Professional Documents
Culture Documents
Математика 5-12 КЛАС ДОЦЕНТ Николина Георгиева ДИУУ
Математика 5-12 КЛАС ДОЦЕНТ Николина Георгиева ДИУУ
МАТЕМАТИКА
5 - 12 клас
Автор: Доц. д-р Николина Георгиева
ДИУУ
СОФИЯ, 2018
Tеона е известна като първата жена математик. Родена през 6-ти век преди н.е. тя е
учила математика от великия Питагор, за когото се омъжва. Питагор е насърчавал
жените от своя кръг да учат математика. След него и великите философи като Сократ и
Платон са отворили вратите на своите академии за жени, за да учат математика.
След Теона в продължение почти на 1000 години светът не е запомнил друга жена
математик, докато на сцената не се е появила през 4-ти век александрийската
математичка Хипатия. Хипатия успяла да реши множество нерешени математически
задачи, а освен това била и изключителен учител. Хипатия успява да подготви
забележителни астрономически карти. Тя твърдяла, че математиката е единственият
път към истината. Това нейно твърдение предизвикало неодобрението на
религиозните лидери и по-късно струвало живота й. Смъртта на Хипатия сложила край
на рационалната традиция на математиката в Александрия и упадъкът на
математическата наука в Гърция започнал. Необходими били 1200 години, за да се
възроди интереса и възхода на математиката, отбелязан с трудовете на Рене Декарт
(Франция). По това време се появило и детето чудо Мария Анези, която има огромен
принос в областта на смятането. Тя е автор на множество учебници по аритметика,
алгебра, тригонометрия, аналитична геометрия и др. Като жена е срещала много
трудности да си намери работа като преподавател или като изследовател. Тя е
призната като първата жена професор по математика. Оттогава до днешни дни много
жени са посветили живота си на математиката, но съзнателно или не, обществото
рядко ги изтъква на преден план.
Този наръчник има за цел да предостави на учителите нови възможности за мотивация
на учениците в ориентацията им към науката математика.
І тема: Делимост
В тази тема се въвеждат следните нови понятия: делител, кратно, остатък, общ делител, най-
голям общ делител, общо кратно, най-малко общо кратно, признаци за делимост, просто
число, съставно число, прост множител, взаимно-прости числа, степен.
https://dauchimmatematika.alle.bg
Рефлексия и изводи: Събeрете писмените работи на учениците. Попитайте ги доколко са
сигурни в отговорите си. Учениците допускат степен на сигурност. Дайте им верните
отговори и ги накарайте да се самооценят Направете анализ на получените резултати,
подчертайте допуснатите грешки и на какви пропуски в знанията и уменията им те се дължат.
Във всички езици понятието за дробно число се обозначава с думи със същия корен като
„раздробявам“, „разчупвам“; на латински „дроб“ е „fractura“, което е производно от
„frango“(„разбивам“, „начупвам“).Първи с понятието за дроб са боравили арабите, а в
европейската математика е въведено в началото на 13 век от Фибоначи. Названията „числител“
и „знаменател“ се срещат у Максим Планут в края на 13 век. През 1558 г. Траншан въвежда
„обикновената“ дроб (fractura vulgaris), унгарецът Зегнер въвежда термините „правилна“ и
„неправилна дроб“.Първото писмено свидетелство за привеждане под общ знаменател е
открито у Региомонтан в негова работа от 1464 г., а най-малък общ знаменател започва да се
търси едва през втората половина на 16 век, след трудовете на Николо Тарталия (1556) и
Христофор Клавий (1538).
Задача: Учителят разделя класа на 2 групи - момичета и момчета. Дава им самостоятелна
работа: всеки за своя пол да изрази каква част от класа е, отличните оценки на своя пол каква
част са от всички оценки в класа по математика до този момент, много добрите оценки каква
част са... и т. н. След беседа по самостоятелната работа на учениците, учителят отчита
резултатите на отделните групи.
Учениците правят анализ на това, коя група се е справила по- добре - момичетата или
момчетата.
В тази тема освен понятието десетична дроб, нейните части и операциите с тях е включено
разчитане и интерпретиране на информация, представена с текст, с графики, с таблици или
диаграми; Сравняване информация при свързани множества от данни; Използване
информацията от графично и таблично представени данни, за да се отговори на въпроси, които
са косвено свързани с таблицата или графиката. Нови понятия: процент, проста лихва,
диаграма, пиктограма.
В тази тема се разглеждат фигурите триъгълник, успоредник, ромб, трапец и техните елементи.
Предвижда се изучаване и на видовете фигури, както и техните обиколки и лица.
Рефлексия и изводи: Направете дискусия за техните елементи – връх, ръб, развивка, дължина,
широчина, височина на двете тела и обсъдете точното им сглобяване. Важно е учениците да
научат мерните единици за тези елементи и да ги измерят фактически при сглобените вече
тела. Предложената практическа задача развива представите на учениците за
пространство и обем.
Задачи от учебното съдържание по математика за 6 клас
(нова учебна програма)
І тема: Геометрични фигури и тела
В тази тема учениците се запознават с отрицателните числа, като се прави съпоставка между
положителни числа и отрицателни числа. Формира се множеството на рационалните
числа.Учениците изучават още абсолютна стойност на числата, правоъгълна координатна
система, наредена двойка числа, координати на точка.
