След огромния успех на бестселъра „101 отбибки“ и продължението му „Нови

101 отбивни“ пътеш ествениците Иван Михалев и Елина Цанкова се завръщат

с нова ударна доза адреналин.
Тр е т а т а (и последна) книга о т поредицата пътеводители до малко познати
места в България е истинско предизвикателство за всички, които носят в себе
си духа на пътешественика. В нея ще откриете много маршрути, по които
няма нито табели, нито маркировка. До много о т м естата няма даже и пътеки.
Това е и посланието на ав то р и те -Излезте о т „зоната на комфорт“, време
е за нещо по-екстремно! Защ о то най-интереснит% откр и ти я винаги са
встрани о т отъпканите пътища.

В книгата ще откр и ет е информация и точни упътвания до:

• 26 водопада;
• 18 тракийски светилища, гробници и мегалити;
• 7 крепости и антични градове;
• 14 свещени места - манастири, скални църкви и параклиси;
• 10 изумителни природни феномена;
• 10 изключителни пещери;
• 8 екопътеки.

Без скрити реклами на хотели и заведения. Защ ото това е книга за п ъ те­
шественици, а не за туристи.
Не се отказвайте. Извървете пътя докрай!
ИВАН МИХАЛЕВ ■ ЕЛИНА ЦАНКОВА

ИДЕИ ЗА
ПЪ ТЕШ ЕС ТВИ Я
ДО МАЛКО
ПОЗНАТИ М ЕС ТА
В БЪЛГАРИЯ

ОТБИВКИ
ЗА НАПРЕДНАЛИ

(Pciela
© Иван Михалев, Елина Цанкова, текст и фотография
© Дамян Дамянов, графична концепция и дизайн
© hodih.com, снимки на стр. 142-143
© Амелия С тефанова, снимка на стр. 203

София • 2017

© Сиела Норма АД

ISBN 978-954-28-2483-1
 Съдържание
ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
1 Светилище „Царева църква“ -
с. Зелениград • 8
2 Врабчански водопад • 12
3 Водопад Полска скакавица • 14
4 Кадин м о с т • 16
5 Параклис „Св. Иван Рилски Чудо­
творец“ - с. Старо село * 18
6 Водопади Бохемия - Рила • 20
7 Пещерата и гробът на Св. Иван
Рилски * 22
8 Мегалитно светилище
Света Амина - с. Мечкул • 26
9 Водопад Скакалото - с. Влахи • 28
10 Водопад Мангъро - с. Скрът • 30
11 Водопад Дъбицата - с. Скрът • 32
12 Яворнишки водопад *34
13 Камешнишки водопад Срамежли-
веца' 36
14 Лешнишки водопад • 38
15 Храмът на Преподобна Стойна -
с. Златолист • 40
16 Водопад Скоко - с. Кашина * 44
17 Хълмът Голак • 46
18 Никополис ад Нестум * 48
19 Манастирът в Хаджидимово • 50
20 Зоопарк - Хаджидимово • 52
21 Водопад „Казаните“ - Белица * 54
2 2 Парк за танцуващи мечки - Бели­
ца • 56
23 Водопад Честненско усое • 60
24 Будистка ступа край с. Плана • 62
25 Цари Мали град • 66
26 Костенски водопад 71
ЦЕНТРАЛНА ЮЖНА БЪЛГАРИЯ
27 Пещера „Лепеница“ - Ракитово • 76
28 Археологически парк „Тополница“
•8 0
29 Танцуващите фонтани - Пана­
гюрище • 82
30 Сопотски водопад • 84
31 Водопад Сучурум - Карлово • 86
3 2 Екопътека „Бяла река“ - Кало­
фер • 88
33 Долмен „Плочата“ - с. Златосел
•9 2
34 „Кутела“ • 96
35 Пиростията - с. Турия • 98
36 „Богородична стъпка“ • 100
37 Карановска могила • 102
38Устински водопад • 104
39 Бекови скали • 106
4 0 Водопад край с. Късак • 108
41 Девинска екопътека
„Струилица-Калето-Лъката“ • 110
42 Мечешки водопад • 114
43 Наблюдателна площадка „Орлово
око“ -116
44Чаирски езера • 120
4 5 Пияната гора • 122
4 6 Соли ща 124
47 Смолянска крепост * 128
4 8 Екопътека „Невястата“ • 130
I66 Тракийска гробница - с. Мезек
49 Смолянските езера 132
50 Смилян • 136
51 Крепост „Калето“ - с. Кошница
• 138
52 Гарга дере и пещера Голубовица
• 140
53 Бачковски водопади • 144
5 4 Пещера Добростански бисер *
148
55 Светилище в местността Хаса-
ра-с. Сталево • 152
56 Светилище на нимфите и Афро­
д и т а - с . Каснаково 156
57 Тракийско светилище ,Нит кая“ -
с. Лисиците 158
5 8 Харман кая • 162
59 Вкаменената гора 164
60 „фотински костенурки“ • 168
61 Тракийска гробница край
с. Мъженци • 170
6 2 „Дупчен камък“ - с. Мъглене
172
63 Водопад - яз. Студен кладенец
• 174
6 4 Долмен „Каменната къща“ -
с. Остър камък • 176
I ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
65 Долмен край с. Изворово • 180
182
67 Пещерите и изворите
на река Младежка 186
68 Сфинкса - Синеморец ■190
69 „Акве калиде“ • 192
СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
70 Водопад Скока - с. Веселиново
• 198
71 Скален манастир в местността
Шашкъните - Провадия • 202
72 Скален манастир „40-те одаи“
(Кара пещера) • 204
73 Скален манастир
в м. Дженевиз канара - с. Рояк * 206
74 Средновековен скален манастир
„Благовещение“ - с. Аврен • 210
75 Казашко 214
76 Вятърна мелница-с. Венец -216
77 Скални манастири по поречието
на Суха река • 218
78 Водопад Боаза - Търговище * 222
79 Златен водопад - с. Иванча • 224
80 Крепчански скален манастир • 226
81 Голямата пещера-с. Писанец
* 228
82 Нисовски скален манастир * 230
83 Скален манастир „Грамовец“ -
с. Кошов 232
ЦЕНТРАЛНА СЕВЕРНА
БЪЛГАРИЯ
8 4 Марков камък - Елена 236
85 Раювски кромлех 238
86 Никополис ад Иструм • 240
87 Понорите * 242
88 Дряновска екопътека • 245
89 Пещера Бачо Киро - 248
90 Водопад Мари скок 250
91 Водопади край с. Старо Стефа-
ново * 252
92 Водопад „Видимско пръскало“ *
256
93 Дели хамам * 260
9 4 Пещера Моровица 262
95 Природен парк „Небесните пас­
бища“ - с. Осиковица • 264
СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
96 Средновековна крепост
„Боженишки урвич“ • 268
97 Водната пещера
(Голямата ниша) - с. Ботуня • 270
98 Хайдушки водопади • 272
99 Пещера Лепеница - Белоградчик
•274
100 Скалата на Богинята майка -
Белоградчик • 276
101 Алботински скален манастир
•278

ЛЕГЕНДА

Как да стигнете до там

<2> Вижте още

Любопитно

фотосъвет
(2 )
ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
 1 Светилище „Царева църква
с. Зелениград
калното светилище „Царева църква“ се намира в Руй планина над с. Зе­
С лениград.
Представлява естествена пещера, в която през Средновековието е
била изсечена църква.
Според местна легенда т я била сътворена по молба на царица Теодора,
съпруга на цар Иван Александър. След като научила, че царят е влюбен в
друга жена и готви нова сватба, царица Теодора поискала да бъде построе­
на малка църква в подножието на Руй планина, където да се моли за своя
съпруг. Тя смятала, че царят е омагьосан и само Бог може да го избави от
злата прокоба. О тта м останало и името - „Царева църква“.
 В близост go нея е издълбана и малка монашеска килия, позната под
името „Цветаново ижле". Двата култови обекта са разположени върху ви­
сок скален масив, наричан о т местните жители с името Шили камик (Шили
камък).
Има теория, че „Царева църква“ и „Цветаново ижле“ са имали култо­
во предназначение още в древността, а впоследствие са били използвани
като светилища о т тракийските племена, обитавали тези земи. За това
говорят изсечените в скалите ниши и стъпала, както и останките от
праисторическо селище по южните склонове на Руй планина.
 Достигането go светилището е
малко трудно, тъй като няма ни­
какви табели и маркировка, а и пъте­
ката на места се губи. Ако следвате
долното описание обаче, ще успеете
да го откриете.
Като влезете в Зелениград, продъл­
жете по основната улица, докато
излезете от селото. Пътеката за
светилището започва веднага след
оградата на бившето училище, кое­
то е последната сграда отдясно на
пътя. Като ориентир - пада се там,
където свършва асфалтът и започ­
ва черен път нагоре към планината.
Тръгнете по пътеката, която започ­
ва вдясно на пътя - покрай оградата
на училището. След около 20-ина мет­
ра ще видите отклонение на пътека­
та вляво - завийте по него и започ­
нете да се изкачвате по хълма право
нагоре. Пътеката заобикаля първите
скали и постепенно набира височина.
На места обаче е трудно различима.
Няма нито табели, нито маркировка.
Единствен ориентир са малки куп­
чинки с камъни, които местните са
поставили.
След около 30 минути изкачване по
хълма ще се озовете на широка поля­
на. Пътеката я пресича по диагонал
и следва ново стръмно изкачване, во­
дещо към Шили камик. Тук трябва да
внимавате, защото може да пропус­
нете отклонението вляво. То се пада
почти веднага, след като подминете
поляната и влезете в гористия учас­
тък. В тази част пътеката не е ясно
изразена. Оглеждайте се за купчинки
с камъни - те са ориентир по пътя
към светилището. След още около 15
минути изкачване ще достигнете до
горното подножие на най-острата
част на Шили камик. Тук ще видите
тясна и много обрасла пътека, която
се спуска надолу и заобикаля скалата
от дясната й страна. По нея след око­
ло 5 минути ще излезете при свети­
лището.
Входът към култовия обект
е скална арка с височина 4 м
и основа около 3 м. Интересното при
нея е формата - погледнати от вътре
навън, очертанията й много наподо­
бяват профила на птица.
Ждрелото на р. Ерма (Трън-
ска екопътека)
Врабчански водопад -
с. Врабча
Храм кладенец край с. Гърло
Друга забележителност е
интересна скала, която се
вижда от вътрешността на „Царева
църква”. Тя има формата на човешко
лице и в интернет се среща под име­
то Сфинкса. Ние предпочитаме да я
наричаме Вожда, тъй като много по­
вече ни прилича на индиански вожд,
отколкото на египетски сфинкс.
11
 Врабчански водопад
ова е малък, но красив водопад по течението на Врабчанската река,
Т която тече 6 подножието на граничната Гребен планина - близо до град
Трън. След Ньойския договор по-голямата част от Гребен планина остава в
пределите на Сърбия, а на българска територия попада съвсем малка част
от югоизточния склон. Точно там е и Врабчанският водопад.
Висок е само 4 метра, но се намира в живописен пролом, издълбан от
водите на Врабчанската река. Точно преди водопада има естествен ска­
лен тунел с дължина 20 метра. О т дясната му страна е карстов извор с
изградена чешма. Там има кът за отдих с пейки и маси, подходящи за пик­
ник. Очарование на мястото придават и множеството пукнатини и скални
ниши във варовиковите скали над водопада. Високо в скалата се вижда и
пещера с три входа.
 Село Врабча се намира до град
Трън. Отбивната се пада вдясно
от основния път - малко преди Трън-
ската екопътека. Щом влезете в се­
лото, още преди първата махала ще
видите вляво от пътя синя табела
с надпис “Водопад”. Там паркирайте
колата и продължете пеша по пъте­
ката надолу. Водопадът е в близкото
дере. Разстоянието е не повече от
300 метра.
Ждрелото на р. Ерма (Трънска
екопътека)
Ябланишкото ждрело
Връх Руй
Музей на бусинската керами­
ка-с. Бусинци
За поддръжката на мястото
около водопада се грижи мес­
тен жител от с. Врабча. Дядо Владо,
както го наричат местните, е изгра­
дил малък парк в ждрелото на Враб-
чанската река. Той е разчистил целия
район от бурени и друга растител­
ност, почистил е коритото на река­
та и е поставил множество дървени
маси и пейки, Край тях има иззидано
барбекю с прибори за хранене. Поняко­
га дори има нацепени дърВа.
13
 Водопад Полска скакавица
одопадът Полска скакавица е изключително красив. Образуван е по
В течението на малка рекичка, наречена Широки дол, която е приток на
Струма. Намира се в Земенската планина, близо до Кюстендил.
Това е една о т малкото забележителности, до които е по-удобно да
се стигне с влак, отколкото с кола. Поради състоянието на българските
железници пътуването до водопада може да ви се стори дори романтич­
но - ще се върнете мислено в златните години на БДЖ, когато това бе
основният вид транспорт в България.
В интерес на истината, влаковете по линията София-Кюстендил са
от новите мотриси „Сименс“ и в т я х е чисто и приятно. Единственият
проблем са многото спирки по пътя и губенето на време за престой на
гарите.
Но има вариант да отидете с кола до Кюстендил или с. Раждавица, от-
където да вземете влака само за една или две спирки. Това определено ще ви
спести време, а същевременно ще гарантира целостта на автомобила ви.
Водопадът е най-пълноводен през пролетта, но е красив и през зимата,
когато водата замръзва и се образуват гигантски ледени висулки, които
се виждат от километър.

Най-добрият вариант е с влак. почва пътеката за водопада и след

у Има редовни мотриси, които
свързват Кюстендил със София. Съ­
вет - отидете с кола до Кюстендил
или още по-добре до с. Раждавица, къ-
дето паркирайте и изчакайте влака.
След като слезете на спирка Скакави­
ца, поемете обратно по жп линията
в посока Кюстендил. След 10-ина ми­
нути ще стигнете тунел №5. Тук има
два варианта - по-бързият е да мине­
те през самия тунел, а по-бавният, но
по-сигурен е да използвате тясната
пътечка, която започва вляво от ли­
нията и се изкачва над тунела.
След като излезете от другата му
страна - малко преди един железен
мост, ще видите изоставена построй­
ка вдясно от линията. Покрай нея за­
около двайсетина минути ще се озове­
те в подножието му. Той се вижда още
след като излезете от тунела, така
че няма как да се объркате.
Внимание: добре е да си вземете раз­
печатка с разписанието на влаковете
в двете посоки. Тунелът, по който
трябва да минете, за да стигнете до
водопада, не е дълъг, но не е добре вла­
кът да ви завари, докато сте вътре.
За разлика от повечето водо­
пади, които от ерозията се
смаляват, този - заради многото ва­
ровик във водата, се издига всяка го­
дина. Според Уикипедия това е един­
ственият такъв случай в България.

14
 £ *ДЙЗ
l iвФ
1 r iJ*f|
Г ЛЯ ! Г rf j KjL щ! :

■
/ Q V | Ако идвате през зимата,
— — J трябва много да внимавате fh; t Т| | 4) *2,
да не се подхлъзнете. Изкачването ih J'. J I ЙЯ 1 7 'll « to
до водопада става по тясна козя li Л m l Ч 1 1
1’ J 1 I И r * £ J 1Л | V и М ]|П 1

пътечка, която не е обезопасена по /ду уj fsi, 1®у:i- j»«|£Irt .Пл.Е#РЯ|

никакъв начин.
 Кадин мост
обечето мостове са създадени, за да свързват територии, разделени
П от непреодолима естествена преграда - пропасти, скали, реки, езера.
Именно защото са направени, за да събират, а не да разделят, мостовете
винаги са били глобален символ - на сближаването, на преодолените пре­
пятствия, на съзидателното начало.
Има мостове, които не просто свързват територии, а цели епохи. Пре­
минаването през т я х е като пътуване във времето. Сякаш не са прос­
транствена връзка между две точки, а магически тунели, които служат
за преходи между минало и настояще.
Средновековният Кадин мост в кюстендилското с. Невестино е точно
о т този тип мостове. Това е уникален по своята изработка и монументал-
ност архитектурен паметник от времето на османското владичество в
България. Той е с близо сто години по-стар о т Дяволския мост в Родопите
и почти два пъти по-дълъг от него.
Пет свода подпират гръбнака на
моста, който е изграден о т дялани
гранитни блокове. Ако се вгледате
по-внимателно в снимката, ще за­
бележите, че във всяка о т колони­
т е има вградено малко прозорче. Те
са сложени, за да пропускат водата,
когато реката приижда, като по
този начин предпазват моста от
пропукване и разрушения. Гениално
инженерно решение, което обясня­
ва издръжливостта на моста - вече
близо 550 години. О т построяване­
то му през 1470 г. е „изтекла много
вода“, но Кадин мост продължава да
се извисява величествено над С тр у­
ма. Безмълвен свидетел на преврат­
ностите на времето, помнещ много
възходи и падения, който продължа­
ва да свързва брегове, религии и чо­
вешки съдби.

16
 Архитектурата на моста е
смесица от антични, средно­
вековни и ренесансови форми. Край
него има малък парк с места за отдих,
почивка и риболов.
На единия от парапетите
на моста има поставена гра­
нитна плоча с издълбан надпис на тур­
ски. От него се разбира, че мостът е
строен по заповед на везир Исак паша
при управлението на султан Мехмед II
през 1470 г.
Намира се в с. Невестино - на 14
км от Кюстендил. До него може
да стигнете по два начина - през Пер­
ник и Радомир в посока Кюстендил.
Другият вариант е по магистрала
„Струма“ и отбивната за Бобов дол.
Още преди да влезете в селото, ще
видите табели за моста.
Крепост „Пауталия“-
Кюстендил
Пиркова кула - Кюстендил
Римски терми - Кюстендил
Каньонът Шегава
 Параклис „Св. Иван Рилски
Чудотворец“- с. Старо село
ко сте пътували по магистрала „Струма“ в посока Благоевград, сигур­
А но сте забелязали един живописен хълм с параклис и вековен дъб, който
е разперил бащински клоните си над него - сякаш иска да го предпази от
злини и природни стихии. Параклисът се нарича „Св. Иван Рилски Чудотво­
рец“, а населеното място до него е радомирското с. Старо село.
Едва ли има човек, който да не се възхити от красивата гледка край
пътя. Малцина обаче са онези, които отиват да го видят, защото отбив-
ката за селото се пада на километър преди това. Магистрала е - няма как
да обърнете.
И на нас ни се случваше много пъти да го подминаваме и да си казва­
ме: „Нищо - другия път“. Докато един ден, пътувайки към Благоевград, с
периферното си зрение мернахме нещо жълто встрани о т магистралата.
Обърнахме погледи и какво да видим - цяло поле с рапица се беше ширнало
пред параклиса, подканяйки ни да кривнем от пътя и да го посетим.
Каква ирония! Месец-два по-рано обикаляхме из страната в търсене
на точно такова вълшебно поле. Искахме да снимаме рапица и тайно си
мечтаехме за подобна гледка - безкрайно поле с жълти цветчета на фона
на църква или сграда в единия край, която да разчупва монотонността на
пейзажа. И точно когато се бяхме отказали да търсим рапицата, т я сама
ни „откри“. Точно т у к - край Старо село.

( ) Параклисът носи името на

V \ най-великия български све­
тец, небесен закрилник на българския
народ и основател на най-големия
български храм - Рилския манастир.
Според преданието край Старо село
е отсядал самият св. Иван Рилски. Ня­
колко века по-късно процесията, коя­
то пренасяла мощите на светеца от
Търново за Рилския манастир, също
престояла тук няколко дни. Местни­
те хора смятат, че мястото е заре­
дено със силна енергия.
< 2> Водопад Бучалото - Радомир
Крепост „Кракра“ - Перник
Кадин мост - с. Невестино
Т Параклисът се намира на около
Ч / 45 км от София - в посока Бла­
гоевград. Хванете магистрала „Стру­
ма“ и малко след като подминете яз.
„Студена“, ще видите отбивната за
Старо село.

