,,Ядрената ера” - революция в

световната дипломация 1945 - 1989

Увод
Основите на ядрената епоха биват поставени с началото на развитието на
теорията на атомното ядро: откриването на изотопите, теорията на
относителността на Айнщайн , ядрения модел на Ръдърфорд , но най – вече с
откриването на неутрона и разпадането на атома.Тази теория създава
предпоставки за едно епохиално откритие – верижната реакция в
разпадането на атомните ядра и освобождаване на неизмерима енергия.
През 1942г., с пускането на първия атомен реактор от Ферми и неговите
сътрудници се утвърждава като едно от главните направления в научно-
техническата революция.
С въвеждането на тези нови революционни открития в човешката история
се бележи началото ,от една страна , на една нова епоха, с невиждан до този
момент научно-технически прогрес , но от друга на глобален страх и пагубни
последици от ядрените оръжия .

1.Атомна бомбардировка на Хирошима и Нагасаки.

През последните етапи на Втората световна война през 1945 г. САЩ провежда
ядрени атаки над японските градове Хирошима и Нагасаки.На 6 август 1945 г.
САЩ взривяват над японския град Хирошимапървата атомна бомба, а на 9
август това е повторено над градНагасаки. Бомбардировката идва след отказа
на Япония да приемеултиматума на Антихитлеристката коалиция, отправен
насрещата в Потсдам (26 юли). Шест дни по-късно Японияпрекратява бойните
действия, а окончателно капитулира на 2септември 1945 (официалният край
на Втората световна война). Според по-нови проучвания,
прибомбардировката загиват между 90 000 и 140 000 от общо 310 000
жители.На 9 август, след отхвърлянето и на втория американски ултиматумот
Япония, е хвърлена атомна бомба над Нагасаки. Според по-новиизчисления,
между 60 000 и 80 000 са загиналите при взрива от общо250 000 жители на
града. Същият ден СССР обявява война на Япониясъгласно споразумението
със Съюзниците и Съветската армиянастъпва в Манджурия. На 15 август 1945
г. Япония обявява своятакапитулация.И до ден днешен тека спорове за това,
дали атомнитебомбардировки, които са поразили най-вече цивилни, са
ималистратегическо значение за по-бързия край на войната.
Основавайки се на жертвите от предходните тихоокеански кампании,
американските командири изчисляват, че между 50 000 и 500 000
американски войници ще загинат и поне 600 000 – 1 000 000 други ще бъдат
ранени при нахлуване на главните японски острови. Американският
президент Хари Труман осъзнава, че не може да си позволи такъв брой на
жертвите.

2.Пътят на СССР към ядрените оръжия

Веднага след атомните бомбардировки на Япония, статутът на атомните
оръжия не е ясен в международните и военните отношения. Вероятно, САЩ
са се надявали ядреното оръжие да накара Съветския съюз да премести
наземните си войски от Източна Европа и да принуди Сталин да прави
отстъпки. Под управлението на Сталин, СССР следва своите собствени атомни
възможности чрез комбинация от научни изследвания и шпионаж на
американската програма. Съветите вярват, че американците, със своя
ограничен ядрен арсенал, не биха се спуснали в нова война, а американците
не са убедени, че ще предотвратят съветско поглъщане на Европа, въпреки
ядреното си превъзходство.
В САЩ пълномощието за разработване и производство на ядрени оръжия е
отнето от военните и е поставено под гражданския контрол на Комисията по
атомна енергия на САЩ. Това решение е отражение на разбирането, че
ядрените оръжия представляват нов риск и предимство, които са отделни от
всяка военна технология по това време. По това време САЩ поддържа
стратегическа сила от бомбардировачи B-36 Peacemaker. Те считат, че
заплахата от ядрена война би възпряла всякакъв удар срещу САЩ.

