1

РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ

1. Обща характеристика на държавата.

Република Турция е държава разположена на два континента - 97% от териториите

и са в континента Азия и 3% в Югоизточна Европа (Балкански полуостров). Турция
граничи с 8 държави – две в Европа и шест в Азия. На изток граничи с Грузия,
Армения, Азербайджан и Иран. На юг с Ирак и Сирия. На запад с Егейско море и
островите в него. На северозапад с България и Гърция.
Турция е мост между Европа и Близкия Изток. Както азиатската така и
европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор
(свързва Мраморно с Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море).
Европейска Турция включва Източна Тракия и по-голямата част от най-големият и град
– Истанбул. Площта е 783 000 кв. км от които 769 000 са суша и близо 14 000 са водна
площ.
В географско отношение Турция е разположена между 36 – 42 градуса с.ш. и 26 – 45
градуса и.д. Разстоянието между най-западната и най-източната точка е 1 600 км.
Турция е предимно планинска страна. На север са разположени Понтийските
планини, а на юг Тороските. Между тях е разположено Анадолското плато. Най-висока
точка в страната е затихналия вулкан Арарат 5165м (Връх Бюрюк Аръ). Климатът е
средиземноморски, субтропичен, а на места полупустинен.
Турция е парламентарна република начело с президент. Съгласно конституцията от
1982 г президентът се избира от парламента за срок от 7 години и не може да бъде
преизбиран. В съответните поправки, приети с референдума от 21 октомври 2007г
държавния глава вече се избира за срок от 5 години с възможност за преизбиране за
още един мандат. Последните промени в конституцията са направени през 2017 г. На 16
април се провежда конституционен референдум и се поставят за обсъждане 18
изменения в конституцията на Турция. Променя се формата на държавно управление на
 2

страната от парламентарна република в президентска република като се премахва и

поста на министър – председател, увеличава се броя на депутатите и се формира висш
съвет на съдиите и прокурорите.

Населението на Република Турция наброява около 82 млн. души. Държавата е

разделена на 81 вилаета, управлявани от назначен валия. Всеки от вилаетите се състои
от няколко околии. Административният център на вилаета формира централната
околия. Начело на централната околия стои заместник валията на вилаета. Всички
останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители).

Държавата се нарича Турция от 1923 г. В резултат на национално освободителното

движение на 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република. Столицата е
преместена в Анкара и е приета конституция. Начело на държавата застава Мустафа
Кемал Ататюрк (Следващите две десетилетия Ататюрк е основна фигура в
политическия живот на новосъздадената Турция. Той я превръща в модерна държава с
европейски облик, като провежда радикални реформи в сферата на политиката,
образованието, съдебната система и културата. По негово време се въвежда латинският
език и се премахва арабския. Забранено е многоженството. Забранено е носенето на
фесове и е задължително сключването на бракове. В този период жените придобиват
право да гласуват. Мустафа Кемал е роден в Солун през 1881 г. в турско езично
семейство. В ранна възраст е изпратен в местно религиозно училище, но за кратко.
Родителите му са искали да получи търговско образование, но той без да пита през
1893 г. се явява на приемни изпити за Основното военно училище в Солун. През 1896
г. постъпва във Средно военно училище Битоля. На 14 март 1899г постъпва във Висше
военно училище в Цариград, което завършва през 1902г. През 1905 г. завършва и курс в
Генералщабна академия. )
Основна религия е ислямът. Той е световна религия възникнала през VII век. За
създател се счита Мохамед. Живял в Мека и Медина. Това е религия която се основава
на един Бог и шест основно положения: единство на Бога, ангелите, светите писания,
ежедневни молитви, постене, благотворителност, извършване поне веднъж в живота на
хаджилък. Свещена книга е коранът. В страната има голям брой джамии – над 78 000,
от които над 3 000 са в Истанбул. Известни религиозни празници са Шекер байрам –
празнува се 3 дни, Курбан байрам – празнува се 4 дни.

Шекер байрам и Курбан байрам се определят по лунния календар и всяка година са на

различни дати. Шекер байрам се предшества от 30 дневен пост (Рамазан), при който
мюсюлманите не ядат и не пият нищо от изгрев до залез слънце.

2. Кратка справка за историческото минало.

В древността тюрките са населявали средна Азия като постепенно се придвижвали на

запад. Част от тях останали в родината си (Източен Кюрдистан).

Клон на племената тю-кю се установява северно от Кавказ и се сформира Хазарската

държава. Две главни събития повлияват върху придвижването на тюрките към Близкия
Изток. Приемането на исляма и завладяването на Северен Китай от династията Лиао,
 3

което превръща хиляди тюрки в роби наемници. Огузките тюрки се разделят на два
клона. Кумани и Селджуки предвождани от селджук, който за кратко време преминава
през Багдад, Сирия, Египет и успява да завладее Византийската част на Мала Азия. По-
късно навлизат в Европа и се разпростират в Близкия Изток, като спечелват подкрепа
на племената чрез брачни връзки.