18
 Храмовият празник е на 19 ок­
томври, когато Българската
православна църква отдава почит на
св. Иван Рилски.Тогава цялото село се
събира при параклиса и се прави кур­
бан за здраве.

19
 Водопади Бохемия - Рила
ова е сравнително нова и интересна екопътека, която може да съче­
Т т а е т е с посещение на Стобските пирамиди и Рилския манастир. Водо­
падите Бохемия се намират по средата между двете известни забележи-
телности, като разглеждането им отнема по-малко от час.
Става дума за каскада о т общо 11 водопада, които са оформени в две
групи-долни и горни водопади.Те са по течението на малка рекичка, която
е приток на р. Рилска.
Долната група водопади са встрани о т главния път за Рилския мана­
стир и за тях не е нужно никакво усилие. Виждат се о т самото шосе.
До горните има изградена екопътека, която се изминава за 15-20 мину­
ти. В началото има изкачване до скално плато, след което следва спускане
в дерето. Щом стигнете до реката, ще видите вляво дървено мостче и
тесен процеп, през който се влиза в тесен каньон, приличащ на пещера.
Там се намира най-красивият от горната група водопади. Водата в
него се излива от 7-8 метра и образува дълбок вир, обграден отвсякъде
от отвесни скали.
Внимание: ако дойдете напролет, има голяма вероятност нивото на
водата във вира да е твърде високо. В този случай, за да видите водопада,
ще са ви нужни гумени ботуши. Ако не сте подготвени за газене в дълбо­
кия вир, по-добре се разходете надолу по течението на реката, където
има няколко по-малки водопада, разположени стъпаловидно един под друг.

Има и втори маршрут за

разглеждане на водопадите,
който е no-екстремен, но не ви го пре­
поръчваме. Отклонението за него се
пада малко след като се изкачите на
скалното плато. Там има малък навес
за пикник с чешма. По този маршрут
първо се излиза в горната част на
последния водопад (същия, който се
вижда от пътя за Рилския манастир),
след което се тръгва нагоре по кас­
кадата от по-малки водопади. Вни­
мание: ако скоро е валяло и теренът
е хлъзгав, по-добре не рискувайте да
тръгвате по този маршрут. Особено
ако не сте с подходящи обувки.
Екопътека „Кръста“ - Рила
Рилскияго'манастир
П е щ ер ат а гробът на --

Стобските пирамиди
'"Z&a'.'l

П ещерата u гробът на C8. Иван Рилски са свещено място за всички хрис-

I 1тияни в България. Хиляди поклонници се стичат т у к всяка година, за
^ да отдадат почит на най-великия български светец и покровител на бъл-
гарския народ.
Първото нещо, което ще видите, след като пристигнете на мястото,
' е храм, носещ името „Успение на Св. Иван Рилски“. Малката църква е по-
■строена о т учениците на светеца. Вдясно о т нея има каменни стъпала,
* '• които отвеж дат до пещера, в която той е прекарал 7 години о т живота
си. Във вътрешността й има малък иконостас, където можете да запали-
:ф т е свещ.

-ч- 1
 В дъното на пещерата ще видите да се процежда лъч светлина. Тя идва
от тесен тунел, който отвежда до върха на скалата, служеща за покрив.
Има поверие, че само праведните могат да преминат през него. Грешници­
т е не успяват да се изкачат през процепа.
След като разгледате пещерата и църквата до нея, се изкачете още
около стотина метра по-нагоре по пътеката, където се намира лековито­
то аязмо. Смята се, че от извора тече свещена вода. Има традиция - всеки,
който дойде дотук, да остави листче с желание, изписано на ръка. Хората
вярват, че Св. Иван Рилски ще помогне за сбъдването на техните желания.
Гледката е необичайна - безброй малки листчета, съхранили най-съкрове-
ните мечти на хората. Л истчетата са сгънати старателно и пъхнати в
нишите между камъните.
М ястото е наистина магическо и заредено с много енергия о т вярата
на милионите хора, които са го посетили.

0
ЙД, v J j j ^
Pi
 С6. Иван Рилски е роден в с. път, докато стигнете един обратен
Скрино през 876 г. След смърт­ завой на пътя с места за паркиране,
та на родителите му той даряба Като ориентир - има голяма икона,
цялото си наследство на бедни и по­ поставена вляво от пътя, преди за­
стъпва като послушник в манастир. боя. Оттам започва пешеходният
По-късно го напуска и прекарва 20 маршрут до пещерата и гроба на Св.
години от живота си в отшелничест­ Иван Рилски, който отнема около 15
во и молитви към Бога. Контактувал минути. Пътеката е добре отъпкана,
само с дивите животни и се хранел с има табели и маркировка.
треви и плодове. Постепенно славата
му на лечител се разнесла. При него Рилски манастир
започнали да идват болни, на които Хрельовата кула
той помагал да оздравеят. Екопътека „Водопади
Още приживе е бил смятан за чудо­ Бохемия“
творец и свят човек. Преди смъртта Стобски пирамиди
си се оттегля в пълно уединение и
съставя своето „завещание“ (завет).
В него той призовава последова­
телите си да „пазят светата вяра
непорочна и незасегната от всякак­
во зломислие“, както и да се пазят
от „сребролюбивата змия“, защото
„сребролюбието е корен на всички
злини“.

Св. Иван Рилски е основател

на Рилския манастир - най-го-
лемия православен храм у нас. Около
пещерата, в която живеел светият
отшелник, негови последователи си
построили жилища - килии. Така бил
основан първият манастир във вели­
ката Рилска пустиня. Пръв игумен на
светата обител станал самият св.
Иван Рилски.

Г7\ Пещерата и гробът на свете-

V ца се намират в гориста мест­
ност, до която се стига много лесно.
Подминавате Рилския манастир и
продължавате 4 км по асфалтовия
 Мегалитно светилище
Света Амина - с. Мечкул

С
вета Амина е местност в землището на пиринското с. Мечкул, къде-
то има интересни мегалитни струпвания. Според изследователите
районът представлява древно светилище. С просто око се виждат някол­
ко интересни скални образувания, които местните жители са нарекли с
имена като Чучулигата, Стъпката на Крали Марко, Лъвската глава и Риба
змиорка.
Археологическите проучвания показват, че в района на съседното с.
Крупник е съществувало тракийско селище на племето меди. За съжале­
ние, в района не са правени задълбочени археологически проучвания, поради
което е трудно да се даде точна характеристика на култовото място.
Според местните районът има силно енергийно поле. Затова и ж и т е ­
лите на с. Мечкул са избрали точно в него да изградят параклис - в не-
подсредствена близост до скалните формирования. Той носи името „Св.
Мина“ - светеца, считан за покровител на християнското семейство.
 1

Всяка година на 11 ноември Водопад Скакалото - с. Влахи

у х (деня на Св. Мина) жителите Парк „Бачиново“ -
на с. Мечкул и околните села се съ­ Благоевград
бират 8 местността до параклиса и Парк „Свети Врач“-Сандански
правят курбан за здраве. Епископска базилика -
Сандански
\ Пътувайки по главен път Е-79 Попинолъшки водопад -
V от София за Кулата, малко след Сандански
Симитли е отбивката за с. Полето.
Минава се през селата Брежани и Ра-
китна. Следващото село е Мечкул, но
още преди да стигнете до него, вдясно
ще видите табела за светилището
Св. Амина. Кара се по черен път, кой­
то на места е с дълбоки коловози. Ако
не сте с подходяща кола, по-добре да
паркирате някъде по средата на пътя
и да продължите пеша. Разстоянието
не е голямо.

27
 Водопад Скакалопло - с. Влахи
лахи е малко село, намиращо се 6 подножието на Пирин планина, 6 кое­
В то живеят постоянно едва десетина жители. Повечето о т къщите в
селото са изоставени и се рушат, като част о т причините за това е и
лошият път, който го свързва със света.
Макар че Влахи се намира само на 8 км о т главен път Е-79 София-Кула-
т а (отбивната е при Кресна), пътуването до него е истинско приключение
заради липсата на асфалт и мъчителното слаломиране покрай дупките и
нападалите камъни. На места п ъ тят е толкова тесен, че разминаването
с идващите насреща коли е невъзможно.
Трудният достъп обаче не е причина да пропуснете водопада Скакалото,
който е един от най-високите в Пирин. Мястото е диво и много красиво.

Другата забележителност О т София трябва да поемете

на селото е Образователни­
ят център за диви хищници, който
се намира на хълм в края на селото.
В него живеят няколко кафяви мечки
и един вълк. Екоцентърът е създа­
ден от сдружението за дива природа
„Балкани“ и холандската фондация
„Алертис“. В него често се провеждат
открити уроци на „Училище за приро­
да“ с участието на деца от региона
на Кресна и Симитли. Учениците по­
сещават организирано центъра, за
да изучават защитени видове, като
белоглавия лешояд, кафявата мечка,
шипобедрената и шипоопашатата
костенурка и др.
Всяка година на Илинден се
прави курбан в местната
църква „Свети Пророк Илия“, построе­
на през 1844 г. Тогава малкото село
„оживява“, като за храмовия празник
прииждат десетки жители от регио­
на на Кресна, Симитли и Струмяни.
в посока Кулата и Гърция. Щом
стигнете Кресна, хванете отбивна­
та наляво за с. Влахи. Разстоянието
до селото е 9 км, но пътят е в лошо
състояние, затова трябва да карате
внимателно и бавно. Щом влезете в
селото, паркирайте при църквата и
ще видите вляво от нея табела за
водопада. Първо има леко спускане до
реката. След като пресечете моста,
завийте отново наляво и продължете
по пътеката, която върви успоредно
на реката. След около десетина ми­
нути ще зърнете водопада вляво от
пътеката. За съжаление, той се пада
в непристъпно дере и можете да го
наблюдавате само от разстояние.
Център за диви хищници -
с. Влахи
Светилище „Св. Амина“ -
с. Мечкул

28
 Водопад Мангъро - с. Скрът
еласица е най-новият природен парк в България. Разположена в най-юго-
Б западната част на страната, тази красива планина е била недостъпна
за туризъм и пътешествия в продължение на десетилетия. Тъй като по
билото й минава границата с Гърция и Македония, достъпът до нейните
красиви склонове е бил ограничен.
Днес планината е не само отворена за излети, но и изключително гос­
топриемна. Почти във всяко от селата на запад о т Петрич има поне по
една екопътека, която отвежда до някой водопад. Някои от селата имат
и по два водопада. Точно такъв е случаят със с. Скрът.
О т него тръгват две екопътеки до водопадите Мангъро и Дъбицата,
които привличат интереса на пътешествениците със своята красота и
неповторимост. По-високият от двата е Мангъро - водата в него се спуска
о т около 15 метра. Гледката е особено впечатляваща през април и май,
когато околният пейзаж е обагрен в различни нюанси на зеленото. Пъте­
ката до водопада е също много приятна - т я минава през вековна чинарова
гора и малки полянки с горски цветя.

На площада на с. Скрът ще види­ В Беласица се намират най-

те дървена табела. Поемете по
улицата до нея и карайте само напра-
во. Там, където тя свършва, завийте
надясно и улицата ще Ви отведе до
църквата на селото. Паркирайте и
продължете пеша по черния път на­
горе към планината. Не след дълго ще
стигнете до разклон, където има т а ­
бела за водопада вляво и синя марки­
ровка. Пътеката е добре обозначена
и няма опасност да се загубите.
големите кестенови гори не
само в България, но и на Балканите.
Затова и кестенът е запазена марка
на Природен парк „Беласица“. Всяка го­
дина тук се организира фестивал на
кестена, по време на който се предла­
гат и традиционни ястия от сладък
кестен.

Водопад Дъбицата - с. Скрът

Лешнишки водопад
Водопад Срамежливеца
Самуилова крепост

30
 Водопад Дъбицата - с. Скрът
ъбицата е вторият водопад в землището на с. Скрът. Той е сгушен в

А подножието на връх Тумба, където се пресичат три държавни граници -

на България, Гърция и Македония.
Водопадът е красиво творение на природата по северните склонове
на планината. Водата в него идва о т билото и не пресъхва дори и през
лятото. Все пак не ви препоръчваме да идвате т у к в жегите, защото няма
да го видите в пълния му блясък. Това важи и за останалите водопади в
Беласица, които са най-красиви през пролетта.
Наблизо до водопада има беседка и място за пикник.

Както и при маршрута за во­ Водопад Дъбицата - с. Скрът

допад Мангъро, тръгнете от
черквата на с. Скрът нагоре към пла­
2
< > Лешнишки водопад
Водопад Срамежливеца
нината. За Дъбицата обаче на първия Самуилова крепост
разклон трябва да завиете надясно
вместо наляво. Пътеката за Дъби­ Връх Тумба не е най-висока-
цата е със зелена маркировка. След X та точка на планината Бе­
около 10 минути по черен път през го­ ласица. Това е връх Радомир (2029,2
рата ще видите отклонение наляво - метра).
по пътека, която се изкачва стръмно
нагоре по склона. Пътят направо е с
жълта маркировка и отвежда до връх
Тумба (1880 метра).

Село Скрът е от изходните

V ' пунктове за изкачване на
връх Тумба. Това е един от най-високи­
те върхове в Беласица - 1880 метра.
Там се пресичат държавните граници
на България, Гърция и Македония. На
връх Тумба е поставена гранична пи­
рамида №1.

32
 ЯВорнишки Водопад

О
ще един от красивите водопади в Природен парк „Беласица“. Намира се
по течението на река Яворнишка на близо 750 метра надморска висо­
чина.
До него е изградена приятна екопътека със синя маркировка, наречена
„Пеперудите и цветята на Беласица“. Името казва всичко за себе си - по
пътя ви очакват множество информационни табели за различните видове
пеперуди и цветя в планината.
Екопътеката минава през гора с вековни чинари, които хвърлят дебела
сянка и осигуряват прохлада в жегите. Добре е обаче да дойдете т у к през
пролетта, когато водопадът е най-пълноводен.

Природен парк „Беласица“ е най-

\ новият природен парк в Бъл­
гария. Обявен е за такъв през 2007 г.
В рамките на парка има изградени
много тематични маршрути. Освен
споменатия вече маршрут „Пеперуди­
те и цветята на Беласица“ има още:
„Животът на кестена“, „Пътеката
на мравката“, „Приятели“, „Тайните
на водата“, „Пътуване в историята“,
„Цветна приказка“ и „Кълвачите - па­
зители на гората“.

Трябва да паркирате в центъра

/ на с. Яворница и да следвате си­
нята маркировка. Другият вариант е
да продължите с колата още малко
нагоре - в посока планината, и да я
оставите при старото турско гро­
бище. Началото на пътеката е точно
при джамията до него. Маршрутът е
добре маркиран и няма опасност да се
загубите. Разходката до водопада е
около 30 минути в едната посока.
Кемешнишни водопад
СрамежлиВеца
Лешнишки водопад
Водопад Манаъро
Водопад^Дъбицата
 Камешнишки Водопад СрамежлиВеца
амешнишкият водопад е перлата в короната о т водопади в Беласица.
К Кръстен е така, защото се намира по течението на река Камешница.
В някои описания се среща и под името Срамежливеца (или Срамежли­
вия водопад). То се дължи на факта, че водопадът дълги години се е криел
„срамежливо“ о т погледите на хората и едва преди няколко години е ста­
нал известен за любителите на природата.
Местни туристи успяват да го открият едва през 2009 г. при една
о т разходките си из труднодостъпните части на планината. Сега вече
до него има изградена живописна екопътека, която значително улеснява
достъпа до него.
Освен че е много красив, водопадът е и много висок - 21 метра. Това
го прави официално най-високия от всички водопади в Беласица. По-инте­
ресна е необичайната му форма - мощната струя на водата пада почти
отвесно, без никакви разклонения по пътя.
В тясната клисура са разположени още няколко водопада, като някои
о т тях също са с височина на падовете около 20 м. Достигането до горни­
т е водопади обаче е трудно и изисква специална екипировка.

В местността Великденска Изходен пункт е с. Камена. Щом

църква (или Църквището),
намираща се на около 1 км южно от
с. Камена, личат останки от средно­
вековна църква.
Река Камешница е десен при­
ток на Струмешница. Край
водопада минава една от тематич­
ните екопътеки в Беласица, наречена
„Тайните на водата“. Нейното начало
е в центъра на близкото с. Коларо-
во. Продължителността на целия
маршрут е около 3 часа. По него са
разположени 5 информационни табла,
представящи интересни факти за во­
дата.
стигнете селото, паркирайте в
центъра и следвайте зелената марки­
ровка. До водопада се стига за около
половин час през гората. Последният
участък включва стръмно спускане в
дере. Мястото, където трябва да се
отклоните от основната пътека, е
добре указано. Наблизо има и беседка.
Водопад Мангъро - с. Скрът
Водопад Дъбицата - с. Скрът
Лешнишки водопад

36
 Лешнишки Водопад

К
олекцията о т водопади в Беласица няма как да не включва и Лешнишкия.
Леснодостъпен и много красив, особено през пролетта. До него отвеж­
да тематична екопътека, наречена „Приятели“. Идеята на създателите е
била да подчертаят, че дърветата и растенията са приятели на хората.
Пътеката започва с информационно табло за целия маршрут, което се
намира пред хижа „Беласица“. Вървейки по пътеката към водопада, ще ви­
дите още информационни табели с любопитни факти за различните дър­
весни видове в Беласица планина. Ако сте с деца, разходката до водопада
може да се окаже полезен урок по биология на открито.
М аршрутът е много приятен - минава се през широколистна гора. На
няколко места са поставени дървени мостчета и парапети.
Самият водопад се намира на около 740 метра надморска височина - в
тясно и живописно дере. Отвсякъде е обграден о т зеленина, а надвесе­
ните над него високи дървета хвърлят дебела сянка. Тук действително
можете да усетите прохлада и в най-горещите летни дни.
Целият преход трае около 40 минути в едната посока. Идеална дести-
нация за съботно-неделни бягства от града.

\О т Петрич има 8-километров

■ асфалтов път до хижа „Беласи­
ца“ (подходът е край стадиона на Пе­
трич). Паркирайте колата до хижата.
Пътеката за Водопада тръгва вляво
от нея и е със синя маркировка.

Водопад Мангъро - с. Скрът

Водопад Дъбицата - с. Скрът
Камешнишки водопад Сра-
межливеца-с. Камена

А Пътеката „Приятели“ е съз-

у \ дадена от българската фон­
дация „Биоразнообразие“ през 2009 г.
финансирана е от Глобалния екологи­
чен фонд.

38
 Храмът на Преподобна Стойна
с. Златолист

Х
иляди Вярващи християни о т цяла България се стичат всяка година
в малкото пиринско село Златолист, където живеят постоянно едва
двайсетина души. Причината за интереса към селцето е църквата „Све­
ти Георги“, известна повече като храма на Преподобна Стойна, защото в
него пророчицата е прекарала по-голямата част о т живота си.
Стойна Димитрова е била личност с ясновидски и лечителски способ­
ности, живяла в началото на миналия век. Когато била на 7 години, т я се
разболяла о т шарка и ослепяла.
Стойна твърдяла, че Свети Георги й се явил насън и й заръчал да се
премести в с. Златолист. Тя се установила в храма на селото и заживяла
като монахиня. Скоро след това открила, че има свръхестествени спо­
собности. В селото се носят различни легенди за тежко болни хора, които
били излекувани о т нея.
Преподобна Стойна живеела в малка килия на втория етаж на църк­
вата, която днес е запазена и отворена за посещения. Хората събуват

1Е чЧ«
обувките си, преди да влязат, а вътре всеки оставя по нещо от себе си -
пари, дрехи, снимки и други предмети. Има и книга, в която посетителите
записват най-съкровените си желания, смятайки, че пророчицата ще им
помогне да се сбъднат.
Преподобна Стойна е починала през 1933 г. Но и до ден днешен Злато-
лист има славата на лечебно и свято място. Мнозина смятат, че дарбата
й е била наследена о т Ванга, чийто храм в местността Рупите се намира
само на 30 км от Златолист.