2.1 СССР , САЩ и Западна Европа като ядрени сили

На 29 август 1949 г. Съветския съюз тества първото си ядрено оръжие, РДС-1,
на полигона Семипалатинск в Казахската ССР. Американските учени от
проекта „Манхатън“ вече са предупредили, че след известно време СССР със
сигурност ще разработи ядрен потенциал самостоятелно. Въпреки това,
ефектът от военното планиране в САЩ е драматично, най-вече защото
американските военни стратези не очакват съветите да „наваксат“ толкова
бързо. Уви, по това време те още не са открили мащабния съветски ядрен
шпионаж в Лос Аламос, най-значимият от който е провеждан от теоретичния
физик Клаус Фукс. Първата съветска бомба притежава известни сходство с
„Дебелака“ на американците. През същата година САЩ изготвя план за
отговор на евентуална ядрена война със СССР в т.нар. операция
„Дропшот“.Със счупването на монопола над ядрената технология, световното
ядрено разпространение се ускорява. Великобритания тества първата си
атомна бомба през 1952 г. и бива последвана от Франция през 1960 г. и от
Китай през 1964 г. Макар много по-малки от арсеналите на САЩ и СССР,
ядрените резерви на Западна Европа са фактор при стратегическото
планиране по време на Студената война. Свръхсекретен документ на
Британските ВВС, изготвен за правителството на Великобритания през 1959 г.,
оценява, че британските атомни бомбардировачи са способни да унищожат
ключови градове и военни цели в Съветския съюз с приблизително 16
милиона жертви.

3. Ядрената надпревара през 50-те години на ХХ век

Макар СССР да имат ядрено оръжие в зората на Студената война, САЩ все
още имат превъзходство по отношение на бомбардировачи и въоръжение.
По това време САЩ има възможност за бомбардиране на СССР, докато
Съветският съюз би се затруднил при евентуално бомбардиране на
САЩ.Широкото въвеждане на реактивни прехващачи, обаче, намалява
ефективността на американските бомбардировачи. През 1949 г. Къртис
Лемей поема управлението над Стратегическото командване на
американските ВВС и създава програма за обновяване на флота от
бомбардировачи към такъв, съставен само от реактивни самолети. В
началото на 1950-те години са въведени бомбардировачите Боинг B-47 и
Боинг B-52, предоставяйки възможността за бомбардиране на СССР по-лесно.
Преди разработването на способна стратегическа ракетна войска в СССР,
голяма част от военните доктрини на западните държави се върти около
използването на голям брой малки ядрени оръжия с тактическа роля.
Американския генерал Дъглас Макартър е уволнен от Хари Труман, отчасти
защото той упорито изисква пълномощно да използва ядрено оръжие по
свое усмотрение срещу Китай по време на Корейската война. Мао Дзъдун,
комунистическият вожд на Китай, си дава вид на приветстват ядрена война с
капиталистите, тъй като тя би унищожила това, което той нарича
„империалистична“ система.
САЩ и СССР провеждат стотици ядрени опити. Невадският ядрен полигон в
САЩ (на снимката) е използван по време на Корейската война с цел
войниците да се запознаят с провеждането на действия около ядрени
детонации, докато Корейската война изглежда, че се разраства.
През лятото на 1951 г. започва проект с участието на анализатори като Робърт
Кристи, който проучва защитата на Западна Европа от съветско нападение.
Разработването на тактическо ядрено оръжие се счита за начин да се
придаде качествено преимущество на западните сили над съветското
числено превъзходство при конвенционалните оръжия.
Няколко опасения относно нарастващите умения на съветските стратегически
сили се появяват през 1950-те години. Отбранителният отговор на САЩ е да
разгърнат сравнително силна многослойна защита, съставена от прехващачи
и ракети земя-въздух близо до големите градове. Уви, това е малък отговор в
сравнение със съставянето на огромен флот от ядрени бомбардировачи.
Основната ядрена стратегия е масивно проникване в СССР, тъй като голямата
му площ е трудна за защита.
Тази логика вкоренява в американската ядрена доктрина и се задържа в по-
голямата част на Студената война. Докато американските стратегически
ядрени войски могат да разбият съветските такива, съветски превантивен
удар би могъл да бъде отблъснат. Освен това, Съветският съюз не може да си
позволи построяването на голяма противосила, тъй като икономическата
продукция на САЩ е много по-голямата от тази на съветите.
Съветската ядрена доктрина, обаче, е различна от американската такава.
Съветските военни стратези считат, че биха могли да спечелят потенциална
ядрена война. Те очакват мащабна ядрен война, последвана от
конвенционална война, която от своя страна би включвала широко
използване на тактически ядрени оръжия. В съответствие с доктрината си,
Съветският съюз провежда мащабни военни учения за изследване на
възможността за отбранителна и офанзивна война по време на ядрена война.
Тоцките военни учения включват детонацията на атомна бомба около двойно
по-мощна от тази в Нагасаки и армия от около 45 000 войници, маневрираща
около хипоцентъра веднага след взрива. Ученията са проведени на 14
септември 1954 г. под командването на маршал Георгий Жуков северно от
село Тоцкое в Оренбургска област.
Революция при ядрените стратегии настъпва чрез въвеждането на
междуконтинентални балистични ракети (МКБР), които Съветският съюз
първи тества успешно през август 1957 г. За да достави бойната глава до
мишената, ракетата е много по-бърза и по-ефективна от бомбардировач и се
радва на високи нива на оцеляване, поради голямата трудност за прехващане
на МКБР (благодарение на голямата им височина и висока скорост). СССР по
това време не може да постигне ядрено равенство със САЩ по чиста бройка
на ядрените глави.
Американските военни дават на ракетните програми най-висок национален
приоритет и няколко разузнавателни самолети и спътници са проектирани и
въведени, за да се следи напредъка на СССР. Първоначалните МКБР и
бомбардировачи са относително неточни, което води до идеята за удари по
съответстваща стойност – нападения директно върху вражеското население,
което теоретично би довело до понижение на вражеската воля за бой. По
време на Студената война СССР инвестира в инфраструктура за гражданска
защита като големи противоядрени бункери и дългосрочни хранителни
запаси. В сравнение, в САЩ са въведени по-маломащабни програми за
гражданска защита през 1950-те години, в които училищата и други
обществени сгради разполага с мазета с дълготрайна храна, вода, аптечки и
дозиметри и Гайгерови броячи. На много места е даден статут на ядрени
убежища. Въведени са две амплитудно-модулирани радиочестоти (640 и
1240 kHz) за информиране на обществото в случай на ядрена заплаха.
В книгата си от 1957 г. „Ядрени оръжия и външна политика“ Хенри
Кисинджър обявява противоречивата си гледна точка, че кое да е ядрено
оръжие под 500 килотона, взривено в атмосферата, би било по-решаващо и
по-малко смъртоносно, отколкото продължителна конвенционална война.

