Professional Documents
Culture Documents
Математика За 5. Клас
Математика За 5. Клас
МАТЕМАТИКА
за 5. клас
Рецензенти: доц. д-р Росен Николаев, Палагия Карадачка
Редактори: Пенка Нинкова, Мариана Тосева
Художник на поредицата на корица „ТерАРТ“ ЕТ – Кръсто Терзиев
Художник на корицата Вихра Янчева
Художник на илюстрациите Дея Вълчева
Графичен дизайн Вихра Янчева
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Мила Томанова-Димитрова
Българска. Издание І. Формат 60х90/8. Печ. коли 32,50. Изд. коли 32,50.
Код 10503207157.
ISBN 978–954–01–3174–0
СЪДЪРЖАНИЕ
І. НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР
1. Четене и писане на естествени числа / 8 32. Изваждане на обикновени дроби с равни зна-
2. Сравняване на естествени числа. Изобразява- менатели / 74
не върху числов лъч / 10 33. Смесени числа. Превръщане на смесено чис-
3. Събиране и изваждане на естествени числа / 12 ло в неправилна дроб и обратно / 76
4. Свойства на събирането. Намиране на неиз- 34. Упражнение / 78
вестно число / 14 35. Събиране на обикновени дроби с различни
5. Умножение на естествени числа / 16 знаменатели / 80
6. Деление на естествени числа / 18 36. Изваждане на обикновени дроби с различни
7. Умножение и деление на естествени числа. знаменатели / 82
Намиране на неизвестно число / 20 37. Разместително и съдружително свойство на
8. Използвам и прилагам наученото. Аз се оце- действието събиране / 84
нявам / 22 38. Упражнение / 86
39. Събиране и изваждане на обикновени дроби.
ІІ. ДЕЛИМОСТ Намиране на неизвестно събираемо, умали-
9. Деление с остатък / 26 тел и умаляемо / 88
10. Делител и кратно на естествено число / 28 40. Обобщение. Аз се оценявам / 90
11. Делимост на произведение и на сбор / 30 41. Умножение на обикновени дроби / 93
12. Упражнение / 32 42. Разместително и съдружително свойство на
13. Признаци за делимост на 2, на 5 и на 10 / 34 действието умножение / 95
14. Признаци за делимост на 9 и на 3 / 36 43. Упражнение / 96
15. Приложения на признаците за делимост – уп- 44. Деление на обикновени дроби / 98
ражнение / 38 45. Действия с обикновени дроби. Разпредели-
16. Представяне на естествени числа като произ- телно свойство на умножението относно съ-
ведение на прости множители. Степен / 40 бирането / 100
17. Упражнение / 42 46. Действия с обикновени дроби. Намиране на
18. Общ делител и най-голям общ делител на ес- неизвестен множител, делимо и делител / 102
тествени числа. Взаимно прости числа / 44 47. Упражнение / 104
19. Общо кратно и най-малко общо кратно на ес- 48. Част от число. Основни задачи / 106
тествени числа / 46 49. Упражнение / 108
20. Упражнение / 48 50. Използвам и прилагам наученото / 110
21. Използвам и прилагам наученото / 50 51. Обобщение. Аз се оценявам / 112
22. Обобщение. Аз се оценявам / 52
ІV. ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ
ІІІ. ОБИКНОВЕНИ ДРОБИ 52. Десетични дроби. Четене и записване на де-
23. Обикновени дроби / 56 сетични дроби / 116
24. Правилни и неправилни дроби / 58 53. Сравняване и изобразяване на десетични
25. Упражнение / 60 дроби / 118
26. Основно свойство на дробите. Разширяване 54. Упражнение / 120
на дроби / 62 55. Закръгляване. Оценка на резултат / 122
27. Основно свойство на дробите. Съкращаване 56. Събиране на десетични дроби / 124
на дроби / 64 57. Разместително и съдружително свойство на
28. Привеждане на обикновени дроби към общ действието събиране / 126
знаменател / 66 58. Упражнение / 128
29. Сравняване и изобразяване на обикновени 59. Изваждане на десетични дроби / 129
дроби върху числов лъч / 68 60. Събиране и изваждане на десетични дроби.
30. Упражнение / 70 Намиране на неизвестно събираемо, умали-
31. Събиране на обикновени дроби с равни зна- тел и умаляемо / 131
менатели / 72 61. Упражнение / 133
3
62. Обобщение. Аз се оценявам / 134 89. Триъгълник. Видове триъгълници.
63. Умножение на десетични дроби с естест- Елементи / 190
вено число / 136 90. Упражнение / 192
64. Умножение на десетични дроби / 138 91. Лице на правоъгълник, квадрат и правоъгъ-
65. Разместително и съдружително свойство лен триъгълник / 194
на действието умножение / 140 92. Лице на триъгълник / 196
66. Упражнение / 142 93. Упражнение / 198
67. Деление на десетична дроб с естествено 94. Успоредни прави. Успоредник, ромб / 200
число / 144 95. Лице на успоредник / 202
68. Умножение и деление на десетична дроб 96. Упражнение / 204
с 10, 100, 1000 и т.н. Преминамане от една 97. Трапец. Видове трапеци. Обиколка на
мерна единица в друга / 146 трапец / 206
69. Деление на десетична дроб с десетична 98. Лице на трапец / 208
дроб / 148 99. Упражнение / 210
70. Упражнение / 150 100. Лица на геометрични фигури, съставени от
71. Действия с десетични дроби. Разпредели- изучените фигури / 212
телно свойство на умножението относно 101. Използвам и прилагам наученото / 214
събирането / 152 102. Обобщение. Аз се оценявам / 216
72. Действия с десетични дроби. Намиране на
неизвестено множител, делимо и делител VІ. ГЕОМЕТРИЧНИ ТЕЛА
/ 154 103. Куб. Елементи. Развивка / 220
73. Използване на калкулатор. 104. Практическа дейност. Изработване на модел
Приложение / 156 на куб / 222
74. Текстови задачи от движение / 158 105. Лице на повърхнина на куб / 224
75. Превръщане на десетични дроби в обик- 106. Обем на куб. Мерни единици за обем / 226
новени и на обикновени дроби в десетич- 107. Упражнение / 228
ни / 160 108. Правоъгълен паралелепипед. Елементи. Раз-
76. Упражнение / 162 вивка / 230
77. Процент / 164 109. Практическа дейност. Изработване на модел
78. Процент. Основни задачи / 166 на правоъгълен паралелепипед / 232
79. Упражнение / 168 110. Лице на околна повърхнина и на повърхнина
80. Проста лихва / 170 на правоъгълен паралелепипед / 234
81. Използвам и прилагам наученото / 172 111. Обем на правоъгълен паралелепипед / 236
82. Четене и интерпретиране на данни, зада- 112. Упражнение / 238
дени с таблици и блокови диаграми / 174 113. Използвам и прилагам наученото / 240
83. Четене и интерпретиране на данни, зада- 114. Обобщение. Аз се оценявам / 242
дени с точкови, линейни и кръгови диагра-
ми и пиктограми / 176 VІІ. ГОДИШЕН ПРЕГОВОР
84. Представяне на данни чрез таблици и диаг- 115. Естествени числа – делимост / 246
рами / 178 116. Обикновени дроби / 248
85. Представяне и интерпретиране на данни. 117. Десетични дроби / 250
Упражнение / 180 118. Основни геометрични фигури / 252
86. Обобщение. Аз се оценявам / 182 119. Куб и правоъгълен паралелепипед / 254
120. Обобщение. Връх след връх –
V. ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ покорих 5. клас / 256
87. Основни геометрични фигури / 186 Отговори / 257
88. Перпендикулярни прави. Разстояние от
точка до права / 188
4
РЪКОВОДСТВО ЗА УЧЕНИКА
1 Задача за въвеждане Урок за нови знания 4 Практическа
на нови знания и дейност за въвеждане
умения на нови определения
2 Нови определения,
твърдения и правила
5 Новите знания
и умения от урока,
3 Задача за усвояване които трябва да знаете
и затвърждаване на
учебния материал
с решение
6 Задачи за самостоятелна
работа
Урок за упражнения
9 Образец на решение
7 Любопитни допълнения или на правилен запис
към учебния материал
Урок за обобщение
14 Тест за ученика за
11 Систематизирани самооценка, попълване
основни знания на на пропуски и
цикъл от уроци подготовка
за контролна работа
12 Решени примерни
задачи за припомняне 15 Препращане към
на съответните страница, на която е
алгоритми и правила решена подобна
задача
13 Задачи за
затвърждаване 16 Страница за проверка
и поддържане на получените
на знанията отговори
на задачите от теста
5
Урок за използване и прилагане на
знанията в практически ситуации
17 Интерактивна
задача игра 19 Задача за изграждане
на умения за общуване
и аргументиране на
избора за решаване
20 Пример на избор
за решаване
18 Илюстрация на по дадени критерии
практическа
ситуация за
онагледяване на
решението
ОЗНАЧЕНИЯ, ИЗПОЛЗВАНИ В УЧЕБНИКА
ИЗПИСВАНЕТО НА СИСТЕМНИТЕ МЕРНИ ЕДИНИЦИ Е НА ЛАТИНИЦА.
под
Ако подредим цифрите на
6174 числото 6174 в низходящ, а
Константата на Капрекар след това във възходящ ред
7641 – 1467 = 6174 и извадим от по-голямото
число по-малкото, ще полу-
Да вземем числото чим същото число.
5217 Константата на Капрекар
7521 – 1257 = 6264 (индийски математик) се
6642 – 2466 = 4176 получава и ако с произволно
7641 – 1467 = 6174 четирицифрено число напра-
вим не повече от седем пов-
торения на описания процес.
Естествени числа
" четене, писане, сравняване
" изобразяване върху числов лъч
Събиране и изваждане на естествени числа
Умножение и деление на естествени числа
1 1
. 3 6 1 1
Ето как през 1202 г. ита-
лианският математик Фи-
боначи е намирал произве-
1 3 дението
6 361 . 68 = 24 548.
8 6 6
Тази техника се нарича
2 4 „Решетъчно умножение“.
8
4 8 8
2 4 5 4 8
1
ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ НА ЕСТЕСТВЕНИ ЧИСЛА
През ваканцията бях на море. Аз пък изкачих най-високия връх
От интернет разбрах, че това на Балканския полуостров –
лято нашето Черноморие е връх Мусала, висок 2925 м. През
било посетено от 2 023 005 тази година върхът е покорен
летовници. от 50 045 туристи.
Числата, с които броим, се наричат естествени числа. Подредени последователно, тези числа
образуват редицата на естествените числа.
Редица на естествените числа 1, 2, 3, ..., 1000, ..., 999 999, 1 000 000, ...
десетохиляди
1 десетохил. = 10 хил. хиляди
1 хил. = 10 стот. стотици
1 стот. = 10 дес. десетици
1 дес. = 10 ед. единици
2 Какво означава цифрата 5 в записа на всяко от числата: 2350, 12 523,
48 005, 52 003, 102 751, 523 641, 5 231 072?
3 Запишете числото, което съдържа:
а) 5 десетохил., 4 хил., 3 стот., 2 дес. и 1 ед.;
в) 602 403
ò ö
б) 2 стохил., 0 десетохил., 0 хил., 9 стот., 9 дес., 3 ед.;
в) 3 ед., 0 дес., 4 стот., 2 хил., 0 десетохил. и 6 стохил.
стохиляди единици
4 Запишете числата 17 502, 72 015, 51 270, 3 020 175, 370 521 като сбор
от разредни единици.
17 502 = 1 десетохил. + 7 хил. + 5 стот. + 0 дес. + 2 ед.
17 502 = 1 . 10 000 + 7 . 1000 + 5 . 100 + 0 . 10 + 2 . 1
5 Запишете числата:
а) 2 хил. + 5 стот. + 2 дес. + 9 ед.; б) 7 млн. + 3 стохил. + 2 хил. + 5 ед.;
в) 3 . 1000 + 7 . 100 + 9 . 10 + 8 . 1; г) 5 . 100 000 + 3 . 10 000 + 4 . 100 + 4 . 1.
8
6 На колко стотици са равни:
а) 3 хил.; б) 3 десетохил.; в) 6 стохил.; г) 6 млн.;
д) 20 дес.; е) 500 дес.; ж) 400 ед.; з) 1300 ед.?
7 Запишете като сбор от разредни единици.
а) 23 дес. = 2 стот. + 3 дес. б) 64 дес.;
д) 2 хил. + 15 стот.
в) 15 хил. г) 48 стот.
д 2 хил. + 15 стот. е 7 стот. + 29 дес. = 2 хил. + 1 хил. + 5 стот.
= 3 хил. + 5 стот.
ж 9 хил. + 18 стот. з 9 десетохил. + 9 хил. + 8 стот. + 20 дес.
8 Прочетете числата:
а) 536 128 349; б) 12 357 000; в) 7 519 025;
г) 312 005 057 216; д) 20 000 090 080; е) 5 088 005 120.
9 Запишете с цифри числата:
а) триста двадесет и пет хиляди сто и осем; б) 4089
б) четири хиляди осемдесет и девет; в) 2 023 007
в) два милиона двадесет и три хиляди и седем; д) 32 014 000
г) десет милиона и петстотин;
д) 32 млн. + 14 хил.;
е) 29 млн.;
ж) 4 млн. + 210 ед.
10 Запишете и прочетете числото, което в редицата на естествените числа
е след числото:
а) 23 578; б) 358 290; в) 2 999 899; г) 999 999 999.
11 Кои числа са между числата 995 997 и 996 000?
Естествените числа се сравняват по разреди, като се започва с най-големия (от ляво надясно).
10
4 Кои числа са означени с буквите A, B и C върху числовия лъч? а) С буквата А е
Ако единичната отсечка е 1 сm, колко сантиметра е дължината на от- означено числото 8.
сечките OA, OB и OC? OA = 8 cm
A B C OB = 15 cm
а)
O ê ê ê OC = 30 cm
0 10 20
A B C
б)
O ê ê ê
0 3 6 12
5 С кои букви са означени числата 6 и 9 върху числовия лъч? Вярно ли е,
че числото, изобразено с В, е по-малко от числото, изобразено с D?
а) A B C D E
O ê ê ê ê ê
0 1 8
A B C D E F
б) O ê ê ê ê ê ê
0 1 8
10 cm
11
3
СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЕСТЕСТВЕНИ ЧИСЛА
O A B
1
0 6
На числовия лъч точката B се намира 7 единици надясно от точката A.
а) Кое число е изобразено с точката B?
б) Ако единичната отсечка е 1 cm, намерете дължината на отсечките
OA, АВ и ОВ.
Решение:
а) За да намерим кое число е изобразено с точка B, трябва да намерим
сбора 6 + 7. На точка B съответства числото 13. 6 + 7 = 13
б) Дължината на отсечката OA е 6 cm, АВ = 7 cm и събираеми сбор
ОВ = 6 + 7 = 13 cm.
12
б) AB + OA = OB. Тогава AB = OB – OA, AB = 12 – 4 = 8 cm.
Казваме, че отсечката АВ е разлика на отсечките OB и OA.
Пишем: AB = OB – OA.
Разлика на две отсечки се нарича отсечка с дължина, равна на раз-
ликата от дължините на отсечките.
а) BC = AC – AB
6 B C BC = BD – CD
A D
а) Запишете по два начина отсечката BC като разлика на две отсечки.
б) На коя отсечка е равна разликата AD – AC? а и b – естествени
числа
7 На спортен празник в маратона участвали 2450 ученици, от които 1190 a+b=c
момичета. Колко момчета са участвали в маратона? ù ú
Решение: Трябва да намерим разликата 2450 – 1190. c–b=a c–a=b
1 a+0=a
3+1
Проверка: 1260 ù ú
3–1=2 2 4 5 0 5 – 9 не може + a–0=a a–a=0
– вземаме 1 стот. = 10 дес. 1190
1 1 9 0 15 – 9 = 6 дес. 2450
1260
13
4
СВОЙСТВА НА СЪБИРАНЕТО.
НАМИРАНЕ НА НЕИЗВЕСТНО ЧИСЛО
1 Извършете събирането и направете проверка с калкулатор.
б) 2 11
а) 5234 б) 14 234 в) 752 14 234
+ 452 + 8 466 + 7085 + 8 466
4223 9 235 6423 9 235
31 935
2
Свойства на събирането
Разместително свойство Съдружително свойство
a+b=b+a (a + b) + c = a + (b + c) = a + b + c
С буквите a, b и c са означени произволни естествени числа.
14
6 Намерете неизвестното събираемо х.
а) х + 5235 = 23 140 б) 354 723 + х = 354 723 в) х + 5555 + 20 888 = 30 660
7 В магазин доставили 2300 кофички кисело мляко. В края на деня оста-
нали 956 кофички. Колко кофички кисело мляко са продадени?
Означаваме с х продадените кофички.
x
956
Разгледайте схемата.
2300
Напишете равенство, като използвате данните от условието на задачата.
Ето равенствата, записани от четирима ученици.
15
5
УМНОЖЕНИЕ НА ЕСТЕСТВЕНИ ЧИСЛА
1 Фирма подарила 6200 лв. на клуб „Млад прог- 1 2 5 . 5 = 25
рамист“ за закупуване на 5 лаптопа. В мага- 1315 . 5 пишем 5 и 2 наум
зина учениците от клуба харесали два модела 5.1=5
лаптопи: първия на цена 1225 лв., а втория на 6575 пишем 7 (5 + 2 наум)
цена 1315 лв. Може ли клубът да купи 5 лапто- Продължете.
па от втория модел с получените пари?
Решение: Цената на 5 лаптопа от втория модел
е 1315 . 5 = 6575 лв. 1315 . 5 = 6575
Тъй като 6575 > 6200, учениците не може да
множители произведение
купят 5 лаптопа от втория модел.
А ще стигнат ли получените пари за купуването
на 5 лаптопа от първия модел?
2 Извършете умножението.
а) 7231 . 2 б) 2128 . 4 в) 52 603 . 3 г) 45 216 . 5
41 232 . 3 4121 . 7 60 510 . 6 1456 . 8
3 Превърнете 246 m в: а) 1 m = 10 dm
а) дециметри; б) сантиметри; в) милиметри. 246 m = (246 . 10) dm
= 2460 dm
4 Кое от произведенията е по-голямо от 10 000?
А) 101 . 10 Б) 99 . 100 В) 901 . 10 Г) 1001 . 10
5 Кое от равенствата е вярно? 1 cm2 е записът на
А) 85 m2 = 8500 cm2 В) 386 m = 386 000 dm
2 2
1 кв. см
Б) 204 dm2 = 2 040 000 mm2 Г) 300 cm2 = 3000 mm2 1 m2 = (100 . 100) cm2
= 10 000 cm2
6 Колко месеца има в 124 години?
Решение: Една година има 12 месеца. Трябва да намерим произведе-
нието 124 . 12. 124 . 12
Както знаем, първо умножаваме 124 с 2 единици и получаваме 248 ед.
След това умножаваме 124 с 1 дес. и получаваме 124 дес. = 1240 ед. + 248
124 0
Събираме получените произведения. За по-удобно пресмятанията се
подреждат в колонка по показания начин. 1488
Обикновено нулата при умножението с десетиците не се изписва.
В 124 години има 1488 месеца.
7 Намерете площта на зеленчукова градина, с форма на правоъгълник с
дължини на страните 175 m и 124 m. 124 . 175
Решение: Лицето на правоъгълника е равно на 124 . 175. 620
Умножаваме 124 последователно с единиците, десетиците и стотиците + 868 0
на 175 и за по-удобно пресмятанията се подреждат в колонка. 12 4 0 0
Площта на зеленчуковата градина е 21 700 m2. 21 700
8 Намерете произведенията.
а) 2314 . 12 б) 1728 . 25 в) 854 . 102 г) 6375 . 3004
16
9 Човек мига средно по 12 пъти в минута, когато е в будно състояние.
Колко пъти дневно мига човек, ако е буден 15 часа?
Кое от двете деца е решило правилно задачата?
12 . 60 = 720 мигания за 1 h 15 h = 15 . 60 = 900 min е буден
720 . 15 = 10 800 пъти за 15 h 900 . 12 = 10 800 пъти за 900 min 1 час – пишем 1 h
Аз съм пресметнал стойността Аз съм пресметнал стойността на 1 минута – пишем 1 min
на израза. израза. 1 секунда – пишем 1 s
(12 . 60) . 15 = 10 800 (15 . 60) . 12 = 10 800
Свойства на умножението
a.0=0.a=0
Разместително свойство Съдружително свойство
a.1=1.a=a
a.b=b.a (a . b) . c = a . (b . c) = a . b . c
18
Правилото за деление с трицифрено, четирицифрено и т.н. число е
същото както при деление с двуцифрено число.
б) 213 0 0 : = =
3 0 0 213 : 3 71
12 Намерете частното 6096 : a, ако:
а) a = 3; a = 24;
б) a = 8; a = 48. Ако а = 24, знам лесен начин. Ще разделя
и делимото, и делителя на 3.
6096 : 24 = 6096 : (3 . 8) = (6096 : 3) : 8
= 2032 : 8 = 254
19
7
УМНОЖЕНИЕ И ДЕЛЕНИЕ НА ЕСТЕСТВЕНИ ЧИСЛА.
НАМИРАНЕ НА НЕИЗВЕСТНО ЧИСЛО
1 В една от социалните мрежи Николай има 39 приятели от България и
3 пъти по-малко приятели от чужбина. Колко приятели има Николай?
Разгледайте решенията на Борис и Симеон и открийте грешката.
39 : 3 = 13 приятели от 39 + 39 : 3
чужбина = (39 + 39) : 3
39 + 13 = 52 приятели = 78 : 3 = 26 приятели има
има Николай. Николай.
2 Пресметнете.
а) 42 452 – 452 . 4 б) 568 + 432 : 3 Ред на действията
в) 9064 : 22 + 88 г) 25 . 14 – 1717 : 17 1. Извършваме дейст-
вията в скобите, ако
3 Асен имал 27 лв. С третинката от парите си купил сборник по мате- има такива.
матика. Колко лева са му останали? 2. Умножаваме
и делим.
4 Пресметнете и сравнете числените стойностите на изразите
3. Събираме
45 . (38 + 565) – 85 : 5 и 45 . 38 + (565 – 85) : 5. и изваждаме.
Решение: Първо се извършват действията в
скобите, после умножение и деление и накрая Забелязвам, че двата из-
събиране и изваждане. раза се различават само
45 . (38 + 565) – 85 : 5 = 45 . 603 – 17 по мястото на скобите,
= 27 135 – 17 = 27 118 а се получават различни
45 . 38 + (565 – 85) : 5 = 45 . 38 + 480 : 5 резултати.
= 1710 + 96 = 1806 Мястото на скобите е
много важно.
Разпределително свойство
(a + b) . c = a . c + b . c (a + b) : c = a : c + b : c
(a – b) . c = a . c – b . c (a – b) : c = a : c – b : c
ако a и b се делят на c
20
8 Мария умножила любимото си число с 8 и получила 4528. Кое е
любимото число на Мария?
Решение: Означаваме любимото число на Мария с x.
Тогава x . 8 = 4528; x = 4528 : 8 = 566 е любимото ѝ число.
Неизвестен множител намираме, като разделим произведението на
дадения множител.
21
8
ИЗПОЛЗВАМ И ПРИЛАГАМ НАУЧЕНОТО.
АЗ СЕ ОЦЕНЯВАМ
1
22
Ако пътувате с автомобила, са необходими 3 . 9 = 27 литра гориво, които
ще струват 27 . 2 = 54 лв.
Изборът на начина на пътуване може да бъде направен въз основа на
цената на пътуването или по други причини.
3 Представете решението на поставената в 7. урок задача 17.
Ето един пример за разпределение на наградите, като са използвани Ценоразпис
цените в един магазин: плувни очила – 45 лв.
I място – 300 лв. От VI до X място – кърпа за плаж кърпи за плаж – 74 лв.
II място – 250 лв. От XI до XV място – плувни очила тениски – 19 лв.
III място – 200 лв. От XVI до XX място – тениска шапки – 12 лв.
IV място – 180 лв. От XXI до XXV място – шапка
V място – 120 лв.
Проверете ще стигнат ли предвидените за награди пари, ако се разпре-
делят по този начин.
4 В класа на Димитър има 11 момичета и 10
момчета. Предложете как да се настанят Аз предлагам моми-
във ваканционно селище, като разгледате четата да се нас-
ценоразписа. Колко лева общо ще са им таним в 3 бунгала
необходими за това при тридневен престой? по три и в едно –
две. А ти?
Ценоразпис
Бунгало за 2 души – по 17 лв. на човек
Бунгало за 3 души – по 13 лв. на човек
23
Аз се оценявам
Ако сте
№ Условие сгрешили, вижте
стр./зад.
На задачи 1 – 10 напишете в тетрадките си само буквата на верния отговор.
97 101
89
37 41 43 ...
31
47
83 29
53
23 2
59
3
19
79 17 7
5
13 11
61
73
71 67
2
Разделил си грешно. 41 се съдър-
Аз разделих 500 − 500 : 41 = 11 жа 2 пъти в 90, а си записал 1.
на 41 и получих 41
Затова си получил остатък 49,
остатък 49. − 90 който е по-голям от делителя.
41 82
49 8
26
5 750 тона пшеница трябва да се натоварят във вагони. Всеки вагон за-
дължително се пълни до максималната си товароносимост от 40 тона. 750 : 40 = 18 и ост. 30
Колко вагона ще се напълнят и колко тона пшеница ще останат ненато-
варени?
6 Като използвате, че 74 . 112 + 32 = 8320, запишете частното и остатъка,
които се получават, като разделим числото 8320 на:
а) 74; б) 112.
7 Намерете x, ако:
а) x : 38 = 10 и ост. 15; б) x : 5 = 7 и ост. 2;
в) x : 12 = 8 и ост. 10; г) 910 : x = 20 и ост. 10;
д) 490 : x = 81 и ост. 4; е) 1000 : х = 6 и ост. 100.
Решение:
а) Ако нямаше остатък, делимото x щеше да е 10 . 38 = 380.
Полученият остатък 15 прибавяме към 380 и получаваме, че
x = 380 + 15 = 395.
г) Ако от делимото 910 извадим остатъка 10, ще получим 900. Като
разделим 900 на неизвестния делител, ще получим частно 20. Тога-
ва x = 900 : 20 = 45.
28
Всяко число п има безброй много кратни. Числата п; 2 . п; 3 . п; 4 . п; ... и т.н. са кратни на п.
29
11
ДЕЛИМОСТ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕ И НА СБОР
1 Без да извършвате умножението, покажете, че числата
а : 7 = 54
а = 7 . 54; b = 36 . 7 . 15; с = 56 . 5 и d = 37 . 63 . 18 се делят на 7. b = 7 . (36 . 15)
Намерете частното при деление на 7. b : 7 = 36 . 15
с = 56 . 5 Аз забелязах, че 56 се дели
Нито един от множите- на 7.
лите на с не е равен на 7! с = 56 . 5 = 7 . 8 . 5 = 7 . (8 . 5)
с се дели на 7.
30
7 Без да извършвате означените действия, проверете кои от изразите се
делят на 6.
а) 54 + 360 б) 3636 + 60 + 5 в) 457 . 24 – 6 . 17
г) 37 + 66 . 713 + 92 . 18 + 240 д) (2147 + 5781) . 6 – 32 е) 12 . 56 + 76 . 42
Решение:
дели се на 6 дели се на 6 дели се дели се дели се
(24 се дели на 6) (6 се дели на 6) на 6 на 6 на 6
31
12
УПРАЖНЕНИЕ
1 Даден е изразът 155 : 8. д) Напишете всички числа, които при деление на
а) Извършете делението с остатък. 8 имат частно 19, но различни остатъци.
б) На колко е равен остатъкът?
в) Направете проверка.
г) С колко най-малко трябва да намалим дели-
мото, за да се получи число, кратно на 8?
Решение: д) При деление на 8 може да се получат 8 остатъка – числата
от 0 до 7.
Търсените числа са: 19 . 8 = 152 (остатък 0); 19 . 8 + 1 = 153 (остатък 1)
и т.н.; последното число е 19 . 8 + 7 = 159 (остатък 7).
2 Дадени са числата 2, 6, 7, 10, 15, 18, 20, 25, 33, 35.
а) Разделете числата на групи така, че числата в една група да имат
еднакви остатъци при деление на 3.
б) Колко от числата са кратни на 3?
3 В едно училище са записани 94 ученици в 5.
Директорът трябва
да знае как се дели с
клас. Те трябва да се разпределят в паралелки
остатък.
така, че броят на учениците във всеки две пара-
лелки да е един и същ или да се различава с 1.
а) По колко ученици ще учат във всяка пара-
лелка, ако паралелките са 3?
б) По колко ученици ще учат във всяка пара-
лелка, ако паралелките са 4?
Решение: а) 94 : 3 = 31 и ост. 1. Тогава в две паралелки ще учат по 31
ученици и в една – 32 ученици.
Делител на 48 – 48
4 Дадени са числата 6, 8, 9, 15, 18, 20, 24, 27, 32, 36, 42. се дели на него без
а) Запишете кои от дадените числа са делители на 48. остатък.
б) Запишете кои от дадените числа са кратни на 9. Кратно на 9 – дели
в) Намерете всички двуцифрени числа, кратни на най-малкото от чис- се на 9 без остатък.
лата, записани в а).
г) Намерете всички делители на най-голямото число, записано в б).
36 =
Решение: в) За да намерим кратните на 6, умножаваме 6 по 2, по 3, по 4, ...
1 . 36
12, 18, 24, 30, 36, ..., 90, 96
2 . 18
=2.6
=3.6
=4.6
=5.6
=6.6
= 15 . 6
= 16 . 6
3 . 12
4.9
г) Представяме 36 като произведение на два множителя. Всички дели-
тели на 36 са 1, 2, 3, 4, 6, 9, 12, 18 и 36. 6.6
5 В училищната зала има 252 стола, които Много е лесно!
трябва да се подредят на редове, като във 252 = 6 . 42
всеки ред има еднакъв брой места. Редовете (6 реда, 42 места)
трябва да са повече от 5 и по-малко от 10. А ти какво предлагаш?
Предложете как да подредим столовете.
32
6 Мама украсява коледните курабийки, като
им поставя по 5 захарни топченца. Топчен- Мама трябва да на-
цата се продават в пакетчета по 24. Мама е мери кратно на 24.
изпекла 52 курабийки.
а) Може ли мама да купи точно толкова топ-
ченца, колкото ѝ трябват?
б) Колко пакетчета трябва да купи мама, за
да ѝ останат най-малко топченца?
7 Без да извършвате действията, проверете кои от изразите са кратни на
14. Разделете тези изрази на 14.
а) 37 . 14 . 3 б) 37 + 14 + 28 в) 140 + 28
г) 14 . 9 – 13 д) 39 . 14 – 140 е) 14 . 89 + 140 + 13
Решение:
а) Произведението 37 . 14 . 3 се дели на 14, защото един от множите-
лите (14) се дели на 14. Тогава (37 . 14 . 3) : 14 = [(37. 3) . 14] : 14
= 37 . 3 = 111.
б) Сборът 37 + 14 + 28 не се дели на 14, защото само едно от събира-
емите (37) не се дели на 14. в) 140 + 28
в) Сборът 140 + 28 се дели на 14, защото всички събираеми се делят на = 10 . 14 + 2 . 14
14. Тогава (140 + 28) : 14 = [(10 + 2) . 14] : 14 = 12. = (10 + 2) . 14
г) Разликата 14 . 9 – 13 не се дели на 14, защото умаляемото 14 . 9 се = 12 . 14
дели на 14, а умалителят 13 не се дели на 14.
признак
Едно число се дели на 10 само когато завършва на 0. за делимост на 10
2 Вярно ли е?
а) Ако едно число завършва на 0, то се дели Аз мисля, че твърдени-
и на 2, и на 5. ята в б) и в) не са верни,
б) Едно число се дели на 2 само когато за- защото имам контра-
вършва на 0. примери: 12 се дели на
в) Едно число се дели на 5 само когато за- 2, а 15 се дели на 5, но
вършва на 0. не завършват на 0.
Решение: а) Твърдението е вярно, защото
число, завършващо на 0, се дели на 10. Но
10 = 2 . 5. Следователно това число се дели и
на 2, и на 5.
3 Вместо буквата а запишете всички възможни едноцифрени числа, за
които числото 3760 + а ще се дели:
а) на 5; б) на 2.
a = 0 или 5 a = 0, 2, 4, 6 или 8 4527 = 4520 + 7
4 Без да извършвате делението, проверете дали числата: 4525 = 4520 + 5
а) 4527 и 4525 се делят на 5; б) 8733 и 8738 се делят на 2. 8733 = 8730 + 3
8738 = 8730 + 8
5 Кои са цифрите, които може да поставите вместо звездичката в записа
320 74* така, че полученото число да се дели:
а) на 5; б) на 2? 320 74* = 320 740 + *
34
Едно число е четно само когато последната му цифра е 0, 2, 4, 6 или
8, и е нечетно само когато последната му цифра е 1, 3, 5, 7 или 9.
6 Запишете в нарастващ ред кои от числата 205, 38, 149, 2015, 2004, 300,
436, 1300, 12 005 и 17 934 се делят:
а) на 2; б) на 5; в) на 10.
7 Запишете кои от числата 72, 89, 100, 245, 297, 308, 343, 390, 445, 1006,
1007, 1225, 143 900:
а) се делят на 2, но не се делят на 5; б) се делят на 5, но не се делят на 2;
в) се делят и на 2, и на 5; г) не се делят нито на 2, нито на 5.
8 Без да извършвате действията, определете дали резултатът е четно чис-
ло.
а) 1357 . 72 004 б) 258 + 1270
в) 7208 – 567 + 494 г) 86 . 587 – 6202
Решение:
в) Разликата 7208 – 567 е от вида четно
– нечетно и следователно е нечетно четно . произволно число = четно
число. Сборът (7208 – 567) + 494 е четно ± четно = четно
от вида нечетно + четно и следова- четно + нечетно = нечетно
телно е нечетно число.
9 Запишете най-голямото двуцифрено четно число и най-малкото двуци-
френо нечетно число, които се делят на 5.
на 2 на 5 на 10
* е 0, 2, 4, 6 или 8 * е 0 или 5 *е0
35
14
ПРИЗНАЦИ ЗА ДЕЛИМОСТ НА 9 И НА 3
1 Може ли да разпределите поравно в 9 кошници:
а) 10 ябълки; б) 100 ябълки; в) 684 ябълки; г) 752 ябълки?
Отговорете, без да извършвате делението.
Решение: 1 десетица ябълки в 9 кошници 1 стотица ябълки в 9 кошници
10 : 9 = 1 и ост. 1 100 : 9 = 11 и ост. 1
1 11
1 1 11 11
а) б)
1 1 11 11
1 10 1 11 100 11
1 1 11 11
1 ябълка остава неразпределена 1 ябълка остава неразпределена
в) Видяхме, че от всяка стотица и от всяка десетица
по една ябълка остава неразпределена. 684
= 6 . 100 + 8 . 10 + 4
684 = 6 стотици + 8 десетици + 4 единици = 6 . (99 + 1) + 8 . (9 + 1) + 4
î î î = 6 . 99 + 6 . 1 + 8 . 9 + 8 . 1 + 4
остават 6 яб. + 8 яб. + 4 яб. = 6 . 99 + 8 . 9 + (6 + 8 + 4)
неразпределени сбор на цифрите на числото 684 íдели íдели íдели
се на 9 се на 9 се на 9
36
на две събираеми (5 . 99 и 6 . 9), които се делят на 3, и едно 561 = 5 . 100 + 6 . 10 + 1
събираемо, равно на сбора от цифрите му 5 + 6 + 1 = 12, което = 5 . 99 + 5 . 1 + 6 . 9 + 6 . 1 + 1
също се дели на 3. Следователно числото 561 се дели на 3. = 5 . 99 + 6 . 9 + (5 + 6 + 1)
Сборът на цифрите на числото 73 223 е 7 + 3 + 2 + 2 + 3 = 17. Тъй íдели íдели íдели
като 17 не се дели на 3, то и числото 73 223 няма да се дели на 3.
се на 3 се на 3 се на 3
Едно число се дели на 3 само когато признак
сборът от цифрите му се дели на 3. за делимост на 3
на 9 на 3
37
15
ПРИЛОЖЕНИЯ НА ПРИЗНАЦИТЕ
ЗА ДЕЛИМОСТ – УПРАЖНЕНИЕ
1 Как да разберем дали едно число се дели на 2, на 3, на 5, на 9 или на
10, без да извършваме делението?
За да разберем дали се За да разберем дали се
дели на 2, на 5 и на 10, дели на 3 и на 9, пресмя-
поглеждаме последна- таме сбора от цифри-
та цифра на числото. те на числото.
2 В книжарницата поискали от Кирил за девет еднакви тетрадки 28 лв. 28 лв. 43 ст. = 2843 ст.
43 ст. Правилно ли е това? Обяснете защо. Трябва да се дели на 9.
3 Напишете най-малкото число, на което всички цифри са единици и се
дели:
а) на 3; б) на 9.
4 Учениците от 5.а и 5.б клас донесли в училище хартия за рециклиране и
я поставили в отделни кашони, но не ги надписали. Хартията в единия Проверяваме кое от
кашон тежи 51 kg, а в другия – 58 kg. Всеки ученик от 5.а клас донесъл числата 51 и 58 се дели
по 2 kg хартия, а всеки ученик от 5.б клас – по 3 kg. Може ли да опреде- на 2 и кое – на 3.
лите кой кашон на кой клас е? По колко ученици учат в 5.а и в 5.б клас?
5 Изкажете признак, по който да разпознаете число, кратно:
а) и на 2, и на 3;
б) и на 3, и на 5; Ще проверяваме и
в) и на 9, и на 10. последната цифра,
и сбора от цифрите.
6 Дадени са числата:
248 375 1980 3720 11 340 43 293 77 034 333 332 777 060
324 690 3342 5525 16 005 55 555 289 350 444 444 1 910 505
Запишете тези от тях, които са кратни:
а) и на 2, и на 3; б) и на 3, и на 5; в) и на 9, и на 10.
7 Стефчо купил бонбони и прочел на опаковката, че тя съдържа от 140
до 145 бонбона. Първо ги поставил в 2 купички поравно във всяка.
След това ги преразпределил в 3 купички отново поравно във всяка.
Колко бонбона е купил Стефчо?
38
Решение: Проверяваме кои от числата 140, 141, 142, 143, 144 и 145 са
четни и на кои от тях сборът от цифрите им се дели на 3.
8 Намерете най-малкото число, по-голямо от 24 037, което:
а) е кратно на 2; б) е кратно на 5; в) е кратно на 9;
г) се дели и на 2, и на 3; д) се дели и на 3, и на 5. е) се дели и на 2 и на 9.
