Македонски преглед+ бр- 3+ 1//6 г-

ÃÓÐÁÅÒ×ÈÉÑÒÂÎÒÎ ÊÀÒÎ ÔÀÊÒÎÐ

 ÐÀÇÂÈÒÈÅÒÎ ÍÀ ÁÚËÃÀÐÑÊÎÒÎ ÍÀÑÅËÅÍÈÅ
 ÁÈÒÎËÑÊÎ È ÏÐÅÑÏÀ  ÍÀ×ÀËÎÒÎ ÍÀ XX ÂÅK

Ä-ð Ñòàíèñëàâà Ñòîé÷åâà

Икономическите и
политически условия в
началото на ХХ в- и осо,
бено след поражението
на Илинденско,Преобра,
женското въстание пре,
дизвикват различни про,
цеси сред българското на,
селение в Македония- По,
ради жестокия терор по
време на въстанието+ ра,
зорението на цели села и
райони+ както и настъпле,
нието на въоръжената
гръцка и сръбска пропа,
ганди през периода на Ре,
формената акция '08/2,
08/7(+ около 21 7// души
емигрират в Новия свят и
различни страни- Мнозина пристигат като бежанци в свободните
предели на България- Някои от тях отсядат трайно тук+ за да заживе,
ят „под една стряха“ със своите сънародници- Други търсят сезонна
работа+ като гурбетчии+ за да се завърнат след време при семейства,
та си в родните места- Причините за тези преселения могат да бъдат
предмет на разностранни изследвания+ които ще дадат отговор на
важни въпроси+ свързани с бежанския проблем като цяло- Въпреки
че процесите на политическа и икономическа принуда взаимно се
37 Д,р Станислава Стойчева

преплитат и трудно се разграничават+ в настоящата статия се отделя

специално внимание на гурбетчийството+ което съществува и в по,ра,
нен период+ но в началото на ХХ в- придобива значителни размери-
Принудени от лошите икономически и политически условия+
особено след 08/2 г-+ от Македония ежегодно се отправят на гурбет в
чужбина хиляди българи- Населението на битолския Демир,Хисар
'Железнец(+ Гяват,кол и Преспа не прави изключение в това отно,
шение0- Тук същестуват места+ където ситуацията е повече от кри,
тична — недоимъкът и гладът достигат такива размери+ че „---има хо,
ра петимни за кора хляб“1- Рядкост са семействата+ които могат да
осигурят препитанието си и да изплатят непосилните данъци2- Върху
икономическото положение на местното българско население през
първото десетилетие на ХХ в- оказват влияние9 западането на ското,
въдството+ риболовството и овощарството: експлоатацията от чиф,
ликчии+ лихвари+ пҐляци: разбойничеството и издевателствата+ уп,
ражнявани от тукашни мохамедански села+ от сръбски+ гръцки чети
и от правителствените войски и не на последно място тежките после,
дици от Илинденско,Преображенското въстание3- Излизането на
мъжкото население на гурбет в чужбина става единствен изход от си,
туацията за много български семейства4+ а някъде дори и омъжените
жени са принудени да отиват аргатки през летния сезон5- Така гурбет,
чийството 'чужбинарството( се оформя като своеобразна професия в
разглежданите области6- Тук е мястото да се направи уточнението+ че в
настоящото изследване термините „гурбет“.„гурбетчийство“ '„на чуж,
0
М и ш а й к о в + Д- Стопанските условия в Македония+ б-м+ 0805+ 26—27:
Т р а й ч е в + Г - Преспа- С-+ 0812+ с- 01 и сл-: H ` q ` m n e e + C- K` L`bécnhmd ébnmnlh,
ptd- R-+ 0820+ 022—023: С и л я н о в + Хр- Освободителните борби на Македония- Т- 0+
С-+ 0872+ 13—14+ 183+ т- 1+ С-+ 0872+ с- 2 и др-
1
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 066+ л- 2/5 — срв-9 Й о ц о в + Д- Дипломатически
сплетни около Екзархията и македонския въпрос- С-+ 1///+ с- 83-
2
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 42: ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1/84+ л- 02-
3
За това обширна документация от началото на 1/ в-9 ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+
а-е- 184+ л- 20: а-е- 222+ л- 02/: а-е- 247+ л- 6 и сл-+ л- 078: а-е- 327+ л- 28: а-е- 345+ л- 047:
а-е- 346+ л- 00/: ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1/84+ л- 00—03: а-е- 1250+ л- 00: НБКМ,БИА+ ф- 03+
оп- 1+ а-е- 1/50+ л- 34: Г е о р г и е в + В-+ Трифонов+ Ст- Екзарх български Йосиф H-
Писма и доклади+ С-+ 0883+ част- HH+ док- №4 'ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 1+ а-е- 04/+ л- 006 и
сл-(+ 261—262: Щ е р и о н о в + Щ-+ Д- Джонев+ А- С- Документи за положението на
българите в Македония 'началото на ХХ в-(+ Кюстендил+ 1//0+ док- №65+ 062—063:
Македония и Одринско '0872—08/2(- Мемоар на Вътрешната Организация+ С-+ 1//2+
086—088 и др-
4
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 044+ л- 011-
5
Т р а й ч е в + Г- Цит- съч-+ с- 1/-
6
H ` q ` m n e e + C- No- bhs-+ o- 027 — срв-9 М и ш а й к о в + Д- Цит- съч-+ с- 37-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 38

бина“+ „чужбинарство“ — букв- преводно от тур- ftqads( и „гурбетчии“

'„чужденци“( се употребяват съгластно тяхната интерпретация в разг,
лежданите по,долу екзархийски документи+ а именно като търсене и
изкарване на прехраната+ чрез сезонна работа извън родния край+ при
което гурбетчията се завръща периодично у дома+ доставяйки парични
средства7- В случая е важно да се отбележи+ че в екзархийската доку,
ментация от периода се прави разлика между този тип заработване на
прехраната и целенасоченото изселване на отделни лица и цели фами,
лии от даден район по икономически и други причини8-
Така през 08/6 г- Охридско,Преспанската митрополия+ в чия,
то епархия влизат Демир,Хисар+ Преспа и Гяват,кол0/+ не без труд,
ности+ осъществява събиране на статистически данни+ с цел да се
очертае броя и икономическото положение на населението в подве,
домствените £ области- Конкретният план за работа е представен на
Екзархията в началото на 08/6 г- В него+ като пункт №H5 са означени
статистическите данни за броя+ занятието и местопребиваването на
гурбетчиите '„чужденците“( по населени места00- В събирането на та,
кива сведения митрополията има опит+ натрупан през време на дъл,
гогодишното регистриране на процеса на излизане на гурбетчиите в
края на WHW — началото на WW в-01 Но в случая конкретното преброя,
ване е инспирирано както от загрижеността на Екзархията от масо,
визирането на гурбетчийството+ особено през океана02+ така и от же,
ланието на българската държава допълнително да проследи процеса
чрез екзархийските власти- Митрополията започва проучването+ но
до есента на 08/6 г- данните за гурбетчиите не са предоставени на Ек,
зархията03- Забавянето се дължи на честите обиски в сградите на мит,
рополията и архиерейските наместничества+ при които правителстве,

7
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 184+ л- 8: а-е- 346+ л- 030: Д а н а и л о в + Г- Т-
Изследвания върху демографията на България — Сб- БАН+ т- ХХHU+ 082/+ 035—036-
8
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 066+ л- 048 и сл-+ л- 177-
0/
В административно отношение разглежданите области спадат към Битол,
ската каза+ с изключение на южната част на Преспа 'т- нар- Малка Преспа(+ която
влиза в състава на Корчанска каза-
00
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 1/5 — 1/6
01
Пак там+ оп- 0+ а-е- 61+ л- 13 сл-: а-е- 03/+ л- 28 сл-: а-е- 044+ л- 011 сл-:
а-е- 066+ л- 077 сл-: а-е- 1/3+ л- 0/6 сл-: а-е- 156+ л- 07/ сл-: а-е- 184+ л- 3 сл-: а-е- 186+ л- 17
сл-: а-е- 215+ л- 107 сл-: а-е- 222+ л- 02/ сл-: а-е- 247+ л- 077 сл-: а-е- 3/0+ л- 006 сл-:
а-е- 345+ л- 82 сл-: а-е- 346+ л- 0/7 сл- и др-
02
НБКМ,БИА+ ф- 03+ оп- 1+ а-е- 1/50+ л- 50 — 55: ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+
а-е- 1250+ л- 10-
03
ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1250+ л- 14+ 20-
4/ Д,р Станислава Стойчева

ните власти задържат статистическа документация04- Това довежда

до положение+ при което една от най,големите български епархии в
Македония на практика остава без архив- За щастие+ запазени са два
рапорта+ предоставящи данни по разглеждания проблем към края на
08/5 г- — началото на 08/6 г-05+ неофициализирани до момента в наша,
та научна книжнина- Първият е дело на главния стружки учител
Яким Деребанов и визира западните части на епархията+ включително
Демир,Хисар+ съгласно възприетия от митрополията план за работа06-
Вторият документ се отнася за районите Преспа 'Горна Преспа.Ре,
сенско и Долна Преспа( и Гяват,кол07- Съставен е от главния ресенс,
ки учител Иван Дельов+ малко преди арестуването му и отвеждането
му в Битолския затвор08- Макар и оценен високо от Екзархията+ този
доклад по обективни причини не предоставя някои от подлежащите на
събиране+ според възприетия план+ статистически данни 'количество
орна земя+ занятие и дестинация на гурбетчиите и др-(-
Базирайки се на наличните данни в двата документа и на тези
в съответната обща годишна статистика на епархията 'успешно възс,
тановена от митрополията през 08/6 г-(1/+ настоящото изследване це,
ли на първо място да проследи+ чрез статистически анализ+ доколко
класическите причини за излизането на гурбетчии 'липсата на доста,
тъчно обработваема земя+ увеличаването на броя на населението и
др-( оказват влияние върху процеса в разглежданите райони- Още
повече+ че до момента разглежданата тема не е била подлагана на
подобна проверка в българската историопис10+ макар да са популяри,
зирани общите числа и наблюдения по проблема+ изнесени от
В- Кънчов+ Д- Мишайков+ Д- Яранов+ в периодичния печат и друга,

04
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 30-
05
Датировка съобразно църковната и учебната година-
06
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 184+ л- 1,050 'Годишен рапорт за състоянието на
училищното дело в Охридско+ Стружко и Демир,Хисарско през 08/5.08/6 г-+ съста,
вен през март 08/6 г-(- За частта от документа+ визираща Охридско и Стружко вж-9
С т о й ч е в а + Ст- Гурбетчийството от Охридска каза към 08/6 г- по статистически
данни на Екзархията — В9 Сборник в чест на чл- кор- Г- Марков+ С-+ 1//6 'под печат(-
07
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 048—1/0 'Годишен рапорт за ревизията на
българските училища в Ресенско+ Преспанско и Гяват,кол през 08/5.08/6 г-(- Доку,
ментът е с дата 14-/4-08/6 г- Малка част от рапорта е публикувана 'Сб- Етнография
на Македония+ С+ 0887+ т- 1+ 36—4/(-
08
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 031—032+ 046—047 'план за работа на Ив-
Дельов(-
1/
Пак там+ л- 101—104-
10
Вж- Х р и с т о в + П- Гурбетчийството.печалбарството в централната част
на Балканите като трансграничен обмен- — A`kj`mhrshb Enqtl+ 1//3+ кн- 0—2+ с- 4/-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 40

