Professional Documents
Culture Documents
Untitled
Untitled
ПО
ПОЛИТИЧЕСКА
ИКОНОМИЯ
РЕЧНИК
ПО ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ
Първо издание
5
ПРЕДГОВОР
От Издателството
АБСОЛЮТНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ — принадена стой-
ност, произвеждана чрез удължаване на работния ден, един
от начините за засилване експлоатацията на работниците от
капиталистите. Друг начин за повишаване степента на
експлоатацията на работниците е производството на отно-
сителна принадена стойност. Със създаването на а. п. с. се
образува общата основа на системата на капиталистическата
експлоатация, тъй като задължително нейно условие е удъл-
жаването на работния ден извън рамките на необходимото
работно време. Методът за получаване на а. п. с. най-широко
се прилага в ранните стадии на развитието на капитализма,
когато в предприятията още преобладава ръчният труд. По-
явата и развитието на едрото машинно производство създават
условия принадената стойност да се увеличава главно чрез
повишаване производителността на труда. В резултат на упо-
ритата борба на работническата класа за намаляване на работ-
ния ден във високоразвитите капиталистически страни него-
вата продължителност е значително ограничена със закон.
При условията на съвременния капитализъм монополистич-
ната буржоазия се стреми да получава а. п. с. чрез широко
използване на извънреден труд, въвеждане на прекомерно
продължителен работен ден за по-голямата част от работни-
ците, особено в колониалните и икономически зависимите
страни, и чрез повишаване на интензивността на труда.
Със засилването на интензивността на труда се увеличават
разходите на труд в единица работно време и следователно
абсолютно расте количеството труд, безвъзмездно присвояван
от капиталиста. Повишаването на интензивността на труда
в капиталистическите предприятия над нормалното равнище
е равносилно на увеличаване продължителността на работния
ден н е едно от важните средства за получаване на а. п. с.
при съвременния капитализъм.
7
АБСОЛЮТНА РЕНТА
9
АБСТРАКТЕН ТРУД
10
АВАНСИРАН КАПИТАЛ
11
АВГУСТИН
12
АВТа РКИЯ
13
АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
14
АГРАРНА криза
15
АГРАРНА КРИЗА
16
_____________________________________ АГРАРНА ПРОГРАМА НА БКП
18
АГРАРНА ПРОГРАМА НА БКП
19
АГРАРНА РЕВОЛЮЦИЯ
20
аграрни реформи
21
А ГР АРНО СВРЪХНАСЕЛ ЕНИЕ____________________________________
22
АГРАРНО.ПРОМИШЛЕН КОМПЛЕКС
23
АГРЕГАТ
24
АЗИАТСКИ НАЧИН НЛ ПРОИЗВОДСТВО
25
АКСЕЛЕРАТОР
100 400 00 40 40
110 440 40 40 80
115 460 20 40 60
120 480 20 40 60
115 460 -20 40 20
26
AkCÊJIÈËAÎOP
д I=V (Y/-Y/=1).
27
АКЦИОНЕРЕН КАПИТАЛ
28
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
29
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
30
АКЦИЯ
31
АЛ ГОРИТЪМ
34
АМОРТИЗАЦИЯ
35
АНАРХИЯ В ПРОИЗВОДСТВОТО Д1 ■■ f ..
36
«АНТИ-ДЮРИНГ<
37
АНТИ-ДЮРИНГ*
38
_ АНТИКОМУНИЗЪМ
39
АНТИКОМУНИЗЪМ
40
АРЕНДА
41
АРЕНДА
42
АРЗУМАНЯН
43
АРИСТОТЕЛ
44
АУТСАЙДЕРИ
45
АУТСАЙДЕРИ
47
БАЛАНС НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО
48
ВАЛ»HC НА ПАРИЧНИТЕ ДОХОДИ И РАЗХОДИ
50
БАНКА
51
БАНКНОТА
52
БАНКРУТ
S3
БАСТИА
54
БЕЗРАБОТИЦА
56
____________________________________________ _________ БИМ ET АЛ ИЗЪМ
58
0ЛАГ06В
59
ВОАГИЛВРР
60
BOrOPOfi
61
вон £
62
БОРСОВА ПЕЧАЛБА
63
БОТЕВ
64
«нашият производителен труд ще отива на вятъра, а европей-
ският почти непроизводителен ше се плаща стократно», с
което се изявява като борец против експлоатацията на стра-
ната от чужденците. Ратува за общество, основано на «сво-
бодата на труда». Б. не се опитва да изследва същността на
парите, но нееднократно подчертава всесилисто им като сред-
ство, с което всичко може да се придобие. Изследва с внима-
ние финансовата криза на Османската империя, защото счита»
че тя е много благоприятно условие за вдигане на въстание
против османската тирания. Бързия упадък на промишле-
ността, селското стопанство и търговията в империята раз-
глежда като резултат на тежкото феодално иго; отново идва
до извода, че «ако ние сме длъжни да помогнем на своя неща-
стен народ, то по-напред от всичко трябва да се погрижим
за неговата политическа свобода».
Б. вижда прогреснвността на капитализма в сравнение е
феодализма, но същевременно разбира, че той носи неизбежна
разруха на дребната собственост, че с неговата победа голя-
мата част от народа ще изпадне в бедствие и икономическо
робство, а една незначителна част ще трупа богатства и капи-
тали. Вижда социалните и класовите противоречия и е на
страната на бедните против богатите. Бори се за нов обществен
строй — «. . .единния комунистически ред на обществото,
спасител на всички народи от вековни тегла н мъки чрез брат-
ки труд, свобода и равенство». Смята, че основите на този
строй са заложени в нашия бит, в колективната стопанска
организация на българския народ до Освобождението. Социа-
лизмът на Б. е утопичен, защото без наличието на промишлен
пролетариат, революционна партия и диктатура на проле-
тариата ие е възможно изграждането на комунистическото
общество. Б. обаче идва до такива гениални догадки, които
го издигат на висотата на предтеча на научния социализъм
в България.
В Речами не еолчт
БРЕЖНЕВ
66
ВРЕЖНВВ
67
БРЕЖНЕВ
fO
БУРЖОАЗИЯ
И
ВУРЖОАЗНА РЕВОЛЮЦИЯ
П
ВЬОМ-ВЛВРРЖ
7«
БЮДЖЕТ
76
ВАЛУТА
П
ВАЛУТЕН КУР-
П
ВАЛУТЕН МОНОПОЛ
I
проекти за в. р. — засилване ролята на златото; емисия на
нллнацнонална валута; създаване на многовалутен еталон
и др. Подготвя се в. р. и > рамките на Европейската иконок
мическа общност.