Църквата „Свети Георги“ изу­ Златолист се намира на 32 км

мява със странните стено­
писи, които са в разрез с традицион­
ната украса на православни храмове.
На една от стените му е изобразена
гола жена и дявол с арбалет. В нито
един друг храм не е откриван подобен
стенопис. На друга стена пък има изо­
бразен дявол, впрегнал човек в каруца.
Друг стенопис от същата църква изо­
бразява светец с глава на кон.
от Сандански. За да стигнете
до селото, трябва да минете през с.
Катунци, където е отбивната за Зла­
толист. Разстоянието между двете
села е само 8 км, но пътят не е в до­
бро състояние и се изминава бавно.
Шофирайте внимателно.

41
 Интерес предизвиква и веков­
ното дърво в двора на църква­
та „Св. Георги“. Чинарът е на повече
от 1300 години. Висок е около 30 м, а
обиколката на дънера му е 6 м. За ве­
ковното дърво също се смята, че има
лечебна сила. Според местна легенда
жените, страдащи от безплодие, мо­
гат да се излекуват, ако се полюлеят
на люлката, закачена за клоните му. В
близост до дървото се намира и гро­
бът на Преподобна Стойна.
Храмът на Ванга - м. Рупите
Мелнишките пирамиди
Роженският манастир
Снимането 6 храма е заб­
ранено по неясни причини.
Въпреки това повечето от посети­
телите си правят снимки за спомен
с телефони и джобни фотоапарати.
Ако сте с професионална техника,
трябва да внимавате. Може да имате
неприятно спречкване с охраната.
Храмът в Златолист е по­
строен през 1857 г. Изрисуван
е през 1876 г. - годината на Априлско­
то въстание. Автор на стенописите
е Теофил Минов, който по това време
е на 11 години.
 *Г'-
v■
^ -__ь__-t- 4v> V '
_ • .*• •• ,v.

43
 Водопад Скоко - с. Кашина
коко е един от най-труднодостъпните водопади в България. Причина­
С т а е лошият път до най-близкото населено място - с. Кашина. Това е
малко пиринско селце, което се намира на около петнайсетина километра
от Мелник - в южна посока. Малко преди Роженския манастир трябва да
отбиете наляво и директно влизате в приключението.
Още на старта ще се натъкнете на необикновена гледка - тунел, проко­
пан в пясъчна кула (мел), през който минава единственият път за село Любо-
вище. Кашина е следващото село по същия маршрут. Внимание - след туне­
ла няма и помен от асфалт по пътя, кара се по трошенокаменна настилка и
много завои над стръмно дере. Разстоянието е само 8 км, но изминаването
му ще ви се стори цяла вечност. Въпреки това усилието си струва.
Скоко е един о т най-буйните и красиви водопади в Пирин. Водите на
реката се спускат с шеметна сила и се разбиват в основите на двайсет-
метровата бездна. О т удара на водните струи в камъните се образуват
безброй ситни капчици, които се носят във въздуха и озонират всичко в
радиус от трийсет метра. Усещате влагата не само при вдишване, но и с
порите на кожата си. Тук можете да усетите прохлада дори и в най-голе-
мите жеги, като за това допринася и дебелата сянка на дърветата.

От пътя за Роженския манастир Водите за Скоко се спускат

/ трябва да завиете наляво в посо­
ка Любобище. Минава се през култо­
вия тунел под един от меловете и се
продължава по черен път, по който се
кара бавно. Разстоянието на Кашина е
около 8 км. Паркирайте в селото и про­
дължете пеша по пътя. До водопада
има още около 2 км, които се измина­
ват за около 40 мин. На разклоненията
има табели, така че трудно ще се
объркате. Все пак - като ориентир -
следвайте жиците на електрически­
те стълбове за високо напрежение.
Те ще ви отведат до горната ВЕЦ,
която е точно до водопада.
от Пирин и минават под висо­
ка над 100 метра канара, наричана от
местните Гарванова скала. В района
на Кашина има изградени два ВЕЦ-а,
които произвеждат ток от приижда­
щите води на реката.
Водният прах, който се об­
разува от силната струя на
водопада, ще ви попречи да снимате
от прекадено голяма близост. Зато­
ва е добре да си носите кърпичка за
избърсване на предната леща на обек­
тива.

44
,Ss»*S
 Хълмът Голак
копътека „Стъпалата“, отвеждаща до хълма Голак над Разлог, е приятна
Е дестинация за всички, които обичат излетите сред природата и бъл­
гарските планини. М арш рутът не е труден, а щом го изкачите, пред вас
ще се открие божествена 360-градусова панорама към Разложката котло­
вина, която е обградена о т три планини - Рила, Пирин и Родопите.
Специално изградената 12-метрова кула с футуристичен дизайн на вър­
ха позволява да разгледате от птичи поглед района. Мястото е идеално за
пикник и отмора. По билото на хълма са поставени дизайнерски люлки и
дървени шезлонги, където спокойно може да се отпуснете и да се любува­
т е на прелестните гледки.
Изкачването на екопътеката има и познавателен ефект. По пътя ще
се натъкнете на множество тематични „спирки“ с информационни табели
и кътове за отдих. Те разказват интересни факти за бита и културата
на Разложкия край.
 Екопътека „Стъпалата“ се
намира на мястото на съ­
ществувалата преди това „Алея на
свободата“, изградена през 80-те го­
дини на миналия век. Именно по този
маршрут на 24 октомври 1912 г. бъл­
гарската армия влиза в Разлог и го
освобождава от турско робство.
Сегашната екопътека е из­
градена по европроект, реа­
лизиран съвместно от община Разлог
и община Гевгелия (Македония). Офи­
циалното й откриване бе през 2015 г.
О т 12-метровата кула на Го-
лак при добро време се вижда
и скалният феномен Стъпалата (Съ-
биците) в Пирин. Това са 7 интересно
стърчащи мраморни зъбера, които се
редуват един под друг и имат форма­
та на стълби.
Хълмът Голак е разположен в
северозападните покрайнини на
Разлог. 12-метровата кула се вижда
от пътя още преди да влезете в гра­
да. Началото на екопътеката е на ул.
„Голак“, където има място за паркира­
не. Изкачването на стъпалата до вър­
ха отнема около 15-ина минути.
Писаната църква - Разлог
Слънчевият часовник - Разлог
Църквата в с. Добърско
47
 Никополис ag Нестум
нтичният град Никополис ад Нестум е значим археологически и кул­
А турен паметник от бремето, когато Балканите са били част от Рим­
ската империя. След победата на император МаркУлпий Траян над даките
(102-106 г.) 6 тази част на империята започва строителство на нови гра­
дове.
Един о т т я х е Никополис ад Нестум, който в превод означава Градът
на победата при Места. Той възниква през 106 г. по подобие на основания
четири години по-рано Никополис ад Иструм (до днешно Велико Търново).
Градът е бил построен върху останките на тракийско селище. В пър­
вите два века на своето съществуване Никополис ад Нестум играе важна
роля по долината на Места. Градът е имал собствен монетен двор, в който
са се секли монети по времето на императорите Комод и Каракала.
Градът е разрушен при нападенията на аварите и славяните. През
Средновековието е възстановен под името Никопол и просъществува чак
до началото на XIII в., когато е сринат о т кръстоносците.
 Строен е по образец на ма-
1, \ лоазийските градове. Двете
централни улици са се пресичали под
прав ъгъл (т.нар. Хиподамова систе­
ма).

Вековни чинари■■с. Гърмен

<$> с. Лещен
с. Ковачевица
с. Долен
с. Делчево

Намира се на 7 км от Гоце Дел-

V чев, вляво от пътя за селата
Гърмен и Огняново.

На територията на града е
У Ч имало римски терми (горе­
щи минерални извори). В близост до
южната крепостна стена личат ос­
танките от обществена баня. Тя е
разполагала с два басейна - топъл и
студен.

49
 Манастирът В Хаджидимово
анастирът „Свети Георги“ 8 град Хаджидимово е едно необикновено
М място. Намира се на висок хълм над града и се вижда от километри.
Отдалече прилича много повече на дворец, отколкото на православен храм.
Високата камбанария с часовник силно напомня за ренесансовите двор­
ци в Италия - като „Палацо Векио“ във Флоренция или „Палацо Публико“ в
Сиена. фасадата е допълнена от издадена еркерно покрита галерия със
зъбци, наподобяваща крепост.
Това е най-големият манастир по долината на Места и трети в Югоза­
падна България - след Рилския и Роженския. Официалното име на храма е „Св.
Великомъченик Георги Победоносец“. Той е построен през 1865 г. върху старо
християнско светилище. По времето на османското владичество храмът е
бил опожаряван на два пъти, а впоследствие наново възстановяван.

Най-голямата ценност на В близост до Хаджидимово

манастира е чудотворна
икона на „Св. Георги“, която датира
от периода 1750-1800 г. Светинята
е изложена за поклонения. Според
вярващите, който пренощува в ма­
настира, ще намери спасение и изце­
ление от болките си. Всяка година по
Гергьовден към обителта се стичат
много хора, повярвали в чудото. Тога­
ва се прави курбан за здраве и голям
манастирски събор.
Зоопаркът в Хаджидимово
Крепост „Св. Димитър“ -
Хаджидимово
Средновековна крепост -
с.Тешово
с. Делчево
с. Ковачевица
с. Лещен
с. Долен
има още една интересна за­
бележителност - крепостта „Свети
Димитър”. Това е късноантична и сред­
новековна крепост. Изградена е най-ве­
роятно в края на V и началото на VI в.
Има формата на елипса и е разположе­
на на площ от 2 дка. Запазени са части
от крепостните стени с височина 1-2
м. Върху останките от някогашната
крепостна църква сега е изграден па­
раклис, носещ името „Св. Димитър“. На­
мира се на 3 км от града в югоизточна
посока, като до нея има асфалтов път.
f j Хаджидимово е градче, което се
у- намира по долината на Места -
съвсем близо до границата с Гърция.
Разстоянието от Гоце Делчев е око­
ло 15 км. Трябва да поемете в посока
ГКПП Илинден и да отбиете наляво
малко преди границата (има табела).
Щом влезете в градчето, следвайте
табелите за манастира, който е на
висок хълм и се вижда от километри.
Зоопаркът се пада точно до него.

50
 Зоопарк - Хаджидимово
оопаркът в Хаджидимово е място, за което всяко дете си мечтае. За
З разлика о т всички останали зоологически градини в България, където
животните са затворени в клетки, т у к т е свободно се разхождат из го­
рата и общуват помежду си и с посетителите. Из широкия поне няколко
декара парк може да видите десетки пауни, сърни, елени, муфлони, понита,
зайци и други животни, които съжителстват мирно помежду си. Нещо по­
вече - т е са толкова свикнали с човешкото присъствие, че приемат храна
от посетителите и позволяват да ги галите.
Можете да се приближите на по-малко о т метър до сърните - т е няма
да се изплашат и да побягнат. Екзотика придават и две кенгура, едното
о т които е албинос. Те също не изпитват страх о т човешкото присъст­
вие и гордо позират за фотосесии.
Изживяването е вълшебно и ще накара децата ви да искат да се връ­
щ ате там отново и отново. А най-куриозното е, че паркът няма входна
такса. Всички разходи за изхранването на животните и грижите за т я х се
поемат от общината в Хаджидимово. Входът за посетители е безплатен.

i
? -i
г-
 Вижте на стр. 50 как се стига до
манастира 6 Хаджидимово. Зоо­
паркът е точно до него.
Манастирът в Хаджидимово
Екоселище „Омая“
Никополисад Нестум
Средновековна кула -
с. Тешово
с. Делчево
с. Лещен
с. Ковачевица
с. Долен
Зоопаркът в Хаджидимово
е създаден преди 10 години с
решение на местната община. В него
живеят над 30 едри животни - кошу­
ти, понита, муфлони и др. Никой не
знае точната бройка на пауните - те
са десетки и са навсякъде. Имат нави­
ка да се крият, качени високо на някой
клон, и да стряскат посетителите,
които минават под тях, със силните
крясъци, които издават.
53
 Водопад „Казаните“- Белица
бщина Белица е добра дестинация за уикендоби бягства о т столица­
О та. Намира се в южните склонове на Рила - най-водната планина в
България, осеяна с циркусни езера, реки, бистри ручеи и водопади. Около
Белица е пълно с красиви поляни и рибарници, където може да опитате
прясна рилска пъстърва.
Само на няколко километра от Белица, в посока курорта Семково, се
намира и красивата каскада о т водопади Казаните. Те преливат един в
друг и образуват цяла верига о т водопади, приличащи на казани.
Обградени са о т високи естествени скали с причудливи форми. Неслу-
чайно местността, в която се намират, носи името Стеници.
Общата дължина на Казаните е 1,5 км, като са разделени на три гру­
пи по няколко водопада. Най-високият о т т я х е 3,5-метров. За съжаление,
няма как да стигнете до подножието на самите водопади, тъй като са
разположени в дълбоко дере. Можете да ги наблюдавате само о т пътя,
където е оформена малка наблюдателна площадка.

„Казаните“ се намират на 8 км Исторически музей - Белица

\/ от Белица по пътя за курорта Парк за танцуващи мечки -
Семково. Вляво от пътя ще видите Белица
табела, която указва мястото на Водопад Честненско усое -
най-голямата група водопади. Якоруда

54
(Y ) Недалеч-om „К а з а н и т е *»^ .'
\/\ мира скалата-Бела Ица, коя­
то е част от легендата за името
град Белица. По врОмедю на турското
робство най-красивата местна де­
войка се казвала Ица. Хората я нари­
чали Бела Ица заради нейната хубост.
Един от турците обаче я пожелал за
своя жена. Тя отказала и скочила от
стръмна скала^ придошлите води на
реката.
 аркът за танцуващи мечки край
П град Белица е едно наистина
странно място - едновременно на-
тъжаващо и радващо.
Натъжаващо, защото т у к жи­
веят над 20 мечки, спасени о т дъл­
гогодишно робство. В продължение
на десетилетия т е са били заста­
вяни да забавляват туристите по
черноморските курорти и големите
градове. Техните собственици са ги
подлагали на мъчения, за да ги нау­
чат да „танцуват“ за забавление на
минувачите. Този варварски период
о т живота им е оставил траен о т ­
печатък върху животните. Ще го
усетите, ако се вгледате по-дълго
време в т я х и наблюдавате поведе­
нието им. Някои нямат зъби, тр уд­
но се хранят, други имат проблеми
със слуха.
Радващо, защото спасените
мечки са получили шанс за нов жи­
вот в условия, които наподобяват
тяхната естествена среда. Бла­
годарение на фондация „Бриджит
Бардо“ и специалистите от ,Нетири
лапи“ животните се научават по­
степенно да водят нормален живот.
Паркът е с площ о т 120 000 кв.м.
Той предлага на своите обитатели
гъсти гори и хълмове, където могат
да се скитат на воля и да се усамо-
тяват, поляни със специално проек­
тирани слънчеви места за почивка,
езерца за плуване и изкуствени
бърлоги за онези животни, които не
успяват да си изкопаят свои собст­
вени.

57
 Традицията на мечкадарстбо-
то е остатък от Средновеко­
вието. Още от малки танцуващите
мечки са дресирани от своите ромски
собственици да „танцуват“ върху
горещи метални плочи. Мечетата са
отделяни от майките си прекалено
рано и обезобразявани без упойка,
като през носовете им (най-чувст­
вителната част от техните тела)
се прокарват халки. Храната им се
състои от отпадъци и сладко. Мечки­
те не могат да чуват добре, камо ли
да имат музикални преживявания. Те
танцуват само заради ужаса, поро­
ден от страданията им в процеса на
„обучение“.
През 2000 г. са спасени пър­
вите три мечки - Калина,
Мариана и Стефан. Скоро след това
те са последвани и от други свои
събратя. Две години по-късно парла­
ментът забранява със закон лова,
търговията и представленията с
58
кафяви мечки. През 2007 г. са спасени
и последните три танцуващи мечки в
България - Мима, Светла и Мишо. На­
последък паркът приема „наематели“
и от чужбина - сред обитателите му
има няколко спасени мечки от Сърбия
и Македония.
Паркът се намира на 10 км от
\ / град Белица. О т София най-лес­
но е да стигнете, като хванете ма­
гистрала „Струма“ и след Симитли
отбиете в посока Разлог. След това
отново трябва да се отклоните - в
посока Якоруда.
Работно Време
Април-юни: 12-18 часа
Юли-август: 10-12,13-18 часа
Септември-ноември: 12-18 часа
Декември-март: затворен за посети­
тели
Обиколките са с гид на всеки 30 ми­
нути.
Екопътека „Властелинът на П£\ Почти всички мечки в парка |
планините" у > спят зимен сън - нещо, което щ
Водопад Честненско усое - не са можели да правят, докато са *.
Якоруда водели живот на танцуващи мечки, ft
Според природозащитниците това ^
*:*м- **'^* я ж ? . е знак, че тяхната адаптация към ,*
нормалния начин на живот протича
успешно. t
 Водопад Честненско усое
ила планина е богата не само на красиви езера, но и на буйни реки, кои­
Р то формират по пътя си живописни водопади. Една о т тях е река Че ст­
на, която образува в близост до град Якоруда каскада от водни падове.
Най-големият о т тях е Честненско усое, известен още и като Яко-
рудски водопад. Той е един о т най-красивите в България. Водата се излива
о т 15-метрови скали, но не пада отвесно, а се „спъва“ в разположените
по пътя камъни и така се образуват множество прагове. Изглежда така,
сякаш водата се излива от много чешмички.
Водопадът е обявен за природна забележителност, а местността око­
ло него е защитена. По течението на реката до Честненско усое има още
няколко по-малки водопада с височина 5 - 1 0 метра.

Има изградена екопътека, От Якоруда трябва да хванете

започваща от беседка край
пътя, свързващ Якоруда с курорта
Трещеник. Тя минава през гъста гора
и осигурява прохлада в горещините.
Внимание: екопътеката свършва при
един по-малък водопад на реката.
Много от посетителите решават, че
именно това е Честненско усое.
За да стигнете до същинския водо­
пад, трябва да продължите по кори­
тото на реката без пътека. Ще мине­
те покрай няколко по-малки водопада
и чак тогава се стига до 15-метровия
водопад Честненско усое.
пътя за курорта Трещеник. Още
преди да стигнете до него, вляво от
пътя ще видите дървена беседка. От
нея започва пътеката за водопада.
Парк за танцуващи мечки -
Белица
Водопад Казаните - Семково
Екопътека „Властелинът на
планините“ - Семково

60
 'Ш Г' ’-&Щ М < / ■*? <*.'y f як \jrm \
РЩ гЩ Л
 удизмът е четвъртата по брой на последователи религия в света след
Б християнството, исляма и индуизма. Последователите на Буда дори
не възприемат неговото учение като религия, а по-скоро като житейска
философия. Тя се основава на десетте будистки добродетели - щедрост,
нравственост, себеотрицание, мъдрост, енергичност, търпение, истин­
ност, решителност, обич и душевно равновесие.
 Макар и не толкова многочислени като в други страни по света, буди­
сти те в България имат свои структури и свещени места (ретрийт цен­
трове). Това са места, които служат за медитация и духовно пречистване.
Най-големият ретрийт център за българските последователи на Буда
се намира край софийското село Плана. Там се намира и единствената за­
сега у нас „Ступа на просветлението".
Това е първата традиционна ступа в България. Построена е о т после­
дователи на „Диамантеният път на будизма в България“ (една о т двете
регистрирани будистки общности у нас) през 2015 г. Считана е за свещено
място о т будистите у нас. Но мястото е гостоприемно и за представи­
тели на други религии и учения. Дори и да нямате познания по източна
философия, може да се отбиете т у к за „презареждане на батериите“ и
отърсване от стреса.
С тупата се намира на равнинно плато извън селото. О т него се о т ­
крива красива гледка към три планини - Рила, Витоша и Плана планина.
Идеално място за медитация.

