1.

Икономически промени до края на 50те години

В края на Втората световна война България изпада в тежка икономическа депресия.
Спадът на националния доход за 1944 година е 15%, а за 1945 година, когато тежките
военни разходи се съчетават със суша и лоша реколта в земеделието – 43%.
БРП извършва национализация (речник) на индустриалните предприятия
През пролетта на 1945 г. се образуват първите доброволни сдружения за колективна
обработка на земята като отдели към съществуващите по селата структури на
всестранната кооперация. Насърчавани от идеите на Александър Стамболийски за
създаване на т. нар. земеделско взаимоспомагателно кооперативно сдружение,.
Организираните отдели за колективна обработка на земята към тези селски кооперации
нямат нищо общо с модела на СССР и сдруженията използват принципите на
кооперирането в Европа със следните характерни особености:
● членството е доброволно;
● всеки получава възнаграждение спрямо вложения труд;
● всеки получава рента за вложения дялов капитал от земя, инвентар и пари;
● земята остава собственост на всеки член и има правото участва в сдружението
съобразно своя интерес;
● управленският състав се избира и отчита пред Общото събрание на
членовете-кооператори.
Преустройването на частната земеделска собственост и лишаването на селяните от
собственост е процес, който започва с Петия конгрес на БКП през 1948 г. Голямата
социална и политическа пъстрота в българските села води до това, че по-голямата част от
населението в България не е свързана със социализма.Започва ускорена
индустриализация и насилствено коопериране.Извършена е експроприация на
частната собственост.За да не се получи политически конфликт и отпор на политиката на
БКП, се предприема ускорено „реконструиране“ на селското стопанство, включващо[5]:
● бърза колективизация на селските стопани, без национализация на земята;
● обединяване на разпокъсаните земеделски земи и повишаване на
агротехническите мероприятия за по-високо земеделско производство;
● механизация на земеделския труд.

Като ако през 1948г еда 10 процента от земята участва в кооперирането,то през
1958 вече 93 процента от земята е в ТКЗС(ТРУДОВО кооперативно земеделско
стопанство)

речник:
национализация-прехвърляна на собствеността от частния собственик към
държавата срещу обезщетение

социалистическа индустриализация- ускорено планово изграждане на

промишлеността, финансирано от държавата и без допускане на конкуренция

експроприация - принудително и без заплащане изземане на частно имущество в

полза на държавата по точно ТКЗС което обединява земите на селяните с цел
механизирано обработване и повишаване на добивите
 2. Реформи

Завръщането към индустриализацията стимулира търговията със Запада.

Вносът обаче не може да се изплати с българския износ, който се състои най-вече от
евтини селскостопански стоки. България получава кредити от СССР, които също не
може да изплаща, и се стига до първата дългова криза. Натрупаният държавен дълг на
България към 1960 г. достига 3 млрд. лева. След няколкогодишни опити за излизане от
кризата с краткосрочни мерки, през 1962 година се стига до решение, като 90% от златния
резерв (над 23,5 тона) на Българската народна банка е продаден и с получените средства
е изплатена част от дълга. Това е в противоречие със законодателството понеже по
традиция от началото на века златният резерв се смята за неприкосновен и по
политически причини режимът дълго време отказва да го използва.
Това показва, че икономическата система се нуждае от промени. Проблемите са общи
за източноевропейските страни, които са принудени да започнат реформи,
най-успешно в Чехословакия. В България те започват в средата на 60-те години,
като целта е стимулиране на производството чрез съобразяването му с
търсенето и предлагането на реалния пазар, подобряване на търговския обмен,
производителността и качеството, придружени със значително икономическо
експериментиране. Промените обаче остават само в тази експериментална фаза и
плановата икономика не е сменена с пазарна. Това предполага повече икономическа
свобода, но СССР не иска да отслаби контрола върху сателитите.
Смазването на „Пражката пролет"(период на масови протести и политическа
либерализация в Чехословакия.) през 1968 г. слага край на първите реформи. От 1973 г.
икономическото положение на България се влошава. Тя взема заеми от чужбина, за да
гарантира икономическия растеж и социалните програми, без да извърши нужните
реформи. Външният дълг за пет години нараства почти шест пъти като към 1977 г.
достига критични нива и чуждестранните и международните банки отказват да отпускат
нови кредити на България - което оформя втората дългова криза. През 1978 г. Живков
моли съветския лидер Леонид Брежнев за допълнителни средства и в началото на
80-те години проблемът с външния дълг е ликвидиран. Москва „спасява" българската
икономика, но реформирането й остава неосъществено.
 „Разведряването"(смекчаването на обтегнати отношения) активизира
сътрудничеството със Западна Европа. Създават се смесени предприятия с български
и с чужди капитали, които дават достъп до модерни технологии, но те трудно навлизат
в производството. Селското стопанство получава ежегодни съветски помощи, но това
отлага преустройството му. В края на 80-те години кризата се задълбочава. България
отново взема заеми и външният дълг от 4,1 млрд. долара през 1985 г. достига 10,6
млрд. през 1989 г. При тази трета дългова криза СССР отказва помощ. През 1987 г. с
Юлската концепция Т. Живков се опитва да трансформира централното планиране в
пазарна икономика, но без успех.

