Геополитически концепции и модели за развитие на обществото
За геополитиката от съществено значение има изучаването на формите
на контрол над пространството. „Геополитиката е теория на позиционна игра на световната шахматна дъска“-твърди Бжежински. 1. Основни концепции А. Концепция за световната власт – Фридрих Ратцел има важно изследване по въпроса като според него големите държави се стремят към максимална географска експанзия /разширение/. Ратцел счита, че Германия е континентална държава в Европа и за да постигне световните си цели, трябва да развие мощни военоморски сили. Б.Мондиализъм – концепция, която се различава от глобализацията. Тя е част от възможностите за организиране на т. нар. глобално управление. Идеологията е насочена срещу хегемонията/господството/ на една държава. Основната цел на тази концепция е изчезването на нациите и изграждането на единна система на световно стопанство и рационално използване на ресурсите на цялата планета. Предлагат се наддържавни закони и структури /Световен федерален департамент, Световно федерално правителство и др./ Тези закони и структури трябва да решат проблеми като глад, недостиг на вода, опазване на мира, запазване на екологичното равновесие и др. Според италианския професор Карло Санторо, подобна ситуация може да приключи с настъпването на цивилизационни катастрофи като отслабване на ролята на международните институции, нарастване на националистическите тенденции в държавите на бившия Варшавски пакт, начало на войни. В. Геоикономическа концепция-тази концепция, развита от Фриц Рьоринг и популяризирана от Фернан Бродел, развива теорията, че всичко се свежда до това къде са разположени световните борси, полезните изкопаеми, големите производства и информационните центрове. Без значение е какъв народ обитава конкретна територия. Г. Евроазиатството – философско и политическо течение главно в Русия, насочено към засилване на връзката между славянските народи. В България то се заражда през 20-те години на 20 век и се възобновява след разпадането на СССР през 1989 г. През 80-те години се заражда и неоевразийството с главен идеолог Александър Дугит/съветник на Владимир Путин. Той именно налага идеята за „третия път“/. Идеологията е насочена към създаването на евразийска свръхдържава чрез интегрирането на Русия и всички бивши съветски републики в нов Евразийски съюз. 2.Основни геополитически модели Основните геополитически модели се изграждат на базата на концепцията за „баланс на силите в международните отношения“. Поддържането на равновесието често играе решаваща роля в дипломацията. Реалната политика е вид държавен политически курс, който е въведен и се осъществява още от канцлера на Германия Ото Бисмарк. Същността на този курс е отказът от използването на идеологии. А. Еднополюсен модел –описва световното устройство, където властта е съсредоточена в един център. Такова съотношение на силите се нарича хегемония. Възможно е еднополярност и без хегемония, когато е налице демократично избрано световно правителство. Примери за хегемонии – Персийската, Римската, Монголската империи, Испанската и др. Оспорването на водещата им роля е водело до войни. Б.Двуполюсният модел – формира се между двете световни войни, когато Германия /единия полюс/ формира около себе си съюзи, за да задоволи властовите си амбиции. След разпадането на СССР за такъв хегемон се счита САЩ, за чиято роля претендират Русия и Китай.За тази цел се създават съюзи с други държави като Индия, Бразилия, РЮА. Пример е БРИКС –включва в обединението Бразилия, Русия, Индия, Китай и др. Важна особеност на този модел е БИПОЛЯРНОСТТА – разпределението на силите между две държави.Най-изразен биполярен модел е с полюси САЩ влизат страни от Западна Европа, отделни страни от Азия Африка/ и Съветски съюз /влизат развиващи се страни от Азия, страни от бившия социалистически лагер, държави от Африка и Латинска Америка/. В. Многополюсен модел - означава множество полюси /държави, които имат приблизително равен икономически и военен потенциал. Този модел предполага голяма вероятност от избухването на военни конфликти. Все пак се води този многополюсен модел за най- устойчив, тъй като двуполюсния води рано или късно до надмощие на единия от центровете, а еднополюсния стига до крах във времето. През 1989 година с края на Студената война биполярният модел се заменя с многоцентричен или многополюсен. - В геополитическата концепция на Русия директно се говори за превръщането на Руската федерация в световна държава, насочена към поддържане на стратегическа стабилност. - В геополитиката на Китай се прокарват идеите на многополюсния свят. На върха стоят САЩ, но в основата наред с ЕС, Русия и Япония трябва да се намира Китай. Днес, многополюсният свят е в разцвет. Той е доста по – демократичен от останалите два модела. В епохата на глобализацията всеки нововъзникващ полюс ще се опитва да формира собствена сфера на влияние със съседите си. В Евразия тези тенденции се развиват около Русия, в Южна Америка – около Бразилия. Пред Китай е по-сложно, тъй като граничи само с велики сили като Русия, Япония, Индия.