География, климат и устройство

Узбекистан има площ от 447 400 km². Тя е 56-ата най-голяма страна в света по площ и
42-рата по население. Сред страните от ОНД(Общност на независимите държави) тя е 4-та по
големина по площ, както и втора по големина на население.
Узбекистан е разположен между 37° и 46° с. ш. и 56° и 74° и. д. Той се простира на
1425 km от запад на изток и 930 km от север на юг. Граничеща с Казахстан и
пустинята Аралкум (бивш Арал) на север и северозапад, Туркменистан и Афганистан на
югозапад, Таджикистан на югоизток и Киргизстан на североизток, Узбекистан е една от най-
големите държави в Централна Азия и единствената държава от Централна Азия, която
граничи с останалите четири. Узбекистан също споделя кратка граница (по-малко от 150 km)
с Афганистан на юг.
Най-високата точка в Узбекистан е връх Хазрет Султан, на 4643 m н.в., в южната част
на Гисарската област в провинция Сурхандария, на границата с Таджикистан, северозападно
от Душанбе.
Климатът в Узбекистан е континентален, с минимални годишни валежи (100 – 200 mm).
Средната лятна висока температура е 40 °C, докато средната ниска температура през зимата
е около -23 °C. Узбекистан има богата и разнообразна природна среда. Въпреки това
десетилетията на съмнителна съветска политика за постигане на по-голямо производство на
памук са довели до катастрофален сценарий, като селскостопанският отрасъл е основният
фактор за замърсяването и опустошаването на въздуха и водата в страната.
Узбекистан е суха държава, без излаз на море. Това е една от двете двойни държави в
света (т.е. страната, която е изцяло заобиколена от държави без излаз на Световния океан), а
другата е Лихтенщайн. Освен това поради местоположението си в редица ендохемични
басейни, нито една от нейните реки не води до морето. По-малко от 10% от територията на
страната се обработва интензивно с поливни площи в речни долини и оазиси. Останалото е
огромната пустиня Къзълкум и планини.
Узбекистан е най-населената страна в Централна Азия. Населението ѝ е 27,7 млн.
души(преброяване 2007 г.), което се равнява почти на половината население в региона.В
Узбекистан около 34,1% от населението е на възраст под 14 г., което прави страната с
преобладаващо младо население.
Етнически състав – узбеки – 71,5%, руснаци – 7,4%, таджики – 4,7%, казахи –
4,1%, татари – 2,4%, каракалпакци – 2,2%, корейци – 1,3%, киргизи – 1,1%, украинци –
1 %, туркмени – 0,9%, евреи – 0,8%, азербайджанци – 0,4%, други – 2,2%.
Официален език е узбекският, но се използват и руски и таджикски.
 Религиозен състав: мюсюлмани – 86,2% (от тях сунити – 99,4%, шиити –
0,6%), християни – 10,3% (от тях православни – 91,7%, униати – 4,7%, други –
3,6%), будисти – 1,1%, юдеи – 0,6%, други – 1,8%. Извън страната живеят около 3 млн.
узбеки, главно в Таджикистан, Афганистан, Казахстан, Русия и Киргизстан. Във Ферганската
долина живеят няколко хиляди българи, в по-голямата си част насилствено преселени
след Втората световна война от Крим, Таврия и Бесарабия. Градско население – 42%.
Според Конституцията на Узбекистан страната е светска и демократическа държава.
Узбекистан е президентска република, при която президентът е държавен глава и стои
начело на правителството. Законодателната власт в страната се изпълнява от парламент ,
който се състои от две камари – Сенат и долна камара.
Узбекистан административно се дели на 12 области (вилояти)1 автономна република* и
1 град** :
1. град Ташкент**
2. Андижанска област
3. Бухарска област
4. Ферганска област
5. Джизакска област
6. Наманганска област
7. Навойска област
8. Кашкадаринска област
9. Самаркандска област
10. Сърдаринска област
11. Сурхандаринска област
12. Ташкентска област
13. Хорезъмска област
14. Република Каракалпакстан*

Инономика
Узбекистан заема четвърто място по големина на запаси на злато в света. В страната се
добива 80 тона злато годишно, седмо място в света. Медните находища на Узбекистан се
нареждат на десето място в света и е на дванадесето място по находища на уран.
Производството на уран в страната се нарежда на седмо място в световен мащаб. Узбекската
национална газова компания „Узбекнефтегаз“ се нарежда на 11-о място в света по
производство на природен газ с годишна продукция от 60 до 70 милиарда m³. В страната има
значителни неизползвани запаси от петрол и газ: в Узбекистан има 194 находища на
въглеводороди, от които 98 кондензатни и природни газови и 96 газокондензатни.
Най-големите корпорации, участващи в енергийния сектор на Узбекистан, са
Китайската национална петролна корпорация (CNPC), Петронас, Корейската национална
петролна корпорация, Газпром, Лукойл и Узбекнефтегаз.
Заедно с много държави от независимите държави или икономиките, включени в ОНД,
икономиката на Узбекистан намаля през първите години на прехода и след това се
възстановява след 1995 г., когато започва да се усеща кумулативният ефект от политическите
реформи. Той показва силен растеж, като се увеличи с 4% годишно между 1998 г. и 2003 г. и
след това се ускори до 7 – 8% годишно. Според оценките на МВФ(международен валутен
фонд), БВП през 2008 г. ще бъде почти двойно по-висок от 1995 г. (в постоянни цени). От
2003 г. годишните темпове на инфлация са средно по-малко от 10%.
Узбекистан има БНД(брутен национален доход) на глава от населението (1900 щ.д. в
текущи долари през 2013 г., което дава еквивалент на 3800 щ.д.). Икономическото
производство е съсредоточено в стоки. През 2011 г. Узбекистан е седмият по големина
производител в света и петият най-голям износител на памук, както и седмият по големина
световен производител на злато. Той е и регионално значим производител на природен
газ, въглища, мед, нефт, сребро и уран.
В селското стопанство работят 27% от работната сила на Узбекистан и 17,4% от БВП
(данни за 2012 г.). Обработваемата земя е 4,4 милиона хектара, или около 10% от общата
площ на Узбекистан. Въпреки че официалната безработица е много ниска, непълната
заетост – особено в селските райони – се оценява на поне 20%. Узбекският памук дори се
използва за производство на банкноти в Южна Корея. Използването на детски труд в
Узбекистан довежда няколко компании, включително Tesco, C&A, Marks &
Spencer, Gap и H&M, да бойкотират узбекския памук.
Изправени пред множество икономически предизвикателства при придобиването на
независимост, правителството приема стратегия за еволюционна реформа с акцент върху
държавния контрол, намаляването на вноса и самозадоволяването с енергия. От 1994 г.
контролираните от държавата медии многократно провъзгласяват успеха на този
„Узбекистан икономически модел“ и предполагат, че това е уникален пример за плавен
преход към пазарна икономика, като се избягва шок и стагнация. От 2019 г. икономиката на
Узбекистан е една от най-разнообразните в Централна Азия, което прави страната
привлекателен икономически партньор за Китай.
Стратегията за постепенна реформа включва отлагане на значителни
макроикономически и структурни реформи. Държавата в ръцете на бюрокрацията остава
доминиращо влияние в икономиката. Корупцията прониква в обществото и нараства с
течение на времето: Узбекистанският индекс за възприемане на корупцията за 2005 г. е 137-и
от 159 държави, докато през 2007 г. Узбекистан е 175-о място от 179 страни. Докладът на
Международната кризисна група от февруари 2006 г. показва, че приходите от ключовия
износ, особено памука, златото, царевицата и газта, се разпределят сред много малък кръг на
управляващия елит, с малка или никаква полза за населението като цяло. Неотдавнашните
скандали с корупция, включващи държавни договори и големи международни компании, по-
специално TeliaSoneria, показват, че бизнесът е особено уязвим за корупция, когато оперира
в Узбекистан.
Според Economist Intelligence Unit „правителството е враждебно настроено към
развитието на независим частен сектор, над който няма да има контрол“.
Икономическите политики отблъснаха чуждестранните инвестиции, които са най-
ниските на глава от населението в ОНД. Години наред най-голямата бариера пред
чуждестранните компании, които навлизат на пазара на Узбекистан, е трудността при
конвертирането на валутата. През 2003 г. правителството прие задълженията по член VIII
съгласно Международния валутен фонд (МВФ), предвиждащ пълна конвертируемост на
валутата. Въпреки това стриктният валутен контрол и затягането на границите намаляват
ефекта от тази мярка.
Узбекистан преживява необуздана инфлация от около 1000% годишно веднага след
независимостта (1992 – 1994 г.). Усилията за стабилизиране, изпълнени с насоки от МВФ, се
изплатиха. През 1997 г. темповете на инфлация са намалени до 50%, а след това – до 22%. От
2003 г. годишните темпове на инфлация възлизат средно на по-малко от 10%. Тесните
икономически политики през 2004 г. доведоха до драстично намаляване на инфлацията до
3,8% (въпреки че алтернативните оценки, основаващи се на цената на една истинска пазарна
кошница, го поставиха на 15%). Темповете на инфлация се повишиха до 6,9% през 2006 г. и
7,6% през 2007 г., но останаха в едноцифрен диапазон.
Правителството на Узбекистан ограничава чуждестранния внос по много начини,