3. Демографски процеси
Населението в България нараства от 7 млн. през 1946 г. до почти
9 млн. В края на 80-те години. Продължителността на живота се увеличава, а смъртността
спада заради подобреното здравеопазване и условия на живот. Но намалява
раждаемостта. Икономическите промени и насилственото коопериране водят до миграция
на населението към градовете 4. Това създава несигурност и отлага раждането на деца,
свързано и с новата роля на жената, която се включва в производството и в обществения
живот. През 1987 г. протестът на майки от Русе срещу безразличието на Властта към
екологичните проблеми на града е една от първите прояви на гражданското общество.
Нацията застарява. Властта увеличава грижите за децата, но спадът в раждаемостта
продължава. Резултат от миграцията е урбанизацията. През 1985 г. В градовете живеят
65% от хората 3. Най-бързо се увеличава населението в столицата и от 1947 г. Властите
ограничават получаването на софийско жителство. През 1974 г. подобни мерки се прилагат
във Всички големи градове. Селата запустяват въпреки програмите за развитие на
най-застрашените региони (Странджа Сакар).
4. Етнически и религиозни общности
● БКП води атеистична политика и ограничава религиозните права. Освен
българите, koumo са най-многобройни, в България живеят и други етнически
общности. През 1944 г. евреите са 50 хил., но повечето се изселват в Израел и
през 1956 г. тe ca едва 6400. Най-голяма е общността на българските турци.
Полагат се грижи за образованието им и за икономическо развитие на районите,
в които живеят. Но кооперирането и пропагандата на Анкара, че Турция е
тяхната родина и е готова да ги приеме, карат през 1949-1951 г. 156 хил. да се
изселят. => Това е ,,лоша реклама" за режима и той забранява изселванията.
От 1951 до 1956 г. БКП следва съветската политика към малцинствата -
подкрепя етническите различия (финансира образованието на турски език,
турски театри и Вестници), за да ги спечели за комунизма. Засилват се
ограниченията при изповядването на исляма. През 1968 г. България и Турция
подписват изселническа спогодба и до 1978 г. над 100 хил. турци напускат
страната. От 70-те години властта започва да заличава етническите различия,
като насилствената асимилация достига Връхната си точка с ,,възродителния
процес". Самият процес представлява отнемане от страна на основни лични
човешки права като правото на самоопределение и свободата на
вероизповеданието, ограничения в използването на родния език, насилствено
ограничаване на традиционни обичаи и ритуали и др.
● Драстичното нарушение на човешките права довежда през лятото на 1989 г. до
изселване на над 300 хил. български турци. БКП прилага насилие и към
българите мюсюлмани - през 60-те години започва смяна на турските им имена
с цел да подчертае българските им корени. През 70-те години процесът е
 завършен, но с човешки жертви. Втора по брой етническа общност са циганите
(ромите). През 50-те години БКП ги принуждава да уседнат, но проблемите с
начина им на живот остават.
=--------------------джамията и синагогата в софия през 80те

