Борба за

освобождение.
Априлско въстание.
Руско-турска война
Бунтове и въстания на Балканите
• Въстание на сърби (1804)
• Въстание на гърци (1821)
• „Велчова завера“ (1835)
• Нишко въстание“ (1841)
• Браилския бунтове (1841-1843)
• Видинско въстание (1850)
Търговецът Велчо
Атанасов
• Повечето са спонтанни, без добра подготовка и бързо потушени
Първо сръбско
въстание (1804)
Гръцка революция
(1821)
Емигрантски организации:
• Възникват по време на Кримската война (1853-1856)

Добродетелна дружина (ДД) – възниква 1852 в Букурещ

Тайно общество (1853) - в Истанбул, сформирано от Раковски
Одеско българско настоятелство (1854)

• Създадени от богати българи, имат за цел да помогнат на Русия във войната, но

руснаците губят Кримската война и това налага временно спиране на техните
действия.
Добродетелна дружина „Тайно общество“-
(1852 в Букурещ) Раковски (1853)
Георги Раковски (умира 1867)

• 1858 г. – План за Освобождение на България

(единен център – Тайна канцелария) – помощ
от Русия и Франция
• Първия революционен вестник – „Дунавски
лебед“
• Втори план за Освобождение – голям отряд, да
навлезе в бълг. земи и да вдигне въстание
• 1862 г. – Първа българска легия – в Сърбия
(разпусната)
• 1867 – Привременен закон за народните горски
чети – „Върховно началство“
Четите 1867 и 1868
• Панайот Хитов и Филип Тотю – две чети пролетта на 1867 г.
• Хаджи Димитър и Стефан Караджа – лятото на 1868 г.
•Добродетелната дружина – т.нар. „стари“
•Одеското българско настоятелство
•Таен български централен комитет – начело с Иван Касабов

•Проекти за федеративна сръбско-българска държава

(1867)
•Дуализъм с османската империя (1867 и 1869)
БРЦК – начело с Любен
Каравелов
• Създаден в Букурещ
през 1869 г.
• Вестник „Свобода“
• „Свобода народна,
свобода лична…
свобода человеческа“
Васил Левски
• Роден в Карлово 1837 г.
• Замонашва се по настояване на вуйчо си
• 1862 г. - заминава за Белград и се записва в
легията на Раковски
• 1867 г.– знаменосец в четата на Панайот Хитов
+ участва във Втората легия
• 1868-1871 г. – три обиколни из българските земи
• ВРО (Вътрешна революционна организация)
• „Нареда“ – приет устав на БРЦК (1872 г.)
• Обир в Арабаконак –следва залавяне на Левски
• Държавата според Левски – „демократска
република“
• Васил Левски в униформата на • Васил Левски – знаменосец в
Първа българска легия четата на Панайот Хитов
След смъртта на Левски
• Емиграцията е в криза, Любен Каравелов се оттегля
• Август 1875 – Христо Ботев и Стефан Стамболов
инициират ново събрание на БРЦК
• Старозагорско въстание (1875) – много бързо потушено
 Априлско
въстание (1876)
• В град Гюргево се събира
комитет и взема решение за
въстание
• Българските територии са
разделени на революционни
окръзи
• Която територия бъде
освободена, трябва да се
управлява от привременно
правителство
• Първи – Търновски (Стефан Стамболов)
• Втори – Сливенски (Иларион Драгостинoв)
• Трети – Врачански (Стоян Заимов)
• Четвърти – Пловдивски (Панайот Волов и Георги Бенковски)

 Окръзи
• Най-силна е подготовката в Четвъртия окръг
• Събрание в Оборище на 14 април 1876 г.: Взето е
решение въстанието да избухне на 1 май
Начало на
въстанието
Тодор
• Избухва заради предателство Каблешков
на 20 април 1876 г. в
Копривщица
• Обявява го Тодор Каблешков
• Въстават Панагюрище, след
това Клисура, Брацигово,
Перущица, Батак
• Хвърковатата чета на Георги
Георги
Бенковски
Бенковски
• Врачанския окръг не въстава
• Четата на Христо Ботев – корабът Радецки
 Резултат
• Въстанието е жестоко
потушено
• НО! Привлича се
вниманието на Западните
сили
• Поети и писатели се
обявяват в подкрепа на
българския народ: Чарлз
Дарвин, Лев Толстой,
Менделеев, Джузепе Виктор Юго
Гарибалди, Виктор Юго,
Уилям Гладстон, Макгахан
Руско-турската война(1877-1878)
Руско-турска
война
(1877-1878)
• Източен въпрос: Въпрос за
съдбата на Османската империя
• 1875 г. – въстание в Босна и
Херцеговина
• 1876 г. – Априлско въстание
• Източна криза: Изостряне на
Източния въпрос
• Цариградска конференция от декември 1876 г.
• Високата порта отхвърля планът на Великите сили
• 12 април 1877 г. – Русия обявява война на Османската империя
Българско участие:
• Опълченци – доброволци,
включени към руската армия
• Командване на опълченците:
ген. Столетов
• Бойно знаме: Самарското
знаме
• Фигури, водачи на военни
дружини: Панайот Хитов и
Петко Киряков (Капитан
Петко войвода)
Ген. Столетов Самарското знаме
Ход на войната
• Настъпление – на юг от Дунав, към
Свищов (15 юни)
• Оттам – разделяне на три отряда
• Най-успешен е отрядът на ген. Гурко –
стига до Стара Загора
• В Плевен – Западния отряд – победен от
Осман паша
• Сюлейман паша – настъпва в Тракия,
оттам иска да тръгне към Плевен, но е
спрян при Шипченския проход (9-11
август) ген. Гурко
Край на войната:
• Руската армия превзема
Пловдив и София
• В Одрин е подписано
примирие на 19 януари
1878 г.
• 3 март 1878 г.–
предварителен Сан-
Стефански мирен
договор