ВТУ „СВ.СВ.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ „
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ ”

ДИСЦИПЛИНА: Преходите в Европа (XVII-XX век)

Великите сили на Виенският конгрес

Студент: Дияна Ценкова Проверил: доц. д-р. С. Симеонов

Специалност: История
задочно, IV курс
Фак. № 62033

Велико Търново
2020

След победата си над Франция, съюзниците се нагърбват с възстановяването на

европейския ред. Франция се връща в границите си от 1792г., Холандия се съединява с
белгийските провинции и се образува Нидерландското кралство, германските
княжества се обединяват в независима конфедерация, Швейцария образува федерация,
чийто неутралитет се гарантира. Италия е разделена на държави, Англия запазва Малта.
Този договор остава валиден чак до 1822г. и става основа на европейската дипломация
чак до следващото десетилетие. На 30 март 1814г. съюзниците влизат в Париж.
Наполеон се отказва от престола и е заточен на о. Елба. 20-годишния период на най-
разорителни до този момент войни приключва.
Навсякъде в Европа в политическия живот активно се въвличат широки обществени
слоеве- някои подкрепящ Наполеон, други борещи се срещу неговата инвазия. След
неговото рухване, въпреки победата на антифренската коалиция срещу Наполеон,
Европа вече е друга. Монархическият абсолютизъм търпи абсолютен провал. Засилват
се и тенденциите към създаване на нов международен ред за опазване на мира и
сталиността.
Докато Наполеон изтърпява първото си заточение на о. Елба, победителите се събират
във Виена през 1814 година. В конгреса взимат участие 216 представители от почти
всички европейски държави, без Османската империя. Конгресът продължава юни
1815г.
От австрийска страна участва канцлерът принц фон Метерних, от пруска – принц фон
Харденберг, от Франция – външния й министър Талейран, от руска страна участие
взема лично император Александър, а от английска – министърът на външните работи
Касълри. Всички те имат териториални претенции към чужди земи. Русия получава
централна Полша с Варшава, Австрия – североизточна Италия и източна Галиция,
Прусия – северната част на Саксония, Познан, земи на левия бряг на Рейн, по-голямата
част на Вестфалия, о-в Рюген и шведска Померания.
Англия разширява колониалните си територии – нос Добра Надежда в Южна Африка,
островите Малта и Цейлон. Принципът за национално самоопределяне не съществува, а
това дава правото на империите, чрез сила да увеличават владенията си. С
териториалните си придобивки след конгреса, победителките се опитват да установят
нещо като система за сигурност, която да ги гарантира и да установи мира на
континента. Всички континентални държави се боят от революционен хаос и
разпадането на наложения международен ред. Освен да си разпределят територии, в
заключителния генерален акт на конгреса влизат:

1. Декларация за прекратяване на търговията с роби;

 2. Постановление за свободното корабоплаване по реките;

3. Виенския регламент за дипломатическите представителства;

4. Актът за конституция на Германския съюз;