Решение:
в) Сборът на цифрите на числото 24 037 е 16, на следващото по големи-
на число 24 038 е 17, а на 24 039 е 18, което се дели на 9. Търсеното
число е 24 039.
г) За да се дели на 2, последната цифра трябва да е 0, 2, 4, 6 или 8, а за да
се дели на 3, сборът от цифрите трябва да се дели на 3. Сборът на циф-
рите на 24 038 е 17, на 24 040 е 10, на 24 042 е 12, което се дели на 3.
Търсеното число е 24 042.
д) За да се дели на 5, последната цифра трябва да е 0 или 5, а за да се
дели на 3, сборът от цифрите трябва да се дели на 3. Сборът на циф-
рите на 24 040 е 10, а на 24 045 е 15, което се дели на 3. Търсеното
число е 24 045.
9 В кампания за набиране на средства
за 30 пострадали от наводнение се- Последната цифра трябва да
мейства са събрани 357 604 лв. Още е 0 (357 610, 357 620 и т.н.).
колко лева най-малко трябва да се Сборът от цифрите на тези
съберат, за да може да се разделят числа трябва да се дели на 3.
поравно между пострадалите се-
мейства?
39
16
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЕСТЕСТВЕНИ ЧИСЛА
КАТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ПРОСТИ МНОЖИТЕЛИ. СТЕПЕН
1 Определете броя на делителите на числата:
а) 3 и 11; б) 8 и 9; в) 1.
Решение:
а) Числата 3 и 11 се б) Тъй като 8 = 1 . 8 и 8 = 2 . 4, числото 8 има в) Числото 1 се дели
делят на 1 и на 4 делителя: 1, 2, 4 и 8. единствено на себе
себе си, т.е. имат Тъй като 9 = 1 . 9 и 9 = 3 . 3, числото 9 има си, т.е. има 1 дели-
по 2 делителя. 3 делителя: 1, 3 и 9. тел.
Естествено число, което има само два делителя, се нарича просто число,
а естествено число с повече от два делителя се нарича съставно число. 3 и 11 – прости
Числото 1 е единственото число, което има само един делител и не е 8 и 9 – съставни
нито просто, нито съставно.
2 Определете кои от числата от 2 до 20 включително са прости и кои са
съставни. Запишете съставните числа като произведение на два мно-
жителя, единият от които да е просто число.
Всяко съставно число може да се представи като произведение на два Знаем, че всяко число
множителя, единият от които е просто число, а другият е по-голям се дели на 1 и на себе
от 1. За да определим дали едно число е съставно, е достатъчно да си. За да е съставно,
посочим 1 прост делител, различен от числото. трябва да намерим
поне още един дели-
3 Обяснете защо числата 60, 468, 783, 3333, 5445, 2042 са съставни. Из- тел. Например чис-
ползвайте признаците за делимост на 2, на 3 и на 5, за да намерите лото 15 е съставно,
поне 1 прост делител на числата. защото се дели на 3.
4 Запишете числото 60 като произведение от няколко множителя, всеки
от които е просто число.
Решение: 60
2 30 60
5 6 или 6 10
2 3 2 3 2 5
60 = 2 . 5 . 2 . 3 60 = 2 . 3 . 2 . 5
Простите множители са едни и същи, но в различен ред.
Всяко съставно число може да се разложи на прости множители.
Простите множители в разлагането на едно число се записват в на- 264 : 2 = 132
растващ ред. 60 = 2 . 2 . 3 . 5
264 2
5 Разложете на прости множители числата 264, 105, 78 и 340.
132 2
Решение: Най-често се използва следният начин. 66 2
Делим 264 на един негов прост делител, например на 2. Полученото 33 3
частно 132 отново делим на негов прост делител и т.н. Простите де-
11 11
лители записваме вдясно на вертикалната черта, а 264 и получените
частни – отляво. Продължаваме, докато получим частно 1. По този начин 1
264 = 2 . 2 . 2 . 3 . 11
40
вдясно на вертикалната черта се записват всички прости множители, на
които се разлага числото 264.
Когато в разлагането някои прости множители участват по повече от
един път, е прието да се използва съкратен запис.
Произведението 2 . 2 . 2 . 2 . 2, в което множителят 2 участва 5 пъти, степен показател
може да се запише с израза 25, който се нарича степен. Чете се: „две
на пета степен“. В записа на степента 25 числото 2 се нарича основа аn = а . а ... а
на степента, числото 5 – степенен показател. Степенният показател
показва колко пъти основата участва като множител. основа n пъти
42
8 Разложете на прости множители числата 28, 32, 100, 65, 180, 847 и 221.
Ако има повтарящи се множители, използвайте степен, за да запишете 180 2
разлагането им. 90 2
45 5
9 Дадено е числото а = 22 . 3 . 5. 9 3
а) Запишете а като произведение на две числа, едното от които е просто. 3 3
б) Запишете а като произведение на две съставни числа. 1
в) Проверете дали а се дели на 6, на 10, на 15, на 21 и на 100.
Решение: в) Тъй като а = 2 . 2 . 3 . 5 = 2 . 3 . 2 . 5 = 6 . 10. Следователно 180 = 22 . 32 . 5
а се дели и на 6, и на 10. Тъй като а = 4 . 15, то а се дели на 15.
От а = 2 . 2 . 3 . 5 се вижда, че 7 не е прост множител на а. Следователно
а не се дели на 21 = 3 . 7.
Числото 100 = 2 . 2 . 5 . 5, а в разлагането на а простият множител 5
участва само веднъж. Следователно а не може да се напише като про-
изведение с множител 100, т.е. числото а не се дели на 100.
10 Проверете кои от числата а = 2 . 33, b = 22 . 73,
c = 3 . 54, d = 23 . 3 . 53, e = 34 . 52 са кратни:
а) на 2;
б) на 3; д) Не е трудно!
в) на 6; 45 = 3 . 3 . 5. Числото ще се дели
г) на 15; на 45, ако в разлагането му има
д) на 45. поне два пъти 3 и един път 5.
Следователно е = 34 . 52 е крат-
но на 45.
43
18
ОБЩ ДЕЛИТЕЛ И НАЙ-ГОЛЯМ ОБЩ ДЕЛИТЕЛ
НА ЕСТЕСТВЕНИ ЧИСЛА. ВЗАИМНО ПРОСТИ ЧИСЛА
1 Катя решила да наниже еднакви гердани за приятелките си, като из-
ползва общо 24 сини и 66 розови мъниста. Колко еднакви гердана
може да направи Катя? По колко мъниста от всеки цвят е нанизала, ако
е направила възможно най-много гердани?
Решение: Всяко от числата 24 и 66 трябва да се дели на броя на герданите.
Тъй като 24 = 1 . 24 = 2 . 12 = 3 . 8 = 4 . 6, всички делители на 24 са:
1, 2, 3, 4, 6, 8, 12 и 24.
Тъй като 66 = 1 . 66 = 2 . 33 = 3 . 22 = 6 . 11, всички делители на 66 са:
1, 2, 3, 6, 11, 22, 33 и 66.
Числата 1, 2, 3 и 6 са делители както на 24, така и на 66. Те се наричат
общи делители на 24 и 66, а най-голямото от тях 6 се нарича най-голям
общ делител.
Броят на герданите може да е 1, 2, 3 или 6. Катя е направила 6 гердана,
като е нанизала по 4 сини (24 : 6 = 4) и 11 розови (66 : 6 = 11) мъниста.
Две числа се наричат взаимно прости, ако най-големият им общ НОД (a, b) = 1 – a и
делител е 1. b са взаимно прости.
44
Разлагаме на прости множители всяко Делим едновременно двете числа на
от числата и умножаваме общите им общите им прости множители, докато
множители. получим две взаимно прости числа.
18 2 60 2 18, 60 2 общи прости
9 3 30 2 или 9, 30 3 делители на 18 и 60
3 3 15 3 3, 10
НОД (18, 60) = 2 . 3 = 6
1 5 5
1 взаимно прости
НОД (18, 60) = 2 . 3 = 6 числа
d е най-големият от всички
НОД (а, b) = d
общи делители на a и b.
45
19
ОБЩО КРАТНО И НАЙ-МАЛКО ОБЩО КРАТНО
НА ЕСТЕСТВЕНИ ЧИСЛА
1 В градски маратон участвали 150 души. За старта те се подредили в
колона. Всеки осми участник получил от един от спонсорите на мара-
тона тениска, а всеки десети участник получил от друг спонсор шапка.
Колко участници са получили и тениска, и шапка? Кой поред е първи-
ят участник, който е получил и двете?
Решение: Участниците с номера, кратни и на 8, и на 10, са получили
шапка и тениска.
8, 16, 24, 32, 40, 48, 56, 64, 72, 80, 88, 96, 104, 112, 120, 128, 136, 144 – номера с шапка
10, 20, 30, 40, 50, 60, 70, 80, 90, 100, 110, 120, 130, 140, 150 – номера с тениска
Тоест участниците с номера 40, 80 и 120 са получили шапка и тениска.
Тези числа се наричат общи кратни на 8 и 10, а най-малкото от тях е 40
се нарича най-малко общо кратно на 8 и 10.
Числата, които са кратни както на а, така и на b, се наричат общи крат-
k е най-малко общо
ни на а и b. Най-малкото от тях се нарича най-малко общо кратно на
кратно на a и b и се
числата а и b.
записва кратко:
Всяко общо кратно се получава, като се умножи най-малкото общо
НОК (a, b) = k.
кратно по 1, по 2, по 3, по 4 и т.н.
2 Определете общите кратни на числата 6 и
30 45 90 54 72 56 36 18
9 от първия ред на таблицата и ги запишете
във възходящ ред. Коя дума получавате, като П А О С Л Б И Ч
замените всяко от написаните числа със съ-
ответната му буква от втория ред?
3 Намерете най-малкото общо кратно на числата:
а) a = 18 и b = 60; б) a = 12 и b = 15;
в) a = 2 . 5 . 7 и b = 5 . 7;
2 2
г) a = 3 . 5 и b = 20.
Решение: а) Най-малкото общо кратно на дветe числа 18 и 60 може да
се намери и като разложим на прости множители двете числа.
Към простите множители, на които се Делим едновременно двете числа на общите
разлага числото 18, добавяме липсва- им прости множители, докато получим две
щите множители 2 и 5 от разлагането на взаимно прости числа.
второто число 60.
18 2 60 2 18, 60 2 общи прости
9 3 30 2 или
9, 30 3 множители
3 3 15 3 взаимно
1 5 5 прости 3, 10
1 числа
НОК (18, 60) = 2 . 3 . 3 . 5 . 2 НОК (18, 60) = 3 . 10 . 2 . 3 = 180
4 Намерете всички общи кратни на дадените числа, които са по-големи
от 100 и по-малки от 200.
а) 5 и 30 б) 7 и 49 в) 48 и 88 г) 2 и 20
д) 4 и 15 е) 5 и 12 ж) 3 и 35 з) 7 и 9
Решение: а) Забелязваме, че 30 е кратно на 5, а освен това е и най-мал-
кото кратно на 30. Тогава НОК (5, 30) = 30. Тъй като 30 . 3 = 90 < 100,
46
а 30 . 7 = 210 > 200, търсените общи кратни са 30 . 4 = 120, 30 . 5 = 150 Лесно ще получим
и 30 . 6 = 180. общи кратни на 5 и
Ако а е делител на b (b е кратно на а), НОК (a, b) = b. 30, като умножим
НОК (5, 30) по 2, по
д) 4 = 2 . 2, а 15 = 3 . 5. Числата 4 и 15 са взаимно прости и НОК (4, 15) 3, по 4 и т.н.
= 2 . 2 . 3 . 5 = 4 . 15 = 60. Общите кратни, заключени между 100 и
200, са 60 . 2 = 120 и 60 . 3 = 180.
Ако а и b са взаимно прости, то НОК (a, b) = а . b.
47
20
УПРАЖНЕНИЕ
1 Дадени са числата 8, 15, 18, 35, 63. Запишете две от тях, които:
а) имат общ делител 2; б) имат общ делител 7;
в) имат най-голям общ делител 3; г) са взаимно прости.
2 Числата 14, 28, 42, 56, 70, 84, 98 са няколко последователни кратни на
14. Намерете:
а) кои от тях са общи кратни на 14 и 21;
б) кое от тях е най-малкото общо кратно на 14 и 35. Ако а се дели на b,
НОД (а, b) = b и
3 Намерете най-големия общ делител и най-малкото общо кратно на НОК (а, b) = a.
числата: Ако а и b са взаимно
а) 4 и 16; б) 12 и 36; в) 26 и 130; прости,
г) 6 и 7; д) 4 и 25; е) 9 и 14. НОК (а, b) = a . b.
4 Числата х и у са записани като произведение от прости множители.
Намерете във вид на произведение от прости множители НОД (х, у) и
НОК (х, у).
а) х = 33 . 5 . 7 и у = 3 . 52; б) х = 24 . 5 . 72 и у = 2 . 32 . 5; в) х = 53 . 132 и у = 3 . 52 . 13.
5 Намерете НОД (a, b) и НОК (a, b), като разложите едновременно чис-
лата а и b на прости множители. Разделете НОК (a, b) на всяко от чис-
лата a и b.
а) а = 36 и b = 52 б) a = 45 и b = 70
в) a = 44 и b = 110 г) a = 16 и b = 72
а) 36, 52 2 общи прости НОД (36, 52) НОК се намира по-лесно, като
18, 26 2 делители = 2 . 2 = 22 = 4 умножим общите прости мно-
9, 13 НОК (36, 52) жители с останалите накрая
взаимно прости числа.
í взаимно прости числа = 2 . 9 . 13 = 468
2
48
7 От 270 рози и 315 орхидеи трябва да се направят еднакви букети (всич-
ки букети да имат по еднакъв брой рози и по еднакъв брой орхидеи).
Колко букета най-много може да се направят и по колко цветя ще съ-
държа всеки?
Решение: Всяко от числата 270 и 315 трябва да се дели на броя на
букетите, т.е. броят на букетите е общ делител на числата 270 и 315.
Максимално възможният брой букети е равен на НОД (270, 314) 270, 315 5
= 5 . 32 = 45. Следователно може да се направят най-много 45 букета, 54, 63 3
като в един букет ще има 270 : 45 = 6 рози и 315 : 45 = 7 орхидеи.
18, 21 3
8 Ангел, Боян и Васил ходят на фитнес през равни интервали от време.
Един ден те се срещнали във фитнес клуба. Ангел ще отиде отново 6, 7
след 4 дни, Боян – след 6 дни, а Васил – след 8 дни. взаимно прости
а) След колко дни за първи път Ангел и Боян ще се срещнат отново в
клуба?
б) След колко дни за първи път и тримата ще бъдат отново заедно в
клуба?
Решение: а) Ако Ангел и Боян ще се срещнат след х дни, то х трябва да 4, 6 2 4, 6, 8 2
е кратно на 4 и на 6. Тъй като търсим кога за първи път ще се срещнат, 2, 3 2, 3, 4 2
то х = НОК (4, 6) = 22 . 3 = 12. Ангел и Боян ще се срещнат отново за
1, 3, 2
първи път след 12 дни.
б) Както в подточка а), но сега НОК (4, 6, 8) = 23 . 3 = 24, т.е. след 24
дни за първи път и тримата ще бъдат отново заедно в клуба.
51
22
ОБОБЩЕНИЕ. АЗ СЕ ОЦЕНЯВАМ
Вече мога да деля с остатък : 18 = 42 – частно
−752
îделимо îчастно и да правя проверка 72
a : b = p и ост. q p.b+q=a − 32
íделител íостатък 18
14 – остатък
Остатъкът е по-малък от делителя. q < b
42 . 18 + 14 = 752
1 Даден е изразът 508 : 9.
а) Извършете делението с остатък. На колко са равни частното и оста-
тъкът?
б) Направете проверка.
в) Кои са всички възможни остатъци, които можем да получим, когато
делим на 9?
9 е делител на 54
Вече знам какво е: 54 : 9 = 6
" делител и кратно; 54 е кратно на 9
b e делител на a
a:b=c 54 =
a е кратно на b
a=b.c 1 . 54
всички
c e делител на a 2 . 27 делители на 54 са:
a:c=b 3 . 18 1, 2, 3, 6, 9, 18, 27 и 54
a е кратно на c
6 9
" общ делител и НОД на две числа;
" общо кратно и НОК на две числа. някои от кратните на 9 са:
9, 2 . 9 = 18, 3 . 9 = 27, 4 . 9 = 36 и т.н.
52
г) 9; д) 2 и на 3; е) 3 и на 5;
ж) 2 и на 9; з) на 2 и на 5.
5 Определете кои от изразите се делят на 9, без да извършвате действи-
ята.
а) 315 + 569 б) 315 . 8 в) 3333 – 999
г) 747 – 108 д) 491 . 666 + 5211 е) (612 + 963) . 17
6 Обосновете защо всеки от изразите се дели на 17 и намерете частното.
а) 170 . 479 б) 34 + 170 в) 17 . 92 – 17
40 2 48 2
20 2 24 2 40 = 23 . 5
Вече знам, че според броя на делителите си
числото може да е: 10 2 12 2 48 = 24 . 3
" 1 – с 1 делител; 5 5 6 2 НОД (40, 48) = 23
" просто – с 2 делителя; 1 3 3 НОК (40, 48) = 24 . 3 . 5
" съставно – с повече от 2 делителя. 1
53
Аз се оценявам
Ако сте сгреши-
№ Условие ли, вижте
стр./зад.
На задачи 1 – 10 запишете в тетрадките си буквата на верния отговор.
54
lll ОБИКНОВЕНИ ДРОБИ
+ =
4 3 7
12 12 12
23
ОБИКНОВЕНИ ДРОБИ
1 На състезание по математика Иво решил три
задачи за 1 час. Как да напиша половин
Първата задача решил за половин час, а вто- час, а третинка час?
рата – за третинката от часа.
Намерете за колко минути Иво е решил всяка
задача.
Може ли да запишете с число за колко часа Иво е решил първата задача
и за колко – втората задача?
При деление на две равни части получа- При деление на три равни части получаваме
ваме две половинки. Записваме, че всяка три третинки. Оцветената третинка записваме
половинка е 1 , четем „една втора“. като 1 , четем „една трета“.
2 3
Записваме Четем
2
две трети
3
1
10 една десета
4
10 четири десети
1
една пета
5
3
три пети
5
3 Прочетете числата 1 , 5 , 7 , 13 и 3 .
7 8 12 55 100
56
5 Кои от дробите 55 , 11 , 55 , 1 , 55 , 13 , 55 са с числител 55?
100 55 56 55 95 55 155
6 Кои от дробите 11 , 17 , 25 , 9 , 25 са със знаменател 25?
25 25 125 25 99
7 Сборът от числителя и знаменателя на една дроб е 11, а знаменателят
ѝ е 9. 1 km = 1000 m
а) Намерете числителя на тази дроб. б) Напишете дробта. 1
1m= km
8 Каква част от километъра са 1 m, 200 m, 750 m? 1000
9 Чичо Динко разрязал една диня на 12 равни
части. Гошко изял едно резенче, Марти изял
две резенчета, а Мишо излапал шест резен- Мишо изял 6 части от динята.
12
чета. Напишете с обикновена дроб: Но 6 парчета са половината диня,
а) каква част от динята е изял Гошко;
б) каква част от динята е изял Марти; т.е. изял е 1 от нея.
2
в) каква част от динята е излапал Мишо;
г) каква част от динята е останала за чичо Динко.
10 Дарина имала букет от 11 кокичета и дала 5 от тях на приятелката си.
Каква част от букета ѝ е останала?
Решение: Останали са ѝ 11 – 5 = 6 кокичета, които са 6 от букета.
11
Покорих още един връх!
Знам какво е обикновена дроб: 1 , 2 , 5 , 99 .....
10 7 51 100
числител ë m
n
На 0 части не се дели!
5
m
знаменател ë n
0
m
Дробта се нарича:
n
правилна, ако числителят ѝ е неправилна, ако числителят ѝ е по-голям
по-малък от знаменателя ѝ. или равен на знаменателя ѝ.
(m < n) (m > n или m = n)
( 1 , 7 , 105 , 999 – правилни дроби) 5 17 5 32 111
( , , , , – неправилни дроби)
3 18 203 1000 2 11 5 23 111
58
4 Дадени са дробите 6 , 5 , 8 , 11 , 11 , 7 и 4 . Броят на неправилните
7 10 7 11 10 2 5
дроби е:
А) 1 Б) 2 В) 3 Г) 4
Неправилни дроби са и: Правилни дроби са и:
5 =1 0 =0
5 5
Цялата фигура е оцветена. 0 части са оцветени.
1 2 3 n 0 0 0
Числото 1 = ; 1 = ; 1 = , ... 1 = . Може да запишем, че = 0 ; = 0 ; ... = 0
1 2 3 n 1 2 n
2 3 n (n e естествено число).
Може да запишем, че = 2 ; = 3 ; ... = n
1 1 1
(n e естествено число).
59
25
УПРАЖНЕНИЕ
1 Али записала дробта една шеста, Борко записал дробта шест седми,
Криси записала дробта пет шести, а Славинка – дробта шестдесет и
шест шести. Кой от тях е написал дроб с числител шест?
А) Али Б) Борко В) Криси Г) Славинка
числител
2 Дадени са дробите 1 , 7 , 8 , 15 , 0 , 16 и 98 . m
7 12 1 15 5 11 99 дробна черта ë
знаменател 0
а) Кои са знаменателите на дадените дроби?
б) Колко от тези дроби са правилни?
в) Кои дроби са неправилни?
г) Кои от дробите са равни на естествено число?
3 а) Каква част от часа са 1 минута, 12 минути и 30 минути? 1 h – чете се 1 час
б) Каква част от часа са 1 секунда, 3600 секунди и 6000 секунди?
1 min – чете се
в) На колко минути са равни 1 , 15 , 0 и 60 от часа? 1 минута
60 60 60 60
г) На колко дни са равни 5 от седмицата? 1 h = 60 min
7
4 Катя тръгнала от вкъщи за тренировка в 16 ч. 50 мин. След като вър- 1 min = 1 h
60
вяла 13 части от часа, тя пристигнала в спортната зала. В колко часа
60
Катя е пристигнала в спортната зала?
Решение: 13 части от часа са равни на 13 min.
60
Тъй като 50 min + 13 min = 63 min = 60 min + 3 min = 1 h + 3 min, Катя
е пристигнала в 17 ч. 3 мин.
5 За рождения ден на Мими баба ѝ Мария направила 32 цветни бонбона.
От тях червените били 7 части, белите – 9 части, а сините – 10
32 32 32 Правилна дроб
части. Намерете броя на червените и броя на сините бонбони. Запише- m < 1 (m < n), 0 = 0
те с обикновена дроб каква част от бонбоните не са нито бели, нито n n
червени, нито сини.
Неправилна дроб
6 На всяка от трите картинки Жорко нарисувал по три еднакви правоъ- m > 1 (m > n) или
гълника. Разделил ги на 8 еднакви квадратчета и написал каква част от n
един правоъгълник са оцветените квадратчета на всяка от картинките. m = 1 (m = n)
Сравнил написаната дроб с числото 1. n
1 <1 8 =1 18 > 1
8 8 8
60
Запишете с обикновена дроб каква част от един правоъгълник са не-
оцветените квадратчета за всяка от картинките и сравнете получената На първата картинка
дроб с числото 1. неоцветените квад-
7 Кое сравнение е вярно? ратчета са 23 > 1 .
8
А) 3 > 1 Б) 5 > 1 В) 5 = 1 Г) 3 < 1
4 4 1 2
8 На мястото на * напишете поне по едно число, за да е вярно: в) * може да се замени
а) ∗ < 1; б) ∗ = 1; в) ∗ > 1; с всяко число, по-го-
3 2 5 лямо от 5.
г) 1 = 1 ; д) 7 < 1 ; е) 2 > 1 .
∗ ∗ ∗
9 Броят на естествените числа n, за които дробта 7 е естествено число, е:
n
А) 1 Б) 2 В) 3 Г) 7
10 Дробта m има за числител най-големия общ делител на числата 14 и
n
21, а за знаменател – тяхното най-малко общо кратно. Напишете дроб-
та m и определете правилна или неправилна е тя.
n
61
26
ОСНОВНО СВОЙСТВО НА ДРОБИТЕ.
РАЗШИРЯВАНЕ НА ДРОБИ
1 Иво и Мишо си купили по един шоколад от един и същи вид. Иво
разделил своя шоколад на две равни части и изял едната част. Мишо
разделил своя шоколад на 12 равни части и излапал шест от тях.
а) Напишете с обикновена дроб каква част от своя шоколад е изяло
всяко момче.
б) Кой от двамата е изял повече шоколад?
Решение: а) Иво е изял 1 част от шоколада, а Мишо – 6 части.
2 12
б) 6 части са половината на 12 части (целия шоколад), т.е. Мишо е изял
половината от шоколада – 1 част. Получихме, че и двамата са изяли
2
по еднакво количество шоколад.
2 Четири еднакви квадрата са разделени на равни части, както е показа-
но на чертежа. Под всеки от квадратите с обикновена дроб е записано
каква част е оцветена. Сравнете оцветените части.
1 2 3 4
2 4 6 8
Решение: Първият квадрат е разделен на 2 равни части. Оцветена е 1
част от него. 2
2= 1= 3
4 2 6
62
4 Кое равенство НЕ е вярно?
5
10
8 3
Лесно е.
3
А) = 15 Б) 3 = 230
2 В) = 56
7 Г) = 9
3
За да получа с
8 40 100 1000 8 16 1 3
колко да разширя
5 Разширете дробите 1 , 3 , 5 и 7 до дроб със знаменател 24.
2 4 6 12 дробта 1 , ще
2
6 Запишете числата 3, 4, 5, 12 и 25 като дроби със знаменател: разделя 24 на
а) 5; б) 8; в) 12; г) 30. знаменателя ѝ 2.
Решение: а) 3 = 3 = 3 . 5 = 15 ; 4 = 4 = 4 . 5 = 20
1 1.5 5 1 1.5 5
Всяко естествено число k може да се представи като
k k .n
дроб със знаменател 1, която да се разшири с естест- k= =
1 n
вено число n. а) Тъй като 10 : 2 = 5
7 Открийте кой е допълнителният множител, с който е разширена дробта.
и 25 : 5 = 5, то дробта
а) 2 = 10 б) 27 = 270 = 13
в) 13 = 39 2 е разширена с 5.
5 25 100 1000 1 3 5
8 На мястото на ? поставете правилното естествено число.
10 . 3 30
а) 9
= =9 . 3 27 б) = 12 12= . 5 60 = 10
в) 10 = =
11 11 . ? ? 1 1. ? ? ? 1. ? ? г) 4 = 8 = 4 . 2
5 ? 5.2
? ?
г) 4 = 8 д) 5 = е) 9 = 4 = 8
5 ? 7 42 8
5 10
Покорих още един връх!
Мога да: п се нарича допълнителен множител
n í 4 5
a = a . n 3 3 . 4 12
разширявам дроб = = ; 6 = 6 = 6 . 5 = 30
b b . n 7 7 . 4 28 1 1.5 5
Всяко естествено число може да се представи
като обикновена дроб. k= k .n
n
8 8=
. 7 56 2 2. ? ? а) 1 ; б) 9 ; в) 6; г) 2.
а)
= =
б) = 9 4
3 3 . 8 24
5 5. ? ? 13 Открийте допълнителния множител, с който
е разширена дробта:
10 . 10 ?
= 10
в) 10 = =
1 1. ? ? а) 3 = 24 ; б) 10 = 40 ; в) 7 = 63 .
8 64 13 52 1 9
11 Открийте кои числа са скрити под всяка от
буквите на думата „СТАРТ“.
63
27
ОСНОВНО СВОЙСТВО НА ДРОБИТЕ.
СЪКРАЩАВАНЕ НА ДРОБИ
1 Верни ли са равенствата? Обяснете защо.
а) 5 = 30 б) 11 = 33 в) 40 = 4 г) 81 = 9
7 42 12 36 50 5 9
Решение:
5.6 11 . 3 40 40 : 10 4 81 : 9
= =
7.6 12 . 3 50 50 : 10 5 9:9
11 33 = 40
40 40
=
40 10
::10 44 81
а) 5 = 30 ; б) = ; =
в) 50
50
=
50 : 10
50 : 10 55 ; г) =9
7 42 12 36 9
30 : 6 33 : 3 4 . 10 9.9
42 : 6 36 : 3 5 . 10 1.9
( )
2 = 2 : 2 = 1 ; 20 = 20 : 5 = 4
4 4 : 2 2 35 35 : 5 7
b b:n
2 Намерете дроб:
а) със знаменател 18, равна на дробта 12 ;
36
б) с числител 3, равна на дробта 12 ;
36
в) с числител 1, равна на дробта 12 .
36
Решение:
12 12
а) Ще разделим и числителя, и знаменателя на 2, т.е.= = :2 6 .
6
36 36 : 2 18 1
3
12
= 6 .
6
Може да запишем:
36 18 в) 12 = 1
18 3 36 3
12 3
б) 12 = 12 : 4 = 3 или може да запишем
18
= . 9
36 36 : 4 9 36 9 3
9
3 Ани, Ели и Мими имали задача да съкратят дробта 18 . Вижте как вся-
30
ка от тях е решила задачата. Правилно ли са съкратили дробта трите
момичета?
9 6 3
18 18 18 3
Ани = 9 Ели = 6 Мими =
30 15 30 10 30 5
15 10 5
а) 11
32 000 32 1
б) 30 в) 32000 г) 1200 в) = =
11 30 64000 6000 64 000 64 2
2
Решение: 1 = 15 ; 3 = 9 ; 7 = 35 и 13 = 26 1 , 3 , 7 , 13
2 30 10 30 6 30 15 30 2 10 6 15
30
Замяната на дроби с равни на тях дроби, които имат един и същ
знаменател, се нарича привеждане на дробите към общ знаме-
нател (ОЗ).
а) 2 = 8 ; 5 = 15 и 7 = 7 б) 2 = 16 ; 5 = 30 и 7 = 14 2
в) = 40 5
; = 75 и 7 = 35
3 12 4 12 12 12 3 24 4 24 12 24 3 60 4 60 12 60
Всяко число (12, 24, 48, 60, 120 и т.н.), което е общо кратно на знамена-
телите 3, 4 и 12 на дадените дроби, може да е общ знаменател на тези
дроби. Най-малкото общо кратно е 12.
Когато общият знаменател е най-малкото общо кратно (НОК) на
знаменателите на дадените дроби, казваме, че дробите са приведени
към най-малък общ знаменател (НОЗ).
4 Приведете дробите към най-малък общ знаменател (НОЗ).
а) 5 и 7 б) 5 и 5 в) 7 и 7
6 8 18 24 12 36
г) 7 и 3 д) 99 и 2
9 10 100
Определяме допълни-
Решение: а) 6; 8 2 телния множител, като
3; 4 2 НОК (6, 8) = 2 . 2 . 2 . 3 = 24 делим НОК на знаме-
3; 2 2 нателя на дробта.
3; 1 3
1 4 3
5
24 : 6 = 4 и 24 : 8 = 3 са допълнителните множители. Получаваме = 20 , и = 21 .
7
6 24 8 24
66
б) НОК (18, 24) = 72, а допълнителните множители са 72 : 18 = 4, 72 : 24 = 3.
4 3
Тогава 5 = 20 , а 5 = 15 .
18 72 24 72
Правило за привеждане на обикновени дроби към най-малък общ знаменател
Намираме НОК на
всички знаменатели. Определяме допълнителния
множител на всяка от дробите. Разширяваме дробите със съот-
ветния допълнителен множител.
1 2
От две дроби с равни знаменатели по-голяма е тази, която има Ако m > p,
p
по-голям числител. то m > .
n n
2 Сравнете дробите:
а) 6 и 5 ; б) 15 и 19 ; в) 16 , 25 и 10 ; г) 10 , 102 и 99 .
7 7 23 23 33 33 33 101 101 101
3 На мястото на☺поставете дроб със знаменател 55, за да е вярно
7 < ☺< 9 .
55 55
4 Приведете дробите 1 , 3 и 8 към НОЗ и ги сравнете.
2 10 15
5 Коя от дробите 2 , 7 и 8 е: Ще приведа дробите
3 10 15 към НОЗ.
а) най-голяма; б) най-малка?
а) 5 и 25 ; б) 8 и 23 .
12 61 13 39
По-лесно ще сравня дробите, Аз ще разширя първата дроб
като разширя първата дроб с с 3 и ще получа дроби с равни
5. Така ще получа дроби с равни знаменатели.
числители.
70
7 Точките A, B, C и D са образи съответно на числата 3 , 5 , 1 и 29
8 16 2 27
върху числов лъч.
а) Коя е най-дясната точка? а) 29 е неправилна дроб и е по-голяма от
б) Коя е най-лявата точка? 27
в) Коя точка се намира между точките B и C? всяка от правилните дроби 3 , 5 и 1 .
8 16 2
D е най-дясната точка.
71
31
СЪБИРАНЕ НА ОБИКНОВЕНИ ДРОБИ
С РАВНИ ЗНАМЕНАТЕЛИ
1 Ани разделила правоъгълник на 28 еднакви квадратчета.
Оцветила 5 от квадратчетата в червено.
Брат ѝ Асен оцветил 4 от квадратчетата в синьо. Намерете:
а) каква част от правоъгълника е оцветила Ани и каква част – Асен;
б) каква част от правоъгълника са оцветили общо двете деца.
Решение:
а) Оцветената в червено част от правоъгълника e 5 , а в синьо – 4 .
28 28
б) Двете деца общо са оцветили 5 + 4 = 9 квадратчета, т.е. 9 части.
28
Тогава може да запишем, че 5 + 4 = 5 + 4 = 9 .
28 28 28 28
а) 1 + 2 б) 5 + 1 в) 13 + 2 5
5 5 8 8 21 21 15 5
в) 13 + 2 = = д) 2 + 3 = 14 + 3 = 17
21 21 21 7 7 7 7 7
г) 11 + 8 д) 2 + 3 е) 5 + 1 7
19 19 7 12
4 Съкратете предварително една от дробите и пресметнете сбора. Пред-
ставете резултата с несъкратима дроб.
а) 12 + 5 б) 5 + 2 в) 4 + 3 г) 1 + 20 д) 3 + 10
26 13 12 24 9 27 55 15
5 Като използвате схемата, намерете кои несъкратими дроби са скрити
под m , n и p .
p 2
6
6 m= 4+2= = 2
m + n 9 9 9 3
11 3
1 + 5 4 + 2 + 1
11 11 9 9 9
6 Кой сбор е най-голям?
А) 1 + 11 Б) 1 + 2 В) 1 + 2 Г) 4 + 9
16 16 5 5 2 2 13 13
72
7 За всяка червена карта открийте синя така, че сборът на числата върху
тях да е равен на 1.
4 27 23 53 47 3 n =1
13 50 50 100 100 10 n
23 27 50 = 1
7 5 9 8 9 1
50
+ 50 = 50
10 13 10 13 13 10
8 Съкратете съкратимите дроби и изберете подходяща дроб от „Вариан-
ти за избор“, която да поставите на мястото на ? така, че да е вярно.
Варианти за избор
а) 5 + 15 < ? < 9 + 13 б) 8 + 3 < ? < 2 + 7 14 9 8
17 17 17 17 10 5 5 5 5 10 5
в) 20 + 10 < ? < 1 г) 2 + 11 < ? < 3 21 31 8
90 18 5 5 17 90 9
а) 4 − 1 б) 5 − 1 2
5 5 8 8 14 2
в) 16 − 2 = = г) 40 − 3 = 37 = 1
21 21 21 3 37 37 37
в) 16 − 2 г) 40 − 3 3
21 21 37 37
5 Съкратете предварително една от дробите и пресметнете разликата.
Представете резултата с несъкратима дроб.
а) 10 − 3 б) 3 − 3 в) 15 − 2 г) 17 − 22
16 8 4 12 25 5 18 36
6 Пресметнете разликата.
а) 1 − 7 б) 1 − 11 в) 23 − 1 г) 17 – 2
12 15 17 8
Решение:
а) 1 − 7 = 12 – 7 = 5 За да намеря разликата, ще
12 12 12 12 представя естественото чис-
11 15
б) 1 − = − = 11 4 ло като дроб със знаменател,
15 15 15 15 равен на знаменателя на дроб-
та.
г) 17 – 2 = 17 – 2 . 8 = 17 – 16 = 1
8 8 8 8 8 8
74
7 Рая и Мони изяли общо 11 части от един кекс. Рая е изяла 5 части от
12 12
кекса. Вярно ли е, че:
а) Мони е изял половината кекс;
б) Рая е изяла с 1 част повече от Мони;
12
в) от кекса е останала само 1 част?
12
8 Съкратете съкратимите дроби и изберете подходяща дроб от „Вариан-
ти за избор“, която да поставите на мястото на ? така,че да е вярно:
Варианти за избор
а) 15 − 5 < ? < 16 − 4 ; б) 7 − 4 < ? < 1 ;
17 17 17 17 5 5 21 , 10 , 9
в) 30 2 15
− < ? < − ; г)10 21 3
− < ? < 4. 5 7 7
21 7 7 14 5 5 11 , 19 , 37 , 4 , 5 , 10
17 5 18 5 17 9
а) 3 2 б) 12 1 в) 17 9 г) 20 9
5 2 100 15
8 Представете неправилната дроб 17 като смесено число.
5 3
Решение: 17 : 5 = 3 и ост. 2, 17 = 5 . 3 + 2 и 17 = 5 . 3 + 2 = 5 . 3 2
+ =
15 2
+ = 3+ 2 = 32 .
5 5 5 5 5 5 5 5
1
а) 7 + 5 б) 6 + 2 в) 3 3 + 10 2
8 8 5 13 13
г) 2 4 + 1 2 д) 4 + 117 е) 12 1 + 5 3
7 7 21 21 4 4
Решение:
в) 3 3 = 3 . 13 + 3 = 42
13 13 13
Ще превърна смесените числа
10 2 = 10 . 13 + 2 = 132 в неправилни дроби.
13 13 13
42 + 132 = 174 = 13 5
13 13 13 13
1. ги превръщаме в неправилни дроби;
Смесени числа 2. събираме тези дроби;
събираме, като: 3. получената неправилна дроб
представяме като смесено число.
6 Намерете разликата.
а) 8 − 4 б) 1 − 2 в) 3 4 − 1 1
12 12 9 15 15
г) 5 5 − 2 1 д) 10 3 − 9 3 е) 4 7 − 1
6 6 10 10 8 8
Решение: в) Превръщаме смесените числа в неправилни дроби и прес-
мятаме разликата.
