1234

Хармония, спокойствие и уединение, необяснимо щастие и
вдъхновение, покоряващи сетивата гледки, вкусове, ухания, звуци и

беззвучия, преливащи в усещане за безсилие и покорност пред
величието на планината…..
Това са само част от чувствата на попадналия в тази част на
Родопите посетител.
Издание на Община Смолян

Програма Туризъм, 2015 г.
Туристически пътеводител
на Община Смолян
Въведение
Хармония, спокойствие и уединение, необяснимо щастие и вдъхновение, покоряващи

сетивата гледки, вкусове, ухания, звуци и беззвучия, преливащи в усещане за безсилие и
покорност пред величието на планината… Това са само част от чувствата на попадналия в тази
част на Родопите посетител. Разнообразният релеф в уникално съчетание – високите върхове,
заобиколени от китни поляни, изпъстрени с цветя и билки, величествените иглолистни и
широколистни гори, дългите ридове, прорязани от планински реки и потоци с кристално чиста
и студена вода, небесно сините езера, в които се оглеждат околните върхове, величествените
скални фигури и откоси са навсякъде из това дивно кътче на България.
Туристите, посещаващи за първи път района на община Смолян, остават покорени от
богатата история и етнография на този край. Районът предлага голямо разнообразие от
природни и културни забележителности, туристически дестинации, екомаршрути и атракции.
Всички тези богатства са събрани в настоящия пътеводител, който няма претенциите да
представя всеки един обект от района по отделно, а по-скоро да даде една по-обща представа и
концентрирана на едно място информация за всичко, което си заслужава да се види и преживее
в община Смолян.
Защо да изберем община Смолян?
Районът на Родопите в пределите на община Смолян е
интересен и разнообразен. Тук има за всекиго по нещо. Сгушила
вековни смърчови гори, огледни поляни и множество водопади,
Родопа предлага разнообразни възможности за туризъм.
Измежду планинските гънки са накацали селцата от
общината, които очакват да бъдат открити.
За любителите на пешеходния туризъм община Смолян
предлага повече от 20 маркирани туристически екомаршрута и
екопътеки – както по-леки излети в планината, така и по-
динамични и предизвикателни преходи на територията на
цялата община.
Възможностите за пешеходен туризъм са целогодишни.
Дори и през снежните зимни дни пешеходният туризъм със
снегоходки може да се превърне в запомнящо се изживяване.
През пролетта, лятото и есента в тази магнетична част на
Родопите има възможности за практикуването и на
велотуризъм. През територията на общината преминават
отсечки от три големи велосипедни маршрута – По пътя на
Желязната завеса; Трансродопския веломаршрут, както и „Пътя
на Султана“ – велосипеден и пешеходен маршрут, свързващ
Виена и Истанбул.
Освен тези грандиозни преходи около Смолян и селцата има множество маркирани
локални велосипедни маршрути и горски пътища, които са не по-малко очарователни.
Любителите на природата има какво да открият
в община Смолян. Птици, диви животни, защитени
ендемитни и реликтни растителни видове – всичко
това може да се наблюдава в Родопите. Възможностите
за фотолов са значителни. Само на петнадесет минути
от град Смолян се намират два резервата – Сосковчето
и Амзово. Сосковчето е дом на диви кози и кафява
мечка, а обект на опазване в Амзово е защитеният вид
блатен плаун. В зависимост от сезона туристите могат
да наблюдават силивряк, мурсалски чай, орхидеи и
родопски крем. Родопски крем
Ако предпочитате културно-познавателния
туризъм, община Смолян има какво да покаже на
своите гости. Широка лъка е обявено за
архитектурен резерват през далечната 1965 г.
Атмосферата тук ще ви върне в миналото. В селото е
роден Екзарх Стефан – духовен водач и спасител на
българските евреи. В една от най-емблематичните
сгради – Згуровския конак, е обособена богата
музейна сбирка. В Широка лъка е построена и една
от първите църкви – „Успение Богородично“, 1834 г.
Село Широка Лъка
В последните години община Смолян може да се похвали с успешно реставрираните три
средновековни крепости – Калето край Смолян, Калето над с. Кошница и Момчилова крепост
край с. Градът. Освен историята и красивите гледки, още едно нещо привлича туристите тук –
аудио-визуалният спектакъл, който се прожектира на открито на върха на Момчилова крепост.
Филмът за живота и подвизите на Момчил Юнак, в съчетание със светлинните и димни ефекти,
е нещо, което си струва да се види. Прожекциите са през пролетно – летния сезон, като за
допълнителна информация може да се отнесете към туристическия информационен център в
Смолян.
Аудио-визуален спектакъл на Момчилова крепост

Музеите, музейните сбирки, църквите,
параклисите, манастирите и паметниците в
община Смолян – всички те са огромен ресурс за
развитието на културно – познавателния
туризъм, за които ще стане дума в следващите
редове на Пътеводителя.
Не на последно място – община Смолян
може да се похвали и с богатия си културен
календар. Празниците, фестивалите, съборите и
музикалните събития се организират
целогодишно, като летните месеци са най-богати
откъм прояви.
Почти всички села в общината имат своя
празник – събор, на който се събират родовете от
близо и далеч.
Сред най-значимите културни прояви са:
Роженския събор, Гайдарското надсвирване в с.
Гела, Празника на Смолян, Кукерския фестивал
Песпонеделник в Широка лъка, Честванията по
повод Освобождението на Родoпите и др.
Хайдушки поляни, с. Момчиловци
Как да стигнем до Родопите и община Смолян?
Смолян се намира в централната част на Родопите – Перелишкия дял и обхваща най-

високата му част, включваща едноименния първенец на планината - връх Голям Перелик (2 191
м). Територията на общината се отличава със силно разчленен среднопланински и
високопланински релеф. Средната надморска височина е 1320 м. Тъй като Родопите са най-
старият планински масив в страната, формите тук са по-меки в сравнение с тези в други
български планини.
Община Смолян е разположена в най-южните части на страната, в сърцето на Родопите,
на територия от 879 км., 2, 67 % от която е заета от вековни иглолистни гори. Южната граница
на общината съвпада изцяло с държавната граница с Република Гърция. На запад, север и изток
община Смолян граничи с пет от десетте съставни общини на област Смолян – Девин, Чепеларе,
Рудозем, Мадан и Баните.
Смолян отстои на 250 км от столицата София и на 100 км от втория по големина град в
страната – Пловдив. Пътуването с автобус от София до Смолян отнема 4.5 часа, а с личен
автомобил – около 3.5 часа. До тук има редовни автобусни връзки от София, Пловдив и
Кърджали.
Всички села в община Смолян са обезпечени с редовни автобусни връзки с общинския
център. Информация за тях може да се получи в една от двете автогари в града – в кв. Смолян и
кв. Устово.
Само на 55 км. от Смолян се намира ГКПП Златоград – Термес – най-бързата връзка с
Ксанти и северното егейско крайбрежие. Предстои отварянето и на още един пункт в близко
бъдеще – ГКПП Елидже, който ще свързва Рудозем и Ксанти.
Административна
карта на Община
Смолян
Климат
Разнообразните форми на релефа, в съчетание с географското положение в пределите на
планинския масив на Родопите, обуславят преходно-континенталния климат със
средиземноморско влияние в общината. Високите части тук се отличават с планински климат.
Лятото е прохладно, а зимата – мека. Годишната температурна амплитуда е относително малка.
Средната януарска температура е между -1оС и -5оС, а средната юлска - между 13оС и 20оС.
Циркулационните условия и орографията на територията определят особеностите на
годишния ход на валежите. Типични за териториите с преходен климат, тук се наблюдават два
ясно изразени максимума и два минимума на валежния режим. Главният валежен максимум е
през зимата, като превишава пролетно-летния през май-юни. Годишните валежни суми се
колебаят между 99 мм и 1200 мм. Валежите от сняг са значителни в планинските райони над
1300 м, а снежната покривка се задържа в рамките на 80 до 120 дни. Зимата е мека, без
екстремно ниски температури и лавини. Лятото е прохладно и влажно, а есента -
продължителна и топла.
Води
Териториалното разпределение на водите в община Смолян е обусловено от
специфичното съчетание на климат, скален състав, релеф, почви и растителност. Общината е
богата на водни ресурси. По-важните реки са: Черна, Бяла, Арда, Малка Арда, Тенес дере
(Мугленска) и Широколъшка. Смолянските езера – 7 на брой, се намират във високата част на
града и по своя произход са свлачищни. Най-високо разположеното езеро е на височина 1 500 м.
Езерата са една от емблематичните забележителности на града и общината.
Смоленски езера
Растителност и животински свят
Планинският характер на релефа предразполага виреенето на средноевропейски
растителни видове. Най-високо разположен е горският пояс от бял бор, бук и смърч с подлес от
боровинки. Други разпространени дървесни видове са ела, явор, габър и дрян.
Някои от представителите на флората в района са: малка ежова главичка, родопски крем,
родопски силивряк, родопски магарешки бодил, родопска горска майка и мурсалски чай, които
са редки и защитени видове.
Разнообразна е и фауната на територията на община Смолян. Нейните основни
представители са:
 клас бозайници – благороден елен, сърна, кафява мечка, дива свиня, дива коза, заек, лисица,
дива котка и др.;
 клас птици – глухар, лещарка, кеклик, скален гълъб и др.;
 клас риби – балканска пъстърва, дъгова пъстърва, черна мряна, речен кефал, кротушка и др.
Защитени територии
Родопите са известни с огромното си видово разнообразие. Познати са над 2 000 вида висши
растения, като 90 от тях са балкански ендемити. Голяма част от животинските и растителни
видове са с висок природозащитен статус. За да се запази видовото разнообразие са създадени
резервати.
На територията на общината има един резерват – „Сосковчето” и два поддържани резервата –
„Амзово” и „Момчиловски дол”. Резерват „Сосковчето” е създаден с цел опазване на вековни
смърчови гори, красиви пейзажи, водопади и местообитания на животни. Резерват „Амзово” е
създаден с цел опазване на находищата от блатен плаун. В резерват „Момчиловски дол” за
опазване е обявена първична черборова гора.
Природните забележителности са: Смолянските езера, Невястата, Смолянския водопад, Момата
и др.
Каньона на водопадите
История
Най-древните следи от човешко присъствие на територията на Средните Родопи и
смолянския край датират от епохата на късния палеолит (40 хил. г. пр. Хр.). За това
свидетелстват открити големи количества стъргалки, резци, ножове и др. С тях първобитният
човек е обработвал кожите и костите на убитите животни.
През неолита човешкото общество прави скок в техническото развитие с изнамирането и
изработването на оръдия на труда от огладен камък. Появяват се домашни занаяти –
предачество, тъкачество, развива се примитивно земеделие, поставя се началото на
скотовъдството.
В някои от проучените пещери са открити материали от енеолита (4 200 – 3 000 г. пр. Хр.).
Това са предмети за бита – глинени съдове, костни шила, каменни тежести за вертикален стан
и др. Част от тези предмети свидетелстват за развитието на скотовъдството и появата на
предачеството и тъкачеството като домашни занаяти.
Трайно усядане в планината се извършва през късната бронзова епоха (1 600 – 1 200 г. пр.
Хр.). Появяват се първите постоянни селища. На територията на община Смолян останките на
подобно селище са открити край днешното Момчиловци.
Първото население, засвидетелствано в писмени източници, живяло в Средните Родопи,
са траките. Едни от най-известните тракийски племена, обитавали планината, са беси, одриси,
сапеи и др.
Митологията свързва Родопа с Орфей, защото тя е достойна да се оглася от песните на
най-възвишения певец. Около Орфей съществува най-деликатният мит, който представя
символиката на идеята за „отвъдното“, което в общата орфическа концепция за света е крайната
цел на човешкото съществуване.
Тракийският духовен живот е изпълнен с религиозни вярвания и култове: култа към
слънцето, култа към възраждащата се природа, вяра в безсмъртието и прераждането на душата.
Най-масов материал за траките дават проучванията на могилни некрополи и светилища.
Издигането на надгробни могили е задължителна практика на траките в Родопите за периода
XIII – VI в. пр.н.е. В погребенията са открити множество накити и предмети от въоръжението.
През I в. от н.е. траките попадат под римско владичество. След разпадането на Римската
империя през 395 г. Родопите влизат в пределите на Източната Римска империя, наречена
Византия. Под нейно влияние траките сравнително рано – IV–V в. приемат християнството.
В края на VI и началото на VII в. на територията на Балканския полуостров се настаняват
славяните, а по-късно се заселват и прабългарите. През 681 г се създава Българската държава, а
през 837 г, при хан Пресиян, Родопите влизат в пределите на България.
След падането на Българската държава под турска власт, със султански ферман от 1519 г,
Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са
известни с името Ахъчелеби. Впоследствие транскрипцията го променя на Пашмакли.
След Освобождението (1878 г) част от Смолянския край остава в пределите на Османската
империя. Тридесет и четири години по-късно, по време на първата Балканска война (1912 г), е
освободен целият Смолянски край. На 13.10.1912 г. 21-ви пехотен средногорски полк, воден от
полк. Владимир Серафимов, освобождава Смолян, а на 21.10.1912 се водят боевете на вр.
Кавгаджик (дн. Средногорец), които са решаващи за победоносния край на военните действия в
този регион.
През 1934 г Пашмакли се преименува в Смолян. Като обединен град Смолян е създаден
през 1960 г чрез сливането на Смолян, Райково и Устово.
Култура
Взаимодействието на природата и човека е формирало многобройни културни пейзажи в

