Professional Documents
Culture Documents
Махалите на Пловдив в началото на 20 век
Махалите на Пловдив в началото на 20 век
Пазаричи махала се намирала на западната страна на Небет-тепе, около черквата „Св. св. Константин
и Елена“.
Арменската махала започвала от началото на ул. „4 януари" и покрай черквата „Сурп Кеворк“ се
спускала до „Чифте баня“. Северната й част се наричала „Уфак месчи“ (малка джамия).
Кумру гьол махала (езеро на гургулиците) започвала южно от Католишката махала до кв. Лаута.
Наричали я така, понеже около гьоловете се въдили много гургулици.
Хисаричи махала — малка махала, току до черквата „Св. Богородица“, от западната й страна.
Пулат махала — югозападно от Таксимтепе до Главната улица (днес ул. „В. Коларов“).
Ибни Касъм маф одалар махала — по източните склонове на Джамбазтепе до ул. „П. Р. Славейков“.
Ибни Касъм Зимян махала — на североизток от ул. „П. Р. Славейков“ до черквата „Св. Неделя“.
Бей Меджид махала — около тогавашния пл. „Цар Иван Шиш-ман“ (днес пл. „Роза Люксембург“).
Каптян Христян махала — на юг от махалата Бей Меджид и по Цариградското шосе (днес бул. „Л.
Димитрова“). В тази махала се намирала къщата на Кочо Честеменски. Имаше по онова време стари
хора, негови съмахленци, които разправяха откъде минал, след като запалил дюкяна си на 23 април 1876
г. на „Узун чар-шъ“ (днес ул. . „Р. Даскалов“). Минал покрай Аджемското кафене, Капана, Хисаркапия,
дошъл вкъщи, бързо впрегнал коня в талигата, взел жена си Теохана, детето и една своя сродница и
през Павликянската махала, покрай станцията пресякъл пътя за Дермендере, минал нивите при Мечкюр
и излязъл на мекия път за Перущица.
Бюйюк Лаут махала — обхващала широка площ южно от черквата „Св. Петка“. Наблизо беше могилата
Тилкитепе(Лисичи хълм).
Ени ходжа Румян махала — малка по размери махала, западно от Тепеалтъ до началото на шосето за
Цариград.
Хаджи Ян махала — от долната част на Арменската махала до ул. „Търговска“ (днес ул. „Р. Даскалов“).
Тахтакале (дървената крепост) се наричала средищната част на чаршията около ул. „Въжарска“ (днес
ул. „Бенковски“).
Хаджи Максуд махала обхващала мястото от северния вход на тунела до „Чифте баня“.
Тюлбеки ходжа махала — източно от махалата Табак хисар, по десния бряг на Марица.
Кечеджи Ени бей махала — непосредствено около черквата „Св. Неделя“, северно до р. Марица.
Хаджи Хасан махала — циганската махала (при днешните улици „Изток“ и „Бр. Велешки“).
Джами Кебир махала — била около старата сграда на Народната библиотека (днес Детски отдел-
филиал).
Капана махала — около улиците „Железарска“, „Абаджийека“, "Ар- Дюкмеджнев“. Една малка част от нея
се наричала Ески чаршъ — там бил пазарът на вехтошарите.
Може би някои от тези имена, извлечени от първия градски план да са записани неправилно поради
това, че не беше възможно да се разчетат върху повреденото на много места платно.
Както гледаме, махали много, имена цветисти. Такива имена носеха н местностите извън града: Бюйюк
диш пара, Баклалък, Лейлек, Азмакколу, Герена, Айгър, Секне, Сектепелар, Кериш Хаялер, Арман пара,
Меричалчъ, Стамболери, Еридере, Папаз-тепе, Ходжатепе, Кьоркюпрю, Арманери, Зортлука, Узун гьол,
Чнчекада, Баалък гьол, Халваджи алас, Ясъка Гарга тарла, Яла-ка, Чал чия, Чеиртопрак и още много други.
Таксимтепе — произлиза от думата таксим, което ще рече разпределително място. Тук се събирали
водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в разни посоки из града. През първата
половина на робството го наричали Сарайтепе поради многото останки от някогашни големи сгради,
дворци и жилища. През бурните години на българското Възраждане е било известно и като Кесяковото
тепе, по името на родолюбеца Т. Кесяков, чиято къща била на върха на тепето, дето се намирали и
жилищата на Чалъковци.
Небеттепе — произхожда от турската дума ньобет — стража. Вероятно там имало военна
наблюдателница, останала още от римско време.
Преди и след 9 септември 1944 г. общинската управа преименува някои от хълмовете, но в говоримия
език си останаха старите наименования. Така ще ги срещаме и в текста.
Евлия Челеби, турски географ и пътешественик, идвал в Пловдив преди 350 години, пише, че тук имало
девет тепета. Навярно той сметнал някои от големите могили в околностите на града за тепета и
затова освен посочените по-горе, споменя и за Боз-тепе, Гьозчитепе, Валелитепе.