Ваксина против стрес

Д-р Валерий Синелников

Посвещение
Тази книга посвещавам на любимата си съпруга Людмила – най-прекрасната жена на света.

Пусть я - всего лишь малая частица

В пространстве без начала и конца.
На мне дано навеки причаститься
И большим делам по замыслу Творца!
При чем здесь я и миросотворенье?
Любой из нас незримо связан с ним.
Бушует космос; синтез и деленье...
Но Мир един, по сути, неделим.
Моя душа является нетленной,
Сокрыто в ней бессмертия ядро.
Из века в век шагаю по Вселенной,
Мне здесь творить предписано Добро.
Владимир Синелников

Из читателските писма
„Реших да Ви пиша, за да Ви благодаря за увлекателните книги. Благодарна съм на Бог, че има
такива интересни хора като Вас. Благодарение на Вас аз стоя все по-твърдо на краката си и ставам все
по-уверена в себе си. След като прочетох Вашите книги, промених мисленето си. Много се промени и
характерът ми. В живота ми сега се случват необикновени неща. Никога не съм се увличала от поезия
и съвсем неочаквано... миналата година - на 43 години - започнах да пиша стихове...“
Олга Журавльова, Казахстан
„Позволете ми да изразя своята благодарност за уроците, които ни давате в книгите си. Те ни учат
да работим над себе си, обогатяват живота ни с положителни емоции, даряват ни спокойствие,
късмет, успех и най-важното - ЛЮБОВ. Искам да Ви кажа, че се присъединявам към почитателите на
Вашия талант. “
Елена Гагина, гр. Рязан
„Научих за д-р Синелников от книгата му „Възлюби своята болест“. Тази книга ме разтърси. И
веднага си купих книгата „Силата на намеренията“. Много съм признателна на автора. Сърдечно му
благодаря за тези книги.“
Лидия Малютина, гр. Екатеринбург
„Пиша Ви, за да Ви благодаря за Вашата книга „Възлюби своята болест“. Отдавна исках да си я
купя, за да се науча да се грижа за здравето си. Случайно я получих като подарък за Нова година. И
сега я считам за дар Божи. Тя се чете много лесно и може да ни научи на много неща. Много Ви
благодаря за нея.“
Вера Малетина, гр. Брянск
„Скъпи синко! Искам да Ви кажа, че Вашите две книги, които си купих и прочетох, промениха
изцяло моя живот. От цялото си сърце Ви благодаря за написаните книги. Те заслужават Нобелова

www.spiralata.net 1
награда. Благодаря на жената - Вашата майка, която Ви е родила и е възпитала такъв прекрасен
човек.“
Мая Койтемирова, г. Днепропетровск
„Вашата книга „Силата на намеренията“, която взех от моята приятелка, много ме заинтересува.
Благодарна съм на Вселената за „срещата“ с Вашата книга-ръководство, с която сега ми е трудно да
се разделя. И много ми се иска да си имам своя, за да ми бъде винаги под ръка.
Нина Горбенко, гр. Братск
„Купих си Вашата книга „Възлюби своята болест“. Книгата е много необходима, има мека
енергетика. Препрочитам я не за първи път.“
Виктор Цирков, гр. Салск
„Сърдечно Ви благодаря за Вашата работа и за Вашите книги, които помагат на хората да живеят
и да се радват на живота.“
II. И. Кошенкова, гр. Макеевка
„Прочетох Вашата книга „Възлюби своята болест“. Изпаднах в шок. Намерих това, което душата
ми търсеше през целия ми съзнателен живот. Плаках много и се молех Господ да ми изпрати такъв
лекар. И той ми изпрати Вашата книга. Мои познати искат да им я дам, но тя ми е една и ми е много
скъпа.“
Татяна Лютова, с. Коврижние
„Купих си Вашата книга „Възлюби своята болест“. Тя ме потресе. Нима е възможно, след като
променим мисленето си, отношението си към себе си и другите, да излекуваме най-различни
болести?!“
Ана Скребнева, с. Обеста
Вместо предговор
След като книгата ми „Възлюби своята болест“ беше отпечатана, получих много писма в израз на
благодарност. От тях разбрах, че за мнозина моята книга е станала настолна, помогнала им е да
променят живота си и да го направят по-добър. Много хора, прочели книгата ми, са оздравявали от
болести, които са ги измъчвали дълги години. На други тя е помогнала да заздравят отношенията в
семейството си или да подобрят материалното си положение.
Признавам, че като автор на мен ми е много приятно да разбера, че книгите ми носят здраве и
радост на хората. Това ми дава мощен стимул да продължавам да пиша.
Сред писмата на моите читатели има много откровения. Но много повече са молбите за помощ.
Ето откъс от едно писмо:
„Скъпи д-р Синелников! Помогнете ми да разбери себе си, своите болести и причините за
тяхната поява! Моля Ви!!! Много искам да премахна тези причини и да бъда здрава и щастлива.
Искам синът ми и съпругът ми да са здрави и щастливи! Струва ми се, че това е напълно възможно.
Но засега е само илюзия. Нищо не е наред! Осъзнавам всичко, но правя така, че животът ми, а и
този на другите, да е непоносим. Затова си купих Вашата книга и затова се опитвам да я разбера.
Но не ми е лесно да го направя.
Вие пишете, че трябва да разбираме законите на Вселената. Не ми е ясно обаче как можем да
ги прилагаме в живота! Например, „Външното отразява вътрешното" или „Ако ти се промениш,
ще се промени и светът около теб. “
Но как може да стане това? Как да променя отношението си към хората до мен, след като
живея заедно с тях, с техните навици и проблеми? Как да променя отношението си към
правителството, което ни ограби?“
А друга читателка ме пита:
„Как да прогоня лошите си мисли, как да мисля само за хубави неща? Та това не е червило:
избираш едно, което ти харесва, а другото прибираш в последното чекмедже. Мислите сами
нахлуват в главата ти независимо дали искаш, или не. Ако се страхуваш от нещо, именно това ти се
случва.
Пишете, че трябва да поемем отговорността за своя свят, т.е. да не обвиняваме никого, да не
ругаем и да не критикуваме. Научете ни как да го постигнем.“
Наистина! Колко много хора казват и пишат (включително и аз), че трябва да променяме своя
мироглед, поведението си, мислите си. Изпращат ми писма, идват при мен за консултация и ме питат
как да постъпят. Разбрах, че много от тях вече са готови да се променят, но не знаят как да го
направят.
Много мои читатели вече са разбрали, че да обичаш и да бъдеш добър е от полза. Но как да стане

www.spiralata.net 2
това?
По същия начин всички знаят за предимствата на здравия и богатия човек, но въпреки това много
хора остават бедни и болни.
Тази книга е отговор на моите читатели и пациенти. На тези, които искат да променят своя живот,
да се развиват и да се усъвършенстват. Това е конкретно ръководство за действие.
Разработих специална стратегия, която нарекох „Психоенергийно Айкидо“. Ненапразно за име
на своята методика избрах едно от направленията на бойните източни изкуства. В Айкидо вие не се
втурвате напред в безразсъдна ярост, като размахвате юмруци на всички страни, а използвате силата
на удара на противника си и я насочвате против самия него. Оказва се, че противникът ви получава
удари от самия себе си и те са още по-силни, тъй като са заредени с вашата енергия. Но Айкидо не е
просто вид борба. Това е Път. Път, по които човек опознава света.
Така и Психоенергийното Айкидо, което предлагам в своята книга, не е вид психологическа
борба и изобщо някаква борба. Не можете да използвате методите, които описвам тук, против хората.
Тяхната цел е да помагат на вас и на другите. Психоенергийното Айкидо е изкуство за ефективно
взаимодействие с външния свят, инструмент за опознаване на света. Това е прекрасен начин да
направиш живота си и живота на хората до теб радостен и щастлив.
Скъпи мои читатели! Книгата, която държите в ръцете си, е предназначена именно за вас. Вече
писах за това, че работата над себе си е много увлекателен и завладяващ процес. И в настоящата
книга аз ви предлагам още един интересен поглед върху нашия живот. Психоенергийното Айкидо не
е просто работна стратегия, то представлява нов начин на мислене. Това е позицията на човека, който
може да управлява своя живот.
След като овладеете методиката, не само ще се научите да разбирате своите и чуждите проблеми,
но ще стане и най-важното - вашият живот завинаги ще се освободи от стреса и негативните емоции,
а заедно с тях и от всички болести и проблеми. И вие ще можете да постигнете дългоочакваната
хармония и благополучие в своя живот. Ще можете да се почувствате като вълшебник.
Желая ви успех!

Ако ние не играем, другите ще си играят с нас

Уважаеми читатели! Каня ви на вълнуващо пътешествие из безкрайните простори на човешката
психика. Също и да поразмишлявате с мен за живота. И може би заедно ще можем да отговорим на
изконните въпроси, вълнували умовете на учените и философите.
В продължение на хилядолетия религиите в целия свят призовават към любов и милосърдие.
Учените и философите са се опитвали да достигнат до същността на битието, да разберат истината.
Но оттогава малко неща в света са се променили. Болестите и насилието са не по-малко от преди.
Проблемите са същите, само декорите са други.
Защо става така, че когато хората се сблъскват с богатата и невъобразима реалност, си
причиняват болки и страдание?! Коя е причината?^
Вероятно несъвършената религия или науката вървят по грешен път? И щом като злото не
намалява, може би ние не се борим с него както трябва?
Нека веднага да отхвърлим тези разсъждения. Ако търсим причината в заобикалящия ни свят,
рано или късно ще попаднем в капан.
Проблемите не са скрити във външния свят, те дори не са в насилието или в страданията.
Причините са в самия човек. И по-точно в модела, който той използва при създаването на своя
уникален свят.
В предишните си книги „Възлюби своята болест и „Силата на намеренията“ описах подробно
механизма, с чиято помощ човек изгражда своя свят. И както е известно, основният инструмент за
създаването и преобразуването на света около нас е нашата мисъл. Важно е да се научим да си
служим с нея.
Вече знаем, че положителните мисли пораждат благоприятни ситуации в нашия свят, а
негативните – болести и страдания.
Как да овладеем този инструмент напълно? Как да направим така, че не мислите и емоциите да
ни управляват, а ние да ги владеем в пълна степен? И с всички сили да ги използваме за
преобразуването на света.
Холандският социолог Йохан Хьойзинха изучава игровия елемент в поведението на човека и
установява, че чe живеем по правилата на игра, които невинаги осъзнаваме. С други думи, ние сме
забравили, че играем по определени правила.

www.spiralata.net 3
 Като доказателство за това са проведени много експерименти. Ето един от тях.
По време на лекция вратата внезапно се разтваря широко и в аудиторията влизат тичешком двама
души: бял и негър. Между тях започва борба. Внезапно негърът изважда един банан и бързо удря с
него белия. Белият се хваща за корема и пада на пода.
След това по време на анкетата всички студенти твърдели, че са „видели“ в ръцете на негъра нож.
Същият експеримент бил повторен и в друга аудитория, но вече по-бавно. Този път мненията
били различни. Едни студенти видели нож, други – банан, а трети изобщо не могли да кажат какво е
държал негърът.
Ние не възприемаме пасивно света около нас. От цялото многообразие на информацията, която
получаваме от Вселената, създаваме активно такава форма, в която да интерпретираме данните.
Тоест, отначало определяме правилата, а после оценяваме действителността в съответствие с тях. И
вече след това възприемаме онова, което самите ние сме създали.
Ние не възприемаме пасивно, а творим активно. Всеки човек (иска или не иска, знае или не) е
творец от своето раждане и остава такъв до края на живота си. Впрочем, кога, къде и как да напусне
този свят човек също решава сам на подсъзнателното ниво на своя разум.
Това, което вижда един, никога не съвпада напълно с онова, което вижда друг. Всеки човек
изгражда свой модел на реалността.
И няма добри или лоши модели. Така, както няма лоши или добри хора, стихове и филми. В
живота злодеят може да стане положителен герой. Едно качество преминава в друго. Ледът се
стопява и се превръща във вода, а водата - в пара, и обратното. Глупаво е да спорим какво
представлява материята: частица или вълна.
Преди много години в Древна Гърция е имало група хора, които били считани за магьосници и
вълшебници. Те се занимавали с аритметика. Тези хора познавали цифрите и умеели да ги събират и
изваждат. Но веднъж сред тях назрял конфликт. Докато събирали и изваждали, те разбрали, че има не
само положителни, но и отрицателни числа. Едни от тях започнали да твърдят, че съществуват само
положителни числа, а другите - само отрицателни. И неизвестно как щял да завърши този спор, ако не
се появил един мъдър човек. Той дошъл и казал: „Има ли смисъл да спорите кои числа са по-добри?
Хайде да обединим положителните и отрицателните числа и да наречем тази наука алгебра.“
Прав е бил Шекспир, когато е казал, че светът е сцена, а хората в него - актьори. Това наистина е
така. Още като деца разучаваме различни роли, учат ни да играем на определена игра. Ние усвояваме
нейните правила. Но след това забравяме, че всичко е само игра. Че можем да променим правилата,
да играем на друга игра и то по свои правила. И да направим тази игра реална и правдива. Всяка игра
си има правила. Всеки модел си има свои закони. Те работят само в рамките на тази игра.
Детето се удря в масата и се разплаква. Майката се приближава и го успокоява. Какво прави тя?
Казва му: „Каква лоша маса! Ела да я набием. Ето ти, така ти се пада!“ И с тези думи майката удря
няколко пъти по масата. Детето започва да повтаря след нея, бие дървената маса и бързо се
успокоява.
Какво се случва в този момент с детето?
В него се зарежда определена програма. Отначало се предполага, че външният свят му е
причинил болка. Определен е виновният обект. Така детето става жертва. На следващия етап детето е
научено да заема позицията на палач-тиранин, т.е. да причинява болка на другите и това да му носи
успокоение или удоволствие. И тази схема се повтаря в различни ситуации отново и отново.
Ето така, още от детството ни, ние приемаме правилата на играта, която продължаваме да играем
през целия си живот, без да се замисляме за последствията. Но бедата е в това, че ние преставаме да
възприемаме самия живот като игра. И затова вече не играем - другите си играят с нас!
Стремим се да станем притежатели на много вещи, но забравяме напълно, че разполагаме с
огромна собственост, от която се възползва всеки друг, но не и ние. Представете си, че във вашия дом
идват хора, които правят каквото си искат; говорят каквото им скимне; пакостят ви тайно. Ще ви
хареса ли това? Но ние се отнасяме към себе си по същия начин. Позволяваме на всеки да се
разпорежда с живота ни. Всеки, на когото му хрумне, се занимава с нас, само не и ние самите.
Политици, познати, лекари, свещеници... Всеки се разполага с нашата собственост както реши,
защото собственикът го няма. А е необходимо само да станем стопани на своя живот - на това, което
ни принадлежи. И тогава всичко ще си дойде на мястото. И няма да има кого да обвиняваме. Още
Волтер е казал: „Нека всеки да обработва градината си!“ Хайде, скъпи читатели, да се посветим на
своя живот.

www.spiralata.net 4
 Стар и нов модел на съзнанието
Предлагам абсолютно нов модел, за да можем активно да формираме света и да живеем в него в
ролята си на стопанин. Преди време нарекох този модел „Библейски“, тъй като в него действат
закони, стари като света. По-късно намерих по-подходящо наименование. Нарекох модела
„Вълшебник“. Има още едно работно име: модел „Стопанин“. Можете да изберете едно от тези
названия или да си измислите свое собствено. Във всеки случай този модел ще бъде действащ.
А за да разберете как функционира моделът, да направим сравнителен анализ на стария и на
новия модел на човешкото съзнание. Както се казва, всичко се познава при сравнението.
Модел „Тиранин - Жертва"
Основни положения
1. Човекът съществува отделно от околната среда.
Моделът разглежда човека отделно от заобикалящия го свят, като ги противопоставя. Външният
свят се представя като чужда среда.
Спомнете си старото определение за материята, дадено от Нютон и последователите на
картезианството (което впоследствие Маркс и Ленин адаптират за своите цели).
Материята представлява обективна реалност, съществуваща извън и независимо от човешкото
съзнание.
Помислете за това!
Това разделение на света е заложено у нас много дълбоко.
С помощта на масовата хипноза (и най-напред с помощта на науката, образованието и религията)
в нашето подсъзнание още от детството ни се затвърдяват определени постулати и правила. И досега
ние живеем съгласно тези правила, като се страхуваме да се отклоним от тях.
Разделението в науката започва още от времето на древногръцките философи и Аристотел, които
неуморно търсели истината. По-късно Нютон видоизменя модела за строежа на света. По-нататъшен
принос за този модел имат и други учени.
А някои древни цивилизации използват друг модел на живота и развитието. И създават това,
което днес е недостъпно за нас при съвременното развитие на науката и техниката. Ние се гордеем, че
живеем в цивилизован свят. Но така ли е наистина?
Все пак палмата на първенството за изграждането на модела „Жертва - Тиранин“ трябва да се
даде на религията.
Именно с помощта на религията още в детството ни внушават, че човекът е раб Божи, че е грешен
и порочен по своята същност. А науката и образованието формират особена философска концепция,
според която човекът е малък и незначителен, той е само прашинка във Вселената и затова от него
зависят много малко неща, по-точно той зависи от заобикалящия го свят.
Най-страшното е, че този модел е фундаментален не само за възрастните. Той се възприема и от
кърмачето заедно с майчиното мляко. И докато този модел преобладава в човешкото съзнание, нито
един човек на земята не може да бъде щастлив.
А ако все още не знаете с каква цел се прави всичко това, отговорът на този въпрос се съдържа в
моите книги.
Именно илюзията за разделение поражда напрежение и стрес. А неразбирането на това и
неправилната реакция на стреса водят до болести и страдания и в крайна сметка до смърт.
2. Външният свят - това е свят на враждебни и съюзни сили. Свят на доброто и злото.
Толкова е трудно да се живее в такъв свят. Постоянно очакваш нападение. Състояние на вечно
напрежение и страх. Страх за собствения ти живот.
Външната среда се възприема като чужда и враждебна.
Стигнал съм до извода, че човек, който използва този модел, постоянно изпада в особено
тревожно състояние за биологическото си оцеляване.
От една страна, той се страхува, че ще остане без средства за съществуване и у него се поражда
безпокойство по отношение на парите.
От друга страна, този човек се оказва притиснат от времето. То тече неумолимо. Всеки рожден
ден напомня за възрастта. И възниква страх от старостта и смъртта.
А здравословното състояние? Битува мнението, че с остаряването и болестите се умножават.
Получава се така, че колкото по-възрастни ставаме, толкова по-силно става вътрешното ни
безпокойство, толкова повече са болестите и по-малко са силите.
3. Определени враждебни сили (микроорганизми, физически и химически фактори, поведението
на хората) оказват постоянно въздействие върху човешкия организъм. Човек се намира непрекъснато

www.spiralata.net 5
в състояние на обсада и борба.
„Край мен има само врагове!“
Мисля, че това състояние е познато на мнозина от вас.
В кабинета ми седи пациент на преклонна възраст. Той има различни заболявания и проблеми в
живота си.
И вече пет минути гневно и до самозабрава ругае правителството и страната ни.
- Докторе! - крещи той и размахва юмруци. - Там са се събрали само крадци и престъпници!
Доведоха народа да мизерия! Негодници! Да взема един автомат и всичките да ги... Няма за тях
Сталин.
Ето ви типичен пример, когато някой използва модела „Жертва - Тиранин“. Отначало той се
намира в позицията на жертва, която „лошото правителство“ е довело до мизерия, а след това
незабелязано и за самия себе си приема ролята на палач, за да накаже виновните за своите беди.
И всичките му заболявания се дължат на злобата и обидите, които се крият дълбоко в неговата
душа.
Всичко е много просто! Ако считате, че са ви причинили болка, автоматически се превръщате в
жертва. Ако причинявате болка на другите, вече сте тиранин. Но всеки тиранин рано или късно става
жертва, тъй като всяка жертва мечтае да бъде тиранин.
4. Запазването на живота означава борба.
Вечна борба със злото. Борба за оцеляване.
Понякога ние побеждаваме злото (обикновено с помощта на насилие), друг път то печели
битката. Дори да се научим да побеждаваме злото, в крайна сметка ще загубим войната, защото ще
умрем. А и злото няма да стане по-малко, нали силата на действието е равна на силата на
противодействието. Колкото по-силно се борим със злото, толкова по-силно и умело става то.
Човек, който се бори за своя живот с враждебния свят, всъщност не живее, а се стреми да
оцелява.
Но какъв е смисълът на думата „оцелявам“?
За да го разберем, нека да анализираме тази дума.
Тя означава, че е нарушена целостта - животът не е цял, пълноценен. Оказва се, че този, който се
опитва да оцелява, всъщност не живее, а на подсъзнателно ниво се стреми към смъртта.
5. Светът е ограничен.
В такъв свят човек постоянно изпитва недостиг на нещо: на ресурси, на пари или на време.
Трябва да изпреварим другите, да победим конкурентите и да вземем колкото се може повече,
иначе нищо няма да остане за нас. Светът е ограничен - няма за всички.
Предлагам ви нов модел на човешкото съзнание със собствени закони и правила.
Модел „Стопанин (Вълшебник)"
Основни положения
1. Ние не живеем изолирано от заобикалящия ни свят, а сме част от него. Светът около нас - това
е нашият свят. Всички неща в него са свързани помежду си с невидимите нишки на съпричастността.
Как можем да разглеждаме клетката отделно от целия организъм?! И организмът, и клетката са
взаимосвързани. Съществуващото разделение дава възможност всяка клетка да изпълнява своите
функции. А най-важната функция на всяка клетка е животът и развитието на целия организъм. Ако
клетката изпълнява своите функции, тя получава от организма всичко, от което се нуждае. Щом
клетката започне да се изолира от организма, тя се превръща в тумор. Раковата клетка живее за
сметка на организма, храни се с неговите сокове и постепенно го унищожава, а накрая унищожава и
себе си. Подобно на клетката, човекът живее в организма на Вселената. Основното предназначение
на човека е здравето и развитието на този организъм. Ние, хората, сме свързани помежду си с общата
идея на Живота, с идеята на Сътворението.
Тази идея ни обединява, а не ни разделя. Всички ние трябва да се превърнем от потребители в
създатели и творци. Но докато разделяме хората на приятели и врагове ще се борим за оцеляване.
Този, който живее по стария модел, причинява болка на себе ви и на останалите. Постепенно той се
изолира от Природата, хората, обществото и Родината и се превръща в „тумор“. Не са ли затова
толкова разпространени раковите заболявания.
В новия модел става дума не за оцеляване, а за живот и радост. За съвместно творчество. За
Сътворение.
2 Ние сами създаваме света около нас; съзиждаме го и го формираме творчески със своите мисли,
емоции и поведение.

www.spiralata.net 6
 От цялото многообразие на безкрайността ние отделяме за себе си определени граници, в чиито
рамки можем да се чувстваме повече или по-малко спокойно и комфортно. Живеем не в самата
реалност, а в нейния модел.
Между самата реалност и нашия модел на света съществува огромна разлика.
И това е очевидно. Не е възможно истината да бъде описана с думи, тъй като щом започнем да
използваме словото, което само по себе си е ограничено, ние се отделяме от първоизточника. И тук
вече става ясно защо са безсмислени споровете за това кой Бог е истински. Просто е глупаво да се
спори за това коя гледна точка е по-правилна. Различните спорове възникват заради стария модел на
съзнанието.
В света няма правилни или неправилни неща. Просто има полезни неща, които можем да
използваме в една или друга ситуация.
Затова няма лоши или добри хора. Всеки човек живее в свят, създаден от него самия, и изпълнява
определени функции. Светът на един човек се отличава от света на друг човек. И не е нужно всички
хора да бъдат слагани под общ знаменател.
3. Всеки човек на този свят (и не само човек - всяко животно, дърво и камък) е отражение на
вътрешния ни свят, продължение на нас самите отвън, наша проекция. Външното отразява
вътрешното:
Навярно всички вие като деца сте правили слънчеви зайчета с помощта на огледало. Но малко
хора знаят защо слънчевият лъч е наречен зайче. Преди време децата играели на игра, при която
използвали огледало и дъска със специално покритие - фланелограф1. Те изрязвали малък силует на
заек от хартия и го залепвали върху огледалото. С огледалото улавяли слънчев лъч и го насочвали
към фланелографа. И върху дъската се появявал силуетът на зайчето, обгърнато от слънчевата
светлина. Детето очертавало зайчето, след което то „отивало, подскачайки“ на друго място. После
детето преброявало всички зайци.
Но защо описах като пример именно тази игра? Защото тя ясно отразява същността на нашето
съзнание. Всичко, което е изобразено върху нашето „огледало на душата“, се отразява външно. С
други думи, около нас виждаме онова, което е скрито вътре в нас.
Оттук следва и гениалният по своята простота извод: ние живеем в справедлив свят! Всяко наше
агресивно поведение по отношение на другите и самите нас веднага се отразява и върху нас самите.
Та нали светът около нас - това е нашият свят. И обратно - доброто отношение към нас самите и към
външната среда поражда верига от благоприятни събития.
4. Всеки от нас носи отговорност за света, в който живее.
А дали познаваме законите на този свят, или не - това не ни освобождава от отговорност.
Ако външният свят е отражение на моя вътрешен свят, единствено аз съм отговорен за онова,
което ми се случва.
5. Ние се намираме в постоянен контакт с различните прояви на силите на природата
(микроорганизми, физически и химически фактори, поведението на хората). Всички те са характерна
част на околната среда. Всяка от тези сили може да ни бъде полезна.
С други думи, не съществува положителна или отрицателна енергия. Няма добри или лоши хора.
Има просто енергия, сила. И нейното поведение се определя от нашите мисли и действия.
Новият модел ще ви помогне да разберете произхода на тези сили и ще ви научи да ги използвате
във ваш интерес и в полза на света около вас. Ще можете да постигнете съгласие и равновесие между
вашия начин на съществуване и околната среда.
6. Ние можем да влияем върху своите мисли, емоции и поведение. Можем да оказваме влияние и
върху външния свят.
Когато се грижим за чистотата на своите помисли, ние се грижим за собственото си здраве и
благополучие. Работейки над себе си, променяме както самите себе си, така и хода на събитията.
7. Ние живеем в богата Вселена.
Това е доказано с последните изследвания на учените. Човешкото чувство и човешката мисъл
сътворяват света на вещите. Тук възможностите са безгранични.
Ограничения съществуват само в стария модел. В новия модел можете да получите всичко, което
желаете. Главното е чистотата на вашите намерения.

1Дъска, покрита с бархет или с плътна памучна тъкан. Върху дъската се закрепват изрязани фигурки на различни
персонажи от приказки, стихотворения или разкази. Най-често фигурките са изработени от велурена хартия или пък на
обратната им страна се залепва от същата тъкан с която е покрита дъската. - Б. пр.

www.spiralata.net 7
 В новия модел вие живеете в изобилие, а не в нужда. Изобилие на всичко: енергия, сили, време,
пари. Не е необходимо с нищо да се запасявате и да икономисвате. Имате всичко! Изчезва страхът, че
нещо ще ви липсва. Както са казвали в древността: „Всичко истинско е от изобилието“ или
„Истинската вяра на човека се проявява там, където отива, когато се чувства добре“ - ако не се
чувства добре, той ще вярва само в онова, което му помага.
Живеейки в изобилие и с чисти помисли, вие преставате да бъдете само потребител, подобно на
паразит или ракова клетка. Започвате да давате, да създавате и да градите. Това е много важно. Та
нали можете да дадете нещо само тогава, когато разполагате с него.
Всеки модел може да бъде полезен в своята конкретна среда - там трябва да го прилагате. Това се
отнася и за моя модел. Той не е нито добър, нито лош. Той е полезен! И вие можете успешно да го
използвате, за да промените своя свят. За да направите живота си щастлив, а тялото - здраво.
Целта на тази книга е да ви дам стратегия, с чиято помощ ще можете да овладеете новия модел.
Стъпка по стъпка вие ще се научите успешно да прилагате получените знания в своя живот. И
постепенно ще си изработите нова позиция - тази на стопанин и на вълшебник. А по-късно тези
навици ще станат подсъзнателни. Същото е и с уроците по ходене. Преди време нас са ни учили да
ходим и да пазим равновесие. Сега дори не помним първите си уроци. Действията ни са станали
автоматически. Ние не мислим кои мускули и връзки трябва да напрягаме, за да направим първата си
стъпка. Ако помним всичко това, няма да можем да направим и една крачка.
Упорито и редовно разглеждайте новия модел и постепенно неговите принципи ще преминат на
подсъзнателно ниво. Няма да е нужно да се замисляте за това какъв метод да приложите, каква форма
да използвате. Всичко ще работи автоматически. Вие ще започнете да живеете в друга реалност.
Новата стратегия ще ви помогне да възстановите своята цялостност, да проявите безграничните
си възможности.
Цялото очарование на новия модел се състои в това, че вие преставате да губите своята
скъпоценна енергия при стресовите ситуации. Обратно, тези ситуации стават своеобразен тренажор
за вас. Вместо да изразходвате негативни емоции - напразно и с риск от вредни последици, вие
започвате да увеличавате личната си сила.
Обичам да говоря за стресовите ситуации като за житейски уроци. Лично за мен напоследък няма
стресови ситуации. И изобщо, разделям стресовите ситуации на две категории: приятни и полезни.
Приятните ми носят наслада, отмора и спокойствие. Полезните ми напомнят за това, че е време да
помисля за своето развитие, да науча нещо ново. Животът продължава!

Какво е това стрес?

Тази дума се използва в нашия речник отскоро. Заимствана е от английския език (stress -
напрежение) и означава състояние на напрежение, възникващо у човека под влиянието на силни
въздействия.
Ние придаваме на този термин негативно значение, като забравяме, че той означава определен
процес, движение. Тоест, самото напрежение не може да бъде нито лошо, нито добро. Животът не е
възможен без напрежение. Защото животът е свързан с движение, а това означава - със стрес. Всичко
зависи от степента на въздействие и от това доколко човек е готов да понася натоварвания, доколко
той е трениран.
Известният специалист по стреса Ханс Селие доказва, че малка доза стрес връща младостта и
жизнените сили, изработва навик за справяне със сложни житейски ситуации.
Човекът бива разрушаван не от напрежението, пораждано от стреса, а от липсата на подготовка
за живота и ситуациите в него.
Наскоро направих за себе едно откритие! Всички проблеми в живота на хората възникват, тъй
като у тях няма достатъчно ефективна вътрешна стратегия при срещата им с неизвестното. Оказва се,
че ако човек се научи да използва положително енергията на т.нар. стресови ситуации, животът му
ще се освободи от крайното напрежение.
Вече писах за това, че не съществува положителна или отрицателна енергия. Има просто енергия.
Каква ще бъде тя - съзидателна или разрушителна, зависи само от нас. Например, слънчевата енергия
– можем да я използваме успешно за нашите нужди, но в същото време при неправилни наши
действия тя може да ни нанесе голяма вреда.
Това, което в ежедневието възприемам като нещо неприятно, след известно време може да ми
бъде полезно. И обратното.
В тази връзка има една много хубава притча.

www.spiralata.net 8
 Учителят пътешествал със своите ученици. Една вечер те помолили да пренощуват в богата
къща. Стопанинът им разрешил с нежелание, хвърлил им в конюшнята наръч сено, дал им стомна с
вода и парче твърд хляб. На другата сутрин учителят накарал учениците си да съберат всичките
си пари и да ги дадат на стопанина, като му благодарят.
На следващата нощ те помолили да пренощуват в една бедна къщурка. Стопанинът заклал
единствения си овен, приготвил им пилаф и ги настанил да спят в дома му. На сутринта учителят
събудил учениците си още преди да се е събудил стопанинът, подпалил къщата му и ги накарал
веднага да си тръгнат.
През целия ден учениците мълчали, обзети от тягостни чувства. Вярата в тях се борела с
възмущението. Накрая учителят им разрешил да му зададат въпросите, които ги измъчвали.
Настанала глъчка. Всички започнали да се възмущават от това, че са дали на богатия последните
си пари, а на добрия човек, вместо да му благодарят, му подпалили дома.
- Е, какво пък - казал им учителят, - с малко знание не може да се разбере голямото знание. На
богатия му липсваха именно нашите пари, за да се впусне във финансова авантюра, която ще го
разори напълно. А бедният човек през целия си живот е живял върху злато, но не е знаел това. И
сега, когато разчиства останките от изгорялата си бедна къщурка, той ще открие голяма стомна
със златни монети.

Споменах за това, че от живота ми изчезнаха негативните стресови ситуации. Сега разделям

всички събития на приятни и полезни. Приятните са тези, в които се наслаждавам на живота. А
полезните ми помагат да науча нещо ново, да опозная по-добре заобикалящия ме свят. Благодарен
съм и на едните, и на другите.

Основната грешка на възрастните

Крайното напрежение се поражда не от самата ситуация, а от модела, в чиито рамки възниква
негативната реакция.
Какво означава да си жертва?
Това означава да живееш в непрекъснато очакване на болка.
Тогава може би ролята на тиранина е по-добра?
Нищо подобно. Тиранинът живее в постоянен страх за своя живот. Със своето поведение той
унищожава заобикалящия го свят, а това означава - своя свят, т.е. самия себе си.
Буквално всички управляващи се обграждат с телохранители, защото се страхуват от нападение
както от страна на своите жертви, така и от други тирани като тях. Те живеят в постоянен страх.
Единственият им изход е да престанат да играят ролята на жертва или на тиранин и да усвоят
новия модел на поведение.
Моделът „Вълшебник“ също е игра, но тя е много интересна и предоставя доста по-голяма
свобода и повече възможности. Ако я усвоите до съвършенство, ще се научите да създавате и да
премахвате различни прегради. Тоест, ще се превърнете в истински вълшебник.
Макар че това също е илюзия. Но толкова е интересна и колко много възможности крие в себе си!
Вълшебникът твори и създава. Жертвата и тиранинът рушат.
Всеки човек по своята същност е творец. Само че е забравил за това. Той е изпаднал в летаргия.
Практически всички възрастни са потънали в необичаен хипнотичен сън. На тях само им се струва, че
живеят. Всъщност, те са омагьосани.
А някога те наистина са живеели. Когато са били деца. Вярвали са в приказките. В нищо не са се
съмнявали. Можели са да се покажат пред целия свят. Но постепенно са ги омагьосали и са се
превърнали в биороботи.

www.spiralata.net 9
 И кой, освен вас, ще развали магията?
Нямам намерение да ви уча на каквото и да било. Вие вече всичко можете да правите. Само ще ви
помогна да си спомните за своите вълшебни възможности и за безграничните си способности.
Отворете си очите за вас самите, за вътрешния си свят. Никой не е виновен, че боледувате, че имате
проблеми или нещо ви липсва. Всичко във вашия свят е създадено от вас самите. И оттук следва
простият и гениален извод: всичко може да бъде променено! Но трябва да започнете от себе си!
И колкото по-бързо разберете това, толкова по-бързо ще започнат промените.
Вълшебникът не изпитва потребност нито от завист, нито от злоба, нито от ревност. Не се нуждае
от съперничество. Просто живее и направлява живота си.
Той отдавна е разбрал, че няма смисъл да воюва и да се старае да получава нещо по насилствен
път. Той взема от живота всичко, което му е необходимо. По-точно, самият живот му го дава, тъй
като той е стопанин на своя живот.
Помните ли книгата на Булгаков? Воланд казва на Маргарита: „Никога нищо от никого не моли.
Сами ще дойдат и сами ще ти дадат всичко.“
Живейте и играйте като деца. Спомнете си какво казва Иисус Христос: „Ако не се обърнете и не
станете като деца, няма да влезете в царството небесно.“ Наблюдавайте внимателно поведението на
детето. То навсякъде и във всичко ще си намери повод за игра. А ние, възрастните, само му пречим.
Твърде сериозно се отнасяме към всичко. Считаме, че светът е ограничен, че в него няма нищо ново и
интересно. От възрастния човек често могат да се чуят следните думи, които той произнася
многозначително и замислено: „Видял съм много неща, имам богат жизнен опит.“ А самият той лежи
изнемощял в леглото.
Какъв жизнен опит има този човек, щом му е донесъл болести и го води към смъртта? Помислете
дали ви е нужен такъв опит.

