ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ГР. ПЛОВДИВ
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Тема: „ Интелект”

Изготвил: Гергана Красимирова Прагова

Специалност: Педагогика, I-ви курс
Факултетен номер: 1806241002
Преподавател: проф. Веселин Василев
 СЪДЪРЖАНИЕ

1.Увод

2.Изложение

I. Що е интелект?

II. Разсъждения и сравнения относно изкуствения интелект.

III. Притежават ли животните интелект?

IV. Зависимост на интелекта от възприятията, потребностите и опита

3.Заключение

2|Страница
1) Увод
Що е интелект и до колко той е развит? Кой или кого притежава интелект?
Това са на пръв поглед много лесни въпроси, на които намирането на
отговора им не е толкова лесно. За да намерим тези отговори трябва да се
запитаме първо дали знаем значението на самата дума „интелект” и до колко
сме запознати с нея, кой термин е това и как науката „ПСИХОЛОГИЯ”
възприема това понятие? Интелекта е понятие, чрез което определяме
способностите на човешкия мозък, а и не само, да разсъждава, анализира и
синтезира дадена информация. В общия смисъл, когато чуем самата дума,
разбираме способността на човек да мисли, възприема и осъзнава
информация поднесена му в даден момент, както и да може да си служи с
нея. Този термин е едно от централните понятия във философията и
епистемологията. Кой притежава интелект? Може ли да мислим без него,
какво е мисленето? много въпроси, които се пораждат в ума ни. Мисленето е
процес при който ние вече разсъждаваме, тоест чрез интелекта, който
притежаваме ние използваме възможността да мислим. Двете понятия
интелект и мислене са пряко свързани по между си. В днешно време можем
да кажем , че интелекта съществува в няколко различни форми, дори и под
изкуствена( в машините, създадени от човека). Имат ли интелект животните
и ако имат, доколко той е развит? Този въпрос е вълнувал не само учените,
но и всеки мислещ и развиващ се човек. Защото общуването ни с животните
е всекидневно, те са около нас и с нас, независимо дали ни помагат или
пречат. Правени са многобройни и разнообразни опити от различни учени, за
да се стигне до определени изводи и обобщения. И въпреки натрупания опит,
все още много въпроси си остават неизяснени докрай. Какво все пак е
доказано, проучено и анализирано от занимаващите се с тази сравнително
нова и развиваща се наука – ето някои аспекти по темата.

3|Страница
 2) Изложение

I. Що е интелект?
Интелектът като понятие произлиза от латинската дума intellectus –
разбиране, познаване, постижение. Неговата същност е в анализиране,
оценяване на конкретните факти, връзки, зависимости и своевременно
изработване на перспективен начин на действие, на стратегия, която
обуславя властване на живите същества, субектната им активност и
резултатно осъществяване. Интелектуалното поведение следователно е
съобразно с даденостите и притежава способността да придобива нови
възможности щом обстоятелствата се изменят. С други думи, то е вариативно
поведение, максимално свободно да сътворява подходи, които сигурно
проправят пътища към успехи. На това поведение са чужди стереотипността,
автоматизмите. То ги отстранява, сломява като пречещи, ненужни.
Отличава се с гъвкавост, с многопосочност и обхватност на ориентирането, с
оригиналност в проекциите за действие в неповторими условия. В
психологията думата интелект е обобщено понятие за мисловните
способности на човек, т.е. способността му да разбира, да умее да се
абстрахира, да решава проблеми, прилагайки познанията си, както и да си
служи с речта. В началото на XX век бива установено по безспорен начин, че
съществуват и други форми на интелигентност. Така например Едуард
Торндайк (1920) предлага разграничаването на три основни типа
интелигентност: абстрактна, или понятийна, интелигентност,
характеризираща се със способност за използване на вербален и символен
материал; практическа интелигентност, която се чувства удобно в
конкретното, когато трябва да борави с предмети; накрая, социална
интелигентност, която предполага разбирането на хората и способността за

4|Страница
 диалог с тях. Интелигентността на децата е главно практическа. Тази
способност за решаване на конкретни проблеми се среща и при висшите
животни. Изследванията на Волфганг Кьолер и на Надежда Ладигина-Котс
върху шимпанзета установяват, че висшите маймуни са способни да
изработват инструменти (да изправят навита тел, за да избутат лакомство от
дълга тясна тръба). Шимпанзето е в състояние да се справи дори с
практически тестове, които са по силите на нормално девет-десетгодишно
дете (К. Готщат). Интелигентността е най-важният инструмент на
адаптацията. В зависимост от наследствения им багаж, миналото и своята
среда индивидите имат различна форма и ниво на интелигентност. Общата
психология, Психологията на личността, както и Невропсихологията са
дяловете, които предимно изучават интелигентността.