11 11
33 11 22
3 4 − 1 1 = 49 − 16 = = = 21 г) 5 5 − 2 1 = 35 − 13 = =32
15 15 15 15 15 5 5 6 6 6 6 6 3
5 3
78
7 От сбора на дробите 2 2 и 4 4 извадете дробта 2 .
15 15 5
Решение:
( ) ( )
32
96 2 32 2 30
2 2 + 4 4 − 2 = 32 + 64 − 2 = − = − = =6
15 15 5 15 15 5 15 5 5 5 5
5
а) 1 7 * 15 б) 3 + 4 * 1 + 1 в) 44 − 8 * 1 1 г) 5 + 0 * 5 − 0
8 8 7 7 2 27 27 3 17 17
9 По време на тренировка лекоатлетът Асен направил 16 обиколки на
пистата. 5
а) Колко пълни обиколки на пистата е направил Асен?
б) Каква част от пистата е пробягал Асен при последната си обиколка?
Решение:
а) 16 = 3 1 цялата част е 3, следователно Асен е направил 3 пълни обиколки.
5 5
79
35
СЪБИРАНЕ НА ОБИКНОВЕНИ ДРОБИ
С РАЗЛИЧНИ ЗНАМЕНАТЕЛИ
1 В сряда Том боядисал 3 части от оградата на леля Поли, а в четвър-
10
1
тък боядисал още . Намерете:
4
а) през кой от двата дни Том е боядисал по-голяма част от оградата;
б) каква част от оградата е боядисал Том общо през двата дни.
Решение: а) За да сравним дробите 3 и 1 , трябва да ги приведем към
10 4
2 5
общ знаменател. НОК (4, 10) = 20. Тогава 3 = 6 , а = 5 . От 6 > 5
1
10 20 4 20 20 20
получаваме, че 3 > 1 .
10 4
Следователно в сряда Том е боядисал по-голяма част от оградата.
б) Трябва да намерим сбора 3 + 1 . Мога да събирам дроби с
10 4
равни знаменатели. За да
2 5 реша задачата, ще приве-
Получаваме, че 3 + 1 = 6 + 5 = 11 . да двете дроби към НОЗ.
10
4 20 20 20
20
2 Пресметнете сбора.
а) 1 + 2 б) 2 + 1 в) 7 + 4 3 5
3 5 7 14 20 5 4
г) + 2 = 12 + 10 = 22
15
9 45 45 45
г) 4 + 2 д) 3 + 5 е) 9 + 11 45
15 9 8 12 14 21
3 Намерете сбора и представете резултата с несъкратима дроб.
а) 5 + 1 б) 2 + 7 2 3 1
4 5 11
12 4 11 22 7 33 11
в) 2 + 1 = 4 + 3 = = 1 г) 2 + 5 = 8 + 25 = =
2 1 2 5 21
14
42 42 42 6 15
12
60 60 60 20
в) + г) + 42 6 60 20
21 14 15 12
80
3 5
36 17 3 49 L е записът
Решение: + = + = 15 + 34 = 49 . В двете кани има общо 50
120 25 10 25 50 50 50
10 50 на 49 литра.
49 L вода. 50
50
5 Съкратете предварително една от дробите и пресметнете сбора. Пред-
ставете резултата с несъкратима дроб.
а) 4 + 1 б) 11 + 2 в) 4 + 6 г) 36 + 1
24 4 66 15 15 27 100 15
6 Намерете сбора на смесените числа.
а) 3 1 + 2 5 б) 10 2 + 5 1 в) 7 3 + 3 5 г) 2 7 + 3 7
4 12 15 10 16 24 15 12
17
Решение: а) Превръщаме смесените числа в 68 17
неправилни дроби и пресмятаме сбора. 31 + 2 5 = + = 39 + 29 = = =52
4 12 4 12 12 12 12 3 3
12 3
2 Пресметнете разликата.
3 5
а) 2 − 1 б) 2 − 1 в) 5 − 3 г) 4 − 2 г) 4 − 2 = 12 − 10 = 2
5 3 7 14 12 8 15 9 15
9 45 45 45
45
3 Намерете разликата и представете резултата с несъкратима дроб.
Направете проверка.
а) 5 − 1 б) 7 − 1 в) 7 − 3 г) 7 − 5
12 4 36 9 15 10 15 12
Решение:
2 3 1
5 3 7 m −0 = m
n n
= 1 Проверка: 1 + 3 = 5 + 9 =
5 14
в) 7 − 3 = 14 − 9 = = 7
15
10
30 30 30 6 6
10 30 30 15 m +0= m
30 6 30 15 n n
4 На мястото на ? поставете знак за сравнение (<, > или =).
а) 1 − 1 ? 1 + 1 б) 5 − 0 ? 6 + 0
3 10 15 6 11 22 Дробите 17 и
в) 1 − 3 ? 6 − 5 г) 8 − 5 ? 10 − 3 17 имат 36равни
5 7 14 9 12 23 46 4 3 46
числители.
Решение: г) Пресмятаме разликата в лявата страна − 5 = 32 − 15 = 17 .
8
По-голяма е
9 12
36 36
36 тази, която
Пресмятаме разликата в дясната страна е с по-малък
знаменател.
− = 20 − 3 = 17 . От 17 > 17 следва, че 8 − 5 > 10 − 3 .
23 46 46 46 36 46 9 12 23 46
46
82
6 Намерете разликата на смесените числа.
а) 3 3 − 2 5 б) 10 2 − 5 1 в) 7 5 − 3 5 г) 3 5 − 2 1
4 12 15 10 16 24 12 15
Решение: а) Превръщаме смесените числа в неправилни дроби и
пресмятаме разликата.
* 4 а) 3 1 − 1 1 б) 6 13 − 5 3
2 4 15 5
в) 5 − 2 = 15 − * = *
12
9 * * 36
в) 3 3 − 1 3 г) 2 9 − 2 13
36 8 4 16 24
9 Намерете разликата.
13 На мястото на ? поставете знак за сравнение
а) 2 − 3 б) 25 − 1 в) 5 − 5 г) 5 − 1 (<, > или =).
7 14 48 12 6 11 36 24
10 Коя от разликите е по-малка от 3 ? а) 7 − 2 1 ? 1 + 1 б) 5 − 0 ? 22 + 0
8 3 6 6 12 11 14
А) 1 − 1 Б) 15 − 7 в) 2 − 1 1 ? 8 − 7 г) 1 1 − 7 ? 2 1 − 1 1
2 16 12 2 9 18 13 39 12 9
83
37
РАЗМЕСТИТЕЛ НО И СЪДРУЖИТЕЛНО СВОЙСТВО
НА ДЕЙСТВИЕТО СЪБИРАНЕ
1 Дадени са дробите a = 3 , b = 7 и c = 9 . Проверете верни ли са
22 22 22
равенствата.
а) a + b = b + a б) (a + b) + c = a + (b + c)
Ясно е, че съби-
Решение: а) a + b = 3 + 7 = 3 + 7 = 10 = 5 раме дроби, като
22 22 22 22 11
събираме числи-
b + a = 7 + 3 = 7 + 3 = 10 = 5 телите им, които
22 22 22 22 11 са естествени
Следователно 3 + 7 = 7 + 3 , защото 3 + 7 = 7 + 3. числа.
22 22 22 22 Тогава свойства-
22 22 22 (
б) (a + b) + c = 3 + 7 + 9 = 3 + 7 + 9 =
22 22 ) ( 3 + 7 ) + 9 = 19
22 22
та на действие
събиране са верни
и при дробите.
22 22 22 22 22 (
a + (b + c) = 3 + 7 + 9 = 3 + 7 + 9 = )
3 + ( 7 + 9 ) 19
22
=
22
(
а) 11 + 1 + 7 б) 4 + 3 + 17
36 80 36 21 55 21 ) (
в) 4 + 5 + 5 + 23
27 28 )
27 28 ( )( ) г) 3 + 4 + 31 + 5
8 35 35 8
Решение:
(
36 80 36 ) ( )
а) 11 + 1 + 7 = 11 + 7 + 1 = 18 + 1 = 1 + 1 = 41
36 36 80 36 80 2 80 80
г) 3 + 4 + 31 + 5 = ( 3 + 5 ) + ( 4 + 31 ) = 8 + 35 = 1 + 1 = 2
8 35 35 8 8 8 35 35 8 35
3 Намерете сбора и представете резултата с несъкратима дроб. Разбрах, че мога
да събера три
а) 1 + 5 + 3 б) 1 + 3 + 1 в) 1 + 1 + 1 г) 7 + 1 + 5 + 1 1 и повече дроби,
9 36 4 7 14 2 4 5 8 30 4 12 5
като ги приведа
Решение: към най-малък
4 1 9 общ знаменател,
а) + 5 + 3 = 4 + 5 + 27 = 36 = 1 г) 7 + 1 + 5 + 1 1
1
без да поставям
9 36
4 36 36 30 4 12 5
36
скоби.
2 15 5 12
= 7 + 1 + 5 + 6 = 14 + 15 + 25 + 72 = 126
= 21
= 21
30
4
12 5 60 60 10 10
60
4 Запишете смесените числа като сбор на цялата и дробната им част и ги
съберете.
84
а) 4 3 + 12 2 б) 5 4 + 7 1 в) 7 9 + 9 4 г) 8 3 + 22 5 + 4 7
7 7 15 15 13 13 17 17 17
Решение: а) 4 3 + 12 2 = 4 + 3 + 12 + 2 = (4 + 12) + 3 + 2
7 7 7 7 7 7( ) Може да събира-
ме смесени числа,
= 16 + 5 = 16 5 като съберем поот-
7 7 делно целите части
15 15 15 3 13 13 (
13 13 )
б) 5 4 + 7 1 = 12 5 = 12 1 в) 7 9 + 9 4 = ( 7 + 9 ) + 9 + 4 = 16 + 1 = 17 и дробните части и
след това съберем
5 В щайга има зелени и червени ябълки. Зелените ябълки тежат 3 3 kg. получената цяла
20 част и получената
Червените ябълки тежат с 1 7 kg повече от червените. дробна част.
10
Намерете общо колко килограма ябълки има в щайгата.
85
38
УПРАЖНЕНИЕ
1 На мястото на * поставете естествено число, за да е вярно равенството.
* 5 2 *
а) + 1 = 9 + * = *
3 б) 2 + 1 = 2 + 1 + + 1 = 3 + * + 1 = 3 5
2 1 2
5 3 * 15 * 9 18 9 18
* 18
15 18
2 * 2 * *
11 − 1 = * − * = * 2 1 20 − 19 = * − 19 = 21 = 1 1
в) г) 2 − 1 =
18 4 36 36 * 9 18 9 18 18 18 6
36 * 6
2 Пресметнете. 21 6 14
а) 4 + 5 б) 3 + 2 в) 7 + 3 ж) 1 + 2 + 1
5 9 15 8 12 4 2
7 3
42
г) 12 + 2 д) 3 + 4 е) 5 + 2
16 7 125 75 72 90 = 21 + 12 + 14
42
ж) 1 + 2 + 1 з) 4 + 1 + 2 и) 1 + 1 + 1 = 47 = 1 5
2 7 3 15 3 5 18 12 10 42 42
3 Пресметнете стойността на израза.
( )
а) 3 + 1 − 7
4 6 35 (
б) 5 − 9 + 1
16 40 ) ( )( ) в) 2 + 3 − 1 − 3
11 5
г) ( 10 − 1 ) + ( 1 − 5 ) д) 5 5 + ( 7 3 − 2 3 ) е) ( 2 2 + 1 ) − 2 1 Знам, че първо
16 8 4 32 9 13 13 3 6 2
трябва да из-
4 Намерете кое число ще получи Мими, ако от сбора на числата върша действи-
ята в скобите.
5 17 и 4 1 извади тяхната разлика.
30 10
5 Пресметнете по рационален начин.
а) 6 5 + 2 7
18 18
б) ( 337 + 253 ) + 334 в) 9 + 5 1 + 11
20 6 20
а) 2 2 + 5
3 6
б) (7 72 + 2 76 ) −10 в) 3 5 + 9 1 + 1 11
24 56 12
г) 10 29 + 6 1 + 9 5
33 6 11
86
8 Дадени са числата а = 5 1 , b = 7 4 и c = 2 4 .
25 5 25
Намерете:
а) сбора a + b + c;
б) числото, което е с 5 3 по-голямо от сбора a + b + c.
5
9 Открийте кое сравнение е грешно.
( 5 )
А) 7 2 + 5 − 10 1 = 2 1
3 15
Б) 5 − 1 < 1
6 3 2
В) 3 + 9 6 + 10 7 = 20 6 Г) 2 11 + 2 > 3 1
10 55 10 55 15 5 15
(
7 14 )
в) 5 + 8 3 − 7 1
14 2 (
г) 2 1 + 25 11 − 20 7
15 30 ) вия час той изминал 1 от предвиденото раз-
4
стояние. През втория час изминал с 1 част
12 Вместо ? поставете един от знаците за арит-
15
метични действия (+ или –), за да е вярно. повече, отколкото през първия час. През тре-
а) 5 13 ? 4 = 5 21 б) 8 13 ? 4 = 8 5 тия час изминал 17 от предвидения марш-
22 11 22 22 11 22 60
рут. Намерете:
( 8
в) 9 + 6
9 18 12 )
5 ? 1 = 16 1
12
а) каква част от маршрута е изминал състеза-
телят през втория час;
13 Коe число ще получите, ако към сбора на б) каква част от маршрута е изминал през
първите три часа;
дробите 10 1 и 5 1 прибавите тяхната раз- в) каква част от маршрута е изминал през
2 3
лика? четвъртия час.
А) 9 1 − 8 1 = 10 1 − 7 1 а) a + b ;
4 16 4 16 15 15
Б) 8 1 + 9 1 = 7 1 + 10 1 б) a + 1 + b ;
16 4 16 4 20 10 20
В) 3 7 − 1 1 > 2 1 в) 1 + a + b .
10 5 2 2 13 13
Г) 9 5 + 1 1 < 10 1
36 9 8
87
39
СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ОБИКНОВЕНИ ДРОБИ.
НАМИРАНЕ НА НЕИЗВЕСТНО СЪБИРАЕМО,
УМАЛИТЕЛ И УМАЛЯЕМО
x = 11 − 3 , x = 11 − 3 , откъдето получаваме, че x = 11 − 6, x =
5
, x = 1 . Следователно ябълката
20 10 20 10 20 20 4
20 4
тежи 1 kg.
4
Неизвестно събираемо намираме, като от сбора
х + b = c
öõ ò
извадим другото събираемо.
4 +x= 9 , х =c–b
x= 9 − 4 , x= 5 събираеми сбор
11 11 11 11 11
а) x + 7 = 11 б) 2 3 + x = 3 3 в) x + 5 1 = 10 3 г) 3 1 + x = 4 Проверка:
12 12 4 4 10 10 3 4
12
Решение: г) x = 4 − 3 1 , x = 4 − 10 x = 12 − 10 , x = 2 3 1 + 2 = 10 + 2 = =4
3 1
3 3 3 3 3 3 3 3 3
3 1
3 В касичката си Нели имала някаква сума пари. След като си купила
книжка за 9 1 лв., установила, че в касичката са ѝ останали 5 2 лв.
5 5
Колко лева е имала Нели в касичката си преди покупката? x лв.
9 1 лв.
5
Решение: Ако преди покупката Нели е имала в касичката х лв., то
x − 9 1 = 5 2 . За да намерим колко лева е имала Нели, ще съберем пари-
5 5
те, които са ѝ останали, с парите, които е похарчила. Получаваме
x = 5 2 + 9 1 . Тогава x = 14 3 . Преди покупката Нели е имала 14 3 лв. x – 9 1 = 5 2 лв.
5 5 5 5 5 5
88
5 Открийте кое число трябва да поставите на мястото на x, за да е вярно,
че 23 − x = 1 .
50 50 11
22
Решение: x = 23 − 1 x= , x = 11 Проверка: 23 − 11 = 23 − 22 = 1
50 50 50 25 50
25
50 50 50
25 50
а) 17 − x = 12 б) 2 1 − x = 1 1 в) 5 7 − x = 2 3 г) 4 1 − x = 2 1
19 19 14 14 10 10 6 24
7 Открийте кои несъкратими дроби са скрити под буквите Д и А.
– 52 = 12 = А + 17
Д 15 3 12
90
Мога да: Приведете дробите 5 и 7 към НОЗ.
" привеждам обикновени дроби към
9 12
най-малък общ знаменател – НОЗ. І. НОК (9, 12) = 36 ë НОЗ (9, 12) = 36
Най-малкият общ знаменател (НОЗ) е ІІ. Определяме допълнителния множител на
равен на НОК на знаменателите. всяка от дробите 36 : 9 = 4 и 36 : 12 = 3.
Преди да приведа дробите към НОЗ, трябва 4 3
да ги съкратя, ако е възможно. ІІІ. Разширяваме дробите = 5 20 и 7 = 21 .
9 36 12 36
6 Приведете към най-малък общ знаменател дробите:
а) 3 и 5 ; б) 11 и 3 ; в) 4 , 7 и 20 ; г) 9 , 3 и 13 .
4 7 15 20 5 12 150 18 8 24
7 > 5 , защото 7 > 5.
Мога да сравнявам обикновени дроби. 8 8
m p
– Ако m > p, то > (дроби с равни знаменатели).
n n 7 > 7 , защото 18 < 38.
18 38
– Ако a > b, то c < c (дроби с равни числители).
a b 5 <3
– Всяка правилна дроб е по-малка от всяка неправилна дроб. 11 2
За да сравня две дроби, трябва да ги приведа или към равни числи- правилна неправилна
тели, или към равни знаменатели. дроб дроб
8 Пресметнете. (12 12 18 )
= 5 + 7 + 7 =17
18
а) 1 − 2 б) 2 4 − 1 1 в) 3 4 − 1 5 г) 10 1 − 9 5 д) 2 5 + 1 3 + 2
7 5 5 9 9 6 6 14 8 14
9 Намерете неизвестното число х. Представете резултата като несъкра-
тима дроб.
а) x + 1 = 2 б) x − 5 11 = 4 3 в) 6 5 − x = 3 1 г) x − 5 5 = 1 1
3 3 14 14 6 6 24 6
91
Аз се оценявам
Ако сте сгрешили,
№ Условие вижте
стр./зад.
На задачи 1 – 9 напишете в тетрадките си буквата на верния отговор.
Каква част от километъра са 7 метра?
1. А) 7 Б) 7 В) 7 Г) 10 57/8
1000 100 10 7
Дадени са дробите: 5 , 0 , 31 , 2 , 17 , 100 и 2 . Броят на неправилни-
2. 7 5 30 2 15 101 1 59/4
те дроби е: А) 2 Б) 3 В) 4 Г) 5
(
10. Пресметнете стойността на израза 17 + 11 + 27 .
44 100 44 ) 84/2
10
100 . 3
лучаваме 3 лв. = 3 . 10 = 30 лв. = 30 ст. = ст. = 30 ст.
10 10 . 10 100 10
4 Един килограм праскови струват 9 лв. Дени купила 2 kg праскови, а
1
10
Зори – само 7 kg. Намерете колко лева е платила Дени и колко – Зори,
10
за купените от тях праскови.
93
1
Вече знам, че
( )
2.9 9
. 9
Решение: Дени е платила 2 = = = 1 4 лв. = 1 лв. 80 ст. 4 лв. = 100 . 4 ст.
10 10 5 5
5
5 5
За да намерим колко лева е платила Зори, трябва да пресметнем 20
4 . 100
произведението 9 . 7 . = ст. = 80 ст.
10 10 5
1
( )
10
100 . 9
От 9 лв. = 100 . 9 ст. = ст. = 90 ст. получаваме:
10 10 10
1
( ) ( )
9
9 . 7 лв. = 90 . 7 ст. = 90 .7 = 63 ст. = 63 лв. = 9 . 7 лв.
10 10 10 10 100 10 . 10
1
а) 1 . 2 б) 7 . 3 в) 5 . 7 г) 5 . 9 д) 2 2 . 1 1
3 5 8 11 14 15 18 25 5 6
1. a = a
b b
Мога да умножавам естествено число с дроб. n . a = n . a
b b
0. a =0
b
Мога да умножавам дроб с дроб. a . c = a . c
b d b.d
Мога да умножавам смесени числа – първо ги превръщам в
неправилни дроби и след това ги умножавам.
94
42
РАЗМЕСТИТЕЛНО И СЪДРУЖИТЕЛНО СВОЙСТВО
НА ДЕЙСТВИЕТО УМНОЖЕНИЕ
Получихме, че
1 Пресметнете произведенията 5 . 1 и 1 . 5 . 5 . 1 =1 . 5.
8 2 2 8
8 2 2 8
5= В сила е
Решение: . 1 5= .1 5 1= . 5 1=
.5 5
разместителното
8 2 8 . 2 16 2 8 2 . 8 16
свойство.
2 Намерете произведенията.
(
а) 4 . 11 . 15
5 18 22 )
б) 4 . 11 . 15
5 18 22 ( )
( )
2 1 1
4 .11 15 22 15 22 . 15 1
Решение: а) 4 . 11 . 15 = . = . = =
5 18 22 5. 18 22 45 22 45 . 22 3
9 3 1
( ) ( ) ( )
1 5 1 1
11 . 15 4 5 4.5 1
б) 4 . 11 . 15 = 4 . = . = = Извод: 4 . 11 . 15 = 4 . 11 . 15
5 18 22 5 18 . 22 5 12 5 . 12 3 5 18 22 5 18 22
6 2 1 3
(
а) 1 . 8 . 27
3 9 32 ) 8 11 21 (
б) 7 . 3 . 16 в) 5 . 12 . 7
14 17 15 )
г) 5 . 10 . 9
18 23 25
2
1 1 2 1 6 1
в) I начин: 5 . 12 . 7 = . 12 = 1 . 12 = 2 II начин: 5=
5 7 12 7 5 . 12 . 7
. . . = 2
14 17 15 14 15 17 6 17 17 14 17 15 14 .17. 15 17
2 3 1 2 3
разместително a . c = c . a съдружително
a . c . m=a . c . m
b d n b d n ( ) ( )
b d d b
=a . c . m=a.c.m
b d n b.d .n
5 Пресметнете.
а) 5 . 21 б) 6 . 11 в) 25 . 21 г) 5 . 24
14 25 55 18 49 50 12 25
1 3
5 . 21
Решение: а) 5 . 21 = = 3
14 25 14 . 25 10 a . c = a.c
2 5 b d b.d
За по-кратко може да съкращаваме директно в произведението.
1 3 1 1
5 21 3 11 1
а) . = б) 6 . =
14 25 10 55 18 15
2 5 5 3
(
а) 4 . 3 . 5
5 7 16 ) б) 5 . 12 . 11
44 13 15 ( ) a . c . m=a.c.m
b d n b.d .n
в) 2 . 3 . 14 . 6 1 г) 8 1 . 9 . 4 . 1 4
5 7 15 4 4 13 11 9
д) 5 5 . 6 6 . 7 7 . 0
21 23 25 ( )(
е) 31 . 5 . 9 . 21
36 7 31 25 )
96
Решение: б) Ще използваме съдружителното свойство.
( )
1 1
5 . 12 . 11 = 5 . 12 . 11 = 5 . 12 . 11 = 12 = 1
44 13 15 44 13 15 44 . 13 . 15 12 . 13 13
4 3
в) За по-кратко съкращаваме директно в произведението.
1 1
1 1 2 5
2 . 3 . 14 . 6 1 = 2 . 3 . 14 . 25 = 1
5 7 15 4 5 7 15 4
1 1 3 2
1 1
а) 6 . 5 б) 2 1 . 3
5 6 3 7 Забелязах, че ако едини-
5÷1 = 5:1
ят множител е
в) 8 . 1 г) 15 . 1 a , другият е b , търсе- 6 2 6 2
1 8 15 b a
ното произведение е 1.
1 1
1 . 3 7 3 Може да срещнете и
Решение: б) 2= = . 1 този знак като знак
3 7 3 7
1 1 за деление.
Деление на дроби
Дроб се дели на дроб, като делимото се умножи m :1 = m
с реципрочното число на делителя. n n a : c=a . d
b d b c
2 : 7 = 2 . 10 ; 7=: 4 7=: 4 7 . 1 0: m = 0 m : m =1
5 10 5 7 8 8 1 8 4 n n n
98
5 Пресметнете частното и направете проверка. 5 7
а) 3 : 9 б) 9 : 3 в) 3 4 : 5 г) 7 : 14 25 49
34 : 5
в) = = . 35
4 16 16 4 7 49 15 7 49 7 5
1 1
д) 22 : 11 е) 2017 : 1 ж) 0 : 2 5
12 2018 5
Проверка: 35. 5= 25
= 34
49 7 7
7
6 Извършете делението и представете резултата като обикновена дроб.
а) 5 : 7 б) 1 : 10 в) 15 : 30 г) 21 : 49
Решение: а) 5 : 7 = 5=
: 7 5=
. 1 5 б) 1 : 10 = 1=
: 10 1=
. 1 1
1 1 1 7 7 1 1 1 10 10
99
45
ДЕЙСТВИЯ С ОБИКНОВЕНИ ДРОБИ.
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО СВОЙСТВО НА УМНОЖЕНИЕТО
ОТНОСНО СЪБИРАНЕТО
1 Пресметнете.
а) 5 + 3 . 1
1
б) 4 + 1 2 . 7 в) 1 − 4 : 5 1
8 8 3 7 18 9 3 а) 5 + 3 . 1
2 Пресметнете стойностите на изразите и ги сравнете. 8 8 3
( ) ( )
1
а) 3 . 7 + 2 . 7 и 3 + 2 . 7 б) 7 + 1 . 4 и 7 . 4 + 1 . 4
5 8 5 8 5 5 8 8 16 5 8 5 16 5 =5+1 = 6 = 3
8 8 8 4
в) 8 + 8 . 1 и 8 . (1 + 1 ) ( )
г) 7 . 11 + 1 и 7 . 11 + 7
15 15 14 15 14 30 49 30 49 30
7
35 7
Решение: а) 3 . 7 + 2 . 7 = 21 + 14 = =
5 8 5 8 40 40 40 8
( )
8
и 3 + 2 . 7 = 5 . 7 =1 . 7 = 7
5 5 8 5 8 8 8
4
7 1 4
в) 8 +
8
. 1 = 8 + 4 = 56 + 4 =
60
=4 Двойките из-
15 15 14 15 105
105 105 7 рази са равни.
7 105 7 В сила е раз-
пределително-
( )
4 1
и 8 . 1+ 1 = 8 . 1 1 =
8
.
15 4
= то свойство.
15 14 15 14 15 14 7
1 7
( )
4 + 5 . 3 = 4 . 3 + 5 . 3
15 24 20 15 20 24 20
(
а) 7 + 6 . 25
13 13 49 ) б) 3 + 6 . 1 5
22 55 6 ( ) (
в) 72 . 35 + 11
36 24 )
100
г) 1 . 2017 + 34 . 2017 д) 8 7 . 9 + 1 1 . 9 Заменяме деление-
35 2018 35 2018 8 10 8 10 то с умножение по
5 Проверете верни ли са равенствата. реципрочното число
( )
2 3 6 2 3( )
а) 1 + 1 : 7 = 1 + 1 . 6
7
на делителя и при-
лагаме разпредели-
телното свойство на
27 51 9 51 ( 27 9 ) 51
4 : 10 + 2 : 10 = 4 + 2 : 10 умножението.
б)
( )
a+ c . m=a . m+ c . m
b d n b n d n
Мога да използвам разпределителното свойство на умножението и
при делението, като заменя делителя с реципрочното му число.
( ) ( )
a + c : m = a + c . n = a . n ++ c c. .n n
b d n b d m b m dd mm
Използвам разпределително свойство, за да смятам по-лесно (ра-
ционален начин).
15 25 5 15 25 5 * (
в) 8 . 4 + 3 . 8 = 4 + 3 . * ) 9 Стойността на израза 9 − 9 : 9 е:
14 14 2
( )
9 3 27 9 3 ( )
г) 7 + 2 : 5 = 7 + 2 . 27
*
А) 0 Б) 1
7
В) 1
2
Г) 1 1
7
10 Намерете кое число се получава, ако сбора
= 7 . * + * . 27
9 5 3 5 на числата 10 и 10 умножим с дробта 49 .
49 50
8 Пресметнете.
11 Намерете кое число се получава, ако сбора
а) 1 + 2 . 9 б) 1 − 1 2 . 1
3 3 10 7 9 на числата 15 и 3 разделим с дробта 3 .
28 7 7
101
46
ДЕЙСТВИЯ С ОБИКНОВЕНИ ДРОБИ.
НАМИРАНЕ НА НЕИЗВЕСТЕН МНОЖИТЕЛ,
ДЕЛИМО И ДЕЛИТЕЛ
1 Иво има 3 1 лв., а сестра му Ася има 7 лв. Лесно е,
2 ще разделя 7
Колко пъти парите на Ася са повече от парите на Иво?
Решение: на 3 1 .
2
Нека Ася има x пъти повече левове от Иво. Тогава 3 1 . x = 7 или x = 7 : 3 1 ,
1 2 2
7 2
x = 7 : , т.е. x = 7 . , откъдето получаваме, че х = 2. Следователно
2 7
1
Ася има 2 пъти повече пари от Иво.
а) 1 . x = 1 б) x . 4 = 16 в) 4 . x = 1
2 10 5 25 5
г) 5 . х = 13 д) 8 . х = 3 е) 3 . x = 0
5
4 1
Решение: б) x . 4 = 16 , x = 16 : 4 , x=
16 5
. , x=4 Ако a . x = 1, x = b ,
5 25 25 5 5 b a
25 4
5 1 a b
Проверка: 4 . 4 = 16 защото . = 1.
5 5 25 b a
в) 4 . x = 1, x = 1: 4 , x = 1. 5 , x=5
5 5 4 4
Проверка: 4 . 5 = 1
5 4
3 В купа има няколко круши. Мишо, Гошо и Пешо си ги разделили по- За да намеря
колко круши е
равно и установили, че всеки от тях има по 1 1 круши. Намерете колко имало в купата,
3
круши е имало в купата? трябва да
Решение: Нека означим с х броя на крушите в купата. умножа 1 1 по 3.
1 3
Тогава x : 3 = 1 1 или x = 1 1 . 3 , x = 4 . 3, х = 4.
3 3 3
1
Следователно в купата е имало 4 круши.
102
4 Намерете неизвестното делимо.
Ако x :1 = a , то x = a .
а) x : 2 = 10 б) x : 3 2 = 6 в) x : 1 = 10 b b
5 11 3 11 10
Ако x : a = 1, то x = a .
г) x : 1 = 7 8 д) x : 5 = 1 е) x : 14 = 0 b b
9 8 15
4
5 В кана има 1 L сок. Мая го разделила поравно на няколко свои прия- Ако x : a = 0 , то х = 0.
5 b
тели и установила, че в чашата на всяко дете има по 1 L сок. Колко са
5
приятелите на Мая?
Решение: Нека приятелите на Мая са х. За да намеря кол-
1 ко приятели има
5
Тогава 1 4 : x = 1 , x = 1 4 : 1 , x = 9 . , х = 9. Мая, ще разделя
5 5 5 5 5 1
1 1 4 на 1 .
5 5
Следователно приятелите на Мая са 9.
Неизвестен делител намираме, като разделим
делимото на частното. а : х = c
3 : x = 9 , x = 3 : 9 , x = 3 . 10 , x = 2 ò x=a:c
5 10 5 10 5 9 3 делител
6 Намерете неизвестния делител.
а) 7 : x = 2 б) 10 : х = 12 в) 12 : x = 18 г) 1 : x = 3 д) 2 1 : x = 4 2
5 25 8 7 7
Решение: б) 10 : х = 12, x = 10 : 12 = 10 = 5 г) 1 : x = 3 , x = 1 : 3 , x = 1 . 8 = 8
12 6 8 8 3 3
Покорих още един връх!
Мога да намирам неизвестен множител. Ако х . b = c, то х = c : b.
( )
а) 1 . 6 : 1
3 2 (
б) 2 1 : 5 . 2
12 6 ) в) 2 1 − 3 . 7
3 14 9
г) 2 3 + 1 2 : 20
4 3 27
3 На мястото на ? поставете един от знаците за аритметичните дейст-
a= a.d
вия събиране, изваждане, умножение или деление, за да е вярно. : c a=.d
b d b c b.c
а) 4 ? 9 = 1 б) 9 ? 9 = 1 в) 17 ? 0 = 0
9 4 10 10 18
г) 0 ? 17 = 17 д) 1 ? 1 = 1 е) 5 1 ? 3 = 1
18 18 2 2 3 16
4 Пресметнете по рационален начин.
а) 5 . 10 + 2 . 10
7 11 7 11
б) 3 + 3 . 56
8 7 57 ( )
a+ c .m=a.m+ c .m
b d nb
n d n ( )
в) 55 . 7 + 1 2 . 55
112 9 9 112
г) 1 + 2 : 1
36 5 30 ( )
разпределително
свойство
(
д) 7 + 14 : 7
8 15 40 ) е) 17 : 4 + 3 : 4
35 7 35 7
Решение: г) ( 361 + 52 ) : 301 = ( 361 + 52 ) . 301 = 361 . 301 + 52 . 301 = 56 + 12 = 12 56 И в двата случая
изразите са равни.
( ba − dc ) . mn
5 Сравнете стойностите на изразите.
( )
а) 7 − 3 . 4 и 7 . 4 − 3 . 4
8 16 11 8 11 16 11
= a.m− c .m.
(
б) 10 . 13 − 5 . 13 и 10 − 5 . 13
13 15 8 15 13 8 15 ) b n d n
( )
7 14 5
Решение: Нека намисленото от г-н Хикс число е х. Тогава x : 1 + 3 = 5 3.
7 14 5
2 1
Първо пресмятаме действието в скобите. x : 1 + 3 = 5 3 ,
7 14 5
( )
2 1
28 5
x : 2 + 3 = 5 3 , x : 5 = 28 , x = . , х = 2. Следователно числото,
14 14 5 14 5 5 14
1 1
което си е намислил г-н Хикс, е 2.
104
8 Намерете неизвестното число х, ако х : 17 = 5 . 15 . Неизвестните числа
25 17 13 може да означаваме
Решение: По-лесно ще решим задачата, ако не бързаме да умножаваме
дробите вдясно. освен с буквата х и
с други букви – нап-
= x = 5 . 15 . 17 3 ример с у (игрек), със
17 13 25 13 z (зет), с t (те) и т.н.
9 Намерете неизвестия делител, ако делимото е 3 3 , а частното е разли-
7
ката на числата 5 и 1 .
14 7
Решение: Да означим неизвестния делител със z.
2
3
Тогава 3 : z = − ,5 1 24 : z = 5 − 2 , 24 : z = 3 , z = 24 : 3 ,
7 14 7 7 14 7 14 7 14
8 2
24 14
z = 24 . 14 , z= . .
7 3 7 3
1 1
Следователно z = 16.
10 Синият кит е най-голямото животно на Земята. Ще откриете до колко
метра достига и колко тона приблизително тежи, ако намерите неиз-
вестните числа от равенствата 7 . m = 11 2 и t : 70 = 2 6 .
18 3 7
Открихте ли, че синият кит достига до 30 метра и тежи приблизи-
телно 200 тона?
3.
реципрочното му число е 1.
3 :1 = 8 ( )
А) 1 + 1 . 1
3 6 2 ( )
Б) 1 + 1 : 1
3 6 2
В) ( 1 + 1 ) . 10 Г) ( 1 + 1 ) : 10
8 3
3 6 11 3 6 11
4. 1 : 14 = 14
15 15 15 Най-голямото дърво на света – гигантската
секвоя Генерал Шърман, се намира в Кали-
5. 55 : 11 = 1 . 11 форния, САЩ. Ще откриете колко метра е
20 55 20
височината му, ако намерите неизвестното
12 Намерете реципрочното число на стойността
число в равенството 1 . x = 10 1 + 6 1 .
на израза. 5 2 10
( )
а) 5 . 1 2 : 1 ;
7 5 5 ( )
б) 3 + 3 . 35 ;
7 5 36
3 3
Може да запишем: от 52 = . 52 = 39 L.
4 4
3 Намерете:
а) 2 от 111; б) 3 от 100; в) 1 от 1 1 ; г) 8 от 9 .
3 5 7 13 9 16
4 Колко минути са:
а) 1 h = 60 min
а) 1 от 1 час; б) 2 часа; 1 от 60 min = 1 . 60 = 12 min
5 3
5 5
в) 5 часа; г) 2 1 часа?
12 20 Записваме: 1 h = 12 min.
5
5 Дължината на отсечката AM е 2 от дължината на отсечката 8 cm M
5 A B
AB. Ако AM = 8 cm, намерете дължината на AB.
2 от AB
Решение: 2 от AB е 8. Търсим число по дадена част от него. 5
5
Да означим дължината на AB с x. Тогава 2 . x = 8.
5
Намираме, че x = 8 : 2 = 20. Следователно AB = 20 cm.
5
106
6 Намерете неизвестното число x, ако:
а) 1 от x е 30; б) 7 от x е 63; в) 4 от x е 2;
г) 11 от x е 3 11 .
7 9 5 13 13
7 В клуб по лека атлетика се записали 24 момчета, които са 4 от всички
9
ученици в клуба. Колко ученици ходят в този клуб?
8 Галя иска да направи сладкиш, в който трябва да сложи 75 g шоколад. Лесно е.
Тя има един шоколад от 100 g. Каква част от шоколада трябва да Ще разделим шо-
отчупи Галя? калада на 4 равни
Решение: Да означим с x търсената част. части и ще вземем
Тогава x от 100 = 75, т.е. x . 100 = 75 и x = 75 = 3 . 3 от тях.
100 4
9 Намерете x, ако:
а) x от 12 е 4; б) x от 1414 е 14; в) x от 3 3 е 2; г) x от 15 е 3 .
5 7 14
10 Каква част от 1 min са:
а) 30 s; б) 24 s; в) 45 s; г) 12 s?
107
49
УПРАЖНЕНИЕ
108
6 На шахматен турнир Кирил получил парична награда. Останали
С 1 от наградата той почерпил своите приятели и му останали 120 лв.
6 ( )
5 . x лв.
6
а) Каква част от наградата му е останала?
б) Колко лева е получил Кирил? Похарчил
( )
Решение: а) Цялата награда е 1. 1 . x лв.
1 1 120 лв.
Кирил е похарчил от наградата. 6 6
6
Останали са 1 – 1 = 5 части от наградата.
6 6 х лева е наградата.
б) Нека наградата на Кирил е x лв. Тогава останалите пари са 5 от x.