Децата играят, тъй като за тях светът е тайна и загадка. Всичко им е интересно. Към всичко
проявяват любопитство.
Когато наблюдавах как едногодишният ми син опознава света около него, му завиждах. Ето го,
отива в кухнята и успява да стигне до шкафа с продуктите. Лесно отваря вратата. Колко много
възторг, учудване и радост имаше в очите му! С часове можеше да докосва малките буркани и пакети,
да ги разглежда от всички страни и да опитва съдържанието им на вкус.
Запитах се къде изчезнало това у мен? Къде е онази непосредственост на детското възприятие?
Какво съм получил в замяна? Безпокойство за собствения ми живот и за живота на своите близки?
И само след няколко години, след като започнах да усвоявам новия модел, периодически
започнах да изпадам в състояния, които ми напомняха смътно за онези особени чисти чувства на
спокойствие и радост от моето детство.
Според мен, целият проблем е в това, че възрастните са забравили, че светът е една велика тайна.
И това, което виждаме в живота си, все още е далече от самата Реалност - невъобразима и безкрайна
по своята същност. Те са престанали да се отнасят към себе си и към заобикалящия ги свят като към
загадка. И това е най-голямата грешка на възрастните.
Животът е игра. Понякога сериозна и може би тъжна. Но само в играта можем да се научим на
нещо.
Усвоявайте ролите в тази игра. Има роля на палач или на жертва, на шут или на вълшебник.
Изберете си някоя.
Скъпи читатели! Предлагам ви да ме последвате в света, където хората са свикнали да поемат
отговорността върху себе си и да ръководят своя живот. С други думи, каня ви в магическата
реалност, където вие ще бъдете в ролята на вълшебник.
Или ще останете в стария свят - в света на жертвите и тираните?
Решете сами. Изборът е ваш.
www.spiralata.net 10
 Всички ние сме ученици в училището на Господ Бог, в училището на живота. И имаме своите
уроци. Ако извличаме положителното от уроците на житейските ситуации и израстваме, ще можем
да преминем на нов етап от своето развитие. Ако не искаме да се примирим със съдбата си и да
приемаме живота, не искаме да се усъвършенстваме, животът ще ни превърне в ненужни отпадъци.
Все пак и червеите трябва да се хранят.
Два различни пътя.
Не може да се каже, че първият път е по-добър от втория. И единият, и другият са добри.
Огледайте се.
Кой път са избрали повечето от хората?
А вие кой сте избрали?

Психоенергийно Айкидо
Стъпка първа. Поемане на отговорност.
Това е най-важният и ключов момент при овладяването на новия модел. И както показва
практиката - най-сложният. Именно на този етап се преминава от старата позиция на жертва към
новата позиция на стопанин или вълшебник.
Идеята за отговорността ще навлезе в живота ви леко и хармонично, ако разберете, че светът
около вас - това е вътрешният ви свят. Че вие го създавате със своите мисли и чувства. А той създава
вас. Че всеки човек на този свят е ваше отражение. Вие и заобикалящият ви свят сте едно цяло.
Ето някои примери.
Ако ви подаряват подаръци и ви казват приятни думи, това означава, че вие обичате себе си и
празнувате самия факт на своето пребиваване в този свят.
Ако ви оскърбяват и обиждат, значи вие се отнасяте лошо към себе си, не сте доволни от себе си
и често нагрубявате както себе си, така и околните.
- Валерий Владимирович - оплака ми се една жена, - със сина ми имаме много лоши отношения.
Той постоянно ме обижда. Понякога ме нарича глупачка. А когато си пийне, се случва и да ме
напсува. Моля ви, обяснете ми с какво съм заслужила такова отношение.
- Преди да ви отговоря, най-напред вие отговорете на моя въпрос.
- Какъв е въпросът?
-Как се отнасяте към себе си?
- В какъв смисъл? - попита жената.
- Интересува ме следното: ругаете ли се, критикуваше ли се, изпитвате ли чувство за вина?
- Разбира се. Правя го постоянно.
- Освен това - говорех с твърд тон, нетърпящ възражения, - вие не само се отнасяте зле към
себе си, но не обичате и хората до вас. Вие сте много подозрителна, лесно се обиждате и сте
отмъстителна.
Жената ме погледна смаяна:
-Докторе, но откъде знаете всичко това?
- Познавам този тип хора, към който се отнасяте и вие. Често съм срещал ситуации, подобни
на вашата.
-Със своето поведение - продължих аз - синът ви отразява вашето вътрешно състояние. Та
той е ваш син, т.е. ваше продължение на този свят. Престанете да му се обиждате и веднага ще се
промените. Тогава отношенията ви ще се подобрят.
Всеки ще се съгласи с това, че всички ситуации в живота протичат с нашето участие. Искам да
кажа категорично: „Всички събития създаваме ние самите заедно със заобикалящия ни свят.“ Това
твърдение остава неясно или загадъчно за много хора, тъй като те се опитват да го разберат със
съзнателния си разум, като забравят за подсъзнателната част на нашия ум. А именно подсъзнателният
ни разум създава едни или други събития, като използва целия ни жизнен опит и енергията на
Вселената.
В религията това се изразява така: „Такава е Божията воля.“ Но нали сме създадени по образ и
подобие на Бога. Това означава, че във всеки от нас се съдържа комплекс от божествени енергии.
В това се състои и отговорността. Всички събития в живота си създавам сам, заедно със
заобикалящия ме свят, заедно с Бога, заедно с Майката Природа. Всичко, което виждам, чувам и
усещам в този свят, е отражение на моите мисли, чувства и убеждения. Както на мислите, чувствата и
убежденията на хората до мен.
Веднага изчезва желанието да обвиняваме или да ругаем някого, да се сърдим на някого.

www.spiralata.net 11
 В религията това се нарича смирение. Приемате дадена ситуация без съжаления и обиди,
спокойно. Изведнъж, разбирате, че просто няма виновни. Хората нарочно са измислили чувството за
вина, за да се манипулират взаимно заради користните си интереси. А за да бъда още по-точен,
чувството за вина, както и останалите негативни емоции, се поражда от гордостта, формира се по
време на старата игра на жертва и тиранин.
Но в новия модел няма жертви, няма лоши или добри хора. Както се казва, всички сме равни пред
Бога - кралят и беднякът, светецът и убиецът.
Поемайки върху себе си отговорността, вие преставате да играете ролята на жертва или тиранин.
И което е много важно, преставате да се обвинявате и наказвате, защото разбирате, че хората край вас
също са отговорни за своя свят. Те също са стопани и вълшебници, както и вие, но не го знаят. Вие
създавате света заедно с тях, като им влияете чрез енергията на своите мисли и намерения. Околните
пък неизбежно оказват влияние върху вас. Хората не могат да не си влияят взаимно. Всички ние,
скъпи мои хора, сме свързани с невидимите нишки на съпричастността. Съпричастност към общия
организъм на Вселената, към общото дело на Сътворението. Всичко, което съществува на този свят, е
създадено от Бога и нашите предци, за да ни помагат да живеем и да творим.
Постепенно започвате да мислите и да живеете по нов начин. Променя се вашето настроение.
Думите ви притежават сила! Намерението ви е закон! Вие наистина започвате да се чувствате като
стопанин и вълшебник. Много е важно да породите това състояние в себе си. Всички по-нататъшни
действия трябва да се осъществяват именно в това настроение.
Упражнение
Препоръчвам ви да правите това упражнение всеки ден, докато придобиете увереност в себе си и
в своите сили.
Застанете прави или седнете, изправете гърба и изпънете раменете, усмихнете се. Вие сте
стопанин на този свят, вълшебник. Кажете: „Това е моят свят. Аз съм го създал/създала сам/сама
заедно с хората до мен, заедно с Майката Природа, заедно с Господ Бог и създавам всеки миг.
Другите хора също са вълшебници като мен. Аз съм формирал тях, а те - мен. Всички ние сме
свързани помежду си с невидимите нишки на съпричастността.“
Този свят е мой.
Сам съм го създал.
И всеки миг го пресъздавам.
Аз съм Създател и Вълшебник като Господ.
И правя това заедно с Бог.
Небесният Баща ми помага да творя.
И хората край мен, и Майката Природа.
Творим заедно с енергията на Любовта и Сътворението.
И всички хора също са стопани и вълшебници като мен.
Всичко в този свят съществува за мен,
За да ми е в помощ, а аз - на всички останали.
Създателят ми е дал всичко за живот и творчество.
И дори нещо повече -
Свобода на избор, свобода на волята и въображението.
И колосална сила на мисълта, и Слово!
Създател съм по образ и подобие на Бога.
И така да бъде во веки веков!

- Докторе - обърна се към мен една жена, която дойде при мен на консултация, - може би съм
много глупава и нищо не разбирам! Обяснете ми какво означава да поемеш отговорността върху
себе си, като дадете за пример моя случай.
-А какъв е вашият случай ? - попитах аз.
- Мъжът ми се връща вкъщи пиян, обижда ме, посяга да ме удря. Защо трябва аз да поемам
отговорността върху себе си, а не той?! Нали аз не пия!
Известно време останах безмълвен, за да намеря най- подходящите думи за жената.
- Разбирате ли - казах й аз, - семейството е едно цяло. Ако в него цари любов, мир и съгласие, кой
е отговорен за това?
- Мъжът и жената - отговори жената.
-Точно така - продължих аз. - А ако в семейството има неразбирателство и скандали, кой е

www.spiralata.net 12
отговорен? - попитах я аз.
- Отново и двамата - отговори тя. - Докторе - обърна се към мен жената след кратък
размисъл, - започвам да се досещам. Но вие ми помогнете да разбера в какво се състои моята
отговорност за лошата ситуация в семейството ни. Та нали аз не пия.
- Съпругът е винаги отражение на съпругата си - обясних аз, - а съпругата - отражение на
съпруга си. В семейството всеки изпълнява своите функции. И всеки има своя принос за него.
Съпругът ви пие заради своята слабост и безотговорност. Душата му е болна. В нея има много
агресия към себе си и към света. Той не иска да живее в този свят. И затова се унищожава с
помощта на алкохола. Той му помага да притъпи болката и за известно време да забрави за всичко.
- Да, докторе, вие сте прав - съгласи се пациентката. - Той ми е говорил много пъти за своята
безизходност.
Но щом като съпругът ми е мое отражение, нима всичко това го има у мен?
Замълчах, настъпи пауза. А жената се замисли.
- Знаете ли - спомни си тя, - когато бях млада, много пъти мислих за самоубийство. Още преди
да се запозная със съпруга си. И зная защо. Баща ми пиеше много. И през цялото си детство живях в
непрекъснат стрес и страх. Бракът беше спасение за мен. А след известно време и съпругът ми
започна да пие много, а дотогава не пиеше. Оказва се - обобщи тя, - че със своето пиянство мъжът
ми отразява вътрешното ми душевно състояние. А щом е така, значи оттогава в душата ми няма
почти никаква промяна. Навремето съпругът ми ме спаси. Сега аз трябва да го спася. Ако аз се
променя, той ще престане да пие. Докторе, сега разбрах какво представлява отговорността.
Тогава хайде да лекуваме душата ми.
Половин година след нашите сеанси жената дойде при мен с подарък. Но тя не беше същата.
Беше се подмладила. Лицето й буквално сияеше.
- Заповядайте, Валерий Владимирович - каза ми тя, като остави на масата един пакет, - това е
за вас в израз на благодарност. И искам да споделя с вас радостта си. Съпругът ми престана да пие
и вече има хубава работа. Мислим да си родим още едно дете. Той и досега не знае, че съм идвала при
вас на консултации. Счита, че това е негова заслуга. Нека си мисли така. Важното е, че животът
ни се промени.

Да, не е толкова лесно да престанеш да бъдеш жертва и да се почувстваш стопанин на своя живот.
На някои хора са им нужни години, за да го постигнат. При други това става много по-бързо.
Най-важното е да имате силно желание и твърдо намерение да овладеете новия модел. И да се
освободите от всякакви съмнения и страхове.
Предлагам ви да усвоявате новия модел поетапно, стъпка по стъпка. Отначало вие съзнателно
контролирате своите мисли и действия, а след това процесът преминава на подсъзнателно ниво и
става автоматически. Спомнете си как сте се учили да карате велосипед. Имали сте огромно желание
да се научите. И независимо от драскотините и подутините вие отново и отново сте се качвали на
колелото. Но пък какво е било усещането ви на възторг, когато сте успявали да изминете 100-200
метра! И сега вие се качвате и тръгвате, дори и да не сте карали велосипед 10-20 години. Защо? Ами
защото подсъзнателният навик остава за цял живот.
Същото се получава и при усвояването на новия модел. Опитвайте, опитвайте и опитвайте.
Изпълнявайте всички, упражнения. С времето ще установите, че сте се променили. И тези навици ще
останат у вас завинаги.
Идеята за отговорност за своя живот е преходен етап от стария към новия модел.
Започва да се променя вашето отношение към житейските ситуации и начинът ви на мислене. В
новия модел няма място за оплаквания и жал, обиди и осъждане. У вас се появяват нови мисли.

www.spiralata.net 13
 Упражнение
Спомнете си няколко неприятни ситуации от своя живот. Това могат да бъдат ситуации, в които
са ви обидили, ударили или предали.
До този момент вие сте мислили като жертва:
- Причиниха ми болка.
- Използваха ме.
- Той/тя е виновен/виновна за моите проблеми.
-Аз съм виновен/виновна за всичко. Не трябваше да постъпвам така.
- Светът е несправедлив.
Не е нужно да си припомняте подробности. Най-важното в това упражнение е да се научите да
мислите по нов начин от гледна точка на отговорността.
Сега се опитайте да погледнете на тази ситуация от друг ъгъл.
Светът около нас е отражение на нашите мисли, чувствай емоции. Всичко онова, което е в
нашето подсъзнание и в нашата душа, се проявява външно. Няма случайни събития. Всичко в този
свят е закономерно.
Затова първото, което трябва да кажем при анализа на всяка ситуация, е следното:
- Това е моят свят, моят живот. Всички събития в живота си създавам сам/сама заедно със
заобикалящия ме свят. Всичко и всички в този свят ми помагат при възникването на различните
ситуации. И тази ситуация създадох сам/сама заедно с другите хора.
По-нататък - в зависимост от ситуацията:
- Ако са ме обидили, това означава, че аз съм се обидил с помощта на този човек.
- Ако са ми причинили болка, това означава, че аз съм си причинил болка, като съм използвал
агресията на този човек.
- Ако са ме предали, това означава, че аз съм се предал с помощта на този човек.
- Сам съм избрал ролята на жертва и съм привлякъл тиранина в своя живот.
Вместо фразите:
- Аз съм болен/болна;
-Аз съм изморен/изморена;
- В депресия съм.
Опитайте да кажете:
- Сам/сама съм си причинил/причинила заболяването;
- Сам/сама съм си причинил/причинила умората;
- Сам/сама съм си причинил/причинила депресията.
Сега сравнете двете състояния.
Първото - това е състояние на жертва, изпълнено с болка и страдания. В този случай ние се
отъждествяваме с проблема и той (т.е. проблемът) започва да властва над нас. Именно така хората
програмират подсъзнателния си разум за влошаване на ситуацията и за подсилване на негативното
състояние.

Второто представлява преход към позицията на стопанин. Ние преставаме да се отъждествяваме

с проблема и със своята слабост. И поемаме контрола над ситуацията в свои ръце.
Сигурен съм, че по време на изпълнението на това упражнение у някои читатели ще се породи
естественото желание да си зададат следния логичен въпрос: „Как и с какво си създадох една или
друга ситуация или проблем?“
Но за това ще стане дума по-нататък.
Засега вие сте направили само първата крачка към усвояването на новия модел. Но още на този

www.spiralata.net 14
етап можете да видите и да почувствате разликата.
Важно е навреме да преминете към новия модел. Достатъчно сте играли ролята на жертва или
тиранин, още повече че тази игра ви носи неприятности. Старата роля едва ли ще ви помогне да
постигнете това, което желаете. Трябва само да си спомните, че вие сте вълшебник. И можете да
влияете върху заобикалящия ви свят със своята лична сила. А степента на вашето влияние зависи от
количеството на тази сила. Ако бъдете в позицията на жертва или тиранин, вие никога няма да
можете да натрупате по-голяма сила. Само ще я пилеете. Психоенергийното Айкидо ще ви помогне
не само да запазите своята сила, но и да я увеличите многократно.
Стъпка втора. Използване на законите на новия модел. Закон за отражението и закон за
подобието.
Вече сме направили първата стъпка. Готови сме да поемем отговорността върху себе си. Сега да
продължим да разсъждаваме. Ако сами създаваме всички събития в своя живот, естествено се
поражда въпросът: „Как и с какво?“
В предишните си книги описах много подробно механизма, с чиято помощ всеки човек създава
своята реалност. Оказва се, че ние живеем в странен и загадъчен свят на Сила, която ни влияе чрез
Природата и действията на хората. А ние, на свой ред, също можем да оказваме влияние върху тази
Сила, да я направляваме в съответствие с нашите намерения (прочетете книгата „Силата на
намеренията“). И основният инструмент за създаването и за преобразуването на заобикалящия ни
свят са нашите мисли.
Вече знаем, че положителните мисли пораждат благоприятни ситуации в живота ни, а
негативните - болести и страдания.
Как да овладеем изцяло този инструмент? Как да направим така, че не мислите и емоциите да ни
управляват, а ние да ги владеем напълно? И с всички сили да ги използваме за преобразуването на
света!
За тази цел трябва да разберете, че всичко, което виждате, чувате или усещате, е продължение на
вас самите. То е отражение на вътрешното ви душевно състояние.
До неотдавна бяха популярни диапозитивите (цветните диапозитивни филми). Запазил съм си
няколко и от време на време ги разглеждам, като си спомням младежките си години. За да се получи
изображение, диапозитивът се поставя в специален апарат - диапрожектор. В него има източник на
светлина и увеличителни стъкла. С помощта на диапрожектора изображението се увеличава и се
прожектира върху екран.
Тази метафора с диапозитивите и диапрожектора може да ви помогне, да разберете как
заобикалящият ви свят представлява продължение на самите вас. Тоест, всичко онова, което е в
нашето подсъзнание: съвкупност от мисли чувства и емоции - всичко това се прожектира върху
външния екран. С други думи, външното отразява вътрешното. Ние виждаме и чуваме онова, което е
в душата ни, в подсъзнанието ни. Затова, ако в живота ви има човек, който ви дразни и обижда или
когото просто мразите (не искате да виждате), не бързайте да го обвинявайте. Насочете погледа си
навътре в себе си. Ключът към тази ситуация е там. Подобното привлича подобно! Следователно,
всичко, което не ви харесва у другите хора, го притежавате и вие. (Впрочем, вярно е и другото
твърдение: всичко, което ви харесва у другите, го има и у вас.)
Това ми напомня за израза от Библията: „Всичко, що поискате с вяра, ще получите". Нима това не
е справедливо?
Оказва се, че живеем в справедлив свят, в който всеки получава според вярата си, т.е. според
мислите си. Човек получава това, в което вярва.
- Докторе - възрази ми един пациент, - не вярвам в тази ваша висша справедливост. Колкото и
да ни говорите за нея - не вярвам!
-Ако не вярвате в нещо - казах му аз, - това не означава, че то не съществува. Справедливостта
съществува за онези, които вярват е нея.
- Добре, кажете ми тогава къде е справедливостта, когато крадецът разрязва чантата и
краде портмонето на възрастната пенсионерка в автобуса? Или когато престъпникът убива
невинен човек?
- За да разберете това - обясних му аз, - трябва да се научите да четете мисли или поне да се
досещате за тях. А засега вие не умеете това. Знаете ли какво си е мислела възрастната жена
вечерта преди кражбата? - попитах пациента.
- Не, не знам - отговори ми той.
-А за какво си е мислела жертвата на убиеца?

www.spiralata.net 15
 - Дори не се досещам.
- А аз знам какво си мисли жертвата - продължих аз - и затова разбирам справедливостта на
случилото се.
- Обяснете ми тогава -помоли ме мъжът.
~ Жертвата винаги привлича палача със своите негативни мисли. Това могат да бъдат
нежелание да се живее в този свят, дълбока обида или омраза.
- А как хората привличат крадците? - попита ме пациентът.
- Крадецът винаги се оказва там - продължих аз, - където има страх и безпокойство по
отношение на парите.
- Оказва се - започна да размишлява на глас мъжът, че възрастната жена е имала негативни
мисли за парите и правителството, което и изплаща толкова малка пенсия, изпитвала е страх, че
ще остане без средства за съществуване. А крадецът усеща всичко това на подсъзнателно ниво,
както кучето долавя адреналина.
- Точно така - съгласих се аз.
-Докторе, по този начин всеки престъпник може да бъде оправдан и цялата вина да се стовари
върху жертвата,
-Никакви оправдания! - казах аз. - И престъпникът, и жертвата трябва да бъдат отговорни
пред закона, пред живота и пред Бога. И двамата са отговорни! Не виновни, а именно отговорни. В
това е цялата разлика. Но в нашето общество обвиняван е престъпникът. От това губят всички: и
жертвата, и престъпникът, и обществото. Ако разберете това, ще престанете да обвинявате и
осъждате престъпника и да съжалявате жертвата. Ще се научите да вярвате в справедливостта
на случващото се.
Ето защо следващият въпрос, който трябва да зададете на себе си и на подсъзнателния си разум, е
следният: „С какво съм породил/породила тази ситуация? С кои свои мисли и емоции? С какво
поведение?“
Тук трябва да бъдете внимателни. Прилагайте изцяло закона за отражението и подобието:
външното отразява вътрешното и подобното привлича подобното. Ще приведа няколко примера.
Една жена се оплака, че синът й постоянно я обижда.
- Той се държи много грубо с мен и със съпруга ми. Обижда ни всячески, дори с неприлични
думи. Като майка на мен ми е много тежко да слушам това.
-А вие как се отнасяте към себе си - попитах я аз.
- Ужасно, докторе - отговори тя. -Аз не се обичам. В живота си винаги съм се поставяла на
последно място. Считала съм се виновна за всичко, ругаела съм се и съм се критикувала.
-А как се отнасяте към сина си?
- Много страдам заради него. Личният му живот не потръгна, не му върви и с работата.
Много ми е жал за него. Понякога не спя нощем, непрекъснато мисля за него.
-Но нали знаете, че жалостта е агресивно чувство. Освен това, в главата ви непрекъснато се
въртят негативни мисли за него.
-Знам, но нищо не мога да направя. Лошите мисли не ме оставят на мира.
- Оказва се, че в подсъзнанието ви има твърде много агресия към вие и към вития син.
Натрупвала се е години наред. И сега той ви демонстрира всичко това с грубото си поведение. А вие
кой знае защо му се обиждате. Бих се изразил така: вашият син ви лекува. Опитайте се да видите в
него свой учител и лекар.
Запомнете златното правило: „Всичко, което хората около мен правят или произнасят на
глас, го има в моето подсъзнание.“ Именно сега то е готово да се разкрие.
Спомням си един случай от моя живот от преди няколко години. Беше през зимата. Наваля
много сняг и цялото семейство решихме да отидем в планината, за да се пързаляме с шейни. За свой
срам трябва да си призная, че за тези трийсет и пет години, откакто живея в Крим, нито веднъж
не бях посещавал Ангорската седловина през зимата.
Рано сутринта се отбих при родителите си, за да взема вълнени чорапи за сина си.
- Къде сте тръгнали? - попита ме майка ми.
-Решихме да отидем да се попързаляме в планината с шейни - отговорих й аз.
-Да не си се побъркал? - включи се в разговора ни баща ми. - Виж какво е времето. Според
прогнозите се очаква снеговалеж. Ами ако закъсате в планината?! Наскоро писаха във вестника, че
двама са се загубили в планината и са загинали.
- Баща ти е прав - добави мама. - Може би наистина е по-добре да не тръгвате. Дима ще се

www.spiralata.net 16
измокри, може да се разболее. Помниш ли как се измокри и разболя, когато беше на три години?
За няколко минути моите родители ми предадоха огромна негативна информация. Преди в
подобни ситуации можех да си позволя да се разсърдя и да се ядосам, но сега реших да приложа
новите си знания. И докато родителите ми ме плашеха със счупени ръце и крака, аз се запитах:
„Как създадох тази ситуация? Какво отразяват родителите ми в мен?“
Отговорът дойде тутакси: „Те отразяват твоите собствени страхове.“
Разбрах каква е причината. Вечерта преди пътуването у мен нахлуха различни мисли-страхове,
но аз ги отблъсквах, т.е. прогонвах ги дълбоко в подсъзнанието си. И сега моите родители, като
най-близките ми хора, разкриваха собствените ми страхове и безпокойство.
Веднага ми стана по-леко. Изчезна желанието ми да се карам с родителите си и им благодарих.
-Добре - казах аз. - Изслушах ви внимателно и съм ви много благодарен за желанието ви да ни
предпазите, както и за вашите грижи. Кажете ми как можете да ни помогнете, за да бъде
пътуването ни максимално безопасно и комфортно?
Те се учудиха на реакцията ми, защото очакваха, че ще започна да проявявам типичното за мен
упорство и се съгласиха да ни помогнат.
- Какво трябва да направим? - попита майка ми.
- Пригответе ни голям термос с горещ чай; втори чифт дрехи, за да може Дима да се
преоблече, ако се измокри, и кибрит, за да запалим огън и да се стоплим. И мога да ви уверя, че няма
да се бавим, тъй като отиваме там за първи път.
След известно време всичко беше готово и ние тръгнахме на път. През цялото време, докато
пътувахме, работех над себе си. Никога не съм предполагал, че у мен се крият толкова много
страхове: и големи, и малки. По-рано си казвах. „Ти си мъж! Не трябва да се страхуваш от нищо.
Прогонвах негативните си мисли, потисках чувствата и емоциите си. Така постъпват повечето
хора. И ето, благодарение на родителите си аз разбрах много неща за себе си. Внезапно ми хрумна
мисъл, гениална по своята простота. Оказва се, че всичко, което се опитваме да докажем или да
натрапим на другите, ни липсва на нас. Най-напред доказваме на себе си. Колко е просто всичко.
Явно не са нужни спорове и скандали. Глупаво е да се изяснява кой е прав и кой - виновен. Трябва да
бъдем много внимателни и да умеем да изслушваме събеседника си. И той ще ни разкаже всичко за
нас самите.
Но да се върнем към пътуването в планината. Пристигнахме благополучно. Времето беше
прекрасно. Имаше много хора. Пързаляхме се с шейни и с големи найлони. Синът ни се измокри
толкова бързо сякаш изобщо не беше излизал от преспите. Такова изобилие от сняг той не беше
виждал от времето, когато живеехме в Русия, във Владимир. Но ние бързо го преоблякохме в сухи
дрехи, дадохме му да пие горещ чай и го настанихме край огъня, за да се стопли.
Върнахме се вкъщи късно вечерта здрави и щастливи.
А следващия път, когато отидох при родителите си, за да им съобщя за намерението си отново
да отидем в планината, те реагираха напълно спокойно. Защото аз самият бях спокоен!
Заобикалящият ни свят е отражение и продължение на нас самите. Ако не обичате и не уважавате
себе си и се отнасяте по същия начин към околните, задължително ще привлечете човек, който да ви
оскърби. Ако сте гневни и зли, не се учудвайте на неприятностите си. Ако имате добри мисли и
прекрасно настроение, очакват ви точно такива ситуации.
- Валерий Владимирович - обърна се към мен един пациент, - забелязал съм, че щом започна да
се сърдя или да се карам с някого, кучетата веднага започват да лаят по мен. Оказва се, че те
усещат вътрешното ми състояние и се държат в съответствие с него.
- Това е абсолютно вярно - съгласих се с него. - Но не само животните са толкова
чувствителни в реакциите си. Хората също знаят всичко един за друг на подсъзнателно ниво.
Спомних си един случай - беше отдавна - когато много се сърдех на един мой пациент. Той имаше
тежко заболяване и аз много исках да му помогна, но той изобщо не искаше да ме слуша и да ме
разбира. А след известно време съседката ми се разкрещя по някакъв дребен повод. И което е
характерно, тя също не искаше да ме слуша и да вниква в моите обяснения. Подобното привлече
подобно. Аз създадох тази ситуация със своето раздразнение и злост. Това беше добър урок за мен.
- А ако тогава бяхте намерили подходящи думи за болния? - попита ме пациентът. - Щеше ли да
я има ситуацията със съседката?
- В никакъв случай - отговорих аз. - Ако бях намерил общ език с болния ий бях му помогнал, щях да
изпитвам удовлетворение в душата си. А това означава, че щях да създам и друга ситуация -
приятна.

www.spiralata.net 17
 Често ме питат как е възможно хората да знаят абсолютно всичко един за друг. В такъв случай аз
като лекар им предлагам да си представят живия организъм.
Малката клетка не може да види целия организъм, но в нея на генетично равнище е заложена
информация за него. Същото с и с човека. Той не може да види цялата Вселена, не може да съзре Бог.
Но в неговото подсъзнание се съхранява информация за всичко, което се случва в този свят. И не само
за настоящето, но и за миналото и бъдещето. Трябва само да получи достъп до тази информация. При
някои това става след силно душевно разтърсване, а при други - след продължителни тренировки.
Най-важното е, че това е възможно. Човек трябва само много силно да желае.
Наскоро един мой познат сподели с мен опита си от триседмичното си гладуване. Беше го
провел в специална клиника под внимателния поглед на опитни специалисти.
- Представяш ли си, Валерий - разказваше ми той, - аз не само се излекувах от хроничен
тонзилит и синузит, но на 17-ия ден от гладуването у мен се проявиха необикновени способности.
Започнах да чета мислите на хората и да виждам бъдещето им. Бях кумир за медицинските сестри
и дори лекарите идваха тайно при мен, за да научат нещо за себе си. Но буквално след седмица, след
като започнах да се храня по обичайния начин, тези мои способности изчезнаха.
- Разбираш ли - обясних му аз, - гладуването е много силен стрес за организма. Твоето
възприятие се е променило и за теб е станала достъпна онази информация, която се пази в
подсъзнанието на всеки човек. Просто не всеки вярва в тази възможност. Професионалните
гадателки и т.нар. „ясновидки“ могат да правят това. С помощта на определени ритуали те
„дешифрират“ информацията, която се съдържа в „общата банка от данни“. Впрочем, ако
започнеш да се занимаваш с моята методика, тези способности отново ще се появят у теб, но вече
по естествен начин.
Забелязал съм, че при овладяване на новия психологически модел достъпът до всяка
информация, която се съхранява в подсъзнанието, практически става възможен. И няма нужда от
особена тренировка. Всичко става спонтанно.
На семинарите си обучавам на прост метод, с помощта на който могат лесно да се четат мислите
на друг човек. Става дума не само за повърхностни мисли от типа: „Искам салам или сладолед“, а за
дълбоко лични и съкровени. Това става възможно, тъй като когато работим над себе си и се
освобождаваме от претенциите и обидите, ние „прочистваме“ онези канали, по които към нас
постъпва информация от заобикалящия ни свят. Навремето Парацелз пише за това, че щом човек се
освободи от гордостта си, пред него ще се разкрият всички тайни на Вселената.
Оказва се, че на подсъзнателно ниво хората знаят абсолютно всичко един за друг. Няма случайни
ситуации. Всички т.нар. „случайности“ представляват подсъзнателни закономерности. Затова
приемайте различните ситуации в живота си без претенции и обиди. Всеки човек, когото срещате на
житейския си път, носи със себе си някакво откровение. Бъдете внимателни.
Законът за отражението работи винаги и навсякъде, във всяка ситуация. Хората край мен
отразяват мен, съпругата отразява съпруга си, децата отразяват родителите си. И обратното.
Един от участниците в моя семинар, който се провеждаше в Гърция, ме попита:
- Валерий, можете ли да ми обясните защо синовете ми не обичат родината си?
- А как се проявява това? - попитах го аз.
- Над леглата си са закачили националното знаме на Русия, а не това на Гърция. И ако по
телевизора дават баскетболен мач Гърция-Русия, те са за отбора на Русия.
Веднага след Втората световна война бащата на Димитрий, който е комунист, бил
репатриран със семейството си в Съветския съюз - Ташкент. Там живели дълги години, докато на
гърците репатрианти бe забранено да се завърнат в родината си. Димитрий пристигнал в Гърция
преди 20 години и се оженил за гъркиня. Скоро им се родили двама синове. Сега те са високи и здрави
младежи, които се занимават с музика и баскетбол.
- Димитрий, това може да се обясни лесно - казах му аз. - Синовете ви са ваше отражение. Те
говорят и npaвят това, което мислите вие и вашият баща, т.е. техният дядо.
- Оказва се - произнесе Димитрий след кратък размисъл, - че аз повече обичам Русия, отколкото
Гърция.
- Така се получава. Просто вие се стараете да потиснете своите чувства, но вашите синове ви
напомнят за тях.
- Изглежда сте прав. Детството ми премина в Ташкент, а младостта ми в Москва. Но сърцето
ми остана там. Не минава и ден, в който да не гледам програма „Время“ no OPT. Дълбоко
преживявам всички събития, които стават в Русия. Ако имах възможност, бих заминал, без да се

www.spiralata.net 18
замисля. Но тук е моят дом, семейството, работата.
Скъпи мои! Не бягайте от себе си! Намерете сили и мъжество, за да надникнете в душата си и да
видите онова, което е било потискано и крито там с години. А общуването с хората, дори и да не е
винаги приятно, ще ви помогне да направите това - да разкриете своите „светли“ и „тъмни" страни.
На един от моите семинари работехме върху темата за отношенията с близките ни хора. В
кръга седеше жена, която беше в лоши отношения със свекървата си.
- Моля ви, обяснете ми - помоли ме тя, - как да реагирам правилно на поведението на свекървата
си. Със съпруга ми имаме две малки деца. Тя знае, че сега ни е нужна помощ и подкрепа. Но не идва у
нас. А когато я каним на гости, си измисля различни извинения, за да не дойде. Нещо повече, обижда
се, че не ходя у тях и не водя там внуците й. Аз пък съм на мнение, че е по-удобно и по-лесно тя да
идва при нас, още повече, че е пенсионерка, отколкото аз да ходя при нея с двете малки деца.
- Сега няма да изясняваме кой е прав и кой - виновен - казах и аз. - Нека по-добре да анализираме
как сте създали тази ситуация. По закона за отражението и закона за отговорността -
продължих аз - излиза, че самата вие не желаете да се виждате със своята свекърва и не искате тя
да общува с вашите деца.
Жената ме погледна учудено.
-Да, да - казах аз, - не се учудвайте. Във вашето подсъзнание има мисли, които не допускат до
вас вашата свекърва. Може би някой ще помогне да определим тези мисли - обърнах се аз към
групата.
- Може ли да опитам? - отзова се една жена от първия ред.
- Заповядайте - приканих я аз, - можете да говорите от мястото си.
- Знаете ли, Марина - обърна се тя към участничката в семинара, - аз бях в подобна ситуация.
В началото на семейния ми живот аз също имах обтегнати отношения със свекървата си. Често се
карахме. Обиждах се и на нея, и на съпруга си. Молех съпруга си да поговори с майка си и да ме
подкрепи. Сега разбирам колко трудно му е било между чука и наковалнята.
А да се ориентирам в тази ситуация ми помогна първата книга на Валерий Владимирович.
Разбрах, че е глупаво да се обиждам и да си спечелвам врагове и болести, когато причината е в мен.
Оказа се, че аз не съм искала свекървата ми да налага в моето семейство модела на поведение,
който беше утвърден в тяхното семейство. Не ми харесваше как тя общува с мъжа си, т.е. с моя
свекър. Не ми допадаше отношението й към собствените й деца.
- Мисля, че имате право - съгласи се Марица. - Когато се роди синът ни, аз не исках тя да идва
у нас.
- Защо?
- Исках да го възпитавам по свой начин. Прочетох доста книги. А тя се намесваше със
съветите си. Казваше ни, че ще погубим детето. Оттогава не желая тя да идва у нас.
- Марина, а вие се опитайте да се обръщате към свекървата си за съвети само по онези въпроси,
по които напълно й се доверявате. Не трябва да я отблъсквате напълно. Бъдете по-мъдра.
Използвайте нейната енергия, силата и жизнения й опит. Навярно тя може да прави нещо много
добре, например да готви, да плете или пък нещо друго. А за всичко останало търсете помощта на
други хора. Когато започнах да постъпвам по този начин, отношенията ми с моята свекърва
станаха прекрасни. Аз не искам от нея твърде много. Нямам никакви претенции към нея, не се
чувствам обидена. Благодарна съм й дори за малкото, което може да направи за нашето
семейство. И сега с нея живеем, както се казва, в мир и любов.