общината. Тук се намират множество културни ценности – материални и нематериални
свидетелства за човешко присъствие и дейност с висока научна и културна стойност.
Културното наследство в община Смолян е представено от археологически, исторически,
архитектурно-строителни, художествени и етнографски обекти и комплекси, както и от
природните ценности, народните традиции и обичаи.
В общината се намират над 421 обекта обявени за недвижими културни ценности. От тях с
категория „национално значение“ са:
- 3 исторически обекта;
- 6 архитектурно-строителни и художествени недвижими културни ценности;
- 8 археологически обекта (Към тях следва да се прибавят регистрирани над 20 надгробни
могили, които по разпореждане от 1962 г. придобиват статут „национално значение“ до
проучването им.).
Нематериалното културно наследство в общината е представено от народните традиции,

фолклора и обичаите.
Фолклорен ансамбъл „Родопа“
Занаяти
Занаятите са невероятна смесица от древни магически вярвания и натрупани с поколения

знания и умения, от сръчности на мъжки и женски ръце, усъвършенствани с хилядолетия и
преминали през сърцето на твореца.
В създаденото от родопските майстори е вплетена красотата на природата с причудливите й

форми и багри, съвършенството на камъка и дървото, желязото и медта, среброто и златото,
вълната и лена, копринената и сърмената нишка. Автентични, живописни, практични,
произведенията на родопските майстори от край време са били свързани с нуждите на хората
от планината.
Днес те внасят традиция в бита ни, напомнят за вълшебството на отминали далечни времена и
„разказват“ невероятни истории, митове и легенди от планината.
Регионален исторически музей „Стою Шишков“- гр. Смолян
Тъкачество
Първите свидетелства за появата на тъкачеството датират от новокаменната епоха. Това
са глинени и каменни тежести за вертикален стан и глинени прешлени за вретено, открити при
археологически разкопки в Средните Родопи. В продължение на векове основен поминък за
населението в района е овцевъдството и свързаните с него занаяти. Във връзка с това най-добре
се развива домашното тъкачество – изработването на тъкани за облекло и домашна употреба.
Основите материали са вълна, коноп, лен и козина.
Преденето е ставало на ръка, на хурка и на рудан. След изпридането вълната се боядисва.
В Родопите е широко застъпено боядисването на материалите с естествени багрила – листа,
корени, стъбла, кори и плодове. Най-често използваните цветове са слънчевите.
Френският художник Матис посетил България и стигнал до Родопите. Когато се върнал,
го попитали откъде в творбите му е този негов необикновен колорит. Той отговорил: …“От
Родопите, там жените правят необикновени неща.“
Родопски носии – Регионален исторически музей „Стою Шишков“

Медникарство
Медникарският занаят има своите корени от най-
древни времена и е свързан с наличието на медна руда в
планината. С добив и обработка на метал се занимават още
траките, но безспорен разцвет настъпва в епохата на
българското Възраждане. До средата на XX в.
медникарството трайно битува в ежедневието на родопчани.
Като голям медникарски център се оформя гр. Устово.
Занаятчиите снабдяват не само местното население, но
откриват работилници в Ксанти, Драма и др. Богато
орнаментирани са онези съдове, с които родопчанинът се
представя в тържествени случаи: гощавки, сватби и др.
Ковачество
Майсторите-ковачи изработвали предмети, използвани в
земеделието – рало, сърп, мотика, брадва; във
всекидневния бит – принадлежности за огнище, ютии,
свещници; пособия, използвани при различните занаяти и
оръжие. Всяко по-голямо селище в миналото винаги е
имало нужда от ковач-железар. Той пътувал по селата и
градовете, като на някои места се застоявал с години. В
Момчиловци, за да задържат ковач в селото, построили
работилница с две отделения, като едното било за жилище.
Обработката на дърво
Обработката на дърво има стари традиции в Смоленския край и се счита за
присъщо мъжко умение. Всеки стопанин е правил най-необходимото за
дома си от дърво. С време започва да предава на синовете от сръчностите,
както и вярванията и познанията за растителния свят. От обработката на
дърво за направа на различни дървени предмети или части от тях за дома и
стопанството, на предмети за ежедневния
и обредния бит, на части от интериора на
къщата, преди стотина години и тук се
развиват редица занаяти, разпространени
и до днес в Смолян, в селищата по горното
поречие на р. Арда – Арда, Могилица,
Буката, Смилян, както и в Момчиловци и
Славейно.
В Смолянския край използват дървесина

от клен, чам (бор), хвойна, дрян, череша,
круша, по-рядко орех. Особено старание
смолянските майстори са влагали в
украсата на дървените части на къщите.
Сериозен дял в местното производство е
имало майсторството да „сториш“ каци,
бурета, борилки, ведра и бъклици, които
и до днес се правят и търсят.
Направа на накити от сребро
Направата на накити от сребро започва да се развива добре в Смолянския край от средата на XIX
в. Оформят се два главни центъра – Устово и Райково, от където тръгва майсторлъкът и на
фамилиите, упражняващи занаята в Момчиловци, Соколовци, Петково. Главното им
производство били типичните за това време годенишки и невестински накити – пафти,
прочелници, подбрадници, косичници, накити за шапки, пръстени, обици, гривни, колани,
манокеро с кръст за християнки,
калеми, прерамници и др. Преди
100-150 години майсторите
задоволявали нуждите и на млади
мъже с вкус към изтънченост – за тях
приготвяли специални верижки за
джобни часовници, наричани
„кюстеци“. Характерно за местната
школа е употребата на различни по
плетка синджири или множество
„трепушки“, украсени със старинни
мотиви.
Направа на гайди и чанти за тях
Да се направи гайда с всичките й близо 20 части – от мяха до дребната
дървестна пластинка в ручилото, която прави специфичния плътен
тембър на родопската „каба-гайда“, е майсторство. Чантата за гайдата
също иска изкусни ръце. Ма нея се приготвят костени плочки, върху които
са пирографирани розети, геометрични фигури и древни сакрални знаци.
Върху кожени плочки от маниста са извезани сложни многоцветни фигури,
отново главни розети, но се срещат и растителни зооморфни и
антропоморфни изображения. Дълги красиви ресни от кожени връвчици, с
нанизани на тях едри сини синци, довършват пищната украса на
родопската чанта за гайди.
Плетачество
Допълва чисто женските умения от
нишката да се направи нещо
едновременно полезно и прекрасно.
Жените и момите от Смолян и съседните
селища са умеели да плетат на 1, 2 и 5 куки
и майсторски да съчетават цветовете при
създаването на сложни композиционни
решения от „дървета“, „китки“, „ръчички“,
„въргулки“ по чорапи и ръкавици.
Направа на мънистени накити
Това е разновидност на плетаческото изкуство, което родопчанката е развила през столетията.
Специфичното за тези накити е, че главно са използвани като амулет срещу зли сили и след това
за украса. Техниката за изграждане на композиции само с една кука и дълги по няколко метра
нанизи от дребни мъниста в различни цветове е запазена и до днес, но се практикува от много
малко жени.
Шарачество
Този занаят първоначално е част от умението на майстора на
дрехи от аба да украси с бродерия части от костюма и да
подсили украсата с няколко реда гайтани в прави черти,
плетенички и завъртулки. Към такъв костюм – мъжки, женски
или детски, през ХIХ век започнали да носят подходящи
терлици. Постепенно работата по скрояване, съшиване,
украсяване с конци и с гайтан на терлицита става женско
занимание. В различните селища на
Смолянско се налаган по няколко
изкустни майсторки - шарачки. До
преди 60 години терлиците са
задължителна част от невестинския
чеиз и от даровете по сватбите. Днес терлиците са един от сувенирите,
които хората отнасят като спомен от Родопите.
Фолклор
Родопските песни и хорá

Израсли всред величието на планината, родопчани са с богато надарена и лирична
природа. Волността, прелестта и суровостта на планината са намерили широко въплъщение
както в самобитната родопска песен, така и в народните хорà.
Родопското народно поетично творчество обхваща всички жанрове. Един от най-важните
му дялове е художествената, емоционална и звучна народна песен. Тя е много жива, красива и
изразителна. Мъжете пеят наравно с жените, с плътни, тембристи и емоционално топли, най-
често ниски, с естествена постановка гласове. Текстовете на песните им представяли както най-
дребните и на пръв поглед незначителни прояви, така и големите исторически събития със
съдбоносен характер.
Музикалните инструменти, които огласят Родопите, не са много – каба гайда, тамбура,
кавал. Най-често срещаният музикален инструмент в Родопите е типичната за този район “каба”
(ниска) гайда, На този инструмент се изпълняват всички песенни мелодии. Освен гайдата
планината постоянно ечи и от медните овчарски звънци – чановете, чийто звън напомня
нежните звуци на родопската тамбура.
Сред най-известните народни певици от Родопите се нареждат имената на: Надежда
Хвойнева, Бойка Присадова, Радка Кушлева, Христина Лютова, Валя Балканска, и др.
Родопските хорá са плавни, широки и същевременно с изненадващо подчертана стъпка.
Богатата и силно емоционална природа на родопчани намира израз най-вече в песенния
фолклор. Хорàта се изпълняват най-често на песен и със съпровод на гайди.
Празници и обичаи
Кукерски фестивал „Песпонеделник” в с. Широка лъка
Фестивалът е върхова изява на маскарадните игри в Родопите. Под звъна на стотици

хлопки и чанове маскирани като кукери мъже обикалят Широка лъка, изпълнявайки древни
ритуали, които символизират събуждането на природата и прогонване на злото.
Фестивалът в Широка лъка е продължение на местните традиции в селото, които са се
изпълнявали от незапомнени времена до 40-те години на миналия век. След създаването на
кукерския състав "Песяци", през 1967г., широколъчани възраждат традицията на ритуални
игри в селото. Постепенно празникът придобива все по-голяма популярност, а в маскарада към
местните „песяци” се присъединяват и кукери от цяла България и Европа.
Фестивалът се е утвърдил като един от най-популярните и посещавани в страната и е
член на Федерацията на европейските карнавални градове.
Песяците ходят от къща на къща за да гонят лошото и за здраве и берекет. Ако те прескочи
песяк ще ти върви през цялата година. След като обходят къщите песяците се отправят към
селския площад ("купището"), където представят венчален обред на невестата и старейшината,
раждане, оран, засяване.
Кога се провежда?
Провежда се ежегодно през първата неделя на месец март в центъра на с. Широка лъка.
За повече информация може да се свържете с ТИЦ Широка Лъка.
Кукерски фестивал „Песпонеделник”
Илинден и гайдарското надсвирване
Празникът Илинден е с дълбоки корени. Тук в миналото се събирали край параклиса „Св. Илия”
всички родове, водещи началото си от Гела. Всеки род имал точно определено дърво, под което
да седне. Рано сутринта там отивали мъжете и започвали да въртят чевермета. По-късно се
събирали целите семейства и започвало веселието. Между съборяните от всички широколъшки
и чепеларски села възниквали спорове кой гайдар да свири, коя мелодия да изпълни, кой да
води хорото. Стигало се до надсвирване. Една гайда свири на едно място, втора – на друго, трета
– по-далече. Там, където заиграят най-много хора, този гайдар ще свири, останалите
подхващали неговата мелодия, а хорото ставало общо.
Провежда се всяка първа неделя от месец август на Илинденските поляни над с. Гела.
За повече информация може да се свържете с ТИЦ Широка Лъка.
Кушията в Момчиловци - Тодоровден
Празникът започва с тържествена литургия в църквата Св. Св. Константин и Елена и след това
продължава на площада. Участниците се посрещат с пита и мед и се даряват с мартеници.
Извършва се водосвет на конете и собствениците им за здраве. Състезанията включват
надпревара за най-бърз кон; най-красив кон; най-силен кон; най-тежък кон и др. Има и награди.
Празникът завършва с музикална програма.
Празникът се провежда на Тодоровден.
За повече информация може да се свържете с ТИЦ Момчиловци.
Пустовете в кв. Райково, Смолян

Празникът се организира пред читалище „Орфееви гори” в кв. Райково. За запалването на
орадата се организира наддаване. То е наследено от древността. Не всякой е могъл да запали
огъня в миналото. След запалването идва ред на читалищните състави. Представят се както
традиционни, така и модерни. Има и Дионисиева група от вакханки и сатири.
Организира се конкурс за най-добра маска. След това смелчаци, маскирани в костюми, прескачат
огъня, който е символ на слънцето, за да прогонят злото. Ритуалът води началото си от езически
обреди, свързани с отминаването на зимата и естественото обновление на природата с
настъпването на пролетта. Празникът продължава с хоро, което също е символ на новото
слънце.
Провежда се всяка година в края на м. февруари или началото на м. март. За повече информация
може да се обърнете към ТИЦ Смолян.
Обичаят “Родопска сватба“
в с. Момчиловци
Това е стар обичай, възстановен от преди 100 г

