен характер. В него успоредно с опресняване на знанията за три-
ъгълник и неговите елементи се въвежда понятието „медиана на триъгълник“.
Целта на урока се постига с решаването на подходящ набор от задачи. Констатаци-
ите, че височините в триъгълника се пресичат в една точка, както и за това, че трите
ъглополовящи се пресичат в една точка и трите медиани имат една пресечна точка,
са направени емпирично и тяхната обосновка е обект на разглеждане в гимназиалния
етап. Прeпратката към Бермудския триъгълник допринася за развиване на междупред-
метните връзки, а използването на кръстословицата в задачите след урока спомага за
систематизиране на опреснените знания и за засилване на интереса на учениците към
математическото знание.
69.
СБОР НА ЪГЛИТЕ В ТРИЪГЪЛНИК
Образователната цел на урока е въвеждането и доказването на теоремата за сбор на
ъгли в триъгълник.
До формулирането на теоремата се стига след разглеждане на триъгълник с конкрет-
ни мерки на ъглите, които права през един върховете му, успоредна на срещуположната
страна, сключва със страните на триъгълника. Така за въвеждане на теоремата се стъпва
на знанията за свойствата на успоредните прави, пресечени с трета права. След упраж-
няване на новото знание (задачи 2 – 4) е необходимо да се разгледа задача 5, свързана с
определяне на вида на триъгълника, ако сборът на два от ъглите му е 90°. Друга задача,
на която трябва да се обърне внимание, е задача 7, в която се съчетава новото знание със
знанията за ъглополовящата на ъгъл и за свойствата на успоредните прави.
43
70.
СБОР НА ЪГЛИТЕ В ТРИЪГЪЛНИК. УПРАЖНЕНИЕ
Урокът е упражнителен, с акценти на извеждането на формулата за мярката на ъгъл
между ъглополовящите на два от ъглите на триъгълника и за мярката на ъгъл между две
от височините на триъгълника.
Акцентите на урока са поставени при решаването на задачи 1 и 5 от урока. Предвиден
е достатъчен брой задачи за упражняване и затвърдяване на знанието за сбора на ъглите
в триъгълник. Наличието на задачи с избираем отговор позволява да се упражнява този
формат на тестови задачи, който се среща в Националното външно оценяване на учени-
ците в края на 7. клас.
71.
ВЪНШЕН ЪГЪЛ НА ТРИЪГЪЛНИК
Основните образователни цели на урока са въвеждането на понятието външен ъгъл
на триъгълника и доказване на теоремата за външен ъгъл на триъгълника.
Целите на урока се постигат плавно и постепенно. До новото понятие се достига след
решаването на задача 1, в която чрез откриване на обекти от обема на понятието съседни
ъгли се поставя теоретичната основа на новото знание. Чрез доказването на теоремата
за външен ъгъл на триъгълник се допълват знанията на учениците за зависимостите на
ъглите в триъгълника. Като следствие от доказаната теорема се доказва теоремата за
сравняване на мярката на външния ъгъл на триъгълника с тази на несъседен на него ъгъл
на триъгълника. Чрез решаването на задача 9 от урока за пореден път се илюстрира при-
ложението на математическото знание в практиката.
72.
ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ. ОБОБЩЕНИЕ
Обобщителен урок, в който се систематизират знанията за основни геометрични фи-
гури. Опорните чертежи, точната терминология, прецизните формули, илюстрациите,
схемите, примерите и цветовите откроявания подпомагат учебния процес и запаметява-
нето.
Предвид справочния характер на урока се препоръчва той да се разглежда съвместно
със следващия урок за преговор и практически дейности.
73.
Целта на урока е да се опреснят, затвърдят и отчасти надградят знанията и уменията,
свързани с намиране на мярката на ъгли.
44
Основната цел на урока се постига чрез решаването на множество разнообразни
задачи. По-голямата част от тях има тренировъчен характер, но не липсват задачи и с
приложен характер, каквато е задачата за хокеиста. Чрез техния сюжет и илюстрации
се провокират интересите на учениците и се показва атрактивната и полезна страна на
математиката.
Реализираният електронно тест подпомага учениците при самоподготовката им за
предстоящото писмено изпитване, като съдейства за своевременно отстраняване на кон-
статираните пропуски.
След този урок се препоръчва едночасово писмено изпитване за установяване на ни-
вото на постижения на учениците по очакваните знания и умения по темата „Основни
геометрични фигури“ съгласно учебната програма.
Номер на урок 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73
• Познава видовете
ъгли, получени при
пресичането на пра-
ви в равнината, знае + + + + + + + + +
твърдения, свърза-
ни с тях, и умее да
ги прилага.
• Умее да сравнява
+ + + + + + + + +
ъгли.
• Знае признаците
за успоредност и
+ + + + + +
свойствата на успо-
редните прави.
• Умее да разгра-
ничава ситуации,
в които може да се
прилагат признаци + + + + + +
или свойства за ус-
поредни или перпен-
дикулярни прави.
• Построява ъгъл,
равен на даден ъгъл. +
+ +
• Построява сбор и +
разлика на ъгли.
• Построява права,
успоредна на дадена + +
права.
• Построява перпен-
+ +
дикулярни прави.
• Умее да прила-
га зависимостите
между ъглите в + + + + +
триъгълник и чети-
риъгълник.
45
4. ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ

Фигури и тела • прилага признаците за еднаквост на триъгълници;
• знае и използва зависимости на страни и ъгли в триъгълник;
Логически зна- • разбира на конкретно ниво смисъла на логическите съюзи „и“, „или“,
ния „ако..., то...“, отрицанието „не“ и на релациите „следва“ и „еквивалент-
ност“;
• разбира смисъла на думите: определение, аксиома, теорема; разграни-
чава условие от заключение на теорема;
• познава метода за доказване на твърдение чрез допускане на против-
ното;
• моделира с линейни уравнения или с уравнения, свеждащи се до ли-
нейни;
• оценява и интерпретира съдържателно получен при моделиране резул-
тат и предвижда в определени рамки очакван резултат.
Теми Компетентности като Нови понятия

очаквани резултати от
1 2 3
4. Еднакви триъгълници • Знае признаците за еднаквост Еднакви триъгълници,
4.1. Еднакви триъгълници. Първи на триъгълници; съответни елементи
признак за еднаквост на триъгъл- • умее да открива еднакви три- на еднакви триъгъл-
ници ъгълници, да доказва еднаквост ници,
4.2. Втори признак за еднаквост на триъгълници; симетрала на отсечка.
на триъгълници • знае и умее да прилага свой-
4.3. Равнобедрен триъгълник. ства на:
Равностранен триъгълник  равнобедрен триъгълник;
4.4. Симетрала на отсечка. Пос-  медиана към хипотенузата в
трояване на симетрала на дадена правоъгълен триъгълник;
отсечка  правоъгълен триъгълник с
4.5. Трети признак за еднаквост на ъгъл 30°;
триъгълници • знае свойствата на симетрала
4.6. Перпендикуляр от точка до на отсечка и на ъглополовяща
права на ъгъл и умее да ги прилага;
4.7. Правоъгълен триъгълник с • построява ъглополовяща на
ъгъл 30° даден ъгъл;
4.8. Медиана към хипотенузата в • построява симетрала на даде-
правоъгълен триъгълник на отсечка;
4.9. Признак за еднаквост на два • умее да разграничава
46
1 2 3
правоъгълни триъгълника ситуациите, в които може да се
4.10. Ъглополовяща на ъгъл. прилагат признаците или свой-
Построяване на ъглополовяща на ствата на точките от симетра-
даден ъгъл лата на отсечка и на ъглополо-
4.11. Височина, ъглополовяща и вящата на ъгъл.
медиана в равнобедрен триъгъл-
ник
Според учебната програма темата Еднакви триъгълници е втората геометрична

тема, включена в учебното съдържание по математика за 7. клас. Разработката на това
съдържание е структурирана в следните подтеми:
• Признаци за еднаквост на триъгълници (урок 74 – урок 82);
• Правоъгълен триъгълник. Равнобедрен триъгълник (урок 83 – урок 92).
При разработването на темата се използват понятия, аксиоми, твърдения и символи-
ка, въведени в тема 3 – Основни геометрични фигури.
74.
ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ
Основната образователна цел на урока е въвеждането на понятията еднакви триъ
гълници, съответни елементи на еднакви триъгълници и на символа за означаване
на релацията.
Урокът започва с описание на понятието еднакви фигури чрез използване на меха-
ничната манипулация налагане. Понятието „еднакви триъгълници“ се въвежда с опре-
деление. Под вербалната формулировка е даден символичен запис на определението, с
което се цели изявяване на логическата му структура. Учителят трябва да изясни еквива-
лентността на двете символично записани твърдения в рамката на определението. Това
е необходимо, защото изводите се правят на базата на структурата на определението.
След определението се разясняват типовете задачи, които може да се решават с по-
мощта на определението, и се конкретизират чрез задачи 1 − 5. Свойствата на съответ-
ните елементи на еднаквите триъгълници се разширяват и упражняват чрез свойствата
на периметрите на двойка еднакви триъгълници (задача 6). Знанието се затвърдява чрез
решаване на задача 7.
75.
ПЪРВИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ТРИЪГЪЛНИЦИ
Основната образователна цел на урока е въвеждането на първи признак за еднаквост
на триъгълници.
Акцентът в този урок се поставя върху изучаването на първи признак за еднаквост на
триъгълници. Верността на признака се илюстрира нагледно-геометрично. Този избор
на изложение се аргументира с липсата на достатъчно теоретични знания, необходими
на учениците, за да могат да докажат твърдението. Затова е необходимо известен брой
твърдения да бъдат формулирани, без да бъдат доказвани. В рамката с пинче се пояснява
47
приложението на теоремата − признак за разпознаване на двойки еднакви триъгълници.
Разпознаването на еднаквите триъгълници при решаването на задачите от урока и
след урока се базира на изучавания в момента признак за еднаквост на триъгълници и на
определението на понятието „еднакви триъгълници“. Обосновката на извода, че два три-
ъгълника не са еднакви, се осъществява само въз основа на определението на понятието.
Това е единият от трите типа задачи, които може да се решават с помощта на определе-
нието на понятието.
С решаването на задача 6 се показва един начин да се докаже равенството на две от-
сечки или равенство на два ъгъла, като се докаже, че те са съответни елементи в двойка
еднакви триъгълници. Това умение се упражнява с решаването на следващите две задачи
от урока.
76.
ВТОРИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ТРИЪГЪЛНИЦИ
Основната образователна цел на урока е въвеждането на втори признак за еднаквост
Изложението на съдържанието на урока (относно разглеждания признак за еднаквост
на триъгълници) е аналогично на това, направено в предходния урок.
Възможностите за приложение на теоремата се разкриват в рамката с пинче. В зада-
чите за упражнение изводите се обосновават или чрез изучения признак, или чрез опре-
делението на понятието. Тази теорема допуска преформулиране и новата формулировка
е дадена във втората част на урока. При това преформулиране учителят трябва да обърне
внимание на словосъчетатието съответни елементи. Затова като опора може да се из-
ползва контрапримерът, даден в задача 7 в).
Теоретичната задача 9 разширява знанията на учениците за свойствата на съответни-
те елементи (медиани, височини, ъглополовящи) на двойка еднакви триъгълници.
77.
РАВНОБЕДРЕН ТРИЪГЪЛНИК. РАВНОСТРАНЕН ТРИЪГЪЛНИК
Основната образователна цел е запознаване на учениците с едно от свойствата на
равнобедрения триъгълник и някои следствия за него.
При разработването на урока са поставени три акцента от съдържателна гледна точ-
ка. Урокът започва с изясняване на смисъла на понятието следствие, чиято употреба
започва от този урок, като твърдение, което се получава от доказано вече твърдение, но
се отнася за подмножество на обектите, за които се отнася първоначалното твърдение. За
това подмножество от обекти част от условията на теоремата винаги са налице и затова
за тях заключението на теоремата винаги е изпълнено. При формулирането на следстви-
ето се използват по-малко условия, защото част от тях обикновено се дават с термина на
понятието. При формулирането на следствието се използва специфичната терминология,
характерна за обектите от разглежданото подмножество. Следва формулиране на след-
ствие от първи признак за еднаквост на триъгълници, което се отнася за двойка равно-
бедрени триъгълници.
48
В урока се разглежда ново свойство на равнобедрения триъгълник – равенството на
ъглите при основата му. Разглежданата теорема е теорема − свойство и може да се при-
лага само при наличие на равнобедрен триъгълник. Знанието се поддържа чрез решаване
на задачи 3 – 7. Доказаната теорема − свойство се преформулира в условна форма. По
този начин се поставя началото на формиране на умения за преформулиране на теоре-
мите от категорична в условна форма. Това умение е необходимо на учениците, за да
могат при доказване на теоремите по-лесно да разграничат условието от заключението
на теоремата.
Въз основа на свойството на равнобедрения триъгълник се обосновава свойството на
ъглите на равностранния триъгълник – третият акцент в урока.
След задача 8 се обобщават изучените до момента свойства на равнобедрения три-
ъгълник. След задача 9 се обобщават изучените до момента свойства на равностранния
триъгълник.
Систематизираните свойства са визуализирани за засилване на възприятието и запа-
метяването. При тези обобщения съзнателно са записани правилните логически съюзи, а
не са заменени със запетаи. Целта е косвено да се внушава на учениците вярната логиче-
ска структура на съждението, от която зависи и неговото правилно приложение.
78.
РАВНОБЕДРЕН ТРИЪГЪЛНИК. РАВНОСТРАНЕН ТРИЪГЪЛНИК.
Основната образователна цел на урока е запознаване на учениците с признаци за раз-
познаване на равнобедрен или на равностранен триъгълник. В този урок са систематизи-
рани изучените до момента признаци за разпознаване на равнобедрен или на равностра-
нен триъгълник.
Урокът е структуриран както предходния. В началото му се разглеждат следствия от
втори признак за еднаквост на триъгълници, отнасящи се до двойка равнобедрени триъ-
гълници.
Същностната част на урока се свързва с разглеждането на теоремата − признак за
равнобедрен триъгълник, която може да се използва за разпознаване на равнобедрен три-
ъгълник. В края на тази част са систематизирани начините, по които може да се разпоз-
нае равнобедрен триъгълник, като те са и визуализирани за засилване на възприятието и
запаметяването. Това систематизиране не бива да се изпуска от учителя, защото според
психологическите изследвания информацията се извиква по-лесно от паметта само ако е
добре структурирана. И при тези обобщения съзнателно са записани правилните логиче-
ски съюзи, а не са заменени със запетаи, защото целта е същата – косвено да се внушава
на учениците вярната логическа структура на съждението, от която зависи и неговото
правилно приложение.
След разглеждане на признака за разпознаване на равнобедрени триъгълници се пра-
ви аналогично систематизиране на начините, по които може да се разпознае равностра-
нен триъгълник, които също са визуализирани. Теоретичните знания се упражняват с
достатъчен брой задачи от урока, а също и със задачите, дадени за самостоятелна работа.

