Швейцария

Обща информация
От географска и културна гледна точка Швейцария се намира в средата на
Европа, на кръстопътя между средиземноморския романски свят и германските страни
от Централна и Северна Европа. Швейцария съществува като самостоятелна държава
от XIII в., а в сегашните си граници от 1815 г. – след Виенския конгрес. Името на
страната произлиза от един от кантоните – Швиц. Швейцария се дели на 26 кантона.
Знамето на страната е бял кръст на червено поле. Страната граничи на Север с
Германия, на запад с Франция, на изток с Австрия и Лихтенщайн и на юг с Италия.
Общата дължина на границите й е 1856 км. Границата с Австрия е 164 км., с Франция е
573 км., с Италия е 740 км., с Лихтенщайн е 41 км. и с Германия е 334 км. Има много
изгодно транспортно – географско положение, защото в нея се кръстосват важни
международни пътища, свързващи Северна Европа със Средиземноморието и Западна
Европа с Балканите и Близкия Изток. През нейната територия се осъществяват редица
транзитни връзки между европейските държави, което се отразява благоприятно върху
развитието на икономиката й. Точно на границата на страната с Италия се издига връх
Матерхорн, който се смята за символ на цялата страна и подобно на швейцарския кръст
допринася за популяризирането и продажбата на стоки, произведени в страната.
Въпреки централното си местоположение Швейцария има някои политически
особености, обусловени от нейната история. Една от тях е държавната форма на пряка
демокрация с често провеждани референдуми. Външнополитическият й неутралитет, от
който страната не иска да се откаже, дори и в полза на политическа Европа, e другата й
особеност. Прескачайки всички езикови граници, швейцарците имат множество
причини да се гордеят със страната си дори да не е доказано научно, че техният
национален герой Вилхелм Тел действително е живял по тези земи. Официалното й
название е Швейцарска конфедерация. Международното обозначение на превозните
средства е CH. Площта на страната е 41 290 км2, от която 39 770 км2 е суша, а 1 520 км2
е вода. Нейната столица е Берн. Часовия пояс в който се намира е
Централноевропейско време. Населението на Швейцария наброява 7,3 млн. души, от
които градското население надминава 60%. От населението 65% говорят немски, 18%
френски, 12% италиански и останалите говорят ретроромански език. Единните важни
номера в Швейцария са 117 (полиция), 144 (бърза помощ) и 118 (пожарна). Летищата в
Швейцария са 67 на брой. Разстоянието от София до Берн е 1 670 км. Общата дължина
на жп линиите в страната е 4 492 км. Шосейните пътища са с дължина 71 052 км.
Водните пътища са с дължина 65 км. Най – голямото пристанище е град Базел.
Швейцария е страната на шоколада, часовниците и червеното джобно ножче. Брутния
вътрешен продукт на страната е 662 трил. щатски долара, като на глава от населенеито
е 43 000 щатски долари. Швейцарският франк се дели на 100 сантима (рапена или
чентизми).

География и природа
Географски Швейцария се подразделя на три големи региона с различна площ:
Алпите, планината Юра и Швейцарското плато. Тя е типична планинска страна със
средна надморска височина 1350 м. Алпийската планинска система заема югоизточната
част на страната – Швейцарските Алпи. Обхваща 58% от територията на страната.
Поделят се на хребетите Бернски, Пенински, Лепонтински, Ретийски и Гларски. В
Бернските Алпи е най – големият ледник в Европа – Алечкият, дълъг 27 км. В масива
Монте Роза се издига най – високият връх Дюфур (4 638 м.) Други известни върхове са
Юнгфрау и Матерхорн. Релефът затруднява съобщенията, но е важно условие за
развитието на туризма. Обект на стопанска експлоатация са хидротехническите и
горските ресурси на Швейцарските Алпи. Юра е сравнително ниска планинска система.
Широките части от швейцарската Юра се характеризират с набраздени планински
масиви като този на северозапад от Олтен. Най – високия връх е Мон Тандор (1 683 м.).
Заема северозападната част на страната, простира се успоредно на френската граница и
обхваща 10% от територията на страната. Швейцарското плато заема 32% от площта ,
заключена между Алпите и Юра. Средната му височина е 500 м. То се отличава с
хълмест терен, който на запад преминава в планински. Най – високата му точка е 1410
м. Платото има най – благоприятни условия за развитие на селскостопанска дейност и
за прокарване на пътища.
Във Валис, Бернския планински район, и в масива Бернина Алпите достигат до
височини от над 4 000 м., което обаче не означава, че тази област се състои само от
малко продуктивни планински пейзажи. Множеството долини с изразено урбанизиран
характер се простират чак до вътрешността на Алпите – от долината на Рона със Сион,
Сиер и Бриг до района около езерото Фиервалдщетерзее, достигайки чак до долината
на Рейн със столица на кантона Бюнден Кур. Разграничаването с Юра е по – ясно
изразено. Тази планина по югоизточния си край стръмно се изкачва нагоре до височини
от над 1 600 м., а на северозапад губи височината си, преминавайки в равен терен до
гъсто населената индустриална област около град Базел – разположен в триъгълника,
образуван от трите граничещи страни: Швейцария, Германия и Франция.
Централната част на страната обхваща равнинните, хълмисти и от части средно
високи планински пейзажи между Женевското езеро (Леман) и езерото Бодензее, двете
най – големи езера в страната, очертаващи границите на Швейцария на запад и на
север. Тук се намират четири от петте най – големи града на страната, които имат
важна роля в икономиката, политиката и културата: Женева, Лозана, Берн и Цюрих.
Обусловената от географското си положение Швейцария заема междинна
позиция по отношение на климата си. Докато за Севера е характерен
умереноконтинентален климат, Валис и Тесин са със силно изразен средиземноморски.
При метеорологичните прогнози най – често страната се разделя на две части:
германска Швейцария, включваща Северен и Централен Бюнден, и на Валис, Тесин и
южните долини на Бюнден. С най – мек климат се характеризира природата около
големите езера на север и юг, т.е. около Женевското езеро, Лаго Маджоре и Луганското
езеро (Луганерзее). Най – тежки са зимите не горе в планините, а тъкмо обратното – в
планинските долини на Алпите (Гомс и Оберенгадин) и на
Юра. За най – студено място в Швейцария се смята разположеното само на 1 040 м.
село Ла Бревин при Ла Шодефонс, където в най – студените зимни нощи живакът на
термометъра пада под -30 0С. Рязка е разликата и в отчетените количества на валежите,
които се движат в границите между над 2 000 мм. по планинските склонове и около 500
мм. във Валис. Известен и в Южна Бавария метеорологичен феномен са фьоновите
ветрове, които тук духат предимно в долините на Горен Рейн и на Ройс, както и в по –
малките долини, разположени на юг или север. Жителите на Тесин често се
наслаждават на северния фьон, който носи със себе си топли и сухи дни. Като по –
скоро неприятен вятър може да се определи този, който през зимата духа от
североизток през Швейцарското плато и кара температурите да падат няколко градуса
под нормалните стойности. Вследствие от силното разчленение на релефа климатът се
отличава с голямо разнообразие и ясно подчертана вертикална зоналност. В зависимост
от надморската височина той се мени от умереноконтинентален, чиято средна януарска
температура е -1,5 ОС, а средна юлска е 17,3 ОС, до умерено планински на височина над
1 500 м., чиято януарска е -7 ОС, а юлската е 12,1 ОС. В Швейцарското плато има
умерено топло и продължително лято и мека зима при средна годишна температура 9
С. В южната част на страната покрай езерата Лаго Маджоре и Леман прониква
О

