1.

От неутралитета до намесата
За да бъде запазен мирът в Европа, във втората половина на 30-те години
Франция и Великобритания правят териториални отстъпки на Германия, това
обаче не е достатъчно за Хитлер. След окупирането на Чехословакия фюрера се
споразумява със Мусолини и Сталин за преразпределението на Европа. След
това на 1 и 17 септември 1939 г. германската и съветската армия нахлуват в
Полша. Това кара Великобритания и Франция да сложат началото на Втората
световна война.
Българското правителство се обявява в неутралитет, защото не желае Германия
да и поставя политически условия, понеже изнасяме за Германия над 75% от
нашия износ. Цар Борис III иска да намали влиянието на опозицията и затова
разпуска парламента. Неговите привърженици печелят абсолютно мнозинство в
проведените избори. Поради икономическото обвързане с Германия и
очакваната от нея подкрепа за ревизиране на Ньойския договор Борис III трябва
да извърши промяна в изпълнителната власт и през февруари 1940 г. сменя
министър-председателя от Г. Кьосеиванов на проф. Богдан Филов, който е
известен симпатизант на Германия. С подкрепата на Германия и съгласието на
СССР и Великобритания на 7 септември 1940 г. България подписва Крайовския
договор с Румъния и си връща Южна Добруджа. Това е най-големият успех на
българската дипломация след 1919 г.
Тази подкрепа обаче не е безвъзмездна и от България се очаква да вземе страна
във войната. Германия, Япония и Италия подписват Тристранен пакт в края на
септември 1940 г. и упражняват натиск върху България да се присъедини към
тях. СССР обаче иска да гарантира своите интереси на Балканите и в Черно
море и затова сключва пакт за ненападение със София. Великобритания и САЩ
предупреждават за опасностите от съюз с Германия, но не предлагат граници и
защита. Решението взето от правителството и царя е много обмислено понеже
обвързването на страната със съюза може да доведе до негативни последствия
от националсоциализма и болшевизма. В началото на 1941 г. Германия изпраща
огромни войски в Румъния, с което принуждават България да избира между
загуба на автономност и възможността за национално обединение или да се
присъединят към Тристранния пакт (Още наричан Оста). Поради невъзможната
съпротива срещу Германската войска, на 1 март 1941г. България изпраща Б.
 Филов във Виена където подписва протокол за присъединяване към
Тристранния пакт.

2. Странният съюз с Германия

България отказва да участва във военните действия на Германия срещу Гърция и
Югославия, но след капитулацията им приема да замести германските войски
във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Тези земи са временно дадени
на България до края на войната. В тях е въведено българско законодателство,
отварят се училища, университет и читалища, строят се пристанища, пътища и
железопътни линии. Това създава илюзията, че националното обединение е
постигнато.
Германия нахлува в СССР през юни месец 1941 г. Германците искат българските
управляващи да изпратят войски на Източния фронт и да прекратят
дипломатическите отношения с Москва. България не изпълнява нито едно от
двете, незвисимо от големия натиск. По това време Сталин мобилизира
българските комунисти, които започват въоръжена съпротива срещу
правителството чрез създаване на чети и отряди, извършване на саботажи и
терористични акции. Така наречената легална опозиция състояща се от старите
политически партии- забранени през 1934 г., се обявява против съюза с
Германия и иска възстановяването на парламентарната демокрация. Те обаче не
подкрепят въоръжените действия на комунистите. САЩ се включват във
войната срещу Тристранния пакт през декември 1941 г. Поради изпълнение на
съюзническите си задължения и убедеността, че няма да се стигне до директен
сблъсък българските власти обявяват “символична” война на САЩ и
Великобритания. За нещастие обаче, след две години, тя се превръща в
реалност. През лятото на 1942 г. се предлага от комунистите създаването
създаването на Отечествен фронт(ОФ) от всички антифашистки сили. Легалната
опозиция отказва да участва и единствените заинтересовани да се включат в
коалицията са левите земеделци от БЗНС “Пладне”, част от социалодемократите
и “Звено”. Германия и Италия започват да търпят поражения по фронтовете прз
зимата на 1942- 1943 г.. Междувременно в България икономическите и
политическите трудности се увеличават. Хитлер настойчиво притиска София да
изпрати войски на Източния фронт и българските евреи да бъдат депортирани в
лагери на смъртта. България успява да се измъкне от първото искане с
 аргумента, че войската трябва да се справи с партизанското движение и да
охранява границата с Турция. Още през декември 1940 г. е гласуван закон за
защита на нацията, насочен срещу еврейското население. Закона ги ограничава
по редица начини, обаче не застрашава живота им. Германия нарежда да с
изселят 20 00 евреи от “новите” и “старите” български земи. Депортацията
първо започва в Македония и Беломорска Тракия през март месец 1943г. Това
има сериозен отзвук от депутати от Народното събрание, народа, православната
църква и културни дейци. Поради отслабването на Германия и мощното
гражданско движение властите спират по-нататъшната депортация. Запазен е
живота на 48000 български евреи, но не и на 11 363 от “новите” земи.

3. Държавната криза
На 28 август 1943 г. внезапна смърт на цар Борис III слага началото на истинска
държавна криза. Регентите на малолетния цар Симеон II не успяват да овладеят
положението. Въоръжената комунистическа съпротива се засилва. Нейните
партизански отряди и бойни групи се преследват от властта. Нарастват военният
и дипломатическият натиск на Антихитлеристката коалиция за излизане на
България от войната. София е подложена на англо-американски бомбардировки
А СССР иска незабавно скъсване на съюза с Германия. Управляващите не
успяват да постигнат примирие със САЩ или Великобритания и не могат да се
справят с комунистическата съпротива. Регентството е принудено да се оттегли
от властта и да я предаде на легалната опозиция поради приближаването на
съветските войски към българската граница и обявения неутралитет. Обявеното
на 2 септември 1944 г. правителство начело с Константин Муравиев предприема
решителни стъпки за излизане от войната и възстановяване на конституционния
ред. Въпреки това, на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. На 8
септември обаче българското правителство обявява война на Германия, но по
същото време на българска територия навлизат съветски войски. Това мотивира
комунистите и техните съюзници в ОФ да извършат поредния държавен преврат
на 9 септември 1944 г.