Най-важният момент при това разширение е разкриване на идеята за това разширение. При
изучаването на действията с положителни числа има възможност да се покаже кои операции
са изпълними в множеството на рационалните числа, а не са изпълними в множеството на
целите положителни числа. В 6 клас това е възможно да се обясни на учениците чрез
възможността от по-малко число да се извади по-голямо и чрез практически примери,
обосноваващи разширението.
Задача 1-търсене: Разделете класа на групи и им поставете задача да намерят
практически примери, чрез които да се обоснове необходимостта от разширяване на
множеството на положителните числа с изучаване на отрицателните числа.
V тема: Пропорции
В помощ на учителя:
Мъжете и жените, както и момичетата и момчетата, са преживели в своето многовековно
развитие различен опит и история, които са формирали различни техни нужди, приоритети,
знания и умения, начини на решаване на конфликти и пр. Въпрос на степен на развита
демокрация е балансираното участие на двата пола във вземането на решения, защото само
тогава решенията, политиките и законите биха отразили всички тези важни разлики и биха
отговорили по-пълно на съответните обществени нужди. Следователно, ако жените са средно
51% от населението на една страна, а мъжете са съответно 49%, то следва, че и в
приблизително такава пропорция, те би трябвало да присъстват в управленските позиции; ако
в една политическа партия жените представляват 40% от членската маса, то в приблизително
такова съотношение те би трябвало да участват в нейните управителни органи и пр. Нещо
повече, управленските решения са „властови“ отношения, при които се контролира
разпределението на благата и ресурсите на обществото, а справедливостта изисква то да
удовлетворява и двата пола.
Например: тъй като жените по-често са се занимавали с отглеждането на децата и с
обгрижването на болни и/или възрастни хора вкъщи, те са придобили уникално познание за
най-ефикасния начин за предоставяне на здравни и социални услуги, който трябва да се отчита
при формулирането на политиките. В същото време, ако приемем това за „женски бизнес“,
нуждите и вижданията на мъжете в обществото може да не се отчетат от обществото. В този
смисъл, включването на повече мъже в тези дейности не само ще отчете техното мнение, но и
ще ги окуражи да участват по-активно в тези сфери на дейност, което ще има положителен
ефект върху цялото общество.
Рефлексия и изводи. Чрез презентациите учениците трябва да покажат дигитална
компетентност и езикова компетентност. Презентациите могат да се придружават с доклади с
исторически сведения за дял „Пропорции“ и конкретни интересни задачи.
В тази тема се изучава важно учебно съдържание по алгебра. То включва: рационални изрази;
променливи; числена стойност на израз; едночлени нормален вид, събиране и изваждане на
едночлени; подобни едночлени; умножение, делене и степенуване на едночлени; многочлени,
нормален вид; операции с многочлени – събиране, изваждане, умножение.; умножение на
многочлени с едночлени и многочлени с многочлени; тъждествата
( = ± 2ab +
( ±3 b +
(a + b) ( a - b) = -
(a + b) ( ± ab + )
Задача: В обобщителния урок разделете класа на две групи – момичета и момчета. Дайте
им тест или контролна работа, в които сте включили основни задачи от темата. След
изпълнението направете анализ на резултатите. Коя група се е справила по-добре?
Учителят може да изготви кръгови диаграми с резултатите на отделните групи, изразени
в%
Амали Еми Ньотер (Amalie Emmy Noether), известна като Еми Ньотер, е немска математичка, известна с
трудовете си по алгебра и алгебрична геометрия , както и с преподавателската си дейност. Тя е един от
най-значимите математици в началото на 20 век и от жените, които остават в историята на науката.
Родена е на 23 март 1882 г. На нейно име е наименована една от най-важните теореми във физиката –
Теорема на Ньотер: За всяка непрекъсната симетрия на физична система има съответен закон за
съхранение. Огромна част от работата на Еми Ньотер е свързана с алгебрата, където тя е допринесла за
създаването на ново направление, известно като абстрактна алгебра.
Еми Ньотер е един от математиците допринесли за развитието на общата теория на относителността.
След като получил работата й, Айнщайн пише на Хилберт: “Вчера получих от фрау Ньотер една много
интересна работа за инвариантите. Впечатлен съм, че такива неща могат да бъдат разбрани по
един обобщен начин, старата гвардия в Гьотинген трябва да вземе няколко урока от фрау Ньотер!
Тя изглежда разбира нещата.”
През 1918 г. Ньотер доказва една от най-полезните теореми за физиката.Тя е математик в момент, когато
за жените в родната й Германия все още им е необходимо специално разрешение да присъстват в
университетите и да преподават. Тази жена с обширен и фундаментален принос в много области на
математиката е била принудена да преподава от името на някой мъж-колега.
Ньотер е предложена от Давид Хилберт и Феликс Клайн за преподавател в Гьотинген през 1915 г. Но
опитите на Давид Хилберт да я направи доцент в Гьотинген се провалили заради предразсдъците на
ръководството на университета. Той заявил:”Не разбирам защо пола на кандидата е аргумент срещу
избирането й за преподавател. Все пак тук е университет, а не мъжка баня!”