4. Ядрената криза през 60-те години

През 1960 г. САЩ разработва първия си Единен интегриран оперативен план,
поредица от възможности за насочване, и описва процедурите си по
изстрелване и насочване на ядрени оръжия. През същата година е пусната и
алармената системата за ракетна защита MIDAS, американска система от 12
сателитна за ранно предупреждение, които предоставят ограничени
сведения за съветски изстрелвания на МКБР между 1960 и 1966 г. Системата
за ранно предупреждение за балистични ракети е завършена през 1964 г.

4.1 Карибска криза

Карибската криза е най-острата международна криза по време на
Студената война, възникнала в отношенията между СССР и САЩ във връзка с
построяването на съветски установки за изстрелване на балистични ракети в
Куба.
Кризата започва на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване
информира американския президент Джон Кенеди за наличието на стартови
площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва 13 дни по-късно
на 28 октомври 1962 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че
инсталациите ще бъдат демонтирани.
Кубинската криза се смята за момента, когато Студената война е най-близо
до прерастването ѝ в ядрена война. Руснаците я наричат „Карибска криза“,
американците – „Кубинска ракетна криза“, а кубинците – „Октомврийска
криза“.
Сложна и обезпокоителна ситуация възниква през 1962 г. в т.нар. Карибска
криза. Съветският съюз установява балистични ракети със среден обсег на
140 km от САЩ, вероятно като пряк отговор на американското дислоциране
на ракети Юпитер в Турция. След интензивни преговори, СССР премахва
ракетите от Куба и решава да основе масивна програма за създаване на
оръжия. В замяна, САЩ разглобява ракетните си площадки в Турция, макар
това да се прави под тайна и да бива разкрито пред обществото едва след
две десетилетия. Никита Хрушчов дори не разкрива тази част от
споразумението, когато бива атакуван от политически противници за
неправилното подхващане на кризата. Забавената комуникация по време на
кризата води до създаването на гореща телефонна линия между Москва и
Вашингтон с цел установяване на пряка комуникация между двете ядрени
сили.
Към края на 1960-те години броят на МКБР и ядрените глави е толкова
голям и в двете държави, че се вярва, че САЩ и СССР са способни напълно да
унищожат инфраструктурата и голяма част от населението на другата страна.
Така, според някои теоретици на игрите, се създава системата за баланс на
силите взаимно гарантирано унищожение (на английски: mutually assured
destruction – MAD). Смята се, че мащабна ядрена война между двете сили
няма да доведе до пълен победител, като в най-добрия случай едната от
страните би постигнала пирова победа. Следователно, двете страни се
сдържат от започването на пряка конфронтация, като вместо това се впускат в
посреднически войни с малък интензитет.
През това десетилетие Китай започва строи подземна инфраструктура за
защита от ядрена атака след Съветско-китайското разцепване.