де11- На второ място изследването цели да проследи и тези последици

от гурбетчийството+ които рефлектират върху състоянието на бъл,
гарското семейство и са подлежащи на статистическо проучване- За,
това+ тук към базата данни са привлечени епархийските ведомости за
брачните дела и свещенодействията+ съответстващи хронологически
на проучването12- Накрая е необходимо да се направи и уточнението+
че в случая се работи с репрезентативни статистически извадки 'съ,
образени с актуалния брой на селищата в разглежданите области
към 08/5.08/6 г-+ съгласно екзархийската документация13(+ обхва,
щащи единствено числото на българите екзархисти т- е- мнозинство,
то от тукашното население към същите години14-
Статистическите сведения за Демир,Хисар+ съгласно рапорта
на Я- Деребанов15+ са систематизирани в Табл- 0- Изходните данни в
същата таблица са организирани както следва9 `( брой гурбетчии по
места: б( брой къщи в населено място: в( общ брой на населението
по места: г( брой мъжко население по места: д( общ брой на населе,
нието по места 'през 08/5 г-(: е( брой на венчилата по места: ж( коли,
чество на орната земя 'в дюлюми < 81/ кв-м-( по места- Избраните за
статистическо изследване показатели в таблицата са тези+ които под,
лежат на измерване в точни процентни и средни стойности- Номери,
рани са както следва9 0( средна стойност на гурбетчиите+ излизащи
от една къща: 1( процент гурбетчии от общия брой на населението
по места: 2( процент гурбетчии от броя на мъжкото население по
места: 3( процентно увеличение на населението за периода
08/5.08/6 г-: 4( процент мъжко население по места: 5( средна стой,
ност на гурбетчиите+ излизащи от едно венчило: 6( средна стойност
на земята+ обработвана от една къща- Статистическите данни за гур,

11
К ъ н ч о в + В- Битолско+ Преспа и Охридско — В9 Избрани съчинения+ т- 0+
С-+ 086/+ с- 3/3: М и ш а й к о в + Д- Цит- съч-+ с- 26 — 27: H ` q ` m n e e + C- No- bhs-+ o- 023:
в- Новини+ г- H+ бр- 38 '18-/7-0780 г-(+ с- 2 Дописка от Ресен-
12
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 215+ л- 5 — 13: а-е- 327+ л- 04—14-
13
Извадките за 08/5.08/6 г- не могат да се основават на данните у В- Кънчов
и Д- Бранков+ защото са по,ранни и непълни- Конкретно тези у Бранков се отнасят
за 0788 г- '08/4 г- е само година на изданието (+ както сам сочи авторът — срв-9
A q ` m b n e e + C- L- K` L`bécnhmd ds r` onotk`shnm bgqéshdmmd+ O-+ 08/4+ o- 80-
14
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 25—26+ 058—06/+ 062+ 101—102
към 08/5.08/6 г- в разглежданите области българи,патриаршисти има незначителен
брой само в Ресенско 'част от жителите на града и част от жителите на с- Янковец(-
През 08/3 г-+ последните 16 български патриаршистки села от Преспанско премина,
ват под ведомството на Екзархията-
15
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 184+ л- 0/6—0/7: а-е- 186+ л- 102—103-
41 Д,р Станислава Стойчева

бетчиите от Ресенско 'Горна Преспа(+ Долна Преспа и Гяват,кол16 са

организирани в Табл- 1—3- Изходните данни и изследваните показате,
ли в тези три таблици са същите като в Табл- 017+ а колони ж( и 6( от,
състват поради липса на съответните данни в рапорта на Ив- Дельов-
Същевременно+ поради липсата на данни за броя на мъжкото населе,
ние и за броя на венчилата в някои села+ извадките са редуцирани
адекватно на наличните сведения+ съответно при изчисляването на
сумарните резултати при пок- 2 и 4 за Демир,Хисар 'Табл- 0( и пок- 5
за Горна Преспа 'Ресенско( и Гяват,кол18- Същевременно тук се пра,
ви и уточнението+ че термините „къща“ и „венчило“ се разглеждат
като тъждествени на „домакинство“ и „елементарно.биологично се,
мейство“2/- По нататък+ данните от Табл- 0—3 ще се анализират по от,
делно за всеки от посочените показатели-

Табл- 0 — Демир,Хисар

à á â ã ä å æ 1 2 3 4 5 6 7
Ñåëî
áð. áð. áð. áð. áð. áð. ä. nñð % % % % nñð nñð
Цер 7/ 13/ 008/ 501 0026 127 3/7 /+2 5+6 02+0 3+6 40+3 /+2 0+6
Велмевци 6/ 023 633 266 627 060 5// /+4 8+3 07+5 /+7 4/+6 /+3 3+4
Г- Илино 4/ 66 417 173 402 033 1// /+6 8+4 06+5 1+8 42+7 /+3 1+5
Брезово 2/ 0/4 401 163 401 022 61/ /+2 4+8 00+/ / 42+4 /+1 5+8
Зашле 4/ 50 233 074 23/ 71 01/ /+7 03+4 16+/ 0+1 42+7 /+5 1+/
Сопотница 00 67 341 135 342 030 07// /+0 1+3 3+4 ,/+1 43+3 /+0 12+0
Слепче 14 0/7 460 188 460 045 8// /+1 3+3 7+3 / 41+3 /+1 7+2
Боища 02 0/1 520 ,,, 580 051 25/ /+0 1+0 ,,,, ,7+6 ,,,, /+0 0+5
Мренога 05 50 223 064 204 57 16/ /+2 3+7 8+0 5+/ 41+3 /+1 3+3
Жван 24 45 216 061 216 81 013/ /+5 0/+6 1/+3 / 41+5 /+3 11+0
Âñè÷êî 380 1022 5633 2624 5597 1387 6618
Ñðåäíî 0,4 6,8 14,0 0,6 52,5 0,3 6,5

16
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 058—06/+ 062+ 066-
17
Показатели д( — е( съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 101—102-
18
Сумарните резултати по пок- 2 и 4 в извадката за Демир,Хисар 'Табл- 0(
са получени при общо 256 д- гурбетчии и общо 1513 д- мъжко население- Сумарните
резултати по пок- 5 в Ресенско 'Табл- 1( и Гяват,кол 'Табл- 3(+ са получени при
1012 бр- венчила и 0284 д- гурбетчии в Ресенско+ а в Гяват,кол — при 846 бр- венчила
и 552 д- гурбетчии-
2/
Съгласно дефинициите на „домакинство“+ „семейство“ и „венчило“ у Г е ,
р о в + Н- Цит-съч-+ с- 086: Т о д о р о в а + М- Структура на населението+ брачност+ се,
мейство и домакинство на Балканите — Исторически Преглед+ г- ХХХHХ+ 0872+ кн- 3+ 84—86:
K ` r k d s s + O- 'dc-( Gntrdgnkc `mc e`lhkx hm o`rs shld- B`laq- Tmhu- Oqdrr+ 0861+ 17—21-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 42

В рапорта на Я- Деребанов за Демир,Хисар са описани общо

01 села от областта20+ но само за 0/ от тях '72+2$( е указано+ че имат
гурбетчии- Тези 0/ села оформят извадка 'Табл- 0(+ включваща
10+6$ от селата в едноименната нахия към 08/5.08/6 г-21 Всички села+
включени в извадката+ са чисто български- На базата на рапорта на
Ив- Дельов за Ресенско 'Горна Преспа( се констатира+ че към разг,
лежданата дата гурбетчии излизат от 22 населени места в областта
'Табл- 1( или от 71+4$ от всички тукашни селища22- Това са гр- Ресен
и 71+0$ от селата в едноименната област- Същевременно+ тук проце,
сът засяга 78+1$ 'или 22 броя( от всичките 26 селища+ населени изця,
ло и частично с българи23- От данните за Долна Преспа 'Табл- 2( е
видно+ че гурбетчии дават 21 от всичките 22 села в областта24 или
86+/$ от тях- Това са и всички чисто български и населените частич,
но с българи села25- Накрая+ данните за Гяват,кол 'Табл- 3( показват+
че гурбетчии имат 01 '< 74+6$( от всичките 03 села в областта26- Това

20
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 184+ л- 18—22+ 0/6—0/7-
21
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 16+ 20+ 102—103 '№072—117( в на,
хията влизат 35 села-
22
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 16+ 20+ 051+ 06/+ 101 '№85—№024(
областта обхваща ресенското поле и западния бряг на езерото с 3/ селища- Към
08/5.08/6 г- в административно отношение тези селища влизат в две нахии — Ресен,
ска 'Битолска каза( и Биглишка 'Корчанска каза(- Към първата се числят 20 сели,
ща+ а към втората — 8 села от Малка Преспа 'Конско+ Туменец+ Г- и Д- Горица+ Глъ,
бочани+ Шулино+ Пустенец+ Зърновско+ Леска(-
23
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 058—06/+ 101 към 08/5.08/6 г-
тук има 18 чисто български селища 'Сопотско+ Златари+ Кривени+ Лиорека+ Крушье+
Избища+ Боуно+ Петрино+ Ехла+ Дупени+ Стипоня+ Езерени+ Перово+ Прелюбье+ По,
кървеник+ Вълкодери+ Шурленци+ Отешово+ Лесковец+ Стенье+ Конско+ Туменец+ Г-
и Д- Горица+ Глъбочани+ Шулино+ Пустенец+ Леска+ Зърновско( и 8 смесени селища
'гр- Ресен и селата Янковец+ Сопотско+ Лахци+ Царедвор+ Д- и Г- Бела Църква+ Под,
мочани и Дърмени(-
24
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 16+ 20+ 062+ 101 '№025—№057(-
Областта заема източния и южния бряг на езерото- Към 08/5.08/6 г-+ 13 села от об,
ластта спадат към Долно,Преспанско,Наколецка нахия 'в Битолска каза(+ а другите
8 села от Малка Преспа 'Търново+ Нивици+ Ахил+ Орово+ Церно+ Граждино+ Дроби,
тища+ Дреново+ Ляк( — към Биглишка нахия 'Корчанска каза(-
25
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 062+ 101 тук има 12 чисто бъл,
гарски села 'Райца+ Претор+ Курбиново+ Сливница+ Щърбово+ Брайчино+ Д- Дупени+
Медово+ Опаа+ Рудари+ Оровник+ Буковик+ Ляк+ Дреново+ Стърково+ Бесвина+ Търно,
во+ Нивици+ Ахил+ Орово+ Церно+ Граждино+ Дробитища( и 8 смесени села 'Грънча,
ри+ Асамати+ Краани+ Харвати+ Наколец+ Любойно+ Герман+ Рямби+ Пяпли(-
26
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 16— 17+ 20+ 063+ 066+ 102
'№058—№071( областта се разполага в едноименната котловина и има 03 села-
43 Д,р Станислава Стойчева

са и всички български села в Гяват,кол27- Може да се заключи+ че по,

лучените стойности са твърде високи и показват всеобхватността на
процеса на излизане на гурбетчии от българските селища в разглеж,
даните области- Защото тук селата без гурбетчии са малко+ а сред
тях чисто българските са само 3 на брой 28- Към разглежданата дата+
последните не се отличават с голям брой жители и са обитавани пре,
димно от задруги3/- Без гурбетчии е и малобройното българско насе,
ление на смесеното българо — арнаутско с- Г- Бела Църква 'Ресенс,
ко(- Като правило+ гурбетчии не излизат от мохамеданските села в
разглежданите райони+ които през разглеждания период са добре
икономически- Без гурбетчии са и влашките патриаршистки села с
непостоянно 'сезонно( население+ като с- Колиби в Ресенско-
Сумарната за всеки отделен район ñðåäíà ñòîéíîñò íà ãóð-
áåò÷èèòå, èçëèçàùè îò åäíà êúùà (ïîêàçàòåë 1) показва+ че почти
всяка българска къща в Ресенско и Гяват,кол има по един гурбетчия-
Но в Долна Преспа освен+ че всяка къща има по гурбетчия+ то всяка
десета къща има по двама 'Табл- 1 — 3(- В Демир,Хисар+ стойностите
са значително по,ниски — един гурбетчия излиза прибилизително на
всеки 1 ½ къщи 'Табл- 0(- По места в районите+ стойностите също де,
монстрират разлики- Като цяло в Демир,Хисар 'Табл- 0( те са ниски
'под mср < /+4( и шестте села от този тип заемат три пети от извадката-
Обратно е положението в Ресенско 'Табл- 1( и Гяват,кол 'Табл- 3(+
където стойностите се концентрират между mср < /+4 и mср < 0+/- Стой,
ности над mср < 0+/ показващи+ че от една къща излиза по повече от
един гурбетчия са редки в Ресенско и се регистрират там+ където е
запазена задругата 'Конско+ Д- Горица(- В Гяват,кол същите стой,
ности се регистрират по,често 'Кажани+ Гявато+ Рамна и Метимер( и
заемат ⅓ от извадката в Табл- 3- Накрая+ в Долна Преспа 'Табл- 2(
като цяло преобладават високите стойности по пок- 0+ над mср < 0+/-
Така+ по двама гурбетчии дава от всяка първа до всяка десета къща в
06 села от областта или в 42+0$ от извадката в Табл- 2- Не на послед,
но място+ интерес представляват данните за гр- Ресен+ сравнени със