средиземноморското климатично влияние. При град Локарно средногодишната

температура е 13 градуса. В Алпите над 2 000 м. те се понижава до 0 градуса. Валежите
се разпределят неравномерно. В техните западни наветрени склонове валежите
надхвърлят 2 000 мм. С най – голяма сухост се отличава районът на Горна Рона – около
600 мм. годишно. В алпийските долини по северните склонове се появява фьонът,
който топи снеговете през пролетта, а през есента спомага за бързото узряване на
селскостопанските култури. Снежната линия е на височина 2 500 – 3 000 м.
Котловините, езерните и речните долини, добре затоплените склонове, бреговете на
големите езера имат подходящ микроклимат за изграждането на зимни и летни
курорти. В алпийските проходи има спасителни пунктове, където в помощ на хората,
затрупани от лавини, се използват кучета от санбернарската порода. Куче, което е
спасило най – много изпаднали в беда, получава името Бари.
Швейцария разполага с огромно водно богатство. В страната има гъста мрежа от
пълноводно реки, които не са плавателни, но притежават значителен хидроенергиен
потенциал и се използват за спускане на дървен материал през труднодостъпните
планински местности. Оттичат се към четири морета – Северно, Средиземно,
Адриатическо и Черно море. По – важни реки са Рейн, Рона, Ааре (приток на Рейн),
Тичино (приток на По), Ин (приток на Дунав) и други. В подножието на Алпите са
разположени големи и малки езера с тектонско-ледников произход – Женевско
(Леман), Цюрихско, Нюшателско, Дугано, части от Боденското и Лаго Маджоре и
други. Повечето от тях са плавателни. Използват се за риболов, за туристически цели.
Те са естествен регулатор на изтичащите реки, което е от значение за равномерната
работа на хидроелектроцентралите. Край град Шафаузен в най – големият в Европа
водопад Райнфал (Лауфен), висок на 25 м. и широк 125 м. Швейцария заема първо
място в Европа по потенциални хидрозапаси на единица площ – 35 млрд. квч за година,
като 2/3 от тях са усвоени. На 100 км. от град Лозана, в троговата долина Лаутербюнен,
са красивите водопади Трюмелбах и Щаубах. Многобройни котловини с различно
местоположение, височина, експозиция, с езерна граница и т.н. имат свой микроклимат,
много често твърде благоприятен за създаването на курортни средища.
Страната е бедна на полезни изкопаеми. В недрата й са разкрити находища с
незначителни запаси на кафяви е черни въглища, торф, графит, асфалт, талк, кварц. По
– голямо значение за химическата промишленост имат залежите на каменна сол край
Базел. В Юра се добива желязна руда. На швейцарска територия се простира част от
Предалпийския нефтогазоносен басейн с ограничени запаси. Планините изобилстват от
строителни материали.
Почвената покривка на страната е бедна и изисква изкуствено напояване и
наторяване. В Швейцарското плато са разпространение сивите горските почви, а по
речните долини – алувиалните. В Алпите и Юра почвите са вертикално зонирани в
зависимост от надморската височина. До 900 м. се срещат кафяви горски. По
планинските склонове почвите са ерозирани и слабо продуктивни. За борба с ерозията
успешно се използва терасирането. Почти изцяло на терасирани терени е развито
лозарството. Растителността под влияние на климата показва вертикална зоналност. До
800 – 900 м. височина горите са изсечени и подменени с ниви, зеленчукови и овощни
градини, с лозя. Над 900 м. е зоната на широколистните гори – дъбови и букови,
следвани от иглолистните дървета. Горите заемат ¼ от площта на Швейцария. От тях
70% са иглолистни – ела, бор, лиственица, и 30% широколистни. Над горите са
разположени алпийските пасища, които обхващат 46% от повърхнината на страната. Те
достигат до снежната граница. Ледниците, вечният сняг и оголените скални зъбери
заемат 10% от територията. В гористите местности и резервати се срещат мечки, диви
кози, сърни, лисици, зайци и други. През 1966 г. е приет Закон за защита на природата.
През 1914 г. е създаден швейцарският национален парк „Енгадин”. В страната има 500
природни резервата. Подчертаната едностранчивост на природните ресурси не е
попречила на Швейцария да развие модерно стопанство, макар че недостигът им е
оказал известно влияние върху неговата насочесност.
Световно природно и културно наследство е алпийският район Юнгфрау – Алеч
– Бийчхорн. Обявеният през декември 2001 г. за световно природно наследство рагион
в Бернския планински район и граничещия с него Валис включва най – известния
планински масив на Швейцария, състоящ се от „съзвездието” Айгер – Мьонх –
Юнгфрау, най – дългия глетчер на Алпите, Алечкия ледник (23,6 км.). Това не е само
първата област на Швейцария и Алпите. Те се отличава и с някои други особености.
Върховете Юнгфрау (4 185 м.) и Айгер (3 970 м.) са важни места за историята на
алпинизма, а долината Льотчентал в западния край на областта е една от най – добре
съхранените долини на Валис, която от незапомнени времена е била предпочитано от
фолклористите място. Големият Алечки глетчер е не само най – дългият в Алпите, но
със своите 117,6 км2 е по – голям и от езерото Фиервалдщетерзее. Той е един чудесен
пример за развитието на алпийските глетчери и на техните морени. Алечката роза,
разположена на юг от глетчера, още през 1933 г. е обявена за защитен природен обект.
Нейните ботанически особености могат да се видят във Вила Касел, най – старият
център за опазване на природата в Швейцария. По – малко известният Бийчхорн (3 934
м.) е забележителен връх, разположен между долината Льотчентал и град Бриг, от
южната страна на който районът на природното наследство се простира навътре в
долината на Рона. Там се намират средиземноморските скални стълби и зуоните –
изкусно прокарани от миньорите през Средновековието напоителни канали.