по идея на местни самодейци и фолклористи.
Използвани са материали от историята на селото,
написана от отец Константин Канев, книгата на Стою
Шишков и спомени от възрастни местни хора.
Обичаят включва: гостуване на момковите
близки в дома на момата и спазаряване; подготовка на
сватбата в домовете на момата и младоженеца;
калесване /поканване/ с китка и бъклица на всички
сватбари от девера и шаферката; сватовете се
спазаряват за рубата след като се извежда невястата;
прощаване на всички близки и приятели с булката;
венчавка в църквата и подлив - булката с менче
полива вода, за да си измият ръцете всички близки от
мъжка страна и след това даряват булката.
Обичая може да се представи по заявка. За повече
информация може са се свържете с ТИЦ Момчиловци.
Празникът на смилянския фасул - Читалище „Асен Златаров”, с. Смилян
Село Смилян е прочуто с производството на

едрия сорт салатен фасул, който расте само там, а за
отглеждането му е необходима специална технология,
предаваща се от поколение на поколение. По време на
празника се организират конкурси – за най-добър
производител, за пано от фасул, за ястие от фасул, а
гостите имат възможността да дегустират различни
храни, приготвени от боб, както и да си закупят от
смилянския фасул.
Самодейният състав към читалището изнася програма от
тематични скечове, свързани с отглеждането и обработката
на фасула като традиционен поминък.
Празникът се провежда от 2003 г насам в последния уикенд
на м. ноември. За повече информация може да се обърнете
към ТИЦ Смилян.
Празникът на народното творчество - Читалище „България”, с. Могилица
Представят се местните занаяти и фолклор. Проучва се как са се изработвали родопски терлици,

черги, месали, мендили, торби. Запазена е и пред-тъкаческата техника на изработване на
“зунки” - цветни ленти за декориране на костюми, дръжки за торби, окрайчване на тъкани.
Демонстрира се автентична преработка на овче мляко и добиване на бито сирене. Показва се
тъкане на хоризонтален и вертикален стан.
Празникът е традиционен и в продължение на две десетилетия се провежда всяка последна

събота на м. юни. За повече информация може да се обърнете към ТИЦ Могилица.
Среде лето в с. Мугла

Съборът-надпяване е свързан с отколешни езически обичаи, свързани с предсказване по венец
от цветя. В навечерието на празника се берат цветя и се правят китки, които се оставят да
пренощуват на открито под звездите. В деня на празника китките се събират в общ казан и се
наричат поотделно от моми и млади жени, за гадание, за здраве, за лечение и др. Не случайно
селото е известно с естествените находища на мурсалски чай, познат като “родопската виагра”.
Растението е балкански ендемит и е обявено за защитен от Закона вид.
Съборът се провежда ежегодно на 2-ри август. За повече информация може да се обърнете към
ТИЦ Смолян.
с. Мугла - Чаирите
Националният фолклорен събор – надпяване Рожен
Роженският събор има над стогодишна традиция. Първият събор е организиран през
1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава
енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон –
27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава
границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали
жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна,
Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата, на родови срещи и пеели народни
песни под съпровод на гайда, пекли традиционните агнета – чевермета на жар. След 1912 г.
(Освобождението на Родопите от османската власт) Роженският събор губи политическото си
значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия, но запазва
духа на традицията, времето и мястото на провеждането. На Рожен се правят все повече родови
и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани. Днес символ на
събора е самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди”, основан през 1961 г.
През 2015 г се проведе Събор на народното творчество и животновъдството „Рожен“,
който е наследник на Роженския събор. Събитието, с участието на многолюдна публика и
изпълнители, представи народната музика, обичаи, обредност, словесен фолклор, танци,
облекла и носии – цялостната традиционна народна култура. Заедно с това наследство съборът
включи и мащабно изложение на традиционния български поминък, животновъдството,
представен в съвремието ни.
Кога се провежда? През 2015 г съборът бе възроден след дългогодишно прекъсване.
Датите на провеждането му може да търпят корекции. За повече информация може да се
обърнете към ТИЦ Смолян.
Роженския събор
Майските културни тържества
Провеждат се ежегодно в град Смолян и включват богата програма от културни прояви:
фотоизложби, концерти, литературни премиери, спортни мероприятия.
Проявите текат през целия месец май, а програмата за тях е налична на официалния сайт на
община Смолян. За повече информация може да се обърнете към ТИЦ Смолян.
Празниците на Смолян - 18-21 октомври

Организират се по повод Освобождението на Родопите от османско владичество и включват
културни мероприятия – концерти на местни и гостуващи състави, театрални постановки,
изложби, представяния на книги, срещи с видни културни дейци, всенародни веселия.
Кулминацията на честванията е на връх Средногорец, където се поднасят венци в памет на
падналите за свободата на Родопите бойци, и в центъра на Смолян, където се провежда
тържествена проверка-заря.
Всички събития се провеждат в дните 18-21 октомври, както и в седмицата преди тях. За повече
информация може да се обърнете към ТИЦ Смолян.
Паметника на връх Средногорец
ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Връх Голям Перелик
Връх Голям Перелик (2 191 м) е най-високият връх в Родопите. С него Родопа се нарежда на
седмо място сред българските планини. Планинското било е покрито с прекрасни иглолистни
гори, сред които се намират живописни поляни. Районът край върха е изключително
привлекателен през всички сезони и предлага разнообразни възможности за пешеходен,
пещерен и ски туризъм. В близост се намира връх Широколъшки снежник (2 188 м) – вторият
по височина в Родопите, наричан още Орфей, както и пещера „Ледницата”, а в подножието на
Перелик са селата Гела, Солища, Стикъл и Широка лъка. Килимите от дъхави цветя и билки,
гъбите и дивите плодове тук са в изобилие.
Как да стигна до там?
Ако се намирате в Смолян, трябва да поемете по пътя за Стойките, Широка лъка и Девин.
Проходът, през който ще преминете, се нарича Превала. На самия връх на прохода вляво се
отклонява тесен асфалтов път. Ще го познаете по параклиса, който се намира от дясната му
страна. Пътят се вие високо в планината, в продължение на 10 км, като първите 5 км са с
асфалтова настилка, а остатъкът до върха е чакълиран път.
Важна информация:
Същинският връх Голям Перелик попада в зоната на секретно военно поделение, разположено
в района. Достъпът до него е забранен, но в близост се намира само с 45 м по-ниският му събрат
Малък Перелик. От обширната поляна, която се пресича по дължина от чакълирания път, се
разкрива красива гледка към Смолян и гънките на Родопа.
В близост се намира и хижа Перелик, която работи през пролетта, лятото и есента. От
хижата тръгват маркирани туристически маршрути за съседния връх Широколъшки снежник,
с. Мугла, Гела, пещера Ледницата, Каньона на водопадите и др.
Връх Голям Перелик е част от инициативата „100 национални туристически обекта“, като
печатът, удостоверяващ изкачването му, се намира в ТИЦ – Широка лъка.
В края на месец
юли всяка година на
поляните край върха се
провежда етно-джаз
фестивал на открито,
който се радва на
изключителен интерес.
Времето на върха
се променя изключително
бързо, затова се
информирайте за
прогнозата преди
излизане в планината. За
повече информация може
да се обърнете към ТИЦ –
Смолян или ТИЦ – Широка
лъка.
Перелик изглед от с. Стойките
Каньона на водопадите
Екопътека „Каньона на водопадите“ е изградена през 2003г. и е реновирана изцяло през

2013 г. Маршрутът е изключително живописен, преминава през резерват „Сосковчето“ и
буферната му зона, като по дължината му туристите могат да се любуват на животински и
растителни видове с висок природозащитен статус, риолитни скали с причудливи форми и
иглолистни гори със средна възраст над 100 години.
Пътеката се вие по двата бряга на живописната река Герзовска, като за улеснение на

туристите са изградени дървени мостчета, беседки и заслони за хранене и почивка, чешми и
тоалетни, а трудните участъци са обезопасени с парапети и стъпала за спокойното преминаване
на хора от всички възрастови групи. Ще останете смаяни от 46-те водопада по течението на
реката, най-големият от които е с височина на водния пад почти 70 м. Наречен е Орфей поради
асоциацията, която се прави между струйките вода, стичащи се по скалата, и струните на
Орфеевата лира.
По дължината на екопътеката са изградени три наблюдателни площадки, от които се

разкрива незабравима панорама към дивите и непрестъпни склонове на резервата, застлани с
вековни гори и скали, както и към град Смолян – перлата в сърцето на Родопите, намиращ се
едва на няколко километра от Каньона на водопадите.
„Каньона на водопадите“
Влизайки с автомобил в Смолян от Пампорово, поемете вдясно на първия светофар. Карайте

направо докато достигнете до кръстовище с отклонение вдясно за село Мугла. Движейки се
около 1.5 км по улица „Миньорска“, ще подминете къщите и табелка за местността Балиева вода.
След около 300 метра вляво от Вас ще видите бетонов възел, а малко след него, вдясно, се намира
указателна табела и черен път, който ще ви изведе до Посетителския информационен център в
подножието на екопътеката. Към момента на издаване на Пътеводителя, пътят не е асфалтиран,
дължината му е около 1.2 км, а състоянието му не е задоволително. Може да оставите колата в
началото на отбивката и да изминете разстоянието до центъра пеша.
Екопътеката започва непосредствено след Посетителския информационен център и се движи в

буферната зона на резерват Сосковчето и в самия резерват.
Съществуват различни възможности за преминаването на маршрута – кръгово и линейно. При

кръговото преминаване туристите ще започнат и завършат прехода си в една и съща точка –
Посетителския информационен център в началото на пътеката. При линейното преминаване по
маршрута има възможност за достигането до хижа „Перелик“ и едноименния връх, разположен
в близост, както и за продължаването към съседни туристически обекти – село Гела, пещера
Ледницата, Мугла, Чаирските езера и др.
Желателно е придвижването с планински водач, който може да наемете предварително след

обаждане в ТИЦ – Смолян.
Не се препоръчва отклоняването от маркираната туристическа пътека, а смущаването на
животните и брането на гъби, билки и цветя са забранени. Паленето на огън може да се
извършва само на специално обозначените места.
Посетителският център при екопътеката не работи целогодишно. Може да се

информирате предварително за работното му време като се обадите в ТИЦ – Смолян.
Времето за придвижване по маршрута при линейно преминаване е около 8 ч., а при

кръгово преминаване – около 3 ч.
Посетителки информационен
център в подножието на еко
пътеката
Скалните феномени край Смолян
От север, запад и юг градът е заобиколен от своеобразна скална огърлица – пазителка.
Част от нея са скалите Невястата, Турлука, Чернока, Соколица, Червената скала, Орловата скала
и др.
Много легенди витаят около скалата НЕВЯСТАТА. Според една от тях смолянска девойка,
изгора на един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена от местния турски
владетел. Тя се съгласила, но помолила преди сватбата да погледне за последен път родното си
място. Отскубнала се и се хвърлила от скалата. От тогава нарекли скалата Невястата.
ТУРЛУКА е била значително тракийско светилище, функционирало повече от едно
хилядолетие. Било е в пряка връзка с местността Могилата край Смолян – люлка на
християнството още от края на IV в. Там са открити основите на манастирски комплекс и
трикорабна християнска базилика.
Днес до Невястата и Турлука води приятна екопътека. Началото й се намира вдясно от пътя
Смолян – Пампорово, непосредствено до арката на манастир „Свети Пантелеймон“, а дължината
й е по-малко от километър. Маршрутът е маркиран с туристическа маркировка, а по цялата му
дължина освен местата за почивка и панорамните площадки, които са изградени, има поставени
и информационни табла за растителния и животинския свят на Родопите. Те са с образователна
цел и са подходящи за най-малките туристи.
Допълнителните атракции, които се предлагат, са маршрути за скално катерене, виа ферата,
въжена градина, изкуствена стена за катерене и алпийски тролей, който се извисява на
височина от над 30 м.
Пътеката е обезопасена, но се изисква повишено внимание при