6
5 5
Получаваме, че . x = 120 лв. Следователно x = 120 : = 144 лв. е
6 6
наградата на Кирил.
7 Автомобилен паркинг има два етажа, като 2 от местата
3
се намират на първия етаж. Семейството на Симеон
паркирало на втория етаж и той преброил, че местата за
автомобили там са 42. Колко са местата на този паркинг?
Прекопани Останали
8 Един ден стопанин прекопал 3 от градината си, а на 3
8 I ден 1− 3 = 5
8 8 8
другия ден прекопал 8 от останалата част. Каква част
15 8 .5=1 5−1 = 7
от градината е останала непрекопана след втория ден? II ден
15 8 3 8 3 24
110
в) колко лева е приходът от продадените билети;
г) каква част от билетите не са продадени, ако салонът разполага с 350
места? 60
Решение: а) Броят на продадените билети по 30 лв. е 1 . 300 = 60 , а
5
100 1
2
броят на билетите по 15 лв. е . 300 = 200.
3
1
б) I начин: Броят на продадените билети по 10 лв. е 300 – (60 + 200) = 40.
2
40
Тогава те са = 2 от всички продадени билети.
300 15
15
( )
II начин: 1 − 1 + 2 = 1 − 13 = 2 от всички продадени билети.
5 3 15 15
в) Приходът от билетите е 60 . 30 + 200 . 15 + 40 . 10 = 1800 + 3000
+ 400 = 5200 лв. 1
50
г) Не са продадени 350 – 300 = 50 билета. Те са = 1 част.
350 7
7
5 При сушене ябълките губят 17 от масата си. За коледния ошав на ба-
20
бата на Ани ще ѝ трябват 330 g сушени ябълки. Колко килограма прес- хg
ни ябълки трябва да изсуши?
Решение: Да означим с х необходимите пресни ябълки. Ябълките губят
от масата си. Тогава сушените ябълки са 1 − 17 = 3 от масата на прес-
ните ябълки. 20 20
3 от х = 330 g, 3 . x = 330
20 20
3 20
Следователно х = 330 : = 330 . = 2200 g.
20 3
330 g
Необходимите пресни ябълки са 2200 g = 2 kg 200 g.
3 от х
20
Път до
В Подготовка Други 1 денонощие има
Дейност Сън училище и
училище на уроците занимания 24 часа.
обратно
1 час има 60
Време 8 часа ☼ ☼ 4 часа 5 1 часа минути.
5
111
51
ОБОБЩЕНИЕ. АЗ СЕ ОЦЕНЯВАМ
Мога да:
" умножавам обикновени дроби; 1
a . b = a .b Не бързайте да 18 . 7 = 18 . 7 = 7
c c 54 54 3
умножавате. 1 9
3
Първо направете
= 1.3 = 3
6 45
(c ≠ 0) възможните сък- .
35 36 7 . 2 14
ращения. 7 6
a. c = a .c
17 . 0 = 0 9 .1= 9
b d b.d
20 11 11
(b ≠ 0, d ≠ 0)
a .0=0 a .1= a 1 3=
. 4 7=
. 4 1
b b b 4 21 4 21 3
Вярно ли е равенството
" умножавам смесени числа, като: 1 1
– първо ги превръщам в обикновени дроби; 3 2
– умножавам получените дроби. 2 . = 21 ?
4 9 6
2 3
( ba − dc ) . mn = ba . mn − dc . mn
3 Пресметнете по рационален начин.
а) 4 . 14 + 25 . 4
13 27 27 13 (
б) 45 − 81 . 4
28 56 9 ) в) 5 . 1 + 4 . 7 + 7
9 5 9 35 17
" деля обикновени дроби; 4 : 16 = 4 . 21 = 3
Делението свеждаме до умножение на делимото 49 21 49 16 28
с реципрочното число на делителя. 5 : 55 = 5 . 7 = 7
7 1 55 11
a : c = a . d (b ≠ 0, c ≠ 0, d ≠ 0) 9 : 18 = 9 . 1 = 1
b d b c 26 26 18 52
112
" деля смесени числа, като;
– първо ги превръщам в обикновени дроби; 3 1=: 1 1 16
= : 16 16 . 15 = 3
– деля получените дроби. 5 15 5 15 5 16
4 Пресметнете частното.
а) 4 : 6 б) 18 : 2 в) 48 : 24 г) 18 : 27 д) 1 7 : 5
7 7 9 50 8 6
5 Пресметнете стойността на израза.
а) 12 : 4 – 4 б) 15 . 7 + 2 1 : 7
15 5 5 7 5
в) 1 : 7 + 1 : 7
24 9 18 9 (6 12 )
г) 1 + 5 : 2 1
3
6 Намерете x, ако:
а) 9 . x = 45;
25
б) 1 : x = 2 2 ;
4 5
в) x : 7 = 9 . 17 ;
9 7 . 12 ( 13 )
г) 24 . 5 : x = 12 .
13
Стойността на израза 5 2 – 2 . 1 е:
3 3 4
4. 100/1
А) 5 1 Б) 5 1 В) 5 Г) 16
4 2 4 6
6.
( )
Ако x : 2 +
2
3
= 21 , то x е равно на:
90
104/7
А) 17 Б) 28 В) 21 Г) 2 7
45 45 240 45
В магазин има 300 футболни топки. След коледна разпродажба
останали 75 топки. Каква част от топките са продадени?
7. 107/8
А) 1 Б) 3 В) 5 Г) 7
4 4 12 12
114
lV ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ
Съвременният запис 6 0 2 1 52 13 84
на десетичната дроб
с десетична запетая Ето как холандският мате-
или с точка е предло- матик Симон Стевин, който
жен от шотландския през 1585 г. за първи път
математик Джон въвежда десетични дроби
Непер през 1617 г. в Европа, е записал дробта
6,2518.
В медицината е известно, че
„великанът“ сред мик-
робите е с размер 0,1 mm,
а най-големият вирус има
размер 0,0000016 mm. Като
сравняват размерите им,
учените определят причи-
нителя на заболяването и
разбират коя е болестта.
Десетични дроби
" четене, писане, сравняване
" изобразяване върху числов лъч
Закръгляване на десетични дроби
Събиране и изваждане на десетични дроби
Умножение и деление на десетични дроби
Безкрайна периодична десетична дроб
Процент
Проста лихва
Четене и интерпретиране на данни,
зададени с таблици и диаграми
52
ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ.
ЧЕТЕНЕ И ЗАПИСВАНЕ НА ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ
1 Запишете в:
а) дециметри – 1 cm; 4 cm; 12 cm; б) левове – 1 ст.; 15 ст.; 169 ст.;
в) килограми – 1 g; 25 g; 1755 g.
Решение:
1 dm
а)
1 cm
1 dm = 10 cm
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 1
1 cm = 10 dm
A B
C D
1 cm = 1 dm, 4 cm = 4 dm, 12 cm = 12 dm = 1 2 dm
10 10 10 10
б) = + + ... +
в) 1 kg
= 1g + 1g + ... + 1g
1 kg = 1000 g
1000 1
1g= kg
1 25 1000
1g= kg, 25 g = kg, 1755 g = 1755 kg = 1 755 kg
1000 1000 1000 1000
1, 1 , 1 , 1 ,
Дробите ... се наричат десетични дробни разрeди и може да се запишат:
10 100 1000 10000
1 = 0,1 1 = 0, 01 1 = 0, 001 1 = 0, 0001
10 100 1000 10000
116
Числото 1 69 е представено като сбор от 1 единица, 6 десети и 9 стотни.
100
цяла
Може да запишем: част 1 , 69 дробна
част Четем: 1 цяло и 69 стотни.
десетична
запетая
1 755 kg = 1 + 700 + 50 + 5 = 1 +
7 00 50
+ + 5 = 1+ 7 + 5 + 5
1000 1000 10 00 100 0 1000 10 100 1000
Числото е представено като сбор от 1 единица, 7 десети, 5 стотни и 5 хилядни.
Може да запишем: 1,755 Четем: 1 цяло и 755 хилядни.
118
6 Сравнете числата:
а) 6,2 и 10,2; б) 20,43 и 12,75; в) 2,53 и 2,58; г) 4,85 и 4,8.
Решение:
а) 6,2 < 10,2, защото 6 < 10. б) 20,43 > 12,75, защото 20 > 12.
в) 2,53 < 2,58, защото 53 стотни < 58 стотни. г) 4,8 = 4,80 и 4,85 > 4,80, защото 85 стотни > 80 стотни.
7 На мястото на всяка звездичка поставете подходяща цифра така, че да
е вярно.
а) 1,37 > *,37 б) 5,52 > 5,*9 в) 4,32* > 4,322 г) 6,78*9 < 6,78*1
20,58 < 2*,17 9,*0 < 9, 31 7,0*5 > 7,05 52,2*3 < 52,2*3
8 Върху девет картончета под числото е написана буква. Подредете картонче-
тата така, че числата да са в низходящ ред. Прочетете получените две думи.
9,002 1,666 2,2 0,16 1,606 3,002 16,6 2,02 1,66
И В Л Ч Ъ С Ч О Л
9 На чертежа върху числовия лъч последователно са нанесени 10 еди-
нични отсечки и всяка от тях е разделена на 10 равни части.
О 0,6 1,3 A 3,5 B 5,8 C E
î î î î î î î î î
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
119
54
УПРАЖНЕНИЕ
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
б) Между кои две естествени числа ще се изобрази числото 8,27?
в) Кои естествени числа ще се изобразят между числата 8,4 и 10,1?
11 Подредете числата 6,29; 6,032; 6,7; 2,99; 6,72, като започнете от най-мал-
кото. Широкото разпрос-
Решение: Изравняваме броя на цифрите в дробната част на числата транение на десетич-
и получаваме: ните дроби в Европа
6,290; 6,032; 6,700; 2,990; 6,720. започва след излиза-
Може да ги подредим по-лесно, като първо сравняваме целите им части. нето на малка книга,
При равни цели части подреждането продължава, като сравняваме десе- наречена „Десета-
тите. При равни десети продължаваме, като сравняване стотните, и т.н. та“, на холандския
математик, физик и
2,990; 6,032; 6,290; 6,700; 6,720
инженер Симон Сте-
2<6 0<2 2<7 0<2
вин (1548 – 1620).
цели части десети десети стотни
През 1585 г. в нея той
12 Дадени са дробите 3,940; 0,876; 5,2394; 0,5666; 0,413; 9,401; 0,2845; дефинира десетични-
1,6985. От тях изберете само тези, на които цифрата на десетите е чет- те дроби и агитира
но число, на стотните – нечетно число, а на хилядните е число, кратно за всеобщото им из-
на 3. Подредете избраните числа, като започнете от най-голямото. ползване.
Решение: Първо избираме дробите с цифра на десетите 0, 2, 4, 6 или 8.
0,876; 5,2394; 0,413; 9,401; 0,2845; 1,6985
î î î
0,876; 5,2394; 0,413; 1,6985 с цифра на стотните 1, 3, 5, 7 или 9
î î î
0,876; 5,2394, 0,413
5,2394 > 0,876 > 0,413
Когато заменим числото 338 153 с числото 338 000, казваме, че сме
го закръглили с точност до хилядите. Числото 338 000 се нарича
приближена стойност (приближение) на числото 338 153 с точност до Може да закръгля-
хилядите. Приближение на 368 983 с точност до хилядите е 369 000. ваме с точност до
Ако цифрата на стотиците е 0, 1, 2, 3 или 4, то цифрата на хилядите произволен разред,
не се променя и всички цифри след нея се заменят с нули (200 2 71 като гледаме циф-
≈ 200 000). Ако цифрата на стотиците е 5, 6, 7, 8 или 9, то към цифра- рата на разреда вдяс-
та на хилядите се прибавя 1 и всички цифри след нея се заменят с 0 но от него.
(1 204 6 85 ≈ 1 205 000).
122
стотните (0,01). Приближената стойност на 3,465 е 3,47, т.е. 3,465 ≈ 3,47.
Руми трябва да плати 3 лв. 47 ст.
В редица задачи от практиката често се налага закръгляване на десе-
тични дроби (използване на техни приближени стойности). В зави-
симост от задачата закръгляването става с точност до цяло число (до
единици), до десети, до стотни и т.н.
Например: Ако с десетичната дроб се изразяват килограми и грамове,
тя се закръглява с точност до хилядните.
123
56
СЪБИРАНЕ НА ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ
1 Яна купила от магазин ябълки за 3,46 лв. и круши за 4,52 лв. Колко
лева общо е платила Яна за плодовете?
Решение: За да намерим стойността на покупката, трябва да съберем
десетичните дроби 3,46 и 4,52. Записваме:
+ 43,, 52
46
3,46 = 3 единици + 4 десети + 6 стотни
+ 4,52 = 4 единици + 5 десети + 2 стотни
7, 98
7,98 = 7 единици + 9 десети + 8 стотни
Яна e платила 7,98 лв.
2 От две селища A и B тръгнали един срещу друг велосипедист и мото-
рист. Когато се срещнали, велосипедистът бил изминал 22,5 km, а мо-
тористът – 85,75 km. Колко километра е разстоянието между селищата
A и B?
22,5 km 85,75 km
A C B
Решение: Разстоянието между A и B ще намерим, като намерим сбора
AC + CB = 22,5 + 85,75.
Стот. Дес. Ед. , Дeсети Стотни 1
2 2 , 5 0 22,50
+ + 85,75 12 Ще изравня броя
8 5 , 7 5 на цифрите в
1 10 7 + 1 , 12 5 108,25 дробните части.
1 0 8 , 2 5 22,5 = 22,50
Разстоянието между A и B е
108,25 km = 108 km 250 m.
Десетични дроби се събират, като се подредят една под друга (…, Ако е необходимо,
десетици под десетици, единици под единици, десетична запетая изравняваме броя
под десетична запетая, десети под десети, стотни под стотни, …) на цифрите в дроб-
и се приложат правилата за събиране на естествени числа. ните части.
3 Намерете сбора.
а) б) в) г) + 236, 7 д) + 4, 786 в) 1 1
+ 228,,89
00 + 12, 43
+ 15, 32
45, 3 5, 64 12,430
4, 45 22, 885 + 22,885
4 Съберете. 35,315
а) 2,3 + 1,4 б) 2,9 + 0,1 в) 5 + 2,6 г) 36,7 + 4
72,81 + 12,17 27,37 + 23,13 0,1 + 12,36 18,125 + 9,79
5,127 + 8,032 9,271 + 9,539 8,23 + 999,9 8,23 + 9,999
5 Асен купил от магазина сирене за 5,87 лв. и колбаси за 6,55 лв. Колко
лева трябва да плати? Ако има в себе си 13 лв., ще му стигнат ли пари-
те за покупката?
11 11
6 Намерете сбора 45,689 + 4,848 и го закръглете с точност до:
45,689 а) 50,537 ≈ 50,54
а) стотните; б) десетите; в) единиците. + 4,848 (7 > 5)
50,537
124
7 Към сбора на числата 73,2475 и 102,76 прибавете числото 97,217.
125
57
РАЗМЕСТИТЕЛНО И СЪДРУЖИТЕ ЛНО СВОЙСТВО
НА ДЕЙСТВИЕТО СЪБИРАНЕ
1 Пресметнете и сравнете сборовете a + b и b + a, ако:
а) a = 7,4 и b = 3,64; б) а = 12,345 и b = 17,755.
Решение:
a) a + b = 7,4 + 3,64 = 11,04 б) a + b = 12,345 + 17,755 = 30,100
b + a = 3,64 + 7,4 = 11,04 b + a = 17,755 + 12,345 = 30,100
3 Иван купил от магазина кашкавал за 6,89 лв., маслини за 8,48 лв. и сок
за 2,11 лв. Колко лева трябва да плати за покупката? Ще му стигнат ли
парите, ако е имал 18 лв.?
Решение: Трябва да намерим сбора 6,89 + 8,48 + 2,11.
Аз първо
11 1
пресметнах сбора
6,89
6,89 + 2,11 = 9
+ 8,48
и лесно намерих,
2,11
че 9 + 8,48 = 17,48.
17,48
Иван трябва да плати 17,48 лв. Тъй като 17,48 < 18, парите ще му стигнат.
4 0,34 8,52 2,81 0,66 2,48 0,94
12,06 5,19
Групирайте дадените картончета по две от различни цветове така, че
сборът на десетичните дроби върху тях да е равен на естествено число.
Запишете получените сборове.
5 Като използвате свойствата на събирането, пресметнете по рациона-
лен начин.
а) 13,4 + 7,64 + 6,6 б) 1,27 + 5,63 + 4,37 в) 78,01 + 13,29 + 12,99 + 1,61
16,88 + 23,8 + 0,2 2,35 + 7,75 + 2,25 5,9 + 4,234 + 10,1 + 0,766
Решение:
а) 13,4 + 7,64 + 6,6 = (13,4 + 6,6) + 7,64 = 20 + 7,64 = 27,64
16,88 + 23,8 + 0,2 = 16,88 + (23,8 + 0,2) = 16,88 + 24 = 40,88
в) 78,01 + 13,29 + 12,99 + 1,61 = (78,01 + 12,99) + (13,29 + 1,61) = 91 + 14,9 = 105,9
5,9 + 4,234 + 10,1 + 0,766 = (5,9 + 10,1) + (4,234 + 0,766) = 16 + 5 = 21
126
А B C D
6
7,1 cm 9,85 cm 5,9 cm
Разместително Съдружително
a+b=b+a (a + b) + c = a + (b + c) = a + b + c
Прилагам свойствата на събирането, за да смятам по-бързо.
127
58
УПРАЖНЕНИЕ
1 Вярно ли са намерили сбора 5,346 + 45,2 Ива и Иван? Обосновете от-
говора си.
Ива Иван Аз мисля, че сбо-
рът и на двама-
5,346 5,346
та е грешен.. Ива
+ 45,2 + 45,2
е намерила сбора
579,8 98,66
534,6 + 45,2.
А ти как мис-
2 Извършете събирането. лиш?
а) 9,5 + 12,4 б) 5,063 + 13,237 в) 2,67 + 3,4 + 3,03
г) 127,5 + 73,85 + 6,65 д) 0,89 + 10,47 + 2,11
3 Запишете четири числа, първото от които е 7,77, а всяко следващо е с
0,01 по-голямо от предходното. Пресметнете сбора на първото и чет-
въртото.
4 Пресметнете стойността на израза а + 5,68 за а = 3,1; 13,32; 23,429; Ако се увеличи едно-
33,322. то събираемо, сборът
Решение: 3,1 13,32 23,429 33,322 също се увеличава.
+ 5,68 + 5,68 + 5,68 + 5,68
8,78 19,00 29,109 39,002
Събираемо: 3,1 < 13,32 < 23,429 < 33,322
Сбор: 8,78 < 19 < 29,109 < 39,002
5 Без да извършвате събирането, сравнете сборовете.
а) 7,25 + 4,5 и 9,52 + 4,5 б) 8,9 + 4,125 и 4,125 + 8,9
в) 0,99 + 5,001 и 0,99 + 5,01 г) (12,12 + 1,5) + 17,56 и 12,12 + 17,56 + 2,16
2,84 ?
6 Намерете пропуснатите числа в схемата и запишете двата израза, с
които се намира числото, скрито под А.
С кой от тези изрази пресмятанията се извършват по-лесно? + 3,47 + 3,47
128
59
ИЗВАЖДАНЕ НА ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ
1 Мария имала панделка, дълга 5,78 m. За да опакова подарък за прия-
телката си, тя отрязала 1,2 m от нея. Колко метра панделка са ѝ остана-
ли?
Решение: За да намерим колко метра панделка са ѝ останали, трябва
да извадим десетичните дроби 5,78 и 1,2. Първо да изравним броя на
цифрите в дробните им части: 1,2 = 1,20 Записваме: 5,78
5,78 = 5 единици + 7 десети + 8 стотни ¯ 1,20
¯ 1,20 = 1 единица + 2 десети + 0 стотни 4,58
4,58 = 4 единици + 5 десети + 8 стотни
Останалата панделка е дълга 4,58 m.
2 Димитър си купил сандвич и сок, за които платил общо 3,44 лв. Той
видял, че цената на сандвича му е 2,25 лв. Каква е цената на сока?
Решение: За да намерим цената на сока, трябва да извадим от платената
сума цената на сандвича: 3,44 лв. – 2,25 лв.
Да подредим по разреди както при събиране на десетични дроби.
Десетични дроби се изваждат, като се подредят една под друга (…, Ако е необходимо,
десетици под десетици, единици под единици, десетична запетая изравняваме броя
под десетична запетая, десети под десети, стотни под стотни, …) и на цифрите в дроб-
се приложат правилата за изваждане на естествени числа. ните части.
11,4 cm
8 Петър си купил книга за 8,89 лв. и тетрадка за 2,70 лв. Колко лева са му
върнали, ако е платил с банкнота от 20 лв.?
Решение: 8,89 + 2,70 = 11,59 лв. струва покупката.
20,00 – 11,59 = 8,41 лв. са му върнали.
Пресметнахме израза 20 – (8,89 + 2,70).
10 Стойността на израза 43,07 – (12,576 + 4,024) е: 13 Домакиня платила с банкнота от 100 лв. по-
А) 26,07 Б) 27,01 купка на месо на стойност 11,76 лв., на сладки
В) 26,47 Г) 33,67 за 6,84 лв. и на зеленчуци за 6,59 лв. Колко
лева ресто е получила?
130
60
СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ.
НАМИРАНЕ НА НЕИЗВЕСТНО СЪБИРАЕМО,
УМАЛИТЕЛ И УМАЛЯЕМО
1 Намерете разликите и направете проверка.
а) б) − 9, 57 в) 142, 817 г) −153, 374
− 58, 47 − 39, 705
23, 33 4, 68 53, 485
2 Пресметнете, като предварително изравните знаците след десетичната
запетая.
а) 5, 705 б) + 12, 9 в) − 18, 24 г) − 4,1 д) − 12
− 0, 55 9, 35 9,123 0,183 8, 34
3 Пресметнете. Какви изводи може да направите?
а) 21,53 + 14,13 б) 88,7 – 53,27 в) 100,7 – 53,27
20,03 + 14,13 67,5 – 53,27 100,7 – 41,27
18,53 + 14,13 56,3 – 53,27 100,7 – 29,27
4 Обиколката на триъгълник е 18,47 dm. Две от страните му имат дължи-
ни 8,2 dm и 4,3 dm. Колко дециметра е дължината на третата страна?
Решете задачата с помощта на числов израз.
5 Пресметнете.
Ако в израза
а) 182,56 – 56 + 0,44 б) (125,783 – 111,783) – 12,07 няма скоби, из-
в) 12,5 – 4 – 0,68 г) 12,5 – (4 – 0,68) вършвам дейст-
д) 18,321 + 3,379 – 19,9 е) (7,85 – 3,18) – 3,07 вията по реда на
6 а) Кое число трябва да прибавите към 10,65, за да получите 15,9? записването им.
б) От кое число трябва да извадите 15,9, за да получите 5,25?
в) Кое число трябва да извадите от 10,65, за да получите 5,25?
Решение: Да означим търсеното число с x. Тогава:
а) 10,65 + x = 15,9; В това равенство х е неизвестно събираемо.
б) x – 15,9 = 5,25; В това равенство x е неизвестно умаляемо.
в) 10,65 – x = 5,25. В това равенство x е неизвестен умалител.
Неизвестно събираемо
Ако 10,65 + x = 15,9, то x = 15,9 – 10,65 x = 5,25
Неизвестно умаляемо
Ако x – 15,9 = 5,25, то x = 15,9 + 5,25 x = 21,15
Неизвестен умалител
Ако 10,65 – x = 5,25, то x = 10,65 – 5,25 x = 5,4
7 Две бригади трябвало да поставят маркировка на част от шосе с дъл-
жина 15 km 900 m. Когато едната бригада поставила маркировка на
4,75 km, а другата, която работила срещу нея – на 5,9 km, решили ос-
таналата част от пътя да довършат следващия ден. Колко километра са
останали за следващия ден?
Решение: Първо трябва да изразим цялото разстояние в километри:
15 km 900 m = 15,9 km.
131
15,9 km
A 4,75 km B x C 5,9 km D
Да означим дължината на отсечката BC с x. Тогава получаваме:
4,75 + x + 5,9 = 15,9.
Използваме свойствата на събирането: (4,75 + 5,9) + х = 15,9
10,65 + x = 15,9
x = 15,9 – 10,65
x = 5,25. За следващия ден са останали 5,25 km.
8 Намерете неизвестното число x.
а) x + 72,123 = 100,21 б) 12,8 + x = 17
в) 5,14 = 2,8 + x г) 18,4 + x = 30,2 – 2, 29
д) x – 8,9 = 12,42 е) 21,75 – x = 4,5 + 8,25
9 а) Умаляемото е 100,29, а умалителят е 48,9. а) умаляемо 9 9 10
Намерете разликата. 10 0,2 9
б) Умаляемото е 69,78, а разликата е 53,25. 100,29 – 48,9 = x – 4 8,9 0
Намерете умалителя. 5 1,3 9
в) Намерете число, което, събрано с 19,99, дава сбор 42,5. умалител разлика
10 За коя стойност на y изразът:
а) 15,84 + y е равен на 40,12;
б) y – 7,85 е равен на 14,13;
в) 52,14 – y е равен на сбора 5,9 + 25,09?
132
61
УПРАЖНЕНИЕ
1 Пресметнете.
а) 0,56 + 5,64 + 56,4 б) (12,3 + 8,73) – 15,4
в) (34 – 17,28) – (10,23 + 2,77) г) 9,8 + (80 – 25,73) – 32,07
2 Намерете стойността на a + b – c, ако а = 12,34; b = 7,5 + 3,45
и c = 27,1 – 25,76.
3 По дадената схема съставете израз и пресметнете стойността му.
а) б)
12,3 + 3,83 15,4 – 4,94
? + 5,47 12 – ?
? ?
133
62
ОБОБЩЕНИЕ.АЗ СЕ ОЦЕНЯВАМ
Мога да събирам и изваждам десетични дроби, При необходимост изравнявам броя на циф-
като внимавам да ги подредя правилно. рите в дробната част.
Проверка: 1 1 • • 9 10
+ 231,, 706
425 − 70,, 993
800
+ 60,, 807 7, 208 18 7 0 0
− 9,, 27 7
993 + 1, 500
25,131 6, 807 7, 800 6, 009 9, 423
14, 717
6 Пресметнете.
а) 1,451 + 6,633 б) 8,78 – 1,75 в) 2,125 + 9,863 + 2,775
11,87 + 32,783 17,23 – 4,247 (10,78 – 7,9) + 7,123
7 Намерете x, ако:
а) 5,73 + x = 15,07; б) x – 3,128 = 1,88; в) 12,37 – x = 9,09.
134
Аз се оценявам
Ако сте сгрешили,
Условие вижте
стр./зад.
На задачи 1 – 9 напишете в тетрадките си буквата на верния отговор.
10. Подредете числата 5,19; 5,032; 5,6; 3,99; 5,62, като започнете от най-мал- 121/11
кото.
Стопанин набрал от зеленчуковата си градина 7 kg 300 g домати, 5,5 kg
11. чушки и 5 kg 700 g краставици. Колко килограма зеленчуци общо е 126/3
набрал?
Иван купил шоколад за 1,68 лв., кутия бонбони, която струва с 5,81 лв.
13. повече от шоколада, и сок за 2,25 лв. Колко лева са му върнали, ако е 127/7 и 130/8
платил с банкнота от 20 лв.?
135
63
УМНОЖЕНИЕ НА ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ
С ЕСТЕСТВЕНО ЧИСЛО
1 Земен участък има форма на квадрат със страна 10,6 m. Колко метра
ограда са необходими, за да се загради този участък?
Решение: Квадратът има четири равни страни и дължината на оградата
можем да намерим, като намерим сбора:
10,6 m + 10,6 m + 10,6 m + 10,6 m = 42,4 m. Виждам, че
Сборът на равни събираеми можем да запишем като произведение: 106 . 4 = 424, а
10,6 . 4 = 42,4. 10,6 . 4 = 42,4.
í í
1 цифра 1 цифра
Необходими са 42,4 m ограда.
2 Ваня купила 3 kg ябълки на цена 1,89 лв. за килограм. Колко лева е
платила?
Решение: Можем да превърнем левовете в стотинки: 1,89 лв. = 189 ст.
Тогава покупката ще струва: 189 ст. . 3 = 567 ст. = 5,67 лв.
Получихме: 1,89 . 3 = 5,67
í í
189 . 3 1, 89 . 3
Записваме:
2 цифри 2 цифри 567 5, 67
Ваня е платила 5,67 лв.
3 Намерете число, което е 23 пъти по-голямо от дробта 4 .
1000
Решение: 4 . 23 = 4 . 23 = 92 . Като запишем обикновените дро-
1000 1000 1000
би с десетични, получаваме 0,004 . 23 = 0,092.
4 Намерете произведенията.
а) 3,23 . 12 б) 0,069 . 7 в) 0,008 . 18 г) 5,65 . 14
Решение:
а) 3, 23 . 12 б) 0, 069 . 7 в) 0, 008 . 11 = 0, 088 г) 5, 65 . 14 = 79,1
2260
+ 646 0, 483 +
323 565
38, 76 79, 10
5 Запишете четири числа, първото от които е 15,2, а всяко следващо е два
пъти по-голямо от предходното.
6 Намерете произведенията.
а) 29,8 . 1 б) 0,345 . 8 в) 0,003 . 7
23,23. 5 2,119 . 29 0,01 . 22
12,03 . 10 1,273 . 100 0,005 . 1000
136
7 Косатката достига дължина 7 m. Дължината на кашалота е 2,85 пъти
повече. Колко е дължината на кашалота, закръглена с точност до еди- 2, 85 . 7
ниците? 19, 9 5 m ≈ 20 m
8 Сашо купил 3 кисели млека по 0,85 лв. и 5 хлебчета по 0,19 лв. Колко
лева е похарчил? Колко лева са му върнали, ако е дал 10 лв.?
Решение: 0,85 . 3 + 0,19 . 5 = 2,55 + 0,95 = 3,50 лв. е похарчил.
10 – 3,50 = 10,00 – 3,50 = 6,50 лв. са му върнали.
Редът на извършване на действията с десетични дроби е същият
както при естествените числа:
" най-напред действията в скобите (ако има такива);
" след това умножение и деление в реда на записването им;
" накрая събиране и изваждане в реда на записването им.
3 цифри 1, 93 . 21 2 цифри
0, 007 . 12 193
+386
0, 084
3 цифри 40, 53 2 цифри
1 Петко купил 370 g сирене по 8,90 лв. за килограм. Колко лева е платил?
Решение: Първо трябва да превърнем грамовете в килограми:
370 g = 370 kg = 37 kg; 8,90 лв. = 8 90 лв. = 8 9 лв.
1000 100 100 10
За да намерим колко струва сиренето, трябва да умножим килограмите
по цената за 1 килограм, т.е.:
Записваме:
37 . 8 9 = 37 . 89 = 37 . 89 = 3293 = 3 293 лв. 0,37 . 8,9
100 10 100 10 1000 1000 1000 333
+ 296
Записваме обикновените дроби в равенството с десетични и получаваме
0,37 . 8,9 = 3,293 3,293
í í í
2 цифри + 1 цифра = 3 цифри
Тъй като 1 лв. = 100 ст., цените се закръгляват с точност до стотните (0,01).
3,293 ≈ 3,29
Петко е платил 3 лв. 29 ст.
2 Намерете число, което е 2 3 пъти по-голямо от числото 5 . Запи-
10 1000
шете с десетични дроби.
Решение: 5 . 2 3 = 5 . 23 = 5 . 23 = 115
1000 10 1000 10 10 000 10 000
Записваме обикновените дроби в равенството с десетични и получаваме
0,005 . 2,3 = 0,0115
5 . 23 = 115
í í í
0,005 . 2,3 = 0,0115
3 цифри + 1 цифра = 4 цифри
3 Намерете произведенията.
а) 0,5 . 0,2 б) 4,52 . 0,9 в) 0,8 . 0,1
1,4 . 1,5 3,21 . 1,2 12,12 . 0,05
12,3 . 2,2 2,43 . 2,3 1,001 . 5,06
Решение:
в)
0, 8 . 0, 1 12, 12 . 0, 05 1, 001 . 5, 06 Лесно е.
0, 08 0, 6060 = 0, 606 6006 Само трябва
+ 5005 правилно да пос-
5, 06506 тавя десетична-
та запетая.
4 Проверете с калкулатор равенството 1488 . 25 = 37 200.
Пресметнете устно.
а) 14,88 . 25 б) 14,88 . 2,5
в) 1,488 . 0,25 г) 0,1488 . 0,25
138
5 Намерете число, което е:
а) 2 пъти по-голямо от 2,75; б) 2,5 пъти по-голямо от 1,14;
в) 1,25 пъти по-голямо от 0,8; г) 4,8 пъти по-голямо от 4,8.
6 Панделка е разрязана на две части. Дължината на едната част е 3,4 m,
а на другата – 2,5 пъти повече. Намерете първоначалната дължина на
панделката.
7 Митко купил 0,240 kg шунка по 9,30 лв. за килограм и 0,350 kg кашка-
вал по 10,80 лв. за килограм. Колко лева е похарчил? Колко лева са му
върнали, ако е дал 50 лв.?
Решение: 0,240 . 9,30 = 0,24 . 9,3 = 2,232 ≈ 2,23 лв. за шунката
0,24 . 9,3 0,35 . 10,8
0,350 . 10,80 = 0,35 . 10,8 = 3,78 лв. за кашкавала
2,23 + 3,78 = 6,01 лв. общо за покупките + 72 + 280
50 – 6,01 = 50,00 – 6,01 = 43,99 лв. 216 35
Върнали са му 43 лв. 99 ст. 2,232 3,780
Запишете решението с израз.
Когато работим с цени, резултатите трябва да се закръгляват с точност
до стотните (0,01). Касовите апарати закръгляват цените с точност 5,275 лв. ≈ 5,28 лв.
до 0,01. = 5 лв. 28 ст.
139
65
РАЗМЕСТИТЕЛНО И СЪДРУЖИТЕЛНО СВОЙСТВО
НА ДЕЙСТВИЕТО УМНОЖЕНИЕ
1 Пресметнете. Първо извършваме
а) 2,45 . 1,2 + 1,9 . 0,2 б) 8,01 . 0,1 – 9,2 . 0,01 умножението и след
в) 18,29 + 1,71 . 0,2 г) 10,05 – 2,05 . 2,5 това събирането и из-
Решение: важдането.
а) 2,45 . 1,2 + 1,9 . 0,2 = 2,94 + 0,38 = 3,32 2, 45 . 1, 2 1, 9 . 0, 2
+ 490 0, 38
245
2, 940
г) 10,05 – 2,05 . 2,5 = 10,05 – 5,125 = 4,925 2, 05 . 2, 5
2 Сравнете произведенията. 1025
+ 410
а) 2,4 . 1,15 и 1,15 . 2,4 б) 0,209 . 5,2 и 5,2 . 0,209
5,125
Решение: а) 2, 4 . 1,15 = 2, 76 1,15 . 2, 4 = 2, 76
120 460
+ 24 + 230
24 2, 760
2, 760
2,4 . 1,15 = 1,15 . 2,4
За десетичните дроби е в сила разместителното свойство на умно-
а.b=b.a
жението.
140
6 Пресметнете 12,3 . x, ако x = 2; x = 3,1; x = 5,12.
Ако b > 1,
Сравнете произведението с множителя 12,3.
то a . b > a.
Решение: 12,3 . 2 = 24,6 12,3 . 3,1 = 38,13
24,6 > 12,3 123 38,13 > 12,3
+ 369
38,13
7 Пресметнете 2,3 . x, ако x = 0,6; x = 0,9; x = 0,11.
Сравнете произведението с множителя 2,3. Ако b < 1,
то a . b < a.
Решение: 2,3 . 0,6 = 1,38 1,38 < 2,3
2,3 . 0,9 = 2,07 2,07 < 2,3
2,3 . 0,11 = 0,253 0,253 < 2,3
Разместително Съдружително
a.b=b.a (a . b) . c = a . (b . c) = a . b . c
Прилагам свойствата на действие умножение, за да смятам по-бързо.
25 . 0,8 . 0,4 . 12,5 = (25 . 0,4) . (0,8 . 12,5) = 10,0 . 10,00 = 100
141
66
УПРАЖНЕНИЕ
1 Пресметнете устно.
а) 0,3 . 4 б) 0,2 . 1 в) 0,7 . 0,3 г) 0,15 . 0,4
5 . 0,6 3,4 . 0 1,2 . 0,2 0,3 . 0,12
2 Къде трябва да се постави пропуснатата десетична запетая в произве-
дението?
а) 36,2 . 141 = 51 042 б) 0,362 . 1,41 = 51 042
в) 362 . 0,141 = 51 042 г) 0,362 . 0,141 = 51 042
3 Сравнете произведенията.
а) 0,8 . 0,8 и 0,008 . 8 б) 0,33 . 6,5 и 3,3 . 0,65
в) 0,072 . 0,4 и 7,2 . 0,04 г) 10,09 . 2,3 и 1,009 . 230
4 Пресметнете произведенията. Ако последователно замените получе-
ните числа със съответната им буква от фигурките вдясно и ги запише-
те на един ред, ще получите името на широколистно дърво.
142
10 Извършете действията.
а) (21,5 – 21,05) . (1,25 – 0,75) б) (5,3 + 4,07) . (2,2 – 0,3)
в) (18 – 16,9) . 2 + 3,3 + 4 . 7,2 г) 3,4 . 2,5 – 3,04 . 2,5 + 0,06
11 Шофьор заредил на бензиностанция автомобила си с 28,5 литра бен-
зин на цена 1,93 лв. за литър. Колко лева са му върнали, ако е платил с
банкнота от 100 лв.?
Решение: За да намерим колко е платил шофьорът, трябва да умножим
литрите по цената на един литър.
28,5 . 1,93 = 55,005 лв. ≈ 55,01 лв.
855
+ 2565 Ще му върнат:
285 100 – 55,01 = 44,99 лв.
55,005
Върнали са му 44 лв. 99 ст.
143
67
ДЕЛЕНИЕ НА ДЕСЕТИЧНА ДРОБ С ЕСТЕСТВЕНО ЧИСЛО
144
Решение:
в) 1,34 : 2 = 0,67 1<2 г) 4,0 : 5 = 0,8 4<5
12 Пишем 0 цяло. 40 Пишем 0 цяло.