II. Разсъждения и сравнения относно изкуствения

интелект.
Изкуственият интелект е наука за концепциите, които позволяват на
компютрите да правят неща, които за хората изглеждат разумни. Той има
способност да анализира обкръжаващата го среда и да предприема действия,
които увеличават възможността за постигане на определени цели.
Изкуствения интелект, създаден от хората-учени, има за цел максимално да
доближи интелекта на живите същества и най-вече интелекта на човека,
защото човека е този, който има най голям капацитет за обучение, мислене и
развитие. По друг начин казано, изкуственият интелект е наука за
концепциите, методите и средствата за създаване на интелигентни
компютърни програми и изследване на естествения интелект чрез
компютърни системи. Теорията на изкуствения интелект се основава на

5|Страница
 хипотезата, че основно човешко качество като интелигентността, може да
бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни
разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното
високомерие, можем да открием в митологията, художествената литература и
философията още от Древността. В миналото обект на оптимистични или
критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на
информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-
трудните задачи в областта на информатиката. Изследванията в областта на
изкуствения интелект са силно специализирани, обособени в няколко
подобласти, които често не успяват да взаимодействат ефективно. Тези
направления възникват около определени институции, работата на отделни
изследователи решаването на конкретни задачи и често ги разделят различия
в подхода към изграждането на изкуствен интелект, както и използването на
напълно различни технически средства. Общи за повечето подобласти на
изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за
разсъждение, обучение, планиране, общуване, възприемане, както и
способността за движение и манипулиране на обекти. Много още можем да
говорим за изкуствения интелект, за неговия замисъл, създаване и развитие,
но нека спрем до тук и продължим напред.

III. Притежават ли животните интелект?

Всяко живо същество на планетата Земя притежава интелект. Няма значение
дали това е човек, риба, хищник, насекомо или някое друго създание, което
се приобщава към животинското царство. Не само човека притежава
интелигентност. Животните също я имат. Когато глутницата от вълци ловува
в гората, те изработват стратегия и план на действие, за да уловят плячката.
Точно тази способност на мислене и разсъждение наричаме интелигентност.
Всъщност интелигентност може да наречем това понятие, което дефинираме

6|Страница
с определението: възможност на индивида да се справя в дадени ситуации с
поставена задача за по кратко време, а именно способността ни да реагираме
бързо избирайки най-правилния начин на действие. Ето защо учените са
разработили тест за интелигентност, чрез който да покажем до колко сме
способни да мислим и разсъждаваме. Но можем ли да приложим този тест и
върху животните? Ами естествено че не. Ето защо с течение на много години
полагане на труд, група от учени стигат до заключението, че не сме
единствените същества притежаващи интелект. Ето какъв пример дава
Любомир Георгиев за интелект при маймуните. Шимпанзето Рафаел /от
лабораторията по сравнителна физиология на И. П. Павлов/ било поставено в
дървен сал в центъра на езеро. На отдалечен от него друг сал имало
привлекателна за животното храна. Маймуната била гладна, но не можела да
достигне храната по известните на нея начини. В необичайните условия тя
открила нова възможност за осъществяване на целта. Видяла, че на сала има
дълга бамбукова пръчка. Взела я, потопила я във водата до дъното и като се
опряла на нея, се прехвърлила на отсрещния сал. При друг опит / имало по-
близък втори сал с по-къса на него бамбукова пръчка, а трети – по-отдалечен
с храна/ Рафаел, след като огледал обстановката, прехвърлил се на втория
сал, взел бамбуковата пръчка, върнал се на първия, съединил пръчките и с
помощта на удължената опора се прехвърлил на сала с храната. Когато
разстоянието между мястото, където се намирала маймуната и сала било по-
голямо, така че прехвърлянето станало невъзможно, тя измислила друг
начин. Поставила пръчката на двата сала и за първи път преминала над
водата по своеоразния мост /опити на Е. Вацуро и М. Щадина/. Използвала го
и при гасене на „пожар” на първия сал като пренасяла вода от съд на втория,
но не се досещала да гребне вода от езерото. Проявите на маймуната както се
вижда свидетелстват, че интелектът не е просто проявление на притежавания
опит, а на необходимия в дадената ситуация. Необходимостта налага да се