включително високи вносни мита. Акцизните данъци се прилагат по силно
дискриминационен начин за защита на местно произведените стоки. Официалните тарифи са
комбинирани с неофициални, дискриминационни такси, които водят до общите такси в
размер до 100 до 150% от действителната стойност на продукта, което прави вносните
продукти практически недостъпни. Замяна на вноса е официално декларирана политика и
правителството гордо съобщава за намаляване с два пъти на обема на внесените
потребителски стоки. Редица страни от ОНД са официално освободени от вносните мита в
Узбекистан. Узбекистан има двустранен инвестиционен договор с петдесет други държави.
 Републиканската фондова борса (RSE) отвори врати през 1994 г. Акциите на всички
узбекски акционерни дружества (около 1250) се търгуват на RSE. Броят на регистрираните
на борсата дружества към януари 2013 г. надвишава 110. Обемът на пазара на ценни книжа
достигна 2 трилиона през 2012 г., а броят им бързо нараства поради нарастващия интерес на
компаниите да привличат необходимите ресурси чрез капиталовия пазар. По данни на
Централния депозитар към януари 2013 г. номиналната стойност на акциите на узбекските
емитери е над 9 трилиона. Отчасти благодарение на възстановяването на световните пазарни
цени на златото и памука (основните експортни стоки на страната), разширения износ на
природен газ и някои производства, както и увеличаване на трансферите на трудови
мигранти, текущата сметка се превърна в голям излишък (между 9 и 11% от БВП от 2003 до
2005 г.). През 2018 г. валутните резерви, включително златото, възлизат на около 25 млрд.
долара. През 2010 г. валутните резерви възлизат на 13 милиарда щатски долара.
Според прогнозите на глобалната банка HSBC, Узбекистан се очаква да бъде една от
най-бързо развиващите се икономики в света (топ 26) през следващите десетилетия.
Външна политика
Узбекистан се присъединява към Общността на независимите държави през декември
1991 г и се оттегли от системата за колективна сигурност на ОНД през 1999 г. Оттогава
Узбекистан участва в мироопазващите сили на ОНД в Таджикистан и в организирани от
ООН групи, за да помогне за разрешаването на конфликтите в Таджикистан и Афганистан,
като и двете разглеждат като заплаха за собствената си стабилност.Узбекистан наскоро
ограничи американската военна употреба на въздушната база в Карши-Ханабад за въздушни
операции в съседен Афганистан. Узбекистан е активен поддръжник на усилията на САЩ
срещу световния тероризъм и се присъединява към коалициите, които се занимават с
Афганистан и Ирак. Отношенията между Узбекистан и САЩ започнаха да се влошават след
т.нар. „Цветни революции“ в Грузия и Украйна, когато САЩ се включиха в призив за
независимо международно разследване на кървавите събития в Андижан, връзката продължи
да намалява и президентът Ислам Каримов промени политическото подреждане на страната,
за да я приближи до Русия и Китай. В края на юли 2005 г. правителството на Узбекистан
нареди на САЩ да освободят въздушна база в Кърши-Канабад (близо до границата с
Узбекистан с Афганистан) в рамките на 180 дни. Узбекистан е член на Организацията на
обединените нации (ООН) (от 2 март 1992 г.), Евроатлантическия съвет за партньорство
(ЕАСП), Партньорство за мир (PfP) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа
(ОССЕ). Той принадлежи към Организацията за ислямско сътрудничество (ОИК) и
Организацията за икономическо сътрудничество (ECO) (включваща петте централноазиатски
държави, Азербайджан, Иран, Турция, Афганистан и Пакистан). През 1999 г. Узбекистан се
присъедини към Алианса на ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова), който беше
създаден през 1997 г. (превръщайки го в ГУУАМ), но се оттегли от организацията през 2005
г.Узбекистан е член на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и е домакин на
Регионалната структура за борба с тероризма на ШОС в Ташкент. Узбекистан се присъедини
към новата организация за сътрудничество в Централна Азия (CACO) през 2002 г.През
септември 2006 г. ЮНЕСКО връчи на Ислам Каримов награда за запазването на богатата
култура и традиции на Узбекистан. През януари 2008 г. Лола Каримова-Тиляева е назначена
за посланик на Узбекистан в ЮНЕСКО.
Култура
В Узбекистан има голяма смесица от етноси и култури като узбеките са най-голямата
група от населението. Такива са около 71% от населението през 1995 г. Най-големи от
малцинствата са руснаците (8%), таджиките (5%), казаците (4%), татарите (2,5%)
и каракалпакците (2%). Числеността на тези етнически групи бавно намалява, защото
напускат страната, докато узбеки от различни краища на бившия Съветски съюз се завръщат
в Узбекистан.
Когато Узбекистан обявява независимост през 1991 г. е имало убеждение, че в региона
ще има ислямски фундаментализъм. Според проучване към 1994 г. около половината
население на Узбекистан е мюсюлманско, но повечето не са добре запознати с религията си
на практика. Към момента обаче ислямското влияние нараства в региона.
Страната има високо ниво на грамотност, като 99,3% от хората над 15-годишна възраст
могат да четат и пишат. Узбекистан е посрещнал вече няколко бюджетни дефицита в
образователната си система. През 1992 г. законът за образованието търпи теоретична
реформа, но училищната база се влошава и темповете на обучение на учениците се забавят.
В Узбекистан завършват около 600 000 ученици годишно.
Градове
Ташкент