5. Социална политика

Държавата осигурява правото на труд, платен годишен отпуск, Безплатна медицинска

помощ (от 1951 г.). Електрификацията, Водоснабдяването, масовият отдих са факт за
много българи. За да се реши жилищният проблем, се строят големи панелни
комплекси; нарастват средствата за здравеопазване и образование. Така чрез
придобивки, Властта си осигурява лоялността на мнозинството. При ограничените
икономически възможности на страната обаче жизненият стандарт остава нисък. През
60-те г. нарастват консуматорските нагласи и търсенето на качествени стоки 5.
Социалистическата икономика не може да ги осигури и хората прибягват до Връзки" и
ходатайства. С отварянето" на страната към Запада стремежът към по-голямо
разнообразие на стоки и услуги се засилва, а Властта го заклеймява като
„потребителство“ и „еснафщина" През 80-те г. общата криза води до повишаване на
цените и режим на тока. Увеличават се злоупотребите. Все по-видима е и корупция та -
особено за получаване на жителство, жилище или автомобил.
кореком
 6. Културната политика
БКП използва културата и интелигенцията за укрепване на властта си. Тя разчита на
творците за пропаганда на комунистическия идеал и се опитва да ги спечели. Филми,
музика, изобразително изкуство, книги дори архитектура. Тоест това което хората могат да
гледат слушат и четат е съобразено с политическите и пропагандни цели на режима.
райко алексиев- карикатурист, става жертва на комунистическите репресии поради
карикатурите си на Сталин публикувани в популярния си сатиричен вестник
,,Щурец’’

Културната политика на бълг комунистическа партия минава през 5 етапа:

1) 1944-1948 етап на установяване
-Започва с преврата на 9 септември 1944г когато дошлият на власт отечествен
фронт започва политика на репресии срещу дотогавашния културен и обществен
елит. Хиляди интелектуалци, учители, юристи, духовници, писатели, журналисти,
архитекти и др са безследно изчезнали, осъдени или затворени в концлагери. В
контраст със свободните общества където всеки има право да изкаже мнението си ,
в комунистическа българия се въвежда строга цензура => много литературни
произведения са забранени защото техните послания се възприемат от новата
комунистическата власт като неподходящи, опасни и дори упадъчни

2) 1949-1956 -налагане на основни правила и принципи на идеологията

-Партията започва да налага собствените си разбирания за култура и изкуство, като
тези разбирания естествено са съобразени с основните принципи на властващата
комунистическа идеология. От гражданите се очаква просто ей така да приемат , че
всичко което режимът прави е безспорно правилно и добро. За разлика от
демократичните системи на управление, комунистическата държава отнема на
хората свободата на словото, единствено режима има право да определя кое е
истина , а гражданите които се противопоставят на властта са наказвани строго.
Примери са организираната от Вълко Червенков разправа с художника
комунист Александър Жендов (1950 г.) и натискът върху писателя Димитър Димов
(1952 г.), принуден да преработи романа си „Тютюн“ според партийните препоръки.
Основен за литературата,киното и театъра става жанра социалистически реализъм
. В книгите филмите и постановките главните герои са най=вече хора,които трябва
да изградят комунизма. Например работници в заводите и на нивата, войници и
строители. В края на 40те и началото на 50те културата е почти изцяло възхвала на
тоталитарната идеология на БКП. За гражданите се организират множество
задължителни масови прояви- например манифестации, панаири, беседи със
социалистически културни дейци и литературни четения. Строят се огромни
паметници. Същевременно партията не позволява на независимите творци да
работят свободно. В трудови лагери са затворени без съд и присъда редица
интелектуалци, дори граждани които се увличат по западна музика или четат
,,забранена’’ литература излагат себе си и семействата си на риск,защото власта
следи всичко. Общо взето Въведена е строга цензура икултурните връзки със
Запaga са прекратени.