придвижване по нея. Не е желателно преминаването отвъд
обезопасителните парапети, тъй като има реална опасност от
падане и нараняване. Използването на съоръженията за
катерене и виа ферата е задължително да става под
ръководството на професионалните водачи, които се намират в
началото на маршрута. За повече информация може да се
обърнете към ТИЦ – Смолян.
Турлука
ЧЕРВЕНАТА СКАЛА представлява огромен риолитен блок с височина над 100 метра.
Произходът на името й също е обвързан с множество легенди, но най-логично е да се приеме, че
сутрин, при изгрев, слънцето я обагря в червено. До скалата води маркирана туристическа
пътека. Често в района на Червената скала се срещат стада диви кози, спокойно пасящи по
непристъпните планински склонове. Гледката от върха към Смолян си заслужава.
Има няколко възможности за достигане до скалата. Най-лесната от тях е следната: ако се
движите от Смолян към Стойките и Широка лъка през прохода Превала, трябва да подминете
отбивката вдясно за Смолянски езера и седалковия лифт, водещ до връх Снежанка в Пампорово.
Продължавайки по главния път, на около 350 м след нея, вляво ще видите ясно забележим
горски път. Може да оставите автомобила си в началото на пътя и да следвате маркировката.
След няколко километра пътят преминава в приятна горска пътека и скоро след това ще се
озовете на ръба на скалата.
Желателно е да се придвижвате по маркираната
пътека и да не се отклонявате от нея. Не се
препоръчва прескачането на огради и парапети
поради опасност от падане и нараняване.
В случай, че изберете маршрут, различен от
описания, е добре да се информирате
своевременно за режима на военните учения и
стрелби в района, защото в близост се намира
действащ военен полигон. За повече информация
може да се обърнете към ТИЦ – Смолян. Чевената скала
ОРЛОВА СКАЛА
Скалата е слабо позната, а

същевременно от нея се
разкрива най-цялостната
панорама към град Смолян
и всичките му квартали –
Езерово, Каптажа, Смолян,
Райково и Устово.
Как да стигна до
там?
Ако пътувате с автомобил
от Смолян към село Турян,
в самото начало на пътя за
селото, непосредствено до
моста „Карлък“, вдясно, ще
видите обозначителни
табелки маркировка,
водеща до скалата.
Важна информация: Изкачването е стръмно и уморително. Скалната площадка на върха
все още не е обезопасена, затова е задължително внимателното придвижване и е забранено
движението на деца без родителски надзор по пътеката. За повече информация може да се
обърнете към ТИЦ – Смолян.
СОКОЛИЦИТЕ
Представляват интересна група от пет скални върха с еднаква надморска височина – 1 700 м.
Подобно нещо се среща рядко в природата. Скалите са разположени по посока север-юг, като
единствено до най-северната скала води маркирана туристическа пътека. Гледката от върха си
струва, а на самата скална плоча е поставен голям метален кръст.

Началото на маркираната пътека
се намира вдясно от пътя
Пампорово – Смолян, след
бившия хотел „Мирчо войвода“.
За ориентир служи беседка, от
която започва и самата пътека.
Ако се движите от Смолян към
Пампорово, трябва да подминете
арката на манастир „Св.
Пантелеймон“. Карайте няколко
километра и се оглеждайте
вляво, над пътя, за беседката.
Връх Соколиците
ОРФЕЕВИ СКАЛИ
Намират се в близост до връх Снежанка и телевизионната кула в курорта Пампорово. До тях

води маркирана туристическа пътека. Легендата гласи, че на скалите е седял Орфей, черпейки
вдъхновение за песните си от красивата природа и панорамата, която се разкрива от скалистия
връх. Долу в ниското проблясват кристалните води на Смолянските езера, разположени
стъпаловидно в посока към град Смолян.
От седловината под връх Снежанка,

където преминава асфалтирания
път, водещ към върха, се
продължава в южна посока през
поляните. Достига се до беседка и
табелки, оказващи посоката на
движение, които само след още
няколко минути ще ви изведат на
скалите.
Връх Орфей
СМОЛЯНСКИТЕ ЕЗЕРА
Смолянските езера са разположени стъпаловидно на левия бряг на река Черна, а в тях се

оглеждат срамежливо връх Снежанка, Орфееви скали и Невястата. Езерата са със свлачищен
произход. В миналото са били 20, а днес наброяват едва седем. Голяма част от тях са се изгубили
с течение на годините, а други просто са се заблатили и вече са трудно откриваеми.
Езерата днес представляват приказно кътче край града, където много местни жители и
туристи намират спасение и прохлада от летните горещини. Има много добри възможности за
къмпингуване и риболов, а трите най-високо разположени езера са свързани с красива
екопътека. Тревистото (Тревното), Бистрото и Мътното езеро са емблематични за Смолян.
Почти половината от площта на Тревистото езеро е покрита с еднометров торфен пласт, по
чиято повърхност растат буйни треви. Във водите на Бистрото езеро пък се оглеждат вековните
смърчови гори. Мътното езеро е най-високо разположеното от всички, а пейзажът край него
създава усещане за призрачност и мистерия.
Най-близо разположени до града са езерата Киряновия гьол и Милушевия гьол.
Киряновия гьол е по-известен като Рибката. През 70-те години е изградена насипна стена с
неголяма височина, която е увеличила обема и площта му значително. Езерото днес е сред
любимите места на смолянските въдичари. Във водите му плуват шаран, каракуда, кефал, бял
амур, червеноперка и мряна.
Милушевия гьол е разположен терасовидно на няколкостотин метра над Рибката. Обемът
му е значително по-малък, но природата край него е изключително красива и запазена. Във
водите му се оглежда скалата Турлука, а на метри от него са открити останките на
средновековен манастирски комплекс и базилика. В тази местност, наречена Могилата, има
идея да се създаде уникален по рода си музей на открито „Средновековен Смолян“, разкриващ
развитието на християнството по тези земи.
По-високо разположени са езерата Салажа и Османовия вир. В непосредствена близост се
намира и най-високо разположения смолянски квартал Езерово, наречен така именно заради
тях. Край двете езера живописно се вие пътят Смолян-Стойките.

Рибката се намира непосредствено до пътя Смолян-Пампорово, в края на квартал
Каптажа, отляво. Ако пътувате в посока Пампорово, излизайки от града, вляво ще видите
емблематичния хотел-ресторант „Рибката“. Той е разположен на брега на едноименното езеро.
Отдясно на пътя, на метри преди паркинга на хотел-ресторант Рибката, тръгва стръмен черен
път, неподходящ за автомобили, който след около 10 минути ще ви изведе до Милушевия гьол.
Ако желаете да разгледате Салажа и Османовия вир, трябва да продължите в посока
Стойките и Широка лъка. И двете езера ще останат вляво от вас, непосредствено до асфалтовия
път, като Османовия вир се пада малко по-ниско от шосето и трябва да се огледате добре.
Към същата посока следва да се придържате ако искате да посетите и трите най-високо
разположени езера. Пътувайки в посока Стойките, ще подминете Салажа и Османовия вир.
Оглеждайте се за отбивка вдясно, която ще ви изведе до началото на седалковия лифт
Смолянски езера – връх Снежанка. Ще познаете отбивката по множеството рекламни табели на
места за хранене и настаняване на самия разклон. Карайки по-малко от два километра, вдясно
от асфалтовия път ще видите информационна табела и сравнително големия параклис „Св. Дух“.
Край него са разположени двете красиви езера – Тревистото и Бистрото, а до Мътното ще ви
изведе стръмна, но много приятна и кратка горска пътечка, която се вие между двете езера.
Няколко стотин метра по-нагоре по асфалтовия път ще достигнете до станцията на
лифта. Може да съчетаете разходката до езерата с изкачване до връх Снежанка и Орфеевите
скали.
Има възможност да използвате градски транспорт до някои от езерата, в случай, че не
разполагате с личен автомобил. В близост до Рибката се намира крайната спирка на една от
градските автобусни линии, пътуващи регулярно през целия ден, а до Салажа и Османовия вир
пътува градски автобус три пъти през деня. За повече информация за разписанието на
автобусните линии, както и за работното време на лифта Смолянски езера – връх Снежанка,
може да се обърнете към ТИЦ – Смолян.
ЧИНАРА
Дървото е пренесено от Гърция /Ларнака/ през 1720 година. Короната му е с размер около 600
м2. Вековното дърво е един от символите на стария Смолян. Около него се е намирал „Хуриет
Мегдан“, прекръстен по-късно на площад „Свобода“. Тук е било културното и духовно средище
на Пашмакли (дн. Смолян) в миналото.
Ако се намирате на пешеходната зона в града, поемете в посока към автогара Смолян.
Подминавайки автогарата от северната й страна, ще достигнете до мостче, под което тече
пенлив и сравнително пълноводен ляв приток на река Черна. Веднага след мостчето вдясно
започват стълби, които ще ви изведат до Чинара и джамията на града.
Важна информация: В непосредствена близост до вековния чинар се намира една от
двете смолянски джамии. Туристите мюсюлмани могат да се помолят там.
БАЛИЕВАТА ВОДА
Балиевата вода се намира в кв. „Средок“, в западната част на град Смолян, по пътя за село Мугла.
Има 3 извора с общото име Балиевата вода, които се считат за лековити. Според местните хора
водата им лекува различни заболявания - намалено зрение, някои вътрешни и кожни болести.
Има поверие, че в нощта срещу Гергьовден водата има най-силно лековити свойства. Стотици
вярващи и хора в нужда се стичат от близко и далеч, за да измият очите си и да си налеят вода.
Посоката, в която трябва да поемете, е към село Мугла и Каньона на водопадите. На около 300 м
преди отклонението за Каньона на водопадите, вляво ще видите разширение край пътя и
неголяма мраморна плоча с надпис „Земя, въздух, огън и Балиева вода“. От тук тръгва пътечката,
преминава по мостче над реката и достига до трите изворчета.
СМОЛЯНСКИЯ ВОДОПАД
Водопадът е скрит между къщите в западните покрайнини на града. Разположен е по течението

на малката Крива река. Височината му е 20 метра, а местността е наречена Салихаговата урва.
Народната памет свързва смолянския водопад със Салих Ага – управник по времето на
Османското робство, който раздавал правосъдие, хвърляйки провинилите се от скалата над
водопада.
Посоката, в която трябва да

поемете, е към село Мугла и
Каньона на водопадите. Още
в пределите на квартал
Чилингирска махала, се
оглеждайте вдясно. Ще
забележите водопада, сгушен
между дърветата. От тук до
подножието му ще ви изведе
тясна пътечка с дължина
около 100 м.
Смолянския водопад
КАЗАНДЖИДЕРЕ
Малката рекичка Казанджидере е десен приток на по-

голямата Тенесдере, която извира от подножието на връх
Перелик, протича през село Мугла и проправя своя път на
запад, губейки се на места в земните недра поради силно
изразения карстов терен. Казанджидере представлява
сравнително дълбок дол, дълбан от течащата в
продължение на стотици години вода, чиято сила и
постоянство са образували в скалите корита, наподобяващи
казани. Природата тук е изключително дива и запазена.

Ако се намирате в центъра на село Мугла, трябва да поемете
в посока северозапад, по течението на реката. След
последните постройки се оглеждайте за малко мостче над
Тенес дере и табела с надпис „Казанджидере“. Пътеката
след моста ще ви поведе през девствения каньон, където се
намират водопадите. Времето, необходимо за достигане до
тях, е около половин час.
Бъдете особено внимателни, когато теренът е мокър. Скалите в каньона са изключително
хлъзгави и съществува опасност от подхлъзване и нараняване. Не оставяйте деца без надзор.
КИСЕЛЧОВСКИЯТ ВОДОПАД
Той е малък, но красив воден пад с височина около 12 м.

