Берлинска стена

1. Какво е Берлинската стена?

Берлинската стена (на немски: Berliner Mauer) служи за
граница между ГДР и Западен Берлин от 13
август 1961 до 9 ноември 1989 г. Разделя западната
част на град Берлин от цялата територия на ГДР и от
източната част на града. Берлинската стена е един от
най-известните символи на Студената война.
2. Построяване на Берлинската стена
След Втората световна Берлин е разделен на 4
окупационни зони между победителките СССР,
Великобритания, САЩ, Франция. Трите западни зони са
контролирани от окупационните власти на
Великобритания, Франция и САЩ. Източните
окупационни зони са управлявани от съветските войски,
а в последствие тази зона става и столица на ГДР. На
13 август 1961 г. взаимоотношенията между САЩ и
СССР се влушават, заради отсъствието на физическа
преграда между окупационните зони, което позволява
масово преминаване на граждани от Източен Берлин
във Федерална Република Германия. На тази дата
започва строенето на Берлинската стена. Германския
политик Валтер Улбрихт подписва заповедта за
изграждането ѝ. Това нарушение на следвоенното
споразумение държавите победителки имат равни
права относно до управлението на Берлин.
Сроителсвото и преобурудването на стената започва
през 1861 и продължава 14 години. Цялата стена е била
дълга 155 километра и се е състояла от 45 хиляди
бетонни блока с големина 3,6 на 1,5 метра със заоблен
връх за да предотврати бягства. Въпреки това около 5
хиляди човека успяват да избягат. Най-известни такива
случаи са: полет с делтаплан, промушване между
прозорци на съседни апартаменти и бягство през
тунели.
3. Падане на Берлинската стена
На 23 август 1989г. Унгария отменя ограниченията на
границата си с Австрия, което позволява на голям брой
бежанци от ГДР да се възползват и да избягат. През
септемрви 1989г. лидерът на ГДР Ерих Хонкер(орден
„Ленин“; орден „Георги Димитров“; „Герой на съветския
съюз и Октомврийска революция“) подава оставка. На 9
септември от министър председателят на
правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски
е отменено ограничението за излизане от ГДР. Голям
брой жители на източен Берлин нахлуват в западен.
Гражданите започват да събарят и демонтират стената.
Към днешна дата има запазени части от нея в района
Потсдамер Плац близко до река Шпрее и на Бернауер
Щрасе.
4. Културен аспект
Въпреки че източната страна на Берлинската стена до
самия край остава символ на отчуждението, на запад тя
се превръща в платно за много художници както
професионалисти, така и аматьори. През 1989г. стената
се превръща в километрична изложба на графити. След
разрушаването на стената фрагменти от нея се
превръщат в обект на търговия. Много от фрагментите
са купени от компании от САЩ, като например
Майкрософт, ЦРУ и др. На 16 май 2006 г. на София е
дарен сегмент от стената, поставен до Мемориала на
жертвите на тоталитаризма.
 Студена война
1. Студената война
Студената война е термин, с който се означава
продължителното напрежение и борба между Източния
блок (Румъния, Чехословакия, България, ГДР, Полша и
Унгария) ,начело със Съвесткия съюз, и Западния блок
доминиран от НАТО и САЩ, започнало след Втората
световна война и продължило до разпадането на СССР
в края на декември 1991г. Това съперничество не води
до мащабни преки боеве между блоковете. Така се
популяризира терминът „студена война“ от
американския политолог Бърнард Барух. Въпреки това,
борбата между двете суперсили, които защитават
различен подход по отношение на икономиката,
политиката и т.н. – социалистическите страни от
Източния блок срещу капиталистическите страни от
Западния блок. Успоредно с двете суперсили се
събират различни страни, които поддържат едната или
другата позиция – на страната на САЩ застават няколко
страни от Западна Европа, включително Франция,
Великобритания и други, които заедно учредяват
Организацията на Северноатлантическия договор
НАТО(1949).На страната на Съветския съюз са
страните от Източна Европа, които са под контрола на
Съветския съюз, включително Унгария, Чехословакия,
Полша, България и други, които формират Варшавския
договор. Противопоставянето или „студената война“
между двата лагера е придружено с взаимни
подозрения, конкуренция за власт, сила и военни
заплахи, икономически натиск, селективна помощ,
дипломатически маневри, пропаганда, убийства,
ограничени военни операции и пълномащабни войни.
Основните действащи лица в конфликта са
разузнавателните служби като ЦРУ и КГБ. Продължава
от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991.

2. Начало
Началото на Студената война обикновено се свързва
с речта на Чърчил от 5 март 1946 г. в университета в
американския град Фултън. В присъствието на Труман
бившият министър-председател призовава Запада към
единство срещу съветската заплаха, срещу сянката,
спуснала се върху добре осветената от победата във
войната сцена:
„От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика върху к
онтинента падна желязна завеса. Зад тази линия се
намират всички столици на старите държави
в Централна и Източнa Европа.“ Варшава, Берлин,
Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София,
всичките тези знаменити градове, продължава Чърчил,
се намират в съветската сфера, подложени са не само
на съветско влияние, но и на все по-пълен контрол
от Москва. „Комунистическите партии, които бяха
твърде слаби във всичките тези държави от Източна
Европа, получиха превъзходство и власт, която много
надминава тяхното значение, и те навсякъде се стремят
да упражняват тоталитарен контрол. Почти навсякъде
се инсталират полицейски режими и, с изключение
на Чехословакия, там няма истинска демокрация.“ По
време на Студената война са създадени два
противостоящи военно-политически съюза НАТО (през
1949 г.) и Варшавски договор (през 1955 г.). Студената
война не е нормален военен конфликт; САЩ и СССР
никога не са воювали. Те обаче често са подкрепяли
различни воюващи страни. Сблъсъкът на двете сили се
проявява в най-странни ситуации – като Световното
първенство по шахмат например.
Въпреки това Студената война е политически, военен,
медиен конфликт, който оказва огромно влияние върху
живота на хиляди невинни граждани. Това е борба
между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов
световен ред между две противоположни системи

