Университет за национално и световно стопанство.

Факултет “Международна икономика и политика”.

Катедра “Международни отношения”.

Реферат на тема:
“Европейска политическа общност - възможности
и предизвикателства”.

Иван Стойнев, 19130043

 Как е създадена Европейската политическа общност?
Предистория.
На 27 май 1952 г. представители на държавите членки на ЕОВС подписват договор за
създаване на Европейската отбранителна общност (ЕОО). Инициативата за това
начинание принадлежи на тогавашния френски министър-председател Рене Плевен,
който се стреми към създаване на обща европейска армия под ръководството на
европейски министър на отбраната. Тази изходна идея засяга много дълбоко
националните права, тъй като въоръжените сили се числят към областите на първичния
суверенитет на националната държава. По този въпрос в договора е установен
компромис между структурните принципи на наднационалността и
конфедеративността.
На 10 септември 1952 г. на своята първа среща като Съвет на ЕОВС шестимата
външни министри вземат решение разширената асамблея на ЕОВС да изработи
конституцията на една Европейска политическа общност (ЕПО). Тази новосъздаваща
се общност трябва да разполага с правомощия в областта на въглищата и стоманата и
по въпроси на отбраната, както и да “осигури координацията на външната политика на
държавите членки”. Другите цели на ЕПО включват: развитието на общия пазар на
членуващите държави, повишаването на жизнения стандарт, увеличаването на
заетостта. В рамките на две години съществуващата ЕОВС и предвидената ЕОО трябва
да бъдат интегрирани в ЕПО.
Представеният на Съвета на 10 март 1953 г. проект за конституция предвижда в своите
117 члена сложен лабиринт от институционални правила със силни наднационални
акценти; освен Парламент с две камари е трябвало да се формират Изпълнителен
съвет, Съвет на националните министри, Съд и Икономически и социален съвет. С
ясно изразен конституционен фундамент проектът за създаване на ЕПО трябва, от една
страна, да свърже ЕОВС и ЕОО, а, от друга, да действа и в други области (външна и
икономическа политика). Анализът на проекта за текст на договора за ЕПО показва, че
принципите на наднационалността и конфедеративността тук отново се включват като
различни интеграционни начала: Изпълнителният съвет и избираната пряко Камара на
народите представляват наднационалният елемент, а Съветът на националните
министри - конфедеративният градивен елемент.
Проектът за договора за създаване на ЕПО единодушно е одобрен от асамблеята на
ЕОВС през март 1953 г. Но водените през същата година преговори на външните
министри не довеждат до споразумение докъде да стигне отказът от национален
суверенитет. Когато през март 1954 г. Франция иска отлагане на преговорите, повечето
от останалите правителства вече не проявяват интерес към проекта.
През август 1954 г. проектът за ЕОО се проваля във френското Национално събрание.
С това се разпада основата на проекта за европейска конституция и начинанието за
създаване на ЕПО бива изоставено. След това следва връщане към началата на
изпитания функционалистки модел, но съпроводен със силни федералистки елементи.
Създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и на Европейската
общност за атомна енергия (Евратом) продължава основната линия на секторна
интеграция.
 Целта на Европейската политическа общност.

Целите на Европейската политическа общност са заявени от президента на Франция

Еманюел Макрон преди срещата в Прага на 06.10.2022г.:

"Целта е да имаме общоевропейско послание за единство, за изграждане на нашата

Европа, послание към всички европейци независимо дали са членове на ЕС или не, за
създаване на стратегическа близост. Целта е да имаме еднакъв прочит на ситуацията,
която засяга нашата Европа, както и обща стратегия, която до този момент не
съществуваше заради разделенията ни. И се надявам да излезем с общи проекти".

Най - кратко казано, целта на ЕПО е да разполага с правомощия в областта на

отбраната и да осигури координацията на външната политика на държавите - членки.

В днешни времена, една от целите на ЕПО е също така да обедини държавите - членки
поради започнатата от Русия война в Украйна по - рано тази година. На срещата на 6
октомври тази година, четиридесет и четири държави вземат участие в нея, като Русия
и Беларус не са поканени. На тази среща темата за войната е доминираща в дневния
ред, както и обещанията за запазване на подкрепата към Украйна и това как да се върне
мира и стабилността на нашия континент.

На тази среща са проведени и дебати относно растящите цени на енергията, които

влошават живота на европейските граждани, както и засягат бизнеса и обществените
институции.
 Въпросът за разширяването на Съюза
и членството на Украйна.