– 14 ̅ 40 4 = 4,0
14 Проверка: 0
0 0,67 . 2
1,34
1,53 : 17 = 0,09 1 < 17 18,00 : 8 = 2,25 18 = 18,00
̅ 153 Пишем 0 цяло. ̅ 16
0 15 < 17 20 Проверка:
Пишем 0 десети. ̅ 16 2,25 . 8
40 18,00 = 18
̅ 40
0
Десетична дроб се умножава с 10, 100, 1000 и т.н., Когато цифрите вдясно не достигат,
като се премести десетичната запетая надясно числото се допълва с необходимия
толкова позиции, колкото са нулите в множителя. брой нули.1,5 . 1000 = 1500
146
Решение: . 100
а) 22 лв. = 22 . 100 ст. = 2200 ст. б) 200 ст. = 200 : 100 лв. = 2 лв.
0,24 лв. = 0,24 . 100 ст. = 24 ст. 4 ст. = 4 : 100 лв. = 0,04 лв. лев стотинки
6 Търговец закупил от борсата 100 kg домати по 1 лв. 19 ст. и ги продал
: 100
по 1 лв. 45 ст. Колко лева е печалбата му?
Мерни единици за дължина km
1 m = 10 dm = 100 cm = 1000 mm 1 km = 1000 m : 1000
: 10 m . 1000
7 Като умножите или разделите с 10, 100, ... , превърнете в: : 10 dm . 10
а) метри: 0,5 dm; 24 cm; 8 mm; : 10 cm . 10
б) километри: 5000 m; 420 m; 0,9 m; mm . 10
в) дециметри: 3 m; 0,6 m; 2 cm; 4 mm.
Мерни единици за лице
1 квадратен метър = 1 m² : 100 m2
1 m² = 10 . 10 dm² = 100 . 100 cm² = 1000 . 1000 mm² : 100 dm2 . 100
1 m² = 100 dm² = 10 000 cm² = 1 000 000 mm² : 100 cm2 . 100
1 km² = 1000 . 1000 m² = 1 000 000 m² mm2 . 100
8 Изразете в:
а) квадратни метри: 4 km²; 212,5 dm²; 125 000 cm²;
б) квадратни сантиметри: 0,784 dm²; 2 m²; 275 mm²;
в) квадратни километри: 612 000 m²; 215 m²; 4 m². : 1000 t
Мерни единици за маса : 1000 kg . 1000
1 kg = 1000 g = 1 000 000 mg; 1 t = 1000 kg : 1000 g . 1000
mg . 1000
9 Един кашон съдържа 36 пакета сирене по 250 g единия.
а) Колко килограма сирене има в кашона? 1 тон = 1 t
б) Ако цената на 1 kg сирене е 8 лв. 50 ст., колко лева ще струва целият 1 милиграм = 1 mg
кашон?
147
69
ДЕЛЕНИЕ НА ДЕСЕТИЧНА ДРОБ С ДЕСЕТИЧНА ДРОБ
1 Изберете верния отговор на дадените задачи в таблицата и запишете в
тетрадките си последователно буквите, написани под тях. При правил-
но решаване на задачите, ще получите името на холандски инженер и
математик.
Айфеловата кула е висока 324 m. Колко 3,24 km 0,324 km 32,4 km
километра е височината ѝ? Р С П
Петър е висок 1,48 m. Каква е височината му в 148 cm 1480 cm 14,8 cm
сантиметри? Т А У
Най-едрата пчела живее в Индонезия и 0,39 m 0,0039 m 0,039 m
достига до 39 mm. В метри дължината ѝ е: Л Ч Е
Най-голямата бяла мечка, измерена досега, 1,002 t 10,02 t 0,1002 t
тежи 1002 kg. Колко тона е теглото ѝ? В И Б
В касичката си имах монети на обща стойност 1,835 лв. 18,35 лв. 183,50 лв.
1835 ст. Колко лева съм спестил? Н И О
Любимият шоколад на Пепи тежи 35 g. 0,35 kg 0,035 kg 0,0035 kg
Колко килограма тежи шоколадът? Г Н М
2 Пресметнете и сравнете.
а) 12 : 3; (12 . 10) : (3 . 10); (12 . 100) : (3 . 100)
б) 0,24 : 6; (0,24 . 10) : (6 . 10); (0,24 . 100) : (6 . 100)
Решение: б) 0,24 : 6 = 0,04
(0,24 . 10) : (6 . 10) = 2,4 : 60 = 0,04
(0,24 . 100) : (6 . 100) = 24 : 600 = 0,04
Получените числа са равни, защото е приложено основното свойство
на частното.
Основно свойство на частното:
Ако умножим (разделим) делимото и делителя с едно и също число,
различно от нула, частното не се променя.
3 Правоъгълник има лице 3,36 m2 и дължина 2,8 m. Намерете широчината му.
Решение: За да намерим широчината на правоъгълника, трябва да раз-
делим лицето на дължината, т.е. Мога да деля
3,36 : 2,8 = (3,36 . 10) : (2,8 . 10) = 33, 6 : 28 = 1, 2 m десетична дроб
− с естествено
28
число. Затова
56
− ще умножа по
56 10 делимото и
0 делителя.
Широчината на правоъгълника е 1,2 m.
4 Поли купила от топлата витрина в супермаркет 250 g задушени карто-
фи и платила 0,96 лв. Колко струва 1 kg от тези картофи?
Решение: Първо ще превърнем грамовете в килограми: (250 : 1000) kg
Преместваме де-
= 0,250 kg = 0,25 kg.
сетичната запе-
Като разделим платената сума на килограмите, ще получим цената на 1 kg.
тая в делимото
0,96 : 0,25 = (0,96 . 100) : (0,25 . 100) = 96 : 25 = 3,84 Проверка: и делителя две
3, 84 . 0, 25 цифри надясно.
1 kg задушени картофи струва 3,84 лв.
+ 1920
768
0, 9600
148
Десетични дроби се делят, като се премести десетичната запетая в
делимото и делителя толкова знака надясно, колкото са цифрите
в дробната част на делителя, и след това се дели десетична дроб
с естествено число.
149
70
УПРАЖНЕНИЕ
1 Намерете частното и направете проверка.
а) 5,72 : 2 б) 0,072 : 3 в) 17,7 : 2 г) 0,036 : 12
37,8 : 9 6,90 : 60 92,8 : 20 0,085 : 17
Решение: в) 17, 70 : 2 = 8, 85 92, 80 : 20 = 4, 64
− −
16 Проверка: 80 Проверка:
17 8, 85 . 2 −128 4, 64 . 20
− 120
16 17, 70 = 17, 7 92, 80
10 80
− −
10 80
0 0
150
8 Извършете действията и направете извод.
а) 4 . 0,1; 4 . 0,01; 4 . 0,001
б) 4 : 0,1; 4 : 0,01; 4 : 0,001
. 0,001 : 0,001
0,004 4000
151
71
ДЕЙСТВИЯ С ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ.
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО СВОЙСТВО НА УМНОЖЕНИЕТО
ОТНОСНО СЪБИРАНЕТO
1 Извършете действията.
а) 14 : 0,5 – 27,3 : 3 б) 0,34 : 1,7 + 0,027 : 0,018
в) 87,05 . 1,4 – 27,84 : 16 – 13 : 100 г) 36,141 : 21 + 1,95 : 0,13 – 0,35 . 10
Решение:
г) 36,141 : 21 + 1,95 : 0,13 – 0,35 . 10
= 1,721 + 195 : 13 – 3,5 36,141 : 21 = 1,721 195 : 13 = 15
= 1,721 + 15 – 3,5 = 16,721 – 3,5 = 13,221 ̅ 21 ̅ 13
151 65
̅ 147 ̅ 65
44 0
Първо умноже- ̅ 42
ние и деление и 21
след това съби- ̅ 21
ране и изваж- 0
дане.
2 Пресметнете.
а) (0,7 + 0,28) . 5,2 б) (36,142 + 136,058) : 12 в) 0,7 : (2,97 + 0,53)
г) (100 – 25,4) . 6,5 д) 1,5 . (7,25 – 6,75) е) (3,6 . 0,5 – 4,5 . 0,4) : 0,9
Решение: б) (36,142 + 136,058) : 12 = 172,200 : 12 = 14,35
̅ 12 Първо ще извър-
52 шим действието
̅ 48 в скобите.
г) (100 – 25,4) . 6,5 = 74,6 . 6,5 = 484,9 42
3730 ̅ 36
+ 4476 60
484,90 ̅ 60
0
е) (3,6 . 0,5 – 4,5 . 0,4) : 0,9 = (1,8 – 1,8) : 0,9 = 0 : 0,9 = 0 0:а=0
a : 0 е невъзможно.
3 Възстановете изтритите данни от касовата бележка.
Решение: Колко килограма шунка са купени, ще намерим, като разделим ░ kg x 9,20
?
сумата 3,22 лв. на цената за 1 kg.
шунка ..........3,22 лв.
3,22 : 9,20 = 32,2 : 92 = 0,35 kg = 0,350 kg
̅ 276 ░ ? kg x 5,90
460 сирене .........2,36 лв.
̅ 460 0,400 kg x 2,59
0 банани............... ? ░
Количеството на сиренето ще намерим по същия начин. Обща сума....... . ? ░
2,36 : 5,90 = 23,6 : 59 = 0,400 kg В брой................ ? ░
̅ 236 Ресто .........13,38 лв.
0
Колко струват бананите, ще намерим, като умножим количеството
0,400 kg по цената за 1 kg. Левовете закръглява-
2,59 . 0,400 = 2,59 . 0,4 = 1,036 ≈ 1,04 лв. ме с точност до 0,01.
152
Общата сума е: 3,22 + 2,36 + 1,04 = 6,62 лв.
В брой са дадени: 6,62 + 13,38 = 20,00 = 20 лв.
4 Запишете израза, който се пресмята по схемата, и намерете стойността му.
а) б)
9,36 3,5 9,96 8,3 17,2 18
. : +
0,5
+ :
154
Неизвестен множител
Ако 1,3 . x = 3,9, то x = 3,9 : 1,3 x=3
Неизвестно делимо
Ако x : 8 = 16,8, то x = 16,8 . 8 x = 134,4
Неизвестен делител
Ако 9,8 : x = 2, то x = 9,8 : 2 x = 4,9
5 Намерете неизвестното число.
а) 3 . x = 60,9 б) x . 7,8 = 45,24 в) x : 1,25 = 8 г) 4,77 : y = 2
д) t : 12 = 6 : 10 е) 78,4 : x = 19,6 . 10 ж) x : 10 = 5,4 + 2,4 з) x : (2,5 . 2) = 4,5
6 а) Делимото е 6,5, а делителят е 0,13. Намерете частното.
б) Делимото е 12,04, а частното е 5. Намерете делителя.
в) Делителят е 71,5, а частното е 0,8. Намерете делимото.
г) Намерете число, което, разделено с 3,5, дава частно 0,2.
7 Квадрат и правоъгълник имат равни лица. Страната на квадрата е 2,4 cm,
а едната страна на правоъгълника е 4,8 cm. Намерете другата страна на
правоъгълника.
Решение: Да означим търсената страна на правоъгълника с x. Тогава
лицето на правоъгълника ще бъде 4,8 . x. Лицето на квадрата ще наме-
рим, като умножим 2,4 . 2,4. Тъй като двете лица са равни, получаваме
равенството:
4,8 . x = 2,4 . 2,4 2,4 . 2,4 5,76 : 4,8 = 57,6 : 48 = 1,2
4,8 . x = 5,76 96 – 48
+
x = 5,76 : 4,8 48 96
x = 1,2 5,76 – 96
0
Другата страна на правоъгълника е 1,2 cm.
155
73
ИЗПОЛЗВАНЕ НА КАЛКУЛАТОР. ПРИЛОЖЕНИЕ
Използването на електронен калкулатор значително облекчава пресмя-
танията с десетични дроби.
Да разгледаме някои от клавишите на калкулатора.
x умножение ї деление
+ събиране – изваждане
= равно . десетична запетая
on/c включване СЕ изтриване
изтриване за поправка
на дисплея
(екрана)
В калкулатора десетичната запетая се означава с точка и се въвежда
с натискане на клавиша . . За да изпишем десетичната дроб 53,32,
набираме 5 3 . 3 2 = . На екрана се появява 53.32 .
С натискане на клавиша . може да се въведе и цяла част 0. Числото
0,3 набираме като . 3 .
За да намерим сбора 4,25 + 8,278 с помощта на калкулатор, работим в
следната последователност:
1. въвеждаме числото 4.25; 2. натискаме клавиша + ; 3. въвеждаме
числото 8.278;
4. натискаме клавиша = .
Резултатът 12.528 се изписва на екрана.
По същия начин постъпваме за извършване на изваждане, умножение
и деление. При деление в частното може да се появят повече знаци
след десетичната точка. Ако това се случи, обикновено закръгляваме с
посочена точност.
Например: 5.2 : 0.7 = 7.4285714... С точност до 0,001 частното е ≈ 7,429.
1 Пресметнете с калкулатор.
а) 127,824 + 163,875 б) 398,425 – 217,836 в) 452,897 – 346,486
г) 105,421 . 22,43 д) 754,0458 : 46,46 е) 3013,65 : 167,425
2 Проверете с калкулатор равенствата. Как да пресметна
а) (257,67 + 153,79) . 178 = 73 239,88 б) 12,78 . 4,56 – 9,275 = 49,0018 израза в г)? Ако
в) 354 : 23,6 + 283,68 = 293,68 г) 4271 – 45,6 . 74,12 = 891,128 въведа последова-
д) 345 + 655 : 5 е) 12,8 . 7,6 + 5,3 . 4,2 телно действията
Решение: г) Петър предложил следното решение: „Първо умножава- в калкулатора,
ме 45,6 . 74,12 и записваме в тетрадките си полученото произведение те ще се извършат
3379,872. След това пресмятаме разликата 4271 – 3379,872 = 891,128“. в този ред и ще
Петя: „Аз ще използвам клавишите м+ за въвеждане на число в паметта получа стойност-
та на израза
и мR за извличане на числа от паметта. Първо ще извърша действие (4271 – 45,6) . 74,12,
умножение и ще запаметя резултата с м+ .
който е различен от
4 5 . 6 x 7 4 . 1 2 = м+ дадения.
С мR ще го извлека от паметта. 4 2 7 1 – мR = На
дисплея се появява резултатът 891.128 “.
156
3 В официалните курсове на валутите се използва десетична точка 31. 01. 2016
вместо десетична запетая.
Купува Продава
Като използвате дадените курсове на валутите: евро (EUR), американски
1 ЕUR 1.955 лв. 1.957 лв.
долар (USD), британска лира (GBP) и швейцарски франк (CHF), намерете 1 USD 1.802 лв. 1.806 лв.
с точност до 0,01 колко лева ще: 1 GВP 2.567 лв. 2.573 лв.
а) получите за 650 евро; 1 CHF 1.773 лв. 1.782 лв.
б) получите за 230 американски долара;
в) платите за 180 британски лири; а) За 1 евро получавате 1,955 лв.;
г) платите за 260 швейцарски франка; за 650 евро – 650 . 1,955 = 1270,75 лв.
д) платите за 450 евро. в) За да купите 1 лира, трябва да платите 2,573 лв.
180 . 2,573 = 463,14 лв.
4 При пазаруване госпожа Петрова получила фискален бон. Проверете с ░ 0,432 kg x 7,99
калкулатор фискалния бон. грозде стафидено ......3,45 Б
░ 0,760 kg x 4,99
Решение: домати чери ...............3,79 Б
а) Изчисляваме стойността на продуктите, които имат грамаж и еди- ░ 1,036 kg x 2,69
нична цена. банани ........................2,79 Б
0,432 . 7,99 = 3,45168 ≈ 3,45 – Да ░ 0,396 kg x 1,69
0,760 . 4,99 = 3,7924 ≈ 3,79 – Да лук червен салатен ...0,67 Б
1,036 . 2,69 = 2,78684 ≈ 2,79 – Да ░ 1,046 kg x 1,19
0,396 . 1,69 = 0,66924 ≈ 0,67 – Да ябълки 1,24 Б
1,046 . 1,19 = 1,24474 ≈ 1,24 – Да яйца 1,92 Б
б) Събираме седемте крайни цени (тези със знак Б) и получаваме сбора филе пилешко 3,99 Б
Общо.........................17,85
17,85.
В брой.......................20,00
в) Платени са в брой 20,00 лв. Рестото е 20 – 17,85 = 2,15 лв.
Ресто ..........................2,15 лв.
5 Във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и др. се използва Им-
перската система от единици за дължина: инч, фут, ярд, миля.
Като използвате калкулатор, пресметнете с точност до 0,01 на колко:
а) километра са равни 43,5 мили, ако 1 миля = 1,609 km;
б) метра са равни 550 ярда, ако 1 ярд = 0,9144 m;
в) метра са равни 105 инча, ако 1 инч = 0,0254 m;
г) метра са равни 50 фута, ако 1 фут = 30,48 cm.
6 От 755 декара добили общо 685 t царевица, а от друг съседен блок с площ 640 декара – 618 t царе-
вица. От кой блок добивът от декар е по-голям? Закръглете получените добиви с точност до 0,001.
Решение: Добивите от един декар ще намерим, като разделим тоновете царевица на декарите:
685 : 755 ≈ 0,907 t и 618 : 640 ≈ 0,966 t. Тъй като 0,907 < 0,966, добивът от втория блок е по-голям.
157
74
ТЕКСТОВИ ЗАДАЧИ ОТ ДВИЖЕНИЕ
1 Екологична пътека се състои от четири участъка. Първият участък е
дълъг 4,32 km, вторият е 1,5 пъти по-дълъг от първия. Третият участък
е с 1,02 km по-дълъг от втория, а четвъртият е 2,5 пъти по-къс от тре-
тия. Колко километра е дълга екологичната пътека?
Решение:
Втори участък: 4,32 . 1,5 = 6,48 km Казваме: Пишем:
2160 b e с 5 по-голямо от a ⇔ b=a+5
+ 432 b e с 4 по-малко от a ⇔ b=a–4
6,480 b e 3 пъти по-голямо от a ⇔ b=3.a
Трети участък: 6,48 + 1,02 = 7,50 km b e 2 пъти по-малко от a ⇔ b=a:2
Четвърти участък: 7,5 : 2,5 = 3 km
Общо: 4,32 + 6,48 + 7,5 + 3 = 21,3 km
Екологичната пътека е дълга 21,3 km.
2 Турист направил дълъг поход в планината и изминал 21,3 km за 5 часа.
Колко километра е изминал туристът за 1 час; за 2,5 часа?
Решение: След като изминава разстоянието от 21,3 km за 5 часа, за 1 час
ще измине 5 пъти по-малко, т.е. 21,3 : 5 = 4,26 km за 1 час.
Разстоянието, което ще измине за 2,5 часа, ще намерим, като умножим
изминатия път за 1 час по часовете, т.е. 4,26 . 2,5 = 10,65 km е изминал
за 2,5 часа. 2130
+ 852
10,650
Туристът изминава 4,26 km за всеки час.
Казваме, че скоростта му е 4,26 km в час, и пишем v = 4,26 km/h. v . t = s
Ако времето на движение е t = 2,5 h, то изминатият път скорост време път
s = 4,26 . 2,5 km. v=s:t t=s:v
3 Делфин плува със скорост 0,8 km/min. Кое число трябва да поставим
на мястото на ? , за да е вярно?
а) За 1 min делфинът изминава ? km.
б) За 42 min делфинът изминава ? km.
в) За 1 h = 60 min делфинът изминава ? km и скоростта му е ? km/h.
г) За 1,5 h делфинът може да измине ? km, ако плува със същата скорост.
4 При скорост 25 m/s (метра в секунда) скиор изминава писта за 5,8 се-
кунди. Колко метра е дължината на пистата?
5 От два града тръгват едновременно един срещу друг двама велосипеди-
сти. Единият се движи със скорост 12,5 km/h, a другият – с 10,6 km/h.
Срещнали се след 2 часа. Какво е разстоянието между двата града?
Решение: v (km/h) t (h) s (km)
A C B oт A до C 12,5 2 12,5 . 2
от B до C 10,6 2 10,6 . 2
sAB = sAC + sBC
sAB = 12,5 . 2 + 10,6 . 2 = (12,5 + 10,6) . 2 = 23,1 . 2 = 46,2 km
158
6 Автомобил изминал 90 km за 1,2 h. Намерете:
а) с каква скорост се е движил автомобилът;
б) колко километра ще измине за 30 min, ако пътува със същата скорост.
7 Разстоянието от град А до град B е 140 km. Автомобил тръгва в 9 часа
сутринта от град А. Колко часа ще пътува автомобилът, ако се движи
със скорост 80 km/h? В колко часà ще пристигне в град B?
Решение: t = s : v
t = 14 0 : 8 0 = 14,00 : 8 = 1,75 v (km/h) t (h) s (km)
¯ 8
60 80 ? 140
¯ 56 . 60 . 60
40
¯ 40 час минути секунди
0 : 60 : 60
Автомобилът ще пътува 1,75 h.
1,75 h = 1 h + 0,75 h
Ще намерим колко минути са 0,75 h, като умножим 0,75 по 60 минути:
0,75 . 60 = 45,00 = 45 min. Тогава 1,75 h = 1 h 45 min.
За да пресметнем в колко часà е пристигнал в град B, към часà на тръг-
ване ще прибавим времето, което е пътувал.
9 h + 1 h 45 min = 10 h 45 min
В град B ще бъде в 10 ч. 45 мин.
159
75
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ В ОБИКНОВЕНИ
И НА ОБИКНОВЕНИ ДРОБИ В ДЕСЕТИЧНИ
1 Сравнете числата.
а) 0,7 и 7 б) 0,5 и 4 в) 2,76 и 287 г) 18,06 и 186
10 10 100 100
Решение: а) 0,7 = 7 , защото това е едно и също число, записано съот-
10
ветно с десетична и с обикновена дроб.
Може да превърнем десетичните дроби в обикновени и после да ги
сравним.
186
г) 18,06 = 18 6 = 1806 . Тогава 1806 > 186 , т.е. 18,06 > .
100 100 100 100 100
Десетична дроб може да запишем с обикновена, като: Ако десетичната дроб е по-
– в числителя на обикновената дроб запишем всички цифри голяма от 1, може да се за-
на десетичната дроб без десетичната запетая и без нулите пише и като смесено число,
в началото; така както я произнасяме.
– в знаменателя на обикновената дроб се записва единица 7
с толкова нули след нея, колкото са цифрите в дробната част 3,7 = 3
10
на числото.
= 875
7 = 0, 875 7 = 7,000 : 8 = 0,875
8 1000 8
160
Всяка обикновена дроб, която може да се съкрати
или разшири до дроб със знаменател 10, 100, 1000 10 = 2 . 5;
и т.н., може да се представи като десетична дроб с 100 = 10 . 10 = 2 . 5 . 2 . 5 и т.н.
краен брой цифри в дробната част. Тези дроби се Една дроб може да се разшири до дроб
наричат крайни десетични дроби. със знаменател 10, 100, 1000, …, ако
Обикновена дроб може да се превърне в десетична простите множители на знаменате-
и като разделим числителя на знаменателя. ля ѝ са само числата 2 и 5.
а) 6 ; 77 ; 9 ; 212 б) 20 3 ; 2 1 ; 6 7 ; 21
10 100 1000 100 10 5 20 2
в) 3 ; 7 ; 13 ; 15 ; 1 ; 279
5 50 40 8 125 62
Решение: в) Ако може, разширяваме дробите до знаменатели 10, 100,
1000 и т.н.
2 2
25 8
3 6 7
= = 0, 6; = = 0,14 ;14 13 = 325 1 8
= 0, 325; = = 0, 008
5 10 50 100 40 1000 125 1000
Превръщането на обикновена дроб в десетична може да стане и като
разделим числителя на знаменателя.
=15 1= 5,000 : 8 1,875 279 = 279,0 : 62 = 4,5
8 62 ¯ 248
310
¯ 310
0
4 Превърнете в десетична дроб и закръглете с точност до 0,01. При закръгля-
а) 4 б) 5 2 в) 5 г) 11 д) 2 1 е) 2 ване до стотни
9 3 11 7 6 33 е важна само
Решение: а) 4 : 9 = 0,444... ≈ 0,44 цифрата на
40 хилядните –
¯ 36 другите след
40 нея се изоста-
¯ 36 вят. Ще спра,
40 защото получих
¯ 36 цифрата 4 на
4 хилядните.
5 Пресметнете.
а) 0, 5 + 1 б) 4 − 0, 28 в) 7 − 0, 23 г) 1 + 8, 8
2 5 25 125
д) 4 2 − 0, 9 е) 11 − 0, 5 ж) 2 − 0, 25 з) 7 − 0, 5
3 6 7 11
Решение: В първите четири примера обикновените дроби имат знаме-
натели, чиито прости множители са само 2 и 5 и могат да се превърнат
в крайни десетични дроби.
8
г) 1 + 8, 8 = 8 + 8, 8 = 0, 008 + 8, 8 = 8, 808
125 1000
162
В последните четири примера обикновените дроби не може да се
превърнат в крайни десетични дроби и затова трябва да превърнем
десетичните в обикновени дроби.
3
10
2
д) 4 − 0, 9 = 4 − 9 = 4 20 − 27 = 140 − 27 = 113 = 3 23
2
3 3 10 30 30 30 30 30 30
6 Извършете действията.
9 Калоян живее на разстояние 1,8 km от училището си. Един ден той 24 min = (24 : 60) h
отишъл от дома си до училище за 24 min. С каква скорост се е движил = 0,4 h
Калоян?
10 Намерете неизвестното число x, ако:
(
20 )
а) x +1 1 = 1,2 . 4; б) 7 + 0, 65 : x = 2 ; в) x − 4, 2 . 5 = 24,6 : 3; г) 0,9 . x = 3 7 + 11 13 .
5 3 6 20 20
0 ,7
Решение: а) x + 1 1 = 1, 2 . 4 в) x − 4, 2 . 5 = 24,6 : 3
5 6
1
x + 1,2 = 4,8 x – 0,7 . 5 = 8,2
x = 4,8 – 1,2 x – 3,5 = 8,2
x = 3,6 x = 8,2 + 3,5 = 11,7
Проверявам какво знам
11 Превърнете обикновените дроби в десетични. нище B в 9 ч. 45 мин., като плавала със ско-
101 ; 18 ; 15 ; 7 ; 25 ; 27 ; 31 ; 4 рост 60 km/h. Намерете кои числа трябва да
100 15 75 35 45 12 25 125 поставите на мястото на ? , за да е вярно.
а) Лодката е изминала разстоянието от A до
12 От сбора на числата 3,25 и 2
3 извадете раз- B за ? min = ? h.
4 б) Разстоянието от A до B е ? km.
ликата им. в) Ако скоростта на течението е 3 km/h, лод-
13 Кое число трябва да извадим от произведение- ката ще се върне в B за ? h = ? min.
163
77
ПРОЦЕНТ
1 Намерете.
а) 2 от 750 kg; 3 от 800 m; 3 от 50 лв.; 1 от 100 m²
3 4 10 2
б) 1 от 32,8; 3 от 2,56; 0,7 от 23,4; 0,15 от 400
8 16 4
41 16
Решение: б) 1 =
1 . 328 41 = 4,1
от 32,8 = ; 3 от 2,56 = 3 . 256 = 12 ;
8 8 10 10 16 16 100 25
1 1 25
А какво означава
знакът %?
Пишем Четем
р% от A = p . 1 от А = p от A.
1 = 0,01
1% 1 процент 100 100
100 Така решаването на задачи с проценти се свежда
15 = 0,15 до решаването на задачи с част от число.
15% 15 процента
100
130 = 1,3
100 130% 130 процента
164
г) 1 = 100%. Тогава 5 = (5 . 100)% = 500%.
3 ( )
1 = 1 . 100 % = 100 % = 33 1 %
3 3 3
Дробите 1 ; 5 ;
3 9
11 ; 17 ; 20 не
9 (9 ) 9
5 = 5 . 100 % = 500 % = 55 5 % 15 22 17
могат да се
9
разширят до
дроби със знаме-
Число превръщаме в процент, като го умножим по 100. нател 100. Как
50
2 2 3 3 ( )
1 = 1 . 100 % = 50% ; 2 = 2 . 100 % = 66 2 %
3
a = (a . 100)%
да ги превърна в
процент?
1
100
33 1 % = . 1 =1
3 3 100 3
1
7 (7 )
2 = 2 . 100 %
=
12 ,12 12 = 3
% 0=
100 25
1
= 200 % = 28 4 % 25 % 25
7 7 = = . 1 1
3 3 100 12
4
( )
Колко процента от парите си е похарчила Ваня за книгата? 2 = 2 . 100 %
Решение: Нека x% от 30 лв. е цената на книгата. 5 5
Тогава x . 1 . 3 0 = 12; x . 3 = 12;= x 12= : 3 12 . 10 ; = 40% от парите си.
10 0 10 10 3
x = 40%.
Ваня е похарчила 40% от парите си.
166
За да намерим колко процента от числото a е числото b, Колко % от a са равни на b?
първо намираме каква част от a е равна на b и получената
част записваме с процент, като я умножим по 100. ( )
Отговор: b . 100 %
a
167
79
УПРАЖНЕНИЕ
1 При превръщане на дроби в проценти четирима ученици написали на
Само Сашо
дъската примери.
е сгрешил.
0,001= 0,1%
Иван: Петя: Сашо: Поли:
0,027 = 2,7% 0,34 = 34% 0,001 = 10% 1,5= 150%
168
Решение:
I начин: II начин:
8% от 350 = 0,08 . 350 = 28,0 лв. е увеличението. Тъй като старата цена е 350 = 100% от 350
350 + 28 = 378 и увеличението е 8% от 350, то новата цена
Може да запишем решението с израз. е (100% + 8%) от 350
350 + 0,08 . 350 = 378 лв. е новата цена. = 108% от 350 = 1,08 . 350 = 378 лв.
10 Кoe число ще получите, ако:
а) увеличите числото 30 с 10%; Ако a е с 20% по-голямо от b, то
б) увеличите числото 6 с 15%; a = 120% от b.
в) увеличите числото 40 с 20%?
Решение: а) Числото 30
увеличение – 10%
Аз ще разсъж-
Увеличеното число е 110% от 30 = 110 . 30 = 33.
100 давам както при
11 В края на сезона ботуши с цена 140 лв. са намалени с 30%. Колко лева увеличението на
е новата цена на ботушите? цената.
Старата цена е
Решение: 140 – 30% от 140
140 лв., което е
= 140 – 0,3 . 140
100% от 140.
= 140 – 42 = 98
Намалението е
Новата цена е 98 лв.
30% от 140.
12 Милен купил играчка с 30% намаление на цена 4 лв. 20 ст. Колко лева Новата цена е
е била цената на играчката преди намалението? (100% – 30%) от
140 = 70% от 140.
Решение: Нека x лв. е цената на играчката преди намалението.
Намалената цена е (100% – 30%) от x. Тогава
70% от x = 4,2; 0,7 . x = 4,2; x = 4,2 : 0,7; x = 6.
Цената на играчката преди намалението е 6 лв. Ако a е с 25% по-мал-
ко от b, то a = 75%
13 Намерете числото, което е с 28% по-малко от 150. от b.
1 Банка плаща 0,6% лихва за една година. Гражданин внесъл 1000 лв. в бан-
ката. Каква сума ще получи вложителят след една година?
Решение:
I начин: 1000 + 0,6% от 1000 = 1000 + 0,6 . 1 . 1000 = 1006 лв.
100
Внесена Нарастване Лихвен Внесената Нарасналата
сума процент сума сума
II начин: Тъй като първоначалната сума от 1000 лв. е увеличена с 0,6%,
то сумата в края на годината ще е (100 + 0,6)% от 1000 = 100,6% . 1000
= 1,006 . 1000 = 1006 лв.
2 Фирма внася в банка 35 000 лв. при годишна лихва 0,54%. Каква сума
ще има фирмата в сметката си след една година?
3 Банка изплаща за вложени пари за 1 година лихва, която е 0,7% от вне- а) Търсим само на-
сената сума. С колко лева ще нарасне за една година влог от: растването. 0,7% от
а) 500 лв.; б) 4000 лв.; в) 6500 лв.? 500 лв.
= 0,007 . 500 = 3,5 лв.
4 Тримесечен срочен влог от 900 лв. нараства в края на периода на 907,20 След една година
лв. Какъв е тримесечният лихвен процент? вложените пари ще
Решение: Да означим лихвения процент с x. нараснат с 3 лв.
Тъй като увеличението на влога е 907,20 – 900 = 7,20, то 50 ст.
х% от 900 = 7,20.
9
x. 1 . 900 = 7,20
100
1
x . 9 = 7,20
x = 7,20 : 9 = 0,8
Лихвеният процент е 0,8% за тримесечието.
5 Вложената в банката сума от 5000 лв. нараснала след 1 година на 5037,5 лв.
Определете годишния лихвен процент на банката.
6 Господин Георгиев внесъл пари в банка при годишна лихва 0,5%. След
една година получил информация от банката, че лихвата по влога му е
245 лв. Колко лева е вложил г-н Георгиев в банката?
Решение: Да означим първоначалния депозит на г-н Георгиев с x.
Тогава 0,5% от x = 245.
0,005 . x = 245
x = 245 : 0,005
x = 49 000
Господин Георгиев е вложил в банката 49 000 лв.
170
7 Фирма внесла определена сума в банка на шестмесечен срочен влог
при 0,4% лихва за периода. Каква е внесената сума, ако в края на пе-
риода тя е нараснала с 85 лв.?
8 Гражданин внесъл в банка на срочен влог за една година сумата 4500 Аз мога да реша
лв. при 0,48% годишна лихва. Скоро след това видял, че лихвата за сро- по-лесно задачата.
чен едногодишен влог в друга банка е 0,56%. Колко лева повече е щял 0,56% – 0,48%
да има в края на годината, ако беше внесъл парите си в другата банка? = 0,08% е разли-
ката в лихвите на
Решение:
двете банки.
В края на годината увеличената сума: 0,08% от 4500
" в първата банка е (100% + 0,48%) от 4500 = 100,48% от 4500 = 0,0008 . 4500
= 1,0048 . 4500 = 4521,60 лв.; = 3,60 лв. повече
" а във втората банка е (100% + 0,56%) от 4500 = 100,56% от
4500 = 1,0056 . 4500 = 4525,20 лв.
4525,2 – 4521,6 = 3,60 лв. повече е щял да получи, ако ги беше внесъл
във втората банка.
9 На 1 февруари господин Петров получил от банка потребителски кре-
дит (заем) от 5000 лв. за една година при годишна лихва 9,5%.
а) Колко лева е дължимата лихва?
б) Колко лева общо ще върне на банката господин Петров в края на
периода.
Решение:
а) 9,5% от 5000 = 0,095 . 5000 = 475 лв. е дължимата лихва
б) 5000 + 475 = 5475 лв. ще върне на банката
171
81
ИЗПОЛЗВАМ И ПРИЛАГАМ НАУЧЕНОТО
1 За да изпълни спешна поръчка, едно ателие трябва да разполага с по
17,7 m
35,6 m жълта и зелена панделка и два пъти повече червена. Панделките 13,5 m
в ателието се доставят намотани на макари по 100 m. Всеки път, когато
от макарата се отрязва панделка, се записва по колко метра e отрязано,
както е показано на картинката. Помогнете на майстора да разбере по 40,3 m
колко метра панделка от трите цвята има в ателието и дали може да 2,5 m
поеме поръчката. 18 m
Решение: 100 – (17,7 + 13,5) = 100 – 31,2 = 68,8 m е наличната жълта
панделка. 2,4 m
100 – (40,3 + 2,5 + 18) = 100 – 60,8 = 39,2 m е наличната зелена панделка. 13 m
В ателието има достатъчно от жълтата и от зелената панделка. 80 cm
100 – (2,4 + 13 + 0,8) = 100 – 16,2 = 83,8 m е наличната червена пандел-
ка, а за поръчката са необходими 35,6 . 2 = 71,2 m, т.е. и от червената
панделка има достатъчно.
Следователно могат да поемат поръчката.
2 На чертежа е даден план на апартамент с обща площ 67,56 m². Като
използвате данните, пресметнете: стая
3,6 m
а) колко квадратни метра теракотни плочки трябва да се закупят, за хол
да се покрие с тях подът на кухнята, банята и антрето. Закръглете
отговора с точност до единиците. 4,2 m
б) Колко квадратни метра са площите на стаята и на хола? антре
7,45 m²
в) Колко квадратни метра ламиниран паркет са необходими, за да се
покрие подът на стаята и на хола (предвидете резерв от 1,5 m²). Зак- баня кухня
ръглете резултата до десетите. 5,5 m² 9,62 m²
г) Ако цената на 1 m² ламиниран паркет е 16,70 лв., колко ще струва
цялото количество за стаята и за хола?
Решение: а) За да намерим необходимите квадратни метри теракотни
плочки, трябва да намерим общата площ на кухнята, банята и антрето:
9,62 + 5,5 + 7,45 = 22,57 ≈ 23 m².
б) За да намерим площта на стаята, трябва да намерим лицето на пра-
воъгълник със страни 4,2 m и 3,6 m: 4,2 . 3,6 = 15,12 m². Площта на
хола ще намерим, като от общата площ извадим лицата на остана-
лите помещения:
67,56 – (15,12 + 5,5 + 7,45 + 9,62) = 67,56 – (15,12 + 22,57)
= 67,56 – 37,69 = 29,87 m².
в) 15,12 + 29,87 + 1,5 = 46,49 ≈ 46,5 m² ламиниран паркет са необходи-
ми.
г) 46,5 . 16,70 = 776,55 лв. ще струва цялото количество ламиниран
паркет.
3 Виждате две обяви за пране на килими
– в център „Рай“ и в тепавица „Ручей“. Тепавица РУЧЕЙ Център РАЙ
Господин Димитров трябва да изпере пране на килими: пране на килими:
до 5 m2 – по 2 лв. за 1 m2 2,25 лв. за 1 m2
два килима, единия с размери 250 cm
на 180 cm, а другия с размери 3,6 m на над 5 m2 – по 2,50 лв.
за 1 m2
2,5 m. Къде изпирането на килимите
ще му струва по-малко?
172
4 Пътник в самолет вижда на екрана пред себе си информация за полета
и разбира, че до крайния пункт остават още 2380 km, които ще бъдат
до крайния
изминати за 2 h 48 min. пункт
а) С каква скорост е предвидено да лети самолетът? 2380 km
б) Ако от излитането са изминали 1 h 30 min и самолетът е летял с 2 : 48 h
предвидената скорост, намерете на колко километра от изходния
пункт се намира той в дадения момент.
5 На витрината на магазин е написано: „Само днес всички стоки – с 20%
намаление“.
а) Колко лева трябва да платите за обувки, ако на етикета им пише 35 лв.? а) По-бързо е, ако нап-
б) Колко лева е струвал костюм, ако днес за него трябва да се платят раво пресметнем
89,60 лв.? 80% от 35 лв.