79.
СИМЕТРАЛА НА ОТСЕЧКА
Основната образователна цел на урока е въвеждане на новото понятие и разкриване
на свойствата на точките от симетралата на отсечката.
От познавателна гледна точка урокът съдържа определението на понятието симет
рала на отсечка и свойството на точките от симетралата. Непосредствено след опре-
делението на понятието следва задача – готов чертеж, която трябва да се използва за
разпознаване на обекти от обема на това понятие. Целта на задачата е формирането на
правилен зрителен образ еталон както в опростени ситуации, така и в типични конструк-
ции, в които учениците по-късно ще срещат обекти от обема на това понятие.
Върху чертежите е нанесена достатъчно информация, за да могат учениците да раз-
познаят обекта. Под прякото ръководство на учителя решаването на такива задачи е осо-
бено важно за изграждането на правилни първични знания и образи, защото първичното
запомняне е твърде трайно и грешките трудно се изкореняват. От известно място нататък
понятието „симетрала на отсечка“ вече се използва в словосъчетанието „симетралата на
страната ... на Δ ...“. Пълният текст трябва да бъде „симетралата на отсечката ..., която
е страна на Δ ...“. Употребата на това словосъчетание трябва да се уточни от учителя,
защото при него частично се променя терминът на въведеното понятие.
В обобщаващото каре след доказателството на теоремата се систематизират изводите,
които следват от факта, че дадена точка принадлежи на симетралата на дадена отсечка.
С решаването на задача 6 от урока и задача 7 след урока се поддържат знания за
Питагоровата теорема, изучени в 6. клас. Честата употреба на въведеното свойство на
точките от симетралата на отсечка се свързва с пресмятане на периметър на триъгълник
(задачи 7 и 8 от урока). Новите знания от урока се затвърдяват с отбелязаните задачи в
урока и се поддържат с фиксираните задачи за самостоятелна работа.
80.
ПОСТРОЯВАНЕ НА СИМЕТРАЛА НА ОТСЕЧКА
Основната образователна цел на урока е запознаване на учениците с признака, по
който може да разпознават точки от симетралата на отсечка, на който признак се основа-
ва даденият алгоритъм за построяване на симетрала на отсечка.
В този урок от познавателна гледна точка акцентите са два. Единият от тях се свързва
с изучаването на признака, по който може да се разпознават точки от симетралата на от-
сечка. Този признак стои в основата на една от конструкциите на симетрала на отсечка,
описана във втората част на урока. Обосновката на конструкцията се базира на изучено-
то теоретично знание. С нея се построява и средата на дадената отсечка. Като извод от
решението на задача 6 се установява фактът, че симетралите на страните на триъгълник
се пресичат в една точка. Този извод не бива да се задълбочава, защото забележителните
точки в триъгълника са обект и предмет на изучаване в следващите класове.
50
81.
ТРЕТИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ТРИЪГЪЛНИЦИ
Основната образователна цел на урока е въвеждането на трети признак за еднаквост
Въвеждането на признака и дейностите, използвани за неговото първично упражня-
ване и запомняне, не се различават по стил, начин и характер от тези, използвани при
изучаването на предходните два признака за еднаквост на триъгълници. Като последна
задача в урока е дадена задачата за хвърчилото. Задачата е от тип PISA. Чрез дадени-
те подусловия а) – г) се математизира предложената реална ситуация, като е проявен
стремеж математическата задача максимално да съответства на изучаваното в момента
учебно съдържание.
Текстовете в рубриката „Знаете ли, че?“ са тематично свързани с разглежданото в
урока и респективно в темата учебно съдържание.
82.
Преговорният урок има за цел поддържане (чрез решаване на задачи) на учебното
съдържание, включено и изучено в разгледаната първа подтема. Като последна задача в
урока е дадена задачата за делтапланера. Задачата е от тип PISA. Чрез дадените подус-
ловия а) – д) се математизира предложената реална ситуация, като е проявен стремеж
математическата задача максимално да съответства на изучаваното в момента учебно
съдържание. Урокът завършва с набор от тестови задачи за самоконтрол. Всички задачи
са с избираем отговор и точно един от тях е верен.
Препоръчва се провеждане на краткотрайна контролна работа за установяване на
постиженията на учениците върху изученото до момента за еднакви триъгълници.
83.
ПЕРПЕНДИКУЛЯР ОТ ТОЧКА ДО ПРАВА
Уточняването на взаимните положения на две прави и припомнянето на понятията
перпендикуляр от точка до права и разстояние от точка до права са образовател-
ните цели на урока.
Формирането на конструктивни умения за построяването на перпендикуляр от точка
A към права a е втората основна образователна цел на урока. Словосъчетанията „спус-
кане на перпендикуляр от точка към права“, когато A ∉ a, и „издигане на перпендикуляр
от точка към права“, когато A ∈ a, се използват често в езика на преподаване на учебното
съдържание. Затова учителят трябва да обърне внимание на тези езикови уговорки и
уточнения.
Понятието разстояние между две успоредни прави се въвежда след доказване на
твърдение, разкриващо свойството, че разстоянието на всяка точка от една от успоред-
ните прави до другата права е едно и също.
51
Понятията се упражняват с достатъчно задачи. Упражненията се обвързват с гео-
метрични фигури (правоъгълник, ромб), чиито свойства учениците до момента познават
частично от предходните класове, макар и все още в 7. клас да не са изучени други техни
свойства. Практическата приложимост на знанията от този урок се разкрива чрез задача
4 от урока и задача 5 (задача – проект) от задачите за самостоятелна работа.
84.
ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК С ЪГЪЛ 30°
Основната образователна цел на урока е запознаване на учениците със специфичното
свойство на правоъгълен триъгълник с остър ъгъл от 30° и запознаването им с обратно-
то твърдение на това свойстно. Особено важно е да се подчертава многократно в какви
ситуации може да се използва всяко от тези твърдения, за да не допускат учениците ло-
гически грешки при умозаключения.
Урокът започва с припомняне на знания за правоъгълен триъгълник и следствието за
сбора на острите му ъгли. Припомнят се и знания от 6. клас за намиране на дължината
на катет или на хипотенуза по дадени дължините на другите два линейни елемента на
првоъгълен триъгълник.
В рубриката „Знаете ли, че?“ се разкрива етимологията на част от терминологията,
свързана с правоъгълен триъгълник.
Свойството на катет, лежащ срещу ъгъл от 30° в правоъгълен триъгълник, е твърде
често използвано свойство. Включва се и в задачи, давани на различни конкурсни изпити
или състезания. Практиката показва, че това знание се усвоява добре и остава трайно в
съзнанието на ученика. Целта на задачите за упражнение (задачи 5, 6 и 7) е да се осигури
приложение на това знание в типични ситуации, като постепенно в задача 5 се усложня-
ват връзките между катета и хипотенузата, за които теоремата осигурява постулираната
релативна връзка.
Урокът е теоретично натоварен, защото във втората му част се разглежда обратното
твърдение на даденото.
В рамката с пинче срещу формулировките на теоремите се уточняват ситуациите, в
които теоремите може да се прилагат.
Обобщението е направено, след като в задача 8 се използва само обратното твърде-
ние. В задачи 9 и 10 ученикът трябва вече сам да избере правилната теорема, която се
използва в решението на задачата.
Структурата на правата теорема е следната: p1 ∧ p2 → q.
Ако един триъгълник е правоъгълен и има ъгъл с мярка 30°,
то p1 ∧ p 2
катетът срещу този ъгъл е равен на половината от хипотенузата.
Обратната теорема има следната структура: p1 ∧ q → p2.

За да може да се разграничат приложенията на теоремите и теоремите да се прилагат
правилно, учениците трябва добре да осъзнаят условията, при които се прилага едната
52
или другата теорема. Затова е необходимо периодично да се повтарят упражненията за
преформулиране на теоремите от категорична в импликативна форма.
85.
МЕДИАНА КЪМ ХИТОТЕНУЗАТА В ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК
Основната образователна цел на този урок е разкриване на свойството на медианата
към хипотенузата в правоъгълен триъгълник и на признака за разпознаване на правоъгъ-
лен триъгълник чрез зависимостта между дължините на медианата към най-голямата му
страна и тази страна.
С доказателството на първата теорема се разкрива ново свойство на конструкцията –
двата триъгълника, на които медианата към хипотенузата разделя правоъгълния триъгъл-
ник, са равнобедрени и ъглите при основите им са равни на острите ъгли на правоъгълния
триъгълник. Това свойство е оформено в самостоятелно каре и е илюстрирано графично.
Допълнителното построяване на медианата към хипотенузата на правоъгълен триъ-
гълник трябва да се доведе до автоматизъм, защото води до обогатяване на информаци-
ята в разглеждания контекст и подпомага откриването на решението на задачата. Както
свойството, така и признакът се затвърдяват с достатъчно на брой задачи.
Обобщението на двете твърдения е дадено в края на урока.
При решаване на задачи 3 и 4 след урока трябва да се използва твърдението на Пита-
гор за страните на правоъгълен триъгълник.
86.
ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ДВА ПРАВОЪГЪЛНИ ТРИЪГЪЛНИКА
Новото знание в този урок са следствията от признаците за еднаквост на триъгълници
за двойка правоъгълни триъгълници. Третото следствие се извежда на базата на твър-
дението на Питагор, което учениците познават от 6. клас. Всички твърдения от урока се
упражняват с достатъчно задачи.
87.
ЪГЛОПОЛОВЯЩА НА ЪГЪЛ
Този урок, както и следващият, са структурирани и разработени по аналогия с уроци
79 и 80, където предмет на изучаване е понятието „симетрала на отсечка“. Предмет на
изучаване в уроци 87 и 88 е понятието „ъглополовяща на ъгъл“.
В началото на урока се систематизират типовете задачи, които може да се решават с
определението на понятието – разпознаване на ъглополовяща на ъгъл или определяне на
мярката на ъгъл при дадена ъглополовяща.
Свойството на точките от ъглополовящата на ъгъл се разкрива чрез теоремата − свой-
ство. Като извод от решенията на задачи 5 и 6 се стига до факта, че пресечната точка на две
от ъглополовящите на триъгълник е равноотдалечена от страните на триъгълника. Този из-
вод не бива да се задълбочава и издига като задължително знание, защото забележителните
точки на триъгълника са предмет на учебното съдържание по математика в 8. клас.
53
88.
ПОСТРОЯВАНЕ НА ЪГЛОПОЛОВЯЩА НА ДАДЕН ЪГЪЛ
Признакът за разпознаване на точки от ъглополовящата на ъгъл и неговото прило-
жение са основните образователни цели на този урок. Друга негова познавателна цел е
свързана с формиране на умения за построяване на ъглополовяща на ъгъл.
По дадения алгоритъм построението се обосновава с трети признак за еднаквост на
триъгълници. (Възможни са и други алгоритми за построяване на ъглополовящата на
ъгъл.) Изученият алгоритъм се използва за построяване с линия и пергел на прав ъгъл
чрез построяване на ъглополовящата на изправен ъгъл и построяване на ъгъл с мярка 45°
чрез построяване на ъглополовящата на прав ъгъл.
89.
ВИСОЧИНА, ЪГЛОПОЛОВЯЩА И МЕДИАНА В РАВНОБЕДРЕН
ТРИЪГЪЛНИК
В този урок се систематизират и обобщават свойствата на равнобедрения триъгълник
и признаците за неговото разпознаване. Новото свойство, което се изучава в урока, е
съвпадането на медианата, височината и ъглополовящата, построени от върха на равно-
бедрен триъгълник. Съвпадането на два от тези елементи е достатъчно условие триъгъл-
никът да е равнобедрен. Доказва се едно от тези три твърдения, а верността на другите
две се постулира след това доказателство.
90.
Преговорният урок има за цел поддържане, чрез решаване на задачи, на учебното
съдържание, включено и изучено в разгледаната втора подтема.
В края на урока след припомняне (от учителя) на закона за равенство на ъгъла на
падането и на ъгъла на отражението (учениците изучават този закон в 7. клас в курса по
физика) се решава задачата за системата от трите огледала (задача 13). Чрез нейното ре-
шаване се поддържат както знания от предходните уроци, така и знания, изучени в тема
4. Урокът завършва с набор от тестови задачи. Същата теоретична основа (физическият
закон) е използвана и при формулирането на последната задача 10 от тази рубрика. Сю-
жетната линия на тези две задачи от тип PISA е една и съща и е благоприятна за осъщест-
вяване на междупредметни връзки между обучението по математика и физика в 7. клас.
Препоръчва се провеждане на краткотрайна контролна работа за установяване на
постиженията на учениците върху втората половина от съдържанието на темата „Еднак-
ни триъгълници“.
91.
ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ. ОБОБЩЕНИЕ
Преговорен урок, в който са систематизирани знанията, изучени в темата. Съдържа-
54
нието на този урок може да се преговори паралелно с решаване на задачите, предложени
в следващия, последен урок от тази тема.
92.
Обобщаващ урок върху съдържанието на цялата тема. В този урок задачата от тип
PISA се свързва с нововъведеното понятие „златен триъгъгълник“, разкриват се някои
негови свойства. Показана е приложимостта му в архитектурата.
Препоръчва се след този урок да се проведе едночасова контролна работа за уста-
новяване на постиженията на учениците върху изучената тема „Еднакви триъгълници“.
Номер на урок 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 92
• Знае признаците за
еднаквост на триъ- + + + + + + + + + + + + + + + +
гълници.
• Умее да открива
еднакви триъгълни-
+ + + + + + + + + + + + + + + +
ци, да доказва еднак-
вост на триъгълници.
• Знае и умее да при-
лага свойства на: + + + + + + + + + + +
▪ равнобедрен триъ-
гълник; + + +
▪ медиана към хипо-
тенузата в правоъгъ- + + + + +
лен триъгълник;
▪ правоъгълен триъ- + + + + +
гълник с ъгъл 30°.
симетрала на отсечка + + + + + + +
и на ъглополовяща
на ъгъл и умее да ги + + + + +
прилага.
• Построява ъглопо-
+ + +
ловяща на даден ъгъл.
• Построява си-
метрала на дадена + +
отсечка.
• Умее да разграни-
чава ситуациите, в
които може да се при- + + + + + + + +
лагат признаците или
свойствата на точките
от симетралата на
отсечка и на ъглопо- + + + + +
ловящата на ъгъл.
55
5. НЕРАВЕНСТВА

