Борба за демокрация

1. Демокрация
 Демокрацията не е дадена на хората по природа.
 Тя е историческо постижение.
 При нея хората сами управляват себе си и заедно с това управлението е
способно само да контролира себе си и да се учи от грешките си.
 Тази система на управление предявява определени претенции към
личностното развитие и образованието на гражданите. Тя не е лесно
разбираема за всеки и в същото време разчита на съзнателното участие на
всеки. Най – вече тя изисква всеки да осъзнае и приеме по вътрешно
убеждение, че без оглед на всевъзможните различия помежду им всички
хора са свободни и равни по достойнство. И понеже това не става
естествено и лесно, всичко онова, което дава демокрацията като
възможности, е резултат от дълга и упорита борба. Тази борба не е
престанала и днес. И в наши дни демокрацията има силни съперници и
решителни противници. Ето защо, за да съществува и просперира, тя се
нуждае от постоянна подкрепа и активна защита.

2. Войната в САЩ
 През периода 1861 – 1865 г. в САЩ се води кръвопролитна гражданска
война. Главната причина за нея е един нерешен устройствен въпрос на
държавата – въпросът за робството. САЩ е държава с федерално
устройство. В някои щати от федерацията робството е законно и се
практикува, докато в други то е забранено. Робовладелски са щатите от
Юга, чието земеделие зависи изцяло от робския труд. Робство няма в
индустриализираните северни щати. При влизането в сила на
конституцията на страната през 1789 г. този въпрос остава нерешен. Това
създава постоянен конституционно – правен проблем. Очевидно
американската Декларация за правата от 1791 г., включваща първите десет
поправки към Конституцията, не се отнася за робите. От друга страна, по
своя дълбок смисъл правата трябва да са защитени за всеки.
 Проблемът постоянно се проявява по различни поводи, докато накрая
осемдесет години след създаването на САЩ той се изостря в такава
степен, че единството на страната се оказва поставено на карта. През 1860
г. за президент е избран Ейбрахам Линкълн (1809-1865), изявен противник
на робството. Преди встъпването му в длъжност през пролетта на 1861 г.
седем робовладелски щата от Юга се отцепват от федерацията и образуват
нова държава – т. нар. Конфедеративни американски щати. Към
Конфедерацията по – късно се присъединяват още четири щата.
Нападение на армията на Конфедерацията срещу военна база на САЩ
слага началото на четиригодишната жестока Американска гражданска
война. Войната завършва с победа на Севера над Юга и накрая с 13-ата
поправка на Конституцията на САЩ робството е забранено. Малко след
края на войната и непосредствено след преизбирането му за втори мандат
Линкълн става жертва на дръзко политическо убийство.
3. Равни избирателни правила
 През 1965 г. афроамериканците получават равни избирателни права с
белите. Постепенно в отделните щати са отменени и много други
дискриминационни закони. Всичко това са постижения на движението за
граждански права на афроамериканците. През 1968 г. Мартин Лутър Кинг
става жертва на политическо убийство.
 Движението за граждански права на афроамериканците става пример за
подражание на много други движения за равноправие по цял свят. По
правило такива движения, макар и след продължителни борби, в края на
краищата успяват да постигнат своите цели. В съвременния свят е все по –
трудно да се намерят основания за безправие, дискриминация и
потисничество. Движенията за равноправие са сред най – енергичните
застъпници за демокрация, тъй като техните каузи се определят от двете
най – важни демократични ценности – свобода и равенство. Демокрацията
дава на хората различни блага, но тези две – свободата и равенството – със
сигурност са най – важните.