Ако идвате от София, трябва да „Ступата на просветление­

хванете „Самоковско шосе“. След
като подминете селата Бистрица и
Железница, ще видите вляво откло­
нение за с. Плана. Щом стигнете се­
лото, ще видите разклонение - наляво
е за центъра на Плана, а надясно - за
махала Турмачка. Завийте надясно
и продължете още около 200-300 м.
Щом стигнете първите къщи, тряб­
ва да завиете остро надясно. Кара се
по черен път с дължина 500 м, който
отвежда до широка поляна с места за
паркиране.
то“ край Плана е един от
близо 700-те будистки центрове по
света на Диамантения път под ръко­
водството на Лама Оле Нидал.
Ступите са будистки мону­
менти, символизиращи мо­
мента, в който Буда е постигнал про­
светление - природата на напълно
пробудения ум. Тези паметници-хра­
мове олицетворяват съвършената
хармония на вселената. Това не са
просто постройки от бетон и камък,
а високоенергийни места. Смята се,
че те зареждат с мир и любов хора­
та, които ги посещават. Представи­
телите на будизма вярват, че ступи­
те носят щастие, изпълват хората с
добри намерения и защитават света
от бедствия и конфликти.
Параклис С6. Киприян -
с. Плана
Цари Мали град -
Белчин
Водопад Самоковище -
Бистрица

65
имегий означава

pttm
 Смята се, че първите укрепления на това място са изградени през IV
в. сл.Хр. Гарнизонът на крепостта е охранявал района, известен с рудар-
ството си о т древността, както и планинските проходи в тази част на
Средиземна Дакия. Крепостта е била нападана и разрушавана на няколко
пъти - първо от вестготите, а след това от хуните и аварите.
Разрушително земетресение в края на VI в. окончателно заличава ос­
танките от крепостните стени. При разкопките са открити фасадите
на двете стражеви кули, които са се сринали като килим о т дялани камъни
и тухли. Именно благодарение на тях става възможна възстановката на
крепостта в нейния автентичен вид. При археологическите разкопки са
открити и над 300 находки - монети, накити, стрели и части о т въоръ­
жение.
Към реставрираната късноантична крепост има детски атракционен
парк и зона за отдих, които предлагат възможности за забавления на ця­
лото семейство. Сред атракциите на комплекса са още църквата „Света
Петка“ и етнографският музей в с. Белчин.

68
 Храмът „Света Петка“ е
паметник на художествена­
та култура. Църквата е типична за
средновековната архитектура. В се­
гашния си вид е построена през XVI
век, като стъпва върху основите на
по-ранен храм, който е бил опожарен
по време на турското робство.
/ О т София трябва да поемете
в посока Бистрица и да карате
само направо. Минава се последова­
телно през селата Железница, Ко-
вачевци, Поповяне и Алина. Разстоя­
нието е 53 км и се изминава за около
час. До самата крепост може да се
стигне по една от двете екопътеки -
стръмна и полегата. Има вариант да
се качите до върха на хълма и с асан­
сьор, но може да се наложи да чакате
на опашка.
Турските чешми в Самоков
Историческият музей -
Самоков
Сарафската къща - Самоков
Бельова църква - Самоков
Девически манастир „Покров
Пр. Богородици“ - Самоков
Байракли джамия - Самоков
Голямата чешма - Самоков
Чадър чешма - Самоков
Църква „Св. Николай“-
Самоков
Екопътека „Бели Искър“
Дворецът „Царска Бистрица“-
Боровец
 6 Костеьк$<и

> -. "> ; a -
ко търсите приятна дестинация 6 близост до София, която да съче­
А т а е т е с разглеждане на други забележителности по пътя, то Костен-
ският водопад е една добра възможност.
Водопадът се намира по течението на р. Чавча и е с височина около
10-12 метра. Най-пълноводен е през пролетта при топенето на снего­
вете. През лятото водата намалява значително, а през зимата целият
водопад замръзва.
Природният феномен е описан от Иван Вазов в творбите му „Какво пее
планината“ и „Костенец - пътни бележки“. Наблизо има места за пикник,
заведения и минерални извори.
Водопадът е обявен за природна забележителност през 1974 г. Расти­
телността по скалите на водопада също е забележителна. Навсякъде има
зелен мъх и бръшлян.
В скалите до водопада е била изкопана баня с топла минерална вода и
седем извора, която дълго време се е ползвала от местното население, но
впоследствие е била разрушена при земетресение.
л Л За да откриете водопада, тряб-
у ва да стигнете първо до град
Костенец, а след това да продължите
към село Костенец (над вилната зона
на града). По пътя ще видите табели
към водопада.
В началото на миналия век
V \ Иван Вазов, вдъхновен от
красотата на природата в този край,
написва стихосбирката „Юлска кит­
ка“, която заедно с цикъла „Дисонан­
си“ е издадена през 1921 г. под общо­
то название „Какво пее планината“.
Две от стихотворенията в нея - „Над
водопада“ и „Водопадът плаче“, са пос­
ветени на Костенския водопад.
72
Водопад Скаловитец
Хижа „Гургулица“
Крепост „Стенос“ -
проход Траянови врата
ферма „Щраусово
забавление“ - гр. Долна баня
Площадчето пред водопада е
\ отправна точка за разходка
към хижа „Гургулица“, където има още
един водопад - Скаловитец. До него
има изградена екопътека с маркиров­
ка и табели.
Съвсем наблизо до Костенец
е град Долна баня, където се
намира една от най-големите ферми
за отглеждане на черни африкански
щрауси у нас, наречена „Щраусово
забавление“. Ако пътувате с деца,
не пропускайте да се отбиете в нея.
Една от атракциите е „танцът на
любовта“, изпълняван от мъжките
щрауси. Към фермата има и ресто­
рант, където се предлагат специали­
тети, като щраусов омлет и стек от
щраусово месо. Там може да закупите
и всякакви сувенири, изработени от
щраусови яйца и щраусови пера. На­
мира се на 2 км от гр. Долна баня - по
пътя за Пчелински бани.
 у

ЦЕНТРАЛНА Ю Ж Н А БЪЛГАРИЯ
9
 зключително красива, дива и малко известна - това е пещера Лепени-
И ца. Тя се намира само на десетина километра от Велинград, но е много
по-слабо посещавана о т други подобни пещери в Родопите като „Снежан­
ка“ и „Ухловица“.
Причината е въведеният специален режим на достъп в пещерата. Тъй
като в галериите й е тъмно и влажно, влизането става само с професио­
нален водач и специално оборудване - гумени ботуши, каска и челник. Спо­
койно - не е нужно да ги носите от вкъщи. Цялото нужно оборудване е
осигурено на входа.
Пещерата е триетажна, като достъпни за посещения са два о т е т а ­
ж ите - първият и вторият. Третият е недостъпен, защото през него ми­
нава река, а на места има дълбоки езера.
„Лепеница“ е изключително богата на карстови образувания - сталак­
тити, сталактони, сталагмити и пещерни „драперии“. Най-впечатляващи
са две образувания с характерна форма, които са кръстени „Борът“ и „Ка­
мината“. В пещерата са намерени и уникални „пещерни бисери“, част от
които могат да бъдат разгледани в столичния музей „Земята и хората“.
Дълга е 1920 м, като все още не е напълно проучена. Причината е, че на
третия етаж има голямо езеро, което водолазите до този момент не са
успели да преминат.
О ткрита е за първи път през 20-те години на миналия век. Тя е и една
от първите отворени за туристи пещери у нас - още през 1931 г. В начало­
то туристите са влизали със запалени факли. По-късно са отпуснати пари
за закупуването на ацетиленови лампи.
След Втората световна война интересът към пещерата рязко запада.
В продължение на близо 50 години т я е изоставена без охрана и поддръжка.
Достъпът до вътрешността й е бил свободен, което е довело до изпо-
чупване на част от пещерните образувания, изписани на ръка имена по
стените и други вандалски прояви.
Едва през 2010 г. е поставена охрана и са въведени организирани туро­
ве. В момента за нея се грижи сдружение „Сюткя“ о т Ракитово.

Езерото Клептуза - Велин­ Намира се на десетина километ-

град
Плиоценски парк - с. Дорково
Крепост Цепйна - с. Дорково
Увеселителен парк „Бърдо-
ландия“ - Ракитово
Старата часовникова кула -
Ракитово
V Ра от ВелингРа9- Почти толкова
е и разстоянието от съседния град
Ракитово, като този маршрут е за
предпочитане, тъй като пътят о т­
там е в малко по-добро състояние.

78
 Пещерата работи Всеки ден
от 10 до 16 часа 6 периода
април-декември. През месеците яну-
ари, февруари и март е затворена,
защото това. е периодът, в който
прилепите спят зимен сън. Ако бъдат
събудени, има Опасност да напуснат
пещерата в търсене на храна. Тъй
като е зима и наоколо е затрупано със
сняг, има опасност да измрат от глад.

Името Лепеница произлиза

от думата „лепа“ - хубава,
красива.

Тук живеят редки видове бу­

болечки от рода Троглобион-
ти. Това са уникални организми, които
живеят само в пещери. Те са се адап­
тирали в продължение на милиони го­
дини за живот без светлина. Развили
са само някои сетива като мирис,
вкус, слух, но не и зрение. Забележи­
телното е. че са лишени от всякаква
пигментация (изглеждат прозрачни).
 Археологически парк „Тополница“

Ч
авдар е образцово село в полите на Средна гора, което впечатлява с
уредения център, асфалтираните улици, новите тротоари, чистия и
поддържан парк с алпинеум, новия спортен комплекс, детската площадка и
други „екстри“, на които могат да завидят повечето градове у нас.
Освен с чистотата и благоустроения център селото предизвиква ин­
терес и със забележителности. Най-голямата о т т я х е Археологически
парк „Тополница“ - изграден наскоро комплекс, включващ пет неолитни жи­
лища и красив храм, о т който се открива красива панорама към селото и
билото на Стара планина.
Археологически парк „Тополница“ се намира в местността Света Петка
над селото, където са открити останки о т древни жилища. Неолитните
къщи днес са точна възстановка на едновремешните къщи, обитавани от
древните хора преди 7000 години. В т я х са показани каменни оръдия на
труда, керамични съдове и сечива за обработване на кожи. Към парка има
и експозиционна зала, която разказва историята на селищната могила и
находките.
Мястото е подходящо за съботно-неделни бягства с деца о т града. До
неолитните жилища има детски кът, предлагащ скално катерене и други
забавления. Комплексът разполага с ресторант, както и със заслон с бар-
бекю за свободно ползване и маси за хранене. Така че можете да разпусне­
т е на чист въздух и да прекарате приятни часове сред природата заедно
със семейството си.

W • .т-' шш щ
ЩФ?'*
■■
Г7\ Село Чавдар се намира на 70 км
\ / източно от София. Тръгнете по
Подбалканския път и отбийте малко
преди Златица вдясно. Щом стигнете
селото, ще видите табели към Архео­
логическия парк и храма „Св. Петка“,
които се падат на хълм над него.

Водопад Казаните - с. Чавдар

<$> Еленска базилика - с. Антон
Язовир „Душанци”

(ТГ\ Недалеч от селото се намира

V > водопадът Казаните. Всъщ­
ност става дума за каскада от някол­
ко малки водопада. До тях може да се
стигне по два начина - пеша и с висо-
копроходим автомобил. Разстоянията
са горе-долу еднакви - около 3,5 км.
Пешеходният маршрут се изминава
за около час. Началната точка и за
двата маршрута е след моста над
река Тополница.
 овечеппо българи свързват Панагюрище с две неща - Априлското въс­
П тание и Панагюрското съкровище.
Още о т часовете по история в училище знаем, че т у к за първи път е
развято знамето на свободата, ушито о т Райна Княгиня. Както и че т у к
е открито най-голямото златно съкровище о т времето на траките по
нашите земи.
Богатата история на града и дузината музеи сами по себе си са доста­
тъчно основателна причина да се отбиете в Панагюрище. Още повече че
градът се намира на по-малко о т 100 км от София, което го прави подходя­
ща дестинация за бягства о т столицата през почивните дни.
Освен с миналото си Панагюрище е интересен и с настоящето си. Тук
се намира единственият по рода си в България „танцуващ“ фонтан, чиито
музика и движение на водните струи са синхронизирани напълно с помощта
на иновативен софтуер. Същата технология се използва за управлението
на „пеещите“ фонтани в Дубай и Барселона, както и „танцуващите“ в „Бе-
ладжио“, Лае Вегас.
Ефектното шоу трае около половин час и включва изпълнения на кла­
сически произведения, като „Кармина Бурана“ на Карл Орф и „Лешникотро-
шачката“ на Пьотър Чайковски. Можете да поседнете на някоя пейка и да
се наслаждавате на красивите водни фигури, чиито цветове се менят в
синхрон с музиката.

82
(V ) Оборудването на фонтана
включва уникални водни оръ­
дия, които могат да изстрелят воден
стълб на височина 30 м за част от
секундата, както и воден екран с раз­
мери 30 х 15 м, върху които с мощен
видеопроектор се излъчват разрабо­
тени по технологията видеомапинг
ефекти.

(Ж ) Водната атракция е фи- Панагюрското златно съкро­

нансирана с пари на „Асарел вище
Медет“ - рудодобивно дружество, Историческият музей - Пана­
което е най-големият работодател в гюрище
Панагюрище и региона. Къща музей „Райна Княгиня“
Дудековата къща
До Панагюрище ще стигнете Тутевата къща
V най-лесно, като поемете по ма­ Лековата къща
гистрала „Тракия“ и вземете отбив- Църквата „Св. Георги“
ката при Вакарел. Пеещите фонтани Църквата „Св. Богородица“
се намират до спортната зала „Арена
Асарел“.

Музикалната програма на
фонтаните се включва всяка
вечер през лятото - в петък, събота
и неделя. През останалите дни фон­
таните също се включват, но без му­
зикален съпровод.

(Ш 4 Ш (1ППМ if ^ i *i Hlj 1 i i
83
 Conomcku водопад
дна отлична дестинация за съботно-неделни бягства от града. Сопот-
Е ският водопад е леснодостъпен и много красив. Намира се по течение­
то на река Манастирска, която е ляв приток на р. Стряма.
Пътеката до него е приятна за вървене, като по пътя ще срещнете
още множество по-малки водопадчета. М аршрутът минава през няколко
дървени мостчета и покрай аязмо с малък параклис, където може да запа­
лите свещ.
Височината на водния пад е около 15 метра. Наблизо има изграден кът
за отдих с беседка, пейки и огнище, където можете да си направите пикник.

. Почти на изхода на Сопот, ако Внимание: пътеката свърш­

\ / идвате от Карлово, се намира
вдясно отбивната за началната стан­
ция на Сопотския лифт. Тръгнете по
този път и малко преди да стигнете
паркинга за лифта, отбийте вдясно -
към манастира „Възнесение Господне“.
Там оставете колата и поемете по
черния път, който тръгва покрай ля­
вата ограда на манастира. По-ната­
тък той преминава в горска пътека,
която върви срещу течението на ре­
ката. След около 20 минути ще стиг­
нете до аязмо и малък параклис. Там
се пресича реката по малко дървено
мостче и се продължава още около 5
минути до втори дървен мост. Водо­
падът е на около 300 метра след него.
Внимание: ако искате да направите
хубави снимки, ще ви трябват гумени
ботуши, за да минете на другия бряг,
който позволява да се приближите до
водопада.
ва на около 50 м от водопада.
Ако искате да стигнете до подножи­
ето му, ще ви трябват гумени боту­
ши. С тях ще можете да прекосите
реката в някой от плитките учас­
тъци до дървения мост и да минете
на другия бряг, където теренът поз­
волява да се излезе в подножието на
водната струя.
Къща музей „Иван Вазов“ -
Сопот
Сопотски манастир „Свети
Спас“
Водопад Сучурум - Карлово
Екопътека „Бяла река“ -
Калофер
Винарска изба „Шато Копса“
Аневско кале
Можете да съчетаете посе­
щението на водопада с пла­
нинска разходка до хижа „Незабравка“
или по-далечната хижа „Добрила“. За
целта трябва да вземете седалковия
лифт, чиято начална станция е съв­
сем близо до манастира „Свети Спас“.

84
 Водопад Сучурум - Карлово
одопадът, чието име в превод означава Хвърчаща вода, е любимо място
В за отмора на жителите на Карлово. Намира се по течението на Стара
река, която е ляв приток на Стряма. Височината на водния пад е около 15 м.
Макар да не е толкова голям и красив като Карловското пръскало, до
него често ще видите влюбени млади хора или цели компании, които си ор­
ганизират тдк пикници в почивните дни. В подножието му се е образувал
дълбок вир, който през лятото се ползва като басейн за разхлаждане.
Основното предимство на водопада е близостта до града. Сучурум се
намира до градския парк в края на Карлово. Достъпът е съвсем лесен. С
кола може да стигнете на по-малко о т километър о т него. О тта м до во­
допада е около 15 минути пеша.

