УНИВЕРСИТЕТ "ПРОФ.

Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ" - БУРГАС

Антон Панайотов Иванов СУз221

КУРСОВА РАБОТА

СТОПАНСКА ИСТОРИЯ

Иконономиката на България след Освобождението

СЪДЪРЖАНИЕ:

1.Увод

2.Аграрен преврат и положението на самостоятелните селскостопански

производители през 80-те и 90-те години на 19 век
3.Търговия и парично обръщение

4.Първоначално натрупване на капитала и класово разслоение в края на 19

век

5.Извод

1. УВОД

Настоящата тема има за цел да направи обобщена характеристика на

развитието на българската икономика след Освобождението. Ще
разгледаме настъпилите промени от Освобождението на България до края
на 19 век. Това е необходимо, тъй като ще ни даде ясна представа за
трудностите по пътя към изграждането на съвременна България.

„ По-голям напредък са отбелязали, онези народи, които реално са

преценявали срещаните трудности и постигнати резултати.”

Проф. Л. Беров – 1981 год.

 2.Аграрен преврат и положението на самостоятелните селскостопански
производители през 80-те и 90-те год. на 19 век.

Освобождението довело до най-важната промяна в аграрния преврат, а

именно премахването на едрото турско земеделие и утвърждаване на
дребните и средни стопанства. Аграрния преврат се характеризира с два
етапа:

-първият – по време на Освободителната война и непосредствено след

нея. Това е време на завземане на изоставените турски земи от българските
селяни.

-вторият – обхваща първата половена на 80-те години. През този период

българите са принудени да закупуват голяма част от тези земи.

Освободителната Руско-турска война слага началото на движението на

българските селяни.С най-голяма сила се проявило през 1878 година,
когато турските земеделци масово напускали земите си. Това дава
възможност българските селяни да възвърнат, това което им било
насилствено отнето преди Освобождението. От голямо значение за
мащабността на аграрното движение е отношението на турските
земевладелци към българите.Те не само експлоатирали работещите в
чифлиците българи, но участвали в насилията и погромите упражнявани
върху тях. Движението било стихийно, без ръководство и организация. В
неговата основа стояли малоимотните селяни. Проявлението на аграрното
движение в Северна България е по-ограничена, докато в Южна България е
по-масово. Това се дължи на факта, че в северната част на България имало
по-малко турски чифлици в сравнение с Южната част. В изземването на
турските земи през 1878 година участвали и богати българи, бивши
чорбаджий, лихвари, заможни търговци и др. По-заможните селяни също
успели да разширят имотите се чрез присвояване на турски ниви. През
1878 – 1879 год. дори и за кратко време повечето български селяни се
сдобили със земеделски земи, което довело до ограничено предлагане на
наемна работна ръка.

Отношението на Руските власти в България и Източна Румелия към

аграрния преврат била положителна въпреки, че нямали точна позиция по
въпроса със земята. С подписване на Санстефанския мирен договор
властите вече имали определено виждане по аграрния въпрос. В договора
не се отричали правата на турските земевладелци да владеят имотите си,
но вмъкната клауза давала възможност за конфискация на земята при липса
на необходимите документи за собственост. След подписването на
Берлинския договор обаче, Руските власти трябвало да се съобразяват с
новата обстановка. Те лавирали в своята аграрна политика, за да не бъдат
обвинени в нарушаването на реда и собствеността. За да бъдат изпълнени
изискванията на Западната дипломация през юни 1878 година се създават
турско-български комисии за решаване на проблемите свързани с
владеенето на земите на завръщащите се турски земеделци. Но опитът на
тези комисии бил ограничен и те не изпълнили предназначението си. По-
късно през същата година били сформирани български окръжни съдилища,
които издавали законни решения за връщане на земите. Така по законов
път българите придобили имотите си от преди Освобождението. По този
начин и Великите сили не можели да се възпротивят, защото всичко било
законно. И така благодарение на съобразителността и далновидността на
Руската дипломация аграрния въпрос е решен в полза на български
селянин. Отношението към движението се променя с предаването на
властта от Временното руско управление на новата българска
администрация.

