Промени в българското общество

1. Занаятчиите и търговците
А) Занаятчиите – През XVIII и XIX в. много земеделци напускат селата
и се заселват в градовете. Там те учат занаяти и започват да
произвеждат различни стоки.
Б) Търговците – Те са значително по-малко, но и значително по-богати
от занаятчиите. Много често те живеят извън Османската империя за да
се спасят от корупцията и тежките данъци. Те са двигателя на
българското общество. Много често те финансират изграждането на
църкви, възстановяването на манастири, изграждането на училища и
стипендии за деца.
В) Чорбаджиите
- Предприемчиви българи има и в Османската империя. Те са крупни
земевладелци, манифактуристи и търговци на добитък. Често те са в
добри отношения с империята, но това не им пречи да помагат и на
националните каузи. Разбира се не липсват и чорбаджии-„изедници“.
2. Интелигенцията и свободните професии
А) Духовниците
Б) Творците
В) Другите
3. Земеделците
А) Българското село
- Най-голямата част от българите се занимава със земеделие.
Българския селянин се грижи за изхранването както на семейството си,
така и на огромната Османска империя. След отпадането на
Спахийската конница през 1826 г. положението на българите се
подобрява. Българите успяват да закупят земя и да узаконят
собствеността си над нея.
Б) Бит и образование
- Българския селянин често пътува до близките и не толкова близките
градове. Там той продава продукцията си и купува нужните му оръдия
на труда и стоки за бита.
- Голяма част от селяните остават неграмотни, но постепенно се
появяват училища и в селата. В селата са запазени традицията и
фолклора.
4. Българската жена
А) Жената през XIX в.
- Появата на девическите училища прави възможно активното
включване на жените в светския живот. Създадени са първите женски
дружества, които се занимават с благотворителност и просвещение.