Карловско пръскало r'Q 'S Ако искате да направите

Водопад Черното пръскало
Сопотски водопад - Сопот
Екопътека „Бяла река“ - Ка­
лофер
Райското пръскало
I ^ ) снимки на водопада от друг
ъгъл, може да се изкачите на скали­
те над него. Дотам се стига по едва
забележима пътечка, чието начало е
на около 100 метра преди металната
ограда на ВЕЦ-а. Вдясно на асфалто­
вия път ще видите метална стълбич-
ка. Оттам започва пътеката, която
заобикаля ВЕЦ-а и отвежда до скали­
те над водопада.
 Щом влезете в Карлово, трябва
\/ да поемете в посока ВЕЦ „Лев­
ски“. Намира се на около километър
северно от града - в подножието на
Стара планина. По асфалтов път се
стига до малък парк, където може да
паркирате и да продължите пеша до
ВЕЦ-а. Водопадът е точно зад него.
Минава се през желязната врата на
водноелектрическата централа. Така
се стига до мост, от който има глед­
ка към водопада. В края на моста има
стъпала, които позволяват да се из­
лезе и в подножието на Сучурдм.
Водопадът Сучурум изненад­
ващо спечели конкурс за сим­
вол на Карлово в анкета, проведена
сред местни жители през 2012 г. В
състезанието, организирано от Об­
щинската библиотека в града, участ­
ваха имена на личности, архитектур­
ни, исторически, културни и природни
забележителности. Сред възможни­
те отговори бяха есенният панаир на
Карлово, кукерите на Сушица, прочу­
ти ят карловски мискет, маслодайна­
та роза и др. В анкетата умишлено не
беше включен Васил Левски, тъй като
неговото място в историята на Кар­
лово и България е безспорно.
87
3 2 Ekonft

1ационален п1
 Цялата пътека е дълга 1830 м. Надморската бисочоуа В надалото и е
$4Q м, а в най-горната точка - 630 м. Изминаването й пфае Средно около
’два часа. ' • <
Като цяло е с ниска степен на трудност, но има няколко по-стръмни
участъка, които са обезопасени старзпети и-дървени стъпала. По пътя
ще срещнете множество пейки и беседкй за отдих, както и информацион­
ни табели. '. " ;ч щ •>
 Малко след като влезете в Кало­
фер, вляво ще видите табела към
местността Паниците. Тръгнете в
тази посока, а на разклоненията след
това следвайте табелите за мъжкия
манастир „Рождество Богородично“.
Щом стигнете до него, паркирайте
на поляната и вървете по маркирания
асфалтов път, който тръгва вдясно
от храма. Той ще ви отведе до начало­
то на екопътеката, която съвпада и
с границите на Национален парк „Цен­
трален Балкан“.
Бяла река е пълноводна през
по-голямата част на година­
та, но напролет тя е наистина „бяла“.
Ако се погледне в теснините нагоре
от Граднишки вир, се вижда един­
ствено бяла пяна.
Бяла река, наричана още Ма­
настирска река или Ак дере,
е левият най-голям приток на река
Стряма. Тя извира малко под връх
Дюз чал. След това поема на юг от
местността Канлъ мандра (Кърва­
вата мандра) под връх Хайдут тепе,
свива на изток към Голям Купен, къде-
то се събира с река Бъзовица. Малко
по-надолу реката минава през мест­
ността Орляка, след което напуска
теснините на Джендема, продължава
покрай Калоферския манастир и м.
Стражата, за да напусне землището
на Калофер и да се влее в Стряма.
/Т Г Ч Това е реката, чието кори-
у Л , то представлява „дъното на
Ада“ (джендем на турски означава ад).
И наистина - когато застанете до
някой от нейните вирове на дъното
на Джендема, ще видите в отраже­
нието на водата едно съвсем мънич­
ко късче небе. По тези места денят
е твърде кратък, сянката и мракът
властват през по-голямата част на
денонощието.
/ Л ч Райското пръскало
XX-,/Калоферски манастир
„Рождество Богородично“
Родната къща на Христо
Ботев - Калофер
Даскал-Ботьовото улилище
Калофер

(Ж \ В Бяла река се вливат води-

V > те на някои от най-красиви­
те български водопади - Райското
пръскало, Голям джендемски, Сухото
пръскало, а коритото й е поредица от
невероятни вирове (Синия, Черния,
Стипцата и др.).

91
 Долмен „Плочата“ - с. Златосел
егалитите са големи каменни структури, забулени 6 мистика и леген­
М ди. Разпръснати са из цялата територия на България, като повечето
от т я х се свързват с различните ритуали и традиции на траките - най-
старото известно население по нашите земи. Долмените са вид мегали-
ти. Това са забити в земята каменни блокове, покрити отгоре с каменни
плочи. Служили са за погребения и са смятани за предшественици на тр а­
кийските гробници. В повечето случаи са еднокамерни или двукамерни, със
или без дромос (коридор). Когато са няколко помещения, т е са разположени
последователно или едно до друго и с отделни входове. Счита се, че в Бъл­
гария е имало около 750 долмена, като най-много са в Сакар, Странджа и
малко в Източните Родопи.
Повечето о т откритите в България долмени са отдавна известни и
проучени от археолозите. Малко по-различен е случаят с долмен „Плочата“.
Той бе открит през 2015 г. над с. Златосел в Средна гора. Неговата медий­
на „премиера“ бе съпроводена с шумен скандал, след като за първооткрива­
тел бе обявен екипът на проф. д-р Валерия фол. Впоследствие се разбра,
че долменът е бил известен на местните хора, а негови снимки дори са
били публикувани в интернет доста преди „откриването“ му о т учените.
Ако оставим настрана споровете за бащинството върху находката,
т я наистина изумява. Най-вече с размерите си. Макар и не най-голям в
България (този при Ранули е по-голям), долменът край Златосел е наисти­
на внушителен и буди много въпроси относно строителните методи на
древните хора. Смайващо е как са успели да вдигнат теж ащ ата няколко
тона каменна плоча и да я сложат върху стърчащите камъни като покрив.

Мегалитът край Златосел Първите предположения на

не е класически долмен, а по-
скоро става дума за протодолмен -
конструкция, при която плочата е по­
ставена върху естествено изправени
каменни опори. Спорно е дали става
дума за гробница като при останали­
те долмени у нас, или за друг култов
обект.
учените бяха, че това е
обект, свързан с култа на траките
към Слънцето. В подкрепа на тези
твърдения се сочи фактът, че вхо­
дът на протодолмена има източна
ориентация - свидетелство, че през
неговия процеп е можело да се наблю­
дават слънчевите изгреви. Доказа­
телства за подобни твърдения обаче
на този етап липсват.

92
 Масивът Юнчал в Средна гора
е свързан с народноосвободи-
телните борби на България. Войвода­
та Хаджи Димитър е тежко ранен на
18 юли 1868 г. на връх Бузлуджа. Три­
ма от четниците му го донасят на
ръце до връх Кадрафил, където той
умира от раните си около 10 август
същата година. След смъртта на вой­
водата тримата оцелели четници се
разпръсват в различни посоки. Едини­
ят от тях - Велко Кръстев, загива
съвсем близо до долмен „Плочата“. В
негова чест мястото е наречено Вел­
ков гроб, а мястото е почитано от
местното население. Маршрутът до
него е по отклонение на пътеката за
долмен „Плочата“.
93
 Минава се през с. Златосел и се като освен найлончетата ориентир
стига до язовир „Дондуково“. ще ви бъде и червено-бяла маркиров­
След като подминете язовирната ка, поставена на места върху дър­
стена, ще стигнете до голяма по­ ветата. Тук-там има и табели. След
стройка вдясно. Веднага след нея ще около половин час изкачване по дере­
видите табелите за Велков гроб и то ще стигнете до чатал - две дере­
долмен „Плочата“. та, които се разклоняват. Тръгнете
Внимание: там има два пътя, които по дясното. След още около 15 мину­
тръгват в различни посоки. Трябва ти ще се озовете на билото, където
да хванете десния! След около 500 маркировката вече е no-видима. Там
метра ще видите отклонение вляво подминавате Велков гроб и продължа­
под формата на тясна горска пътека вате около 15 минути по сравнително
(основният път продължава направо). равна пътека до долмена.
Ще познаете отклонението по бели­
те найлончета, вързани за клоните Височината на съоръжението
на дърветата. Тръгвайки по пътека­ е впечатляваща - 2,2 метра.
та, скоро ще се озовете в сухо дере. Вътрешната ширина на скалния о т­
Вървете право нагоре по дерето, вор е 1,8 метра.

94
Велков гроб
Тракийско светилище
„Кутела“ край с. Розовец
 Кутела“
утела“ е мегалитен паметник, който се намира 6 покрайнините на село
К Розовец В Средна гора. Според някои източници тоба е жертВен камък,
а според други - място за избършВане на обредни ритуали.
ПредстабляВа каменен съд, приличащ на гигантска чаша за кафе, на
която липсба дръжката. Вместимостта му е толкоба голяма, че спокойно
може да побере чоВек В почти цял ръст.
Смята се, че мегалитът е от IX Век. Местните го наричат „Кутела“
(или „Котело“), защото се приема, че В него са били покръствани христия­
ните по нашите земи. Тази теория обаче се оспорВа о т мнозина, Включи­
телно и археолози, които смятат, че мегалитът е значително по-стар.
Има предположения, че е дело на траките. В доказателство на тоба се
сочи ф актът, че на около трийсетина метра о т него е открито друго
мегалитно съоръжение, приличащо на кромлех (каменни блокобе, наредени
В кръг).
Интересното е, че „Кутела“ е бил счупен на няколко части и Впослед­
ствие отнобо е сглобен. В осноВата му има издълбан Върху камъка надпис,
о т който се разбира, че реставрацията е изВършена през юли 1966 г.
 О т Брезово поемете в посока
Павел баня. След като подмине­
те село Розовец, на около 7 км ще ви­
дите вляво от пътя голям паметник
на загинали партизани. Продължете
напред и след около километър ще
стигнете до отбивна вляво - черен
път, който води до несъществуваща­
та вече хижа „Братан“. Завийте по
него и паркирайте малко след това.
Нататък асфалтовият път премина­
ва в черен. Не си струва да си троши­
те колата - „Кутела“ е само на 700 м.
Самият обект се пада в гората - вляво
от пътя. Няма опасност да го подмине­
те, защото има голяма табела.
Светилището е открито от
братята Шкорпил в края на
XIX век. Двамата археолози и пъте­
шественици обикаляли района между
вр. Русарето и Голяма Шипковица, ко-
гато попаднали на голям кутел с две
дръжки и капак от голям монолитен
камък. Те го оценили като един от
най-интересните жертвени камъни
по българските земи.
Долмен „Плочата“
Велков гроб
Люляковото светилище -
с. Розовец
Пиростията - с. Турия
97
 Пиростията - с. Турия
иростията е името на интересен скален феномен, намиращ се 8 Сърнена
П Средна гора. Наречен е така, защото прилича на каменна тринога - три
каменни блока, върху които е стъпил четвърти.
„Пиростия“ (перустия, санджак) е уред, който представлява трикрака
метална поставка (скара). Поставя се в огнището, за да може върху него
да се готви. В миналото т я е била задължителен елемент от покъщнина­
т а на българските домове.
Смята се, че скалният феномен край с. Турия е бил древно тракийско
светилище. Основание за това е ф актът, че върху легналия камък има из­
сечено малко корито, което се пълни с дъждовна вода. Предполага се, че
камъкът е бил обожествяван о т древните траки и т у к са били извършва­
ни техни ритуали.
(W ) Според местна легенда ко-
Y > ритото върху най-горния от
камъните на Пиростията никога не
пресъхва. Хората вярват, че водата
в него има лечебни свойства.

Къща музей на Чудомир -

с.Турия
Кутела - с. Розовец
Долмен „Плочата“ - с. Злато-
сел

От Павел баня трябва да хване-

у те в посока с. Свежен. На 4 км се
намира с. Турия. След като подминете
селото и продължите по основния
път, вдясно от него ще видите въ­
жен мост. Продължавате и след по-
малко от километър отново вдясно
ще видите отбивна и каменен мост.
Там трябва да оставите колата и
да продължите пеша по черния път,
който изкачва една поляна и навлиза
в гората. Има табела „Пиростията“
и жълта маркировка. Върви се около
30-40 минути до скалния феномен.

/Х \ Турия е родното село на Чу-

\ домир - български писател и
художник, прочут със своите хумо­
ристични разкази. Истинското му
име е Димитър Чорбаджийски. Родна­
та му къща в с. Турия е превърната в
музей и е отворена за посещения, но
само в работни дни. Събота и неделя
е затворена.

99
 „Богородична стъпка
огородична стъпка“ е името на древно светилище, намиращо се на хълм
Б в Сърнена Средна гора - на километър и половина от Старозагорски
минерални бани. Представлява природен феномен - скала с естествена
вдлъбнатина, напомняща отпечатък о т човешки крак. Тя се пълни о т дъж­
довна вода и според местните никога не пресъхва.
Смята се, че мястото е било свещено за местното население още
преди приемането на християнството. Тук са били извършвани различни
езически религиозни обреди. След покръстването по тези земи хората
продължили да почитат местността като свято място.
В подножието на скалата има тесен процеп, който местните ползват
като „провирало“. Те минават през него, след което завързват част от
дреха по клоните на близките дървета. Смята се, че по този начин ще
получат изцеление за болестите и страданията си.
До светилището е изграден малък параклис, наречен „Рождество Богоро­
дично“. Местните свещеници не гледат с добро око на езическите ритуали.
Затова около храма ще видите табели, които гласят: „Мили хора, не завърз­
вайте парцалчета по дърветата. Това е сквернота (обида) към Бога“.
 Местността се намира на кило­ Музей „Неолитни жилища“ -
метър и половина от село Старо­ Стара Загора
загорски минерални бани. Отбивната форумът на античния рим­
е преди хотел „Щастливците“. Има ски град Августа Траяна -
и табела. След като отбиете, про­ Стара Загора
дължете по асфалтовия път нагоре. Регионален исторически
След около 20 метра има разклонение, музей-Стара Загора
където трябва да се придържате Музей на религиите - Стара
вляво. Ще стигнете до частен имот с Загора
малък паркинг отпред. Там оставете
колата и продължете пеша. Върви се Според местна легенда Бо­
по черен път с маркировка. По пътя жията майка се явила пред
ще видите и десетки каменни кръ­ местните хора в уверение на това,
стове, които хората са направили за че християнството е истинската
ориентир към святото място. религия и че това е нейната стъпка.
Затова християните от района кръс­
В местността Аи бунар край тили мястото „Богородична стъпка“.
Старозагорски бани се на­ Друга легенда свързва наименование­
мира най-ранното място за добив на то със силното биоенергийно поле.
медна руда, използвано от енеолит-
ния човек.

101
 Карановска могила
дна о т най-забележителните тракийски могили у нас се намира край
Е новозагорското с. Караново. В нея е бил погребан виден тракийски ари­
стократ през I в. н.е. Заедно с тялото на владетеля е открита и цяла
колесница четириколка с коне. Тя е богато украсена с фигури на ероси, яз­
дещи митични същества с тела на пантери. До нея са открити скелетите
на два коня и куче.
Интересното е, че колесницата е била разглобена и положена в гроба
на владетеля - ритуал, който е характерен за погребенията на траките
в периода 1-11 в. сл.Хр.
Проучванията на Източната могила са извършени през 2008 г. о т екип
на Историческия музей в Нова Загора. По-късно учените се натъкват в
близост до нея и на зидана сводеста гробница. Въз основа на откритите
богати дарове в нея може да се предполага, че погребаният е член на фа­
милия, близка или родствена на сапейско-одриската династия. Сред откри­
т и я т а са две сребърни чаши с изображения на бога на любовта Ерос, уни­
кални стъклени съдове, бойно снаряжение, много монети, сребърни фибули
и златни пръстени с геми.
 Карайте по стария път и малко земите на траките настъпва небивал
преди Нова Загора ще видите икономически разцвет. Той дава въз­
отбивна вляво за Караново. Щом вле­ можност на по-богатите тракийски
зете в селото, ще стигнете до мост владетели да притежават по няколко
над малка рекичка, където трябва да колесници. Затова след смъртта на
продължите по основния път вдясно. господаря неговите наследници без
Малко след това ще излезете на го­ притеснение заделяли една от тях. Тя
лямо кръстовище, където трябва била полагана заедно с впрегнатите
да продължите направо. Минава се коне, за да служи на господаря в Цар­
през циганска махала и се стига до ството на сенките.
Източната могила. Внимание: до ци­
ганската махала има сметище със Източната могила е част
строшени стъкла. Ако не искате да от по-голям некрополен ком­
си нарежете гумите на колата, по- плекс, включвал общо 16 могили на
добре я оставете преди него и върве­ територията на днешно Караново.
те пеша до могилата - разстоянието На по-малко от километър от нея
е около 300 метра. се намира и Карановската селищна
могила - друг интересен обект за
Погребенията на колесници археолозите, отворен за посещения.
са характерни за ритуалите До нея се стига, като се върнете до
в периода 1-11 Век от н.е. След устано­ кръстовището и завиете надясно по
вяването на римското господство в междуселския път. На втората пряка
пак трябва да завиете надясно.

103
 Устински водопад

У
стина е красиво родопско село, разположено в район с традиции във
винопроизводството. Тук се намира винарската изба „Вила Юстина“, а
в съседното село Перущица има още няколко частни бинарни.
Край Устина има и красив водопад, който е един о т най-високите водо­
пади в Родопите. Височината на водната струя е над 20 метра. В горната
си част т я се спуска почти отвесно, но долу се разтваря като ветрило. В
подножието на водопада се е образувал малък вир, а около него навсякъде
е пълно със зеленина. Наблизо има пейки и огнище, които са подходящи за
пикник. Над водопада се намира параклисът „Свети Георги“, от който се
открива красива панорама към селото и Тракийската низина.
Препоръчително е да посетите водопада през пролетта (април или
май), тъй като само тогава е пълноводен. През останалата част на годи­
ната пресъхва.

Като влезете 8 село Устина и Винарска изба „Вила Юстина“-

стигнете централния площад,
завийте наляво по ул. „Крайречна“. Ка­
райте по нея, докато стигнете малко
площадче с чешма. Там паркирайте и
продължете пеша по улицата нагоре.
След няколко крачки ще видите пър­
вите табели за водопада и екопъте-
ката.
На 100 м след последните къщи има
разклон, където няма табела и може
да се объркате. Трябва да хванете
левия път. Малко по-нагоре има още
едно разклонение, където трябва да
се придържате вдясно. Изминаването
на целия маршрут до водопада отне­
ма около 20-30 мин.
с. Устина
Исторически музей -
Перущица
Червената църква -
Перущица
Църквата „Свети Архангел
Михаил“ - Перущица
Край селото има останки от
римски път, свързвал древния
филипопол с Беломорието. Той е бил
завършен по времето на император
Траян (98-117). Пътят е тръгвал от
Панония (Унгария) и Дакия (Югозапад­
на Румъния), след което е прекосявал
Дунав при Улпия Ескус (до плевенско­
то с. Гиген). По-нататък е пресичал
Хемус (Стара планина) при Троянския
проход, след което през Родопите се
е отправял на юг - към Егейско море и
големия път Виа Егнация.

104
■ si Г Я Н К tk j 'м & ф
йЖ ш т '■
|й№ ^
W * -i^
Ъь Я еХ л ■
r '"
S r^"jV
ь- J

J> > ;# ■''Ш М И Ш ,| Л

 Бекови скали
авногор е село, намиращо се на 1362 метра надморска височина в Ба­
Р ташкия дял на Родопите. М ястото е уникално не само заради чистия
въздух, но и с вековните девствени гори, които обграждат селото.
По турско време то се е наричало Кория („гора“ на турски). Според една
легенда турците не могли да наложат насилствено исляма в този край,
поради което жителите му били наричани аксии (лоши), а селото - Акси
Кория.
В интернет ще срещнете и по-нови легенди за Равногор. Според една
от т я х районът около селото е обявен за екологично най-чистия на Бал­
канския полуостров. Това показали сателитни снимки, направени о т NASA
през 1993-1994 г. и публикувани в списание National Geographic.

__ До Равногор ще стигнете най-

(/) лесно, като от магистрала „Тра-
' кия“ отбиете 8 посока Пещера.
След това продължете към Брациго­
во, откъдето започва изкачването за
селото. Щом стигнете до Равногор,
трябва да гледате табелите. Подми­
нава се разклонът за курортната
местност Атолука и се хваща след­
ващата отбивка вляво. След като
свърши асфалтът, завивате надясно
по черен път, който е за манастир
„Свети Илия“. Ако е валял скоро дъжд,
трябва да карате внимателно, тъй
като може да има дълбоки коловози,
Паркирайте при манастира и продъл­
жете нагоре по същия път пеша. До
Бековите скали е около 3 км. Има т а ­
бели, така че трудно ще се объркате.

Червената скала
Манастир „Свети Илия“
Курортната местност Ато­
лука
Брацигово
Крепост „Перистера“ -
Пещера
106
 И ако това твърдение трудно може да бъде доказано с научни факти,
то едно е сигурно - Равногор притежава една о т най-добрите гледки. Тя се
разкрива о т Бековите скали - панорамна площадка, намираща се в близост
до връх Свети Илия. О т естествено образувала се скална тераса може
да съзерцавате с часове гънките на Родопа планина, които се простират
на километри, а долу в ниското й се вижда и част о т язовир „Въча“. При­
седнете на някоя о т пейките и почувствайте величието на родопската
природа!

В близост до Бековите скали качена на висок стълб с телевизионна

има още една панорамна пло­
щадка - Червената скала. За нея се
тръгва по същия черен път, който е
за манастира „Свети Илия“, но още
преди да стигнете до него, трябва да
се отклоните надясно. Табелата е за­
антена.
За тази скала има местна легенда,
която идва от турско време. Две мла­
ди девойки се хвърлили от скалата, за
да запазят вярата си. Те сплели дъл­
гите си коси в обща плитка и скочили
заедно в пропастта.