Aйнщайн се възхищава от нейните постижения. През 1935 г., след нейната смърт, в писмо към Ню Йорк
Таймс, той пише: “По преценката на най-компетентните живи математици, госпожица Ньотер
беше най-значимият творчески математически гений, създаден откакто жените получават висше
образование.
Задача: Учениците подготвят презентация за първата жена- математик Теано/ Теона. Разказват
за живота й и коментират трудностите, пред които е изправена една жена от далечното
минало, в стремежа й да се изучи и развие като учен.
Въпрос: Как Хипатия постига своите успехи във време, в което на жените не се гледа като на
блестящи умове?
ІІ Тема: Уравнения
Алисия Бул Стот, родена на 8 юни 1860 г. в Корк, Ирландия е гениална математичка, специалист по
политопи (фигури в 4-измерно пространство). Алисия е третата от 5-те дъщери на английския математик
Джорж Бул, създател на алгебрата на съжденията (булева алгебра) и Мери Еверест Бул, математик и
есеист, работеща в тясно сътрудничество с Хърбърт Уелс и Чарлз Дарвин. Една от сестрите на Алисия Бул
е писателката Етел Лилиян (Бул)Войнич, автор на световно известния роман „Стършел“.
Алисия не получава специално математическо образование но е запленена от разработките на зет си
Джордж Хоуард Хинтън в областта на политопите и 4-мерното пространство и темата се превръща в тема
на живота й. През 1893 г. тя научава, че Питър Шауте, математик от университета в Гронинг работи по
същата тема и това е началото на продължително и плодотворно сътрудничество. Алисия участва с
капацитета си да визуализира в пространството, докато Питър допълва работата и с формалното
математическо описание. През 1914 г. тя получава титлата доктор хонорис кауза от университета в
Гронинг.
Политопът представлява генерализация на тяло в “n”- мерното пространство, също както полигонът
(многоъгълник) е фигура в двумерното пространство а полиеъдърът е тяло в тримерното пространство.
Терминът политоп е въведен от Рейнолд Хоппе през 1882 г. и популяризиран 20 години по-късно от
Алисия Бул, когато тя го въвежда и в английския език.
В 4-мерното пространство политопите се наричат полихори и може да си ги представим като тела
полиедъри, които се придвижват в четвърто измерение – например във времето. Политопите могат да
бъдат изучавани, но е много трудно да бъдат визуализирани и това именно е една от най-големите
заслуги на Арисия Бул. Именно тя си задава въпросът „Каква форма ще видим ние, ако 4-измерен обект
премине през нашето три-измерно пространство?“
ІV Тема: Еднакви триъгълници
В геометрията две фигури са еднакви ако те имат едни и същи размери и форма. В този раздел
се изучават четирите признаци за еднаквост на триъгълници; Равнобедрен, равностранен и
правоъгълен триъгълник. Симетрала, медиана, височина и ъглополовяща на триъгълник;
Теоремата за правоъгълен триъгълник с ъгъл .
Задача: Учителят може да направи презентация за това учебно съдържание с динамичен
софтуер. Нагледността спомага за по-бързото усвояване на съдържанието. Тя спомага и за
формиране на умения за доказване на теореми и за формиране на логическо и
дедуктивното мислене на учениците. Направете дискусия за появяването, развитието и
аксиоматизирането на геометричното учебно съдържание. Кои математици са с най-
големи приноси в тази област.
V Тема: Неравенства
Две числа или два числови израза, свързани с един от знаците > или <, образуват числово
неравенство. Всеки един от тези знаци се нарича знак на неравенството. Числото или изразът,
който стои отляво(отдясно) на знака на неравенството, се нарича лява(дясна) страна на
неравенството. Неравенства, които имат един и същи знак, се наричат еднопосочни, а тези ,
които имат различни знаци – разнопосочни. Например: а > b и с > d са еднопосочни, а а > b и с
< d разнопосочни. Освен числовите неравенства се изучават и неравенства с едно неизвестно,
еквивалентни неравенства. Решения на линейни неравенства с интервали и графично върху
числова ос.
Задача: Учениците да си припомнят забраните пред жените да учат и да се занимават с научна
дейност преди години и сега. Учителят провокира учениците да направят съпоставка на
възможностите за обучение на жените в миналото и днес - да си припомнят основните факти от
презентациите за Теона Крутонска и Хипатия и да разгледат възможностите за обучение на
жените в настоящо време.
Въпроси: Пред равни възможности ли са поставени в днешно време жените и мъжете?
Равнопоставени ли са двата пола понастоящем?
Задача: Учителят да намери в интернет пространството шест интерактивни урока за
числовите неравенства. В тези часове учениците работят самостоятелно или по двама на
един компютър.
Рефлексия и изводи. При обсъждането на тези уроци е важно учениците да бъдат мотивирани
максимално да усвоят свойствата, защото те са основа и за другите неравенства, които се
изучават в следващите класове. Интерактивните уроци са интересни за учениците и
показват връзката с информационните технологии на практика.