83
внос
М
ВРЕМЕ НА ОБОРОТА ИА КАПИТАЛА
М
РСЕОВЩ ЕКВИВАЛЕНТ
90
ВСЕОБЩА ФОРМУЛА НА КАПИТАЛА
91
ВУЛГАРНА БУРЖОАЗНА ПОЛИТИЧЕСК А
91
ВУЛГАРНА БУРЖОАЗНА ПОЛИТИЧЕСКА
98
ВЪЗПРОИЗВОДСТВО
94
______ ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ
99
ВЪНШНИ (МЕЖДУНАРОДНИ ЗАЕМИ)
98
ВЪТРЕШНООТРАСЛОВА КОНКУРЕНЦИЯ
100
ГРИГОРОВ
101
ГРУПА «A«
102
ГРУПА <Б»
104
ДАНЪКК
106
ДАНЪК ВЪРХУ ОБОРОТА
106
ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД
107
ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД
108
ДАНЪК ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ФОНДОВЕ
110
Дё &алйа ЦИ*
111
ДЕВИЗИ
112
>
\ • —————» —————
ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИЗЪМ
■ ■ ■—■— ■ ■
114
ДЕМОСТЕНОВ
115
ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ
1
Ив
ДВФЛАЦИЯ
117
ДИВЕРСИФИКАЦИЯ ИА ПРОИЗВОДСТВОТО
па
ДИВИДЕНТ
119
ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИАТА
120
ДИМИТРОВ
121
ДИМИТРОВ
122
ДИСКОНТНА ПОЛИТИКА
123
диспропорция
124
дифе ренци ална рента
125
ДИФЕРЕНЦИАЛНА РЕНТА
|2Ь
ДОБАВЪЧНА КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПЕЧАЛБА
127
ДОБАВЪЧНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ
128
допълнителен (ДИФЕРЕНЦИАЛЕН)
130
ДРЕБНОБУРЖОАЗНА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ
131
на капитализма (напр. Ш. Жид). Д. л. и. е един от теоретнче-
ските източници на анархизма. Във всички случаи гя изпада
в положението или на реформистка, или на екстремистка
теоретична система, която не застрашава позициите на капи*
талнзма, а нанася вреда на революционното работническо
движение.
132
ДЪРЖА В ЁН КАПИТАЛИЗЪМ
133
ДЪРЖАВЕН СЕКТОР_____
134
ДЪРЖАВНА КАПИТАЛИСТИЧЕСКА СОБСТВЕНОСТ
135
ДЪРЖАВНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СОБСТВЕНОС1
I3&
ДЪРЖАВНА СТОПАНСКА ОРОГАНИЗАЦИЯ
137
държавна търговия
131
ДЪРРКЛННИ ЗАРМИ
1М
ДЪРЖАВНО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО
141
ДЪРЖАВНО СТОПАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ
ДЪРЖАВНОМОНОПОЛИСТЙЧЕСКИ КАПИТАЛИЗЪМ -
степен в развитието на монополистическия капитализъм,
при която частният и държавният монопол се преплитат вза-
имно, концентрацията и централизацията на капитала е
достигнала висока степен, силата на монополите и силата на
държавната власт са се слели в единен механизъм. Тенден-
цията на прерастването на капитализма в д. к. е открита и
теоретически обоснована от В. И. Ленин. Историческото раз-
витие на капитализма напълно потвърждава Лениновата про-
гноза. Най-съществена черта на д. к. е срастването на моно-
полите с държавата с цел да се обогатяват монополите, да се
задушава работническото движение и да се осигурява исто-
рическа перспектива на капиталистическата система. Д. к.
е сложно явление, което обхваща икономиката, политиката,
социалните и международните отношения. Научният анализ
на д. к. има огромно значение за изработване на правилна
тактика и стратегия на работническото и комунистическото
движение. Икономическите и социалните функции на буржоаз-
ната държава сега в твърде голяма степен определят формите
и размаха на класовата борба. Развитието на д. к. показва,
че държавата не е едностранно подчинена на монополите. В
името на буржоазната класа като цяло тя нерядко влиза в
противоречие с големи монополистически групи, прави от-
стъпки на трудещите се и под натиска на класовата борба
предприема мерки, които смекчават социалното напрежение,
въпреки частните интереси на отделни монополистически
съюзи.
143
Държл 1Ч1оМ(>Н()Г1о»,‘,г1 нмргкн чаши нчъч
144
\ ДЪРЖАВНОМОНОПОЛИСТИЧЕСКИ КАПИТАЛИЗЪМ
146
ДЪРЖА В HOMO НОПОЛИСТИ ЧЕСКИ КАПИТАЛИЗЪМ
148
ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ
149
f
ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ
150
ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ
151
ВДЧНРН ПЛАН
15Я
ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЧОВЕК ОТ ЧОВЕКА
163
ЕКСПОРТ
ЕКСП0РТ — вж износ.
lô*i
ЕМБАРГО
155
ЕМИСИЯ____________________________________
1М
ЕНГЕЛС
157
ЕНГЕЛС
158
ЕТАП
159
ЕФЕК1ИВНОС1
160
ЕФЕКТИВНОСТ
163
живков
164
— ЖИВКОВ
165
живков
НИ'
живков
167
живков
IW
ЖИЗНЕНО РАВНИЩЕ
169
ЖИзнёно êa Bh Hi UE
170
_ ЖИЗНЕНО РАВНИЩЕ
172
ЗАКОН ЗА АНАРХИЯТА И КОНКУРЕНЦИЯТА
17?
ЗАКОН ЗА ИЗРАВНЯВАНЕ
Г74
ЗАКОН ЗА НАМАЛЯВАЩОТО ПЛОДОРОДИЕ
175
ЗАКОН ЗА НЕПРЕКЪСНАТОТО
176
ЗАКОН ЗА неравном ерното
17В
ЗАКОН ЗА НЕРАВНОМЕРНОТО
179
ЗАКОН ЗА ПАРИЧНОТО ОБРАЩЕНИЕ
180
ЗАКОН ЗА ПЛАНОМЕРНОТО РАЗВИТИЕ
181
ЗАКОН ЗА ПО-БЪРЗОТО
182
ЗАКОН ЗА ПО-ВЪРЗОТО
183
ЗАКГН ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ
184
ЗАКОН ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
185
ЗАКОН ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СПОРЕД ТРУДА
186
ЗАКОН ЗА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО НАТРУПВАНЕ
187
ЗАКОН ЗА СРЕДНАТА НОРМА
188
ЗАКОН ЗА СТОЙНОСТТА
189
ЗАКОН ЗА СТОЙНОСТТА___ ____
190
ЗАКОН ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО
191
ЗАКОН ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО____________________________________
192
ЗАКОН ЗА ТЕНДЕНЦИЯТА
194
_ ___ ЗАСТОЙНО СВРЪХНАСЕЛЕНИЕ
195
ЗИБРР
196
ЗЛАТЕН СТАНДАМ
197
ЗЛАТНИ И ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ _ ________________________________
198
ЗЛАТНИ И ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ
199
ЗЛАТНО ПОКРИТИЕ
200
ЗЛАТО
201
ЗОМБАРТ___________________________________
203
ИЗВЪНРАБОТНО ВРЕМЕ
204
износ
206
ИЗНОС НА КАПИТАЛ
206
ИЗНОС НА КАПИТАЛ
207
ИЗНОСВАНЕ НА СРЕДСТВАТА
208
ИЗРАВНЯВАНЕ РАВНИЩАТА
210
ИКОНОМИКА НА РАЗВИТИЯ СОЦИАЛИЗЪМ
211
ИКОНОМИКА НА РАЗВИТИЯ СОЦИАЛИЗЪМ
212
ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПАНЗИЯ
213
ИКОНОМИЧРСКА РФРКТИВНОСТ
214
ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
215
ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
216
ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
217
ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
219
ИКОНОМИ ЧЁСК А роля _________ ;_
220
МкОИоМИЧЁСКА РОЛЯ
221
КОНОМИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ
222
ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОНИ
223
ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОНИ
224
ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ
226
ИКОНОМИЧЕСКИ МЕХАНИЗЪМ
227
ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ
228
ИКОНОМИЧЕСКИ CÈKtOt»
229
ИКОНОМИЧЕСКО СТИМУЛИРАНЕ
230
ИКОНОМИЧЕСКО СЪРЕВНОВАНИЕ
231
ИКОНОМИЧЕСКО СЪРЕВНОВАНИЕ
23t
ИКОНОМИЧЕСКО СЪРЕВНОВАНИЕ
233
ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
234
ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
235
• ИМПЕРИАЛИЗМЪТ КАТО НАЙ-ВИСОК СТАДИЙ» _
J36
ИМПЕРИАЛИЗЪМ
237
ИМПЕРИАЛИЗЪМ
238
ИМПЕРИАЛИЗЪМ
239
ИМПЕРИАЛИЗЪМ
- - ....... —- . — - .- .. , . _ - - - . .. ~ ~ /
!
