Карл Маркс

"Лесно е да бъдеш светец, когато не искаш да бъдеш човечен."

Живот, произход и творчество

 Карл Хайнрих Маркс роден на 5 май 1818 в Трир тогавашното Кралство Прусия, а в наши дни се намира
на територията на Германия. Семейството на К. Маркс е с еврейски произход като през 1817 – 1825 се
покръстват предвид отхвърлянето на еманципацията на евреите в Рейнланд и проявите на антисемитски
действия. Поради това бащата на К. Маркс променя името си от Хершел Леви на Хайнрих Маркс. Бащата
на Карл Маркс е либерал, юрист(адвокат) и привърженик на идеите на Кант и Волтер, деец за провеждане
на реформи по отношение конституцията на Кралство Прусия. Майката на К. Маркс Хенриета Пресбург е
холандска еврейка от богато семейство.
 За образованието на младия Карл Маркс се грижи баща му до постъпването на К. Маркс в гимназията в
Трир. На 17 годишна възраст К. Маркс заминава за университета в Бон да учи Право по желание на баща
му. Участва в множество клубове за забавление с което той понижава успеха си в последствие на това
баща му го изпраща в университета Фридрих - Вилхелм в Берлин. Карл Маркс се сгодява за Жени фон
Вестфален която е с аристократичен произход. Когато пристига в Берлин (1836) той учи право, но въпреки
това е очарован от философията като се опитва да съчетава двете науки. През 1838 бащата на К. Маркс
почива което тласка младия Маркс да пише художествена литература и няколко любовни стихотворения
посветени на годеницата му, но те остават непубликувани . Маркс се интересува от идеите на Хегел като
участва в "Докторския клуб"- наричащи се младохегелианци. През 1841 К. Маркс написва своя
дисертационен труд на тема - „Разликата между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“. В
университета в Берлин труда на Маркс бива оспорен и той го предоставя на по - либералния университет в
Йена като университета му издава докторска степенпо философия .
 През 1842 се премества в Кьолн и започва да работи като журналист. В точи
период той изразява ранните си възгледи за социализма и показва интереса си
към икономиката. Чрез вестника той критикува множество личности и
правителства, но когато публикува статия критикуваща Руската монархия
Николай l. В следствие на това Руския монарх иска вестника за бъде забранен и
през 1843 Прусия го ликвидира. През същата година К. Маркс сключва брак с
Жени, а след това младото семейство се премества в Париж. В Париж К. Маркс
създава приятелски връзки с Хайнрих Хайне и Фридрих Енгелс, същото има пряк
контакт с работническите организации, френските и немските имигранти,
запознава се с Пиер-Жозеф Прудон и руските имигранти Михайл Бакунин
и Василий Боткин. Маркс и Енгелс написват "Немската идеология"(1845) в
Брюксел. Маркс и Енгелс написват още едно голямо произведение „Нищетата
на философията” . К. Маркс и Ф. Енгелс се присъединяват към пропагандистко
общество и международна организация "Съюз на справедливите" организиран
от немските имигранти. По поръчка на "Съюза на справедливите" е и създаден
всеизвестния "Манифест на Комунистическата партия" - (1848).
 Веднага след революцията написва „Класовата борба във Франция от 1848 до
1850 г.” , „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапард” и „Революцията и
контрареволюцията в Германия”. В „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапард”
Маркс пише, че новото, което е направил е: първо, че съществуването на класите
е свързано с определени исторически фази от развитието на производството;
второ, че класовата борба по необходимост води до диктатура на пролетариат;
и трето, че диктатурата е само преход към унищожаване на класите и
преминаване към общество без класи.
 Поради развилняла се епидемия от холера и контрареволюция в Париж К. Маркс е принуден да потърси убежище в
Лондон(1849). Седалището на "Комунистическата лига " също се премества в Лондон, но след известно време възниква спор по
въпроса за въстание на комунистите и работническата класа. Гледната точка на К. Маркс е че едно спонтанно въстание би било
самоубийство за "Комунистическата лига", но неговите противници в спора Август Уилич и Карл Шапър настояват за въстание с
което след загубата на спора те напускат "Комунистическата лига". Маркс подържа становището, промените в едно общество
не могат да бъдат постигнати за една нощ и едва от една шепа хора. Вместо това той смята, че за постигане на целта трябва да
бъдат извършени множество анализи в социален и икономически аспект. През същия период К. Маркс е ангажиран с
германската работническа просветна организация. Тази организация също е сполетяна от раздор поради същия въпрос за
въстание, но в тази организация К. Маркс губи спора и подава своята оставка 1850.