в) Колко лева е спестила г-жа Икономова, ако днес е направила покупки
за 120 лв.?
6 Едногодишен влог в банка нараснал от 12 000 лв. на 12 096 лв. С колко лева
ще нарасне сума от 50 000 лв., вложена в банката при същите условия?
7 Господин Х иска да купи четирите книги: „Морски обитатели“ – 12 лв.
„Пътешествие до дъното на морето“ – 18 лв.; „Гмуркане за начинаещи“
– 8,40 лв.; „Морско вдъхновение“ – 15 лв.
Като използвате дадената реклама за продажба на книги онлайн, При покупка онлайн на:
намерете колко лева ще: 1 книга – 5% отстъпка;
2 книги – 10% отстъпка;
а) спести, ако купи онлайн на два пъти по две от книгите; 3 и повече книги –
б) плати за книгите, ако първо купи най-евтината, а след- 20% отстъпка.
ващия месец купи останалите три наведнъж;
в) плати за четирите книги, ако ги купи наведнъж.
Коя от покупките е най-изгодна за г-н Х?
173
82
ЧЕТЕНЕ И ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ДАННИ,
ЗАДАДЕНИ С ТАБЛИЦИ И БЛОКОВИ ДИАГРАМИ
1 На тест имахме 15 задачи.
Госпожата ни представи таблица за броя на учениците от петите класове, Номер на Брой
задачата ученици
решили вярно всяка от задачите. Тя сподели с нас, че само една задача
е решена от всички ученици. 1. 66
а) Колко петокласници са направили теста? 2. 67
б) Коя задача е била най-трудна за петокласниците? 3. 70
в) Колко ученици не са решили вярно първа задача? 4. 55
Решение: а) 5. 73
6. 56
Как да намеря Много е лесно! 7. 55
колко ученици са Само една зада- 8. 40
правили теста? ча е решена от 9. 70
всички ученици. 10. 74
11. 70
12. 56
13. 66
От таблицата се вижда, че задача 10 e решена от най-голям брой уче- 14. 67
ници – 74. Следователно 74 ученици са правили теста. 15. 60
б) Най-трудна е задачата, която е решена от най-малък брой ученици.
От таблицата се вижда, че това е задача 8.
в) Първа задача не е решена от 74 – 66 = 8 ученици.
нът
пан
из
тео
Кол
Решение:
Пло ът Ди
„Ис
щад
с
обект, са 175.
Фо
174
б) На диаграмата се вижда, че блокът с най-голяма височина отговаря
на Колизея.
в) Блоковете с еднаква височина отговарят на Римския форум и на
Пантеона. Тези обекти са посетени от еднакъв брой туристи.
г Туристите, посетили Пантеона, са 200, а туристите, посетили Коли-
зея – 250.
( )
Тъй като 200 = 4 = 4 . 100 % = 80% , то туристите, посетили Панте-
250 5 5
она, са 80% от туристите, посетили Колизея. Следователно туристите,
посетили Пантеона, са с 20% (100% – 80%) по-малко от туристите,
посетили Колизея.
3 С блокови диаграми може да се представят няколко паралелни данни
с цел сравняването им.
На диаграмата са представени данните за продажба на няколко стоки
в една книжарница през третото тримесечие на една година. За всяка
стока са начертани 3 блока – за продажбите през трите месеца.
а) През кой от месеците са продадени най-мно-
го книги? 60
б) Колко учебника са продадени общо за трите 50
месеца? 40
в) Колко книги, учебници, тетрадки и картички 30
общо са продадени през юли? 20
Решение: 10
а) Първите три стълба показват продадените 0
книги през трите месеца. Най-висок е черве-
ци
и
и
ки
иг
чк
ният за август.
ни
ад
кн
и
тр
еб
рт
б) От блоковете за учебниците се вижда, че през
те
ка
уч
175
83
ЧЕТЕНЕ И ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ДАННИ,
ЗАДАДЕНИ С ТОЧКОВИ, ЛИНЕЙНИ И КРЪГОВИ
ДИАГРАМИ И ПИКТОГРАМИ
1 Информацията за максималните температури в градуси през една сед- градуси
18
мица е представена с точкова диаграма. На всяка точка съответстват 17
две числа: по хоризонтала – номерата на дните от понеделник до неде- 16
ля; по вертикала – температурата в градуси. Разгледайте диаграмата и 15
отговорете на въпросите. 14
а) Колко градуса е била максималната температура в събота? 13
б) През кой ден от седмицата температурата е била най-висока? 12
в) През кои два последователни дни максималната температура е ед- 11
10
наква? 9
г) Каква е най-голямата разлика в температурите на два последовател- 8
ни дни от седмицата? 7
Решение: а) На събота (с номер 6) съответства точката, на която граду- 6
сите по вертикала са 13. 5
4
б) В четвъртък точката е най-високо – на 17 градуса. Следователно 3
температурата този ден е била най-висока. 2
в) Във вторник и сряда максималната температура е била 15 градуса. 1
0
2 Всеки ден Иван ходи до училище пеша с една и съща скорост. Учили- 1 2 3 4 5 6 7
дни
щето е на 800 метра от дома му. Вчера на път към училище Иван спрял
за малко, за да говори с приятел. Останалото разстояние той вървял
по-бързо, за да не закъснее.
m
На диаграмата е показана зависимостта на изминатия път от време-
800
то. На всяка точка от линията съответстват две числа. По хоризон-
талния лъч се отчита изтеклото време в минути, а по вертикалния 700
лъч – изминатото разстояние (в метри) за това време. 600
Такъв вид диаграма се нарича линейна диаграма (графика). 500
Разгледайте диаграмата и отговорете на въпросите. 400
а) Колко метра е изминал Иван 10 min след тръгването си? 300
б) Каква е обичайната скорост на Иван по пътя за училище? 200
в) Колко минути са разговаряли двамата приятели?
100
г) С колко метра в минута е увеличил скоростта си, за да не закъснее?
0
Решение: а) Намираме точката от линията, на която съответстват 10 5 10 15 20
min по хоризонтала. Определяме колко метра отговарят на тази точка min
по вертикала – 500 m.
б) За да намерим скоростта на Иван, трябва да разделим пътя на време-
то. Следователно обичайната му скорост е 500 : 10 = 50 m/min.
в) Диаграмата показва, че след 15 min Иван отново е бил на 500 m от
дома си. Следователно от десетата до петнадесетата минута той не
е вървял, т.е. той е разговарял с приятеля си 5 min.
г) Скоростта на Иван след срещата е 300 : 5 = 60 m/min. Следователно
Иван е увеличил скоростта си с 10 m/min.
3 Виктория обича да събира плюшени играчки – мечета, жабки, кучен-
ца и понита. Процентното разпределение на играчките на Виктория е
следното: понита – 12%; мечета – 38%; кученца – 30%; жабки – 20%.
176
Тази информация е представена чрез кръгова диаграма. Такива 12%
диаграми обикновено се използват, за да се представят части от 30%
нещо. С помощта на радиуси кръгът е разделен на части. Всяка част 38%
е ограничена от два радиуса, определящи ъгъл, наречен централен. 20%
Големината му зависи от процентния дял на съответната част.
Проверявам какво знам
5 Данните за продажба на цветя в един мага- Рози Лалета
зин са представени на пиктограмата. Ако
една роза отговаря на 35 броя, а едно лале
– на 50 броя, намерете: вторник
а) колко рози са продадени във вторник;
б) каква част от продадените цветя във втор-
ник и сряда са лалетата.
сряда
6 Разделете се на групи и съберете данни за:
а) оценките по математика във вашия клас за
първия срок; Представете данните по най-подходящия
б) оценките по български език и литература според вас начин и поставете въпроси към
във вашия клас за първия срок; събраната информация. (Може да използвате
в) оценките по история във вашия клас за наученото по информационни технологии и
първия срок. подходящ софтуер.)
4
3
2
1
0 5 10 15 20 време min
178
брой ученици време в min
10
9
8
7 от 16 до 20
6
5 от 11 до 15
4
3 от 6 до 10
2
1 от 0 до 5
0
от 0 до 5 от 6 до 10 от 11 до 15 от 16 до 20 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
време в min брой ученици
3 На кръговата диаграма са представени данни за обедните продажби в
едно заведение. Продадени са десерти за 60 лв. Представете продажби-
те на видовете ястия в левове с:
а) таблица; б) блокова диаграма. 10%
15%
Стоки Супи Салати Сандвичи Напитки Десерти
% 25%
30%
лв.
20%
Упътване: а) Начертайте таблицата.
От кръговата диаграма виждаме, че десертите са 15% от всички продажби.
Ако всички продажби са х лв., то 15% от х са 60 лв. Тогава 0,15 . х = 60 Супи
и x = 60 : 0,15 = 400 лв. Намерете самостоятелно стойността на всяка от Сандвичи
продадените стоки и попълнете таблицата. Салати
б) Върху лист с редове или квадратчета начертайте два перпендикулярни
лъча. Отбележете върху вертикалния лъч деления и ги надпишете Напитки
през 20 лв. За всяка от стоките начертайте правоъгълни блокове със Десерти
съответната височина, като използвате данните от таблицата.
179
85
ПРЕДСТАВЯНЕ И ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ДАННИ.
УПРАЖНЕНИЕ
1 Представете решението на задача 6 в урок 83. Обосновете вашия избор
за представяне на събраните от вас данни за получените оценки през
първия учебен срок.
2 Работното време на фирма за производство на велосипеди е от 9 ч. до
17 ч. с една обедна почивка. Броят на произведените велосипеди за
един работен ден е показан на линейната диаграма.
а) Колко велосипеда са били произведени до 13 ч.?
б) Колко велосипеда са произведени за целия работен ден?
в) В колко часа започва обедната почивка?
г) В колко часа са били произведени 140 велосипеда?
д) Колко велосипеда са направени от 13 ч. до 17 ч.?
брой велосипеди
180
160
140
120
100
80
60
Концерти
40
Опера
20
Театър
0
10 11 12 13 14 15 16 17 Кино
работно време Изложби
3 На кръговата диаграма са представени интересите на учениците от
едно училище. Ако знаете, че учениците са 600, намерете колко са
12% 17%
учениците, предпочитащи:
а) опера; б) кино; в) театър;
7%
г) концерти; д) изложби.
33%
Представете информацията за интересите на учениците с таблица и с
блокова диаграма. 31%
Решение: а) От диаграмата се вижда, че учениците, които предпочитат
опера, са 7%. Следователно те са 0,07 . 600 = 42.
б) Учениците, които предпочитат кино, са 33% от 600 = 0,33 . 600
= 198.
4 Всеки ден през май Елена си записвала върху календара максималната
температура.
а) Представете данните от календара в таблица с два реда: температура
в градуси и брой дни.
б) През каква част от месеца температурата е била не по-ниска от 21
градуса?
180
май
пн вт ср чт пт сб нд
1
20°
2 3 4 5 6 7 8
15° 15° 20° 20° 20° 22° 25°
9 10 11 12 13 14 15
25° 25° 20° 15° 20° 22° 25°
16 17 18 19 20 21 22
28° 28° 31° 25° 20° 15° 22°
23 24 25 26 27 28 29
20° 25° 28° 31° 28° 28° 31°
30 31
31° 25°
5 За великденските празници магазин зарежда козунаци от три фурни.
В петък доставили 150 козунака от първата фурна, 225 – от втората
фурна, и 175 – от третата. В събота доставили 200 козунака от първата
фурна, 175 – от втората, и 250 – от третата. Представете с пиктограма
доставените в петък и събота козунаци от трите фурни. Намерете каква
част от козунаците за двата дни са доставени от третата фурна.
Упътване: НОД (150, 225, 175, 200, 250) = 25. Следователно една
картинка на козунак трябва да отговаря на 25 козунака. Тогава на 150
козунака картинките трябва да са 150 : 25 = 6, на 225 козунака картинките
са 225 : 25 = 9 и т.н. (Една картинка може да отговаря и на 50 козунака,
но тогава ще има и картинки на половин козунак.)
181
86
ОБОБЩЕНИЕ. АЗ СЕ ОЦЕНЯВАМ
Мога да:
" умножавам десетични дроби; 3,4 . 10 = 34 7,2 . 0,1 = 0,72
0,16 . 1 = 0,16 0 . 0,75 = 0
2 цифри 1 цифра 5,7 . 4 = 22,8 15,03 . 8 = 120,24
2,47 . 2,3 2,9 . 3,5 1,2 . 0,042 = 0,0504
+ 145 + 24
+ 741 87 48
494 3 цифри
10,15 0,0504
5,681
Внимавам с мястото на десетичната
запетая. a.1=a a.0=0
1 Намерете произведенията.
a) 0,52 . 100 б) 7,8 . 4 в) 3,24 . 0,6 г) 4,07 . 1,8 д) 0,34 . 1,55
" използвам свойствата на
действието умножение; 8 . 0,243 = 0,243 . 8 = 1,944
a.b=b.a 1,5 . 3,75 . 20 = (1,5 . 20) . 3,75 = 30 . 3,75 = 112,5
(a . b) . c = a . (b . c) = a . b . c (0,25 + 3,5) . 80 = 0,25 . 80 + 3,5 . 80 = 20 + 280 = 300
(a + b) . c = a . c + b . c
(a – b) . c = a . c – b . c
182
4 Пресметнете стойността на израза.
а) 2,7 . 10,5 – 0,5 б) 5,412 : 0,6 + 0,4 . 0,5 в) 25,6 : 10 + 90 : 4
г) 0,7 . 2,8 + 0,7 . 7,2 д) 0,079 . 12,3 + 0,121 . 12,3 е) 17 : 0,5 + 13 : 0,05
а) 48 . 8, 75 б) 0, 24 . 2 1 в) (1 1 + 0, 04) . 23 г) 3, 5 . 1 + 3 . 0, 4
7 12 2 7 7
13. Семейство внесло в банка 4000 лв. на влог с годишна лихва 2,3%. На 170/1
колко лева ще нарасне внесената сума в края на годината?
На задача 14 запишете решението в тетрадките си.
Разстоянието между две речни пристанища е 252 km. Моторна лодка
159/6 и
14. изминава това разстояние по течението на реката за 3,6 часа. За колко
часа ще се върне лодката обратно (срещу течението), ако скоростта на 159/9
течението на реката е 5 km/h?
184
V ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ
Геометрията, изучавана
в училище, е математическа
система, разработена от
древногръцкия математик
Евклид.
Триъгълник и четириъгълник
Перпендикулярни и успоредни прави
Лица на фигури C
" триъгълник a
" успоредник S=
a . ha A1 A1
" трапец 2 ha
B
" четириъгълник A
C1
C a b
b a b hb
hc ha b d h c
A c B a a
a . b c . hc (a + b) . h
=S = S = a . ha = b . hb S=
2 2 2
87
ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ
m
M A B O C P Q
Точка М Права а или АВ Лъч OC → Отсечка PQ (QP или m)
означава се с А и В – две точки О – начало P и Q – краища
главна буква от правата С – точка от лъча на отсечката
186
г) Изпълняваме следните действия.
Върху лъча с начало O нанасяме:
1) отсечката ОА = а;
2) отсечката АС = а. (Точката А е между О и С.)
Отсечката ОС = а + а = 2 . а, т.е. тя е два пъти по-дълга от а. a Aa C
O
Точката А дели отсечката ОС на две равни части и се a+a=2.a
нарича среда на отсечката ОС.
4 Ако отсечките ЕG = 6 cm, FH = 120 mm и EH = 1,5 dm, намерете раз-
E F G H
стоянието между точките F и G. Покажете, че точка F е средата на
отсечката EG.
B N
прав ъгъл
О α M
O 90°
A тъп ъгъл
Ъгъл AOB
Ъглите се означават
(BOA, O) остър ъгъл
с гръцките букви: α,
О – връх, β, γ...
OA→ и OB → – рамене MON = α = 60° < 90° > 90°
187
88
ПЕРПЕНДИКУЛЯРНИ ПРАВИ.
РАЗСТОЯНИЕ ОТ ТОЧКА ДО ПРАВА
1 Начертайте прав ъгъл и продължете раменете му, както е показано на
чертежа. Измерете получените ъгли.
В квадратната
2 Открийте перпендикулярни прави на картинките. мрежа всяка
хоризонтална
права е перпен-
дикулярна на вся-
ка вертикална.
p M p b⊥p
p M
M
a M
N N
N
a⊥p b
p
A
През една точка може да се начертае само една права, перпендику-
лярна на дадената.
188
5 В квадратната мрежа страната на едно ква- 2 cm
дратче е 2 cm. Намерете разстоянието: N Лесно е. За перпен-
q дикуляри ще из-
а) от точка М до правите р и q; M
б) от точка Q до правите р и q; ползваме линиите
в) от точка Р и от точка N до правата MQ. на квадратната
P мрежа.
Решение: б) Точка Q е от правата р. Q
Разстоянието от Q до нея е равно на 0. p
6 Начертайте права а и отбележете точки А и В от нея и точка С извън нея.
а) Намерете разстоянието от С до правата а.
б) Начертайте правата АС и перпендикуляра от В до нея. Измерете раз-
стоянието от В до правата АС.
7 В квадратната мрежа са начертани правите m, р и q. 1 cm
Сравнете разстоянията от точките: A B C
а) С и D от правата q до правата р; б) А, В и С от правата m до правата p. m
Решение: а) Разстоянието от точка С до р е 3 cm, а от точка D до р е 1 cm. D
Растоянията са различни. Правите р и q се пресичат.
б) Разстоянията от точките А, В и С от правата m до правата p са равни по на q p
3 cm. Колкото и да продължаваме правите m и р, те няма да се пресекат.
189
89
ТРИЪГЪЛНИК. ВИДОВЕ ТРИЪГЪЛНИЦИ. ЕЛЕМЕНТИ
триъгълник АВС
C означаваме: ΔABC върхове: А, В, С
γ страни: ВС = а (срещу върха А) ъгли: BAC = α или A = α
b a АС = b (срещу върха B) ABC = β или B = β
α β AB = c (срещу върха C) ACB = γ или C = γ
A c B обиколка: P = a + b + c
α
ро
АВ = c – основа β
β < 90° , γ < 90°
ро
бед
P=2.a+c
A основа B правоъгълен C
т
разностранен те
ка
един прав ъгъл
ка
т
няма C = 90°
ет
равни страни A хипотенуза B
190
3 Начертайте остроъгълен триъгълник АВС и височините му от върховете А, В и С.
C C C
C
B1
A1 В1 A1
B B
B B
A C1 C1
A A A
височина от върха А височина от върха В височина от върха C Означаваме: AA1 = ha
AA1 ⊥ BC BB1 ⊥ AC CC1 ⊥ AB BB1 = hb
CC1 = hc
4 Начертайте тъпоъгълен триъгълник АВС ( C > 90° ) и трите му височини.
За височините от върховете А и В трябва да ha и hb са външни
продължим раменете на тъпия ъгъл. за ΔABC.
C C
ha C
C
hb
A B A B hc
A B A B
AC = ha и BC = hb
C C C C
ha hb
hc
A B A B A B A B
191
90
УПРАЖНЕНИЕ
1 Върху старинна карта на заровено съкровище е начертана мрежа, както
е показано на чертежа. Пречертайте във ваша квадратна мрежа точките K кладенец
D, K и C и определете къде е съкровището, като използвате пергел, ако C
указанието е:
а) „То е заровено на изток от дъба на разстояние, равно на сбора от скала
D дъб C
разстоянията от дъба до кладенеца и от кладенеца до скалата“; З И
б) „То е заровено на север от дъба на разстояние, равно на разликата от Ю
разстоянията от дъба до кладенеца и от кладенеца до скалата“.
2 Начертайте успоредни прави а и b (използ-
вайте линиите на квадратна мрежа) и избе- от A до B между
рете точка Р между тях. Намерете разстоя- aиb
нията: от A
а) от точка Р до правата а и до правата b; M M1
б) между успоредните прави а и b. A1
Проверете дали сбора на първите две разсто- a || b
до p
яния е равен на третото.
3 В квадратната мрежа са начертани перпендикулярните прави m и n. 1 cm
E
Определете коя от четирите точки е:
F
а) най-далече от правата m; б) най-близо до правата m;
в) най-далече от правата n; г) най-близо до правата n;
д) на равни разстояния от двете прави. m
Решение: Като използваме линиите на квадратната мрежа, отчитаме n H
разстоянията и ги записваме в таблицата. G
от т. Е от т. F от т. G от т. H
до права m 3 cm 2 cm 2 cm 1 cm
до права n 1 cm 5 cm 2 cm 3 cm
C
5 На чертежа са начертани височините на равнобедрения триъгълник
АВС с бедра АС и ВС. Като направите необходимите измервания, про-
верете вярно ли е, че:
а) височината към основата я пресича в средата ѝ;
б) височините към двете бедра са равни.
A B
192
6 В квадратна мрежа с дължина на страната на едно квадратче 0,5 cm
начертайте равнобедрен ΔАВС с основа АВ = 3 cm и височина към нея
СМ = 1 cm. Постройте трите му височини и проверете дали правите,
определени от тях, се пресичат в една точка.
Решение: 1) По хоризонтална линия на мрежата чертаем основата АВ
= 3 cm.
A a B
194
За измерване на лицето на големи земни площи се използват еди- km2
ници като ар (а), декар, хектар (hа), квадратен километър (km2). : 100
: 10 ha . 100
4 Превърнете: : 10 декар . 10
а) 12 cm2 в dm2 и в mm2; б) 0,6 dm2 в m2 и в mm2; : 100 a . 10
в) 1 декар в m2 и в ha; г) 1 km2 в декари и в m2. m2 . 100
Намирането на лицето чрез броене на квадратчета е много Формули за лице
трудоемко. Обикновено то се изчислява чрез формули. От S=a.b
4. клас знаем формули за лице на правоъгълник и квадрат. b
5 Намерете лицето на квадрат със страна 20 cm в mm2; cm2. a
196
5 Намерете лицето на ΔABC, даден в квадратната мрежа. C 2 cm C
Решение: Трябва да изберем страна на триъгълника, която е по линия
на мрежата, за да можем да определим дължината ѝ и да спуснем висо-
чината към нея. На чертежа те са маркирани с червено. hc b
hb
c . hc a . ha B
а) S = г) S =
2 2 A c BA
c = 8 cm, hc = 10 cm a = 4 cm, ha = 6 cm a) б) C
A c B
8 . 10 4.6 a
=S = 40 cm2 S
= = 12 cm2
2 2 hc B
ha
6 Даден е правоъгълен триъгълник с хипотенуза с = 10 cm, височина
в) C A г)
към нея hc = 4,8 cm и катет а = 6 cm. Намерете:
а) лицето на триъгълника;
б) дължината b на другия катет. Лице на
c . hc 10 . 4, 8 правоъгълен
Решение: а) По формулата S = намираме
= S = 24 cm2.
2 2 триъгълник
a .b a
б) Във формулата S = знаем S = 24 cm2 и а = 6 cm. Намираме b. b
2 hc
6.b c
24 = ; 24 = 3b и b = 24 : 3 = 8 cm
2
a . b c . hc
=S =
2 2
197
93
УПРАЖНЕНИЕ
1 1 cm
ha ha ha = b
a a a
Намерете устно лицата на триъгълниците в квадратната мрежа. Дължини в cm
2 Като ползвате данните от таблицата, намерете по два начина лицето на a b c hc
правоъгълен триъгълник с катети а и b, хипотенуза c и височина към 30 40 50 24
нея hc. 17,5 60 62,5 16,8
3 Намерете обиколката на правоъгълен триъгълник по дадени:
а) катет а = 12 cm, височина към хипотенузата hc = 9,6 cm и лице S = 96 cm2;
б) катети а = 7,5 cm и b = 10 cm и височина към хипотенузата hc = 6 cm.
Решение: а) Ще използваме двете формули за лице на правоъгълен
триъгълник.
a .b c . hc
От S = получаваме От S = получаваме
2 2
12 . b c . 9, 6
96 = 96 =
2 2
96 = 6 . b 96 . 2 = c . 9,6
b = 96 : 6 = 16 cm. c= (96 . 2) : 9,6 = 20 cm.
Обиколката Р = 12 + 16 + 20 = 48 cm.
б) Отново използвайте двете формули за лице и намерете последова-
телно: a .b
1) S = 37,5 cm2 от формулата S = ;
2
c . hc
2) c = 12,5 cm от формулата S = ;
2
3) Р = 30 cm.
Задачата можем да решим и като заместим дадените отсечки в равен-
ството a . b = c . hc. Получаваме 7,5 . 10 = с . 6;
с = 75 : 6 = 12,5 cm.
4 Даден е правоъгълен триъгълник с катети а и b, хипотенуза с, височи-
на към нея hc и лице S. Намерете:
а) S, ако a . b = 17 cm2;
б) S, ако 3 . a . b = 33,3 cm2;
в) c . hc, ако S = 108 cm2;
г) c . hc, ако a . b = 24 cm2. Дължини в cm
5 Като ползвате данните от таблицата, намере-
a b c ha hb hc
те по три начина лицето на триъгълник със
страни а, b и c и височини ha, hb и hc. 12
14 15 13 12 11,2 12
13
6 Даден е триъгълник със страни а, b и c, височини ha, hb и hc и лице S.
Намерете:
а) а, b и c, ако ha = 12 m, hb = 19 5 m, hс = 12,6 m и S = 126 m2;
13
б) а, ако b = 5 cm, ha = 4 cm и hb = 8 cm;
в) hc, ако b = 10 cm, c = 25 cm и hb = 24 cm.
198
Решение: б) Намерете последователно:
а) Дадено: S = 126 m2 и b . hb
1) S = 20 cm2 по формулата S = ;
= hb 19 = 5 252 . 2
13 13 a . ha
По-удобно е да използваме формулата 2) а = 10 cm от формулата S = .
2 . S = b . h b. 2
Задачата може да решим и като замес-
2 . 126 = b . 252 , b = 252 : 252 , тим дадените отсечки директно в равен-
13 13 ството b . hb = a . ha.
b = 13 cm
50 m
е S1 38
към нея 38 m. Лицето му= . 50
= 950 m2. Триъгълникът от- 38 m
2
дясно е правоъгълен с катети 70 m и 50 m. Лицето му е 70 m
70 . 50
=S 2 = 1750 m2. Тогава площта на терена е 52 m
2 б)
950 + 1750 = 2700 m2 = 2,7 декара.
68 m
б) Теренът е получен, като от правоъгълник със страни 100 m и 68 m
30 m
са изрязани два правоъгълни триъгълника. За да намерим лицето
му, от лицето на правоъгълника трябва да извадим лицата на двата 75 m 25 m
триъгълника.
199
94
УСПОРЕДНИ ПРАВИ. УСПОРЕДНИК, РОМБ
1 а) Запишете кои от правите в квадратната мрежа са перпендикулярни 1 cm
и кои са успоредни. A B a
б) Намерете разстоянието от точките А и В до правата b и от точки С и
D до правата а.
а) Лесно е! б) Аз знам, че a || b. m C D b
Тогава разсто-
a ⊥ m, янието от коя
b ⊥ m, да е точка от
едната права до
ab другата права е
едно и също.
200
4 Даден е успоредник със страни а и b и обиколка Р. Намерете: D C
а) P, ако а = 6,8 cm и b = 3,7 cm; б) b, ако a = 23 cm и P = 74 cm.
3 cm
5 а) В квадратна мрежа с единична отсечка 1 cm върху две хоризонтални
линии, разстоянието между които е 3 cm, са начертаните две успоредни
отсечки АВ = CD = 6 cm. Съединете точките A и D и точките В и С. Ще A B
получите успоредник ABCD, на който АВ = 6 cm, а разстоянието между
правите АВ и CD е 3 cm. D C
б) В успоредника ABCD са начертани перпендикулярите:
" DM и DN от точка D до правите АВ и ВС;
" AQ и AP от точка А до правите CD и BC. N
A M B
Перпендикулярът от връх на успо- DM ⊥ AB; AQ ⊥ CD;
редника към срещуположна страна се DN ⊥ BC ; AP ⊥ BC
нарича височина на успоредника. Означаваме: Q D C
DM =AQ = h a – разстояние a
От всеки връх на успоредника може b
между АВ и CD (AB = CD = a). hb
да се построят две височини ha към ha ha b
страната а и hb към страната b. DN = AP = hb – разстояние меж- N
ду АD и BC (AD = BC = b).
A M a B
hb
ромб АВСD Успоредник с равни страни се нарича ромб. P
D a C AB = BC = CD = AD = a
a a Обиколка: P = 4 . a
A a B
9c 7d
m
22
m
cm
m
4d
1,8
202
Решение: а) Ромбът е успоредник, но с равни страни. D a N C
Лицето му S = AD . BM = 15 . 12 = 180 cm2.
Но лицето е равно и на произведението на страната CD и височина- a h a
та към нея BN, т.е. S = CD . BN. Като използваме, че S = 180 cm2 и M
h
CD = AD = 15 cm, получаваме 180 = 15 . BN, откъдето BN = 12 cm. Сле-
дователно двете височини от върха В са равни. A a B
б) Разстоянието между успоредните прави АВ и CD е равно на височи-
ната BN, а между AD и ВС – на височината ВМ. Разстоянията между
двете двойки успоредни прави са равни на 12 cm.
a a
203
96
УПРАЖН ЕНИЕ
1 Кои от твърденията са верни? Обяснете защо.
а) Всеки правоъгълник е и успоредник. б) Всеки ромб е и квадрат.
в) Всеки успоредник е правоъгълник. г) Всеки ромб е и успоредник.
д) Всеки квадрат е и правоъгълник. е) Всеки квадрат е и ромб.
Твърдението в б)
Твърдението в а) е вярно,
не е вярно, защо- 1 cm
защото правоъгълникът
то не всеки ромб
удовлетворява определе-
е с прави ъгли, как-
нието за успоредник: две
- по две срещуположните вито са ъглите
на квадрата.
му страни са успоредни.
204
стоянието между AB и CD), или височината D C D C
hb (разстоянието между AD и BC). Направете
необходимите измервания и заместете в съ- b
ответната формула за лице.
A B A a B
6 Даден е успоредник със страни а и b, висо-
D C D C
чини ha и hb, обиколка P и лице S. Намерете: hb
а) S, ако b = 6,4 cm, hb = 5 cm; ha
б) S, ако a = 9 m, hb = 5 m, P = 48 m; A B A B
в) ha, ако S = 1 m2, a = 25 dm;
г ha, ако S = 50 dm2, hb = 5 dm, P = 32 dm.
Решение:
б) P = 2 . (a + b) S = b . hb г) Стъпки за решаване:
48 = 2 . (a + b) S = 15 . 5 1) По дадени hb и S от формулата S = b . hb намираме b.
a + b = 48 : 2 = 24 S = 75 m 2 2) По дадени b и Р от формулата P = 2 . (a + b) намираме a.
9 + b = 24 3) По дадени a и S от формулата S = a . ha намираме ha.
b = 24 – 9 = 15 m
7 Даден е ромб със страна а, височина h, обиколка P и лице S. Намерете:
а) S и P, ако a = 8,5 m, h = 5 m; г) Стъпки за решаване:
б) S, ако P = 4,4 dm, h = 10 cm; 1) По дадено P от формулата P = 4 . a намираме a.
в) h и Р, ако S = 300 dm , a = 6 m; 2) По дадени a и S от формулата S = a . h намираме h.
2
205
97
ТРАПЕЦ. ВИДОВЕ ТРАПЕЦИ. ОБИКОЛКА НА ТРАПЕЦ
1 Разгледайте четириъгълника ABCD на чертежа. По какво прилича на D C
успоредник и по какво се различава от него?
На чертежа Страните АВ и
страните AD и A B
CD са успоредни
ВС не са успо- както при успо-
редни и не са редника, но не са
равни, както са равни.
при успоредника.
D b C
Трапец с равни бедра се нарича равнобедрен тра- c c AD = BC = c
пец. P= a+b+2.c
A a B
206
6 а) В квадратна мрежа с единична отсечка 0,5 cm начертайте трапец D C
ABCD с основи АВ = 3,5 cm, CD = 2 cm и разстояние между тях
1,5 cm
1,5 cm. Колко такива трапеца може да начертаете?
б) Постройте перпендикулярите от върховете C и D до основата АВ
и от върховете А и В до основата СD. A B
Решение: а) АВ = 3,5 : 0,5 = 7 единични отсечки, CD = 2 : 0,5 = 4 D C
единични отсечки и разстоянието между основите е 1,5 : 0,5 = 3
единични отсечки. Трапеца ABCD ще начертаем, като:
1) върху две хоризонтални линии, разстоянието между които е
1,5 cm, чертаем двете успоредни отсечки АВ = 3,5 cm и CD = 2 cm. A B
2) Съединяваме точка A с D и точка В с С.
P D C Q
Като движим отсечката CD наляво или надясно по хоризонталната
линия, получаваме различни трапеци, удовлетворяващи условието. h h h h
Например, ако плъзнем CD с 3 квадратчета надясно, ще получим
начертания със зелен цвят трапец. A N M B
D b C
Трапец, на който едното бедро е перпендикулярно на осно-
вите, се нарича правоъгълен трапец. d=h c
Перпендикулярното бедро е и височина на трапеца.
A a B
207
98
ЛИЦЕ НА ТРАПЕЦ
D bC N
1 Даден е трапец ABCD с основи AB = 13 cm и CD = 6 cm и
височина DM = BN = 10 cm. Намерете лицето на трапеца
ABCD. h h
Решение: Диагоналът BD разделя трапеца на два триъгълни-
ка – ABD и CDB. Лицето на трапеца ще е равно на сбора от A M a B
лицата им.
Височината към страната AB = a в ΔABD е DM = h. Лицето
SABCD = SΔABD + SΔCDB
a.h
му е S ∆ABD = = 65 cm2. Височината към страната CD = b a.h b.h a.h+b.h
2 S ABCD = + =
b.h
на ΔCDB е BN = h. Лицето му е S ∆CDB = = 30 cm2 и за 2 2 2
2
S ABCD =
(a + b) . h = a + b ⋅ h
лицето на трапеца получаваме 65 + 30 = 95 cm2. 2 2
b
Лицето на трапец е равно на половината от ( a + b) . h a + b
произведението на сбора от дължините на S= = ⋅h
h 2 2
двете основи и дължината на височината му. 2 . S = ( a + b) . h
a
2 Намерете лицето на трите трапеца по данните от таблицата.
Решение:
трапец 1 трапец 2 трапец 3 Трапец Дължини в cm
S = a + b ⋅ h ; S = 11 + 7 ⋅ 5 S = a+b ⋅h S = a+b ⋅h
a b h
2 2 2 2 1 11 7 5
3, 4 + 0, 7 5 + 1, 5 2 3,4 0,7 4
⋅ 4 = S = 2 ⋅3
9 2
=
18
⋅ 5 = 45 S=
21 21 3 5 1,5 3
6, 5 19, 5
S = 45 cm2 = 4=,1 . 2 8, 2 = ⋅3=
2 2
S = 8,2 cm2 S = 9,75 cm2
85 cm
1,8 m
1 dm
5 cm
7 cm
21 cm 7 dm 2,5 m
4 Лицето на трапец е равно на 48 cm2. Намерете: 2 . S = (a + b) . h
а) h, ако a = 14 cm, b = 2 cm; б) h, ако а + b = 2 dm;
в) а + b, ако h = 96 mm; г) a, ако b = 10 cm, h = 3 cm.
Решение:
б) a + b = 2 dm = 20 cm в) h = 96 mm = 9,6 cm
От S = a + b ⋅ h получаваме По-удобно е да използваме формулата
2
10
20
48 = ⋅h 2 . S = (a + b) . h.
21
h = 48 : 10 = 4,8 cm. 2 . 48 = (a + b) . 9,6
(a + b) = 96 : 9,6 = 10 cm
208
5 Даден е правоъгълен трапец с основи 7 cm и 15 cm и бедра 12 cm и 13 cm.
Намерете обиколката и лицето на трапеца.
210
Тогава а = 4 : 0,5 = 8 dm. Разстоянието между основите е равно на ви-
сочината, която ще намерим от формулата S = a + b ⋅ h , като заместим
a, b и S. Довършете сами. 2
8 Бедрата на правоъгълен трапец са 6 cm и 10 cm, а лицето му е 90 cm2.
Намерете:
а) обиколката на трапеца;
б) голямата основа на трапеца, ако малката е 11 cm.
Решение: По-късото от двете бедра е перпендикулярното на основите,
т.е. височината на трапеца е h = 6 cm.
3
( a + b) . h ( a + b) ⋅ 6
а) S = ; 90 = ; 90 = (a + b) . 3;
2 21
a + b = 90 : 3; a + b = 30 cm; P = a + b + c + d;
P = 30 + 6 + 10 = 46 cm
б) От a + b = 30 получаваме a + 11 = 30; a = 30 – 11 = 19 cm D 12 cm P 9 cm C
9 Правоъгълният трапец ABCD е разделен с отсечката МР на два трапе-
ца. AM = 18 cm, BM = 5 cm, DP = 12 cm и PC = 9 cm. Намерете дължи-
ната на бедрото AD и лицето на трапеците АМPD и МВСР, ако лицето 5 cm
на трапеца ABCD e 220 cm2. A 18 cm M B
Решение: За трапеца ABCD знаем че:
основата a = AB = 18 + 5 = 23 cm; Разстоянието между
основата b = CD = 12 + 9 = 21 cm; успоредните прави AB
лицето S = 220 cm2; и CD е дължината на
височината h = AD (AD ⊥ AB). отсечката AD. Тогава
От формулата S = a + b . h получаваме 220 = 23 + 21 . h; 220 = 22 . h; височината и на три-
2 2 те трапеца – ABCD,
h = 220 : 22; h = 10 cm, т.е. AD = 10 cm. АМPD и МВСР, е рав-
Използвайте, че височината на трапеците AMPD и MBCP е равна на AD на на AD.
и намерете лицата им.
211
100
ЛИЦА НА ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ, СЪСТАВЕНИ
ОТ ИЗУЧЕНИТЕ ФИГУРИ D
B1
C
AC . BB1 6 . 1 AC . DD1 6 . 3 B L
S ∆ABC = = = 3 cm2, S ∆ACD = = = 9 cm2
2 2 2 2
Тогава SABCD = SΔABC + SΔADC = 3 + 9 = 12 cm2. Намерете самостоятелно
лицето на KLMN.
Δ1
Δ3
212
Решение: а)
Първи начин: Втори начин:
Ограждаме фигурата с правоъгълник с въз- Разделяме фигурата на успоредник и трапец,
можно най-малки измерения 5 cm и 6 cm както е показано на чертежа.