Ташкент е настоящата столица на Узбекистан. Градът има статут на самостоятелна област, а

също така е и административен център на Ташкентска област. През 2016 населението на
града възлиза на 2,393 млн. души. Ташкент е изцяло подновен през 70-те и 80-те години на
XX век след разрушително земетресение от 26 април 1966. За първи път се споменава през II-
I век пр.н.е. Под името Ташкент е известен от 11 в. Предполага се, че името идва от
тюркската думата „таш“, означаваща камък. През XIV век влиза в състава на империята
на Тимур, а след това е част от Кокандското ханство. През този период, градът е ограден с
ров и глинена стена с дължина близо 20 км, с 12 порти. Новата част на града е основана след
превземането на града от руските войски през 1865 г. и е отделена от старата част с канала
Анхор.

В началото на 20 век в града вече живеят над 200 000 души. В града има 4 мъжки и две
женски гимназии, професионална гимназия по железопътен транспорт. В края на 1914 г. е
основано Ташкентското военно училище.

По времето на Втората световна война Ташкент става един от центровете на евакуация. Тук

са преместени много заводи, фабрики, театри и киностудии. В града живеят и много
евакуирани цивилни граждани, сред които и известната поетеса Анна Ахматова. Водещият
отрасъл на промишлеността е тежкото машиностроене. Развита е също и леката
промишленост, главно трикотажната и хранително-вкусовата. Градът е важен транспортен
възел. Има две летища, главното е „Ташкент – Южний“ и се намира в южната част на града.
Годишно през него преминават 2 млн. пътници. В Ташкент се намира и единственото метро
в Средна Азия, което функционира от 1977 г. Има 3 линии с обща дължина 37,5 км с 29
станции. Ташкентската телевизионна кула е втората сграда по височина в Средна Азия.
Височината ѝ е 375 м и е на девето място в света по височина на телевизионни кули. През
декември 1874 г. е пуснат градският водопровод.Новият Ташкентски зоопарк е открит
през 1997 г. Има площ около 23 хектара и над 3000 животни от 415 вида.

Самарканд

Самарканд е третият по големина и втори по население град в Узбекистан,

административен център на Самаркандска област (вилоята). Общата площ на града е 120
km2. Населението към 1 януари 2018 г.е 529 900 души. Градът е разположен на около 720
метра надморска височина. През 2001 г.градът и неговите исторически архитектурни и
археологически обекти са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО под
името "Самарканд — кръстопът на културите". Самарканд е един от най-древните градове в
света, основан по археологически данни през VIII век пр.н. е. повече от 2000 години градът е
ключов пункт на големия път на коприната между Китай и Европа, както и един от
основните центрове на науката на средновековния Изток. Самарканд е един от най-големите
промишлени и икономически центрове на Узбекистан. Водеща индустрия -
машиностроене.Също така са развити леката, строителната, химическата, нефтохимическата,
химико-фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост.Функционират фабрики за
електронни технологии, произвеждащи Резистори и интегрални схеми, както и електронни
домакински уреди. Самарканд винарна, която е една от най-старите и най-големите винарни
не само в Узбекистан, но и в Централна Азия.Важен отрасъл на икономиката на Самарканд
продължава да бъде туризмът. Градът е един от най-посещаваните туристически центрове на
Узбекистан. И приходите, генерирани от туризма, играят голяма роля в икономиката на
града.

Екологични проблеми
Аралско море е било четвъртото по големина вътрешно море на Земята, действайки
като фактор, влияещ върху влажността на въздуха и сухата употреба на земя. От 60-те
години на ХХ век, десетилетието, в което започва прекалената употреба на Аралско море, то
се свива до около 10% от предишната му площ и се разделя на части, като само южната част
на тесния западен лоб на Южно Аралско море остава постоянно в Узбекистан. Голяма част
от водата е била използвана и продължава да се използва за напояване на памучни полета –
култура, изискваща голямо количество вода, за да расте.
Поради проблема с Аралското море, високата соленост и замърсяване на почвите с
тежки елементи са особено широко разпространени в Каракалпакстан, регионът на
Узбекистан, който е в съседство с Аралското море. По-голямата част от водните ресурси на
страната се използват за земеделие, което представлява почти 84% от водоползването и
допринася за високата соленост на почвите. Прекаленото използване на пестициди и торове
за отглеждане на памук допълнително увеличава замърсяването на почвата.