През XV век Тимур заздравява позицията на империята и предприема нашествие в

Русия и Централна Азия. Той разгромява златната орда която дава възможност на
русите да отхвърлят робството. Създават се три основни центъра. Истанбъл на
османците, Самаркат на тимуровците и Лахор на монголите. В турската история
османците са създатели на най-мощната империя – османската (1299 -1923 г).
Основателят и е Осман по времето на когото са завладени териториите между Черно,
Мраморно и Егейско море. През 1354 г. завладяват крепостта Галиполи и стъпват в
Европа. По времето на Мурад III (1574-1595) империята се простира на три континента.
При Сюлейман Великолепни достига политически и икономически разцвет. При Мурад
I империята запазва външния си блясък, но постоянните войни отслабват нейната сила.
Това става ясно при двете битки за Виена, а след договора при Карловац империята
губи завоеванията си в Полша, Унгария и Трансилвания. От края на XVIII век
султаните Абдул Хамид I, Махмуд IV и др. правят последователни опити да
модернизират държавата. Пълният упадък е след Руско-турската война от 1877 – 1878
г. Реформаторите известни като младо турци свалят от трона Абдул Азис и поставят на
негово място Мехмед V. Използвайки като предлог загубата на войната султанът
разпуска парламента. За повече от 30 години Абдул Хамид II задържа своя режим на
еднолична власт. След младотурската революция през 1908 г. се стига до
възстановяване на конституцията (написана от Мидхат паша през 1876 г). Започва
управлението на партията Обединение и прогрес, която въвлича страната в Първата
световна война и довежда до пълното и разпадане.

Големият пълководец и реформатор Мустафа Кемал Ататюрк оглавява и довежда до

край Втората турска буржоазна революция (Виж справка за Кемал Ататюрк).

3. Историко-географски области и главни градове.

 4

Турция се разделя на няколко историко-географски региона: регион Мармара, регион

Егея, Средиземноморски регион, Черноморски регион, регион Централен Анадол,
регион Североизточен Анадол, регион Югоизточен Анадол. В настоящото помагало ще
се опитаме подробно да представим регион Мармара и Егейски регион, които се явяват

основни туристически дестинации в Република Турция.

РЕГИОН МАРМАРА
Регионът обхваща териториите около бреговете на Мраморно море, наречени така
заради мраморните кариери по неговите острови. Регионът включва проливите Босфор
и Дарданели – връзката между Черно и Егейско море.
 5

Най-големия и емблематичен град в региона е Истанбул, а най-близкия град до

българската граница е Одрин.

ИСТАНБУЛ – град на контрастите

(примерна беседа)

Истанбул, наричан още Станбул и от славяните Цариград, с предишни имена

Византион и Константинопол, е най-големият и най-гъсто населен град в Турция.
Градът е териториално разпределен в 39 административни района и наброява около 15
млн. души. Със предградията и многобройните туристи градът достига до 22 млн. Той е
деветият по големина град в света. Разположен е на седем хълма над Босфора и
Златният рог. Градът възниква през VII век преди Христа. За негов основател се счита
Визант, вожд от Нагара. Жители на гръцки полис попитали делфийския оракул къде да
направят колония, а той им казал „В страната на слепите”. Изморени, изтощени те
решили да се установят на мястото заобиколено от Босфора, Златният рог и Мраморно
море, така че да градят укрепление само от едната страна.

Официално градът е основан от Константин Велики на 26 ноември 326г. Константин

създал столица на Източната римска империя. Нарекъл града в своя чест
Константинопол. Определяйки границите му, създавайки център на християнството и
императорската власт. Този град трябвало да затъмни Рим. Център на живота станал
хиподрумът. От VI век датира храмът Света Ирина, а само за 5 години от 532-537 е
издигнат храмът Света София. Временното завземане на града от кръстоносците през
XIII век имало трайни последици за неговото разпадане и разгром. Константинопол
пада под турска власт през 1453 г.

По време на туристическата обиколка на Истанбул на туристите се показват основните

и емблематични обекти от културното наследство. Сред тях са: дворецът „Топкапъ“,
дворецът Долмабахче, кулата Галата, крепостта Румели Хисар, Галатасарай, църквата
 6

„Св. София“, Синята джамия – джамията „Султан Ахмед“, Сюлеймановата джамия,

хиподрумът, църквата „Св. Стефан“.

Дворецът „Топкапъ“

Построен през втората половина на XV век. Заема площ от 700 000 кв. м. Състои се от
дворове, павилиони, джамия, фонтани. Обграден е от здрава стена. През 1453 г. султан
Мехмед II завладява Истанбул. Първият дворец бил построен на мястото където днес е
разположена сградата на Истанбулският университет. Но през 1459 г. султанът взема
решение да построи по-голям дворец – „Топкапъ“. По-късно към него е бил построен
харем. До 1839г. дворецът служел като официална резиденция на падишасите. След
което султан Абдул Меджид I построил двореца Долмабахче. В периода на разцвета на
империята в този дворец пребивавали приблизително около 4 000 души.

Порцеланът от „Топкапъ“ е правен в Япония през XVII век. Специфичната декорация е

наречена Имари на името на пристанището откъдето е била експортирана. Основните
цветове използвани в декорацията са синьо, червено и позлата. Украсяват се
допълнително със зелено, жълто и пурпурно. След затварянето на Япония за външния
свят през XVIII век китайците започват да имитират Имари в големи количества с
чисто китайски сюжети. В дворцовата колекция на „Топкапъ“ има 730 предмета от този
вид използвани главно за декоративни цели.

Дворецът Долмабахче

Долмабахче е новият дворец изграден в бароков стил. Построен при Абдул Меджит
през XIX век. Има площ 600 кв. метра включително и бална зала с изглед към Босфора.
В тази сграда през 1877г султан Абдул Меджид е открил първото заседание на турския
 7

парламент. В качеството на гости дворецът бил посетен от личности като френската

императрица Евгения (жена на Наполеон III) и австрийския император Франц Йосиф. В
285 стаи и 43 зали са разположени 280 вази, 156 часовника, 58 свещника от
венециански фрески и английски кристал. Мебелите, за чието изготвяне са били
необходими 14 т злато и 40 т сребро, са неповторимо украшение на стаите.
Построяването на двореца струва 5 милиона златни монети, което днес е равно на 50
милиона щатски долара. В залите му са експонирани произведения на европейската
живопис. Тук е стаята, където е починал Кемал Ататюрк. В двореца се пази най-
големият полилей в света, с тегло 5 т, дар от британската кралица Виктория II.

