Учредителното събрание в Търново

Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още

преди възстановяването на българската държава през 1878 г. под влияние на
либералните идеи на модерния европейски свят. В началото на 1879 г. току-що
освободена България прави първите си стъпки като автономна държава. Учредителното
събрание, в което участват 229 депутати, избрани от гражданите, назначени
от Временното руско управление, поставя началото на парламентарния живот в
освободена България. Открито е от руския императорски комисар княз Александър
Дондуков-Корсаков. Депутатите  представляват всички вероизповедания в тогавашна
България, от всички райони и области, в които има българско население, включително
и извън границите на възобновената държава, както и всички основни съсловия на
обществото. На 10 февруари преди 140 г. в старинния град Търново е свикано първото
Народно събрание на новоосвободеното Княжество България, за да приеме основния
закон на държавата.
В изпълнение клаузите на предварителния Санстефански мирен договор и
на Берлинския договор от 1878 г., Учредителното българско народно събрание заседава
от 10 февруари до 16 април 1879 г. в старата българска столица Търново. То приема
Търновската конституция и иазбира София за столица. Рамката на бъдещото държавно
устройство е вече очертана в Берлин: автономно трибутарно княжество, намиращо се
под върховната власт на султана. Формата на държавно управление е посочена като
конституционна наследствена монархия, начело с княз. От 229-те депутати 117 са
избрани по звание (висши духовници и председатели на административни съвети
и съдилища), 88 са избрани от народа, 5 са представителите на учреждения и дружества
и 19 лица са назначени от княз Дондуков-Корсаков. Тези народни представители са
на Княжеството, само на една част на разпокъсаната от Берлинския конгрес българска
етническа територия. По същото време в Пловдив заседава Комисия от европейски
представители, която трябва да изработи основен закон за управление – Органически
устав за областта Източна Румелия, поставена под пряката политическа власт на
султана. Откъснатите българи в Северна Добруджа, оставените в робство
в Македония и Одринска Тракия нямат право на делегати. Значителна част от
избраните в Учредителното събрание депутати имат висше образование. Сред тях
преобладават представителите на интелигенцията – учители, лекари, адвокати,
публицисти. Две трети знаят френски език, а половината владеят и други езици.  63-ма
от делегатите са взели участие в различни форми на революционните борби
(революционни комитети, въоръжени чети и др.), а също и в Руско-турската война
(1877 – 1878 г.). Повече от половината от народните представители към момента на
учредяването на събранието заемат постове в администрацията на Временното руско
управление. За председател на Учредителното събрание единодушно е избран бившият
Български екзарх и митрополит на Видин - Антим I, а за подпредседатели – Петко
Каравелов и Тодор Икономов. В събранието има две неголеми идеологически ядра –
консерватори и либерали.
Консерваторите смятат, че българският народ не е подготвен за самостоятелен
политически живот, поради продължителното турско робство и затова трябва да се
изработи консервативна конституция, която да съсредоточава властта главно в ръцете
на княза и на правителството. Те искат избирателните права на народа да се ограничат
чрез въвеждането на имуществен и образователен ценз, а изборите да са двустепенни,
като на двадесет и пет хиляди души да се избира по един депутат. Консерваторите
предлагат на мястото на Държавния съвет от проекта за конституция да се въведе
Сенат, който да има твърде широки права и функции.
Либералите, реагират твърде остро на направените предложения, като Петко Каравелов
заявява, че комисията не е изпълнила задачата си. Той предлага събранието да отхвърли
рапорта и да пристъпи към непосредствено разглеждане на Органическия устав на
Княжеството. Мнозинството от депутатите подкрепят предложението му, след което
народните представители пристъпват към обсъждането на проекта за конституция член
по член. Приема се да има Обикновено и Велико Народно Събрание, а народните
представители да се избират, съответно по един за ОНС и по двама за ВНС на всеки
десет хиляди души. Решено е че избирател може да бъде всеки български гражданин
навършил 21 година, който не е лишен от граждански и политически права, а за
кандидат-депутатите е въведено изискването да са навършили 30 години и да са
грамотни.
Първите заседания на народните представители са неофициални и се провеждат в
църквата „Св. Никола“ в Търново преди откриването на Учредителното събрание. На
тях присъстват и дошлите 45 народни избраници от Македония, Източна Румелия
и Одринско. Основната точка на дебатите, е „общонародният въпрос“ (разделянето на
българските земи от Великите сили и организирането на протест срещу тази неправда).
Внушителна група от участниците е на мнение, че Учредителното събрание не трябва
да се открива, защото така българите официално ще признаят несправедливите клаузи
на Берлинския договор. Те се притесняват, че ако приемат Конституция на
Княжеството, това ще означава, че се отказват от идеята за обединение на всички
българи в една обща държава. Дебатите около необходимостта от обединение на
всички български територии продължават през цялата първа част от мандата на
събранието. Реалната работа по изработването на конституция започва едва през март.
Официалните заседания на Учредителното събрание продължават в най-
представителната сграда – бившия турски конак, построен през 1872 г. от Кольо
Фичето. В Учредителното събрание няма стенограф. Протоколите са писани на ръка –
на кирилица, с поправки и зачертавания. Воденето на протоколите се извършва от
секретари, избрани между депутатите.
Накрая конституцията на страната е представена на държавите подписали Берлинския
договор за одобрение. Турция се опитва да не допусне българският княз да
представлява България в отношенията и с чуждите държави по въпроси отнасящи се до
вътрешното управление, но не успява. Представителите на Русия и на западните
държави не подкрепят турските възражения и те остават без последствие.
Работата на Учредителното събрание приключва с приемането на Търновската
конституция и на избирателния закон за първото ОНС, като на 16 април 1879 г. то е
тържествено закрито от руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков. Още
докато депутатите работят, на 26 март 1879 г. се провеждат избори за ВНС.
Веднага след закриването на Учредителното събрание, в съответствие с новата
конституция е свикано Първото ВНС за да избере княз на страната. То работи от 17
април до 26 юни 1879 г., когато Александър Батенберг е избран за първия български
владетел от новата ни история.

Зорница Динкова, 9е, №11

10.01.2019г.