Области Знания, умения и отношения
на компе- В резултат на обучението си ученикът:
тентности
Числа. • извършва действия (събиране, изваждане, умножение, деление и степенуване
Алгебра с естествен степенен показател) с цели изрази, извършва тъждествени преоб-
разувания с тях и пресмята стойност на цял израз;
• решава линейни неравенства с едно неизвестно без параметър.
Логически • разбира на конкретно ниво смисъла на логическите съюзи „и“, „или“,
знания „ако..., то... “, отрицанието „не“ и на релациите „следва“ и „еквивалентност“;
• преценява вярност и рационалност в конкретна ситуация и умее да обосно-
вава изводи;
• разбира смисъла на думите: определение, аксиома, теорема; разграничава
условие от заключение на теорема;
• познава метода за доказване на твърдение чрез допускане на противното;
Модели- • моделира с числов или с цял алгебричен израз;
ране • моделира с линейни неравенства;
• оценява и интерпретира съдържателно получен при моделиране резултат и
предвижда в определени рамки очакван резултат.
Теми Компетентности като очаквани резултати Нови понятия
от обучението
5. Неравенства
5.1. Числови неравенства. •Знае свойствата на числовите неравенства и Числово нера-
Свойства умее да ги прилага; венство,
5.2. Линейно неравенство •знае понятието „линейно неравенство с едно линейно нера-
с едно неизвестно неизвестно“ и понятията, свързани с него; венство с едно
5.3. Еквивалентни нера- •знае понятието „еквивалентни неравенства“ неизвестно,
венства и умее да прилага еквивалентни преобразу- решение на
5.4. Представяне на реше- вания; неравенство,
нията на линейно неравен- •умее да решава линейни неравенства; еквивалентни
ство с числови интервали •умее да решава неравенства, свеждащи се неравенства,
и графично върху числова към линейни; числови интер-
ос •умее да представя решение на линейно нера- вали – видове,
5.5. Неравенства, свежда- венство с интервали и графично; строго нера-
щи се до линейни •знае теоремите за неравенства между страни венство,
5.6. Приложение на линей- и ъгли в триъгълник и умее да ги прилага; нестрого нера-
ните неравенства •знае неравенство на триъгълника и го при- венство.
5.7. Неравенства между лага;
страни и ъгли в триъгъл- •умее да използва неравенствата при модели-
ника ране на ситуации.
5.8. Неравенство на триъ-
гълника
56
Познанията на учениците за неравенства до 7. клас се свеждат до сравняване на числа
от познатото до момента числово множество и наредбата им върху числова ос.
Развитието на темата се осъществява чрез използване на аналогията (като вид умоза-
ключение) и сравнението (като познавателен метод). Съпоставят се общото и различното
между знанията за уравнения и за неравенства (числови или с неизвестно). При това
сравняване акцентът се поставя върху теоремите за еквивалентност. Изучаването на не-
равенствата започва с въвеждане на понятието „линейно неравенство с едно неизвестно“
(запазва се подходът, използван при въвеждането на линейно уравнение), с въвеждане на
безкрайни интервали и изобразяване на решенията на тези неравенства върху реалната
права. Като приложения се разглеждат неравенства с дробни коефициенти. Като прило-
жение на тези знания са включени задачи, които се моделират с линейни неравенства с
едно неизвестно. Разглеждат се и задачи за намиране на екстремални решения на линейно
неравенство с едно неизвестно (например най-малко естествено число, което е решение
на дадено неравенство, най-голямо цяло отрицателно число, което е решение на дадено
неравенство, или други условия).
Съгласно учебната програма темата съдържа и геометричен материал. Разглеждат се
твърдения за сравняване на страни (техните мерки) и ъгли (техните мерки) на триъгъл-
ник и неравенството на триъгълника. Проявен е стремеж да се направи плавен и мотиви-
ран преход от алгебричните към геометричните знания. Необходимостта от изучаването
на последните се мотивира и аргументира с приложения на тези знания при решаване на
екстремални задачи, свързани с път, периметър или дължина на страна на триъгълник.
При реализирането на това геометрично съдържание е уточнено отношението на теоре-
мите към понятията и явно се посочват ситуациите, в които дадено твърдение може да
се използва.
Разработката на това съдържание е структурирана в следните подтеми:
• Линейни неравенства с едно неизвестно. Еквивалентни неравенства. Представяне
на решенията с интервали. Приложения (урок 93 – урок 101);
• Неравенства между страни и ъгли на триъгълник (102 – урок 107).
93.
ЧИСЛОВИ НЕРАВЕНСТВА. СВОЙСТВА
Урокът е за нови знания, които се изграждат на базата на сравняването на числа и
използването на знаците <, >, ≤, ≥.
В урока се обръща специално внимание на връзката между сравняването на две числа
и сравняването на разликата им с нулата (на базата на конкретни примери). Въвеждат се
понятията числово неравенство, вярно и невярно строго и нестрого неравенство.
94.
ЧИСЛОВИ НЕРАВЕНСТВА. СВОЙСТВА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Урокът е за нови знания и в него се извеждат основните свойства на числовите нера-
венства.
Свойствата на верните числови неравенства (аналогични на тези при верните числови
57
равенства) се доказват, като се използват изобразяването на числата върху числова ос и
формулираната вече връзка между сравняването на две числа и сравняването на разли-
ката им с нулата. Думата „доказателство“ е заменена с обосновка, тъй като не се следва
стриктно структурата на доказателство, но се използват традиционни подходи в доказа-
телството, свързани с онагледяване, сравняване и извод.
95.
ЛИНЕЙНО НЕРАВЕНСТВО С ЕДНО НЕИЗВЕСТНО
Урокът е разгърнат в два учебни часа, като в първия от тях се въвежда по-общото
понятие – „неравенство с едно неизвестно“, преди да се въведе понятието „линейно не-
равенство с едно неизвестно“. Изяснява се смисълът на словосъчетанието „решение на
неравенство“, както и на това какво означава да се реши едно неравенство.
Понятията се упражняват, като се използват свойствата на числовите неравенства.
Решаването на задача 5 от урока е нагледен пример за използване на тези свойства като
пропедевтика на теоремите за еквивалентност на линейни неравенства с едно неизвестно.
96.
ЕКВИВАЛЕНТНИ НЕРАВЕНСТВА
Основната цел на урока е въвеждане на понятията „еквивалентни неравенства“ и „ек-
вивалентни преобразувания“, както и формулиране на трите основни теореми за еквива-
лентност на неравенства.
Формулирането на теоремите за еквивалентност (както при уравненията) става въз
основа на свойствата на числовите неравенства. След това се решават неравенства чрез
прилагане на теоремите и се правят някои общи изводи, които улесняват еквивалентното
преобразуване на неравенства.
97.
ЛИНЕЙНО НЕРАВЕНСТВО С ЕДНО НЕИЗВЕСТНО. ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Основната образователна цел на урока е въвеждането на понятието „линейно нера-
венство“ и неговите елементи.
След решаването на конкретни примери се преминава към решаването на линейното
неравенство в общия му вид. С различно оцветяване са фиксирани случаите, когато кое-
фициентът пред променливата е положителен и когато е отрицателен. Отделно са разгле-
дани неравенствата от вида 0x > b, 0x < b, 0x ≥ b, 0x ≤ b при b ≥ 0 и b < 0.
58
98.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕШЕНИЯТА НА ЛИНЕЙНО НЕРАВЕНСТВО С
ЧИСЛОВИ ИНТЕРВАЛИ И ГРАФИЧНО ВЪРХУ ЧИСЛОВА ОС
Образователната цел на урока е въвеждането на понятията отворени и полузатворе
ни интервали, до които водят решенията на линейните неравенства с едно неизвестно.
В урока се посочват начините на записване и четене на интервали, а също и изобра-
зяването им върху числова ос. Упражнява се записването на интервали с неравенства и
обратно – записването с интервали на решенията на неравенства. Въвежда се и се прила-
га графичното представяне на решенията на неравенство.
99.
НЕРАВЕНСТВА, СВЕЖДАЩИ СЕ ДО ЛИНЕЙНИ
Основната образователна цел на урока е запознаване на учениците с начините за ре-
шаване на неравенства, свеждащи се до линейни неравенства с едно неизвестно.
В урока се разглеждат неравенства с дробни коефициенти, на които знаменателят е
дробно число. Показан е начинът за тяхното решаване чрез освобождаване от знаме-
нател (задачи 1 – 7). В задача 8 от урока е показано как се решават неравенства с едно
неизвестно от по-висока степен, свеждащи се до линейни с едно неизвестно. Следващите
задачи упражняват изучените начини.
100.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛИНЕЙНИТЕ НЕРАВЕНСТВА
В урока се разглеждат приложения на линейни неравенства при сравняване на стой-
ности на изрази, при намиране на най-малкото цяло или на най-голямото цяло решение
на неравенство.
Многократно в решенията и фабулата на задачите се подчертава приложението на
решаването на линейни неравенства с едно неизвестно, което има особено значение при
моделиране на житейски или математически ситуации с неравенства. При тях винаги
трябва да се анализира полученият резултат и да се оценява дали полученото решение е
цяло, или естествено число. Илюстрации на тези приложения са задачи 3, 8 и 9 от урока,
както и задача 4 от задачите след урока.
101.
В този урок се преговарят изучените линейни неравенства.
Препоръчително е да се направи писмено изпитване в рамките на урока.
59
102.
НЕРАВЕНСТВА МЕЖДУ СТРАНИ И ЪГЛИ В ТРИЪГЪЛНИКА
Основната образователна цел на урока е въвеждане на теорема за сравняване на ъгли
на триъгълник.
Урокът започва със сравняване на мерките на страни и ъгли в равнобедрен триъгъл-
ник, т.е. систематизират се изучените до момента знания. Новото знание се дава с доказа-
ната в урока теорема. Тази теорема може да се използва за сравняване на мерките на ъгли
в триъгълник. За учениците приложението на теоремата се разкрива чрез текста, даден в
рамката с пинче вдясно от формулировката на теоремата. Задачи 1 − 5 са непосредствено
приложение на доказаната теорема. Задачи 6 и 7 изискват по-сложни логически разсъж-
дения, което определя и тяхното място в наредбата на задачите в урока. Задача 8 има за
цел да упражнява и формира умения за превод на вербален текст в символичен текст,
като символичният запис упражнява изучаваните релации (в случая – в множеството от
мерките на ъглите), докато в задача 7 (след урока) тази дейност се извършва в множес-
твото от дължините на отсечките. Другата цел на тези две задачи е формиране на умения
за образуване на отрицание на съждение, свързано с разглежданите релации. Това уме-
ние е необходимо и се прилага при доказване на теоремата, разгледана в следващия урок.
Задачите, дадени за самостоятелна работа след урока, по сложност на структурата на
решенията си не се различават от тези, разгледани в урока.
103.
НЕРАВЕНСТВА МЕЖДУ СТРАНИ И ЪГЛИ В ТРИЪГЪЛНИКА.
В този урок се разглежда обратната теорема на теоремата, доказана в предходния
урок. Тази теорема може да се прилага за сравняване на дължините на страни в един
триъгълник. Теоремата се доказва с използването на косвен метод за доказване на твър-
дения, който метод изисква наличието на умения за образуване на отрицание на съжде-
ние. В случая това е съждението CB > CA. Отрицанието на това съждение е съждението
CB ≦ CA. Това съждение има дизюнктивна структура, което определя и двете части в
доказателството на твърдението.
Непосредственото приложение на теоремата се реализира при решаването на задачи
1 − 4. Следствието от теоремата се прилага при решаването на задачи 5 и 6. В следващите
задачи следва комбинирано използване на тези знания със стари знания и структурата на
решенията на задачите става по-сложна.
Както в този урок, така и в предходния изводите (написани на езика на ученика) за
наредбата на страните и ъглите на един триъгълник според техните мерки са дадени в
рамките с пинчета.
60
104.
НЕРАВЕНСТВО НА ТРИЪГЪЛНИКА
Образователната цел на този урок е запознаване на учениците с неравенството на
триъгълника (теорема − свойство) и с признака, по който може да се разпознае дали три
дадени отсечки (често пъти зададени с дължините си) могат да бъдат страни на триъгъл-
ник.
Теоремата − свойство се използва, от една страна, за да се покаже несъществуването
на триъгълник (приложение в задачи 2 и 3), а от друга – за получаване на зависимост
между дължините на страните на триъгълник. Задача 5 обединява новите знания със зна-
ния от предходна тема, свързани с разположението на три точки в равнината.
Теоремата − признак само се формулира, а в обясненията след нея и в „закаченото“
листче се разкрива ситуацията, в която тази теорема може да се използва – за установява-
не на съществуването на триъгълник по дадени три страни (зададени чрез дадени отсечки
или чрез техните дължини).
Следствието от теоремата − свойство дава възможност да се ограничи дължината на
една от страните на триъгълник, ако са дадени другите две страни. Приложението на това
знание се свързва със знания за периметъра на триъгълник, като се дават или връзки
между дължините на страните на триъгълника, или някои други допълнителни условия
за тях.
Задачите за самостоятелна работа не се различават в идейно и в структурно отноше-
ние от тези, разгледани в урока.
105.
Преговорен урок, който обхваща съдържанието, включено в групата уроци от 102
до 104. Избора на задачите за упражнение учителят ще направи съобразно нуждите на
своите ученици.
106.
НЕРАВЕНСТВА. ОБОБЩЕНИЕ
В урока се правят систематизиране и обобщение на теоретичните знания, включени
в темата.
107.
Обобщаващ урок, обхващащ съдържанието, включено в разглежданата тема. Избора
на задачите за упражнение учителят ще направи съобразно конкретните нужди и с оглед
предстоящата проверка на знанията на учениците по темата.
61
С цел осъществяване на текущ контрол върху знанията и уменията на учениците, след
приключване на темата се препоръчва провеждане на едночасова контролна работа вър-
ху съдържанието на темата за установяване на постиженията и пропуските на учениците.
Номер на урок 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 107
числовите неравенства + + +
и умее да ги прилага.
• Знае понятието
„еквивалентни
неравенства“ и умее
+ +
да прилага
еквивалентни
преобразувания.
+ + + + + + + +
линейни неравенства.
неравенства,
+ + + +
свеждащи се към
линейни.
• Умее да представя
решение на линейно
неравенство с + + + +
интервали и
графично.
• Знае теоремите за
неравенства между
страни и ъгли в + + +
триъгълник и умее да
ги прилага.
• Знае неравенство на
триъгълника и го + +
прилага.
• Умее да използва
неравенствата при
+ + +
моделиране на
ситуации.
62
6. УСПОРЕДНИК

Фигури и тела ● знае понятието „успоредник“, видове, свойства.
Теми Компетентности като очаквани резултати от Нови понятия
6. Успоредник • Знае определението за успоредник, елементите му, Срещулежащи
6.1. Успоредник. видове успоредници, техните свойства и умее да ъгли в четири-
Свойства използва твърдения, свързани с тях; ъгълник, при-
6.2. Признаци за • знае видове успоредници и техните свойства и лежащи ъгли в
успоредник признаци и умее да използва твърдения, свързани с четириъгълник,
6.3. Правоъгълник тях; срещулежащи
6.4. Ромб • умее да разграничава ситуациите, в който може да страни, съседни
6.5. Квадрат се прилагат признаците или свойствата на успоред- страни.
ниците.
Успоредникът е вторият по важност многоъгълник след триъгълника. Учениците поз-

нават (от темата „Основни геометрични фигури“ от 5. клас) някои свойства на успоред-
ниците (установени емпирично), реализирани чрез конструкции с подходящи за възраст-
та им теоретични знания, алгоритми, дидактически средства или чертожни инструменти.
В тази тема продължава изучаването на успоредниците, но вече чрез изучаване на
техните свойства или признаци за тяхното разпознаване, формулирани чрез теореми. По
този начин, с теоретични средства, учениците изучават видовете успоредници чрез ана-
литико-синтетични разсъждения, дори и без наличието на конкретни материални опори.
Съдържанието на темата е богато на твърдения – признаци или свойства, което дава
възможност за тяхното систематизиране в дидактически системи от признаци или дидак-
тически системи от свойства, която организация на знанията подобрява евристичните
възможности на учениците при търсене и откриване на решения на задачите.
Колкото по-дълбоко схване ученикът ролята и същността на дедуктивните разсъж-
дения, с толкова по-голяма лекота и увереност ще се справи с геометричните задачи.
Овладяването на дедуктивните разсъждения и умения е своеобразна „хватка“ в борба с
трудностите по възприемане на материала.
Характерно за дедуктивния подход е разкриването на връзките на отделно понятие с
понятията, чрез които то се определя, и с понятията, които се определят чрез него.
Съдържанието на темата се реализира в две подтеми:
• Успоредник. Свойства. Признаци за успоредник (урок 108 – урок 112);
• Видове успоредници (урок 113 – урок 118).
63
108.
УСПОРЕДНИК. СВОЙСТВА
Образователната цел на урока е въвеждането на понятието успоредник с неговото
определение и разкриване на свойство на успоредника, свързано с неговите противопо-
ложни страни. Съдържанието на понятието „успоредник“ е представено със свойствата:
срещуположните страни са успоредни; срещуположните страни са равни.
Предварителната подготовка за урока включва актуализиране на знанията − призна-
ците за успоредност и свойствата на успоредните прави.
Характеристичните свойства от определението на понятието „успоредник“, разгледа-
ни като необходими и като достатъчни условия, се затвърдяват с решаването на задача 1
от урока и задачи 1 и 2 след урока. Свойство на успоредник (Тс) може да се прилага само
при наличие на успоредник. Текстът, даден в закаченото листче, разкрива на учениците
възможностите за прилагане на изучената теорема. Разгледаното свойство на успоред-
ника (Тс) се прилага активно при решаване на задачи, свързани с периметъра на успо-
редника.
В различните задачи (задача 2 в урока и задачи 3 – 7 след урока) дължините на страни-
те на успоредника са свързани с различни релации. Целта на тези задачи е упражняване
на новото знание и поддържане на стари знания. Задача 3 разкрива често срещана ситу-
ация и затова се упражнява със задача 8 след урока. Това е типична конструкция, която
учениците е добре да запомнят.
Обобщението систематизира свойствата на успоредника, които учениците познават
до момента. Трябва да се обърне внимание, че логическата връзка между отделните части
е конюнктивна, т.е. тези части са свързани със съюза и. Това означава, че ако обектът
принадлежи на обема на понятието, то за него са налице всички негови свойства, които
знаем до момента и са включени в това обобщение.
109.
УСПОРЕДНИК. СВОЙСТВА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Продължава разкриването на съдържанието на понятието „успоредник“ със свойства-
та: срещуположните ъгли са равни; диагоналите се разполовяват от пресечната си точка.
С теоремите последователно се разкриват: сбор от мерките на ъглите в четириъгъл-
ник; свойство на ъглите в успоредник; свойство на диагоналите на успоредник.
С теоремите − свойства може да се установи, че даден четириъгълник не е успоред-
ник. Задача 5 разкрива често срещана ситуация при решаване на задачи по-късно, т.е. тя
се явява задача – компонента.
В обобщението трябва да се обърне внимание на учениците, като в урок 108, че от-
делните части са свързани конюнктивно, т.е. със съюза и. Учениците трябва да бъдат
обучени как да използват тази систематизирана информация. Ако обектът принадлежи
на обема на понятието, то за него са налице всички негови свойства, които ученикът
познава до момента и са включени в това обобщение. Конкретната ситуация локализира
използването на онези, които са най-тясно свързани с контекста на ситуацията.
64
110.
ПРИЗНАЦИ ЗА УСПОРЕДНИК
Образователната цел на урока е установяване на нови признаци, различни от тези от
определението на понятието, по които може да се разпознае един успоредник, свързани
със срещуположните страни на четириъгълник.
Чрез двете теореми се установяват признаци, свързани със срещуположните страни
на четириъгълник, по които може да се разпознае един успоредник. Теоремите може да
се използват само за разпознаване на успоредник.
В обобщението трябва да се обърне внимание на учениците, че отделните части са
свързани дизюнктивно, т.е. със съюза или. Това означава, че е достатъчно да установим
наличието на един от тези признаци, за да се разпознае успоредникът. Конкретната ситу-
ация локализира търсенето на онзи, който е най-тясно свързан с контекста на ситуацията.
111.
ПРИЗНАЦИ ЗА УСПОРЕДНИК. ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Продължава установяването на нови признаци, по които може да се разпознае един
успоредник, свързани с диагоналите и ъглите на четириъгълник.
Чрез двете теореми се установяват признаци, свързани с диагоналите и ъглите на че-
тириъгълник, по които признаци може да се разпознае един успоредник. Теоремите може
да се използват само за разпознаване на успоредник. Като приложение на теоремите са
разгледани задачи 1, 2 и 4. Изводът от задача 2 е, че тя се явява задача – компонента
при решаване на други задачи по-късно. Добре e учениците да знаят това допълнително
построение.
В обобщението трябва да се обърне внимание на учениците, като в урок 110, че отдел-
ните части са свързани дизюнктивно, т.е. със съюза или.
112.
Основната цел на урока е да систематизира и обобщи знанията за успоредник.
Това е преговорен урок. Чрез предложените задачи учениците затвърдяват уменията
си за решаване на задачи, като използват определения, теореми − свойства, теореми −
признаци и основни задачи, които се явяват компоненти на по-сложни по структура на
решение задачи. Със задача 15 за паркетиране на равнината продължава серията от зада-
чи, с които се разкрива практическата приложимост на придобитите знания.