Кулата Галата

Тя е висока 61 м. На терасата на кулата се открива великолепна панорамна гледка. До

нея може да се стигне по стълба с 143 стъпала. Сегашната кула е построена през 1348 –
1349 г. на мястото на съществуваща от V век. В Османския период в различни години
тук са се намирали хамбари, затвор, морски фар, пожарна кула. В хода на
реставрацията през 1964г. е бил построен конусообразен покрив. В османския период
Ахмед Челеби изпробвал своето изобретение за полет с крила, прелетял над тази кула
до противоположната на азиатската страна Юскюдар.

Галатасарай – лицей в който са учили много български възрожденци.

Крепостта Румели Хисар – разположена на европейският браг на Босфора. През 1452г

султан Мехмед II е издигнал в най-тясната част на босфорския пролив. 10 000 роби в
продължение на четири месеца участвали в изграждането на крепостта. На високите
стени са разположени 3 високи и 13 ниски кули които обграждат всичките съоръжения.

Хиподрумът

Построен през 203г. Строителството му е започнал римския император Септимий

Север, а го завършва през 330 г. византийският Константин Велики. Тук се издига
гигантски обелиск донесен от храма на бог Амон от египетския град Карнак. Тежи 30
тона и е висок 32,5 метра. На хиподрума е и змийската колона която Константин
Велики донесъл през 326г. от светилището на бог Аполон в Делфи.
 8

През византийския период хиподрумът бил център на политически и светски живот.

Тук са се провеждали не само конни състезания и гладиаторски боеве, но и тържества в
чест на императора. Два пъти хиподрумът е служил като място на кървави боеве и
метежи. Той е със размер 400 метра дължина, 120 метра широчина и можел да събере
40 000 зрители.

Църквата „Св. София“

Днес е превърната в музей. През 323 г. по заповед на император Константин започва

строителството на първата базилика която била силно увредена от пожар през 404 г.
Юстиниан I предприема работа по възстановяване на църквата и през 537г тя е осветена
с официална церемония. Дело е на архитектите Артемий и Изидор. Църквата в
внушителна. Иконостасът е бил поддържан от 12 златни колони. Златни били също
олтарът и 6 000 кандила.

По времето на Мехмед Завоевателя църквата е превърната в джамия с високо издигнати

минарета. Над целият интериор на църквата доминира огромният централен купол с
диаметър повече от 30 метра и височина 55,6 метра. Богатата украса от златни мозайки
покриваща 16 000 кв. метра повърхност подсилва разкошния интериор.

Синята Джамия – джамията „Султан Ахмед“

Една от емблемите на Истанбул. Украсена с 20 000 сини плочки, разнообразни от 260

прозореца с цветни стъкла. Джамията представлява богат ансамбъл, в който има храм, 2
медресета /мюсюлманско духовно училище/, хекимян /лечебница/, кервансарай /хан/,
 9

тюрбе /гробище/, обществена кухня за бедни и хамам /баня/. Според легендата султанът
искал минаретата да бъдат златни, което на турски звучи като алтън, а агата разбрал, че
иска „алт”, което означава шест. До този момент единствено джамията в Мека била със
6 минарета. Но един падишах може да си позволи всичко. Затова Мехмед Ага изобщо
не се зачудил и вдигнал 6 минарета. Старейшините в Мека били скандализирани.
Назрял дипломатически скандал. Султанът за да успокои всички изградил още едно
седмо минаре в Мека и възстановил религиозното й превъзходство. Според поверията,
Султан Ахмед Първи си навлякъл гнева и на Аллах и затова скоропостижно се
споминал на следващата година 1617 г.

Църквата „Св. Стефан“

Наречена Желязната църква е построена на мястото на съществуващата дървена. В нея

през 1870 г. за първи път бил показан султанския ферман, разрешава съществуването на
независима българска църква. Църквата е построена със средства, дарени от Стефан
Богориди. По поръчка на Антим Първи във Виена били изработени детайли на
църквата, чиято конструкция тежи 500 тона и е струвала 4 милиона сребърни пари.
Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 г.
Желязната църква била осветена от Екзарх Йосиф на Рождество Богородично 8
септември 1898 г. В нашето съвремие църквата е реставрирана в периода от 2011 до
2018 г.
 10

ОДРИН /ЕДИРНЕ/

Одрин е разположен в плодородните земи на Тракия, там, където се сливат реките

Марица, Арда и Тунджа. Още по времето на тракийското племе беси, на тези територии
е била изградена крепостта Ускудама. През II век римският император Адриан
изградил град, наречен на неговото име Адрианопол. Укрепеният град бил изходен
пункт на император Константин Велики, който през 323 г. разбил войските на
Лициний. През 551 г. Адрианопол бил разрушен от славяните, а през 586 – от аварите.
На няколко пъти през 814, 922, 1002 г. бил завладяван от българите, а през 1189г. – от
кръстоносците. През XII век тук установил своя зимен стан Фридрих Барбароса. На 14
април 1205 при Одрин цар Калоян разбил Балдуин Фландърски и го взема в плен.
Малко известен и добре прикриван факт е, че българският Ньойски договор е бил
подписан в замъка на граф дьо Ной, загинал в битката с българите при Одрин през 1205
г. При подписването на договора французите заявили на българската делегация „Най-
после граф дьо Ной беше отмъстен”. През 1363г. Одрин е превзет от турците. По
времето на Мурад I от 1366г. станал втора след Бурса султанска резиденция, вече в
Европа и бил столица в продължение на един век до завладяването на Константинопол.
На два пъти през 1822г. и 1878 г. градът е бил завладяван от русите. През Балканската
война, българската армия под командването на генерал Никола Иванов превзема
Одрин. За пръв път български самолети хвърлят експлозиви върху неприятелските
позиции в Одрин. Те са изработени в арсенала на Русенската дунавска флотилия. По
това време Одрин наброявал 125 000 жители. Имало гръцка и българска гимназия. В
края на 1922 г. е окупиран от Гърция.