VІ Тема. Успоредник
Шарлот Ангъс Скот, родена на 8 юни 1858 г.в Англия е британска математичка, която прави кариера в
САЩ и има силно влияние върху привличане на жените към математическо образование. Тя е известна с
това, че е изиграла важна роля в промяната на правилата на университета Кеймбридж за полагане на
прочутия изпит по математика, наречен Математически трипос (Mathematical Tripos).
В класическата си форма от 19 век изпитът е представлявал специален писмен изпит за студенти,
кандидатстващи в университета в Кеймбридж. Преди 1824 г. Математическият трипос е бил известен
като „Изпит на Сената“. От 1780 до 1909, старият изпит се е отличвал с няколко особености, включително
публикуване на списъка с успешните кандидати и степента на трудност на поставените математически
задачи. Например, през 1854 г. изпитът се е състоял от 16 различни сесии, разпределени в 8 дни, за
общо 44,5 часа. Общият брой на въпросите е бил 211. Оценките на изпита никога не са били
публикувани, но има данни за изпита през 1860, когато от възмижните 17,000 точки, най-добрият
студент е получил 7634, вторият - 4123, а най-ниската оценка на приет кандидат е била 1500; били са
приемани около 100 кандидати.
Шарлот учи в колежа Гиртън в Кеймбридж от 1876 до 1880 г. През 1880 г. тя получава специално
разрешение да се яви на изпита Трипос, на който до тогава жени не са били допускани. Тя се класира на
8-мо място сред всички кандидати, но поради това, че е жена, не получава полагащата й се титла. По
време на церемонията по обявяването на резултатите, след седмия класиран всички студенти са
извикали високо нейното име „Скот от Гиртън“, приветствали са я топло и дълго, размахвайки шапките
си. След този случай на жените официално е било разрешено да се явяват на този изпит, като
резултатите им са били обявявани, макар и отделно. Скот остава като преподавател по математика в
колежа до 1884 г. През 1885 г. тя става първата жена във Великобритания, което защитава докторат в
университета в Лондон, тай като Кеймбридж започва да присъжда докторски титли на жени едва след
1948 г.
Математическата област на Шарлот Скот е изследването на специфични алгебрични криви от трета и по-
висока степен. През 1894 г. тя публикува труд под заглавие „Въвеждащи изчисления към някои
съвременни идеи и методи в равнинната аналитична геометрия“, която 30 г- по-късно е издадена
отново. Скот играе важна роля в прехода към абстрактните математически доказателства през 20 век.
VІІ Тема. Елементи на вероятности и статистика
Брой 0 1 2 3 4 5 6
грешки
честота 4 6 15 26 12 4 3
Възраст, 18 - 22 23 - 26 27 - 30 31 – 34
години
Брой 25 18 5 2
участници
ІІ тема. Вектори
В тази тема учениците се запознават с основното математическо понятие „вектор“. Учи се още
събиране и изваждане на вектори, умножение на вектор с число и свойствата на тези
операции. Важен момент е изразяването на вектора, като линейна комбинация от вектори.
Връзката на операциите с вектори е най-силно изразена с физиката. Ето един пример за това.
Вие сте в час по математика в 8 клас, обобщителен урок за вектор. Трябва да решите следната
задача: “Орел, рак и щука по някаква си слука, такваз им работа дошла, да теглят заедно
кола........“. Намерете вектора на силата, с която ракът трябва да тегли колата, за да се получи
резултатът от баснята. т.е. колата да не помръдне. Същата задача се решава и в часовете по
физика, но там се говори за разлагане на силата на компоненти.
Задача: Влезте в Интернет и посетете www.google.образование.вектори. Прегледайте
информацията и се опитайте да отговорите на следните въпроси:
1. Как се събират вектори с общо начало? Кои вектори са противоположни?
2. Как се прави математически модел на физична задача?
Цели: Учениците прилагат знанията си за вектори при решаване на приложни задачи от
физиката при разлагане на силата на компоненти.
Изграждат умения за моделиране на реална ситуация, включваща разлагане на сила на
компоненти и привеждане на ситуацията на математически език.
Задача: Направете он-лайн тест с включени в него всички видове квадратни уравнения и
текстови задачи, водещи до решаване чрез квадратно уравнение. Поправката на
допуснатите грешки може да стане чрез препратка към геометричното решение. Всеки
ученик да работи самостоятелно.
Рефлексия и изводи. Коментирайте допуснатите от учениците грешки и отново наблегнете на
когнитивната страна на този тест, водеща до използването на научните методи – анализ,
синтез, абстрахиране, индукция, дедукция, обобщение и др. По този начин активно се работи
за интелектуалното развитие на учениците. Подходящо е тук да ги запознаете с една
известна немска математичка Амалия Еми Ньотер, която има постижения в алгебрата,
известна като абстрактна алгебра.
Амалия Еми Ньотер (Amalie Emmy Noether) е родена е на 23 март 1882 г. На нейно име е наименована
една от най-важните теореми във физиката – Теорема на Ньотер: За всяка непрекъсната симетрия на
физична система има съответен закон за съхранение. Огромна част от работата на Еми Ньотер е свързана
с алгебрата, където тя е допринесла за създаването на ново направление, известно като
абстрактна алгебра.
Еми Ньотер е един от математиците допринесли за развитието на общата теория на относителността.