Водене на дневник
На много мои пациенти и ученици препоръчвам в началото на прехода от стария към новия
модел да си водят дневник, в който да записват своите мисли. Разделете го на две части. В лявата част
ще се намират старите мисли по модела „Жертва - Тиранин“. А в дясната - новите позитивни мисли,
мислите на вълшебника и стопанина.
Стари негативни мисли Нови позитивни мисли
Модел „Жертва - Тиранин" Модел „Вълшебник (Стопанин)“

Преди време аз самият си водех дневник и това много ми помогна да разбера много събития.
След като анализирате ситуацията, запишете в лявата колонка онези негативни мисли, които са
довели до нейната поява. След това преминете към следващата стъпка.

www.spiralata.net 19
 Стъпка трета. Позитивно намерение.
Помните ли поговорката ,,Всичко, което прави Бог, е за добро“? Ние или забравяме за това, или
просто не разбираме смисъла на тази народна мъдрост.
А смисълът е много прост. Зад всяка ситуация, зад всяко събитие се крие позитивно намерение.
Не съществуват случайни събития. Всичко в този свят е справедливо и закономерно. С други думи,
подсъзнателният ни разум създава събития, за да осъществи за нас някакво жизненоважно или
позитивно намерение.
В това се състои изкуството на ефективното взаимодействие със заобикалящия ни свят. Ако
разберете смисъла на тази стъпка, ще получите ключовете към много тайни.
В кабинета ми нахлу млада жена, обляна в сълзи.
- Докторе, моля ви, помогнете ми. Не знам какво да правя. Семейството ми се руши.
- Успокойте се - казах й аз, като й протегнах чаша с вода - и ми разкажете всичко подробно.
- Валерий Владимирович - обърна се тя към мен, вече по-спокойно, - вчера реших да почистя
сакото на съпруга си. И представяте ли си, в джоба му намерих писмо от неговата любовница
сервитьорка. Оказва се, че докато съм пътувала в друг град за изпити по време на сесията, той се е
развличал с нея. - Последните си думи тя пра изнесе, ридаейки.
Почаках, докато жената се успокои, и я попитах:
- Кажете ми, отдавна ли сте омъжена?
- Вече две години.
- И сте се омъжили по любов - казах с известна ирония.
- Знаете ли, докторе - каза ми тя, - ако трябва да бъда честна, омъжих се за съпруга си, как да
кажа, oт чувство за дълг. Преди две години той спаси брат ми от смърт. Бяха приятели. Той ме
харесваше, но аз обичах друг мъж. Казва се Сергей. Заедно посещавахме един и същ храм. И двамата
сме православни християни. А мъжът ми е атеист. И когато той спаси брат ми, аз дадох обещание
на Господ, че ще се омъжа за него. И сега не знам какво да правя. Докторе, помогнете ми!
Жената отново беше готова да заплаче, но аз я спрях.
- Почакайте - казах й аз, - ако съм ви разбрал правилно, оказва се, че сте нарушили най-важната
заповед.
- Коя? - попита ме жената изплашено.
-Заповедта за любовта. Вие сте обичали един мъж, а сте се омъжили за друг. А нали Бог е
любов.
- Но аз се заклех!
- Най-напред, доколкото си спомням, в Евангелието Иисус Христос ни учи: „Никога и в нищо не
се кълни. Нито в небето, тъй като то е престол Божи, нито в земята, нито в бащата, нито в
майката...“Не го помня дословно. „И нека вашите думи бъдат да-да, не-не.“ Второ, вашият съпруг
и така би спасил брат ви – те са били приятели. И не е било нужно да се обричате на страдания,
като предавате любовта си.
-Но какво да направя? - попита жената.
- Как какво? Благодарете на Бог за тази ситуация. Имате уникалния шанс да си върнете
любовта и да започнете нов живот. - Имате ли деца? - попитах я аз.
- Засега не - отговори ми тя, - исках най-напред да завърша обучението си.
- Прекрасно - казах аз, - веднага се разведете със съпруга си, дори и да сте се венчали в църква.
Това ще бъде по-малък грях, отколкото престъплението против любовта. Това ще ви бъде
простено. И тичайте при любимия си Сергей. Надявам се, че той все още не се е оженил.
-Не. Каза ми, че ще ме чака цял живот.
- Това е чудесно! Виждате ли колко добре се подрежда всичко. А вие ридаехте от мъка. Сега се
повеселете на сватбата.
- Благодаря ви, докторе! - каза жената, като се усмихна. -Всичко разбрах.
-Не, това все още не е всичко.
Тя ме погледна учудено.
- Трябва най-искрено да благодарите на съпруга си за изневярата и на любовницата му за
писмото. Та нали благодарение на тях получавате своята свобода.
Жената направи точно така. Веднага подаде молба за развод. Съпругът й не възразил особено.
След една година дойде при мен, за да ми благодари, и вече беше с детенце. Тя и Сергей се оженили
веднага след развода. С бившия си съпруг запазила добри отношения. Между впрочем, той се
оженил неотдавна за „първата си любов", която по това време също се развела.

www.spiralata.net 20
 Затова следващите въпроси, които трябва да зададете на своето подсъзнание, звучат така: „За
какво ми е необходима тази ситуация?“
Какво позитивно намерение осъществява моето подсъзнание с помощта на тази ситуация?
Какви важни и позитивни уроци трябва да извлека от тази ситуация?“
Бог и Вселената разговарят с нас с помощта на различни житейски ситуации. Целият ни живот е
съвкупност от такива ситуации. Ако събитието е приятно, ние живеем в съгласие със себе си и със
заобикалящия ни свят. Ако събитията не са приятни, значи има застой в нашето развитие. Всяка
стресова ситуация ни подсказва нещо. Постарайте се да разберете какво трябва да научите от нея.
При мен за консултация пристигна един мъж от Русия. В продължение на две години той
страдал от силно главоболие. Какво ли не правел и къде ли не ходил - нищо не му помагало или му
носело временно облекчение.
Какви са причините за болките му той разбрал след като прочел моята първа книга „Възлюби
своята болест". Осъзнал, че заболяването му се дължи на огромната му омраза към родния му
баща, на ревността и пристъпите му на ярост. Започнал да променя поведението си и веднага се
почувствал по-добре.
- Вашата книга ми помогна да разбера много неща. Например, защо през последните две години
загубих практически всичко: колата, гаража, вилата, работата и семейството. Преди две години -
продължаваше той, - когато се появиха тези ужасно силни болки, си казах: „Готов съм да дам
всичко, само да не усещам тези болки“. Спомням си, че когато бях на трийсет и три години, си
казах: „Е, вече имам всичко, мога и да умра. Сега разбирам, че моето подсъзнание се е стараело за
мен, като е създавало такива ситуации, в които хората край мен да ми помагат да се освободя от
всичко, което съм придобил през живота си. По такъв начин то се е грижело за мен. Например,
братът на съпругата ми си присвои моята вила, която съм строил със собствените си ръце. Преди
го мразех. Юридически нищо не можех да направя. Бях решил дори да го убия или да подпаля вилата,
която той получи. А сега съм му благодарен. Той ме освободи. Да си живее в нея със здраве. Аз ще си
построя дом. Животът ми едва сега започва.
Не трябва да се обиждаме на живота. Още повече, че това е нашият живот и ние сами го
ръководим. А пречките по пътя ни посочват нашите слабости, помагат ни да ги определим и да ги
променим.
След смъртта си един човек помолил Господ да му покаже целия му житейски път. Неочаквано
за него самия той установил, че до собствените му следи има нечии други следи.
- Господи - обърнал се този човек към Бог, - чии са тези следи до моите?
- Това са моите следи - отговорил му Бог. - Аз винаги бях до теб.
След това човекът открил, че в най-трудните моменти от живота му има само едни следи.
- Господи! - обърнал се той отново към Бог. - Защо в най-трудните и опасни ситуации, когато
повече от всичко ми е била нужна твоята помощ и подкрепа, ти си ме оставял сам? Виждаш ли,
тук има само едни следи.
- Неблагодарник! - отговорил високо Господ. - В най-сложните ти житейски ситуации аз те
носех на ръце!
„Бог праща изпитания според силите ти.“
Спомнете си народните приказки. "Главният герой е изправен пред сериозни изпитания.
Опасностите го дебнат на всяка негова крачка. Но след всичките препятствия той става по-силен и
по-издръжлив и намира своето щастие. А трудностите го каляват и му помагат да разкрие
вътрешните си способности“.
След един семинар към мен се приближи мъж.
- Валерий Владимирович - обърна се той към мен, - сега разбрах защо ми се случваха тези, както
мислех тогава, неблагоприятни събития. Доскоро - продължи той - в родния си град имах своя
фирма и две бензиностанции. По местните стандарти живеех дори много добре. Но винаги се
стремях да имам повече. И с мен започнаха да се случват неприятни неща едно след друго. Още
малко и щях да загубя всичко. Бях принуден да продам фирмата и бензиностанциите и да замина за
столицата.
Сега разбрах защо съм предизвикал тези събития. - Малко преди да започнат да ми се случват
тези „чудеса“, аз си бях поставил за цел да спечеля един милион долара. Но не откривах
възможности да го направя в моя град. Просто не вярвах в това. И Силата започна буквално да ме
изтласква от родния ми град, тъй като тогава, не разбирах това и се вкопчих здраво във фирмата
си, подсъзнанието е имало единствен изход - да ме лиши от всичко, което ме задържаше в града. И

www.spiralata.net 21
сега имам билет за Маями. Предложиха ми работа там. Beче съм напълно сигурен, че всички тези
събития имаха своето основание - принудително да ме насочат към моя милион. Щом се устроя
там, ще ви поканя да проведете семинар за американците.
Ние живеем в света на силата. И можем да използваме всяка сила в полза на себе си и на
околните. Тоест, от всяка ситуация можем да извлечем нещо положително.
В една далечна страна настъпила голяма суша. Богатата реколта загивала пред очите на
хората. Те се страхували да не умрат от глад. И тогава се обърнали към Бог:
- Господи! Нима не виждаш нашите страдания? Изпрати ни дъжд!
Но дъжд нямало.
Тогава хората започнали още по настойчиво и отчаяно да молят Бог за дъжд.
И тогава Бог им изпратил дъжд. Реколтата била спасена.
Но когато хората започнали да ядат от храната, приготвена от тази реколта, те умирали.
Тогава отново се обърнали към Бог:
-Господи! Къде съгрешихме? За какво ни е това наказание?
А Бог им отговорил:
- През тази година реколтата беше отровна. И аз нарочно ви пратих сушата, за да я
унищожа. Вие щяхте да гладувате през годината, но да останете живи. Но толкова настоятелно
ме молехте да ви изпратя дъжд.
Всичко зависи от това как се отнасяме към събитията. Ако още от началото у мен бъде заложено
знанието, че всичко в този свят не се случва просто така, че моето подсъзнание създава събития, за да
ми помогне да намеря истинския път и да привлека в живота си нужните ми хора, а аз на свой ред
помагам на тези до мен, животът придобива напълно нов смисъл. Изчезва страхът от бъдещето.
Преставаш да се чувстваш нещастна жертва. И започваш да натрупваш сила.
- А как трябва да се постъпи - можете да попитате вие, - ако не разбираш какви мисли и емоции
са довели до появата на дадена ситуация и защо тя е създадена от подсъзнателния разум?
Дори да не разбирате как и с каква цел сте създали ситуацията, а това се случва - не се
разстройвайте. Информацията можете да я получите по-късно, когато вече сте далече от неприятните
преживявания.

В началото на моята дейност, когато бях започнал да разработвам новия психологически модел, в
живота си имах такива ситуации, в които ми беше трудно да се ориентирам веднага. В такъв случай
си казвах: „Е, добре. Знам, че в този свят всичко е справедливо и закономерно.
И имах такива мисли и постъпки, които доведоха до появата на тази ситуация. Знам също, че с
помощта на тази ситуация моят подсъзнателен разум и Господ Бог правят нещо важно и необходимо
за мен. И аз приемам тази ситуация със смирение и благодарност. Доверявам се на своето
подсъзнание.“
Това се случи преди няколко години, когато работех като лекар хомеопат към детската

www.spiralata.net 22
болница.
Този ден бях забравил ключовете от шкафа с хомеопатичните лекарства.
„Странно - помислих си аз, - никога досега не ми се е случвало да забравя ключовете си.“
Трябваше да предприема нещо и аз позвъних на съпругата си.
- Людмила - помолих я аз, - знаеш ли, забравил съм ключовете от шкафа с лекарствата вкъщи.
Можеш ли да ми ги донесеш сега?
-А ти защо не дойдеш да ги вземеш? - попита ме тя.
- Ами защото, ако тръгна, ще ми е необходимо два пъти повече време, отколкото на теб, ако
ти ми ги донесеш. Пред кабинета ми има хора, които ме чакат.
- Знаеш ли - отговори ми тя, - току-що си легнах, за да си почина, и затова не искам да
тръгвам. Ти си забравил ключовете си, ти ела да си ги вземеш. - След тези думи тя затвори
телефона.
Изобщо не очаквах от нея такъв отговор. В мен започнаха да нахлуват гняв и обида.
„Как може?! - мислех си аз и почвах да кипвам. - Аз се старая за семейството, работя, печеля
пари, а към мен се отнесоха толкова грубо. Виж я ти нея, легнала да си почива“
Лошите мисли започнаха да набират скорост. Но в един момент нещо се пречупи у мен.
„Стоп! - казах си аз. - Защо се сърдя?! Аз съм добрият вълшебник. Хайде да помислим -
продължавах да разсъждавам наум - как създадох ситуацията и защо тя ми е нужна?"
Но колкото и да се стараех, в главата ми не се появяваше нищо разумно. Беше ми трудно да се
успокоя и да се отпусна.
„Добре! - казах си аз. - Доверявам се на своето подсъзнание и на Бог, доверявам се на съпругата
си. Ако тази ситуация се е появила, значи тя ми е нужна за нещо, за какво - ще разбера по-късно.“
С тези мисли излязох от поликлиниката и се отправих към вкъщи за ключовете. По пътя отново
се опитвах да се обърна към своето подсъзнание. Не получавах никаква информация. Но поне се
успокоих. И когато влязох у дома, най-напред благодарих на съпругата си за нейния отказ, което я
накара да се учуди доста.
Но най-интересното, заради което давам този пример, стана след като вече се върнах в
поликлиниката.
След минута в кабинета ми влезе мой познат, когото търсех вече две седмици. Всъщност, той
ми трябваше спешно. Надявах се да занесе едни мои документи в Киев, тъй като често пътуваше
там в командировка.
-Как ме намери? - попитах го, след като се поздравихме.
-Пристигнах по личен въпрос - каза той. - Годеницата ми е тук на практика. И изведнъж те
видях. Казах си - ще му се обадя.
-Чудесно! - възкликнах аз радостно. - Търся те от две седмици. Искам да те помоля да занесеш
едни документи в Киев.
-Няма проблем - отговори ми той. ~ Тъкмо утре трябва да пътувам за там.
Ние поговорихме още за най-различни неща. И когато моят познат си отиде, внезапно ми
хрумна:
Ето защо ми е била нужна тази ситуация с ключовете. Ако не се бях върнал вкъщи и обратно в
поликлиниката, нямаше да се срещна с моя познат и нямаше да мога да му предам документите.
Какво мъдро подсъзнание! - помислих си аз. - Така добре да подреди всичко! И огромно благодаря
на Людмила за нейния отказ. Сега, когато разбрах смисъла на ситуацията, аз съм й особено
благодарен. Може би тя дори не се досеща, че със своя отказ ми помогна да срещна нужния ми
човек.“
След тази случка вече никога не се съмнявах в справедливостта на онова, което става. И ако
невинаги разбирам какъв е смисълът на ситуацията, аз я приемам с благодарност, без претенции и
обиди, като се доверявам напълно на Силата.
Стъпка четвърта. Създаване на нови начини на поведение.
Тази стъпка в Психоенергийното Айкидо е също толкова важна, както и всички предишни.
Именно при нея се променят вашите подсъзнателни програми.
Вече изяснихме, че зад всяко събитие в нашия живот се крие някакво позитивно намерение. Така
Висшите сили и нашето подсъзнание се грижат за нас.
Затова благодарете на Господ Бог и на своето подсъзнание за ситуацията, в която сте се оказали.
Благодарение на тази ситуация вие продължавате да живеете и да се развивате като личност.
„Слава Богу!“ - казваме, когато в живота ни се случва нещо хубаво.

www.spiralata.net 23
 „Колко е несправедлив този свят!“ - казваме, когато сме попаднали в неприятни и стресови
ситуации.
Ние не разбираме, че всяка болест или стрес ни подсказват, че правим нещо не както трябва.
Старото ни поведение и старите ни мисли са довели до болка и страдание.
Нима това не е достатъчно ясен сигнал, че е необходимо да променим своето поведение?
Аз не преставам да повтарям в своите книги и на своите семинари, че Бог и Вселената не наказват
никого. Ние ще бъдем наказани само ако се считаме за виновни. В: живота си получаваме само това,
което мислим за себе са и за заобикалящия ни свят. Тоест, това, в което вярваме. И всичко това можем
да го променим! Ако приемате ситуацията спокойно и след това се променяте, няма да има никакво
наказание. В природата не съществуват чувства за вина и наказание. Тези чувства се пораждат от
гордост - и от стария модел „Жертва - Тиранин“. В новия модел просто няма място за такива дребни
неща. Нали всички ние сме вълшебници!
Но какво означава да променим своето поведение и как да го направим?
Да се променим означава да създадем нови начини на поведение и на мислене. Да формираме
ново отношение към себе си и към заобикалящия ни свят. А стресовите ситуации посочват онова,
което трябва да бъде променено.
Например вие сте се скарали със съпругата си/със съпруга си. Това означава, че има застой в
сферата на личните ви отношения.
Или сте загубили пари. Това означава, че в сферата на финансите са необходими ново мислене и
ново поведение.
Благодарение на подобни ситуации вие постоянно се самоусъвършенствате и развивате. Вашето
съзнание се променя и се обогатява. Ставате по-гъвкави и по-мъдри.
Най-важното е да поемете отговорността върху себе си и да започнете да се променяте, а да не
чакате другите да се променят. Запомнете златното правило: ситуацията се владее от онзи, който
има голям избор в поведението си.
Ако вече сте готови за промяна, следващото, което трябва да направите, е да помолите своя
подсъзнателен разум да създаде нови начини на поведение и на мислене.
Какви трябва да бъдат тези нови начини?
Първо, те трябва да бъдат по-ефективни и сигурни, отколкото старите. И това е очевидно.
Второ, желателно е те да действат по-бързо и да изглеждат по-лесни и no-съвършени, отколкото
предишните.
Трето, и това е най-важното, новите начини на поведение и на мислене трябва да бъдат лишени
от вредни допълнителни последствия. Тоест, те трябва да са благоприятни за вас и за заобикалящия
ви свят. В това се състои и чистотата на намеренията.
Броят на новите начини може да бъде безкраен. Всичко зависи от вашата фантазия и творчество.
Колкото повече са те, толкова по-богат е изборът и толкова вие сте по-гъвкави.
На своите семинари аз уча как да бъдат използвани възможностите на подсъзнанието, за да могат
да се направят необходимите промени. А засега мога да ви препоръчам да записвате новите си мисли
в дясната колонка в своя дневник. Това също е ефективно.
Стари негативни мисли Нови позитивни мисли
Модел „Жертва - Тиранин" Модел „Вълшебник (Стопанин)“

Сега е време да действате. Ако мислите ви останат само на хартия, едва ли нещо ще се промени.
Необходимо е да използвате новите варианти на поведение в живота. В подходящото време и на
подходящото място.
Стъпка пета. Прошка и Благодарност.
Кои обикновено наричаме добри хора? Онези, които ни правят нещо добро, помагат ни, носят ни
радост в живота.
А кои наричаме лоши? Онези, които ни причиняват болка.
Но нали ние самите създаваме своя свят, причиняваме болка. Значи ние самите привличаме
такива хора. Те ни помагат да разкрием нашите слабости и уязвими места, помагат ни да станем
по-силни. Защо тогава им се обиждаме и им се сърдим? Нали няма да ви хрумне да се обиждате на
огъня, ако сте се изгорили.
Болката е защитна реакция, сигнал за това, че аз не правя нещо както трябва и съм длъжен да
променя своето поведение. И не е важно каква е тази болка: физическа или душевна.
Понякога привличаме в живота си хора, които ни причиняват болка. Но всъщност, тяхната

www.spiralata.net 24
функция е да ни помогнат да се променим, да станем по-мъдри и силни. Не трябва да се
концентрираме върху болката. Ако сте си порязали пръста и мислите по цели дни колко зле се
чувствате и колко ви боли, раната ви ще започне да гноясва. Ето защо, простете на човека, който ви е
обидил, дори нещо повече - помолете го да ви прости, ако сте изпитвали агресия към него, и му
благодарете за урока.
В Новия Завет Иисус Христос ни учи: „Възлюбете враговете си“. Но лично аз престанах да деля
хората на добри и лоши, на приятели и на врагове. За мен всички хора са приятели. Едните ми носят
радост, а другите ми помагат да израствам, да се развивам и да закалявам своя дух.
И едното, и другото е необходимо.
- Валерий Владимирович - обръщат се към мен понякога моите пациенти, - колко е трудно да
забравяме обидите и да се научим да прощаваме! Още повече - да благодарим. Особено ако
най-близките ти хора, на които си се доверявал напълно, са проявили подлост към теб.
-Можете да го направите лесно само тогава, когато престанете да се чувствате жертва. -
обяснявам им аз.
При мен на консултация дойде възрастна жена със сериозна диагноза. Имаше тумор. На
предишните ни занимания ние уточнихме с помощта на подсъзнанието, че причината за болестта е
стара обида към нейната снаха.
-Докторе - каза ми тя, - аз отдавна вече простих на снаха си. Но туморът все още си стои.
-А вие сигурна ли сте, че сте й простили?
-Разбира се - отговори тя убедително, - написах седемдесет и седем пъти на един лист, че й
прощавам.
-Можете да го напишете дори седем хиляди пъти, но това няма да означава нищо, тъй като
обидата е останала в душата ви.
- Тогава какво да направя?
-Обидата ще се стопи напълно и ще си отиде, само ако започнете да мислите и да постъпвате
по нов, различен начин. А по време на нашия сеанс вие вече няколко пъти произнесохте осъдителни
думи за вашата снаха. Затова не ви вярвам!
Спомних си една моя пациентка, която сутрин произнасяше като молитва положителни
формули-твърдения и обещания, а след това излизаше и продължаваше да се обижда и да се сърди.
Човек може да си говори всичко. Но ако между думите и поведението ви няма съответствие, това
е лицемерие. Ако вашата прошка е истинска и достигне до дълбините на душата ви, тогава и
туморът ще изчезне. Всъщност, не трябва да й прощавате, а да искате прошка, че толкова дълго
таите в себе си обидата.
Изглежда, жената разбра думите ми, защото след един месец тя дойде при мен напълно
здрава.
- Докторе - каза ми тя, - след последната ни среща все още никой не ме е обиждал нито
веднъж. Разбира се, имаше опити. Но аз бях спокойна и невъзмутима. И ми се струва, че сега вече
мога да благодаря на хората за техните постъпки.
Да се опитаме да разберем по-добре думата „благодаря“. Какъв е нейният смисъл?
Благодаря - благо-даря.
Тоест - дарявам благо.
Впрочем, на гръцки същата дума звучи като „евхаристо“. Което в буквален смисъл означава
„дарявам радост“.
Научете се да възприемате и да разбирате думите.
Оказва се, че когато се обиждате, вие разрушавате и себе си, и заобикалящия ви свят. А когато
благодарите, правите нещо добро. Това е съзидателно чувство. И то задължително ще се върне при
вас под формата на добрина.
Най-важното е да сте искрени!
Думите на благодарност променят изцяло не само отношението към ситуацията, но и самата
ситуация. Когато се учите да изразявате своята благодарност за различни събития в своя живот, ще се
освободите напълно от гордостта си. Вие преставате да контролирате ситуацията. Тоест, давате
свобода на събитията, така че те да имат нов сценарий и техният ход да е благоприятен за вас и за
околните.
- А как трябва да се благодари? - попита ме една от участничките в семинара.На мен например
ми е трудно да благодаря на хората, особено на глас.
- Започнете да го правите най-напред за себе си - обясних аз. - При това, тук думите нямат

www.spiralata.net 25
голямо значение. Главното е вътрешното ви отношение. Вашият благодарствен монолог може да
звучи по следния начин: „Ти се появи в живота ми, за да ме научиш и да ми помогнеш. Прощавам ти
за това, че не отговаряш на вътрешните ми съзнателни очаквания. И те моля да ми простиш, че не
съответствах на твоите очаквания.
Благодаря ти за този урок. Ти ми показваш слабите ми страни подобно на огледало. Ти си мой
приятел, моето друго „Аз“. Усвоих урока и станах друга, по-силна и по-мъдра.“
Всяка стресова ситуация е напомняне от Бога и от Вселената, че поведението трябва да се
промени. Тя ви показва, че с някои от действията си сте нарушили хармонията в своя живот. Актът на
изказване на благодарност е не само потвърждение на това, че приемате ситуацията без претенции и
обиди, но и мощно доказателство за вашето дълбоко единство със заобикалящия ви свят.
- Защо да благодарим на крадеца? - често ме питат. - Та нали той може да открадне парите на
възрастната пенсионерка.
- За това, че той ни учи да се отнасяме с уважение към парите, както към своите, така и към
чуждите.
- Валерий Владимирович - обърна се към мен участник в семинара, - помогнете ми да разбера с
какво съм привлякъл крадеца към себе. Буквално преди няколко дни ми откраднаха вещите край
басейна.
- Предишната вечер сте изпитвали силно безпокойство по отношение на парите - обясних аз -
и освен това сте имали ситуация, в която сте постъпили като крадец. Подобното привлича
подобно.
- Изпитвах безпокойство. Но от никого нищо не съм крал - отговори мъжът след кратка
пауза.
- Може би - предположих аз - сте взели пари от някого, макар че тези пари не сте ги
спечелили.
Мъжът се замисли за миг.
- Прав сте - каза ми той, - спомних си тази ситуация. Работя като лекар психотерапевт и
имам частна практика. При мен за консултация дойде жена със сериозно заболяване. Започнах да
прилагам различните методики, които познавам, но те се оказаха неефективни. Аз бях фрустриран,
тя - също. Но взех от нея пари за сеанса. Все пак отделих от времето си.
- Отделили сте от времето си, но нито вие, нито тя сте останали доволни от сеанса. Можете
да вземете пари само ако сте помогнал на някого. Тогава те ще бъдат спечелени честно.
-Навярно сте прав, Валерий Владимирович - съгласи се мъжът, - ние сме свикнали да уважаваме
само своя джоб и да не мислим за парите на другиme. Оказва се, че крадецът е отразил самия мен и
ми е дал урок.
- Напълно сте прав. Изобщо, крадецът ни учи на много неща: да бъдем внимателни, спокойни
по отношение на парите, да бъдем честни и на още много други неща.
- Знаете ли - каза ми мъжът, - сега пресметнах наум. Стойността на вещите, които ми
откраднаха, се равнява точно на тази сума, която взех от жената.
За какво да благодарим на бюрократа? За това, че ни учи да се отнасяме с уважение към
държавата и нейните структури.
Това се случи с мен преди няколко години. Трябваше да получа лиценз за частна практика. Но се
появяваха всевъзможни пречки. Ту нямах необходимите документи, ту беше невъзможно да се
свържа по телефона с комисията по лицензиране, ту бях попълнил формуляра неправилно.
Историята с лицензирането се проточи и аз реших да я анализирам.
Знам, че ако на пътя ми се е появило препятствие, трябва да променя отношението си към него.
Не беше много трудно да разбера какви са причините. Когато се обърнах към себе си, моето
подсъзнание буквално крещеше: „Тези негодници бюрократи изобщо не ни позволяват да работим.
Седят си в кабинетите и харчат парите на данъкоплатците, т.е. моите пари. Чакат да получат
рушвет. Глупави закони!“
Не е чудно, че имах проблеми. Каквото си мислиш, това и се случва.
Аз благодарих за препятствието на цялата бюрократична машина.
- Уважаеми бюрократи и скъпа държава! - започнах благодарствения си монолог. - Благодарен
съм ви за този урок. Ясно ми показахте, че е необходимо човек да уважава държавата, в която
живее, както и нейните закони. Освен това, разбрах, че трябва да обичаме родината си.
Държавата е отражение на своя народ. А народът заслужава онова правителство, което си е
избрал. Затова е глупаво да обвиняваме законите, правителството и чиновниците. Ако степента на

www.spiralata.net 26
осъзнатост на хората стане по-висока, тогава и правителството ще бъде друго. Ако аз не променя
своето поведение, ще се наложи да заплатя за лиценза много повече, отколкото той всъщност
струва. Или мога изобщо да не го получа. Най-добре е да променя мисленето си. И тогава
държавата ще промени отношението си към мен.
Както се оказа, думите ми бяха „стигнали“ до министерството, тъй като след една седмица
ми съобщиха, че лицензът ми е готов и мога да го получа.
За какво да благодарим на човека, който ни е обидил? Затова, че ни учи да се отнасяме с уважение
към самите себе си и към околните.
При мен на консултация дойде възрастна жена. Наскоро в болницата й бяха изрязали част от
дебелото черво и й бяха поставили диагноза „рак“. Тя все още не бе чела първата ми книга и затова
подробно започнах да й обяснявам как се е появило нейното заболяване.
- В сърцето си сте натрупали много силна обида към някого от вашите близки поясних аз. - И
докато не се освободите от нея, болестта ще продължава да ви „яде" отвътре.
- Как да не се обиждам, докторе - възмути се тя. Мъжът ми, лека му пръст, пиеше много.
Обиждаше ме по всякакъв начин, биеше ме. Сега родният ми син пие, а след като се напие, започва
да ме обижда. А пък дъщеря ми ме доведе от болницата и ми каза: „Омръзна ми с твоите болести.“
И ме остави сама. Не мога да им простя. Казах им - продължи жената, като плачеше, аз без вас ще
преживея, но вие без мен - не. С какво съм заслужила такова отношение към себе си?! Работех на
три места, защото се разведох със съпруга си. Аз, старата глупачка, живеех само за тях. Изобщо
не мислех за себе си. А те се отнасят така с мен, особено синът ми.
- Знаете ли, Надежда Григориевна - обясних й аз, вашият син и вашата дъщеря ви учат на
правилно отношение към вас самата. Чрез тях Господ Бог разговаря с вас и ви посочва верния път.
- На какво ме учи и какво не съм правела както трябва? - попита ме тя.
- Първата грешка, която сте извършили - казах й аз, - се състои в това, че сте поставили себе
си на последно място в своя живот. Вие сте правели всичко за децата си, като сте забравяли
напълно за себе си и за своя личен живот. А както помните, една от заповедите гласи: „Възлюби
ближния като себе си,“ Затова първото, което трябва да направите, е да промените
отношението към себе си.
- Прав сте, докторе - съгласи се тя, - изобщо не обичам себе си. Често се ругая и се наричам
стара глупачка. Отдавна съм сложила кръст на живота си. Но искам да живея и затова съм
готова да простя на всички. Но как да го направя, когато обидата ми е толкова голяма?
-Трябва да промените отношението си към своите деца - казах й аз. - Отнасяйте се към тях
като към свои учители. Със своето поведение те ви показват какво трябва да промените.
- И синът ми, когато се напие, ми казва: „Уча те как да живееш, стара глупачко!“ А аз не
разбирах, че всъщност Бог говори с мен чрез него. Но защо Господ ме учи така? Нима не може по
друг начин?
-Може! Просто преди не сте го разбирали с добро, ако ученикът не разбира с добро, го налагат
с пръчки, вие сте си „получавали заслуженото“ отначало от съпруга си, а след това и от сина си.
Сега трябва да благодарите на сина си за уроците.
- Да благодаря? - жената бе учудена, но на устните и играеше усмивка.
- Да, да! Именно да благодарите. Идва си той пиян, а вие благодарите на него и на Господ.
Значи на вас вие е нужен този урок. И бъдете старателна ученичка - слушайте внимателно какво
ще ви каже той. Тъй като чрез него с вас говори Вселената.
След известно време тя отново дойде при мен на консултация.
- Докторе! - каза ми тя радостно. - Изследванията ми са чудесни! Лекарите не искаха да
повярват. И синът ми престана да пие. Сега с него имаме добри отношения.
Този списък може да бъде безкраен. Крадци, престъпници, грубияни и всякакви други
„негодници“... И всички те са наши негласни учители.
Преди време немарливите ученици са ги биели с пръчка. Както се казва, щом не влиза през
главата - ще влезе отзад.
Лично на мен винаги ми е харесвало да се уча: и в училище, и в института. А и в живота си с
радост приемам всеки урок. И затова пред мен винаги и навсякъде свети зелена светлина.
Ако си мислите, че след завършване на училището или на университета обучението ви е
приключило, грешите много. През целия си живот получаваме уроци. „Човек се учи, докато е жив.“
Това е и великото предназначение на човека. Именно тази способност да се учим и творим ни
отличава нас, хората, от животните и растенията. И ако не искаме да се учим, в живота ни възникват

www.spiralata.net 27
т.нар. „стресови ситуации“ или се появяват различни мошеници (нашите косвени учители), които ни
посочват уязвимите ни места. Те отразяват това, което притежаваме ние самите. Затова, ако ги
наблюдаваме, можем да променим себе си.
Стъпка шеста. Благославяне и Подаряване.
Това е заключителният етап на Психоенергийното Айкидо.
Сега, след като сте благодарили на всички участници в ситуацията, ги благословете. Пожелайте
им всичко най-хубаво. И им дайте всичко онова, от което те се нуждаят. Поднесете им своеобразен
подарък.
Но как да определим от какво има нужда човек? Какво да му подарим?
Това е много лесно. За тази цел се запитайте: „От какво е бил привлечен този човек? Какво се е
опитал да ви отнеме със своите действия?“
Вече писах за това, че повечето от хората играят ролята на жертва или на тиранин и възприемат
заобикалящия ги свят като враждебна, изолирана и ограничена среда! Затова те се опитват да си
присвоят от околните онова, от което се нуждаят за своето оцеляване.
За да бъде по-ясно, ще приведа няколко примера.
Ако някой започне да ви ядосва, той се стреми да ви лиши от спокойствие. Това означава, че на
самия него му липсва спокойствие. И вие трябва да му подарите точно това.
Друг пример.
Започват да ви ревнуват. Какво да подарите? Със своите действия ревнивецът посяга върху
любовта ви. Той има нужда от постоянни потвърждения, че е обичан. В този случай подарък за него е
любовта.
- Валерий Владимирович - попита ме една участничка по време на семинар, - наскоро съпругът
ми замина в чужбина на работа и ми звъни буквално всеки ден. Къде беше днес, какво прави... Вече ме
измъчи със своите подозрения. Какво да му подаря, за да се успокои и да не ми звъни толкова често?
Е, поне веднъж в седмицата.
- Гуля - попитах я аз, - какво изпитвате след неговите обаждания?
-Раздразнение. След тях се чувствам някак празна и опустошена. А и ми е обидно заради него.
Дори не подозирах, че е толкова ревнив.
- Оказва се - продължих аз, - че той има нужда от спокойствие и любов. Подарете му това.
- Вече му избрах подарък - съобщи Гуля след кратка пауза. - Ще му подаря харем.
В групата избухна смях.
- Лично на мен вашият подарък ми харесва - казах й аз, - но дали той ще се хареса на съпруга
ви?
- Разбира се - отговори тя, - и още как. Той се държи като мюсюлманин и този подарък ще му
допадне много. Изобщо усещам, че точно това му е нужно.
Ако се съди по всичко, нейният съпруг наистина бе харесал подаръка. Докато продължаваше
семинарът ни, той не позвъни нито веднъж. След три месеца срещнах Гуля в града и тя ми каза, че
след семинара съпругът й се успокоил и сега двамата са в добри отношения.
- Докторе - обърна се към мен участник в мой семинар, - наскоро аз и семейството ми бяхме
заплашвани от един престъпник. Вече разбрах как съм създал тази ситуация. Изпитвам, страх и
алчност по отношение на парите. Но не мога да избера подарък. Какво трябва да му подаря?
- Спокойствие, смелост и увереност в утрешния ден - отговорих му аз.
- Нима престъпникът се нуждае от спокойствие и смелост?
- Разбира се - казах му аз. - Именно той се нуждае най-много от тези качества. Затова е
станал и престъпник, за да се чувства по-спокойно и сигурно. Иска да контролира всичко. Мисли, че
щом унижава и плаши хората, е силен и смел. Но това е измама, външна маска на тиранина.
Всъщност, още от детството си той изпитва силен страх, който е потиснал, прогонил го е
дълбоко вътре в себе си. Точно затова се нуждае от вашето спокойствие и смелост. Опитва се да
отнеме тези качества от хората, като ги подчинява на себе си.
- Знаете ли - каза ми мъжът, - докато вие говорехте, в съзнанието ми се появи образът на
„Мадоната с младенеца“. При това младенецът е същият този престъпник, но като дете. И което
е интересно - продължи да описва картината мъжът - той лежи с памперс и се усмихва. А
едновременно с това тече рекламата: „Когато пия мляко, пишкам често. Но кожата ми остава
суха и нежна.“