27
Срв- непубликувана дописка на В- Кънчов във в- Новини 'НБКМ,БИА+
ф- 177+ а-е- 5+ л- 002а(+ където погрешно се сочат само 0/ български села-
28
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 184+ л- 20+ 0/7: а-е- 186+ л- 051+ 053+ 055+
063+ 065 нямат гурбетчии9 0 село в Долна Преспа 'Винени(: 1 села в Демир,Хисар
'Журче+ Прибилци(: 1 села в Гяват,кол 'Маловища+ Гопеши(: 6 села и 0 чифлик в Ре,
сенско 'Буково+ Колиби+ Козяк+ Г- Бела Църква+ Туменец+ Леска+ Зърновско и
Илински чифлик(- От изброените села чисто български са9 Журче+ Туменец+ Леска и
Зърновско- Но за с- Журче има данни+ че жителите му отиват на гурбет-
3/
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 058-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 44

селата от областта- В случая+ по един гурбетчия излиза от приблизи,

телно всяка втора градска къща и тук Ресен отстъпва на големите
села в района- Данните по ïîêàçàòåë 6 (ñðåäíà ñòîéíîñò íà ãóðáåò-
÷èèòå, èçëèçàùè îò åäíî âåí÷èëî) уточняват казаното- От Табл- 0— 3
е видно+ че в Преспанско 'Горна Преспа.Ресенско+ Долна Преспа( и
Гяват,кол приблизително на всеки три венчила+ двама от съпрузите
са гурбетчии- Обратното е в Демир,Хисар — съпругът от приблизи,
телно всяка трета брачна двойка в областта е гурбетчия- По места
стойностите по пок- 5 представляват интерес в трите случая+ където
надвишават mср< 0+/ или от едно венчило излиза по повече от един
гурбетчия 'с- Янковец в Ресенско+ с- Церно в Долна Преспа и с- Ка,
жани в Гяват,кол(- Като втори гурбетчия тук трябва да се види един
по,млад член на семейството+ а именно младеж+ който напуска учи,
лище- Статистиката на учениците в епархията през 08/5.08/6 г- отбе,
лязва+ че явлението съществува30- Но към разглежданата дата това
вече не е практиката от края на WHW в-+ когато стотици деца и юно,
ши+ заминават на гурбет с бащите си31- Накрая трябва да се отбеле,
жи+ че значителните разлики между стойностите по пок- 0 и 5 в из,
вадката за Долна Преспа произлизат от структурата на българските
домакинства в района+ които по класификацията на O- K`rkdss предс,
тавляват разширени и сложни семейни такива32+ т- е- под един покрив
живеят повече от едно венчила роднини-

Табл- 1 — Ресенско 'Горна Преспа(

à á â ã ä å 1 2 3 4 5 6
Ãðàä/Ñåëî áð. áð. áð. áð. áð. áð. nñð % % % % nñð
Ресен 078 233 058/ 816 060/ 205 /+5 00+1 1/+3 ,0+1 43+8 /+5
Янковец 060 056 580 253 580 047 0+/ 13+7 36+/ / 41+6 0+0
Сопотско 85 83 431 160 431 010 0+/ 06+6 24+3 / 4/+/ /+7
Златари 51 50 222 065 222 64 0+/ 07+5 24+1 / 41+8 /+7
Кривени 45 60 383 144 383 001 /+7 00+2 11+/ / 40+5 /+4
Лиорека 23 50 262 064 262 61 /+5 8+0 08+3 / 35+8 /+4
Крушье 57 57 331 117 331 78 0+/ 04+3 18+7 / 40+5 /+7
Избища 22 32 120 012 124 46 /+7 03+2 15+7 ,0+6 42+2 /+5
Боуно 83 0/4 522 214 522 018 /+8 03+8 17+8 / 40+2 /+6
Петрино 2 00 78 35 78 10 /+2 2+3 5+4 / 40+6 /+0

30
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 184+ л- 042—047+ а-е- 186+ л- 1/1-
31
К ъ н ч о в + В- Положението на българите в Македония+ С-+ 0784+ с- 14-
32
K ` r k d s s + O- 'dc-( цит- съч-+ o- 20-
45 Д,р Станислава Стойчева

à á â ã ä å 1 2 3 4 5 6
Ãðàä/Ñåëî áð. áð. áð. áð. áð. áð. nñð % % % % nñð
Ехла 54 56 3/6 102 3/5 8/ 0+/ 05+/ 2/+4 /+2 41+2 /+6
Дупени 40 62 267 086 261 58 /+6 02+4 14+8 0+5 41+0 /+6
Стипоня 0 2 11 0/ 11 3 /+2 3+5 0/+/ / 34+4 /+2
Лахци 6 01 76 37 76 0/ /+5 7+0 03+5 / 44+1 /+6
Царедвор 007 002 618 28/ 618 068 0+/ 05+1 2/+2 / 42+4 /+6
Д-Бела Църква 15 2/ 041 63 072 2/ /+8 06+0 24+0 ,05+8 37+6 /+8
Подмочани 56 82 366 128 366 85 /+6 03+0 17+/ / 4/+0 /+6
Езерени 16 28 154 024 154 54 /+6 0/+1 1/+/ / 4/+8 /+3
Перово 70 77 345 121 345 0/6 /+8 06+7 23+8 / 4/+8 /+7
Дърмени 0/6 001 525 241 525 041 0+/ 05+7 2/+3 / 44+3 /+6
Прелюбье 1 5 48 18 52 01 /+2 2+3 5+4 ,5+3 38+1 /+1
Покървеник 1/ 2/ 111 001 110 38 /+6 8+/ 06+8 /+4 4/+4 /+3
Вълкодери 1 4 20 07 20 7 /+3 5+4 00+0 / 47+0 /+2
Шурленци 1 5 53 2/ 52 04 /+2 2+0 5+6 0+5 35+8 /+0
Отешово 0 4 25 08 2/ 6 /+1 1+7 4+2 1/+/ 41+7 /+0
Лесковец 0 0/ 031 58 031 2/ /+0 /+6 0+4 / 37+5 /+/2
Стенье 5 12 062 8/ 064 37 /+2 2+4 5+6 ,0+0 41+/ /+0
Конско 4 2 51 2/ 51 ,,, 0+6 7+0 05+6 / 37+3 ,,,
Г- Горица 15 20 252 073 252 ,,, /+7 6+1 03+0 / 4/+6 ,,,
Д- Горица 5 3 55 21 55 ,,, 0+0 8+0 07+7 / 37+4 ,,,
Глъбочани 01 2/ 20/ 05/ 20/ ,,, /+3 2+8 6+4 / 40+5 ,,,
Шулино 0/ 07 245 08/ 245 ,,, /+5 1+7 4+2 / 42+3 ,,,
Пустенец 3/ 46 366 14/ 366 ,,, /+6 7+3 05+/ / 41+3 ,,,
Âñè÷êî 1489 1883 11488 5993 11534 2123
Ñðåäíî 0,8 13,0 24,9 -0,4 52,2 0,7

Сумарните+ за всеки от разглежданите райони+ стойности по

ïîêàçàòåë 2 (ïðîöåíò íà ãóðáåò÷èèòå îò îáùèÿ áðîé íà íàñåëåíèå-
òî) показват+ че гурбетчиите са около една петнадесета 'Демир,Хи,
сар( и около една седма — осма 'Ресенско+ Преспа+ Гяват,кол( от насе,
лението на отделните области- Но по места гурбетчиите заемат от
минимална част 'под 0+/$( до ¼ 'в Ресенско( и ⅓ 'в Гяват,кол( от на,
селението на някои села- Що се отнася до градското население+ респ-
ресенчани+ то малко над една десета от тях са гурбетчии и това е
много по,ниска стойност от регистрираните в селата 'Табл- 1(- Ситу,
ацията намира обяснение във факта+ че през разглеждания период
тукашните граждани упражняват предимно лихварство и търговия+
което им осигурява добри доходи33- Що се отнася до задругите в Ре,
сенско и Долна Преспа+ от Табл- 1—2 е видно+ че в тези села34 на гур,

33
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а- е-345+ л- 077-
34
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 058 задруги в селата 9 Конско+
Г- и Д- Горица+ Глъбочани+ Шулино+ Пустенец 'Ресенско( и в Ахил 'Долна Преспа(-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 46

бет отива относително малка част от членовете на задругата+ съста,

вяща до 0/+/$ от нея- Тъй като в преспанските задруги съществува
строго разпределение на работните задължения35 може да се мисли+
че тук броят на гурбетчиите е съобразен с конкретните нужди на
всяка от тях- Сумарните стойности по ïîêàçàòåë 3 (ïðîöåíò íà ãóð-
áåò÷èèòå îò ìúæêîòî íàñåëåíèå) прецизират наблюденията по
проблема в разглежданите райони- Те показват+ че гурбетчиите зае,
мат едва около една седма от мъжкото население в Демир,Хисар+ но
в Ресенско и Долна Преспа заемат по около ¼+ а в Гяват,кол — около
⅓ от него- При това+ тук се касае за младите мъже — „здравето и си,
лата из казите“36- По места стойностите по пок- 2 показват големи ва,
риации- Като цяло+ при голямата част от селата в Демир,Хисар '6 се,
ла < 6/+/$ от извадката в Табл- 0( и при повечето от селищата в Ре,
сенско '07 селища < 43+4$ от извадката в Табл- 1(+ регистрираните
стойности са ниски+ до 1/+/$- Но за разлика от Демир,Хисар+ в Ре,
сенско те се отбелязват в по,малките села 'и задруги(+ предимно в
Малка Преспа- Конкретно в задругите на гурбет отива максимално
около една пета от мъжете в рода- Що се отнася до стойността на
пок- 2 в гр- Ресен+ то тук 1/+3$ или около около една пета от мъжете
са гурбетчии- Така стойностите в града са двойно по,ниски от регист,
рираните максимални в областта 'с- Янковец(- В Долна Преспа и Гя,
ват,кол ситуацията е по,различна- Защото при 11 села от Долна
Преспа '< 57+7$ от извадката в Табл- 2( и при 7 села от Гяват,кол '<
55+6$ от извадката в Табл- 3( се отбелязва+ че гурбетчиите заемат от
около ¼ до над ½ от мъжкото население по места- Следователно+
констатираното за Демир,Хисар и Ресенско в края на WHW и първите
години на WW в-+ а именно че всички тукашни мъже са по гурбет37+ ед,
ва ли са актуални за времето към 08/5.08/6 г- Обратното е в Долна
Преспа и Гяват,кол+ където гурбетчийството ангажира значителен
дял от мъжкото население по места-
В контекста на данните+ получени по пок- 2+ представлява ин,
терес проверката на констатацията на В- Кънчов за района на Прес,

35
К ъ н ч о в + В- Цит- съч+ с- 30/: ТРАЙЧЕВ+ Г- Цит- съч-+ с- 40-
36
НБКМ,БИА+ ф- 03+ оп- 1+ а-е- 1/50+ л- 51 — срв-9 ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е-
1250+ л- 10-
37
К ъ н ч о в + В- Дебърца и Железнец- — Библиотека+ г- HH+ 0784.0785+ кн- 0/+
с-03: Въстаническото движение в югозападна Македония 'до 08/3 г-( по спомени на
Славейко Арсов+ с- 30 — В9 Освободителното движение в Македония и Одринско-
Спомени и материали+ т- 0+ С-+ 0872: Р а д е в + С- Ранни спомени+ С-+ 0883+ с- 35: в- Но,
вини+ г- H+ бр- 38 '18-/7-0780 г-(+ с- 2 Дописка от Ресен-
47 Д,р Станислава Стойчева