113.
ПРАВОЪГЪЛНИК
От този урок започва изучаването на специалните успоредници. Освен свойствата

на успоредника тези специални успоредници имат специфични свойства и специфични
критерии за разпознаване. Затова тази група от уроци (113, 114 и 115) са оформени в
отделна подтема. Тези специални успоредници са познати на учениците от предходните
класове, където са установени емпирично някои техни свойства. Реализирани са техни
конструкции чрез използване на квадратна мрежа и електронни ресурси.
Сега продължава изучаването на тези геометрични фигури на по-високо ниво.
Правоъгълникът е вид успоредник. От това следва, че правоъгълникът притежава
всички свойства, които притежава успоредникът. Правоъгълникът има и свойства, които
не всеки успоредник има.
Минималността на характеристичните свойства от определението на понятието „пра-
воъгълник“ се разкрива и мотивира с решаването на задача 1. Теоремата − свойство се
упражнява с решаване на задачи 3 и 4. Теоремата – признак (упражнява се със задача 5)
разкрива нов признак, различен от свойствата от определението на понятието, за разпоз-
наване на правоъгълник. С решаването на задача 6 се цели да се покаже, че равенството
на диагоналите на един четириъгълник не е достатъчно условие четириъгълникът да бъде
правоъгълник. Практическата задача 7, дадена в края на урока, е непосредствено прило-
жение на разглежданата теорема − признак.
114.
РОМБ
Ромбът е вид успоредник. От това следва, че той притежава всички свойства, които
притежава успоредникът. Ромбът има и свойства, които не всеки успоредник има.
Минималността на характеристичните свойства от определението на понятието
„ромб“ се разкриват и мотивират с решаването на задача 1. Въвежда се понятието с не-
говото определение. Разкриват се две свойства на диагоналите на ромба и се разглеж-
дат два признака, различни от определението на понятието. Единият от тези признаци
се разкрива чрез решаване на задача 2. Теоретичната информация в урока е значителна
по обем.
Задача 5 и придружаващите я контрапримери (двата чертежа) имат за цел да покажат,
че перпендикулярността на диагоналите на един четириъгълник не е достатъчно условие
четириъгълникът да бъде ромб.
115.
КВАДРАТ
Образователната цел на урока е въвеждане на понятието „квадрат“ както вид право-
ъгълник или вид ромб.
66
Квадратът е вид правоъгълник или вид ромб. От това следва, че квадратът притежа-
ва всички свойства, които притежават правоъгълникът и ромбът. В урока квадратът се
определя като вид правоъгълник. Квадратът може да бъде определен и като специален
ромб, т.е. като ромб с прав ъгъл. Тази втора възможност за определяне на понятието се
разкрива чрез текста, даден вдясно от определението на понятието.
Въз основа на това можем да кажем, например за диагоналите му, че:
• са равни;
• имат обща среда;
• разполовяват ъглите на квадрата.
Квадратът е онзи специален успоредник, който има свойствата на всички успоредни-
ци, изучени до момента. Това се упражнява чрез задачите в урока и със задачите, дадени
след урока. Задачите за разпознаване са твърде разнообразни, защото като родово поня-
тие може да се използва всяко от понятията „четириъгълник“, „успоредник“ или един или
друг специален успоредник, а видовата отлика е дадена с необходимия брой свойства.
Този брой зависи от избора на родовото понятие.
116.
Преговорният урок има за цел поддържане, чрез решаване на задачи, на учебното
съдържание, включено и изучено в разгледаната втора подтема.
Чрез предложените задачи учениците затвърдяват уменията си за решаване на задачи,
като използват съответни определения, теореми − свойства, теореми − признаци и основ-
ни задачи за видовете успоредници. С предложените задачи 11 и 12 се разкрива практи-
ческата приложимост на придобитите знания и се осъществяват междупредметни връзки.
117.
УСПОРЕДНИК. ОБОБЩЕНИЕ
Това е обобщителен урок върху съдържанието на цялата тема. Съдържанието на този
урок може да се преговори паралелно с решаването на задачите, предложени в следва-
щия, последен урок от тази тема.
Чрез активното участие на учениците се систематизират съответните определения,
теореми − свойства и теореми − признаци за успоредник, правоъгълник, ромб и квадрат.
Построяват се схемата и диаграмата на Вен, по които се вижда родово-видовата връзка
между понятията от тази система понятия.
118.
Това е преговорен урок, урок за практически дейности.
67
С цел осъществяване на текущ контрол върху знанията и уменията на учениците по
темата се препоръчва провеждане на едночасова контролна работа.
Номер на урок 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118
Знае определението за
успоредник, елементите
му, видове успоредни
+ + + + + + + + + +
ци, техните свойства и
умее да използва твър
дения, свързани с тях.
Знае видове успоредни
ци и техните свойства
и признаци и умее да + + + + +
използва твърдения,
свързани с тях.
Умее да разграничава
ситуациите, в които
може да се прилагат + + + + + + + + + +
признаците или свойс
твата на успоредниците.
68
7. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ВЕРОЯТНОСТИ
И СТАТИСТИКА

Елементи от • умее да организира и представя данни в таблици, в правоъгълни
вероятности и диаграми;
статистика • използва множества от данни за отговаряне на въпроси и решаване на
задачи;
• оценява шансовете (вероятностите) на изходи със случаен характер.
Теми Компетентности като очаквани Нови понятия

7. Елементи от вероятности • Умее да построява и интерпретира Централен ъгъл.
и статистика кръгови диаграми;
7.1. Организиране и представяне • умее да оценява вероятност на
на данни. Построяване и изходи със случаен характер;
интерпретиране на кръгови • използва шанса (вероятността) за
диаграми определен изход в задачи.
7.2. Задачи от вероятност на
събития
119.
ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДАННИ. ПОСТРОЯВАНЕ
И ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА КРЪГОВИ ДИАГРАМИ
Основната образователна цел на урока е поддържане на стари знания и умения, свър-
зани с организиране и представяне на данни по различен начин. Началото на формира-
нето на умение за построяване на кръгова диаграма е поставено в 6. клас, а в този урок
продължават неговото надграждане и затвърдяване.
Урокът започва с припомняне на различните начини за организиране и представяне
на данни, които учениците познават до момента.
Надграждането на знанията и уменията на учениците за построяване на кръгова ди-
аграма е акцентът на втората част на урока. Тя започва с припомняне на понятието „цен-
трален ъгъл“ и неговото разпознаване чрез решаване на задача 5 от урока. Относно това
понятие в задачите към урока от учебната тетрадка е включена задача за построяване на
централен ъгъл чрез извършване от учениците на необходимите допълнителни постро-
ения. Така че описаната задача е подходящо средство за доосмисляне и осъзнаване на
това понятие.
Със задача 6 се припомня начинът за построяване на кръгова диаграма. В задача 7 от
урока е поставен акцент върху извличане на информация от кръговата диаграма, правене
на изводи, поставяне на въпроси. Построяването на кръгова диаграма е изискване, по-
69
ставено в задачите за самостоятелна домашна работа, защото решаването на тази задача
изисква повече време.
120.
ЗАДАЧИ ОТ ВЕРОЯТНОСТ НА СЪБИТИЯ
Основната образователна цел на урока е припомняне на понятието „вероятност на
събитие“ и поддържане на уменията на учениците да пресмятат вероятност на събитие.
Нов елемент в знанието за вероятност на събитие в този урок е по дадена вероятност на
събитие да се определи броят на благоприятните изходи или броят на всички възможнос-
ти за дадената ситуация, да се определи вероятност на противоположно събитие.
Урокът започва с решаване на задачи, с които се припомня начинът за пресмятане на
вероятност на случайно събитие. По-трудните задачи от тази част са задачи 6 и 7, в ре-
шенията на които се използват и знания за операции с множества, изучени в 6. клас. Във
втората част на урока се добавят нови елементи. По дадена вероятност на събитие се изис-
ква да се определи броят на благоприятните изходи за даден опит (задачи 8 и 9) или да се
определят всички възможни изходи от даден опит (задачи 13 б) и 14 б). В задача 12 се из-
ползва знанието за сбор на вероятностите на две противоположни събития, които знания се
установяват емпирично, но са необходими за решаване на следващите две задачи от урока.
121.
ЕЛЕМЕНТИ ОТ ВЕРОЯТНОСТИ И СТАТИСТИКА. ОБОБЩЕНИЕ
Образователната цел на урока е систематизиране на изучените знания по темата. Тъй
като разработеното съдържание на този урок има справочен характер, се препоръчва то
да се реализира паралелно със следващия преговорен урок.
Да се използват задачите от урок 122, за да може паралелно да се систематизират и
упражнят знанията по темата.
122.
Това е преговорен урок, урок за практически дейности.
Препоръчва се след този урок да бъде направена краткотрайна контролна работа по
темата.
Номер на урока 119 120 121 122
Умее да построява и интерпретира кръгови диаграми; + +
умее да оценява вероятност на изходи със случаен
+ +
характер.
70
8. ПОСТРОЕНИЯ С ЛИНИЯ И ПЕРГЕЛ

Фигури и тела • построява геометрични обекти, описани в основните построителни
задачи.
Теми Компетентности като очаквани резултати от Нови понятия
8. Построения с • построява триъгълник по две страни и ъгъл
линия и пергел между тях;
8.1. Построяване на • построява триъгълник по страна и два приле-
триъгълник жащи ъгъла;
8.2. Построяване на • построява триъгълник по три страни;
успоредник • построява успоредник.
123.
ПОСТРОЯВАНЕ НА ТРИЪГЪЛНИК
От този урок започва реализацията на последната тема от разпределението на съдър-
жанието според учебната програма по математика за 7. клас. В урока се разглеждат и
описват алгоритмите за решаване на две от основните задачи за построяване на триъгъл-
ник по елементи, определящи го с точност до еднаквост по първи или по втори признак
за еднаквост на триъгълници.
Целта е акцентът в урока да падне не върху построяването на конкретните ъгли, а
върху упражняването на изучавания алгоритъм в различни контексти.
124.
ПОСТРОЯВАНЕ НА ТРИЪГЪЛНИК. ПРОДЪЛЖЕНИЕ
В този урок се формират умения за решаване на последната от описаните в урок 123
основни задачи за построение. Обосновката на това построение се базира на трети приз-
нак за еднаквост на триъгълници и на неравенството на триъгълника.
След решаване на основната задача се построяват някои специални триъгълници (пра-
воъгълен триъгълник, равнобедрен триъгълник, равностранен триъгълник).
Задължителните конструктивни умения, които трябва да притежават учениците, са
конкретизирани в задължителните задачи за самостоятелна работа (задачи 1, 2 и 4). В
края на задачите за самостоятелна работа, като предизвикателство към учениците, е да-
ден алгоритъм за построяване на „невъзможен“ триъгълник.
71
125.
ПОСТРОЯВАНЕ НА УСПОРЕДНИК
Основната образователна цел на урока е разглеждане на различни алгоритми за пос-
трояване на успоредник.
В урока се решават три задачи за построяване на успоредник по дадени три елемента,
определящи ∆ABD с точност до еднаквост по съответния признак. С разглеждане на по-
сочените алгоритми на практика се показва приложимостта на трите основни задачи за
построяване на триъгълник по три дадени елемента.
В някои от задачите за самостоятелна работа трябва да се използва свойството на
диагоналите на успоредника, че взаимно се разполовяват.
126.
ПОСТРОЕНИЯ С ЛИНИЯ И ПЕРГЕЛ. ОБОБЩЕНИЕ
Образователната цел на урока е систематизиране на изучените знания по темата. Тъй
като разработеното съдържание на този урок има справочен характер, то се препоръчва
да се реализира паралелно със следващия, преговорен урок.
Да се използват задачите от урок 127, за да може паралелно да се преговорят, систе-
матизират и упражнят знанията по темата.
127.
Това е преговорен урок.
В този урок задачата от тип PISA се свързва с нововъведеното понятие „сребърен
триъгълник“, разкриват се някои негови свойства. Показана е приложимостта му в архи-
тектурата. (Орнаментът се съхранява в музей в гр. Павликени.)
Препоръчва се краткотрайна контролна работа върху решаване на задачи за постро-
ение за тестване на уменията на учениците да решават основни задачи за построение.
Номер на урок 123 124 125 126 127
• Построява триъгълник по две страни и ъгъл между тях. + +
• Построява триъгълник по страна и два прилежащи ъгъла. + +
• Построява триъгълник по три страни. + + +
• Построява успоредник. +
72
ПРИМЕРНО ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
по учебния предмет математика за 7. клас
УТВЪРДИЛ
Директор: .........................................................
(Име, фамилия, подпис)
№ Учеб- Тема на Вид Компетентности Нови Контекст и дейности за всяка Методи и фор- Забе-
по на урочната урочна като очаквани резул- понятия урочна единица ми на оценява- леж-
ред сед- единица единица тати от обучението не по теми и/ ка
мица Ученикът: или раздели
по ред
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Първи учебен срок
Начален преговор
1 1 1. Рационал- Прего- Умее да изобразява В урока се припомнят множеството
ни числа. вор рационални числа на рационалните числа и действията
Сравняване. Началенвърху числовата ос, да с тях. Подчертаването на геомет-
Действия преговор
ги сравнява, както и ричния смисъл на понятието „модул
да събира рационални на рационално число“ подпомага
числа с еднакви и с осмислянето и прилагането на опре-
различни знаци. делението на това понятие.
2 1 2. Рационал- Прего- Умее да извършва Припомнянето на свойствата на ум-
ни числа. вор действията умноже- ножението (делението) на рационал-
Действия с Начален ние, деление и степе- ни числа е в основата разкриването
рационални преговор нуване на рационални и въвеждането на скоби при еквива-
числа числа. лентни преобразувания на изрази.
3 1 3. Пропор- Прего- Знае основното свойс- Чрез предложените задачи се раз-
ции. Разчита- вор тво на пропорцията и виват компетентностите на учени-
не на данни, Начален умее да намира неиз- ците за сравняване, анализиране и
представени преговор вестен член на пропор- оценяване на информация на базата
чрез диагра- цията. Умее да чете на математическото познание.
ми и графики диаграми и да прави
преки и косвени изводи
73
по данните от тях.
74
1 2 3 4 5 6 7 8 9
4 1 4. Гео- Прего- Умее да намира дъл- В урока се припомня всичко изучено
метрични вор жина и лице на кръг, дотук за окръжност, кръг, правилен
фигури Начален обиколка и лице на многоъгълник и произволен мно-
преговор правилен многоъгъл- гоъгълник. Приложените мозайки,
ник. съчетаващи изучените до момента
фигури, разкриват за пореден път
полезността и пъстрата палитра
от приложения на математиката в
живота.
5 2 5. Геомет- Прего- Разпознава различ- Задачите и упражненията в урока
рични тела вор ните видове ръбести допринасят за развиване на умение-
Начален и валчести тела. Знае то на учениците да намират лице
преговор и умее да прилага на повърхнина и обем на изучените
формулите за намира- тела, както и да намират елементи на
не на лице на околна телата по дадено лице на повърхни-
повърхнина, лице на на или обем.
пълна повърхнина и
обем на изучените
тела.
6 2 6. Числови Прего- Знае правилата за Чрез множеството решени задачи се
равенства. вор решаване на линейно припомня понятието „корен на урав-
Уравнения Начален уравнение и умее да ги нение от вида а . x + b = 0, a ≠ 0“.
от вида преговор прилага. Чрез решаването на задачите в уро-
а . x + b = 0, ка се припомнят стъпките на мате-
a≠0 матическото моделиране, а задачите
с избираем отговор провокират
умението на учениците да вземат
бързо и правилно решение на базата
на натрупаните базови знания.
7 2 7. Общи Прак- Знае и умее да прилага Урок за практически дейности, в Чрез решаване-
задачи тически правилата за решаване който решаването на приложените то на тестовите
дейности на уравнения и умее задачи спомага за изграждане на задачи с помощ-
Начален да прилага формулите математическата компетентност и за та на приложе-
преговор за лице на повърхнина подготовка и самоподготовка на ния електронен
1 2 3 4 5 6 7 8 9
и за обем за изучените учениците за тест „Входно ниво“. ресурс се дава
тела. Предложените задачи са сюжетно възможност на
свързани с различни научни дисцип- учениците за
лини и житейски проблеми, което самооценяване
развива математическата и социал- на постижения-
ната компетентност на учениците. та им.
8 2 Контролна Контрол Умее да сравнява Чрез общия контролен тест се Препоръчителен
работа 1 – и оценка рационални числа и да оценява индивидуалното ниво на формат на теста
Входно ниво Начален ги изобразява върху знанията и уменията на учениците е този, който
преговор числов лъч, както и на входа на 7. клас. Чрез заложени- включва трите
да прилага реда на те единни параметри на сложност, типа задачи – с
действията и свойс- времетраене и критерии се постига избираем отго-
твата на събирането обективна диагностика на математи- вор, с кратък
и умножаването при ческата грамотност на учениците. числов отговор
изчисляване на изрази, и с обоснован
съдържащи до четири отговор в отно-
аритметични дейст- шение
вия. Умее да прилага 4 : 1 : 1. Оце-
формулите за дъл- няването се
жина на окръжност, осъществява
лице на кръг, лице на на базата на
повърхнина и обем на ясно разписани
изучените ръбести и критерии.
валчести тела.
1. Цели изрази
9 3 8. Рациона- Нови Знае понятията „ра- рацио Въвеждането на новите понятия
лен израз. знания ционален израз“, „кон- нален става на основата на остенсивното
Променливи 1.1. Ра- станта“, „параметър“, израз, възприемане на информация чрез
и постоянни ционален „променлива“. Умее кон примери от живота или от учебните
величини израз. да моделира с числов станта, дисциплини.
Промен- или с цял алгебричен параме
ливи и по- израз. тър,
стоянни промен
величини лива
75
76
1 2 3 4 5 6 7 8 9
10 3 9. Числена Нови Знае понятията „цял цял До новите понятия се стига на база-
стойност на знания израз“ и „числена израз, та на познатите формули за периме-
израз 1.2. Чис- стойност на израз“. числена тър и лице на геометрична фигура,
лена Умее да пресмята стой както и за лице на повърхнина и
стойност числена стойност на ност на за обем на изучените геометрични
на израз израз. израз тела. Необходимо е да се обърне
внимание на допустимите стойности
на променливите според смисъла на
конкретната задача.
11 3 10. Цели из- Упраж- Умее да представя с Базовите умения за опериране с
рази. Упраж- нение израз сбора, разлика- цели изрази се постигат с помощта
нение 1.2. Чис-та, произведението, на решените практически задачи.
лена степента на цял израз Свойствата на действията събира-
стойност с цял показател, както не и умножение с цели изрази се
на израз и частното на цели извеждат по аналогия на действията
изрази. с числови изрази.
12 3 11. Ед- Нови Знае понятието „ед- едно До новите понятия се достига чрез
ночлен. Нор- знания ночлен“ и понятията, член, подходящо избрани примери и
мален вид на 1.3. Ед- свързани с него. Умее норма тяхното колективно решение. В хода
едночлен ночлен. да представя едночлен лен вид на урока е необходимо да се обръща
Нормален в нормален вид. на ед специално внимание на разгранича-
вид на ночлен, ването на параметрите от променли-
едночлен коефи вите с цел правилно определяне на
циент, коефициента и степента на едночле-
степен на, представен в нормален вид.
на ед
ночлен
13 4 12. Събиране Нови Умее да извършва подобни Чрез решените образци учениците се
и изваждане знания действията събиране и едночле обучават практически на правилно
на едночле- 1.4. Съ- изваждане на подобни ни, про приведение на подобните едночлени
ни. Подобни биране и едночлени и опростява тивопо (включително на противоположните
едночлени изваждане изрази, съдържащи ложни едночлени). Постъпковото решаване
на едно- едночлени. едночле на някои от примерите провокира
члени. ни, при към теоретично обобщение по пътя
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Подобни ведение от частното към общото и обратно-
едночле- то.
ни
14 4 13. Ум- Упраж- Знае правилата за Правилата за умножение, деление на
ножение, нение умножаване, степе- едночлени и степенуване на ед-
степенуване 1.5. Ум- нуване и деление на ночлен с цял степенен показател се
и деление на ножение, едночлени и умее да ги извеждат по аналогия със знанията
едночлени степену- прилага. за степени и действията с тях.
ване и
деление
на ед-
ночлени
15 4 14. Общи Прак- Умее да оперира с Системата от чисто алгебрични, Текущо изпит-
задачи тически едночлени. както и от геометрични задачи ване – устно
дейности за фигури и тела разкрива прак- или писмено, от
Теми 1.1 тико-приложния характер на знание- домашна работа
до 1.5 то и умението. или участие в
включи- час при изуча-
телно ване на темите
от 1.1 до 1.5.
Препоръчител-
но е 10 – 15-ми-
нутно изпитване
в рамките на
учебния час.
16 4 15. Много- Нови Знае понятието „мно- много Темата е разгърната в два урока с
член. Нор- знания гочлен“ и понятията, член, цел въвеждане и затвърдяване на по-
мален вид на 1.6. Мно- свързани с него, и норма нятието „многочлен“ и свързаните
многочлен гочлен. умее да записва мно- лен вид с него понятия. По традиция новите
Нормален гочлен в нормален вид. на мно понятия се извеждат чрез решаване
вид на гочлен, на конкретен пример.
много- привеж
член дане на
77
78
1 2 3 4 5 6 7 8 9
много
член в
норма
лен вид
17 5 16. Много- Нови Умее да представя степен Акцентът на урока е върху извеж-
член. Нор- знания многочлен в нормален на мно дане и упражняване на понятията
мален вид на 1.6. Мно- вид, да определя кое- гочлен, „степен и коефициент на много-
многочлен. гочлен. фициентите и степента коефи член“. Извеждането става на базата
Продълже- Нормален му. циенти на знанието за степен на едночлен.
ние вид на на мно
много- гочлен
член
18 5 17. Събиране Нови Умее да събира и Извеждането на правилата за двете
и изваждане знания изважда многочлени. действия при многочлените се
на многочле- 1.7. Съ- основава на аналогията за разкрива-
ни биране и не на скоби в алгебричен сбор при
изважда- опростяването му.
не на мно-
гочлени
19 5 18. Умно- Нови Умее да умножава До правилата за умножение на
жение на знания многочлен с едночлен. многочлен с едночлен се стига по
многочлен с 1.8. Ум- аналогия с действията с числа, като
едночлен ножение се използва разпределителното
на мно- свойство на умножението.
гочлен с
едночлен
20. 5 19. Умно- Нови Умее да умножава Опора за това са знанията за ум-
жение на знания многочлен с много- ножение на многочлен с едночлен.
многочлен с 1.9. Ум- член. Верността на свойствата на умноже-
многочлен ножение нието при многочлени се разкрива с
на мно- решаването на конкретна задача.
гочлен с
много-
член
1 2 3 4 5 6 7 8 9
21 6 20. Общи Прак- Умее да оперира с Разнообразни задачи за упражнение, Препоръчител-
задачи тически многочлени. както по сюжет, така и по формат, но е решаването
дейности подпомагат подготовката на уче- на тестовите
Теми 1.6 ниците за самостоятелно писмено задачи, реализи-
до 1.9 изпитване. рани в електро-
включи- нен вид.
телно
22 6 Контролна Контрол Знае понятията „ед- Тества се изученото за цели изрази Препоръчителен
работа 2 и оценка ночлен“ и „многочлен“ и операциите с тях. Нивото на слож- формат на теста
Теми 1.1 и понятията, свързани ност на задачите трябва да е съобра- е този, който
до 1.9 с тях. Умее да оперира зено с времетраенето на писменото включва трите
включи- с едночлени и много- изпитване и очакваните умения, типа задачи – с
телно члени. които учениците трябва да прите- избираем отго-
жават за извършване на действия с вор, с кратък
едночлени и многочлени съгласно числов отговор
учебната програма. и с обоснован
отговор в отно-
шение
4 : 1 : 1. Оце-
няването се
осъществява
на базата на
ясно разписани
критерии.
23 6 21. Тъждест- Нови Знае понятията „тъж- тъж Начините за доказване на тъждество
вени изрази. знания дество“ и „тъждест- дест са систематизирани и са илюстрира-
1.10. вени изрази“, както и вени ни чрез примери. Тук за първи път
Тъж- начините за доказване изрази, се говори за доказателство (доказва-
дествени на тъждество. Умее да тъжде не), като е дадено описание на тези
изрази доказва тъждество. ство категории.
24 6 22. Тъждес- Нови Знае формулите за Формулата се извежда на базата на
твата: знания сбор и разлика на знанието за умножение на двучлени
(a ± b)² = a² 1.11. квадрат. Умее да ги и се обосновава геометрично.
± 2ab + b² Тъждес- прилага при тъждест-
79
твата: вени преобразувания
80
1 2 3 4 5 6 7 8 9
(a ± b)² на изрази и при прес-
= a² ± 2ab мятане на числена
+ b² стойност на рациона-
лен израз.
25 7 23. Тъждес- Упраж- Умее да прилага фор- Десетте задачи от урока и петте
твата: нение мулите при тъждестве- след урока са достатъчна база за
(a ± b)² 1.11. ни преобразувания на упражняване и затвърдяване на
= a² ± 2ab Тъжде- изрази. формулите. Точно кои от тях ще
+ b² ствата: подбере учителят, зависи от нивото
Упражнение (a ± b)² = на учениците.
a² ± 2ab
+ b²
26 7 24. Тъждес- Нови Знае формулите за Вниманието на учениците
твата: знания сбор и разлика на куб. се насочва към степените на ед-
(a ± b)³ = 1.12. Тъж- Умее да ги прилага ночлените, които участват в нор-
a³ ± 3a²b + дествата: при тъждествени пре- малния вид на многочлена, който е
3ab² ± b³ (a ± b)³ = образувания на изрази точен куб на двучлен. Акцентира
a³ ± 3a²b и при пресмятане на се и на появата на знака минус в
+ 3ab² числена стойност на многочлена при разлика, повдигната
± b³ израз. на куб.
27 7 25. Тъждест- Нови Знае формулата за Формулата се извежда аналитично
вото: знания сбор по разлика. Умее на основата на умножение на два
(a + b)(a – b) 1.13. Тъж- да я прилага при тъж- двучлена и се обосновава гео-
= a² – b² деството: дествени преобразу- метрично.
(a + b) вания на изрази и при
(a – b) = пресмятане на числена
a² – b² стойност на израз.
28 7 26. Тъждес- Нови Знае формулата за Формулата се извежда аналитично
твата: знания сбор/разлика на два на основата на умножение на дву-
член и тричлен.
ab + b²) = a³ дествата: квадрат на тяхната
(a ± b)(a² ∓ 1.14. Тъж- израза по непълния
± b³ (a ± b)(a² разлика/сбор. Умее да
= a³ ± b³ дествени преобразу-
∓ ab + b²) я прилага при тъж-
1 2 3 4 5 6 7 8 9
вания на изрази и при
пресмятане на числена
стойност на израз.
29 8 27. Формули Нови Знае формулите за Градирането на задачите от по-
за съкратено знания съкратено умножение ниско към по-високо ниво спомага
умножение. 1.15. и умее да ги прила- за постепенно затвърдяване на нау-
Приложение Формули га при тъждествени ченото и за мотивиране на ученици-
за съкра- преобразувания на те за учене чрез практика.
тено ум- изрази.
ножение. Умее да пресмята
Приложе- числена стойност на
ние израз.
30 8 28. Общи Прак- Знае формулите за Чрез решаването на седемнайсетте Препоръчител-
задачи тически съкратено умножение задачи от урока и десетте тестови но е 15 – 20-ми-
дейности и умее да ги прилага задачи се преговаря изученото за нутно изпитване
6. Книга за учителя по математика за 7. клас – Ю. Нинова и др.

