Professional Documents
Culture Documents
Oras de Soseur
Oras de Soseur
Horace-Bénédict de Saussure
швейцарски изследовател
Роден
17 февруари 1740 г.
Конш, Швейцария
Починал
Женева, Швейцария
Научна дейност
Орас Бенедикт дьо Сосюр (на френски: Horace-Bénédict de Saussure) е швейцарски геолог,
ботаник и алпинист, изследовател на Алпите.
Съдържание
1 Произход
2 Научна дейност
4 Алпинизъм
5 Смърт (1799)
6 Източници
Произход
Научна дейност
Освен с геология, Сосюр се занимава и с ботаника, като описва множество алпийски растения.
През 1758 г. изследва планините около Женева. През 1759 г. за 15 дни изследва планината Юра
(1718 m). През 1760 г. се изкачва по левия приток на Рона – река Арв (100 km) до изворите ѝ от
ледниците, спускащи се в долината Шамони от северозападното подножие на Монблан.
През следващите 20 години изследва Савойските Предалпи (на юг от Женевското езеро, между
горното течение на Рона и притока ѝ Арв). Тези предварителни изследвания му помагат да
даде правилна характеристика на релефа на цялата планинска област на юг от Женевското
езеро. Изследва и хребета Репозуар (40 km, 2752 m) в Савойските Алпи. През 1780 г.
продължава изследванията си в котловината на езерото Аннеси и планините Бож и Шартрьоз
(2082 m), разположени покрай десния бряг на река Изер.
През различни години Сосюр три пъти обхожда в кръг масива Монблан. Описва ледника
Аржантие, спускащ се на североизток от масива и югоизточните ледникови езици, спускащи се
в тясна долина на един от горните притоци на река Дора Балтеа.
Изследва северната част на Грайските Алпи (4061 m) и югозападните склонове на Пенинските
Алпи (4634 m), преминавайки 120 km по долината на река Дора Балтеа до изхода на реката от
планините на 8° и.д.
През 1783 г. изследва двата склона на Лепонтинските Алпи (3578 m), като се изкачва по
долината на река Ааре (ляв приток на Рейн), достига до изворите ѝ и изследва ледника близо
до прохода Гримзел (2165 m). На североизток открива друг ледник, от който на височина 3102
m извира река Рона. Пресича Лепонтинските Алпи и по долината на река Маджа се спуска до
езерото Лаго Маджоре (212 km2), като по този установява, че те са вододел на три речни
системи – Рона, Рейн и По, принадлежащи към три различни морски басейна. От Лаго
Маджоре отново се изкачва в планината по долината на река Тичино (248 km) до прохода Сен
Готард (2108 m).
По-късно извършва преход по маршрута Женева, Торино, Милано, Генуа, Тулон, като по този
начин проследява и изследва южните склонове на Приморските Алпи (3297 m) и
Провансалските Предалпи.
През 1787 изследва Лигурийските Апенини (1803 m), а през юни 1788 г. прекарва 16 дни на
ледника Жеан, разположен на източния склон на Монблан на височина 3362 m.
През 1789 г. изследва масива Монте Роза (4634 m) в Пенинските Алпи. През август се изкачва
на 4500 m на един от върховете в масива и с усъвършенстваните си вече методи за определяне
на надморската височина измерва височината на още един „четирихилядник“ – Матерхорн
(4477 m).
Натуралистичните очерци на Сосюр „Пътешествия в Алпите...“ (на френски „Voyages dans les
Alpes...“, t. 1 – 8, Genève, 1796 – 1803) са преиздавани многократно, а през 1834 г. за първи път
е публикувана ненаучната, пейзажно-лирическа част от записките му (на френски: „Partie
pittoresque des ouvrages de M. de Saussure“).
Алпинизъм
През август 1787 г., само 12 месеца след първото покоряване на Монблан, Сосюр, вече
професор от световна величина, успява също да погледне света от върха, заедно с опитния вече
Жак Балма, но този път вече с измервателни инструменти. Установяват, че Монблан е най-
високия връх на Алпите.
Смърт (1799)