3)1957-1969 - опит за ревизия

Третия етап бележи края на управлението на съветския лидер Йосиф Сталин и
промяна в културната политика на страните в комунистическия блок. След средата
на 50те години вече при управлението на Тодор Живков БКП сякаш намалява
натиска и започва да позволява повече независимост на творците и повече достъп
до информация на гражданите. Това обаче е привидно и неудобните на партията
интелектуалци продължават да имат доста труден живот, същевременно творците
които пък се придържат към партиината линия биват обгрижвани и се ползват с
много привилегии - примерно скъпи вещи, пътувания в чужбина , близки отношения
с партиините лидери. Това се случва посредством система от така наречените
Творчески съюзи : например Съюз на художниците, на писателите и тн.

Появяват се ярки дарования в литературата (поетите Константин Павлов,

Стефан Цанев, писателите лите Емил Манов, Георги Марков ). В изобразителното
изкуство Светлин Русев, Димитър Казаков Нерон , Димитър Киров), В киното
(Христо Ганев, Анжел Вагенщайн, Рангел Вълчанов, Въло Радев). Възобновяват се
културните връзки със Запада, но критика Към режима не се допуска. През 60-те
години властта спира в ,,Литературни новини", забранява пиеси на Валери Петров и
Недялко Йорданов, филми на режисьорите Бинка Желязкова и Христо Ганев . През
1968 г. е унищожена книгата,, Люти чушки" с епиграми на Радой Ралин и
илюстрации на Борис Димовски. Разочаровани, някой творци напускат България В
търсене на творческа свобода (Г. Марков), но повечето остават и избират
сигурността.

4) 1970-1986 - Людмила Живкова и утопичните и проекти

През 4тия етап културната дейност в държавата е управлявана от Людмила
Живкова- дъщеря на тодор живков, и един кръг от приближени до нея
интелектуалци. Това довежа до леко отпускане на контрола върху културната
сфера особено след средата на 70те години. В театъра успех имат пресите на Иван
Радоев, Станислав Стратиев, Йордан Радичков, които чрез сатира и ирония
критикуват действителността. В киното се появява ,,миграционната вълна" (Дърво
без корен", Матриархат", „Вилна зона"). Във възход е анимационното кино.
По план на Живкова и кръга около нея, българия отпразнува 1300 години от
създаването на бълг държава- построени са сгради като Националният дворец на
културата в София, мемориални комплекси в Шумен и Добрич, държавата
изразходва огромни средства за тези строежи и за грандиозни културни
 мероприятия, изложби, манифестации, заснемане на филмови суперпродукции
като Хан Аспарух, целта на програмите на Живкова е едновременно да отпразнува
символите на бълг нация и да бъде изтъкната ролята на партията и
социалистическите идеали. Людмила Живкова умира през 1981г. а мащабните и
програми не намират продължение в петия и последен етап от управление на
културната сфера през социализма

5)1987-1989 - упадък на режима

През него БКП разбира се не спира да се стреми да контролира културния живот, но
приближаващия срив на Източния блок и стъпките към демократизиране дори на
СССР ,известни като Перестройка, правят задачата все по трудна. Въпреки че
животът на творците е труден през целия социалистически период , ограниченията
на партията не успяват да заличат напълно независимата мисъл. Критични към
партийния строй писатели като Радой Ралин, Блага Димитрова, Константин Павлов
и още много художници, композитори, и други творци, работят през целия период
на социализма. Това го правят въпреки постоянната цензура налагана от партията,
тя не допуска излизането на неудобни за нея книги, филми и друго изкуство . По
същото време много емигрирали българи стават известни с изкуството си зад
граница , където не са ограничавани. Такива например са художникът Кристо
Явашев известен в цял свят и днес, както и писателят и журналист Георги Марков и
неговите репортажи.

