Ото фон

Бисмарк
Станислав Владимиров Стефанов 9в №23
 Ранен живот, произход и образование

Ото фон Бисмарк е роден на 1 април 1815г. в Шьонхаузен, в пруската провинция Саксония. Живее в богато
фамилно имение. Баща му, Карл Вилхелм Фердинанд фон Бисмарк се занимава с недвижима собственост и е
бивш пруски офицер. Майка му, Вилхелмина Луиза Менкен, е добре образована. Бисмарк получава средното си
образование в училищата „Фридрих-Вилхелм“ и „Грауес Клостер“. В периода 1832 - 1833 година учи право в
университета в Гьотинген, след което продължава образованието си в университета в Берлин(1833 - 1835г.).
Въпреки че Бисмарк се надява да стане дипломат, той започва своята практическа подготовка като адвокат
в Потсдам, но скоро подава оставка, като за пръв път поставя кариерата си в опасност, като напуска без
предупреждение заради две английски момичета - Лора Ръсел и Изабела Лорейн-Смит. Не успява да се ожени за
нито една от двете. Служи в армията в продължение на година и става офицер в Ландвера, след което се връща,
за да управлява семейните имоти в Шьонхаузен след смъртта на майка си. На 28 юли 1847 година Бисмарк се
жени за Йохана фон Путкамер. От нея той има три деца – Херберт, Вилхелм и Мари.

Ото фон Бисмарк през

1836 година
 Ранна политическа кариера (1847 – 1890)

На 32 години, Бисмарк е избран за представител на новосъздадената пруска законодателна

власт. Там той придобива репутация на роялист и реакционен политик. През март 1848 г.
в Прусия избухва революция, което напълно изумява крал Фридрих Вилхелм IV. Владетелят,
въпреки че първоначално е склонен да използва военна сила за потушаването на въстанието,
отказва да напусне Берлин заради безопасността на военния щаб в Потсдам (Бисмарк по-късно
отбелязва, че е имало „тракане на саби в ножницата“ от страна на пруските офицери, когато
разбрали, че кралят не възнамерява да използва военна сила срещу въстаниците). Той
предлага множество отстъпки на либералите: носи черно-червено-златните цветове на
революцията, обещава да обнародва конституцията, съгласява се, че Прусия и други държави
трябва да се слеят в една нация и назначава либерала Лудолф Кам за министър-президент.
 Министър-председател на Прусия

За да се преодолее конституционната криза през 1861г. в Прусия е решено Бисмарк да се отзове от Париж,
където е посланик. На 22 септември 1862 г., Бисмарк уверява краля Вилхелм I, че ще му служи вярно и на 23
септември 1862г., кралят назначава Бисмарк за министър-председател на правителството на Прусия, като му
дава големи правомощия. Бисмарк сформира своя кабинет от консервативни министри и обръща внимание на
„дупката в Конституцията“, в която не е предписан механизъм за действие на правителството по време на
конституционни кризи. Бисмарк вярва, че обединението на Германия трябва да се извърши около някоя от двете
големи германски държави - Австрия или Прусия. В известната си реч пред долната камара на Ландтага той
заявява, че принципът на гласуване с мнозинство е бил голяма грешка през 1848 - 1849 г. Затова най-важните
решения трябва да бъдат взимани въз основа на „кръв и желязо“, при това той има предвид на първо място
обединението на Германия. Бисмарк е убеден, че сега е подходящото време за съперничеството на Прусия с
Австрия за доминиране на германските земи.
Присъединяване на Шлезвиг и
Холщайн
През 1864 г. избухва война с Дания относно статута
на Шлезвиг и Холщайн, които тогава се намират в
южната част на Дания, но в които преобладават
етнически германци. Конфликтът тлее отдавна, но
през 1863 г. се изостря с нова сила под натиска на
националистите и от двете страни. В началото на
1864 г. пруските войски заемат Шлезвиг-Холщайн и
скоро след това тези херцогства са поделени
между Прусия и Австрия. Това обаче не слага край
на конфликта в отношенията
между Австрия и Прусия, който тлее постоянно.
Присъединяване на Западна
Германия
През 1866г. по време на Австро-пруската война и
двете воюващи страни започват мобилизация на
военните си сили. Войната е наричана и Трета война
на независимост. Повод за войната е конфликт за
региона Шлезвиг-Холщайн, управляван съвместно от
Австрия и Прусия. Прусия и Италия натискат Австрия,
като нанасят много поражения и така я пренуждават
да подпише мирния договор наложен от Прусия –
Пражкия мир, подписан на 23 август 1866г., така
Прусия получава Хесен-Касел, Насау, Хановер,
Шлезвиг-Холщайн и Франфуркт на Майн. Така Бисмарк
доста бързи завзема голяма част от северните
германски земи.
 Създаване на Северногерманския съюз

