Петко Рачов Славейков

1827-1859

■ Основоположник на българската литература

■ Патриот и революционер
■ Водач на църковна борба
■ Далновиден политически деец
■ Гениален самоук интелектуалец
■ Творецът!
 Биография
Петко Славейков е роден през 1827 г. във Велико
Търново в дома на Рачо Казанджията. Майка му
Пенка умира скоро след раждането му. Заради
убийство на турчин, дядо му Рачо Чехларя е
принуден да бяга в Търново, където се заселва.
Бащата на Петко, също Рачо е казанджия. Той е
слабо образован, но е с горд български дух. В
селото на майка си Вишовград, Петко вижда
славеи, които го впечатляват до толкова, че
променя фамилията си на Славейков.
 Младежки години
Славейков учи за монах, но прави това без съгласието на баща си, поради което този период не
продължава дълго. Тогава младият Славейков прочита „История славянобългарска”, която го
запалва по народното дело. Израз на това „запалване” е участието му в заговора за неуспешното
въстание на дядо Никола в родния му град през 1856 година.
Славейков се образова през целия си живот. Започва да учи в килийно училище, а по-късно в
Свищов. На 16 години започва да учителства. Откроява се любовта му към фолклора и
нетърпимостта към гръцкото владичество. По този повод написва ,,Прославило се Търново със
славни гръцки владици’’, в което Славейков остро ги напада. Преследван от гръцки владици,
възрожденецът обикаля почти цяла днешна Северна България, упражнявайки ,,занаята’’си на
даскал .Това изиграва своята положителна роля за запознаването с бита и езика в различни
краища в страната.
 Политическа дейност
1878-1895
■ След Освобождението Петко Славейков става един от
водачите на новообразуваната Либерална партия. Става
председател на Народното събрание през 1880;министър на
народното просвещение и министър на вътрешните работи в
павителството на Петко Каравелов
 Издава вестниците ,,Остен’’ ;,,Целокупна
България’’ , ,,Независимост’’ ;,,Търновска
конституция’’ ; ,,Истина’’; ,,Правда’’
 Петко Р. Славейков умира в София на 1 юли 1895 година
■ Паметта за Петко Славейков е свързана с три музея-в София,
Трявна, Велико Търново и с множество паметници
 Просветна и литературна дейност

Славейков е пионер на българската възрожденска литература и

публицистика. Първите му книги са издадени през 1852 година
 ,,Смесена китка‘‘ ,,Песнопойка‘‘ ,,Басненик‘‘
 Издава и първото българско детско списание ,,Пчелица‘‘ и женско
списание ,,Ружица‘‘
 Списание ,,Костурка‘‘ и ,,Читалище‘‘
 Вестници ,, Гайда‘‘ ; ,,Македония‘‘
 Славейков е и първият български автор на басни, превежда и
адаптира към българската действителност чужди автори. Автор е
и на първата готварска книга
 Пише поемата ,,Бойка войвода‘‘ под влияние на революционните
събития около Кримската война и много бунтовни песни
■ Издава два сборника с народни
песни; изследва българските
обичаи
■ Възстановява събраните си
пословици ,,Български притчи и
пословици и характерни думи‘‘

■ Пише исторически патриотични

песни- ,,Крумиада‘‘ ,,Кралев
Марко‘‘ ,,Самуилка‘‘
 Цариградски период

■ През 1864 година Славейков заминава за

Цариград. Той е поканен от Българското
библейско дружество да редактира
българския превод на Библията. Нейният
цялостен превод, известен като Славейковата
библия, е отпечатан в Цариград през 1871
година
■ Издава повече от 60 книги
■ Той е сред ръководителите на църковната
борба, а по-късно е учител в Българската
екзархия
 ,,Изворът на Белоногата‘‘

Като творец върхът на неговия гений е поемата,

чиято основа е народно предание. Тя е написана през
1873 година и самата чешма, на която е кръстено
призведението,съществува и се намира в
покрайнините на днешно Харманли.
Благодаря за вниманието!

Изготвил:Теодор Стоянов 9а