Държавният

преврат от 9
септември 1944 г.
Изготвил: Никола Николов
Деветосептемврийски преврат

• Деветосептемврийският преврат е насилствено

завземане на централната и местната власт в България,
организирано от опозиционната политическа
коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта
на 8 срещу 9 септември 1944 година.
• Превратът е осъществен малко след
обявяването на Съветско-българската война и
при положение на частична окупация на
територията на страната от Червената
армия. Той е организиран набързо и е проведен
от малка група младши офицери (общо в
акцията участват около 450 души, в голямото си
мнозинство войници) и включва завземането
на няколко сгради в много ограничен Партизани от Търговищкия и
периметър в самия център на София. Шуменско-преславския
партизански отряди на 8
септември 1944 г.
 • В резултат на преврата е
свалено създаденото дни по-
рано правителство на
Константин Муравиев и на власт
идва правителство на Отечестве
ния фронт (ОФ), начело с Кимон
Георгиев. ОФ завзема властта в
България с помощта на
поддържащи го формирования
на Българската армия, както и с
подкрепа на партизаните от
прокомунистическата Народоос
вободителна въстаническа
армия (НОВА). 
Константин Муравиев Кимон Георгиев
 Паметна плоча в Банкя за заседание на ОФ на 8
септември 1944 г., взело решение за завземане на
властта
• Страната сключва
примирие със
Съюзниците, като започва
участие на тяхна страна във
Втората световна война.
След това важно събитие
България попада
в съветската сфера на
влияние и настъпва
мащабна политическа,
икономическа и социална
промяна в обществото.
 Организационна
подготовка
• С организацията на преврата са ангажирани младши
офицери, командващи малки подразделения в района на
София. Най-важна роля изиграва Прожекторната група към
противовъздушната отбрана на София, командвана от капитан
Димитър Попов и с щаб на Слатинския редут. Другите
ангажирани поделения са Пионерно-щурмова дружина
от Първи инженерен полк, разположена в Панчарево и
командвана от майор Борис Матеев, Камионната дружина в
същия полк на поручик Димитър Соколов, Учебната рота
на Военното училище на капитан Веселин Вълков,
разположената в Говедарци, Возима противовъздушна
батарея на подпоручик Владимир Ванков и Пионерно-
щурмовата дружина на Главното командване, разположена
в Мало Бучино и командвана от майор Александър Димов.
Важна роля изиграват и капитан Димитър Томов и
капитан Георги Стоименов, които са дежурен по министерство
и дежурен по генералния щаб в сградата на Министерството
на войната.
Първи инженерен полк
Партизанка чете прокламация пред партизани и войници, Кочериново, 9
септември 1944 г.
Последствия
Комунистически терор
• Деветосептемврийският преврат е последван от
вълна на насилие, извършвано главно от
комунистически групи срещу политически или
лични противници. В края на септември и началото
на октомври са екзекутирани цели групи от хора,
обикновено избивани нощем на места извън
селищата. Тези масови беззакония продължават
няколко месеца и са постепенно поставени под
Присъда на Първи състав на
контрол от властите със създаването на т.нар. Народния съд в София на
Народен съд в края на годината. Според различни регентите, царските
оценки броят на убитите и безследно изчезналите съветници и министрите от
през този период е между 5 и 40 хиляди души. кабинетите на Богдан Филов,
Добри Божилов, Иван
Багрянов и Константин
Муравиев.
 • След 9 септември българската армия е
включена в състава на III Украински фронт.
При участието си в настъплението срещу
Война срещу немската армия българската армия дава 12
587 убити и голям брой ранени. Като
Германия съюзник на Германия и член на Тристранния
пакт, България не получава статут на
съвоюваща страна. Въпреки това,
победителите отчитат положително факта,
че България е обявила война на Германия и
е участвала във военните действия със свои
войници – така например
съгласно Парижкия мирен договор на
България е отсъдено да плати не пълната
сума на репарациите, а по-ниска.
Установява • Обявените в нощта на преврата намерения на
новото правителство за възстановяване на
не на демократичния режим и Търновската конституция
тоталитарен така и не са реализирани. През следващите няколко
години в страната се създава фасадна демокрация,
режим предхождаща окончателното утвърждаване
на тоталитаризма. Непосредствено след преврата
от 1944 г., някои от ограничителните закони на
предходния режим действително са премахнати, но
управлението в разрез с конституцията продължава,
а партиите извън управляващата коалиция не са
легализирани.
Благодаря за
вниманието.