па+ че тук в резултат от дългогодишното гурбетчийство българското

женско население превишава по брой българското мъжко населе,
ние38- Наистина+ от Табл- 1 — 3 е добре видно+ че макар и да не доми,
нира изцяло+ в Ресенско+ Долна Преспа и Гяват,кол съществува кате,
гория населени места4/+ където процентен превес има женското насе,
ление или там стойностите по ïîêàçàòåë 5 (ïðîöåíò ìúæêî íàñåëå-
íèå îò îáùèÿ áðîé íà íàñåëåíèåòî) са по,ниски от 4/+/$- Това са са,
мо по около една пета от селищата в Преспанско и Гяват,кол+ но за
значителна част от тях преимуществото на женско население се наб,
людава в няколко последователни години през разглеждания пе,
риод40- Повечето от селата с превес на женско население в Ресенско
'Табл- 1( показват относително ниски стойности по пок- 2- Но за по,
добните села от Долна Преспа и Гяват,кол се отбелязва обратното —
като цяло стойностите по пок- 2 са високи 'Табл- 2—3(- Това навежда
на мисълта+ че тук мъжете са малко именно поради традиционнното
им отстъствие от дома и че констатираното от В- Кънчов е в сила и
през първото десетилетие на WW в-

Табл- 2 — Долна Преспа

à á â ã ä å 1 2 3 4 5 6
Ñåëî
áð. áð. áð. áð. áð. áð. nñð % % % % nñð
Грънчари 1 13 031 58 006 20 /+0 0+3 1+8 10+3 37+5 /+0
Райца 3 15 000 48 001 14 /+1 2+5 5+7 ,/+8 42+1 /+1
Асамати 3 4 13 00 18 4 /+7 05+6 25+3 ,06+1 34+7 /+7
Претор 7 14 022 61 022 15 /+2 5+/ 00+0 / 43+0 /+2
Курбиново 7 21 076 76 076 27 /+2 3+17 8+1 / 35+4 /+1
Сливница 35 22 147 027 147 50 0+3 06+7 22+2 / 42+4 /+7
Краани 40 28 113 01/ 113 48 0+2 11+7 31+4 / 42+5 /+8
Харвати 07 12 024 63 035 20 /+7 02+2 13+2 ,6+4 43+7 /+5
Щърбово 18 17 104 0/1 103 46 0+/ 02+4 17+3 /+4 36+3 /+4
Наколец 30 2/ 102 000 108 40 0+3 08+2 25+8 ,1+6 41+0 /+7

38
К ъ н ч о в + В- Битолско+ Преспа и Охридско---+ с- 315 бел- 0- — срв-9 Маке,
дония като природно и стопанско цяло+ С-+ 0834+ с- 076 'констатира същото за 0820 г-(-
4/
В Ресенско9 Прелюбье+ Лесковец+ Долна Горица+ Конско+ Лиорека+ Шур,
ленци+ Стипоня: в Долна Преспа9 Нивици+ Граждино+ Ляк+ Любойно+ Грънчари+
Брайчино+ Медово+ Търново+ Рудари+ Щърбово+ Дробитища+ Курбиново+ Асамати+
Буковик и Оровник: в Гяват,кол9 Старо Смилево+ Доленци+ Цапари+ Сърбци и Ка,
жани-
40
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 101—103 през 08/5 г- в Ресенско9
Лиорека+ Лесковец+ Д- Горица+ Конско: в Долна Преспа9 Грънчари+ Курбиново+
Брайчино+ Любойно+ Щърбово+ Медово+ Рудари+ Граждино и Търново: в Гяват,кол9
същите като през 08/6 г-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 48

à á â ã ä å 1 2 3 4 5 6
Ñåëî
áð. áð. áð. áð. áð. áð. nñð % % % % nñð
Любойно 0/0 84 631 251 661 055 0+0 02+5 16+8 ,2+8 37+7 /+5
Брайчино 74 41 555 212 544 033 0+5 01+7 15+2 0+6 37+4 /+5
Д- Дупени 46 18 231 067 227 62 1+/ 05+6 21+/ 0+1 41+0 /+7
Герман 031 04/
162 056 611 254 0+5 08+1 26+7 ,4+3 4/+6 /+7
4 5
Рямби 40 3/ 240 068 186 63 0+2 03+4 17+4 07+1 40+/ /+6
Медово 05 04 02/ 52 02/ 23 0+0 01+2 14+3 / 37+4 /+4
Опаа 0 2 2/ 06 2/ 4 /+2 2+2 4+8 / 45+6 /+1
Рудари 46 40 284 08/ 264 72 0+0 03+3 2/+/ 4+2 37+0 /+6
Пяпли 13 14 040 70 040 30 0+/ 04+8 18+5 / 42+5 /+5
Оровник 21 15 072 7/ 111 44 0+1 06+4 3/+/ ,06+5 32+6 /+5
Буковик 05 07 025 50 040 23 /+8 00+7 15+1 ,8+8 33+8 /+4
Ляк 06 07 083 84 1/2 37 /+8 7+7 06+8 ,3+3 38+/ /+3
Дреново 0 07 85 42 0/3 14 /+0 0+/3 0+78 ,6+58 44+1 /+/3
Стърково 14 1/ 061 8/ 06/ 28 0+2 03+4 16+7 0+1 41+2 /+5
Бесвина 4/ 60 345 12/ 320 0/2 /+6 00+/ 10+6 4+7 4/+3 /+4
Търново 00 01 78 32 78 12 /+8 01+3 14+5 / 37+2 /+4
Нивици 3 50 438 162 563 035 /+0 /+6 0+4 ,07+5 38+6 /+/2
Ахил 0/ 6 0// 42 81 1/ 0+3 0/+/ 07+8 7+6 42+/ /+4
Орово 42 27 225 070 225 71 0+3 04+7 18+2 / 42+8 /+6
Церно 6 5 37 14 37 5 0+1 03+5 17+/ / 41+0 0+1
Граждино 70 41 338 110 338 0/5 0+5 07+/ 25+6 / 38+1 /+7
Дробитища 7 4 36 11 4/ 01 0+5 06+/ 25+3 ,5+/ 35+7 /+6
Âñè÷êî 1191 1094 8729 4385 8912 2068
Ñðåäíî 1,1 13,6 27,2 -2,1 50,2 0,6

Êîëè÷åñòâîòî íà îáðàáîòâàíàòà îò åäíà êúùà çåìÿ 'ïîêàçà-

òåë 7), като фактор за излизането на гурбет към 08/6 г- може да се
проследи единствено за района на Демир,Хисар 'Табл- 0(- Измерена,
та тук обща средна стойност 'mср < 5+4 дюлюма(+ както и стойностите
по места+ са далеч под средните за Битолския вилает и за Битолската
каза41- В случая е напълно валидна констатацията+ че земеделието не
може да храни населението на тази област+ а и на Преспа и Гяват,
кол+ защото земя за работа има малко42- Но конкретно в случая с Де,
мир,Хисар не може да се проследи+ очакваната обратнопропорцио,
нална зависимост между пок- 1 и 6+ освен в с- Зашле- Явно за голяма,

41
ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1/84+ л- 01 'средно 2/—3/ дюлюма на един собст,
веник(: 'Н- Скрябин(+ Политическия и економическия сведения о Битольском виляе,
те+ собранныя российско,императорским вицеконсулом Н- Скрябиным+ Битолия+
01 февраля 0774 года+ с- 57 'средно 2/ дюлюма на една къща(-
42
ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1/84+ л- 00: В- К ъ н ч о в + Дебърца и Железнец---+
с- 07: Т р а й ч е в + Г- Цит- съч-+ с- 6+ 03+ 2/,20+ 38 и др-
5/ Д,р Станислава Стойчева

та част от селата в извадката за тази област+ както в Преспанско и

Гяват,кол+ влияние върху процеса на излизане на гурбетчии оказва
не само количеството+ но и качеството на обработваемата земя+ мес,
тоположението и начинът £ на обработване и прочее обстоятелст,
ва43- Така+ най,хубавите полски земи в разглежданите райони са заети
от местното мохамеданско и влашко население44- Някои български
села притежават относително големи количества земя+ но тя е пла,
нинска+ камениста и.или неплодородна45- Изключения са тези+ чиято
мера е плодородна+ а населението се специализира в отглеждането на
някоя култура46- Същевременно+ както в цяла югозападна Македо,
ния+ тук земеделието е примитивно+ работи се от жените и децата с
големи физически усилия+ което го прави неефективно47-
Ñîáñòâåíîñòòà âúðõó çåìÿòà към разглежданата дата също
може да се изведе като фактор за излизането на гурбетчии в раз,
глежданите райони- Така+ собствена земя притежават 8/+/$ от села,
та в извадката за Демир,Хисар 'Табл- 0(+ а в съседната област Гяват,
кол това са 80+6$ от селата 'Табл- 3(- Само по едно село и в двата ра,
йона е със смесено земевладение48- Но до 08/5 г- включително+
с- Жван 'Демир,Хисар( е чифлишко+ когато неговите жители го от,
купуват5/ и именно това положение трябва да се вземе под внимание+
отчитайки високите стойности по пок- 1 и 2 тук 'Табл- 0(- Ситуацията
в цяла Преспа е по,различна+ защото 11 села в Ресенско '<55+6$ от
извадката в Табл- 1( са изцяло собственици на своята мера+ а в Долна
Преспа това са едва 03 села '<32+6$ от извадката в Табл- 2(- Но гур,

43
Срв- М и ш а й к о в + Д- Цит- съч-+ 21—22+ 36—37-
44
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 055 и сл-: ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1/84+ л- 0/+
01—02: НБКМ,БИА+ ф- 03+ оп- 1+ а-е- 1/50+ л- 34-
45
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 03/+ л- 42: а- 1/3+ л- 04/: а-е- 186+ л- 052 и сл- 'Ян,
ковец+ Крушье+ Покървеник+ Бесвина+ Претор+ Брайчино+ Цапари+ Златари и др-(: в-
Новини+ г- U+ бр- 4 '/6-0/-0783(+ с- 2 Дописка от Ресен-
46
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 055 и сл- 'Дупени+ Царедвор+ Езерени+
Курбиново+ Наколец+ Любойно+ Гявато+ Доленци и др-(— срв-9 ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+
а-е- 1/84+ л- 02-
47
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 03/+ л- 85: Т р а й ч е в + Г- Цит- съч-+ с- 6: К ъ н ,
ч о в + В- Битолско+ Преспа и Охридско ---+ с- 3/4—3/5-
48
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 184+ л- 20: а-е- 186+ л- 065 повече от ½
от земята на с- Сопотница 'Демир,Хисар( е чифлик+ а част от с- Свинища 'Гяват,кол(
е чифлик на гръкомани и власи от с- Гопеши — срв-9 НБКМ,БИА+ ф- 177+ а-е- 5+ л-
002а+ 008-
5/
Революционната дейност в Демирхисар 'Битолско( по спомени на Алексо
Стефанов 'демирхисарски войвода(+ с- 86 — В9 Освободителното движение в Македо,
ния и Одринско- Спомени и материали+ т- 1+ С-+ 0872-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 50

бетчии дават над ⅔ '00 на брой( от общо 04,те чифлишки и смесени

села Ресенско50 и 0//$ от същите 'общо 07 на брой( в Долна Прес,
па51- Следователно+ от районите Демир,Хисар+ Гяват,кол и в по,мал,
ка степен от Ресенско+ заминават на гурбет преди всичко селяните —
собственици на земя- Обратното+ повече от ½ '<45+2$ от извадката в
Табл- 2( от селата с гурбетчии в Долна Преспа са обезземлени и
именно тук се отчитат едни от най,високите стойности по пок- 0+ 1 и
2 в областта- Констатираното е показателно за лошото икономичес,
ко положение както на собствениците на земя+ така и на чифлигари,
те в разглежданите райони+ между които тукашните аги не правят
разлика52-

