See discussions, stats, and author profiles for this publication at: https://www.researchgate.

net/publication/340129833

УЧИЛИЩА СРЕД ПРИРОДАТА ОТ КРАЯ НА XIX И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XX

ВЕК МАРИЕЛА П. ТОДОРОВА-КОЛЕВА SCHOOLS IN THE NATURE FROM THE
END OF XIX AND THE BEGINNING OF THE XX CENTURY

Conference Paper · March 2020

CITATIONS READS

0 446

1 author:

Mariela Todorova-Koleva
University of Veliko Tarnovo
6 PUBLICATIONS 1 CITATION

SEE PROFILE

All content following this page was uploaded by Mariela Todorova-Koleva on 24 March 2020.

The user has requested enhancement of the downloaded file.

 УЧИЛИЩА СРЕД ПРИРОДАТА ОТ КРАЯ НА XIX И ПЪРВАТА
ПОЛОВИНА НА XX ВЕК

МАРИЕЛА П. ТОДОРОВА-КОЛЕВА

SCHOOLS IN THE NATURE FROM THE END OF XIX AND THE

BEGINNING OF THE XX CENTURY

MARIELA P. TODOROVA-KOLEVA

Abstract: Тhe article presents the development of the idea of outdoor schools in the end of 19th and the beginning of 20th
century. These schools are considered in two aspects that are extremely popular during this period. The first aspect there
are the new schools like Landerziehungsheime with some of their more general characteristics (Abbotsholme from Cecil
Reddy, Hermann Lietz). The second aspect, there is an overview of outdoor schools targeting children with health problems
and combining pedagogy and medicine for the sake of the child and improving his or her health without depriving him from
the learning.
.
Keywords: Landerziehungsheime, outdoor schools, children, nature, education

„Стремлението на човека към слънцето, въздуха и простора на природата е естествен

израз на подтиснатия инстинкт – влечение към прародината. Този атавистичен израз е по-силно
изразен у детето, защото то по своята първобитна природа стои по-близо до първобитното
състояние на човека сред майката природа” [7, 193]. Това е началото на една от статиите,
посветени на живота и обучението на открито, публикувана на страниците на Медико-
педагогическо списание през 1935 г. в България. Идеята за организиране на училища на чист
въздух сред природата не е нова в историята на педагогиката. Тя е свързана именно с
осигуряване на подходяща среда за развитие, отглеждане и възпитание на децата. В исторически
контекст често се е смятало, че именно развитието на града води до отдалечаване на човека от
изначалната му природа, както и до „покваряване на нравите”.
Училищата на открито са свързани преди всичко с извеждане на детето от големия град,
поставяне в една свободна среда, среда на хармония, чистота и здравословен начин на живот.
Историческите корени на подобни идеи се крият още в древността. Според Т. Станев
първото училище на нашите предци е било именно училището на открито, където те са
научавали всичко сред природата – живеейки и взаимодействайки си с нея [13]. В страните от
Стария свят също при обучението и възпитанието на децата се залага на закаляването,
използването на слънчевите лъчи, арени за физическо възпитание, бани и др. През периода на
Ренесанса в училището, наречено „Дом на радостта” Виторино деи Рамбалдалони, познат още
като Виторино де Фелтре (1378 – 1446), реализира идеята за обучение на открито.
Местоположението на училището, а именно сред красив парк в близост до езеро, позволява да
се прекарва време навън, като внимание се обръща на физическото възпитание, добре
организираната и подредена среда, развитие на индивидуалните заложби, организиране на
походи през летните месеци и др. Интерес представляват и въведените елементи на детско
самоуправление, които включват сенат и съд.
И за Жан-Жак Русо възпитанието и обучението сред природата доближават човека до
неговата същност и отговарят на потребностите му от свобода за развитието на духа и волята.