система, монополистичният капитал съединява своята сила
със силата на буржоазната държава. В това е същностна на
прерастването на империализма в държавномонополиеричен
капитализъм. Целта е да се осигурят високи печалби най-
едрите монополи, да бъдат смазани работническото двлженне
и националноосвободителната борба, да се запазят н {Заздра-
вят устовте на капиталистическото общество в борбата му със
световната социалистическа система. Историческият опит
обаче показва, че държавномонополистичният капитализъм
не само изостря съществуващите противоречия на капитализма
но поражда и нови. Една от основните черти ка и. е милита-
ризацията на икономиката. Огромна част от националното
богатство на империалистическите страни се изразходва за
подготовка и водене на войни. Само през 1970 страните от
НАТО са изразходвали 103 млрд. долара в подготовката за
война. През 1965—1970 военните разходи на САЩ възлизат
на около 400 млрд. долара, надхвърляйки значително раз-
ходите им през Втората световна война. В империалистиче-
ските страни зловещо влияние върху пелатиката и икономи-
ката оказва т. нар. военнопромишлен ксмплекс — съюзът на
най-едрите монополи с военната клика в държавния апарат.
Неудържимото засилване на милитаризма и милитаризацията
на стопанството води не само към изтощаване на икономиката
и жизнените сили на нацията, но и изостря напрежението в
международните отношения, създава опасност от възникване
на нови военни огнища в различни точки на земното кълбо.
Всички тези противоречия на съвременния и. допринасят за
образуването на единен общодемократнчен поток, обединяващ
работническата класа, селяните, част от дребната буржоазия
и интелигенцията и отделните слоеве от средната буржоазия
в антимонополистичен фронт за борба против гнета на и.
В борбата против и. се обединяват трите велики сили на съвре-
менността: световната социалистическа система, междуна-
родната работническа класа и нацноналноосвободителното
движение. Решаваща сила в антиимпериалистическата борба
е световната социалистическа система, която е опора на мира
и социалния прогрес. След утвърждаването на социалистиче-
ския строй в редица европейски и азиатски страни, след като
националноосвободителната борба на народите от колониите
и зависимите страни сложи край на колониализма и широко
се разгърна прогресивното движение на народните маси в
капиталистическите страни, възниква реална възможност да
20
ИНВЕСТИРАМЕ НА КАПИТАЛ
•Ч - . . ... _ . _. . , -•-••• .- »
242
ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ
243
ИНТЕГРАЦИЯ ИКОНОМИЧЕСКА
244
ИНТЕНЗИВНОСТ НА ТРУДА
<46
ИНТЕНЗИФИКАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
246
ИНТЕНЗИФИКАЦИЯ
247
ИНТЕРЕСИ
ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ на ПРОИЗВОДСТВОТО -
историческа тенденция, възникнала на определена степен от
развитието на производителните сили, когато започва да се
руши националната стопанска обособеност и се формира све-
товният капиталистически пазар. Заедно с развитието на
машинното производство и процеса на концентрация се за-
силва стопанската взаимозависимост на отделните държави.
Между развитието на световния капиталистически пазар и
я. и. съществува органическа връзка. С прерастването на ка-
питализма в империализъм н. п. приема редица особености.
Промените, които монополите внасят в производството н
конкуренцията деформират нормалното развитие на между-
>41
_ ___ ИНФЛАЦИИ
249
ИНФЛАЦИЯ
250
ИПОТЕКА
251
ИСТОРИЧЕСКА ШКОЛА
2В2
ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИЗЪМ
253
ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИЗЪМ
254
ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИЗЪМ
256
КАМЕНОВ
258
Капит ал
259
КАПИТАЛ .СОБСТВЕНОСТ
КАПИТАЛ-СОБСТВЕНОСТ И КАПИТАЛ-ФУНКЦИЯ —
двояко съществуване на заемния капитал, свързано с отделя-
нето на собствеността на капитала от неговото функциониране.
За капиталиста-кредитор тоА е капитал-собственост, а за
капиталиста, който го използва — капитал-функция. За своя
капитал капиталистът-собственик получава лихва, а функ-
циониращият капиталист — предприемачески доход. Двата
вида капиталисти играят различна роля в процеса на капита-
листическото възпроизводство. Приспадането на лихвата от
печалбата придобива в капиталистическата практика всеобщ
характер и се прилага даже от капиталиста, конто си служи
само със собствен капитал. Част от печалбата се разглежда
като доход, който му се полага като собственик на капитала,
а останалото — като доход, получаван за изпълнението на
определена организационна дейност при функционирането
на капитала в даден отрасъл на стопанството. Привидното
разделяне на печалбата сс улеснява от обстоятелството, че в
дадена страна лихвеният процент е общо взето постоянна и
общоизвестна величина за продължителен период от време.