Водопадът и реката, на която се намира, са разположени
в живописно ждрело, обградено от високи отвесни скали
и иглолистни гори.
Ако се движите по пътя Смолян – Арда, малко преди село
Могилица трябва да се отклоните вдясно в посока към
селата Кремене, Надарци и Киселчово.
Начална точка на пътеката за водопада е остър десен
завой, който се намира между долната и горната махала
на Киселчово. На този завой можете да паркирате и да
тръгнете по черен коларски път покрай реката. След 100
метра се спускате в речното корито и пресичате малката
Киселчовска река. Излиза се на широка поляна с няколко
стари постройки. До преди десетина години в района се е
добивал уран и все още могат да се видят незапечатани
минни галерии. Пътеката минава покрай входа на една от
тях и след това навлиза в смесена гора, започвайки леко изкачване срещу течението на реката.
До водопада се достига след около 20-25 минути приятна разходка в каньона.
Дори през летните месеци слънцето не успява да проникне в гората и каньонът е изключително
усоен. Бъдете внимателни с влагата, за да избегнете подхлъзване и нараняване.
ИЗВОРЪТ НА РЕКА АРДА
Намира се в близост до държавната граница с Република Гърция. Всъщност изворът е един от

седемнадесетте извора, от които води началото си най-голямата родопска река. Ледената вода
извира изпод дебел бук, който не знае годините си. До мястото се стига по маркирана
туристическа пътека, започваща от махала Билянска.
През 1706 г оттук е преминал френският пътешественик Пол Люкас, и възхитен от красотите на
родопския край, написва пътепис, в който включва и изворът на най-голямата родопска река.
Пътувайки по пътя от Смолян за Арда и Горна Арда, трябва да подминете село Арда и старите
гранични съоръжения – граничния портал и кльона. След няколкостотин метра се отклонете
вляво по тесен асфалтов път, водещ до махала Билянска. Изкачете се с автомобила си до края на
асфалта. Маркиран път, преминаващ в пътека ще ви изведе до барбекю Дядова ряка, а след него
ще продължите и към извора на река Арда. Времето, необходимо за придвижване от Билянска
до извора е около 1 час.
Районът е гранична зона. Носете документи за самоличност и не се отклонявайте от

маркираните туристически пътеки, за да се избегнат недоразумения. Разпоредбите на Гранична
полиция изискват да информирате предварително за присъствието си в района. За повече
информация може да се обадите в ТИЦ - Арда.
Барбекю Дядова река в близост до Извора на р. Арда
ДУПЧОВ КАМЪК
Дупчов камък е скална забележителност, която се намира на около 2
км източно над село Момчиловци. Името й идва от наличието на
малки пещери в долната част на скалата, в които може да влезе човек.
От върха на скалата се разкрива гледка към цялото село Момчиловци,
Пампорово, Рожен, Картола и Кайнадина. Дупчов камък е достъпен по
маркирана туристическа пътека.
Следвайте туристическата маркировка, започваща от центъра на селото или се обърнете за
упътване в ТИЦ – Момчиловци.
КЪРДЖАЛИЙСКИ КАМЪК
Кърджалийският камък се намирана на около километър източно от
село Момчиловци. Камъкът става популярен покрай единствената
родопска песен за работа - "Торнал е Тодьо". Край Кърджалийския
камък Тодьо разбира, че си е забравил тютюна и гурбетът му
приключва на това място. Екопътеката, водеща до скалата, носи
името „Торнал е Тодьо“. Маршрутът е живописен и обхожда билата над Момчиловци. Край
камъка минава най-прекият път за Кърджали, затова е наречен "Кърджалийски". Именно на
това място в миналото гурбетчиите се сбогували със семействата си.
Как да стигна до там? Следвайте туристическата маркировка, започваща от центъра на селото
или се обърнете за упътване в ТИЦ – Момчиловци. Важна информация: Момчиловци е едно от
селата с най-много параклиси в околностите му. Те са свързани в екотуристически маршрут.
Може да разгледате всички или някои от тях в рамките на няколко часа. Наистина си заслужава.
МОМЧИЛ ЮНАК И КАРТОЛА
И докато сме в Момчиловци, няма как да пропуснем още две
чудесни места за спорт и почивка – Момчил юнак и Картола.
От няколко години в местността Картола с успех се развиват
зимни спортове – ски и сноуборд. Двете неголеми писти, оборудвани
със ски влек, са много спокойно място за начинаещи скиори и
сноубордисти, които искат да избягат от суматохата на големите ски
курорти. Близостта до Момчиловци пък дава възможност за
настаняване в селото. През летните месеци там може да се практикува
колоездене, катерене по изкуствена стена, пейнтбол, мотокрос и др. В
близост се намират върховете Преспа и Момчил.
В местността Момчил юнак се намират няколко красиви естествени езера, в които плуват
шаран и пъстърва. Мястото е прекрасно за пикник и почивка сред природата. На разположение
на туристите са хижа и няколко малки хотела. В близост се намира и паметникът, построен в
памет на загиналите през Илинденско- Преображенското въстание.
Ако се намирате в центъра на Момчиловци, поемете по пътя за Лъки и Пловдив. Излизайки над
селото, край вас ще се разкрие красива панорама. Вдясно от вас ще видите отклонение за селата
Кутела, Славейно и Петково. Продължете направо и след около 5 км отново ще излезете на
разклон. Вляво се намира пътят за Роженската обсерватория и Пампорово, а вдясно е пътят за
Лъки. Поемайки по него, след няколкостотин метра завийте отново вдясно по неасфалтиран
път. Ще познаете отбивката по множеството информационни и рекламни табели. В самото
начало на черния път ще видите ски пистата и стената за изкуствено катерене вляво от вас.
Пътят започва стръмно изкачване, което след 3 км ще ви изведе в местността Момчил юнак.
УХЛОВИЦА
Пещерата е една от най-красивите благоустроени пещери в Родопите. Намира се високо над

левия бряг на река Арда, близо до едноименното селце. Името й се свързва с улулицата – вид
сова, обитаваща района. С дължината си от 460 метра Ухловица не може да се нарече голяма.
Славата й е свързана с възрастта й – 3.5 млн. години, и образуванията – дендрити, силно
наподобяващи на морски корали. Красив завършек на маршрута са седем кристални синтрови
езерца, които се пълнят с вода рано на пролет. Към голямото езеро се спускат каменните струи
на брилянтен водопад.
Ако пътувате в посока от Смолян към Арда, подминете село Кошница. Между Кошница и
Могилица, вдясно от пътя ще видите голям паркинг и заведения за хранене. От там започва
изкачването до пещерата, първоначално по горски път, а накрая – по железни стъпала.
Пещерата е отворена целогодишно. Изкачването до входа й отнема около 20 мин, а

разглеждането – около половин час.
В поречието на река Арда има над 20 пещери, които обаче не са благоустроени за масови
посещения. Влизането в тях става само с помощта на специално обучени спелеолози и
оборудване.
ГОЛУБОВИЦА (ГАРГА ДЕРЕ)
Представлява система от четири пещери, генетично и морфоложки

свързани по между си. Голубовица 2 е водна пещера, която всъщност
представлява най-голям интерес за посетителите. Състои се от подземно
езеро и река, преодоляването на които се осъществява с лодки и
непромокаеми гащеризони. Пътят към пещерата е с начална точка
беседката край пътя между селата Кошница и Могилица, ясно обозначена с
билборд „Туристически маршрут „Гарга дере“.
Пътечката се вие през прохладна букова гора, край малката рекичка, на
която е изграден бент, образуващ дълго и дълбоко изкуствено езеро. Освен
на пещерата, посетителите могат да се насладят и на виа ферата (железен
път, прокаран в скалите), както и на алпийски тролей, извисяващ се на височина 20 метра между
двата бряга на река Есенна.
Ако пътувате в посока от Смолян към Арда, подминете село Кошница. На около 300 м преди
паркинга за пещера Ухловица, отново вдясно ще видите малка беседка и табелка с туристическа
маркировка, водеща до входа на пещерата. В случай, че сте достигнали до паркинга за Ухловица,
трябва да се върнете в обратна посока и да се оглеждате за беседката вляво.
Важна информация: Водната пещера Голубовица не работи целогодишно, поради високото
ниво на водата в нея през зимата и пролетта. В зависимост от количествата валежи през
пролетта, в пещерата е възможно да се влезне в средата на юни – началото на юли. Разходката в
Голубовица е с продължителност 45 – 70 мин. в зависимост от големината на групата.
Допълнителна информация може да получите в ТИЦ – Смилян.
ПРОХОДНА ПЕЩЕРА КАЛЕТО И КРЕПОСТ КАЛЕТО
(за допълнителна информация виж „Крепост Калето край с. Кошница“)
Намират се край село Кошница и са един от феномените, които си струва да бъдат посетени.
Представлява огромен скален свод, водещ към върха, където се намират останките на
едноименна средновековна крепост, която бе реставрирана наскоро. Последните
археологически разкопки, които доведоха до експониране на проучената част от комплекса
(пещера, крепост и църква) наистина нямат аналог в България. Любителите на адреналина
могат да изпробват алпийски пандюл – полет на принципа на махалото с четиридесет метрово
въже, закрепено в най-високата част на скалната арка. До входа на пещерата води маркирана
туристическа пътека с места за отдих по нея заради сравнително голямата денивелация на
маршрута.
Ако пътувате от Смолян към Могилица и Арда, подминете с. Смилян. На един километър преди
Кошница, на прав участък на пътя вдясно има беседка и чешма, а вляво – информационно табло
и неасфалтиран път, спускащ се ниско към река Арда. Може да оставите колата край асфалтовия
път и да поемете през мостчето над реката. Маркираната туристическа пътека ще ви изведе в
основата на скалната арка. От там може да се изкачите и до самата крепост над проходната
пещера. От върха се разкрива красива гледка към село Кошница и съседните планински
склонове.
Изкачването до върха на крепостта отнема около половин час. Наклонът е стръмен. Движете се
внимателно, за да избегнете подхлъзване и нараняване.
Проходна пещера Калето
КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ И КУЛТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „СТОЮ ШИШКОВ”
Това е най-големият музей в Родопите, който изследва и показва най-цялостно, задълбочено и

последователно в своята разнообразна, научна и експозиционна дейност българската същност
на населението в планината и неговия реален принос в националната културна съкровищница.
През 1983 г. музеят се установява в специално проектирана за целта сграда, намираща се в

новопостроения център на обединения Смолян, част от Културния комплекс. Трите
емблематични за града културни институции –
музей, библиотека и галерия, са разположени над
пешеходната зона на амфитеатъра и водната
каскада, на характерно място с доминиращо
присъствие на величествената родопска
природа. Общата площ на музейната сграда е 3410
м2, от които 1300 м2 са експозиционни зали.
Постоянната експозиция на тема “Културно-
историческото богатство на Родопите от древността
до наши дни” е в два раздела: Археология, с
експозиционни пояси “Праистория”, “Траки”,
“Средновековие” и Етнография с експозиционни пояси “Традиционно облекло”, “Обреден
реквизит”, “Традиционни занаяти”, “Родопска архитектура” и “Традиции и съвременност”.
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
Художествена галерия в Смолян е създадена през 1964 г. Същата година открива и първата си
експозиция. През 1983 г. се премества в новата, специално проектирана сграда, където
разполага с 1000 м2 експозиционна площ, фондохранилища, работни помещения, ателие за
консервация и реставрация. Художественият фонд на галерията наброява около 2000
произведения от български и чужди автори, представени в различни жанрове на живописта,
графиката и скулптурата, като е подчертан интересът към творци, трайно свързани с Родопите.
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „НИКОЛАЙ ВРАНЧЕВ”

Библиотеката е създадена през 1959 г. Фондът днес
наброява 245 217 библиотечни единици – книги,
периодични, картографски и графични издания,
ноти, касети и други носители на информация. На 2
юни 1966 година тържествено е открит първият дом
на библиотеката, а през 1985 година тя получава
своята втора сграда – истински храм на книгата и
духовната култура в града.
Музеят, галерията и библиотеката са част от комплекс, намиращ се в Новия център на града.
Влизайки в Смолян от Пампорово, завийте вляво на първия светофар и следвайте кафявите
указателни табели.
Информирайте се предварително за цени на входни такси, отстъпки и работно време на
обектите в ТИЦ-Смолян.
МЕМОРИАЛНА КЪЩА МУЗЕЙ „ЛАСЛО НАГИ“
Открита е през 1981 г в Гьорджевата къща в

Чешитската махала в кв. Райково. Сбирката дава
възможност на посетителя да се докосне до
живота и творчеството на поета, преводача,
художника Ласло Наги (1925-1978).
Престоят му в Смолян е един кратък миг от
живота му, но той иска да живее и твори тук
завинаги. Именно чрез експозицията е
осъществена тази негова мечта. Голямата заслуга
на Ласло Наги към България и Родопите е, че
прави достъпна за унгарската читателска
аудитория най-хубавото от българската поезия.
Музеят на Ласло Наги в Смолян има музей-
близнак в родното му село Исказ, като между
двата музея е осъществявана размяна на експонати.

Музеят е разположен в долната част на смолянския квартал Райково, в Чешитската махала. За
информация и възможност за посещение с екскурзовод може да се обърнете към ТИЦ – Смолян
или РИМ „Стою Шишков“.
РОДОПСКИ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „НИКОЛАЙ ХАЙТОВ“
Сградата на Родопския драматичен театър е построена

през 1984 г. Тя е уникална по мащаб и архитектура за
територията на страната. Класация на Съюза на
архитектите в България я е наредила сред 20-те най-
добри сгради на столетието.
В своята 55-годишна история значими имена в
българския театър са раздавали таланта си на родопската
сцена – Златина Тодева, Иван Балсамаджиев, Кръстю
Лафазанов, Мая Новоселска, Цветана Манева и много
други.
С президентски указ № 14 от 23.01.2006 г по предложение
на министъра на културата проф. Стефан Данаилов
театърът е преименуван на Родопски драматичен театър
„Николай Хайтов“.

