НАПОЛЕОН I

БОНАПАРТ
 1

ДЕТСТВО

Наполеон Бонапарт е роден на 15 август

1769г. в град Аячо на остров Корсика.Той е
второто от 13-те деца на Карло Буонапарте и
Мария Летиция Рамолино. Семейството му е
част от дребната корсиканска аристокрация.
Доминиращо влияние върху детството му
оказва неговата майка. Дисциплината,
налагана от нея, донякъде възпира
темпераментното момче ,което е наричано
Рабулионе („вмешател“ или „разрушител“).
 1

МЛАДОСТ
Благодарение на връзките на баща
му получава кралска стипендия.Той
се подготвя за военна служба като
постъпва в кадетската школа в Бриен
льо Шато. През 1784г. е приет в
елитната Кралска военна школа в
Париж и завършва двегодишния
курс за година. Първоначално търси
морско назначение, но във военната
школа той учи артилерия. При
завършването си през септември
1785г. е назначен като втори
лейтенант на артилерията.
 ОФИЦЕРСКА И ДЪРЖАВНА КАРИЕРА

Първият му боен опит е участието в

експедицията до Сардиния. През 1789г. в
Корсика го застига Френската революция,
която той безусловно поддържа. Бонапарт
помага на якобинците и получава поста
подполковник на полк от доброволци. След
множество успехи през 1794г. е произведен
в звание бригаден генерал. След
Термидорианския преврат е назначен от
Барас за свой помощник. По-късно му е
даден поста на главнокомандващ на
Италианската армия. Пораженията, които
нанася на Сардиния и Австрия, го прославят
като един от най-добрите пълководци на
Републиката.
ИДВАНЕ НА ВЛАСТ
Кризата във властта в Париж достига
апогея си през 1799 г., когато Бонапарт се
намира в завладения Египет.
Корумпираната Директория е неспособна
да обезпечи завоеванията си, а в Италия
руско-австрийски войски отнемат френски
територии. При тези обстоятелства на 9
ноември 1799г. Наполеон обявява
консулски режим. Според конституцията
законодателната власт е разпокъсана, а
цялата изпълнителна власт е в ръцете на
Бонапарт. През 1801 г. Наполеон сключва
конкордат с папата, чрез който Рим
признава новата френска власт. През 1804г.
се провъзгласява за френски император.
 ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА
Вътрешната политика на Бонапарт се
състои в укрепването на личната му власт
като гаранция за съхранение на резултатите
от революцията. Учредена е държавната
Френска банка, а през 1803г. са премахнати
книжните пари. За да се възстанови
финансовото положение се централизира
системата за данъците и се създават две
противостоящи си една на друга, и в същото
време сътрудничещи си, институции:
Министерството на финансите и
Министерството на хазната. Сформирани са
полиция и тайна служба. Тогава е създадена
и системата на средните и висшите учебни
заведения. Закриват се множество вестници,
а на останалите е наложена цензура.
 ВЪНШНА ПОЛИТИКА
ВОЕННИ КАМПАНИИ НА НАПОЛЕОН
Наполеоновите войни и реформи (1796—1815 г.)
изменят лицето на Европа, макар че значението им е
противоречиво. Те нанасят удар по феодалния строй на
континента, но и нарушават баланса в европейските сили.
Бонапарт премахва една по една
страните,представляващи заплаха.Първа е Австрия - чрез
мирен договор осигурява териториални разширения по
река Рейн.Няколко години по-късно повежда кампания в
Прусия,в резултат на която я окупира.
През 1808г. започва т.нар. Полуостровна война -
френската армия навлиза в Испания и сваля
Бурбоните.Въпреки положителните реформи, които
прави, съпротивата продължава до 1814г.
Следва още една победа срещу Австрия, а
междувременно конфликтът с Англия продължава. През
1812г. той повежда поход към Русия.След множество
сражения руските войски надделяват и Наполеон е
принуден да отстъпи.
Заради подклаждащите се националистически
движения и деспотичното управление скоро е принуден
да воюва с почти цяла Европа.
 КОНТИНЕНТАЛНАТА БЛОКАДА
Икономическата политика на
Наполеон се стреми да осигури
водеща роля на френската
промишленост и финанси на
европейските пазари. Основна
пречка е Англия, която сключва
поредица от коалиции против
Франция. В отговор на това
Наполеон подписва декрет, с
който забранява търговията с
Англия във всички подвластни
на Франция държави. Блокадата
води до криза в Англия и
западане на европейската
търговия.
КРАЯТ НА ИМПЕРИЯТА
Докато политиката на Наполеон в първите
години на управлението му се ползва с
поддръжката на населението ,то към края,
тази подкрепа отслабва – войните, които
продължават близо 20 години,
предизвикват недоволство, наборите в
армията се състоят от все по-малко и все
по-млади и неопитни войници.
Промишлеността е в криза, а агресивната
външна политика на Бонапарт настройва
срещу него цяла Европа. Оформя се нова
антифренска коалиция, като по време на
Битката на народите край Лайпциг
Бонапарт претърпява поражение и е
принуден да се оттегли от престола. След
опит за самоубийство по решение на
съюзническите монарси, той получава в
свое владение малкия остров Елба.
 СТОТЕ ДНИ
През пролетта на 1815 г.
Наполеон напуска остров
Елба и се завръща във
Франция. Настъпва
периодът на т. нар. „100
дни“ и реставрацията на
монархията е премахната.
След няколко успешни
битки на 18 юни той губи
при Ватерло и е заточен на
остров Света Елена.
СВЕТА ЕЛЕНА И СМЪРТ
На 7 август 1815 г., на борда на кораба
„Нортъмберленд“, бившият император
напуска Европа. За местообитание на
Наполеон и свитата му е определено
просторната къща Лонгуд Хаус.
Англичаните поставят всевъзможни
мерки за сигурност, за да предотвратят
повторно бягство и смяната във властта
му налага множество ограничения.
Наполеон е обречен на бездействие и
скоро здравето му се влошава.
Лекуващият го лекар поставя диагноза
хепатит, но той подозира, че това е рак.
На 13 април 1821 г. Наполеон
продиктува своето завещание и месец
по-късно умира. Погребан е близо до
Лонгуд, в местност, носеща името
Долината на върбите.
Лайпциг
1813г.