Табл- 3 — Гяват,кол

a b c d e f 1 2 3 4 5 6
Ñåëî
áð. áð. áð. áð. áð. áð. nñð % % % % nñð
Гявато 066 043 770 361 770 101 0+1 1/+0 26+4 / 42+5 /+7
Доленци 07 10 017 52 017 2/ /+8 03+0 17+5 / 38+1 /+5
Кажани 0/ 8 25 06 25 8 0+0 16+7 47+7 / 36+1 0+0
Цапари 16/ 171 0602 718 0602 233 0+/ 04+7 21+5 / 37+3 /+7
Сърбци 60 74 373 121 373 013 /+7 03+6 2/+5 / 36+8 /+5
Рамна 3/ 22 105 001 105 51 0+1 07+4 24+6 / 40+8 /+6
Лера 04 12 004 50 004 06 /+6 02+/ 13+5 / 42+/ /+8
Стрежово 14 34 145 020 145 ,,, /+5 8+4 08+0 / 40+1 ,,,
Свинища 7 04 8/ 34 8/ 22 /+4 7+8 06+7 / 4/+/ /+1
Метимер 06 13 020 55 020 23 0+3 07+2 25+3 / 4/+3 /+4
Ст- Смилево 6 04 66 27 66 02 /+4 8+0 07+3 / 38+3 /+4
Смилево 2/ 7/ 311 107 311 68 /+3 6+00 02+7 / 40+6 /+3
Âñè÷êî 688 786 4549 2284 4549 957
Ñðåäíî 0,9 15,1 30,1 0 50,2 0,7

Евентуалното ôàêòè÷åñêî óâåëè÷åíèå íà íàñåëåíèåòî в разг,

лежданите райони през 08/5.08/6 г-+ също може да се разглежда като
причина за излизането на част от него на гурбет- Но сумарните ре,

50
Общият брой съгласно Т р а й ч е в + Г- Цит- съч-+ с- 11+ 46—47 'Илински
чифлик+ Стипоня+ Прелюбье+ Лесковец+ Вълкодери+ Отешово+ Д- и Г- Горица+ Шур,
ленци+ Туменец+ Шулино+ Конско+ Глъбочани+ Леска+ Зърновско(+ т- к- в разглежда,
ния документ 'ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 054 и сл-( се указват само част от тях-
51
Общият брой съгласно Т р а й ч е в + Г- Цит- съч-+ 46—47 'Райца+ Претор+
Курбиново+ Сливница+ Крани+ Щърбово+ Дупени+ Герман+ Опаа+ Оровник+ Буковик+
Ляк+ Дреново+ Дробитища+ Търново+ Ахил+ Церье+ Нивици(+ т- к- той не се указва в
доклада на Ив- Дельов-
52
ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1/84+ л- 01-
51 Д,р Станислава Стойчева

зултати в Табл- 0 — 3 показват+ че към 08/6 г- населението на Преспа

'Горна и Долна( намалява+ а това на Гяват,кол остава без промяна
през изследваните години- Същевременно+ извадката за Демир,Хи,
сар 'Табл- 0( показва минимално процентно увеличение на населени,
ето+ което е незначително на общия фон на обезлюдяване на област,
та през първото десетилетие на WW в-53 В тази връзка представляват
интерес стойностите по ïîêàçàòåë 4 (ïðîöåíòíî óâåëè÷åíèå íà íàñå-
ëåíèåòî çà ïåðèîäà 1906/1907ã.) по места в разглежданите райони-
Тук 'Табл- 0—3( се обособяват три категории населени места9 0(
селища+ при които се регистрира увеличаване на населението54- При
разглежданата група села се отбелязва+ че като цяло стойностите по
пок- 3 не надвишават тези по пок- 1+ освен в единични случаи 'Мре,
нога в Демир,Хисар+ Отешово в Ресенско+ Грънчари и Рямби в Долна
Преспа(- Така+ фактическото увеличаване на населението към 08/6
г- не може да компенсира отсъствието на гурбетчиите: 1( селища+
при които се регистрира намаляване на населението55- Като цяло+ в
преспанските села се проследяват относително високи стойности по
пок- 1 'Табл- 1—2(+ надвишаващи стойностите по пок- 3+ което може
да се обясни с традиционното гурбетчийство на тукашните мъже56-
Добър пример за това са селата Оровник и Асамати+ където стойнос,
тите по пок- 3 и 1 са изключително близки и вероятно взаимно обус,
ловени 'Табл- 2(- От друга страна+ при демир,хисарските села в гру,
пата се регистрират най,ниските стойности по пок- 1 'Табл- 0(- Тук
явно нуждата от повече работна ръка у дома+ обуславя по,малкото
гурбетчии: 2( селища+ чието население е константно- При тази група
се касае за стабилен процент на гурбетчиите+ на който не въздейства
промяната в числеността на населението- Следователно+ фактичес,
кото увеличаване на населението през разглеждания период не може
да се изведе като водещ фактор за излизането на част от него по пе,
чалба в чужбина и това съвпада с констатираното в екзархийската

53
Срв-9 ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 222+ л- 02/: а-е- 345+ л- 02/: а-е- 346+ л- 030
54
4 села в Демир,Хисар9 Мренога+ Цер+ Големо,Илино+ Зашле+ Велмевци: 4
села в Ресенско9 Отешово+ Дупени+ Шурленци+ Покървеник+ Ехла: 8 села в Долна
Преспа9 Грънчари+ Рямби+ Ахил+ Бесвина+ Рудари+ Брайчино+ Д- Дупени+ Стърково+
Щърбово-
55
1 села в Демир,Хисар9 Боища+ Сопотница: 4 селища в Ресенско9 гр- Ресен
и селата Долна Бела Църква+ Прелюбье+ Избища+ Стенье: 01 села в Долна Преспа9
Нивици+ Оровник+ Асамати+ Буковик+ Дреново+ Харвати+ Дробитища+ Герман+ Ляк+
Любойно+ Наколец+ Райца-
56
Срв-9 К ъ н ч о в + В- Битолско+ Преспа и Охридско ---+ с- 315 бел- 0-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 52

документация57- Същевременно+ намаляването на населението в разг,

лежданите области през 08/5.08/6 г- може да се обясни и с пребива,
ването на част от българите на гурбет+ чийто брой не е отчитан при
съответните преброявания58-
Ãúñòîòàòà íà íàñåëåíèåòî в разглежданите области също би
могла да даде икономическо обяснение за излизането на гурбетчии6/-
Несъмнено+ в случая вниманието привличат Преспанската котлови,
на и Гяват,кол+ за които е известно+ че в края на WHW — началото на
WW в- са населени гъсто60- Взимайки предвид това+ че Преспанската
котловина обхваща общо около 0/2/ кв- км-+ близо ⅓ от които е вод,
на площ61+ то може да се потвърди пренаселването на областта през
разглеждания период- Тук на около 61/ кв- км- суша+ през 08/6 г- има
общо 175/4 души население62 или около 3/ души на кв- км-63 Тази+ ма,
кар и приблизителна+ стойност е значително по,висока от измерена,
та в съседната Охридска каза през разглеждания период 'максимал,
но 04 души на кв-км-( и същевременно — над средната за турската
държава на границата между двете столетия64- Така+ макар и да има
фактическо намаляване на населението в Преспанско към разглеж,
даната дата 'Табл- 2—3(+ това не може да реши проблема с гъстото
населване на областта и липсата на обработваема земя- Тук несъмне,
но е налице тесноземие+ усложнено от неблагоприятните политичес,
ки и икономически условия- Добър пример в това отношение е райо,
нът на Долна Преспа+ който е най,гъсто населената част65 на Прес,

57
НБКМ,БИА+ ф- 03+ оп- 1+ а-е- 1/50+ л- 51 — срв-9 ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+
а-е 1250+ л- 7-
58
Срв-9 Ш а л д е в + Хр- Областта Боймия в Югозападна Македония- — Маке,
донски преглед+ г- UH+ 082/+ кн- 0+ с- 53 — срв-9 Д а н а и л о в + Г- Т- Цит-съч-+ 035—036-
6/
Теория на Д- Мишайков+ коментирана и рецензирана от Д а н а и л о в + Г-
Т- Цит-съч-+ с- 034-
60
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 065: Т р а й ч е в + Г- Цит- съч-+ с- 6: в- Но,
вини+ г- U+ бр- 4 '/6-0/-0783(+ с- 2 Дописка от Ресен-
61
Съгласно Македония като природно и---+ с- 074+ 076-
62
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 06/+ 062 в Ресенско има общо
06 146 души население+ а в Долна Преспа — 00 237 души-
63
За отбелязване е+ че у Македония като природно и---+ с- 076 се бъркат по,
нятията „гъстота на населението“ и „количество на обработваемата земя+ средно на
един човек“-
64
За Охридска каза при площ 264/ кв- км- и максимален общ брой на насе,
лението от 44688 д- 'в 080/.00 г-(+ съгласно данните у ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 345+
л- 017—02/- Същевременно+ в края на 08 в- средната гъстота на населението в държа,
вата е 22 д- на кв- км- 'К ъ н ч о в + В- Материали по по географията и етнографията-
HU- Руднишката околия- — Библиотека+ г- HH+ 0784+ кн- 5+ с- 41(-
65
Т р а й ч е в + Г- Цит- съч-+ с- 47-
53 Д,р Станислава Стойчева

панската котловина и именно тук се регистрират високите стойности

по пок- 0+ 1 и 2 за областта-

Табл- 4 — Занятие на демирхисарските гурбетчии

Çàíÿòèå Ñåëî ïîñ. %

Хлебари Цер+ Велмевци+ Големо,
4 34+34
Илино+ Брезово+ Зашле
Надничари Големо,Илино+ Сопотница+
2 16+16
Боища
Градинари Слепче 0 8+/8
Неотбелязано Мренога+ Жван 1 07+07
Âñè÷êî 1177 100

Интерес представляват и данните за çàíÿòèåòî, óïðàæíÿâàíî

îò ãóðáåò÷èèòå è çà äåñòèíàöèÿòà, по която те се отправят+ съгласно
рапорта на Я- Деребанов67- Те са систематизирани в Табл- 4 — 5 'и при
двете таблици се работи с брой посочвания(- Най,предпочитаното за,
нятие за демирхисарските гурбетчии е хлебарството+ следвано от
обикновеното надничарство и градинарството 'Табл- 4(- Именно хле,
барството е традиционният поминък за областта в края на WHW — на,
чалото на WW в-68 В него се специализират гурбетчиите от селата в
Горен Демир,Хисар7/+ което се потвърждава от данните в Табл- 4- Но
от същата таблица е видно+ че към 08/5.08/6 г- вече и гурбетчии от
Долен Демир,Хисар 'с- Зашле(+ традиционно известни с друг занаят+
упражняват хлебарството70- Това се обяснява със сигурната печалба
от този тип труд+ при нарастването на търсенето на хлебарски изде,
лия в градовете71- Хлебопекарните изпичат и всичко за домашните
нужди на населението в Битолско72+ което допълнително разширява

66
Броят на посочванията надхвърля този на селата+ т- к- от едно село се да,
ват няколко посочвания-
67
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 184+ л- 0/6—0/7-
68
Пак там+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 044+ л- 083: В- КЪНЧОВ+ Дебърца и Желез,
нец----+ с- 07-
7/
Пак там+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 066+ л- 216: а-е- 222+ л- 02/-
70
Срв- ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 066+ л- 220 'за с- Бабино(-
71
К о в а ч е в а — К о с т а д и н о в а+ В- Занаяти в югозападните български
земи ХU—ХHХ в-+ С-+ 0880+ с- 018—02/-
72
'Н- Скрябин(- Цит-съч-+ с- 62-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 54