В началото на 1867 г. Бисмарк започва упорито да работи над създаването на Конституция

на Северногерманската конфедерация. След известно време конституцията е приета и се
появява Северногерманския съюз. В него се обединяват само княжествата и градовете на
север от река Майн. Бавария, Вюртемберг и Австрия не влизат в съюза. Две седмици след
това Бисмарк става канцлер. Подобно усилване на Прусия силно обезпокоява
правителствата на Франция и Русия. И ако отношенията с Александър II остават все пак
достатъчно добри, то французите са настроени доста негативно към германците. В двете
страни започват да назряват патриотични настроения. Освен това южногерманските земи
се намират под силното влияние на Франция, което възпрепятства толкова желаното пълно
обединение на Германия.
Провъзгласяването на Германската
империя
Френско-пруската или Френско-германската война,
позната във Франция и като Войната от 1870 (19
юли 1870 – 10 май 1871), е последната от войните за
обединение на Германия през 19 век. В нея едни
срещу други са
изправени Прусия, Баден, Вюртемберг, Бавария и
още няколко германски държави от една страна,
и Франция от друга. Войната е разгром на
французите, като особено съкрушително
е поражението при Седан. Към Прусия са
присъединени Елзас-Лотарингия,
кралствата Саксония, Бавария и Вюртемберг, а
на 18 януари 1871 г. Бисмарк провъзгласява
създаването на Втория райх. Вилхелм I приема
титлата император (кайзер) на Германия. Самият
Бисмарк, на вълната на всеобщата популярност,
получава титлата княз и нов имот в Аумюле.
Герб на Германската Кулата ,,Бисмарк“
империя
 Борба с католическата
опозиция
Обединението на Германия довежда до това, че в една държава се оказват заедно
общности, някога ожесточено водили борби помежду си. Започва „Културкампф“ –
борбата на Бисмарк за културна унификация на Германия. Културкампфът обозначава
период на политически и идеологически сблъсъци в най-общ смисъл между
немското протестантство и немският католицизъм. През 1871 г., Райхстагът внася в
конституцията „Катедралния параграф“, забраняващ всякаква политическа пропаганда
от църковния амвон, остава в сила до 1953 година. Въвежда се учебен закон през
1873г. и се създава католическа Центристка партия. За да противостои на
клерикализма на католиците, Бисмарк тръгва на сближаване с партията на национал-
либералите, които имат най-голям дял в Райхстага. Бисмарк настоява, че за
осигуряването на конституционно мнозинство е необходимо да се търси поддръжка
партиите, с които няма вътрешно единство на възгледите. Бисмарк търси съюз с
либералите с цел да си осигури от тяхна страна поддръжка за курса си, съгласявайки
се с предложените изменения в гражданското и углавното законодателство и
осигуряването на свобода на словото – нещо, което невинаги съответства на желанията
му. В резултат на това през 1875 г. самият Бисмарк започва да мисли за кампанията си
като за сериозна грешка.
 Укрепване на мира в Европа

След обединението на Германия той е райхсканцлер от 1871 до 1890 г. Огромният му авторитет

като обединител на държавата и деловите му качества го правят доминираща фигура на
германската дипломация. Осъзнавайки, че Европа ще се съпротивлява на по-нататъшното ѝ
разширение, той обявява империята за „наситена“ и потвърждава това в своя реч в Райхстага
през март 1871 г. Във външната си политика Бисмарк се стреми да подсигури Германия срещу
война и да изолира Франция чрез сложна система от международни съюзи. Една от първите
стъпки в тази посока е сключването на Съюза на тримата императори между Австро-
Унгарската, Руската и Германската империя през 1873 г. През 1879 г. Германия подписва военен
договор и с Австро-Унгария. Русия и Германия сключват таен договор за презастраховане.
Бисмарк не се стреми към завоюването на нови колонии, а към разширяване на немското
влияние в Европа. За времето си Бисмарк е най-авторитетната личност в немската политика. В един разговор той
Още приживе Бисмарк се превръща в символ на новата немска държавност, далеч споделя: „Нека тези
надминаваща по значение съвременниците. Бисмарк се смята за един от създателите на крадци на овце разберат,
съвременната германска държава. че европейските
правителства не се
интересуват от борбите
им.“
Заплахата отляво

