ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

Лекционен курс по

ОБЩА ПЕДАГОГИКА (Теория на възпитанието и дидактика)

Преподавател: гл.ас. д-р Александър Ранев

Образователна степен: Бакалавър

Дисциплина: Обща Педагогика
Вид на учебната дисциплина: задължителна

Уважаеми колеги,
На следващите редове съм подбрал основния материал по темата
Научни основи на педагогиката. Материалът е сбор от концепции
от различни автори по темата. Не изчерпва темата, но дава
теоретична основа и ориентир.

ТЕМА 1. Научни основи на педагогиката - същност, предмет, обект,

методи, задачи, функции. Основни категории и понятия. Вътрешна
систематизация и връзки с другите науки.

Разбирания за Педагогиката:
Коменски я разглежда в контекста на дидактиката като „изкуството да се обучава”,
„Всеобщо изкуство да се обучават всички на всичко”. Внимателния анализ на неговите
възгледи в педагогиката са неразделно свързани 1) изкуството да се обучава – т.е.
дидактиката и възпитанието в нравственост
Трите постулата на Коменски са – образование, добродетел (нравственост), религия
(благочестие).

Според П. Наторп педагогиката не е нито наука, нито изкуство. Според него и при двете
има определена системност в действията, система от организирана практика. В

1
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

педагогиката е налице система от идеи върху тази практика. „Тя е съвкупност от теории.”
Поради това тя се доближава до науката. Според Наторп педагогиката е интегративна
между науката и практиката, „тя е практическа теория” (с.5,6).Нейн предмет е
направляване на поведението. Подобен възглед определя педагогиката като наука за
възпитанието.

Равнища на проявление

 специфична форма на комплексна човешка практика и опит;

 научна област;

 учебна дисциплина (университетска специалност);

 професионална дейност и компетентност.

Като педагогическа практика педагогиката може да бъде представена като „вид

обществена практика, чрез която обществото осигурява процеса на
предаване/овладяване на социалния опит по специално организирани пътища.” /Л.
Попов Обект на педагогиката с.11

Социален опит- съвкупността от историческите възникналите знания, умения, навици,

ценностни ситстеми и начини на поведение в конкретно регионално общество.

Изисквания към обособяването на едно явление като наука – наличие на:

- обект и предмет;

2
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

- основни категории и понятия;

- емпирична основа от данни и факти за явлението;
- методология и методи, които се използват за познание на обекта и предмета;
- принципи;
- закономерности;
- нерешени проблеми и хипотези;
- прогнози за бъдещо развитие.

Определение за Педагогиката:
► Педагогиката е наука за образованието, възпитанието и обучението.

► Системна наука за социално подкрепените процеси на изява и развитие на

човешкия потенциал на всички възрастови етапи и по-специално в детството и
юношеството.

Кой се изследва (обект) и какъв процес се изследва (предмет)?

Докато образованието, възпитанието и обучението са практически дейности за

формиране на човека, педагогиката е теоретичното познание за тях, обяснение и
обосноваване на тези дейности, на закономерностите, принципите, на които се подчинява
формирането на човека.

Педагогиката изпълнява двуединна функция – познавателна и практическа. В практиката

образованието, възпитанието и обучението могат да се реализират и без познаването на
теорията за тези явления.

Обектът очертава най-общите граници за изучаване на педагогическите явления.

Предметът има по-конкретен характер и е насочен към онези явления от обекта, които не

3
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

са изследвани. Чрез предмета обектът се конкретизира в зависимост от потребностите на

обществото.
Л.Попов разграничава следните подходи за обекта и предмета на педагогиката:
1) антропологичен – обект на Педагогиката е човекът, а предмет е дейностите и
процесите на неговото възпитание, обучение, образование,
2) социално-педагогически – обект е процесът на формиране на човека, а предмет е
неговото целенасочено формиране.(мнение на Д. Цветков). Много науки имат за
обект човека. Специфичното при педагогиката е, че нейния предмет е
целенасоченото формиране чрез предаване и овладяване на човешкия опит.
3) Общонаучен – обект са педагогическите факти (явления), а предмет –
закономерностите в и между тях.
4) философско-методологически – обект е учебно-възпитателната действителност,
а предмет – опознатата част от нея (т.е. предмет може да бъде вече известна
страна, част от обекта).
5) „чуждонаучен” – обект на педагогиката са педагогическите системи, а предмет –
ефективното им управление и функциониране.

Можем да приемем, че
ОБЕКТ на педагогиката е педагогическото явление (образование, възпитание и
обучение), а също и учебно-възпитателния процес.
ПРЕДМЕТ – закономерностите на организацията, функционирането, технологията на
всички видове образование, възпитание и обучение.