Теми 1.10 при тъждествени прео- тъждествено преобразуване на в рамките на
до 1.15 бразувания на изрази. изрази чрез формулите за съкратено учебния час.
включи- Умее да пресмята умножение.
телно числена стойност на
израз.
31 8 29. Разлагане Нови Умее да разлага мно- общ Правилото за разлагане на много-
многочлени знания гочлени на множите- множи член на множители чрез изнасяне
на множите- 1.16. ли чрез изнасяне на тел на общ множител извън скоби
ли чрез изна- Разлагане общ множител извън се базира на разпределителното
сяне на общ много- скоби. свойство на умножението относно
множител члени на събирането.
множи-
тели чрез
изнасяне
на общ
множител
32 8 30. Разлагане Нови Умее да разлага мно- Темата е разгърната в два урока с
чрез фор- знания гочлени на множители цел затвърдяване на правилата за
81
82
1 2 3 4 5 6 7 8 9
мулите за 1.17. чрез формулите за разлагане на многочлен на множи-
съкратено Разлагане разлика на два квадра- тели чрез формулите за съкратено
умножение чрез фор- та и за сбор и разлика умножение. База за извеждане на
мулите за на два куба. правилата е симетричността на ра-
съкрате- венството: от a = b следва b = a.
но умно-
жение
33 9 31. Разла- Нови Умее да разлага мно- Урокът е логическо продължение
гане чрез знания гочлени на множители на урок 30. В настоящия урок се
формулите 1.17. чрез формулите за акцентира на разлагането на квадрат
за съкратено Разлагане сбор и за разлика на или на куб на двучлен.
умножение. чрез фор- квадрат и на куб.
Продълже- мулите за
ние съкрате-
но умно-
жение
34 9 32. Разлагане Нови Умее да разлага мно- Разяснява се чрез решаването на
чрез групи- знания гочлени на множители задачите образци, че групирането се
ране 1.18. чрез групиране. прави с цел след изнасяне на общи
Разлагане множители от всяка от групите оста-
чрез гру- ващият множител да е общ за всички
пиране групи.
35 9 33. Разла- Нови Умее да разлага мно- Градирането на задачите по слож-
гане чрез знания гочлени на множители ност и брой на използваните методи
комбинирано 1.19. чрез комбинирано за разлагане на многочлен е полез-
използване Разлагане използване на два но за трайно усвояване на новото
на различни чрез ком- или повече методи на знание.
методи бинирано разлагане.
използ-
ване на
различни
методи
36 9 34. Общи Практи- Умее да разлага мно- Наборът от задачи с различен фор- Препоръчител-
задачи чески гочлени на множители, мат е достатъчен за подготовка за но е 10 – 15-
1 2 3 4 5 6 7 8 9
дейности да пресмята рацио- писмено изпитване. минутно пис-
Теми 1.16 нално числови изрази, мено изпитване
до 1.19 да определя знака на в рамките на
включи- многочлен. учебния час.
телно
37 10 35. Тъждест- Прак- Знае формулите за Чрез решаването на задачи се раз-
вено прео- тически съкратено умножение глеждат две основни приложения на
бразуване дейности и умее да ги прилага тъждествените преобразувания на
на изрази. 1.20. при привеждане на цели изрази – представяне на изрази
Приложения Тъж- многочлен в нормален с нормални многочлени и разлагане
дествено вид и при разлагането на изрази на множители. Поради
преобра- му на множители. често допусканите грешки е необ-
зуване на ходимо ясно разграничаване на тези
изрази. две операции. Особено внимание се
Приложе- обръща на разлагането на многочлен
ния на множители, което е пропедевтика
за решаването на уравнения с едно
неизвестно от по-висока степен.
38 10 36. Цели из- Обобще- Умее да прилага зна- В урока ясно и достъпно са обобще- Препоръчител-
рази. Обоб- ние нията за цели изрази и ни теоретични знания. Използваните но е този урок
щение Теми 1.16оперирането с тях при точна терминология, илюстрации, да се разглежда
до 1.20 еквивалентни прео- схеми и примери подпомагат проце- съвместно със
включи- бразувания на цели са на систематизация, обобщение и следващия урок
телно изрази. възприятие. с общи задачи.
39 10 37. Общи Прего- Умее да използва Наборът от задачи с различен фор- Препоръчител-
задачи вор тъждествени преобра- мат е достатъчен за подготовка за но е след този
Теми 1.1 зувания за рационално писмено изпитване. урок провежда-
до 1.20 пресмятане на числена нето на писмено
включи- стойност на израз и за колективно
телно представяне на цели изпитване в
изрази във вид на рамките на един
произведение. учебен час.
40 10 Контролна Контрол Умее да оперира с ед- Тества се всичко изучено за цели Препоръчителен
работа 3 и оценка ночлени и многочлени. изрази и формулите за съкратено формат на теста
83
84
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Теми 1.1 Знае формулите за умножение. Нивото на сложност на е този, който
до 1.20 съкратено умножение задачите следва да е съобразено с включва трите
включи- и умее да ги прилага. времетраенето на писменото изпит- типа задачи – с
телно ване и очакваните умения, които избираем отго-
трябва да притежават учениците по вор, с кратък
тема 1 „Цели изрази“. числов отговор
и с обоснован
отговор в отно-
шение
4 : 1 : 1. Оце-
критерии.
2. Уравнения
41 11 38. Линейни Нови Знае свойствата на линейно С цел постепенно въвеждане на но-
уравнения знания числовите равенства урав вото знание и неговото затвърдява-
2.1. и умее да ги прилага. нение, не темата е разгърната в два урока.
Линейни Знае понятието „урав- корен В първия от тях, след припомняне
урав- нение“ и понятията, (реше на изученото в 6. клас за числовите
нения. свързани с него. ние) на равенства и линейните уравнения от
Еквива- линейно вида ax + b = 0, а ≠ 0, се преминава
лентни уравне към новото знание. А то е как се
уравне- ние решават уравнения, за които а = 0 и/
ния или b = 0, или b ≠ 0.
42 11 39. Екви- Нови Знае понятието „екви- еквива Урокът е вторият от уроците, в кои-
валентни знания валентни (равносилни) лентни то е разгърната тема 2.1 и в който
уравнения 2.1. уравнения“ и умее да (равно акцентът пада върху еквивалентни
Линейни прилага еквивалентни- силни) преобразувания на линейни уравне-
урав- те преобразувания. урав ния. Традиционно новите понятия
нения. нения, се въвеждат чрез решаването на
Еквива- еквива конкретни примери. Трите правила
лентни лентни за еквивалентни преобразувания
1 2 3 4 5 6 7 8 9
уравне- преобра отново се извеждат чрез решаването
ния зувания на конкретни задачи.
43 11 40. Екви- Упраж- Знае и умее да намира В урока изобилстват задачи с изби-
валентни нение решението на линей- раем отговор, чрез които еднознач-
уравнения. 2.1. но уравнение с едно но и бързо се проверява усвоеното
Упражнение Линейни неизвестно. знание. Предложените задачи са
урав- близки по формат до задачите за
нения. Национално външно оценяване в
Еквива- края на 7. клас.
лентни
уравне-
ния
44 11 41. Уравне- Нови Умее да решава урав- Материална опора за извеждане на
нието знания нения от вида: новото знание е знанието за това
(ax + b). 2.2. Урав- (ax + b)(cx + d) = 0. кога едно произведение a . b = 0.
(cx + d) = 0 нението Придружаващите схеми и цветни
(ax + b) откроявания подпомагат усвояване-
(cx + d) то и запаметяваето.
=0
45 12 42. Уравне- Упраж- Умее да решава урав- Редуването на урок за нови знания с
нието нение нения от вида: урок за упражнение е успешна стра-
(ax + b). 2.2. Урав- (ax + b)(cx + d) = 0. тегия, следвана при темите, които се
(cx + d) = 0. нението усвояват по-трудно от учениците. В
Упражнение (ax + b) урока активно се използват мето-
(cx + d) дите за разлагане на многочлен на
=0 множители.
46 12 43. Уравне- Нови Умее да решава урав- Материална опора за извеждане на
нието знания нения от вида новото знание е знанието за мо-
|ax + b| = c 2.3. Урав- |ax + b| = c. дул на рационално число. Затова е
нението необходимо неговото първоначално
|ax + b| опресняване.
=c
47 12 44. Уравне- Нови Умее да решава урав- При решаването на уравненията с Препоръчител-
85
ния, знания нения, свеждащи се до дробни коефициенти се акцентира но е 10-минутно
86
1 2 3 4 5 6 7 8 9
свеждащи се 2.4. Урав- линейни. на правилата за извършване на контролно в
до линейни нения, еквивалентни преобразувания на края на часа
свеждащи уравнения. Необходимо е разисква- върху решава-
се до нето на случаите, в които знамена- нето на линейни
линейни телите на дробните коефициенти са уравнения с
дробни числа. едно неизвест-
но.
48 12 45. Модели- Нови Умее да моделира с В урока се акцентира на стъпките
ране с линей- знания линейни уравнения при моделиране с линейно уравне-
ни уравнения 2.5. Мо- или с уравнения, свеж- ние, което се постига с решаването
делиране дащи се до линейни. на задачите образци.
с линейни
уравне-
ния.
49 13 46. Моде- Упраж- Умее да моделира с Урокът предлага различни по сюжет
лиране с нение линейни уравнения и формат задачи с цел затвърдяване
линейни 2.5. Мо- или с уравнения, свеж- на умението да се моделира с линей-
уравнения. делиране дащи се до линейни. ни уравнения. Акцентът се поставя
Продълже- с линейни на създаване на математитически
ние уравне- модел при решаване на задачи от
ния числа.
50 13 47. Задачи от Нови Умее да моделира с С цел по-добро и цялостно изчерп-
движение знания линейни уравнения ване на темата тя е разгърната в два
2.6. житейски ситуации – урока. В първия от тях задачите са
Задачи от задачи от движение. разделени в три основни групи: за-
движение дачи от насрещни движения, задачи
от еднопосочни движения и задачи
от промяна на скоростта. Материал-
на опора при решаването на прави и
обратни задачи е познатият триъ-
гълник с формулата за зависимостта
на изминатия път от скоростта на
движение и от времето за изминава-
нето му.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
51 13 48. Задачи Нови Умее да моделира с Във втория от уроците, посветени
от движение. знания линейни уравнения на моделиране на задачи от движе-
Продълже- 2.6. житейски ситуации – ние, са предложени задачи от движе-
ние Задачи от задачи от движение. ние по суша и вода. Използването на
движение таблици, схеми, примерни решения
и реализирани електронни ресурси
подпомага усвояването.
52 13 49. Задачи от Нови Умее да моделира с Темата за моделиране на задачи от
работа знания линейни уравнения работа е разгърната в два урока. В
2.7. житейски ситуации – първия от тях акцентът е поставен
Задачи от задачи от работа. върху моделиране на задачи от ра-
работа бота, при които количеството свър-
шена работа се приема за единица.
53 14 50. Задачи от Нови Умее да моделира с Във втория от двата урока за работа
работа. Про- знания линейни уравнения акцентът е поставен върху модели-
дължение 2.7. житейски ситуации – ране на задачи от работа, в които
Задачи от задачи от работа. извършената работа е зададена като
работа количество. Материална опора при
решаването на прави и обратни за-
дачи е познатият триъгълник с фор-
мулата за зависимостта на извърше-
ната работа от производителността
и от времето за извършването на
даденото количество работа.
54 14 51. Задачи от Нови Умее да моделира с Материална опора на новото знание
капитал знания линейни уравнения е използваната таблица в началото
2.8. житейски ситуации – на урока, в която се систематизират
Задачи от задачи от капитал. знанията за капитал и проста лихва.
капитал За разлика от 5. клас, в 7. клас се
разглежда и сложна лихва, но с
малък лихвен период на капитали-
зиране.
55 14 52. Задачи от Нови Умее да моделира с Материални опори на новото знание
смеси и знания линейни уравнения са използваните таблици, схеми и
87
88
1 2 3 4 5 6 7 8 9
сплави 2.9. житейски ситуации – цветови откроявания, придружени
Задачи от задачи от смеси и образци на решение.
смеси и сплави.
сплави
56 14 53. Линейни Обобще- Умее да моделира В урока ясно и достъпно са обобще- Препоръчител-
уравнения. ние житейски ситуации с ни теоретични знания. Използваните но е този урок
Обобщение Теми 2.1 линейни уравнения. точна терминология, илюстрации, да се разглежда
до 2.9 схеми и примери подпомагат проце- съвместно със
включи- са на систематизация, обобщение и следващия урок
телно възприятие. с общи задачи.
57 15 54. Общи Прего- Умее да моделира с Разнообразните по сюжет, ниво на
задачи вор линейни уравнения. сложност и формат задачи от урока,
Теми от както и електронно реализираните
2.1 до 2.9 тестови задачи подпомагат прегово-
включи- ра върху линейни уравнения и под-
телно готовката на учениците за писмено
изпитване.
58 15 Класна рабо- Контрол Умее да решава ли- Тества се всичко изучено за линейни Препоръчителен
та 1 и оценка нейни уравнения без уравнения с едно неизвестно. Ниво- формат на теста
Теми 2.1 параметър; уравнения, то на сложност на задачите трябва е този, който
до 2.9 свеждащи се до линей- да е съобразено с времетраенето на включва трите
включи- ни от вида писменото изпитване и очакваните типа задачи – с
телно (ax + b)(cx + d) = 0; умения, които трябва да притежават избираем отго-
модулни уравнения от учениците по тема 2 „Уравнения“. вор, с кратък
вида |ax + b| = c. Умее числов отговор
да моделира с линейни и с обоснован
уравнения. отговор в отно-
шение
4 : 1 : 1. Оце-
критерии.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
3. Основни геометрични фигури
59 15 55. Въведе- Нови Знае първичните поня- Темата е разгърната в няколко
ние в геоме- знания тия и категории. последователни урока. В първия от
трията 3.1. Въ- тях се въвеждат първичните понятия
ведение „точка“, „права“ и „равнина“, на ба-
в геомет- зата на които се гради геометрията,
рията. и категориите „основни (първични)
Основни понятия“, „аксиоми (първични твър-
геомет- дения)“ и „определение“. В урока
рични (по пътя на изграждането на матема-
фигури и тическата дисциплина) се разяснява
построе- как се въвеждат чрез определения
ния други понятия и причината някои от
понятията да се приемат за основни/
първични (за тях не се дават опре-
деления, а смисълът им се обяснява
чрез примери).
60 15 56. Основни Нови Умее да сравнява среда на Въвежда се първичната релация
геометрични знания отсечки. отсечка „между“ за разположението на три
фигури и 3.1. Въ- точки върху права и понятията: от-
построения ведение сечка, краища на отсечка, вътрешна
в геомет- точка на отсечка, среда на отсечка,
рията. лъч, начало на лъч и противополож-
Основни ни лъчи. В 7. клас, за разлика от
геомет- 5. клас, сравняването на отсечките,
рични построяването на сбор и разлика
фигури и на две отсечки става на базата на
построе- нанасянето на отсечките една върху
ния друга или върху лъч с помощта
на пергел, което се обосновава с
въведената аксиома за нанасяне на
отсечки.
61 16 57. Основни Нови Знае аксиомата за полурав Постулира се, че мярката на изпра-
геометрични знания разположение на нина, вения ъгъл е 180°. Добре е да се
89
90
1 2 3 4 5 6 7 8 9
фигури. Про- 3.1. Въ- точките в равни- контур обърне внимание, че пресмятанията,
дължение ведение на спрямо права в на полу извършвани с цел представяне на
в геомет- равнината и умее да я равнина, мерките на два ъгъла в една и съща
рията. прилага. изпра мерна единица, се извършват, както
Основни вен ъгъл се смята с положителни числа, но
геомет- при тези пресмятания основата е 60.
рични
фигури и
построе-
ния
62 16 58. Основни Нови Знае аксиомата за ъглопо Наименованията на операциите
геометрични знания нанасяне на ъгъл в по- ловяща сбор и разлика на ъгли се въвеждат
фигури и 3.1. Въ- луравина и умее да я на ъгъл контекстуално, без да се използват
построения. ведение прилага при намиране мерките на ъглите.
Продълже- в геомет- на сбор на ъгли. Умее
ние рията. да сравнява ъгли.
Основни
геомет-
рични
фигури и
построе-
ния
63 16 59. Основни Нови Умее да построява В урока визуално и вербално се
геометрични знания ъгъл, равен на даден разкриват основните построения
построения. 3.1. Въ- ъгъл. Умее да постро- (аксиомите), които може да се
Продълже- ведение ява сбор и разлика на извършват с помощта на линия без
ние в геомет- ъгли. деления и пергел.
рията.
Основни
геомет-
рични
фигури и
построе-
ния
1 2 3 4 5 6 7 8 9
64 16 60. Съседни Нови Умее да намира един съседни Новите понятия се въвеждат ди-
ъгли, проти- знания от два съседни ъгъла ъгли, ректно с определенията. Задачите
воположни 3.2. при зададен втори. проти за разпознаване на обекти от обема
ъгли Съседни вопо на понятието са особено важни и не
ъгли, ложни бива да се пропускат. В достатъчно
противо- ъгли, задачи се упражняват формулира-
положни прав ните твърдения за тези две понятия.
ъгли. ъгъл, Формулирането на задача по даден
Перпен- остър чертеж е умение, което до момента
дикуляр- ъгъл, е упражнявано чрез формулиране
ни прави тъп ъгъл на въпроси по дадена информация
чрез таблица, диаграма и графично.
Записването на текста на задачата е
упражнение за формиране на рече-
вата култура на ученика.
65 17 61. Перпен- Нови Знае понятието „пер- Преди да се изяснят структурата и
дикулярни знания пендикулярни прави“. начинът на оформяне на доказател-
прави 3.2. Знае структурата и ство на теорема, се разглежда задача
Съседни начина на оформяне за потвърждаване на общовалидно
ъгли, на доказателство. твърдение. Целта е да се покаже,
противо- че както чертежът (при зрителна
положни измама), така и конкретен пример
ъгли. не доказват твърдение, а само го
Перпен- потвърждават.
дикуляр-
ни прави
66 17 62. Ъгли, Нови Познава видовете кръстни В първата част на урока се въвеждат В края на този
получени при знания ъгли, получени при ъгли, новите понятия. Това е улеснено ви- урок или в
пресичането 3.3. Ъгли, пресичането на две съот зуално, като ъглите от една двойка началото на
на две прави получени прави с трета, знае ветни са означени с един и същ цвят. Във следващия се
с трета при пре- твърдения, свързани ъгли, втората част на урока се изяснява препоръчва
сичането с тях, и умее да ги приле кои теореми наричаме признаци и 15-минутно
на две прилага. жащи кои – свойства, и за какво се из- контролно.
прави с ъгли ползват. Включването на примери и
91
трета задачи с аритметично или с
92
1 2 3 4 5 6 7 8 9
алгебрично съдържание има за цел
да покаже на учениците вътрешната
единност на математиката.
67 17 63. Признак Нови Знае признаците за След всяка от трите теорема е
за успоред- знания успоредност на две дадена задача, която се решава с
ност на две 3.4. прави. непосредствено приложение на раз-
прави Признак гледаната теорема. В урока, както
за успо- и в целия учебник, на фон с пинче
редност се дават коментари, които в кратка
на две форма обясняват смисъла на твърде-
прави нията, описват тяхното приложение
или систематизират познания.
68 17 64. Аксиома Нови Умее да образува от- В урока се акцентира на въвеждане- Целесъобразно
за успоред- знания рицания на съждения; то на аксиомата за успоредните пра- е учителят да
ните прави 3.5. да конструира доказа- ви и на запознаването на учениците подпомогне или
Аксиома телства чрез допуска- с метода за доказване на твърдения да проконтро-
за успо- не на противното. чрез допускане на противното. За лира отговорите
редните да могат да конструират такива на учениците
прави доказателства, учениците трябва да при по-сложни
имат умения да образуват отрицания по структура
на съждения. отрицания на
съждения (зад. 5
след урока).
69 18 65. Свойства Нови Знае свойствата на В урока се формулират някои
на успоред- знания успоредните прави. свойства на успоредните прави и се
ните прави 3.6. Умее да разгранича- доказва част от тях. Изяснява се същ-
Свойства ва ситуации, в които ността на теоремите – свойства и се
на успо- може да се прилагат уточняват ситуациите, в които може
редните признаци или свойства да се използват. Въвеждат се поняти-
прави за успоредни прави. ята „права и обратна теорема“.
Съпоставянето на условието и зак-
лючението в теоремата – признак и
теоремата − свойство на успоредни-
те прави дава възможност върху
1 2 3 4 5 6 7 8 9
конкретен пример да се въведат по-
нятията „права и обратна теорема“.
70 18 66. Свойства Упраж- Умее да построява В урока се дава без обосновка алго-
на успоред- нение права, успоредна на ритъм за построяване на перпенди-
ните прави. 3.6. дадена права, и да кулярни прави. С конструкцията на
Упражнение Свойства построява перпендику- друга задача в урока, чрез постро-
на успо- лярни прави. яване на перпендикулярни прави,
редните е даден нов алгоритъм за постро-
прави яване на двойка успоредни прави.
В последната тема „Построения с
линия и пергел“ се дава още един
алгоритъм за построяване на двойка
успоредни прави. По този начин
учениците се запознават с 5 различ-
ни алгоритъма за решаване на тази
основна задача, като обосновката се
прави с различни достатъчни усло-
вия. Това дава възможност, от една
страна, да се упражняват и прилагат
изучените теоретични знания, а от
друга – да се покаже на учениците,
че алгоритъмът, по който се реша-
ват тази и други основни задачи за
построение, не е единствен.
Втори учебен срок

