Възстановяване на

българската
държавност и
изграждане на
Княжество
България
 Съдържание

Временно руско управление (ВРУ)

Учредителното събрание и възгледите за основния

закон на Княжество България

Търновската конституция

Изборът на български княз

 1. Временно руско управление
а) същност
Руското военно и административно присъствие по
българските земи от юни 1877 г. до юни 1879 г.
Разпростира се в окупираните от руските войски
територии в хода на Руско-турската война (1877 –
1878).
Целта е да се изгради основата на българската
държавно-правна организация.
Според Санстефанския договор ВРУ трябва да
продължи 2 години, но Берлинският намаля
продължителността му на 9 месеца.
 б) етапи на ВРУ

 ВРУ протича в 4 етапа:

 Подготвителен - от октомври 1876 г. до военните
действия през юли 1877 г.
 Военновременен - от края на юли 1877 г. до 3 март
1878 г.
 Мирновременен – от 3 март 1878 до подписването на
Берлинския договор
 Заключителен – от 1 юли 1878г. до юни 1879г.
 ВРУ подготвя българите за самостоятелно държавно
съществуване.
 в) Първи етап на ВРУ-
подготвителен етап
 „Канцеларията за гражданско
управление на освободените зад
Дунава земи“, начело с руския
императорски комисар Владимир
Черкаски

 Събират се разностранни сведения

за миналото и настоящето на
българския народ

 Издирват се българи, пoлyчили

висше образование в Русия с цел
тяхното привличане в бъдещата
българска администрация Владимир Черкаски
 г) Втори етап на ВРУ-
военновременен етап

 Въвежда се гражданско управление.

 Полагат се основите на полицейските,
административните, финансовите,
съдебните и други органи
 Създадени са 8 губернии (области) с
управители руски губернатори и
български вицегубернатори.
 Найден Геров-единственият българин
заел губернаторски пост в Свищовска
област, а вицегубернатор – Марко
Найден Геров
Балабанов
 д) Трети етап на ВРУ
мирновременен етап
 Княз Черкаски умира в деня на
подписването на Санстефанския мирен
договор.
 На 8 май 1878 година, княз Александър
Дондуков-Корсаков е назначен за руски
императорски комисар.
 Основна задача-подготовката на местни
кадри, които да поемат управлението.
 Съвет на императорския комисар със 7
отдела.
 Седалището се мести от Търново в
Пловдив
 Земска войска – 31 май 1878г.
 Военно училище – 8 юли 1878 Княз Ал. Дондуков-Корсаков
Сградата на Временното руско управление в Пловдив
Съветът на руския императорски комисар
 е)Четвърти етап на ВРУ-
заключителен етап
 Берлинският договор съкращава времетраенето на ВРУ на 9 месеца
 Седалището на ВРУ се мести от Пловдив в София.
 Отделят се средства за възстановяване на българските църкви.
 Създава се Отдел за просвещението и духовните дела, начело с
проф.Марин Дринов – устройва образователното дело
 На 7 януари 1879г. тържествено е открита Първа мъжка гимназия в
София.
 Народна(публична) библиотека - 15 януари 1879г.
 Българска народна банка – 25 януари 1879г.
 Развитие на медицината, откриват се болници и аптеки
 Временни съдебни правила.
Временни правила по Материалите, събрани от княз
пощенската част Черкаски за българит
 2. Учредителното събрание
а) Свиква се на 10 февруари 1879 г. в Търново

„Народното българско събрание в Търново е събрание учредително,

свикано по разпореждание на императорския руски комисар да разгледа
свободно Органическия устав и да утвърди държавното устройство на
Българското княжество… 2. Събранието, ако и да се състои от членове
по звание, по назначение и по избор от народа, съставлява обаче едно
цяло, без никаква разлика и тези членове, всички народни депутати
представляват не именно мястото, от което е изпратен, но всичкото
народонаселение, живущо в пределите на Българското княжество…“
Из Правилника за вътрешния порядък на Учредителното събрание, февруари 1879г.
? По чия заповед се свиква Учредителното събрание?
? Каква е неговата цел?
? Как е формиран съставът на Учредителното събрание?
? Кого представляват депутатите?
Бившият турски конак в Търново, където заседава
Учредителното събрание
Гравюра на откриването на Учредителното събрание в
Търново
Открито е с реч на княз Дондуков-Корсаков
„С пълна свобода и независимост на отделните мнения и общи
прения да се изкаже всеки от Вас съвестно и с убеждение като
имате на ум, че във Вашите ръце е щастието, благоденствието
и бъдещата съдба на отечеството, което е извикано към нов
политически живот…»
Из речта на княз Дондуков-Корсаков

Участници – 229 народни представители –част от българският

управленски и интелектуален елит
Начин на избор – по избор от народа(88), по назначение от
руския императорски комисар (24) и по право (117)
Основна задача – приемането на основния закон на Княжество
Българи.
Председател на Учредителното събрание е Антим I Видински
Общонародният въпрос, спира временно работата на
събранието. Тя е подновена в средата на март 1879г.
 б)Проектът за Органически устав
Проект за Органически устав е
разработен от Сергей Лукиянов –
ръководител на съдебния отдел на
Руския императорски комисар