През 1918 г. Ньотер доказва една от най-полезните теореми за физиката.Тя е математик в момент, когато
за жените в родната й Германия все още е необходимо специално разрешение да присъстват в
университетите и да преподават. Тази жена с обширен и фундаментален принос в много области на
математиката е била принудена да преподава от името на някой мъж-колега.
Ньотер е предложена от Давид Хилберт и Феликс Клайн за преподавател в Гьотинген през 1915 г. Но
опитите на Давид Хилберт да я направи доцент в Гьотинген се провалили заради предразсдъците на
ръководството на университета. Той заявил: ”Не разбирам защо полът на кандидата е аргумент срещу
избирането й за преподавател. Все пак тук е университет, а не мъжка баня!”
VІ тема. Окръжност
София Ковалевска е живяла във време, когато за жените били затворени всички пътища за прогрес.
Родена е в Москва на 15 януари 1850 г. С рядка енергия тя търси и намира изход от това положение и
става професор – първата жена професор по математика в Стокхолм, с нейната най-важна работа
„Задачата за въртенето на тежко твърдо тяло около неподвижна точка“. На 18 декември 1888 г.получава
и Бордеровата премия от Парижката академиа на науките, висше научно отличие – едно от най-
големите, с което били удостоявани дейците на науките. На 19 ноември 1889 г., на 39 години, физико-
математическото отделение на науките в Петербург я избира за член-кореспондент в раздела на
математическите науки, като чуждестранен учен, доктор по математика и професор в Стокхолмския
Университет.
Първият допир на София с математиката става съвсем рано по един странен начин. Когато семейството
се премества да живее в имението си, наложило се временно да облепят стените на детската стая с
хартия. За целта послужили листовете от литографските лекции по диференциално и интегрално смятане
на Остроградски. София с часове разглеждала странните и непонятни за нея знаци по тези листове.
Някои от тях така проникнали в паметта й, че след много години при първите уроци по диференциално
смятане тя вече знаела понятията за граница и производна функция.
Получаването на университеско образование в Русия било невъзможно и София решава да се учи в
чужбина. Единствената страна, в университета на която допускали жени била Швейцария и единстената
възможност да замине за чужбина бил фиктивен брак. В Университета в Санкт Петербург имало един
талантлив младеж Владимир Ковалевски, който искал да замине за чужбина и се съласил на такъв брак.
Тогава тя е на 18 години.
Ковалевска учи в Хайделберг при проф. Кьонингсбергер след това в 1870 г. при прочутия Вайерщрас в
Берлин. По това време в Берлинския университет не допускали жени и тя се обръща към самия
Вайерщрас. Той й обещал да я изпита и за опит й дал да реши няколко задачи, приготвени от него за най-
подготвените студенти в математическия факултет. За голямо негово учудване се оказало, че не само
всички задачи са решени вярно, но и самите решения са необикновено добре и точно обяснени. Четири
години тя работи под негово ръководство като частна студентка. След това тя заминава за Швейцария.
През 1874 г. Съветът на Гьотингенския университет присъжда на София Ковалевска степента доктор по
математика с най-висша похвала.
През 1883 г. Ковалевска получава покана от известния математик Митаг-Лефрер да заеме длъжността
приват-доцент в Стокхолмския университет. С нейна помощ се организира една от най-добрите
математически катедри. През 1888 г. Парижката академия на науките обявява коткурс за премията на
Бордер. От 15 представени разработки „ за по-нататъшното усъвършенстане на задачата за въртене на
твърдо тяло в някое съществено направление“ била отличена тази на София Ковалевска. Президентът на
Френската академия астрономът Жансен при връчването на премията отбелязва: „Между венците, които
даваме днес, един от тай-прекрасните и най-трудно достижими се поставя на челото на жена. Нашите
колеги намериха, че нейният труд е не само свидетелство за задълбочени и широки познания, но е
признак за ум с голяма изобретателност“. Получавайки премията на Бордер, Ковалевска, която вече е
достатъчно известна сред математическия свят, става знаменитост.
Задача: Дайте на учениците задачи от учебното съдържание от този раздел, които могат
да се решат по различни начини (повече от един). Дайте им 3 дни за изпълнението на
домашната работа.
Задача 1: За 20 ученици от един клас били резервирани всички места на един ред на
киносалон. Каква е вероятността момче и момиче да получат билети на съседни
места?
Решение = = = 190 Това са всички възможности за избор на 2 билета
на съседни места.
Благоприятните възможности са: №1 и №2; №2 и №3; №3 и №4;........................№19
и №20 . Това са 19 двойки билети.
Тогава вероятността момче и момиче да получат билети на две съседни места е Р
= =
Рефлексия и изводи: Тази задача е упражнение за научна аргументация. Основната идея тук
е да се покаже как е възможно да се изчисли шансът да се случи дадено събитие. Такива
възможности предлага науката за случайността или теорията на вероятностите. При
представянето от групите на техните уеб-проучвания, споделете и вашето мнение
Кратка историческа справка. Систематичното изследване на вероятностите е сравнително
ново явление в човешката история. Започва от хазартните игри и показва, че интерес към
количествената оценка на вероятностите съществува от хилядолетия, но строгите
математически формулировки се появяват сравнително скоро. Извън опростените работи на
Джироламо Кардано, понятието за вероятност в съвременния смисъл се появява в
кореспонденцията между Пиер дьо Ферма и Блез Паскал през 1654 година. През 1657 година
Кристиян Хюйгенс за пръв път интерпретира научно темата, а Якоб Бернули (1713) и Абраам
дьо Моавр (1718) я разглеждат като клон на математиката.
