БЪЛГАРСКОТО СТОПАНСТВО

МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ

ВОЙНИ

Р. ДЮЛГЕРОВА,
ОУ „Свети Климент Охридски“,
гр. Бургас , 6.04.2020 Г.
Изд. „Просвета“
 Картата на подписания Ньойски договор

Репарациите, които
България трябва да
изплати на съюзниците
според Ньойския
договор, са в размер на
2,25 милиарда златни
франка. Те трябва да
се изплащат на
шестмесечни вноски на
Репарационната
комисия.
  Освен паричните репарации България трябва да компенсира
съседните страни и с известно количество добитък:

Кралство на сърби,
Вид Гърция Румъния Общо
хървати и словенци

Бикове 15 60 50 125
Млечни крави 1 500 6 000 6 000 13 500
Коне 2 250 5 250 5 000 12 500
Мулета 450 1 050 1 000 2 500
Волове 1 800 3 400 4 000 9 200
Овце 6 000 15 000 12 000 33 000

 България няма право да притежава модерна военна техника, флот и

авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили
и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.
1. Стопанска криза след нея Първата световна война –
причини:
А) загуби по време на войните – над
700 000 мъже участват на фронта и
напускат работа
Б) над 110 000 мъже не се завръщат
от фронта, а 180 000 са ранени и
осакатени
В) България губи земи – Златна
Добруджа, излаз на Бяло море и
228 191 бежанци идват в България и
около 50 000 руски белогвардейци
от армията на Врангел.
Д) изплаща дълг на стойност – 2,25
милиарда златни франка.
2. Българското земеделие:

А) възстановяване на земеделското стопанство – през

1926 се достига довоенното равнище;

Б) използване на железни плугове и земеделска техника

– 20 пъти по малко в сравнение с развитите държави
В) Световна икономическа криза (1929 – 1933) – засяга българското земеделие -
поевтиняване на земеделските продукти; раздробяване на земята.
г) подем в земеделието през втората половина на 30 –те години- отглеждане на
технически култури, използвани в индустрията – тютюн, памук, захарно цвекло,
слънчоглед.
Документален филм:
Икономиката на България през 30-те години на ХХ век:

https://www.youtube.com/watch?v=qtFSpv2LHVE
Задача за писмен отговор в работните
тетрадки:
След като се запознаете с документалния филм
и графиките отговорете на следните въпроси:

1. В кои производства има най-голямо

увеличение и защо?
2. Коя държава се развива с най-големи
темпове?
3. Кое място заема България по темпове на
развитие сред балканските държави?
3. Промишленост и финанси :
А) достигане на довоенното равнище на развитие на промишлеността до 1921г.
Б) удвояване на индустриалната продукция до 1929 г. - откриване на множество
нови предприятия, модернизиране на старите.
В) осигуряване на Бежански заем през 1926 г. в размер на 1 194 млн. лв.
Г) осигуряване на Стабилизационният заем през 1928 г. в размер на 2754,
6 млн.лв. Атанас Димитров Буров е бълг.
«Аз не съм песимист. Аз съм финансист, дипломат и политик от
дълбоко убеден, че каузата на Народната партия, а по-късно от
България не е загубена и бих Демократическия сговор. Той е министър
желал да вдъхна във вас на търговията, промишлеността и труда и
същата вяра, да повдигна на външните работи и изповеданията.
вашите сърца, да ви дам малко Роден: 30 януари 1875 г., Горна
от моя оптимизъм, защото Оряховица
оптимизмът е извор на вяра и Починал: 15 май 1954 г., Пазарджик
енергия, а българският народ Съпруга: Смарайда Стефанова Бурова
има нужда в днешния момент Партия: Демократически сговор
от едното и от другото, за да Образование: Парижки университет
търпи, да се надява и да Деца: Стефан Буров, Недялка Велева–
действува…» Бурова
4.Транспорт търговия:
А) подобряване на инфраструктурата на страната – ж.п. транспорт, редовни
автобусни линии, наченки на въздушен транспорт;
Б) развитие на търговията предимно с Германия след 1934 г.:
- износ – тютюн, плодове, зеленчуци и животински продукти;
- внос - машини, техника, оръжие за армията.

Софийски университет (1920–1932 г.)

Съдебната палата, София
 Първата половина на ХХ век

През 1936 г. дължината на всички нормални

линии в експлоатация е 3533 км, от които
2618 км са открит път, а 916 км са линии в
гарите.

Има 80 тунела с обща дължина 19 км. Най-

дългият тунел е на линията Раковски –
Момчилград, с дължина 1121 метра.

През 1936 г. дължината на теснопътните

линии е 468 км с 98 гари и спирки.

Те се обслужват със 103 локомотиви и 1447

пътнически и товарни вагони.
Железопътна мрежа в Царство България към 1912 г.