Задачи на Педагогиката
1. Разкриване и изучаване на закономерностите на организацията и
функционирането на в., об. и обр.
2. Разкриване и обосноваване на научни критерии за подбор на възпитателното и
образователно съдържание.

4
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

3. Обосноваване на система от принципи, методи, форми и средства за ефективно в.,

об. и обр.
4. Разкриване и обосноваване на критерии за оценяване на възпитаността и
обучеността и на положителния педагогически опит.

Вътрешна диференцираност:
1. Дидактическа и възпитателна реалност – тази диференцираност произлиза от
особеностите на съдържанието на педагогическата реалност (теория на
възпитанието и дидактика).
2. Диференцираност според условията в които се реализира – извършва се в
обществото в разнообразна среда (микро и макро) от различни субекти
(семейство, училище, образователни и възпитателни организации и институции)
3. Диференцираност според формите на проявление – системни субект-субектни
педагогически отношения (учител-ученик, родител-дете)

ПОНЯТИЙНА РАМКА
Основни КАТЕГОРИИ – възпитание, обучение, образование
 Педагогическо явление
 Възпитание – една от разновидностите на педагогическото явление, при която се
цели формиране на личностни качества, отношения към света, норми и форми на
поведение у ръководените педагогически субекти.

5
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

 Обучение – една от разновидностите на педагогическото явление, при която се

цели овладяването на знания, умения и навици, на способи за познание от
ръководените педагогически субекти.
 Образование – съвкупността от знания, умения, навици, на способи за познания,
на отношения към света, овладяна от личността по различни начини. (Л. Попов)
 Образованието можем да разглеждаме в три основни насоки – като 1) процес, 2)
резултат (етап), 3) система за овладяване на знания, умения, навици индивида с
цел осъществяване на личностния потенциал.
Като система образованието обхваща взаимовръзката между образователните
институции в дадена общност основани на общи принципи и нормативна основа
(закони, правилници, наредби и др.). Като процес образованието отразява
съвкупността и последователността от организирани и целенасочени дейности на
индивида и обществото за създаване на условия за осъществяване на потенциала
на личносттаа и обществото. Като резултат (етап) образованието отразява
естеството, степента и качеството на постигнати знания и умения от индивида в
определена област.

ПЕДАГОГИЧЕСКО ЯВЛЕНИЕ
Изява на три равнища:
 Педагогическа дейност;
 Педагогическо взаимодействие;
 Педагогически процес.

Педагогическа дейност
 Категория на педагогиката за обозначаване на съвкупността от действията на
педагогическите субекти за постигане на целта.

 Разграничаваме два субекта и два вида дейност – на ръководещия и ръководения.

6
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

 Обект на дейността (в зависимост от субекта) – за ръководещия това е учебно-

възпитателното съдържание, което той разработва;
- за ръководения това е учебно-възпитателното съдържание, което той трябва да
овладее.

Педагогическо взаимодействие
 категория на педагогиката за обозначаване на взаимната обвързаност, на
причинно-следствената зависимост между действията на двата педагогически
субекта.

 Педагогическо общуване – информационния обмен в рамките на педагогическото

явление.

 Педагогически взаимоотношения – в рамките на педагогическото явление двата

субекта се възприемат и оценяват взаимно.

Педагогически процес
 Процес на дейността на ръководещия субект обозначаваща последователността от
етапи (действия), които се съдържат в неговата дейност – преподава, оценява,
контролира и т.н.

 Процес на дейността на ръководения субект обозначава последователността от

етапи (действия), които се съдържат в неговата дейност – процес на учене, процес
на овладяване и т.н.

Други понятия

7
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

 Педагогическа цел – предварителната идея на субектите за резултатите от

педагогическата дейност. Предаване/овладяване на опит или формиране на
качества.

 Педагогическо съдържание – съвкупността от знания, умения и навици, от

възгледи, ценности, убеждения, норми и форми на поведение които ръководения
субект трябва да овладее.

 Педагогически форми – начините за организиране на съдържанието, методите и

средствата в обособена цялост за постигане на целите;

 Педагогически средства – материали, предмети, технически устройства, които

улесняват педагогическата дейност;

 Педагогически резултати – крайният ефект от педагогическата дейност.

Закон ó Закономерност
 Обект на педагогиката е педагогическото явление. Поради това е по-коректно да
говорим за закономерности.

 Явлението е по-богато от закона – многовариантност, дълбочина на отраженията,

трудно за изследване в цялост.

 Закономерността е не докрай установен закон. Закономерността отразява

съществени връзки между явленията, но дълбочината на отражението е различна
и не са разкрити всички връзки.