www.spiralata.net 28
 Ако някой друг (а както помните, той е отражение на определена част от моето подсъзнание) се
опитва да ми отнеме увереността, това означава, че на него самия му липсва увереност.
Ако иска да ме лиши от радост - нуждае се от радост.
От удовлетворение - необходимо му е удовлетворение.
И т.н.
Често ме питат как трябва да изглежда подаръкът.
Образът на подаръка зависи не само от потребността на вашето отражение, но и от вашето
творчество и фантазия. Опаковката за любовта или например за спокойствието може да бъде
най-различна. За тази цел се доверете на своето подсъзнание. В него се съдържа информация за
потребностите на всички хора, включително и за нашето отражение.
Действайте леко, като на шега, подобно на децата. Нали помните думите от Библията: „Ако не
бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно.“
Процесът на подаряването е творчески процес. Създайвайте образа на подаръка дотогава, докато
не постигнете особено състояние на вътрешно съгласие и одобрение. Но най-важното е обратната
връзка със заобикалящия ви свят. Ако сте изградили образа на подаръка правилно, във външен план,
т.е. в живота ви, веднага ще настъпят благоприятни промени.
Спомням си ситуацията, която се създаде на един от моите сеанси.
При мен на консултация дойде една жена. Но тъй като нямало на кого да остави
четиригодишната си дъщеря, беше я взела със себе си. Докато работехме с жената, детето
ходеше насам-натам из кабинета. Момиченцето разглеждаше предметите на бюрото ми и
натискаше копчетата на магнетофона. Майката постоянно я наблюдаваше и и правеше
забележки, за да остане на едно място, но това продължаваше една-две минути. Накрая жената
започна да се нервира и да се сърди, а накрая се разкрещя на дъщеря си. Беше невъзможно да се
работи в такава обстановка.
Веднага разбрах, че някъде на подсъзнателно ниво аз съм подразнен, а момиченцето
подсъзнателно изпитва нужда от спокойствие, тъй като то се опитва да го отнеме и от майка си,
и от мен. Затова мислено му благодарих за този урок и му подарих спокойствие във вид на розов
хипопотам, облечен в къси панталонки на цветя. Не знам защо в моето подсъзнание се появи този
странен образ. Но веднага след това момиченцето седна в креслото до майка си, скри се зад гърба й
и до края на сеанса седя тихо и спокойно. Щом то се опитваше да стане, веднага мислено му
„изпращах" хипопотама и то отново сядаше в креслото.
Ние завършихме сеанса благополучно. И когато моите посетители се наканиха да си тръгват,
попитах момиченцето:
- Таня, хареса ли ти моят подарък?
Детето за миг се стъписа от учудване, а след това ми каза:
-Хареса ми. Много е смешен. Само не разбирам защо е в панталони ?
Принципът на Благославянето и Подаряването има дълбок философски смисъл. Когато давате
нещо, вие получавате повече от същото. Вие сте безкраен океан от здраве, радост и спокойствие.
Бездънен кладенец от любов, увереност и благоденствие. Колкото повече давате, толкова повече
получавате.
Не забравяйте думите на Христос: „На който има, ще се даде, а на този, който няма - ще се отнеме
и последното.“
В тази връзка на Изток е популярен следният израз: „Ако имаш тояжка, ще ти дам тояжка. Ако
нямаш тояжка, ще ти взема тояжката.“
Разберете най-важното! Вие сте стопанин на света, вие сте вълшебник. Можете всичко. Имате
www.spiralata.net 29
всичко. Затова дайте на човека онова, от което той се нуждае като личност. И след като получи онова,
което му е необходимо, са възможни два варианта на последващото развитие на събитията.
Първият - този човек ще се промени заедно с вас и ще стане друг.
И вторият - този човек ще ви остави на мира и ще си отиде от вашия живот, като отстъпи място на
други хора.
Всичко е много просто: вие преставате да играете ролята на жертва или на тиранин, което
означава да „зареждате“ хората с негативни мисли. От вас започва да се излъчва информация от
абсолютно нов характер. Вие предавате благодат и любов, а това действа благотворно както на вас,
така и на заобикалящия ви свят.
Първият вариант е по-подходящ за нашите взаимоотношения с близките ни хора. Нали искаме те
да се променят и да останат с нас. Но за тази цел е нужно най-напред: да се променим ние самите.
А сега да направим едно кратко упражнение. Нарича се „Промяна на образа“.
С какво свързвате името на академик Иван Павлов? Разбира се, с условните и безусловните
рефлекси. Веднага си спомняме прочутите му опити с кучетата. Той доказва, че в основата на
работата на нервната система са условните и безусловните рефлекси. Именно тяхната съвкупност до
голяма степен определя нашия живот.
Като разумни същества ние живеем в многообразен свят на различни усещания и реагираме на
всяко от тях. Ние сме единни със заобикалящия ни свят и не можем да не реагираме. Такава е нашата
природна същност като живи същества. Не реагират само мъртвите. Именно нашата реакция на
външния обект се нарича рефлекс.
Безусловните рефлекси ние получаваме по рождение, а условните ги придобиваме в процеса на
живота. Ние се учим да реагираме на отделните ситуации. В подсъзнанието ни остава своеобразна
„следа“ от едно или друго събитие, което оказва влияние на по-нататъшния ни живот. То може да
бъде положително или отрицателно. Така наречените „стресови ситуации“ оставят негативна следа
заради неправилното ни отношение към тях.
Например, споменът за някакъв човек или ситуация може отново и отново да породи у нас обида
или благодарност, гняв или любов, тъга или радост. При това, у различните хора могат да възникват
напълно различни чувства по отношение на една и съща ситуация. Този факт потвърждава още
веднъж, че основното не е ситуацията, а отношението към нея. Важно е правилно и позитивно да
организираме своя опит.
Сега, когато сте преминали през всички етапи на Психоенергийното Айкидо и сте си създали
образа на подаръка, връщайте се към този образ всеки път, когато у вас нахлуват спомени за минали
събития.
Упражнение
1- ва стъпка. Определете кой образ е пораждал неприятни чувства у вас и го пресъздайте в
своето въображение. Това може да бъде образът на човек или някаква неприятна ситуация.
2- ра стъпка. Сменете неприятния образ с образа на подаръка. Направете го бързо, за по-малко
от секунда. Веднага щом замените тези два образа, изтрийте напълно мисления екран или отворете
очи и се абстрахирайте от образите. След това отново насочете погледа си навътре в себе си и
направете всичко това отново и отново (4-5 пъти), като всеки път изчиствате екрана и се абстрахирате
от образите. Автоматизирайте появата на образа на подаръка.
3- та стъпка. Проверка. Сега се опитайте да си представите стария неприятен образ и да го
задържите в съзнанието си. Наблюдавайте какво се случва.
Ако упражнението е изпълнено правилно, ще ви бъде трудно да направите това. На мястото на
неприятния образ автоматически ще „изскача“ образът на подаръка.
С помощта на това упражнение можем да „дезактивираме“ всеки неприятен условен рефлекс и на
основата на него да създадем нов - полезен. Сега във вашето подсъзнание вместо стария неприятен
образ ще се съхранява „на склад“ образът на подаръка и при всяко връщане към него вие ще
получавате достъп до необходимите ресурси.
-Валерий Владимирович - попита ме мой стар пациент, който премина при мен лечение на
алкохолна зависимост, - а мога ли да правя материални подаръци?
-Разбира се - отговорих аз, - понякога това може да бъде много ефективно.
- Наскоро имах следния случай - продължи той. - Занимавам се с търговия. До мен на пазара
млад мъж продава видео- и аудиокасети. Преди си пийвахме заедно. Но сега той ме загуби като свой
приятел по чашка. Известно време постоянно ме търсеше и ми предлагаше: „Хайде да ударим по
едно." Обяснявах му, че съм се „разделил“ с пиенето и мислено му подарявах красив поднос с

www.spiralata.net 30
различни видове алкохол. Но нищо не помагаше.
Наскоро той се приближи към мен - вече беше леко пийнал - и ми предложи да се почерпим.
Казах му: „Сергей, благодаря ти за всичко, което си направил за мен. Ценя много твоето добро
отношение към мен. Но пиенето ми стана скучно като занимание. Знам, че колекционираш запалки,
и искам да ти подаря един интересен модел.“
Имах евтина, но доста хубава запалка, която много ми харесваше. Дадох я на Сергей и
оттогава той престана да ми досажда.
Важно е да се научите не само да подарявате, но и да приемате подаръци. Някои хора мислят, че
не са достойни да получават подаръци или ги приемат без желание, тъй като се чувстват задължени
да върнат жеста.
Неотдавна се срещнах с мой много добър познат и той ми благодари.
- С какво съм заслужил твоята благодарност? - попитах го аз.
- Възползвах се от един твой съвет - отговори ми той.
- Какъв? - поинтересувах се аз.
- Сега ще ти обясня - каза той. - Помниш ли, разказвах ти за моя много добър приятел Вовка
от Калмикия, с когото учехме заедно. Сега той е на някаква важна длъжност в администрацията
на президента. Наскоро Вовка пристигна в Москва по работа, позвъни ми и ме локани в скъп нощен
клуб.
Останахме там известно време, пийнахме. След това ни стана скучно и аз му предложих да
отидем у дома. По пътя се отбихме при един познати. Компанията беше весела.
А на сутринта, когато гостите си тръгваха, Вовка се приближи до мен и ми пъхна пачка пари в
джоба.
„Слава - каза ми той, - това е за теб."
„Не - не се съгласявах аз, - не трябва. Не мога да взема тези пари.“
„Слава - каза той, - вземи ги. - Искам да ти направя подарък.“
И тогава - продължи моят познат, си спомних твоя съвет: „Умей да приемаш подаръци. Щом
ти подаряват, значи си го заслужил.“
„Е, добре казах на Вовка, - приемам твоя подарък. Благодаря ти!“
Знаеш ли - продължи приятелят ми, - тогава тези пари много ми послужиха и бизнесът ми
потръгна доста успешно. Но не разбирам с какво съм ги заслужил.
- Лесно е за обяснение - рекох му аз, - ти винаги си се отнасял добре към своя приятел. Никога
не си забравял да го поздравиш за Нова година и за рождения му ден. Тоест, да му пожелаеш здраве.
В мое присъствие много пъти си му пожелавал само хубави неща. И сега тази енергия се връща
обратно към теб във вид на пари и ти е помогнала да разрешиш някои свои проблеми. Твоите добри
мисли са се материализирали. Винаги съм ти казвал, че да бъдеш добър е изгодно.
- Сега си спомних историята на един известен адвокат - продължи моят познат. - Веднъж той
помогнал на богат евреин да спечели някакво дело. И в знак на благодарност евреинът убедил
главния равин да накара цялата синагога в продължение на петдесет години да моли за здравето на
адвоката, въпреки че той е pycнак. И този адвокат живял в добро здраве над деветдесет години. И
когато го попитали как е успял да постигне това, той отвърнал: „Спокоен съм за своя живот и за
здравето си. Всеки ден цялата синагога се моли за мен!"
Зад всички действия на хората се крие подсъзнателната потребност от високо ценени душевни
качества, като любов, спокойствие, радост, увереност в себе си, смелост и здраве. Дори когато човек
се стреми към материални ценности и пари, зад това отново стои позитивното му намерение да живее
и да се радва на живота. И вие, скъпи читатели, независимо от нивото на духовното си развитие,
постъпвате по същия начин. Това именно обединява всички нас като човешки същества.
Затова няма смисъл да се обиждаме или да се сърдим на околните. Или да търсим виновни. Ние
живеем в справедлив и закономерен свят, в който всеки създава своя свят в съответствие със своите
убеждения или подсъзнателните си програми.
Хората, които са успели да усвоят модела „Вълшебник“ до съвършенство, повече нямат
проблеми нито със здравето, нито с щастието. Тези хора стават стопани и на своя живот, и на своята
съдба. И от този момент те получават завинаги и здраве, и щастие. И което е най-важно - независимо
от обстоятелствата. Самите те определят всички обстоятелства.
Така наречените „стресови ситуации служат“ на човека да се развива и учи, да увеличава личната
си сила.
Оказва се, че причината не е в ситуациите и дори не е в отношението към тях. А в самата

www.spiralata.net 31
методология, т.е. в онзи модел, който използваме като карта за живота.
Психоенергийното Айкидо е именно онази стратегия в рамките на новия модел, която е
необходима за разрешаване на проблемите, за получаване на по-голяма лична сила и за постигане на
вечен живот.
Резюме
Психоенергийното Айкидо е изкуство за ефективно взаимодействие с външния свят. За да го
овладеете напълно, просто е необходимо да анализирате житейските ситуации стъпка по стъпка -
както миналите, така и тези, които възникват в ежедневието. Постепенно този процес се
автоматизира и у вас се появява ново възприятие на света, формира се нов модел на съзнанието -
моделът „Стопанин („Вълшебник“)“- А едновременно с това се появяват и нови възможности.
А сега да си припомним цялата техника.
Стъпка първа. Поемане на отговорност. Всички събития в своя живот аз създавам сам/сама,
заедно със заобикалящия ме свят, заедно с Бог. Всичко, което виждам, чувам и усещам в този свят, е
отражение на моите мисли и чувства. Както и на мислите, чувствата и на убежденията на хората
край мен.
Всички ние, скъпи мои хора, сме свързани помежду си с невидимите нишки на
съпричастността. Съпричастността към общия организъм на Вселената, към общото дело на
Сътворението.
Заобикалящият ни свят е отражение на нашите мисли, чувства и емоции. Всичко, което е в
нашето подсъзнание и в нашата душа, се проявява външно. Няма случайни бития. Всичко в този свят
е закономерно.
Затова първото, което трябва да кажем при анализа в всяка ситуация, е следното:
- Това е моят свят, моят живот. Всички събития в своя живот аз създавам сам/сама. Всичко и
всички в този свят ми помагат при създаването на различните ситуации. Ето и тази ситуация аз
създадох сам/сама заедно с другите хора.
Най-важното е човек навреме да премине към новия модел.
Стъпка втора. Използване на закона за отражението.
Вече знаем, че положителните мисли пораждат благоприятни ситуации в нашия живот, а
негативните - болести и страдания.
За тази цел трябва да разберете, че всичко, което виждате, чувате и усещате, е продължение на
вас самите. Toва е отражение на вашето вътрешно душевно състояние. Външният свят е продължение
на нас самите. Тоест, всичко, което е в нашето подсъзнание - съвкупността от мисли, чувства и
емоции - всичко това се проектира върху външния екран. С други думи, външното отразява
вътрешното. Ние виждаме и чуваме онова, което е в душата ни, в подсъзнанието. Затова, ако в живота
ви има човек, който ви дразни и обижда или когото просто не обичате (не искате да виждате), не
бързайте да го обвинявате. Насочете погледа си навътре в себе си. Ключът към тази ситуация е там.
Подобното привлича подобно! Следователно, всичко онова, което не ви харесва у другите хора, го
притежавате и вие. (Всъщност вярно е и обратното твърдение: всичко, което ви харесва у другите, вие
също го притежавате.) .
Това ми напомня за израза от Библията: „Да бъде според вярата ви.“ Нима това не е справедливо?
Оказва се, че ние живеем в справедлив и закономерен свят, в който всеки получава според вярата
му, т.е. според „вярата“ му. Човек получава това, в което вярва.
Така че следващият въпрос, който трябва да зададем на подсъзнателния си разум, звучи така:
„Как създадох тази ситуация? С кои свои мисли и чувства? С кое свое поведение?“
Използвайте в пълна степен закона за отражението и за подобието: външното отразява
вътрешното и подобното привлича подобно.
Запомнете златното правило: „Всичко, което хората край мен демонстрират като поведение или
произнасят на глас, го има в моето подсъзнание.“
Заобикалящият ни свят е отражение и продължение на нас самите. Ако вие не обичате и не
уважавате себе си, задължително ще привлечете човек, който да ви обиди. Ако сте сприхави и зли, не
се учудвайте на неприятностите. Ако имате добри мисли и прекрасно настроение, тогава и
ситуациите, в които ще се окажете, ще съответстват на тях.
Затова приемайте всяка ситуация във вашия живот без претенции и обиди, със спокойствие.
Всеки човек, когото срещате на житейския си път, носи със себе си някакво откровение. Бъдете
внимателни!
Стъпка трета. Позитивно намерение.

www.spiralata.net 32
 Помните ли поговорката „Всичко, което Бог ни дава, е за добро“? Зад всяка ситуация и зад всяко
събитие се крие позитивно намерение. Не съществуват случайни събития. Всичко в този свят е
справедливо и закономерно. С други думи, подсъзнателният ни разум създава определени ситуации,
за да осъществи за нас нещо важно, някакво позитивно намерение.
Затова следващият въпрос, който трябва да зададем на нашето подсъзнание, може да бъде
формулиран така: „за какво ми е нужна тази ситуация? Какво позитивно намерение реализира моето
подсъзнание с помощта на тази ситуация?
Какви важни и позитивни уроци трябва да извлека от тази ситуация?“
Бог и Вселената разговарят с нас с помощта на различни житейски ситуации. Животът е
съвкупност от такива ситуации. Ако събитията са приятни, това означава, че ние живеем в съгласие
със себе си и със заобикалящия ни свят. Ако събитията са неприятни, ние сме престанали да се
развиваме. Всяка стресова ситуация съдържа някаква поука за нас. Постарайте се да разберете какво
трябва да научите от нея.
Всичко зависи от нашето отношение към събитията. Ако съм приел идеята, че нищо в този свят
не е случайно, че моето подсъзнание създава различни събития, за да ми помогне да намери
правилния път и че привлича в живота ми нужните за мен хора, а аз пък на свой ред помагам на
другите, тогава животът придобива напълно нов смисъл. Изчезва страхът от бъдещето. Преставаш да
се чувстваш нещастна жертва. Ставаш по-силен.
Стъпка четвърта. Създаване на нови начини на поведение.
Какво означава да промениш своето поведение и как да стане това? Да се промениш означава да
приемеш нови начини на поведение и на мислене и да ги приложиш в своя живот. Да формираш ново
отношение към себе си и към заобикалящия те свят. А стресовите ситуации посочват именно това,
което е необходимо да бъде променено.
Благодарение на такива ситуации вие непрекъснато се самоусъвършенствате и развивате.
Съзнанието ви се променя и обогатява. Ставате по-приспособими и по-мъдри.
Най-важното е да поемете отговорността върху себе си и да започнете да се променяте самите
вие, а да не чакате другите да се променят. Запомнете златното правило: ситуацията владее този,
който има голям избор в поведението си.
Ако вече сте готови за промени, следващото, което трябва да направите, е да помолите
подсъзнателния си разум да създаде нови начини на поведение и мислене.
Какви трябва да бъдат тези нови начини?
Първо, те трябва да са по-ефективни и сигурни от старите.
Второ, желателно е те да действат по-бързо и да изглеждат по-лесни и по-съвършени от
предишните.
Трето, и това е най-важното, те не трябва да имат вредни допълнителни последствия. Тоест, те
трябва да са благоприятни за вас и за заобикалящия ви свят. В това се състои чистотата на
намеренията.
Новите начини на поведение и мислене могат да бъдат безкрайно много. Всичко зависи от вашата
фантазия и творчество. Колкото повече са те, толкова изборът е по-голям и вие сте по-гъвкави.
Сега можете да пристъпите към конкретни действия. Ако вашите намерения останат на нивото на
мислите, малко неща могат да бъдат променени. Необходимо е да използвате нови варианти на
поведение в своя живот, в материалния план на битието. В подходящото време и на подходящото
място.
Стъпка пета. Прошка и Благодарност.
Простете на човека, който ви е обидил. Нещо повече - помолете го да ви прости и му благодарете
за урока.
Благодаря - благо-даря. Тоест - дарявам благо.
Оказва се, че когато се обиждате, вие разрушавате и себе си, и заобикалящия ви свят. А когато
благодарите, правите добро. Това е съзидателно чувство. И то задължително ще се върне при вас под
формата на добрина.
Главното е да сте искрени!
Изразяването на благодарност променя изцяло не само отношението към ситуацията, но и самата
ситуация. Когато се учите да благодарите за различни събития в своя живот, вие се освобождавате
напълно от гордостта си. Преставате да контролирате ситуацията. Така давате свобода на събитията,
те получават нов сценарий, който е благоприятен и за вас, и за останалите.
Стъпка шеста. Благославяне и Подаряване.

www.spiralata.net 33
 Това е последният етап на Психоенергийното Айкидо.
Сега, след като сте благодарили на всички участници в ситуацията, ги благословете. Пожелайте
им всичко най-хубаво. И им дайте онова, от което те се нуждаят. Поднесете им своеобразен подарък.
Но как да разберем от какво се нуждае конкретният човек? Какво да му подарим?
Много лесно можете да направите това. За тази цел се запитайте: „От какво е бил привлечен този
човек? Какво се е опитал да ми отнеме със своите действия?“
Вече писах за това, че повечето хора избират ролята на жертвата или тирана и възприемат
заобикалящия ги свят като враждебна, изолирана и ограничена среда. Затова те се опитват да си
присвоят от околните онова, от което се нуждаят за своето оцеляване.
Ако някой започне да ви дразни, той се опитва да ви отнеме спокойствието. А това означава, че
на него самия му липсва спокойствие. И вие точно това трябва да му подарите.
Ако вашето отражение се опитва да ви отнеме увереността, значи на него му липсва увереност.
Ако иска да ви лиши от радостта - то се нуждае от радост.
От удовлетворение - необходимо му е удовлетворение.
Образът на подаръка зависи не само от потребностите на вашето отражение, но и от вашето
творчество и фантазия. Опаковката за повече любов или например за спокойствие може да бъде
различна. В това отношение се доверете на своето подсъзнание. В него се съдържа информация за
потребностите на всички хора, включително и за вашето отражение.
Процесът на подаряването е творчески процес. Уточнявайте образа на подаръка дотогава, докато
не постигнете особено състояние на вътрешно съгласие и одобрение. Но най-важното - това е
обратната връзка със заобикалящия ви свят. Ако сте създали правилно образа на подаръка, веднага
ще настъпят благоприятни промени във външен план - т.е. в живота ви.
Принципът на Благославянето и на Подаряването има дълбок философски смисъл. Когато
подарявате нещо, то става по-голямо у вас. Вие сте безкраен океан от здраве, радост и спокойствие.
Бездънен кладенец от любов, увереност и благодушие. Колкото повече давате, толкова повече
получавате.
„На който има, ще се даде, а на този, който няма - ще се отнеме и последното.“
„Ако имаш тояжка, ще ти дам тояжка. Ако нямаш тояжка, ще ти взема тояжката.“
Разберете най-важното! Вие сте вълшебник. Сътворени сте по образ и подобие на Създателя. Вие
можете всичко. Имате всичко. Затова помогнете на човека до вас да получи достъп до онези важни
чувства и енергии, от които той се нуждае като личност, и след като той получи онова, което му е
необходимо, са възможни два варианта за по-нататъшно развитие на събитията. Първият - този човек
ще се промени заедно с вас и ще стане друг. И вторият - той ще ви остави на спокойствие и ще
напусне живота ви като даде възможност на други хора да навлязат в него.т Всичко е много просто:
вие преставате да играете ролята на жертва или тиранин, а това означава да „зареждате“ хората с
негативни мисли. Започвате да предавате информация от коренно различен характер. Излъчвате
доброта и любов, а това влияе благотворно и на вас, и на заобикалящия ви свят.

Ваксина против стрес

Често ме питат: щом сами създаваме всички ситуации в своя живот, възможно ли е да
предотвратим развитието на неблагоприятните събития?
Не само, че е възможно, но е и необходимо! Възможно е предварително да разберем за
приближаването на дадена стресова ситуация и да променим събитията.
За тази цел разработих специална техника, която нарекох „Ваксина против стрес“.
За да разберем добре същината на тази техника, да направим кратък екскурс в историята.
В края на 19-и век в медицината е изобретена ваксината. Какво е нейното значение и смисъл? В
организма на човека се въвежда слаб антиген (причинител на определено заболяване). В отговор на
това организмът изработва специфични антитела. По такъв начин човешкият организъм получава
информация за съответното заболяване. То протича в много лека форма. А в организма се изработва
защита. И следващия път, когато човек се сблъска с причинителя в реалния живот, болестта не се
развива.
Моята техника „Ваксина против стрес“ позволява своевременно да разберем за наближаващото
неприятно събитие, да го разработим на нивото на собственото си подсъзнание и да предотвратим
реализирането му във физически план.
Но преди да преминем към самата техника, е необходимо да обясним значението на някои
понятия.

www.spiralata.net 34
 Знаците на вселената
Сега следете внимателно логиката на разсъжденията, произтичащи от новия модел.
Всички събития в своя живот ние създаваме сами заедно със заобикалящия ни свят. Тези събития
отразяват едни или други наши убеждения и емоции, тъй като светът около нас представлява
продължение на нас самите (законът за отражението). Положителните съждения създават приятни
ситуации. Негативните мисли и емоции - стресови ситуации.
Всяка ситуация, всяко събитие се осъществява във всички планове на битието: явно (т.е. видимо)
и скрито (невидимо). Чрез външния свят нашето подсъзнание предварително ни предупреждава
какво може да ни се случи след известно време.
Оказва се, че ако във външния свят аз виждам нещастие, това означава, че нещастието е вътре в
мен. Просто то все още не се е проявило в „общ физически план“. То е започнало да се заражда в
подсъзнанието (или както казват някои привърженици на езотериката - на нивото на астрала). И
заобикалящият ме свят ми сигнализира за това.
Ако забележите, че някой изпитва радост, значи във вашето подсъзнание вече има радост. И
външният свят ви известява за предстоящата радост.
Най-важното е да разберете, че светът около вас - това е вашият свят. Затова бъдете внимателни
към всичко, което се случва в него.
Някои хора често дават съвети от типа: „Забрави го“, „Не обръщай внимание“. В една от своите
книги аз вече писах, че това са най-вредните съвети, които могат да бъдат дадени.
Предлагам ви да постъпвате по друг начин.
Обръщайте внимание на всичко!
Интересувайте се от всичко. Бъдете много внимателни и чувствителни към света около вас.
Та това е вашият свят!
Стремете се да помагате на хората. Когато помагате на другите, помагате и на себе си.
Важно е да разберете една проста истина. Външният свят е наше отражение, а това
означава, че никой не ни желае нищо лошо. Напротив. Всичко и всички в този свят: и хората, и
Майката Природа ни помагат за осъществяването на нашите намерения. Но помощта, която
получаваме, е в съответствие с модела, който използваме.
Всичко е много просто! Ако използвате модела „Жертва - Тиранин“, ще ви помагат и учат с тояга
и морков. А това означава, че във вашия живот ще има и наказание, и поощрение. С други думи, няма
да ви наказва Бог, а вие самите чрез действията и постъпките на другите, като използвате енергиите
на Вселената, дадени ви от Създателя.
Ако стоите твърдо на позицията на стопанин или вълшебник, във вашия живот ще има само
благополучие и радост от собственото ви творчество.
Но да се върнем към знаците.
Нашето подсъзнание ни предупреждава предварително за приближаването на едно или друго
събитие.
Същото е и когато пътувате с автомобил. Пътните знаци ви предупреждават за опасностите,
известяват ви за услугите или ви посочват правилната посока на движението. Те и така се наричат:
предупредителни, забранителни, с предписания и информационно-указателни. Ако спазвате
правилата на уличното движение, ще пътувате спокойно и безопасно.
По нашия житейски път ние срещаме същите знаци, но те изглеждат по друг начин. И ако искаме
този път да ни носи радост, е необходимо не само да спазваме определените правила и закони, но и
навреме да реагираме на знаците на Вселената.
Всички знаци могат да се разделят на две големи групи.
Първа група. Знаци за съгласие и хармония.
Те ми съобщават, че живея в съгласие със себе си и със заобикалящия ме свят. Тоест, вървя в
правилна посока. Имам късмет и успех навсякъде. Обикновено за такъв човек казват: „Късметлия“
или „Той има ангел-хранител“.
Към тази група знаци се отнася всичко онова, което ни харесва или ни носи чувство на увереност
и удовлетворение.
Това може да бъде просто една добра дума по наш адрес.
Или например, отивате на важна среща, а срещате сватбен кортеж. И в този ден сключвате
успешна сделка.
Или ваш колега получава нова длъжност и повишение на заплатата. А за вас това е благоприятен

www.spiralata.net 35
сигнал за подобряване на собственото ви материално положение.
Или пък съседът ви си е купил нова кола. Може би това е повод за завист? Някои хора реагират
именно така на чуждия успех и по този начин се самоунищожават, самоизяждат се.
Но успехът на другите е сигнал за успех и за вас лично. По-добре се порадвайте заедно с тях, а не
им завиждайте. Така по-бързо ще привлечете успеха в своя живот.
Ако получавате такива сигнали, това означава, че във вашата душа има хармония. Всичко е
наред.
На 1 януари излязох със семейството си на разходка в града. Винаги ми е било интересно да
наблюдавам лицата на хората веднага след посрещането на Новата година. На едни лица е
изписана радост, на други – умора, а на трети - надежда.
Неочаквано към нас се приближиха двама младежи, леко пийнали.
- Честита Нова година! - викнаха високо те.
- Честита Нова година - спокойно отговорихме ние.
- Дъжд от долари през тази година! - пожелаха ни те.
Ние им благодарихме и им пожелахме всичко най-хубаво.
- Това е знак - обърна се жена ми към мен, когато младежите се отдалечиха.
- И то благоприятен - съгласих се аз.
Една моя пациентка, жена на средна възраст, мечтаеше да се омъжи и да създаде здраво и
задружно семейство. Тя дойде при мен за консултация след като прочела моята втора книга
„Силата на намеренията“. И ме помоли да й помогна да осъществи своята мечта.
С нея определихме намерението и поработихме на подсъзнателно ниво за преодоляване на
пречките.
- А след една година се срещнахме случайно.
- Валерий Владимирович - каза ми тя, - толкова съм ви благодарна! Срещнах много добър човек
и вече стана месец, откакто се оженихме.
- Много се радвам за вас! Но защо не ме поканихте на сватбата? - попитах я аз, като си
придадох обиден вид.
- Валерий Владимирович, не се обиждайте. Просто всичко стана толкова бързо и неочаквано.
Знаете ли - добави тя, - седмица след последния ни сеанс, още доста преди да се запозная с бъдещия
си съпруг, получих знак. С приятелите си отидох в една църква, за да доставим свещи. Приятелката
ми и нейният съпруг се забавиха до колата, а аз и техният шофьор се приближихме до свещеника.
„Искате да се венчаете? - попита ни той.
„Да се венчаем? -учудих се аз. Може би. Но не днес и не с този млад мъж. Той вече е семеен.
Дойдохме при вас по друг въпрос."
Още тогава разбрах, че свещеникът ме е видял като младоженка, значи сватбата ще бъде
съвсем скоро.
Втора група. Това са предупредителните знаци за опасност.
Те съобщават, че аз съм се отклонил от правилния си Път. У мен започват да се проявяват такива
негативни черти на характера, емоции и мисли, които могат да доведат до неприятни събития.
Външното отразява вътрешното. За това се опитва да ни предупреди подсъзнателният ни разум чрез
събитията във външния свят.
Всеки проблем в живота ни е сигнал за това, че сме спрели да се развиваме. Време е да научим и
да осъзнаем нещо ново, да продължим своя път.
- Докторе - обърна се към мен един пациент, - моля ви, обяснете ми защо като млад се чувствах
сигурен и спокоен. Знаех, че мога да реша всеки проблем. Всички врати бяха отворени пред мен. А
след като детето ми се разболя тежко, това усещане за спокойствие и увереност. изчезна. Сега
съм такъв извънредно рядко и то за много кратко.
- Всъщност - обясних му аз, - болестта на детето е била много важно изпитание за вас.
Трябвало е да се промените и да научите много неща. И ако се бяхте справили с този проблем,
щяхте да се чувствате още по- уверен.
Човек трябва да се учи през целия си живот.
Като деца ние се учим да ходим и да говорим. Опознаваме пространството и времето. С
напредването на възрастта ние се запознаваме още по-детайлно със законите на този свят.
Този процес е безкраен. Защото самият живот няма край. Той е вечен!
През целия си живот ние постоянно получаваме подкрепа от Вселената. В едни ситуации тя ни
подсказва: „Внимавай!“ В други ни посочва правилната посока. Важно е да бъдем внимателни и да

www.spiralata.net 36
реагираме навреме на сигналите...
Втората група сигнали ни предупреждава за това, че е време да променим своето поведение и да
разширим хоризонтите на своя разум.
Аз възприемам сигналите от този вид като звънец, който ме известява за началото на нов урок.
-Валерий Владимирович - помоли ме една моя пациентка, - помогнете ми да се ориентирам в
ситуацията. Вчера гледах новините по телевизията. Ставаше дума за Югославия и за това, че
войските на НАТО са създали военна база на т.нар. „миротворчески сили" в Косово. Не знам защо,
но се притесних много. Почувствах пряка заплаха за себе си и за своето семейство. Та те могат да
си измислят някакъв конфликт, например в Крим, и да разположат там своите войски. Мисля, че
тази ситуация е някакъв далечен знак за мен.
-Напълно сте права - съгласих се аз. - Хайде да поразсъждаваме заедно. Щом като толкова
бурно реагирате на тези събития, излиза, че някой се опитва да отнеме ваша територия.
- Реагирах много бурно. Дори разказах на съпруга си за това. Обикновено се старая да не
разговарям с него за политика, тъй като той буквално се е вманиачил на тази тема. Странно -
продължи да разсъждава на глас тя - Кой има претенции към моята територия и то с мирни, цели?
Няколко секунди Валентина Андреевна седя замислено, после изражението на лицето й се
промени и тя възкликна:
-Докторе, разбрах! Това наистина е знак за мен. Сега ще ви разкажа. Със съпруга си живеем в
тристаен апартамент, а синът ми със своето семейство - в двустаен. И вече трета седмица
обмислям да им предложа да се преместят в нашето жилище, а ние да се преместим в тяхното.
Дори исках да кажа и на съпруга си за това. Не знаех как ще реагира на моето предложение. Но
вчера гледах репортажа за Косово и толкова се разстроих. Сега разбирам защо. Жилището ни е
много хубаво, доста светло и слънчево. Живеем в него повече от трийсет години. Толкова сме
свикнали с него! А в апартамента на сина ни почти не влиза слънце. И в него не се чувствам особено
добре.
-Вашите намерения са добри - казах й аз, - но излиза, че трябва да жертвате своето
благополучие, а може би и здравето си. И затова вашето подсъзнание се е разтревожило, дало ви е
сигнал за опасност.
-Какво да правя сега? - попита Валентина Андреевна.
- Първо - отговорих й с усмивка, - трябва да благодарите на своето подсъзнание и на
американските миротворчески сили за сигнала.
Второ - продължих аз, - за да помогнете на децата си, не е необходимо да жертвате себе си.
От такава жертва никой няма да се чувства добре. Вие ще страдате, а те ще се чувстват
виновни. Най-добре е да намерите други варианти. Те биха могли да сменят своето жилище за
тристайно, като доплатят малка сума. Така ще бъдат стимулирани.
-Докторе, вие сте прав. Мисля, че това е по силите им. Още повече, че ние ще можем да им
помогнем с пари. Знаете ли, след нашия разговор ми стана по-леко. Но нима можех да разбера този
сигнал без вас?
- Постепенно ще се научите да реагирате бързо на най-различни сигнали - казах й аз. - Просто
трябва да бъдете по-внимателна.
След това всички знаци могат да се разделят на три подгрупи.
Първа подгрупа. Това са личните сигнали. Тоест, сигналите, които ни дават нашият мозък и
нашето тяло.
Например, болестта е сигнал от моето тяло, че нещо не правя както трябва (за това можете да
прочетете в моята първа книга „Възлюби своята болест“
Друг пример могат да бъдат нашите собствени мисли. У някои хора те са натрапчиви. Така
подсъзнанието ни и мозъкът ни настоятелно ни дават сигнал-знак. По-късно ще стане дума за това
как правилно да реагираме на такива мисли.
Втора подгрупа. Това са близки сигнали и знаци. Дават ни ги хора от нашето близко обкръжение:
родители, деца, роднини, приятели. Към тази подгрупа можем да отнесем и нашата собственост:
животни, лични вещи, дом, кола.
Трета подгрупа - далечни знаци и сигнали. Получаваме ги от хора, с които сме в непосредствен
контакт.
Например, стоите на опашка пред касата, за да платите месечните си сметки за комуналните
услуги. И изведнъж пред вас напълно непознат мъж започва да разказва на мъжа до себе си:
- Представяш ли си, вчера са ограбили сина ми.