74
Призивът му „назад към природата” се превръща в мото на редица педагогически търсения и
концепции за възпитанието и образованието на детето. И „вместо да го оставим да линее в
нездравословния стаен въздух, нека го извеждаме ежедневно на някоя ливада. Нека то тича там,
нека си играе и толкова по-добре, ако пада по сто пъти на ден..., защото „благодатното чувство
за свобода се изкупва с много страдание и рани [12, 212]. Така Русо се противопоставя на
„сковаващото” и „варварско” обучение, което заменя дните за веселие с дни в плач и окови.
В Германия идеите на Русо намират израз в идеите на филантропинистите и създадените
от тях училища – филантропини. Едно от най-известните училища е училището на Йохан
Базедов и неговия колега Фолке, създадено в Десау през 1771 г. Основната идея е чрез
съчетаването на природата, училището и живота да се постигне развитието на човека и това не
става изведнъж, а последователно, когато човек е весел и щастлив в детството си, буден и
любознателен в младостта, доволен и пълноценен гражданин в зрелостта [19]. Филантропините
се основават на религиозна толерантност и възпитание в човещина. Те са насочени към
професионално развитие, овладяване на професия и подготовка за живота. В организационно
отношение представляват учебно-възпитателно заведения от интернатен тип, интернационални
по състав (с ученици от различни страни и националности - Австрия, Русия, Португалия,
Холандия и др.), които се издържат от такси и дарения. В образователното съдържание се
включват и модерни езици, гимнастика, туризъм, практически занятия и ръчен труд.
Взаимоотношенията между учители и ученици се поставят на нова основа, а моделът в
интерната се взима от семейството, където родители и деца живеят в хармония. Въведено е
детско самоуправление, система от награди и наказания.
В Англия през XVIII век д-р Пегу също създава изнесено от града училище за деца на
възраст от 10-14 г., които са физически здрави. В училището е застъпено интелектуално,
здравно, физическо възпитание. Училището е от интернатен тип и децата прекарват там цялата
година с изключение на ваканциите [13, 216].
В края на XIX век и началото на XX век критиката срещу образованието и възпитанието на
децата и младежите значително нараства. Ясно се обособява движението за реформи в
образованието, или Реформаторска педагогика, чиито претенции излизат извън сферата на
образованието и възпитанието и целят по-скоро промяна в обществото чрез образованието на
децата и младежите. Реформаторската педагогика може да се разглежда в различни аспекти, но
като цяло тя има две насоки: 1) движение или 2) етап в развитието на педагогическата наука.
В контекста на реформаторската педагогика могат да бъдат изведени някои по-общи
характеристики на идеите и концепциите [14, 40]:
• акцент върху понятието „детска личност“;
• социално равенство и право на развитие и професионална реализация;
• независимост и свобода;
• създаване на „нови училища“, осигуряващи качествена подготовка, съобразена с реалния
живот и бъдещето;
• ориентиране на педагогиката от и към детето;
• изоставяне на концепцията за придобиване на теоретични знания и засилване на
практиката в училище;
• подготовка на детето чрез училището за живота.
Внимание през посочения период заслужават и провежданите изследвания върху
физическото и психическо състояние на децата, развитието на училищната хигиена и търсене на
връзка между здравословното състояние на децата и обучението, както и търсене на
взаимодействие и извеждане на интеграционните връзки между медицина и педагогика, лекар и

75
учител. Така на основата на водещите принципи и стремежи за подобряване на
благосъстоянието на децата и тяхната успешна подготовка за живота чрез живота, идеята за
разполагане на училищните сгради извън населените места, сред красива природа, на чист
въздух, в близост до река или езеро става водещо изискване в Реформаторската педагогика. То
се открива при реализирането на различни по своята същност реформени проекти. Основният
призив е детето да се върне по-близо до своето първоначално състояние. Критики се отправят
към градовете, които имат пагубно влияние върху децата и водят до „бавно, но сигурно
дегенериране на човечеството”. „Една значителна част от съвременните деца носят печата на
израждането, придобито от ненормалните жизнени условия на сегашния градски живот” [7,
193]. Преодоляването на тези недостатъци се вижда основно в извеждане на обучението сред
природата и на открито.
Като алтернатива на образователната система се развиват училища от интернатен тип,
известни като селски възпитателни домове (интернати). В това събирателно понятие се
включват различни частни концепции за възпитанието и обучението на децата и младежите,
предимно в селски райони извън големите градове.
Тези училища са избирани предимо от родители, чиито деца имат проблеми при
обучението и възпитанието. Селските възпитателни домове (интернати) възникват в Англия, но
широко разпространение получават в Германия. Много от селските възпитателни домове
остават неизвестни, но безспорно своя отпечатък в исторически и съвременен аспект оставят С.
Реди, Х. Лийтц, П. Геебс и Г. Уинекен. Особен интерес към селските възпитателни домове
интернати се наблюдава и след нашумелия скандал за сексуално насилие в едно от известните
училища – а именно Оденвалдшуле, което през 2015 г. поради фалит преустановява дейността
си.
Първото училище интернет от този тип е училището на Сесил Реди в Абатсхоулм. В
училището се обучавали около 90 ученици на възраст от 10 до 19 години. Храната е предимно
вегетарианска, „месото се е смятало за сексуален стимулатор и заедно с алкохола е забранено...,
гладът се приема като вид самодисциплина, за особено здравословна се е приемала овесената
каша само с вода без добавки” [21]. Относно облеклото също е имало строги правила – бельо не
се носело, само дрехи от естествени материали и децата са били леко облечени. Прозорците се
затваряли само през зимата, и то по нареждане на ръководството.
Обикновено всяко училище има своя характеристика и трудно всички могат да бъдат
разглеждани в рамките на една концепция. Откриването на различни училища се явява резултат
от конфликти или несъгласие във възгледите между учители и директори. Често самото
училище се свързва с името на своя създател, а успехът им през първите десетилетия на XX век,
според Ю. Олкерс, е резултат от определянето им като „нови училища” по следните показатели
[20, 2]:
- Учениците успяват да издържат успешно държавните изпити;
- Възпитание на момчета и момичета, които се определят като трудни или непоносими в
училище;
- Преодоляване на вътрешноличностни конфликти;
- Относителна стабилност на бюджета, въпреки задълженията на родителите.
Какво прави селските възпитателни домове (интернати) училища от „нов” тип? Както
показва самото название, това са училища, които се намират в селски райони и при тях
максимално се реализира идеята за възпитание и обучение сред природата. В дневния режим се
включват спортни дейности, здравно възпитание, развитие на интелектуалните способности,
естетическо възпитание чрез музикална и художествена дейност, трудово възпитание. И тук