Днес Одрин наброява около 167 000 жители. В околностите на града отлично виреят
лозя и зеленчуци, а черниците са основа на бубарството. Одринското вино, гюлова вода
и халва са прочути и днес специалитети на този кръстопът водещ към Истанбул, Солун,
Пловдив, София. Днес Одрин е притегателен център за много българи, търсещи
кулинарни изкушения и шопинг удоволствия. В Одрин може да се намерят, освен
вкусни баклави и локуми още сушени плодове, ядки, одрински кори за баница,
качествен зехтин, маслини и разбира се вкусен джигер.

Основни забележителности днес в Одрин са: Джамията Селиме, Мемориалът на

Балканската война /Паметникът на Шукри паша/, Турски бани, Музей на медицината
 11

/комплекс на султан Баязид Втори/, Бедестен, Рюстем Паша Кервансарай, Паметник и

музей на Лозанския договор, мостът над Марица.

Селимие джамия

Най-емблематичната сграда в Одрин е тази джамия, която носи името на султан Селим
Втори, син на султан Сюлейман Великолепни.Селимие е най-красивата одринска
джамия, включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Тя е дело на
мимар /архитект/ Синан. Джамията е изградена през 1569 – 1575 г. Има четири
минарета с височина 90 метра, всяко с по три викала /балкона/. Украсена е с шадраван в
центъра на вътрешния двор. Куполът е висок 44

метра с диаметър 32 метра, поддържан от осем мраморни колони - приличащи на

слонски

крак, за да покажат мощта на империята. Има поверие ,че майката на Синан е с

български

произход и той показва нейните сплетени коси ,като символ в джамията в горната и
част.

Мемориалът на Балканската война /Паметникът на Шукри паша/

 12

На едно от най-високите места в град Одрин е разположена Одринската крепост,

която днес е превърната в музей на Балканската война. В бившите бункери са
подредени военни експонати и трофеи, восъчни фигури пресъздават различни моменти
от сраженията и бита на войската. Запазени са много стари снимки и документи.
Паметникът на Шукри паша е построен през 1998 година. От това място се открива
прекрасна панорамна гледка към града.

Турски бани

Турските бани са част от културата на страната. Смята се, че в банята човек

пречиства не само тялото, но и душата си. Известни са не толкова с външната си
архитектура, а със задължителния ритуал. Той включва масаж, който започва от
главата, следва шията, тялото, ръцете, краката. Ритуалът включва и добре премерени
удари с юмруци, разтягане и огъване на крайниците. Понякога и тъпчене с крака по
тялото. В Одрин има няколко запазени бани, които могат да се посетят и днес и
посетителите да се насладят на ритуалите, запазени от векове – Сарай хамам, Тахталъ
хамам, Мезид бей хамам, Соколлу хамам.

Музей на медицината /комплекс на султан Баязид II/

Комплексът е построен от Султан Баязид II на брега на река Тунджа и е известен още

като музей на медицината. Включва джамия, болница, две училища (духовно и
музикално), гостна, обществена баня, мелница, кухня и столова за бедни и сираци.
 13

Комплексът е построен от архитект Хайретин от 1484 до 1488 година по заповед на

султан Баязид Втори. Днес се намира под егидата на Тракийския университет. През
1997 година е превърнат в музей на здравето. През 2004 г., напълно заслужено, Музеят
на здравето печели награда за най-добър европейски музей. През 2007 г. идва още едно
признание за усърдния труд на всички онези, които са допринесли за превръщането на
двореца на султан Баязид II в един уникален и изключително атрактивен музеен
комплекс – наградата за най-добра презентация на форума „The best in heritage”,
проведен през ноември 2007 г. в гр. Колон, Германия.

Бедестен

През 1414 – 1422 по заповед на султан Мехмед Челеби, архитектът Алладин

проектира и строи Бедестенът с приходи, от които се обезпечават издръжката на Ески
джами. Сградата е от дялани каменни блокове, с 4 врати от четирите страни и с размери
75-45 метра. Има 14 купола, като под всеки има прозорец. Според пътеписа на Евлия
Челеби скъпоценните камъни и накити, продавани тук надвишаващи по стойност
египетската хазна. След реставрация Бедестенът отново работи като покрит пазар.

Рюстем Паша Кервансарай

Прочутият Кервансарай е построен от мимар Синан през 1561 година и носи

името на Рюстем паша – Велик везир на султан Сюлейман Великолепни. Представлява
квадратен двор, обграден от двуетажна постройка в стила на класическата османска
архитектура. Стаите за гости са на втория етаж с покрити тераси и гледат към двора.
След реставрация през 1972 година отваря врати като хотел.

Част от забележителностите на Одрин са и запазени до днес действащи български

църкви „Св. Георги” и храмът „Св. Св. Константин и Елена”.

Църквата „Св. Георги”

Разположена е в североизточната част на града в квартал Кайък. Тази зона

някога е била населена предимно с българско население. Църквата е построена през
1880 г. с разрешение на султан Хамид II и тогавашният областен управител на Одрин
Реуф паша. Църквата е осветена на 19 септември от българският влади Синесий.
Средствата за иконостаса са били събрани от всички одрински българи. Янаки Кереков
 14

дарява мрамор за пода на храма. В периода 2003-2004 г. в църквата се извършват

ремонтни дейности и реставрации. На вторият етаж се намира библиотека. Книгите са
на български език. Подредена е и сбирка с носии от различни краища на България.