Количественото разделяне на печалбата на две части се пре-
връща в съзнанието на капиталиста в лъжливо качествено
разделение, произтичащо като че ли от самата природа на
капитала и печалбата. Зад противоположните форми на двете
части, на които се разпада печалбата, т. е. принадената стой-
ност, пише Маркс, се забравя, че те и двете са просто части
от принадената стойност и че нейното разделяне нищо не може
да измени нито в нейната природа, нито в нейния произход
н в условията на нейното съществуване. Делението на печал-
260
кА ПЙТАЛИСТИЧЕСК А ЕКСП ЛОА T А ЦИ Я
261
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ
262
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ
263
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ
264
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА СИСТЕМА
265
КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ЗАКОН
267
КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ НАЧИН НА ПРОИЗВОДСТВО
Ü68
КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ НАЧИН НА ПРОИЗВОДСТВО
Iff
КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ЦИКЪЛ
270
\КАПИТАЛИСТИЧЕСКО ВЪЗПРОИЗВОДСТВО
271
КАПИТАЛИСТИЧЕСКО ВЪЗПРОИЗВОДСТВО
272
_____ КАПИТАЛИСТИЧЕСКО ВЪЗПРОИЗВОДСТВО
274
КАПИТАЛНИ ВЛОЖЕНИЯ
276
КАПИТАЛОЕМКОСТ
are
«КА ПИТАЛЪТ»
Й7Т
«КАПИТАЛЪТ
276
КАРТЕЛ
279
КАУЦКИ
280
КАЧЕСТВО НА ПРОДУКЦИЯТА
281
КАЧЕСТВО НА ТРУДА
232
КВОТА
283
КЁЙНЗ
284
КЕНЙ
285
КЕРИ
286
КИНКЕЛ
287
КЛАРК
288
КЛАСА
290
КЛАСИЧЕСКА БУРЖОАЗНА
291
КЛИРИНГ
292
КНИЖНИ_ПАРИ
293
^книжно ЗЛАТО*
294
КОЛАРОВ
295
КОЛАРОВ
296
________________ _ . КОЛAPOH
297
КОЛЕКТИВИЭАЦИ Я
298
КОЛОНИАЛНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ
299
КОЛОНИАЛНА СИСТЕМА
300
колхоз
301
колхоз
302
КОМПЛЕКСНА ПРОГРАМА
303
КОМПЛЕКСНА ПРОГРАМА
304
КОМУНИЗЪМ
306
КОМУНИСТИЧЕСКИ ТРУД
307
КОМУНИСТИЧЕСКИ ТРУД
308
КОНВЕРСИЯ
309
КОНВЕРТИРУЕМОСТ НА ВАЛУТИТЕ
310
КОНГЛОМЕРАТ
311
KOHKPETÊН ТРУД
312
КОНКУРЕНЦИЯ
313
КОНСОРЦИУМ
314
.. КОНТРОЛ ЧРЕЗ ЛЕВА
315
Контрол чрёз лёва ___ _
316
КОНЦЕНТРАЦИЯ HA ÊAHKHTE
317
КОНЦЕНТРАЦИЯ НА БАНКИТЕ
318
КОНЦЕНТРАЦИЯ НА КАПИТАЛА
319
КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
320
КОНЦЕРН
322
КООПЕРАТИВЕН ПЛАН
323
КООПЕРАТИВЕН ПЛАН
324
КООПЕРАТИВНА СОБСТВЕНОСТ
325
ÈÔÔhËPAtMbtiA ТЪРГОВИЯ _ ' _
326
_ КООПЕРАТИВНОПА3APHА ТЪРГОВИЯ
327
КООПЕРАЦИЯ
328
КООПЕРАЦИЯ
329
КООПЕРАЦИЯ ПА ТРУДА
330
КООРДИНИРАНЕ
331
ИНИРАНВ
332
КРЕДИТ
333
КРЕДИТ
334
КРЕДИТ
335
КРЕДИТНИ СРЕДСТВА
336
КРЕПОСТНИЧЕСТВО
ЗЗЪ
КРИЗА ВЪВ ВАЛУТНО-ФИН КНСОВАТА СИСТЕМА
339
«КРИТИКА НА ГОТСКАТА ПРОГРАМА»
340
КРЪГООБОРОТ НА КАПИТАЛА
341
КРЪГООБОРОТ МА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ФОНДОВЕ
342
____________ ___ _ _________________________ _______ КУЛОХ
343
КУЛОХ
345
ЛЕНИН
346
______ ____ .................................. - - ...... JlteHHM
347
ЛЕН ИН____________ ___________ , ________
348
- |-~ь. • a ■ • ' .a . ■ I ■— .
349
ЛЁНЙН
360
ЛИХВА
351
ЛИХВАРСКИ КАПИТАЛ
352
«ЛИЧНА УНИЯ»
354
ЛЮКСЕМБУРГ
355
ЛЮКСЕМБУРГ
357
МАЛТУС
358
МА НИФАКТУРА
359
МАРЖИНАЛИЗЪМ
360
МАРКС
361
МАРКС
362
МАРКСИЗЪМ-ЛЕНИНИЗЪМ
363
МАРКСИЗЪМ.ЛВНИНИЗЪМ
2to4
МАТЕЕВ
366
МАТЕМАТИЧЕСКИ МЕТОДИ
367
МАТЕРИАЛНА ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ
368
МАТЕРИАЛНА ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ
370
МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКА БАЗА
371
МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКА БАЗА
Э72
МАШИННО ПРОИЗВОДСТВО
т
МАШИННО ПРОИЗВОДСТВО
374
МЕЖДУНАРОДЕН СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ КРЕДИТ
375
МЕЖДУНАРОДНА БАНКА
376
МЕЖДУНАРОДНА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
377
МЕЖДУНАРОДНИ _ _______
378
МЕЖДУНАРОДНИ
379
МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ
380
МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ
381
МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ
382
МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ
383
МЕЖДУНАРОДНО КАПИТАЛИСТИЧЕСКО ____
384
МЕЖДУНАРОДНО СОЦИАЛHCTÎI4FCKO
387
МЁЁКа НТЙЛЙЗЪМ
Я88
X метод на политичё ската икойбмйй
389
МЕТОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ
390
МИГРАЦИЯ НА КАПИТАЛА
.491
МИКРОИКОНОМИЯ
392
МИЛИТАРИЗЪМ
393
МИЛИТА^ИЗЪМ _ __ _ ______
394
________________________________________________________ МИНЗ
395
МИТО- ________________
396
МОНОМЕТАЛИЗЪМ
397
МОНОПОЛ ВЪРХУ ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ
398
МОНОПОЛ НА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ
399
монополи
400
МОНОПОЛНА ПЕЧАЛБА
402
МОНОПОЛНА ЦЕНА
403
МОР
404
МОРАЛНО ИЗНОСВАНЕ
405
МУЛТИПЛИКАТОР
406
__________________________________________________ МУЛТИПЛ И КАТОР
4)7
МУЛТИПЛИКАТОР
409
НАРОДНО СТОПАНСТВО
410
НАТАН
411
HAtrynbAHfe MA КАПИТАЛА
412
научно -t fexHüMÈcxA революция
413
HAV4HÖ.ТЕХНИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ
414
НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
415
НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
416
НАЦИОНАЛЕН АГРАРНО.ПРОМИШЛЕН
418
НАЦИОНАЛЕН ДОХОД
410
НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЗЕМЯТА
420
национализация на земят а
421
Национ ално богатст во _____________
422
НАЧИН НА ПРОИЗВОДСТВОТО
|23
НЕКАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ПЪТ
424
Н_ЕОВХОДИМ ПРОДУКТ
425
НЕОБХОДИМ ТРУД
426
«НЕОКЛАСИЧЕСКИ СИНТЕЗ«
427
НЕОКОЛОНИАЛИЗЪМ
428
НЕОЛ ИБЕР А.ПИЗЪМ
429
НЕОЛИБЕРАЛ ИЗЪМ
<30
H BOM АЛ Т УСИАНСТВО
481
НЕПОСРЕДСТВЕНО ОБЩЕСТВЕН ТРУД
432
НЕПРОИЗВОДИТЕЛЕН ТРУД
434
НЕПРОИЗВОДСТВЕНИ ОСНОВНИ ФОНЛОВВ
436
НОВА ИКОНОМИЧЕСКА___ .