 Карл Маркс (1864) членува в Международната асоциация на работниците и е избран за представител на Генералния Съвет при
създаването му. Чрез тази организация К. Маркс участва в съпротивата срещу анархисткото крило, въпреки че Маркс печели
тази борба, преместването на седалището на Генералния Съвет от Лондон в Ню Йорк(1872) води до залеза на Интернационала.
Най - значимото събитие по време на съществуването на Интернационала е Парижката комуна(1871) която води до
написването на брошурата "Гражданската война във Франция "
 След множеството провали К. Маркс желае да разбере капитализма и започва да го изучава до 1857 година той натрупва над
800 страници с бележки и есета за капитала, частната и държавна собственост.

 К. Маркс през 1859 публикува първата си сериозна икономическа статия "Принос към критиката на политическата икономия" -
В тази статия К. Маркс приема трудовата теория за стойността описана от Давид Рикардо.

 Маркс създава истинската научна теория за парите.

 В по - късен етап Карл Маркс написва три големи тома - "Капиталът", "Теориите за придадената стойност"

 Втория и третият том на "Капиталът" остава само ръкопис над които К. Маркс работи до края на живота си. Двата тома са
публикувани след смъртта на К. Маркс от Ф. Енгелс
 Идеи на Карл Маркс
Частната собственост
К. Маркс твърди, трябва да се премахне часната собственост върху средствата за производство, за да се премахне
експлоатацията на човек над човека. Това според него е първата крачка към нов всетовен ред. Споре К. Маркс
държавното управление с неговите закони и служители ще изчеснат с времето когато настъпят промените. В
комунистическото общество няма да има престъпност, алкохолизъм, религия, експоатация, глад или бедност.
Средствата ще са насочени към производството на неща, които да задоволяват потребностите на хората,
разделянето на благата ще са според индивидуалните нужди на потребителя или "От всекиго според
способностите, на всекиму според потребностите.", а не пазарна икономика както при капитализма където
всичко се купува с пари. К. Маркс мисли, че всяко човешко общество се състои от две основни групи -
икономическа база(Субструктура) и обществена надстройка(Суперструктура).

- Центърът на икономическата база е на начинът на производство.