76
обучение и възпитание са взаимно свързани и не бихме могли да говорим сaмо за обучeние или
само за възпитание. Някои от основните характеристики на селските възпитателни домове
интернати са:
- Предимно затворени учебно-възпитателни заведения, които са частни;
- Отдалечени от семейството и големия град;
- Използване на средата като възпитателен фактор;
- Участие на децата в организацията на живот;
- Участие в селскостопански труд;
- Грижа за животни;
- Образуване на общност между учители и ученици, които живеят заедно и споделят
свободно време.
Така училищата на открито се превръщат в затворени заведения, които акцентират върху
пренасяне на семейния модел в учебно-възпитателните заведения.
Друг основен акцент при училищата сред природата в края на XIX и началото на XX век са
т. нар. „училища на открито”. Те са насочени към децата с проблеми в интелектуално,
физическо и психическо отношение. Училищата на открито са създадени с цел преодоляване
недостатъците на големите градове – замърсен въздух, наднормен шум, избягване на
преумората на учениците и подобряване на тяхното здраве. В този контекст те биват класове на
открито, интернати или полуинтернати, обикновено с безплатен транспорт, обучението се води
на открито, при дъжд – под навеси, но отново навън. Спортът и трудовите занимания също са
неразделна част от обучението.
Училищата на открито изискват сътрудничество между лекари, учители и родители. Те са
насочени към подобряване на здравословното състояние на децата, поради което често се
определят като част от лечебната педагогика ‒ (H. Reiter, Г. Дочев, Б. Шанов и др.) или като
училища на здравето (Ed. Petit). Увеличаването на туберкулозата сред учениците дава силен
подтик за развитие и усъвършенстване на тези идеи. Откриването на училища от този тип се
свързва с Германия, а в Париж още през 1881 г. болни и слаби деца са изпращани на чист въздух
– в гората или на море [10]. През 1890 г. във Франция Гастон Лемоние „възпозвайки се от едно
решение, взето в академията на медицината в Париж, за благотворното влияние на чистия
въздух върху здравето на човека, създава своя клас на открито, който е функционирал като
такъв при благоприятно време” [13, 216]. Следва откриването на училища в различни страни,
като:
- 1902 г. в Германия – станция за деца, които са излезли от болница – реконвалисцентно
болни;
- 1903 г. – край Виена – училище за деца, които са туберкулозно болни – 6 деца;
- 1903 г. – д-р Паул Льо Жандр, председател на съюза на училищните лекари във Франция,
започва усилена пропаганда за откриване на училища – санаториуми.
- 1904 г. край Берлин – в борова гора се открива училище, което функционира от април до
края на декември, като при лошо време обучението се е провеждало на покрити тераси.
Училището е било предназначено за деца, болни от туберколоза, малокръвни, скрофулозни
(туберколоза на лимфните възли). Училището е екстернат. Обучението по основните учебни
предмети се води два часа дневно, като един урок е с продължителност 30 минути. Училището
показва много добри резултати, като след двугодишен престой децата се връщат в масовото
училище и успешно се реинтегрират.
Така след доказване на ефективността от престоя и обучението на децата на открито, броят
на училищата от този тип значително нараства. В Англия и Уелс по данни на Министерството