(с червен контур на чертежа). Sфиг. = Sусп. + Sтрап.
Sфиг. = Sправоъг. – ( S ∆1 + S∆ 2 + S ∆ 3 ) Успоредникът е със страна 4 cm и височина
Sправоъг. = 5 . 6 = 30 cm2 към нея 2 cm.
Sусп. = 4 . 2 = 8 cm2.
6.3 4 .1 Трапецът е с основи 4 cm и 1 cm и височина
S ∆1 = = 9 cm2 S ∆ 2 = = 2 cm2
2 2 4 cm.
Sтрап. = 4 + 1 ⋅ 4 = 10 cm2
2 .1
S∆3 = = 1 cm2
2 2
Sфиг. = 30 – (9 + 2 + 1) = 18 cm2 Sфиг. = 8 + 10 = 18 cm2
20 cm
6 От трапец с основи 100 cm и 20 cm и височина 80 cm е изрязан триъ-
гълник със страна а и височина към нея h, както е показано на чертежа.
Намерете дължината на страната а, ако h = 40 cm, а лицето на получе-
ната фигура е 85% от лицето на трапеца.
Решение: Стъпки на решаване: h
1) По дадени основи и височина намираме Sтрап..
a
2) Тъй като лицето на получената фигура е 85% от лицето на трапеца,
то лицето на изрязания триъгълник е (100% – 85%) от трапеца.
3) Намираме Sтриъг. = 15% от Sтрапеца.
4) По дадени h и Sтриъг. намираме а.
213
101
ИЗПОЛЗВАМ И ПРИЛАГАМ НАУЧЕНОТО
1 Колко лева струва парцелът?
Продава се:
А) 18 000 лв. Б) 11 250 лв. парцел 4,5 декара
В) 1800 лв. Г) 1125 лв. Цена: 4 лв. за 1 m2
140
70
площта на помещението“. Спазени ли са нормите?
60
40
3 На фигурата е дадена карта на остров Тасос в Eгейско море. Кар-
тата е покрита с квадратна мрежа със страна на едно квадратче
50 100
3 km. Намерете приблизителната площ на острова. Сравнете я с
информация от интернет.
13,5
Решение: Очертаваме приблизително границите на острова, като 45
използваме отсечки с върхове от мрежата (червения контур на 54
картата). Разделяме картата на 9 реда (със зелено на картата) и 58,5
намираме лицето на всяка от получените 9 фигури. Започваме по
редове от горе надолу.
I ред: Фигурата е триъгълник със страна, равна на 3 . 3 = 9 km, и
9.3
височина към нея 3 km.=S1 = 13, 5 km2. 3 km
2
II ред: Фигурата е правоъгълник с измерения 5 . 3 = 15 km и 3 km.
S2 = 15 . 3 = 45 km2.
III ред: Фигурата е успоредник със страна 6 . 3 = 18 km и височина
към нея 3 km. S3 = 18 . 3 = 54 km2.
IV ред: Фигурата е трапец с основи 6 . 3 = 18 km и 7 . 3 = 21 km и
височина 3 km. S 4 = 18 + 21 ⋅ 3 = 58,5 km2.
2
Продължете самостоятелно до деветия ред.
10
214
Малката основа и на двата трапеца е 25 m, а голямата е равна на
10 + 25 + 10 = 45 m. Височината на трапеците е 24 m. Лицето на
всеки от трапеците е Sтрап. = 45 + 25 . 24 = 840 m2.
2
Правоъгълникът е с измерения 9 m и 45 m и лицето му е Sправ
= 9 . 45 = 405 m2.
Площта на парка е Sпарка = 2 . 840 + 405 = 2085 m2.
б) За поддръжка на озеленените участъци са необходими 2 . 840 . 4 D
= 6720 лв., а за алеята – 405 . 0,40 = 162 лв. Общо месечно разходите 39 m
са 6720 + 162 = 6882 лв. C
P
5 Семейство притежава парцел с форма на четириъгълника ABCD, показан
на чертежа. Според нов поземлен план трябва да се изменят границите на
60 m
парцела така, че той да придобие формата на правоъгълника AMCP.
50,4 m
а) Намерете площта на парцела, който притежава семейството.
52 m
б) Намерете лицето на ΔABC и ΔACD.
в) Намерете дължината на отсечката CP.
г) Ще се увеличи или ще се намали площта на парцела след промяна-
та? С колко процента? A 25 m B M
C Поради отпадъци-
те при рязането на
A
стъклото трябва да 13
увеличите необхо-
B
димия материал с
10%. 15
7 По данни от Министерството на земедели-
ето и храните средният добив на пшеница 9 Стена трябва да се боядиса в два цвята, как-
в България за 2014 г. е бил 4218 kg от 1 ha. то е показано на чертежа. Колко грама боя
През същата година от земеделски имот с ще са необходими от всеки цвят, ако разхо-
формата на трапец с основи 50 m и 90 m и дът за 1 m2 е 0,2 kg?
височина 60 m са събрани 2 тона пшеница. 5m 7m
Сравнете добива на пшеница от този имот
със средния за страната.
4m
2m
215
102
ОБОБЩЕНИЕ. АЗ СЕ ОЦЕНЯВАМ
q триъгълник трапец
Вече познавам: p⊥q p
" перпендикулярни прави; b
b
a
" успоредни прави; p || q p ha d c
" елементите на триъгълник; q
hc hb
" видовете четириъгълници, елементите и c a
a ромб квадрат
свойствата им, hb h a
и мога да чертая в квадратна мрежа b a
a b a
триъгълник, успоредник, трапец. успоредник правоъгълник
216
4 Превърнете:
а) в dm: 15 cm и 15 m; б) в m: 310 cm и 130 km;
в) в cm2: 0,3 dm2 и 1,5 mm2; г) в m2: 350 декара и 1500 cm2.
Вече знам формули за обиколка и лице на: Дадено: триъгълник Дадено: успоредник
a = 8 m, b = 12 m, a = 14 m, Р = 42 m,
" триъгълник: Р = a + b + c, ha = 9 m hb = 8 m
a . ha b . hb c . hc Търси се: S и hb Търси се: b и S
= S = = ;
2 2 2 Решение: Решение:
a . b c . hc
" правоъгълен триъгълник:= S = ; S a= . ha 8 . 9
= 36 m2
P = 2 . (a + b)
2 2 = 2 2 42 = 2 . (a + b)
" успоредник: P = 2 . (a + b), b . hb 12 . hb a + b = 42 : 2 = 21 m
= S = ; 36 14 + b = 21
S = a . ha = b . hb; 2 2 b = 21 – 14 = 7 m
36 = 6 . hb
" ромб: P = 4 . a, S = a . h; hb = 36 : 6 = 6 m S = b . hb = 7 . 8 = 56 m2
( a + b) . h
" трапец: P = a + b +c + d, S = .
2
Дадено: равнобедрен 42 = a + 29
Вече мога да намирам: трапец a = 42 – 29 = 13 cm
" обиколка на триъгълник, успоредник и b = 3 cm, c = 13 cm,
трапец; S = a + b . h; 96 = 16 . h
P = 42 cm, S = 96 cm2
" лице на триъгълник, успоредник и трапец; Търси се: a и h
2 2
96 = 8 . h;
" техни основни елементи чрез формулите Решение: h = 96 : 8 = 12 cm
за лице и обиколка. P=a+b+2.c
Вече прилагам в практиката: 42 = a + 3 + 2 . 13
1 cm
18,9
460
D C
Отсечката DM разделя равнобедрения трапец ABCD
7. на ромб със страна 5 m и равнобедрен триъгълник с 206/5
основа 4 m. Обиколката на трапеца е равна на:
А) 14 m Б) 18 m В) 24 m Г) 34 m A M B
8. А) 0,6 m2 Б) 5 m2 202/6
В) 6 m Г) 60 dm2
30
218
Vl ГЕОМЕТРИЧНИ ТЕЛА
Куб
Правоъгълен паралелепипед
Лице на повърхнина и обем на:
" куб
" правоъгълен паралелепипед
a b
a a a
c
S = 6 . a2 P = 2 . (a + b); B = a . b
V = a3 S = 2 . (a . c + b . c) = P . c
S1 = 2 . (a . c + b . c + a . b)
S1 = S + 2 . B
V=a.b.c=B.c
103
КУБ. ЕЛЕМЕНТИ. РАЗВИВКА
Разгледайте картинките, на всяка от тях има предмети с една и съща
форма. Какво е общото между тях?
Те са простран-
ствени форми и
всяка е оградена
от 6 квадрата.
Куб ABCDA1B1C1D1
Тези предмети са геометрични тела. Тяло, оградено от 6 квадрата,
се нарича куб. математически
Квадратите се наричат стени на куба. модел
D1 C1
Кубът ABCDA1B1C1D1 има: A1 B1
" 6 стени – квадратите ABCD и A1B1C1D1; ABB1A1 и DCC1D1; BCC1B1
и ADD1A1;
" 8 върха – A; B; C; D; A1; B1; C1 и D1. Всеки връх е общ за три стени. D C
" 12 ръба – AB, BC, CD, DA, A1B1, B1C1, C1D1, D1A1, AA1, BB1, CC1, DD1.
Всеки ръб е общ за две стени. A B
1 За куба ABCDA1B1C1D1 определете:
а) кои стени на куба имат връх точката А; г) дължината на ръбовете A1B1; B1C1; CD; AA1;
б) кои три стени имат общ връх точката C1; BB1, ако AB = 3 cm.
в) на кои стени е страна ръбът CC1 и на кои
– ръбът C1D1;
a – измерение
Всички ръбове на куба са равни. Дължината им се нарича изме- на куба
рение на куба. a
a
a
220
Срязваме по ръбовете Срязваме по ръбовете Срязваме по ръба AA1
A1D1, A1B1 и B1C1 AD, AB и BC
D1 C1
A1 B1
D C
A B
Развивка на куба
4 След като някои от ръбовете на куба ABCDA1B1C1D1 са срязани и той е D1 C1
разгънат, е получена показаната развивка. A1 B1
а) Запишете последователно кои ръбове на куба са били срязани? D C
б) При срязване на кой от ръбовете на куба е получена отсечката ST от A B
развивката?
в) Ако мислено сгънете развивката, определете с коя отсечка ще се
слее отсечката GR. Кой ръб на куба се получава при това сливане?
г) Кои квадрати от развивката при сгъването ѝ ще се съберат във върха
A на куба?
A B
Решение: б) Проследяваме отзад напред положението на отсечката ST
и виждаме, че тя е получена при срязване на ръба CD.
R Q
в) При сгъването на развивката отсечката GR ще се слее с GF и ще се
получи ръбът A1B1. O F G H I
г) На върха A на куба съответства точка M от развивката. Във върха A
се събират квадратите MLST, MNHG и LMGF.
K L M N P
Знам какво е:
a
куб връх развивка
стена
a
a
a a a
ръб
a
a
a – измерение a
221
104
ПРАКТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ.
ИЗРАБОТВАНЕ НА МОДЕЛ НА КУБ
1 Колко стени има кубът и какви фигури са те? Разгледайте снимката на
кубчетата захар. Колко стени на предното кубче виждате и като какви
фигури изглеждат те?
E F
D C
A B
а) ръбовете, които не се виждат;
б) стените, които не се виждат;
в) каква фигура е стената BCGF в действителност;
г) на колко градуса е равен EFG в действителност;
д) четири ръба, които са перпендикулярни на ръба BF.
Решение: а) Не се виждат ръбовете, начертани с пунктир – AD, CD и DH.
б) Невидими са стените, които съдържат върха D (определете сами кои са те).
в), г) и д) Всички стени на куба са квадрати и EFG = 90° , а ръбът BF
е перпендикулярен на съседните си страни в квадратите ABFE и
BCGF. Q1 P1
А) Б) В) Г)
222
3 cm
5 В квадратната мрежа е начертана развивка на куб.
а) Определете измерението на куба.
223
105
ЛИЦЕ НА ПОВЪРХНИНА НА КУБ
1 Дървено кубче с ръб 8 cm е боядисано, като за всеки квадратен сан-
тиметър са използвани 0,25 g боя. Колко грама боя са използвани за
боядисване на кубчето?
Решение: За да намерим колко боя е използвана, трябва да намерим колко
квадратни сантиметра е площта, която е боядисана, а тя е сбор от лицата
на всички стени на кубчето. Както вече знаем, стените са 6 квадрата и
всяка има лице 8 . 8 = 64 cm2. Следователно лицето на всички стени е
6 . 64 = 384 cm2, а количеството боя е 0,25 . 384 = 96 g.
()
2
4 1 = 6 . a2 a2 = 5
6 6
a 2 = 25 : 6 a=5 m
6 6
224
5 Лицето на развивката на куб е 2 dm2. Намерете сбора от дължините на
3
ръбовете на този куб.
Решение: Както знаем, развивката на куб е фигура, която се състои от
шестте стени на куба, т.е. развивката е повърхнината на куба, но разпо-
ложена в една равнина. Нейното лице е равно на лицето на повърхни-
ната на куба. Тогава от S = 2 dm2 и S = 6 . a . a получаваме 2 = 6 . a . a.
3 3 Може да не намира-
1 ме лицата на повърх-
2 1 1 1 нините на двата куба.
Следователно a . a = 2 : 6 = . = . или a = 1 dm. Довършете сами.
3 3 6 3 3 3 Ако ръбът на първия
3
6 Ръбът на един куб е 1 dm, а ръбът на друг куб е 2 пъти по-голям. куб е с дължина а, то
Колко пъти лицето на повърхнината на втория куб е по-голямо от този ръбът на втория куб е
на първия? с дължина 2 . а.
Тогава SI = 6 . a . a и
Решение: SII = 6 . (2 . a) . (2 . a)
на първия куб: S = 6 . 12 = 6 dm2 = (2 . 2). 6 . a . a
на втория куб: S = 6 . 22 = 24 dm2 = 4 . SI, т.е. SII е 4 пъти
24 : 6 = 4. Следователно лицето на повърхнината на втория куб е 4 пъти по-голямо от SI.
по-голямо от този на първия.
3 Превърнете:
а) 200 сm3 в mm3 и в L; а) 200 сm3 = (200 . 1000) mm3 = 200 000 mm3
б) 500 L в dm3 и в m3; 200 сm3 = (200 : 1000) L = 0,2 L
в) 0,15 m3 в L и в cm3.
226
4 Намерете обема на куб с ръб 0,3 m в:
а) кубични метри; б) литри; в) кубични сантиметри.
5 Намерете дължината на ръба на стъклен аквариум с форма на куб и
обем 64 литра.
Решение: Използваме формулата V = a3. Тъй като V = 64 L = 64 dm3 и
64 = 43, намираме а = 4 dm.
6 Дадени са два съда с форма на куб, първият с ръб 1 m, а вторият с ръб,
с 20% по-малък.
а) С колко литра повече вода може да се побере в първия куб?
б) С колко процента вместимостта на втория куб е по-малка от тази на
първия?
Решение: а) Ръбът на втория куб е равен на 100% – 20% = 80% от
дължината на ръба на първия, т.е. на 80% от 1 m = 0,8 . 10 dm = 8 dm.
Обемите на двата куба са съответно V1 = 103 = 1000 dm3 = 1000 L и
V2 = 83 = 8 . 8 . 8 = 512 dm3 = 512 L.
Първият куб побира с 1000 – 512 = 488 L повече вода от втория.
б) Ще намерим колко процента от обема на първия куб е разликата в
обемите им, т.е. х% от 1000 = 488. Тогава x = 488 ⋅ 100 = 48, 8 . Сле-
1000
дователно вместимостта на втория куб е с 48,8% по-малка от тази на
първия.
227
107
УПРАЖНЕНИЕ
F G
1 Като използвате модела на куба ABCDEFGH, запишете: C
а) общият ръб на стените EHGF и CDHG; ADHE – стена B
AD – ръб
б) стените, съседни на стената AEFB; A – връх
в) срещуположната стена на стената ABCD; E H
г) ръбовете, които излизат от върха E.
A D
2 В квадратна мрежа с единична отсечка 0,5 cm
начертайте развивка на куб с ръб 1,5 cm, която
да има дадената форма. Оцветете развивката
така, че три от стените на куба, които имат общ
връх, да са с един цвят, а срещуположните им
стени – с друг цвят.
3 Сборът от ръбовете на куб е 60 cm. Намерете: измерение а
а) лицето на повърхнината му; лице на
б) обема му. повърхнината S = 6 . a2
обем V = a3
a
228
1 . 1000
б) x% от 1000 са 973. Тогава= x . = 973, т.е. x = 97,3. Обемът
100
на полученото тяло е 97,3% от началния обем.
в) Тялото има 9 стени: по 3 от всеки от трите вида, показани на картинката.
г) Лицето на повърхнината на тялото е равно на сбора от лицата на 10 cm
стените му, които са: 3 квадрата със страна 10 cm и лице S1 = 102
= 100 cm2; 3 квадрата със страна 3 cm и лице S2 = 32 = 9 cm2; 3 фигури
3 cm
с лице S3 = 102 – 32 = 91 cm2. Тогава Sтяло = 3 . (100 + 9 + 91) = 600 cm2.
Вярно ли е, че лицето на повърхнината на полученото тяло е равно на
лицето на повърхнината на първоначалния куб?
7 cm
Виждам, че от три от стените на тялото е
отрязан квадрат със страна 3 cm, но към повърх- 10 cm
нината му се добавят три квадрата със същите
размери. За това лицето на повърхнината на
първоначалния куб не се променя.
229
108
ПРАВОЪГЪЛЕН ПАРАЛЕЛЕПИПЕД.
ЕЛЕМЕНТИ. РАЗВИВКА
Разгледайте картинките. На всяка от тях има предмети с една и съща
форма. Какво е общото между тях?
Правоъгълен
Тяло, оградено от 6 правоъгълника, се нарича правоъгълен пара- паралелепипед
лелепипед. ABCDA1B1C1D1
Правоъгълниците се наричат стени на паралелепипеда. математически
модел
D1 C1
Правоъгълният паралелепипед ABCDA1B1C1D1 има:
" 6 стени, които са две по две еднакви правоъгълници: A1 B1
ABCD и A1B1C1D1; ABB1A1 и DCC1D1; BCC1B1 и ADD1A1.
c D C
" 8 върха – A; B; C; D; A1; B1; C1 и D1. Всеки връх е общ за три стени. b
" 12 ръба – AB = CD = A1B1 = C1D1 = a; A a B
BC = DA = B1C1 = D1A1 = b; Всеки ръб е общ за двете стени.
AA1 = BB1 = CC1 = DD1 = c.
Дължините на ръбовете а, b и с се наричат измерения на парале-
лепипеда.
а – дължина, b – широчина, с (h) – височина
230
Две стени, които нямат общ ръб, се наричат срещуположни (например
MNPQ и M1N1P1Q1).
Две стени, които имат общ ръб, се наричат съседни (например MNN1M1
и QMM1Q1).
D1 C1
A1 B1
C
A B
c c
ръб
b b
a a
231
109
ПРАКТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ. ИЗРАБОТВАНЕ НА МОДЕЛ
НА ПРАВОЪГЪЛЕН ПАРАЛЕЛЕПИПЕД
1 На фигурата е начертана видимата част на правоъгълния паралелепи- D1 C1
пед ABCDA1B1C1D1.
а) Колко стени се виждат? С какви фигури са изобразени те? A1 B1
б) Колко ръба на паралелепипеда се виждат и колко остават скрити?
в) Кой от върховете на паралелепипеда не се вижда? C
За да се начертае правоъгълен паралелепипед така, че да си предста- A B
вим пространственото тяло, се използват следните правила:
1) Успоредните ръбове се чертаят с успоредни и равни отсечки.
2) Стените, които са пред наблюдателя (предната и задната), се чер-
таят в истински вид – като правоъгълници, а останалите стени
– като успоредници.
3) Ръбовете, които наблюдателят не вижда, се чертаят с пунктир
(или не се чертаят).
N M
2 Начертайте във ваша квадратна мрежа модела на правоъгълния парале-
лепипед ABCDKLMN и запишете: K L
а) ръбовете, които не се виждат;
б) стените, които не се виждат;
в) каква фигура е стената KLMN в действителност;
г) на колко градуса е равен CBL в действителност; D C
д) четири ръба, които са перпендикулярни на ръба AK.
Решение: а) Не се виждат ръбовете, начертани с пунктир AD, CD и DN.
б) Не се виждат стените, съдържащи невидимите ръбове, а именно: A B
ADNK, CDNM и ABCD.
г) Всички стени на правоъгълния паралелепипед са правоъгълници. В
правоъгълника BCML – CBL = 90° .
д) ABLK е правоъгълник и AK ⊥ AB и AK ⊥ KL . ADNK е правоъгъл-
ник и AK ⊥ KN и AK ⊥ AD . Q1
3 В квадратната мрежа са начертани три от видимите ръбове на правоъ-
гълен паралелепипед с основи MNPQ и M1N1P1Q1.
а) Пречертайте ги във ваша квадратна мрежа с единична отсечка 0,5 cm
и довършете модела на паралелепипеда. M1
б) Ако MN = 2 cm, MQ = 6 cm, MM1 = 1,5 cm:
" запишете всички ръбове с дължина 6 cm;
" начертайте в квадратната мрежа истинския вид на стената NPP1N1. M N
4 В квадратната мрежа е начертана развивка на правоъгълен паралелепи-
пед. Намерете:
а) измеренията на стените, оцветени в кафяво, жълто и зе-
лено;
б) измеренията на паралелепипеда.
2 cm
в) Върху лист с подходящи размери начертайте същата раз-
вивка на правоъгълен паралелепипед с измерения 8 cm,
6 cm и 4 cm. Изрежете я и сгънете така, че да получите
пространствен модел на паралелепипеда. Залепете, като
използвате безцветно тиксо или с помощта на показани-
те лентички. Колко ръба на паралелепипеда се получават
чрез прегъване и колко – чрез залепване?
232
5 В квадратната мрежа са начертани развивките на 1 cm
три паралелепипеда: I е с измерения 2 cm, 2 cm,
3 cm, II е с измерения 1 cm, 3 cm, 4 cm и III е с
измерения 3 cm, 2 cm, 1 cm.
а) Определете коя е развивката на всеки паралеле-
пипед.
б) Намерете сбора от дължините на онези от ръ-
бовете на паралелепипеда I, които се получават
от развивката му чрез прегъване.
в) Намерете сбора от дължините на онези от ръбо-
вете на паралелепипеда III, които се получават
от развивката му чрез залепване.
3 cm. Тя е начертала
7 cm 2 cm
една стена и започва да
чертае следващата, как-
то е показано на фигу-
рата. Какви трябва да са 7 cm
размерите ѝ?
8 cm
А) 2 cm и 4 cm Б) 3 cm и 4 cm
В) 2 cm и 3 cm Г) 3 cm и 3 cm
3 cm
основа
Сборът от лицата на околните стени на паралелепипеда се нарича c
лице на околната повърхнина на паралелепипеда – S. b
a
S = 2 . (a . c + b . c)
234
4 Три от лицата на стените на правоъгълен паралелепипед са съответно
35 cm2, 25 cm2 и 50 cm2. Намерете лицето на пълната му повърхнина. Щом дадените
стени на парале-
Решение: S1 = 2 . 35 + 2 . 25 + 2 . 50 = 220 cm2
лепипеда са с раз-
5 Намерете лицата на околната повърхнина и на повърхнината на право- лични лица, това
ъгълния паралелепипед ABCDA1B1C1D1 с основа правоъгълника ABCD са трите му вида
с размери 5,2 cm на 6,5 cm и височина AA1 = 8,2 cm. стени.
Решение: Лицето на околната повърхнина намираме по формулата
S = P . h.
Р = 2 . (a + b)
P = 2 . (5,2 + 6,5) = 23,4 cm
S=P.h
S = 23,4 . 8,2 = 191,88 cm2
Лицето на повърхнината намираме по формулата S1 = S + 2 . B.
В=a.b
B = 5,2 . 6,5 = 33,8 cm2
S1 = S + 2 . B
S1 = 191,88 + 2 . 33,8 = 259,48 cm2
6 Даден е правоъгълен паралелепипед с лице на основата B = 60 m2 и
лице на повърхнината S1 = 160,8 m2. Намерете:
а) лицето на околната му повърхнина;
б) обиколката на основата му, ако височина е 12 dm.
Решение:
а) От формулата S1 = S + 2 . B намираме S б) От формулата S = P . h намираме P
160,8 = S + 2 . 60 40,8 = P . 1,2
S = 160,8 – 120 = 40,8 m2. P = 40,8 : 1,2 = 34 m.
235
111
ОБЕМ НА ПРАВОЪГЪЛЕН ПАРАЛЕЛЕПИПЕД
Разгледайте телата с форма на правоъгълен паралелепипед. Както и куба
те заемат част от пространството и имат определен обем.
1 Намерете обема на правоъгълен паралелепипед с измерения 5 cm, 4 cm
и 2 cm.
Решение: Както обемът на куб, така и обемът на правоъгълен паралеле-
пипед е равен на броя на кубчетата с ръб 1 мерна единица, които могат
да се вместят в него, подредени плътно едно до друго. На фигурата е
показано как постепенно запълваме паралелепипеда с кубчета с ръб
1 cm. На дъното с размери 5 cm и 4 cm поставяме 4 реда по 5 кубчета,
т.е. 4 . 5 = 20 кубчета. Тъй като височината на паралелепипеда е 2 cm,
можем да подредим още един пласт с 20 кубчета и получаваме общо
40 кубчета.
2 cm
4 cm
5 cm 4 реда по 5 кубчета 2 пласта по 20 кубчета
– 20 кубчета – 40 кубчета
c
Обемът на правоъгълен паралелепипед е равен на произведе-
V=a.b.c
нието на трите му измерения.
b
a
B
Обемът на правоъгълен паралелепипед е равен на произведе-
нието на лицето на основата и височината му. h V=B.h
236
5 Намерете лицето на основата на правоъгълен паралелепипед с обем
40 L и височина 3,2 m.
Дадено: Търси се: Решение:
V = 40 L = 40 dm3 B= ? V=B.h
h = 3,2 m = 32 dm 40 = B . 32 A1 D1
B = 40 : 32 = 1,25 dm2
6 Обемът на правоъгълния паралелепипед ABCDA1B1C1D1 е 105 m3. На- B1 C1
мерете:
а) дължината на ръба АА1, ако лицето на стената АВCD е 15 m2;
б) дължината на ръба ВС, ако лицето на стената АВВ1А1 е 21 m2. A D
B
h
c V=a.b.c V=B.h
b
a
237
112
УПРАЖНЕНИЕ
1 Като използвате модела на правоъгълния паралелепипед KLMNPQRS,
определете: S R
а) каква фигура е стената LMRQ; P – връх
P Q PQ – ръб
б) колко ръба излизат от всеки връх;
в) кои са ръбовете на двете основи; c PQRS – основа
г) всички околни ръбове; N M
KLQP – околна стена
д) всички стени с измерения b и с. b
K a L a, b, c – измерения
2 Като използвате развивката на паралелепипеда, определете:
а) измеренията му; 2 cm
б) лицата на основите му;
в) сбора от лицата на околните му стени.
основа
3 Даден е правоъгълен паралелепипед с размери на основата а и b и
височина h. Ако P е периметърът на основата му, B, S и S1 са съот-
ветно лицата на основата, на околната и на пълната му повърхнина,
а V е обемът му, намерете:
а) S, S1 и V, ако а = 15 cm, b = 10 cm и h = 8,2 cm;
б) P и V, ако S = 12 dm2, S1 = 82 dm2 и h = 0,5 dm;
в) b и S, ако a = 8 m, h = 15 m и V = 360 m3.
Решение:
б) S = P . h 2 . В = 70 в) V = a . b . h S=2.a.h+2.b.h
Р = 12 : 0,5 = 24 dm В = 35 dm 2 360 = 8 . b . 15 S = 2 . 8 . 15 + 2 . 3 . 15
S1 = S + 2 . B V=B.h 360 = 120 . b S = 330 m2
82 = 12 + 2 . В V= 35 . 0,5 b = 360 : 120 = 3 m
2 . В = 82 – 12 V = 17,5 dm 3
4 Мария има 8 еднакви кубчета с ръб 1 cm, които подрежда плътно едно
до друго така, че да получи правоъгълен паралелепипед.
а) Колко различни паралелепипеда може да направи тя? (8 . 1 . 1) cm3
б) Намерете обема на всеки от тях.
в) Кой от тях има най-голяма повърхнина?
Решение: а) – б) Тъй като всеки от паралелепипедите ще се състои от 4 . 2 . 1 cm3
8 кубчета, то обемът на всеки от тях ще е V = 8 . Vкубче = 8 . 13 = 8 cm3.
От друга страна, ако измеренията на паралелепипеда са a, b, c, то
V = 8 = a . b . c = 8 . 1 . 1 = 4 . 2 . 1 = 2 . 2 . 2, или има 3 различни пара-
лелепипеда, които може да направи Мария. Третият вид паралелепипед 2 . 2 . 2 cm3
е с равни измерения, т.е. е куб с ръб 2 cm.
a=b=c
Кубът е правоъгълен паралелепипед с равни измерения. c
b
куб
a
238
Решение: a) Лицата на трите различни стени на
паралелепипеда са: 8 . 10 = 80 cm2; 10 . 11 = 110 cm2
и 8 . 11 = 88 cm2, т.е. той е поставен върху стената
с лице 110 cm2. Водата заема формата на правоъгъ- h1
лен паралелепипед с лице на основата B = 110 cm2 h
10 cm 10 cm
и обем V = 0,66 L = 660 cm3. Височината ѝ h ще
намерим от формулата V = B . h. Получаваме 660 10 cm 8 cm
= 110 . h и h = 660 : 110 = 6 cm.
б) Сега водата заема формата на правоъгълен паралелепипед с
лице на основата В1 = 80 cm2. (Паралелепипедът е поставен на
стената с най-малко лице.) Тогава за височината h1 от формулата
V = B1 . h1 получаваме 660 = 80 . h1 и h1 = 660 : 80 = 8,25 cm.
6 Колко кубчета най-малко трябва да добавите в показаната кон-
струкция от 8 кубчета, за да се получи правоъгълен паралелепи-
пед?
Решение: Конструкцията може да се допълни до правоъгълен па-
ралелепипед, който има височина поне 3 кубчета, дължина поне 4
кубчета и широчина поне 3 кубчета.
Тогава общият брой кубчета ще е 3 . 3 . 4 = 36 и ще са ни необходими
още най-малко 36 – 8 = 28 кубчета.
7 Фигурата на чертежа е развивка на право- 11 Асен има 10 еднакви кубчета с ръб 1 cm, а
ъгълен паралелепипед. Намерете сбора от Боби има 12 такива кубчета. Кой от двамата
дължините на всички ръбове на паралелепи- може да направи повече различни правоъ-
педа. гълни паралелепипеда, подреждайки плътно
едно до друго всичките си кубчета?
1 cm
12 Съд с форма на правоъгълен паралелепипед
с измерения 2,5 cm, 1,2 cm и 0,6 cm е пос-
тавен върху маса на стената си с най-малко
лице и 60% от обема му е напълнен с вода.
Намерете височината на водата в съда.
13 Колко кубчета най-малко трябва да добавите
8 Даден е правоъгълен паралелепипед с височи- в показаната конструкция от 6 кубчета, за да
на 0,2 m, лице на околната повърхнина 0,6 m2 се получи правоъгълен паралелепипед?
и обем 0,3 m3. Намерете лицата на основата
и на пълната му повърхнина.
9 Намерете обема на правоъгълен паралеле-
пипед, ако основата му е с периметър 30 cm
и лице 54 cm2, а лицето на околната му по-
върхнина е 1,2 dm2.
10 Иван има 9 еднакви кубчета с ръб 4 cm. Кол-
ко различни правоъгълни паралелепипеда
може да направи, като подреди плътно едно
до друго всички кубчета? Намерете кой от
тях има най-голяма повърхнина.
239
113
ИЗПОЛЗВАМ И ПРИЛАГАМ НАУЧЕНОТО
1 Майстор трябва да постави плочки на 3 от стените на баня с форма на
куб с ръб 3,2 m. Плочките са правоъгълни с размери 20 сm и 40 сm и се
продават в кашони по 12 броя.
а) Колко плочки ще постави майсторът?
б) Колко кашона трябва да се купят, ако поради отпадъците при лепе-
нето на плочките необходимият материал трябва да увеличи с 3%?
Решение:
а) Плочките се поставят на 3 от стените на куба, които имат лице, рав-
но на 3 . 3,22 = 30,72 m2. Лицето на една плочка е 0,2 . 0,4 = 0,08 m2.
320 : 20 = 16
реда плочки
Необходими са 30,72 : 0,08 = 384 плочки.
б) Трябва да се купят 3% резервни плочки. Но 3% от 384 = 0,03 . 384
= 11,52, т.е. 12 плочки допълнително или общо 384 + 12 = 396 плоч-
ки. Тъй като в 1 кашон има 12 плочки, трябва да се купят 396 : 12
= 33 кашона.
Необходимият брой плочки можем да пресметнем и като си предста-
вим как те се подреждат върху всяка от стените, които са квадрати със
страна 320 cm (виж фигурата). На една стена майсторът ще постави
16 . 8 = 128 плочки.
2 За да напълни аквариума си с вода, Стефан налива вода от чешмата в
бутилки с вместимост 2,5 L, оставя я да престои няколко часа в тях и
ги излива в аквариума. Колко бутилки ще използва Стефан, ако аквари-
умът му е с форма на правоъгълен паралелепипед с измерения 30 cm,
40 cm и 25 cm и той пълни 90% от обема му?
Решение: Знаем, че 1 L = 1 dm3, и за да получим обема, на аквариу-
ма в литри, превръщаме измеренията му в дециметри: 30 cm = 3 dm;
40 cm = 4 dm; 25 cm = 2,5 dm. Тогава V = 3 . 4 . 2,5 = 30 L е обемът на
аквариума, а обемът на водата в него е 90% от него, т.е.
0,9 . 30 = 27 L.
Тъй като в една бутилка се събират 2,5 L вода, Стефан ще използва
27 : 2,5 = 10,8 или 11 бутилки.
3 Транспортна фирма разполага с контейнери с форма на правоъгълен
паралелепипед с дължина 4,8 m, широчина 2,1 m и височина 2,25 m, в
който трябва да поставят кашони с форма на правоъгълен паралелепи-
пед с размери 80 cm, 50 cm и 25 cm. Колко най-много кашона може да
се превозят в един контейнер, ако те трябва да се поставят върху стена
25 cm
240
Първият начин (с обемите) се използва само когато в контейнера се пос-
тавят насипни товари (без форма и размери). Те заемат плътно обема на
контейнера както водата в задача 2. Когато подреждаме кашони, техните
размери може да са такива, че да не позволяват изцяло да се използва
обемът на контейнера. В разгледания вариант на подреждане по широ-
чина може да се подредят 4 кашона и ще се използват 4 . 50 = 200 cm от
широчината, а 10 cm ще останат празни. Следователно в контейнера
може да се поберат 216 кашона.
4 Тяло с показаната форма и размери е изработено от алуминий. Намере-
те масата му, ако 1 m3 алуминий тежи 2700 kg. 0,8 m
Упътване: Намерете обема на тялото, като го разделите на два правоъ- 0,3 m
гълни паралелепипеда, както е показано на фигурата.
Масата на тялото ще получим, като умножим обема му в кубични метри 0,3 m
по 2700 kg.
0,5 m
5 В съд с форма на правоъгълен паралелепипед и измерения на основата 1,2 m
a = 8 cm, b = 9 cm и височина c = 11 cm е поставено кубче и после съдът е
напълнен с вода догоре. Когато извадили кубчето, водата в съда спаднала
с 3 cm от горния ръб. Намерете обема на кубчето и дължината на ръба му.
Решение:
Обемът на съда е сбор от обемите на водата и кубче-
то, т.е. Vсъда = Vвода + Vкубче.
Vсъда = а . b . c = 8 . 9 . 11 = 792 cm3. След като изва-
3 cm
дили кубчето, водата е заела формата на правоъгъ-
лен паралелепипед с измерения 8 cm, 9 cm и 11 – 3
11 cm
242
Вече знам формули за лице на повърхнина Дадено: куб с ръб Решение:
и обем на: a=8m S = 6 . a2
" куб с измерение а: Търси се: S и V S = 6 . 82 = 384 m2
S = 6 . a2 V = a3 = 83 = 512 m3
V = a3
" правоъгълен паралелепипед с измерения Дадено: правоъгълен S = 112 . 0,8 = 89,6 dm2
на основата а, b и височина с: паралелепипед с B = a . b = 14 . 42
S=2.a.c+2.b.c измерения на основата: B = 588 dm2
S = P . c, където Р = 2 . (a + b) a = 14 dm, b = 42 dm, S1= S + 2 . B
S1 = 2 . a . b + 2 . a . c + 2 . b . c височина: c = 8 cm S1= 89,6 + 2 . 588
S1 = S + 2 . B, където B = a . b Търси се: S, S1 и V S1= 1265,6 dm2;
V=a.b.c Решение: V =B . c = 588 . 0,8
V=B.c S=P.c = 470,4 dm3
P = 2 . (a + b)
Вече мога да намирам: P = 2 . (14 + 42) = 112 dm
" лице на повърхнина на куб и правоъгълен
паралелепипед; Дадено: правоъгълен
" обем на куб и правоъгълен паралелепипед; паралелепипед S1 = S + 2 . B,
" основни елементи на телата чрез формули- V = 96 cm3 138,8 = S + 2 . 16
те за лице на повърхнина и обем. B = 16 cm2 S = 138,8 – 32
S1 = 138,8 cm2 S = 106,8 cm2
Вече прилагам в практиката. Търси се: c, S, P S=P.c
Решение: 106,8 = P . 6
V=B.c P =106,8 : 6 = 17,8 cm
96 = 16 . c
c = 96 : 16 = 6 cm
5 Даден е куб. Намерете:
а) повърхнината и обема му, ако ръбът му е 5 cm;
3
б) измерението му, ако повърхнината му е 0,24 m2;
в) дължината на ръба и повърхнината му, ако обемът му е 27 dm3.
6 Даден е правоъгълен паралелепипед. Намерете:
а) повърхнината и обема му, ако измеренията му са 1,2 cm, 0,5 cm и 3 cm;
б) височината и обема му, ако измеренията на основата му са а = 3 cm,
b = 7 cm и лицето на повърхнината му е S1 = 84 cm2;
в) третото му измерение и лицето на повърхнината му, ако двете му
измерения са 0,6 dm и 4 dm, а обемът му е 12 dm3.
7 Една от стените на стая с форма на правоъгълен паралелепипед е пра-
воъгълник със страни 3 m и 4 m, а друга стена на стаята е правоъгъл-
ник със страни 4 m и 5 m. Намерете размерите на пода на стаята и
колко кубични метра въздух има в нея, когато е празна.