4.2 Първи опити за разведряване 70-те години

САЛТ или преговори за ограничаване на стратегическото въоръжение са 2
серии от дипломатически преговори и сключени договори (САЛТ-1 и САЛТ-2)
между САЩ и СССР, суперсилите на студената война, по въпросите на
стратегическото въоръжение.
Ограничаването на стратегическите въоръжения е един от ключовите
принципи и насоки в световната геополитика, чиято цел е да поддържа
определен количествен лимит на най-разрушителните оръжия, с които
разполагат най-големите държави в света. Създаването и поддържането на
подобни лимити си поставя за цел заздравянето на международната
безопасност и предотвратяването на различни видове военни заплахи, които
могат да засегнат огромни територии от планетата и значителна част от
населението.
Надпреварата във въоръжаването между СССР и САЩ след Втората световна
война обхваща всички сфери на отбраната и въоръжението. Стратегическите
въоръжения, обаче, бележат нов, решителен етап в развитието на тази
надпревара като за първи път в историята на човечеството се поставя под
заплаха самото съществуване на цивилизацията като цяло.
САЛТ1 замразява количеството на стратегическите балистични ракетни
установки на настоящите им нива, и задължава страните да прибавят нови
подводници с възможност за изстрелване на балистични ракети, само ако
същото количество междуконтинентални балистични ракети (МКБР) са били
унищожени.
Преговорите започват в Хелзинки, Финландия, през 1969 г. САЛТ-1 води до
подписването на споразумението за противоракетна отбрана и временно
споразумение между суперсилите и приключват на 26 май 1972 г., когато в
Москва Ричард Никсън и Леонид Брежнев подписват Споразумението за
противоракетна отбрана и Временно споразумение между САЩ и СССР за
мерки за намаляване на стратегическите настъпателни въоръжения.
САЛТ 2 са серия преговори между САЩ и СССР от 1977 до 1979 г., които имат
за цел да ограничат производството на стратегическо ядрено въоръжение. Те
са продължение на прогреса, постигнат по време на преговорите САЛТ 1.
Половин година след подписването му договорът не е ратифициран от Сената
на САЩ заради нахлуването на съветските войски в Афганистан и откриването
на бойна бригада на Съветската армия в Куба през септември.
Преговорите продължават под нова форма – СТАРТ и договора за спиране на
ядрените изпитания.

5. Нови ядрени сили

Израел отговаря на арабското нападение във Войната от Йом Кипур на 6
октомври 1973 г. като събира 13 ядрени оръжия в тунел под пустинята Негев,
когато сирийски танкове вилнеят из Голанските възвишения. На 8 октомври
1973 г. израелският министър-председател Голда Меир упълномощава
министъра на отбраната Моше Даян да активира 13-те израелски ядрени
бойни глави и да ги разпредели на единици от израелските ВВС с цел да
бъдат използвани, ако Израел започва да бъде изгубван.
На 24 октомври 1973 г., докато американският президент Ричърд Никсън е
зает с Уотъргейтския скандал, Хенри Кисинджър нарежда ниво 3 по DEFCON,
подготвяйки американските ядрени бомбардировачи B-52 за война.
Докладите на разузнаването сочат, че СССР се подготвя да защити Египет във
войната от Йом Кипур с Израел. Става ясно, че ако Израел би използвал
ядрено оръжие срещу Египет или Сирия, тогава Съветския съюз би отвърнал
на Израел, като тогава САЩ биха се принудили да помогнат на Израел,
вероятно ескалирайки до ядрена война.
На 18 май 1974 г. Индия провежда първия си ядрен опит в Похран в
северозападната част на страната. Операцията е наименувана „Усмихнатия
Буда“, а Индия съобщава, че това е „мирен ядрен взрив“.
ЮАР разработва ядрено оръжие към края на 1970-те и началото на 1980-те
години. То е активно за кратък период, преди да бъде разглобено в началото
на 1990-те години.