Равногор е основано през

1777 г. На входа на селото
ще ви посрещне петметров каменен
кръст с надпис „Бог да пази Бълга­
рия“.Той е издигнат за честването на
200-годишнината на селото. До него е
параклисът „Света Неделя“.

*...
л
> М {*1’ • JB&*.
•’ t 4 ■1
j -а* да jr Я
е* j.*? ^ " Л
 Водопад край с. Късак
ова е сравнително неизвестен, но доста красив родопски водопад. На­
Т мира се много близо до Доспат, но е встрани от основния път за Девин
и поради това е рядко посещаван от туристи и пътешественици.
Село Късак е разположено амфитеатрално в дълбока клисура, като
центърът се пада в най-ниската точка. В периферията на селото пък са
разпръснати крайните махали и селскостопански постройки. Точно там се
намира и отбивната за водопада - още на „входа“ на селото трябва да
завиете наляво, покрай овчарниците.
Водопадът е леснодостъпен и подходящ за пикник. Освен много зелени­
на т у к ще намерите кът за отдих с маси и пейки. Има и място за палене на
огън, както и други „екстри“ като малка библиотека с книги. Определено е
интересно и необичайно място, където можете да се докоснете до енер­
гията на Родопа планина.

Г7\ Отбивната за Късак ще ви се Късак е помашко село. Жи­

у' падне вдясно - на около 2 км. след
като излезете от Доспат в посока
Девин. Точно на входа на селото ще
видите малка табела „Водопад“, со­
чеща наляво. Завийте покрай селско­
стопанските постройки и продълже­
те около 200 м по черния път, докато
стигнете до една поляна с българско­
то знаме и посоките на света. Там
паркирайте и продължете надолу по
пътеката през гората. Водопадът е
на около 10 минути пеша. Има добра
маркировка, така че няма опасност да
се загубите.
телите му са изцяло мю­
сюлмани. Любопитното е, че това е
единственото село в община Доспат,
което има положителен прираст на
населението. Тук живеят около 850
души, като безработицата е сведена
до минимум. Голяма част от мъжете
работят в чужбина, а жените - в
обувната фабрика в селото. Селото
разполага с училище, но има недостиг
на учебни стаи.

Язовир „Доспат“
Дяволска екопътека -
с. Борино
Екопътека „Струилица -
Лъката“ - Девин

108
 Девинска екопътека
Струилица-Калето-Лъката“
дна о т най-живописните екопътеки в България се намира край Девин.
Е Официалното й название е „Струилица-Калето-Лъката". По едно от
нейните отклонения се стига до величествения водопад Самодивско пръс­
кало, който е вторият по височина в Родопите (след Сливодолското пада­
ло).
М аршрутът върви срещу течението на река Девинска, като включва
преминаване по множество мостчета над водата. Те са закрепени за о т ­
весни скали, обрасли със зелен мъх, папрат и здравец.
 През по-голямата си част трасето е почти равно, без никакви стръм­
ни участъци и много приятно за изминаване. Буйната растителност по
бреговете и сянката на дърветата осигуряват свежест и прохлада през
всички сезони. Все пак е препоръчително да дойдете т у к през пролетта
или след по-обилни дъждове през лятото и есента, когато ще може да ви­
дите водопада в неговия пълен блясък.
Отправната точка по маршрута са минералните извори в местност­
т а Струилица, а крайната е местността Лъката. О ттам започва стръм­
но изкачване по продължението на пътеката - към местността Калето,
където има останки о т средновековна крепост. Цялата продължителност
на маршрута е 5 км.
 Самодивското пръскало
открито от група местни
природолюбители. Идеята за намира­
нето му дошла от книгата на Антон
Дончев „Време разделно“, където се
загатва за страховита местност с
дълбоки дерета и тайнствена пътека,
направена, за да може византийската
крепост „Калето“ край Девин да бъде
снабдявана с провизии. Водопадът е
кръстен на намиращата се над него
Самодивска поляна. Според легендата
нощем на нея излизали самодиви и из
гората се носел човешки смях.
За да стигнете до водопада
Самодивско пръскало, тряб­
ва да отбиете от основната пътека
„Струилица-Калето-Лъката“. Разкло­
нението се пада до стара хижа вдясно
от пътеката. Има и табела към водо­
пада. Внимание: встрани от хижата
има не една, а две пътеки. За водопада
трябва да тръгнете по дясната (тази,
която е покрай стената на хижата).
Лявата е по-широка и също има марки­
ровка, но отвежда в друга посока.
112
е От Девин поемете в западна
посока - към едноименния завод
за минерална вода. След като го по­
дминете, продължете по асфалтовия
път, който върви успоредно на река­
та. На едно място той пресича ре­
ката по бетонен мост и продължава
от другата й страна. Не след дълго
ще стигнете до широк паркинг, къ­
дето трябва да оставите колата и
да продължите пеша. Там са първите
табели на екопътеката „Струилица-
Калето-Лъката“.
Мечешки водопад - Девин
Ягодинската пещера
Буйновското ждрело
Наблюдателна площадка
„Орлово око“
Триградското ждрело
Пещера Дяволското гърло
■г щ 1•kVS.'^b H Ш д*здЗ|щ % Щ Ш
*жк.'*яшшь»:■ ■•*ч Кур.--', л р и
^ Я У Р^«*;'/ \ ‘ДЯиИ
' тВг^дДрБ
 Мечешки водопад
ечешкият водопад се намира в района на Девин. До него се стига по
М едно от разклоненията на Девинската екопътека „Струилица-Лъка-
т а “. Повечето посетители обаче не стигат до него, тъй като по маршру­
т а на пътеката няма нито една информационна табела за водопада.
Той представлява водна каскада на две нива с обща височина над 30 ме­
тра. Местните го наричат Мечешкия водопад, защото според легендата
във вира под него често се къпят мечки. Дали е така - не се наемаме да ка­
жем. Но водопадът е много красив и определено си заслужава да го видите.

Водопад Самодивско пръскало - Вижте на стр. 112 как се стига

Девин
Ягодинската пещера
Буйновското ждрело
Наблюдателна площадка
„Орлово око“
Триградското ждрело
Пещера Дяволското гърло
Ако дойдете тук след дъжд,
по пътя ще срещнете де­
сетки дъждовници - вид гущер от
вида Salamandra salamandra. Ще го
разпознаете по характерните шар­
ки - черна кожа и жълти петна. Този
вид земноводни е широко разпростра­
нен из планинските райони. Обитава
влажни и гористи места в планините.
Рядко срещан е в равнини и места под
800 метра н.в. По принцип излиза от
укритията си главно през нощта, но
в дъждовно време е активен и денем.
до екопътеката „Струилица-Ка-
лето-Лъката“ край Девин. Преминава
през множество дървени мостчета
над река Девинска. Щом стигнете до
края й, ще видите една широка поля­
на. Надясно има табела на отклоне­
нието към местността Калето. Вие
обаче трябва да минете по моста и
да продължите право напред през по­
ляната. Там има две стари сгради. Пъ­
теката за Мечешкия водопад започ­
ва точно от тях. След първоначално
леко изкачване през гората ще стиг­
нете до разклонение, където сте на­
ляво. Десният път отвежда към хижа
„Орфей“. Цялото разстояние от поля­
ната до водопада е 400 метра.
 %
ь»
*
ж~
 ко искагре да се „издигнете над нещата“, поемете към родопското село
А Ягодина. Там-се намира първата по рода си наблюдателна площадка в
България, наречена „Орлово око“.
Тя е построена на връх Свети Илия на 1530 м надморска височина. Мяс­
т о т о е наистина уникално и впечатляващо - от площадката се открива
великолепна гледка към Буйновското ждрело - един о т най-красивите при­
родни феномени у нас.

116
 Ще можете да се насладите о т птичи поглед на меандрите на Буйноб-
ската река и на отсрещните ридове на Родопите. О т т у к при добро време
има добра видимост към билата на Пирин, Рила и планините в Гърция.
Площадката е построена през 2009 г. о т туристическото дружество
„Родопея“ - с. Ягодина, със средства, събрани о т входните такси на Яго-
динската пещера. Тя е направена о т стоманобетон и издържа до 3000 кг
 Село Ягодина се намира 6 Запад­
ните Родопи. От Девин трябва да
хванете пътя за Триград и да се о т­
клоните надясно при яз. „Тешел“- в по­
сока Ягодинската пещера. Преминава
се през тясното Бдйновско ждрело
и малко преди пещерата ще видите
отбивка вляво за с. Ягодина. Пътят
до селото също е тесен, но проходим
с обикновен автомобил. Щом влезете
в с. Ягодина, следвайте табелите за
хотел „Мурсал“. Той се намира в края
на селото. Щом влезете в селото и
стигнете джамията, има остър за­
вой наляво. Паркирате при хотела.
Пътеката за „Орлово око“ започва
оттам. Разстоянието е по-малко от
километър, но може да ви се стори
повече заради голямата денивелация.
Ягодинска пещера (Ж \ Успехът на „Орлово око“ роди
Буйнобско ждрело у \ конкуренция - отскоро в Ро­
Пещера Дяволското гърло - допите има втора наблюдателна
с. Триград площадка, наречена „Вълчи камък“. Тя
Триградското ждрело се намира нас с. Гьоврен и в интернет
Дяволска екопътека - ще прочетете за нея, че е „най-висо­
с. Борово ката наблюдателна площадка в Бъл­
Наблюдателна площадка гария“. Тя предлага панорамна гледка
„Вълчи камък“ - с. Гьоврен към част от съседното Триградско
ждрело.

( 1£ | Според табелата изминава-

Y \ нето на разстоянието о т­
нема 1,7 часа, но това е направено
за заблуда на туристите. Реално
времетраенето е 40-50 минути - в
зависимост от темпото и почивки­
те. Стряскащото указание е сложе­
но, за да насочва хората към турис­
тическите джипове, които срещу
заплащане извозват туристи до
площадката. Цената при тях е 10 лв.
на човек, но тази цена е при условие,
че са заети шестте места в джипа.
Ако сте по-малко, сумата нараства
пропорционално. Вместо да давате
пари, по-добре си направете един лек
фитнес сред природата. Така ще се
насладите на красиви гледки и чист
родопски въздух, а успоредно с това
ще спестите и 15—20 лева. С две думи:
не вярвайте на табелите, вярвайте
в себе си.
 Чаирски езера

Ч
аирите са седем красиви свлачищни езера, разположени на близо 1400
метра н.в. в Западните Родопи. Те са част от резервата „Шабаница“ -
защитена зона, намираща се съвсем близо до границата с Гърция.
М естността е осеяна с ливади и обградена о т вековни смърчови гори.
Тдк е едно от най-чистите места в България. Както възддхът, така и во­
дата в езерата са кристалночисти.
Повечето о т езерата се намират в непосредствена близост до едно­
именната хижа. Най-красивото обаче е скрито от човешките погледи, тъй
като се пада на висок хълм над хижата.
В средата му има малък изкуствен остров с изградена върху него бе­
седка. До нея може да се стигне по някое от четирите железни мостчета,
свързващи го със сушата. Там можете да се отпуснете и да се наслаж­
давате на красотата на родопската природа, далеч о т всякакъв шум и
стрес.
( I f ) Автомобилният път от Три-
'.. \ град за хижа „Чаирски езера“
минава през красивото ждрело на
Чаирската река. То напомня много за
съседното Триградско ждрело. Раз­
ликата е, че там има асфалтов път,
докато в Чаирското ждрело никога не
е полаган и грам асфалт. Кара се по
трошенокаменна настилка. По отвес­
ните скали, издигащи се страховито
над пътя, също падат камъни, което
прави шофирането още по-екстрем-
но. Най-голямата атракция е преми­
наването през Преваления камък - ка­
менна арка с височина 10 метра.
С1 F ) ЧаиРските езеРа са се °бразу-
Y N вали при топенето на ледни­
ци през епохата на кватернера. Някои
от езерата са частично заблатени и
скоро може да изчезнат. Причината
са свлачищни процеси, които проме­
нят постоянно размера и формата на
езерата.
Пияната гора
Триградското ждрело
Пещера Дяволското гърло
Харамийската пещера
(7 ) От Девин хванете в посока Три-
', град. Отклонението за хижа .Чаир­
ски езера“ се пада вляво на пътя точ­
но където е беседката на Османов
вир. Тя е на 1,5 км преди пещерата
Дяволското гърло. Скоро след като
се отклоните от Триградското ждре­
ло, ще стигнете до малък ВЕЦ. Ако
не сте с високопроходим автомобил,
по-добре не рискувайте да карате
по-нататък. Пътят през Чаирското
ждрело е много екстремен. Оставете
колата до ВЕЦ-а и продължете пеша.
След около 6 км ще стигнете до бе­
тонен мост. Точно там пътят прави
десен обратен завой. Преди моста
вляво ще видите пътека и табела с
червена маркировка за хижа .Чаирски
езера“. Следва стръмно изкачване по
пътеката с продължителност около
30 минути. След като стигнете хи­
жата, трябва да продължите нагоре
по хълма, ако искате да видите най-
красивото от езерата. То е скрито
зад хълма, така че не се вижда от
хижата. Като ориентир може да ви
служи електрически стълб.
121
 Пияната гора
ияната гора е името на природен феномен, намиращ се 6 една о т най-
П отдалечените и труднодостъпни части на Родопите. Географски е
разположен между селата Мугла и Триград, но п ъ тят до тях е изключи­
телно лош и проходим само с джипове, а пешеходните маршрути отнемат
около 4 часа път в едната посока. Наблизо е друга интересна забележи­
телност - Чаирските езера.
Наричат гората в местността пияна, защото много от дърветата
в нея са наклонени в различни посоки. Някои о т т я х са наполовина изкоре­
нени, но живи и продължават да растат - напук на времето и природни­
т е стихии. В радиус от един километър почти не се срещат вертикални
стволове на дървета.
Странното поведение на дърветата се обяснява със свличане на почве­
ни слоеве. Свлачищните процеси в тази част на Родопите са много бързи.
Горният земен слой постоянно се измества и това води до изкривяване на
дърветата. Стремейки се да възстановят вертикалното си положение
спрямо слънцето, т е постепенно придобиват криволичещи и други стран­
ни форми.

До местността няма табели, Чаирските езера

затова намирането й е малко
трудно. Отправна точка може да
ви бъде хижа „Чаирски езера“. Трябва
да тръгнете от хижата по пътя за
Триград. След като подминете две от
езерата, които ще ви се паднат вля­
во от пътя, ще стигнете до разклон,
където трябва да държите лявата
посока. Тя е със зелена маркировка, но
ще ви бъде полезна за кратко. След
още около 300 метра има втори раз­
клон. Тук сте надясно (зелената мар­
кировка е на левия път, който ще ви
отдалечи от търсеното място). След
като минете втория разклон, трябва
да вървите само направо през гората,
докато свърши пътеката. Пътьом ще
минете и покрай малко езерце. Точно
там се намират първите „пияни“ дър­
вета.
122
с. Мугла
с. Триград
Пещера Дяволското гърло
Ягодинската пещера
Харамийската пещера
Триградското ждрело
Буйновското ждрело
Пияната гора попада в грани­
ците на резервата „Шабани-
ца“, известен още и под името Стара­
та гора. Той се намира в най-южната
част на Западните Родопи - непосред­
ствено до границата с Гърция. Място­
то е включено в защитените зони по
Натура 2000 с цел опазване на веков­
ните смърчови и букови гори. Голяма
част от дърветата са на възраст
над 200 години. Отделни смърчови ек­
земпляри достигат над 350 години и
височина 35 метра.
 •••.. .V • д5р1Вт.а£\ ' '^Т Д
.: -тг^щ
№ \
 олища е китно родопско селце, сгушено 6 подножието на връх Перелик.
С Тук няма да срещнете голям поток о т туристи като в съседните села
Широка лъка и Гела, макар че условията за почивка и разходки в планината
са почти същите - чист въздух, девствени гори, много поляни и интересни
местности за обхождане.
Селото е разположено на 1400 м надморска височина. На юг се открива
красива гледка към връх Голям Перелик - първенеца на Родопите (2191 м).
На север от селото е резерватът ,Нерночето“, в който растат вековни
борови гори. Някои о т боровете там са на повече о т 300 г.
Районът е подходящ за посещения целогодишно. Само на двайсетина
километра от него са Смолян, Пампорово, Чепеларе и Девин.
В селото има няколко семейни хотела и къщи за гости, които предла­
гат нощувки. Сутрин ще ви буди кукуригането на петлите и ще закусва­
т е с вкусни родопски катми, приготвени от гостоприемните домакини.
Вечер пък ще броите звездите под музикалния съпровод на щурците. С две
думи - родопска идилия.
Q\ Ако идвате от София, най-пре-
V кият път е пРез Кричим и Девин.
След това трябва да отбиете в посо­
ка Смолян. Пътят минава през с. Ши­
рока лъка, където има отбивка вдясно
за Солища (на 4 км).
„Нас екзарх ни е учил“ - транс­
парант с този надпис в цен­
търа на Солища посреща гостите на
селото. Той напомня за началото на
миналия век. Тогава жителите му са
били над 500, а в началното училище
имало около 60 деца. По онова време
учител в него бил Екзарх Стефан I,
чието светско име е Стоян Попгеор-
гиев Шопов.
Най-голямата забележител­
ност на селото е църквата
„Св. Неделя“, впечатляваща със своя­
та красива камбанария.
В с. Солища е вилата на пър­
вата жена летец в Бълга­
рия - Мария Атанасова, която е била
командир на транспортен самолет.
Местните казват, че селото било
нейното „място за връзка с космоса“.
Широка лъка
Гела
Триградското ждрело
Пещера Дяволското гърло -
Триград
Ягодинската пещера
 Смолянска крепост
ъсноантичната и средновековна крепост „Калето“, намираща се в
К местността Турлука край Смолян, е една от новите атракции в тази
част на Родопите. Популярността на екопътеката се дължи на факта, че
е разположена на оживен път (Пампорово-Смолян) и е с ниска степен на
трудност. М аршрутът е дълъг около километър, като разглеждането на
крепостта отнема едва 30-ина минути.
Тя е построена по времето на византийския император Юстиниан I
(527-565). Задачата й е била да охранява Централния трансродопски път,
който е свързвал Тракия (филипополис) с Беломорието (Via Egnatia).
Крепостта е разположена на площ о т 5 дка в труднодостъпен терен с
видимост във всички посоки. Западната й стена е използвала естествени
скални пропасти на рида в м. Турлука, които достигат на височина до 50
м. В същото време о т нея е имало визуален контакт с другите военни
крепости убежища по трасето („Подвисос“, „Момчилова крепост“, „Кечи-
кая“ - Рудозем).
Възстановени са частично част о т крепостните стени и една от пор­
тите. Към екопътеката е построена беседка, подходяща за пикник, както
и панорамна площадка с гледка към Смолян и долината на р. Черна.
 Установени са два периода на
функциониране на крепост­
та. Първият е през VI в. при управле­
нието на византийския император
Юстиниан I. Вторият е през Средно­
вековието - в периода XI—XIII в.
Екопътека „Невястата" -
Смолян
Смолянски езера
Крепост „Калето“ край
с. Кошница
Крепост „Кечикая“ - Рудозем
Крепост „Подвисос“
В близост до Смолянската
крепост се намира манасти­
рът „Свети Пантелеймон“. Той не се
вижда от шосето, но след 5-минутна
разходка по черен път ще стигнете
до портата му. Манастирът е красив
и съвсем нов - построен е през 1995 г.
Началото на екопътеката е по
пътя Пампорово-Смолян. Точно
на един голям завой ще видите широк
паркинг с малка дървена къщичка и ка-
тераческа стена. Там има и табели за
екопътеките и за манастира „Свети
Пантелеймон“.
 Екопътека „Невястата
ова е сравнително нова и малко позната екопътека в Родопите, изгра­
Т дена по европроект и в близост до Смолян. М аршрутът не е дълъг и не
изисква кой знае какви усилия.
Кулминацията на пътуването е едноименната скала Невястата, която
е един от символите на Смолян. Представлява висока канара, от която се
открива красива панорама към града и околностите. На върха на скалата са
изградени пейки, където може да поседнете и да се наслаждавате на родоп­
ската природа, чистия въздух и тишината. Ако си носите храна, може да си
направите обяд на ръба на скалата, гледайки Родопите от птичи поглед.
По-нататък по маршрута има също беседки с пейки и маси, подходящи
за пикник. Екопътеката е идеална за бягства о т града с цялото семей­
ство. За най-малките е предвидена детска площадка. Осигурени са и много
опознавателни табели по пътя, от които може да научите любопитни
факти за флората и фауната в района.
Екопътека „Невястата“ е подходяща и за търсачи на силни усещания.
Тук може да изпробвате няколко екстремни начинания: скално катерене
по стена с височина 10,5 м, преминаване по метален път в отвесни скали
(т.нар. Via Ferrata) и спускане с „алпийски тролей“ с дължина 100 м и де-
нивелация 30 м. За безопасността на хората се грижат професионални
алпинисти инструктори.
 Началото на екопътеката е при
отбивната за манастир „Св. Пан-
телеймон“. Пада се на около 5 км от
Пампорово - в посока Смолян. На един
голям десен завой ще видите паркинг
с малка къщичка и информационни т а ­
бели. Там оставяте колата и продъл­
жавате пеша по екопътеката, която
е с дължина 900 м. На същото място е
началото на екопътеката за Смолян-
ската крепост.
Смолянска крепост
Смолянските езера
Крепост и пещера при с. Кош­
ница
Гарга дере и пещерата Голу-
бовица
Има много легенди защо ска­
лата в местността Турлука
край Смолян носи името Невястата.
Най-популярната от тях разказва за
смолянска девойка, която била изгора
на един от четниците на Караджа
войвода. Местен турски владетел
обаче я пожелал за жена. Преструвай­
ки се, че се е съгласила да стане невяс­
та на турчина, девойката поискала да
й разрешат да погледне за последен
път родното място преди сватбата.
Когато стигнала до скалата, тя се
отскубнала от пазачите и се хвърли­
ла в пропастта, за да спаси честта
си и да остане вярна на своята голя­
ма любов.
131
 Смолянските езера
молянските езера са райско кътче, разположено 6 подножието на връх
С Снежанка в Родопите. В миналото езерата са били двадесет на брой,
но днес са останали девет, като едното пресъхва напълно през лятото.
Можете да разгледате тр и т е най-горни езера, като извървите едно­
именната екопътека, чието начало е при хижа „Смолянски езера“. Това е
приятен маршрут сред иглолистна гора, който осигурява красиви гледки,
чист планински въздух, прохлада през лятото и много положителни емо­
ции.
(V ) Най-долното от Смолянски-
те езера, наречено Киряноб
гьол, е превърнато в микроязовир. То
се намира на 1114 м надморска висо­
чина - точно до пътя Смолян - Пампо­
рово. Край него има изградени почивни
станции.
О т кв. Езерово на Смолян трябва
у/ да хванете пътя за с. Стойките.
Вдясно от пътя ще видите табела
към езерата. Тръгвайки по този път,
ще стигнете до началната станция
на лифта, свързващ Смолянските
езера с връх Снежанка. Малко преди
това ще видите първото от езера­
та - Тревистото. То се пада на ши­
рока поляна, вдясно от пътя, където
може да паркирате и да продължите
пеша.
133
 Първо по пътя е Тревистото (Тревното) езеро, което е и най-голямото
по площ. Голяма част от повърхността му е покрита с растителност, от-
където идва и името му. О т него се открива красива панорама към Орфее-
вите скали и вековните смърчови гори в подножието на връх Снежанка.
След него ще стигнете до Бистрото езеро, което през лятото и есента
също почти пресъхва. О ттам започва същинската част на екопътеката,
като изкачването ще ви отведе до т р е т о т о в списъка - Мътното. То е с
надморска височина 1590 м и е най-високото о т Смолянските езера. Екопъ­
те ка та е с кръгов маршрут, който се изминава за не повече о т час.
 Екопътека „Каньонът на во­ (Ж \ По пътя на екопътеката са
допадите“ - Смолян ' у х построени множество пано­
Екопътека „Невястата“ рамни площадки, места за лагеруване,
Смолянска крепост чешми. Сред забележителностите са
Крепост „Калето“ - и два гигантски мравуняка, защитени
с. Кошница с огради. Районът е обявен за природ­
Гарга дере и пещера на забележителност през 1982 г. с цел
Голубовица да се съхранят съществуващите цен­
Смилян ни гори, билки и редки растения, като
триделна коралка, родопски порезник,
тинеста острица, балкански зановец,
/ТГ\ Част от маршрута са и две блатен паун и др.
причудливи групи дървета с
имена от гръцката митол
та на Орфей ц |

