Научен статут на педагогиката

1. Възникване и развитие на педагогическата наука – Думата в директен превод от гръцки озн.

Детеводство. Етапи в развитието:
- 1. Донаучен – възникване и утвърждаване на основните педагогически дейности като
социално явление.
- 2. Стихийно научно развитие – първите теоритични възгледи за педагогическите дейности.
Опити за елементарни педагогически теории, но в рамките на философията. Затова се срещат
имената на Сократ, Платон, Аристотел. Присъстват и в историята на педагогиката.
- 3. Класическа педагогика – 17/19 век – Педаг. Се установява като самостоятелна наука.
Откъсва се от философията. Тлсък дава чешкият педагог Ян Алиос Коменски, който в своя труд
„Велика дидактика“, считана за първата педагогическа научна книга, разкрива ролята на
масовото образование и възпитание, основите на обичението, обосновава класно-урочната
система, обосновава редица принципи, методи и подходи.
- 4. Разцвет – период на обособяване и утвърждаване на отделните клонове на педагог.
Познание.*****
*****
****
****
***

Също така швейцарския педагог Йохан Хенрих Песталоци, чийто идеи продължава немския
педагог Дистервег, който заради усилията си за подготовка за кадри за училището бил наричан,
учител на учителите. 1779 в гр Хале се създава първата специализирана катедра по педагогика.
1805 в Кьонингсберг като продължител на четрнията на Кант се създава цялостен курс по
педагогика от Фридрих Хербарт, с който курс той утвърждава връзката мржду възпитанието и
обучението. (Обучението не може да има смисъл ако не възпитава.) Можем да кажем, че
педагогиката се формира като наука, когато възпитанието започне фа играе забележима роля в
обществото и възниква потребност да се обобщи опитът да се създадат спец. Заведения в
които на подрастващото поколение да се осигури по добра системна подготовка за живота.

2. Обект, предмет,цел, задачи- всяка наука има право на самостоятелно съществуване ако
притежава предмет, задачи и методи на научни изследвания, които са присъщи сами на нея, не
се покриват с др. Науки. Обекта е общ. Педагогиката защитава статута си на отделна наука.
Педагогичрската реалност е обркт на мн науки, но педагогиката като самостоятелна наука
очрртава свой собствен аспект на изследване на обекта. Различни логични основания
дефинират връзката между обекта и предмета по следния начин (по-популярните)

- Обект на педагогиката е човекът, а предмет неговото Възпитание, Обучение, Образование,

ВОО - педагогиката се дефинира като наука за ВОО на човека

2. О- процеса на формиране на човека

П- процеса на целенасочено формиране на човека

- педагогиката е наука за целенасочения специалноорганизиран процес на формиране н човека

3. О - ВОО

П - ЗАкономерностите между ВОО

- педагогиката се възприема като наука за закономерностите на педагог. Явления.

- Целта на педагогиката е целенасочено формиране, подпомагане на съзряването и

превръщане на индивида в индивидуалност и самовъзпитаваща се личност.

Преход от възпитание към самовъзпитание.

Педагогиката представлява систематизирано научно познание за учебната и възпитателната

практика. Тя отразява и ръководи практиката. Осн. функции - отражателна и ръководна.

В процес на това оразяване настъпват разл изменения:

1. Изменения в соц. живот (педагогичрската реакност е част от социалната и с промените в соц.

Ср налага преосмисляне на педагог. идеи)

2. Относително изоставане на теорията от практиката (практиката захранва теорията с нова

информация за себе си)

3. Теорията изпреварва практиката, нови идеи, теорията обновява практиката.

Наред с процесите на обновление, в него настъпват и процеси на диференциация и

интеграция. В съдържателен аспект разграничаваме възпитателна и дидактичрска практика.
Картинка 1 .

Възпитанието и обучението са предмети на относително самостоятелните дялове. Дидактич. Се

отнася до предаване и усвояване на знания, умения, и навици за самостоятекно опизнавателна
дейност, а възпитателната се отнася до формиранр на качрства, възгледи, убеждения,
отношения, до овладяването на норми и форми на поведение.

Задачи на педагогиката

1. Разкриване и изучаеане на законимерностите на организацията и функциинирането ба

възпитанието, обучението и обр.

2. Еазкриване и обоснованир на научни критерии за подбор на образователното и

възпитателноти съдържание

3. Обосноваване на система от принципи, методи, форми и средства за ефективно ВОО

4. Разкриване и обовноваване на ефективни критерии за оценяване на възпитанността и

обучеността и положителния педагогически опит.

3. Основни педагог. понятия с ранг на категории

Възпитанието. Процес на предаване и усвояване на обществения исторически опит от по
старите поколения на по-новите, за да ги подготвят за живота и труда, необходими за
развитието на обществото. Възпитанието може да бъде обект на мн науки, но педагогиката го
разглежда кати предбамерена, целенасочена и ръководена дейност, която се осъществява от
организирани възпитателни институции и педагогически подготврни втзпитатели. Стответно
педагогиката формулура принципи и правила за целенасочена възпитатрлна дейност и методу
за ефективно осъществяване на възпитателните задачи

Обучение - целенасочен процес ба взаимодействие между учители и ученици в хода на който

се осъществява ВОО и развитие на личността. Единство м/у преподаване и учене, чррз което се
уоравлява вътрешната и втншна активност на ученика и се формират определени знания,
умения, навици и начини за познание

Образование - процес и резултат на усвояване на система от научни знания и пизнавателни

умения и навици и формиранр на тяхна основа на светлоглед и качества на личността

Даяна

: процес на целенасочрно формиране на соц. И професионална годност за обществена изява.

То е резултат от обучението, самообразованието и въздействието на средствата на масова
информация. Някои автори го разглеждат като функция на ибучението. Връзката между обр. И
обуч. Е връзка, цел, средство, в пътя кън постигане на образователен идеал.

Даяна

4. Връзка на педагогиката с други науки - 4 осн. Форми

1. Използване на идеи и теоритични положения оъ др научни области, главно от

човекознанието

2. Изпилзване на методи на изследване от др научни области

3. Позоваване на данни от изследвания ба др бауки

4. Комплексни изследвания от др науки

Като прибадлежаща кън соц. Науки педагогуката е в тесни връзки с другите

1. Философията с клоновете етика, естетика, лигика, психология

2. Анатомията и физиолигията, хигената

3. Демографията

Историята

Литературата
Методиките на обучение по отделните предмети. Разликата е в дълбочината и системността на
връзките

5.Система на педагогическото развитие. История на педагогиката. Тя изучава възникването и

развитието на възпитанието и ибучението през различните ибщрствено ист. Прриоди както и
педагогическите схващания

Сравнителна педагогика - разгл. Образователните системи пи света, спецификата на

обучението и възпитанието в разл. страни.

Специалната педагогика - спецификата на учебно възпитателната работа и трудовата

подготовка на дрцата с увреждания - специални образователни потребности СОП

- Педагогика на раннито детство и предучилищна педагогика

- Училищна педагогика

- професионална педагогика

- военна педагогика

- педагогика на възрастните - андроугогия

- социална педагогика

- пенитенциарна - обучение на лишени от свобода

- Религиозна педагогика

Честни предметни методики- определят се като "науки за законимерностите на преподаване и

изучаване на конкретни учебни предмети", разграничаването им се предопределя от
спецификата на уч. Съдържание на съответнитр научни области - физика, химия. Затова се
разглеждат по-скоро като междинни науки