71 18 67. Общи Прак- Умее да определя по Чрез представените задачи се зат- Електронната
задачи тически вид и да намира ъгли, върдяват определенията и приложе- реализация
дейности получени при пре- нията на въведените дотук геомет- на тестовите
Теми от сичането на прави в рични обекти и свързаните с тях задачи дава
3.1 до 3.6 равнината. признаци и свойства. възможност на
включи- учениците за са-
телно мооценяване на
постиженията
93
94
1 2 3 4 5 6 7 8 9
им. Препоръчи-
телно е 15-ми-
нутно писмено
изпитване в
края на часа.
72 18 68. Триъгъл- Нови Знае определенията на медиана Урокът има до голяма степен
ник знания елементи на триъ- в триъ преговорен характер, защото се
3.7. Три- гълник и умее да ги гълника, припомнят видовете триъгълници
ъгълник построява. ъглопо според страните, както и форму-
ловяща лата за намиране на периметър на
в триъ триъгълник. Опресняват се знанията
гълника за височина в триъгълник и лице на
триъгълник и се въвеждат новите
понятия. Рубриката „Знаете ли, че?“
с препратката към географски обект
спомага за развиване на междупре-
дметни връзки и по-лесно усвояване
на математическото знание.
73 19 69. Сбор Нови Знае теоремата за За въвеждане на теоремата се

на ъглите в знания сбора на ъглите в стъпва на знанията за свойствата
триъгълник 3.8. Сбор триъгълник и умее да на успоредните прави, пресечени с
на ъглите я прилага. трета права.
в триъ-
гълник
74 19 70. Сбор Упраж- Умее да прилага Урокът е упражнителен и акцентът В края на този
на ъглите в нение зависимостите между се поставя на извеждането на фор- урок се препо-
триъгълник. 3.8. Сбор ъглите в триъгълник. мулата за мярката на ъгъл между ръчва 15-минут-
Упражнение на ъглите ъглополовящите на два от ъглите на но контролно.
в триъ- триъгълника и за мярката на ъгъл
гълник между две от височините на триъ-
гълника.
75 19 71. Външен Нови Умее да прилага зави- външен В урока наред с въвеждането на
ъгъл на знания симостите между ъгъл на новото понятие се извежда и
1 2 3 4 5 6 7 8 9
триъгълник Външен ъглите в триъгълник. триъ зависимостта между мерките на вън-
ъгъл на гълник шен ъгъл на триъгълник и мерките
триъгъл- на несъседните му ъгли на триъгъл-
ник ника.
76 19 72. Основни Обобще- Познава видовете В урока ясно и достъпно са обобще- Препоръчител-
геометрич- ние ъгли, получени при ни теоретични знания. Използваните но е този урок
ни фигури. Теми от пресичането на прави точна терминология, илюстрации, да се разглежда
Обобщение 3.1 до 3.8 в равнината, знае схеми и примери подпомагат проце- съвместно със
включи- твърдения, свързани с са на систематизация, обобщение и следващия.
телно тях, и умее да ги при- възприятие.
лага. Умее да прилага
зависимостите между
ъглите в триъгълник.
77 20 73. Общи Прего- Умее да намира мяр- Урокът, с изобилието от предложе- Реализираният
задачи вор ката на ъгли, получени ни задачи, има преговорен характер.
електронно
Теми 3.1 при пресичането на Целта е да се опреснят, затвърдят и
тест подпомага
до 3.8 две успоредни прави с отчасти надградят знанията и умени-
учениците при
включи- трета. Умее да намира ята, свързани с намиране на мярката
самооценяване
телно мярката на ъглите в на ъгли. на постижения-
триъгълник. та им.
78 20 Контролна Контрол Притежава очакваните Препоръчително е писмено изпитва- Необходимо е
работа 5 и оценка знания и умения в не в рамките на един учебен час. ясно разписване
Теми от края на изучаването на критериите
3.1 до 3.8 на темата „Основни за оценяване по
включи- геометрични фигури“. задачи, което
телно диагностици-
ра нивото на
постижение на
очакваните ре-
зултати на всеки
ученик.
4. Еднакви триъгълници
79 20 74. Еднакви Нови Знае определението на еднакви Понятието „еднакви триъгълници“
95
триъгълници знания еднакви триъгълници. триъ се въвежда с определение. Под вер-
4.1. гълници, балната формулировка е даден
96
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Еднакви съот символичен запис на определение-
триъ- ветни то, с което се цели изявяване на
гълници. елемен логическата му структура. Трябва да
Първи ти се изясни еквивалентността на двете
признак на символично записани твърдения в
за еднак- еднакви рамката на определението. Това е
вост на триъ необходимо, защото изводите се
триъгъл- гълници правят на базата на структурата на
ници определението. След определението
се разясняват типовете задачи, кои-
то може да се решават с помощта на
определението, и се конкретизират
чрез задачи.
80 20 75. Първи Нови Знае първи признак за Акцентът в този урок се поставя
признак за знания еднаквост на триъ- върху изучаването на първи приз-
еднаквост на 4.1. гълници и умее да го нак за еднаквост на триъгълници.
триъгълници Еднакви прилага. Верността на признака се илюс-
триъ- трира нагледно-геометрично. Този
гълници. избор на изложение се аргументира
Първи с липсата на достатъчно теоретични
признак знания, необходими на учениците,
за еднак- за да могат да докажат твърдението.
вост на
триъгъл-
ници
81 21 76. Втори Нови Знае втори признак за Изложението на съдържанието е
признак за знания еднаквост на триъ- аналогично на това, направено в
еднаквост на 4.2. гълници и умее да го предходния урок. В задачите за уп-
триъгълници Втори прилага. ражнение изводите се обосновават
признак или чрез изучения признак, или чрез
за еднак- определението на понятието. Тео-
вост на ремата допуска преформулиране,
триъгъл- която нова формулировка е дадена
ници във втората част на урока. При това
1 2 3 4 5 6 7 8 9
преформулиране учителят трябва да
обърне внимание на словосъчета-
тието „съответни елементи“. Затова
като опора може да се използва
даденият контрапример.
82 21 77. Рав- Нови Знае и умее да прилага Урокът започва с изясняване на
нобедрен знания свойства на равнобед- смисъла на понятието „следствие“,
триъгълник. 4.3. Рав- рен и разностранен чиято употреба започва от този
Равностра- нобедрен триъгълник. урок. При формулирането на след-
нен триъгъл- триъгъл- ствието се използва специфична
ник ник. Рав- терминология, характерна за обекти-
ностра- те от разглежданото подмножество.
нен В дясната част на страницата е посо-
триъгъл- чен конкретен пример за получаване
ник на следствие, върху съдържание,