Население
Броят на населението е 8,3 млн. души, гъстотата на населението е 200 жители на
км2. Разпределението на населението е 68% в градовете и 32% в селата. Годишния
прираст на населението е 0,8%о. Средна продължителност на живота при жените е 83
години, а при мъжете е 77 години. Вероизповеданието им е католицизъм,
протестантство и ислям, който заема около 4%. Езиците са немски, френски,
италиански и ретроромански. Средния процент на неграмотност в Швейцария е 5%.
Населението на Швейцария има извънредно пъстър етнически състав. През 1927
г. от 6,3 млн. жители най – много са народностите от германската група – 72% от
населението на страната, като на първо място са германо - швейцарците (3,4 млн.
души). Населението е крайно неравномерно разпределено върху територията – в
Швейцарското плато, което заема 1/3 от страната, живее 70% от населението. Тук
гъстотата надминава 250 д./км2, докато в алпийските земи е 7-8 пъти по – малка.
Ежегодният естествен прираст е в процес на намаление и от 9 е слязъл на 6 души на
1 000 жители. В Швейцария за градове се приемат само селища с население над 10 000
жители. В тях се намира половината от населението на страната. С повече от 100 000
жители в Швейцария са само 5 града – Цюрих (700 000 жители), Базел, Женева,
столицата Берн и Лозана. За степента на урбанизация на населението трудно може да се
даде сравнима с другите страни оценка, пред вид факта, че градовете се смятат селища
с повече от 10 000 жители.
Швейцария е многонационална държава. Най – многобройни са народностите от
германската група – 65% - най – много германо - швейцарци, следвани от немци,
австрийци и фламандци. Те населяват северните, източните и централните части на
страната. Говорят „швайцертюше” – швейцарски диалект на немски език. Франко –
швейцарците населяват западните кантони и съставляват 18% от населението. Говорят
френски език. Итало-швейцарците населяват южната част на страната и съставляват
12% от населението. В югоизточната част на страната има реторомани (1%), чийто език
е близък до латинския. Значителна част от населението говори два и повече езика. За
Швейцария е типична сезонната имиграция. Около 1 млн. души от различни страни са
тук на работа – от Италия (43%), от Германия и Испания. Естественият прираст на
населението е с тенденция към намаляване. През 1993 г. той е 3% о, от които раждаемост
12,1 %о и смъртност 9.1 %о. В градовете с население над 2 000 жители живеят 73% от
всички швейцарци. Селското население в Алпите живее в стопанства, разположени
главно в речните долини. Броят на икономически активното население е 3,1 млн. души.
От тях 40% са заети в промишлеността и строителството, 7% - селското стопанство,
14% в търговията, 14% в банковото дело и 6% в курортно-почивното дело. Живеещите
от нетрудови доходи и тези, които са ангажирани в непроизводствените отрасли
обхващат ¼ от трудовите ресурси – една типична черна за населението на Швейцария.
Швейцарците в известен смисъл числят към различни културни кръгове и
говорят различни езици. Въпреки това те се смятат за единен швейцарски народ, имащ
зад себе си дълга история. Така нареченият ров Рьостиграбен (отговарящ топографски
на рова Занеграбен) разделя Швейцария в културно и езиково отношение на немско- и
френско езична. Тази метафора се използва обаче да покаже трудностите и различията
между немската и френската западна част на Швейцария. Всички официални
документи на Швейцария са написани на четири езика – от банкнотите до законите.
Ретророманският заедно с немския, френския и италианския става четвъртият
официален език в страната през 1938 г. Делът е функциите на тези четири езика обаче
са коренно различни.
Немският е езикът на почти 2/3 от населението, при това майчиният език почти
без изключение е вид алемански диалект, известен като „хохалемениш”
(високоалемански). От своя страна той се подразделя на множество поддиалекти:
цюрихски немски, бернски немски, бюнднерски немски и други. Като цяло писмената
комуникация се извършва на литературния немски език, който поради тази причина тук
получава названието „писмен немски” (шрифтдойч). Но дори когато швейцарците
говорят или пишат на стандартен немски език, това не е точно езикът познат в
Германия, както показват многобройните хелветизми (регионализми) от швейцарската
преса.
Във френски говореща Швейцария, Романдия, диалектите почти са измрели –
само в отдалечените долини все още се говори франскопровансалският патоа. А
тесинците пък например се гордеят с ломбардския си диалект. Кантонът Граубюнден е
официално триезичен, в него освен немски се използват и италиански, и
ретроромански.
По времето на Лутер Швейцария дава двама именити реформатори, които не
само обосновават съществуването на швейцарското протестантство, но чрез
работническия морал повлияват и на икономическото развитие на най – големите
градове. Жан Калвин има същото значение за живота в Женева като Улрих Цвингли за
Цюрих. Към Реформацията впоследствие се присъединяват и градовете Берн и Базел,
така че от по – големите градове единствено Фрайбург и Люцерн остават чисто
католически. Освен традиционно протестантските и католическите кантони още в
зората на новото време е имало области със смесени религии, които са управлявали
като поданически земи от кантони с различно вероизповедание. Голяма част от
многобройните манастири, които в Средновековието са представлявали културни
средища на страната, са запазени и в днешни дни и все още са место, от които
произтичат важни духовни импулси: Айнзийделн, Дизентис, Енгел Берг и много други.
Както и в други страни, в Швейцария непрекъснато се повишава броят на хората, които
не се определят за нито една от съществуващите религии. Със своите 40% в района на
град Базел те вече сформират най – голямата група. Делът на протестантите при това
силно намалява докато католиците съумяват да запазят своята численост. Почти
равномерно разпределение на най – разпространените големи християнски църкви
допринася за запазването на единството на страната, тъй като религиозните граници
минават през езиковите – единствено жителите на италианоезичния Тесин са предимно
католици.
През 1985 г. ретророманците отпразнуваха 2000-годишното съществуване на
своя народ. Този изглеждащ малко произволен юбилей се основава на датата на
превземането на страната от римляните – 15-та година от н.е. От тази дата насам
ретророманския език в течение на множеството столетия се е развивал от т.н. народен
латински, чиито носители са били римските войници, търговци, заселници,
възприемайки много думи от езика на местните рети. Ако погледнем езиковите карти,
ще установим, че ретроманският обхваща около половината на областта Граубянден,
която отдавна не е хомогенна, а езикът в момента се разделя на пет диалекта. Тази
тенденция води началото си още от Средновековието. След голямото опожаряване на
столицата (1464 г.) град Кур е построена наново от алемански занаятчии и по този
начин приема немския език. През същата епоха в различните долини на ретските
области се заселват и валийците, които произхождат от Горен Валис и оформят
немските езикови области. Най – голямата хомогенна диалектна област е Зурзелва по
горното течение на Рейн с градове Флимс, Иланц и старото манастирско селище
Дизентис. Тук живеещите около 16 000 жители на Бюнден все още говорят своя
„зурзелвийски” и то не само вкъщи, но и на работното си място, във влака, в
магазините, и в ресторантите. Туристите могат най – добре да почувстват
ретороманския диалект като жив език именно тук. Районите на другите диалекти, които
имат само по няколко хиляди говорещи, се намират на юг от Кур, например около
Савонин и в Енгадин, какво и във Вал Мюстер, който е най – югоизточната точка на
страната.
Поради релефните особености и благоприятните възможности за изграждане на
селища по речните долини повечето швейцарски градове и села са с надлъжно
разположение, а недостигът на обработваема земя е причина за възникването на голям
брой селища от пръснат тип. Те представлява една или няколко къщи, разположен сред
малък участък ниви и градини, които в последните десетилетия се предоставят за
ползване на туристите. В случая се постига отдалечаване от урбанизиране селищни
форми с техните нежелани характерни черти – шум, нездравословен климат,
пренаселеност и максимално доближаване до природата. Малкият брой на населението,
съответно на трудовите ресурси, способства за големите размери на чуждестранната
трудова емиграция. Обикновено пристигат нискоквалифицирани работници от Италия,
Югославия и др., част от които работят в сферата на туризма. С много големи размери
са ежедневните трудови пътувания на работната ръка предимно от Франция и Италия,
от близко разположени до границата селища. В този случай обаче се касае почти
изцяло за трудови ресурси, които работят в хотелиерството, туристическото
обслужване и търговията. Трудовите ресурси в туризма и транспорта са 10% от цялото
активно население, а броят на заетите в хотелиерството местни жители и ежедневно
прихождащи от съседните страни повече от 70 000 през летния период и 45 000 през
зимния.
Поради затвореността на релефните форми и запазването на националната
общност в населението на планинските райони все още са живи много странни обичаи,
облекло и т.н., което предизвиква определен интерес сред чуждите туристи.
Швейцарците се славят с ревностното поддържане на своите обичаи и традиции. В
редица малки планински селища туристическата дейност е основен вид поминък, даващ
специфичен облик на архитектурния им вид и отрасловата заетост на населението.
Традиционният неутралитет и добре развитата промишленост са причина за високия
жизнен стандарт на населението. Военната служба е 118 дни, но запасняците държат
вкъщи униформа и оръжие. За 1 час могат да бъдат мобилизирани 600 000 души. Всяка
година 400 000 запасняци минават опреснителни занятия, стрелби и маневри. В
армията има зачислени части на коне и мулета (за планините) и велосипедни роти. В
миналото Швейцария е давала много наемни войници – ландскнехти. Сега швейцарци
са частите за охрана на Ватикана.

