Априлско въстание

изготвил: Елина Фотева

Карта на Априлското възстание
Гюргевските апостоли
Гюргевският революционен комитет е българска организация,
създадена през есента на 1875 г. в Гюргево.Заседанията на
Гюргевския комитет започват около 11-12 ноември 1875 година и
продължават до 25 декември. Сред неговите участници се
открояват Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов,
Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов, Иван
Хаджидимитров. Ръководството се осъществява от Стамболов, а
Заимов изпълнява ролята на секретар.
Планът за въстание

1.Търновски – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамбов

2. Сливенски – главен апостол е Иларион Драгостинов
3.Врачански – главен апостол е Стоян Заимов
4.Пловдивски – главен апостол е Панайот Волов
5.Софийски – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола
Славков
Избухване на въстанието
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в
организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е
подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина
апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи.

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в

Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица[6] и е организирано
от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява
своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки
са, че въстанието, макар и не завършило с военен успех, постига друга своя основна цел –
политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в
Западна Европа и особено в Русия.[7][8
Баташкото клане
Баташкото
клане е избиване на значителна част от
българското християнско население в Батак
, едно от големите села в Пещерско, при
потушаването на Априлското въстание. То е
извършено от османски башибозук от
съседните помашки села под прякото
командване на Ахмед ага Барутанлията.
След клането той е осъден и изпратен на
заточение в Диарбекир, но по-късно е
помилван от султан Абдул Хамид II. Според
различни оценки, между 1400 и 5000 души
от селото са избити.
Благодаря за вниманието !