Руско – турската война от 1877 – 1878 година и

Освобождението на България

- Цариградската конференция

А) роля на Априлското въстание

- оказва съдбовно въздействие върху развоя на Източната криза

- притиснати от общественото мнение (симпатизира на подвластните народи) – Великите

сили се договарят за организиране на международна конференция

- Цел: да изготви проекти за реформи в Турция

Б) Етапи на конференцията

- начало на декември 1876 г. европейските посланици в Цариград предварително обсъждат

различните аспекти на кризата

По българския въпрос – възприета идеята за две автономни области:

Източна Западна
Търново София
- 23 декември 1876 г. официално откриване на конференцията
- 23 декември 1876 г. султанът дарява поданиците си с конституция
- Заседанията продължават до подписването на общ протокол - Високата порта отказва
да го изпълни
Провал на Цариградската конференция

В) Лондонски протокол

- март 1877 г. представители на Великите сили се събират отново в Лондон

настоятелно искат от Портата да приеме решенията на Цариградската конференция
Новото предложение е отхвърлено

Г) Обявяване на войната

- 12 април 1877 г. създадена ситуация, Император Александър II подписва манифест за

обявяване на война на Турция

2. Подготовка на Русия за войната

А) действия на руската дипломация/дипломатическа подготовка

- Осигурява неутралитета на другите Велики сили в случай на война с Турция

 - Поема ангажимент да не създава голяма славянска държава на Балканите

- Преговори с Румъния - предоставя достъп на руската армия до Дунав, приема да участва

във войната

Б) Военна подготовка

- края на 1876 г. в Русия е обявена частична мобилизация

Разработен е план за бойни действия на Балканите и в Кавказ - два фронта

- Създаване на Българско опълчение (по настояване на емиграцията),
численост 10 000 души, командир – ген. Столетов
6 май 1877 г. опълченците получават бойното си знание (Самарското знаме – подарено
от жителите на гр. Самара)
Едномесечна подготовка
Присъединяват се към Дунавската армия

3. Ход на войната

А) Начало на войната

- 10 юни 1877 г. начало на сраженията на Балканите

- Действия в района на Северна Добруджа

цел: да заблудят турското командване за посоката на главния удар, да ограничат достъпа

на турския флот по р.Дунав

- 15 юни 1877 г. основните руски сили форсират р. Дунав при Свищов

Преодоляване на отбранителната линия по р. Дунав,

разделяне на руската армия на три отряда

Западен Преден Източен

Задача: да се насочи към Задача: трябва да настъпи Задача: да неутрализира
Видин към Търново, да овладее турските гарнизони в
старопланинските проходи, района на Шумен, Русе,
при необходимост да Силистра и Варта
заплаши Цариград
Главнокомандващ – ген.
Гурко

Б) Военни действия

- В първите дни - най-успешни са действията на Предния отряд

25 юни 1877 г. настъпва и освобождава Търново

 Към Стара планина – през Хаинбоазкия проход се озовава в подбалканския район
Овладява Шипченския проход
Освобождава Стара Загора

- Източния отряд

Настъпва към Русе

Превъзходство на турските части – не се сбъдват очакванията за бърз успех

- Западен отряд

Постига успех при Никопол

Открива се възможност за настъпление към Плевен
Осман паша прехвърля силите си от Видин в Плевен
юли 1877 г. – две неуспешни атаки на Плевен

- Високата порта прехвърля 40-хилядна армия в Тракия Сюлейман паша

- 19 юли 1877 г. напада Стара Загора

отбранява се само от 3500 руски войници и български опълченци
ожесточени боеве – превзета е, опожарена, населението е подложено на жестокости
- Насочва се към Шипка
отбранявана от 6500руснаци и българи
Боевете придобиват изключителен драматизъм – жертвоготовност на защитниците,
спрени са турските атаки
Решителни боеве – 9, 10 , 11 август
В критичния момент - ген. Радецки превежда подкрепление, помага да се задържи
Шипка

- Промяна в плановете на руското командване

Причина: сраженията за Шипка и затрудненията при Плевен
Август – септември 1877 г. руската армия отстъпва инициативата, внимание към Плевен
30 август 1877 г. Западният отряд предприема трета атака на Плевен (подкрепа от
румънски части), без резултат
Усилията се съсредоточават към : 1.обсадата на Плевен
2. отбраната на старопланинските проходи
- завладяване на Плевен
28 ноември 1877 г. Осман паша – опит да разкъса блокадата на Плевен, провал
Победа на руската армия – позволява да поднови настъпателните действия

Шипченският отряд разгромява лагера на Вейсел Паша

- Действия на Западния отряд ген.Гурко

Преодолява турската отбрана при Арабаконак
23 декември 1877 г. освобождава София
 4 януари 1878 г. влизат в Пловдив
8 януари 1878 г. пада Одрин

- Одринско примирие – януари 1878 година

Предложение на Високата порта – за да избегне пълната катастрофа, предлага
прекратяване на боевете
Настъпление на руската армия към Цариград – не среща сериозна съпротива, бързо
достига до предградията

- Сан-Стефански мирен договор – 19 февруари/3 март 1878 г.

Предварителен договор
Завършва войната

Турция признава независимостта на Сърбия и Румъния

Приема създаването на българско трибутарно княжество
Граници: съвпадат с признатите от Цариградската посланическа конференция етнически
граници на българската нация
Румъния получава Северна Добруджа
Сърбия – Нишко

Договорът отговаря на претенциите на всички балкански държави

За руската дипломация е ясно, че той няма реална стойност
Януари 1878 г. – Великобритания напомня на Русия, че мирът с Турция няма да бъде признат,
ако не бъде съгласуван с всички Велики сили

4.Берлински конгрес и договор

А Берлински конгрес

-пролетта на 1878 г. дипломатите на Великите сили се споразумяват за свикването на

международен конгрес

Цел: да изработи окончателния мирен договор

-1 юни – 1 юли 1878 г. Берлински конгрес

Българският въпрос заема централно място в неговата работа

Продължителни дискусии – границите, очертани в Сан Стефано са прекратени

Берлински договор:
Княжество България – Северна България и Софийския санджак оформят територията на
бъдещото трибутарно българско княжество
Източна Румелия - на юг от Стара планина се образува автономна провинция, която остава
под властта на султана
Македония, Беломорието и Одринска/Одринска Тракия – връщат се на Високата порта