Международните отношения през XIX в.

Виенската система
От октомври 1814 г. до юни 1815 г. във Виена заседава конгресът на представителите на
европейските държави, чиято задача е да реши съдбата на Европа след разгрома на император
Наполеон I .
Виенският конгрес продължава европейската традиция на Вестфалския (1648 г.) и на Утрехтския
(1713 г.) мирен договор за уреждане на общоевропейските въпроси чрез форум на победителите.
Важно е да се отбележи, че на заседания относно териториалното разпределение в Централна и
Източна Европа участват само силите – съюзнички от Четвъртата коалиция (Англия, Русия, Австрия
и Прусия), но и Франция.
Във Виена се събират 216 представители на европейските държави, сред които са руският и
австрийският императори, пруският, датският, вюртембергският и баварският крал, канцлери и
видни политически дейци. Една от важните особености на Виенския конгрес е, че той за пръв път
обхваща всички европейски държави (освен Османската империя) със система от международни и
политически договори. Тази система просъществува до 40-те години на XIX в.
• Може да се каже, че Виенския конгрес се опитва да направи новата карта на Европа въз
основа на принципа на равновесието. За целта той прибягва към възстановяване на
изчезнали държави.
• Трябва обаче да се отбележи, че не всички държави, унищожени по време на
Наполеоновите войни са възстановени., например изчезва мощната Венецианска
република, Генуезката република и голям брой германски държави.
• Отменени са всички граждански и демократични промени от времето на император
Наполеон I , възстановен е старият режим преди 1789 г.
• Въпреки, че Папата не участва във Виенския конгрес той успява да си запази владенията в
Средна Италия завладени от император Наполеон I . Османската империя, която не от
християнските държави и няма достъп до конгреса, решенията на конгреса не засягат
нейните владения.
• Различни са оценките, които се дават за дейността на Виенския конгрес. Сам английския
пратеник Касълрей възмутен от интригите на делегатите и от протакането на разискванията
поради безкрайните балове и забавления, уреждани от Метерних казва, че :
”отвратителната картина, която представлява конгреса би оправдала връщането на
Наполеон !”
Клеменс фон Метерних
• Клеменс фон Метерних (1773-1859), австрийски политик,
един от най – влиятелните европейски политици. През 1809 г.
Метерних става външен министър на Австрия и следва
профренска политика, организира сватбата на император
Наполеон I с Мария Луиза Австрийска, дъщеря на император
Франц II. След 1812 г. Метерних се опитва да посредничи
между воюващите страни, като в крайна сметка преминава на
страната на победителите и се включва във войната
срещу Франция. Той е ключов участник в преговорите по
време на Виенския конгрес.
• През следващите десетилетия Метерних управлява
пълновластно Австрия и става известен като поддръжник
на статуквото на континента. Той се противопоставя
на либералните движения, както в Австрийската империя,
така и в останалите страни Метерних подава оставка пре 1848
г. и заминава със семейството си в Англия .Три години по-
късно той се завръща и, без да заема официален пост, става
един от близките съветници на император Франц Йосиф.
Революциите от 1848-1849 г. – Пролетта на
народите
• Революции от 1848 година, или Пролетта на народите, както
и Годината на революциите са поредица от обществени трусове с
различен мащаб и характер, които засягат почти целия
европейски континент.Революциите в германските държави,
Австрия и Италия са усложнени от национални проблеми.
Пролетта на народите

• В средата на XIX в. Европа се оказва разтърсена от различни по мащаб

и характер революции, които засягат почти целия континент с
изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Революциите от 1848-1849 г. увличат цели народи, които с непозната
дотогава дързост предявяват претенции за промяна на
съществуващите политически системи и институции, без да се
интересуват от легитимността на монарсите и на техните династии.
Започва “пролетта на народите” в Европа със стремежа им към
обособяването на свои национални държави и за социално-
икономически промени. Този процес се придружава от активизиране
на републиканските идеи, от желание за по-големи политически права
и индивидуални свободи на гражданите
идеи
• Идеите на рационализма и либерализма търсели своите реализации.
Европейските либерали съставили програма, която включвала: гаранции за
свободите на личността, въвеждане на съд със съдебни заседатели, свобода
на печата и отхвърляне на църковната намеса в държавните работи.
Другата страна на тази революция била представена от
националистическите движения в многонационалните империи, с цел
освобождение и създаване на нови държави.