436
НОМИНАЛНИ ДОХОДИ НА НАСЕЛЕНИЕТО
4.Т7
НОРМА НА ПЕЧАЛБАТА
438
НОРМА IIА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ
4M
НОРМА НА РЕНТАБИЛНОСТ
m
в процент. Изразява се с формулата m'«y.100, където m
е масата на принадената стойност, au — променливият ка-
питал. Може да бъде изразена и чрез отношението на прина-
деното работно време към необходимото. Н. п. с. показва съот-
ношението между безвъзмездно присвояваната от капиталиста
стойност и онова, което работникът получава за своята работ-
на сила, или, което е същото, пропорцията, в която работният
ден се дели на време, през което работникът се труди за себе
сн, и време, през което той работи за капиталиста. Ето защо
К. Маркс отбелязва, че н. п. с. е точният израз на степента
на експлоатация на работната сила от капитала, или на ра-
ботника от капиталиста. С развитието на капитализма н. п. с.
се повишава. Тя расте особено бързо през периода на моно-
полистичния капитализъм. Увеличаването на масата на при-
надената стойност н степента на експлоатация поражда дъл-
боки антагонистични противоречия между буржоазията и
трудещите се маси н е основа за изостряне на класовата борба.
440
нот
443
ОБОРОТ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ФОНДОВЕ _
444
ОБОРОТЕН КАПИТАЛ
445
ÔfiÛPOTHM СРЕДСТВА _ _____
446
ОБРАЩЕНИЕ
447
ОБРАЩЕНИЕ НА КАПИТАЛА
448
ОБЩА КРИЗА НА КАПИТАЛИЗМА
450
ОБЩА КРИЗА НА КАПИТАЛИЗМА
451
обща прод укция
462
ОВШРСТЯРН ХАРАКТЕР НА ТРУПА
4И
овшеетвЕНА (пазарна ) стой ност
464
ОБЩЕСТВЕНИ ФОНДОВЕ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ
46S
ОБЩЕСТВЕНО БОГАТСТВО
4Ô6
ОБЩЕСТВЕНО НЕОБХОДИМО РАБОТНО ВРЕМЕ
4S7
ОБЩЕСТВЕНО РАЗДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА
45Я
ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКА ФОРМАЦИЯ
4»
ОВЩИНА
460
ОЙКЕН
461
ОРГАНИЧЕСКИ СЪСТАВ НА КАПИТАЛА ____________________
482
ОСНОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОН
\
м\я труд, до нарастване на безработицата, повишаване интен-
зификацията на труда и влошаване положението на работниче-
ската класа. В резултат ка повишаването на о. с. к. се засилва
неговата концентрация и централизация, производството все
повече придобива обществен характер, а това води към по-на-
татъшно изостряне на основното противоречие на капита-
лизма.
463
ОСНОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОН__
464
\ __ ОСНОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОН
/
всеки даден момент равнище на производителните сили пла-
номерно се решават чрез съответно разширяване и усърър-
шенствуване на производството. Като се съобразява с изисква-
нията на о. и. з. с. и съзнателно ги използва, социалистическа-
та държава осъществява мероприятия, осигуряващи макси-
малното му проявление. Това се изразява в установяване на
оптимални съотношения между натрупването и потреблението
и оптимални пропорции в народното стопанство, в осъществя-
ването на мероприятия, осигуряващи техническо и организа-
ционно усъвършенствуване на производството, и т. н. Прн из-
граждането на развито социалистическо общество в НРБ и
другите социалистически страни н прн условията на развития
социализъм в СССР се формират необходимите предпоставки
за все по-пълното осъществяване на обективните изисквания
на о. и. з. с. за издигане на народното благосъстояние чрез
повишаване ефективността на социалистическото обществено
производство.
466
ОСНОВНИ ФОНДОВЕ
\
крЬтно възпроизводствения процес или други сфери на обще-
ствената дейност, като запазват своята веществена форма и
губят постепенно и на части своята функционална способност
и стойност съобразно със степента на физическото и моралното
им износване. Те са с производствено и с непроизводствено
предназначение.
Производствени о. ф. са оръдията и средствата
на труда в социалистическите предприятия,т. е. онази част от
средствата за производство, която обслужва производството
продължително време, пренася на части стойността си върху
новите продукти успоредно с износването си и в процеса на
производството не изменя натурално-веществената си форма.
Производствените о. ф. образуват производствения апарат на
социалистическото общество. Към тях спадат: производстве-
ните сгради и съоръжения; предавателните устройства, сило-
вите и работните машини и оборудването; измервателните и
регулиращите прибори и устройства, лабораторното оборуд-
ване; транспортните средства, тръбопроводите, пътните съоръ-
жения и пътните настилки; горските насаждения и всички вло-
жения в земята и горите по привеждането нм в пригодно за
експлоатация състояние; работният и продуктивният добитък.
За опростяване на счетоводната практика към тях не се при-
числяват инвентарът и инструментите, които имат стойност
под определен минимум, въпреки че експлоатационният им
срок е повече от 1 година. Най-активна част на производстве-
ните о. ф. са работните машини и оборудването, от количе-
ството и качеството на които непосредствено зависи произво-
дителността на обществения труд. Съотношението между от-
делните видове о. ф. образува тяхната структура. Тя
зависи от особеностите на производството и от равнището на
използваната технима. Износващите се о. ф. се възстановяват
за сметка на амортизационните отчисления (вж амортиза-
ция). Това се осъществява частично чрез основния ремонт и
напълно чрез капиталните вложения. Обикновено заедно с
възстановяването се извършва и разширяване на о. ф.» техни-
ческа реконструкция и модернизация. Основните производ-
ствени фондове, техният размер, технико-икономнческо рав-
нище и прогресивност на структурата — всичко това харак-
теризира степента на съвършенство на производствения апа-
рат. Научно-техническата революция внася съществени изме-
нения в структурата на о. ф., като увеличава в тях относител-
ния дял на работните машини, автоматичните средства за
467
ОСНОВНО ПРОТИВОРЕЧИЙ
468
ООТРОВИТЯ нов
469
ОТНОСИТЕЛНА ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ
470
____________________________ ____ ОТНОСИТЕЛНО ОБЕДНЯВАНЕ
471
ОТНОСИТЕЛНО СВРЪХНАСЕЛЕНИЕ__________________________
472
ОУЕН
473
ОУЕН
475
ПАРИ
476
ПАЁИЧЁМ КАПИТАЛ
477
ПАРИЧЕН ФЕТИШИЗЪМ
478
___ ПАРИЧНА СИСТЕМА
479
ПАРИЧНА СИСТЕМА
480
ПАРИЧНО ОБРАЩЕНИЕ
482
МАТЕРИАЛИЗЪМ
483
ПАУПЕРИЗЪМ
484
______ _ __________________ _________ ПЕЧАЛБА
485
ПЕЧАЛ Г>Л
4Ö6
___________ __ ПЛАВАЩ КУРС
487
ПЛАНИРАНЕ
<188
ПЛАНИРАНЕ
489
ПЛАНИРАНЕ
490
ПЛАНОМЕРНОСТ
491
ПЛАНОМЕРНОСТ
492
ПЛАНОМЕРНОСТ
499
ПЛАТЕЖОСПОСОБНО ТЪРСЕНЕ
494
ПЛЕХАНОВ
♦95
ПОЗЕМЛЕНА РЕНТА
496
_________________________________________ ПОЗЕМЛЕНА РЕНТА
498
ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ
499
ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ
500
ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ
501
ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ _ _
502
ПОЛИЦА
50.3
ПОРТФЕЙЛНИ КАПИТАЛНИ ВЛОЖЕНИЯ____________________
504
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ
505
ПОТРЕБЛЕНИЕ
500
ПОТРЕБНОСТИ
507
ПОТРЕБНОСТИ_ ____________________
508
ПОТРЕБНОСТИ
509
ПРЕВОДНА РУВДЛ_ ___________________
510
ПРЕДМЕТИ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ
51!