7. Образование
След Деветосептемврийския преврат (1944) се извършва основно преустройство в
образованието чрез Закона за народната просвета (1948). Като общ закон с него се
уреждат въпроси на предучилищното възпитание, на основното, средното образование и
средното специално образование.След Деветосептемврийския преврат (1944) се извършва
основно преустройство в образованието чрез Закона за народната просвета (1948). Като
общ закон с него се уреждат въпроси на предучилищното възпитание, на основното,
средното образование и средното специално образование.
адължителното образование се увеличава от 7 на 8 години. Общото образование се
свързва с политехническа подготовка на младото поколение и с получаването на
определено професионално ориентиране. Политехническото образование се осъществява
чрез учебните предмети, които разкриват естественонаучните основи на производството
(математика, физика, химия, биология). Учениците получават знания за селското
стопанство, машиностроенето, електротехниката, отглеждането на растения и животни и
други, дават им се експериментални и конструкторски задачи. В училищата се организират
кръжоци, провеждат се прегледи за техническото изобретателство на младежта. Особено
важно е учениците да получават знания и опит за целия цикъл на производството –
планиране, мерки за повишаване производителността на труда, максимално използване на
производствените мощности, осъществяване на икономии, поддържане на работното
място и други, за да могат по-късно да решават творчески възникналите пред тях задачи.
За подготовката на квалифицирани работници се откриват професионално-технически
училища и средни професионално-технически училища. На завършилите се дава
възможност да продължат образованието си във висшите учебни заведения. За
подготовката на средни ръководни кадри се откриват техникуми[4]. Широко се застъпват
вечерното обучение.

Автономията на Университета е ликвидирана, а студенти се приемат само с бележки от ОФ

за политическа благонадеждност. Задачата на Висшето образование е да
изгражда.Висшето образование също се дели на 3 степени; в първата се получава
фундаментална подготовка, във втората – специална подготовка, a третата степен е
предвидена за практическа подготовка. Срокът на обучение е от 4 до 6 години.
Специалистът завършва обучението си и получава диплома в края на третата степен.[2].
Вярна на партията и народната власт социалистическа интелигенция". За целта се
въвеждат задочно обучение в университетите, привилегии за участници в партизанското
движение и за студенти с работническо-селски произход.

Постижение е ликвидирането на неграмотността. От 60-те години приоритет е по-тясната

връзка на училището с практи- kama. Създава се единното средно политехническо
училище, в кое- то до 10. клас се получава общообразователна подготовка, а след това
учениците постъпват в университет или се обучават на професия. Създават се нови
университети и броят на студенти- ме расте без оглед на реалните нужди.

8. Наука
След 1945 г. организацията на науката започва да следва съветския модел.
Открояват се три нива на научни институции.
● Българска академия на науките (БАН), която през 1980-те години има над
140 института с повече от 12 хил. научни работници. БАН оказва „научното
и методологическото ръководство“ над останалите 2 нива и осъществява
 фундаментални и стратегически научни изследвания, свързани с
по-далечните цели на индустриалното развитие.
● Университети и висши учебни заведения (ВУЗ). Възникват десетки нови
ВУЗ, в които от средата на 1960-те години се оформят
„научноизследователски сектори“ (НИС), работещи по договори със
стопанските организации
● Приложни научноизследователски институти и научни центрове към
министерства, производствени обединения и големи предприятия. Играят
ролята и на внедряващи звена за технологичното развитие.

След войната БАН е поставена под контрола на държавата. Науката трябва да се

преустрои в духа на комунистическата идеология и да се обвърже с изграждането на
социализма. Обществените науки обслужват пропагандата на БКП, дoкaтo
увеличеното финансиране на природоматематическите и техническите науки дава
тласък на развитието им.
През 1956 г. България е сред 11-те социалистически страни, които основават
Обединения институт за ядрени изследвания в гр. Дубна, СССР. От 1959 г. БКП
обръща повече внимание на науката с надеждата да ускори икономическото развитие.
Бързо нараства Броят на научните работници в БАН 4, а финансирането й се
увеличава. Влизат в действие първият в Югоизточна Европа изследователски атомен
реактор и Националната астрономическа лаборатория в Рожен.
Електрониката постига успехи и България става четвъртата страна в света, която
разработва и произвежда електронен калкулатор („Елка").
Инвестициите се насочват към нови Високотехнологични отрасли - електронизация,
роботика, биология, ядрена физика. Честването на 1300-годишнината на българската
държава дава тласък на историческата наука, археологията, тракологията.

БРП- бълг работническа партия

БКП- бълг комунистич партия