Спорен е въпросът за законите и закономерностите на педагогиката – за предпочитане е

приоритетно да се използва понятието закономерности, вместо закони.

8
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

1) Педагогическият процес е закономерно обусловен от потребностите на обществото.

2) Ефективността на процеса зависи закономерно от условията, в които протича.
3) Процесите на образование, възпитание и обучение са закономерно свързани.

СИСТЕМА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ НАУКИ

Развитието на педагогиката води до постепенното й вътрешно диференциране. Под
система на педагогическите науки се разбира съвкупността от всички клонове на
педагогиката. Най-общите знания се обхващат в единна наука, условно наричана обща
педагогика.

Като общопедагогически дисциплини могат да бъдат посочени: теория на

възпитанието; теория на обучението; организация и управление на образованието;
история на педагогиката; социална педагогика; сравнителна педагогика.

По възрастов признак разграничаваме предучилищна, начална училищна, вузовска

педагогика, пед-ка за възрастни (андрагогия), герагогика.
Все по-актуални стават междудисциплинарните научни области:
Сложните проблеми на развитието на психиката, на личността в условията на
педагогическата дейност водят до обособяването на педагогическата психология.

ВЪТРЕШНА СТРУКТУРА /по Пламен Радев, Педагогика,2001/

ФУНКЦИИ:
 Описателна;
 Обяснителна;
 Предписваща;
 Систематизираща;
 Информираща;
 Интегративна;

9
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

 Технологично-конструктивна;
 Оценъчно-критична;
 Прогностична;

РАВНИЩЕ НА ОБОБЩЕНОСТ:
 Основи на педагогиката (обща педагогика – т.е. изводите не са свързани с
възрастта, пол и др. характеристики);
 Изследователска педагогика;
 Мениджмънт на образованието;
 Сравнително образование

ПО ВЪЗРАСТОВ СТАТУС:
 Семейна педагогика;
 Предучилищна педагогика;
 Училищна педагогика;
 Частни училищни дидактики;
 Дидактика на висшето училище;
 Андрагогика и професионална квалификация;
 История на педагогиката;

РАВНИЩЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

 Юридическа педагогика;
 Военна педагогика;
 Медицинска педагогика;
 Професионална педагогика;
 Педагогика на изкуствата;
 Икономическа педагогика;

10
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

РАВНИЩА НА СОЦИАЛНО И НРАВСТВЕНО ПОВЕДЕНИЕ:

 Педагогика на девиантното поведение;
 Педагогика на виктимното поведение;
 Превантивна педагогика;
 Пенетенциарна педагогика (в условията на въдвореност).

СПЕЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА:
 Педагогика на зрително затруднените;
 Педагогика на слухово затруднените;
 Логопедия;
 И др.

МЕЖДУДИСЦИПЛИНАРНО РАВНИЩЕ:
 Философия на образованието;
 Педагогическа психология;
 Педагогическа социология;
 Педагогическа социология.

МЕТОДИ на педагогическите изследвания

 теоретичен;
 емпиричен;
 статистически;

Връзки с други науки:

11
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

 Психология;
 Философия;
 Социология;
 Медицина;
 История;

ПОДХОДИ И МЕТОДИ
Подходът концептуализира гледната точка към целта, рамкира съдържателните й
измерения и определя равнищата на научния интерес и дейност, а методът технологизира
тяхната реализация в конкретен набор от дейности, процедури, взаимодействия и
процеси.

Основни подходи за педагогическо познание

 теоретичен;
 исторически;
 емпиричен;
 статистически/ сравнителен.
 Практичен (емпиричен) подход

Опитно-практическият (прагматичният) подход се основава на разбирането, че

педагогическите явления могат да се разглеждат в два плана:
 като съзнателно решавана педагогическа задача и като
 реален факт на педагогическата действителност.

12
 ТЕМА 1: Научни основи на Педагогиката

Теоретичен подход
Свързан е с търсенето и обосноваването на модели за обяснение, обосновка,
конструиране и регулиране на социално-педагогическата реалност. Интегрират се
множество теоретични познания и концепции от различни научни области. Това
позволява да се постигне един задълбочен анализ на сложната същност на своя предмет.

Сравнителен подход
Негова методологична основа е философското учение за единството и многообразието на
света (единство в многообразието и многообразие в единството). Методите, чрез които се
реализира този подход, са сравняване, противопоставяне, факторeн анализ, обобщаване
на съществени и на несъществени признаци.

Методи на педагогическите изследвания

 Наблюдение;
 Анкета;
 Социометрични методи – изследване на взаимоотношения в група/общност;
 Педагогически експеримент;
 Дидактически тест;
 Експертна оценка;
 Контент анализ;

13