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ДОХОД
512
ПРЕДПРИЯТИЕ
614
ПРЕХОДЕН ПЕРИОД
515
ПРнилрЕН ЧР' ЛУК!
равнище на народа.
616
ПРИНАДЕН ПРОДУКТ
617
ПРИНАДЕН ПРОДУКТ
618
ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ
519
ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ
520
ПРИНАДЕНО PAßOtHO ВРЕМЕ
521
tiPOI'P АМНО-ЦЕЛ ЕВИ И КОМПЛЕКСЕН ПОДХОД
522
ПРОГРАМНО-ЦЕЛЕВИ И КОМПЛЕКСЕН ПОДХОД
523
ПРОДУКТ ЗА ОБЩЕСТВОТО
524
ПРОИЗВОДИТЕЛЕН ТРУД
525
ПРОИЗВОДИТЕЛЕН ТРУД
527
ПРОИЗВОДИТЕЛ НОС! НА ТРУДА
нарасналите п. с.
528
производите лност НА труда
щите се и г. н.
530
ПРОИЗВОДСТВЕНА UFHA
531
ПРОИЗВОДСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
* ■ ■ ■ «« ■■■ ■ I ■-
632
ПРОИЗВОДСТВЕНИ РАЗХОДИ
533
ПРОИЗВОДСТВЕНИ ФОНДОВЕ
534
ПРОЛЕТАРИАТ
535
ПРОЛЕТАРИАТ
536
ПРОМИШЛЕН КАПИТАЛ
Ô37
ПРОМИШЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ
539
ПРОСТА КООПЕРАЦИЯ
540
ПРОСТО CtOKOÖO ПРОИЗВОДСТВО
541
ПРОТЕКЦИОНИЗЪМ
542
ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ
543
ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ
544
ПРУДОН
546
ПЪРВОНАЧАЛНО НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА
547
ПЪРВОНАЧАЛНО НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА
548
ПЪРВОНАЧАЛНО НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА
550
РАБОТЕН ДЕН
551
РАБОТЕН ПЕРИОД
552
РАБОТНА ЗАПЛАТА ПРИ КАПИТАЛИЗМА
553
РАБОТНА ЗАПЛАТА ПРИ СОЦИАЛИЗМА
554
РАБОТНА ЗАПЛАТА ПРИ СОЦИАЛИЗМА
555
РАБОТНА СИЛА
.56
РАБОТНА СИЛА
557
РАБОТНИЧЕСКА АРИСТОКРАЦИЯ
168
РАВЕНСТВО
559
РАЗВИВАЩИ СЕ СТРАНИ
560
{ РАЗВИТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО
663
РАЗПАДАНЕ
564
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
— ■ 1 ■ ■ ■ ■■ ■ Ч
5Ç5
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
56'6
РАЗХОДИ ПО ОБРАЩЕНИЕТО
567
РЕАЛИЗАЦИЯ
568
РЕЛЛН/Х РАБОТНА ЗАПЛАТА
570
РВбИЗИОНИЗЪМ
571
РЁЬЙЗЙОЙЙЗШ_____ __________ _
572
РЕГУЛИРАНЕ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА ИКОНО-
МИКА — присъщ на държавномонополистичния капитали-
зъм комплекс от мероприятия на капиталистическата държава,
насочени към поддържане на известна пропорционалност в
народностопански, макроикономически мащаб. Р. к. и. бива
текущо — конюнктурно регулиране, среднесроч-
но и дългосрочно — перспективно. Много често
среднесрочного и дългосрочното регулиране в буржоазната
литература се представя като планиране. За разлика от со-
циалистическото планиране, р. к. и. обикновено се нарича
«демократическо планирано, «индикативно планиране»
(напр. във Франция) и др.
Р. к. и. получава широко разпространение през тридесетте
години на XX век. То е сравнително ново явление, предизви-
кано от колосалните размери на концентрацията и централи-
зацията иа капитала и производството, от задълбочаването на
капиталистическите противоречия в епохата на общата криза
на капитализма. Теоретически то се изгражда върху кейнзиан-
ската теория. Практически в него се обединяват най-разно-
образни мероприятия на капиталистическата държава, насо-
чени към стабилизиране на икономиката и повишаване функ-
ционалните възможности на стопанската система. Обикновено
р. к. и. се изгражда върху широкото използване на три основни
лоста: финансово-кредитната политика данъчната политика
и държавното потребление. Финансов о-к р е д и т-
н и т е лостове на р. к. и. обхващат такива класически
средства на конюнктурната политика, като манипулациите с
лихвения процент и въобще дисконтната политика. Чрез
понижаване или ограничаване на нормата на лихвата буржо-
азната държава се стреми да въздействува върху състоянието
на капнталовия пазар, като насърчава или ограничава пред-
приемаческата дейност. Данъчната и финансо-
вата политика са особено ефективно оръжие на р. к. и.
Чрез данъците буржоазната държава извършва огромно пре-
разпределение на националния доход в интерес на монополи-
стичната буржоазия. Само чрез ускорената амортизация
върхушката на монополистичната буржоазия в САЩ например
получава допълнителна печалба от 4—5 млрд. долара средно-
годишно. Като прехвърля тежестите от милитаризацията, раз-
ходите за финансиране на научноизследователската дейност
в държавни институти и лабораторни, конто предоставят
своите открития на корпорациите, и като освобождава факти-
673
р ежим на икон оми h __________________ ________
574
РЕНТА В ТКЗС
575
РЕНТА В ТКЗС
576
РЕНТАБИЛНОСТ
57?
РЕФОРМИЗЪМ
РЕПРИВАТИЗАЦИЯ — вж денационализация.
579
тия Е. Бернщайн, чнито идеи се разпространяват сред рефор-
мистките партии на II Интернационал н се подхващат и от
други противници на революционния марксизъм. Реформи-
стите се обявяват против Марксовата теория за стойността и
принадената стойност, отричат експлоатацията на труда от
капитала, опитват се да оборят учението на Маркс за все-
общия закон на капиталистическото натрупване и абсолют-
ното н относителното влошаване на положението на проле-
тариата в капиталистическото общество, проповядват идеи
за социален мир в капиталистическото общество, за отказ-
ване от класовата борба, отричат неизбежността и необхо-
димостта от социалистическа революция и установяване дик-
татура на пролетариата. Те подменят революционната борба
на пролетариата с борба за реформи, които имат за цел, без
да засягат основите на капиталистическия строй, да отклонят
пролетариата от решителната борба за осъществяване на
историческите му цели, да подчинят революционното работ-
ническо движение на интересите на експлоататорските класи.