7|Страница
измени поведението, изпреварващо та да се преустрои, да се ориентира към
предстоящото, към бъдещото. По този начин поведението на равнището на
интелекта става много по-целесъобразно и по-адекватно. Това му придава
качеството на разумност. Според доц.Стефан Колчев експериментално е
доказано че висшите животни могат да решават определени
задачи(Примерно когато на шимпанзе в клетка му се закачат банани и му се
остави прът, то започва да го хвърля. След време му оставят и по-къс прът.
Шимпанзето осъзнава връзката между тях, сглобява ги и успява да свали
бананите. Друг пример е когато му оставят кутия. Тогава то вземе пръчката,
качва се върху кутията и си сваля бананите. Друг пример е когато под
червена пирамида има банан, при поставянето на други фигури с други
цветове, то пак избира червената пирамида). Това доказва, че маймуната има
определен навик и че има готовност да го изработи. Друг пример дава
проф.Любомир Георгиев, позовавайки се на З. Веселовски, за интересно
интелектуално поведение на слон от зоологическата грани в Прага. За да
бъде примамен в клетката в дъното и била поставена храна /овес и цвекло/.
Слонът отначало правил опити да достигне храната с хобота си. Не му се
искало да влезе в клетката. Когато това не му се отдало, той започнал силно
да духа храната. Тя излязла извън пръчките на клетката. Тогава слонът
събрал накуп любимия деликатес и го изял. Според статията „Особен ум” в
„National Geographic”, през 1977 г. наскоро дипломиралата се млада
изследователка Айрийн Пепърбърг предприела смела стъпка. Заела се да
открие какво става в ума на друго същество, като му говори. Донесла в
лабораторията си едногодишния Алекс - папагал жако, за да го обучава да
възпроизвежда звуците на английския език. „Помислих си, че ако се научи да
общува, ще мога да му задавам въпроси за това, как възприема света."
Когато Пепърбърг започнала диалога си с Алекс , много учени смятали, че
животните не са способни да мислят. Но папагалът Алекс се оказал

8|Страница
 изненадващо добър в говоренето. Определени умения се смятат за ключови
показатели за по-високи умствени способности: добра памет, понятие за
граматиката и символите, самосъзнание, разбиране на подбудите на другите,
имитиране на другите и творчески прояви. Малко по малко, чрез
изобретателни експерименти учените са документирали тези таланти и при
други видове. Флоридските сини храстови сойки знаят, че другите сойки
крадат и че скритата храна може да се развали; овцете могат да разпознават
лица; шимпанзетата използват различни предмети, за да бъркат в
термитниците, и дори употребяват оръжия за лов на дребни бозайници;
делфините могат да имитират човешки пози.
Ето защо уповавайки се на доказателствата от тези проведени експерименти
осъзнаваме, че не само хората са интелигентни, не само те могат да мислят.

IV. Зависимост на интелекта от възприятията,

потребностите и опита

Разумността на поведението зависи от степента на развитието на

възприятията, от възможността, както изтъква А. Н. Леонтиев, да се
възприемат не само отделните предмети, а връзките и зависимостите между
тях, пространствените им съотношения. Това е съществена предпоставка на
интелекта. При него в зависимост от потребностите се актуализират дадени
връзки и зависимости и това прави поведението в определена посока и
реализирано по изискван от ситуацията нестандартен начин. При него в
зависимост от потребностите се актуализират дадени връзки и зависимости и
това прави поведението отправено в определена посока и реализирано по
изискван от ситуацията нестандартен начин. При друга потребност
вниманието се съсредоточава на нови връзки и зависимости и това се