• Влияние върху идеите на революцията оказвал и социалният въпрос, който

засягал широките маси. В страните където феодализма в земеделието още
не бил премахнат, той засягал селяните. Борбата се водела за освобождение
на отделния човек и земята. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като се
наводнява долината на р. Лоара и се повишава рязко цената на житото, а в
същото време се появява и болест по картофите. Всички тези проблеми
страшно се нажежили в условията на селскостопанската криза от 1846 г. и
финансовата от 1847 г.
Победата на революцията
•

• На 22 февруари 1848 г. протест в Париж прераснал в улични сблъсъци. За няколко часа,

почти без насилие, французите помели Орлеановата династия заедно с Юлската монархия.
Установила се републиканска власт, която обявила, че ще осигури работа и заплата на
всички работещи. По този начин Франция отново дала пример на Европа.
Новините за надиганията в Франция предизвикали сътресения в съседните ѝ страни.
• Революцията от 1848 г. във Франция. Втората република
• Политическите промени във Франция в края на 40-те години на XIX в. са предшествани от
криза, която най-напред засяга хранителните продукти и заплашва страната от глад.
Много фирми фалирали, промишленото производство спаднало с 50%, а „парижката
промишленост” била парализирана 70%. Особено тежки последици имала кризата за
работниците. Крайно недоволна била и дребната и средната буржоазия и някой едри
промишленици и търговци. Те искали реформи и се обърнали към правителството и
парламента с петиции.
национални
работилници

• Жан Луи Блан (1811-1882) е създател на така

наречения държавен социализъм –
национални работилници, които гарантират на
правото на труд (когато работникът работи се
получава 2 франка, а когато не работи 1 франк),
за да се получат тези пари се въвежда нов
данък върху плещите на селска Франция , член
е на временното правителство. На 21 юни 1848
г. работилниците са премахнати
Икономическо състояние

• Безработицата засяга цели отрасли – строителство, металургия, мините,

увеличавайки броя на недоволните. Кулминацията на кризата е през 1847-1849 г.,
когато засяга банките и блокира финансите на Англия, Франция, Белгия, Германия и
САЩ. Ограниченията на кредитите и увеличаването на банковите вземания при
разплащане предизвикват паника на финансовата борса и лишават от кредити и
капитали десетки индустриалци.
Луи - Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за няколко месеца
снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че натрупаното обществено
недоволство е с голям заряд на напрежение.
• Опозицията издига искания за провеждането на избирателна и парламентарна
реформа, с която да се намали имущественият ценз и да се увеличи броят на
избирателите, но депутатите от парламента отхвърлят и двете предложения. Този
отказ засилва антимонархическата треска, разпалена от френския поет и политик
Алфонс дьо Ламартин (1790-1869) с публикуването на неговата книга “История на
жирондинците” (политическа група от времето на Френската революция 1789 г.)
Името на Ламартин е свързо с България, той минава през българските земи през
1832-1833 г. преминава през Пловдив, Пазарджик, с Ветрен.
Алфонс дьо Ламартин
• „Аз успях да изуча тук (в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на
българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са
обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници
и с вдъхновение към своята вяра ... Свещениците са също обикновени
работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават
непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от
турците... Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на
Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни.“
• "Страната, която населяват, ще стане скоро възхитителна градина, ако
безогледното и групово потисничество - на турската администрация - ги остави
да обработват земята с малко по-голяма сигурност, те са влюбени в земята."
• Още по-конкретен и ясен е Ламартин в друга реч на трибуната пред френския
парламент пак през 1834 г. "Това е една многобройна нация, честна, работлива,
която вече не възприема турците и се надява да ги отхвърли веднага."
Френският политик стига до прозрението, че българите са напълно узрели за
своята независимост
"Този неукротим и патриотичен народ, не може да бъде заробен за още дълго време, той
подобно на швейцарския народ, от самата природа си е създаден да бъде свободен."