Храм „Св. Св. Константин и Елена”

Намира се в квартал Киришхане в югоизточната част на Одрин. Построен е през 1869 г.

от майстор Константин Казаков със средства на българската общност. Градежът
започва на 3 март и е завършен след шест месеца същата година. Църквата е
трикорабна. Старият иконостас е бил изографисан със 70 икони. В края на 80-те години
на миналия век църквата е опожарена и разграбена.

През 2008 г. тя е възстановена по снимки. На 14 септември 2008 русенския

митрополит Неофит освещава обновения храм с тържествена света литургия.
Иконостасът е с 69 икони възстановени по снимки от 30-те години на миналия век.

Мъжка гимназия Петър Берон

Създадена със средства на автора на Рибния буквар. Тя е едно от най-известните

български просветни средища. Сградата е с красива архитектура. В нея одринската
община е настанила сиропиталище. На предната фасада е запазен уникалния личен знак
 15

на Петър Берон познат ни от неговия Рибен буквар. Днес до буквите на Берон виси
огромен транспарант с лика на Кемал Ататюрк.

В Одрин до 1912 г. имало девическа, Кацарова гимназия с пансион, който се

издържал със средства завещани от големия родолюбец и благодетел Кацаров.

БУРСА

Градът е разположен в подножието на планината Улудаг известна в миналото

като витински Олимп. Често град Бурса ще го срещнем с наименованието Зелена Бурса
заради множеството си борове, кипариси, маслинови горички и други вечнозелени
растения. В северозападната периферна част на града се издига огромен чинар,
короната му прави сянка върху площ от 950 кв. м. С поетични изрази жителите на
Бурса представят дървото на гостите си. „Името ми е Чинар. Годините ми са 550. На
тази страна съм дар. Мога да живея години 1000. Обичам много водата.”

Териториите около Бурса са известни и със своите праскови, бадеми, кестени,

орехи и гроздето афуз, пренесено от българските земи.

Бурса се развива благодарение на природните си дадености, на наличието на

много лековити минерални извори като културно-туристически регион. Бурса е най-
големият балнеоложки център в Турция. Този град разполага и с богато културно-
историческо наследство. Тук интересна е Улу джами (Голямата джамия) построена в
края на 14 век от сина на Мурад I - Йълдъръм Баязид. Тя има 12 преливащи един в
друг куполи и голям фонтан.

Йешил тюрбе (Зеленият мавзолей) от 15 век е най-хубавият в Бурса. Той има

осмоъгълна форма с купол украсен с орнаменти. В него е погребан Мурад I. Във
тюрбетата Мурадие, Топхане и др. са погребани султаните Осман, Орхан, Мехмед I
Челеби, Мурад II, Йълдъръм Баязид както и техните братя, сестри, майки и жени.

В центъра на града където са били някогашните византийски укрепления е

разположен мавзолеят на Осман – основателят на империята, където се намира
саркофага му. Недалеч от него се намира и мавзолеят на Османовия приемник Орхан.
 16

Днес Бурса е четвъртият град по големина в Турция, важен икономически

център. Към стария поминък производство на килими се прибавя и нов копринени
вълнени тъкани. През 1845г. е открита първата в Турция фабрика за копринени прежди.
Заводите „Меринос” са най-голямото вълнено текстилно предприятие в Турция. Голяма
част от производството е за износ. Градът се слави с хавлиени кърпи, халати, плюш,
кадифе, килими, одеяла, прежди, трикотаж, автотапицерия, авточасти. По лиценз на
Фиат се произвежда автомобили Мурад.

Кулинарните изкушения също са част от туристическите атракции в този град.

Тук туриста непременно трябва да опита прочутия деликатес дюнер кебап (въртян
кебап) и особено искендер кебап – месо на шиш с кестени.

ЕГЕЙСКИ РЕГИОН

Обхваща земите по крайбрежието на Егейско море, наричано от турците още Адалар

Дениз /островно море/. Регионът започва на север от полуостров Бига и завършва на юг
до полуостров Решадие. В икономическо отношение този регион е на второ място след
регион Мармара. Егейски регион се поделя на два подрегиона – Крайморски с типичен
средиземноморски климат и вечнозелена растителност и вътрешен Западно Анадолски
– с преходен климат. В този регион се намират емблематичните курорти на Турция –
Айвалък, Кушадасъ, Бодрум, Мармарис. Тук е и град Измир /Смирна/ - третия по

големина град в Турция. Част от Егейския регион е емблематичния Ефес, храмът на

 17

Артемида – едно от чудесата на света, домът на Божията майка Света Дева Мария,
чудото Памуккале.

КУШАДАСЪ

Един от най-бързо развиващите се морски курорти е Кушадасъ. Отстои на 115 км от

Измир. Наричат го „курорт на богатите” защото в античността това живописно място е
било харесвано като място за почивка на богатите жители от град Ефес. Изходен пункт
е към древните градове Ефес, Милет, Бергама. Също така и към природният феномен
Памук кале.

Прекрасна панорама към града се открива от най - големия остров, свързан със
шосе и суша. Този остров на птиците е кръстник на града – Кушадасъ (остров на
птиците). Запазена е островната крепост Кючукада калеси, на която е поставено
турското знаме. През 16 век е била база на корсаря Барбарос.

Плажът Тусан е на 7 км северно от града. На 15 км е плажът Памуккале дълъг 4

км. До 1970г. това населено място е малък град с около 6 000 жители. Сега е голям
морски курорт с над 40 000 жители и още толкова летовници. През последните години
в Кушадасъ почиват и много българи, които участват и в екскурзии до Ефес,
Памуккале, Измир и др.