Социална база на р. е работническата аристокрация — при-
вилегированият горен слой на пролетариата, подкупен от
капиталистическите монополи със средства от техните свръх-
печалби. Реформистнте по всякакъв начин изопачават марк-
систкото учение, изтръгват революционното му съдържание,
за да лишат пролетариата от идеологическо оръжие в борбата
против капитализма. В дореволюционна Русия реформистки
възгледи се проповядват от «легалните марксисти» (П. Стру-
ве, М. Туган-Барановски), от привържениците на «икономнз-
ма» и меншевикнте. Р. надделява и става знаме на II Интер-
национал в началото па Първата световна война (1914—1918),
когато десните социалисти открито преминават на страната на
буржоазията. Най-видните представители на р. — К. Кауцки
и други — се обявяват против първата в света социалистиче-
ска държава — Съветския съюз, застават в защита на капи-
талистическите монополи, на държавномонополистичния ка-
питализъм, пропагандират различни апологетични теории за
«организиран», «регулиран» и «планиран» капитализъм, за
врастване на капитализма в социализма. Съвременният р.
си остава много важна идейна и политическа опора на едрата
буржоазия в самото работническо движение Неговите теоре-
тици еклектично съединяват старите опортюнисткн идеи с
най-новите буржоазни икономически «теории». Те напълно
скъсват с марксизма и на научния социализъм противопоста-
580
_____ ±РИКАРДО
581
РОБОВЛАДЕЛСКИ НАЧИН НА ПРОИЗВОДСТВО
582
РОЗЕНБЕРГ
583
държавен университет. Има повече от 40 научни труда, най-
ярък от които е «Коментари към «Капиталът» на Карл Маркс»
(1930—1933, в две части, български превод 1963—1964),
представляващ ценен извор за разкриване същността на Марк-
совия метод и изучаване маркснчсската политическа иконо-
мия. Други по-важни трудове: «История на политическата
икономия» (1934—1936, в три части). «Очерци за развитието
на икономическото учение на Маркс и Енгелс в 40-те години
на XIX век» (посмъртно, 1954).
584
РОШЕР
586
СВЕТОВЕН КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ПАЗАР
587
СВЕТОВЕН СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ПАЗАР
588
СВЕТОВНА КАПИТАЛИСТИЧЕСКА
689
СВЕТОВНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА КООПЕРАЦИЯ
590
СВЕТОВНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СТОПАНСКА
591
СВЕТОВНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СТОПАНСКА
592
СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
594
СВОБОДНО ВРВМВ
595
♦СВРЪХИМПЕРИАЛИЗЪМ»
596
_____________________________ _______________________ СЕБЕСТОЙНОСТ
697
СЕБЕСТОЙНОСТ
598
СЕЙ
599
СЕЛЯНИ _ _________ __________________________
600
СЕН -СИМОН
601
СЕНЬОР_____________________________________________________________
602
СИНДИКАТ
603
СИСМОН ди __________
604
СЛОЖЕН ТРУД
605
СМИТ
606
------------------ < СОБСТВЕНОСТ
607
СОЦИАЛИЗЪМ
608
_____ _____ СОЦИАЛИЗЪМ
610
Социалистич ески i кономйчксКА
611
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ИКОНОМИЧЕСКА
612
Социал истиче ска икономи ческа
613
СОЦИАЛ ИСТН Ч ЕСК А ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ
614
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА КООПЕРАЦИЯ НА ТРУДА
616
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА КООПЕРАЦИЯ НА ТРУДА
616
< OUHAI’PCTHurCKA Р/Ч'ИГНА.ПРЗАЦИЯ
617
сопи ал исти ч *ск а р р по;» юаня
618
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СИСТЕМА
£19
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СОБСТВЕНОСТ
626
СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ЗАКОН
621
СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ПРИНЦИП
623
СОЦИАЛИСТИЧЕСКО НАТРУПВАНЕ
624
СОПИ АЛИСТИЧЕСКО ПР F УСТРОЙСТВО
626
СОЦИАЛИСТИЧЕСКО СЪРЕВНОВАНИЕ
62Г
СИАХИЛЪК
628
СРЕДНА (ОБЩА) НОРМА НА ПЕЧАЛБАТА
629
СРЕДСТВА ЗА ПРОИЗВОДСТВО
Общо 240 с 60 о 60 т
430
СРЕДСТВА НА ТРУДА
130 20 120 - 10
120 20 126 рагно
НО 20 120 + 10
360 * 20 360
631
СТАЧКА
632
СТАЧКА
633
СТАДИЙ
634
стойност
635
СТОЙНОСТЕН C'bCtAB IIA К АНИ A.:l A
“ . .- - _ — - - !------ -------------- - -- V *
636
c iokA
637
СТОКОВ КАПИТАЛ
638
CTOKOB ФЕТИШИЗЪМ
639
ст окова ПРОДУКЦИЯ
610
CTO KO DO ПРОИЗ ВОДСТВО
G4?
СТОПАНСКА СМЕТКА
643
с ШУМИЛИН
644
СЪВЕТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКА
645
СЪВЕТ ЗА КОНОМИЧЕСКЛ
646
СЪВКУПЕН ОБЩЕСТВЕН ПРОДУКТ
047
СЪВКУПЕН ОБЩЕСТВЕН ПРОДУКТ
(И«
СЪВРЕМЕННИ БУРЖОАЗНИ
649
СЪЩЕСТВЕНИ Р/УШИЧИЯ _
650
СЪЩЕСТВЕНИ РАЗЛИЧИЯ
651
СЪЩЕСТВЕНИ РАЗЛИЧИЯ
653
ТЕЙЛ'ЬРИЗЪ.М
654
___ ТЕОРИЯ_ЗЛ «ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СОЦИАЛИЗЪМ»
65Б
ТЕОРИЯ ЗА <ДИФУЗИЯ> _ _ _____________ ____
656
____ ________ ТЕОРИЯ «ЗА ДИФУЗИЯ>
6М
ТЕОРИИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ
660
ТЕОРИЯ ЗА «ИНДУСТРИАЛНОТО ОБЩЕСТВО»
660
ТЕОРИЯ ЗА «ИНДУСТРИАЛНОТО ОБЩЕСТВО»
«61
ТЕОРИЯ ЗА КОНВЕРГЕНЦИЯТА
662
ТЕОРИЯ ЗЛ KOHBEPiЕНИЯГА
663
теория за «кооперат ивния социализъм »
664
ТЕОРИЯ ЗА «КООПЕРАТИВНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ»
665
тео рия з* •корпора циони атл революция
(iüü
ТЕОРИЯ ЗА «НАРОДНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ»
667
зА <r>hr *pinjJha ut4à U a t’PTÂ.ftpvkjU
668
ТЕОРИЯ «ЗА ПАЗАРНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ»
669
ТЕОРИЯ ЗЛ «ПАЗАРНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ» _ _
670
ТЕОРИЯ ЗА «ПЪЛНАТА ЗАЕТОСТ»
671
ТЕРОИЯ «ЗА РЕВОЛЮЦИЯ В ДОХОДИТЕ»
672
ТЕОРИЯ ЗА «РЕВОЛЮЦИЯ В УПРАВЛЕНИЕТО»
674
ТЕОРИЯ ЗА «СТАДНИТЕ НА РАСТЕЖА»
675
ТЕОРИЯ ЗА «УЛТРАИМПЕРИАЛИЗМА»
676
Теория за «устойчивостта
677
теор ия за «Устойчивостт а
678
ТЕОРИЯ ЗА «ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ»
679
ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
680
ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС
681
ТЕХНИЧЕСКИ СЪСТАВ НА КАПИТАЛА
682
ТОМА АКВИНСКИ
683
ТРАХТЕНБЕРГ
U4
ТРУД
685
ТРУДОВО-КООПЕРАТИВНО
; I
________________________________________ ТРУДОВО-КООПЕР АТН В НО
през 1958 средно па едно ТКЗС се падат 11.5 хнл. дка обра-
ботваема земя, през 1960 тя се увеличава на 42,6 хнл. декара.