Като математическа основа за статистиката, теорията на вероятностите е от съществено значение за
много човешки дейности, които включват количествен анализ на големи набори от данни. Методи на
теорията на вероятностите се прилагат за описание на сложни системи, като се има предвид само
частично познаване на състоянието им, като например в статистическата механика. Голямо откритие на
двадесети век във физиката е вероятностният характер на някои физични явления на атомно ниво,
описани в квантовата механика. Основни понятия в теорията на вероятностите са: Вероятност;
Вероятностно пространство; Случайна величина; Локална теорема на Моавър-Лаплас; Функция на
разпределението; Математическо очакване; Независимост; Закон за големите числа; Разпределение на
случайната величина; Условна вероятност; Пълна вероятност.
Има най-малко два успешни опити да се формализира вероятността, а именно формулировката на
Колмогоров и формулировката на Кокс. При формулирането на Колмогоров (вероятностно
пространство), множествата се тълкуват като събития, а вероятността като мярка за клас от множества. В
теоремата на Кокс, вероятността се приема като примитивна (тоест не е допълнително анализирана) и
акцентът е върху изграждането на последователност при създаване на съответствие между
вероятностните стойности и предложения. И в двата случая законите на вероятностите са същите, с
изключение на техническите подробности. За пресмятането на благоприятните и всички възможни
случаи се използва комбинаториката с нейните формули за изчисляване на пермутации, вариации и
комбинации.
ІІ тема. Функции
Мария Гаетана Анези (Maria Gaetana Agnesi) e италианска математичка. Получава известност със своя учебник по
диференциално смятане и изучаваната от нея крива от трета степен „версиера“, наречена още „къдрица на Анези“.
Родена е през 1718 година в Милано. Баща ѝ е професор в Болонския университет. Мария Гаетана от малка
получава добро образование, като изучава математика и древни и източни езици. До тринадесетия си рожден ден
вече владеела гръцки, иврит, испански, немски и латински. Знае се, че на 9 години тя изнася на латински език
беседа, посветена на достъпа на жените до висше образование. Баща ѝ имал силно влияние над нея през целия ѝ
живот и тя никога не сключва брак и не напуска родния си дом.
Анези имала късмет, че открила добър учител по математика в лицето на монаха Рамиро Рампинели,
преподавател в университетите в Болоня и Рим. Под негово ръководство тя изучава трудовете на французите
Гийом Франсоа дьо Лопитал и Шарл Рене Рейно (Charles René Reyneau), и се вдъхновява за написването на своя
известен двутомен учебник „Instituzioni analitiche ad uso della gioventu italiana“ („Основи на анализа за употреба от
италианската младеж“). В първия му том се разглеждат крайните величини, а във втория — безкрайно малките.
В частност, доказва, че всяко уравнение от трета степен има три корена.Уравнението се разглежда като функция.
Учебникът е завършен през 1745 година и изпратен за рецензия от Якопо Рикати и неговия син Винченцо Рикати, а
три години по-късно — издаден. Този труд прави голямо впечатление на математическата общност в Европа. В
рецензия на Парижката академия на науките е отбелязано умелото, стройно и хомогенно изложение, с което са
представени резултатите на много математици, използвали за доказателствата си твърде разнообразен
математически инструментариум. Впечатлен е и папа Бенедикт ХІV, който в писмо до Анези заявява, че трудът ѝ ще
прослави Италия и академията в Болоня.
През октомври 1750 година тя получава покана да ръководи катедрата по математика там, но възпрепятствана от
своя властен баща, тя така и никога не приема поканата. Две години по-късно той умира, но Анези вече е взела
решението да отдаде остатъка от живота си на болногледачество и благотворителност, като отваря дом за
възрастни бедни жени. Похарчила цялото си състояние за благородната кауза, през 1799 година тя умира в пълна
мизерия в хосписа, който някога е управлявала.
През 1755 год. Леонид Ойлер дава в книгата си Institutiones calculi differentialis съвременното разбиране за функция,
а именно зависимост между две величини, при което промяната на едната величина (аргумента на функцията)
води до промяна на другата величина (стойността на функцията). Въпреки това определение обаче Ойлер
разглежда само непрекъснати функции, които могат да се изразят с формула, състояща се от крайно или безкрайно
много алгебрични операции. Фурие започва да раглежда и някои прекъснати функции, но той смята, че всяка
функция може да се изрази чрез ред на Фурие. Дирихле за пръв път разглежда числовите функции в пълната им
общност. Той дава съвременната дефиниция на непрекъсната функция и дава пример за навсякъде прекъсната
функция. Също така изяснява разликата между функцията и уравненията.
История на понятието: Обекти, които според съвременните разбирания се считат за функции, са били
разглеждани още в дълбока древност. В древен Вавилон например са открити таблици на квадратите и
кубовете на естествените числа. Птоломей е изчислявал дължини на хорди в окръжност, което по
същество означава, че е използвал тригонометрични функции. Понятието обаче започва да се оформя
през 14 век. Самото название функция се използва за първи път от Готфрид Лайбниц около 1670 г.
