Противоречия между великите сили 1871-1914 и тяхното разделение в

в навечерието на Първата световна война

1. Австро-Унгария
След реформите в Империята, породени и от поражението във войната с Прусия през
1866 г. старата Австрийска империя като че ли се опитала да заживее нов живот. Вече
като Австро-Унгария все пак тя си оставала най-слабата от традиционните, установени,
велики сили. Географското и положение не било благоприятно, подобно на това на
Германия – централната и роля в Европа благоприятствала наличието на повече вра-
гове. Австрия била една от най-често битите от Наполеон държави, но все пак на
Виенския конгрес тя се наредила сред победителите. Участвала в Свещения съюз и би-
ла един от стожерите на реда след 1815 г. На път да се разпадне и спасена от Русия по
време на революционната вълна, обхванала Европа през 1848-1849 г., външната по-
литика на Виена постепенно се насочила към конфронтация именно с източната съсед-
ка. Австрия предала Русия по време на Кримската война, била унизена от Прусия,
изгубила влиянието си в Италия и германския свят, тя била принудена да се насочи
изцяло към Балканите, където трябвало да мери сили с Русия. Пред империята не се
виждало нищо хубаво на хоризонта. Тя имала много врагове и твърде малко приятели.
А/ Австро-Унгария и Русия - до Кримската война двете империи живеят в мир и раз-
бирателство, макар да се състезават тайно за влияние в балканските провинции на
Османската империя. Били и съюзници в рамките на Свещения съюз и крепители на
статуквото след 1815 г. След 1856 г. до края на ПСВ двете държави били врагове.
В една бъдеща световна война Австро-Унгария и Русия щели да бъдат противници.
Б/ Австро-Унгария и Германия – след 1871 г. Виена разчита да запази целостта на им-
перията си на Германия. Бисмарк твърдо обвързва към германската колесница Австро-
Унгария. Това е съюз между неравнопоставени партньори, но в бъдещата очертаваща се
световна война те със сигурност щели да бъдат съюзници, тъй като и двете имали много
общи врагове и никакви общи приятели.
В/ Австро-Унгария и Франция – старото съперничество между Франция и Хабсбургите,
които управлявали империята, датирало от поне 400 години. Историческата ненавист и
натрупани противоречия си казвали своята дума. В Париж знаели добре, че бъдещ
конфликт с Германия означавало със сигурност война и с Австро-Унгария. Нямало
допирни точки между двете държави, които да ги превърнат в съюзници, т.е. те били
врагове.
Г/ Австро-Унгария и Великобритания – Лондон разглеждал империята като противо-
тежест на Русия и Франция. Но това било до момента, в който британците не се раз –
брали с Париж и Петербург и не изгладили различията си.
По инерция в бъдещ световен конфликт, поради естеството на съюзниците си, а не
поради някакви различия, Британия и Австро-Унгария щели да бъдат врагове.
Д/ Австро-Унгария и Италия – абсолютна ненавист, макар Германия да успяла да ги
вкара в една коалиция. Но именно търканията между тях правели тази коалиция неси-
гурна, както това щяло бъдещето да потвърди. Имали, освен това и взаимни терито –
риални претенции. Повече от вероятно било да бъдат врагове, а не приятели.