През 60-те години някои ТКЗС са преустроени в ДЗС. По
такъв начин през 1970 общият брои па кооперативните стопан-
ства се намалява на 744 с 32,9 млн. дка обработваема земя н
920 хнл. души постоянно заети кооператори.
ТКЗС се създават с цел да се осъществи интензификация на
селското стопанство на основата на концентрацията и специа-
лизацията на производството и повишаване на неговата ма-
териално-техническа база; да се издигне културата на селското
стопанство и се увеличат добивите от растенията н продуктив-
ността на животните, като се постигне висока производител-
ност на труда, осигуряваща повече п по-евтина селскостопан-
ска продукция за задоволяване потребностите на страната;
да се увеличат доходите на трудещите се селяни и се осигурят
условия за повишаване на тяхното жизнено равнище. Те
играят важна роля и за всестранния социално-икономически
и културен подем на селото, за усъвършепствуването на со-
циалистическите обществени отношения и за постепенното
преодоляване на съществените различия между града и се-
лото. Кооперативните стопанства извършват своята дейност
въз основа на утвърден от конгреса на ТКЗС Примерен устав,
който урежда членуването, правата н задълженията на коопе-
раторите, имуществените отношения, начина на организи-
рането на стопанската дейност, организацията и дисциплината
на труда, разпределението на доходите и заплащането на труда
на кооператорите, социално-битовата и културната дейност,
управлението и др. Като предприятие, основано на коопера-
тивна собственост върху средствата за производство, ТКЗС
се отличава от държавните предприятия. То е самодейна сто-
панска организация, която работи на началата на пълната
самоиздръжка. Управлява се въз основа на принципите на
кооперативната демокрация. Върховен ръководен орган е
общото събрание на кооператорите, което решава всички
основни въпроси на дейността и развитието на стопанството.
Но ТКЗС е съставна част н звено от единното социалистическо
народно стопанство и подчинява своята дейност на централи-
зираното държавно ръководство. То изпълнява задачите,
възложени му от единния план за обществено-икономическото
развитие на страната и внася част от чистия си доход в центра-
лизираните фондове на държавата. Същевременно социали-
стическата държава оказва всестранна материална и финан-
687
ГР УДОЬО.КООПЕРАТИВНО
688
ТРУДОЕМКОСТ
690
ТЪРГОВИЯ
691
ТЪРГОВСКА ПЕЧАЛБА
М2
ТЪРГОВСКИ КАПИТАЛ
693
ТЮРГО
695
УТОПИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ
696
УЧРЕДИТЕЛСКА ПЕЧАЛБА
Ö9S
______ Ф ЕОДАЛ H A f ЮЗЕМЛЕНА РЕНТА
699
ФИЗИОКРАТИ
760
ФИЗИЧЕСКО ИЗНОСВАНЕ
791
ФИКТИВЕН КАПИТАЛ
702
ФИНАНСИ
703
ФИНАНСОВ КАПИТАЛ
704
ФИНАНСОВА ОЛИГАРХИЯ
706
ФОНД ПОТРЕБЛЕНИЕ
707
ФОНДОВЕ НА ОБРАЩЕННЕТО
708
фондоот даванё
709
ФОРДИЗЪМ
710
ФОРМИ И СИСТЕМИ
711
ФОРМИ НА СТОЙНОСТТА
712
ФОРМИ НА СТОЙНОСТТА
х от стоката А »
у от стоката Б = $ от стоката Д.
z от стоката В =
и от стоката Г «
В този случаи една стока изразява стойността на всички други
стоки и е всеобщ еквивалент. С появата на всеобщия еквива-
лент възниква възможност при размяната по-просто да се
разрешават противоречията на стоката. Всички стоки полу-
чават единна форма на изразяване на стойността. Всеобщият
еквивалент представлява непосредствено въплъщение на обще-
ствения труд. На различните места и у различните народи в
зависимост от природните условия, господствуващите тра-
диции и т. и. ролята па всеобщ еквивалент се изпълнява от
713
ФУНКЦИИ НА ПАЙИТЁ
« от стоката А =
у от стоката Б « s унции злато.
г от стоката В =
v от стоката Г =
714
ФУНКЦИИ НА ПАРИТЕ
715
ФУРИЕ
716
ФУРИЬ
718
ХЕРЦЕН
719
лнцист, философ-материалист, икономист. X. се обявява про-
тив самодържавието и крепостничеството, като създава осо-
бен вариант на утопичния социализъм — «селския социали-
зъм», в основата на който поставя идеята за прогреса на рус-
кото общество чрез селска революция. При условия, когато в
Русия почти липсва пролетариат, той е убеден, че посредст-
вом селската община може да се премине от крепостничест-
вото непосредствено към социалистически строй, като се пре-
скочи капитализмът. Идеализирайки руското селячество, X.
не е в състояние да разбере историческата роля на пролета-
риата като наЙ-последователен борец и вожд на трудещите
се в борбата против капитализма, като организатор и ръково-
дител на социалистическото общество. X. е един от първите
руски критици на капитализма и буржоазната политическа
икономия, която разглежда като оръдие за защита на капи-
тализма и за лишаването на селяните от земя. Особено безпо-
щадно критикува вулгарната буржоазна политическа иконо-
мия в лицето на Ж- Б. Сей и Т. Р. Малтус, като разкрива на-
учната несъстоятелност на техните трудове, противоречията,
дълбоките грешки и изопаченнята в тях. Прн това той се стре-
ми да покаже хищническия, антинароден облик на буржоазия-
та. Макар че стои на позициите на утопичния социализъм, X.
влиза в историята като революционер-демократ, борил се
активно против самодържавието и крепостничеството, като
един от онези, които въодушевяваха и мобилизираха народ-
ните маси за осъществяване на революция в Русия.
720
ХОБСЪН
722
X PO Н ИЧ Н9_ *1Е АТОВАРВАНЕ
72Б
ЦЕНА
726
ЦЕНА НА ЗЕМЯТА
727
ЦЕННИ КНИЖА
728
ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ НА КАПИТАЛА
730
ЧАСТНА COBCTBÊHOCT
731
чек
732
ЧЕРНИШЕВСКИ
733
Ч I Г’ОХОД
734
чист продукт
735
ЧИСТИ РАЗХОДИ ПО ОБРАЩЕННЕТО