Функциите, които той е разглеждал, днес се наричат диференцируеми функции и са най-често срещаният
вид функции в приложенията на математиката. За тях имат смисъл понятията граница и производна на
нейното представяне чрез формули.
Тази тема включва системи линейни уравнения с две неизвестни и тяхното решаване чрез
събиране и заместване; графична представяне на рушенията; моделиране на системи линейни
уравнения.
Тази тема вкючва системи уравнения от втора степен с две неизвестни и тяхното решаване чрез
събиране и заместване; графична представяне на рушенията; Разглеждат се случаите, когата
едното уравнение е линейно, а другото от втора степен и когато и двете уравнения са от втора
степен; моделиране на системи линейни уравнения.
Задача. Дайте на учениците задачи от учебното съдържание от този раздел, които могат
да се решат по различни зачини/повече от един/. Освен това да направят презентация на
различните решения. Дайте им 3 дни за изпълнението на домашната работа.
Задача: Разделете учениците на две групи и им задайте тестове в два варианта, като
всеки от тях съдържа по 10 въпроса /задачи/.
ІІ Тема. Прогресии
1.
В тази тема основно място заемат тригонометричните функции синус, косинус, тангенс,
котангенс на ъгли от [ ], основни тригонометрични тъждества, Синусова и Косинусова
теорема, решаване на произволен триъгълник чрез тези теореми.
Задача. Разделете класа на екипи. Всеки екип да разработи Е-mail проект за отделните
тела–призма, пирамида, конус, цилиндър, сфера и кълбо, като използват Geo-Gebra. Време
за работа една седмица. След това направете семинар, заедно с учителя по информационни
технологии, на който групите да представят своите проекти.
Мариам Мирзахани е индийка, родена през 1977 г. в Техеран. Получава средното си образование в
училището Фарзанеган, училище специално за момичета, но част от Националната организация за
развитие на изключителни таланти в Иран. През 1994 г. и 1995 г. печели златни медали на
международни олимпиади по математика. През 1999 г. завършва Технологичния университет "Шариф" в
Техеран.
От 1999 г. живее в Съединените щати като през 2004 г. защитава докторска степен в Харвардския
университет. От 2008 г. Мирзахани е професор по математика в университета в Станфорд. През 2010 г. е
поканена на Международния конгрес на математиците, където изнася лекция на тема "Топология,
динамични системи и обикновени диференциални уравнения."
На 5 август 2014 на Международния конгрес на математиците в Сеул са обявени имената на носителите
на най-престижната математическа награда, която може да се разглежда като аналог на Нобеловите
награди - медала „Фийлдс“. Сред 56-те досегашни победители, Мариам Мирзахани е първата жена
математик печелила отличие в областта на математиката. От 78 години насам, тя е първата
математичка/иранка/ удостоена с престижната награда - медалът Фийлдс (Филдсов медал), смятан за
най-високото отличие в областта на математиката. Тя е избрана за "зашеметяващи постижения в
теорията на Римановите повърхности и техните модулни, параметрични пространства."
Медалът Фийлдс се присъжда на всеки четири години от Международния математически съюз на
изключителни математици под 40 години, които показват обещаващо бъдеще в постижениеята си. С
обявяването на Мирзахани, медалистите стават 54-ма мъже и само 1 жена.
Много се надяваме медалът Фийлдс на Мирзахани да е знак за промяна. "Аз ще бъда щастлива, ако това
насърчава младите жени учени и математици," казва тя в съобщение за пресата. Кристиане Русо,
вицепрезидент на Международния математически съюз, казва за Гардиън това е "един изключителен
момент" и "празник за жените", сравним с преминаването на бариерата на Нобеловите награди от
Мария Кюри по физика и химия от началото на 20 век.
Постижението на Мирзахани хвърля светлина върху добре документираните недостатъци и пристрастия,
пред които са изправени жените в математиката и науката.
Например, в проучване от 2008 г. в Йейл, професори са били помолени да оценят въображаеми
кандидати за позицията лабораторен мениджър. Когато подаденото заявление било с мъжко име в
горната част, професорите оценяват кандидата като по-компетентен отколкото, когато идентичното
заявление е с женско име отгоре. Това предпочитание показват членове на факултета от мъжки и женски
пол.
Тези недостатъци са допълнени от документирани истории за мъже, които си присвояват
заслугата за открития и изобретения, направени от жени. Мирзахани, която е израснала в Иран
преди да защити дисертацията си в Харвард и да стане професор в Станфорд казва, че тя първоначално
не осъзнавала силата си по математика: "Аз не мисля, че всеки трябва да стане математик, но вярвам, че
много студенти не дават на математиката реален шанс. Аз бях зле по математика няколко години в
средното училище; просто не се интересувах от нея. Виждам и разбирам, че без да бъдеш запален,
математиката може да изглежда безсмислена, скучна и студена."
Задача за дискусия: Обсъдете с учениците защо е важно да се показват пред
обществото историите и постиженията на успелите жени – те стават „ролеви модели“
за другите момичета и жени; дават им кураж, че също могат да успеят; разчупват се
обществени стереотипи за физическите и физиологичните възможности на жените;
обогатява се научната практика с нови открития.