Емблематичната сграда се намира в самия Нов център на
града, вдясно от Амфитеатъра и водната каскада. За
повече информация може да се обърнете към ТИЦ –
Смолян.
ПЛАНЕТАРИУМЪТ
На 6 септември 1975 г. в Смолян отваря врати най-големият Планетариум с народна

астрономическа обсерватория в България. Планетариумът е една от най-често посещаваните
забележителности в планинския град. За изминалите години той е посетен от над 2 700 000
души.
В звездната зала на Планетариума се представят разнообразни лекции с демонстрации
(сеанси) - приказки за най-малките деца, учебни програми, популярни обзорни и тематични
сеанси. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на руски, френски,
немски, английски, гръцки и турски език. Цикъл от специални програми - музикални и
поетични, и публични лекции на актуални теми допълват многообразието от звездни
спектакли. В просторното фоайе има постоянни и тематични изложби, организират се концерти
и спектакли на живо.
През годините Планетариумът в Смолян се утвърждава със своя специфичен стил на
работа и печели признание у нас и в чужбина. Той е член на различни авторитетни
международни организации - Планетарната Общност (Planetary Society) със седалище Пасадена,
Калифорния, САЩ - най-голямата неправителствена организация в света за космически
изследвания, Международната организация на планетариумите по света (IPS), Европейската
асоциация за астрономическо обучение (EAAE).
Как да стигна до там? Сградата на Планетариума е изключително характерна и
разпознаваема. Намира се в Новия център на града, срещу катедралния храм “Св. Висарион
Смоленски”.
Важна информация: За информация и резервации може да се свържете директно с
Планетариума (0301 830 74) или с ТИЦ – Смолян.
Планетариумът
НАЦИОНАЛНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ НА ВРЪХ РОЖЕН
Националната астрономическа обсерватория

(НАО) Рожен е открита официално на 13.03.1981
г, но редовната наблюдателна дейност по научни
програми датира от септември 1980 г. Тя е най-
голямата еднократна инвестиция на България в
научна инфраструктура (над 12 млн. лв.) и все
още е най-голямата астрономическа
обсерватория на Балканите и въобще в този
район на Югоизточна Европа.
НАО-Рожен е оборудвана с 4 телескопа и построен
със собствени сили 15 см слънчев коронограф,
НАО “Рожен” осигурява наблюдения по широк
клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата
система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни
класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.
Имате няколко възможности за това. Ако пътувате от Смолян през Пампорово, след като
преминете през курортния комплекс в посока Чепеларе, пътят ще ви изведе край село Проглед,
където има голямо кръстовище. На него трябва да поемете вдясно и да карате в продължение
на няколко километра, докато достигнете до върха на самия проход Рожен. Вляво от вас се
намира хотел, а до него, също вляво, е отбивката, водеща към Момчил юнак, Момчиловци и
Лъки. Тя ще ви отведе до разклон с табела за НАО – Рожен.
Ако пътувате от Смолян през прохода Рожен, трябва да подминете селата Бостина и Соколовци.
След няколко километрово изкачване отново ще излезнете на самия връх на прохода Рожен. В
този случай трябва да се отклоните вдясно и да следвате маркировката, която ще ви отведе до
Обсерваторията.
Ако пътувате от Момчиловци, трябва да подминете отбивката за с. Кутела. Карайки направо в
продължение на няколко километра ще излезнете на разклон. Продължавайки вдясно, пътят
ще ви отведе до Лъки. Вие трябва да завиете вляво и след няколко километра вдясно ще видите
разклона с табела, водеща до НАО.
Посещения и наблюдения се
извършват всеки ден с
изключение на вторник. За
допълнителна информация,
запитвания и резервации може да
се обадите на тел. 03095 8357;
0875 134 715 или в ТИЦ – Смолян.
Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен

КРЕПОСТ „КАЛЕТО” КРАЙ СЕЛО КОШНИЦА
Крепостта е разположена на конусовиден мраморен връх с надморска височина 1006 м. През

желязната и къснобронзовата епоха върхът се ползва като светилище. През раннобронзовата и
късноенеолитната епоха върхът също е посещаван. Откриват се единични керамични
фрагменти по склона.
Крепостта „Калето” при с. Кошница е представлявала военен пост, контролиращ (заедно със
Смолянската крепост) комуникациите по Централния трансродопски път през Средните Родопи
(Община Смолян), който е свързвал двата стратегически пътя: Диагоналния (Via Militaris) през
Тракийската низина с Крайбрежния път по Егейското крайбрежие (Via Egnatia).
Ако пътувате от Смолян към Могилица и Арда, подминете с. Смилян. На един километър преди
Кошница, на прав участък на пътя вдясно има беседка и чешма, а вляво – информационно табло
и неасфалтиран път, спускащ се ниско към река Арда. Може да оставите колата край асфалтовия
път и да поемете през мостчето над реката. Маркираната туристическа пътека ще ви изведе в
основата на скалната арка. От там може да се изкачите и до самата крепост над проходната
пещера. От върха се разкрива красива гледка към село Кошница и съседните планински
склонове.
Изкачването до върха на крепостта отнема около половин час. Наклонът е стръмен. Движете се
внимателно, за да избегнете подхлъзване и нараняване.
Крепост „Калето” край село Кошница
КРЕПОСТ „КАЛЕТО” В МЕСТНОСТТА ТУРЛУКА
За да противостои на варварските нашествия от север, византийският император Юстиниан I

(527 – 565 г.) предприема грандиозна укрепителна дейност из целия Балкански полуостров.
Отбранителната линия е съставена от доста крепости, сред които са Калето край Кошница,
Момчилова крепост и Турлата.
Най-значителна обаче е Калето край Смолян. Датировката и е от късната античност, а

предназначението и е било охрана на селище и религиозен център в планината. Имала е идеална
възможност за контакт с Момчилова крепост и Козник над Рудозем. Площта на крепостта е
около 5 дка, като южната и крепостна стена е разкрита изцяло. Дължината и е 38 метра, а
височината и е запазена до 2,5 метра.
Ако пътувате от Смолян към Пампорово, след като подминете изоставения къмпинг на СБА и
карате още около 2 км, вдясно от вас ще видите арката на манастир „Св. Пантелеймон“. Има
широк паркинг и дървени павилиончета за храна и сувенири. Зад тях е началото на две пътеки
– дясната води до Невястата и Турлука, а лявата – до крепостта. Разстоянието е около 700 м, а
пътеката е обезопасена с парапети и стъпала за безопасно придвижване.
Крепост „Калето” в местността Турлука
МОМЧИЛОВА КРЕПОСТ
Момчилова крепост в местността Градище на с. Градът има два периода на обитаване. Първият
е през VІ век, когато тя е построена по времето на император Юстиниан І (527-565) като част от
веригата родопски крепости против варварските нашествия от север. Крепостта просъществува
сравнително кратко време и е опожарена при славянските походи в края на VІ – началото на VІ
век. Вторият период на обитаване е средновековният. Крепостта е възстановена през ХІ и
функционира до нашествието на османските турци през втората половина на ХІV век. През
първата половина на ХІV в. крепостта се свързва с името на Момчил юнак. През пролетта на 1344
г. Момчил активно участва в превземането на Комотини и Грацианопол заедно с войските на
император Йоан Какнтакузин. Императорът го дарява с титлата севастократор, която се дава на
близки роднини на самия император. По такъв начин започва управлението на Момчил като
фактически независим родопски владетел. Крепостта е разположена на висок, скалист връх, на
1215 м надм. височина. Видимостта във всички посоки е отлична, като крепостта е имала
комуникация с Козник край Рудозем и Калето край Смолян.
Поемете по главния път от Смолян за Кърджали. Ще преминете през с. Подвис. Следва разклон
вляво, водещ до селата Градът, Река и Катраница. Вашата цел е с. Градът. След няколко
километра пътят се разклонява отново. Поемете вляво. Ще достигнете до село Градът. В края на
селото ще видите отбивка вляво по новоасфалтиран тесен път, водещ до подножието на
крепостта. От тук за около 20-25 мин, маркираната пътека ще ви изведе на върха на крепостта.
Има възможност за пешеходно изкачване от с. Подвис до крепостта. Пътеката е маркирана и
започва от центъра на селото. В случай, че срещнете затруднения с откриването й, любезните
местни хора винаги биха ви упътили. Изкачването от Подвис отнема малко повече от час.
Крепостта и посетителския център се обслужват от екскурзоводи. Има входна такса. През
пролетно-летния сезон на върха на крепостта се прожектира аудио-визуален спектакъл на
открито – филм за живота и подвизите на Момчил юнак. Освен спектакъла има и друга
интересна атракция – ковашка преса, която дава възможност сами да изковете монета за спомен
от вашето посещение тук.
Може да се информирате за часовете и дните на прожекциите на аудио-визуалния спектакъл в
ТИЦ – Смолян.
В случай, че посетите спектакъла, носете топли дрехи и не се подвеждайте по топлото лятно
време в Смолян, селото или в подножието на крепостта.
Момчилова крепост
АНТИЧНИЯТ ПЪТ В МЕСТНОСТТА АМЗОВО
Отсечката, запазена в близост до града, е част от внушителния римски път, прекосяващ рида
Чернатица от Горнотракийската низина до Беломорието.
Римският път е устроен по всички изисквания на римското пътно строителство, със солидна
настилка, която в зависимост от терена и преодоляването на различни наклони се състои от
няколко пласта. Обикновено широчината на пътното платно варирала между 2,7 и 3 м. От двете
страни то било ограничено от едри камъни. Между тях е оформена останалата част от платното,
състояла се от по-дребни и различни по големина и форма камъни. Те били наредени върху
здравия терен, като за подложка е използвана пръст.
Запазени участъци днес се намират южно от град Смолян. Достъпът до тях е лесен. Античният
път се препокрива с маркирания маршрут към село Могилица и пещерата Ухловица. За да
достигнете до тях, може да използвате асфалтовия път от Смолян към селата Турян и Пещера.
След като подминете последните къщи на Смолян, ще видите табели с туристическа
маркировка, водеща към село Могилица. Поемайки по пътеката, се оглеждайте за запазени
участъци от пътя.
В близост се намира горски парк Амзово – приятно място за детски забавления, неформално
обучение и игри сред природата. За повече информация може да се обърнете към ТИЦ – Смолян.
АЛИБЕЕВИЯТ КОНАК
Построен през ХVІІІ-ХІХ в., това е най-старият цялостно запазен конак в централната част на
Родопите. Служел е като административно - стопанска и жилищна аристократична сграда на
управници в Османската империя. Представителен обект на родопската предвъзрожденска
архитектура. Сградата е съставна част от три пристроени самостоятелни части. Алибеевите
конаци в Райково са недвижима културна ценност с национално значение от 1964 г.
Реставрирани са през 70-те години на миналия век. През 2013 г. е проведена нова реставрация,
която превръща комплекса в Център за обучение с места за настаняване при максимално
съхранение на автентичния му вид.
Конакът се намира в смолянския квартал Райково.
Конакът разполага и с хотелска база за настаняване. За информация и упътване може да се
обадите в ТИЦ – Смолян.
АГУШЕВИЯТ КОНАК
Това е най-големият късносредновековен феодален замък на Балканския полуостров.

Комплексът от сгради е строен от трима майстори в продължение на 20 години - от 1820 до 1840
г., за богатия турски феодал Салих ага и тримата му сина. Замъкът има 221 прозореца, 86 врати
и 24 комина.
Агушевите конаци се състоят от три последователно свързани двора с жилищни и стопански

сгради и изолирани един от друг с вътрешни зидове. Във всеки двор се е намирал по един
кладенец, жилището на господаря, на домашната прислуга, помещенията за временните
работници в стопанството, оборът, плевнята, хамбарът и други стопански помещения.
Агушевите конаци са обявени за художествен паметник на културата с национално значение.
Конакът се намира в центъра на село Могилица.
Конакът е реституиран и експонатите от музейната сбирка се намират в Регионалния

исторически музей в Смолян. Сградата обаче може да бъде разгледана при обаждане в ТИЦ –
Могилица.
Агушевият конак
АРХИТЕКТУРЕН КОМПЛЕКС „ЧЕШИТСКА МАХАЛА“
Чешитската махала се сочи като най-старата част от квартал Райково. Носи името на фамилия
Чешитеви, които изграждат едни от най-представителните къщи в Долно Райково след 1835
година.
Част от Чешитска махала е и Гьорджева къща, построена

през 1873 г. за жилищни и стопански нужди на
занаятчийско семейство. Първоначалният й собственик е
Райчо Гьорджев, който се е занимавал с обработка на вълна.
В приземния етаж е била разположена бояджийницата с
малък дюкян с изход навън. През 1984 г. къщата е
предоставена на Историческия музей – Смолян, за
експозиция, посветена на унгарския поет и преводач Ласло
Наги.
Чешитската махала е разположена в долната част на