История и политика
Праисторията на Швейцария започва от епохата на палеолита, когато
първобитни хора и ловци оставят следите си по различни места из централната част на
страната. В района между езерата Бодензее и Нойенбургерзее има безброй останки от
появилите се след 4000 г. пр. Хр. Култури на наколни жилища. Селището Латен,
разположено източно от Нойенбург, е дало името си на една епоха от келтската
култура. Главната причина за това са множеството археологични находки в това
населено място, подобно на Халщат в Австрия. През I век пр. Хр. Келтското племе,
идващо от север, се заселва по тези земи. Още тогава то носи името хелвети. След 58 г.
пр. Хр. Племето е покорено от римляните, които скоро след това се установяват в
страната, налагайки своя почерк в издиганите крепости и по – големите градове –
Авентикум (Авенчес) и Аугуста Раурика (Аугст при Базел). Със заселването на
алеманите по тези земи и завземането от тях на територии по време на Великото
преселение на народите през V и VI в. езиковите области на страната до голяма степен
са вече установени.
През 1291 г. първите три кантона – Швиц, Унтервалден и Ури – се обединяват
във „Вечен съюз” т.н. „Рютлишвур” (клетвата при Рютли). Победата на съюзниците над
император Масимилиан I е през 1944 г. През 1648 г. става отделяването от Германската
империя утвърдена с Вестфалския мир. През 1798 г. се образува република Хелветия.
Възстановява се Съюзът на кантоните през 1803 г. През 1845 г. някои либерални
кантони се присъединяват към Особения съюз. През 1874 г. в Швейцария е имало
гражданска война. През 1848 г. Швейцария става федерална държава. През 1864 г. се
сключва Женевската конвенция. Въвежда се принципа на референдумите през 1874 г.
От 1914 г. до 1918 г. Швейцария запазва своя неутралитет по времето на Първата
световна война. Същото се случва и през Втората световна война. През 1960 г. става
съучредител и член на EFTA (Европейска асоциация за свободна търговия). През 1971
г. в Швейцария жените получават право на глас. С референдум се отхвърля членството
в ООН през 1986 г. През 1992 г. швейцарците са гласували срещу влизането в ЕС. През
1998 г. Р. Драйфус става първата жена министър – председател на Швейцария с
едногодишен мандат. През 2002 г. Швейцария става член на ООН.
През 1991 г. с многобройни манифестации и прояви Швейцария отпразнува своя
700-ен рожден ден, а през 2003 г. с много по – малко разкош тя отбеляза своя 200 –
годишен юбилей. И през двете години се честват важни събития от историята на
държавата – създаването на „Вечния съюз” и неговото възстановяване от Наполеон I.
Но швейцарците имат и много други поводи за национални празници. С основание те
могат да се гордеят и със своята конституция, с политическата си система, с модела си
за общество, което от век и половина им гарантира сигурен живот без войни и тежки
вътрешни конфликти.
Когато Хабсбургите правят опит да въведат строг режим на управление в
сферата си на влияние, във вътрешността на Швейцария се надига съпротива, която по
– късно в персонифицирана в митичната фигура на националния герой Вилхелм Тел.
Споразумението за взаимопомощ (1291 г.), сключено между първите кантони, е едно
безспорно историческо свидетелство. През последвалите повече от два века към
конфедерацията се присъединяват все повече области, като по този начин през 1513 г.
се стига до образуването на т.нар. „тринадесет стари места”. След Швабската война
(1499 г.) Швейцария извоюва независимостта си от Свещената римска империя, което е
официално утвърдено едва с Вестфалския мир от 1648 г. По отношение на релегията,
след кратък период на между религиозни войни в Швейцария през 1531 г. е
постановено правото на всеки кантон да се самоопредели конфесионално след
Реформацията. През 1798 г. Наполеон I превзема и Швейцария, образувайки Република
Хелветия. Съпротивата на населението не позволява тя да просъществува дълго, а само
5 години, и довежда до възстановяване на някогашния свободен съюз на разширилата
се с още 5 кантона конфедерация. Едва през 1815 г. Швейцария достига своите сегашни
граници. Един позакъснял спор между католическите и протестантските кантони
завършва с Гражданска война от 1847 г., след която Швейцария създава своя нова
конституция. След 1848 г. тя има статут на управлявана от Берн федерална държава, в
която кантоните все още притежават голяма автономност. Периодът на гражданските
революции в Европа е особено благоприятен за страната и с основание би могъл да се
обяви за третия по – значим повод за празнуване на швейцарците.
 През двете световни войни на XX век Швейцария прилага един и същ модел на
поведение – принципа на „въоръжен неутралитет”. През Първата световна война тя
успява да остане в сянка, което й позволява да не попадне в центъра на военните
действия, протичащи на фронтовете на съседните държави. Но през Втората световна
война в течение на известен период от време е изцяло обкръжена от Германия и
Италия. Двете фашистки страни кроят планове за разширяване, които включват и
Швейцария. При създалата се ситуация на реална опасност страната реагира, като
засилва бойната готовност – изграждат се бункери, укрепления, провежда се
въоръжаване. Обществения живот се ръководи от принципа за „духовна отбрана на
родината”.
Държавната форма на страната е Парламентарна федеративна република.
Държавния глава е министър – председател (президент), който в момента е Уели
Маурер. Законодателната власт е Националния съвет, който включва в състава си 200
депутати, Съвет на кантоните с 46 депутати – по двама от всеки кантон и по 1 от всеки
полукантон. Изпълнителната власт се осъществява от правителството със 7 федерални
съветници. Между тях ежегодно се избира президент на републиката. Ръководни са три
реакционни политически партии – Либерално-демократическа, Консервативно-
католическата и Социалдемократическата. Съществуват още три дребнобуржоазни
партии с ограничено влияние. Единствен последовател защитник на интересите на
трудовите хора е Швейцарската партия с левите социалисти. Често буржоазните
географи и социолози сочат Швейцария като пример на „идеална демокрация”, но в
действителност съществува една централизирана държавна власт с реакционна
политика, която брани интересите на финансовия капител. Административното деление
на Швейцария са 20 кантона и 6 полукантона.
Въпреки закъснялото решение на страната за членство в ООН, взето с гласовете
на оскъдно мнозинство, от дълги години международните организации имат свои
седалища в страната и най – вече в Женева. Още от 1919 г. там се намира
представителството на Обществото на народите, а ООН избира града за свое
европейско седалище през 1946 г. Неутралитетът на Швейцария и заобикалящата я
френскоговореща общност създават добри предпоставки за всички международни
сдружения, които не са доминирани от определена велика сила. Политическата култура
на Швейцария по същество се характеризира с принципите на консенсуса и
прагматизма. Швейцария не познава рязката смяна на правителства и опозиция, която
някои други страни е довела до бързо сменящи се политически системи. От 1959 г.
насам федералния съвет, т.е. федералното правителство, е съставено по така наречената
„вълшебна формула” от представители на четирите по – големи партии. Тази колегия
от седем министри е един вид колектив, който се ръководи от министър – председател.
Една от особеностите на швейцарската система на управление е фактът, че президентът
е този, който застава начело на държавата и на парламента (с едногодишен мандат като
държавен глава). Най – често с консенсус се решават и работническите конфликти.
Така след 1937 г. в страната се отбелязва спад на всякакъв род протестни акции.
Прагматичният подход в сферата на обществените конфликти проличава и в
политиката по отношение на наркотиците: след като и консервативните политици
забелязват, че политиката на мерките за забрана по – скоро създава проблеми,
отколкото да ги решава, в страната се налага една либерална линия. Най – очебийната
разлика с политическите системи на другите страни е пряката демокрация. Важни
въпроси, засягащи нацията като цяло или даден кантон, се решават от народ с
гласуване – и тук резултатите невинаги са такива, каквито правителството би желало да
получи. В общините и в някои отделни кантони има дори създадени формални
държавни общности, където на открито се събира цялото имащо право на глас
население, за да гласува.
По своето държавно управление Швейцария би могла да се сравнява с другите
федерални републики, например Германия. При нея обаче подчинените нива имат
много по – голяма автономия, отколкото германските федерални провинции.
Двадесетте кантона, три от които имат по два полукантона, имат свои собствени
конституции, правителства и правосъдие. Членовете на правителствата на кантоните,
както и съветите на кантоните, се избират директно от народа, а при тези, в които има
държавна общност за гласуване вотът е явен. В отделните кантони се заплащат
различни по размер данъци. Понякога тази разлика се долавя и на общинско ниво, в
рамките на един кантон. Това обяснява защо голяма част от заможните чужденци се
установяват предимно в богатите кантони Швиц и Цуг. И при националните
референдуми кантоните играят важна роля, тъй като за дадена законодателна
инициатива не е достатъчно само да се спечелят повечето гласове, тя трябва да бъде
одобрена и от мнозинството от кантоните. При възникването на кантона Юра
проличава колко са гъвкави месните конституции. След допитване до народа в кантона
Берн през юни 1974 г., е дадена зелена светлина за учредяването на нов кантон, който
през 1979 г. е приет в конфедерацията като двадесети поред. В страната 20 от
кантоните са немски, 5 са френски и 1 италиански.
 Икономика и стопанство
Икономиката на големите европейски индустриални страни е най – ясно
представена в чужбина чрез износа на автомобили: всеки знае откъде идват
фолксвагенът, реното и фиатът, които се движат по пътищата на Европа.
Икономическите райони в Швейцария са три: Североизточен подрайон (Швейцарското
плато), Западен порайон (Швейцарската Юра) и Южен планински район. Икономиката
и е свързана с широкия европейски и задокеански пазар. Тадиционният неутралитет и
дългогодишното неучастие във военни конфликти са създали условия страната да се
превърне в център за съсредоточаване на банкови капитали – тя е един от главните
финансови и банкови центрове в света. Тя е на четвърто място в света по запаси на
чуждестранна валута. Едрите монополи имат важна роля в икономиката й. Такива са
„Саба”, „Браун Бовери”, „Хофман Ларош”, „Нестле”, „Зулцер” и други. Традиционно
силно се развиват международния туризъм и външната търговия. По жизнен стандарт –
39 000 швейцарски франка на глава от населението годишно – страната заема второ
място в света. Много известни традиционни отрасли – производството на часовници и
точни прибори, на млечни продукти, на шоколад, банково дело, туризъм,
животновъдство. Продукцията на швейцарската икономика не е толкова ясно изразена.
Транспортните средства, които навлизат от всички страни и прекосяват страната,
създават на властите големи неприятности, за чието решаване трябва да допринесат и
съседните на Швейцария страни. В сравнение с останалите европейски държави
икономиката на Швейцария се характеризира с това, че се основава на малко суровини,
но на много идеи. Единствено енергийните източници и селското стопанство
допринасят по – значително за самоосигуряването на страната. След традиционното и
модерно използване на наличните водни резерви и на оспорваното и в Швейцария
използване на ядрена енергия страната печели позиции и при добива на енергия с
помощта на алтернативни източници – вятърната и слънчевата енергия. Известните
използвани в ежедневието стоки, които се произвеждат в Швейцария, представят само
една част от икономиката. Но сами по себе си те са символ на качеството, на
технически ноу-хау и на успешен маркетинг на съответния марков имидж: сирена и
шоколади, часовници и малки червени джобни ножчета. Тези сравнително скъпи
продукти се предпочитат и в чужбина не само поради високото им качество, но защото
с тях човек си купува и „парченце Швейцария”. Поради положителния имидж на
страната белият швейцарски кръст на червен фон се използва за лого и при дизайна на
продуктите – особеност, превърнала се в запазена марка на Швейцария. Важни за
експорта са и многобройните средно големи и малки предприятия на машиностроенето
и на апаратната индустрия, които произвеждат високоспециализирани изделия и
съоръжения. Брутния национален продукт на гласа от населението е 48 230 щатски
долара. Вноса в страната измерен в щатски долари е 123,1 млрд., а износа – 130,4 млрд.
Обяснението за успехите на швейцарците се крие в техния девиз: „Подтиквани към
извънредни условия, ние трябва да използваме своята интелигентност до нейната
пределна възможност и трябва да бъдем по – усърдни, отколкото другите народи, на
които природата позволява по – лесен живот. Постигнатото благосъстояние не е дошло
от само себе си, пък и никой не гарантира неговата трайност, поради което
швейцарците не могат да си позволят отпускане.” Трудолюбието, деловитостта са
главните богатства, които притежават.
Швейцария е малка страна, но в географско разпределение на населението и
стопанските отрасли има подчертана неравномерност и различие в насоките на
развитие. Икономическите райони в Швейцария са три: Северен, Западен и Планински.
Северният район е икономически най – мощният. Тук е съсредоточено най –
много население и се намират най – големите градове на страната. Обхваща северните
части на Швейцарското плато и Юра. На изток и север протича р. Рейн, която заедно с
притоците си Аере, Лимет и Тур е допринесла много за стопанското развитие на
района. Територията е населена с германо-швейцарци. Промишлеността има водеща
роля. Най – добре са развити металообработването, машиностроенето, химическата и
електротехническата промишленост. Голям е делът на произведената електроенергия.
Развито е млечното животновъдство. Западния район включва средната, южната и
югозападната част на Швейцарското плато и южната част на планината Юра. Реките
Ааре, Заане и Рона се използват за електроенергия. Ще се разчита твърде много на
хидроресурсните запаси, защото в страната е приет закон, който забранява строежа на
нови атомни електроцентрали. Районът се специализира в часовникарската и
ювелирната промишленост. Изработва се също така инструменти и прецизни прибови.
Застъпени са млекопреработването, дървопреработването, производството на
строителни материали. В района на езерата е развит туризмът. Планинският район
заема 2/3 от повърхнината на страната, но е най – рядко населен и по – изостанал в
икономическо отношение. Главен отрасъл е млечното животновъдство, а от
промишлеността – дърводобивът, дървопреработването, електропроизводството,
производството на строителни материали. По развитие на туризма районът отстъпва
само на Западния. Световноизвестни са курортите Сен Мориц, Цермат, Локарно, Сион,
Давос, Лугано и други.
Основно място в износа заема готовата продукция – машини, лекарства,
часовници, платове, шоколад, а във вноса – нефт, въглища, зърнени храни, текстилни
суровини. Отрицателното салдо в търговския баланс се компенсира от международния
туризъм, курортното дело и от доходите на чуждите инвестиции в страната. В чужди
предприятия, които се контролират от швейцарския капитал, работят над 3,5 млн.
души, т.е. повече отколкото в самата Швейцария. Главни търговски партньори са
страните от ЕС – Германия, Франция, Италия, Великобритания, а също така САЩ,
Япония, Швеция и други. На страната се пада 2% от световния външнотърговски
стокооборот. На страните от Източна Европа се падат 4% от износа и 3% от вноса.
Освен с банковите операции и износа на капитали постоянният дефицитен баланс се
покрива чрез приходите от лечебното дело.
Селското стопанство на Швейцария е интензивно развиващо се и разнообразно –
от ябълките, произвеждани в областта Тургау, наричана още „Индия на ширата”, до
високо разположените във Велис лозя. Именно в планинските области
селскостопанските производители имат за задача не само да произведат необходимите
за хранителната промишленост суровини, но и да опазят природния пейзаж в
сравнително естествен вид, да помислят и за екологичната среда. Не на последно място
трябва да се има предвид и туризмът, за който един от важните елементи в планините
са културните пейзажи. Швейцария е развита индустриална страна с модерно и
интензивно селско стопанство. Швейцария подобно на Белгия и Холандия е силно
развита капиталистическа страна с модерна индустрия, в което е заето половината от
активното население, и с интензивно селско стопанство. Основните й доходи през
феодалната епоха са идвали от транзитната търговия на оживените пътища, които
пресичали страната. Характерна черта на швейцарското стопанство е вносът на
промишлени суровини и големият износ от общия обем на промишлените стоки. Много
широко се използват наемни работници от други страни. Селското стопанство има
второстепенно значение и не е в състояние да произведе достатъчно продукти за
вътрешния пазар – задоволява 50 – 60 % от тези нужди. В страната не съществува едро
земеделие, но развитието на капитализма е довело до дълбоко социално разслоение
сред селяните. Основната част от производството и особено стоковото се пада на
кулашките стопанства, които широко използват наемен труд. В техните ръце са най –
хубавите земи, голям дял от добитъка и машините. На другия полюс са многобройните
дребни селяни, които страдат от малоземие, недостиг на инвентар и добитък. Те са
потънали в безкрайни ипотеки и много често са фиктивни собственици, защото имотът
им или е заложен или владяната земя от стръмни и слабо плодородни терени. Селското
стопанство е механизирано и високоинтензивно, но дава около 5% от националния
доход. От територията на страна се разорават само 8% от земите, предимно в
Швейцарското плато. Обработваемата площ възлиза на 250 000 ха. Половината
стопанства тук притежават площ, по – малка от 5 ха. Половината от поземления фонд е
ливади и пасища. При Велис се намират най – големите лозя.
Растениевъдството има ограничено разпространение. 60% от обработваемата
земя е заета със зърнени култури – главно пшеница, по – малко царевица, ечемик, ръж,
овес. Налага се внос на пшеница от Канада и Аржентина. Картофите са втора по –
важност култура. На тях се падат 20% от площите. Отглеждат се още захарно цвекло,
тютюн, рапица. Овощни градини, лозя и зеленчуци има по северното крайбрежие на
Женевското езеро, по бреговете на Нюшателското езеро, по долината на Рейн. Главен
аграрен район е Швейцарското плато – кантоните Берн, Ваад, Цюрих, Фрибург и
Ааргау. Земеделието поради планинския релеф има ограничени възможности за
развитие. През 1972 г. е била събрано към 400 000 т. зърнени храни, което е по – малко
от предната година, 450 000 т. захарно цвекло и други. Зърнените култури и захарното
цвекло са концентрирани в Швейцарското плато. В планинските земи се засаждат
картофи, по – малко ръж и ечемик. При подходящи условия се отглеждат овощни
дървета, лозя, зеленчуци. Доходите от овощарството са по – големи, отколкото от
всички зърнени храни. Животновъдството е основен подотрасъл в селското стопанство,
защото дава ¾ от доходите му. Част от неговите продукти се изнасят, но за
изхранването на населението се импортират редица земеделски култури. То заема 75%
от цялата стойностна продукция. Отглеждат се племенни, високопродуктивни животни.
През 1972 г.в страната се отглеждат 1,8 млн. глави едър рогат добитък, от който
900 000 крави, 2 млн. свине, към 300 000 овце и кози, 53 000 коне. В същата година са
получени 2,5 млн. т. мляко, 70 000 тона сирене, 45 000 малко и към 360 хил. т. месо.
Основната кръмна база за планинските пасища и ливади, които заемат близа
половината от селскостопанската зема и са свързани териториално с алпийските
райони. Значителна част от животновъдната продукция след известна преработка се
насочва към външните пазари, с което се покрива 1/3 от вноса на други
селскостопански изделия. Швейцария е родина на високопродуктивни породи добитък
– крави от сименталска и швицка (швейцарска) порода. Говедовъдството има предимно
млечна ориентация. В планинските части преобладава пасищното животновъдство, а в
Швейцарското плато – сборното отглеждане на добитъка. По – малко значение има
отглеждането на свине, кози, овце и птици. През 2004 г. в страната е имало 2 млн. глави
едър рогат добитък (включително 870 хил. млечни крави), 1,7 млн. свине, произведени
са 3,8 млн. т. мляко. Общо взето, животинските продукти удовлетворяват 90% от
вътрешните потребности, а зърнените храни – едва 1/3 от тях. Това налага внос на
редица селскостопански стоки.

Промишленост и транспорт
Промишлеността е основен отрасъл в икономиката на Швейцария. Вследствие
на редица благоприятни обстоятелства – неучастието на страната в двете световни
войни, притока на много чужди капитали, привличането на работници отвън, евтина
енергия, високото техническо ниво и електрификация на производствените процеси и
др. за 22 години (от 1938 г.) нейният обем се увеличи 2,5 пъти. Швейцарската
промишленост, характерна особеност за която е голямата зависимост от вносни
суровини, се специализира в производството на висококачествена скъпоструваща
продукция, изискваща малко суровини и висококвалифициран труд, реализираща се на
международния пазар. Част от отраслите са възникнали като домашна промишленост –
часовникарска, текстилна, галантерийна. Водеща роля има обработваща промишленост
– машиностроене, предимно точно приборостроене, производство на транспортни и
текстилни машини, електрониката, химическата, особено фармацевтичната, и
текстилната промишленост. Друга характерна черта е специализацията в изработването
на предмети, които изискват малко суровини, квалифициран труд и струват скъпо.
Швейцарските промишлени стоки имат високи конкурентни качества. Над 1/3 от
тяхното общо количество се реализират на международните пазари. Главен клон на
промишлеността е многоотрасловото машиностроене, черна и цветна металургия,
химическа, текстилна и хранителна индустрия. За тяхното развитие е било потребно да
се създаде една солидна енергетична база, която има своите преимущества и
недостатъци.
Швейцария разполага с богати хидроенергийни запаси, 2/3 от които са усвоени.
Изградени са големи баражи с мощни централи, особено по реките Рона, Рейн, Ааре.
Строят се редица нови централи. Получената електроенергия обаче не може да
задоволи и 1/3 от вътрешните потребности. Оскъдни залежи от собствени въглища
почти не се експлоатират – само 20 хил. т. По тези причини се налага внос на черни
въглища (3 – 4 млн. т.), кокс и брикети от Германия и Белгия, което утежнява
търговския баланс на страната. Голяма е ролята на внасяне на течни горива. В средата
на 1964 г. беше открит петролопроводът Генуа – Егъл, който ще продължи до Мюнхен,
и беше пуснат в експлоатация първия голям нефтопреработвателен завод Коломбей –
Мурац. Общото производство на електроенергия на глава от населението Швейцария
заемна едно от първите места в света. В източните райони тя изнася енергия, но в
западните получава от съседните страни. В страната има 6 атомни централи, които
произвеждат 37% от електроенергията. Делът на ТЕЦ е едва 2%. През 2004 г. са
произведени 55 млрд. кВтч. Енергобалансът е положителен. През 1987 г. са изнесени 24
млрд. кВтч. През 1993 г. са произведени 60 млрд. кВтч.
Малките предприятия в страната работят с вносни руди и метален лом. Годишно
производството на стомана и чугун е общо 1 млн. т., количество, което не може да
задоволи нуждите. На базата на вносен боксит от Франция и собствема евтина
електроенергия се произвеждат 82 хил. т. алуминий. Основни центрове са Ньойхаузен,
Фрауенфелде и Шипи. Машиностроенето не употребява големи количества алуминий и
по – голямата част от продукцията се изнася. Машиностроенето е най – важният
отрасъл на промишлеността. Произвеждат се почти всички видове машини. Делът на
страната в световния износ на машини е 10%, а текстилно оборудване 18%. Развито е
производството на електро турбини, електромотори, машини за полиграфическа,
хранително-вкусовата, хладилната, металообработващата промишленост. Швейцария е
известна с производството на металорежещи и ковашко-пресови съоръжения, на
двигатели с вътрешно горене, на електроизмервателни уреди. Особено място има
фината механика, главно с производството на часовници, което притежава вековна
традиция. До средата на настоящия век на всеки 10 часовника, 7 са били произведени в
Швейцария. През 1970 г., когато производството достига 80 млн. часовника, в страната
е имало 2 316 фабрики с 88 000 работници. Времето на швейцарския монопол в
производството на измервателите на времето е вече минало. Съперничат й САЩ,
Япония, Русия и други страни. В Швейцария се смята, че тези страни не я конкурират, а
напротив – освобождават я от задължението да изработва евтини часовници, и насочват
усилията й към производството на прецизни скъпи часовници. Своеобразен конкурент
е Италия, където нелегални фабрики се произвеждат „швейцарски имитации”.
Швейцария осигурява половината от световния износ на часовници. Преобладават
малките и средните предприятия и само 3 завода имат по над 1 000 работници. Големи
известни фирми за часовници са „Омега”, „Таван”, „Лангендорф”, „Уоч”, които
устояват на конкуренцията на електронните часовници, производство на Хонконг,
Южна Корея, Япония. Фирмата „Омега” е основана през 1848 г. Нейната централа е в
град Бил. Има представителства в 156 точки на света. Произвеждат се и атомни
часовници, които за 3 000 години дават една секунда отклонение. Най – известни
центрове на часовникарството са Бил, Золотурн, Ла Шо де Фон (столицата на
часовниците), Женева. Над 25% от населението на кантона Нюшател е заето в
производството на часовници. Изработват се известните джобни ножчета на фирите
„Венгер” и „Хенкелбах”. Изнесени са продукти на високите технологии на стойност
24 212 млн. долара. Швейцария се специализира в производството на електронни табла
за авио, авто и жп гари, за спортни зали и стадиони.
Химическата индустрия е на второ място по стойностна продукция след
машиностроенето. Тя работи с вносни суровини. По производството на синтетични бои
Швейцария се нарежда на трето място в Западна Европа. Наличието на минерално соли
в района на Базел и излишъкът на електроенергия са създали благоприятни условия за
развитието на химическата промишленост. Останалите химически суровини са вносни,
предимно от Южна Франция. Страната се специализира в изработването на
фармацевтични изделия – 15% от износа на медикаменти, повече от половината
световно производство на витамини, анилинови и багрилни вещества, химически
торове, пластмаси, изкуствени влакна, парфюмерийни изделия. Химическата
промишленост е застъпена в северните райони, и то главно около Базел. Един от
традиционните отрасли е текстилната промишленост. Относителният й дял по
стойността продукция от 1937 г. досега е намалял от 16% на 8%, като експортът й е
съкратен 1,5 пъти. Изработват се скъпи и фини памучни и вълнени тъкани, трикотаж,
прежди, като особено място заемат бродерията и шевиците, изработвани в условията на
занаятчийското и домашното производство. Текстилните предприятия и работилници
са пръснати в селските местности на североизточните кантони на Швейцария. Също
така това е един от най – старите отрасли. За хранително-вкусовата промишленост най
– голямо значение има млекопреработването, което се базира изцяло на местни
продукти. Произвеждат се 24 вида сирене, сгъстено сухо мляко, масло, млечен
шоколад, бонбони и други. В страната има 23 бонбонени и 16 шоколадови фабрики,
даващи годишно над 110 000 тона продукция, 40% от която се изнася. На глава от
населението се падат по 11 кг шоколад. Млекопреработването е съсредоточено
предимно в югозападната част на страната, където най – добре е развито
животновъдството. Има предприятия за консерви, захар, вино, бира и други. Този клон
не е в състояние да гарантира стоки за цялото изхранване на населението, затова много
артикули се внасят от други държави.
От останалите промишлени отрасли в по – малка степен са развити
полиграфията, дърводобивът и дървообработването, производството на целулоза,
хартия, на строителни материали (4,5 млн. т. цимент). В Шьоневерде има обувен заво, в
който работят над 5 000 души. Общо в страната се произвеждат над 8 млн. чифта
обувки. В Швейцарската промишленост голяма роля играе занаятчийското
производство, тъй като в страната има над 100 000 такива заведения, в които са заети
повече от 600 000 души. През последните години под влияние на разгарящата се
конкуренция на капиталистическия пазар в промишлеността на Швейцария се
забелязва тенденция към спадане на темповете. Така например през 1972 г.
индустриалният прираст е бил 2,5%, а през 1971 г. е бил на равнището от предната
година. Що се отнася до нейната география, индустрия е крайно неравномерно
разпределена върху територията – основните й предприятия са съсредоточени върху
Швейцарското плато, в западните и северните кантони.
С право наричат Швейцария световната банка. Към нея се стичат пари от всички
посоки. Банките са 580, а с филиалите си – 4 500. На 1 300 души се пада една банка. В
тях влоговете възлизат над 1000 млрд. швейцарски франка – 20% от световния капитал.
Географията на влоговете обхваща 84 страни. Неспазването на тайната на влога в
банките се наказва със затвор и голяма глоба съгласно чл. 47 от приетия през 1934 г.
закон. В Цюрих е четвъртата борса в света след борсите на Ню Йорк, Лондон и
Хонконг. Многото гости, посещаващи Швейцария със служебна или туристическа цел,
са важен икономически фактор, който създава около една десета от националния доход.
Вторият по важност и познат в целия свят бранш в сферата на услугите са банковите и
застрахователните услуги, разпространени в цялата страна, както показват и имената на
застрахователните дружества. При тях в последните години се наблюдава процес на
сливане, жертва на който стават някои известни имена. Обединяване на големи фирми
има и в химическата и фармацевтичната индустрия, която е концентрирана преди
всичко в района на Базел.
Вече векове наред Швейцария е транзитна страна. Хиляда организирани в
синдикат превозвачи до XIX век са се препитавали от транспорта през Сен Готар,
Симплон и останалите швейцарски преходи през Алпите. С разширяването на
железопътната мрежа се появява и нуждата от по – големи инвестиции в изграждането
на пътна мрежа, от което извличат полза най – вече съседните страни. Но и самата
Швейцария изтъква това, че днес е една от страните с най – гъста железопътна и пътна
мрежа в Европа. Сравнена с Ирландия тя е от подобна величина. Първите големи
железопътни тунели под проходите Сен Готар и Симплон са финансирани съвместно с
предприемачи от съседните държави. В днешно време строежът и поддържането на
пътища се изисква все по – голям дял от държавния бюджет, преди всичко за големите
проекти в железопътното и шосейното строителство. Строежът на железопътната
мрежа в Швейцария започва сравнително късно (около 1850 г.) и достига своята
кулминация със завършването на отсечка „Сен Готар”, която е последвана от отсечката
„Симплон”. През 1898 г. многобройни частни железопътни дружества се
присъединяват към Швейцарската федерална железница. Тя от своя страна съумява да
запази значението си на масов превозвач въпреки значителното увеличение на
моторизирания индивидуален транспорт през XX век. За разлика от съседните държави
швейцарската железница не закрива нито една железопътна отсечка през последните
десетилетия, а напротив – разширява своята мрежа. Построяването на системата на
национални пътища започва едва след референдума през 1960 г. и се характеризира с
дължина от над 1 800 км. След построяването на пътния тунел „Сен Готар” други
големи проекти не са планирани. По този начин транзитният транспорт за в бъдеще
трябва да се премести на релсите и да се извършва от железницата. Началото на
железопътния транспорт се поставя с първата линия между Цюрих и Баден, дълга 25
км., построена през 1844 г. Общата държина на жп линиите е над 5 000 км. От тях над
4 000 са електрифицирани. На Редската жп линия, дълга 400 км., построена през 1889
г., има 600 моста и тунела. В планините са прокарани 376 км. въздушни, 98 км. зъбчати
и 60 км. въжени линии. Поради характера на релефа трасетата са наситени с
многобройни мостове и тунели. По – важни жп тунели са: Симплон дълъг 19,9 км., най
– ниско разположен – на 675 м надморска височина, построен през 1906 г., съединява
Лозана с Милано; Сен Готар, дълъг 14,9 км., построен през 1882 г. съединява Базел с
Милано; Личеберски, дълъг 14,6 км., построен през 1913 г. съединява Берн с Милано.
Добре уредена е и шосейната мрежа. Автомобилният парк наброява 3,1 млн. коли. По –
важни шосейни тунели са Монблан тунел – дълъг 11,6 км., построен през 1965 г.,
свързва Аоста с Женева; Сан Бернард – дълъг 5,6 км., построен през 1964 г., свързва
Аоста с Лозана; Сан Бернардино – дълъг 6,5 км., построен през 1967 г. свързва
Германия с Италия. Добре развито е езерното корабоплаване. Базел е начален пункт на
рейнското параходство, чрез което се извършват 2/5 от външнотърговските операции на
страната. Макар и вътрешноконтинентална, Швейцария е морска държава много по –
рано от България. Тя притежава 170 плавателни съда, използващи базите на
чуждестранните пристанища. През страната минават най – важните европейски
въздушни линии. С международно значение са летищата Цюрих, Женева и Базел,
обслужвани от авиокомпанията „Свисер”. Разполага с 67 летища, от които 42
пътнически. Кръстопътното географско положение, значителните доходи от
транзитните и туристическите превози, тясно свързват икономика с международна
търговия са стимулирали швейцарската буржоазия да създаде модерна съобщителна
система. По нейната гъстота Швейцария е между първите пет страни в Европа. Основен
вид транспорт е железопътния. На него се падат 9/10 от транспортната дейност.

