Априлското

въстание
 1. Подготовка на
въстанието:

1) Търновски — със седалище Горна

Оряховица, главен апостол е Стефан
Стамболов, а помощници са му
Христо Караминков (Бунито) , Иван
Панов Семерджиев и Георги
Измирлиев;
2) Сливенски — главен апостол е
Иларион Драгостинов, а помощници
— Стоил войвода и Георги Обретенов;
3) Врачански — главен апостол е Стоян
Заимов, помощници — Никола
Обретенов, Георги Апостолов и
Никола Славков;
4) Пловдивски — главен апостол е
Панайот Волов с помощник Георги
Бенковски; по-късно като апостоли са
привлечени Георги Икономов и
Захари Стоянов;
Първоначално се е проектирало да бъде
създаден и пети революционен окръг —
Софийски с апостоли Никола Обретенов и
Никола Славков.
 2.Избухване на
въстанието:

Въстанието е подготвено в разстояние на

едва 1 - 2 месеца, с което се обясняват
неуспехите в организацията и хода му.
Решението за въстание е взето от отделни
активисти на БРЦК, то не е подкрепено от
нито една външна сила и в крайна сметка е
резултат от усилията на неколцина
апостоли. Показателен е фактът че опитите
да бъде организиран внос на оръжие от
Русия са били възпрепятствани от
императорското руско правителство,
нежелаещо самостоятелно надигане на
българите. По-сериозна подготовка за бунт
била извършена само в IV и I окръзи.
Единствено в IV окръг под ръководсвото на
Георги Бенковски била създадена
постоянно действаща въстаническа
милиция, контролираща подготовката за
въстание. Трескавата подготовка правела
впечатление на местните мюсюлмани и на
османските власти. Сигурна информация
за "предприятието" обаче те получили
едва след Оборище от участник в
събранието - Ненко Терзийски от Балдово.
 3. Потушаване на
въстанието:

През май 1876 г., подготовката на

въстанието в България е пречупена от
османските власти, които залавят
комитетски дейци и поставят под
наблюдение ръководителите.
Изпреварващи удари се нанасят в Горна
Оряховица, Копривщица и Панагюрище,
докато войски се прехвърлят от различни
гарнизони към ключови райони, оказващи
влияние върху подготовката и развитието на
въстанието. В цялата територия на днешна
България има 30 османски гарнизона, които
играят ключова роля в потушаването на
въстанието. Високата порта мобилизира
войска към района на въстанието,
включително и съседните гарнизони.
Войските на османската империя извършват
атаки и погроми в различни градове, като
Панагюрище, Брацигово и Батак, с
последиците от тези събития се отразяват
сериозно върху въстанието.
 4. Заключение:

През май 1876 г., въстанието в

България е организирано в
рамките на пет революционни
окръга, с главни апостоли като
Стефан Стамболов, Иларион
Драгостинов, Стоян Заимов и
Панайот Волов. Подготовката за
въстание е силно оказана от
османските власти, които залавят
комитетски дейци, и войските се
прехвърлят от различни гарнизони
към ключови райони.
Неспособността за ефективна
организация и подготовка обуславя
неуспехите на въстанието, което в
крайна сметка е резултат от
усилията на няколко апостола и не
е подкрепено от външни сили.
Освен това, силното присъствие на
османски гарнизони в градовете
предотвратява избухването на
въстанието в някои региони.