135
 Смилян
ко искате да опитате вкуса на Родопите, няма как да пропуснете Сми­
А лян. Струва си да дойдете т у к не само заради прословутия смилянски
боб, но и заради красивите гледки, чистия въздух и гостоприемството на
местните хора.
Селото се намира на 15 км южно от областния център Смолян - по т е ­
чението на река Арда. На влизане в селото ще ви посрещне часовниковата
кула, която е символ на Смилян. Тя се издига величествено на централния
площад и о т нея се открива панорамна гледка към къщите в селото и по­
речието на Арда.
Кулата има интересна история - строена е по турско време за наблю­
дателница. След Освобождението е преустроена в часовникова кула. Това
се е случило след едно посещение на тогавашния министър-председател
Андрей Ляпчев. Той вижда кулата и решава да подари часовников механизъм
за нея. Новата кула с часовника започва да отброява времето през 1930 г.
Интересното е, че часовникът работи безотказно и до днес.
В подножието на кулата е паметникът на епископ Висарион Смоленски -
духовен водач, който е бил зверски убит по време на масовото помохаме-
данчване по тези земи. С т а т у я т а е изключително въздействаща - фигура
на мъж с протегнати нагоре ръце, в които държи християнски кръст. Той е
насочил кръста, символ на вярата, точно срещу джамията, която се намира
на отсрещната страна на улицата. Тя е била построена върху останките
о т опожарената от турците някогашна църква „Св. Петър и Павел“.

Ж
1< ' ■
1
IMS[■□гдяц
i A i t J l 1.4 А
Г ♦Т 7 » шШм ; ;.i:хштЗ
L2 ш 1 у Ч.,.-' LZ&
L&
hfJi

Гарга дере и пещерата Голу- Ако искате да опитате пряс-

бобица
Крепост „Калето“ - с. Кошница
Пещера Ухлобица
Агушеби конаци - с. Могилица
Архитектурен ансамбъл Ха­
джийски къщи - с. Буката
Смилянският боб е символ на
селото и осноВен поминък за
местното население. Едрият сала-
тен фасул присъства и в туристиче­
ското лого на региона. В негова чест
се организира и цял фестивал. Той се
провежда в последния уикенд на ноем­
ври и в него участват гости от цял
свят. Бобената фиеста включва раз­
лични състезания, музикални прояви
и дегустации на всевъзможни ястия
с фасул. Избират се крал и кралица
на боба. Организатор на проявата е
местното читалище „Асен Златаров“.
на родопска пъстърва, отско­
чете до новооткрития „Еко комплекс
Смилян“ (намира се на 5 минути с
кола - по пътя за Рудозем). Към хоте­
ла има рибарник и ресторант. Може­
те сами да си уловите рибата, която
ще бъде сготвена пред вас.
Cf\ О т центъра на Смолян тръг-
V нете на изток - в посока кв.
Устово, и щом стигнете реката, ще
видите кафяви табели за крепостта
„Калето“ - с. Кошница, и пещерата
Ухлобица. Смилян е по същия път - на
17 км.

137
 Крепост „Калето“ - с. Кошница
ъсноантичната и средновековна крепост „Калето“ се намира край ро­
К допското село Кошница. Тя е построена върху хълм, в чиито основи има
проходна пещера. Огромният скален свод на пещерата е бил ползван като
естествено укрепен и лесен за отбрана вход към крепостта.
Тя е построена през VI век по времето на византийския император Юс­
тиниан. Била е част о т Родопската укрепителна система заедно с други
твърдини от същия период, като Смолянската крепост и Момчиловата
крепост. Крепостта е била обитавана и ползвана за отбрана на централ-
нородопския път и през Средновековието - в периода XI—XIII век.
След като се изкачите на върха на хълма, пред вас ще се открие красива
панорамна гледка към село Кошница и долината на река Арда. На мястото
на някогашните отбранителни кули са изградени дървени наблюдателни
площадки.

Пещера Ухловица
Гарга дере и пещера Голубовица
Агушеви конаци - с. Могилица
Изворът на р. Арда - с. Горна Арда
Смилян
 О т Смолян трябва да хванете
пътя за Смилян, след което да
отбиете в посока Моаилица. Отбив-
ката за крепостта е преди да стиг­
нете в с. Кошница. Вляво на асфалто­
вия път има информационна табела.
Там паркирайте и тръгнете по черния
път, който слиза до реката, където
има дървен мост. След като пресече­
те река Арда, следвайте табелите.
Дължината на пътеката е около 1 км,
изминава се за около 20 минути.
Стените на някогашната
крепост са били с дебели­
на 1,70-1,80 м. Използван е двулицев
градеж - ломени камъни, споени с хо­
росан. Разкрити са северната и за­
падната стена. Общата им дължина
достига 80 м. Максималната запазена
височина на зидовете е 3 м. В южния
край на западната стена е разкрита
външна бойна кула, която доказва о т ­
бранителните функции на „Калето“.
 5 2 Гарза дере и пещера Голубовица
дна о т наи-интересните екопътеки у нас се намира край родопското ^
Е с. Кошница. Тя е предназначена за търсачи на силни усещания. Маршру- ^
т ъ т включба преодоляване на няколко изпитания, които зареждат с удар-
на доза адреналин. Т
f in '• Вдясно 6m rtwm'e«июгГзЗIJ s k jl
\ {5a Голубовиуе им^, краеувЩ)
gonag. Тбй е забележителен c гъст%5
зелен мъх, покрил скалите около н^его.
 В началото екопътеката върби по десния бряг на живописния каньон
Гарга дере (река Есенска) и отвежда до входа на пещерата Голубовица. Вли­
зането в нея става само с водач и специална екипировка - непромокаеми
гумени ботуши, спасителна жилетка, осветление и гумени лодки.
Голубовица е система о т 4 пещери, които са генетично и морфоложки
свързани помежду си. Най-интересна о т тях е Голубовица 2, която е водна
пещера с дължина 380 м. Маршрутът в нея се движи по течението на под­
земна река, която се захранва с вода о т карстов извор, намиращ се също
под земята. Постоянният приток на вода е причина за образуването на
причудливи форми. В горните етажи на пещерата, където водата не е
успяла да достигне, се виждат естествени пещерни образувания - ста ­
лактити и сталагмити.
След като излезете о т пещерата, можете да изпробвате екстремно
изкачване по ръба на скалата - т.нар. Via Ferrata. Това е 140-метров мета­
лен път в скалата, който е изграден с железни стъпала и осигурен с въже.
Катераческото оборудване, нужно за осъществяване на вертикалния пре­
ход по ръба на скалата, се осигурява на място.
Онези, които имат нужда о т още адреналин, могат да изпробват и
спускане по „алпийски тролей“. Това е въжена линия между двата бряга на
р. Есенска на височина 20 м над водната повърхност.

Проходна пещера Калето -

' с. Кошница
Пещера УхлоВица
Агущеви конаци - с. Моги-
лица
Смилян
Изборът на р. Арда - с. Горна
Арда
(Ж ) Стопанисването на пещера-
та Голубовица и съоръжения­
та в Гарга дере е поверено на Клуба
по спелеология и екстремен туризъм
„Мурсалица“. Цената за посещение на
водната пещера е 20 лв. Изкачването
no Via Ferrata струва 10 лв., а спуска­
нето по алпийския тролей - 5 лв. Тези
цени важат за групи от минимум 4-ма
души. Можете да се свържете с клуба
през сайта hodih.com или на телефо­
ни: 0878 450 800 (Алекси), 0889 293 070
(Сашо).
\ На около километър след като из-
\ / лезете от с. Кошница в посока Мо-
гилица, ще видите беседка вдясно от
пътя. Намира се точно преди паркинга
за пещера Ухловица. Оттам започва
екопътеката. Първоначално тя се дви­
жи по десния бряг на реката. След око­
ло 400 м ще стигнете до въжен мост,
по който се преминава на левия бряг.
След това се върви още около 300 м до
входа на пещерата „Голубовица 2“.
ГЛ Бачково се намира на около 8 км
\ / от Асеновград - в посока Смолян.
Манастирът е още на около киломе­
тър след селото. Оставете колата
на паркинга за манастира и тръгнете
по алеята със сергиите. Началото на
пряката пътеката е вляво - веднага
след заведението с първия водопад.
Ако решите да разгледате първо
Бачковския манастир, може да про­
дължите после за водопадите, като
хванете пътеката за хижа „Марцига-
ница“. Началото й е вляво от входа на
манастира.

Бачковски манастир
<5> Асенова крепост
Водопад Сливодолско падало
Село Косово

(ТГ\ Резерват „Червена стена“ е

V " \ изключителна държавна соб­
ственост. Въведени са редица забра­
ни. Една от тях например е за разхож­
дане извън установените екопътеки
и маршрути.

(Ж \ В резерват Червена стена“

се намира единственото в
България находище на най-красивата
българска орхидея - Венерино пантоф-
че. Тук се срещат и други редки рас­
тения, като родопско лале, силивряк,
родопска горска майка, черен бор и др.

147
 . 54 П е и ^ а Д ^ р с ^ ^ н с 1 ^ :6ц^щ|.||
L Т о в а е малко известна, но изключително красива пещера. Наречена е
Рр I Добростански бисер, тъй като се намира на 5 км югозападно о т ро-
допското село Добростан. Това обаче е комерсиалното име на пещерата.
, Местните хора я знаят като Ахметьова дупка.
През последните години пещерата тънеше в забрава, тъй като мест­
ното туристическо дружество не разполагаше с пари за охрана и под-
* дръжка. Вандали изпотрошили част о т ст алакти ти те в нея и се стигнало
до затварянето й за посещения за дълъг период о т време.
 През пролетта на 2017 г. за първи път в нея бяха допуснати голям брой
посетители - това се случи в началото на юни, когато се провежда тр а­
диционният туристически поход о т Асеновград до хижа „Марциганица“.
Предстои пещерата официално да бъде отворена за посещения, тъй като
за нея вече се грижи общинското предприятие „Туризъм“ в Асеновград.
Това е пропастна пещера с дължина 3-4 км. Все още част о т залите й
не са проучени. Причината е, че при една о т експедициите в миналото се
е активизирало свлачище и входовете към галериите са били затрупани.
/ТГ\ Освен много сталактити,
'у\ ь сталагмити и сталактони в
пещерата има още едно красиво обра­
зувание, наречено Комина. Предста­
влява вертикална кухина, дълга поне
100 метра, по стените на която има
красиви варовикови утаявания.
/Ж Л Името на пещерата Ахметьо-
V ' \ ва дупка е свързано с местна
легенда от времето на турското
робство. Докато събирал данъци от
околните села, турчинът Ахмед ага
поискал да му сготвят нещо вкусно.
Поднесли му свинско със зеле. Ахмед
ага си облизал пръстите - толкова му
харесало. Когато по-късно разбрал, че
е ял свинско, той побеснял и решил да
запали селото. Местните селяни оба­
че го причакали и го убили, а тялото
му пуснали в пещерата.
 Пещерата попада 6 резер­
ват „Червената стена“, кой­
то е защитена зона. Тук действат
множество забрани, една от които
гласи: „Забранено отклоняването от
пътеката“. Табелите с този надпис
се срещат и на други места в ре­
зервата - например по пътеката за
Сливодолското падало - най-високия
водопад в Родопите.
О т Асеновград поемете в посока
Кърджали, след което хванете
отбивната за с. Добростан - пада се
при долното с. Долнослав. То се нами­
ра високо в планината, но пътят е
асфалтов и сравнително поддържан.
След като стигнете селото, продъл­
жете в посока хижа „Марциганица“. В
началото пътят е малко по-лош, но
после отново става асфалтов. Пар­
кирайте при хижата и заобиколете
сградата отдясно, докато стигнете
задния двор. Оттам започва пътека­
та за пещерата (зелена маркировка).
За около 20-30 мин ще стигнете до
входа на пещерата, който се пада в
малка къщичка вдясно от пътеката.
Внимание: за да сте сигурни,
че пещерата ще е отворена,
най-добре звъннете предварително
на телефоните на Културно-истори­
ческия център - Асеновград.
Димитър Кирков - 0884 446 256, Ивай­
ло Мирчев - 0887 226 333. Двамата са
много отзивчиви и ще ви дадат пълна
информация.
151
 Светилище в местността Хасара -
с. Сталево
естността Хасара (Хисаря) край хасковското село Сталево крие ин­
М тересно светилище, което съчетава елементи на християнската
вяра с езически ритуали. На висок хълм извън селото е построен парак­
лисът „Св. 40 мъченици“, където много вярващи ходят да палят свещи за
здраве и благоденствие. Храмът е разположен на върха на хълма и от него
се открива красива гледка към цяла Тракия.
В съседство с него се намира „Провиралото“ - езическо светилище, кое­
то представлява голям камък с отвор под него. Хората се промушват през
отвора, търсейки изцеление о т различни болести, след което завързват
парцалчета или конци о т дрехите си на близкото дърво. Подобна традиция
съществува и в други краища на страната, но любопитното е, че т е са
съсредоточени главно в райони с предимно мюсюлманско население - най-
вече в Родопите и Лудогорието.
Непосредствено до „Провиралото“ има още едно езическо светилище,
което е свързано с легендата за Крали Марко. Представлява петметрова
канара с издълбани на върха четири големи дупки, които приличат на чо­
вешки стъпки. О тта м идва и името на камъка - „Кралимарковска стъпка“.
В тях се събира дъждовна вода, която не пресъхва дори и в най-големите
горещини. Според местните водата има лековита сила - ако напръскате
болно място с нея, то ще оздравее.
 Kamo влезете в Сталено, карай­
те до центъра, където се намира
кметството. На площада точно сре­
щу него е първата табела за свети­
лището. Тръгнете по улицата нагоре
и карайте, докато свършат къщите.
Там асфалтовият път преминава в
черен, който върви покрай нивите.
На повечето разклонения има табели,
които ви насочват за посоката. Хъл­
мът със светилището се вижда, така
че вероятността да се объркате е
малка. С кола можете да стигнете до
самия параклис.
Днешният параклис „Св. 40
мъченици“ е построен на мяс­
тото на средновековен храм. Той е
бил изграден през 1230 г. от жите­
лите на с. Бона Касаба (днешното с.
Сталево) в памет на загиналите бъл­
гарски воини по време на битката при
Клокотница.
Хасара (Хисаря) е историче­
ска местност, която е свър­
зана с една от най-големите победи
на българската армия. О т това мяс­
то на 9 март 1230 г. Цар Иван Асен II
е ръководил битката с византийците
край село Клокотница. При тази бит­
ка българите разгромяват войската
на император Теодор Комнин, който
погазил съществуващия мирен дого­
вор с България.
Александровската гробница -
с. Александрово
Светилището на нимфите -
с. Каснаково
Исторически музей - Хасково
Долмен в м. Сиврикая -
с. Остър камък
«
 Светилище на нимфите и
Афродита-с. Каснаково

рай хасковското село Каснаково се намира единственият разкрит ним-

К феум (храм на водата) в България. Представлява три извора с басейни,
които са оформени в общ архитектурен ансамбъл.
Комплексът включва още няколко значими археологически паметника,
сред които има останки о т римски мавзолей, римска вила, амфитеатър,
странноприемница и други култови постройки.
Смята се, че римската вила е била собственост на Turn флавий и съпру­
гата му Клаудия Монтана. Той получил земята като награда за 30-годиш-
ната си вярна служба в полза на Рим. На това място, край тр и т е извора
с лековита вода, Turn флавий вдигнал амфитеатър, храм и помещения за
поклонниците.
На лицевата страна на каменния свод при централния извор на свети­
лището има надпис, гласящ: „На добър час! Turn флавий Бейтюкент Есбене-
риос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора
на нимфите и Афродита“.
Години наред светилището е тънело в забрава, но през 60-те години на
миналия век е обявено за паметник на културата. Сега е изцяло рестав­
рирано и облагородено. На метри от светилището има чешма, поляна и
голяма маса с пейки, където можете да си направите пикник.
 Според местното население
' у х водата в малките извори на
нимфеума е лековита. Тя извира от
цепнатина в скалата и е кристално-
чиста. По време на турското влади­
чество мястото било известно като
Гяур бунар (кладенец на неверниците),
което дава основание да се смята, че
било почитано от българите и през
Късното средновековие.
Каснаково се намира само на
\у/ километър встрани от главния
път Пловдив-Хасково. Отбивната се
пада вляво - след като подминете с.
Горски извор. Щом влезете в селото,
ще видите табелите за светилище­
то. То е извън селото, първо се минава
по мост над река Банска, а след това
има леко изкачване по невисок хълм.