77
на народното просвещение през 1938 г. има 142 училища за слаби деца, 26 училища за
туберколозно болни деца, както и училища от смесен тип за деца с физически и ортопедически
недостъци, също действащи по принципите на училища на открито [15, 38].
В Германия училищата на открито получават широко разпространение след 1918 г.
Физически слабите градски деца се извеждат сред природата, където се предлага не само
обучение, но и почивка и рехабилитация, както и цялостно психофизическо възстановяване и
подобряване. Наблюдава се съчетаване на работа, игра и спокойствие, които трябва да бъдат
организирани колкото се може по-често извън стените на затворените класни стаи. Самото
обучение също се провежда в специално организирани места на открито [18].
Разглеждането на отделните училища показва, че те придобиват различна организационна
форма. Едни от най-разпространените форми са летни ученически игрища, ученически
летовища за деца от 7 до 14 г., разположени в морски или планински райони за деца, които имат
нужда от подобряване на здравословното състояние, климатичните училища, които се
организират при специални условия и са за деца със специални медицински показатели и
нуждаещи се от продължително лечение. В някои страни тези училища функционират от март
до ноември. Алтернативна форма за грижа за здравето са и юношеските лагери за деца над 14 г.,
които предлагат проста обстановка, изискват самостоятелност и грижа за собственото здраве и
съществуване, като наред със здравното и физическото възпитание е засегнато и моралното и
социално възпитание, както и санаториуми за деца, страдащи от определени заболявания [7,
194-195].
Според повечето автори училищата на открито предлагат предимно индивидуално
възпитание и обучение. Училищата на открито могат да се разглеждат като част от
индивидуалната педагогика, тъй като „социалната педагогика прокарваше принципа за
колективно възпитание, а в училището на открито се упражнява повече индивидуално влияние”
[1, 18]. Това изискване се налага поради факта, че децата са твърде различни. Според Т. Станев
„училищата на открито са медико-педагогически заведения, където под ръководството на лекаря
и грижата на учителя се дава на детето всичко онова, което е най-добро за подобрение на
неговото здраве, като обучението и възпитанието не се изоставят, а напротив се дават в една по-
правилна и съвършена форма” [13, 218].
С извеждането на училищата сред природата, в селски райони или покрайнини освен
използването на природните фактори слънце, вода, чист въздух, значително се залага и на
рационално хранене, движения и развитие на двигателна активност и закаляване на тялото.
Както посочват П. Марчева-Йошовска и Р. Тодорова, именно „целенасочената двигателна
активност подобрява физическата, нервно-психическата и функционалната годност на организма” [8,
261]. В тази връзка не може да се отрече възможността за повишаване на физическата активност
на децата, когато те са на открито и се избягва продължителното стоене или седене на едно
място. Друг интересен акцент в училищата от този тип е насочване на вниманието на педагозите
към намаляване на учебния материал и избягване на затрупването на учениците с теоретични
знания.
Анализът на различните училища на открито, които функционират в периода от края на
XIX и началото на XX век, показва, че голяма част от тях съчетават в себе си различни
реформени стремежи. Във Франция в някои от училищата се създава и отделение за деца, които
са закъснели в развитието си. В Унгария в училище, разположено на 80 км. от Будапеща,
обучението е по идеите на O. Декроли и Х. Паркърс.

78
 За разпространението на дейността на този тип училища, както и за търсенето на пътища
за подобряване тяхното функциониране, се организират конгреси, на които се разглеждат
различни въпроси.
 1920 г. – Международно сдружение за училища и учение сред природата;
 1922 г. – организиране и провеждане на конгрес в Париж;
 1928 г. – в Париж международен конгрес за закрила на детето и създаване на
международен комитет за училища на открито;
 1931 г. - организиране и провеждане на конгрес в Брюксел;
 1936 г. – организиране и провеждане на конгрес в Хановер;
 1939 г. – организиране и провеждане на конгрес в Рим и др.
Училищата на открито са насочени към деца с различни проблеми. Опит да се
систематизират основните групи деца, които имат нужда от подобно изнесено обучение, прави
А. Уайт [по 15, 38]:
- под нормено тегло, рахит, анемия;
- слаби деца, които са в контакт с туберколозно болни;
- с увеличени лимфатични жлези на шията;
- конвалисцентно болни, страдащи от заболявания, които отслабват организма –
пневмония, морбили, магарешка кашлица;
- конвалисцентно болни, след операция от увеличени сливици или скрофули;
- случаи на Блефарит и други неинфекциозни болести, които водят до отслабване на
организма;
- деца с известни ортопедични дефекти, деца нервозни или крайно стеснителни;
- туберколозно болни деца, които са били в санаториум, но на които здравословното
състояние още не позволява да посещават обикновено училище.
В разглеждания период педагозите масово препоръчват основните изисквания на
училищата на открито да залегнат в основата на изграждането на всички нови училищни сгради
и учителите да използват всяка възможност да изкарват децата на чист въздух и сред природата.
Училищата на открито оказват голямо влияние върху развитието на педагогическата
мисъл и практика в България. На страниците на българския периодичен педагогически печат се
публикуват материали, които разпространяват различни практики от отделните страни.
Значителен брой материали са посветени и на откриването и функционирането на подобни
училища в България. Списанията, които посвещат статии и други материали (хроники) на
училищата на открито и училища сред природата, са „Медико-педагогическо списание” (1935-
1944), „Педагогическа практика” (1921-1944), „Свободно възпитание” (1922-1944), „Учител”
(1893-1914).
В България през първата половина на XX век, по примера на другите страни, също се
откриват няколко училища на открито. Иван Шишманов и Величко Георгиев, след обиколка в
Германия, откриват и у нас училище по подобие на немските училища на открито. Първото
училище отваря врати в София в Борисовата градина и е екстернат. Впоследствие се създават
училища в Берковица (Климатическото училище), край Ловеч, Варна. За училището в гр.
Берковица Хр. Минчев пише, че „това училище на открито е не само място за здравно
възпитание, то е и едно реформено училище по отношение на обучението, понеже е
организирано в духа на цялостното обучение и принципа на индивидуализацията” [9, 444]. Няма
предметност, а преливане на знания. Има библиотека, работилница, опитно поле, лаборатория за
педагогически и психологически изследвания, стая за театър.

79
 Реформаторските училища съчетават в себе си различни идеи от движението за училищни
реформи. Училищата на открито в нашата страна най-точно могат да се определят като опитни
училища, съчетаващи различни идеи – обучение на открито, цялостно обучение,
индивидуализация на обучението, грижи за здравето на децата, закаляване и др.
В България различните специалисти (лекари, специалисти по училищна хигиена, педагози)
са единодушни, че училищата на открито дават добри резултати. Страната разполага с
достатъчно добри природни условия, които могат и трябва да бъдат използвани. Основен
недостатък е, че построяването и обучението в тези училища изисква сериозни финансови
ресурси.
И днес идеята за обучение на открито не е чужда на училищната практика. И селските
възпитателни домове (интернати) продължават своето съществуване и развитие. След
разразилия се скандал в Олденвалдшуле фокусът на изследванията се промени в насока на
разкриване на „тъмната страна на реформаторската педагогика” (Олкерс). Не бива обаче всички
интернати и заведения от този тип да бъдат причислявани към тази група. Устояли на времето,
те показват своята ефективност с водещата идея интернатът да се превърне във втори дом за
децата и младежите. Специализирани интернет сайтове и портали предлагат информация и
консултация, както и насочване на деца, младежи и техните родители към най-подходящото
учебно-възпитателно заведение (https://www.internate.org/faq/landerziehungsheime/).
Относно идеята за извеждане на обучението на открито и в нашата страна иновативните
търсения в образователната система възродиха откриването на класни стаи на открито. Подобни
класни стаи съществуват в редица български училища, разположени в дворните пространства
или прилежащи части. За децата ежегодно се предлагат и т. нар. „училища сред природата”,
които са свързани с временно извеждане на обучението в планински или морски райони.
В България за децата с хронични заболявания съществуваха т. нар. болнични училища,
които след приемането на Закона за предучилищното и училищно образование (в сила от 2016
г.) бяха закрити или трансформирани в центрове за подкрепа за личностно развитие.
Направеният преглед на развитието на идеята за разполагане на училищата сред природата
показва, че спокойствието, чистият въздух, рационалното хранене, движението, спортът и
трудът имат благотворно влияние върху развитието на децата. Грижата за здравето и
благосъстоянието на подрастващите поколения и днес е приоритетна в основните стратегически
документи на европейско и национално ниво. Развитието на образователните политики изисква
един интегриран подход, който включва в себе си различни специалисти, обединили усилията
си в името на децата и младежите.