5.1 Напрежението между Съюза и НАТО

Към края на 1970-те години хората в САЩ и СССР, както и в останалия свят,
живеят с идеята за взаимно гарантирано унищожение в продължение на
около десетилетие и тя се вкоренява в психиката на популярната култура на
тези страни.
Съветската система за ранно предупреждение „Дъга“ заработва през 1976 г.
Изключително силното радиопредаване, нужно за работата на системата,
води да нарушаването на много граждански предавания на къси вълни, което
ѝ придава прозвището „Руски кълвач“.
Идеята, че който да е ядрен конфликт в крайна сметка ще ескалира
представлява предизвикателство за военните стратези. Тази задача е особено
тежка за САЩ и съюзниците им от НАТО. До 1970-те години се вярва, че
евентуално съветско нахлуване с танкове в Западна Европа бързо ще смаже
конвенционалните сили на НАТО, което би принудило Западът да използва
тактически ядрени оръжия. Уви, след това би било силно вероятно да
последва глобална ядрена война. Съветският блок симулира ядрена война
между НАТО и Варшавския договор в свръхсекретно военно учение през 1979
г., наречено „Седем дни до река Рейн“.

6. 80 – те години на XX век
Към края на 1970-те години и особено в началото на 1980-те години по
времето на Роналд Рейгън САЩ се заема с подсилване на военната си
мощ.Инициатива за стратегическа отбрана е дългосрочна програма, обявена
от президента на САЩ Роналд Рейгън на 23 март 1983 г.Основната ѝ цел е
чрез научноизследователски и конструкторски разработки да се разработи
мащабна система за Противоракетна отбрана (ПРО) с елементи на
космическо базиране, която да предотвратява или ограничава възможното
поразяване на наземни и морски цели от Космоса. Системата е предвидена
да прихваща съветски ракети по време на Студената война.Крайната цел на
проекта е завоюване на господство в Космоса, създаване на противоракетен
щит за САЩ, който да покрива надеждно цялата територия на Северна
Америка чрез разполагането на няколко ешелона ударни космически
оръжия, способни да прихващат и унищожават балистични ракети и техните
бойни глави по време на всички стадии на полета.
Голяма промяна в ядрената доктрина е разработването на ядрени
балистични ракети, изстрелвани от подводници. Това се приветства от много
военни теоретици като оръжие, което ще направи ядрената война по-слабо
вероятна. Този тип ядрени оръжия могат да се придвижват незабелязано
практически навсякъде по света, което предоставя на дадена държава
възможността за „втори удар“, след като е поел първоначален удар.Това
увеличава вероятността за изненадващ първи удар за едната страна и
позволява извеждането от строя на командването на страната под прицел,
преди да бъде нареден какъвто и да е противоудар. Това затвърждава
мнението, че ядрената война е възможно да бъде спечелена, което води не
само до повишено напрежение, но и до драстично увеличаване на военния
бюджет. Подводниците и ракетните им системи са много скъпи и една
напълно въоръжена ядрена подводница може да струва повече от БНП на
развиваща се страна. Най-големите разходи, обаче, са по морските и
наземните противоподводни отбранителни системи и така военните разходи
нарастват изключително много.

6.1 ,,СТАРТ”
СТАРТ – (Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия)
е договор между САЩ и СССР, респективно Русия, за съвместно, постепенно
намаляване / редуциране на стратегическите носители на ядрени оръжия.
Преговорите за този договор относно намаляването на стратегичските ядрени
оръжия са известни под наименованието „START“.
СТАРТ 1 - На 31 юли 1991 г., 5 месеца преди разпадането на Съветския съюз,
се подписва от следващия президент Джордж Х. У. Буш и Михаил Горбачов.
Забавянето се поражда донякъде от парадоксалния факт, че разведряването
създава условия за по-лесен диалог, опасността от ядрена война намалява и
по този начин нуждата от подобни договорености също намалява.Договорът
води след себе си съответните последствия и за двете страни. СТАРТ се
придружава от някои важни едностранни официални политически
декларации. Една от тях е заявлението на Съветския съюз, че ще се счита
обвързан с този договор, доколкото САЩ спазват Договора за
противоракетна отбрана (ПРО) във вида, в който е бил подписан през 1972 г.
между двете страни и че всяко материално нарушение или отхвърляне на
договора за ПРО от страна на САЩ ще бъде основание за СССР да се оттегли
от СТАРТ.