Политиката на правителството на Източна Румелия е насочена срещу

аграрното движение. Основната роля изиграва стремежът на
новосъздадената българска буржоазия. В стремежът към бързо
забогатяване тя изкупувала земите на българските селяни със спекулативна
цел. Този процес продължил до към края на 1882-1883 год. На проблема
със земята в Княжеството България се гледало положително. Това се
дължало на влиянието което упражнявала дребната буржоазия върху
управляващите и наличието на стабилност.

Периодът от Съединението до края на 19 век се характеризира с тежкото

положение на голяма част от трудещото се население. Една от причините е
изкупуването на турските земи, друга причина за разоряването на
българския селянин е продължаващата се Европейска аграрна криза /от
1873г. до края на 90-те години/. Не малка роля за разоряването на
земеделските стопанства през този период имат и непосилните данъци.
Основен данък за стопаните бил десятъка, както данък сгради, данък върху
овце, кози, свине, училищния данък, данък върху наследствата и др. След
1893 година разоряването вече не е така масово, броят на разорените
земеделски стопанства бил по-малък от броя на новосъздадените. През
1893-1900 год. се забелязва слабо увеличение на работещите земеделски
стопанства в страната.Разоряването водело след себе си концентрация на
поземлената собственост. Лихвари изкупували земи от селяните, те
предпочитали да я дават за обработване на безимотните срещу натурална
или парична аренда, като преди това я разделяли на части. В този период
броят на селскостопанските работници бил малък. По това време в
кулашките стопанства се използвали и земеделски машини. Те били скъпи
с още по- скъпо поддържане, което правело производството нерентабилно.
Поради тези причини чуждият капитал не проявявал интерес към
българското селско стопанство. По-голяма крачка била направена в
разпространяването на агротехническите знания. Организирани били
курсове по лозарство, овощарство, градинарство и др. През 1897 год. бил
приет „закон за земеделското учение”. Липсата на подходяща техника е
причината за ниските добиви, но въпреки това селскостопанското
производство в България в края на 19 век бележи скок. Въпреки
разораването на държавните и общински земи от селяните в края на 19 век,
което затруднявало развитието на животновъдството, поради намаляването
на пасищата, през 1892 година то също отбелязва тенденции към
увеличение.

3.Занаяти и капиталистическа индустрия в края на 19 век

В първите години след Освобождението западнали занаятите в България

и Източна Румелия. Причина за това било изселването на част от турското
население и промените в бита на българското градско население. Голяма
част от доходите на селяните били насочени към изплащането на земите,
което се отразявало на потреблението. Разрухата на занаятите е
предопределено от липсата на млади майстори, които да допринасят за
модернизацията и развитието на занаятчийството. Най-зле било
положението в текстилната промишленост. Конкуренцията с евтината
европейска прежда става причина за бунтове и размирици. Развитието на
фабричната индустрия в градовете се ускорило въпреки, че вътрешния
пазар бил прекалено ограничен, капиталите се вливали в лихварство и
търговия но не и в производството. В периода 1880 – 1885 година били
основани 24 предприятия в градовете / 6 мелници, 6 бирени фабрики, 3
предприятия за производство на спирт и др./ По- това време се поставя
началото на промишлената разработка на каменовъглените залежи. Започва
значително увеличение на вноса, поради ниските вносни мита до средата
на 90-те години. Железопътната връзка с Централна и Западна Европа
увеличава конкурентността на европейските продукти и това става
възможно благодарение на превозът до България, които евтин и бърз.
Развитието на занаятчийството в края на 19 век е свързано както със
западането на традиционното занаятчийско производство, така и с
възникването но нови занаятчийски професии. Такива са строителните,
бръснарството, златарството, монтьори и др. Под натиска на фабричното
производство замира и домашната промишленост / като
гайтанджийството./. Едва в края на 80-те години условията позволяват
развитието на капиталистическата индустрия. За периода 1886 – 1899 год.
са създадени 19 текстилни фабрики, керамични фабрики, мелници и др.,
както и много по-дребни предприятия. Въпреки напредъка с чужд капитал
до 1899 година били създадени само 4 индустриални предприятия. Добро
развитие търпи транспорта. Ако след Освобождението България разполага
с две железопътни линии, то през 1890 год. е пусната в експлоатация жп.
Линия Ямбол – Бургас, през 1888 год. е пусната в експлоатация
съединителната линия от сръбско-българската граница през София до гара
Белово, 1893 год. жп. линията Перник-Бобов дол-Мошино, през 1895 –
1899 год. София- Каспичан и др. С бързи темпове се изгражда и шосейната
мрежа.Морският транспорт в началото бил собственост на международни
параходни компании. През 1892 год. е основано на Българското търговско
параходно дружество, което поело превоза на българския износ и от части
внос. Речният транспорт по Дунав останал още дълги години в ръцете на
западни компании. Потребностите на населението и буржоазията налагали
подобряване на комуникациите. През 1886 година се слага началото на
телефонните съобщения.

