Иван Иванов №15 11г

Руско-турска война (1877-1878)

Поводът за войната е Въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в
България (1876) и Сръбско-турската война (1876). Участници са Османската империя
срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора.
Войната се възприема и е наречена Освободителна, тъй като довежда до
освобождаването на част от българите от османско владичество и създаването на
Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и
Черна гора, които получават пълна независимост.
2/24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия
обявява война на Османската империя.За участие във войната са привлечени Румъния,
Сърбия и Черна гора. В състава на Въоръжените сили на Русия е Българското опълчение
(12 Опълченски дружини)
На Балканския фронт Русия започва войната с около 21О-хилядна армия. Османската
империя разполага със значително по-голяма и по-добре въоръжена армия. Нейният
числен състав възлиза на 500 хил. души, от които 300 хил. са на Балканския фронт.
Елитните турски Boeнни Части са съсредоточени в укрепения четириъгълник Силистра
Русе Шумен Варна, откъдето се очаквало руското настъпление.
Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на
Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е формирането и действията на Българското
опълчение. Още през есента на 1876 година в Кишинев се събират около 700 български
доброволци, които са издържани от Кишиневското българско общество със
съдействието на руски славянофилски организации. Първото редовно подразделение е
сформирано в Кишинев под командването на генерал-майор Николай Столетов в
средата на декември 1876 г. и се нарича Пеши конвой при главнокомандващия княз
Николай Николаевич. Наброява около 300 души, главно българи от Кишинев и Южна
Бесарабия. Фактическото развърнато създаване на конвоя започва на 31 март 1877 г.
Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение
и му възлага помощни конвойни и интендантски функции. Поставено е под
управлението на княз Владимир Черкаски. Добрата подготовка на опълченците,
ентусиазмът и желанието за непосредствено участие в бойни действия променят
първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективно бойно
формирование. Придадено е към състава на Предния отряд с командир генерал-
лейтенант Йосиф Гурко.Също така българите участват и в боевете край Шипка.
Битката при Чаиркьой е първата голяма операция от действията на Източния фронт в
Руско-турската война (1877 – 1878). С особен героизъм в боевете за Шипченския
проход се отличава Шипченският отряд. В състава му е Българското опълчение.[24]
Решителна роля за отстояването му изиграва успешното командване на генерал-майор
Николай СтолетовДействуващата Руска армия, наброяваща 314 000 офицери и
войници, започва настъпление срещу значително отслабените османски сили. В
Иван Иванов №15 11г

началото на периода решаващо значение има преминаването на Стара планина при

много трудни зимни условия. Участват и Българските доброволчески чети.