БОДРУМ

Древният Халикарнас е разположен в залив на Егейско море в историческата

област Кария. Наследникът на града гърците наричат Дориан, а турците – Бодрум. Една
от най-големите забележителности е свързана със Сатрапа Мавзол (977-953 г пр. н.е.).
След ранната му смърт неговата сестра и едновременно жена Артемизия му построила
гробница наречена мавзолей от името на цар Мавзол. Постройката която е едно от
седемте чудеса на античния свят се намира в центъра на съвременния Бодрум.

Мавзолеят е висок 42 м и има правоъгълна форма. Издигнат бил на висок

постамент. 36 колони затваряли площ 242/105 метра. Колоните поддържали
пирамидален покрив с 24 стъкла. На върха имало метална колесница теглена от 4
бронзови коня. В колесницата били фигурите на Мавзол и Артемизия.
 18

До преди 30 години Бодрум е град с около 50 000 жители. Сега вече е

митрополия на туризма и е нараснал над 10 пъти с около половин милион в население.
В околностите му има хубави плажове като Битес, Гюмбет, Гумуш Рук с много рибни
ресторанти и места за спортове. На територията на града има летище и фериботи до
гръцкият остров Кос.

МАРМАРИС

Мармарис е един от най-привлекателните курорти от Егейска Турция.

Разположен е на полуостров Рашидин който се приема за граница между Егейско и
Средиземно море. От това място с ферибот може да се стигне до гръцките острови Кос
и Родос.

В античността на мястото на Мармарис е бил древният град Фискос. Върху

крепостните стени от елинския период е изградена през османско време крепост.
Според легендата ново си име Мармарис, получил от думите на султан Сюлейман
Великолепни „Обесете архитекта”. На турски „Мармарас”, защото не харесвал новото
кале.

Много добре са запазени градските стени от елинския период, храмът на

Деметра от 4 век преди новата ера, античните Голям и малък театър, храмът на
Афродита където е намерена статуята на Афродита Книтска.

На изток от Мармарис са разположени и развалините на античния град Комус

край който сега се намира селището Делян.

ИЗМИР

Измир е разположен край обширен залив и е второто по значение пристанище в

Турция след Истанбул. До средата на 20 век е наброявал 500 000 жители. Днес градът е
над 3 млн. и половина и третия град по големина в Турция след Истанбул и Анкара.
През града протичат 5 малки рекички. 4 от тях пресъхват през лятото – Сейди Кьой чай,
 19

Каршъяка чай, Манда чай и Белчова чай. Измир е важно средище за търговия и
годишно приема над 3 000 кораба. През Измир е насочен целия износ на Турция на
стафиди, сушени смокини, голяма част от износа на тютюн, памук и маслини. В района
на Измир има 20 млн. маслинови дървета.

Измир е красив град със свой колорит. Ориенталското и европейското, старото и

модерното съжителстват в хармония.

Часовниковата кула край морето построена през 1901 г. е своеобразен герб на

Измир. През 1907 г. е построена още една кула висока 50 метра от която се открива
панорамна гледка. Най-хубавата панорамна гледка се разкрива от Кадифе кале. На
територията на град има над 70 джамии. Най-голямата е Хисар джами от 1598 г.
Интересна е Шадраван джами от 1673 г. В града има два археологически музея които
съхраняват на 15 000 експоната събрани от Измир, Ефес, Бергамо, Милет и др.

ЕФЕС

За всеки турист това място е вълнуващо. Разположен на 74 км от град Измир и

на 19 км от морския курорт Кушадасъ. Названието Ефес са свързва с гръцката дума
пчела и се търси смисъла в трудолюбие и изобилие. Според тълкувания градът е бил
основан от царицата на амазонките Ефесос. А според друга версия името произлиза от
Хефес син на Хера, бог на огъня и ковачите. За основател на града се счита Андрокъл –
син на последният атински цар Кодрас. Наскоро след троянската война той получил
предсказание от оракула в Делфи, че риба и глиган ще му подскажат мястото където
анатолия трябва да основе свой град. Животните наистина му дали знак и той изградил
град с перфектно водоснабдяване и с храмове на Атина и Аполон.

След смъртта на Андронокъл Ефес бил завладян от лидийците и станал главен

град на Лидия. През това време в Ефес творят Омир, Хераклит и Талес.

През времето на Пелопонеската война Ефес е владян от градовете-държави

Атина и Спарта до 404 г. пр. н. е. След това е завладян от персите. Александър
Македонски го освободил през 336 г. пр. н. е. и обявил града за независим.
 20

Междувременно през 338 г. Херострат изгорил храма на Артемида. Изгарянето му се

знае точно, защото съвпада с 22-я рожден ден на Александър Велики – 21 юли.

Военоначалника на Александър Велики – Лизимах поел управлението на Ефес

от 283г. Той нарекъл града Арсенион (на името на своята жена). По това време Ефес
израснал като важен търговски и културен център. Строят се театър, стадион,
гимназион, храмове. След смъртта на Лизимах за известно време градът е под властта
на Египет.

През 190 г. преди новата ера градът върна старото си име Ефес и бил завладян от
римляните. Най-голям разцвет достига по времето на император Август (63-14 г. преди
новата ера). Счита се че Ефес е едно от седемте предполагаеми родни места на Омир.
Основание за това е че неговият език има много елементи от наречието в Смирна и
Хилус.