www.spiralata.net 37
 - Изобщо не се учудвайте - намесва се в разговора трети, - крадците са навсякъде!
На пръв поглед това не ви засяга. Не са ограбили вас. Но на по-дълбоко ниво всички ние сме едно
цяло. И чрез тези хора Бог ни подсказва, че с определено свое поведение или със своите мисли вие
можете да привлечете крадци в своя живот. Предупреждава ви - промени се! И е най-добре навреме и
правилно да реагирате на това ранно предупреждение, отколкото да чакате нещо подобно да се случи
и на вас.
Обикновено Вселената започва да ни предупреждава много по-рано. Отначало ни изпраща
далечен сигнал. Както например в ситуацията с жената, която гледала репортажа за Югославия. Ако
не му обърнем внимание, събитието започва да се приближава. Близките ни хора също започват да ни
изпращат сигнали. Ако и тогава останем глухи и слепи за чуждата болка, започваме да страдаме ние
самите.
За да стане по-ясно всичко това и за да придобие някакъв смисъл за вас, ще дам още няколко
примера.
Веднъж ми позвъниха от Гърция. Обаждаше ми се гъркиня, която преди десет години е била
репатрирана от Ташкент в Солун.
- Валерий - каза ми тя, - аз и всичките ми познати, които все още не сме забравили руския език,
сме възхитени от вашата книга. Можете ли да дойдете при нас в Гърция, за да проведете един
семинар-тренинг? Ще събера толкова хора, колкото е нужно. Желаещите да се срещнат с вас
лично са много. Ще живеете у дома.
Съгласих се с радост.
За един месец ми издадоха международен паспорт и подадох документи за виза във връзка с
пътуването ми в Гърция. И тогава започнаха проблемите. Гръцкото посолство отказа да ми издаде
виза.
Но това изобщо не ме разстрои. Не започнах да обвинявам консула, че е ограничил влизането на
руснаци, украинци и молдовци в Гърция. Изглежда, за това е имало някакви причини. Реших да
разбера как аз самият съм създал тези пречки.
Преди това получих предупредителни сигнали, но не им обърнах внимание.
Още преди да отида в посолството, ми позвъни брат ми. Казах му, че са ме поканили в Гърция,
за да организирам семинар.
-До Коледа там няма какво да правиш - каза ми той. - Замини след 15 януари.
Същия ден гледах някакъв филм. Включих телевизора точно в този момент, когато главният
герой във филма казваше: „Пътуването в чужбина се отлага.“
Обърнах се към своето подсъзнание.
„Не бъди толкова припрян, не бързай - получих като отговор. - Имаш работа, която трябва да
свършиш. Трябва да подготвиш поредната книга за отпечатване, да направиш касетата и още
някои други неща вкъщи. Гърция ще почака.“
Успокоих се и продължих да се занимавам със своите ангажименти, но и да „стягам юздите“.
След известно време получих сигнал за подкрепа. Излизам от печатницата, а насреща ми върви
младеж. На якето му имаше надпис „Елада" (т.е. Гърция).
„Гърция се приближава към мен“ - помислих си аз и го поздравих.
След две седмици получих виза.
Друг пример.
Пътувах с колата си из града, а пред мен - страхотен автомобил „Опел", последен модел. На
задното стъкло имаше надпис: „Измъчен съм от данъци“.
„Е - помислих си, - виждал съм „На волана е Шумахер“, чел съм „Спирачките са измислени от
страхливци“. Но такъв надпис досега не бях срещал."
И в този момент ме прониза мисълта: „Днес е последният срок за подаване на данъчната
декларация! А аз бях забравил за това!“
Благодарих на шофьора за напомнянето и обърнах колата към данъчната служба.
А този случай ми разказа една моя пациентка:
Веднъж пътувах в тролейбуса. Много хора. Напрегната атмосфера. Наближи моята спирка., а
аз не можех да стигна до изхода. Вратите се отвориха, но не успях да изляза, тъй като пред мен
стоеше мъж с голяма чанта. Нервно го побутнах, за да се отмести. А той ме удари силно в гърба и
изкрещя след мен: „Къде си се помъкнала, глупачко!
Едва не заплаках от обида.
„Стар козел! - помислих си аз. - Какъв мъж си ти след като се отнасяш така с жените.“

www.spiralata.net 38
 Докато гледах след заминаващия тролейбус, изведнъж си спомних вашите думи: „Ние самите
създаваме всички ситуации в живота си.“
„С какво създадох тази ситуация ?“ - запитах се аз.
И тогава си спомних. Със съпруга ми отдавна бяхме в конфликт и вече седмица не бяхме
разговаряли. Дори започнах да мисля за развод. А тази ситуация в тролейбуса бе сигнал, знак за мен.
Значи трябва да решавам ситуацията с добро. Иначе ще получа удар в гърба.
Още един пример.
-Валера - обърна се към мен жена ми, - помогни ми да разбера тази ситуация. Днес на пазара
станах свидетел на неприятен разговор. Една жена се оплакваше на друга че майка й наскоро е
починала и че сега й е много тежко сама. Дали това е знак за мен, че с майка ми ще се случи нещо.
Много се тревожа.
- Люда - казах й аз, - и аз съм бил в същата ситуация. В един и същ ден получих два знака
наведнъж. Видях първия, когато трябваше да отида в магазина за домашни потреби, но по
погрешка влязох през друга врата. А това се оказа зала за ритуални услуги. Представяш ли си,
влизам, а пред мен - ковчег. В същия този ден срещнах и погребална процесия. Това вече е прекалено,
помислих си аз. „Кой се е наканил да умира?“ - попитах своето подсъзнание.
Тогава се появи образът на майка ми. Веднага се втурнах към дома на родителите ми.
Пристигнах при тях. Изглеждаше, че всичко е наред, те бяха живи и здрави. Само майка ми
пристъпи към мен и ме помоли:
- Ако сега имаш време, поработи с мен. Последните два дни се чувствам доста зле. Много ме
боли сърцето.
Обърнахме се към нейното подсъзнание и изяснихме причината за това неразположение. Оказа
се, че това бе страхът от смъртта.
- Знаеш ли - каза ми тя, - през седмицата мислех за смъртта. Защо - не разбирам.
В продължение на един час работихме с подсъзнанието и премахнахме причината за
страховете. Вече към края на сеанса майка ми се почувства значително по-добре. А на следващия
ден болките преминаха напълно.
- Изглежда - обясних на Людмила, - у майка ти са започнали да работят негативни
подсъзнателни програми, свързани със смъртта. И чрез тези две жени Вселената ти дава знак.
-Тогава как да й помогна? - попита ме развълнувано жена ми. - Все пак тя е далече.
- Това не е важно - отговорих й аз, - разстоянието няма абсолютно, никакво значение. За
подсъзнателния разум не съществуват граници. Сега ще работим заедно с теб, като промените ще
се отразят и върху майка ти. Чрез теб ще неутрализираме нейните негативни програми.
След известно време, след като с Людмила уточнихме причините и ги разработихме на нивото
на подсъзнанието, тя се обърна към мен:
- Знаеш ли, сега се чувствам много спокойно. Появиха ми се дори и някои светли образи от
бъдещето. Но най- важното за мен е, че разбрах как трябва да реагирам на чуждите разговори.
Когато бях ученичка, майка ми ме съветваше - продължи Людмила, - „Никога не се намесвай в
чужди разговори.“ Но сега знам, че това не е правилно. Така сякаш се отдалечаваш от
заобикалящия те свят и преставаш да реагираш на действията и думите на хората. Затваряш се в
себе си. Но и не трябва и да вземаш присърце това, което си чул.
- Правилно - съгласих се аз. - В противен случай се оказваш въвлечен в чужд житейски сценарий
и съпреживяваш нечий друг живот.
- Разбрах - продължи Людмила, - трябва да бъда много внимателна към думите и действията
на хората. Те са знак за мен. И от тях разбирам много неща за себе си. Задължително трябва да
реагирам. Но да реагирам позитивно. Щом се променя, ще помогна и на себе си, и на другите.
„Няма ли да се объркаме в цялото това многообразие от знаци?“ - вероятно ще си помислите вие.
Най-важното е да не мислите постоянно само за това!
Ако не разбирам нещо, моля Вселената и своето подсъзнание да ми изпратят по-конкретен и ясен
сигнал.
Един мой приятел, когото обучих как правилно да разбира знаците, ми разказа следната
история:
Наскоро пътувах с автобус за Бахчисарай. На една от спирките се качи контрольор и започна
да проверява билетите. Млад мъж на моята възраст имаше удостоверение, издадено от някакво
министерство. Но контрольорът му каза, че това удостоверение не му дава право да пътува
безплатно и че трябва да плати билета си. Между двамата възникна спор. Някои от пътниците

www.spiralata.net 39
взеха страната на единия, а други - на втория. Контрольорът показваше на младия мъж всички
документи, които доказваха, че е прав, но той, както се казва, „се заинати като магаре на мост" и
изобщо не искаше да отстъпи,
И изведнъж ми хрумна нещо! Та нали ние самите създаваме всички ситуации в живота.
Разбрах, че тази ситуация е за мен. Трябва да извлека нещо от нея за себе си. Докато автобусът
стоеше и всички се караха, аз се отпуснах и насочих погледа си навътре в себе си, както ти ме
учеше. Зададох на своето подсъзнание следните въпроси: „Как създадох тази ситуация ? Какво
трябва да разбера от нея ?"
Но вътре в мен - тишина. Може би не успях да се отпусна добре заради шума. Тогава се отказах
от опитите си и помолих своето подсъзнание: „Знам, че ми даваш някаква информация, някакъв
сигнал, но все още не мога да го разбера. Дай ми, моля те, по-ясен сигнал."
След това ние продължихме пътя си.
Но с това моите приключения не свършиха. Този ден моето подсъзнание явно искаше да ми
съобщи нещо много важно. На връщане автобусът беше спрян от служител на Държавната
автомобилна инспекция, който започна да проверява документите на шофьора. Някои от тях не
бяха наред и шофьорът трябваше да плати глоба.
Аз отново се обърнах към себе си със същите въпроси.
„Документите не са наред - плати!" - отговори подсъзнанието.
И тогава се сетих. Преди два дни бях обзет от силно безпокойство във връзка с моите
документи и се страхувах данъчната инспекция да не ме изненада. Точно за това беше този сигнал,
който получих.
Същия ден, след като се върнах вкъщи, приведох в ред документите си и се успокоих.
С времето вашата чувствителност и внимание ще се развиват и вие ще можете бързо да
коригирате хода на събитията.
И въобще, старайте се да забелязвате добрите и приятните знаци. Те са толкова много край вас.
Обръщайте внимание на слънцето, дъжда, цветята, красивите лица и много други неща. Всички те са
сигнали за подкрепа и съгласие. И всичко това го има вътре у вас.
Но ако на пътя си срещнете сигнал за опасност, не се плашете. Вие сте вълшебник, стопанин на
своя свят. Вие можете всичко да промените. Най-важното е да бъдете внимателни и да действате
бързо.
Като реагирате правилно на знаците и сигналите, вие ще можете да коригирате своето поведение
и да промените хода на събитията в благоприятна посока както за себе си, така и за всички участници
в ситуацията.
Оказва се, че вие не само предотвратявате развитието на неблагоприятното събитие във
физически план, но променяте и сценария на своя живот. И не само на вашия! Положителната ви
реакция оказва определено влияние върху този човек, който ви е дал сигнала. Както помните, всички
ние сме свързани един с друг с невидими и фини нишки.
А сега да се поупражняваме. Изберете произволна ситуация от своя живот и направете „ваксина“.
Можете да усвоите този алгоритъм самостоятелно.
Алгоритъм на Ваксината
Стъпка 1. Определете какъв вид сигнал сте получили (личен, близък или далечен). За какво ви
предупреждава Вселената?
Стъпка 2. Установете контакт с онази част от подсъзнанието, която ви изпраща този
сигнал-знак.
Стъпка 3. Определете с какво можете да създадете такава ситуация в бъдеще в своя живот.
Задайте си въпроса: „Кое мое поведение и кои мои мисли сега могат да доведат до неблагоприятна
ситуация в бъдеще?“
Това са точно тези мисли и поведение, които е необходимо да бъдат променени.
Стъпка 4. Определете позитивното намерение на възможната стресова ситуация.
Задайте си въпроса: „Какво трябва да разбера от тази ситуация? Ако в моя живот се случи нещо
подобно, кое ще бъде важно и полезно за мен?“ С други думи, кое е позитивното намерение на тази
ситуация, ако тя се случи във вашия живот?
Стъпка 5. Променете своето поведение и мисли. Създайте нови начини на поведение, които да са
по-ефективни и по-сигурни, отколкото предишното ви поведение, благоприятни са за вас и за
заобикалящия ви свят. И бъдете готови да ги реализирате в своя живот в подходящото време и на
подходящото място. За тази цел използвайте възможностите на своя подсъзнателен разум.

www.spiralata.net 40
 Стъпка 6. Благословете всички участници в събитието (своето подсъзнание, хората, Природата)
и им благодарете за дадения знак.
Стъпка 7. Дайте на участниците в събитието онова, от което те се нуждаят. Направете им
подарък.
Правдиви истории от доктор Синелников
Сега искам да ви разкажа няколко истории. Те ще ви помогнат да овладеете в пълна степен
новите стратегии за поведение.
Моят първи подарък
Тази история се случи с мен преди много години, но аз я запомних добре, тъй като именно от нея
започна всичко.
Със съпругата ми участвахме в конференция по психотерапия, която се провеждаше през месец
май в град Ялта. Сутрин, преди занятията, имахме много свободно време и затова ходехме на плаж.
Там правехме гимнастика, къпехме се, припичахме се на слънце. Въпреки че беше едва началото на
май, времето беше прекрасно.
Веднъж се наслаждавахме на морето, слънцето и уединението. Но изведнъж отнякъде се показа
един млад човек. Той мина по кея, но след като хвърли поглед към нас, се спря и си придаде вид, че го
е заинтересувала яхтата, която стоеше закотвена недалеч от нас.
Почувствах се някак неудобно. Съдейки по всичко, съпругата ми също беше недоволна от
неговото присъствие.
- Защо не си тръгва? - попита жена ми.
- Сигурно му харесва тази яхта - отговорих аз. Младият човек явно нямаше намерение да си
тръгне. Нещо повече - той дори се разположи по-удобно, като приседна на едно стълбче. Както ми се
стори тогава, той само се преструваше, че гледа към морето и яхтата. В действителност той
постоянно хвърляше погледи към съпругата ми. Започнах да се дразня.
- Успокой се - каза Людмила. - Не му обръщай внимание.
Да - помислих си аз, - лесно е да кажеш: не обръщай внимание!“
Вече не можех да се отпусна. Засегнато бе моето мъжко достойнство. „Чужд човек посяга на
твоята територия и на това, което ти принадлежи“ - нашепваше ми моят животински инстинкт. В мен
започваха да се надигат злобата, ревността и раздразнението,
- Опитай се да приложиш твоите техники - неочаквано ми подсказа жена ми. - Учиш другите да
бъдат мъдри и добри, а ти самият се дразниш.
-Изобщо не помислих за това - казах аз. - Благодаря ти. Сега ще опитам.
Не ми беше кой знае колко трудно да разбера как съм създал тази ситуация и с каква цел съм
привлякъл младия човек. По това време бях ревнив, съмнявах се в себе си и страдах от различни
комплекси.
Бързо препрограмирах своето подсъзнание и се успокоих. Но младият човек продължаваше да
седи на стълбчето.
„Нещо не достига - помислих си аз. - Трябва да му благодаря. Та нали именно аз го привлякох
към себе си, за да ме научи на спокойствие и увереност. Тъй като подобното привлича подобно, на
него му е необходимо същото, както и на мен. И още, съдейки по неговия „гладен“ поглед, явно му
липсват любов и ласки. И ако - продължавах да разсъждавам за себе си - той имате любима жена, едва
ли сега би седял тук, поглъщайки с поглед чуждата жена, по-скоро щеше да бърза към своята
любима.“
- Така да бъде! - осени ме. - Ще ти подаря любов и любима жена.
Представих си образа на прекрасна блондинка с големи красиви гърди. Но кой знае защо,
неочаквано за мен самия, тя се оказа надуваема.
„Може би така трябва“ - помислих си аз и връчих този подарък на младежа.
По-нататък събитията се развиха много бързо.
Младият човек се изправи. Започна да върви напред-назад по кея, изглеждаше замислен, а
поведението му поведението му показваше вътрешно безпокойство. Той изгуби всякакъв интерес
към нас.
„Твоята любима те чака - изпратих му такава мисъл. - Не си губи времето напразно.“
Веднага щом помислих за това, младежът се втурна към изхода. След минута със съпругата ми
отново останахме сами.
- Виж ти - каза Людмила, - подейства. Ненапразно през цялото това време му изпращах добри
мисли и си представях как ние с теб се наслаждаваме на морето, слънцето и на общуването един с

www.spiralata.net 41
друг.

Плешивият мъж
Преди няколко години провеждах семинар-тренинг за предприемачи. Разказах им историята за
своя първи подарък. А на следващия ден две участнички в семинара - Гуля и Лиля, млади симпатични
дами - ме попитаха следното:
- Валерий Владимирович - обърнаха се те към мен, - може ли, докато все още не е започнало
занятието, да разкажем какво ни се случи снощи?
- Добре - казах аз, - стига групата да не възразява. - След което отправих поглед към останалите
участници в семинара.
-Не, не, нямаме нищо против! - отговориха в един глас останалите от групата.Нека разкажат.
-Вчера, след занятията - започна разказа Лиля, - ние с Гуля се връщахме с автобуса вкъщи, в
предградията. По пътя обсъждахме това, което бяхме правили на семинара.
Изведнъж Гуля ме сръга в ребрата и започна да ми шепне в ухото: „Виждаш ли мъжа, който седи
срещу нас? От пет минути се е втренчил в теб, не може да откъсне поглед.“
Срещу мен седеше мъж с гладък като билярдна топка череп и не сваляше поглед от мен. И
по-точно, от гърдите ми.
(Трябва да кажа, че Лиля е много ефектна и интересна жена.)
„Слушай - казах тихичко на Гуля, - чувствам се някак неудобно. О, виж, той започна да се
усмихва и на мен. Дали да не му кажем, че очите му ще се пръснат от напрежение?“
„Не - каза тя, - нека по-добре да приложим метода на Психоенергийното Айкидо. Иначе защо
изобщо ходим на занятия? Помниш ли, когато Валерий Владимирови ни разказа случая с подаръка на
плажа?“
„Добре, но какво да му подарим? Слушай - предложих аз, - той е плешив. Нека му подарим
прекрасна гъста коса “
И така ние започнахме да си представяме този мъж с буйни коси. Най-интересното е, че той
престана да ни съзерцава и започна да се почесва по голото теме. Но това не продължи дълго.
„Нещо не е както трябва - каза Гуля. - Сигурно не му е необходима коса. Добре му е така -
плешив.“
„Слушай - казах аз, - може би му е необходима жена, щом ме гледа така. Хайде да му подарим
блондинка с пищна гръд.“
Започнахме да си представяме как на коленете му седи жена, която го прегръща, целува и гали
плешивата му глава.
Ех, просто не можете да си представите какво стана с мъжа - продължи своя разказ Лиля, но
смехът на групата заглушаваше думите й. - Той буквално скочи и побягна към изхода. Изчезна за
секунди. Сега - завърши своя разказ Лиля - знам, че трябва да правя подаръци на мъжете, ако ме
гледат с въжделение.
Поход в паспортното бюро
Преди няколко години моята съпруга трябваше да получи разрешително за пребиваване, тъй като
беше гражданка на Русия. Тя събра необходимите документи и отиде в паспортното бюро. Върна се
обляна в сълзи.
Накарах я да седне удобно на креслото и я помолих да ми разкаже какво се е случило.
- Валера - започна да говори тя през сълзи, - представяш ли си, там на гишето е залепен списък с
необходимите документи. Събрах ги всичките. Чаках на опашката час и половина в тази жега.
Най-накрая влязох. А жената, която работи там, искаше още документи. Възмутих се, а те ми се
развикаха: „Връщайте се в своята Русия и там въвеждайте ред!“ - Не стига - продължи тя, - че трябва
да ходя при тях по няколко пъти и да чакам с часове по опашките в онова малко и задушно
помещение. Те дори по време на работа си седят, пият чай и обсъждат своите проблеми. Изобщо не ги

www.spiralata.net 42
е грижа за чакащите хора.
- Люда - отговорих й аз, - сега се постарай да се успокоиш, а след това ще се опитаме да приложим
метода на Психоенергийното Айкидо в тази ситуация.
-Добре. Само ми напомни какви въпроси трябва да задам на своето подсъзнание.
- Разположи се по-удобно, затвори очи и попитай своето подсъзнание как и с каква цел е създало
тази ситуация?
Людмила затвори очи, изправи раменете си и сложи ръце на коленете си. 3апочна да диша
равномерно и спокойно.
- Разбрах какъв е проблемът - каза тя след минута, без да отваря очи. - До тази ситуация ме е
довела моята агресия спрямо Украйна, правителството и президента. Когато попитах своето
подсъзнание с какво съм предизвикала тази ситуация, в ума ми се появиха следните мисли:
„Президентът е тъп! Народът е алчен и завистлив! Идиотски закони! Изобщо не мога да разбера за
кого ги създават.“ А- а-а, чакай - продължи тя бавно и провлечено, - оказва се, че имам и страхове.
Страхувам се да напусна своята родина: Не се доверявам на тази страна и на правителството. Затова
си създавам препятствия при получаването на разрешение за пребиваване и оформянето на
гражданството. Тоест, чиновниците със своите действия ми помагат да направя правилния избор. И
не само на мен. Та нали там общуват и с други хора. Там идват много татари, които са пристигнали от
Узбекистан. Получава се, че и те имат същите страхове като мен. - Ух! - въздъхна Людмила с
облекчение, като отвори очи. - Сега всичко ми е ясно. Някак ми стана по-леко на душата. И вече не ме
е яд на онези жени.
- Сега им благодари за този урок - казах аз.
- Да, благодаря ви за урока по любов към Украйна,;- президента, чиновниците. Вие ме учите да
бъда уверена в себе си. Да се доверявам на живота. Сега ще се чувствам уверена и спокойна в която и
да е страна, във всяка държава. Идвам в Украйна с добри мисли, с любов.
-Сега, когато им прости и им благодари, какво би им подарила? - попитах аз.
- Искам да им подаря просторно и светло помещение с климатик, със столове за посетителите. Да,
и нова електрическа кана. Нека пият чай или кафе и се наслаждават.
- А сега - казах аз, - дай ми папката с документите. Тъкмо отивам в тази посока.
-Но ти няма да успееш - каза Людмила, - остава само един час преди да затворят. А там и голяма
опашка има.
-Нищо - отсякох аз уверено, - вече формулирах необходимото намерение. Всичко ще бъде наред,
дай ми документите.
Излязох от вкъщи в добро настроение. Когато слизах по стълбите, чух как две съседки около
входа разгорещено спорят за нещо.
„Това е някакъв сигнал за мен - помислих си аз. - Значи две части от моето подсъзнание водят
спор.“
Благодарих на съседките за този сигнал, насочих вниманието си към вътрешното си „аз“ и „чух“
как две части на моята личност изясняваха отношенията помежду си.
„Къде си тръгнал толкова късно?! - нареждаше едната част. - Няма да ти стигне времето.
По-добре да беше послушал жена си.“
„Всичко ще бъде наред! - уверяваше другата част. - Няма никакви препятствия.“
„А опашката? - възмущаваше се първата. - Нима не знаеш, че там винаги има големи опашки?“
„Ще ме пуснат - отговори втората. - В краен случай ще мина без ред.“
„Много си самоуверен, приятелю“ - саркастично реагира първата.
„Тихо! - подвикнах им мислено. - Стига сте спорили! По-добре ми помогнете да направя това с
минимална загуба на сили, време и пари.“
Вътрешният диалог утихна.
Продължих по пътя си.
Когато наближих паспортното бюро, иззад ъгъла се появи млада красива жена с огромен букет от
червени рози. И от жената, и от букета се разнасяше прекрасен аромат.
Бях доволен.
„Това е много добър знак“ - помислих си аз.
След минута вече бях там. До края на работния ден оставаха тридесет минути. Около вратата на
кабинета се тълпяха хора. Проправих си път до вратата, за да имам възможност да вляза, без да се
редя на опашката. Бях настроен решително. Но една жена от опашката веднага ме постави на място.
-Млади господине - каза тя ехидно, обръщайки се към мен, - не виждате ли, че тук има опашка.

www.spiralata.net 43
Да ви запишем ли?
-Разбира се, запишете ме - казах аз, като се стараех да придам на гласа си мажорни нотки.
Съобщих фамилията си.
- Вие сте двадесет и осми подред - съобщи тя тържествено.
- А човекът, който влезе преди малко, кой номер е? - ... попитах я аз.
- Четиринадесети - отговори тя.
- А кой е двадесет и седми? - попитах аз, като се обърнах към хората от опашката.
- Аз! - отговори един възрастен татарин. - Фамилията ми е Умеров. Вие сте след мен.
Той произнесе последните думи с някаква тъга в гласа, явно се досещаше, че няма да успеем да
минем днес.
Прииска ми се да му окажа подкрепа и мислено му подарих цял казан с горещ, ароматен пилаф.
Мъжът веднага се ободри и на мен също ми стана добре на душата.
В този момент вратата се отвори и излезе една от служителките.
- Тук има ли мъже?! - хвърли тя въпроса в опашката.
- Има! - казах аз силно и направих крачка напред.
- Трябва да донесете няколко бутилки с минерална вода - каза тя. - Ще помогнете ли?
- Разбира се - отговорих аз. - Накъде да вървя?
След няколко минути бутилките с вода от колата вече бяха в кабинета под масата.
- Дайте си документите - каза жената. - Липсва ви само една квитанция за платена такса - заключи
тя, след като изучи съдържанието на папката. - Но това не е проблем. Нека жена ви дойде лично след
една седмица със своя паспорт и квитанцията, за да си вземе документите. Те ще бъдат готови
дотогава.
- Знаете ли - обърнах се към нея с молба, - бихте ли могли да я пуснете без ред следващия път?
- Разбира се! - отговори тя. - Няма никакви проблеми! Нека само да дойде в началото на
работния ден.
Служителката погледна снимката на моята жена, която беше в папката, и каза:
- Красива жена имате. Късметлия човек сте.
- Благодаря - рекох аз. - Изобщо аз съм много щастлив човек.

Портфейлът
Това се случи преди няколко години.
В този ден със съпругата ми решихме да пътуваме до Гурзуф. Отидохме на автогарата, взехме си
билети и се качихме в автобуса. Когато намерихме местата си и се настанихме, изведнъж установих,
че портфейлът ми стърчи наполовина от джоба.
„Крадец“ - удари ме като мълния първата мисъл.
В момента, когато погледнах през прозореца, видях около вратата на автобуса младеж, който
даваше път на пътниците. Малките му очи решително и суетливо оглеждаха техните джобове и
чанти.
Първият ми порив бе моментално да сляза от автобуса и да си уредя сметките с този негодник. Но
навреме си казах „стоп“ и помислих: „Почакай! Ти учиш другите как да постъпват в подобни
ситуации, без агресия, а самият ти кой знае защо не искаш да се възползваш от своята методика.
Парите ти са си тук. Не бързай. Поеми отговорността. Седни и помисли - с какво си предизвикал
възникването на тази ситуация, с какво си привлякъл крадеца?“
Зададох си въпроса: „Как създадох тази ситуация? Благодарение на кои свои мисли и
поведение?“
Отговорът от подсъзнанието дойде почти мигновено - безпокойството по повод на парите.
Действително, три дни преди пътуването до Гурзуф изпитвах много силно безпокойство по
отношение на парите. Трябваше ми определена сума в определен срок, но аз не разполагах с нея.
Страхът, тревогите и мислите за липсата на пари - ето с какво бях привлякъл крадеца. Ако в
подсъзнанието ви се въртят мисли от типа „Нямам пари“, „Парите не ми стигат“, „Нужни са ми пари“
и други подобни, тези мисли ще започнат активно да работят в пространството и ще доведат до
парични загуби.
След това си спомних откъса от едно стихотворение на Насир Хосроф, когото моят баща
обичаше да цитира:
На пазара на битието сноват банда крадци.
Затова пази джоба си и се страхувай

www.spiralata.net 44
 от крадеца във всеки от нас.
„Страхувай се от крадеца във всеки от нас“ - ето още една негативна програма от подсъзнанието.
Разбрах, че крадецът всъщност изпълняваше моята подсъзнателна поръчка. Следователно, той не
беше виновен за нищо. Самият аз го бях привлякъл в своя живот.
Мислено му благодарих за урока. Разбрах, че е необходимо да бъда спокоен по отношение на
парите във всяка ситуация.
„Какво да му подаря?“ - замислих се аз,
В ума ми изникна образът на подаръка. Подарих му Нобелова награда за това, че учи хората на
спокойствие по отношение на парите.
Интересното е, че веднага след като направих това, крадецът моментално се отдалечи от
автобуса, въпреки че все още имаше много пътници.
След известно време автобусът тръгна, а аз започнах да си припомням дали напоследък не е
имало някакви знаци-подсказки. И веднага се сетих. Един ден преди това събитие със съпругата ми
проведохме следния разговор.
- Скоро имаш рожден ден - каза ми тя. - Ще ти подаря нов портфейл. Този съвсем се износи.
- Добре - съгласих се аз, - само че нека старият ми остане за спомен.
Оказа се, че ми е бил подаден сигнал, но аз не съм го разбрал напълно. Следващия път трябва да
бъда по- внимателен и да реагирам по-бързо.
По-късно започнах да формирам нови мисли по отношение на парите и неусетно заспах.
Събудих се, когато наближихме „Артек“ 2 , чувствах се отпочинал, в добро настроение.
Прекарахме си чудесно и се върнахме у дома доволни. .
На следващия ден разполагах с необходимата ми сума пари. Парите дойдоха съвсем неочаквано.
Спомних си, че в автобуса се опитвах да формулирам следната мисъл: „Парите идват в живота ми по
различни, пътища и начини, понякога такива, за които дори не подозирам.“
Но чудесата с крадците и парите не свършиха до тук. След това събитие развих способността да
разпознавам джебчиите. Просто в нужния момент вътрешният ми глас ми казва: „Бъди внимателен -
това е крадец.“ И аз вече съм нащрек. В момента познавам всички крадци на автогарата.

Георги Победоносец
Не толкова отдавна провеждах семинар-тренинг в Гърция. Една участничка в семинара ме
помоли да й помогна да оправи отношенията с мъжа си.
- Моят мъж - каза тя - никога не ми помага в трудни моменти.
- Урания - попитах я аз, - защо решихте така?
- Просто го знам - отговори тя.
-Е, добре - казах аз, - хайде да приложим новите знания във вашия конкретен случай.
- Хайде - съгласи се тя.
-Така, да започнем с това - казах аз, - че вие ще се опитате да преформулирате своя проблем от
гледна точка на отговорността.
- По какъв начин? - попита Урания.
-Изхождайки от новия модел - продължих аз, - ние сами създаваме всички събития в живота си.
Значи, вашият проблем ще звучи по следния начин: „Правя така, че моят мъж да не ми помага в
трудните моменти.я
-Това звучи малко странно, но ако вярваме на вашия модел, то, най-вероятно, е точно така. Но как
съм създала подобна ситуация?
- Сега ще изясним точно това.
Установихме контакт с подсъзнанието и започнахме да изясняваме вътрешните причини за това
поведение на мъжа. Как и защо е създала тази ситуация? Неочаквано за нея самата Урания си спомни
една ситуация от далечното минало.
-Тогава бях бременна с близнаци. Със съпруга ми вървяхме по улицата, когато ми се развърза
връзката на обувката. Беше ми много тежко да се навеждам: коремът ми беше голям. Помолих мъжа
ми да ми помогне, но той дори не реагира. Точно обратното, обърна се на другата страна сякаш ме
нямаше. Оттогава в душата ми се затаи силна обида към него. Как можа да постъпи така?
- А как смятате - попитах аз Урания, - какво е попречило на съпруга ви да се наведе и да ви

2„Артек" - международен детски център, който се намира па брега на Черно море, в южната част на Кримския
полуостров, Украйна. -Б. ред.

www.spiralata.net 45
завърже връзката?
- Знам какво. Тъкмо бяхме наближили неговия офис и покрай нас минаваха негови колеги.
Мисля, че той просто се изплаши да не му се присмиват колегите. Та нали всъщност трябваше да
застане на колене пред жена. Нима можеше да се унизи така! - каза тя с ирония. - Но, Валерий
Владимирович - продължи тя, - смятам, че мъжът трябва да бъде мъж във всяка ситуация. Ако мъжът
ми бе помогнал на бременна жена, това само би го издигнало в очите на неговите колеги.
- Напълно съм съгласен с вас - рекох аз. - Но има още един момент, много важен, на който не сте
обърнали внимание.
- Какъв?
- Помислете, с каква цел сте създали такава ситуация, на какво ви е научила тя?
Жената се замисли, след което отговори:
- Смятам, че тази ситуация ме научи да бъда силна и самостоятелна жена. Знаете ли - продължи
тя, - когато се замислих над вашия въпрос, си спомних за майка ми. Представих си ясно нейния образ.
В нашето семейство баща ми пиеше, а всички грижи за семейството падаха на раменете на майка ми.
Та така, тя често повтаряше: „Жената трябва да бъде силна, защото всички мъже са слаби“. Сега
разбирам защо моят мъж често отказваше да ми помага.
При следващите й думи ми се стори, че лицето й просветна и тя разбра за себе си нещо важно:
-Оказва се, че през целия ни съвместен живот със съпруга ми съм потвърждавала онова
убеждение, което ми е било внушено още в детството.
-Точно така - съгласих се аз. - Сега помислете, колко сили сте изразходвали за това, както и за
своите обиди.
- Какво да правя сега? - попита жената.
- Най-напред е необходимо да простите на мъжа си за всички обиди и искрено да му благодарите
за житейските уроци. Второ, трябва да промените своите негативни убеждения по отношение на
мъжете и жените в този свят. Научете се да се доверявате на силата на вашия мъж. И бъдете уверени
в себе си.
Беше ми интересно да наблюдавам как се променяше изражението на лицето на тази жена. То
стана значително по-меко, мускулите й се отпуснаха.
- Докато говорехте за всичко това - каза тя, - си представих образа на Георги Победоносец на кон.
И кой знае защо реших, че това е моят мъж. А през нощта сънувах рицар на кон, който застана пред
мен на колене и поиска ръката ми. .
-Прекрасно - казах аз, - сега, когато мислите за мъжа си, веднага си представяйте този образ. Той
ще бъде своеобразен, ключ към вашата сила, женственост и други важни чувства.
На следващия ден тази жена бързаше да сподели своята радост с мен и с другите участници в
семинара.
- Представяте ли си - разказваше тя въодушевено, - прибирам се вчера вкъщи след семинара, а
съпругът ми каза: „Скъпа, сигурно си изморена, почини си, а аз ще приготвя вечеря.“ След толкова
години съвместен живот това се случваше за първи път! Бях и щастлива, и изненадана едновременно.
Работата над тази ситуация вчера по време на занятията си струваше - нещата веднага се промениха.
И то толкова бързо!