смолянския квартал Райково. За информация и възможност
за посещение с екскурзовод може да се обърнете към ТИЦ –
Смолян.
АРХИТЕКТУРЕН РЕЗЕРВАТ „ШИРОКА ЛЪКА“
Широка Лъка е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си
от старобългарската дума „лѫка“, означаваща извивка, кривина, лъкатушене.
Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи като Згуровската, Учиковската
и Григоровската и др.
Църква „Успение на Пресвета Богородица“, една от местните
забележителности, е построената за 38 дни
през 1834 г. Иконостасът на църквата е уникален. Предполага
се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари
Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те са
изографисали църквата. В близост до църквата се намира
старото училище, построено през 1835 г. Широка Лъка е от
селата, в които се е родила и се развива родопската песен.
Много от най-известните певци и гайдари на родопския
фолклор са родени тук. Доказателство за това е създаденото през 1972 г. Средно музикално
училище за народни песни и танци.
Селото е разположено на главния път Смолян – Девин. Може да стигнете до него както от град
Смолян по пътя през прохода Превала и с. Стойките, така и през курорта Пампорово. И двата
пътя се свързват в с. Стойките, а от там до Широка Лъка ви делят само 6 км.
Важна информация: Всяка година, в първата неделя на месец март, в селото се провежда
международния кукерски фестивал „Песпонеделник“. Според вярванията кукерите гонят злите
сили и носят здраве и благоденствие за жителите и селото.
Може да се информирате за точната дата на провеждане на фестивала в ТИЦ – Широка Лъка.
ПАМЕТНИКЪТ НА ВРЪХ СРЕДНОГОРЕЦ
Мавзолеят – костница е издигнат в памет на загиналите в епичните боеве на 21 пехотен
Средногорски полк, предвождан от полк. Владимир Серафимов и довели до Освобождението от
турско робство на Средните Родопи по време на Балканската война.
Бойният подвиг на средногорци влиза в историята на Смолянския край под името “Родопската
Шипка”. С победата си в битката от 1912 година 21 средногорски полк овладява горното
поречие на Арда и създава благоприятни предпоставки за пълното освобождаване
на Родопите от османско владичество. В чест на тези събития през 1934 г. село Аламидере е
прекръстено на Полковник Серафимово (по званието и името на командира на полка), а една от
височините, около които се води битката, е наречена връх Средногорец.
Ако се намирате в Смолян, трябва да поемете по
пътя за Смилян и Арда. Няколко километра по-
нагоре ще излезете на остър завой и разклон
веднага след него. Пътят направо води към Рудозем
и село Полковник Серафимово. В тази посока се
намира и паметникът. Ще подминете отбивката за
село Габрица вдясно и за Полковник Серафимово,
отново вдясно. След още няколко километра вдясно
от пътя ще видите стълбите, водещи до паметника
– костница. Ще познаете мястото по двете оръдия,
експонирани непосредствено до пътя.
Разстоянието от Смолян до паметника се изминава
за около 20 мин. с автомобил.
КАТЕДРАЛЕН ХРАМ „СВЕТИ ВИСАРИОН СМОЛЕНСКИ“
Църквата е втора по големина и величие след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София.
Осветена е на 2 юли 2006 г и носи името на Висарион Смоленски - последният епископ на
Смолянска епархия, мъчен и убит заради отказа си да приеме исляма по време на първото
насилствено помохамеданчване на Родопите.
Храмът е изграден по инициатива на гражданско сдружение, с главни дарители сем. Тодор и
Здравка Баткови, почетни граждани на гр. Смолян. Сградата е приютила Неделно училище
“Чисти сърца”. Разполага с богата библиотека и зала за временни изложби.
Централният кораб на сградата е с площ 382 м2, централният купол е с диаметър 17 м, а
височината на камбанарията е 32 м. Църквата има 11 камбани, произведени от руската
компания ЗИЛ, най-голямата от които е с маса 2 тона. Главният иконостас е изработен от Кънчо
Цанев, а иконите са рисувани от група иконописци под ръководството на Елена Дечева и Дечко
Дечев.

Храмът се намира в самия център на града. Ако пътувате от Пловдив и Пампорово, влизайки в
град Смолян, се движете по главния булевард България. Църквата се намира от дясната страна
на пътя.
Храмовият празник е на 27 юли. Храмът е отворен всеки ден от 7.00 до 19.00 ч. За допълнителна
информация може да се обърнете към ТИЦ – Смолян.
Катедрален храм „Свети Висарион Смоленски“
ЦЪРКВАТА „СВЕТИ НИКОЛА“
Храмът се намира в смолянския квартал Устово. Построенa е през 1836 г. Първоначално храмът
е вкопан в земята, съгласно тогавашните изисквания на османските власти. Според преданието
на мястото е имало стар параклис и страноприемница. В други устни разкази се споменават
периодичните посещения на монаси от Света гора. През 1883 г. храмът е преустроен от майстор
Васил Димов от с. Югово в близък до сегашния си вид.
Издигнат е за година върху основите на старата църква
от 1836 г., чийто камък с издълбана година е поставен при
югоизточния ъгъл.
Пред храма е издигнат паметник на Йеромонах Григорий
- Поп Глигорко, считан за първи свещенослужител и
будител в този край, дошъл от светогорските манастири
и останал да служи в Устово 10 години.
В храма се съхраняват ценни икони, сред които икона на
Св. Никола, считана за лечебна. Заради нея в близкото
минало е спазвана традицията да се преспива в църквата за здраве и благополучие. В храма се
съхранява икона на св. Кирил и св. Методий от Станислав Доспевски, рисувана през 1865 г.
Ако пътувате от Смолян към квартал Устово, с влизането в квартала пътят прави лек завой
вляво. На самия завой се намира и храмът.
Ако влизате в Смолян от Кърджали или от прохода Рожен, трябва да подминете първия
светофар и след леко изкачване ще видите църквата от лявата ви страна.
ЦЪРКВАТА „СВЕТА НЕДЕЛЯ“
Строена 1836 г. Днес представлява част от интересен

църковно-училищен ансамбъл, изграждан в продължение
на десетилетия, запазил духа на времето на ХІХ век.
Включва освен храма, едновременно издигната заедно с
него висока зидана ограда, камбанария, костница,
църковна къща. Училище е изградено северно над
църквата през 1871 и преустроено през 1915 г. (днес се
използва за читалищна сграда и културен център). Към
ансамбъла се числи и изворът “Бралото”, макар сега да е
извън очертанията му, но мислено като свещена вода –
“агязмо”, е свързван с храма. Строежите са върху стръмен
терен, разположени на няколко тераси.
Храмът се намира в смолянския квартал Райково. Това е
средният квартал на града. Ако пътувате от Смолян към
квартал Устово, при влизане в квартал Райково пътят се
разклонява на две. Кръстовището е У-образно, като
независимо по кой от двата пътя поемете, ще стигнете до
църквата. Ако се движите по левия път, след около 500 м
камбанарията на църквата ще се появи от дясно на вас. Ако
изберете десния път, след около 500 м вляво ще видите
високия бял зид и самия храм.
НАСЕЛЕНИ МЕСТА И ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ
СМОЛЯН
Град Смолян е културният, икономически, социален и образователен център на

едноименната община, разположен по двата бряга в средното поречие на река Черна. Смолян е
типичен планински град. Надморската му височина варира от 800 до 1 400 м. в зависимост от
квартала, в който се намирате. Населението на града е малко над 30 000 жители, което пък от
своя страна го поставя в класацията като най-малкия областен град в България. С дължината си
от 16 км. Смолян е известен като един от най-дългите български градове.
Името на Смолян идва от славянското племе смоляни, които населявали този край. Смята
се, че селището датира от дълбока древност. За това свидетелстват останките от светилища,
крепости, некрополи и базилики. Археологическите проучвания са категорични, че живот в
днешния Смолян е имало поне 15 века пр. Хр.
Красивата природа и разнообразието от исторически обекти навсякъде около града са
създали предпоставка за разработването на много и интересни туристически маршрути.
Гостите на града имат възможност да избират измежду културни и природни
забележителности, включени в туристически маршрути.
В пределите на град Смолян има и няколко интересни скулптурни композиции – Орфей и
Евридика, Орфей и Родопа, скулптурата на великия Николай Хайтов и неговия герой Аго Хасан,
алеята на възрожденците в кв. Устово и др.
За повече информация вижте глава „Природни и културни забележителности“ или
посетете ТИЦ Смолян – 0301/62 530
ПАМПОРОВО
Курортен комплекс Пампорово се намира в сърцето на Родопите, на 1650 м. н. в., в подножието

на връх Снежанка. Климатът в района се отличава с мека зима с над 240 слънчеви дни, което
прави Пампорово най-слънчевият планински курорт в България. Средната годишна
температура е 5.5 градуса, а сред най-големите плюсове на курорта е липсата на лавинна
опасност. Почти всички ски – писти започват от връх Снежанка (1926 м.). Ски зоната включва
общо 37 км. писти за алпийски дисциплини с разнообразна степен на трудност, 25 км. писти за
дълго бягане, фън парк с халф-пайп писта, скокове и рейлове, както и множество подходящи
места за фрирайд и спускане с шейни. От лятото на 2012 в курорта работи най-новият Велопарк
в България с над 30 км. маршрути с различна степен на трудност за начинаещи и напреднали.
Емблематично място за Пампорово е телевизионната кула Снежанка, от чиято панорамна тераса
на 2030 метра надморска височина се разкрива невероятна 360 градусова панорама.
Маркирани туристически маршрути свързват хижа Студенец със съседните Смолянски езера,
Перелик и Момчил юнак.
Разстоянието от София до Пампорово е 230 км, а Смолян се намира на 15 км. от него. Центърът
на курорта е само на 1 км от главния път Асеновград – Смолян. До Пампорово може да се стигне
и по друг път – Пловдив – Кричим – Девин – Стойките – Пампорово.
Целогодишно в курорта се провеждат множество спортни и културни събития. Актуална
информация за тях и за всичко, което ви интересува, може да получите на интернет адрес:
www.pamporovo.me
АРДА, МОГИЛИЦА, КОШНИЦА И СМИЛЯН – СЕЛЦА В ПОРЕЧИЕТО НА РЕКА АРДА
АРДА
Селото се намира на 30 км южно от Смолян. Разположено е на 2 км от извора на реката. На

3 км от Арда се намира държавната граница с Република Гърция. Средната му надморска
височина е около 900-1000 м. Селото е оградено от гористи хребети, възвишения и скалисти
чуки, които зиме го пазят от студените северни ветрове, а през лятото - от горещия повей на
беломорските ветрове.
От юг, като несменяем часовой извисява снага Ардин връх, висок 1730 м. В подножието
на Ардин връх, под вековен бук, грижлива ръка е поставила табелка с надпис "Изворът на река
Арда“. От тук се ражда най-голямата река в Родопите, която се влива в р. Марица край Одрин.
На изток се издига и възвишава снага конусообразният връх Ком, висок 1570 м. Когато
пътува човек от Смолян през Кайнадина или от Райково през Чокманово неговата снага се
откроява ярко и служи на пътниците като ориентир.
В Арда е роден проф. Асен Василев – дърворезбар с европейска известност, а в Гудевица –
една от китните махали на селото, е родена световноизвестната певица Валя Балканска.
Село Арда е една от най-предпочитаните дестинации за отдих и туризъм в тази част на
Родопите. Регионът е подходящ за излети, пешеходен, пещерен, конен, ловен и риболовен
туризъм. Създадени са множество атрактивни и удобни маршрути – oт с. Арда към извора на
река Арда, връх Ком, Светилището. В Горна Арда има и конни бази, предлагащи коне за разходка
по туристическите маршрути в района.
Може да получите детайлна информация за всички маршрути, както и да наемете планински
водач от ТИЦ – Арда.
МОГИЛИЦА
Селото е разположено на 25 км югозападно от Смолян, на

двата бряга на р. Арда. Надморската височина в района е
920-950 метра.
Целият район по поречието на р. Арда е благодатен за

развитието на пешеходен и пещерен туризъм. Освен
благоустроената Ухловица, в близост до селото има и
пещери, които са подходящи за проникване с подходящо
оборудване и пещерен водач – Бориковска, Надарска и др.
Агушевите конаци са другата известна забележителност,

която може да разгледате в селото. А в центъра на
Могилица ще ви посрещнат голямата дървена лъжица и
бъклица, кандидати за рекордите на Гинес. Те са
изработени от местния дърворезбар Минчо Минчев.
В района на Могилица любителите на пешеходния и велотуризма имат възможност да избират

измежду половин дузина маршрути с разнообразна продължителност и степен на трудност. Ето
някои от тях: Могилица – Бориковска пещера – пещера Типецето – махала Средок; пещера
Голубовица – вр. Черковата – пещера Надарска – Могилица;
Може да получите детайлна информация за всички маршрути, както и да наемете планински

водач от ТИЦ – Могилица.
КОШНИЦА
Кошница е малко и уютно селце, сгушено на един от завоите, които прави река Арда. Над
него, като страж извисява снага куполообразният връх, където са разположени проходната
пещера и крепостта над нея.
Възможностите за туризъм
тук също не са никак малко. Само
на километър от селото се намира
живописният каньон Гарга дере с
пещера Голубовица, а малко след
тях се намира и пещера Ухловица.
Ако се движите в посока от

Смолян към Кошница, на
разстояние по-малко от 1 км,
вдясно се отбива горски път,
водещ до село Турян.
Разстоянието до селото е 3 км, а от
там маркирана пътека
продължава и до връх Кайнадина
и град Смолян.
Всички маршрути в района са добре маркирани и обозначени с информационни табла. За

допълнителна информация може да се обърнете към ТИЦ Смилян или ТИЦ Могилица.
СМИЛЯН
То е едно от най-големите села в община Смолян.