Днес най-много туристи вървейки по мраморната главна улица на Ефес се

събират пред библиотеката на Целзиус. Това е най-добре запазената и реставрирана
сграда в Ефес с колони на два етажа. Изградена е през периода 114 – 135 г. пр. новата
ера. Първоначално тук била построена гробница на римският сенатор и губернатор на
азиатската провинция Целзиус. Фасадата на библиотеката е украсена с 4 фигури, 2 от
които са обезглавени. Те символизират добродетелта, знанието, съдбата и мъдростта.
Оригиналите се намират във Виена, а тук са копия. През римския период в
библиотеката е имало 12 000 папируса. В края на 3 век при нашествието на готите
интериорът на библиотеката е изгорял но фасадата се запазва. На това място има
подземие в което е разположен мраморен саркофаг украсен с релефни изображения на
Нике, Ерос, и Медуза Горгона.

На 100 м от библиотеката и от главната Агора са останки на египетския бог

Серапис (2 век преди новата ера). На територията на Ефес е имало терми построени
през 2 век преди новата ера както и малък театър одеон който е имал места за 1 500
души и е бил покрит.

И до днес Ефес е притегателен център за хиляди туристи от цял свят.

ПАМУККАЛЕ
 21

Памуккале е едно от природните чудеса в света. С право се оценява като най-

интересен природо-географски обект в Турция. Намира се в Егейската област в близост
до град Саракьой.

Памуккале заема полегат склон, начупени от стъпаловидно разположени тераси.

Стичащата се надолу по склона минерална вода е от 4 извора с температура 35 градуса
и образува изключително красива водна каскада. Благодарение на веществата които се
отлагат през вековете те са се напластили бели като памук образувания. Когато гостите
се къпят кожата побелява, а ако задържим бутилка повече от 2 дни във водата тя
придобива млечно бял цвят защото въглената киселина разтваря калция. Минералната
вода има лечебни свойства. Лекува сърдечни съдови болести, артерослероза, артрити,
ревматизъм, разширени вени, алергии, укрепва очните мускули. Тук по тези места е
идвала и самата Клеопатра. Днес Памуккале е с международно признание и е под
егидата на ЮНЕСКО като обект със световна значимост.

ЦЕНТРАЛЕН АНАДОЛ

Този регион обхваща централната част на Анадолското плато. Заема 19% от площта на
Турция. Дължината му е 700 км. В този регион са разположени столицата Анкара и
уникалната красива Кападокия .

КАПАДОКИЯ -
земя на красивите
коне

Историческата
местност в Мала
Азия е била
позиционирана
между древните
страни Понт,
Армения, Галатия,
Фригия. Днес
 22

Кападокия представлява комплекс от музеи на открито с голямо историческо и

културна значение. Намиращ се под егидата на ЮНЕСКО. Тук има възможност да се
видят различни скални форми – пирамиди, гъби, комини, подземни градове.
Дестинацията се посещава от приблизително 2 млн. туристи годишно. Тя е
разположена на територията на градовете Невшехир, Юргюп, Аванос, Гюлшехир,
Каймаклъ. През областта преминава и най-дългата река в Турция – Къзълърмак, чието
име в превод означава Червена река. Тук величествената си красота разкриват
забележителностите като Скалния замък, Подземния град, Долината на гълъбите,
Долината зелве. Кападокия с особено значение за християните. Счита се че тук са
живели едни от първите хора посветени на Християнската религия. Доказателство за
това са запазените множество църкви издълбани в скалите и красиво изографисани.

Районът освен забележителности изобилства и от лозя. Затова ценителите на

виното имат двоен повод да посетят Кападокия. Местността е богата и на залежи на
камъка оникс. Затова в този район се предлага разнообразие от интересни накити и
украшения изработени от този камък. Едно от най-големите атракции в региона е
полетът с балон. Той се издига приблизително на 800м над земната повърхност и
продължава около час. По време на полета се предлага шампанско което можеш бавно
да отпиваш, наслаждавайки се на красивата панорама.

АНКАРА

Столицата на Република Турция.Разположена в регион Централен Анадол. Заема площ

31 000 кв. км. Вилаетът обхваща земите между реките Сакарая и Къзълърмак.
Надморската височина на Анадолското плато е 1 000 м. Анкара от малко селище
поетапно израства като голям красив и модерен град с население около 6 млн.души
(днес е втори по големина в Турция). Нейният разцвет започва когато тя се превръща в
столица на младата турска държава през 1923 г. Преди да се превърне в столица това
селище е център и символ на турската революция. Много мюсюлмани и до днес отиват
на поклонение в свещения град Мека, но се наблюдава и друго явление. Съвременните
млади, образовани хора също ходят на поклонение, но се отправят към Анкара и по
конкретно към светложълтият Анъткабир – мавзолеят на Ататюрк. За пръв път от
 23

векове турски държавник е погребан в мавзолей, който се отличава от традиционното

тюрбе – олицетворение на мюсюлманската религия. Това място прилича на гробница от
древния изток. Целта е да се подчертае ролята на турската нация и на нейния водач
Ататюрк като свързващо звено между древната източна цивилизация и съвременността.
Професор Емин Унат един от проектантите на мавзолея пише: „Ние искахме да
създадем мавзолей на Ататюрк положил големи усилия по пътя на европеизацията на
Турция, който да не прилича на тюрбето на султан и дервиш. Ние искахме да го
направим в класически стил, в рационални форми на цивилизацията начислява 7
хилядолетия.” Мраморния саркофаг тежи 42 тона.

Днес мавзолеят е една от туристическите забележителности на града заедно с

музея на Анатолийските цивилизации (познат в цял свят с изобилстваща колекция от
артефакти сред които се открояват съкровища от ерата на палеолита и неолита, както и
множество древноримски съкровища) и Анкарската крепост.

