„10 минути с Правото на ЕС”

Първа част. Спецификата на ЕС

III. ОСНОВНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕС

Европейският съюз е правна конструкция, без аналог в историята на правото или

международните отношения. Тя не може да бъде уподобена на нито една друга структура.

1. ЕС не е международна организация
По подобие на такава, той се създава с международен договор от суверенни държави
и се състои само от държави. ЕС обаче притежава властнически правомощия, непознати и
немислими за международните отношения (МОтн) и международното право (МП). То
почива на суверенното равенство на държавите, а в ЕС държавите не са равнопоставени
(дори в Съвета, където са „представени”, разполагат с различна тежест при вземане на
решенията). ЕС (първоначално трите Общности) се създава именно заради неуспеха на
международното право да гарантира мира – и като принципно различен модел на уреждане
на отношения между държави.
В МОтн държавите действат чрез международните организации (МО). В
интеграционните отношения ЕС действа вместо държавите. МП урежда отношенията
между държави, с последици за гражданите. ПЕС урежда и отношения между частни лица.
ЕС е създаден и предназначен сам да създава правни норми, той има власт.

2. ЕС не е държава
Несъмнено ЕС много прилича на държава: разполага с територия, население и
власт; има собствени нормотворчески институции, законодателство, гражданство, валута,
политики в редица области. Най-вече: има власт да създава задължителни правила за
поведение.
Но не е държава защото: никой правен акт не го определя така; не претендира
независимост; не притежава суверенитет (и изобщо не е сувереногоден субект); състои се
от суверенни държави, които са му „господари”: ЕС има само предоставена
компетентност, може да прави само това, за което държавите са го овластили. Има само
толкова и такива правомощия, колкото държавите са му дали.
ЕС не е и „картел”, не е бизнес-структура – но е структура за бизнеса.

3. Какво е ЕС?
Дефиниция в Учредителните договори (УД) няма. Няма единно виждане и в
доктрината. Смятам за приемливо да го определим като „уникално („sui generis”)
обединение на държави и граждани”. Не като „федерация”… ЕС е наднационална
„правова общност”. За разлика от международните организации, „нейни субекти са не
само суверенните държави-членки, но и техните граждани”.
Гражданите са субект и смисъл на интеграцията. Те са и основен адресат на
съюзните правни норми. Според Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) „Съюзът
поставя човека в центъра на своята дейност. Гражданите участват в управлението на ЕС
пряко: чрез изборите за Европейски парламент (ЕП) и чрез европейската гражданска
инициатива, и косвено: чрез националното правителство, представено в най-овластената
институция на ЕС – Съветът.
Европейският интеграционен процес се създава от държавите, но е
предназначен за гражданите: той обслужва „не отношенията между държавите, а
отношения, чиито субекти са и гражданите” (Van Gend en Loos) и именно поради това
представлява нов правен ред (Costa c/ ENEL), а УД трябва да се разглеждат като
„конституционна харта на една правова общност” (Avis 1/91 Espace économique
européenne), а не като международни договори.
ЕС е наднационална организация: той има власт над държавите, която упражнява
независимо от държавите. В този смисъл ЕС е единствената наднационална структура.
След Договора от Лисабон (ДЛ) ЕС става правен субект, а Общностите са
прекратени.
ЕС е създаден и възможен единствено като междинна форма между суверенитета и
международното право. Най-просто казано, ЕС не е международна организация, защото
притежава власт, но не е и държава, защото не притежава суверенитет. Той има смисъл
само в своя интеграционен формат – по-ефективен от международната организация, но не
пълновластен като държавата. Суверенните държави създават един несуверенен властови
съюз – за да осъществява вместо тях по-ефективно редица управленски функции, но само
доколкото, както и докогато те определят. Така държавите се съгласяват да се подчиняват
на структура, която им е подчинена…
ЕС има смисъл и може да бъде успешен само като функционален (целеви) съюз с
ограничени (макар и „във все по-широки сфери”) компетенции – което не му пречи да
бъде:
➢ съюз на ценности
➢ правов съюз
➢ и съюз на държави и граждани.