8 Детска игра се играе с 8 картонени кубчета, които се поставят едно
в друго. За целта най-голямото кубче е с ръб 11 cm, а ръбът на всяко
следващо е с 0,5 cm по-малък. Най-малкото кубче е с 6 стени, а ос-
таналите – с по 5 стени. Намерете колко квадратни мерта картон са
необходими за направата на 100 такива игри. (Предвидете с 5% повече
материал, за да отчетете загубите при рязане и лепене.)
Упътване: Лицето на повърхнината на всяко от кубчетата без най-мал-
кото е 5 . а2 cm2, където а е ръбът на кубчето.
243
АЗ се оценявам
Ако сте
сгрешили,
№ Условие вижте
стр./зад.
На задачи 1 – 8 напишете в тетрадките само буквата на верния отговор.
1. Твърдението „Стените на правоъгълен паралелепипед са ? “ е вярно,
ако ? се замени с: 230/2
А) ромбове Б) триъгълници В) равни Г) правоъгълници
244
Vll ГОДИШЕН ПРЕГОВОР
246
10 Намерете във вид на произведение от прости множители НОК и НОД
на числата а = 34 . 72 . 11 и b = 23 . 32 . 112.
Решение: В НОД (а, b) участват само тези прости множители, които са
общи и за а, и за b, т.е. 3 и 11. Тъй като в а множителят 3 участва 4 пъти,
а в b – 2 пъти, то в НОД ще участва 2 пъти. Аналогично множителят 11
ще участва в НОД 1 път. Следователно НОД (а, b) = 32 . 11.
В НОК (а, b) участват всички прости множители на а и b, т.е. 2, 3, 7 и 11.
Тъй като в а множителят 3 участва 4 пъти, а в b – 2 пъти, то в НОК ще
участва 4 пъти. Аналогично множителят 11 ще участва в НОК 2 пъти.
Следователно НОК (а, b) = 23 . 34 . 72 . 112.
11 Намерете най-голямото трицифрено число, което е общо кратно на
числата 18, 42 и 63. 18, 42, 63 3
Решение: Първо намираме НОК (18, 42, 63) = 2 . 32 . 7 = 126. Общи 6, 14, 21 3
кратни на трите числа получаваме, като умножаваме 126 по 2, по 3, 2, 14, 7 2
по 4 и т.н. Като разделим най-голямото трицифрено число 999 на 126, 1, 7, 7 7
получаваме частно 7 и остатък 117. Следователно числото 7 . 126 = 882
е най-голямото трицифрено число, общо кратно на 18, 42 и 63. 1, 1, 1
247
116
ОБИК НОВЕНИ ДРОБИ
m числител
1 Дадени са дробите 1 , 7 , 2 , 10 , 11 , 7 , 5 и 5 .
обикновена дроб (п ≠ 0)
7 10 7 11 7 11 7
Напишете дробите, които са:
11
n знаменател
а) с числител 7;
б) със знаменател 11;
в) със знаменател 7.
2 Коя от следните дроби е неправилна?
– правилна дроб m < 1 (m < n), 0 = 0
n n
А) 1 Б) 0 В) 12 Г) 10
2 18 11 13 – неправилна дроб m > 1 (m > n) или m = 1 (m = n)
n n
а) 3 + 1 б) 3 − 1
16 16 16 16 a + b = a + b , a − b = a − b (п е естествено число)
в) 9 . 4 г) 7 : 14 n n n n n n
16 15 18 27 a . c = a . c , 1=
. a a=. 1 a , 0= . a a=.0 0
д) 5 + 4 е) 5 − 4 b d b.d b b b b b
6 15 6 15
a : c = a . d (дробите c и d се наричат реципрочни)
ж) 2 + 2 + 1 з) 4 1 + 1 2 − 3 2 b d b c d c
3 7 21 6 5 15
m : n = m (m и n са естествени числа)
и) 7 − 1 1 . 2 1 к) 14 : 35 − 2 n
14 3 5
248
8 Пресметнете по рационален начин.
а) x + 5 = 1 1 б) x − 5 = 1 ако x + b = c, то x = c – b ако x – b = c, то x = c + b
6 6 12 4
в) 10 − x = 9 1 г) 7 . х = 5 ако a – x = c, то x = a – c ако х . b = c и b ≠ 0, то х = c : b
10
д) x : 5 = 4 е) 10 : x = 15 ако х : b = c, то x = c . b ако a : x = c и c ≠ 0, то x = a : c
8 25 16
10 Намерете х, ако:
а) 3 от 100 е х; Част от число: a от с = a . c .
b b
Число по дадена част от него: ако a от х = п, то x = n : a .
4
b b
б) 5 от х е 25;
11 Ако х части от а са b, то x . a = b, откъдето= : a b.
x b=
a
в) х от 27 е 9;
г) 1 1 от х е 20.
4
г) 10 − 3 + 1 д) 3 . 4 е) 2 7 : 9 в) 13 − x = 1 г) 12 . х = 15
8 4 8 9 10 100 36 9
4 4 12 2 4 9 (
ж) 3 + 1 : 1 з) 2 1 − 1 . 4 ) д) x : 9 = 2
16 3
е) 5 : x = 5
24 6
13 6 (
13 Стойността на израза 1 2 + 5 1 + 5 11 е:
13 ) ж) 2 1 . x = 1 17
10 25
з) 3 + x = 1 1
21 7
16 Намерете х, ако:
А) 11 1 Б) 12 1 В) 1114 Г) 12 1
6 6 19 78 а) 5 от 110 е х; б) 3 от х е 3;
11 7
14 Пресметнете по рационален начин и пред-
ставете резултата като несъкратима дроб. в) 9 от х е 45; г) 0,5 от 0,2 е х;
( )
10
а) 5 + 9 1 + 7
18 3 18
б) 1 + 3 1 + 4
5 2 5 3
(
д) 1 от 3 от 24 е х;
8
)
в) ( 227 + 5521) : 1107 г) (1 16 + 1 52 ) . 141 е) 4 от (0,7 от 10) е х.
5
250
10 Мими купила 0,6 kg колбас за 6,48 лв. и 450 g сирене за 5,40 лв. На коя
стока цената за 1 килограм е по-ниска и с колко?
11 Пресметнете стойността на израза.
а) 2,8 . 3,5 + 24,8 : 0,08 б) 12,88 : 2,3 – 13,2 . 0,03 в) 18,5 . 0,3 + 3,7
г) (75,11 : 3,7) . 10
29
( 7 3
)
д) 2 1 . 7 – 10 1 . 0,18 е) 18,9 + 3 1 : 1 4
7 7
12 Пресметнете по рационален начин.
а) 0,75 + 13,5 + 5,25 б) 0,25 . 3,16 . 4 + 8,88 + 6,84
в) 9,8 . 1,24 + 1,24 . 0,2 г) 5,125 . 0,8 + 4,875 . 0,8
Решение: a+b=b+a
a) 0,75 + 13,5 + 5,25 = (0,75 + 5,25) + 13,5 = 6 + 13,5 (a + b) + c = a + (b + c) = a + b + c
= 19,5 a.b=b.a
б) 0,25 . 3,16 . 4 + 8,88 + 6,84 = (0,25 . 4) . 3,16 + 8,88 (a . b) . c = a . (b . c) = a . b . c
+ 6,84 (a + b) . c = a . c + b . c
= 3,16 + 8,88 + 6,84 = (3,16 + 6,84) + 8,88 = 10 + 8,88 (a – b) . c = a . c – b . c
= 18,88
в) 9,8 . 1,24 + 1,24 . 0,2 = 1,24 . (9,8 + 0,2) = 1,24 . 10 = 12,4
13 Група ученици били на екскурзия. Трябвало да стигнат до туристи-
чески обект, намиращ се на разстояние 134,7 km от хотела, в който
нощували. Първо те пътували 2,4 часа с автобус, който се движил със
скорост 55 km/h, a останалата част от пътя изминали пеша със скорост
4,5 km/h. Колко време са вървели пеша?
14 Намерете неизвестното число.
а) x + 7,3 = 10,02 б) 19,05 – x = 3,8
в) x – 18,52 = 6,48 г) x . 0,6 = 141
д) x : 7,5 = 100 е) 22,2 : x = 10
ж) 0,6 – x = 1 3 – 0,55 з) (1 4 – 0,3) : x = 1
20 15
15 Пресметнете.
а) 4 от 8,75 б) 1% от 25 в) 25% от 200
7 1% = 0,01 = 1
100
г) 42 % от 3 5 д) 0,03% от 180 000 е) 1 % от 30
7 3
16 За подготовка за контролна работа Иван решил 25 задачи. Ива решила
с 28% повече от него, а Петър – с 25% по-малко от Ива. Колко задачи е
решил Петър?
251
118
ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ΦИГУРИ
80 m
1 На схемата е начертан пътят, по който Илиян отива от вкъщи до учили-
ще. Като използвате данните, намерете дължината му в метри, децимет-
50 m
ри и километри.
2 а) Намерете разстоянията от точка В до точките А и Q.
б) Намерете разстоянията от точка С до правите AB, BQ и EF. 5 cm
в) Запишете три двойки перпендикулярни и три двойки успоредни E F
отсечки с краища някои от дадените точки. A
г) Намерете разстоянието между правите BQ и AF. C
M
M
M
M
a
a
a a
4 На чертежа AB � CD
� , DM BC и DD1 ⊥ AB. Запишете: D C
а) два правоъгълни триъгълника;
б) един тъпоъгълен триъгълник;
в) един успоредник;
г) два трапеца. A M D1 B
Вярно ли е, че във всички записани фигури отсечката DD1 е височина?
5 Намерете лицата и обиколките на оцветените триъгълници по данните
от чертежа.
а) б) в) hc
75
m
12 b a
mm m
15
17 h
45 mm
m
dm 5 dm ha b
13
c
24 dm 6 cm 25 m
a . ha b . hb c . hc
Решение: = S = =
a . ha 2 2 2
a .b
б) S = в) S =
2 2 b hc a
4, 5 . 6 12 . 15
= S = 13, 5 cm2 = S = 90 m2
2 2 c
6 Намерете височината към хипотенузата на триъгълника от подточка a . b c . hc
б) на задача 5. = S =
2 2
Решение:
c . hc = a . b 7,5 . hc = 27, hc = 27 : 7,5 = 3,6 cm a . b = c . hc
7 Намерете височината към най-голямата страна на триъгълника от под-
точка в) на задача 5.
8 Определете вида на четириъгълниците в квадратната мрежа и намере-
те лицата и обиколките им.
252
0,5 cm
a b
I II III b ha hb b h
IV
1,6 c a a
m
m
2,1 c S = a . ha
c m S = a +b ⋅h
1,1
2,5
VII S = b . hb 2
1,8 V VI
cm
cm
Решение:
Фигура I е успоредник със страни Фигура VII е правоъгълен трапец с основи
a = 1,6 cm, b = 4 . 0,5 = 2 cm a = 3 . 0,5 = 1,5 cm, b = 2 . 0,5 = 1 cm,
и височина hb = 3 . 0,5 = 1,5 cm.бедро c = 2,1 cm и перпендикулярно бедро
РI = 2 . (a + b) d= h = 4 . 0,5 = 2 cm.
РI = 2 . (1,6 + 2) РVII = a + b + c + d
РI = 2 . 3,6 = 7,2 cm РVII = 1,5 + 1 + 2,1 + 2 = 6,6 cm
1, 5 + 1
SI = b . hb = 2 . 1,5 = 3 cm2 S VII = a + b . h = ⋅ 2 = 2,5 cm2
2 2
9 Парцел с площ 9,6 декара има форма на успоредник. Намерете колко
метра ограда са необходими за ограждането на парцела, ако разстоя-
нието между две негови срещуположни страни е 80 m, а между други-
те му две страни – 60 m.
253
119
КУБ И ПРАВОЪГЪЛЕН ПАРАЛЕЛЕПИПЕД
1 Мравка се движи по ръбовете на куб с ръб 12 cm от върха А1 до върха D1 C1
С. Намерете колко сантиметра е най-дългият и най-късият път, който
може да измине мравката, ако не минава два пъти по никой от ръбове- A1 B1
те.
D C
2 Даден е правоъгълен паралелепипед ABCDA1B1C1D1. Широчината му в
дециметри е най-малкото просто число, дължината е с 2 dm по-голяма A B
от широчината, а височината е 2 пъти по-голяма от дължината.
а) Намерете измеренията на паралелепипеда. D1 C1
б) Запишете три двойки равни ръбове. A1 B1
в) Намерете сбора от дължините на ръбовете му.
D C
3 Даденото тяло се състои от три куба, поставени един върху друг. Си-
ният е с ръб 4 cm, оранжевият има 2 пъти по-голям ръб, а ръбът на A B
зеления е с 2 cm по-голям от ръба на оранжевия. Намерете:
а) лицата на повърхнините на трите куба;
б) с колко процента повърхнината на зеления е по-голяма от тази на
синия;
в) лицето на повърхнината на тялото.
Решение: а) Sс = 6 . 42 = 96 cm2, Sо = 6 . 82 = 384 cm2, Sз = 6 . 102 = 600 cm2.
б) S3 – Sс = 600 – 96 = 504 cm2. Търсим колко процента от 600 cm2 са
504 cm2, т.е. x% . 600 = 504 и x = 504 : 6 = 84%.
в) За да получим повърхнината на тялото, трябва да отчетем, че една
от стените на оранжевия куб е залепена за стена на зеления куб, а
една от стените на синия куб е залепена за стена на оранжевия куб.
Тогава от общата повърхнина на трите куба трябва да извадим удво- Куб
ените лица на двете залепени стени. S = 6 . a2
600 + 384 + 96 – 2 . (64 + 16) = 1080 – 160 = 920 cm2 V = a3
4 Съд с форма на куб с ръб 60 cm е напълнен догоре с вода. Колко литра a
е водата?
Решение: За да получим обема в литри, ще превърнем дължината на ръба
в дециметри 60 cm = 6 dm. Тогава V = а3 = 63 = 216 L вода има в съда. Правоъгълен
паралелепипед
5 Намерете обема и лицето на повърхнината на правоъгълен паралеле-
основа
пипед с измерения a = 1,2 cm, b = 3,5 cm и c = 4,5 cm. c (h)
6 Намерете височината на правоъгълен паралелепипед с обем b
a
V = 750 mm и лице на основата B = 25 cm .
3 2
основа
Решение: Първо уеднаквяваме мерните единици. P = 2 . (a + b), B = a . b
повърхнина
I начин: в mm II начин: в cm S=2.a.h+2.b.h
25 cm2 750 mm3 S=P.h
= (25 . 100) mm2 = 2500 mm2 = (750 : 1000) cm3 = 0,75 cm3 S1 = S + 2 . B
V=B.h V=B.h обем
750 = 2500 . h 0,75 = 25 . h V=a.b.h
h = 750 : 2500 = 0,3 mm h = 0,75 : 25 = 0,03 cm V=B.h
254
вида стъклени листове. За всеки аквариум задължително използва от
всеки вид, без да ги реже. На схемата са показани трите вида листове
и един от възможните начини за използването им като съседни стени.
Лицето на лист I е 72 dm2, а лицето на лист II е 36 dm2.
II
8 dm
III
8 dm
I II b III
I
a a b
255
120
ОБОБЩЕНИЕ
Връх след връх – покорих 5. клас
НЕ е просто число;
Решете дадените по-долу задачи за 30 минути. 1 НЕ е съставно число;
След това проверете отговорите на стр. 260 и за всеки верен е делител на всички числа.
отговор си поставете съответния брой точки.
Ако сте получили повече от 16 точки, успешно преминавате не може да е делител;
в 6. клас. 0 е кратно на всички
1 Дадени са числата 18, 21, 27, 48, 102. числа.
а) Кои от дадените числа дават остатък 3 при деление на 9?
б) Кои от числа са кратни на 2? 2 е най-малкото просто число.
в) На кои от числата 9 е делител? 6 точки
2 На мястото на ? от „Варианти за избор“ изберете дума, число или
Варианти за избор
израз така, че да получите вярно твърдение. 3
Ако последната цифра на едно число е ? , то числото се дели на 2, а 0 или 5
ако е ? , числото се дели на 5. 0, 2, 4, 6 или 8
2 точки 2 и на 3
3 Кое от дадените числа е просто?
А) 2 Б) 111 В) 207 Г) 425 2 точки
4 Кои числа са взаимно прости?
А) 6 и 24 Б) 14 и 21 В) 72 и 93 Г) 8 и 25 2 точки
5 Ако НОК (15, 25) = х . НОД (15, 25) намерете х. 4 точки
6 Кои от равенствата са верни? а.0=0
0:а =0
а) 7 + 1 = 2 б) 0 + 1 3 = 0 в) 1 − 4 = 4 г) 7 . 0 = 0 4 точки 1 . а = а, при а ≠ 0
12 12 3 4 15 15 8
3 8 55 а:1=а
д) 1 : = е) 0 : =0 ж) 5 . 0,1 = 0,5 з) 25, 75 : 1 = 25,75 а+0=а
8 3 56
а–0=а
7 Ако x + 3 = 2, 8 − 2, 2 , намерете х. 4 точки
5 3 = 0, 6
8 За два дни Ани решила 100 задачи. Първия ден решила 2 от задачите. 5
5
Намерете:
а) колко задачи е решила Ани първия ден; 4 точки
б) колко – втория ден. B C
9 Страната на ромб е 5 cm. Височината му е 80% от страната. 4 точки
Намерете лицето на ромба. h
ВЕСЕЛО ЛЯТО!
258
46. 7. а) : ; б) : ; в) : ; г) . . 8. а) 2 ; б) 2 2 ; в) 2 ; г) 5 ; д) 3 ; е) 2 . 9. Г. 10. 324.
5 5 5 16 4 3
47. 11. 1 – Да; 2 – Не; 3 – Не; 4 – Не; 5 – Не. 12. а) ; б) 1; в) 2; г) 2 2 . 13. а) 8 ; б) 33; в) 1 1 ; г) 9. 14. Б. 15. 83.
1
5 3 11 3
1 1
48. 11. а) 55; б) 428; в) ; г) 37 ; е) 7 . 12. а) 12; б) 105; в) 25. 13. 24. 14. 58. 15. а) ; б) Не; в) на 1 . 16. а) 6; б) 250.
3
5 2 18 4 4
49. 9. а) 45 : 5 ; б) 1717 : 11 ; в) 2673 : 351; г) 5 : 11 . 10. 9 отлична оценка; 2 – слаба оценка. 11. 12. 12. а) 1 ; б) 12. 13. 2 .
9 17 8 4 4 9
50. 7. а) 6 h; б) 48 min; в) 1 .
3
51. Аз се оценявам 1. В. 2. А. 3. В. 4. Б. 5. В. 6. Б. 7. Б. 8. 3 . 9. 2 1 . 10. а) Вторият рибар – 5 от броя на рибите.
4 3 18
Първият и вторият – 5 от броя на рибите. Третият рибар – 7 от броя на рибите; б) 360 риби – тримата рибари;
12 12
210 риби – третият.
52. 5. 0,8; 0,27; 2,5; 24,61; 3,7; 2,352; 0,07; 0,025. 6. цяла част 18; дробна част 17 стотни; цяла част 3; дробна част 28 хилядни;
цяла част 0; дробна част 283 хилядни. 7. 0 цяло и 8 десети; 4 цяло и 7 десети; 27 цяло и 1 десета; 0 цяло и 3 стотни; 8
цяло и 27 стотни; 101 цяло и 91 стотни; 12 цяло и 789 хилядни; 5 цяло и 35 хилядни; 900 цяло и 9 хилядни. 8. Г.
53. 11. а) 1,98 > 1,97; б) 7,205 < 7,212; в) 8,600 = 8.6; г) 5,50 = 5,5000; д) 28,8 > 27,87; е) 6,006 < 6,6. 12. Б. 13. Георги,
Петър, Димитър, Иван, Калоян.
54. 13. а) 4,47 – 4 цяло и 47 стотни; 0,71 – 0 цяло и 71 стотни; 0,08 – 0 цяло и 8 стотни; в) 1,2782 – 1 цяло и 2782 десе-
тохилядни; 0,5035 – 0 цяло и 5035 десетохилядни; 90,0009 – 90 цяло и 9 десетохилядни. 14. а) 2; б) 0; в) 1; г) 4;
д) 3. 15. Б. 16. 2,17 = 2,1700 = 2,170 = 2,17000. 17. а) 3,4208 > 3,4028; б) 0,759 < 0,76; в) 120,08 > 12,008;
г) 4,0986 < 4,1. 18. 2,48; 2,84; 4,28; 4,82; 8,24; 8,42.
55. 8. а) 342; 26; 1. б) 0,5; 2,3; 10,7. в) 17,29; 3,63; 1. 9. а) 4; б) 7; в) 2. г) 19. 10. а) 5,73; 50,90. б) 24 km, 142 km. 11. Г.
56. 10. а) 8,49; 8,896. б) 44,075; 17,995. в) 70,117; 80,217. 11. Б. 12. 6,95 лв. 13. а) 5,97; б) 5,99; в) 14,09. 14. а) 31,875;
б) 148,033; в) 49,02; г) 27,9. 15. 180,308 km. 16. a) 1,331 kg; б) 6 m; в) 17,73 лв.
57. 11. 10,4 cm. 12, a) 31; б) 27,34; в) 200; г) 80,1; д) 26,5. 13. Б. 14. Да.
58. 8. а) 86; б) 24,555; в) 40,1; г) 11,0974. 9. Б. 10. 23,88 cm. 11. 15,2 cm. 12. 9,3 kg.
59. 9. б) 7,36; в) 748,89; г) 74,094; д) 8,84; е) 2,433; ж) 63,91; з) 22,54; и) 2,289. 10. В. 11. 0,005. 12. 4,55 m. 13. 74,81 лв.
60. 11. а) 4,6; б) 14,21; в) 31,085; г) 33,15; д) 4,66; е) 0,16. 12. 12,83 > 12,22. 13. 9,7 kg. 14. а) 10,72; б) 6,093; в) 80,88;
г) 3,375; д) 99,25; е) 0,65. 15. Г. 16. а) 36,832 + 76,579 = 113,411; б) 24,304 – 8,271 = 16,033.
61. 8. а) 37; б) 101,71; в) 0; г) 4,6. 10. 2,003 kg; 11. 13,710 t.
62. Аз се оценявам 1. Б. 2. Г. 3. Б. 4. А. 5. В. 6. Б. 7. Б. 8. Г. 9. Б. 10. 3,99; 5,032; 5,19; 5,6; 5,62. 11. 18,5. 12. 14,76. 13. 1,68
+ 5,81 = 7,49 лв. – бонбоните; 1,68 + 7,49 + 2,25 = 11,42 лв. – цялата покупка; 20 – 11,42 = 8,58 лв. са му върнали.
63. 12. а) 25,2; б) 6,48; в) 65; г) 744,6; д) 169,8; е) 0,075; ж) 0,34; з) 10. 13. 21,84. 14. 1,61. 15. а) 59,85; б) 3,08; в) 163,7;
г) 62,4; д) 80,5. 16. 12,03 лв.; Да. 17. 1146,48.
64. 10. а) 15,04; 4,44; 20,47; б) 15,48; 7,125; 35,1216; в) 0,0016; 2,9561; 1,8018. 11. а) 23,0; б) 181,6; в) 45,6. 12. Б. 13.
1,82 лв. е похарчил, 8,18 лв. са му върнали. 14. 24 m; 35,36 m².
65. 10. а) 31,6; 14,3; 31,38; б) 6,22; 5,504; 10,486. в) 1,2; 3,32; 17,13. 11. а) 69; 2,25; 1,52; б) 3,57; 15,03; 583; в) 157;
112,7; 25. 12. 26,36. 13. 24 m, 34,56 m². 14. В.
66. 13. A. 14. a) 15,1; б) 1,7; в) 1,4; г) 4. 15. а) 174; б) 276,74; в) 7,05; г) 15,597; д) 2,22. 16. 63,65 лв. 17. 19,2 cm; 23,04 cm².
18. 12,09 лв. 19. 43,68 cm.
67. 8. б) 0,112; 0,21; 0,012; в) 3,65; 0,41; 0,367. 9. а) 2,805; б) 6,8; в) 2; г) 0,385. 10. 450 g. 11. 0,48 лв. 12. 6,498 m².
68. 10. а) 1; 0,4; 24,3; б) 1; 204; 3,6; в) 2; 360; 7; г) 400; 2 450; 23. 11. а) 2,73; 0,812; б) 5,47; 0,0517; в) 0,0161; 0,00701;
г) 0,001; 0,005. 12. а) 4,275 t; 0,048 t; 0,00689 t; б) 2000 kg; 2750 kg; 0,412 kg; в) 5020 g; 565 g; 0,004 g. 13. а) 15 000 cm²;
4000 cm²; 1000 cm²; б) 800 dm²; 0,4 dm²; 0,0008 dm²; в) 0,001 m²; 0,05 m²; 4 m²; 2 000 000 m².
69. 8. а) 26,7; 120; 2,6; б) 184,9; 3,1; 35; в) 7200; 150 000; 25 000. 9. В. 10. 22,2 cm. 11. 3 лв. 50 ст.
70. 13. а) 3,15; 2,75; 0,96; б) 2,69; 0,21; 0,0125; в) 6,85; 0,325; 1,8. 14. а) 1,7 > 0,1; 720,3 > 7,2302; в) 0,0827 < 0,828; г) 3,452
< 4,43. 15. В. 16 а) 9,6; б) 12,8; в) 52,4; г) 50,5; д) 0,66; е) 32; ж) 2,4; з) 5000. 17. 450 g. 18. 31,5 cm; 55,125 cm².
71. 7. а) 20,1; б) 19,775; в) 0. 8. Г. 9. 5,81 лв. – кренвиршите, 2,50 лв. – доматите, 8,20 лв. – сиренето. Да. 10 а) 12;
б) 91,18; в) 2; г) 202; д) 426,72; е) 83.
72. 8. б) 0,42; в) 190; г) 5,2; д) 11; е) 8,778. 9. А. 10. б) 0,2; в) 24,8; г) 37,4; д) 123; е) 0,408; ж) 10; з) 0,6; и) 2,05. 11. В. 12. 8.
73. 7. а) 33,7812; б) 4 870,6; в) 5,51; г) 200,5; д) 194,2; е) 1508,5. 8. а) 508,585; б) 88,652; в) 0,74; г) 1036,12. 9. 1132,50 лв.
10. 19 308 m; 21,9 m; 1,3 m; 23,8 m. 11. 292,605.
74. 10. Ивайло. 11. 29,75 km. 12. 21,25 km. 13. 3,43 h.
75. 9. а) 0,7; 2,5; 0,6; 0,072; б) 0,1(6); 0,4(6); 0,(45); 0,(6). 10. а) 2 1 ; б) 3 1 ; в) 1 . 11. в) 0,64; г) 4,83; д) 0,05; е) 0,15.
4 2 2
76. 11. 1,01; 1,2; 0,2; 0,2; 0,(5); 2,25; 1,24; 0,032. 12. 5,5. 13. 3,5. 14. а) 45 min = 3 h; б) 45 km; в) 5 h = 50 min. 15.
а) 0,4; б) 10,25; в) 0,22; г) 0,7. 4 6
77. 4. 9%; 2%; 90%; 380%; 3,4%; 33%; 7%; 120%. 5. 0,53; 0,72; 0,09; 1,05; 0,003; 0,625. 6. 62,5%; 37,5%.
78. 10. a) 20; б) 400; в) 200; г) 1000; д) 50; е) 2800; ж) 9; з) 55. 11. 9 лв. 12. 500 детайла. 13. 25. 14. а) 25%; б) 66 2 %; в)
3
33 1 %. 15. В 10 ч. 6 мин.
3
259
79. 14. 500 лв. 15. 74 700 души. 16. 38%. 17. 48 km. 18. а) 236; б) 410. 19. а) 140; б) 65; в) по-малко. 20. 180.
80. 10. с 28 лв. 11. 20 092 лв. 12. 0,51%. 13. 8250 лв. 14. 10,2 %.
81. 8. а) 9 m; б) 40,5 m²; в) 540 кокошки. 9. 600 лв. за битови нужди; 300 лв. за облекло; 900 лв. за храна; 200 лв. други
разходи. 10. 245,10 лв. 11. 156 лв.
82. 4. а) в 6. клас; б) 462 деца; в) 50,87%. 5. а) 300 маси; 350 легла; б) столове; в) шкафове; г) със 100; д) с 50%.
83. 5. а) 175 рози; б) 10 .
19
84. 4. а) 27; б) 90; в) 41. 5. 5. клас – 144; 6. клас – 96; 7. клас – 192; 8. клас – 288.
85. 6. а) 28; б) 18%; в) 11 . 7. а) 44; б) 136; в) 39,71 %; г) 25 . 8. 525 книги на чужд език; 4725 учебна литература.
28 136
86. Аз се оценявам 1. А. 2. В. 3. Б. 4. Г. 5. А. 6. В. 7. Г. 8. Г. 9. В. 10. В. 11. 12,5 лв. 12. 45. 13. 4092 лв. 14. 252 : 3,6
= 70 km/h скорост по течението; 70 – 2 . 5 = 60 km/h скорост срещу течението; 252 : 60 = 4,2 h за връщане обратно.
87. 7. 6 отсечки. 8. 84. 9. а) 0,6 m; б) 6 dm; в) 60 cm. 11. а) Точка В; б) остър; прав; тъп.
88. 10. а) до правата m – 5 mm, 20 mm, 15 mm, а до n – 15 mm, 15 mm, 5 mm. 11. 2,4 cm. 12. 5 dm; 5 dm.
89. 6. а) 11,4 cm; б) 7 m. 7. а) равнобедрен; б) равностранен. 8. ABC – тъпоъгълен с височина 9 cm, KML – остроъ-
гълен с височина 12 cm.
90. 9. 8 cm; 6 cm и 4,8 cm. 10. а) СО; б) ВО; в) DO; г) АО; д) OBC , –OMB правоъгълен и MDB – тъпоъгълен.
91. 10. а) 28 cm2; б) 14 cm2; в) 7 cm2. 11. а) 0,015 m2; б) 0,32 m2; в) 15 000 m2; г) 3400 m2. 12. 50 cm2; 75 cm2; 150 cm2.
92. 7. а) 54 cm2; б) 300 dm2; в) 1,55 m2; г) 10,5 cm2. 8. а) 128 dm2; б) 60 cm2. 9. а) 60 dm; б) 0,4 dm; в) 8 dm; г) 1,6 dm.
10. 2. 11. SI = 6 cm2, SII = 3 cm2, SIII = 5 cm2. 12. а) 150 cm2; б) 12 cm.
93. 9. б) 48 cm2; в) 12,5 cm; г) 3 cm; д) 7,2 cm. 10. в) 60 dm; г) 4 cm. 11. A. 12. а) 7,5 cm2; б) 12 cm2; в) 11 cm2; г) 7,5 cm2.
94. 7. 27 cm; 8. 10 cm, 30 cm, 30 cm. 9. б) 4 cm.
95. 10. а) 104 cm2; б) 6,3 dm2; в) 90 dm2; г) 0,432 dm2. 11. 240 cm2. 12. а) 7 cm; б) 16 cm; в) 36 m; г) 7 m. 13. 2 cm. 14. 8 cm.
15. SI = 33,75 cm2, SII = 9 cm2, SIII = 20,25 cm2.
96. 9. Г. 10. б) 4 cm, 4 cm, 9 cm и 9 cm; в) 44 cm. 11. б) 84 m2; в) 90 cm; г) 38 cm. 12. 8 m и 8 m. 13. 130. 14. 20 cm.
97. 8. 23 dm. 9. а) 30 cm; б) 16 cm. 10. 24 cm.
98. 8. 2,4 cm2. 9. 180 cm2. 10. а) 5 cm; б) 30 cm; в) 10 cm. 11. а) 30 m; б) 108 m2; 180 m2. 12. а) 11 m; б) 2,4 m; в) 13 dm.
99. 10. Г. 12. 9 cm. 13. 336 cm2; 112 cm2; 224 cm2; 64 cm2 ; 336 cm2. 14. а) 9 cm; б) 6 cm; в) 6 cm.
100. 7. 80 cm2. 8. 135 cm2 и 9 cm. 9. 800 cm2. 10. 52,8 cm2. 11. 70 cm2; 56 cm2; 60 cm2; 36 cm2; 80 cm2.
101. 7. Добивът е по-висок от средния за страната. 8. а) 4050 cm2; б) 2 трапеца с лице 430 cm2 и 4 успоредника с лице
300 cm2; в) 453,2 m2 цветно огледално стъкло и 437,8 m2 безцветно. 9. 5 kg; 4,6 kg.
102. Аз се оценявам 1. А. 2. Г. 3. Г. 4. Б. 5. А. 6. В. 7. В. 8. B. 9. B. 10. 1,75 m2. 11. 5 m. 12. а) S ∆ABC = 72 cm2, S ∆ABM = 45 cm2,
AC . h
SAMC = 72 – 45 = 27 cm2; б) Ако разстоянието от М до АС е h, от S ∆AMC = намираме h = 27 : 9 = 3 cm.
2
103. 5. а) ADD1A1; б) ABCD, BCC1B1; ADD1A1; A1B1C1D1. в) CB, CD, CC1; г) ABCD, BCC1B1, DCC1D1. 6. а) 0,3 dm; б) 1,2 dm.
7. 230,64 cm2. 8. а) d; б) b, c, e, d; в) a, b, e.
104. 8. б) квадрат; KNN1K1; в) 90º; 90º; г) ML, NM, M1L1; N1M1. 9. В.
105. 7. а) 12 150 mm2; б) 132,54 cm2; в) 4,86 m2. 8. а) 294 cm2; б) 4,86 dm2. 9. а) 64 cm2; б) 1,44 dm2. 10. а) 11 cm; б) 0,1 m.
12. а) 10,14 dm2; б) 73,5 cm2; в) 54 cm2. 13. 240, 180, 180.
106. 7. a) 1,728 mm3; б) 0,512 dm3; в) 343 cm3; г) 8 m3. 8. a) 90 000 cm3; 0,09 m3; б) 500 L; в) 3 L. 9. a) 729; б) 125;
27
в) 27 000; г) 0,064. 11. a) 5 m; б) 3 mm; в) 0,2 cm; г) 5 dm. 12. 729 dm3. 13. 54 cm2. 14. равни са. 15. a) с 19 000; б) 237,5%.
107. 8. a) оранжев; б) A1D1; в) 7 cm; 294 cm2. 9. a) 13,5 m2; 3,375 m3; б) 0,7 cm; в) 96 m2. 10. 583,2. 11. a) 40 cm3. 12. 117 cm3;
166 cm2. 13. a) ще се увеличи 8 пъти; ще се увеличи 4 пъти; б) ще се намали 64 пъти; ще се намали 16 пъти.
108. 4. a) BCC1B1; б) ABCD, BCC1B1; ADD1A1; A1B1C1D1; в) DA, DD1, DC. 5. a) 92 cm; б) 69,6 cm; в) 8,5 dm. 6. 1,4 dm. 7.
a) e; б) e, d, c, b; в) a, b, e.
109. 7. Б. 9. 8 cm да се смени със 7 cm и 2 cm – с 3 cm.
110. 7. a) 1340 mm2; б) 14 cm2. 8. a) 31 m2; б) 146,8 cm2. 9. a) 6 cm; б) 2 dm; в) 10 m. 10. 50 dm2. 11. 3740 cm2.
111. 7. a) 1,6 cm3; б) 1176 cm3; в) 0,25 dm3; г) 345 dm3. 8. a) 5,05 cm; б) 2,02 cm; в) 12,625 cm; 9. 648. 10. a) 40 dm; б) 40 dm2;
11. a) 20 cm; б) 136 cm2.
112. 7. 44 cm. 8. 1,5 m2; 3,6 m2. 9. 216 cm3. 10. 2. 11. Асен 2; Боби 4. 12. 1,5 cm. 13. 12.
113. 6. 147 m3; 191,1 t. 7. 149,575 g. 8. 5,04 t пръст на 1 курс; 4 курса. 9. 15 200 плочки; 1 440 000 L. 10. 1,6 cm.
114. Аз се оценявам. 1. Г. 2. Г. 3. Б. 4. А. 5. Б. 6. Г. 7. В. 8. Г. 9. 10 cm. 10. 28. 11. V = 5 . 6 . 6,4 = 192 cm3 е обемът на
водата. От 192 = 8 . 6 . h, получаваме h = 4 cm.
115. 13. 15, 42, 66 – остатък 0; 7, 28, 67 – остатък 1; 17, 23, 44, 50 – остатък 2. 14. Г. 15. a) 5; б) 4; в) 1 или 7; г) 4. 16. (2 .
2 . 7) . (2 . 2 . 7). Страната на квадрата е 28. 17. a) 24; б) 8; в) 140; г) 1; д) 120; е) 90. 18. a) 10; б) 7; в) 7. 19. a) 24 . 32 .
52 . 7; б) 9; в) 61. 20. 15 отбора с по 3 момчета и 4 момичета. 21. a) 23; б) 2.
116. 12. в) 2 ; г) 9 7 ; д) 1 ; е) 30; ж) 3 3 ; з) 1. 13. Б. 14. a) 10; б) 4 1 ; в) 11; г) 11 . 15. д) 3; е) 1 ; ж) 4 ; з) 1. 16. a) 50;
3 8 6 4 2 60 8 4 5
б) 7; в) 50; г) 0,1; д) 3; е) 5,6.
117. 17. a) 6,28; б) 50,2; в) 60; г) 10; д) 14,4; е) 20,8. 18. 45,5 km/h; 30,1 km. 19. 375. 20. 6.
118. 10. a) 28 cm; 32 cm; б) 24 cm; в) 32 cm. 11. a) 14 cm2; б) 21 m; в) 6 cm. 12. a) 135 cm2; б) 10 m; в) 4 cm; 16 cm. 13.
a) 17 dm2; б) 1,6 m; в) 3 dm. 14. 8 cm2; 4,5 cm2; 4 cm2; 8 cm2; 7 cm2; 14 cm2; 12 cm2. 15. a) 20,5 m; б) 645,75.
119. 8. А. 9. 64. 10. 10 cm; 700 cm2. 11. 243. 12. 17,370. 13. 70. 14. 25.
120. 1. a) 21, 48, 102; б) 18, 48, 102; в) 18, 27. 2. 0, 2, 4 или 8; 0 или 5; 3. А. 4. Г. 5. 15. 6. верни са a); г); д); е); ж); з).
7. 0. 8. а) 40; б) 60. 9. 20 cm2. 10. 6 cm.
260