4. Емблематични туристически обекти: Топкапъ, Долмабахче, Синята джамия,

Хиподрума, Крепостта Румели Хисар, църквата Св София, църквата Св. Стефан,
Селимие джамия, паметникът на Шукри паша, музей на медицината, Ефес,
храмът на Артемида Ефеска, домът на Божията майка Св. Дева Мария,
Памуккале, мавзолей Кемал Ататюрк, скалните феномени в Кападокия.

5. Примерни туристически маршрути

5.1. Одрин
5.2. Истанбул
5.3. Анкара – Кападокия – Коня – Акшехир – Бурса
6. Примерни туристически програми
6.1. Одрин

Отпътуване за Одрин. Посещение на музея на Балканската война, който представлява

восъчни фигури и експозиция изобразяващи турската отбранителна система по време
на сраженията. Посещение на Българската църква „Св. Св. Константин и Елена“, една
от двете запазени български светини, съхранили българския дух. Отпътуване за
складовата борса. Свободно време за пазар. Посещение на търговски център Margi
Outlet. Свободно време.

Свободно време в центъра на град Одрин, в пешеходната зона на града, с възможност

за посещение на символа на града, шедьовъра на турския велик архитект Синан –
джамията Селимие. Възможност за посещение на Музея на здравето. Отпътуване за
България.

6.2. Истанбул

Първи ден : Отпътуване от България. Нощен преход.

Втори ден : Пристигане в Истанбул. Посещение на желязната църква "Св. Стефан",

построена около 1848 г. и осветена на 8 септември 1898 година. Панорамна обиколка
 24

на Истанбул с местен екскурзовод: Синята джамия, Хиподрума, Колоната на

Константин, Египетския обелиск, преминаване покрай “Света София”, дворците
“Топкапъ”, “Долмабахче”,преминаване по въжения мост над Босфора в Азиатската
част, фото-пауза край Босфора. Настаняване в хотел. Посещение на църквата „Света
София” и двореца Топкапъ. Свободно време и по желание посещение на покрития
пазар “Капалъ чарши”. По желание автобусна обиколка с маршрут: крайбрежния
булевард на Мраморно море, Сиркеджи, Еминьоню, мост Галата над Златния рог до
най-високата жилищна сграда в Европа – небостъргача „Сапфир”, намиращ се в район
„Левент 4”. Възможност да се изкачим до панорамната площадка, откъдето се открива
невероятна гледка към града и Босфора в 360-градуса и да се насладите на Skyride – 4D
изумителна симулация за полет с хеликоптер над Истанбул. Нощувка в хотел в
Истанбул.

Трети ден : Закуска. Начало на туристическа програма. Обиколка с корабче по

Босфора. Посещение на двореца „Долмабахче”. Вечерта възможност за посещение на
турско атракционно заведение. Нощувка в хотел в Истанбул.

Четвърти ден : Закуска. Посещение на МОЛ FORUM. Възможност за разглеждане на

Аквариума. Отпътуване за България с кратък престой в Одрин. Пристигане в България
късно вечерта.

6.3. Анкара – Кападокия – Коня – Акшехир – Бурса

Първи ден : Преминаване на границата през ГКПП Капитан Андреево. Пътуване през
Турция. Почивки по пътя. Преминаване през Истанбул на път за Анкара.
Втори ден: Пристигане в Анкара и настаняване в хотел 3*. Вечеря. Нощувка в Анкара.
Трети ден: Закуска. Обзорна автобусна екскурзия в Анкара – посещение на музея на
Анатолийските цивилизации (археологическия музей), мавзолея на Ататюрк,
Анкарската крепост. По обяд отпътуване за Кападокия - по пътя разглеждане и фото-
пауза при второто по големина в света солено езеро Тюз гьолу (Соленото езеро),
разположено на 905 м надморска височина. Пристигане и настаняване в хотел
3*.Вечеря. След вечеря – посещение на подземен ресторант с богата фолклорна
програма – танц на дервишите и ориенталски танцьорки, турски напитки неограничено,
ядки. Нощувка в Кападокия.
Четвърти ден: Възможност за полет с балон над природните красоти на областта
Кападокия. Закуска. Отпътуване и посещение на подземен град Каймаклъ (един от
общо 36-те), обитаван 5 в.пр.Хр. и състоящ се от 9 етажа, свързани чрез каменни
стълбища. Панорамна обиколка със спирки за снимки и разглеждане на природните
феномени в областта Кападокия: долината на феите Зелве в района Паша Багъ с
причудливите вулканични образувания, трите грации, долината на гълъбите, крепостта
Уч Хисар и посещение на музея на открито в Гьореме, представляващ голям комплекс
от скални църкви от 8-ми век. Посещение на градчето на грънчарите Аванси градчето
Юргюп, известно с производството на килими, керамика, бижутерски и кожени
изделия. Вечеря. Нощувка в Кападокия.
Пети ден: Закуска. Отпътуване през Аксарай за Коня. Коня - посещение на мавзолея на
Мевляна, основател на Ордена на танцуващите дервиши. Свободно време за разходка и
обяд. Отпътуване за Бурса, по пътя посещение на гроба на Настрадин Ходжа в градчето
 25

Акшехир. Свободно време за вечеря и за покупки от Кютахия, известен център за

производство на порцеланови изделия. Късно вечерта пристигане в Бурса, настаняване.
Шести ден : Закуска. Обзорна обиколка на града – Гробниците на основателите на
Османската империя – Осман и Орхан, Зелената джамия, Улу джамия и Коза хан.
Свободно време за разглеждане на красивите градски паркове и пазарите с ориенталски
стоки и сувенири. Отпътуване за България през Истанбул – по пътя почивка на най-
високата сграда в града – небостъргачът „Сапфир” (236 м). Отпътуване за България .