9|Страница
отразява върху строежа на поведението. Или отделя се значимото от
второстепенното и в този смисъл ситуацията се „преустройва”. Животното да
се проявява в активна, субективна позиция. Тя се поражда не непосредствено
от външните въздействия, а е мотивирана от потребностите. Това предава
волев характер на поведението на животните на равнището на интелекта.
Волевите усилия при интелекта водят до освобождаването на ръката като
орган за постигане на желаното, до координацията на движенията й със
зрението. Това е друга изключително важна предпоставка за по- нататъшното
развитие на интелекта. Постига се, както посочва С. Л. Рубинщайн, единство
между дейност и познание. Манипулативни действия при контрола на
зрението увеличават възможностите на търсещото, на изследователското
поведение.
Интелектуалните операции отначало се осъществяват в процеса на
практическата активност. Като бяга от застрашаващата го опасност
животното същевременно оглежда, преценява и избира къде да бъде най-
подходящо да се скрие или в каква посока ако поеме ще заблуди нападателя.
Постепенно интелектуалните действия започват да се изпълняват
изпреварващо в ума преди да се действа в съответствие с тях. Животното
най-напред мислено съотнася възможностите на скота си с ширината на
пропастта и когато се увери, че той ще бъде успешен, тогава практически
осъществява действието. Иначе се отказва от намерението. Така действията в
ума не само подготвят практическите начини на постъпване, но гарантират и
тяхната успешност.
Интелектуалните действия са новаторски, неповторими по своята същност,
но това не означава, че нямат основа на която се разгръщат. Тъкмо напротив,
те са възможни на базата на опита на животните. Колкото той е по-богат,
толкова и интелектът е по-силен, по-способен за целесъобразни действия при
срещнати трудности. Не случайно изолирано отглежданите животни, което

10 | С т р а н и ц а
 означава с беден опит, са безпомощни в естествените условия на живота.
Опитът им помага да проявят съобразителност и находчивост в нова
ситуация. Затова интелектът е опосредствена дейност. Осъществява се като
се опира на богатството от представи за предмети, явления, действия. Той
позволява да се прибягва към опита и в зависимост от потребностите и
конкретните обстоятелства да се изменя, т.е. постига се обратимост на
действията в ума и образуване на гъвкави, променящи се схеми на поведение.

3) Заключение

Явно науката има какво още да изучава и доказва, учените имат за какво да
спорят и да продължават да търсят истината. По-важното е, че постиженията
на еволюционната психология досега не са малко и те се използват за в
практиката и в други науки. Дори да нямаше практическа полза,
еволюционната психология ни е нужна дори само за да разберем, че
чувството ни за тотално превъзходство над четириногите земни обитатели и
като интелект, и като морал, е доста измамно и илюзорно. В някои случаи
дори природата ги е дарила с предимства пред човека. Домашните ни
помощници или любимци разбират нашия език. Ние не разбираме техния. По
интелект някои животни се доближават до човешкия разум. А по
благородство, привързаност, гордост и великодушие в много случаи го
надминават: конят никога не настъпва ездача си, когато е паднал от седлото,
простреляният орел прави прощален кръг в небесното висине, преди да
полети към земята, понякога кучето умира от скръб върху гроба на своя
стопанин, неведнъж делфини спасяват давещи се хора, дивият
високопланински козел брани от хищници стадото кози с цената на живота
си, като рицари се бият елените за любовта на някоя кошута. Всичко това ни

11 | С т р а н и ц а
кара да се замислим за нашето съществуване и за планетата земя. И да
живеем по-смислено и по-разумно, да бъдем по-добри и по-хуманни.

ЛИТЕРАТУРА

1. Проф.д-р Любомир Георгиев „Еволюционна психология”, Университетско

издателство „Неофит Рилски”, Благоевград 2003 г.
2. Доц.Стефан Колчев, „Еволюционна психология” – лекции
3. National geographic”, Вирджиния Морел, „Особен разум”
4. www.ngm.bg
5. www.psihologia.org
6. www.psihologia.net
7. www.bg.wikipedia.org

12 | С т р а н и ц а