• Ламартин е първият френски политик, който поставя официално въпроса за свободата на

българите и правото им да имат свободна държава. Той твърди, че българите са напълно
готови и достойни за свободата си. Едновременно с това възхвалява добродетелите на
българите.
• Българите и тяхната участ присъстват в трудовете му: "Пътуване в Ориента (1835 г.),
"Възгледи, речи и статии върху Източния въпрос" (1840 г.), "История на Турция" (1854/1855
г.) и други.
• Ламартин :
• Миналото и бъдещето са двете половинки на живота; едната
казва "никога", а другата — "винаги".
• Нашите единствени истини, човече, са нашите болки.
• Не знам откъде идвам, не съм сигурен къде отивам.
• Водачите на опозицията – монархисти и републиканци, търсят аргументи в революцията за
своята пропаганда, но декларират, че борбата им за реализиране на двете реформи ще се
осъществи без насилие. Уверен в стабилността на трона и в мъдростта на първия министър
Гизо, възрастният Луи - Филип не подозира бурята, пред която ще се изправи. Всъщност
всичко започва лоялно и мирно.
• С искания на които управляващата тогава класа гледа с презрение.
На 22 февруари 1848 г. в 12-и район на Париж бил насрочен банкет на привържениците на
реформата. Трябвало да бъде проведена и демонстрацията в защита свободата на
събранията. Правителството забранило банкета и демонстрацията. Либералната опозиция
се подчинила. Въпреки това обаче на 22 февруари сутринта работници, студенти и
занаятчии независимо от проливния дъжд излезли на демонстрация. Кралят изпратил
срещу тях войска. Станали сблъсквания. Демонстрантите започнали да се въоръжават и да
строят барикади. Националната гвардия съчувствала на народа и не оказала подкрепа на
правителството.
• На 23 февруари вечерта близо до сградата на Министерството на външни работи войската
открила огън по невъоръжените демонстранти: 52 души били убити, много били ранени.
На следващия ден, 24 февруари, в Париж били разпространени възвания, които
призовавали народа да продължи борбата
„ Граждани! Вие още веднъж със своя героизъм победихте деспотизма в неговата последна
крепост- гласи едно от възванията. –Но вие го победихте и на 14 юли 1789г., и на 10 август 1792
г., и на 29 юли 1830 г. и всеки път плодовете на вашата победа ви бяха отнети...Нека тези
примери ви послужат най- сетне за урок... Вземете незабавно последно решение. Спуснете се към
Тюйлейри и го завладейте!...Внимавайте вече да не се доверявате на шарлатани, и на хора
показали само страхливост или политическа бездарност...На оръжие!”

•
Като овладели двореца, възстаниците изгорили кралския трон и след това
нахлули в дворец, където заседавала Камарата на депутатите. Възстанниците
викали. „Долу регенството! Долу камарата! Да живее републиката!” По тяхно
искане било решено да се сформира временно правителството.
Създаденото временно правителство начело с Алфонс дьо Ламартин, въвежда
всеобщо избирателно право, свобода на словото и на печата. Избухва Юнското
въстание през 1848, хиляди хора са убити, затворени или заточени.
На 4 ноември е приета конституцията на Републиката
 Революцията от 1848-1849 г. в Италия
Втората половина на 40-те години се характеризира с изостряне на борбата срещу старата феодална - абсолютистична власт в
италианските княжества. Разширява се и обхватът на национално - освободителното движение -от либералното дворянство до
революционните градски низини.
Изборът на нов папа през 1846 г. активизира либералното дворянство. Очаква се той да приеме реформи, от които се нуждае
италианското общество. С идването на власт на папа Пий IX се разглежда въпроса за затворниците и тяхната амнистия. На 16
юли 1846 г. е обявена амнистията. Започват всеобщи реформи. Издаден е закон за печата, създадена е гражданска гвардия,
съвет на министрите, държавен съвет, но тези реформи не са достатъчни.
Неплодородните 1846-1847 г. в Италия пораждат гладни бунтове, безработица, повишават се цените на хранителните продукти.
След събитията от 1847 г. в част от италианските княжества се провеждат половинчати реформи, в други остават да господстват
абсолютистичните режими. Сред обществото се налага мнението, че единствено папа Пий IX може да стане освободител на цяла
Италия.