Подарък от данъчната инспекция

Наскоро срещнах един свой познат в града. Поседяхме с него в едно кафене, поговорихме си.
- Валерий - каза той малко преди края на нашата среща, - искам да ти разкажа една история, която
ми се случи наскоро. Може би ще я използваш в някоя от следващите си книги.
Помниш ли - започна разказа си той, - как преди година ти се оплаквах, че данъчната инспекция
ме измъчваше с проверки. Тогава ти ме научи на Психоенергийното Айкидо. Каза ми, че трябва да
обикна данъчната инспекция. Първоначално се изсмях, след това си мислех, че говориш странни
неща. Но сега мога да твърдя еднозначно: твоята система работи.
Всичко започна оттам - продължи приятелят ми, - че след нашия разговор реших да изпробвам
твоята система. Най-напред трябваше да променя отношението си към държавата, към данъчната
инспекция и изобщо към всички държавни структури. Ще ти кажа честно - никак не ми беше лесно да
го направя. Тогава отидох в църквата и запалих свещ за тяхно здраве. Освен това, си направих
дневник, в който записвах положителни и добри мисли за нашия президент, за правителството, за
данъчната инспекция. Не пропуснах митницата, родната милиция и много други държавни
структури. Спомних си всички случаи, когато държавата постъпваше несправедливо с мен, както ми

www.spiralata.net 46
се струваше по онова време. Ако знаеше само колко злоба излезе от мен в онези дни. Но аз всеки път
благославях и изказвах благодарност на държавните структури за техните уроци. Преразгледах
голяма част от своя живот. В душата ми стана по-леко и по-светло, почувствах прилив на сили.
Но най-интересното се случи след около месец.
Трябваше да внеса една прилична сума в пенсионния фонд. Когато посетих инспектора на
пенсионния фонд, за да уточня колко дължа, той ми отговори, че не трябва да плащам нищо. Бях
изненадан. Помолих го да ми покаже ведомостта. А там, срещу моята фамилия фигурираше цифрата
0.
Но аз не оставих нещата така и отидох при моя данъчен инспектор.
- Знаете ли - каза ми инспекторката, - имаме няколко човека с вашата фамилия. Когато работех с
вас, по погрешка взех данните на друг предприемач.
- Какво ще правим сега? - попитах аз.
- Ако моят началник разбере за тази грешка, ще ми откъсне главата - каза инспекторката. - В
такъв случай ще се наложи да правим наново целия годишен отчет. Затова нека оставим всичко така,
както е. Считайте това за подарък от данъчната инспекция.
„Ама че работа - помислих си аз, - данъчната инспекция ми прави подарък. Доживях!“
Но приех подаръка.
По-късно разбрах, че е сработил законът за отражението. Изпращах на данъчната инспекция
добри, положителни мисли и те се върнаха при мен във вид на подарък.
Сега съм в прекрасни отношения не само с данъчното, но и с всички държавни структури. Даже
един катаджия веднъж ми прости за нарушение и ме пусна без да съставя протокол.
Така че, Валерий - завърши своя разказ моят познат, - твоето Психоенергийно Айкидо работи.
Убедих се в това много пъти. Изобщо, разбрах една проста истина: да бъдеш добър е изгодно.

Изкуството на ефективното общуване, или Как да станем комуникативни

- Докторе - обърна се към мен една млада жена, - помогнете ми да си оправя отношенията с
моите родители. Всеки наш разговор задължително завършва с кавга.
Искам да осъществя контакт, проявявам разбиране, но неусетно за себе си започвам да се
дразня и да се ядосвам.

Това е един типичен пример. Децата искат най-доброто за своите родители, а родителите - за
децата. Много хора имат най-добри намерения, стремят се да общуват един с друг от
най-добронамерени подбуди. Но не винаги тези добри намерения се осъществяват.
Защо се получава така, че хора с благородни намерения си причиняват болка и страдание? В
повечето случаи това се случва несъзнателно. Ние можем да разберем това само в случай, че поемем
отговорността за своите отношения с обкръжаващия ни свят, за нашия диалог с него.
Ние неизбежно оказваме влияние един на друг с помощта на думите и начина, по който ги
произнасяме. Но как правим това? Как в действителност се осъществява процесът на общуване?
Упражнение
Сега ви предлагам да си представите нещо „бяло“ и „сладко“.
За какво си помислихте?
Някои от вас вероятно са си представили захар. Други - нуга халва или сладолед. Трети - захарен
памук. По принцип не е важно за какво сте си помислили. Важното е, че сте си представили някаква
картинка. Създали сте образ.
Но аз не ви подканих да си мислите за захар или за сладолед. Трябваше просто да усетите сладкия
вкус и да видите бял цвят. Това е!
А сега ми отговорете: на какво основание вашият ум започна да рисува картинки? И изобщо, кой
е стопанин на вашия живот: вашият разум или вие?
Думата, която произнасям на глас, въздейства на човека на дълбоко подсъзнателно ниво. И
създава определени образи и чувства. Всяка дума е своеобразен бутон, който задейства определени
механизми в подсъзнанието.
Всеки от нас асоциира дадена дума с цяла серия от образи и чувства.
Да вземем например думата „дърво“.
Какво конкретно дърво си представихте?
Убедени ли сте, че аз (или някой друг) си помислих за същото дърво?
А сега си представете следната ситуация:

www.spiralata.net 47
 Ваш познат ви разказва за това каква забележителна отпуска е имал. По време на неговия разказ
вие несъзнателно започвате да си спомняте времето, когато сте били в отпуска, и чувствата, които сте
изпитвали тогава. Всяка негова дума събужда в подсъзнателния ви разум; цяла серия образи от
ВАШИЯ живот. Тоест, вашият познат ви разказва за своя живот, а вие прожектирате в главата си
собствен „филм“.
Изхождайки от този факт, направих следното гениално откритие. То обяснява много неща от
всички сфери на живота. Оказва се, че в процеса на общуване в действителност няма никакъв
обмен на информация! Та за какъв обмен на информация може да става дума, ако В НАШЕТО
ПОДСЪЗНАНИЕ ВЕЧЕ ИМА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСИЧКО!
Какво тогава се случва при взаимодействието между хората?
В действителност протича процес на САМОПОЗНАНИЕ.
Оказва се, че всяка дума (и други форми на общуване, като например движения на тялото, тон и
тембър на гласа) е своеобразна парола за достъп до онази информация, която ВЕЧЕ Е СЪХРАНЕНА
В НАШЕТО ПОДСЪЗНАНИЕ.
Ние се влияем не само от звученето на думата, но и от нейното семантично поле. Съзнателно ние
си придаваме вид, че слушаме човека, кимаме в знак на съгласие или възкликваме: „Какъв ужас!“
Опитваме се да уловим съдържанието и дори не се досещаме, че вътре в нас, на подсъзнателно ниво,
настъпват определени изменения. На нас ни въздейства смисловото поле на думата.
Някои хора дори усещат това. Може би ви е познато състоянието, когато след общуване с даден
човек ви се струва, че сте загубили енергия, а при общуването с друг - сте се „заредили“.
Ние си въздействаме един на друг. Ние се манипулираме един друг. Ние се програмираме
един друг. Независимо дали искаме това, или не. Ние не можем да не реагираме, тъй като сме
живи същества. Само мъртъвците нямат реакции.
В процеса на общуване ние не обменяме информация в онзи смисъл, както е прието да се смята.
Това би било прекалено банално. Ние си въздействаме един на друг на много дълбоко ниво и си
помагаме взаимно в задействането на скритите подсъзнателни ресурси.
Общуването с друг човек - това винаги е съприкосновение с друг свят. От всяко такова
съприкосновение ние излизаме леко променени. Защото всеки срещнат на моя път носи някакво
откровение и за себе си, и за света, и за мен самия.
Именно поради това можем и трябва да се научим да си влияем един на друг много ефективно,
така че процесът на общуване да бъде приятен и полезен за всички.
Ние не можем да живеем без общуване. То ни е необходимо като въздуха, водата или храната.
Именно с помощта на общуването ние придобиваме цялостност, пълнота.
Общуване →общност → цяло
Но всяко общуване е възможно само в условията на взаимно разбиране. Влизайки в диалог с друг
човек, дори с целия заобикалящ ни свят, ние предполагаме, че той ще ни разбере. Нещо повече, ние
искаме той да ни разбере така, както желаем.
Как да направим това? Как да получим разбиране?
Предлагам ви един модел, който ще ви помогне да запълните празнините в знанията си за
общуването. С негова помощ ще се научите да установявате добър контакт с другия човек, да се
присъединявате към неговия модел на света и да взаимодействате с хората по-дълбоко и
по-ефективно.

Присъединение и доверие
Що се отнася до общуването, първото, което е необходимо да направите, е да установите добър
контакт с човека, с който общувате.
Процесът на общуване се характеризира със степента на доверие между хората. Тоест, колкото
повече се доверявате един на друг, толкова по-тесен контакт можете да установите.
Между другото, думата „доверие“ означава буквално това, което се намира до вярата. Това още
не е вяра, но вече носи в себе си чувство за безопасност и разбиране.
Всеки човек предоставя огромен обем информация за себе си. Със своята поза, поглед, жестове,
интонация, думи. Всичко това има непосредствено отношение към неговия модел за света. И колкото
повече човекът прилича на вас, толкова повече неговият вътрешен свят съвпада с вашия и толкова
повече му се доверявате.
Към самия процес на общуване трябва да се отнасяте трепетно, тъй като когато общувате с даден
човек, вие не просто произнасяте някакви думи - вие се докосвате до друг свят. И ако вие не

www.spiralata.net 48
изпитвате уважение към модела на света на другия човек, то най-вероятно няма да се получи
продуктивно общуване, а всичко ще завърши с баналното изясняване на отношенията - кой крив, кой
прав. А това е не само глупаво, но в някои случаи и опасно.
Когато пристигате в друга страна, където говорят на език, различен от вашия, вие разбирате
колко е важно да знаете чужди езици. Иначе просто няма да ви разберат или ще изтълкуват вашите
желания не така, както би ви се искало.
Дори ако говорите с близък човек на родния ви език, всяка дума ще е свързана с определени
образи и чувства както за вас, така и за него. Възможно е те не винаги да съвпадат. А ако това е
непознат за вас човек и не сте имали съвместни преживявания, то вътрешните образи и чувства ще
бъдат напълно различни.
На един от моите семинари по ефективно общуване една участничка каза:
- Валерий Владимирович, наскоро се възползвах от този принцип интуитивно.
-Олга Ивановна, разкажете как се случи това - помолих я аз.
- Случи се следното - започна своя разказ тя. - Преди две години бях принудена да се заема с
бизнес. Учителската заплата не ми стигаше да се издържам и сестра ми предложи да взема под
аренда една сергия на пазара и да се занимавам с търговия. Така взех пари на заем и заминах в
чужбина да търся стока. Когато пристигнахме в града, ни настаниха в хотел, по четири човека в
стая. Разопаковах багажа си, взех шампоан и хавлия и тръгнах към банята да си взема душ. Но една
млада жена ми се изпречи на пътя.
„Ти какво, скъпа-каза ми тя нагло и самоуверено като ме гледаше право в очите, - не знаеш ли,
че винаги аз си вземам душ първа? Попитай момичетата - те ще потвърдят
Погледнах към другите жени. Те започнаха да кимат в знак на съгласие.
Честно казано - продължи разказа си нашата героиня - бях изненадана от подобно отношение
към себе си и просто не знаех какво да й отговоря.
Седнах на своето легло и чаках, докато тази нахалница най-напред половин час се приготвяше
за банята, а след това още половин час си вземаше душ,
При следващото ми пътуване се получи така, че отново се паднах в една стая с тази особа.
Този път реших да разговарям с нея на нейния език. Предварително си приготвих всичко за душа и
когато тя се запъти към банята, й препречих пътя.
„Виж какво, скъпа - казах й уверено, с нейната интонация и гледайки я право в очите. -
Правилата се промениха. Сега аз си вземам душ първа. Ако не вярваш - може да попиташ
момичетата, те ще потвърдят.“ - И кимнах с глава в посока на останалите две жени.
И докато тя гледаше към другите жени, уверено влязох в банята.
- Ама че работа, колко смела е станала - каза тя ехидно, но не възрази.
След този случай - завърши своя разказ Олга Ивановна, - тази жена, и останалите започнаха да
ме уважават, дори се съветваха с мен. И изобщо, стана много по-лесно да общуваме.
Сега, надявам се, разбирате колко е важно да говорите с даден човек „на неговия език“. В
психологията съществува специален термин за това - „присъединяване към модела на света на другия
човек“.
Но как да научим езика на другия човек? Как ефективно да се присъединим към него?
Това не е никак сложно. Та нали всеки човек е открит и представя себе си с думи, поза, поглед,
жестове, интонация. Ние просто не сме свикнали да обръщаме внимание на това. Погълнати сме
предимно от съдържанието на общуването.

Водеща система за описание на света

Различните хора мислят по различен начин и създават своите описания на света също различно.
Тези различия съответстват на трите основни анализатора: зрителния, слуховия и кинестетичния
(нашите усещания). Тоест, вътре в себе си човек може да създава (представя) зрителни образи, да
изпитва някакви усещания, или да говори със себе си. При това, едната от тази системи за
представяне или описание на света ще бъде водеща за него. Един от методите да разберем това е да се
вслушаме в онези думи, с помощта на които той описва своя опит. Тези особени думи са получили
названието „предикати“ (глаголи, наречия, прилагателни). Следва списък с типичните предикати:
Зрителни
 виждам перспектива
 гледам в бъдещето
 ярък, неясен, ясен образ

www.spiralata.net 49
  независимо от всичко
 говори неясно
 тъмно минало
 светло бъдеще
Слухови
 чувам разговор
 силен, тих
 звучи убедително
 хриплив глас
 звучене на гласа
 вслушвам се в смисъла на ставащото
 вик за помощ
 шумолене, шепот
 ти никога не чуваш това, което ти говоря
Кинестетични
 чувствам, усещам
 тесен контакт
 тежък, лек
 тежки мисли, тежестта на вината
 грубост в общуването
 скрито намерение
 сливане
 да се докосна леко
Неутрални (неспецифични)
 да зная, особено знание
 да разбирам случващото се, разбиране на процеса
 да правя полезни неща
 вярвам в необходимостта от изменения
 възможност за личен ръст и развитие
 можете да установите
 необходимо е да се реши
 да обърна внимание
 узнавам, можете да научите за това
Различните хора използват всичките три системи постоянно. Но в определени ситуации те
отдават предпочитание на една от тях. Например, по време на спортни занимания на първо място ще
е кинестетичната чувствителност. Когато гледате филм - зрителната. Слушате музика - слуховата
(аудиалната).
Бъдете изключително внимателни по отношение на това как и какво казва вашият събеседник.
Постарайте се да изясните коя е неговата водеща система за описание на света. Именно към нея ще
трябва да се присъедините в бъдеще.
Упражнение
Изберете някого от своето обкръжение и определете каква е неговата водеща система за
описание на света. Ще разберете това по предикатите, които той използва систематично в своята реч.
След това започнете да се присъединявате към човека с помощта на предикатите. Ако човекът е
зрителноориентиран (визуал), използвайте в речта си зрителни предикати. Ако е ориентиран към
слуха (аудиал) - слухови. Ако е ориентиран към чувствата (кинестетик) - кинестетични.
Правете това систематично всеки ден в продължение на една седмица.

Упражнение за разширяване на съзнанието

Това упражнение бе описано в книгата „Силата на намеренията“. То ще ви помогне да разширите
своето съзнателно възприятие и добре да се ориентирате във всичките три системи за представяне на
света.
Упражнението се изпълнява на няколко етапа.
1. Опишете някакво събитие от вашия живот, като използвате само визуални термини: ярко,
виждам, гледам, цвят, изглежда и други.
www.spiralata.net 50
 Например, описвате посещение в театър: „...Когато влязох в салона, видях много хора. Всички
бяха облечени много красиво, тържествено. Имаше много светлина. Огромни прожектори осветяваха
сцената. Видях своето място на четвъртия ред и седнах. След това се огледах на всички страни. По
стените висяха големи картини...“
2. Сега опишете същата ситуация, като използвате само слухови (отнасящи се към онова, което
чуваме) термини.
„...В салона беше много шумно. Хората разговаряха един с друг. Някои говореха на висок глас,
други - тихо, за да не пречат на околните. Чувах откъси от различни фрази. Не се вслушвах в чуждите
разговори, а се съсредоточих върху музиката. Изведнъж се чу звънец. След него още един и още един.
Салонът веднага притихна, а хората бързо започнаха да заемат местата си. Чуваше се скърцането на
седалките...“
3. Сега използвайте само кинестетични думи (тоест, своите усещания).
„...Докато седях на мястото си, усещах цялата тържественост на обстановката. Беше ми много
приятно, че съм на премиера. Чувството на радост, което изпитах тогава, не може да се сравни с
нищо. Чувствах се добре и ми беше леко. И мястото ми беше много удобно. Седалката беше мека.
Беше тапицирана с кадифе, което беше много приятно на допир. Хареса ми да прокарвам ръка по нея
и да преживявам тези усещания отново и отново...“
4. А сега използвайте трите системи едновременно: и визуалната, и слуховата, и кинестетичната.
„...В салона всичко беше много красиво и тържествено. Звучеше музика, сцената бе осветена от
всички страни. Имаше много хора. Мъжете и жените бяха облечени много красиво. Беше ми леко и
радостно. Обичам театъра. Виждаше се, че хората бяха възбудени в очакване на зрелището. Едни се
бяха разделили на групички и разпалено обсъждаха нещо. Други седяха мълчаливи и вглъбени на
своите места. Изведнъж се разнесе звън и аз реших да заема мястото си. Когато се настаних,
забелязах, че седалката беше много удобна. И мястото беше много добро - цялата сцена беше пред
мен. Провървя ми...“
Поза и жестове
Напоследък се появиха много книги за позите и жестовете на човека. В тях подробно се описва
какъв жест и каква поза какво означават. Една поза означава покровителство, друга - увереност, трета
- смущение и т. н.
Моето мнение е - такъв подход към общуването е неефективен. Нещо повече - той ни отвлича от
най-главното, от същността на нещата. Сега ще разберете защо.
Езикът на тялото не работи така, както думите. Той работи по друг начин. Движенията на
тялото предават не съдържание, а информация за процеса на общуване!
Не винаги показалецът, поставен на носа, или почесването по тила означават замисленост. А
скръстените на гърдите ръце - затвореност. Не е нужно да фантазираме по този повод. Все пак няма
да можете да разберете напълно смисъла на един или друг човешки жест, докато вие самите не
станете такива. По това дори не е необходимо.
Помня как веднъж в кабинета ми влязоха двама тибетски монаси. Те ми разказваха за своя
живот, за просветлението. Искаха да оставя семейството си, работата си и да тръгна с тях.
Седях в креслото със скръстени на гърдите ръце и ги слушах внимателно. Единият от тях
обърна внимание на позата ми и каза:
- Не се затваряйте за нас. Ние ви мислим доброто.
А аз изобщо не се затварях. Просто в моя кабинет беше студено и затова седях в такава поза,
за да запазя топлината.
Общо взето, както вече разбрахте, те не успяха да ме убедят да ги последвам, иначе нямаше да
четете тези редове сега. А не ме убедиха поради това, че не можаха да се присъединят към мен.

www.spiralata.net 51
 Изобщо, бъдете внимателни с жестовете. В различните култури един и същ жест може да
има напълно различен смисъл.
Един селянин отишъл при свещеника и му се примолил да му даде за временно ползване малко
парче земя, която била собственост на църквата.
- Това парче земя отдавна е изоставено и не се обработва - казал селянинът, - а аз имам голямо
семейство.
Свещеникът се замислил.
- Е, добре - рекъл той, - ще ти дам тази земя. Но само ако спечелиш нашия спор.
- Какъв спор? - попитал селянинът изплашено.
-Ще спорим без думи - казал свещеникът. - Най-напред аз ще ти говоря с жестове, а после - ти.
Свещеникът показал на селянина показалец.
Селянинът, без да мисли дълго, му показал два пръста.
Свещеникът се удивил.
„Виж ти - помислил си той, - колко мъдро отговори този селянин на моя въпрос. Аз му показах,
че Бог е един, а то ми отговори, че светът е двойнствен“.
След това свещеникът сложил ябълка на масата.
„Животът е рай“- искал да каже той.
Селянинът започнал да рови в чантата си и поставил глава лук до ябълката.
„Но в него има и сълзи“ - „прочел“ посланието църковният служител.
- Ти спечели! - възкликнал свещеникът. - Взимай земята.
Селянинът се прибрал вкъщи щастлив.
-Е, какво? - попитала жена му. - Даде ли ти земята?
-Да - отговорил селянинът, - спечелих я в спор.
- В какъв спор? - изненадала се жената.
- С него си говорихме не с думи, а с жестове - обяснил селянинът на жена си. - Най-напред той
ми показа показалец, което значеше: „Ще ти извадя окото." Но аз не се изплаших и му показах два
пръста: „Ще ти избода и двете очи“. Тогава той се учуди и извади ябълка, което означаваше: „Това
е моята закуска.“ А аз сложих на масата глава лук: „А това - моята.“ След това той каза, че съм
спечелил, и ми даде парчето земя.
Нашата задача с вас е да се научим да се присъединяваме към позата и характерните жестове на
събеседника, така че да говорим на един и същ език с него и да направим процеса на общуване
максимално ефективен.
Упражнение
Отделете още една седмица, за да се научите да се присъединявате към позата и жестовете на
някой от вашите близки или приятели.
Ако човекът стои със скръстени на гърдите ръце, вие също застанете в такава поза. Не мислете за
това какво би могла да означава тази поза. Просто се присъединете към него. Ако седи със скръстени
крака, и вие седнете по същия начин. Ако си бърка в носа - в никакъв случай не правете така! Не
довеждайте всичко до абсурд. Някои жестове не бива да бъдат копирани буквално. Можете просто да
се почешете по носа. Казано най-общо, водете диалог с човека в неговата поза.
Дишане
Дишането, както и сърцебиенето - това е такова поведение на човека, което, по правило, той не
осъзнава. Затова, ако се присъедините към дишането, това ще окаже много силно въздействие върху
вашия събеседник.
Упражнение
Намерете време (в продължение на седмица) и възможност да се поупражнявате в
присъединяване към дишането на човека.
Съществуват няколко варианта за присъединяване към дишането на партньора.
Първият - да дишате със същия ритъм и дълбочина, както и той.
Вторият - да синхронизирате движението на вашата ръка с повдигането и отпускането на неговия
гръден кош.
И третият начин - да съчетаете темпа на своята реч с движението на гръдния кош на партньора.
Например, говорете само тогава, когато събеседникът ви издиша, и правете пауза, когато той
вдишва.
Тон на гласа, тембър, интонация
Внимателно слушайте събеседника. Обърнете внимание на тона, тембъра и интонацията на

www.spiralata.net 52
неговия глас.
Упражнение
През следващата седмица се постарайте да копирате тона, тембъра и интонацията на
събеседника.
Характерни думи
За много хора (ако не за всички) са характерни определени думи, които те обичат да използват в
разговор. Това могат да бъдат не само думи-паразити, от типа „ето“, „значи“, „така да се каже“ или
откровеното „пфу“.
Попитах един човек:
- Защо употребявате такива думи?
А той отговори:
- За свързване на речта.
Така, че защо да не свържете и своята реч с такива думи, щом като вашият събеседник ги
използва? Дори това да са псувни - не се притеснявайте да употребявате и тях. Просто в името на
експеримента.
Упражнение
Отделете още една седмица, за да се научите бързо да определяте характерните думи в речта на
събеседника. А след това се опитайте да построите своята реч, като използвате тези думи.
Вграждайте тези думи в своята реч „за свързване на думите“. Отбележете резултата.
Очни сигнали за достъп
Когато се учите да общувате ефективно, бих ви посъветвал да обръщате по-малко внимание на
съзнателните отговори на другия човек. Те носят оскъдна информация за неговия модел на света.
Затова пък подсъзнателната информация винаги е в изобилие.
Още преди човекът да формулира своя отговор, неговите очи започват да извършват определени
движения, като това показва коя система за описание на света използва той..:
Неслучайно се казва, че очите са огледало на душата. Защото именно по очите с лекота може да
се определи достъп до кой тип информация в своето подсъзнание получава даденият човек. Той или
вижда вътрешни образи, или слуша себе си, или се съсредоточава върху чувствата, които
възнамерява да ви опише. Във всеки случай, неговите очи ще ви разкажат за това. При това,
движенията на очите са несъзнателни, като ние не можем да ги контролираме съзнателно.
Спомнете си филма за известния руски революционер Камо. Той бил заловен и измъчван с цел
получаване на нужната информация. Но той се престорил на невменяем. Не реагирал на болката. И
само опитният психиатър, когото извикали да постави диагноза, разбрал, че революционерът е здрав.
Той разбрал това по неговите очи. Докато мускулите на тялото оставали безчувствени, зениците
реагирали. Психиатърът обаче, възхитен от мъжеството на революционера, не го издал.
Упражнение
Задайте на своите близки или приятели няколко въпроса. Предупредете ги просто да намерят
отговори на тези въпроси, но да не ги произнасят гласно.
Нека въпросите имат отношение към една от трите репрезентативни системи на човека,
последователно. Например:
Визуална система
 Какъв цвят са очите на майка ви?
 Колко врати има в дома ви?
 Представете си, че сте облечени в средновековни одежди и имате голяма перука.
 Представете си жълт хипопотам на сини райета.
Някои от тези въпроси карат човека да получи достъп до спомените, а други - да конструира
образ. Внимателно наблюдавайте движението на очите.
Слухова система
 Какъв тип музика предпочитате?
 Представете си, че слушате любимата си песен.
 Как звучи гласът на майка ви?
 Как би звучал будилникът, ако го покриете с метална кофа?
Първите три въпроса се отнасят до спомените, както в предишния случай. Последният въпрос
изисква създаването на нов звук. Поради това и движенията на очите ще бъдат различни.
Кинестетична система
 Какво чувствате, когато излизате от топло помещение на студа?

www.spiralata.net 53
  Какво изпитвате, когато влизате в морето?
Тези въпроси изискват достъп до усещанията. Обърнете внимание в каква посока се движат
очите.
Вътрешен диалог
 Поговорете със самия себе си за времето, за политика.
Тренирайте така в продължение на седмица.
Постепенно ще се научите да определяте кога човек мисли с образи, звуци или усещания.
Работата е в това, че съществуват видими изменения, които настъпват в нашето тяло, когато мислим
по различни начини. Начинът ни на мислене оказва влияние върху нашето тяло, а начинът, по който
използваме нашето тяло, оказва въздействие върху начина, по който мислим.
Ние систематично движим очите си в различни посоки в зависимост от това как мислим.
Различни неврологични изследвания показват, че движенията на очите по хоризонтала и вертикала са
свързани с активирането на различни части от главния мозък. В литературата по неврология тези
движения се наричат „латерални движения на очите“. Но за нас това е прекалено сложно. Ние ще
наричаме тези движения с по-прости думи, както е прието в психологията - очни сигнали за достъп.
Те ще ни позволят да разберем как хората получават достъп до информацията, която се съхранява в
мозъка им. Съществува определена вътрешна връзка между движенията на очите и системите за
описание на света.
Когато ние визуализираме нещо от нашия минал опит, очите ни обикновено се преместват нагоре
и наляво по отношение на нас. По време на конструирането на образ от думи или в момента, когато се
опитваме да си „въобразим“ нещо, което не сме виждали никога преди, очите ни се повдигат нагоре и
надясно. Очите се преместват наляво по хоризонтала, когато си спомняте звуци, и надясно по
хоризонтала при конструиране на звуци. При получаването на достъп до усещанията е типично
движението на очите надолу и надясно. Когато разговаряте със себе си, очите ви най-често се движат
надолу и вляво. Разфокусираният поглед право напред, когато събеседникът ви гледа и сякаш не ви
вижда, също говори за визуализация. Получава се следната схема:

Не всички хора са организирани по този начин, както е показано на схемата. Тази схема е
типична за повечето десничари. Но тя може да бъде обърната за левичарите, които гледат надясно, за
да си припомнят образи или звуци, и наляво, за да ги конструират. Очните сигнали за достъп винаги
са устойчиви при даден човек. Понякога хората гледат вляво и надолу, когато изпитват някакви
чувства, и надолу и вляво, когато се вслушват във вътрешния си диалог. Винаги съществуват
изключения - бъдете внимателни в прилагането на тези общи правила по отношение на хората.
Търсете отговора не в обобщенията, а в човека, който стои пред вас. И не бързайте да правите изводи.
Съберете повече информация за човека. Но дори ако човекът е организиран по съвършено различен
начин, той все пак ще бъде систематичен в своите реакции.
А сега да поговорим за това как можете да използвате този мощен източник на информация за
подсъзнателните процеси в човека. Защото именно това е важното.
Най-простият пример за използването на очните сигнали за достъп - това е когато предлагате на
събеседника някакъв обем информация. Необходимо е да му предоставите време, така че той да я
„смели“, да оцени своето вътрешно разбиране за случващото се. Възможно е той да погледне нагоре и
да започне да създава образи или да погледне надолу и да започне да говори нещо на себе си, или пък
да обърне внимание на своите усещания. В каквото й вътрешно състояние да изпадне, важното е да
направите пауза и да му дадете време да обработи информацията.
Имам приятел, с когото живеехме в едно военно градче и с когото се познаваме още от
детската градина. Той е прекрасен човек и е изключително умен. Веднъж го помолих да ми помогне
да се оправя с компютъра. Но когато той започна да говори, изведнъж разбрах, че не мога да уловя
смисъла на случващото се. Той говореше толкова бързо, че просто не успявах да усвоя
информацията.
- Олег - рекох му аз с умоляващ глас, - може ли да говориш малко по-бавно?
www.spiralata.net 54
 - He! - отвърна той. - Ти знаеш, че винаги говоря с това темпо. И изобщо, как е възможно да не
разбираш нищо? Всичко е толкова просто.
В края на краищата ми се наложи да се обърна за помощ към друг мой познат. Темпът на
неговата реч съответстваше на моя мисловен процес и аз го разбрах веднага.
Ето още един пример. Вероятно ви е познат изразът: „Говореше толкова убедително, че просто
нямаше какво да му възразя“. Типичен пример за това как един човек говори на езика на друг човек.
Ако градите своята реч в съответствие със стратегиите на събеседника (а тях можете да
разпознаете по очите и предикатите), то вас ще ви разберат лесно и бързо.
Много ученици срещат трудности в обучението заради несъответствие между подсъзнателните
стратегии на учителя и ученика. Смятам, че вече разбирате как е възможно един и същ ученик да е
„слаб“ например по математика и да се справя отлично по география или биология.
Истински талантливият учител - това е такъв учител, който може да проявява гъвкавост и да се
присъедини към всеки ученик, а не такъв, който чака ученикът да се научи да го разбира.
В отношенията между мъжа и жената можем да забележим същото. Мъжът например е типичен
кинестетик. А жената - визуал (зрително-ориентирана). Те често се карат. Единият се оплаква, че
другият не го разбира. А проблемът се крие в различията в техните системи за описание на света.
Когато се научат да преминават от езика на едната система за описание на света към езика на другата,
мирът в семейството ще бъде възстановен.
Зрително-ориентираните хора се стараят да спазват дистанция при общуване, така че добре да
виждат това, за което иде реч. Кинестетиците се стремят да се приближат едва ли не плътно, за да
създадат добър и траен контакт. Всички тези знания могат да ви бъдат от полза при общуването.
Има още много други изящни методи за прилагане на тези знания. Но това вече е „висш
пилотаж“. Тях можете да усвоите само на семинари-тренинги..
Ръководене
След като установите добър контакт с човека, като се присъедините към неговата реалност, той
започва да ви се доверява. И за да може ДОВЕРИЕТО да не е просто една дума за вас, трябва да знаете
кога даден човек ви се доверява и кога - не. За целта, без да бързате, вие започвате да променяте един
от параметрите на своето поведение и следите реакцията на събеседника.
Например, присъединили сте се към неговото дишане с помощта на темпа на своята реч. Сега
започнете незабелязано да ускорявате или забавяте своята реч. Ако човекът ви последва и промени
своето дишане, това означава, че успешно сте се приспособили към него, към неговата реалност и
можете да започнете да го ръководите. Да го водите към онзи позитивен резултат, който искате да
постигнете.
Обратна връзка при общуване
Какво е това?
Това е умението да забелязваш реакцията на събеседника и да променяш своето поведение
дотогава, докато получиш нужната реакция.
Получава се следната схема:

От тази схема се вижда, че вие знаете какво искате да постигнете, внимателно следите реакциите
на партньора, така че навреме да проявите гъвкавост и да промените своето поведение с цел
постигане на нужния ви резултат. И всички ваши действия преминават през филтъра чистота на
помислите.
Някои хора страдат от комплекси при общуване. Те не искат да действат, да проявяват гъвкавост,
тъй като се страхуват да не допуснат грешка.
Но ако говорим за общуване, за взаимодействие между хора, то НИКАКВИ ГРЕШКИ НЯМА.

www.spiralata.net 55
 Често съм слушал оплаквания от различни хора от типа „Държа се с него сърдечно, а той
отговаря с наглост“ или „Правиш добро на хората, а те ти отговарят със зло“. Всички тези жалби -
това е плачът на жертвата, нежелание за промяна на каквото и да било в своя живот.
Ако в живота си се срещате с наглост и непочтеност, със зло и агресия, то именно ВИЕ сте
предизвикали такава реакция у хората. По правило, хората не осъзнават това. Но това е факт! И
затова трябва да поемете отговорността върху себе си. Преди всичко, реорганизирайте ВАШИТЕ
собствени представи за общуването и ВАШЕТО поведение.
Винаги ще получавате само онези реакции и отговори, които предизвиквате.
И ако реакцията, която сте получили, не е такава, каквато сте очаквали, то в това няма никаква
грешка. Просто следващия път трябва да предизвикате името тази реакция, която ви е нужна.
Ако това, което правите, не действа, направете нещо друго. Проявете гъвкавост.
Съществуват два типа обратна връзка.
Съзнателна - когато съзнателно изпращаме сигнали на слушателя и възприемаме сигнали от
него, като ги интерпретираме по един или друг начин.
И несъзнателна - това е онази информация, която се предава извън съзнателния разум (дишане,
поза, тон и тембър на гласа и други).
Според психолозите словесната информация в общуването съставлява около 7-10%. Езикът на
тялото (поза, движения, мимика, дишане) - около 50%. Гласът (тон, интонация, тембър, ритъм) -
около 40%. Но по моите наблюдения има още по-дълбоки подсъзнателни канали за оказване на
влияние един на друг.
Получава се, че важен елемент в изкуството на общуването е използването на несъзнателна
обратна връзка. Но много хора по време на общуване се опитват съзнателно да вникнат в
съдържанието на беседата. И губят много от това.
При общуването ние винаги получаваме някакви ответни реакции. Дали ще ги забележим, или не
- това зависи от нашата внимателност и чувствителност.
Ако сравните например бокса и похватите в източната борба, ще забележите определена разлика.
Този, който използва похватите на източната борба, никога не се съпротивлява на усилията на
партньора - той просто възприема усилията от негова страна и ги използва, като променя
траекторията им по такъв начин, че усилието да продължи в произволно желано за него направление.
Това, на което се учите сега относно общуването, силно наподобява източния стил на
взаимодействие с партньора. Именно поради това нарекох една от своите методики „Психоенергийно
Айкидо“.
Ние неизбежно си влияем един на друг. Това е очевидно. Ние не можем да не правим това.
Взаимодействието се осъществява както на съзнателно, така и на подсъзнателно ниво. При това, на
подсъзнателно ниво преминава около 95% от информацията.
Ние използваме околния свят и хората и нас също ни използват. Това е неизбежно. В противен
случай, отидете в планината, в гората или се заключете в апартамента и не излизайте оттам. Въпреки
всичко, Ще ви „докопат“.
И това ще бъде бягство от самия себе си. Тъй като околният свят - това е вашият свят. Всеки
човек на този свят е ваша проекция.
Хората задължително трябва да общуват. Това е необходимост подобно на въздуха и храната.
Хората задължително трябва да имат обратна връзка с околния свят. Това е залогът за успешно
развитие.