търсенето на услугите на хлебарите на място в района73- Накрая+ пра,

ви впечатление и значителното разпространение на надничарството+
особено в селата от Долен Демир,Хисар+ за сметка на традиционните
поминъци за областта — градинарството в Цариград74 и въглищарст,
вото в други градове на империята75-
Аналогична констатация може да се направи за Преспа 'Ре,
сенско+ Долна Преспа( и Гяват,кол- Към 08/5.08/6 г- тукашните гур,
бетчии все по,малко практикуват градинарство в Цариград+ традици,
онен и основен поминък 'особено за Ресенско(+ като го заменят с
надничарство извън границите на империята76- Все още градинари из,
лизат само от някои отделни ресенски села 77- Ситуацията намира
обяснение по две линии- От една страна+ към разглежданата дата са
факт пречките+ създавани за българите+ работещи в Цариград и на
това обръща специално внимание екзарх Йосиф H78- Същото потвър,
ждава и Ив- Дельов — «---вратите на Цариград са затворени за тях-»8/-
От друга страна+ надничарският труд носи бърза и гарантирана пе,
чалба на работника без да изисква времето и началния капитал+ съ,
пътстващи работата на градинарите80- Освен това+ още от края на
WHW в-+ ресенските градинари в Цариград започват да изпитват мате,
риални затруднения+ породени от завишените разноски в столицата+
злоупотребите на лихварите 'особено след опита за създаване на гра,
динарско взаимоспомагателно дружество през 0782 г-81( и намалява,
нето на печалбите- Последното е следствие от нелоялната конкурен,
ция в столицата+ масовият внос на зеленчуци+ остарелият начин на
73
От 82 фурни 'хлебопекарни( в гр- Битоля през 0765 г-+ то през 0781 г- те
вече са 15/ броя- За това вж- в- Новини+ г- HHH+ бр- 62 '00-/5-0782 г-(+ с- 1 ст- „Движени,
ето на търговията в Битолския Вилает“: К о в а ч е в а , К о с т а д и н о в а + В-
Цит-съч-+ с- 018 бел- 7-
74
НБКМ,БИА+ ф- 177+ а-е- 5+ л- 007+ 01/: К ъ н ч о в + В- Дебърца и Желез,
нец----+ с- 03+ 07-
75
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 066+ л- 221-
76
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 06/+ 066 'Гявато+ Сърбци+ Рамна(-
77
Пак там+ 053—056 'Лиорека+ Боуно+ Дупени+ Подмочани+ Перово(-
78
НБКМ,БИА+ ф- 03+ оп- 1+ а-е- 1/50+ л- 50-
8/
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 051 — срв-9 ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1/84+
л- 02+ а-е- 1250+ л- 1+ 00-
80
в- Новини+ г- UHH+ бр- 5/ '05-/4-0786 г-(+ с- 2 ст- „Цариградските градинари
от Ресен“-
81
Пак там+ с- 2—3 ст- „Цариградските градинари от Ресен“ — срв-9 в- Новини+
г- U+ бр- 30 '06-/1-0784 г-(+ с- 1 ст- „Мюребахаджиите+ сайджиите или кираджиите
'лихварите(“: в- Новини+ г- U+ бр- 31 '10-/1-0784 г-(+ с- 0 ст- „Лихварите и градинари,
те“: в- Новини+ г- HHH+ бр- 31 '08-/1-0782 г-(+ с- 1 А- Ляпчев ст- „Градинарския въпрос“:
в- Новини+ г- HU+ бр- 4 '/4-0/-0782 г-(+ с- 1 ст- „Саиджиите или полицаджиите“ и др-
55 Д,р Станислава Стойчева

производство и не на последно място — от значителното увеличаване

на броя на българските градинари в Цариград82- Защото голямата си,
ромашия в родния край+ заставя все повече селяни от Ресенско да се
захващат с градинарство в столицата+ където през последното десе,
тилетие на WHW в- те наброяват около 6/// души т- е- повече от цяло,
то мъжко българско екзархийско население в Ресенско през 08/6 г- 83
По подобен начин започва да отпада като основен поминък и друг
традиционен занят за Гяват,кол+ Преспа и Демир,Хисар — въглищар,
ството- За това допринася унищожаването на горите+ сериозен проб,
лем за тази част от Македония84- Традиционното за Долна Преспа
дюлгерство в Мала Азия също замира85-

Табл- 5 — дестинация на демирхисарските гурбетчии

Äåñòèíàöèÿ Ñåëî Ïîñ. %

Цер+ Велмевци+ Големо,Илино+
Румъния Брезово+ Зашле Сопотница+ Бо, 8 4/+//
ища+ Мренога+ Жван
Големо— Илино+ Брезово+ Заш,
България 3 11+11
ле+ Жван
Сърбия Брезово+ Сопотница+ Жван 2 05+55
Австро,Унгария Цер 0 4+45
Цариград Слепче 0 4+45
Âñè÷êî 1897 100

В разглежданите области+ подобно на случващото се в други

части на епархията87+ отказът от упражняването на традиционен за,

82
В- Новини+ г- UHH+ бр- 52 '16-/4-0786 г-(+ с- 2 Дописка „Що могат да напра,
вят Цариградските градинари>“-
83
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 066+ л- 2/8: а-е- 186+ л- 052+ 06/ и сл-: в- Новини+
г- H+ бр- 38 '12-/7-0780 г-(+ с- 2 Дописка от Ресен: в- Новини+ г- U+ бр- 31 '10-/1-0784 г-(+
с- 0 ст- „Лихварите и градинарите“-
84
Най,сериозно е положението в с- Смилево 'ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+
л- 066: в- Новини+ г- UH+ бр- 45 '01-/3-0785(+ с- 3 ст- „Истребление на горите в с- Смиле,
во“( и общо в Демир,Хисар 'ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 222+ л- 02/( — срв-9 М и ш а й ,
к о в + Д- цит- съч-+ 16—17+ 23: 'Н- С к р я б и н (+ цит- съч+ 61—62 и др-
85
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 056 и сл- все още се упражнява
от гурбетчии от селата Подмочани+ Г- Горица+ Пустенец Крани+ Наколец+ Щърбово-
86
Броят на посочванията надхвърля този на селата+ т- к- от едно село се да,
ват няколко различни посочвания-
87
в- ВЕСТИ+ г- ХUHH+ бр- 40 '/4-/4-08/6(+ с- 2 Дописка от с- Върбени-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 56

наят се съпътства от промяна в дестинацията на гурбетчиите- Към

08/5.08/6 г- вече относително малко от преспанските и гяват,колски,
те гурбетчии се отправят по традиционните си дестинации към Ца,
риград и Мала Азия+ докато компактни групи от бивши градинари+
въглищари и дюлгери заминават на печалба в Америка88- Процесът е
масов и засяга всички слоеве на българското общество+ включител,
но част от тукашните екзархийски учители и ученици0//- В рапорта на
Ив- Дельов се изнасят статистически данни за процеса в Ресенско+
според които към 08/5.08/6 г- компактна маса от 606 души пребива,
ват в Америка0/0 или това са 37+1$ от всички тукашни гурбетчии+
съгласно данните в Табл- 1- Същевременно+ гурбетчиите в Америка
съставят 5+1$ от българското население в областта и съответно —
01+/$ от мъжете- Така+ приблизително на всеки пет къщи се падат
по двама души зад океана+ а всяко трето венчило има човек в Амери,
ка- Но това са само данните за броя на отпътувалите през 08/5.
08/6 г-+ докато голямата маса гурбетчии от Битолско тръгва за Аме,
рика през предходните години0/1- Ето два примера от екзархийската
документация за мащабите на процеса в Гяват,кол през разглежда,
ния период9 0( от март 08/4 г- до 08/6 г- от с- Смилево отпътуват за
Америка около 14/ мъже0/2+ т-е- повече от мъжкото население на се,
лото или повече от ½ от жителите му в 08/6 г-: 1( към 08/6 г- от с-
Цапари има 051 души отвъд океана '043 души в Северна и 7 души в
Южна Америка(0/3 или това е близо една пета от мъжете в селото
през 08/6 г- За разлика от Ресенско+ към 08/5.08/6 г- гурбетчийство,
то в Америка не е разпространено сред демирхисарци 'Табл- 5( въп,
реки+ че го има през предходните години0/4- Съгласно Табл- 5+ към
разглежданата дата демирхисарските гурбетчии+ най,често посочват

88
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 051 и сл- — срв-9 ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е-
1250+ л- 00-
0//
Учителите в ресенските села Крушье+ Ехла и Царедвор и част от учени,
ците от епархията+ а мисълта за път през океана вълнува още много учители 'ЦДА+
ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 0/+ 032+ 073—074+ 087+ 1/1( — срв- ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е-
1250+ л- 15 'за учители от Скопски вилает(-
0/0
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 06/-
0/1
Т р а й к о в + В- История на българската емиграция в Северна Америка+
С-+ 0882+ с- 08-
0/2
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 065- През 08/3 г- и до март 08/4 г- от се,
лото няма регистрирани гурбетчии в Америка 'ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1250+ л- 5— 6+
02(-
0/3
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 42 — срв- ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1250+
л- 6 'През 08/3 г- отпътуват само 4/ души(-
0/4
За това подробно у Т р а й к о в + В- Цит-съч-+ 08—1/+ 21-
57 Д,р Станислава Стойчева

като своя дестинация Румъния и тук трябва да се види единствено си,

лата на традицията0/5- Защото през първото десетилетие на WW в- Ру,
мъния преживява икономическа криза и вече е негостоприемна за
българските работници0/6- На второ място по предпочитание
'Табл- 5( сред демирхисарци е гурбетчийството в България+ което
след 0767 г- на практика представлява вътрешна и сезонна трудова
миграция в границите на българските земи- Що се отнася до гурбет,
чийството в Сърбия+ то за това+ подобно на случващото се в струж,
ката част на Охридско,Преспанската епархия+ може да се търси вли,
янието на сръбската пропаганда0/7- Накрая+ малко са посочванията за
дестинациите Австро,Унгария и Цариград+ но те се запазват и в по,
седствие0/8-
Базирайки се на казаното до тук+ интерес представляват ня,
кои наблюдения за âëèÿíèåòî íà ãóðáåò÷èéñòâîòî âúðõó ñúñòîÿíèå-
òî íà áúëãàðñêîòî ñåìåéñòâî през първото десетилетие на WW в- На
първо място+ вниманието привлича връзката между гурбетчийството
и извършваните годишно венчавки и кръщенета 'респективно раж,
дания( в разглежданите области- Данните за това са извлечени от об,
щата годишна статистика на епархията за 08/6 г-00/ и са организирани
в Табл- 6- В случая се отчита много висок процент на корелация 'с
методите на непараметричната статистика+ тъй като броят на случа,
ите е малък и разпределението не е статистически нормално000(+ с ве,
роятност 83+/$ между стойностите на гурбетчиите и извършените
венчавки през 08/6 г- Висок процент на вероятност на корелацията
'80+3$( се регистрира и между стойностите на гурбетчиите и тези на
извършените кръщенета през същата година- Следователно+ увели,
чаването на броя на венчавките и кръщенетата 'респ- ражданията( в
разглежданите области зависи извънредно от гурбетчийството- Това

0/5
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 044+ л- 083: а-е- 066+ л- 200+ 216+ 220: а-е- 222+ л-
02/: а-е- 247+ л- 077 — срв-9 ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 065 'гяват,колски въгли,
щари също пребивават в Румъния(-
0/6
НБКМ,БИА+ ф- 03+ оп- 1+ а-е- 1/50+ пак там-: ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е-
1250+ л- 1-
0/7
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 066+ л- 220: а-е- 184+ л- 0/: а-е- 345+ л- 02/: а-е- 346+
л- 030— срв-9 Х р и с т о в + П- Чаршията.пазара и пиацата за наемен труд в София като
„канал“ за обмен на културни стериотипи — A`kj`mhrshb Enqtl+ 1//5+ кн- 0,2+ 01/—010-
0/8
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 247+ л- 077: М и ш а й к о в + цит-съч-+ с- 26
00/
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 215+ л- 06—07- Стойностите на гурбетчиите+ съг,
ласно Табл- 0— 3 тук-
000
Съгласно статистически пакет Rs`shrshb`6 — vvv-rs`srnes-bnl- Програма9
Mnmo`q`ldsqhb Bnqqdk`shnmr+ Jdmc`kk S`t bnqqdk`shnmr-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 58