Проведените реформи не могат да спрат народното недоволство. Изострената политическа обстановка и народните брожения
прерастват в революция в началото на 1848 г. Още в първите дни на 1848 г. в Силиция избухват народни бунтове.
Събитията в Силиция ускоряват революцията във вътрешността на страната. В Неапол започват масови демонстрации с искания
за конституция. Начело на революцията застават либералите, които настояват за промяна на политическия режим в
Неаполитанското кралство. Фердинанд II е принуден да обнародва указ за въвеждане на Конституция на 10 февруари.
Революционната вълна залива цяла Италия. В Пиемонт, в Тоскана, в Папската област, в Ломбардия - Венецианската област
основното политическо искане на въстаналите маси е приемането на конституция. На 9 февруари 1848 г. кралят на Пиемонт
провъзгласява въвеждането на конституция, на 17 февруари великият херцог на Тоскана последвал неговия пример.
Революционната вълна, заляла цяла Италия, обхваща и Папската област. На 15 март е провъзгласена конституцията ,съставена
по френски образец, ограничаваща властта на монарха чрез двукамарен парламент: Долна палата от избрани чрез висок
имуществен ценз депутати и Сенат, назначаван пожизнено от владетеля.
Революцията от 1848-1849 г.
в Унгария

Общият революционен подем в Европа не отминава и

Унгария. Истински революционни прояви стават на 11 и 12
март, когато се поставя искането за политически и
социално-икономически реформи.
Властта се контролира от Комитета за обществена
безопасност. Такива революционни комитети са
създадени и в други градове на страната.
На 17 март император Фердинанд назначава
правителство начело с Лайош Батяни. Силно влияние в
правителството има Лайош Кошут (1802-1894 ) , който
успява да прокара закон за отмяна на крепостничеството.
Името на Лайош Кошут е свързано с българските земи.

• Кошут бяга в Османската империя. Тя е единствената държава, която му дава политическо убежище. Първият град,
проявил гостоприемство, е Видин. Лайош пристига във Видин на 22 август 1849 година.
• По негова идея на 30 октомври е организирано първото европейско театрално прадставление в България с
благотворителна цел. То цели да събере средства, за да се облекчи бедственото положение на емигрантите.
• Докато Лайош Кошут е във Видин, император Франц Йосиф се опитва да принуди Портата да екстрадира Кошут в
Австрия, но султана отказва да го предаде. Великият унгарец остава във Видин до януари 1850 година, когато
отново под австрийски натиск, османските власти го изпращат при останалите унгарски емигранти в Шумен.
• По време на видинския си престой Кошут и съратниците му запознават видинчаните със събитията от Унгария и със
съвременната европейска политическа мисъл. Посланието им, че „правдина се добива с кръвнина” е една от
причините българите от Видинско още веднъж да потърсят начин да унищожат господарлъците в родния си край.
Кулминация на създалата се революционна обстановка е въстанието от 1850 година.
• В началото на януари 1850 година Лайош Кошут пристига в Шумен. Скоро след това към него се присъединява и
неговата съпруга – Терезия. В града той заварва една значителна унгарска общност, която скоро се обединява
около него. В Шумен той отново е настанен в българска къща – домът на Димитраки Хаджи Паньов, кмет на Шумен
и околността.
• Водачът на революцията обаче няма дълъг престой в Шумен. Заради натиска от Австрия и Русия османските власти
изпращат Кошут в малоазийския град Кютахия. По този начин се слага край на „българския” период в неговия
живот.
Още по-радикални реформи в полза на селячеството издига Танчич-за
конфискуване земите на изменниците и раздаването им на бедните селяни.
На 3 октомври 1848 г. императорът чрез указ назначава за пълновластен
комисар на Унгария хърватския бан Елачич.

• Император Фердинанд напуска Виена и се крие в Моравия. В

края на октомври 1848 г. Виена е обградена. През декември 1848
г. Фердинанд отстъпва трона на племенника си Франц Йосиф. В
началото на следващата година правителството приема
конституция, която установява единствена централизирана власт
в империята.
След потушаване на националноосвободителното движение в
Италия и въстанието във Виена Унгария е последната страна от
Австрийската империя , която слага оръжие пред победителите.
Усилията на демократичните сили в Европа за установяване на
по-демократични отношения не се увенчават с успех.
Германска революция
1848 – 49 г.

