14.

Управление на Демократическата партия 1908 – 1911

През януари 1908 г. лидерът на Демократическата партия Александър Малинов съставя

свой самостоятелен кабинет. По този начин другите партии от Патриотичния блок,
надяващи се на широко коалиционно правителство, остават жестоко излъгани. Някои
от тях гледат на постъпката на Ал. Малинов като на измяна.

Първите стъпки на новия кабинет са насочени към успокояване на обстановката в

България. Университетът започва работа при възстановяване на уволнените професори
и отмяна на наказанията на провинилите се студенти. За да се неутрализира
политическото напрежение, са премахнати стамболовистките ограничителни закони и
се вземат мерки за демократизация на обществения ред. Успех се постига и в усилията
да се наложи дух на търпимост в твърде разнородния български парламент. Гласувани
са някои поправки, целящи подобряване на работническото законодателство.

Демократическата партия поема като своя важна задача да подготви дипломатически и

военни условия за война с Османска Турция. Сериозна стъпка в това отношение ще се
окаже пълното освобождаване на България от оковите на Берлинския договор. Никое
българско правителство след Освобождението не позволява на Високата порта да
използва сюзерените си права върху младата българска държава. И все пак, макар и
формален васалитетът тегне на България и се отразява на международния й авторитет.
Обявяването на българската независимост е необходимо и по още една важна причина.
Очевидно войната с Османската империя се налага като единствена алтернатива по
отношение на решаването на българския национален въпрос. Но съществува
затруднение от международноправен характер: дали евентуалният конфликт между
България и Османска Турция няма да се разглежда от другите държави като война на
един васал срещу своя сюзерен. Поне така изглеждат нещата според клаузите на
Берлинския договор. Така че дори при една победа на България всичко може да свърши
с свикването на нова международна конференция и България да загуби спечеленото.
Очевидно трябва да се промени статута на държавата ни в международните отношения.

През юни 1908 г. в гр. Равел се провежда среща на монарсите на Русия и Англия.
Между другото там се стига до споразумение за съвместни действия срещу турците, за
да наложат на Високата порта извършването на реформи в европейските владения.
След Илинденско-Преображенското въстание Русия и Австро-Унгария изработват т.
нар. Мюрцщегска програма за реформи. За да се предотврати евентуална външна
намеса в работите на империята и да се укрепи нейния международен авторитет,
намиращият се в нелегалност комитет на младотурците “Единение и напредък”
предприема действия за конституционно преустройство на държавата. Тяхната акция се
посреща като посегателство спрямо едноличната власт на султана, поради което са
взети бързи мерки за предотвратяването й. Но избухналата в средата на юли 1908 г.
Младотурска революция е успешна. След завземането на властта новите управници
излизат с декларация, прокламираща равноправие на всички народности в империята,
независимо от етническата им принадлежност и вероизповедание. По тази причина
техният преврат е посрещнат с голяма радост и надежда от българското население в
Македония и Одринско. Самата ВМОРО се подава на тези обещания и излиза от
нелегалност. Нещо повече, някои от изтъкнатите дейци на организацията, като Я.
Сандански и др., участват лично в борбата на младотурците срещу опита на султан
Абдул Хамид ІІ да възстанови предишното си положение на абсолютен монарх. Скоро
обаче проличава, че декларацията на младотурците е по-скоро демагогия, а не
действително намерение, тъй като те продължават политиката на предишните
султански правителства спрямо немюсюлманските поданици на империята.

Усложнената обстановка в Османска Турция активизира българската дипломация. Но

претенциите за независимост не срещат съчувствие сред великите сили, които не
желаят усложнения на Балканите. А едностранното нарушаване на Берлинския договор
от страна на България в този момент е равнозначно почти на самоубийство. За радост
на княз Фердинанд и успокоение на демократичното правителство на Ал. Малинов, се
намира една велика държава, чиито намерения щастливо съвпадат с българските
интереси. Австро-Унгария също се готви да наруши Берлинския договор. Изтича
нейният 30-годишен срок на окупация на Босна и Херцеговина. Само че Хабсбургската
монархия мечтае да анексира важните за нея области. Между правителствата на
България и Австро-Унгария започват тайни преговори.

Междувременно в края на август 1908 г. става неочакван скандал с българския

дипломатически представител в Цариград Ив.Ст. Гешов. На него е отказана покана за
банкет, на който ще присъстват дипломати на всички други държави. Обяснението е, че
той представлява не свободна, а васална, зависима държава. В средата на септември
българското правителство отзовава своя представител от турската столица.

Всъщност правителството на демократите преценява, че моментът за решителни

действия е настъпил. Фердинанд повиква при себе си министър-председателя и му
съобщава решението си да пристъпи към акцията за обявяване на независимостта.
Постигнато е съгласие нейното прокламиране да стане в старата столица Търново.
Отправяйки се към този град, в влака Ал. Малинов подготвя текста на княжеския
манифест, който трябва да бъде прочетен пред местното гражданство.

Самата церемония е извършена на 22 септември 1908 г. В историческата църква “Св. 40

мъченици” присъстват министрите, много депутати, както и жители на Търново. Пред
тях Фердинанд прочита Манифеста за обявяване на българската независимост.

За съжаление не се сбъдват надеждите на цар Фердинанд, че великите сили ще оценят

по достойнство този акт. Напротив, повечето от тях отказват да приемат българската
независимост. Това е не толкова желание да се спазва стриктно едно вече не
съществуващо васално положение на България, колкото от факта на подозрително
близките отношения между България и Австро-Унгария. (Още на 23 септември 1908 г.
Хабсбургската монархия съобщава за анексията на Босна и Херцеговина.)
Първоначално Великите сили не признават обявяването на независимостта. Турция е
най-засегнатата страна и отказва да признае търновския акт. Единствено при изплащане
на сумата от 125 млн. франка тя е готова да призане независимостта. В преговорите се
намесва и Русия, която предлага да опрости на Турция задълженията й от Руско-
турската война от 1877-1878 г.

Оказаната от Русия помощ на България спомага за сближаването между двете държави.

Израз на това е посещението на цар Фердинанд и министър-председателя Ал. Малинов
в Петербург през 1910 г. Водят се преговори за съюзен договор между България и
Сърбия, но те остават безрезултатни. Провалът е причинен от известните сръбски
териториални претенции към македонските земи и от естествената неотстъпчивост на
българското правителство.
Но времето е такова, че трябва да се води една по-гъвкава политика. Самият цар
Фердинанд споделя тази идея, затова извършва и правителствена промяна. На 16 март
1911 г. той сваля правителството на Ал. Малинов и поверява властта на коалиционно
правителство от Народната и Прогресивнолибералната партия с премиер Ив. Евстр.
Гешов.