Четири ключови правила в общуването

Правило 1. Знание за собственото намерение (резултата)
Преди всичко, трябва да сте наясно какво искате от общуването с човека. Това може да бъде
получаване на внимание, установяване на добри отношения, сключване ща сделка. Ако съзнателно
осъществяваме контакт с даден човек, трябва да знаем какво искаме.
Изобщо, защо хората общуват един с друг? Каква е целта на всяко общуване?
Например, целта на моето, като доктор, общуване с пациента е да помогна на човека да стане
здрав и щастлив. Постигането на тази цел (тоест, помощта по отношение на другия човек) способства
моята самореализация, моето личностно израстване и развитие.
Целта на моето общуване с близките (и не само с близките, а и с всеки човек) е да ги направя
радостни и щастливи. Защото това е свързано директно с моята радост. Колкото по-щастливо е моето
обкръжение, толкова по- добре се чувствам аз.

www.spiralata.net 56
 Така успешното общуване с околния свят способства моето собствено израстване и развитие като
човешко същество. 'Именно това е целта на всяко общуване. Трябва да правим околния свят малко
по-светъл и по-радостен.
Правило 2. Внимателност
Както вече разбрахте, можете да получите много информация за човека и неговия модел за света.
Чрез характерните думи, движения на тялото и гласа. Главното е - да бъдете внимателни и да
развивате своята чувствителност. Всеки от нас има колосални възможности за възприятие, а сега
имате повод да се възползвате от тях.
Движенията на очите и движенията на тялото, както и предикатите ви дават незаменима
информация за процесите, протичащи в света на другия човек. Вие не сте длъжни да следите
съдържанието. Тъй като всеки има свое съдържание. Бъдете внимателни към самия процес на
общуване - и ще започнете да разбирате и забелязвате много неща.
По повод на внимателността има един много добър анекдот.
Един турист се разхождал по полето, където пасели крави. Когато видял пастира, легнал под
едно дърво, той се приближил към него, за да попита колко е часът. В отговор пастирът,
приповдигайки се леко, повдигнал вимето на най-близката крава и рекъл:
Четири без десет.
Туристът се отдалечил замислен. След като пообикалял малко, той се върнал, приближил се
към пастира и отново попитал:
- Колко е часът?
Пастирът отново повдигнал вимето на кравата и отговорил:
- Четири и десет.
-Но как по вимето определяте колко е часът? - попитал туристът с недоумение.
- Че какво общо има вимето? - удивил се пастирът. - Повдигнах го, защото ми пречеше да
виждам часовника на сградата на кметството.

Правило 3. Гъвкавост
Гъвкавостта - това е способността да говорим и действаме в съответствие с модела за света на
събеседника. Умението да се присъединяваме към него и да го ръководим. За делта е необходимо да
бъдем изключително внимателни и да разполагаме с богат набор от възможности, да имаме избор за
преход от една реалност в друга.
В общуването водещ ще бъде този, който притежава по-голям избор.
Когато имате тези три способности: знание за резултата, внимателност и гъвкавост - променяйте
своето поведение, докато получите нужните ви реакции.
При общуването можете да използвате множество различни способи и методи за постигане на
резултатите. И никога не спирайте до тук. Постоянно отбелязвайте прогрес в света на човешките
отношения.
Правило 4. Чистота на помислите
Това е много важно правило, за което много хора забравят в процеса на общуване.
Всичко, което правя, трябва да бъде благоприятно за мен и за околните.
Всички ние искаме нашето, общуване с хората да бъде плодотворно и да ни носи радост.
Въпросът е в това КАКВО ЛИЧНО ВИЕ можете да направите за това? Как да организирате своето
поведение и своя опит, за да може общуването да бъде максимално ефективно и приятно за двете
страни?
Живял някога един монах. Голяма част от живота си той посветил на това да изясни с какво се
отличава адът от рая. Над тази тема той размишлявал дни и нощи. И ето че веднъж му се
присънил необичаен сън. Сънувал, че е попаднал в ада. И там видял хора, които седели пред огромни

www.spiralata.net 57
котли с храна. Всеки от тях държал голяма лъжица с мно-о-о-о-ого дълга дръжка. Но тези хора
изглеждали гладни, мършави и изнемощели. Те можели да гребат от котела, но не можели да
уцелят устата си.
Изведнъж към него се приближил дяволът и извикал: - Ей, монахо, давай по-бързо, че ще
закъснееш за влака, отиващ в рая.
Пристигнал монахът в рая. И какво видял там? Същата картина, както и в ада. Котли с храна,
хора с лъжици с дъ-ъ-ъ-ълги дръжки. Но всички били весели и сити. Вгледал се монахът - тук хората
с помощта на тези лъжици се хранели един друг.

Упражнение
В продължение на един ден общувайте с различни хора. Нека общуването с тях има конкретна
цел: да направите нещо приятно за човека. Не е важно какво точно. Важното е след разговора във
вашите души да се появи нещо добро и светло.
Между другото, това е много добър метод да се научите на гъвкавост.
Започнете да правите добрини. Защото подобното привлича подобно. Само бъдете внимателни,
да не заприличате на птицата от една известна притча.
Една птица решила да стане праведна. Тя отворила свещената книга и прочела заповедта:
„Постъпвай с другите така, както би искал да постъпват с теб.“
„Каква мъдра заповед! - помислила си птицата. - От днес ще започна да живея съгласно този
принцип. “
Тя набрала вкусни и сочни ягоди и полетяла към своята приятелка, кобилата.
- Здравей, скъпа ми приятелко - приветствала тя кобилата. - Не сме се виждали толкова
отдавна. Донесох ти много вкусни и полезни ягоди. Опитай ги, моля те.
Кобилата изяла ягодите и умряла.
Оказало се, че тези ягоди били полезни за птицата, но отровни за кобилата.
Работата е в това, че заповедта, която е записана в свещената книга, е вярна само тогава,
когато знаете със сигурност какво е нужно и полезно за другия.
Както показва жизненият опит, хората знаят твърде малко за своите собствени желания и
потребности. А още по-малко - за желанията и потребностите на околните.
Упражнение
Определете вашите собствени критерии за това, че вас ви обичат, ценят и уважават. Как ще
разберете за това? Съставете списък с тези критерии.
Сега попитайте някой друг човек (например някой ваш близък) какви са неговите критерии за
любов и уважение. Съставете списък.
Сравнете двата списъка. Съвпадат ли те, или не? В - какво се състоят разликите?
Помислете какви са били тези критерии преди пет - десет години. А какви могат да бъдат след пет
- десет години? Просто дайте воля на своята фантазия.
Ще откриете, че собствените ви критерии са се изменили с времето.
Спомням си времето, когато в отношенията ни със жена ми възникна известно напрежение.
- Какъв е проблемът? - запитахме се един друг.
Всичко се оказа много просто. Тогава се роди нашият син. И с появата на новия човек се измени
самата структура на семейството. Преди раждането на детето ние общувахме помежду си по
определен начин, но след неговата поява възникна необходимостта да променим поведението си.
Седнахме на „кръглата маса за преговори“ и съставихме списък с новите критерии за уважение,
като се съобразихме с новата ситуация.
Всички ние сме различни. Всеки човек живее в своя свят, със своите представи. Поради това, ако
искате да взаимодействате с хората ефективно, е важно да уважавате света на другия човек.
Резюме
www.spiralata.net 58
 Предпоставки за ефективно общуване:
1. Трябва да знаете какво искате да получите от общуването с другия човек и какво искате да му
дадете.
2. Говорете с човека за СВОЕТО на НЕГОВИЯ език.
3. Уважавайте света на другия човек.
4. Не забравяйте за чистотата на помислите. Всичко, което аз правя, трябва да бъде благоприятно
за мен и за околните!
5. В общуването не съществува неуспех. Има само обратна връзка. Вие винаги ще получавате
само тези реакции и отговори, които предизвиквате. И ако реакцията, която, сте получили, не е била
тази, която сте очаквали, то в това няма никаква грешка. Просто следващия път трябва да
предизвикате именно тази реакция, която ви е нужна.
6. Хората притежават всички способности за постигането на успех.
7. Бъдете внимателни и отзивчиви. Внимателно изслушвайте събеседника и определете неговата
водеща система за описание на света. Реагирайте бързо на неговите очни сигнали и движения на
тялото.
8. Присъединение към света на човека чрез различните канали за общуване. Постигане на
състояние на доверие. Ръководене.
9. Гъвкавост. Човекът с по-гъвкаво поведение ще владее ситуацията. Ако това, което правите, не
работи - направете нещо друго. Проявете гъвкавост. Ако искам да получа нещо от околния свят,
трябва да променям поведението си дотогава, докато у околния свят не възникне спонтанното
желание да ми даде това, което искам.
10. Всеки човек на този свят ми помага в осъществяването на моите намерения. Това е моят
свят. Той съществува за мен, а аз - за него.

Няколко щриха към портрета на общуването

Светът около нас съответства на нашите очаквания
ОТ безбройните и най-различни сигнали нашият мозък забелязва само тези, които съответстват
на онова, което очакваме да видим. А след това ние организираме тези сигнали в модел, който
отговаря на нашите представи за нещо, което „наистина съществува“ в света.
С други думи, ние виждаме в хората това, което очакваме да видим. Но и ние самите
съответстваме на нечии очаквания.
Един селянин не можел да си намери кесията. Търсил я навсякъде из къщата, но никъде я нямало.
„Сигурно са я откраднали" - помислил си той.
И се опитал да си спомни кой е идвал при него през последните няколко дни. Сетил се за едно
момче - син на неговия съсед. То наминало същата вечер преди да изчезне кесията. Никой друг не би
могъл да извърши кражбата.
Когато срещнал момчето на улицата, селянинът забелязал много неща, които
„потвърждавали“ неговите подозрения. Съседският син видимо се смущавал от него, избягвал
погледа му и изобщо имал вид на човек, който е „сгазил лука“. Но селянинът нямал никакви преки
улики и не знаел как да постъпи. Всеки път, когато срещал момчето, то изглеждало все по-виновно
и селянинът се ядосвал все повече и повече. Накрая той толкова се разгневил,че решил да отиде при
бащата на малкия крадец и напрало да го обвини.
И тогава жената на селянина го повикала.
- Погледни какво намерих зад леглото - казала му тя и му подала изчезналата кесия с парите.
Ако се отнасяте към някого като към крадец, той няма да се чувства добре с вас.
Например, една жена изобщо не можеше да поддържа постоянни отношения с мъжете. Или те я
изоставяха, или тя ги изоставяше първа.
Каква е причината? Оказа се, че в подсъзнанието на тази жена е заложена здраво мисълта, че
всички мъже са негодници и мръсници (тя повярвала в това преди няколко години, когато нейният
любим отишъл при друга). И сега тя живееше в очакване, че ще я изоставят. Или се стремеше да го
направи първа, за да не се окаже в ролята на жертва.
Един мой пациент вярваше, че всички хора около него са мошеници. И с определена
периодичност намираше доказателства за това свое убеждение.
А колко често ние самите се разболяваме, като се поддаваме на общата психоза. Класически
пример за това е грипната епидемия и нейното очакване.
„Бъдете внимателни! - заплашват средствата за масова информация. - Идва страшен грипен

www.spiralata.net 59
вирус!“
Едни хукват към аптеката, за да се запасят с различни химически средства за защита. Други се
тъпчат с чесън и то така, сякаш очакват нашествие на пълчища вампири. И най-добре е човек да не се
приближава до тях по-близо от десет метра. Трети пък спешно се заемат с каляване на хилавия си
организъм, и ти се иска да ги попиташ: „А какво правихте през цялата година?“ А някои мнителни
особи вече усещат леко неразположение. Вирусът все още е далече, а те вече боледуват. От целия
този цирк имаш чувството, че не наближава грипна епидемия, а е започнала епидемия на глупостта и
страха.
По този повод има една хубава притча.
Докато странствал по белия свят, един монах срещнал чумата, която отивала в неговия град.
- Накъде си се упътила, чумо? - попитал я той.
- Отивам в родния ти град - отвърнала тя. - Трябват ми хиляда живота.
След известно време монахът отново срещнал чумата по пътя.
- Защо ме излъга тогава? - попитал я той с укор. - Ти ми каза, че ти трябват хиляда живота,
а си взела пет хиляди.
- Казах ти истината - отговорила чумата. - Аз наистина взех хиляда живота. Останалите
умряха от страх.
Още един съвет. Не бързайте да оценявате хората, както се казва, от пръв поглед. Възможно е
вашето мнение да не съответства на действителността.
Докато провеждах семинара си в Гърция, аз се запознах с една прекрасна жена - професионална
масажистка и Рейки мастер. Освен това, тя гледа чудесно на карти и на кафе.
- Преди няколко години - започна тя своя разказ, - когато току-що бях пристигнала в Гърция
от бившия Съветски съюз, правех масажи на една богата гъркиня. Тя имаше голяма къща на брега
на морето. Живееше сама. Посещавах я през ден.
Още първия ден видях край дома й мъж на средна възраст. Беше зле облечен, не изглеждаше
добре.
- Кой е този? - попитах я аз.
- Бежанец от Албания - отвърна ми тя и то, както ми се стори, с известно пренебрежение в
гласа. – Давам му храна, а той ми помага за някои неща в домакинството.
След като й направих масажа, тя ме покани на обяд.
„До влака за Солун има още три часа - помислих си аз, - имам време.
На масата имаше разнообразна храна. Пийнахме малко бяло вино, хапнахме добре и си
поприказвахме за това-онова.
Когато обядът свърши, тя събра всички остатъци от храната в една голяма чиния.
-Това е за Санасис -каза ми тя.
„Каква негодница! - помислих си аз. - Виж я ти как се храни само, а на албанеца дава
остатъците."
- Нима той се храни с това ? - попитах на глас.
- Разбира се - отговори ми тя. - За това, което върши този безделник, и това му е много. А
миналата седмица - продължаваше тя - един ден не му дадох нищо за ядене.
През целия ден мислех непрекъснато за този албанец. Възмущавах се мислено - как можеш
толкова да мразиш хората, че да им даваш остатъците от господарската си трапеза. Да, мислех
си аз, не им е леко на бежанците. А какво ли е тогава положението в тяхната страна, щом са
готови да работят тук за огризки.
На следващия ден реших да направя на гъркинята силов масаж.
„Ето - мисля си аз, - сега ще ти покажа как се издевателства над хората."
А на нея изглежда точно това й трябваше.
- О-о-о - леко стенеше тя от удоволствие, - днес много хубаво ме масажираш. Миналия път
беше по- различно. Ще ти плащам повече, стига да го правиш винаги по този начин.
По време на обяда не издържах и попитах:
-А защо храните Санасис с огризки?
- Ти какво? - учуди се тя. - Да не би да искаш да му давам салам или говеждо филе? А, ето го и
Санасис - каза тя, поглеждайки през рамото ми.
Обърнах се и видях как иззад ъгъла на къщата се появява един голям санбернар.
- Можеш да не идваш тук, мързеливецо - каза домакинята със строга нотка в гласа си. - И без
друго нищо няма да получиш преди вечеря.

www.spiralata.net 60
 Сякаш камък ми падна от сърцето.
- Значи това е Санасис? - попитах домакинята с нескрита радост.
- Разбира се - отвърна ми тя, - това дебело и мързеливо чудовище е Санасис. Но не разбирам
защо се радваш толкова?
Оттогава не бързам да съдя за хората по първите им думи и по първите си впечатления.
Използвайте закона за отражението. Вашето мнение за даден човек преди всичко е мнение за вас
самите. Моята позната е видоизменила получената информация и я е свързала с образа на албанеца
бежанец, тъй като в този момент една част от нейното подсъзнание е страдала във връзка със
собственото й положение в Гърция (без съпруг и с три деца в непозната страна, със слаби познания по
езика). Ето защо, в албанеца тя е видяла „сродна“ душа. И затова толкова е преживявала заради него.
Проектирала е върху него всичките си подсъзнателни емоции: и жал, и възмущение, и гняв.
Упражнение
А сега е време да се поупражняваме.
През целия ден си внушавайте следните мисли:
- В живота си срещам много лоши хора,
- Навсякъде има само грубияни, негодници и подлеци;
- Светът е настроен срещу мен;
- Нищо не е наред, всичко е ужасно, светът е несправедлив.
Запишете резултата.
На следващия ден се опитайте да живеете с други мисли:
- В живота си срещам само доброжелателни хора;
- Всеки човек се стреми да ми помогне във всичко и аз помагам на другите;
- Светът е справедлив и хармоничен, животът е прекрасен.
Запишете резултата.
Внимание! Техника за безопасност! Договорете се предварително с подсъзнанието, че
внушаваните мисли ще действат само в рамките на един ден и тяхното действие може да бъде
прекратено по ваше желание. Ако някои мисли са ви харесали, можете да ги използвате в
ежедневието си.
Да разгледаме следната система: Аз и Заобикалящият ме свят.
Заобикалящият ме свят - това е моят свят, тъй като той съществува благодарение на мен.
Създаден е от мен благодарение на опита на моите прадеди. Аз съществувам благодарение на този
Свят. Той ме е създал. Аз и Светът сме едно цяло.
Получава се, че аз и светът няма какво да делим и няма за какво да спорим. Няма за какво да се
борим, да си съперничим и да се измъчваме взаимно. Когато разбрах това, ми стана много лесно и
интересно да живея.
Иисус Христос ни учи: „Възлюби враговете си.“ А благодарение на новия модел на съзнанието аз
разбрах, че изобщо не съществуват никакви врагове. Всеки човек в този свят е моя проекция и
отразява самия мен. Затова единствено от мен зависи какво ще бъде отношението на останалите към
мен.
Лично аз възприемам другите хора като съюзници в познанието на света. И всеки човек на този
свят ми помага за осъществяването на моите намерения.

Никога не съдете за хората по себе си

При мен на сеанс е жена на средна възраст. Обяснявам й, че причината за нейното заболяване е
това, че тя се отнася осъдително към съседите си.
- Как да не ги осъждам! - възмущава се тя. - Нашите съседи са много непочтени хора.
Представяте ли си, докторе, те помолиха съпруга ми да ги закара рано сутринта на гарата. А той
вече няколко пъти им помага да си докарат различни неща от вилата. Разстоянието не е малко.
Поне веднъж да бяха му платили бензина. А те дори не му предложиха.
-И кое тук непочтеното? - питам я аз. - Та те са ваши съседи. Днес вие ще им помогнете, а утре
те на вас.
-Разбира се, това е така. Но вие знаете колко е труден животът днес. А и бензинът е скъп.
-А как се отнася към всичко това вашият съпруг? - интересувам се аз.
- Той също се възмущава. Но не може да им откаже.
- А той не е ли опитвал да им разкаже за своите проблеми с бензина и парите?
- Какво говорите, докторе! Той е толкова стеснителен и почтен, че никога няма да им каже.

www.spiralata.net 61
 - Тогава кажете им го вие.
- Аз също не мога - казва тя, като въздъхва.
-Оказва се, че вашите съседи са непочтени хора, а вие и съпругът ви, като ги осъждате
злостно, сте ангели небесни. Затова боледувате - натрупвате в себе си агресия, а тя постепенно
разрушава вашия организъм.
- Да, прав сте - съгласява се жената. - Но нима те самите не знаят, че трябва да си платят?
-А защо те трябва да знаят за вашите проблеми? Вие не сте им разказвали за тях. Освен това,
мисля, че и те самите си имат достатъчно свои проблеми. Но по-вероятно е съседите ви да са също
толкова стеснителни, колкото и вие. И те просто се стесняват да ви предложат пари.
- Тогава как да постъпим? - пита ме тя.
- Единственият изход за вас и съпруга ви - обяснявам й аз - е да се научите да уважавате
финансовите си средства и да се отнасяте доброжелателно към съседите. И следващия път,
когато вашите съседи ви помолят за някаква услуга, вие съвсем естествено и спокойно им кажете
за финансовите си проблеми. Мисля, че те ще ви разберат. И още нещо. Това е много важно.
Простете им и им благодарете за урока.
След един месец същата тази жена дойде в кабинета ми. Веднага забелязах, че през това време
тя много се е променила: с no-изправена стойка, подмладена, чертите на лицето й - по-меки.
- Знаете ли - каза ми тя с усмивка, - вие се оказахте прав. Буквално след седмица съседите ни
помолиха съпруга ми да закара майка им на село. Отначало мъжът ми искал да им откаже, но след
това събрал кураж и им казал, че сега му е трудно с парите и че ще ги закара, ако те му платят.
След тези думи съседът ни не само че не се отказал, но дори се зарадвал. Казал му, че и преди искал
да му плати, но се стеснявал да му предложи пари.
Отношенията ни се подобриха. И болестта ми се излекува напълно. Освен това, след този
случай аз разбрах много неща. Винаги съдех хората по себе си. А хората са различни. При
социализма никой не ни е учил да се отнасяме правилно към парите. Ето, сега усвояваме тези уроци.

Учете се да изслушвате хората

И те ще ви разкажат много интересни неща за себе си. Чрез думите си човек разкрива своя модел
на света. Ако например осъжда или нагрубява някого, вътрешно той самият е такъв.
В този аспект е показателна предизборната кампания на нашите политици и кандидатите за
депутати. Как се заливат с кал! Заслушваш се.
А ако всичко това го слушаш от гледна точка на новия модел на мислене?
Оказва се, че онзи политик, който критикува и разобличава своя конкурент, е точно такъв в
душата си. Той просто все още не се е разкрил. Но ако дойде на власт, ще покаже истинското си лице.
Можете да бъдете сигурни в това.
Надявам се, че сега ще можете да изберете достойния кандидат. Или сами ще станете такъв.
Но умението да изслушвате хората ще ви послужи не само по време на избори.
Веднъж провеждах семинар за бизнесмени: Към края на семинара към мен се приближи един
мъж и ми каза:
- Валерий Владимирович, искам да ви благодаря за знанията, които ни давате. Благодарение на
тях бизнесът ми потръгна. Започнах да сключвам по-изгодни сделки. Но особено ценно за мен се
оказа умението да изслушвам партньорите си. Благодарение на това умение успях да избегна
загубата на голяма сума пари. Ако ви е интересно, ще ви разкажа какво се случи.
- Разбира се, че ми е интересно - казвам му аз.
- Неотдавна един човек ми предложи дялово участие в голяма сделка. Очакваше се голяма
печалба и аз се съгласих. Но в края на разговора той изпусна една фраза, която ме накара да променя
решението си. Каза ми: „Знаете ли, Сергей, в този свят има толкова много непочтени хора. А вие
ми изглеждате много надежден човек и аз бих искал да работя именно с вас.“
След тези негови думи аз се отказах от сделката, като мотивирах своя отказ с някаква
неотложна работа. Той дълго ме убеждава, но аз бях категоричен в решението си.
А след месец разбрах, че този човек е измамил мой приятел с голяма сума пари. Така се разкри
неговата непочтеност.
Още един момент от общуването с хората.
Ако някой ви засяга с думите си, бъдете особено внимателни. Значи този израз или дума намират
отклик във вашата душа. А ако някой разговаря с вас на чужд език, който ви е непознат, вие нищо
няма да разберете.

www.spiralata.net 62
 Преди няколко години дори носех със себе си бележник, в който записвах онези изрази и думи,
които ме обиждаха. След това се прибирах вкъщи и ги анализирах заедно със своето подсъзнание.
Тогава това много ми помогна в работата върху себе си.
А когато доказваме нещо на другите?!
Оказва се, че всичко онова, което се опитваме да докажем или наложим на другите, ни липсва на
нас самите. Най-напред доказваме на самите себе си. Колко е просто всичко! Очевидно е, че
споровете и свадите са излишни.
Глупаво е да изясняваме кой е прав и кой - виновен. Трябва да бъдем внимателни и да умеем да
изслушваме събеседника си. И той ще ни разкаже всичко за себе си и за нас.

Приемайте човека такъв, какъвто е

Колко често чуваме този съвет от другите!
Но как да се възползвате от него, когато даден човек не ви харесва? Когато той просто ви е
противен? Обижда ви.
Какво означава „да приемеш друг човек“? Какво се крие зад този израз?
Всеки човек живее в свой модел на света. И за да приемеш този човек, трябва да разбереш
неговия свят. Как е устроен той? Какъв модел използва този човек?
Освен това, ако аз съм срещнал някого на своя път, значи с нещо съм го привлякъл в своя живот.
И той ми носи някаква важна информация.
А какво означава „да приемеш себе си“?
Ако изхождаме от закона за отражението, стигаме до гениалния извод:
Това, което не ви харесва у даден човек, го има във вас.
Но не се огорчавайте! Вярно е и другото:
Това, което ви харесва у даден човек, вие също го притежавате.
Как да разбираме това? Много е лесно!
Ако вашият шеф не ви харесва (например, той е истински деспот или е глупав като гъска), значи
във вашето подсъзнание има нещо подобно и в даден момент той го отразява. Ако вие се промените,
и шефът ви ще стане друг.
Ако сте гнусливи и не обичате каквато и да е мръсотия, това означава, че най-напред трябва да
почистите своята душа.
Работейки дълго време като психотерапевт, забелязах, че повечето хора имат едни или други
комплекси за непълноценност. После пък се обиждат на хората, които ги дразнят или им правят
забележки. А всъщност, трябва само да приемат и обикнат себе си.
Какво означава това? Много хора говорят за това, но как да го постигнем?
Не е толкова лесно. Защото да приема и обикна себе си означава да извърша титанична работа
върху себе си. Да осъзная целта и смисъла на своя живот, както и предназначението на човека. Да
поема отговорността върху себе си и да стана стопанин на своя свят.
А какво означава да приема другия човек? Да приема човека такъв, какъвто е - това означава да
видя в него своето отражение, да му благодаря за урока и да се променя аз самият.

Не е нужно да принуждавате другите да бъдат щастливи

Докато се разхождах в парка към мен се приближиха две жени.
- Не искате ли да разберете истината? - Попита ме по-възрастната жена и ми подаде малка
пъстра брошура.
- Истината? - учудих се аз. - За какво? Аз винаги искам да знам само истината.
-За това кой управлява света - отговори по-младата.
- Това е много интересно - възкликнах искрено и взех тънката книжчица. - И кой управлява
света? - попитах аз, като се опитах да прочета заглавието. Макар че интуитивно се досещах каква
е тази книжчица и какви са тези жени.
-Виждате ли - каза ми по-възрастната жена, вие дори не знаете кой всъщност управлява
света. Това е Сатаната.
- Откъде знаете? - попитах я аз. - Познавате ли го лично?
Възрастната жена не знаеше какво да ми отговори. Настана неловка пауза.
-Огледайте се - включи се в разговора по-младата жена. Нейното поведение и речта й станаха
малко по-агресивни.
Огледах се.

www.spiralata.net 63
 - Знаете ли - казах аз след кратка пауза, - тук виждам прекрасни Божи творения: ето този
могъщ кедър или онази стройна бреза, а там пък подскача катеричка. Къде виждате тук
Сатаната?
-Погледнете какво става в нашия свят: наркомания и проституция, войни и болести. Настъпи
времето, за което се говори в Библията. Светът се управлява от Сатаната.
- А аз пък мисля - продължих аз, - че ние, заедно с нашите родители, сме направили света такъв,
какъвто е. И не трябва да обвиняваме за всичко Сатаната.
Загубих всякакъв интерес да разговарям с тези жени.
- Всъщност - казах им аз, като им върнах брошурата - вашият свят, в който тържествува
Сатаната, не ме привлича.
Пожелах им всичко хубаво и си тръгнах.
По-късно една моя позната ми разказа, че веднъж се хванала на въдицата й отишла на тяхно
събиране, за да чуе за какво си говорят. Това се оказала една от религиозните секти, които днес са
доста разпространени не само в Русия, но и в Украйна. Обикновено те се ръководят от проповедници
от Америка или Европа. Но веднага искам да задам един логичен въпрос (Странно защо хората не се
досещат да го зададат поне на себе си?):
Господа, защо идвате да проповядвате при нас? Може би при вас болестите са станали по-малко,
престъпността е ограничена или броят на наркоманите е намалял? Това изобщо не е така. Тогава защо
са ви притрябвали нашите души? Да не би вашите да са ви малко? Най-напред подредете своя дом и
тогава аз ще дойда лично, за да се поуча от вас.
Не трябва да даваш на човека нещо, което ти самият не притежаваш. Не трябва да правиш добро,
докато ти не се почувстваш добре. Нещастието си търси компания, а щастието привлича щастие. Не е
нужно да убеждаваш някого колко прекрасен е светът. Станете щастливи и тогава хората сами ще
дойдат при вас за съвет.

Ако те молят за помощ

Ако те молят за помощ, значи ти можеш да помогнеш на този човек. Някъде вътре в теб има
готово решение. Нещо повече, като помагаш на човек, изпаднал в беда, ти получаваш своеобразна
ваксина. Всеки човек е проекция на теб самия в този свят.
„И който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя.“
Ако някой ви моли за помощ, това означава, че той вече е изпробвал всички възможности, с
които разполага съзнателното му възприятие.
Като помагате на някого да реши своите проблеми, вие получавате определени знания и опит, а
така ще избегнете подобен проблем в собствения си живот.
Например, при мен, като лекар, идват различни хора и ме молят за помощ. Те искат да бъдат
здрави. И аз им помагам за това. Помагам им, тъй като зная алгоритъма на здравето и самият аз го
използвам. При това, се грижа и за себе си, и за своето здраве.
Аз не раздавам готови рецепти с названията на различни химически или биологически средства.
Защото всеки човек е уникален. И не давам съвети. Помагам на всеки да получи достъп до
подсъзнателните си вътрешни ресурси - когато човек ги използва, той оздравява.

Научете се да казвате „не"

Когато помагаш на другите, ти помагаш и на себе си. Но ако, докато помагаш на другите,
забравяш за себе си, рано или късно твоята помощ може да се превърне в нещастие и за теб, и за
конкретния човек. В такива случаи е добре да можеш да казваш „не“.
Преди време трябваше да се науча да казвам „не“. Това не беше толкова лесно. Сами преценете.
Звъни ми една жена и ме моли:
- Докторе, запишете ме за консултация възможно най-рано.
-Знаете ли - отговарям и аз, като преглеждам бележника си с графика на пациентите, - за тази
седмица нямам нито един свободен час. Мога да ви запиша едва след седмица.
- Докторе, не мога да чакам - чувам ридаещ глас. - Помогнете ми, моля ви!
Какво да правя? У мен се борят две половини. Едната казва: „Положил си клетвата на
Хипократ. Трябва да помагаш на хората." А другата: „Искаше да отидеш на тренировка заедно със
сина си. Заради работата няма да ти остане време за семейството."
Победи чувството за дълг.
- Добре - казвам аз, - елате утре. И записвам тази жена.

www.spiralata.net 64
 А после?
После тя не остана доволна от консултацията. Не й поисках пари, макар че изгубих цял час, за
да разговарям с нея.
- Мислех - обръща се тя към мен, - че ще ме хипнотизирате, ще решите всичките ми проблеми
и аз ще се събудя оздравяла.
Защо се случи това?
Защото пожертвах себе си и своето време. Но оправдани ли са подобни жертви? И въобще трябва
ли да жертваме нещо в живота си?
Сега, когато някой ми позвъни и ме помоли да го запиша за консултация в „моето време“, аз го
моля да се обади допълнително или го записвам за друг час, удобен и за мен, и за него.
Разбира се, в живота има екстремални ситуации, когато се решава някакъв жизненоважен въпрос.
В такъв случай се отказвам от съня си и бързам да спася човешкия живот. Но дори и в такива
ситуации аз се обръщам към своите пациенти на подсъзнателно ниво и ги моля да изберат
по-подходящо време за кризата.
В тази връзка има един анекдот:
Това се случва в Одеса. Рабинович затваря аптеката и се приготвя да си отиде вкъщи. Към него
се доближава някакъв човек, който го моли:
- Моля ви, не затваряйте аптеката, Трябва да си купя лекарство.
- Виж какво - казва му Рабинович, - нима не са те учили на добри обноски? Работих цял ден и сега
искам да се прибера у дома. Гладен съм. Ела утре сутринта.
- Но до сутринта може вече да не съм жив.
-Е-е-е, любезни, готов си да се молиш за болестта си. Чуй какво ще ти кажа: твоята болест не
е по-важна от моята вечеря.
Щом някой не се вписва в моя график, значи той подсъзнателно не е готов за среща с мен. Това
означава, че и аз не съм готов да му помогна. По-добре е той да дойде в друго време, удобно и за
двамата. Или да се обърне към друг специалист. Това се е потвърждавало много пъти в моята
практика.
Ето и друг случай.
В кабинета ми дойде пациент, който веднага започна с претенциите си:
-Докторе, много трудно се свързах с вас. Въобще, аз съм ходил при много лекари. И всички се
оказаха шарлатани. Последния път бях при един такъв. Обеща ми, че ще ме излекува, а ме излъга.
Поиска ми куп пари, но от това не ми стана по-добре.
Още от първите му думи разбрах, че пред мен стои изпечен лъжец, за когото парите са на
първо място. И че той изобщо не се интересува от своето здраве.
- Знаете ли - казах му аз, - няма да работя с вас.
- Защо? - попита ме той вече с по-спокоен тон.
-Първо - започнах да обяснявам, - уважавам всички колеги и онзи лекар, за когото ми
разказахте. И не искам да бъда на тяхно място, за да разказвате след това на някого, че доктор
Синелников е шарлатанин. Второ, ако някой е отишъл на лекар и предявява претенции към него,
значи му няма доверие. А щом пациентът не се доверява на лекаря, не може и дума да става за
здраве.
Няма значение дали ще кажете „да", или „не“. Важно е с какви мисли и чувства го правите.
Например, ако давате пари назаем, но същевременно се тревожите дали ще ви ги върнат, или не,
тогава тези пари няма да са полезни. А и вие няма да изпитвате особено приятни чувства. Но ако
откажете поради алчност или подозрителност, това също няма да е най-добрият вариант.
За себе си съм разбрал отдавна, че ако помагаш на някого и ако едновременно с това си изпълнен
с добрина, твоята помощ ще бъде от полза. Ако душата ти е изпълнена с такива чувства, като алчност,
подозрителност или чувство за вина, тогава със своите действия само ще навредиш. Това се нарича
„мечешка услуга“.
Същото е и с думата „не“.
Когато казвам „не“, това не означава, че отказвам да помогна. Помощта може да бъде оказана по
различен начин. Един се нуждае от добра дума, друг от пари, а трети - просто от добър ритник. Важно
е моето „да“ или „не“ да е благоприятно за мен и за заобикалящия ме свят.
Аз се осланям преди всичко на своите чувства и мисли. А те винаги трябва да бъдат чисти.

Защита

www.spiralata.net 65
 Напоследък се появиха много книги и всякакъв вид информация за т.нар. „енергийна и
психологическа защита“. Едни ни съветват да се предпазваме с отразяващ капак или с енергиен
пашкул. Други ни предлагат някакви модули, които могат да се залепват върху битовата техника.
Трети унищожават микробите и паразитите, И много хора се хващат на тези уловки, тъй като все още
живеят по стария модел на съзнанието „Жертва - Тиранин“.
Всичко е много просто. Работата е в това, че думата „защита“ означава „нападение“. Затова,
когато на съзнателно ниво вие се защитавате, на подсъзнателно - нападате. И колкото по-голяма е
вашата защита, толкова по-активно нападате. Оказва се, че вие се защитавате от самите себе си - зли и
агресивни.
- Валерий Владимирович - пита ме една моя пациентка, - а нима вие не се защитавате?
- От кого или от какво? - питам я аз на свой ред.
-Как така - казва тя, - на този свят има много зли и завистливи хора. Трябва да се предпазите
от тях.
- Лично за мен - обяснявам аз - лоши хора не съществуват. Какъвто си ти вътрешно, такива ще
видиш и другите.
Надявам се, че сега разбирате цялата глупост (и дори вредата) на модните напоследък
всевъзможни техники за защита (психологически, енергийни, информационни). Всичко това е
самоизмама. Илюзия. Когато се защитавате, вие нападате, а това означава, че се борите и
разрушавате.

За безсмислието на споровете
Казват, че в спора се ражда истината. Да видим обаче дали това наистина е така.
Двама спорят за това коя система на хранене е по-добра. Единият твърди, че е правилно човек да
се храни разделно. Другият пък защитава вегетарианството. И което е интересно - всеки привежда
неоспорими исторически и научни доказателства. Кой от тях е прав?
Ако погледнете на тази ситуация от гледна точка на новия модел на мислене, вие бързо ще
разберете, че, от една страна, и двамата лъжат, а от друга - и двамата са прави. Възможно ли е това?
Възможно е.
Всъщност, за вегетарианеца месото - това са трупове на убити животни, а за месоядния човек -
апетитен и полезен за кръвотворния процес бифтек. Всеки получава това, за което си мисли.
Вегетарианецът не яде месо, но в съзнанието му има един образ - труп на убито животно. И това не му
е приятно. Той осъжда онзи, който яде месо. Но „...не съдете, и няма да ви съдят...“ Получавате онова,
което отричате.
Вегетарианците са по-малко застрашени от заболявания в сравнение с хората, които употребяват
месо. И в някои райони вегетарианството наистина е целесъобразно, а в други е подходящ съвсем
различен начин на хранене.
Въпросът не е в това КАКВО ядем, а в това КАК ядем, т.е. с какви мисли и чувства. При избора на
храна се вслушвайте в своите усещания й желания. С промяната на вашия светоглед намеренията ви
ще станат по-чисти. И начинът ви на хранене ще стане подобен на тях. Какъв? Помислете сами.
Още един типичен пример за абсурден и неразрешим спор. Чия религия е правилна и чий Бог е
истински? Това веднага ми напомня за известната притча за тримата слепци, които искали да
разберат какво е това слон. Единият докоснал хобота и казал, че слонът е нещо дебело, което се
извива като змия. Другият опипал краката и решил, че това са големи стълбове, а третият се уловил за
опашката точно в този момент, когато слонът изпуснал газовете си.
„Слонът е тънък като връв - решил той. - Гърми като гръмотевица. И мирише много лошо.“
Но с това притчата не свършва. По-нататък се появила и секта на привържениците на хобота, на
стълбовете и на опашката. И всеки се считал за прав. Изглежда, спорят и до днес.
Ние не можем да видим Бог, но живеем и можем да се сблъскаме с неговите прояви в този свят.
Трябва ли да говорим, нещо повече - да спорим за Бог? Докато разговаряме, няма ли да забравим за
най-важното - за живота? Клетката не може да види целия организъм, но тя съдържа информация за
него като едно цяло, иначе не би могла да изпълнява своите функции.
Напоследък въпросите за истината и лъжата изобщо не ме вълнуват. Споровете за истината са
напразно пилеене на време и енергия. Лъжата е навсякъде, но в даден момент за някого тя се
превръща в истина и по-точно в стъпало по пътя към истината, защото ни помага да живеем на този
свят.
Чии възгледи са по-правилни: моите или вашите? Отговарям - нито едните, нито другите. Просто

www.spiralata.net 66
вашите възгледи ви помагат, за да постигнете едни резултати, а моите - други. И едните, и другите
могат да бъдат полезни в една или друга ситуация. Няма правилни или неправилни гледни точки. Има
полезни! Точно затова аз се вслушвам във всяко мнение и от всеки модел вземам за себе си
най-ценното. Всичко онова, което ми помага да живея и да се радвам на живота.