Бисмарк все по-често говори за „червената заплаха“, особено

след покушението над императора. През 1874г. над Бисмарк е
извършено покушение в Бад-Кисинген. След инцидента, той се
опитва да прокара през Райхстага постановление и публично се
обръща към общественото мнение, рисувайки мрачна картина
на намеренията на либералите и социалистите да разрушат
държавата, и този път получава поддръжка в Райхстага.
Бисмарк прокарва през Райхстага законопроект насочен против
социалистите и така социалдемократическата партия е
забранена. Опасявайки се от сближение на Франция и Русия,
през 1881 г. Бисмарк възобновява Съюза на тримата
императори. Страхувайки се от нападение на Русия и Франция
против Германия, през 1882 г. е подписан договор за
създаването на Тройния
съюз между Германия, Австрия и Италия. Изборите през 1881 г.
фактически са за Бисмарк поражение. За пореден път възниква
опасност Бисмарк да не удържи канцлерското кресло.
Постоянната работа и вълненията подкопават здравето на
Бисмарк - той надебелява и започва да страда от безсъние.
Доктор Швенигер помага на канцлера, като му предписва диета
и му забранява да консумира силни вина.
 Колониална
политика

През 1881 г. Бисмарк заявява, че „докато той е

канцлер, Германия няма да има никаква
колониална политика“. Обаче в периода 1884 -
1885 г. са създадени германски колонии в
Югозападна и Източна Африка,
в Того и Камерун, Нова Гвинея, на архипелага
Бисмарк, Соломоновите и Маршаловите острови.
Колониализмът сближава Германия с вечния ѝ
съперник Франция, но създава напрежение в
отношенията с Англия. По времето на Бисмарк,
към колониите отива едва 0,1% от износа.
Бисмарк счита, че поддържането на колонии е
доста скъпо, в икономически и политически
план. Според него колониите отвличат ресурси и
сили от решаването на настоящите вътрешни
проблеми. В определени моменти, Бисмарк
демонстрира привързаност към колониалните
въпроси. Канцлерът е наясно, че ключов
проблем за безопасността на страната са
нормалните отношения с Англия. През 1890 г.,
той разменя с Англия Занзибар за
остров Хелголанд.
 Последни години
През март 1887 г. Бисмарк успява да сформира устойчиво
консервативно мнозинство в Райхстага, което получава
прозвището „Картела“. Той прокарва през Райхстага закон за
седемгодишен срок на военната служба. През 1890 г.
младият император Вилхелм II уволнява Бисмарк, отказвайки
да управлява „под сянката на една толкова изпъкваща
фигура“. 75-годишният Бисмарк получава почетната
титла херцог и званието генерал-полковник от кавалерията.
Не се оттегля напълно от политиката, като е избран за
депутат от Райхстага. Цяла Германия отпразнува 80-
годишнината му и също взема участие в коронацията на
руския цар Николай II. През 1898 година здравето на бившия
канцлер рязко се влошава и на 30 юли Бисмарк умира в
имението си във Фридрихсру край Аумюле на 84-годишна
възраст. На надгробния му паметник във Фридрихсру е
издълбан надпис, съчинен от него самия: „Княз Ото фон
Бисмарк, верен немски слуга на император Вилхелм I".
 Историография и наследство
Бисмарк оставя в наследство единната Германска империя, която се готви за скок към световно
господство. Това намерение не е предвидено от канцлера, който до края на живота си смята, че войната
през 1871 г. би трябвало да бъде последната война за германците. Другото виждане в насоките на
германската история води до равносметката, че това, което той е спечелил през XIX век, е загубено
през XX. Той оставя много на обединена Германия – териториално и институционно единство, общо
чувство за съпричастност, законодателно творчество, социален мир, национална чест, договорни
гаранции за сигурността на държавата. Ото фон Бисмарк вгради най-дефицитната добродетел в
германския национален манталитет – чувство за равновесие и разбиране на другите. Днес този негов
принцип, възобновен и приложен на практика, генерира значимостта на Германия и нейния възвърнат
морален престиж.

Интересен факт е, че като пенсионер веднъж Бисмарк се разхождал по кейовете на Хамбургското

пристанище, разглеждайки огромните презокеански кораби, той промълвил: „Да, това е един друг свят!“.

Оставката: „Лоцманът
напуска кораба“
 Памет
В негова чест са наречени кораб от германския Императорски флот, както и
линейния кораб „Бисмарк“, спуснат на вода в началото на Втората световна
война. Неговото име също носят или са носели:

Паметник на Бисмарк
в Кьонигсберг

Паметник Паметник на
на Бисмарк в
Бисмарк Нюрнберг
в Хамбург

Паметник на
Бисмарк в
Паметник на Бисмарк Нордене
в Хамбург
Благодаря за вниманието!