Германската революция от 1848/49 година,

наричана също Мартенска революция, се
извършва между март 1848 и края на лятото 1849
г. в пределите на Германския съюз. Чрез
организираните бунтове в Австрия и Прусия тя се
пренася и извън страната.
В германските княжества полагат началото на революцията във Велико херцогство Баден и
след няколко седмици тя се пренася и в останалите федерални провинции.

• От Берлин до Виена не секват лозунгите за либерално управление и провеждане на свободни избори (проведени в
църквата Свети Паул във вече свободен Франкфурт на Майн). След като относително бързо извоюват победа над
Мартенския кабинет, като например закриване на печата и цензура, около средата на 1848 революционното движение се
оттегля в дефанзива. През есента на 1848 и началото на 1849 година се зараждат още бунтовнически точки, регионално
взимащи участие и в Гражданската война, които поставят последните части на революцията в действие. До юни 1849 г. се
прави първият опит за създаване на една демократически цялостна и единна национална държава, наложена насилствено
главно от пруски и австрийски войскови части.

• Един непосредствен предвестник на Мартенската революция в тогавашната Централна Европа е кризисната 1847 година,
предшествана от много слаби добиви на жътва от 1846. В германските държави това означава повишаване на цените на
хранителните продукти. Сред населението се появява недостиг от храна в почти всички германски държави.
• Много, застигнати от масовата бедност работници, разорени занаятчии и селскостопански служители се съюзяват, убедени
от своите социални нужди. Поради това все повече хора настояват за демократически и либерално създадена общност.
Друга последица от кризата е намаляването на покупателната способност на индустриалните продукти, по-особено
текстилните изделия. Това води до упадък на още силната и доминираща Текстилна индустрия. Последствията са поява на
масова безработица.
Упадъкът на текстилния бранш, който в германските страни е с минимална печалба за много семейства и за малко богати
предприемачи и земевладелци, става факт.
Към лятото на 1848 г. вълнението започнало да утихва.

Във Франция продължаващата финансова и икономическа криза

парализирала каквито и да били демократични реформи. Париж бил залят от
безработни, а безделието довело до деморализация и недоволство. Когато
властите отказали да изплатят помощите на струпалите се хора, избухнало
въстание. Този път гражданската война се водела с жестокост. Цялата власт в
Париж била в ръцете на Кавеняк, който установил военен режим.
Това се отразило на Европа незабавно. Навсякъде правителствата тръгнали по
пътя на реакцията и потушаването на надиганията. Консервативните кръгове
набирали сили. На преден план излезли консервативни генерали като Кавеняк
във Франция, Виндишгрец и Радецки в Австрия и Врангел в Прусия. През май
1849 г. била задушена и революцията в Унгария.
В края на 1848 г. революцията била победена. Във Франция на трона се
възкачил племенникът на Наполеон Бонапарт – Луи Наполеон, избран с
гласовете на френското село, където все още почитали Бонапарт. През 1852 г.
той се обявил за император на Втората френска империя под името Наполеон
III.
Наполеон III
• Равносметката
• Във всички европейски държави революциите завършили с провал. Но колкото и
кратки да били, сътресенията направили Европа от 1851 г. прекалено различна от тази
от 1847 г. Най-големи промени станали там където имало най-заинтересовани – в
селото.
• Феодализма в земеделието бил отстранен от селата в половин Европа (без Русия). В
социален план това била най-голямата придобивка след 1848 г.
• Селячеството в Централна Европа станало мобилно и по този начин се появило на
пазара на работната сила в момента, в който започвала бурната индустриализация.
Така, макар и без победа, революциите от 1848-1849 г. сложили край на света на
привилегиите и арогантния аристократизъм.
• Още по-радикални реформи в полза на селячеството издига Танчич-за конфискуване
земите на изменниците и раздаването им на бедните селяни.
Усилията на демократичните сили в Европа за установяване на по-демократични
отношения не се увенчават с успех.
Революцията от 1848-1849 г. в Европа не успява.
•