Населението му е над 1 500 жители. Разположено е на 15
км от Смолян. Един от символите на селото е
часовниковата кула, издигаща се в центъра.
Днес селото е известно с прочутия смилянски фасул.

От над 10 години, всяка есен в Смилян се организира
Празника на смилянския фасул, а в читалището на селото
целогодишно работи етнографска сбирка „Смилянския
фасул и традиционните родопски терлици“.
Освен възможностите за пешеходен туризъм, в

района на Смилян може да се практикува риболов, както в
река Арда, така и в частни рибарници, зарибени с шаран и
пъстърва.
Ето и няколко предложения за пешеходен и

велосипеден туризъм в района: Смилян – вр. Равнище –
Крайпътна пещера; Смилян – Букаците – Горово – Чеплят –
м. Катран – Змиево – м. Аламушница - с. Смилян; Смилян –
манастир „Св. Атанас“ – Чокманово; Смилян – Полковник
Серафимово – вр. Средногорец и др.
До селата в поречието на р. Арда води добър асфалтов път, тръгващ от смолянския квартал
Райково, местността Бункера.
Разстоянията до селата от Смолян са както следва:
Смолян – Смилян – 17 км;
Смолян – Кошница – 24 км;
Смолян – Могилица – 30 км;
Смолян – Арда – 35 км.
Може да получите информация за

разписанието на автобусните линии до
селата от ТИЦ Смолян.
ШИРОКА ЛЪКА
Селото е разположено между двата родопски

дяла Чернатица и Перелишки, по двата бряга на
Широколъшка река, на 1059 м надм. вис.
Широколъчани са сред първите в Родопите, сдобили се
с църква и училище. Така от есента на 1832 г се
поставили основите на първото училище в селото, а
през 1834 г била построена църквата. В годините преди
Освобождението Широка лъка играе ролята на най-
големия културен и просветен център в Родопите.
Благодарение на това, след 1878 г селото става административен център на Рупчоска околия,
попадайки в малката част от територията на Родопите, освободена същата година.
На площада в селото се намират паметниците на Екзарх Стефан Български – спасителят
на българските евреи и генерал-лейтенант Калин Найденов – осъществил резултатни действия
за преустройство и въоръжение на българската армия и участвал в командването по
превземането на Одринската крепост (1912 г.)
На 11 км от селото в посока Девин се намират Беденските минерални бани, а на 12 км -
курортът Пампорово. Селото е известно със съхранените си архитектурни паметници, културни
ценности и традиции.
Като потвърждение на факта, че в Широка лъка се пази, почита и изпълнява родопската
музика в най-чистия ѝ вид, на 1 септември 1971 г е открито Националното училище за
фолклорни изкуства – едно от двете в България. Днес то продължава да обучава най-
талантливите певци, танцьори и музиканти в народното творчество.
Само на 6 км от Широка Лъка се намира село Гела, сгушено
под най-високите родопски върхове Перелик и
Широколъшки снежник. Тук, на обширните поляни над
селото, през август се провежда традиционното гайдарско
надсвирване, събиращо гости от близко и далеч. Селото е
известно с богатия фолклор и ансамбъла „Манол Радичев“.
В района на Гела е имало богато тракийско присъствие.
Археолозите са проучили могилен некропол, светилище и
крепост.
В района има прекрасни условия за практикуването на пешеходен и пещерен туризъм.
За повече информация може да се обърнете към ТИЦ Широка Лъка.
Широка Лъка се намира на 24 км от Смолян и на
22 км от Девин. Ако се движите в посока от
Смолян към Широка Лъка може да използвате
два варианта за придвижване – Смолян –
Пампорово – Стойките – Широка Лъка и Смолян
– проход Превала – Стойките – Широка Лъка.
Вторият вариант удължава пътя с 5 км.
Може да получите информация за
разписанието на автобусните линии до селото
от ТИЦ Смолян.
МОМЧИЛОВЦИ
То е другото голямо село в пределите на община Смолян. Разположено е на 1 200 м надм.

вис., върху огрени от слънцето склонове на Родопите.
Момчиловци носи името на Момчил юнак, защитник на местното население по време на
османското владичество. Историята на селото е многовековна. В околностите му са открити
много археологически ценности: сечива, украшения и др. предмети от времето на траки,
римляни и славяни – доказателство за непрекъснатия живот от бронзовата епоха до днес.
Момчиловци, като утвърден етнографски център, е запазило своите традиции, самобитен
фолклор, занаяти и обичаи.
Тук може да се докоснете до духа на отминали времена в открития през 1981 г. културно-
исторически музей с над 3000 експоната – внушителна колекция, разкриваща историческото и
културното богатство на селото. В центъра на селото се намира построеният през 1836 г
православен храм „Св. Св. Константин и Елена”, обявен за културно-исторически паметник.
Момчиловци е заобиколено от 27 параклиса.
Селото предлага много развлекателни и спортни занимания. Най-популярното място за
тях е спортен център „Картола.
В непосредствена близост до селото се намира Националната астрономическа
обсерватория на връх Рожен, Пампорово и Хайдушки поляни. Има възможност за практикуване
на ски спортове, пешеходен и велотуризъм, риболов и др.
Ето някои предложения за пешеходен туризъм: екотуристически маршрут с културна
насоченост „Параклисите край Момчиловци“; Момчиловци - Кутела - Хайдушки поляни - Преспа
- Манастир – Момчиловци; Момчиловци – Тикале – Смолян; Момчил юнак – Хайдушки поляни –
вр. Свобода и др.
Повече информация може да получите в ТИЦ Момчиловци.

Ако пътувате от Смолян, трябва да поемете по пътя Смолян – Пловдив през прохода Рожен. Ще
преминете през село Бостина и след 6 км ще достигнете до село Соколовци. В самото село, вдясно
от главния път се отклонява пътя за Момчиловци и Баните. Карайте 3 км и ще достигнете до
центъра на селото.
Може да получите информация за разписанието на автобусните линии до селото от ТИЦ Смолян
РОДОПСКАТА КУХНЯ - КУХНЯТА НА СТОЛЕТНИЦИТЕ
Нашето пътешествие през община Смолян завърши. Денят се изтърколи неусетно. Ходихме,
наслаждавахме се, съзерцавахме. Научихме интересни факти за природата, историята и
културата на този магнетичен край. Сега дойде време за хранене.
Родопската кухня е легендарна. Тя е и една от причините туристите да посещават региона.

Емблематични храни днес са фасулът и картофите. Районът на община Смолян предлага
отлични условия за отглеждането им. Не случайно фасулът се е превърнал в емблема за
Средните Родопи.
Родопчани са и прочути скотовъдци. Стадата от овце, кози и говеда са били неизброими. Днес
нещата стоят малко по-различно, но въпреки това родопското квасено мляко е феномен,
признат в целия свят.
Сред най-популярните родопски храни се нареждат пататника, чевермето, катмите, качамака и

клина. Млечните продукти – сирене, кашкавал, масло и извара – са екологично чисти и могат да
бъдат открити както в Смолян, така и в мандрите в по-малките населени места в общината. В
някои от къщите за гости и механите в селата може да закупите домашно приготвена
продукция. Но какво е родопската кухня без десерта – цедено мляко със сладко от диви ягоди
или боровинки. Това е несравнимият завършек на вашето пътешествие в община Смолян и
Родопите. А ние знаем, че частица от това място ще остане в сърцето ви завинаги.
До нови срещи!
Родопско чеверме Пареник
Родопски био продукти Овче кисело мляко със сладко от боровинки

ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОННИ ЦЕНТРОВЕ / TOURIST INFORMATION CENTERS
Туристически център Телефон e-mail
СМОЛЯН +359/301/62530 toursmolyan@abv.bg
МОМЧИЛОВЦИ +359/878417981 tic_momchilovtsi@abv.bg
АРДА kmetstvo_arda@abv.bg
ШИРОКА ЛЪКА +359/3030 2222; pesponedelnik@abv.bg
0899 465 170
МОГИЛИЦА mogilitza@abv.bg
СМИЛЯН +359/3026 2327 smilyan_tourism@abv.bg

ВАЖНИ ТЕЛЕФОННИ НОМЕРА/ IMPORTANT PHONE NUMBERS
АВТОГАРА СМОЛЯН +359/301/63104
АВТОГАРА ПАМПОРОВО +359/3095/709
АВТОГАРА ДЕВИН +359/3041/2077
ЕДИНЕН ТЕЛЕФОН ЗА СПЕШНИ И АВАРИЙНИ ОБАЖДАНИЯ 112
ПЛАНИНСКА СПАСИТЕЛНА СЛУЖБА - БАЗА СТУДЕНЕЦ +359/309/58336

(ПАМПОРОВО) 088 1475
0887 100 245
ОУ "ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И СПАСЯВАНЕ" – СМОЛЯН +359/301/62396;
+359/301/35540
ОД НА МВР – СМОЛЯН +359/301/62814
КАТ – СМОЛЯН
Началник: +359/301/62212
Отчет на водача: +359/301/35510
Регистрация и отчет на автомобили: +359/301/35516
Деловодство и административно наказателна дейност: +359/301/35521
ПЪТНА ПОМОЩ TOM AUTO - Лицензирана фирма за Пътна 0878 907 541
Помощ за цялата територия на област Смолян и централно за 0885 907 540
град Смолян ,Пампорово –България

1234

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

1234

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Хармония, спокойствие и уединение, необяснимо щастие и

вдъхновение, покоряващи сетивата гледки, вкусове, ухания, звуци и

Издание на Община Смолян

Хармония, спокойствие и уединение, необяснимо щастие и вдъхновение, покоряващи

Аудио-визуален спектакъл на Момчилова крепост

Смолян се намира в централната част на Родопите – Перелишкия дял и обхваща най-

Взаимодействието на природата и човека е формирало многобройни културни пейзажи в

Нематериалното културно наследство в общината е представено от народните традиции,

Занаятите са невероятна смесица от древни магически вярвания и натрупани с поколения

В създаденото от родопските майстори е вплетена красотата на природата с причудливите й

Родопски носии – Регионален исторически музей „Стою Шишков“

В Смолянския край използват дървесина

Родопските песни и хорá

Кукерски фестивал „Песпонеделник” в с. Широка лъка

Фестивалът е върхова изява на маскарадните игри в Родопите. Под звъна на стотици

Пустовете в кв. Райково, Смолян

Това е стар обичай, възстановен от преди 100 г

Село Смилян е прочуто с производството на

Представят се местните занаяти и фолклор. Проучва се как са се изработвали родопски терлици,

Празникът е традиционен и в продължение на две десетилетия се провежда всяка последна

Среде лето в с. Мугла

Празниците на Смолян - 18-21 октомври

Връх Голям Перелик

Екопътека „Каньона на водопадите“ е изградена през 2003г. и е реновирана изцяло през

Пътеката се вие по двата бряга на живописната река Герзовска, като за улеснение на

По дължината на екопътеката са изградени три наблюдателни площадки, от които се

Влизайки с автомобил в Смолян от Пампорово, поемете вдясно на първия светофар. Карайте

Екопътеката започва непосредствено след Посетителския информационен център и се движи в

Съществуват различни възможности за преминаването на маршрута – кръгово и линейно. При

Желателно е придвижването с планински водач, който може да наемете предварително след

Посетителският център при екопътеката не работи целогодишно. Може да се

Времето за придвижване по маршрута при линейно преминаване е около 8 ч., а при

Пътеката е обезопасена, но се изисква повишено внимание при

Скалата е слабо позната, а

Как да стигна до там?

Намират се в близост до връх Снежанка и телевизионната кула в курорта Пампорово. До тях

Как да стигна до там?

От седловината под връх Снежанка,

Смолянските езера са разположени стъпаловидно на левия бряг на река Черна, а в тях се

Как да стигна до там?

Водопадът е скрит между къщите в западните покрайнини на града. Разположен е по течението

Как да стигна до там?

Посоката, в която трябва да

Малката рекичка Казанджидере е десен приток на по-

Как да стигна до там?

Той е малък, но красив воден пад с височина около 12 м.

Намира се в близост до държавната граница с Република Гърция. Всъщност изворът е един от

Как да стигна до там?

Районът е гранична зона. Носете документи за самоличност и не се отклонявайте от

Пещерата е една от най-красивите благоустроени пещери в Родопите. Намира се високо над

Как да стигна до там?

Пещерата е отворена целогодишно. Изкачването до входа й отнема около 20 мин, а

Представлява система от четири пещери, генетично и морфоложки

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „СТОЮ ШИШКОВ”

Това е най-големият музей в Родопите, който изследва и показва най-цялостно, задълбочено и

През 1983 г. музеят се установява в специално проектирана за целта сграда, намираща се в

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „НИКОЛАЙ ВРАНЧЕВ”

Открита е през 1981 г в Гьорджевата къща в

Как да стигна до там?

Сградата на Родопския драматичен театър е построена

Как да стигна до там?

На 6 септември 1975 г. в Смолян отваря врати най-големият Планетариум с народна

Националната астрономическа обсерватория

Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен