Континента

Европа
 Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено
разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи
с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север
и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е
ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по
планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ. Крайните
точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка
губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името
"Европа" е въведено от финикийците, които обозначавали с него само
северните брегове на Средиземно море и близките острови.
 Европа е вторият най-малък континент с площ около
10 180 000 km² или 2% от площта на планетата и 6,8% от площта на
земната суша. Континентът е трети по население след Азия
и Африка със 731 милиона жители или около 11% от хората в целия
свят.
 След 16 век европейските държави започват да играят важна роля в
историята на целия свят. До средата на 20 век в различни периоди те
контролират Америка, Океания, почти цяла Африка и големи части
от Азия. Най-интензивните военни действия през Първата и Втората
световна война се водят на територията на Европа. През втората
половина на 20 век континентът е разделен от Желязната завеса, но е
поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до
създаването на Европейския съюз.
Региони в Европа
 Географско положение
 Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като
Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е
сухоземна и условна. Според едно от възможните
определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на
островите Нова земя към Карско море до
заливаБайдарацкая губа, минава по подножието на
източния склон на планината Урал и нейното южно
продължение Мугоджари, по долината на река Емба до
нейното вливане в Каспийско море. След това продължава
по шелфовата ивица на северната му част до устието на
река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато,
продължава по реките Кура и Риони — до Черно море.
Релефна карта на Европа
Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се
падат 4,1 km) - най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите.
Големи полуостров са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.

Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m

(връх Елбрус), а минималната - -28 m (Прикаспийска депресия) .
Преобладават низините и равнините Средноевропейска
равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки
басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа
(Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на
Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколко вулкана,
най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин и Етна.
 Население
 През 2011 година населението на Европа се оценява на 739 милиона души или около
10% от населението на планетата. Век по-рано на континента живее около една четвърт
от хората по света. Макар че европейското население нараства през този период,
неговият прирасте по-нисък от този в други части на света, най-вече
в Африка и Азия. Гъстотата на населението остава сравнително висока, като Европа
отстъпва по този показател единствено на Азия. Най-гъсто населената страна в
Европа, Нидерландия, заема трето място в света следБангладеш и Южна Корея.
 Езици
 Повечето езици в Европа спадат към няколко групи на индоевропейските
езици, сред които най-съществени
са славянската, романската,германската и балтийската. Угро-финските
езици принадлежат към уралското езиково семейство.
 Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство,
произлезли от общ праславянски език и впоследствие обособени в три
големи отделни групи - източна, западна и южна. Мнозинството от хора,
които говорят славянски езици, обитават голяма част от Източна Европа и
Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна
Азия. Основните езикови групи са:
 западнославянски — включва полски, чешки и словашки
 източнославянски — руски, беларуски, украински
 южнославянски — делят се на източна група (български и/или македонски)
и западна група (сръбски, хърватски и други)
Езиците в Европа
 Руският е географски най-разпространеният език в Евразия и най-говореният
език в Европа. Съществен брой руско-говорящи извън Русия има във всички
страни от бившия Съветски съюз, в Германия и в Израел. Съществуването на
самостоятелен македонски език не се приема от повечето лингвисти.
Кодифицираната норма на македонските диалекти се разглежда от повечето
езиковеди слависти като трета книжовна норма на българския език, успоредна
на българския книжовен език и на банатската писмена норма.
 Романските езици са подгрупа на италийските езици, произлезли от
диалектите на простонародния латински. Романските езици се делят на три
основни групи:
 източноромански езици, включително румънски (Румъния и Република
Молдова)
 итало-западни езици — основната част от романските езици, най-големите от
които испански, португалски, френски и италиански.
 южноромански езици, говорени на Корсика и Сардиния
 Полезни изкопаеми

Карта на разположението на полезните

изкопаеми на територията на Европа
 Реките в Европа
 Двете най-големи реки в северата област са Печора и Северна Двина:
 Северна Двина е река в северната част на Европейска Русия. Дължината ѝ е
1302 км, а площта на басейна - 357 000 кв. км. Образува се от сливането на
реките Сухона и Юг при град Великий Устюг във Вологодска област. Тече на
север и минава през Архангелска област.
 Между градовете Архангелск и Северодвинск се влива в Бяло море.
 Река Печора е голяма река в европейската част Русия. Дълга е около 1 800
км, в ширина достига до 2 км, а площта на басейна ѝ е 322 000 км2.
Пълноводието на Печора започва в края на април-началото на май, с
максимум в средата на май. Обусловено е най-вече от пролетното
снеготопене. Реката замръзва в края на октомври. Печора си остава една от
най-замърсените реки в Европа.


И двете реки през зимата замръзват и имат

изклютително малко пълноводите като то настъпва
през лятото когато е валежния максимум и
топенето на снеговете в високите планини от к
където те извират.
 Река Волга
Тя извира край село Волговерховие в Тверска област. В горното си
течение, в пределите на Валдайското възвишение, реката преминава
през неголеми езера — Малко и Голямо Верхити, после през система
от големи езера, известни като Горноволжки
езера: Стерж, Вселуг, Пено и Волго, обединени в така
нареченото Горноволжко водохранилище. Басейнът на Волга заема
около 1/3 от територията на Европейска Русия и се простира от
Валдайското и Средноруското възвишение на запад, до Урал на изток.
Захранването на Волга се осъществява от топенето на снеговете (60 %
от годишния отток), от почвени (30 %) и дъждавни (10 %) води.
Естественият режим се характеризира с есенно пълноводие (април —
юни), малко вода в периодите на лятното и зимното плитководие и
есенни дъждовни прииждания (през октомври).
 Волга замръзва в горното и средното си
течение в края на ноември, в долното — в
началото на декември. Със създаването на
водохранилищата топлинния режим на
реката се променя: на горните участъци
продължителността на заледяването се
увеличава, а на долните става по-кратка.
Край Астрахан реката се размразява в
средата на март, през първата половина на
април се размразява в горното си течение и
под Камишин, а в средата на април — по
цялата останала част. Свободна от лед е за
около 200 дни, а близо до Астрахан — около
260 дни. Температурата на водата на реката
през юли достига 20—25 °C.
Река Рейн
Рейн е една от най-важните и големи реки в Европа, с
дължина от 1 233 km и среден дебит от над 2 000 m³/s. Тя е
ключов воден път за пренос на стоки още от времето на
Римската империя, когато съставлява голяма част от
нейната северна граница. Тя започва от швейцарските Алпи
и се влива в Северно море. Името ѝ идва от келтското
Renos, буквално „това, което тече“, от праиндеовропейския
корен. Тя има множество самостоятелни извори в западната
част на окръг Сурселва, но най-често за начало на Рейн се
приема оттокът на езерото Томазее, разположено на 2345 m
надморска височина, макар че това не е най-отдалечената
от устието на Рейн точка в речната система – няколко други
притока на Фордеррайн имат по-голяма дължина. Общата
посока на течението на Рейн е север-северозапад, при което
то пресича поредица географски области - Алпите,
Предалпите, Швейцарското плато, Горнорейнската долина,
Средногерманските възвишения, Долнорейнската низина.
 НАЙ-ЛЮБОПИТНОТО В ЕВРОПА
Най-старият кръвопиещ паразит е намерен
през 1999 г. от американски изследователи. Те
изкопали кърлеж на 90 млн.г. Това ни води до
мислълта, че динозаврите са имали кърлежи,
точно както днешните животни.

Иглолистните гори в Русия покриват

площ 4 млн.кв.км. Това са най-големите
иглолистни гори в света, а най големите
тропически гори покриват площ от 6,5
млн. кв.км.

Най-глобалното производство на корк има

Португалия. Тя доставя 51% от производството на
корк в света. Там също се намира и дърото на
свирците даващо корк средно над 1 тон за 1 реколта,
от което се произвеждат над 100 000 коркови тапи за
винени бутилки.
 Преди 1 милион години е изчезнал най-големия мамут на земята.
Това бил степният мамут. Той обитавал земите на централна европа.
Намерени негови кости показват, че височината на рамото му 4,5м. За
сравнение със сегашен слон височината на рамото на най-големият
Африкански слон е 3,5 метра.

Дървото на стоте коня или Европейският кестен е

дървото с най-голяма обиколка. На връх Етна е
измерена обиколката на такова дърво. Тя била 57,9
метра.

Най-застрашената дива котка е Иберийският рис. Те

живеят в Португалия и Испания и са открити около 600
останали екземпляра.

Европейският бухал е най-големия бухал в света.

Той има средна дължина 60-71см., тегло 1,5 - 4,5 кг.
и размах на крилете 1,5 метра.
 Праистория
 Най-древните известни хора, обитавали Европа, са от вида Homo georgicus и
населяват днешна Грузия преди около 1,8 милиона години. Други останки от хора,
датирани от преди 1 милион години, са открити в Испания. Неандерталците (носещи
името на долината Неандер в Германия) се заселват в Европа преди 150 хиляди
години и изчезват преди 30 хиляди години. Те са заместени от съвременните хора
(кроманьонци), които се появяват за пръв път на континента преди 40 хиляди години.
 По време на неолита в различни части на Западна и Южна Европа се
изграждат мегалитни паметници, като Стоунхенджи мегалитните храмове в Малта.
Културата на шнуровата керамика процъфтява по време на прехода от неолит
към халколит. Бронзовата епоха в Европа започва в края на 3 хилядолетие
пр.н.е. с културата на камбановидните чаши.
 Началото на желязната епоха в голяма част от континента е поставено
от халщатската култура в началото на 8 век пр.н.е.. През този
период финикийската колонизация поставя началото на първите градове по
европейското Средиземноморие. Културното развитие вИталия и Гърция довежда до
класическата Античност, сведения за която има и от писмени източници.
Край