СТАРТ 2 - Вторият основополагащ договор между САЩ и Русия,

характеризиращ отношенията между тях в областта на стратегическите
оръжия за периода 1990 – 1999 г. е Договорът СТАРТ II (3 януари 1993 г.),
подписан от Джордж Х. У. Буш от страна на САЩ и Борис Елцин от страна на
Руската Федерация на 3 януари 1993 г.Договорено е до 2003 година
съкращаването на ядрените глави на Русия и САЩ да стигнат 3000 до
максимално 3500 единици. Това трябва да бъде извършено до 1 януари 2003
г. Срокът може да се съкрати до 31 декември 2000 г., ако САЩ предоставят
достатъчно помощ за Русия, необходима за по-бързото демонтиране на
стратегическите ѝ нападателни оръжия. В същото време споразумението не
задължава страните да ликвидират действително демонтираните ядрени
глави, а и не ги ограничива в тяхното складиране.
СТАРТ 3 - Третият договор за Ограничаване на стратегическите нападателни
оръжия е договорен между САЩ и Русия и трябва драстично да намали
ядрените арсенали на двете страни. Началото на преговорите е поставено в
Хелзинки между президента на САЩ Бил Клинтън и президента на Русия
Борис Елцин през 1997 г. Преговорите по СТАРТ 3 трябва да започнат веднага
след като СТАРТ 2 бъде ратифициран от Руската Федерация. В крайна сметка
преговорите се провалят и договор не е подписан.В бъдеще Москва и
Вашингтон трябва да осигурят и прозрачност и при унищожаването на
материалите за производство на ядрени оръжия. Точно това е и слаба страна
на договореностите от Хелзинки, тъй като такова общо определение е в
полза на Москва, която не желае да прави усилия в полза на прозрачността
при редуцирането на броя на оръжията и материалите, използвани за ядрени
цели.На практика нищо от договореното в Хелзинки и на по-късен етап не се
осъществява поради множеството разногласия между САЩ и Русия по важни
параметри както на самия договор, така и на странични фактори – Русия се
противопоставя на източното разширение на НАТО и американските планове
за ракетна защита

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Сназванието „Студена“ в световната история е останала онази парадоксална
война, която едновременно била война във време на мир и мир по време на
война. Ядрените оръжия,с които се придобили много страни през този
пероид, са оръжия за масово поразяване и за разлика от конвенционалната
война, ядрената война довежда до унищожение за много по-кратко
време.Подобни действия могат да имат дългосрочно радиоактивно
въздействие , защото голям ядрен конфликт би довел до радиоактивно
замърсяване и ,, ядрена зима ‘’ , която може да продължи десетилетия или
векове и според някои учени да доведе до масов глад . През този период има
невиждан до сега напредък във физиката и химията в световен мащаб и също
така започват стъпки към намаляване на напрежението като се подписват
няколко договора, свързани с ограничаването на опитите с ядрени оръжия и
с тяхното неразпространение .Изградена е Гореща линия (директна
телефонна връзка между Кремъл и Белия дом). Това създава доверие между
двете страни и е предпоставка за процес на „размразяване“ или
„разведряване“ в руско-американските отношения. Резултатът е
провеждането на преговори за ограничение на стратегическите въоръжения
(САЛТ), както и на Конференция по сигурността и сътрудничеството в Европа в
Хелзинки на 1 август 1975 г., където е подписана декларация в защита на
човешките права .Целта е да се подобрят отношенията между държавите от
Съветския блок и Запада. От 1989 до 1991 г. една по една държавите сателити
на СССР отхвърлят старите комунистически правителства и те са заменени от
демократични, които в почти всички случаи (с изключение на Германия) са
съставени от пребоядисани кадри на бившите тоталитарни режими. Пада и
Берлинската стена – олицетворение на желязната завеса. Чехословакия,
Унгария и Полша заявяват, че ще оттеглят подкрепата си за Варшавския
договор и на среща в Прага неговото действие е прекратено от 1 юли 1991 г.
През целия този период от време всички тези договори и споразумения
между страните забавят и отхвърлят идеята за така очакваната Трета световна
война и това един от главнити позитиви на ядрената ера.

Източници :
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0_
%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B1%D1%81%D0%BA
%D0%B0_%- D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0
- https://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/739182/mod_resource/content/1/Chrono_1945-
1989_new.pdf
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%A2%D0%90%D0%A0%D0%A2
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%90%D0%9B%D0%A2
- Учебник по История и цивилизация за 10-ти клас; издателство:
„Просвета София“; издаден: 2001г.