4. Понятие за интеграция
То не се използва в правните актове и не е дефинирано в политическите. То е понятие
в развитие, интеграцията е процес: еволютивен, недовършен, безкраен… Интеграционната
конструкция се изгражда постепенно (вече близо 70 г.) чрез последователни правни
стъпки: Учредителните договори и техните изменения, заедно с производните правни
източници. Процесът на интеграция е „причината за съществуването на самия Съюз”!
Достиженията на интеграцията се обозначават и като Acquis communautaire.
Можем да приемем, че европейската интеграция е процес на сближаване на
държави, които запазват своя суверенитет, но прехвърлят част от своята власт на
Съюза, който чрез своите институции да я упражнява вместо тях.
Ключови думи: процес; суверенни държави; прехвърляне; власт; вместо.
Този „процес на интеграция” се осъществява от „специфична за Съюза система от
материални разпоредби, структурирани така, че да допринесат за осъществяването му”!
Членуващите държави остават суверенни (БРЕКЗИТ го доказа ясно!), но Съюзът
няма суверенитет. Няма суверенитет, но е властова структура, защото има власт над самите
държави и над гражданите им.

В резюме: Европейската интеграция представлява:

➢ процес на постепенно (еволютивно) изграждане на „все по-тесен съюз” между
(голяма част от…) народите на Европа;
➢ този съюз е създаден и легитимиран от суверенни държави, които и след
създаването му (след присъединяването си) продължават да бъдат суверенни държави (и
чийто суверенитет и конституционна идентичност самият ЕС изначално и безусловно
зачита);
➢ той се основава на (собствена) ценностна система, обединяваща всички
фундаментални ценности на съвременното човечество (и споделяни от всички ДЧ);
➢ отличава се с уникална овластеност и предназначение сам да създава
задължителни за всички свои правни субекти правила за поведение в много области;
➢ представлява целеви съюз, предназначен (и овластен) да действа (да създава
правила за поведение) единствено за постигането на изрично възложените му цели;
➢ негови субекти са не само членуващите държави, но и техните граждани;
➢ и въз основа на всичко това функционира като правов съюз, чийто смисъл е
именно и само в утвърждаването на неговите ценности чрез изпълнение на възложените
му цели в общ интерес на съставляващите го държави и гражданите.
Една по-кратка формулировка би могла да определи: ЕС е ценностен и целеви съюз
на суверенни държави и граждани, овластен да създава правила за поведение за
утвърждаване на своите фундаментални ценности в общ интерес.

5. ЕС е съюз на ценности
Неговата правна конструкция „почива на основополагащото схващане, че всяка ДЧ
споделя с всички останали ДЧ и признава, че те споделят с нея поредица от общи
ценности, на които се основава Съюзът”. Тези ценности са закрепени във втората по ред и
по важност разпоредба на ДЕС – чл. 2. Всички предоставени му компетенции ЕС може да
упражнява само в изпълнение на тези цели (принцип на целесъобразност) и само
доколкото е необходимо за постигането им (принцип на пропорционалност).

6. ЕС е съюз на правата на човека

Зачитането на основните права е „една от основните особености на ЕС”, негова
„структурна” (т. е. иманентна) характеристика! Важното в реформата от Лисабон е не,
че Съюзът вече е юридическо лице, а че занапред се основава не на Общности, а на
ценности!
Осъществяването на целите е уредено в редица основни разпоредби относно:
➢ свободата на движение на стоки, услуги, капитали и хора;
➢ гражданството на Съюза;
➢ пространството на свобода, сигурност и правосъдие;
➢ както и политиката на конкуренция.
Бих добавил и:
➢ икономическата и паричната политика (чл. 119 и сл. ДФЕС);
 ➢ външната дейност на Съюза (все по-значима – чл. 205 и сл. ДФЕС);
➢ политиката по заетостта (чл. 145 и сл. ДФЕС) и социалната политика (чл. 151 и сл.
ДФЕС),
➢ защитата на потребителите (чл. 169 ДФЕС) и др.
➢ И особено трансверсалните принципи на недискриминация и равенство между
гражданите (чл. 9 ДЕС и чл. 8 и чл. 18 ДФЕС) и принципите на представителна
демокрация (чл. 10, § 1 ДЕС), насърчаване на заетостта, социалната закрила и високото
равнище на образованието, обучението и опазването на човешкото здраве (чл. 9 ДФЕС).

Следва: Втора част. Основни особености на Правото на ЕС

5