познато на учениците.
83 21 78. Рав- Нови Умее да открива В този урок са систематизирани При тези и след-
нобедрен знания еднакви триъгълници, изучените до момента признаци за ващите обобще-
триъгълник. 4.3. Рав- да доказва еднаквост разпознаване на равнобедрен или ния съзнателно
Равностра- нобедрен на триъгълници. Умее на равностранен триъгълник. В са записани
нен триъгъл- триъгъл- да открива равнобед- урока са систематизирани начини- правилните ло-
ник. Продъл- ник. Рав- рени и равностранни те, по които може да се разпознае гически съюзи,
жение ностра- триъгълници. равнобедрен триъгълник, като те а не са заменени
нен са и визуализирани за засилване със запетаи.
триъгъл- на възприятието и запаметяването. Целта е косвено
ник Това систематизиране не бива да се да се внушава
изпуска от учителя, защото спо- на учениците
ред психологическите изследвания вярната логиче-
информацията се извиква по-лесно ска структура
от паметта само ако е добре струк- на съждението,
турирана. от която зависи
и неговото пра-
вилно приложе-
ние.
97
98
1 2 3 4 5 6 7 8 9
84 21 79. Симетра- Нови Знае свойствата на симет Задачата – готов чертеж, която
ла на отсечка знания точките от симетрала- рала следва въвеждането на новото
4.4. та на отсечка. на от понятие, трябва да се използва за
Симет- сечка разпознаване на обекти от обема на
рала на това понятие. Целта е формирането
отсечка. на правилен зрителен образ еталон
Постро- както в опростени ситуации, така и
яване на в типични конструкции, в които уче-
симе- ниците по-късно ще срещат обекти
трала на от обема на това понятие. Под пря-
дадена кото ръководство на учителя реша-
отсечка ването на такива задачи е особено
важно за изграждането на правилни
първични знания и образи.
85 22 80. Постро- Нови Умее да построява Признакът, по който може да се
яване на знания симетрала на дадена разпознават точки от симетралата
симетрала 4.4. отсечка. на отсечка, стои в основата на една
на дадена Симет- от конструкциите на симетрала на
отсечка рала на отсечка, описана във втората част на
отсечка. урока. Обосновката на конструкци-
Постро- ята се базира на изученото теоре-
яване на тично знание. С нея се построява и
симет- средата на дадената отсечка. Изво-
рала на дът, че трите симетрали се пресичат
дадена в една точка, не бива да се задълбо-
отсечка чава, защото забележителните точки
в триъгълника са обект и предмет на
изучаване в следващите класове.
86 22 81. Трети Нови Знае трети признак за Въвеждането на признака и дейнос-
признак за знания еднаквост на триъгъл- тите, използвани за неговото първич-
еднаквост на 4.5. ници. Умее да открива но упражняване и запомняне, не се
триъгълници Трети еднакви триъгълници, различават по стил, начин и характер
признак да доказва еднаквост от тези, използвани при изучаването
за на триъгълници. на предходните два признака.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
еднаквост
на триъ-
гълници
87 22 82. Общи Прак- Знае и умее да прилага Преговорният урок има за цел под- Препоръчва
задачи тически признаците за еднак- държане (чрез решаване на задачи) се провеждане
дейности вост на триъгълници. на учебното съдържание, включено на краткотрай-
Теми 4.1 Знае и умее да прилага и изучено в разгледаната първа на контролна
до 4.5 свойства на равнобед- подтема. работа за
включи- рените триъгълници установяване на
телно и на симетралата на постиженията
отсечка. на учениците
върху изучено-
то до момента за
еднакви триъ-
гълници.
88 22 83. Пер- Нови Умее да определя Припомнянето на понятията „пер-
пендикуляр знания разстояние от точка до пендикуляр от точка до права“ и
от точка до 4.6. права. „разстояние от точка до права“ е
права Перпен- образователната цел на урока.
дикуляр
от точка
до права
89 23 84. Пра- Нови Знае и умее да прилага Свойството на катет, лежащ срещу
воъгълен знания свойства на правоъгъ- ъгъл от 30° в правоъгълен триъ-
триъгълник с 4.7. Пра- лен триъгълник с ъгъл гълник, е твърде често използвано
ъгъл 30° воъгълен 30°. свойство. Практиката показва, че
триъг- това знание се усвоява добре и оста-
ълник с ва трайно в съзнанието на ученика.
ъгъл 30° Чрез задачите за упражнение се оси-
гурява приложение на това знание в
типични ситуации, като постепенно
в задачите се усложняват връзките
между катета и хипотенузата, за
които теоремата осигурява постули-
99
раната релативна връзка.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
100
90 23 85. Медиана Нови Знае и умее да прилага Разкриването на свойството на
към хипо- знания свойството на меди- медианата към хипотенузата в пра-
тенузата в 4.8. аната към хипотену- воъгълен триъгълник и на признака
правоъгълен Медиана зата в правоъгълен за разпознаване на правоъгълен
триъгълник към хипо- триъгълник. триъгълник чрез медианата към
тенузата най-голямата му страна се затвър-
в право- дява с достатъчно на брой задачи.
ъгълен Допълнителното построяване на
триъгъл- медианата към хипотенузата на пра-
ник воъгълен триъгълник трябва да се
доведе до автоматизъм, защото води
до обогатяване на информацията в
разглеждания контекст.
91 23 86. Признак Нови Знае признаците за Новото знание в този урок са Препоръчител-
за еднаквост знания еднаквост на правоъ- следствията от признаците за ед- но е 15-минутно
на два пра- 4.9. гълни триъгълници и наквост на триъгълници за двойка контролно.
воъгълни Признак умее да ги прилага. правоъгълни триъгълника. Третото
триъгълника за еднак- следствие се извежда на базата на
вост на твърдението на Питагор, което уче-
два пра- ниците познават от 6. клас.
воъгълни
триъгъл-
ника
92 23 87. Ъглопо- Нови Знае свойствата на В урока се систематизират типовете
ловяща на знания ъглополовяща на ъгъл задачи, които може да се решават с
ъгъл 4.10. и умее да ги прилага. определението на понятието – раз-
Ъглопо- познаване на ъглополовяща на ъгъл
ловяща или определяне на мярката на ъгъл
на ъгъл. при дадена ъглополовяща. Свойс-
Постро- твото на точките от ъглополовящата
яване на на ъгъл се разкрива чрез теоремата
ъглопо- − свойство.
ловяща
на даден
ъгъл
1 2 3 4 5 6 7 8 9
93 24 88. Постро- Нови Умее да построява ъг- Признакът за разпознаване на точки
яване на знания лополовяща на даден от ъглополовящата на ъгъл и него-
ъглополовя- 4.10. ъгъл. вото приложение са в основата на
ща на даден Ъглопо- изграждане на умението за постро-
ъгъл ловяща яване на ъглополовяща на ъгъл.
на ъгъл. Построението се обосновава с трети
Постро- признак за еднаквост на триъгъл-
яване на ници.
ъглопо-
ловяща
на даден
ъгъл
94 24 89. Височи- Нови Умее да разграничава В този урок се систематизират и Реализираният
на, ъглопо- знания ситуациите, в които обобщават свойствата на равнобед- електронно
ловяща и 4.11. Ви- може да се прилагат рения триъгълник и признаците за тест подпомага
медиана в сочина, признаците или свой- неговото разпознаване. учениците при
равнобедрен ъглопо- ствата на равнобедре- самооценяване
триъгълник ловяща и ния триъгълник. на постиженията
медиана им и ги подготвя
в равно- за предстоящото
бедрен писмено изпит-
триъгъл- ване.
ник
95 24 90. Общи Прак- Притежава очакваните Преговорният урок има за цел под- Препоръчва
задачи тически знания за свойствата и държане, чрез решаване на задачи, се провеждане
дейности признаците на точки- на учебното съдържание, включено на краткотрай-
Теми 4.6 те от симетралата на и изучено в разгледаната втора на контролна
до 4.11 отсечка и на точките подтема. работа за
включи- от ъглополовящата на установяване на
телно ъгъл. постиженията
на учениците
върху втората
половина от
съдържанието
101
1 2 3 4 5 6 7 8 9
102
на темата „Ед-
накви триъгъл-
ници“.
96 24 91. Eднакви Обобще- Притежава очакваните Обобщителен урок, в който са сис-
триъгълници. ние знания и умения по тематизирани знанията, изучени в
Обобщение Теми 4.1 темата „Еднакви триъ- темата. Препоръчва се урокът да се
до 4.11 гълници“. разглежда паралелно със следващия
включи- урок, в който с предложените задачи
телно се затвърдяват знанията по тема 4.
97 25 92. Общи Прего- Притежава очакваните Преговорен урок, в който се при-
задачи вор знания и умения по помня всичко изучено за еднакви
Теми 4.1 темата „Еднакви триъ- триъгълници. Препоръчва се него-
до 4.11 гълници“. вото разработване да е успоредно с
включи- предходния обобщителен урок.
телно
работа 6 и оценка знания и умения в не в рамките на един учебен час. ясно разписване
Теми края на изучаването на критериите
от 4.1 на темата „Еднакви за оценяване по
до 4.11 триъгълници“. задачи, което
включи- диагностицира
телно нивото на пости-
жение и очаква-
ните резултати
от всеки ученик.
5. Неравенства
99 25 93. Числови Нови Умее да сравнява чис- числово В урока се обръща специално вни-
неравенства. знания ла и числови изрази. неравен мание на връзката между сравнява-
Свойства 5.1. ство, нето на две числа и сравняването на
Числови строго разликата им с нулата (на базата на
нера- неравен конкретни примери).
венства. ство,
Свойства нестро
го
1 2 3 4 5 6 7 8 9
неравен
ство
100 25 94. Числови Нови Знае свойствата на Свойствата на верните числови
неравенства. знания числовите неравенства неравенства (аналогични на тези за
Свойства. 5.1. и умее да ги прилага. верни числови равенства) се доказ-
Продълже- Числови ват, като се използват изобразява-
ние нера- нето на числата върху числова ос и
венства. формулираната вече връзка между
Свойства сравняването на две числа и сравня-
ването на разликата им с нулата.
101 26 95. Линейно Нови Знае понятието „ли- неравен Темата е разгърната в два урока,
неравенство знания нейно неравенство с ство като в първия от тях се въвежда
с едно неиз- 5.2. Ли- едно неизвестно“ и с едно по-общото понятие „неравенство с
вестно нейно не- понятията, свързани с неиз едно неизвестно“, преди да се въве-
равенство него. вестно, де понятието „линейно неравенство
с едно решение с едно неизвестно“. Изяснява се
неизвест- на нера смисълът на понятието „решение на
но венство неравенство“, както и на словосъче-
танието да се реши неравенството.
Понятията се упражняват, като се
използват свойствата на числовите
неравенства, с което се подготвя
и обосноваването на теоремите за
еквивалентност.
102 26 96. Екви- Нови Знае понятието „екви- еквива Обосноваването на теоремите за ек-
валентни знания валентни неравенства“ лентни вивалентност (както при уравнени-
неравенства 5.3. Екви- и умее да прилага ек- неравен ята) става въз основа на свойствата
валентни вивалентни преобразу- ства на числовите неравенства.
неравен- вания.
ства
103 26 97. Линейно Нови Знае понятието „ли- линейно Акцентът на урока е въвеждането на
неравенство знания нейно неравенство с неравен понятието „линейно неравенство“
с едно неиз- 5.2. Ли- едно неизвестно“ и ство с и неговите елементи. С различно
вестно. нейно понятията, свързани с едно оцветяване са фиксирани случаите,
103
1 2 3 4 5 6 7 8 9
104
Продълже- неравен- него. неиз когато коефициентът пред промен-
ние ство с вестно ливата е положителен и когато е
едно не- отрицателен, което улеснява осмис-
известно лянето.
104 26 98. Пред- Нови Умее да решава линей- Въвеждането на понятията „отво-
ставяне на знания ни неравенства. Умее рени и полузатворени интервали“,
решенията 5.4. Пред- да представя решение с които се представят решенията на
на линейно ставяне на линейно неравен- линейни неравенства с едно неиз-
неравенство решени- ство с интервали и вестно, става постепенно, като се
с числови ята на графично. посочват начините на записване и
интервали линейно четене на интервали, а също и из-
и графично неравен- образяването им върху числова ос.
върху число- ство с
ва ос числови
интер-
вали и
графично
върху
числова
ос
105 27 99. Неравен- Нови Умее да решава нера- В урока се разглеждат неравенства с
ства, свеж- знания венства, свеждащи се дробни коефициенти, на които зна-
дащи се до 5.5. Нера- до линейни. менателят е дробно число. Показан
линейни венства, е начинът за тяхното решаване, като
свеждащи специално внимание се обръща на
се до случаите, при които знаменателят
линейни е отрицателно число или десетична
дроб.
106 27 100. При- Нови Умее да моделира с В урока се разглеждат приложения
ложение на знания линейни неравенства, на линейни неравенства при срав-
линейните 5.6. При- да оценява и да интер- няване на стойности на изрази, при
неравенства ложение претира съдържателно намиране на най-малкото цяло или
на линей- получен при модели- на най-голямото цяло решение на
ните ране резултат и да неравенство. При моделиране на
1 2 3 4 5 6 7 8 9
неравен- предвижда в опреде- житейски ситуации с неравенства
ства лени рамки очакван трябва да се акцентира на необхо-
резултат. димостта от оценка на получения
резултат.
107 27 101. Общи Прак- Умее да решава линей- В този урок се преговарят изучените Препоръчва се
задачи тически ни неравенства и нера- линейни неравенства. провеждане на
дейности венства, свеждащи се краткотрайно ко-
Теми 5.1 до линейни. Умее да лективно писме-
до 5.6 представя решение на но изпитване за
включи- линейно неравенство с установяване на
телно интервали и графично. постиженията на
Умее да моделира с учениците върху
линейни неравенства. първата поло-
вина на темата
„Неравенства“.
108 27 102. Не- Нови Знае теоремите за Изучените до момента знания се
равенства знания неравенства между систематизират в началото на урока,
между стра- 5.7. Не- страни и ъгли в три- като се припомня сравняването на
ни и ъгли в равенства ъгълник и умее да ги страните на равнобедрения триъгъл-
триъгълника между прилага. ник и мерките на ъглите му.
страни
и ъгли в
триъгъл-
ника
109 28 103. Не- Нови Знае теоремите за В този урок се разглежда обратната
равенства знания неравенства между теорема на теоремата, доказана в
между стра- 5.7. Не- страни и ъгли в три- предходния урок. Теоремата намира
ни и ъгли в равенства ъгълник и умее да ги приложение при сравняване на
триъгълника. между прилага. дължините на страни в един три-
Продълже- страни ъгълник. Теоремата се доказва с
ние и ъгли в използването на косвен метод за до-
триъгъл- казване на твърдения, което изисква
ника наличието на умения за образуване
на отрицание на съждение. В случая
105
това е съждението CB > CA.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
106
110 28 104. Нера- Нови Знае неравенство на В урока учениците се запознават с
венство на знания триъгълника и умее да неравенството на триъгълника (те-
триъгълника 5.8. Нера- го прилага. орема − свойство) и с признака, по
венство който може да се разпознае дали три
на триъ- дадени отсечки (често пъти зададе-
гълника ни с дължините си) могат да бъдат
страни на триъгълник.
111 28 105. Общи Прак- Знае теоремите за Преговорен урок, в който избора на
задачи тически неравенства между задачите за упражнение учителят
дейности страни и ъгли в три- ще направи съобразно нуждите на
Теми 5.7 ъгълник и умее да ги своите ученици.
до 5.8 прилага. Знае неравен-
включи- ство на триъгълника и
телно го прилага.
112 28 106. Не- Обобще- Знае какво е линейно Обобщаващ урок, в който се правят Препоръчител-
равенства. ние неравенство с едно систематизиране и обобщение на но е едночасово
Oбобщение Теми 5.1 неизвестно и умее да теоретичните знания, включени в контролно или в
до 5.8 го решава. Знае и умее темата. рамките на 15
включи- да прилага теоремите минути
телно за неравенства между
страни и ъгли на
триъгълник, както и
теоремите за неравен-
ство на триъгълника.
113 29 107. Общи Прего- Притежава очакваните Преговорен урок, който обхваща Препоръчва се
задачи вор знания и умения в края съдържанието, включено в разглеж- провеждане на
Теми 5.1 на изучаването на те- даната тема. Избора на задачите за едночасова кон-
до 5.8 мата „Неравенства“. упражнение учителят ще направи тролна работа
включи- съобразно конкретните нужди и с върху съдържа-
телно оглед предстоящата проверка на нието на темата
знанията на учениците по темата. за установяване
на постижения-
та и пропуските
на учениците по
темата
1 2 3 4 5 6 7 8 9
„Неравенства“.
работа 7 и оценка знания и умения в края не в рамките на един учебен час. ясно разписване
Теми от на изучаването на те- на критериите
5.1 до 5.8 мата „Неравенства“. за оценяване по
включи- задачи, което
телно диагностици-
ученик.
6. Успоредник
115 29 108. Ус- Нови Знае определението срещупо В урока се въвежда определението
поредник. знания за успоредник, еле- ложни за успоредник и се доказват тео-
Свойства 6.1. Ус- ментите му, техните ъгли в ремите − свойства на страните на
поредник. свойства и умее да четири успоредника. С решаването на зада-
Свойства използва твърдения, ъгълник, чите се затвърдява новото знание и
свързани с тях. приле се създават умения за намиране на
жащи елементите на успоредник.
ъгли в
четири
ъгълник
116 29 109. Ус- Нови Знае теоремите − В урока се акцентира на свойства-
поредник. знания свойства на ъглите та на ъглите на успоредника и на
Свойства. 6.1. Ус- на успоредника и на диагоналите му. С цел по-добро ус-
Продълже- поредник. диагоналите му и умее вояване на новото знание се редуват
ние Свойства да ги прилага. теореми и задачи, които затвърдяват
приложението на теоремите.
117 30 110. Приз- Нови Знае теоремите − В урока се акцентира на използва-
наци за знания признаци за успо- нето на теоремите − признаци за
успоредник 6.2. редника и умее да ги разпознаване на успоредник. От
Признаци прилага. голямо значение за усвояване на
107
за успо- новото знание е обобщението в края
редник на урока.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
108
118 30 111. Приз- Нови Умее да прилага Акцентите на урока са достатъчните
наци за знания теоремите – признаци условия за успоредник (теореми −
успоредник. 6.2. При- за разпознаване на признаци чрез диагоналите и чрез
Продълже- знаци за успоредник. ъглите). Демонстрира се доказател-
ние успоред- ство на теорема по косвения метод.
ник
119 30 112. Общи Прак- Умее да разграничава Достатъчният брой задачи подпома- Препоръчва се
задачи тически ситуациите, в които га припомнянето и затвърдяването краткотрайно
дейности може да се прилагат на новите знания. писмено изпит-
Теми 6.1 признаците или свой- ване в края на
до 6.2 ствата на успоредни- часа с цел ди-
включи- ците. агностициране
телно на придобитите
знания и умения
на учениците по
първата подтема
на темата „Ус-
поредници“.
120 30 113. Правоъ- Нови Знае определението В урока са дадени определението на
гълник знания на понятието „право- понятието „успоредник“ и теоре-
6.3. ъгълник“, неговите мите − свойство и признак, чието
Правоъ- свойства и признаци и доказателство се редува със задачи
гълник умее да ги прилага. за упражнение и накрая – тради-
ционното обобщение.
121 31 114. Ромб Нови Знае определението Урокът е разработен аналогично на
знания на понятието „ромб“, предходния. Въвежда се определе-
6.4. Ромб неговите свойства и нието на понятието „ромб“, послед-
признаци и умее да ги вано от теоремите − свойства и
прилага. теоремите − признаци за ромб. Обоб-
щението в края на урока спомага за
систематизирането на новите знания
и доброто им запаметяване.
122 31 115. Квадрат Нови Знае определението на Урокът е разработен аналогично на
знания понятието „квадрат“, предходните два. Необходимо
1 2 3 4 5 6 7 8 9
6.5. Квад- неговите свойства и е да се подчертае за всички видове
рат признаци и умее да ги успоредници, че са подмножество
прилага. на множеството на успоредниците, а
квадратът по определение е вид пра-
воъгълник или вид ромб, т.е. мно-
жеството на квадратите е сечение на
множеството на правоъгълниците и
на ромбовете.
123 31 116. Общи Прак- Знае видовете ус- Разнообразието от задачи по фор- С цел диагнос-
задачи тически поредници, техните мат, сюжет и ниво на сложност тициране на
дейности свойства и признаци подпомага припомнянето и затвър- придобитите
Теми 6.3 и умее да използва дяването на знанията за видовете знания и умения
до 6.5 твърдения, свързани успоредници. по втората
включи- с тях. част на темата
телно „Успоредници“
се препоръчва
10 – 15-минутно
писмено изпит-
ване в рамките
на учебния час.
124 31 117. Ус- Обобще- Знае определенията Обобщителен урок, в който теоре- Препоръчва
поредник. ние на понятието „успо- тичните знания по темата „Успоред- се урокът да
Обобщение Теми 6.3 редник“ и на видовете ник“ са систематизирани и онагледе- се разглежда
до 6.5 успоредници. Знае ни с подкрепящи чертежи, примери паралелно със
включи- и умее да прилага и формули. следващия.
телно теоремите − свойства
и теоремите − призна-
ци за успоредник и за
видовете успоредници.
125 32 118. Общи Прего- Умее да разграничава Преговорен урок, в който големият Препоръчва се
задачи вор ситуациите, в които брой задачи подпомага затвърдява- след този урок
Теми 6.3 може да се прилагат нето на знанията за успоредници и да се проведе
до 6.5 признаците или свойс- улеснява учениците при подготовка- писмено едноча-
включи- твата на видовете та им за писмено изпитване. сово изпитване.
109
телно успоредници.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
110
126 32 Класна рабо- Контрол Притежава очакваните Препоръчително е писмено изпитва- Необходимо е
та 2 и оценка умения по теми 3, 4, не в рамките на един учебен час. ясно разписване
Теми от 5 и 6, изучавани през на критериите
3.7 до 6.5 втория учебен срок. за оценяване по
задачи, което
диагностици-
ученик.
7. Елементи от вероятности и статистика
127 32 119. Орга- Нови Умее да построява и центра Урокът започва с припомняне на
низиране и знания интерпретира кръгови лен ъгъл различните начини за организиране
представяне 7.1. Орга- диаграми. и представяне на данни, които уче-
на данни. низиране ниците познават до момента. Над-
Построяване и пред- граждането на знанията и уменията
и интер- ставяне на учениците за построяване на кръ-
претиране на данни. гова диаграма е акцентът на втората
на кръгови Постро- част на урока.
диаграми яване и
интерпре-
тиране на
кръгови
диаграми
128 32 120. Задачи Нови Умее да оценява веро- В урока се припомня понятието „ве-
от веро- знания ятност на изходи със роятност на събитие“ и се поддър-
ятност на 7.2. случаен характер. жат уменията на учениците да прес-
събития Задачи от мятат вероятност на събитие. Нов
вероят- момент в знанието за вероятност
ност на на събитие е по дадена вероятност
събития на събитие да се определи броят на
благоприятните изходи или броят
на всички възможности за дадената
ситуация, да се определи вероятност
1 2 3 4 5 6 7 8 9
на противоположно събитие.
129 33 121. Еле- Обобще- Притежава очакваните В урока се систематизират изучени- Тъй като
менти от ние знания и умения в края те знания по темата. разработеното
вероятности Теми 7.1 на темата. съдържание
и статистика. и 7.2 на този урок
Обобщение има справочен
характер, то се
препоръчва да
се реализира
паралелно със
следващия пре-
говорен урок.
130 33 122. Общи Прего- Използва множества Това е преговорен урок и урок за Препоръчва се
задачи вор от данни за отговаряне практически дейности. в рамките на
Теми 7.1 на въпроси и решаване този урок да
и 7.2 на задачи в кръгови бъде направена
диаграми. Оценява краткотрайна
шансовете (вероятнос- контролна рабо-
тите) на изходи със та по темата.
случаен характер.
8. Построения с линия и пергел
131 33 123. Пос- Нови Знае основните задачи В урока се разглеждат и описват
трояване на знания за построение с линий- алгоритмите за решаване на две от
триъгълник 8.1. Пос- ка и пергел. Умее да основните задачи за построяване
трояване построява триъгълник на триъгълник по елементи, опре-
на триъ- по: две страни и ъгъл делящи го с точност до еднаквост
гълник между тях; страна и по първи или по втори признак за
два прилежащи ъгъла. еднаквост на триъгълници.
132 33 124. Пос- Нови Умее да построява В урока се разглежда и описва алго-
трояване на знания триъгълник по три ритъмът за решаване на основната
триъгълник. 8.1. Пос- страни. задача за построяване на триъгъл-
Продълже- трояване ник по елементи, определящи го с
ние на триъ- точност до еднаквост по трети приз-
111
гълник нак за еднаквост на триъгълници.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
112
133 34 125. Пост- Нови Умее да построява В урока се разглеждат различни
рояване на знания успоредник. алгоритми за построяване на успо-
успоредник 8.2. Пос- редник, които се свеждат до постро-
трояване яване на триъгълник с точност до
на успо- еднаквост.
редник
134 34 126. Постро- Обобще- Притежава очакваните В урока се систематизират изучени- Тъй като
ения с линия ние знания и умения в края те знания по темата. разработеното
и пергел. Теми 8.1 на темата. съдържание
Обобщение и 8.2 на този урок
има справочен
характер, то се
препоръчва да
се реализира
паралелно със
следващия, пре-
говорен урок.
135 34 127. Общи Прего- Умее да построява с Това е преговорен урок, в който се Препоръчва
задачи вор линийка и пергел три- затвърдяват чрез практически пос- се краткотрай-
Теми 8.1 ъгълник и успоредник. троения новите знания по темата. на контролна
и 8.2 работа върху
решаване на за-
дачи за постро-
ение за тестване
на уменията на
учениците да
решават основ-
ни задачи за
построение.
Годишен преговор
136 34 128. Цели Прего- Знае формулите за Преговорен урок, в който чрез
изрази вор съкратено умножение. решаване на 16 задачи от различно
Годишен Умее да извършва ниво на сложност и формат се обоб-
преговор еквивалентни щават и поддържат придобитите
1 2 3 4 5 6 7 8 9
преобразувания на из- знания от темата „Цели изрази“.
рази с цел опростяване Отношението на броя на задачите с
на многочлени и с цел избираем отговор към броя на зада-
разлагане на много- чите с кратък отговор към този на
член на множители. задачите с аргументирано решение
е 2 : 1 : 1.
137 35 129. Уравне- Прего- Умее да решава Преговорен урок, в който чрез
ния вор линейни уравнения и решаване на 16 задачи от различ-
Годишен свеждащи се към тях но ниво на сложност и формат се
преговор уравнения от вида обобщават и поддържат придоби-
(ax + b)(cx + d) = 0. тите знания от темата „Уравнения“.
Умее да решава Отношението на броя на задачите с
модулни уравнения. избираем отговор към броя на зада-
Умее да моделира с чите с кратък отговор към този на
линейни уравнения с задачите с аргументирано решение