Туризъм
Влизането в страната става според спогодба, подписана на 29.11.2003 г., отпада
необходимостта от изготвяне на визи за гражданите на България и обратно.
Необходими документи са валиден задграничен паспорт. Безвизовият режим е валиден
само при престой за срок до 90 дни на територията на Швейцария, в рамките на 6
месеца. Спогодбата включва и Княжество Лихтенщайн. Вещи за лично употреба, както
и ограничени количества цигари, тютюн и алкохолни напитки, парфюм и подаръци на
стойност до 100 швейцарски франка могат да бъдат внасяни без мито в страната.
Местната и чуждестранната валута могат да бъдат внасяни и изнасяни в неограничени
количества. Банкоматите са широко разпространение. Кредитните картите се приемат в
банките, хотелите, ресторантите, а така също и в магазините. Правилата за движение по
пътищата включват шофьорска книжка и талон на превозното средство, зелена
застрахователна карта. Пределно допустимата скорост за лични превозни средства в
населените места е 50 км/ч, а извън населени места – 100 км/ч, по магистралите (със
заплащане на такса) – 120 км/ч. Телефонирането по време на пътуване е позволено само
с хендфри. Границата на допустимото съдържание на алкохол в кръвта е 0,8 промила.
Стандартът на швейцарските хотели е световноизвестен. Има богат избор на хотели,
мотели, вили и квартири, вилички в швейцарски стил, стаи под наем, младежки хижи и
къмпинги. За лятна почивка в Алпите най – добрите месеци са от май до септември.
Сезонът за зимни спортове е от декември до април. Кодът за международно избиране
на Швейцария е 0041. Телефоните за спешни случаи са полиция – 177, спасителна
служба – 144, аварийна самолетна служба – 1414, пътна помощ – 140.
 Швейцария притежава голямо разнообразие от привлекателни места от културна
и природна гледна точка. Дори при екскурзии от рода „Европа за десет дни” няколко от
включените в програма спирки задължително са в Швейцария, като например връх
Матерхорн в Пенинските Алпи и Алечкият глетчер в Бернските Алпи. Културните и
природни перли на Швейцария са най – концентрирани в региона около езерото
Фиервалдшетерзее с Люцерн, Риги и по местата, които са свързани с Вилхелм Тел.
Желаещите да се докоснат до градската култура на Швейцария посещават предимно
нейните големи градове – Цюрих и Женева, които чрез комбинация си от богатство и
международно присъствие предлагат атмосферна на европейски метрополиси. За да се
опознае действително градския живот на Швейцария, човек трябва да попътува повече
да прекоси надлъж и шир страната. За щастие разстоянията между по – важните
градове не надвишават един час път с кола, а красивите природни пейзажи правят
пътуването още по – леко и неусетно. Такъв маршрут свързва градове, съзнаващи
своите достойнства, които в никакъв случай не могат да се определят като
провинциални. „Главния вход” на Швейцария за страните от Централна Европа е град
Базел, разположен в триъгълника, образуван от трите граничещи страни (Франция,
Германия и Швейцария), в който ясно могат да се видят следите на немското и
френското явление. Който идва от посока Мюнхен, вижда в лицето на градовете Санкт
Гален и Винтертур два сравнително големи града, които остават малко в сянката на
Цюрих, но от гледна точка на своята култура далеч не му отстъпват. В югозападна
посока от женевското езеро Лозана съперничи на Женева. Също така във френска
Швейцария, но от езикова гледна точка със смесен характер, е град Фрайбург – старо
епископско и университетско средище. Градския център на Тесин е Лугано, където
също като в Люцерн може да се види комбинацията на култура, езера и планини. Други
препоръчителни спирки на един маршрут са градовете Бил, Кур, Нюшател и
Шафхаузен.
Възможно е да се намери туристически маршрут от Женевското езеро до
Бодензее, при който разстоянието от едно езеро до друго никога да не е повече от 30
км. Запленен от тези две големи езера и езерото Фиервалдщетерзее, туристът много
често не забелязва, че във вътрешността на страната – в покрайнините на Алпите и в
подножието на планината Юра, има множество средноголеми и по – малко езера. Само
кантонът Граунбюнден предлага своите 150 езера, сред които и мъничкото Лай Баржан
при Савонин, според твърденията най – топлото езеро, което човек може да се къпе. От
вътрешността на страната в посока отвъд планините тесинските езера Лаго Маджоре и
Луганското езеро придават на природата средиземноморски характер, докато по –
малките езера в Юра са предпочитани дестинации за каране на кънки през зимния
сезон.
Дългата демократична традиция в страната обяснява наличието на толкова
много замъци в Швейцария. Макар и „изобилстваща” от замъци, тя няма
представителни дворци така, както те са характерни за съседните й страни, където
почти всеки замък е равносилен на една кралска резиденция. В сравнение с тях
парламентарната столица Берн и столиците на отделните кантони се представят
сравнително скромно. Впечатляващ архитектурни паметници са признатите Монтебло
в Белинцона, който от 2000 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО, Ленцбург, Кюбург и
Шато де Шилон при Монтрьо, а също така и някои градски дворци – бароковият
Шокалпер паласт в Бруг. Като най – богата на замъци област в страта е известна
Домлешг, намираща се на югозапад от Кур, със своите над 20 замъка, повече от които
поради многобройните въстания са достигнали до наши дни само като руини.
Швейцария е идеална страна за всякакъв вид спортни мероприятия по въздух,
вода и земя. При зимните спортове към познатите в съответната дисциплина центрове
Сен Мориц до Верибие се прибавя и планината Юра, която поради високите си долини
е идеална област за ски бягане. Който е достатъчно издвържлив може да пробяга за
седмица цялата верига – при хубаво време е гарантирана и красивата гледка на Алпите.
От златната ера на алпинистите насам катерачите намират безкрайно много дестинации
и маршрути, но за обикновените пешеходни туристи и за всички, за които ходенето е
цел, благодарение на гъстата, отлично маркирана мрежа от пътища се намират все по -
нови и нови маршрути. Създаденият през 1998 г. проект „Велоланд Швайц” осигурява
мрежа от девет национални маршрута през цялата страна, при които в планинските
отсечки винаги може да се прибегне към железницата или пощенската кола. Тези
колоездачи, които предпочитат сами да си съставят маршрутите, могат да се
ориентират точно толкова добре по обозначените с червено алеи за велосипедисти,
покриващи цялата територия, колкото и пешеходните туристи.
Швейцария е класическа страна на туризма. Годишно се посещават от над 10
млн. туристи, които носят 3 млрд. долара приходи. Броят на всички транзитно
преминали пътници през страната за 1986 г. е 111 млн. души. Богата е туристическата
база от хотели, пансиони, санаториуми. Най – посещавани са големите градове, езерата,
зимните курорти – Сен Мориц, Давос, Ароза, Бад, Скоул, Флимс, Венген, Сион,
Цермат, Кранс Монтана, Интерлакен и др. Към тях водят голям брой лифтове и
влекове. Голяма част от пистите са осветени с електричество за нощно каране на ски. В
Давос има 24 000 легла в хотелите, 100 ресторанта, 55 лифта и ски писти дълги 325 км.
В Сен Мориц са проведени зимни олимпиади през 1925 г. и 1948 г.
В сравнение с няколко съседни страни Швейцария разполага с по – малък
комплекс от културно – исторически и архитектурни паметници. Главната причина за
това е сравнително късното възникване на суверенна швейцарска държава и