В резултат на внезапно избухналата война в Украйна, въпросът за разширяването

отново се превръща в основно политическо предизвикателство за Европейския съюз.
Освен политическата, хуманитарната, икономическата и незабавно предоставената
военна подкрепа за украинците, трябва да се има в предвид и молбата на Зеленски за
присъединяване към ЕС, подадена в началото на войната. Президента на Украйна
желае заявлението на страната му да бъде ускорено и е изразил съмненията си
относно идеята за политическа общност. Потенциалното присъединяване на Украйна
към ЕС получи подкрепа от държавите-членки, които са традиционно в полза на
разширяването, като Полша, Словакия, балтийските държави, също така, както от
председателя на Европейската комисия, така и от Европейския парламент. Украйна
последва примера на Грузия и Молдова, които вече имат споразумения за асоцииране
с ЕС. Тези три приложения налагат ЕС-27 да реагират в съответствие с историческите
обстоятелства, при които заявлението е било подадено. Въпреки това, тази
изключителна ситуация всъщност означава, че заявленията на тези нови членове не
могат да се обработват по обичайния начин. Те идват на върха на дългогодишните
разглеждани заявления от страни от Западните Балкани и от Турция, която малко или
много е в безизходица от много години. Условията на дебата трябва да бъдат
определени, и всички различни взаимоотношения, които вече са възможни с ЕС трябва
да бъдат признати. Днес опциите варират от просто отхвърляне на молбата (както
беше случаят с Мароко през 1987 г.) до пълноправно членство, което често изисква
години подготовка, и започва със статут на кандидат - държава. Между тези две опции
съществуват и други видове отношения с ЕС: Европейското икономическо
пространство 3, на което Норвегия и Исландия са членове (последната, първо поддаде,
после оттегли заявление за членство в ЕС поради финансовата криза от 2008 г.);
поредица от двустранни споразумения с Швейцария (която по-специално е член на
Шенгенското пространство); митническия съюз с Турция, която все още официално е
кандидат - членка; споразумения за асоцииране, например като този, който е в сила от
2017 г. с Украйна, който включва дълбока и изчерпателна безплатна търговска зона и
Съвет за асоцииране; и търговско споразумение с Обединеното кралство, след
Брекзит. Тази гама от опции обаче е неподходяща в създадената безпрецедентна
ситуация от войната, която изисква отговор, който е много по-политически и по-бърз.
Изключителната и наистина историческа ситуация, която се случва в момента на
европейския континент призовава за определяне на нов модел за членство, който
променя възприетия подход досега, който вече е частично преработен наскоро.
 Заключение и лично мнение.

Със започването на войната в Украйна през февруари месец тази година въпроса за
сигурността на държавите започна да се повдига все повече. Със създаването на
Европейската политическа общност сигурността на държавите - членки на ЕС, а и на
държавите от Европа като цяло определено е закрепена, тъй като идеята на тази
общност е именно обща стратегия и взаимопомощ. Тази идея на Макрон за ЕПО ще
бъде изключително полезна за сигурността на нашата, както и другите европейски
държави. Макар и предизвикателствата, които според мен са общото и цялостно
възприемане на идеята от всички европейски държави, което е изключително важно,
защото трябва да сме единни, както и разрастването на този сравнително нов проект и
доверието към него, най - голямата възможност на този проект е постигането на по -
голяма степен на сигурност в европейските държави и засилването на подкрепата
между тях. С времето този проект ще започне да се разраства и да набира все повече
сила и подкрепа. Много е важно в тези времена да бъдем единни и въпреки
различията си, да се проправи път на идеята за обща и братска взаимопомощ.
Изразявам моя най - искрена надежда идеята за ЕПО да бъде възприета от всички
европейски държави, в името на запазването на Европа от тотална разруха в случай на
най - лошото - нова световна война. Европейския Съюз още от началото на войната
прави всичко възможно за подпомагането на Украйна и прокарването на мира,
доколкото се може. А идеята за ЕПО е следваща стъпка в засилването на чувството за
сигурност в европейските граждани. Мирът трябва да се защитава с огромна цена,
защото за запазването на целостта на държавите и спокойствието на европейските
граждани, трябва да бъде направено всичко възможно! Агресията не е начина, а
дипломацията и емпатията са важни средства за деескалация на напрежението в
името на запазването на мира и свободата, които са най - святото нещо за нас като
хора!