Напътствие
Ако си представяте общуването като състояние, в което ръководите друг човек или му внушавате
нещо, ще загубите. Така ще намалите броя на хората, с които можете да си взаимодействате
ефективно. Ще загубите и в личния си живот, тъй като ще започнете да се безпокоите за това кой ви
управлява.
Аз мога да внуша на човек нещо отрицателни и вредно. Мога да го излъжа, да му причиня болка.
Но разбирам много добре, че по този начин вредя на себе си.
Хората си взаимодействат помежду си навсякъде и винаги. Те не могат да не правят това, тъй
като са свързани помежду си с невидимите нишки на съпричастността - съпричастност към целия
свят. Ние живеем в общо информационно-енергийно пространство. Дори двама човека да се намират
на огромно разстояние един от друг, те общуват на фината основа на чувствата, емоциите и мислите.
Както знаем, за мислите не съществуват разстояния.
Ние не живеем изолирано от заобикалящия ни свят. Ние и всичко онова, което е около нас,
представляваме едно цяло. Когато всеки осъзнае това, ще престане да вреди на Природата и на хората
край себе си.
За себе си мога да кажа, че напоследък престанах дори да плюя. Започнах да възприемам и да
усещам Земята като жив организъм. Кажете ми, ще ви бъде ли приятно, ако някой се приближи и се
изплюе върху вас? Тогава защо си позволяваме да плюем върху Земята, да я замърсяваме със своите
отпадъци и да се ровим в недрата й?
При общуването на хората сега става същото. Обикновено ние общуваме лекомислено. Почти не
се интересуваме от последствията. Едва ли се замисляме за целите на общуването. Никаква екология.
Просто си мърсим взаимно в душите.
Ако срещна даден човек, значи двамата с него имаме общо съзнание и общ свят. Той отразява
мен, а аз отразявам него. Именно затова ние не можем да не си взаимодействаме помежду си. Ето
защо, трябва да направя така, че това взаимодействие да е приятно и полезно за всички.
Разбира се, вие можете да причините болка на даден човек, да го обидите или да се обърнете към
него с най-неприличните думи. Но така вие ще се отнесете лошо към самите себе си. Пак по този
закон за отражението. Всеки човек в този свят е ваша проекция и това означава, че ако причинявате
болка на него, вие причинявате болка на себе си.
Предлагам ви да възприемате процеса на общуване като пътешествие. Пътешествие в друга
реалност. С какво ще се върнете от това пътешествие? Ще ви направи ли то по-мъдри, или ще ви
отнеме и Последните сили? Всичко зависи от вас.

Информация и знание

Информационен потоп
Хайде да поразмишляваме заедно върху следното. Още преди триста години на Земята е имало
племена, които са били изолирани от другите и са живеели спокойно в своите родово-племенни
модели на реалността. Това им е позволявало да изживеят живота си комфортно в черупката на своя
свят, без дори да подозират за съществуването на други светове.
Сега светът все повече губи своите граници. Ние постоянно се сблъскваме с други светове, с
други модели на реалността. Много от тях се отличават коренно от нашия свят. И вместо да ги
използваме за обогатяване на своя свят, ние ги възприемаме като интервенция и враждебност.
През последните няколко десетилетия човекът е залят от колосален поток информация, която
понякога е противоречива. Много хора възприемат това като заплаха за собствената си цялостност. И
като ответна защитна реакция у тях се поражда агресия.
Само си представете. В сравнение с 1900 г. скоростта на придвижването е нараснала 1000 пъти, а
скоростта на предаване на информацията - 10 милиона пъти. Как да оцелее човек в този
информационен потоп? И дали именно този потоп не е описан метафорично в Библията?
Учените са изчислили, че нарастването на информацията става в логаритмична, а не в линейна
зависимост.

www.spiralata.net 67
 Линейна зависимост: 2-4-6-8-10-12
Логаритмична зависимост: 2-4-8-16-32-64
При това, в такава зависимост нараства и скоростта на удвояване на информацията.
Всичко това поражда изключително силен стрес и дезориентация у неподготвените хора.
Възниква криза на ценностите. И днес това се извършва с огромна скорост. Знанията се натрупват и
се променят. И онова, в което сме вярвали преди година, сега може да изглежда по напълно различен
начин.
От целия поток полезната информация е едва около 1-2%. Останалото натоварва прекомерно
психиката. Предизвиква напрежение и стрес.
И ако нямаме ясна система за приемане, обработка и дешифриране на информацията, която
получаваме от заобикалящия ни свят, ние наистина можем да потънем в този информационен поток.

На кого да вярваме?
Сега въпросът за вярата е много актуален. На кого да вярваме? Едни твърдят едно. И при това, се
позовават на авторитетни източници. Други са на абсолютно противоположното мнение. И също
подкрепят своите твърдения с научни данни.
Например, преди се считаше, че човек, който има болно сърце, трябва рязко да прекрати
употребата на сол. Но според последните научни данни солта е много необходима на
сърдечноболните.
До 18-и век слънцето е представяно като горещ камък, а луната - като парче лед.
Сега в съзнанието на хората слънцето представлява ядрена пещ с някакви взривове и активност.
Приятели мои! Но това също е лъжа, както и предишните изказвания. Просто такива представи за
слънцето са удобни за съвременните учени и те отразяват нивото на развитие на съвременната
физика.
Сега ще изрека друга истина (или лъжа, тъй като „изречената мисъл е лъжа“). Слънцето е
своеобразно огледало, което трансформира особената енергия на Любовта и на Сътворението,
отделяна от човека, в енергия на света. А защо не?! Моята лъжа (или истина) има същото право на
съществуване, както и мнението на съвременните физици. Поне моята лъжа е по-красива и
по-полезна от ядрения взрив. И аз дори знам как да приложа тези представи в живота.
Същото е положението на нещата и в електродинамиката. Най-напред човекът е създал
положителните и отрицателните частици във въображението си, а след това се научил да получава
електричество.
По същия начин човекът най-напред е измислил микроорганизмите, а след това ги видял. При
това, както знаете, има и полезни, но и вредни микроорганизми. Както виждаме, и тук се проявява
същата тенденция за разделяне на света на добър и лош, на плюс и минус.
А съвременната теория за физическия вакуум и торсионните полета! Аз съм направо във възторг
от нея! Група руски учени са направили гениално откритие, чиято същност се изразява в следното.
Както знаем от механиката и електродинамиката, частицата има маса и заряд. Но доскоро се
обръщаше малко внимание на нейното въртене, тъй като тези сили се считаха за много слаби. Всеки
електрон се върти около своята ос и около ядрото. Освен това, въртенето е и наляво, и надясно.
Следователно, частицата (както и всяко физическо тяло, тъй като то се състои от частици) създава
около себе си особено поле, наречено торсионно (от английската дума rotation - въртене). И се оказва,
че това поле притежава огромна, колосална енергия. Всичко това е потвърдено по експериментален
път. Вече сме се научили да използваме тази енергия. Така че нас не ни застрашава енергийна криза,
с която толкова дълго и упорито ни плашеха. Защото, за да бъде затоплена цялата ни планета, е
необходима енергията на един кубически сантиметър физически вакуум. Ето ви и новият вид
енергия, която ние едва започваме да усвояваме. В сравнение с нея ядрената енергия е капка в морето.
Но става въпрос за нещо друго. И според мен то е много важно. Готови ли сме за усвояване на новите
енергии с онази чистота на помислите, която притежаваме в настоящия момент? С ядрената не можем
да се справим.
Но да се абстрахираме от физиката.
Оказва се, че по този начин някои хора създават зли и добри духове, дяволи и ангели. А след това
карат другите да повярват в тяхното съществуване. И кой е измислил дявола? Религията. Но нали зад
всяка религия стоят конкретни хора със свои цели и задачи. Какви? Отговорете си сами на този
въпрос.
Дяволът съществува за онзи, за когото той е реалност.

www.spiralata.net 68
 Който мисли и говори постоянно за него, той го и призовава. А щом като дяволът е в мислите на
този човек, той задължително ще се появи и в неговия живот. По принципа: който мисли и говори за
края на света, го ускорява.
Но ето за какво се сетих. А защо да не използваме тези неограничени човешки способности, така
да се каже, за мирни цели. Щом като със силата на мисълта си ние (и нашите прадеди) сме създали
всички известни бактерии и вируси (включително туберкулоза, сифилис и СПИН), да създадем
тогава и полезни микроорганизми. Да се научим да ги управляваме. И с тяхна помощ ще изчистим
планетата от сметта, ще решим продоволствения проблем (всъщност такива микроорганизми вече са
създадени). И тогава любителите на апокалипсиса ще престанат да ни плашат с края на света.
От информационното изобилие човек изпада в цинизъм. Вярата на съвременния човек е силно
разколебана.
Някои хора вече не вярват в нищо. Други стават фанатици. И това е страшно.
Но какво представлява вярата?
Да погледнем в тълковния речник. Вярата - това е убеждение, увереност в някого, нещо.
Готовност да се признае съществуването на нещо като истинско.
Но ние знаем, че не е възможно, Истината да бъде описана с думи. Всеки опит да се направи това
води до отклоняване от нея. Получава се не Истина, а само нейно описание, т.е. нечия гледна точка.
Именно затова въпросите за истината и вярата лично мен изобщо не ме вълнуват. Прекрасно
разбирам, че всяко описание на действителността е само информация, която в една или друга
ситуация може да бъде вредна или полезна.
Според мен, един мислещ и разумен човек не се нуждае от абсолютна, сляпа вяра. Знанията
нямат нужда от вяра. Вярата е чудесно средство за заблуждавано на глупаците.
Законът за всеобщото привличане съществува без значение дали вярвате в него, или не. Вие
можете да познавате този закон или да не го познавате, да го разбирате или да не го разбирате. Но той
действа!
Сляпата вяра поражда фанатизъм. Мисля, че с проявите на религиозния фанатизъм всички вие
сте запознати. Но фанатици има не само в религията. Те са много и в науката. А напоследък се появи
една особена структура в бизнеса - мрежов маркетинг, която също се нуждае от фанатици.
Много лесно можем да познаем фанатика. Той в никакъв случай няма да приеме мнение,
различаващо се от онова, за което е програмиран.
Преди време при мен често идваха „мрежовици“ и ми предлагаха да се включа в една или друга
маркетингова структура, като ми обещаваха баснословни печалби.
- Вие се занимавате с хомеопатия и психология - казваха ми те - и точно това е необходимо за
успешната работа в мрежовия бизнес.
Аз им обяснявах, че структурата на моята дейност не предполага разпространение на някакви
продукти или добавки. Но те не се отказваха. И тогава аз избрах друга тактика. Започнах много
подробно да обяснявам на тези хора вредата от употребата на техните препарати и от личното
им участие в мрежовата структура.
- Знаете ли - казваха ми те, - ние не трябва да ви слушаме. Това, което ни казвате, подкопава
вярата ни в продукцията и структурата. А без вяра ние не можем да работим. Няма да можем да
убеждаваме хората да си купят една или друга стока или да се включат в корпорацията. И
оттогава те ме оставиха на мира.
На кого все пак да вярваме?
Както е казвал шефът на Гестапо, татко Мюлер: „На този свят човек не може да има доверие на
никого, понякога дори и на самия себе си. Но на мен може да се вярва! Ха-ха-ха.“
Но ако говорим сериозно, вярата - това е личният избор на всеки човек. Най-напред трябва да се
стремим да бъдем знаещи и умеещи хора. А много лесно можем да направим разлика между знаещия
човек и фанатика. Човекът на знанието никога не убеждава никого в нищо. Той живее в хармония със
себе си и със заобикалящия го свят. Не се ограничава с една гледна точка. Не отрича нищо. Приема
света такъв, какъвто е, и същевременно с това се намира в състояние на постоянно търсене и
развитие. Тестът за вярата и знанието е много лесен. Той се съдържа в старата поговорка: „Крушата
не пада по-далеч от дървото.“ А преди две хилядолетия по този повод Иисус Христос е казал: „По
плодовете им ще ги познаете.“
Отивате например при очния лекар, а самият той е с очила. Или лекарят кардиолог има болно
сърце. Тогава за какво здраве може да става дума? Ако вие се опитвате да се лекувате при такъв
„специалист“, със сигурност сте болни - от безнадеждна глупост.

www.spiralata.net 69
 Веднъж участвах в група, която беше поканила един известен екстрасенс и лечител да изнесе
лекция и да проведе тренинг.
Към края на лекцията някой от групата попита екстрасенса как е правилно човек да се храни.
- Трябва да употребяваме само растителна храна - каза той и да не се тровим с никотин и
алкохол.
След лекцията организаторите на семинара поканиха лечителя в ресторант. И както се
досещате, той си поръча шишчета и червено вино.
Ето и един друг пример: начело на управлението е човек с чуждо гражданство. Лично у мен
веднага възниква въпросът: а защо той не си замине в родината, за да въведе ред и порядък там?
Да вярвате или да не вярвате, да знаете или да не знаете - това е изборът на пътя. Вие трябва сами
да вървите по него. Затова решавайте - ваш ли е този път, или не. Каквото си изберете, с него и ще
живеете.

Информация и знание
Вземаме тълковния речник и намираме думата „информация“.
Информация - сведения за заобикалящия ни свят и за протичащите в него процеси, възприемани
от човека или от специални устройства.
Знание - непосредствено възприемане на действителността. Да знаеш - означава да изпитваш
нещо, да го преживяваш.
Значението на думата „знам“ се предава по-точно от старославянската дума „познавам“.
Познавам - това е глагол, означаващ всеобхватно възприемане на действителността.
Думата „информация“ е дошла в речниковия ни състав от английския език. Ако тя се раздели на
срички, се получава следното: in-form-a-tion. Тоест, тази дума буквално означава: „нещо, което се
крие във формата.“ Оказва се, че информацията дава сведения за формата, а не за съдържанието на
предмета. Тя се стреми към същината, но самата тя не представлява същина.
Думата „знание“ има свой аналог в английския език. Това е думата „интуиция“, която ни е
добре позната и е производна на английската дума „into“. И означава движение, дълбоко проникване
в нещо. Затова, когато казваме: „Интуицията ми го подсказа“, ние имаме предвид задълбочено,
вътрешно знание, които ни е трудно да опишем с думи.
Когато бях на 14 години, ми се случи нещо, което си спомням много добре. Вървях из града и
изведнъж вътрешният ми глас - или гласът на интуицията (можем да го наречем по различен
начин), ми каза: „Сега ще срещнеш своите приятели.“ И при това, уточни кого именно ще срещна.
Изпитах странно чувство на смущение и любопитство.
Изминах сто метра и наистина срещнах свои съученици, и то точно онези, които очаквах да
видя.
Анализирах тази ситуация.
Изобщо не бих могъл да видя приятелите си. Следователно, моето подсъзнание е знаело, че те
вървят насреща ми. Но как го е разбрало? Това е въпросът.
След това имах много такива ситуации. И винаги се стараех да се вслушвам във вътрешния си
глас.
В подсъзнанието се съдържа информация за всичко на този свят; за това, което вече е станало или
предстои да стане. Вътрешният ни разум е бездънен кладенец от знания за заобикалящия ни свят и за
нас самите. Трябва само да умеем да получим достъп до тях. Трябва да се научим да се доверяваме на
себе си.
А ето какво ми разказа една пациентка:
- Това ми се случи в час по история. Тогава бях в седми или осми клас - вече не помня. За домашно
трябваше да подготвим разказ за Дмитрий Донски, като използваме допълнителна литература. Аз
не четох нищо вкъщи, а учителят (както предчувствах) вдигна точно мен. Излязох пред дъската, но
не знаех за какво да говоря. И тогава с мен се случи нещо странно. Изпаднах в някакво състояние на
транс и започнах да говоря за нещо. Помня само отделни думи от моя разказ, тишината в класната
стая и широко разтворените от учудване очи на учителя по история.
„Къде прочете всичко това? - попита ме учителят, след като завърших разказа си. - За първи
път чувам подобна трактовка на живота на Дмитрий Донски. По време на твоя разказ имах
усещането, че аз самият съм бил там и съм го видял с очите си. Седни си - получаващ отличен“
След това още няколко пъти изпадах в това състояние - завърши своя разказ жената.
Впрочем, хората, които се занимават с гадаене и предсказване, използват именно този принцип.

www.spiralata.net 70
Чрез определени ритуали те „приемат“ информацията от подсъзнанието на човека. И в това няма
нищо лошо или фатално. Ако вие сте стопанин на своя живот и на съдбата си, можете да промените
онова, което не ви харесва.
Вече споменах, че когато провеждах семинарите си в Гърция, живеех у една много интересна
жена. Тя е професионална гадателка, масажистка и Рейки мастер, изобщо много добър човек.
Веднъж при нея дошъл един крадец.
Няма да те огрее, ще останеш излъган - казала му Валентина.
- Как така, лельо Валя, всичко е обмислено и премислено. Ще ви дам десет процента, когато
работата стане.
- Не, ти сега ми дай 10 хиляди драхми за сеанса. Аз не съм ти съучастница, а само гледачка.
Поиска ми информация - дадох ти я. След това се оправяй сам.
И какво мислите? Ден преди определената дата собственикът на магазина пренесъл стоката
си на друго място. Получил е информация, че ще го ограбват, - Просто неговата лична сила е
надделяла над намерението на крадците.
Информация и знание. Много хора бъркат тези две понятия. Не разбират значението на тези
думи.
Да вземем за пример математиката.
1+1=2
Това знание ли е, или информация?
Много хора си мислят, че знаят това. И същевременно грешат!
Ние просто сме информирани, че 1 + 1 = 2. Всъщност 1 + 1 може да бъде 3, 4 и 10. Зависи в каква
система се извършва събирането. В живата природа например след чифтосването на един самец и
една самка могат да се родят 12 мъничета. Оказва се, че 1 + 1 = 14.
Да вземем друг пример. Отишли сте на ресторант, а там ви предлагат да разгледате менюто и да
направите поръчка. Менюто - то знание ли е, или информация? Разбира се, че е информация. Иначе
щяхте да седите и да дъвчете хартия. Освен това, у всеки, който чете менюто, се появяват
асоциативни образи, основаващи се на старото знание. Истинското знание се появява едва когато
изядете онова, което са ви донесли. И то може да се различава от това, което сте си представяли до
този момент.
А ако четете менюто на непознат език, тогава вие изобщо нищо няма да можете да си
представите, докато не опитате ястието.
Когато се роди синът ни, аз обичах да го наблюдавам как се учи да ходи. В един прекрасен
момент изведнъж осъзнах, че на детето не му е нужна никаква информация за този процес. Аз не му
обяснявам какво трябва да прави. То не се нуждае от вяра, а и не знае какво е това. То просто ЗНАЕ,
УСЕЩА как трябва да се учи да ходи. Знанието се съдържа у него. То просто го прави. Децата не са
информирани, те знаят. Знаят от своя опит.
Ако ви разказват как се кара колело, вие едва ли ще започнете да го карате. Необходимо е ДА
ЗНАЕТЕ как се прави това. Именно затова, ако някога сте се научили да карате колело или да
плувате, това знание ще остане у вас завинаги.
Информацията винаги е повърхностна, а знанието - дълбоко. Това е преживяване, аналитично
сетивно възприятие на света.
Можеш да знаеш много малко и да владееш себе си, да бъдеш стопанин на своя живот. И
обратното. Има хора, които са информирани за различни неща, знаят много неща, те просто са
истински живи енциклопедии, но не са в състояние да подредят личния си живот. Знанието им е
мъртво. Има само информация. Няма истинско преживяване на чувства. В съзнанието - само мъртви
картинки и думи.
Важно е информацията да се превърне в реалност. Тоест, да се ОПОЗНАЕ.
Ние вече разсъждавахме за храната, но нека да го направим още веднъж. В различните източници
(забележете, не източници на знание, а източници на информация, тъй като източникът на знание е
самият живот) могат да се намерят противоречиви данни. Според едни от тях даден продукт е вреден,
а според други - той е полезен. Освен това, има много системи на хранене. Но всичко това води до
отклоняване от същността, от най-важното. А защо да не се доверим на своето подсъзнание? Не на
онова, което се казва в „умните книги“. А на своите чувства. Именно днес може би липсват именно
такива вещества, които се съдържат точно в този продукт.
Изразът „Аз притежавам информация“ е абсурдна сама по себе си. Замислете се. Да сте
информирани все още не означава., че притежавате.

www.spiralata.net 71
 Има още един много често срещан израз: „Най-ценното в нашия век е информацията.“ Но дали е
така? Например, получил си информация, че някъде е заровено имане. Е, и? Първо, трябва да го
намериш, и второ, да го използваш в живота си. А ако ти вътрешно не си готов за богатството, то ще
ти донесе толкова много проблеми, че просто ще те разруши.
Колкото и книги да сте чели, докато четете, вие никога не знаете истината. Книгата не съдържа
знания, а информация. Тя е удобен за възприемане носител на информация - като например
дискетата. Ако тази информация ви е харесала, вие ще я приложите в живота си. Тогава ще знаете
нещо, т.е. ще го познавате.
Не се учудвайте, ако ваш познат откаже да прочете книга, която на вас ви е харесала и която ви се
струва много полезна. Не настоявайте. Пощадете неговата психика. Най-добре е да приложите
знанията, които сте получили от книгата, в своя живот. И тогава вашият познат сам ще ви поиска тази
книга. Личният пример винаги е заразителен.
Когато издадох книгата си „Възлюби своята болест“, ми беше интересно да наблюдавам
реакцията на хората. Заставах близо до рафта, на който беше изложена моята книга, и наблюдавах.
Поведението и реакциите бяха най- различни.
- „Възлюби своята болест“ - това е интересно - казваха едни и вземаха книгата в ръце, за да я
разгледат.
-„Възлюби своята болест“ - как ли пък не! Достатъчно ми е да прочета само това - казваха други.
Тогава си помислих, че щом като книгата ми предизвиква толкова полярни реакции, значи има
подходящо заглавие. Тя ще попадне в ръцете на онзи човек, на когото е много необходима. Другите
ще прочетат други книги, които са им по-близки по идеи.
За какво са нужни книгите и изобщо информацията от всякакъв вид?
Те са като опознавателен знак на житейския ви път. Ако вие приемете опознавателния знак на
пътя за истина, така и ще останете да си стърчите край него през целия си живот. А това означава, че
ще изоставите своя път. Така и книгата не е път, а е знак на пътя, сигнал.
Да си представим следната стандартна ситуация. Даден човек не е удовлетворен от нивото си на
живот и на реализация, на което се намира в дадения момент. Той започва да търси нови пътища и
възможности. Включва се в група за психологическа помощ, купува нови книги, посещава клуб или
църква. Обикновено на този етап човек започва да се увлича от духовното, като забравя за
семейството и за живота. И мисли, че това именно е Истината.

Стратегия за възприемане и преработване на информацията

Както вече сте разбрали, хората, които не са подготвени за срещата си с огромния обем
информация, изпадат в стрес. Съвременният човек се нуждае от специална стратегия, за да избегне
информационното претоварване.
Взаимодействието на човека с информацията може да се сравни с процеса на храносмилане
(впрочем, с храната човек също получава определена информация за заобикалящия го свят):
Поглъщане на храната
↓
преработка на храната
↓
усвояване на храната
↓
освобождаване от всичко излишно

Същият този процес е валиден и за работата с информацията:

Поглъщане на информацията
↓
преработка на информацията
↓
усвояване на информацията
↓
освобождаване от всичко излишно

Да започнем с процеса на поглъщането. Представете си какво ще стане с вас, ако започнете да се

тъпчете с всичко наред, и то в големи количества. Стомахът ви просто няма да може да се справи с

www.spiralata.net 72
това и ще поиска да се освободи. Затова първото, което трябва да направите, е да ограничите достъпа
на постъпващата информация.
Не трябва да поглъщате всичко безразборно, а да го разглеждате през филтъра на новия модел на
мислене. Дори животното най-напред подушва, преди да яде.
Но какво означава това „да разгледаме през филтъра на новия модел на мислене“? Ще се
постарая да го обясня със следния пример.
В града, в който живея, има книжен базар, който посещавам редовно. Радва ме изобилието от
книги по стелажите. Помня времето, когато трябваше да събирам хартия и стари книги, за да си купя
нова книга. А днес - заповядайте, има за всякакви хора и за различни вкусове. Но както разбирате, не
е възможно да прочетем всички книги. А и не е нужно, тъй като стойностните книги наистина са
много малко. И как сред такова изобилие да намериш именно това, което ще ти помогне да разбереш
най-добре и себе си, и заобикалящия те свят?
Лично аз постъпвам по следния начин.
Вземам книгата, която ме интересува, чета предговора, първите и последните страници. И
например срещам такива думи: „Тази книга ще ви научи да се защитавате от енергоинформационните
паразити.“
След това разсъждавам: към кой модел се отнася това изказване? Разбира се, към стария модел
„Жертва - Тиранин“.
В него веднага откривам две думи от стария модел.
Първата - думата „защита“ (предполага се нападение).
Втората - думата „паразити“ е в негативен контекст (атакуват ни енергоинформационни
паразити, трябва да се борим с тях).
Смисълът на това послание - борба със заобикалящия ни свят.
Това не е за мен и аз връщам книгата на мястото й.
Тази тактика ми помага да огранича постъпващата информация. Филтърът на новия модел на
мислене е бдителен и отсява информационната смет. Защо да се натоварваме излишно с непотребни
неща?!
Вторият принцип на ефективното взаимодействие с информационния поток гласи:
едновременно с нарастването на информацията да се увеличават средствата за нейното реализиране.
С други думи, необходимо е да се научите да обработвате големи обеми информация, да усвоявате
само онова, което може да ви бъде полезно в дадения момент, и лесно да се освобождавате от всичко
излишно.
Но какво означава да. се усвои информацията?
Това означава да я приложите във вашия живот. Тоест, да получите конкретно знание.
Енергийните възможности на съвременния човек са станали много големи, но той не може да ги
използва. Защо? По същата причина - моделът на мислене не е променен, съответно и старите
средства и стратегии са останали непроменени.
Много хора не осъзнават целите и смисъла на живота, не познават законите на Вселената. Волята
на повечето хора е поробена.
И при такова състояние на нещата на човек му е абсолютно невъзможно да развива своите
възможности, включително и енергийни.
Представете си съвременна мощна кола, която се движи с най-висока скорост, без цел и посока, а
се управлява от човек, който никога не е сядал зад волана.
Светът става по-енергичен, по-активен, по-динамичен и по-бърз. А с възрастта у повечето хора
способността за възприемане намалява, тъй като те се натоварват с излишна информация.
Ето защо, човек трябва да бъде по-активен и по-гъвкав. И не само да реагира позитивно на
житейските ситуации, но и сам да формира събитията в своя живот. А за тази цел е необходима
постоянна работа над себе си, самоусъвършенстване. Но бъдете предпазливи и внимателни.
Внимавайте да не попаднете в капана на тази дълга дума „самоусъвършенстване“. Животът ще ви
подскаже дали действате правилно. Ако вашият свят е станал по-добър; ако там, където живеете,
въздухът и водата са станали по-чисти, значи вие сте на правия път. Всъщност, за какво ни е нужна
новата информация и енергийните възможности?
Ние се стремим към космоса, усвояваме нови енергии. Но с какво ще ни е полезно това? Какво е
донесло на света откриването на Америка?... А на самата Америка, на коренното й население?...
Преди да се устремим нанякъде, може би най-напред трябва да опознаем самите себе си. Да
подредим собствената си душа, собствения си живот. Да направим намеренията си по-чисти. Да се

www.spiralata.net 73
освободим от агресията и гордостта. Тогава и самият космос ще се разкрие пред нас. А то какво
направихме - замърсихме земята и се насочихме към нови светове. И защо? За да цапаме там?!
Кажете ми, а дали там ни чакат такива, каквито сме? Може би именно затова извънземните отказват
всякакъв контакт с нас. Те просто се страхуват от нас. Навярно знаят за печалната участ на
американските индианци.
Оказва се, че изходът от това безизходно положение е само един - да променим начина си на
мислене. Да престанем да бъдем жертви и потребители и да станем стопани на своя свят и на своя
живот.

Не натоварвайте прекомерно себе си и другите с информация

- Докторе - казва ми една пациентка, която често има главоболие, - знаете ли как минава един
мой ден? Сега ще ви разкажа. Сутрин ставам - включвам радиото. Връщам се от работа -
включвам телевизора. Сядам да ям - чета книга. Лягам да спя - книга. И така - непрекъснато. По
цели часове обмислям информацията, която съм получила през деня. За мен лично не ми остава
никакво време. В главата ми е истинска каша.
Съвременният човек живее в постоянни тревоги или се намира в състояние на безпокойство за
биологическото си оцеляване, и това не е никак странно. Всеки ден и всяка минута той е заливан от
огромен поток от информация, и то най-вече за катаклизми, терористични актове или екологични
катастрофи. След това човек постоянно обмисля тази информация на подсъзнателно ниво. А кога ще
мисли за нещо светло и прекрасно? За това просто няма време.
Веднъж попитах мой роднина:
- Защо всеки ден гледаш новините?
-А как иначе - отвръща ми той, - трябва да знам какво става по света. Нали затова се наричат
„новини“.
-И какво ново научи вчера?
- Научих, че в Америка се е взривил космически кораб. В Израел е извършен още един
терористичен акт. В Карпатите има стихийно бедствие.
-И каква е тази новина? - питам го аз. - Нима до вчера не са се взривявали космически кораби, не
са извършвани терористични актове или не е имало стихийни бедствия?
- Имало е, разбира се. И природни катаклизми също. Но това е било вчера. А днес събитията са
други.
-Но същността на тези събития остава една и съща. Съгласен ли си?
- Съгласен съм.
Така че ти не научаваш нищо ново от телевизионния екран и от страниците на вестниците.
Просто се извършва промиване и задръстване на мозъка. И това се прави със средствата за масова
информация не току-тъй.
-И защо се прави това?
- За да се пороби твоята мисъл и твоята воля. За да живееш в постоянен страх и тревога за
своя живот. Тогава ще бъде по-лесно да бъдеш управляван.

Упражнение
По-долу ви предлагам упражнение за планиране на своя ден. Но това съвсем не е обикновено
планиране. Става дума за промяна на обичайния график на деня и на обичайните стереотипи, което
ще ви помогне да преминете от състоянието си на биоробот към позицията на стопанин на своя
живот.
Сутрин
Събудете се пет минути преди да звънне будилникът (звъненето трябва да е тихо). За тази цел
преди лягане дайте указание на подсъзнанието си. Например: „Сега потъвам в дълбок сън. По време
на съня организмът ми си почива. Всички негови органи и системи работят добре и в синхрон. Всяка
клетка се изпълва с енергия. Силата на моята воля укрепва. И аз се събуждам пет минути преди звъна
на будилника,, пълен със сили и енергия, в прекрасно настроение.“
Когато се събудите, не бързайте да ставате. Мислено насочете погледа си към всяка част на своя
организъм, към всички клетки. Това ще разбуди вашия организъм и ще го приведе в състояние на
готовност.
След това определете програмата си за деня. Произнесете наум (може докато лежите в леглото)
какви са вашите намерения. Те трябва да звучат позитивно.

www.spiralata.net 74
 Например: „Днес аз ще извърша необходимите и желателни действия за навременно предаване
на отчета в данъчната служба, и всички сили на Вселената ще ми помагат за това.“ Или: „Днес ще
осъществя своето намерение да видя съпруга си трезвен и здрав.“
Създайте образ на осъществяването на своите намерения. Представете си настоящия ден от
момента на вашето ставане до момента, когато отново се окажете в леглото. Нека целият ден да
премине пред мисления ви поглед. Не се опитвайте да планирате наведнъж много задачи. И в никакъв
случай не ги записвайте в бележника си. Старайте се да изпълните само онова, което можете лесно да
запомните. Не трябва да се претоварвате.
След това можете да станете леко. Поздравете близките си и Вселената. Подарете им усмивка.
Задължително направете гимнастика. Измислете си свой комплекс от упражнения, които
най-много ви харесват. Ще бъде добре, ако включите дихателни упражнения и упражнения за
разтягане. Гимнастиката е своеобразен вид динамична медитация. Завършете упражненията с водни
процедури.
След това, без да бързате, можете да преминете към всекидневните си ангажименти. Старайте се
да правите всичко спокойно, без суетене и припряност, с мисълта, че всичките си задачи успявате да
завършите навреме.
Отиване на работа и връщане вкъщи
В никакъв случай не тичайте след заминаващия автобус. Това просто не е вашият автобус.
Излезли сте по-рано. И ВАШИЯТ автобус трябва да пристигне всеки момент.
В градския транспорт имате свободно време, за да се отпуснете, да направите няколко дихателни
упражнения и упражнения за очите, да анализирате личната си история.
Старайте се да обръщате по-малко внимание на рекламата. Това разсейва вашата енергия и ви
дезориентира.
Ако някой до вас започне да се кара и да скандализира останалите на битово равнище, не се
намесвайте в конфликта (с изключение на екстремните ситуации). Но бъдете внимателни!
Възприемайте всички събития и думи като знаци, символи.
Вечер
След работния ден задължително вземете душ. Вдишайте и издишайте няколко пъти. Починете
си. Направете няколко упражнения за отпускане. Послушайте някакъв психологически тренинг.
Постарайте се да не гледате телевизия. Цялата необходима за вас информация можете да получите и
по друг начин.
Споделете с близките си вашите впечатления, получените знания. Направете анализ на събитията
през изминалия ден. Отбележете постигнатите успехи. Ако е имало неблагоприятни събития,
приложете Психоенергийното Айкидо и препрограмирайте подсъзнанието си за позитивни ситуации.
Добре е, ако това стане на масата, в тесен семеен кръг. Нека да звучи спокойна музика. Завършете
общуването с чайна (или някаква друга) церемония. Полезна би била и съвместната разходка. Нека в
дома ви да цари мир, ред и спокойствие. Преди лягане пожелайте на всички членове на семейството
лека нощ.
След като легнете и затворите очи, си спомнете изминалия ден от момента на вашето
пробуждане. Нека той да премине пред вътрешния ви поглед. Благодарете на своето подсъзнание, на
Майката Природа, на своите близки и на всички хора, които сте срещнали в. живота си. И мислено се
пренесете в следващия ден, в момента, когато отваряте очи и обмисляте своите намерения. Сега
можете спокойно да се отправите в царството на Морфей.
Лека нощ!
Послеслов
Скъпи читатели, завърши още едно пътешествие из безкрайните простори на човешката психика.
Надявам се, че то ви е било интересно и че сте се завърнали от него с нови знания, които ще ви
помогнат в живота.
Пред вас е вашият Път, вашият Живот. Вече разполагате с нови стратегии и инструменти за
срещата с неизвестното. Сега, когато попаднете в една или друга ситуация, вие можете да реагирате
по старому, като разрушавате и себе си, и заобикалящия ви свят, или да действате по новия начин -
позитивно. Като се почувствате стопанин на своя живот и започнете да творите.
Изборът е ваш.
Желая ви успехи по вашия Път! И до нови срещи!
КРАЙ

www.spiralata.net 75