многовековната й подчиненост на други държави. Периодът на национално обединение
и последвалият период на неутралитет са най – плодотворните в изграждането на
забележителни архитектурни, културни и други паметници, сгради, отбранителни
съоръжения и други. Наличието на голяма планинска река в почти всеки швейцарски
град обуславя голямото разнообразие от красиви мостове. Сред тях изпъкват мостовете
на Женева – Мон Блан, Планинският мост и други, мостовете на река Лимат в Цюрих и
други. Не брега на Женевското езеро се намира световноизвестният Шильонски замък,
превърнат през XVI век в затвор за свободолюбивите жители на Женева. През 1816 г.
тук идва английският поет Байрон, който претворява впечатленията си от замъка в
поемата „Шильонския затворник”. Характерна особеност на столицата Берн са
паметните колони, увенчани със скулптури и многобройните фонтани. Най – интересна
архитектурно – стилна сграда е тази на двореца на конфедерациите и старинната
часовникова кула, където се стичат много туристи, за да наблюдават на всеки кръгъл
час изпълняваните приказни музикални сцени, след които метален рицар оповестява
чрез удари с чук настъпването на новия час. За почти всички градове е характерно
изобилието от сгради в архитектурните стилове барок и рококо, увенчани с островръхи
покриви, изрисувани или инкрустирани гербове, отразяващи родословието или
професионалната принадлежност на стопаните. Голяма атрактивност особено за
чуждестранните туристи представляват мечешките ями в Берн, обитавани от живи
мечки. Според една легенда градът е получил името си от името на първия убит звяр на
неговата територия, по време на основаването му през 1119 г. Сега мечката е
неотминем елемент на герба и знамето на града. Историческото минало на страната
може да се проследи най – добре в Швейцарския национален музей, който се намира в
Цюрих. В Швейцария съществуват много добри условия за развитието на деловия
туризъм. Това се дължи на традиционния неутралитет на страната и разкриването в нея
на много международни организации. Тук е първото седалище на ООН. За това не
малка част от туристическия поток се насочва към Двореца на нациите, който се
намира в Женева, на западния бряг на Женевското езеро.
 Стопанския туризъм е развит по цялата територия на страната, но приоритет в
това отношение имат кантоните, разположени в средните и южните части. Мащабите
на туристическата дейност в Граубюнден, Тесин, Валис, Берн, Ваадски Алпи са
позволили да се формират съответните туристически райони, обикновено със сходна
специализация. Около някои от големите градове Цюрих, Женева също са се оформили
крупни съсредоточия на материалната база и туристическите потоци, което ги определя
като своеобразни туристически районни единици.
Граубюнден се намира в югоизточната част, като включва склоновете на
Гларнските, Лепонтийските и Ретийските Алпи. В южна посока достига до
италианската граница, която в този участък е трудно проходима, а това е бариера за
транзитния туризъм. Тук няма ясно оформен туристически център за целия район, но
има голям брой селища със значителна леглова база – Давос, със световноизвестен
санаториум за лежащо болни, Ароза, който е най – високият курорт, Сен Мориц,
Понтрезина, Клострес, Флим Валлдхауз и много други. По размера на легловата база
заема първо място в страната, а освен и по всички показатели, характеризиращи
швейцарския туризъм. Специализацията му е в развитието на планински туризъм и ски-
спорт. Тесин е разположен в средната, най – южна част на Швейцария, дълбоко
вклинен в територията на Италия. На север надморската му височина е по – голяма,
защото там се издигат вегирите на Лепонтийските Алпи. Тук има около 15 езера, от
които най – големи и с изявено рекреативно значение са граничните езера Лаго
Маджоре и Лугано. Поради климатичното влияние на Средиземно море преобладават
средиземноморските растителни видове. Температурите са по – високи в сравнение с
останалите части на страната, а също така по – голям е броят на слънчевите дни. Най –
важните туристически центрове са Лугано, Локарно, Аксона и Брисаго. Броят на
туристите в района надхвърля 900 000 души, повече от половината от които чужденци.
Тъй като голяма част от тях са италианци, то средният престой е сравнително по –
малък, но без тях стойността му е над средната за страната. От останалите страни най –
много са туристите от Германия, Холандия и САЩ. При този район специализацията е
крайезерен рекреативен туризъм. Валис заема долината на Горна Рона и склоновете на
Пенинските и Берински Алпи, т.е. западната част на Южна Швейцария. Типичен район
на планинския рекреативен туризъм. Въпреки че релефът е изцяло планински,
транспортната му вързаност с останалите райони, Италия и Франция е добра. По броя
на посетилите го туристи и леглова база, той отстъпва на първите два района и на
Бернския. Построени са зъбчати железници и въжени линии, ски – лифтове, с които
туристите се изкачват до курортните селища – Шампери, Шампекс, Лайкербад, Цермат,
Сас Фе, подножието на планинския първенец Матерхорн, масива Монте Роза с връх
Дюфур, към някои от дведесет и двата ледника – Алечки, Горнер и други. Районът е
предпочитан от туристите Германия, Франция и Холандия. Бернския туристически
район е свързан с транспортната обвързаност и направлението на туристопотоците са
главните районообразуващи фактори за обширната територия между билото на
Бернските Алпи и реките Сарин и Емме. Център на района е столицата Берн,
тазположен красиво по двата бряга на река Ааре. В него се развива предимно
познавателен туризъм. Там се намират Музей на Алпите, Музей и изложба на
пощенски марки, Исторически музей, картинна галерия и други. Хотелската база е
малка, но броят на посетителите е твърде голям за сметка на малкия среден престой,
който е 1,8 дни. В южната планинска част, специализирана в развитието на планинския
и крайезерен туризъм, се намират няколко големи курорта – Интерлакен, Гринделвалд,
Аделбоден и други. Ваадски туристически район е разположен на територията на
кантоните Леман и Во с административни, стопански и транспортни центрове Женева и
Лозана. Доброто им транспортно положение е една от причините за големия
чуждестранен туристически поток. Поради близостта с Франция най – много са
турстите от тази страна, следвани от САЩ, Великобритания и Германия. Този район е
един от най – старите центрове на туризма, а сега специализацията му е в развитието на
делови, познавателен и крайезерен рекреативен туризъм. В Женева се посещават
къщата на Жан Калвин, паметникът на Ж. Ж. Русо, седалищата на световните
организации, Университетът, музеите и други.
 Приложения

Знаме на Швейцария
Герб на Швейцария

Карта на Швейцария

Герб на Берн

Швейцарски Алпи

Замък „Монтебло”

Кантона Валис

„Шато де Шилон”

„Шокалпер паласт”
Използвани материали:
1. Васил Дойков, А.Дерменджиев, Европа: Стопанска география на европейските
страни, Парнас, 2000
2. Васил Дойков, А.Дерменджиев, Икономическа география на европейските
страни, уни.издат. "Св.св. Кирил и Методий", 1991
3. Росица Владева, Милена Стоянова, Велико Великов, География на туризма,
Матком, 2007
4. Петър Стоянов, Марин Бъчваров, Атанас Дерменджиев, Социална и културна
география, уни.издат. "Св.св. Кирил и Методий", 2006
5. Вестник „Труд”, Голяма енциклопедия на страните – Централна Европа и
Балканите, том 4, Труд, 2006 г.