4.Търговия и парично обръщение

След Съединението печалбите от търговията в страната нараснали. Една

от причините е увеличението на броя на населението. То се изхранвало от
отрасли извън селското стопанство. Развитието на вътрешната търговия
става възможно благодарение на магазинната, която се влияела от
модерният и евтин транспорт и съобщения. По това време все още
преобладават едноличните търговски фирми. Големите центрове са : Русе,
София, Варна, Свищов, Габрово и др. Подем отбелязва и външната
търговия. Външният ни стокообмен бил ориентиран към развитите вече
капиталистически страни, като Автро-Унгария, Англия и др. Българския
износ се състоял: зърнени храни, добитък, кашкавал, сирене, сланина,
пастърма, лой и др./ главно към Турция. За западните държави България
била пазар за индустриалните й произведения. След Освобождението в
страната са открити 18 малки банки и „под формата на кредитно-спестовни
дружества” и няколко по-големи „Гирдап” – Русе, „Бъдащност” – Добрич и
др. Равновесието на паричното обръщение в страната се поддържа от
Българската народна банка основана през януари 1879 год. От 1885 година
в обръщение се пускат и банкноти със златно покритие. Масовото
нахлуване на чужди капитали става едва в началото на 20-век. Към средата
на 90-те год. на 19 век са направени първите опити за развитие на
застрахователното дело.

5.Първоначално натрупване на капитала и класово разслоение в края на 19

век

Започналият преди Освобождението процес на формиране на българската

буржоазия и работническа класа продължил с по-голяма интензивност края
на 19 век. Много бързо нараства класата на работниците:

-търговия 19%, занаятчийско производство 18%, транспорт и съобщения

5%, строителство и домашна прислуга 19%. Тяхното финансово положение
било тежко.Ниските заплати, липсата на законодателство за защита на
труда и работникът. В по-изгодно положение били държавните служители,
те са по-добре платени имащи право на отпуск по болест и право на
пенсия след 25 години служба. Началото на синдикалните организации е
положено в началото на 90-те години. За времето от 1878 – 1893 год. са
създадени 11 синдикални организации, а през 1894 – 1900 год. те са 74 на
брои. През 1891 год. класовото осъзнаване довело и до създаването на
самостоятелна политическа работническа партия. С формирането на
работническата класа се проявява и другият полюс – буржоазията. Това е
сравнително нова класа за българското общество без история и опит.
Основна част от тези хора стремящи се към богатство нямали никакви
традиции. Раждането на българската буржоазия бил много динамичен и
колеблив процес.
5.Извод

За възстановяването на стопанството на България огромна роля след

Освобождението изиграва Стефан Стамболов. Стамболов е първият
държавник, основоположник на българския държавен протекционизъм.
Той вижда възможностите на България за ускоряване на стопанското
развитие. Определя три важни цели: насърчаване на родното производство,
привличане на чужди капитали и регулиране на търговските отношения.
Поради тази причина, през 1887 год., по негова инициатива е приет Закон
за митническите тарифи, който има за цел да стимулира местното
производство, като ограничи вноса. Правителството на Стамболов води
строга данъчна политика чрез стабилна администрация и правителството
на Константин Стоилов продължава стопанската политика на Стамболов,
като тласка икономиката напред. Но въпреки своето икономическо
развитие от Освобождението до края на 19 век България постига това,
което другите европейски държави са постигнали в началото или в средата
на 19 век.

Използвана литература:

1.Стопанска история на България 681-1981год.