ЛИТЕРАТУРА:
1. Б. Б. Подготовката на учители за училищата на открито //Нашето дете, 1938, кн. 1, с. 18-19.
2. Бочев, З. Обучението на открито в България //Медико-педагогическо списание, 1938, кн. 8, с. 429-4434.
3. Георгиев, Ив. Обучението на открито в Англия (по A. Weite, M. A. – LondonmBulletin of the International,
commotte e on Open Air Education, 1939, 1) //Медико-педагогическо списание, 1939, кн. 8.
4. Георгиев, Ив. Обучението на открито във Франция (по dr. Armand-Delille) //Медико-педагогическо списание,
1939, кн.8, с. 462-463.
5. Георгиев, Ив. Основни принципи на обучението на открито (по prof. Dr. Hans Reiter – Berlin. Zeitschrift des
Internationalen Komitees Fuеr Freilufterziehung, 1939, 1) //Медико-педагогическо списание 1939, кн. 8, с. 463 – 464.
6. Дочев, Г. Нов педагогически стремеж – училища и учене в природата //Медико-педагогическо списание, 1940,
кн. 7 – 8, с. 417 – 422.
7. Живота на открито //Медико-педагогическо списание, 1935, кн. 5-6, с. 193 – 194.
8. Марчева-Йошовска, П. Р. Тодорова. Играта Нemsball – предизвикателство в работата с деца с увреждания
//Съвременни тенденции на физическото възпитание и спорта, 2013, с. 258 - 265.

80
 9. Минчев, Хр. Училище на открито //Медико-педагогическо списание, 1938, кн. 8, с. 442 - 445.
10. Прастиг, П. Училища на открито //Ново училище, 1911, кн. 2, с. 111 - 114.
11. Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищно образование
12. Русо, Ж-Ж. Емил или за възпитанието. София, 1976.
13. Станев, Т. Училища на открито //Медико-педагогическо списание, 1935, кн. 5-6, с. 214 - 220.
14. Тодорова, М. Педагогиката от края на XIX и началото на XX век (Реформаторска педагогика). Бургас, 2019.
15. Уайт М. А. Обучението на открито в Англия // Медико-педагогическо списание, 1941, кн. 1, с. 37 - 41.
16. Уайт М. А. Обучението на открито в Англия // Медико-педагогическо списание, 1941, кн. 2, с. 90 - 94.
17. Engelmann, S. M. Dehne. Peadagogisierung der Zeit als Antwort auf die Suendhaftigkeit der Welt –
Landerziehungsheime nach Hermannn Lietz //
https://www.researchgate.net/publication/322331459_Padagogisierung_der_Zeit_als_Antwort_auf_die_Sundhaftigkeit_der
_Welt-Landerziehungsheime_nach_Hermann_Lietz. [10.11.2019].
18. Griese, Chr. Freiluftschulen //Schulen, die anders waren. Zwanzig reformpeadagogische Modelle im Ueberblick. Berlin,
1990, 37 – 39.
19. Lausberg, M. Basedow und das Dessauer Philantropin// Enenser Zeitschrift fuer kritische Denken, 2010, Ausgabe 39,
[http://www.tabvlarasa.de/39/Lausberg1.php – 10.11.2019].
20. Oelkers, J. Eros und Lichtgestalten: Die Gurus der Landerziehungsheime (Vortrag in der Universität Bern am 26. Mai
2011) //https://www.ife.uzh.ch/dam/jcr:00000000-4a53-efcb-0000-00006d2619e6/BernGurusdef.pdf [10.11.2019].
21. Oelkers, J. Reformpädagogik und Landerziehungsheime // https://www.ife.uzh.ch/dam/jcr:00000000-4a53-efca-0000-
00000e29bcdd/SWR2Vortrag.pdf. [10.11.2019].
1. https://www.internate.org/faq/landerziehungsheime/).

Гл. ас. д-р Мариела Тодорова-Колева,

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”,
Педагогически факултет,
катедра Педагогика
e-mail: mariela@ts.uni-vt.bg

81

View publication stats