-Обществената надстройка е нивото на култура, държавното устройство, от образованието към изкуство, религия,
философия, право. Всички тези неща са в пряка връзка с икономическите организации на обществото.
Икономика и социология на обществото
Карл Маркс извежда на преден план социалната политика на икономиката, като не изследва самото производство, а
отношенията между хората при производството, размяната и разпределението на обществения продукт, според обществения
строй на производството. „Когато икономическата субструктура се променя, то това оказва влияние на социалната
суперструктура.“ Това означава, че всяка икономическа система създава такива видове изкуство, философия и религия, които
съответстват на икономически ред в даденото общество. Той разглежда европейското общество като създадено от две основни
класи: работниците, като пролетариат и собствениците на средствата за производство, които нарича още буржоазия.
Отношениета между тези две класи се изразява в непрекъснат конфликт. Буржоазията властва и експлоатира работниците, които
притежават само труда си. Те ги настройват един срещу друг, карат ги да се конкурират като по този начин ги принуждават да
продават труда си на по-ниски цени.Крайният резултат на този процес е, че въпреки че работниците осъществяват икономическия
процес в цялата култура, те нямат власт над нея и на практика са ѝ подвластни. Господството на едни над други К. Маркс
определя като отчуждение, като по този начин развива понятието на Хегел за отчуждението. И за двамата това означава да
съпоставяш или да обективираш нещо, което е част от самия теб, както вътре, така и вън от теб. Отчуждената личност е раздвоен а
и разделена. Нейният живот губи своята органична цялост. От там идва и проблемът с отчуждения труд, който е социален антипод.
Частната собственост е резултат от този отчужден труд и предизвиква отрицателни последици върху обществения живот
господство на вещните отношения над субекта на труда. В социалната сфера трудовите отношения стават външни и
противоестествени. Като цяло, отчужденият труд е исторически първата форма на цялостното социално отчуждение. Коренът
на капиталистическата система е частната собственост върху имуществото. Капиталът е богатство от всякакъв вид. Пролетариатът
не притежава капитал. Капиталът идва от принадената стойност на труда на пролетариата. В този вид икономика работникът
превръща своя труд в капитал, който обаче се присвоява от буржоазията.Но всеки строй в историята има начало и край. Той
съдържа зародиша на своето собствено загиване. Капитализмът умира заради собствените си противоречия, а пролетариатът
извършва революционна смяна на обществения строй. Резултатът е нова система на устройство на обществото – едно
комунистическо общество, където личността отново е свързана със себе си, когато частната собственост е премахната, а хората
правят това, за което са най-добре устроени.Предвижда се двуетапен процес, чиято първа част е диктатурата на пролетариата.
Това е и формата на всички съществували досега комунистически общества. После следва крайната фаза – комунизъм. Тогава
държавата ще отмре защото няма да има повече нужда от полиция, която да защитава групите една от друга. Всичко тече по
системен начин, защото всички действат еднакво и равнопоставено, съобразявайки се един с друг.
 Форми на стойността или размяната - Маркс първо прави анализ на относителната и
еквивалентната форма на стойността. Винаги, когато се разменят две стоки едната от тях е в относителна
форма, а другата е в еквивалентна. Ето какво пише Маркс: „Тайната на всяка форма на стойността се
крие в тази проста форма на стойността.". Първата стока играе активна роля, а втората – пасивна.
Стойността на първата стока е изразена като относителна стойност, или се намира в относителна форма
на стойността. Втората стока функционира като еквивалент, или се намира в еквивалентна форма.
”Според Маркс дали една стока се намира в относителна форма на стойността или в еквивалентна
зависи изключително от мястото, което тя заема всеки път в стойностния израз, тоест зависи от това, дали тя
е стока, стойността, на която се изразява, или стока, в която се изразява стойността. С други думи казано
дали нейната стойност се измерва или нейната потребителна стойност служи за измерител на стойността
на първата стока.

 К. Маркс различава четири форми на стойността или размяната

 Проста или случайна

 Пълна или разгърната

 Всеобща

 Парична
 Пари - Парите в условията на стоковото производство изпълняват пет функции. Те
са мярка на стойността, защото с тях се оценява стойността на всички други стоки. Стойността на
стоката, изразена в пари, се нарича цена. „Като мярка на стойностите и като мащаб на цените парите
изпълняват две съвсем различни функции. Като обществено въплъщение на човешки труд те служат за
мярка на стойностите, а като установена тежест метал служат за мащаб на цените. Като мярка на
стойността те служат за превръщане на стойностите на безкрайно разнообразните стоки в цени, в
мислено представляващи количества злато; като мащаб на цените те измерват тези количества злато.”

 Същност на закона за стойността - Според Крал Маркс закона трябва да

гласи: хората не разменят произволно стоките си, а винаги се стремят към еквивалентност. Това означава,
че трудът в една форма се разменя срещу количество труд в друга форма. В това е същността на закона
за стойността.
 Същност на капитала - Според К. Маркс капиталът не е просто някаква сума от
пари, а стойност, която е в състояние да осигури принадена стойност по пътя на експлоатацията на
заетите в съответното предприятие работници и служители. Парите, превърнати в капитал, се използват не
като средство за задоволяване на жизнени потребности, а за обогатяване чрез експлоатация на чужд труд.
Следователно капиталът е производствено отношение, натрупан, незаплатен, чужд труд. Карл Маркс казва
"Първоначалното натрупване на капитала и богатствата става предимно чрез грабежи, насилие,
експлоатация на земята от селяните, ограбване на колониите и така нататък..."
 Идеи на Марксизма
 Развитието на производителните сили изпреварва развитието на производствените отношения – на базата
на това противоречие социализмът е обективно неизбежен
 Икономическите кризи са доказателство за изостряне и задълбочаване на това противоречие

