Кристиян Кръстанов XIг №16

ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ В БЪЛГАРИЯ

НАЧАЛОТО

Изключително интересната история на железопътният транспорт в България

отбелязва началото си още преди Освобождението с построяването на
първата железопътна линия Русе – Варна. Построена през 1866 година,
първоначалната идея е линията да подобри транспорта и комуникациите в
Османската империя и да бъде включена в международния жп път, свързващ
Лондон и Цариград. Това така и не се случва поради лошото изпълнение на
пътя. Въпреки това, жп линията е включена в трасето Париж-Цариград, а
между 1883 у 1885 по линията Русе-Варна минава и прочутият "Ориент
експрес".

Линията Русе-Варна е построена от английска компания с главни акционери

братята Хенри и Тревор Бъркли, която получава концесия за 99 години от
османското правителство. Строежът е изпълнен от Гладстон и братя Бъркли, с
оглед интересите на западноевропейските страни.

ВТОРИ ЕТАП

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството

на барон Хирш – Източни железници, което играе основна роля в развитието
на железопътния транспорт в България до 1909 г. Втората жп линия е
свързвала градовете Нова Загора и Търново Сеймен. В периода 1872-1874 г. е
построена и линията Търново Сеймен – Белово. След 1878 г. започва втория
етап от развитието на българската железница, който продължава до ВСВ.

През този период се изграждат основните жп магистрали у нас. На 23 юни

1888 г. се открива в експлоатация линията Вакарел—София—Драгоман
(направление Белград—Цариград); на 9 декември 1893 г. – линията София—
Перник (направление към Солун и към Скопие); на 20 февруари 1897 г. –
линията – София—Роман (направление към Варна и Дунавските
пристанища); на 6 декември 1931 г. – линията София—Макоцево
(направление към Бургас) и в проект е трасе на линия София—Самоков
(направление към Бяло море).

Първият международен бърз влак преминава през нашата страна през 1888 г.
( по линията Виена – Истанбул) . Изграждат се жп линиите София – Горна
Оряховица – Варна; София – Пловдив – Бургас, Русе – Горна Оряховица –
Подкова; София – Кюстендил – Гюешево; отклоненията Пловдив –
Панагюрище, Филипово – Карлово ; Крумово – Асеновград ; Мездра – Видин;
Левски – Свищов; Левски – Ловеч, Горна Оряховица – Елена.

През 1885 г. Народното събрание приема Закон за железниците, според който

държавата изцяло поема строителството и експлоатацията на железопътната
мрежа в България. Създава се системата на Българските държавни железници.

През 1897 година българското правителство започва строеж на паралелна

българска линия от Саранбей (дн. Септември) през Нова Загора за връзка с
линията Ямбол-Бургас, но е принудено да я спре и през 1899 година отдава на
„Източни железници“ построения участък Чирпан – Нова Загора (80 км) за
експлоатация за 25 г.

„Източни железници“ оперира в страната до провъзгласяване на

независимостта на България през 1908 г. Възползвайки се от стачката на
железопътния персонал от 6 – 9 септември 1908 г., правителството на
Александър Малинов иззема линиите на компанията на българска територия.

През 1936 г. дължината на всички нормални линии в експлоатация е 3533 км,

от които 2618 км са открит път, а 916 км са линии в гарите. Има 80 тунела с
обща дължина 19 км. Най-дългият тунел е на линията Раковски–Момчилград,
с дължина 1121 метра. През 1936 г. дължината на теснопътните линии е 468
км с 98 гари и спирки. Те се обслужват със 103 локомотива и 1447
пътнически и товарни вагона.

ТРЕТИ ЕТАП

През третия етап – след ВСВ, жп мрежата се доизгражда до днешния си вид.

По-значителни нови участъци са: Карлово – Сопот – Клисура ( с най-дългия
тунел на Балканите - „Козница” – 5801 м); Перник – Волуяк; Самуил –
Силистра; България осъществява жп връзки с всички балкански страни, с
изключение на БЮР Македония. Първата електрифицирана линия София –
Пловдив е открита за експлоатация през 1963 г. Година по-късно е открит и
първият удвоен участък между Варна и Синдел. До 1989 г. има постоянен
растеж на железопътния транспорт.

Дължината на жп линиите бележи следния ръст:

Година Километри
1939 3855
1956 5480
2010 5831

От общата дължина на текущия път : 4046 км са нормални ( с междурелсие

1435 мм) и 141 км – полунормални ( с широчина на междурелсието 760 мм) .
На 1000 кв. км. Площ се падат 38,7 км железен път.

От 70-те години на миналия век не се изграждат нови жп линии, а се

реконструират и модернизират вече съществуващите. Линиите се удвояват и
електрифицират, използва се по-ефективна електрическа и дизелова тяга. .
През 1962 г. е електрифицирана първата жп линия в България – София –
Пловдив. През 1969 е удвоен първия участък – Варна – Синдел. През 1985 е
електрифициран пръстена – София – ГО – ШУ – КН – Я – СЗ – ПО – София .
През 2016 г. България разполага с 3021 км електрифицирани жп линии.
Икономическия ефект от електрифицирането се състои в това, че се
увеличава скоростта, пропускателната способност на единичните линии.
Удвоени са участъците : София – Варна през Горна Оряховица; Сливница –
Поповица; Радомир – Батановци; Враца – Руска бяла; Дъбово – Тулово ;
Карнобат – Лозарево; Подвис – Завет – Люляково; Дългопол – Юнак ;
Пловдив – Скутаре; Михайлово – Калитиново; Зимница – Бургас. Общо – 960
км.