стои в разрез с наблюденията+ че на гурбет отиват преди всичко мла,

дите мъже в репродуктивна възраст001- Получените резултати могат
да се обяснят единствено с внасянето на парични средства от гурбет,
чиите в отделните домакинства+ което естествено стимулира желани,
ето за задомяване сред българското население и съответно — раждае,
мостта- Тук не трябва да се игнорира и традицията младежът да се
задоми+ преди да замине на гурбет и обратното — да не може да се за,
доми+ ако не е бил на такъв002- Но същевременно може да се отбеле,
жи+ че семействата на гурбетчиите не са многолюдни- От наличните
епархийски брачни ведомости се установява+ че в разглежданите ра,
йони тези венчила често са бездетни или имат по едно дете+ добито в
самото начало на брачния живот или след периода на отсъствие на
гурбетчията от дома003-

Табл- 6 — Средни стойности на венчавките и кръщенетата в къща004

през 08/6 г-

Ðåñåíñêî Ä. Ïðåñïà Ãÿâàò-êîë Äåìèð-Õèñàð

Гурбетчии mср < /+7 mср < 0+0 mср < /+8 mср < /+3
Венчавки 70 бр- 86 бр- 36 бр- 5/ бр-
mср < /+/3 mср < /+0 mср < /+0 mср < /+/2
Кръщенета 066 бр- 1/4 бр- 020 бр- 85 бр-
mср < /+0 mср < /+1 mср < /+1 mср < /+0
Гурбетчии.венчавки — коефициент на корелация 'Q( < /+80
Вероятност 'р( < 83+/$
Гурбетчии.кръщенета — коефициент на корелация 'Q( < /+71
Вероятност 'р( < 80+3$

Гурбетчийството дава îòðàæåíèå è âúðõó áðà÷íèòå äåëà è

ðàçâîäèòå в разглежданите области- Така+ Охридско,Преспанската
митрополия със съжаление констатира+ че голямата част от разводи,
те+ постановени през 08/5 г- в епархията+ засягат семейства на гур,

001
НБКМ,БИА+ ф- 03+ оп- 1+ а-е- 1/50+ л- 51: ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1250+ л-
6—7+ 02+ 10-
002
Срв-9 ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1/84+ л- 2-
003
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 121+ л- 003—006 'дело №22.//+ №30.//+ №44.//+
№48.//(+ л- 014—016 'дело №24./0+ №25./0+ G37./0+ №38./0+ №42./0+ №5/./0(-
004
Съгласно ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 215+ л- 8 изчисленията се правят при
0838 къщи в Ресенско+ 0/78 къщи в Долна Преспа+ 675 къщи в Гяват,кол и 1/88 къ,
щи в Демир,Хисар- Средните стойности на гурбетчиите+ съгласно тук Табл- 0—3-
6/ Д,р Станислава Стойчева

бетчии+ чиито съпруги остават без средства за препитание и са при,

нуждавани от роднините си да търсят развод005- Това е възможно съг,
ласно допълнение към екзархийския Устав от 0786 г-+ според което
законен брак се разтрогва при отстъствие на съпруга в продължение
на 3 г-+ при което той не е изпращал средства за прехрана на жена
си006- В действителност+ семействата на гурбетчиите живеят на грани,
цата на физическото оцеляване и задлъжняват+ особено в Ресенско007-
Тук лихвата върху заемите е неограничена+ което прави непосилно
изплащането £ в течение на няколко поколения в един род — „---от
прадядо до правнук“008- Отделно+ използвайки неграмотността на се,
лянките в Ресенско+ тукашните лихвари поставят семействата на
длъжниците си в пълна зависимост+ бидейки бакали и пощаджии в
родния край-

Табл- 7 — разводи в семейства на гурбетчии през 08/6 г- и 080/.0800 г-

Îáëàñò Îáùî ðàçâîäè Ïðè ãóðáåò÷èè Ïðè ãóðáåò÷èè

(áð.) (áð.) (%)
Ресенско 08/6 г- — 2 08/6 г- — 1 08/6 г- — 56+/
080/.00 г- — 2 080/.00 г- — 1 080/.00 г- — 56+/
Долна Прес, 08/6 г- — 3 08/6 г- — 0 08/6 г- — 14+/
па 080/.00 г- — 0 080/.00 г- — 0 080/.00 г- — 0//+/
Гяват,кол01/ 08/6 г- — / 08/6 г- — / 08/6 г- — /
080/.00 г- ,,— 080/.00 г- ,,— 080/.00 г- ,,,
Демир,Хисар 08/6 г- — 6 08/6 г- — 1 08/6 г- — 18+/
080/.00 г- — 2 080/.00 г- — 1 080/.00 г- — 56+/

В контекста на описаната ситуация е показателна статистика,

та на разводите при гурбетчии по споменатия по,горе член от екзар,
хийския Устав+ съгласно епархийските брачни ведомости за 08/6 г- и

005
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 28
006
Екзархийски устав+ чл- 076 п- 0
007
Й о ц о в + Д- Цит- съч+ с- 83: К ъ н ч о в + Д- Положението на българите---+
с- 21: Въстаническото движение в югозападна Македония----+ с- 40: в- Новини+ г- U+
бр- 31 '10-/1-0784 г-(+ с- 0 ст- „Лихварите и градинарите“: в- Новини+ г- HU+ бр- 4
'/4-0/-0782 г-(+ с- 1 ст- „Саиджиите или полицаджиите“
008
в- Новини+ г- U+ бр- 31 '10-/1-0784 г-(+ с- 0 ст- „Лихварите и градинарите“:
Р а д е в + С- Цит- съч-+ с- 36-
01/
От 080/ г- селата от Гяват,колското Архиерейско наместничество са
прехвърлени под юрисдикцията на наместничеството в гр- Ресен 'ЦДА+ ф- 135 к+
оп- 0+ а-е- 327+ л- 08(-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 60

080/.0800 г- 'Табл- 7(010- Като цяло+ през 08/6 г- този тип разводи са
постановени при дела+ заведени през предходната година и изостана,
ли от тогавашната група бракоразводни дела011- Същевременно+ раз,
водите от 08/5.08/6 г- се отнасят за гурбетчии+ напуснали дома зна,
чително по,рано012- Така+ от брачните дела+ заведени през
08/0—0801 г- в разглежданите райони е добре видно+ че разводът е
крайна мярка+ а българката очаква своя съпруг над 0/ години013- На
практика искане за развод е излагано от съпругата само тогава+ кога,
то семейството на гурбетчията изпада в крайна нужда и това положе,
ние е регистрирано при делата от 08/5.08/6 г- През 08/6 г- 'Табл- 7(
процентът на разглежданите разводи е най,значителен в Ресенско+
където те заемат ⅔ '56+/$( от всички разтрогвания на брак през го,
дината- В Долна Преспа и Демир,Хисар те са по,малко+ съответно
около ⅓ и ¼ от от всички разводи в двата района- Брачните дела и
разводите при гурбетчиите+ напуснали дома през 08/5.08/6 г-+ се ре,
гистрират в епархийските ведомости най,рано през 080/.0800 г- кога,
то изтича законният срок на отсътствие014- Статистиката+ съгласно
тази ведомост показва значително завишаване на процента разводи
при гурбетчии в Долна Преспа и Демир,Хисар+ сравнено с 08/6 г-+ до,
като в Ресенско той е константен и висок 'Табл- 7(- Накрая трябва да
се отбележи+ че липсата на постановени разводи в Гяват,кол през
08/6 г- и 080/.0800 г-+ не означава отсъствието на такива през първо,
то десетилетие на WW в-015

010
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 215+ л- 11: а-е- 327+ л- 14
011
Пак там+ л- 11 'дело №14./6+ №18./6+ №26./6+ №35./6+ №38./6(- Само дело
№26 е заведено на 18-01-08/4 г-+ а дело №38—на /6-/4-08/6 г- — срв-9 ЦДИ+ ф- 135 к+ оп-
0+ а-е- 186+ л- 28-
012
Така например+ в Ресенско9 Йонче Талев 'Кузманов( от с- Лиорека отсъс,
тва в продължение на 5 г-+ Александър Илиев 'Ильов( от с- Дърмени — 6 г-+ Тале Ра,
дев 'Фузев( от с- Избища — 7 г-: в Демир— Хисар9 Андрей Найдов от с- Цер отсъства в
продължение на 02 г- 'считано към 08/8 г-+ когато е решено делото му+ заведено
през 08/6 г-(+ Велян Стойков от с- Жван отсъства 03 г-
013
Тук отбелязвам само по,продължителните отсъствия+ без изброените в
бел- 020- В Ресенско9 Нечо Танасов от с- Дърмени е 00 г- в странство: Яне Лазаров
Гьорески от с- Ехла пребивава 02 г- в Цариград: Трайче Йонов Богданов от с- Боуно
пребивава 00 г- в Румъния: Христо Стефанов 'Лекоски( от с- Царедвор е 01 г- в Ца,
риград+ кв- Ченгел,кьой: Тасе Йованов Лесковчанец от с- Подмочани пребивава 05 г-
в Цариград+ кв- Еюб Султан: Темелко Котев от с- Сърбци е 01 г- в гр- Варна+ Бъл,
гария-
014
В- Вести+ г- ХХ+ бр- 0/2+ бр- 0/3+ бр- 0/4+ бр- 030+ бр- 037+ г- WWH+ бр- 037-
015
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 121+ л- 004-
61 Д,р Станислава Стойчева

Но базирайки се на екзархийската бракоразводна процедура

'повикване чрез официално обнародвана призовка(016+ може да се
уточни+ че 1 от делата в Ресенско и едно от делата в Демир,Хисар+
заведени през 08/6 г- и останали висящи+ също визират семейства на
гурбетчии017- Освен това+ в официалния екзархийски печат от 08/6 г-
се откриват и призовки по дела в семейства на гурбетчии+ невписани
в епархийската ведомост за същата година018- Същевременно+ в се,
мействата на гурбетчии разводи се постановяват и по други членове
от екзархийския Устав+ като нарушаване светостта на брака 'т- е-
прелюбодеяние — Екзархийски Устав+ чл- 076 п- 1( от страна на съп,
ругата- Макар и редки+ такива случаи се регистрират в епархията и
конкретно в разглежданите райони02/- За съжаление+ тук се случва и
обратното — някои от завърналите се към 080/.00 г- гурбетчии+ осо,
бено пребивавалите в Америка+ напъждат съпругите си+ търсят раз,
вод или влизат неразведени в незаконно съжителство с друга жена020-
При това+ тези дела произхождат от Долна Преспа+ район+ известен с
патриархалния си начин на живот и останал незасегнат от общата
вълна на разводите в Ресенско 'Горна Преспа( и Охридско в края на
WHW в-021 Следователно+ брачните дела и разводите при гурбетчии
представляват по,обширна група+ отколкото на пръв поглед показ,
ват епархийските ведомости- Колкото и малко да са разводите в
епархията и конкретно в разглежданите тук области+ то значителна
част от тях традиционно засягат семействата на гурбетчии-
Не на последно място е необходимо да се обърне внимание на
някои èêîíîìè÷åñêè àñïåêòè на гурбетчийството- Защото немалки,
те средства+ внасяни благодарение на него в отделните домакинст,
ва022+ подобряват икономическото положение на българите в Прес,
панско+ Демир,Хисар и Гяват,кол023- В тази връзка+ цялостното отку,