Проектът е в либерален дух

Предоставен е за обсъждани и
промени на българските депутати

Оформят се две течения по

Сергей Иванович
отношение на характера на
Лукиянов - руски юрист
Конституцията
 в)Две течения за основния закон на
Княжество България
Консервативно -,,старите“
• силна монархическа власт
• конституция със здрави
олигархични принципи
•ограничаване на изборните
права чрез имуществен и
образователен ценз
• искане за Държавен съвет и
Сенат- втора камара
• ,,Старите“ смятат,че народът
е политически незрял и
управленски неопитен
Либерално –
,,младите“
• ограничени княжески права
• народно самоуправление
• широки демократични
граждански свободи
• всеобщо избирателно право
• ,,Младите“ не се съмняват в
политическите качества на
българите.Те залагат на
способностите на нацията
самостоятелно да изгражда
държавата.
 г) Конституционен проект

,,Старите“ и ,,младите“ модернизират названията

си като консерватори и либерали.
Конституционният проект на Сергей Лукиянов е
подложен на обстойно обсъждане.
Окончателният текст представлява редакцията,
наложена от либералите.
Учредителното събрание поставя основите на
българската конституционна система.
На 3 април по предложение на проф. Марин Дринов,
Учредителното събрание избира за столица на
Княжеството да бъде определена София.

София, 1879г.
 3.Търновска конституция
 Приета е на 16 април 1879 г. от
Учредителното събрание в Търново.

 Търновската конституция съдържа 22

глави и 169 члена.

 Тя действа от 16. 4 .1879г. до 4. 12.

1947г.

 Чл. 4 на основния закон проглася

българската държава за
наследствена и конституционна
монархия с народно
представителство (парламентарна
форма на управление)
 Тържествуват възгледите на
либералите.
 Налага се еднокамарен парламент
 Налага се всеобщо и неограничено
избирателно право (мъже над 21
години)
 Осигурява се разделение на
властите
 Законодателната – на парламента и
княза
 Изпълнителната - на
правителството и княза
 Съдебната – на съда и княза

Първата страница от
Конституцията
 Законодателната власт

Обикновено народно Велико народно

събрание събрание
да обсъжда и приема за изменение на
законопроектите; Конституцията;
да разглежда и да за избор на нов монарх;
гласува държавния За избор на регентство;
бюджет; за решаване на
да гласува предло­ евентуални
жението за държавни териториални промени
заеми, данъци и др. на българската държава.
 Властта на княза

Законодателна Изпълнителна Съдебна

власт власт власт
Законопроектите Назначава и уволнява ● Дава амнистия
министрите; (заедно с
се внасят в
Върховен началник на Народното
Народното събрание всички военни сили в събрание)
от министрите по Княжеството ● Освобождава се
княжеска заповед;  Раздава военните
от наказа­телна и
Приетите закони чинове гражданска
От негово име се
подлежат на отговорност, както
подписват международ­
утвърждаване от по време на
ните договори.
неговото царуване,
княза (т.е. той има Представя България в
така и в случай на
право на вето). международните
отношения
абдикация.
„ 57. Всичките Български подданници съ равни предъ закона.
Разделение на съсловия въ България не се допуща.
67. Правата на собственността съ неприкосновенни.
78. Първоначалното учение е безплатно и задължително за всите
подданници на Българското Княжество.
79. Печатътъ е свободенъ. Никаква цензура не се допуща…
82. Жительете на Българското Княжество иматъ право да се
събиратъ мирно и безъ оръжие, за да обсъждатъ всекакви въпроси,
безъ да искатъ по-напредъ за това дозволение.
83. Българските граждане иматъ право да съставляватъ дружества
безъ всекакво предварително разрешение, стига само цельта и
средствата на тия дружества да не принасятъ вреда на държавний
и общественъ поредъкъ, на религията и добрите нрави…»
Из Търновската конституция, 1879г.
? Какви са правата и свободите на българските граждани?
? Какъв е характерът на Търновската конституция? Аргументирайте се!
 Защита на личността и собствеността.
 Широки граждански права и свободи.
 Регламентира­но е демократично местно самоуправление.
 Предвижда се забрана на разделението на съсловия, забрана
на непредвидени в закона наказания, както и мъчения и
конфискуването на имот, забрана на всякакви отличия освен
военните и пр.
 Постановява се първона­чалното образование да бъде
задължително и безп­латно, гарантиране пълна свобода на
печата, като се забранява цензурата.
 Дават се и значителни права на монарха, тъй като той поделя
и трите власти с народното представителство.

Търновската конституция е новаторска и прогресивна за

времето си и с либерален характер, 
4. Изборът на първия български княз
Трансформирането на
Учредителното събрание в
Първо велико народно
събрание.
Основната му цел – избор
на български княз.
На 17 април 1879г. за пръв
български княз е избран
княз Александър I
Батенберг – германски
принц на австро-унгарска
служба.
 Домашна работа

Изгответе подробна визитна картичка за княз

Александър Батенберг (снимка и текст до 70 думи )
При изготвянето й може да използвате учебника
или интернет ресурси

https://www.youtube.com/watch?v=_IN7u_Xst90
Филм за Търновската конституция

https://www.youtube.com/watch?v=jMaa4JZZIAw
Клипче за българския княз