едно неизвестно. е 2 : 1 : 1.
138 35 130. Основни Прего- Определя по вид и Преговорен урок, в който чрез
геометрични вор намира ъгли, получе- решаване на 16 задачи от различно
фигури Годишен ни при пресичането ниво на сложност и формат се об-
преговор на прави в равнина. общават и поддържат придобитите
Умее да намира ъгли в знания от темата „Основни геомет-
триъгълник. рични фигури“. Отношението на
броя на задачите с избираем отговор
към броя на задачите с кратък отго-
вор към този на задачите с аргумен-
тирано решение е 2 : 1 : 1.
139 35 131. Еднакви Прего- Прилага признаците за Преговорен урок, в който чрез
триъгълници вор еднаквост на триъгъл- решаване на 15 задачи от различно
Годишен ници. ниво на сложност и формат се об-
преговор общават и поддържат придобитите
знания от темата „Еднакви триъ-
гълници“. Отношението на броя на
задачите с избираем отговор към
113
1 2 3 4 5 6 7 8 9
114
броя на задачите с кратък отговор
към този на задачите с аргументира-
но решение е 8 : 4 : 3.
140 35 132. Нера- Прего- Умее да решава линей- Преговорен урок, в който чрез
венства вор ни неравенства с едно решаване на 16 задачи от различно
Годишен неизвестно. ниво на сложност и формат се об-
преговор общават и поддържат придобитите
знания от темата „Неравенства“.
Отношението на броя на задачите с
избираем отговор към броя на зада-
чите с кратък отговор към този на
задачите с аргументирано решение
е 2 : 1 : 1.
141 36 133. Успо- Прего- Знае определенията Преговорен урок, в който чрез
редник вор на понятието „успо- решаване на 14 задачи от различ-
Годишен редник“ и на видовете но ниво на сложност и формат се
преговор успоредници. Знае обобщават и поддържат придобити-
и умее да прилага те знания от темата „Успоредник“.
теоремите − свойства Отношението на броя на задачите с
и теоремите − призна- избираем отговор към броя на зада-
ци за успоредник и за чите с кратък отговор към този на
видовете успоредници. задачите с аргументирано решение
е 8 : 4 : 2.
142 36 Контролна Контрол Притежава очакваните Темата за контрол и оценка на Приложеният
работа 9 – и оценка знания и умения в края придобитите знания и умения се тест, който е
Изходно Годишен на 7. клас. изработва съгласно очакваните електронно ре-
ниво преговор резултати. ализиран, дава
възможност на
учениците за са-
мооценяване на
постиженията
им и подготовка
за изходното
ниво.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
143 36 Резервни 2 резервни часа
часове
144 Бележка: Препоръчително е обобщителните уроци към осемте теми за нови знания да се разглеж-
дат едновременно с уроците „Общи задачи“. По този начин ше се осигурят още 8 резервни часа, т.е.
общо 10 резервни часа.
Разработил: .........................................................
(Име, фамилия, подпис)
115
Пояснителни бележки:
Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка

учебна година и за всеки клас (а при необходимост – и по паралелки), като се отчитат
интересите на учениците и спецификата на образователната среда.
Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от директора
на училището преди началото на учебната година.
1. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните часове в те-
матичното разпределение трябва да отговаря на броя на часовете по училищен учебен
план за съответния клас.
2. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броят на
учебните седмици по заповед на министъра за графика на учебното време.
3. В колона 3 се посочва темата на урочната единици, като тя трябва да отговаря на те-
мата, записана в дневника. Темата на урочната единица се определя от учителя и може
да не е същата като темата на урока в учебника или темата в учебната програма.
4. В колона 4 се посочва урочната единица, като за ориентир може да се използва съот-
ветната таблица в учебната програма за препоръчителното процентно разпределение.
5. В колона 5 се описват накратко компетентностите като очаквани резултати от обуче-
нието в рамките на конкретната урочна единица.
6. В колона 6 се описват новите понятия за конкретната урочна единица (ако има такива).
7. В колона 7 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен мате-
риал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпълнението на учебната про-
грама в съответствие с предвиденото в раздел „Дейности за придобиване на ключови
компетентности и междупредметни връзки“ на съответната учебна програма.
8. В колона 8 се посочват методите и формите за оценяване (те може да са свързани с
конкретната тема на урочната единица, но може и да са ориентирани върху цял раз-
дел) при спазване на ДОС за оценяване на резултатите от обучението на учениците,
както и за оценяване на другите дейности (домашни работи, лабораторни упражнения,
семинари, работа по проекти и др.) и при отчитане на съотношението при формиране
на срочна и годишна оценка в раздел „Специфични методи и форми за оценяване на
постиженията на учениците“ на съответната учебна програма.
9. При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тематично разпре-
деление подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране, което се отразява в
колона 9 или в допълнителна таблица и се утвърждава допълнително от директора на
училището при спазване на препоръчителното процентно разпределение на задължи-
телните учебни часове за годината.
116
Юлия Нинова, Снежинка Матакиева, Николай Райков, Юлия Нинова
Снежинка Матакиева
Николай Райков
МАТЕМАТИКА МАТЕМАТИКА
www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg
ISBN 978-619-222-174-4
Цена 9,00 лв.

KU Matematika 7kl ProsvetaPlus

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

KU Matematika 7kl ProsvetaPlus

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Юлия Нинова, Снежинка Матакиева, Николай Райков, Юлия Нинова

Редактор Снежинка Матакиева

Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

Печат „Монт“ ООД – София

© Юлия Димитрова Нинова, Снежинка Димитрова Матакиева,

ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНИКА / 4

Съгласно учебната програма по математика за 7. клас учебното съдържание е разпре-

Брой уроци съгласно препоръчителното Брой % от об-

От 7. клас започва системното изграждане на курса по геометрия, доколкото това е

Книгата за учителя съдържа следните структурни компоненти:

■ Таблично извлечение от учебната програма на учебно съдържание, компетент-

Методическите бележки към всеки от уроците имат следната структура.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА

2. Книга за учителя по математика за 7. клас – Ю. Нинова и др. 17

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА

Области на Знания, умения и отношения

3. Книга за учителя по математика за 7. клас – Ю. Нинова и др. 33

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА

Теми Компетентности като Нови понятия

Според учебната програма темата Еднакви триъгълници е втората геометрична

4. Книга за учителя по математика за 7. клас – Ю. Нинова и др. 49

катетът срещу този ъгъл е равен на половината от хипотенузата.

Обратната теорема има следната структура: p1 ∧ q → p2.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА

Номер на урок 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 107

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА

Успоредникът е вторият по важност многоъгълник след триъгълника. Учениците поз-

5. Книга за учителя по математика за 7. клас – Ю. Нинова и др. 65

От този урок започва изучаването на специалните успоредници. Освен свойствата

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА

Теми Компетентности като очаквани Нови понятия

Номер на урока 119 120 121 122

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА КЛАСА

Номер на урок 123 124 125 126 127

± b³ (a ± b)(a² разлика/сбор. Умее да

6. Книга за учителя по математика за 7. клас – Ю. Нинова и др.

Втори учебен срок

73 19 69. Сбор Нови Знае теоремата за За въвеждане на теоремата се

7. Книга за учителя по математика за 7. клас – Ю. Нинова и др.

8. Книга за учителя по математика за 7. клас – Ю. Нинова и др.

Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка

You might also like