Задачи от учебното съдържание по матаматика 11 клас
(проект на учебна програма)
Габриел Емили Льо Тонелие дьо Бретьойл, маркиза дьо Шатле (Gabrielle Émilie Le Tonnelier de Breteuil,
marquise du Châtelet) е родена на 17 декември 1706 година в Париж. Тя е е френска математичка и
физичка от епохата на Просвещението. Била е муза и вдъхновителка на Волтер. Превела е на френски
„Математически начала на натурфилософията“ на Нютон.
През 1737 г. маркиза дьо Шатле публикува дисертация върху природата и разпространението на огъня
(на: Dissertation sur la nature et la propagation du feu), въз основа на изследванията си на огъня, в която
предсказва природата на светлината и това, което днес е познато като инфрачервено излъчване.
ІІ Тема. Решаване на равнинни фигури
Задача. Разделете класа на четири групи. Всяка група да вземе решаването на задачи от
отделна геометрична фигура. Учителят да подготви задачите. Време за работа един час.
Рефлексия и изводи. Това е тема, която обобщава решаването на равнинни фигури, които са
изучавани досега. Обобщението изисква умело използване и съчетаване на научните методи
анализ, синтес, абстрахиране, обобщение, аналогия, индукция, дедукция и др. Целта е
учениците да покажат как използват научната аргументация при решаване на задачи.
І тема. Статистика
Някои учени смятат за начало на статистиката 1663 година, когато английският демограф Джон
Граунт публикува книгата „Природни и политически наблюдения върху регистрите на
смъртността“ („Natural and Political Observations upon the Bills of Mortality“). Ранните
приложения на статистическото мислене са свързани с нуждите на държавното управление да
базират политиката си върху демографски и икономически данни - оттук и етимологията на
думата от среднолатински: statisticum е лекционен курс по държавни въпроси (от stat-,
подобно на state - държава, estate - земя, владение, собственост (англ.), état (фр.) - държава, от
лат. status - положение, състояние) Обхватът на дисциплината статистика се разширява в
началото на 19 век, обхващайки събирането и анализа на данни като цяло. Днес статистиката е
широко използвана в държавното управление, бизнеса, природните и обществените науки.
Задача: Учителят избира теми за Е-mail-проект, като на всеки екип темата е различна.
При разработването им да се използва динамичен софтуер и подходящи софтуерни
продукти, за да подготвят екипите съответни презентации. Да се представят жени и
мъже математици, имащи принос към съответната тема. Време за работа 15 дни.
Направете еднодневна конференция за представянето на работата на екипите.
Софи Жермен е френска математичка, философ и механик. Има значителен принос в диференциалната
геометрия, теорията на числата и механиката.
Занимавала се е сама в библиотеката на баща си - бижутер и от детството си се е увличала от
математически съчинения, особено известната история математика на Монтюкла, въпреки че
родителите й не одобряват нейните занимания като не подходящи за жени.
В кореспонденция с Даламбер, Лагранж, Фурие и други математици тя се скрива под мъжко име, най-
често «мосю Льо Блан» (реална личност, ученик на Лагранж). С Лагранж и Лежандр тя успява да се
срещне лично, защото те се заинтересували от толкова талантливия ученик.
От 1804 г., докато е под силно впечатление от книгата на Гаус «Аритметични изследвания»
кореспонденция с тях под обичайния псевдоним, тя разглежда въпроси от теорията на числата. През
1806 г., по време на пруската кампания, наполеоновската армия превзема Гьотинген. София пише едно
емоционално писмо до своя приятел, генерал Жозефу-Мари Пернети, застъпвайки се за Гаус. Генерал се
среща с Гаус и го уведомява, че той има покровителка. Така тайната на Софи била разкрита.
През 1808 г. Софи Жермен написала: «mémoire по проблемите sur les vibrations des lames élastiques», за
който получава наградата за Академия на науките; занимавала се е и теорията на числата и други
въпроси от математиката.
През 1811 г. Софи участва в конкурс, обявен от Парижката Академия на науките на тема от теорията на
еластични вибрации (произходът на фигури Калдни). В журито са били Лежандр, Лаплас и Поасон. При
този първи конкурс награда не се присъжда, но на следващия от 1816 година получава наградата. Софи
става първата жена, получила право на участие в заседанията на Парижката Академия на науките.
Работата по теория на еластичността на Софи продължила и в бъдеще.
В 1830 г. по препоръка на Гаус, Гьоттингенският университет присъжда на Софи званието почетен доктор
на науките.
Тя работи върху философско есе, което не успява да завърши. То е публикувано посмъртно под заглавие
«Общи разсъждение за науките и литературата» («Considérations générales sur l’ état des sciences et des
lettres aux époques différentes de leur culture»).
Софи Жермен оставя няколко формули, наречени на нейно име. Тя работи върху така наречения «Първи
случай» на Великата теорема на Ферма за прости числа. Софи Жермен доказва, че при такива прости
числа n, 2n + 1, ако първото число е просто, то и второто число също е просто. В Париж през 1807 г. са
публикувани нейните «Философски трудове».