ОСНОВНИ МАГИСТРАЛНИ ЖП ЛИНИИ

1. КАЛОТИНА – СОФИЯ – ПЛОВДИВ – ДИМИТРОВГРАД –

СВИЛЕНГРАД/ ТУРСКА-ГРЪЦКА ГРАНИЦА. Тя е част от
международната жп линия Париж – Анкара. По нея освен пътници се
превозват плодове, зеленчуци, тютюн, въглища и др. Основни нейни
 разклонения са : Калотина – Станянци, Алдомировци – Бели брег;
Вакарел – Чукурово ; Септември – Добринище; Стамболийски –
Пещера ; Крумово – Асеновград
2. СОФИЯ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА – СИНДЕЛ – ВАРНА – със
следните отклонения: Червен бряг – Златна панега; Ясен – Черквица,
Левски – Троян; Левски – Свищов; Шумен – Комунари; Разделна –
Кардам.
3. СОФИЯ – ИЛИЯНЦИ – КАРЛОВО – ТУЛОВО – ДЪБОВО –
ЗИМНИЦА – КАРНОБАТ – СИНДЕЛ – ВАРНА-ФЕРИБОТНА с
отклонения – Столник – Яна.
4. РУСЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА – ДЪБОВО – ТУЛОВО –
ДИМИТРОВГРАД – ХАСКОВО – КЪРДЖАЛИ – ПОДКОВА – с
отклонения : Горна Оряховица – Елена ; Царева ливада – Габрово;
5. СОФИЯ – ПЕРНИК – КУЛАТА – с отклонения : Разменна –
Батановци; Дупница – Бобов дол; Генерал Тодоров – Петрич.
6. СОФИЯ – ВОЛУЯК – ПЕРНИК РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА –
РАДОМИР – ГЮЕШЕВО /БЕЗ ОТКЛОНЕНИЯ/
7. СОФИЯ – МЕЗДРА-ЮГ – ВИДИН – ГУЛЕНЦИ – с отклонения:
Брусарци – Лом И Бойчиновци – Монтана – Берковица.
8. ПЛОВДИВ „ФИЛИПОВО” / ПЛОВДИВ-2-ИЗТОК „ТРАКИЯ” –
СКУТАРЕ – СТАРА ЗАГОРА – ЯМБОЛ – КАРНОБАТ – БУРГАС,
с отклонения – Нова Загора – Симеоновград; Ямбол – Елхово; Долно
Езерово – Дебелт; Владимир Павлов – Поморие.
9. РУСЕ – КАСПИЧАН, с отклонение Самуил – Силистра

МЯСТО В СТРУКТУРАТА НА НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО

През 2015 г. в жп транспорта са заети 40 000 души т.е 1,3 % от заетите лица в
страната. Отрасълът дава 4,5 % от БВП на страната. Жп транспортът има
много важно значение за стопанското развитие на страната. От неговото
състояние може да се съди за степента на развитие на националното
стопанство.
ПРЕВОЗЕНИ ТОВАРИ ОТ ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ

ОТЧЕТ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 5 ГОДИНИ:

Източник: Инфостат НСИ

ПРЕВОЗЕНИ ПЪТНИЦИ ОТ ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ

ОТЧЕТ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 5 ГОДИНИ:

Източник: Инфостат НСИ

Жп транспортът се състои от 3 елемента : железни пътища, жп тракция,
инфраструктура, превозвани пътници и товари. Продукцията му се изразява в
преместване на товари и пътници от едно място на друго. Характерна е
едновременност в дейността във времето и пространството. Развитието на жп
транспорта зависи от степента на развитие на промишлеността и селското
стопанство, релефът и др. Специфични природно-географски особености.
Продукцията на отрасъла се измерва в тонкилометри и пътникокилометри.
При жп транспорта са налице специални цени за превоза на товари и пътници
(тарифи, фрахт и др. ), които не съществуват при останалите стопански
отрасли.

България има удобно транспортно-географско положение. През нейната

територия преминават най-преките жп и шосейни пътища от Западна Европа
за Близкия изток и от Северна Европа за Средиземно море. Тя се явява мост
между Европа и Азия.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Жп транспортът има най-голямо стопанско значение за страната. Той

притежава известни предимства пред някои от другите видове транспорт като
това, че има масов характер, превозва обемни и тежки товари, осъществява
превозването на товари на големи разстояния, осигурява евтино, удобно и
редовно пътуване. В България има благоприятни природно-географски
условия за развитието му. С малки изключения релефът на страната не
създава непреодолими пречки за жп транспорта. Стара планина представлява
сериозна планинска преграда, която затруднява изграждането на
железопътната мрежа. Тя е пресечена на три места от жп линии, но чрез
голям брой тунели и мостове, които оскъпяват строителството. Сериозна
транспортна преграда са също Западните Родопи, Рила и Пирин.