Professional Documents
Culture Documents
Робърт Киосаки - Богат татко, беден татко
Робърт Киосаки - Богат татко, беден татко
chitanka.info
Тази книга е посветена на всички родители по света.
ВЪВЕДЕНИЕ
НУЖДАТА
НАЙ-БОГАТИТЕ БИЗНЕСМЕНИ
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
(Имаме полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и
Пасиви на един ред. Има стрелка от Пасиви към Разходи и оттам към
нищото)
Работа Приходи
Разходи
Активи Пасиви
(Имаме вертикално полета Работа, Приходи (заплата), под тях
Разходи (Данъци, храна, наем, дрехи, развлечения и др.) и под тях
Активи и Пасиви на един ред. Има стрелка от Работа в Приходи през
Разходи и в нищото)
Работа Приходи
Разходи
Активи Пасиви
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях
Активи и Пасиви на един ред. Има стрелка нагоре в Приходи,
показваща, че те се увеличават)
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
Приходи
Разходи
Активи Пасиви
Приходи
Разходи: Данъци (начисления)
Разходи (чрез фирма)
Активи Пасиви Разходи Приходи
От Активи, през Лична фирма и нейните Разходи и Приходи и
през Намалени облагаеми приходи в Приходи. Освен това от Разходи
(Данъци (намалени) и Разходи (чрез фирма)) в Разходи на Лична
фирма. Пасивите остават извън потоците.
Причина 3. Мързел.
Заетите хора често са най-мързеливите. Всички сме чували
историята за бизнесмена, който работел здраво. Работел здраво, за да
осигури добре съпругата и децата си. Прекарвал часове наред в офиса
си и си носел работа у дома за уикендите. Един ден се прибрал и
намерил къщата празна. Съпругата му си заминала заедно с децата.
Той знаел, че със съпругата си имат проблеми, но вместо да положи
усилия, за да заздрави връзката им, той продължавал да отдава
всичкото си време и сили на работата. Случилото се го объркало
толкова, че той вече не бил в състояние да работи качествено и
загубил и работата си.
Днес срещам често хора, които са прекалено заети, за да се
погрижат за богатството си. Други пък са прекалено заети, за да се
погрижат за здравето си. Причината е една и съща. Те са заети и се
грижат да си останат заети, за да избягват нещо, което не желаят да
погледнат в лицето. Не е нужно да им го казва никой. Дълбоко в себе
си те го знаят. И ако им го кажете, те реагират често с гняв или
раздразнение.
Ако не са заети с работата или с децата си, често са заети с
гледане на телевизия, с риболов, играят голф или ходят по магазините.
Но въпреки всичко дълбоко в себе си чувстват, че избягват нещо
важно. Това е най-разпространената форма на мързел. Мързел,
прикрит под непрестанна заетост.
Какво тогава е лекарството срещу мързела? Лекарството е малко
алчност.
Повечето от нас са възпитани да смятат, че алчността или
желанието са нещо лошо. „Алчните хора са лоши хора“ — повтаряше
майка ми. Всички обаче крием в себе си копнеж да имаме хубави
неща, нови или вълнуващи неща. И за да държат под контрол това
желание, родителите често го потискат със създаване на чувство за
вина.
— Мислиш само за себе си. Не знаеш ли, че имаш братя и
сестри? — този бе един от любимите похвати на мама.
— Какво искаш да ти купя? — Това пък беше баща ми. — Да не
мислиш, че сме направени от пари? Или смяташ, че парите растат по
дърветата? Ние не сме богати, както знаеш.
В подобни случаи най-вече ме впечатляваха не думите, а гневът,
който ги съпровождаше.
Използваше се и следната тактика:
— Аз си жертвам живота, за да ти купя нещо. Купувам ти го,
защото аз самият като дете никога не съм имал всички тези
предимства.
Имам един съсед, който е в много тежко финансово състояние,
но не може да си прибере колата в гаража, тъй като той е пълен с
играчки за децата му. Тези глезльовци имат всичко, което пожелаят.
Не искам да разберат какво е да искаш нещо, а да не можеш да
го получиш — повтаря всекидневно съседът. Не е заделил нищо нито
за обучението им, нито за своето пенсиониране, но децата му
притежават всички възможни играчки. Неотдавна се сдоби с нова
кредитна карта и заведе децата си да посетят Лас Вегас.
Правя го за малките — заяви с мъченически тон той.
Богатият татко забраняваше да се произнасят думите: „Не мога
да си го позволя“. А вкъщи чувах само тях. Вместо това богатият татко
изискваше децата му да си задават въпроса: „Как мога да си го
позволя?“ Твърдеше, че изказването: „Не мога да си го позволя“
затваря съзнанието. То не трябва да мисли повече. „Как мога да си го
позволя?“ обаче отваря ума. Принуждава го да мисли и да търси
отговори.
Но най-вече смяташе, че думите „Не мога да си го позволя“ са
лъжа. И човешкият дух го знае.
— Духът на човека е много, много мощен — обичаше да казва
той. — Той знае, че може да направи всичко.
Мързелът на ума, който твърди: „Не мога да си го позволя“,
предизвиква изгубването на война вътре в нас. Духът се ядосва и
мързеливият ум трябва да защитава тази лъжа. Духът крещи:
— Хайде, да вървим в спортната зала и да потренираме.
А мързеливият ум отвръща:
— О, днес имах наистина много работа и съм уморен.
Човешкият дух заявява:
— Писна ми да живея в мизерия. Хайде да забогатеем.
На което мързеливият ум отговаря:
— Богатите са алчни. Освен това разправиите са прекалено
големи. И е рисковано. Може да загубя пари. И без всичко това вече
работя прекалено много. На работа ме претрупват със задачи. Виж
само колко работа ме чака тази вечер. Шефът иска да я приключа до
сутринта.
„Не мога да си го позволя“ поражда също така тъга. Чувство за
безпомощност, което води до обезверяване и дори до депресия. Или
апатия. „Как мога да си го позволя?“ — отваря вратата към
възможностите, възбудата и мечтите. Затова богатият татко не се
вълнуваше от това, което искахме да купим, а от създаването на
творчески ум и динамичен дух с „Как мога да си го позволя?“
Рядко даваше нещо на Майк или на мен, но задължително
питаше:
— Как можеше да си го позволите?
Тук се включваше и колежът, за който си плащахме сами. Той не
се интересуваше от целта, а от процеса за постигане на целта, на това
искаше да ни научи.
Проблемът, който усещам днес, е че милиони хора се чувстват
виновни заради своята алчност. Това е стара настройка от детството
им. Желанието да имат най-хубавите неща, които предлага животът. У
повечето хора на подсъзнателно ниво е създаден стереотип, който ги
кара да казват: „Не мога да имам това“. Или пък: „Не мога да си го
позволя“.
Решението ми да се измъкна от омагьосаната въртележка на
плъховете бе изразено само с един въпрос:
— Как мога да си позволя да не работя никога повече?
И умът ми започна да предлага отговори и решения. Най-
трудното беше да се преборя с догмата на биологичните ми родители,
„Не можем да си го позволим“, или „Престани да мислиш само за себе
си“. Имаше още много подобни твърдения, чиято цел бе да създадат в
мен чувство за вина и в резултат да потиснат алчността ми.
И така, как да се преборим с мързела? Отговорът е: с малко
алчност. Да вземем играта „Какво ще ми донесе това?“ Човекът пита:
— Какво ще ми донесат здравето, сексапилът и хубавата
външност?
Или:
— Какъв би бил животът ми, ако не трябва да работя никога
повече?
Или пък:
— Какво бих правил, ако имах всички пари, от които се нуждая?
Без малко алчност, няма желание за притежание на нещо по-добро,
нито прогрес. Светът прогресира, тъй като всички желаем по-добър
живот. Новите изобретения се правят, защото желаем нещо по-добро.
Ходим на училище и залягаме в учението, защото искаме нещо по-
добро. Затова винаги, когато усетите, че избягвате нещо, което би
трябвало да направите, просто си задайте въпроса: „Какво ще ми
донесе това?“
Бъдете малко алчни. Това е най-доброто лекарство срещу
мързел. Спомнете си какво каза Майкъл Дъглас във филма
„Уолстрийт“: „Алчността е добро нещо“. Прекалената алчност обаче,
както и всичко прекалено, не е добро качество.
Богатият татко го изричаше по друг начин:
— Чувството за вина е по-лошо от алчността. Тъй като вината
лишава тялото от неговата душа.
А според мен Елинор Рузвелт го е казал най-добре:
— Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно…
така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го
направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите.
Причина 4. Навици.
Животът ни е в много по-голяма степен отражение на нашите
навици, отколкото на нашето образование. След като гледа филма
„Конан“ с Арнолд Шварценегер, един приятел каза:
— Много бих искал да имам тяло като на Арнолд Шварценегер.
Повечето мъже закимаха в знак на съгласие.
— Чух, че като дете бил доста хилав и слаб — додаде друг
приятел.
— Да, и аз съм го чувал — обади се трети. — Чух, че имал
навика да тренира почти всеки ден.
— Не се и съмнявам, че го е правил.
— Не — обади се циникът на групата. — Обзалагам се, че е
роден такъв. И защо не престанем да говорим за Арнолд и не си
поръчаме бира?
Ето един пример как навиците контролират поведението. Помня
като питах богатия си татко за навиците на богатите. Вместо да ми
отговори направо, той реши да ми покаже чрез примери, както
обикновено.
— Кога си плаща сметките баща ти? — попита той.
— На първо число на месеца — отговорих аз.
— Остава ли му нещо?
— Много малко.
— Това е главната причина за неговите проблеми — заяви
богатият ми баща. — Има лоши навици. Плаща първо на всички
останали, а на себе си — последен, и то само ако му е останало нещо.
— Което обикновено не се случва — добавих аз. — Но все пак
трябва да си плаща сметките, нали? Да не искаш да кажеш, че не
трябва да ги плаща?
— Разбира се, че не. Аз самият твърдо вярвам, че трябва да си
плащам сметките навреме. Но плащам първо на себе си. Преди да
платя на правителството.
— Ами ако нямаш достатъчно пари? Какво правиш тогава?
— Същото. Пак плащам първо на себе си, дори парите да не
стигат. Моята колонка с активите е много по-важна за мен от
правителството.
— Но те не те ли подвеждат под отговорност в такъв случай?
— Ако не си плащам. Слушай, не съм казвал да не плащаш.
Само че трябва да плащаш първо на себе си, дори да имаш проблем с
парите.
— Но как го правиш?
— Не зададе въпроса правилно. Не „как“, а „защо“?
— Добре, защо?
— Мотивация — отвърна богатият татко. — Кой според теб ще
се заоплаква по-гръмко, ако не платя — аз или моите кредитори?
— Няма съмнение, че твоите кредитори ще се разкрещят далеч
по-силно от теб. — Това бе повече от очевидно. — Ти няма да кажеш
нищо, ако не си платиш.
— Е, както виждаш, след като платя на себе си, натискът да си
платя данъците и на кредиторите ще бъде толкова голям, че ще ме
принуди да потърся други форми на приходи. Натискът да платя се
превръща в моя мотивация. Работил съм на няколко места, създавал
съм други компании, търгувал съм на борсата, изобщо съм правил
какво ли не, само и само кредиторите да не крещят подире ми.
Натискът ме кара да работя по-усилено, принуждава ме да мисля, с
две думи — прави ме по-умен и по-активен, когато става дума за
пари. Ако плащах на себе си на последно място, нямаше да изпитвам
натиск, но щях да се разоря.
— Значи те е мотивирал страхът от правителството или другите,
на които дължиш пари, така ли?
— Точно така. Знаеш ли, правителството наема големи грубияни
за събиране на сметките му. Такива са всъщност всички, които
събират сметки. И повечето хора се предават пред тях. Плащат им и
никога не успяват да платят на самите себе си. Нали знаеш историята
за 45 килограмовия слабак, който позволява да му ритат пясък в
очите?
Кимнах.
Непрекъснато виждам в комиксите тази реклама в полза на
спорта и културизма.
Е, повечето хора позволяват на грубияните да им ритат пясък в
очите. Аз обаче реших да използват страха от грубияните, за да стана
по-силен. Другите стават по-слаби. Да си налагаш да мислиш как да
изкарваш допълнително пари е като да ходиш в гимнастическия салон
и да вдигаш тежести. Колкото повече натоварвам умствения си
мускул, толкова по-силен ставам. И вече не се страхувам от онези
грубияни.
Това, което казваше богатият татко, ми допадна:
— Значи, ако плащам първо на себе си, ще стана по-силен както
във финансово, така и в умствено отношение? — Богатият татко
кимна. — Но ако си плащам на последно място или изобщо не си
плащам, ще отслабна. И хора като шефове, управители, данъчни
инспектори и хазяи ще ме блъскат цял живот. Само защото нямам
добри парични навици.
Богатият ми баща кимна.
— Също като 45 килограмовият слабак.
Причина 5. Арогантност.
Арогантност е равна на его плюс невежество.
— Парите ми се правят от това, което знам. И се губят от това,
което не знам. Винаги, когато проявя арогантност, губя пари. Защото
когато съм арогантен, наистина си вярвам, че това, което не знам, не е
важно — повтаряше често богатият татко.
Аз самият открих, че мнозина използват арогантността като
прикритие за собственото си невежество. Срещам я често, когато
обсъждам финансови въпроси със счетоводители или дори други
инвеститори.
Те опитват да решават спорове с повишаване на тона. Става ми
ясно, че не знаят за какво говорят. Не лъжат, но и не казват истината.
Доста много от хората в света на парите, финансите и
инвестициите нямат абсолютно никаква представа за какво говорят.
Когато установиш, че си неосведомен в дадена област, започни
да се образоваш, като намериш специалист или книга по темата.
УРОК 8: КАК ДА ЗАПОЧНЕМ
Иска ми се да можех да кажа, че ми е било лесно да забогатея,
но не беше така. Затова в отговор на въпроса „Как да започна?“,
предлагам мисловния процес, през който минавам всекидневно.
Наистина е лесно да се намират страхотни сделки, гарантирам ви.
Също като да караш велосипед. След известен период на несигурност,
това се превръща в нещо смехотворно лесно. Но когато става дума за
пари, най важното е решението да се премине през този период на
несигурност.
За да открием „сделката на своя живот“ за един милион долара
трябва да се обърнем към нашия финансов гений. Вярвам, че във всеки
от нас се крие финансов гений. Проблемът е там, че той спи и чака да
го събудят. А той спи, защото нашата култура ни е възпитала да
мислим, че любовта към парите е коренът на злото. Тя ни насърчава
да изучим някаква професия, за да можем да работим за пари, но не
ни обяснява как да направим така, че парите да работят за нас. Тя ни
учи да не се тревожим за финансовото си бъдеще, че нашата компания
или правителството ще се погрижат за нас, когато се пенсионираме.
Става така обаче, че за това ще плащат нашите деца, обучени в същата
образователна система. Посланието е пак да работим здраво, да
печелим пари и да ги харчим, а когато не ни достигнат, винаги може
да вземем назаем.
За нещастие 90% от западния свят робува на тази догма, просто
защото е по-лесно да си намериш работа и да работиш за пари. Ако
вие не сте един от масата, тогава ви предлагам следните десет стъпки
за пробуждане на финансовия гений във вас. Това са стъпките, които
съм следвал аз самият. Ако искате да последвате някои от тях, ще бъде
чудесно. Ако ли не, създайте си ваши. Вашият финансов гений е
достатъчно умен, за да си направи собствен списък.
В Перу се запознах с един човек, който от 45 години бе
златотърсач. Попитах го как е толкова уверен, че ще открие златна
жила.
— Навсякъде има злато — отговори той. — Но повечето хора не
са обучени да го виждат.
Смятам, че това е така. Аз например мога за един ден да намеря
четири-пет потенциално страхотно изгодни сделки в областта на
недвижимото имущество там, където средностатистическият човек не
би открил нищо. Същият ще бъде резултатът и ако двамата огледаме
един и същ квартал. Причината е, че другите не са отделили време за
развиване на финансовия си гений.
Предлагам ви следващите десет стъпки като процес за развиване
на дадените ви от Господ сили. Сили, върху които имате контрол само
вие самите.
http://chitanka.info