016
Екзархийски устав+ чл- 076 п- 0 бел- а(: Църковен вестник+ г- UH+ бр- 24
'/8-00-08/4 г-(+ 303—307-
017
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 215+ л- 11-
018
Призовка №021./6+ издадена от Ресенското Архиерейско Наместничест,
во 'в- Вести+ г- ХUHH+ бр- 48 '/8-0/-08/6(-
02/
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 121+ л- 002 'дело №03.//(+ л- 014—015 'дело
№24./0+ дело №38./0(-
020
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 327+ л- 36—37-
021
Пак там+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 186+ л- 058: К ъ н ч о в + В- Македония- Етног,
рафия и статистика---+ с- 217-
022
ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1/84+ л- 00 — срв-9 ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а- е-215+
л- 107+ 114+ 116-
023
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 247+ л- 078: а-е- 3/0+ л- 006: а-е- 345+ л- 047: М и ,
ш а й к о в + Д- Цит-съч-+ с- 27-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 62

пуване на чифлиците е най,често сочената в екзархийската докумен,

тация последица от гурбетчийството за района на Преспа024- Но ста,
тистическите наблюдения по въпроса дават по,различна интерпрета,
ция- Данните за 080/.0800 г- показват че 21 села '<33+3$ от всички( в
областта са чифлишки и смесени+ а останалите 3/ села '< 44+5$ от
всички( имат собствена земя- Същевременно+ за периода 08/7 — 0801
г- още 3 села от чифлишките 'Дупени+ Герман+ Рямби+ Буковик( или
01+4$ от тях+ започват процес на откупуване на земята025- Следова,
телно+ до 0801 г- повече от ½ от селата в Преспа имат собствена земя
или са в процес на закупуване на такава от беговете- Но това ангажи,
ра всички спестявания на гурбетчиите+ без последните да отчитат ка,
чеството на закупуваната земя и възвращаемостта от сделката026- Та,
ка+ може да се заключи+ че декларираното в екзархийската докумен,
тация и другаде повсеместно откупуване на чифлиците в Преспа в
края на първото десетилетие на WW в- е преувеличено- Напротив+
практика е гурбетчиите да залагат със значителна лихва собствения
си имот+ за да съберат пари за път+ особено през океана027- От друга
страна+ натрупването на състояние в чужбина поставя имащите собс,
твена земя гурбетчии в по,изгодни позиции в родния край+ за сметка
на обезземлените си съселяни- На тази основа в Преспанско започва
да се развива нов тип лихварство+ движено от забогатели гурбетчии
от селата028-
В заключение може да се отбележи+ че към 08/5.08/6 г- гео,
графията на гурбетчиите във всяка от разглежданите тук области е
красноречива — българските села без гурбетчии са единици- Гурбет,
чийството е най,слабо разпространено сред жителите на Демир,Хи,
сар+ а най,силно — сред българите от Гяват,кол- Тук данните за Прес,
па заемат средни позиции+ като тези за Долна Преспа са относително
по,високи от сътветните за Ресенско- Като цяло+ към 08/5.08/6 г-+ в
разглежданите райони се наблюдава намаляване на числеността на
гурбетчиите+ сравнено с данните за края на WHW в-+ което е правопро,
порционално на намаляването на българското население- Отново
сравнено с данните за края на WHW в-+ тук се отбелязва и значителна

024
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 3/0+ л- 006: а-е- 327+ л- 06/: а- е 346+ л- 028-
025
Т р а й ч е в + Г- Цит- съч-+ с- 20+ 3/+ 32+ 46—47-
026
в- Новини+ г- HHH+ бр- 31 '08-/1-0782 г-(+ с- 1 А- Ляпчев ст- „Градинарския
въпрос“: в- Новини+ г- HU+ бр- 4 '/4-0/-0782 г-(+ с- 1 ст- „Саиджиите или полицаджии,
те“: Т р а й ч е в + Г- Цит- съч-
027
ЦДА+ ф- 065 к+ оп- 0+ а-е- 1250+ л- 3-
028
Т р а й ч е в + Г- Цит- съч-+ 25—26+ 31-
63 Д,р Станислава Стойчева

промяна в занятието и дестинациите на гурбетчиите- Работата в чуж,

бина вече не се свързва толкова със специфична професия+ колкото
с придобиването на сигурен доход+ най,често в Америка- Не на пос,
ледно място се отбелязва+ че поотделно всеки фактор+ оказващ влия,
ние върху излизането на гурбетчии 'собственоста върху земята+ ко,
личеството и качество на обработваемата земя+ гъстота на населени,
ето и др-( няма решаваща роля в процеса- Но съвокупността от всич,
ки тях+ при усложнената политическа и икономическа ситуация+ да,
ват необходимата обосновка- Същевременно+ гурбетчийството има
значение за демографския облик на разглежданите райони- В Преспа
и Гяват,кол то оказва влияние и върху половата структура на бъл,
гарското население- Без съмнение+ гурбетчийството има влияние
върху състоянието на българското семейство- Внасяните отвън ма,
териални средства стимулират брачните процеси и раждаемостта в
разглежданите области- Благотворно влияние се оказва и върху раз,
ширяването на мирогледа и грамотността на местното население03/-
Но тук се отбелязват и негативизми+ проявяващи се в завишаването
на броя на бракоразводните дела в семействата на гурбетчии+ както
и във влошаване на здравното състояние на някои от тези семейства-
Последното намира силна изява през 080/.0800 г-+ така че е специал,
но отбелязано в екзархийската документация030- Накрая може да се
заключи+ че макар разглежданите райони да не са сред най,засегна,
тите от гурбетчийството по класификацията на Д- Яранов031+ то про,
цесът има определящо социално,икономическо и демографско значе,
ние за населението в разглежданите райони през първото десетилетие
на WW в-

03/
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 247+ л- 077—078: а-е- 3/0+ л- 0/7: а-е- 327+ л- 37
030
ЦДА+ ф- 135 к+ оп- 0+ а-е- 327+ л- 37
031
H ` q ` m n e e + C- No- bhs-+ 022—023-
 Гурбетчийството --- в Битолско и Преспа в началото на ХХ в- 64

MAKING A LIVING ABROAD AS A FACTOR

FOR THE DEVELOPMENT OF THE BULGARIAN SOCIETY
IN BITOLYA AND PRESPA
IN THE BEGINNING OF THE 20TH CENTURY
Dr. Stanislava Stoycheva
'Rtll`qx(
Sgd dbnmnlhb `mc onkhshb`k dmuhqnmldms hm L`bdcnmh`+ drodbh`kkx `esdq
08/2+ enqbd sgntr`mcr ne Atkf`qh`mr sn kd`ud sgdhq bntmsqx d`bg xd`q sn l`jd khuhmf
`aqn`c 'sgd Atkf`qh`m vnqc ‘гурбет’ bnldr eqnl sgd @q`ahb „ftqads“ vghbg ld`mr
enqdhfm bntmsqx(- Sgd Atkf`qh`m onotk`shnm eqnl Ahsnkh` `mc Oqdro` v`r mns `
dwbdoshnm hm sghr qdrodbs- Hm 08/6 sgd knb`k `tsgnqhshdr ne sgd Atkf`qh`m dw`qbg`sd
hmhsh`sdc sgd bnlohk`shnm ne rs`shrshb`k c`s`+ vhsghm vghbg hmenql`shnm v`r f`sgdqdc
`ants sgd odnokd vnqjhmf ntsrhcd sgd fdnfq`oghb anqcdqr ne L`bdcnmh`- Nm sgd
fqntmcr ne c`s` oqdrdmsdc hm rdudq`k dw`qbg`sd cnbtldmsr ne sg`s r`ld c`sd+ sghr
rstcx ax odqenqlhmf rs`shrshb`k `m`kxrhr sq`bdr sgd qd`rnmr `r sn gnv `mc sn vg`s
dwsdms sgd sq`chshnm`k qd`rnmr enq odnokd sn kd`ud sgdhq bntmsqx `mc vnqj `aqn`c 'k`bj
ne dmntfg `fqhbtkstq`k k`mc+ hmbqd`rd ne onotk`shnm+ cdmrhsx ne onotk`shnm+ dsb(+
vghbg hmektdmbdc sgd oqnbdrr hm sgd qdfhnmr chrbtrrdc-
@s sgd r`ld shld rnld bnmrdptdmbdr ne sgd khud `mc vnqj `aqn`c adf`m sn
rgnv+ vghbg qdekdbsdc nmsn sgd rs`sd ne sgd Atkf`qh`m e`lhkx- Sgd qdrtksr qdbdhudc
qdud`kdc sg`s sgd oqnbdrr hr ` k`qfd,rb`kd nmd enq sgd Atkf`qh`m onotk`shnm `mc g`r `
cdbhrhud rnbh`k `mc dbnmnlhb+ `r vdkk `r cdlnfq`oghb rhfmhehb`mbd hm sgd qdfhnmr
chrbtrrdc+ enq sgd odqhnc ne sgd ehqrs cdb`cd ne sgd 1/sg bdmstqx- Sgd `qshbkd ldmshnmr
sg`s hmchuhct`kkx+ d`bg e`bsnq+ g`uhmf hmektdmbd nmsn sgd kd`uhmf ne Atkf`qh`mr sn
vnqj `aqn`c+ g`r mn cdbhrhud jdx qnkd enq sgd oqnbdrr+ ats sgd bnlahm`shnm ne sgdrd+
oqnuhcdc sgd bnlokdw onkhshb`k `mc dbnmnlhb rhst`shnm+ rdqud `r `m dwbdkkdms rds ne
oqdbnmchshnmr- Vnqj `aqn`c gdkodc sn hloqnud sgd dbnmnlhb rhst`shnm ne sgd
Atkf`qh`m onotk`shnm- @s sgd r`ld shld+ hs hmektdmbdc sgd cdlnfq`oghb rhst`shnm hm
sgd qdfhnmr chrbtrrdc — nmsn sgd rdw rsqtbstqd ne sgd Atkf`qh`m onotk`shnm+ `r vdkk `r
nmsn sgd rs`sd ne sgd Atkf`qh`m e`lhkx+ qdrodbshudkx nm sgd mtladq ne chunqbdr `mc
sgd gd`ksg bnmchshnm ne sgd e`lhkhdr-
65 Д,р Станислава Стойчева

ГУРБЕТЧИЙСТВО КАК ФАКТОР В РАЗВИТИИ

БОЛГАРСКОГО НАСЕЛЕНИЯ
В БИТОЛЬСКОМ КРАЕ И ПРЕСПЕ В НАЧАЛЕ XX ВЕКА
Д-р Станислава Стойчева
(Резюме)
Экономические и политические условия в Македонии+ особенно
после 08/2 года+ заставляют тысячи болгар ежегодно отправляться на гур,
бет 'с арабского „ftqads“ — заграница(- Болгарское население из Битольско,
го и Преспанского краев не составляет исключения в этом отношении-
В 08/6 году местные органы Болгарской экзархии предпринимают сбор
статистических данных+ в рамках которого были собраны и сведения о ли,
цах+ работающих вне географических границ Македонии- Основываясь на
данных в нескольких экзархийских документах к той же дате+ настоящее ис,
следование прослеживает путем статистического анализа+ как и насколько
классические причины появления гурбетчий .отсутствие достаточно обра,
батываемой земли+ увеличение количества населения+ густота населения и
т-д-. оказывают влияние на этот процесс в рассматриваемых районах-
Одновременно+ очерчиваются некоторые последствия гурбетчийства+ оказ,
ывающие влияние на состояние болгарской семьи- Полученные резуль,
таты показывают+ что для болгарского населения этот процесс массовый и
имеет определяющее социально,экономическое и демографское значение в
рассматриваемых районах в первом десятилетии WW века- Отмечается+ что
отдельно каждый фактор+ оказывающий влияние на появление гурбетчий+
не имеет решающей роли для всего процесса+ но их совокупность при ус,
ложненной политической и экономической ситуации+ дает необходимое
обоснование- Гурбетчийство способствует улучшению экономического по,
ложения болгарского населения- Одновременно+ оно оказывает влияние и
на демографский облик рассматриваемых районов — на половую структуру
болгарского населения+ а также на состояние болгарской семьи+ соответст,
венно на количество разводов и состояние здоровья семей-