Проведеният конгрес не решава противоречивите интереси на основните европейски

сили. Западноевропейските държави са разтревожени от засилването на Русия.
Контролът върху Саксония и Рейн от страна на Прусия не се харесва на Франция и
Австрия. Великобритания, която разглежда Прусия като противовес на Франция и
Русия се обявява против австрийските амбиции за хегемония над нея. Остра форма на
тези противоречия настъпва по средата на Виенския конгрес, когато на 3 януари 1815
между Англия, Австрия и Франция е сключен таен съюз срещу Русия и Прусия.
Два месеца по-късно – на 1 март 1815 Наполеон извършва десант на френския бряг и не
след дълго влиза в Париж, кралят бяга, но забравя в кабинета си копие от сключения
таен съюз в кабинета си. Наполеон се възползва от ситуацията, изпраща го на руския
император. Той реагира бурно и го хвърля в лицето на Метерних. В крайна сметка,
участниците в конгреса разрешават споровете си и се организират срещу Наполеон,
скоро разгромен при Ватерлоо.
Великобритания има ясна идея за развитието на Европа. Тя, както и нейните партньори
не желае каквито и да е демократични промени на континента и желае да се ликвидира
наследството на Френската революция. Англия се фокусира върху равновесието на
силите в Европа. Лондон предлага свой план за общоевропейски мир, основаващ се на
принципа на баланс на силите. Като причина за нестабилността на континента
англичаните виждат слабостта на Централна Европа. Тя смята, че германските
държави, Австрия и Прусия трябва да се реорганизират в няколко мощни съюза,
способни да устоят на френската и руската агресия. Изложено е предложение Австрия,
Прусия, Великобритания и Русия да се обединят в постоянен съюз, който да се
противопоставя на евентуална бъдеща френска агресия.
Руския император е интелигентен владетел, но е суетен и податлив на мистика. Той се
опитва да изпъкне като либерален реформатр, но след победата над Наполеон, той вече
е в плен на религиозна еуфория и по-скоро консервативни настроения. Той настоява за
нов световен ред, основаващ се на възвишените истина на вечната религия на нашия
Бог-Спасител“. Император Александър желае мир, но в който той да бъде арбитър,
светът да зависи от добрата му воля и да му благодари за нея.
Австрия е многонационална, полиглотска държава, включваща многобройни народи от
Дунавския басейн наред с италиански и германски земи и етноси. Затова и опитния
политик принц Метерних търси оптимален път за оцеляването на империята. Виена се
бои от Прусия и Русия. Това предопределя желанието й за запазване на
съществуващите имперски и международни структури, който да смазват всякаква
съпротива срещу легитимни владетели.
Франция, с бележития си дипломат Талейран, пледира в полза на легитимизма. Според
нея, каквито и териториални промени да се правят в Европа, Франция трябва да се
върне в границите отпреди френската революция и да се запази целостта на
монархическа Франция. Тактиката се оказва печеливша, тъй като и други европейски
монарси се боят от нови национални движения и държавни образувания, които да
променят създаденото съотношение на силите.
Повишеното внимание към Централна Европа превръща Австрия в балансиращ фактор.
Метерних използва идеята на руския император за свещеното призвание на монарсите
и двамата лансират идеята за „Свещен съюз“. В него влизат Прусия, Австрия и Русия. С
това се сключва и „Четворен съюз“, включващ предходните три държави и
Великобритания. Целта на този съюз е да не се позволи възраждането на могъщата и
военнолюбива Франция от типа на Наполеоновата империя. „Свещения съюз“
преследва по-далечни цели. Към него по-късно се присъединява и Франция, а
държавите от двете формации диктуват европейската политика следващите 100 години
и остават в историята под името Европейски концерт.
„Свещения съюз“ е по-важната институция. Англичанието отказват участие в него
заради решаващата роля на Санкт Петербург. Макар и кратковременно съюза има роля
на орган на колективна сигурност на феодалните монархии, следи за мира и статуквото
в Европа. Участниците имат право на вето върху силовите и дипломатически акции.
Метерних смята, че Великобритания трябва да е стълб и опора на териториалното
равновесие, а Русия – стълб и опора срещу враговете на държавния ред.
Комбинацията, произтичаща от решенията на Виенския конгрес не е лесно да се
реализира. Великобритания се противопоставя на тенденциите за формиране на
наднационална европейска организация. Въпреки фактическата й подкрепа на повечето
действия на „Свещения съюз“, тя често се и разграничава от него. На няколкото
поредни конгреса на великите сили – Аахен 1818г. (в Европейския концерт влиза и
Франция), Тропау 1820г., Лайбах 1821г, са съгласувани общи действия за запазване на
мира и статуквото. Постепенно, обаче, противоречията започват да разяждат
монархическото сътрудничество. Съотношението на силите бързо се променя, което
нарушава синхрона на Европейския концерт броени години след създаването му.
Свещения съюз е изправен пред множество политически задачи. Той трябва да се
погрижи за обуздаването на революционните движения в Испания, Неапол, Гърция.
По-късно силите се изправят пред въпроса за военна намеса в Южна Америка. След
категоричната позиция на американския президент Мънроу и Великобритания против
такава намеса, европейските монарси се отказват от ролята си на международен
жандарм.
Междувременно на руския престол застава Николай I, който иска да продължи
традициите на баба си Екатерина и да стъпи здраво в Черноморско-Балканския регион,
зоната на Проливите и Източното Средиземноморие. Засилващата се зависимост на
Австрия от Русия притеснява Метерних.
Възстановяването на Франция също разклаща Свещения съюз. Между страните от
„Европейския концерт“ започват сондажи по групи и по двойки да се създават нови
съюзи според експанзионистичните интереси на силите. С помощта на дипломацията
на Тайлеран и индустриалната революция, Франция скоро е изведена от изолация.
Постепенно се очертава и хегемонията на Великобритания като най-богата и най-силна
в икономическо отношение европейска държава, с най-могъщ флот – дължащ се на
желанието й флота и винаги да е 2 пъти по-голям или равен на сбора от на предходните
2 морски сили. Тя реализира своята „блестяща изолация“, което означава, че
неангажираността й с европейските дела е само привидна. Тя дебне засилването на
някоя държава и започва да образува комбинации срещу нея. Противопоставя се на
всяко изменение на статуквото.
През 30те и 40те духът на „Свещения съюз“ и легитимизма се запазва само когато
държавите са изправени пред национални и социални революции. Русия оказва помощ
при смазването на националната унгарска революция срещу австрийското господство
през 1948-49г. С недружелюбно мълчание е посрещната руската разправа с полското
въстание през 1830-1831г. Вниманието на всички е насочено към революционната
криза на Балканите и в Близкия изток, където предстой подялба на териториите на
загиващата Османска империя. Буржоазните революции от 1830 до 1852 нанасят
съкрушителен удар върху европейското взаимодействие, започнало с Виенския
конгрес. Идеите за монархическо равенство и братство се оказват архаични и безсилни
пред антифеодалната вълна в Европа и новите амбиции за регионално и световно
господство. Слага се началото на противоречието Западна Европа – Русия. То се дължи
на засилващите се стремежи на Русия за влияние върху общоевропейските работи и
експанзия към топлите морета и желанието на Австрия, Великобритания и Франция за
изолирането й далеч от европейските столици и колонии. Европейския концерт се
оказва изправен пред „Източния въпрос“.

Използвана литература :

Нова история (1640-1870), T.1, 1975, с. 284 - 286

Дамянов, С. Нова и най-нова обща история, с. 173 - 175
История на дипломацията, Т.1, 1961, с.525 - 537
Пантев, А. Европа между две революции 1799-1848, 1989, с. 36 - 48
Пантев, А., Глушков, Х., Мишев, Р. История на новото време, 2002, с. 213
Данев, С. Най-нова дипломатическа история (от Виенския конгрес до
днес), 1935, с. 14 -15