 Пролетариатът има историческата мисия да стане гробокопач на капитализма

 Превръщането на пролетариата от „класа в себе си” в „класа за себе си”, издигането на неговото
съзнание и обединяването му в самостоятелни организация – това са условия, без които той не може да
изпълни историческата си мисия

 Широките маси трябва да се убедят на основата на собствения си опит, че научният социализъм отразява
и техните интереси и че пролетариатът ще освободи целия човешки род от експлоатацията
 В борбата за освобождение пролетариатът под ръководството на комунистите трябва да играе ръководна
роля; след завземане на политическата власт той трябва да се организира като господстваща класа, т.е.
трябва да се установи диктатура на пролетариата
 Революцията ще доведе до постепенното отмиране на държавата и до изчезване на класите; тя има
интернационален характер
Всички творби на Каркл Маркс
1. (1842) „Философски манифест на историческата школа на правото
2. (1843) „Критика на Хегеловата философия на правото“
3. (1843) „За еврейския въпрос“
4. (1844) „Бележки за Джеймс Мил“
5. (1844) „Икономически и философски ръкописи от 1844 г.“
6. (1845) „Свещеното семейство“
7. (1845) „Тезиси върху Фойербах“
8. (1845) „Немската идеология“
9. (1847) „Нищета на философията“
10.(1847) „Наемен труд и капитал“
11.(1848, 21 февруари) „Манифест на Комунистическата партия“
12.(1850) „Класовите борби във Франция“
13.(1852) „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“
14.(1857) „Критически очерци по политическа икономия“
15.(1859) „Принос към критиката на политическата икономия“
16.(1861) „Съчинения върху Гражданската война в САЩ“
17.(1862) „Теории за принадената стойност“., Томове 1 – 3
18.(1865) „Стойност, цена и печалба“
19.(1867) „Капиталът. Критика на политическата икономия. Том 1 .“
20.(1871) „Гражданската война във Франция“
21.(1875) „Критика на Готската програма“
22.(1883) „Бележки за Адолф Вагнер“
 Според мен Карл Маркс е най-видният теоретик и ръководител на работническото движение от средата на XIX век в Европа.
Цялостната му дейност според собствената му преценка е свързана с „безмилостната критика на всичко съществуващо”.
Изследователите на неговото теоретично наследство открояват три етапа в идейното му развитие. Първият етап е свързан с
формирането на материалистично разбиране за историческия процес. Той е доминиран от хуманизма и утвърждава идеята, че
борбата срещу отчуждението и подтисничеството на човека има най-висш смисъл. Философите само различно са
интерпретирали света, твърди Маркс. Задачата обаче е той да бъде променен. Тази философия извежда на преден план
практическата реализация на концепцията чрез борба. Вторият етап завършва с написването на „Манифест на
комунистическата партия” като обобщение на теоретичната му представа за революция и програма за политическо действие
за нейното осъществяване. И третият етап изцяло е посветен на изследователска дейност и работа върху „Капитала”.

 В първи том на „Капиталът” Маркс анализира процеса на производството на капитал, при който основно място заема
въпросът за възникването и производството на принадена стойност, учение, което според В. Ленин е „крайъгълен камък в
икономическата теория на Маркс”. Във втори том се анализира процесът на обръщението на капитала. В том трети се прави
анализ на капиталистическото производство и обръщение като цяло и на онези форми, в които принадената стойност и
капиталистическите отношения се проявяват на повърхността на буржоазното общество. В четвъртия том е направен критически
анализ на историята на политическата икономика.

= "В буржоазното общество капиталът е независим и личен, докато трудовият индивид е зависим и безличен."

= "Във финансовите дела сърцето мълчи… "

= "Който иска всичко, той нищо не иска и нищо не получава."