3. Демокрация и тоталитаризъм
А) демократично управление
Всеки гражданин има право да избира и да бъде избран
чрез свободни избори, в условията на многопартийна
система. Съществува разделение на властите:
законодателна, изпълнителна и съдебна. Гарантирани
са основните човешки права и свободи на словото,
печата, сдруженията, вероизповеданията,
придвижването, както и правото на частна
собстевеност, защита на личността и други.
Б) Тоталитарно управление
Това управление е първа противоположност на
демократичното. Появява се за първи път межу ПСВ и
ВСВ и този модел е наложен на всички държави от
Източния блок. При тоталитаризма една партия
остановява пълен контрол върху политическия живот,
като унищожава опозицията и налага своята идеология
чрез медиите. Тя прониква във всички държавни
институции и изгражда нови, премахва разделението на
властите. Така партията се слива с държавата и
изгражда култ кум личността на своя вожд.
Тоталитарното управление поддържа властта си чрез
физически и психически терор, като потъпква всички
граждански права и свободи. Налага пълен контрол
дори върху личния живот на хората. Партията
монополизира и икономиката, променя и социалната
структура на обществото.
 4. Край на студената война
Студената война приключва с разпадането на Източния
блок през 1989-1991г. Бившите комунистически държави
трябва да поемат по пътя на приобщаване към
свободния и демократичен свят. Бившите
социалистически дръжави постепенно се приспособяват
към към новите условия, определени от военния съюз
на Северноаталнтическия договор (НАТО) и от ЕС,
който постепенно постига интеграция на своите
държави членки в различни сфери от живота.

5. СССР – „Цар бомба“

На 30 октомври 1961 г. Съветският съюз провежда опит
с най-мощното ядрено оръжие, създавано в историята
на човечеството. „Цар Бомба“ има 10 пъти по-голяма
мощ от всички боеприпаси, изстреляни по време на
Втората световна война взети заедно. Оригиналният
замисъл на теста е да покаже на света и най-вече на
САЩ, че СССР има капацитет за създаване на подобни
оръжия. Събитието обаче води до неочакван обрат за
бъдещето на ядрените експерименти. „Цар Бомба“ е
водородна бомба, известна още като термоядрено
оръжие, която често се описва като по-усъвършенстван
вариант на атомната бомба. Докато в повечето случаи
атомните бомби са или уранови, или плутониеви,
водородните бомби, съдържат допълнителни
водородни изотопи, наречени деутерий и
тритий.Реакцията, която предизвиква експлозията, също
е от различен вид. На 30 октомври 1961 г. самолет
Туполев Ту-95 излита от летище „Оленя“ на полуостров
Кола. Въпреки че е най-големият самолет в СССР, той
преминава през серия от сериозни подобрения, които
да помогнат за пренасянето на тежкия товар. Въпреки
всички усилия бомбата не се побира вътре в самолета и
е прикрепена към долната част на корпуса му. За да
отрази топлината от взрива, цялата летателна машина
е боядисана в бяло.Пилотът майор Андрей Дурновцев
се издига на височина от 10 км над земята и се насочва
към протока Маточкин шар на остров Нова земя. В
мисията участва и още един самолет –
бомбардировачът Ту-16, от който трябва да се заснеме
експлозията.„Цар Бомба“ е хвърлена над архипелага
Нова земя. За да имат време самолетите да се
отдалечат на безопасно разстояние, бомбата е
снабдена с парашут, който да забави падането и да
гарантира, че тя ще избухне на 4 000 метра височина.
Въпреки всички предпазни мерки около 50% от екипажа
губи живота си. В 11:32 московско време бомбата е
детонирана. От експлозията се образува огнено кълбо,
което е широко около 8 км, а светлината от взрива се
вижда на около 1 000 км разстояние. Всички сгради на
55 км от точката на детонация са напълно разрушени.
Прозорците на стотици километри отстояние са
изпотрошени. Ударната вълна, генерира от взрива,
прави три обиколки около Земята. Тя предизвиква
падане от около 1 000 метра на самолета Ту-95, но
пилотът успява да овладее ситуацията и да извърши
успешно кацане. Експлозията генерира приблизително
57 000 килотона енергия. За сравнение бомбите
хвърлени над Хирошима и Нагасаки генерират
съответно 15 и 21 килотона. Най-мощното оръжие,
тествано от САЩ, е с мощност 15 000 килотона. След
детонирането на „Цар Бомба“ през 1961 г. ядрените
опити продължават, а Никита Хрушчов издава заповед
за провеждането на нов опит с подобна бомба само
месеци по-късно. През 1962 г. ядрените опити достигат
пика си, като в рамките на 12 месеца са извършени 79
ядрени детонации. В същото време тестове, извършени
в атмосферата, също се увеличават. През 1963 г. САЩ,
Обединеното кралство и Съветският съюз подписват
Договор за частична забрана на ядрените опити. С него
се забраняват тестовете в атмосферата, космоса и под
вода. По-късно договорът се отваря и за други страни.
От този момент нататък ядрените тестове се извършват
само под земята.СССР извършва последния си ядрен
опит през 1990 г., а САЩ през 1992 г. Четири години по-
късно е сключен цялостен договор за забрана на
ядрените оръжия във всяка среда.