(Y ) Нимфите са легендарни жен-

' у х ски същества, покровителки
на природата. Те могат да бъдат зем­
ни, морски и други нимфи. Отличават
се със своята красота и хората са се
отнасяли към тях със страхопочита­
ние. Техен „приемник“ в народния фолк­
лор по-късно са самодивите.

Долмен в м. Сиврикая -
с. Остър връх
Долмен край с. Изворово
Александровската гробница -
с. Александрово
Исторически музей - Хасково

157
 5 7 Тракийско светилище „Чит кая“ -
с. Лисиците
ова е едно о т най-интересните и труднодостъпни тракийски свети­
Т лища 8 България. Намира се 8 близост до обезлюденото село Лисици­
те, разположено на десния бряг на яз. „Студен кладенец“.До него се стига
само пеша - по дълъг въжен мост, който минава над целия язовир. Другият
вариант е да доплавате с лодка или кану по язовира.
В селото няма асфалтирани улици, защото просто тук никога
движили автомобили. Усещането за откъсване о т цив
обземе още преди да стъпите на въжения мост, тъй ка
самия него отнеме около половин час - покрай релсите на
като пътьом ще минете покрай изоставена жп спирка и друг
Колкото повече вървите, толкова повече имате
 Самото светилище ,Нит кая“ е наистина загадъчно и интересно място.
По отвесните му скали са изсечени десетки трапецовидни ниши с неясно
предназначение - част о т магията на Родопите. Счита се, че на това мяс­
т о някога е имало тракийска крепост. ,Нит кая“ в превод о т турски озна­
чава „зиданата скала“. Светилището се намира на висок хълм над селото,
о т който се открива красива гледка към яз. „Студен кладенец”.
Г7\ О т Кърджали трябВа да поемете
\ / към с. Широко поле. Щом влезете
в селото, завийте наляво към новата
джамия. Подминавате прелеза и вед­
нага след него завивате вдясно, като
карате по пътя, вървящ успоредно
на жп линията. След като асфалтът
свърши, паркирайте колата и продъл­
жете пеша покрай жп линията. След
по-малко от километър ще стигнете
до стар фургон, служил някога за жп
спирка. Там ще видите вляво черен
път, който се спуска надолу към го­
рата. Тръгнете по него и след около
100 метра ще видите въжения мост
за с. Лисиците. Минете по него и влез­
те в селото. След около 50 метра ще
стигнете до дърво, където има табе­
ли. О т т ук започва пътеката за ,Нит
кая“. Тя е с червена маркировка. Имай­
те предвид, че пътеката не е много
ясно очертана и на места се губи. Ако
не виждате маркировката, трябва
просто да продължите през нивите
към най-дясната част на скалния ма­
сив над селото.
Въженият мост на язовир
„Студен кладенец“ е с дъл­
жина 260 метра. Това е най-дългият
въжен мост у нас. Изграден е на
естествено стеснение на язовира
между землищата на селата Широко
поле (от север) и Лисиците (от юг).
Мостът е единствената пешеходна
връзка на село Лисиците с останалия
свят.
Крепост „Моняк“
Харман кая
„Татул“
Вкаменената гора - с. Равен
Каменната сватба -
с. Зимзелен
161
 Харман кая

Х
арман кая е местност, 6 която се намира едно о т най-значимите тр а­
кийски светилища в Родопите. Според някои учени то предизвиква не
по-малък интерес о т светилищата при Татул и Перперикон, но не е толко­
ва добре проучено и рекламирано като тях.
В центъра на комплекса се намират две скални площадки, в което ли­
чат множество изсичания под формата на концентрични полукръгове.
Те са пресечени о т врязани в скалите линии. Има две теории за тяхното
предназначение. Според едната площадките са били използвани за ж ер т­
воприношения, а според другата - като площадки за наблюдение на слън­
цето. Чрез тях древните хора са измервали годишния цикъл на времето и
са установявали лятното и зимното слънцестоене.
Недалеч о т т я х се различават ясно няколко скални басейна (щерни и
шарапани). За т я х също има противоречиви теории. Някои учени смятат,
че са служели за събиране на дъждовна вода или за производството на вино.
Други са на мнение, че също са били използвани за жертвоприношения.
В подножието на скалното плато има и пещера утроба с дълбочина 7 м,
а по някои от скалите се виждат трапецовидни скални ниши - също дело
на човешка ръка. Мястото е много мистично и забулено в загадки, които
чакат своя отговор.
 Харман кая е с турски произ­
ход и означава „равна скала“
(„харман“ - равен, „кая“ - скала).
Първите археологически про­
учвания на Харман кая са
правени още през 40-те години на
миналия век от проф. Васил Миков,
който определя мястото като голям
тракийски град - с улици, площади,
жилищни помещения и други обек­
ти. По-съвременните изследователи
смятат, че при сериозни разкопки в
района ще изникнат основите на град
светилище от ранга на Перперикон. В
района е открита керамика от енео-
лита (каменно-медната епоха).
О т Момчилград трябва да хване­
те пътя за светилището при Та­
тул (има множество табели по пътя).
Отклонението за Харман кая е при с.
Равен. Там трябва да завиете наля­
во - в посока с. Биволяне. Светилище­
то е на 2 км преди селото. Има табела
до малък паркинг, където можете да
оставите колата. След което се вър­
ви по черен път до светилището.
Вкаменената гора - с. Равен
Тракийско светилище при
с. Татул
Перперикон
163
 Вкаменената гора
каменената гора е едно о т чудесата на Източните Родопи. Това е при­
В роден феномен, включващ дузина камъни със специфична форма и оцве­
тяване, които удивително приличат на отсечени дървета. Разпръснати
са по коритото на река Сапдере, известна и под името Нановишка калдера.
Намирането им е задача с повишена трудност, но точно в това е тръп­
ката на този маршрут - той е за пътешественици, не за туристи. Ня­
кои о т „вкаменените дървета“ са обозначени с боя по съседните камъни,
а други не са толкова лесно откриваеми. Но ако се въоръжите с търпение,
усилията ви ще бъдат възнаградени.
Има две теории за произхода на скалния феномен. Според едната „дър­
в етата“ са се образували о т седиментни (утаечни) скали, съставени от
плътно споени песъчинки и стари скални късове.
Според друга теория това наистина е било гора, разположена по край­
брежието на древно море. Тогава изригнал вулкан и лавата е заляла цялата
гора. Част о т дърветата не са изгорели, а само били овъглени о т висока­
т а температура. По-късно през тях преминавали води, носещи кремъчно
вещество. Те запълвали кухините на дървесината и така се получили ка­
менните стволове.
Интересното е, че в напречното сечение на дънерите ясно се различа­
ват годишни кръгове. Любопитно е също, че дърветата продължават да
ст о ят изправени както преди милиони години.

(ТГ\ „Дърветата“ са разположени

по двата бряга на реката -
на площ от около 100-200 метра едно
от друго. Високи са около метър, а
дебелината на „пъновете“ им е около
40-60 см.

164
 Началото на пътеката е след с.
V Равен (обозначения има още от
Момчилград). На един забой ще видите
табела и отбивна вдясно. Тя отвежда
до малък паркинг с беседка и барбекю.
Там оставяте колата и тръгвате по
пътеката. Първоначално има изкач­
ване през борова гора, след което
се излиза на разклон. Вляво има път
към билото на хълма, но вие трябва
да тръгнете вдясно и надолу - към
дерето на реката. Има маркировка в
червено и бяло, както и табели през
голямо разстояние. На места посока­
та е обозначена с купчини от малки
камъни.
Върви се около 1,5 км по течението на
реката, като пътеката минава т у от
единия, т у от другия бряг на реката.
По средата на маршрута има горски
участък, където има нападали дърве­
та и може да се наложи да се промуш­
166
вате между тях. Самите „каменни
дървета“ са разпръснати на различни
места и не са добре обозначени, така
че ще трябва да се оглеждате внима­
телно.
Наименованието Нановишка
калдера се среща в научни
трудове. „Калдера“ идва от испански
(caldera - котел, казан) и означава
вулканично образувание, получено при
сриване на кратера навътре в самия
него. Местните наричат местност­
та с турското й име - Габъз дере (До­
лът с дърветата).
Тракийско светилище при
с. Татул
Тракийско светилище Харман
кая
Каменната сватба
Перперикон
167
 „Фотински костенурки“

К
остенурките са скално-култов комплекс, намиращ се край с. фотиново,
община Кирково. Това са уникални по рода си мегалитни обекти, които
са дело на древна цивилизация, обитавала тези земи най-вероятно през
енеолита (каменно-медната епоха).
Намират се в район, богат на тракийски светилища, гробници и пеще­
ри утроби, каквито има из целите Източни Родопи. Досега обаче не са о т ­
кривани подобни камъни с формата на костенурки на друго място, което
прави мегалитите край с. фотиново уникални.
Скалните образувания са многобройни и разпръснати на голяма площ.
Те са изсечени на ръка върху естествени скали, като външно удивително
наподобяват черупките на водни костенурки. Правят впечатление изклю­
чително загладените форми на скалите, които изглеждат като шлифовани.
Три о т „костенурките“ са ясно различими, докато останалите са час­
тично разрушени с времето, но по т я х все още личат улеи и жлебове.

(Y ) Въпреки че са единствената лото, които помолихме за упътване,

Y \ забележителност на селото, не беше чувал за скалния феномен. На­
„костенурките“ край с. фотиново края след доста лутане попаднахме
не са познати на повечето местни малко случайно на него, разчитайки
жители. Нито един от хората в се­ на интуицията си.
 За произхода и предназначе­
нието на „костенурките“ има
много предположения. Най-популярна­
та теория гласи, че крайниците, гла­
вите и опашките са представлявали
улеи за стичане на вода, която изви­
рала от хълма над скалните образу­
вания. Според застъпниците на тази
хипотеза древните хора са използва­
ли естествените пукнатини на ска­
лите и са дооформили на ръка канали
за отвеждане на водата.
Според други изследователи става
въпрос за светилищен комплекс. До­
казателство за това са следите от
праисторически олтар върху коруба­
та на една от „костенурките“. Много
е вероятно по тях да са били извърш­
вани винени ритуали или други възли-
вания на течности, свързани с древни
култове към различни божества. Има
и трета хипотеза - че това са били
жертвеници, върху които жреци са
гадаели бъдещето. Те предсказвали
предстоящите събития по това на­
къде тръгва да се изтича кръвта на
закланото животно.
„Костенурките“ се намират в
южния край на с. фотиново. Ако
идвате от с. Бенковски, трябва да
отбиете вдясно към фотиново и да
карате през цялото село, докато из­
лезете от него. Точно на изхода, при
разклона за Златоград и Кирково, е
началото на скално-култовия ком­
плекс. Като ориентир - в съседство
с тях има спирка с чешма. Първите
„костенурки“ се виждат от пътя. Раз­
ходете се по цялото плато в района,
защото има и други, които не са тол­
кова видими от пръв поглед.
Дупчен камък - с. Мъглене
Тракийска гробница -
с. Мъженци
Природен феномен Крокодила-
с, Бенковски
Късноантична и средновеков­
на крепост в м. Асара -
с. Крилатица
169
 Тракийска гробница край
с. Мъженци
айонът около кърджалийското село Бенковски е осеян с тракийски све­
Р тилища, ритуални ями и пещери утроби. Те формират цял скално-кул­
тов комплекс, който се простира на голяма площ между селата Бенков­
ски, Дедец и Добромирци. Някои о т обектите като Крокодила и Гъбата са
видими с просто око о т пътя, свързващ Кърджали и Златоград. Други са
no-скрити и изискват повече време за намирането им.
Такъв е случаят и с тракийската скална гробница, която е разположена
встрани о т пътя, свързващ с. Бенковски с близката махала Мъженци. Това
е куполна гробница под формата на пещера. Изсечена е на ръка в основата
на заоблен о т ветровете пясъчник и има добре открояващ се вход. Пред­
полага се, че навремето е имало каменна плоча, с която е бил закриван.
Проучванията сочат, че гробницата е дело на траките и е о т края на
второто хилядолетие преди Христа.

Дупчен камък - с. Мъглене

Природен феномен Крокодила -
с. Бенковски
Етнографски ареален комплекс
Златоград
 И ...
f’
Е***'-- . '' " i • '
Kamo стигнете c. Бенковски,
V трябва ga хванете отбивната
за махала Мъженци. Табелата е много
стара и трудно се разчита, но всеки
от селото ще ви упъти. После кара­
те през Мъженци, докато стигнете
до джамията. Подминавате я и изли­
зате на нещо като малко площадче,
където може да се паркира. Пада се
след един остър завой наляво с огле­
дало за насрещно движение. Тръгнете
по улицата, която е вдясно от него,
и след стотина метра ще стигнете
до рекичка. Пресечете я и тръгнете
леко надясно по пътеката, която се
вие покрай земеделски ниви. Там има и
една чешма. Продължавате направо,
докато свърши пътеката, след това
завивате леко наляво. Там ще видите
още една чешма. Вляво горе на хълма
се забелязва телена ограда. Това е
.\
~
гробището на селото. Тракийската
гробница се пада точно под него, но
не се вижда веднага, защото камъни­
те по поляната я закриват. Ще тряб­
ва да направите лек обход на камъни­
те и да се оглеждате вляво за входа
на гробницата.
Край бившето село Мъженци,
днес махала на с. Бенковски,
минава първата в страната археоло­
гическа пътека.
Култовият комплекс край с.
Бенковски е изграден върху
естествени вулканични скали, където
се наблюдават и зооморфни фигури
сред множеството скални вкопава-
ния, изсичания и пещери. Предполага
се, че районът е бил използван актив­
но от траките за свещенодействия и
различни обреди.
171
 „Дупчен камък“- с. Мъглене
упчен камък“ е името на дребно светилище, намиращо се в Източните
Д Родопи. Пада се по средата на пътя между селата Бенковски и Мъгле­
не. Този район като цяло е осеян с ритуални ями, улеи и изсичания в ска­
лите - доказателства за силното присъствие на траките по тези земи.
Представлява малка пещера, оформена в скалите. Смята се, че в древ­
ността е служила за тракийска гробница. Векове по-късно куполът на
гробницата е бил пробит о т хората. Така се е оформил втори отвор и се е
образувало „провирало“.
Местните хора вярват, че камъкът има лековита сила. Затова и дър­
вото в близост до „Дупчен камък“ е обкичено с късове о т дрехи. Те са ос­
тавени о т хората, които са изпълнили ритуала с провирането. Според
поверието болният трябва да се промуши три пъти през двата отвора
на камъка - от долу нагоре. След това оставя част о т дреха на дървото с
надеждата, че болестта ще си остане там.

172
 Ш 8

Ритуалът на провирането if у\ „Дупчен камък“ се намира на около

е типичен за много части у ' 300 метра след последните къщи
на Родопите. Той е остатък от ези­ на махала Горни Веслец в село Бенков­
ческите времена. Характерен е за ски. Трябва да паркирате вдясно от
алевийско-казълбашкото население. пътя за Мъглене и да тръгнете през
Това са мюсюлмани, привърженици на нивата почти перпендикулярно на
суфизма, като с него са преплетени пътя, като постепенно се спускате
шиитски възгледи и част от езически­ надолу по хълма и се оглеждате за го­
те тангристки вярвания. Освен пар­ лямо дърво. Табели и маркировка няма,
цалчета вярващите връзват и конци, но за ориентир може да ви служи един
ленти или дори цели дрехи с пожела­ електрически стълб край пътя, къде-
ния за здраве и късмет. Дърветата, то трябва да оставите колата.
използвани за това, се наричат Дър­
во на желанията. Те винаги растат Тракийска гробница -
до свято място или тюлбе (гроб на с. Мъженци
светец). Любопитното е, че подобен Природен феномен Крокодила -
обичай има и в райони с християнско с. Бенковски
население - например при светилище­ Късноантична и средновеков­
то „Индипасха“ в Странджа. на крепост в м. Асара -
с. Крилатица

173
 Водопад - яз. Студен кладенец
ози малко известен водопад се намира при яз. „Студен кладенец“ в Родо­
Т пите. Уникалната му красота се дължи на факта, че о т малка рекичка
водата се излива директно в язовир. По-интересното обаче са обкръжа­
ващите го непристъпни скали, които образуват малка пещера над него. В
резултат на това се е получило рядко срещаното съчетание - водопад и
пещера на едно място.
Официално не открихме наименование, макар че в някои форуми се спо­
менава като Коневски (или Конявски) водопад. Наричат го така, защото
едно о т най-близките села се казва Конево, област Кърджали.
В същите публикации обаче други хора са оспорили името, тъй като во­
допадът е по-близо до с. Бял кладенец, област Хасково. Всъщност малката
рекичка, по течението на която е водопадът, разделя географски двете
области - Кърджалийска и Хасковска.
Кое о т селата има по-големи основания да претендира за „собстве­
ност“ върху водопада, не се наемаме да кажем. Но е наистина красив и си
заслужава да го видите.

След като влезете в с. Бял кла­
денец и подминете централния
площад с хоремага, продължавате по
същата улица, докато стигнете по­
следната къща. Там завивате наляво
по черен път, който е прокаран, за да
се поставят стълбове за високо на­
прежение.
След около 1 км ще стигнете до малка
полянка. Там паркирате и тръгвате
по пътека, която започва отдясно на
поляната. Началото на пътеката е
малко трудно различимо, но после тя
е ясно очертана и няма опасност да се
изгубите. Върви се около километър,
като се подминава чешмата вляВо.
След около 200 метра ще видите още
една чешма. Там трябва да оставите
пътеката и да свиете надясно - пак
по горска пътека, но по-трудно разли­
чима. Тя слиза през гората надолу към
брега на язовира. По нея след около 15
минути стигате до малко заливче. В
края му се намира водопадът.
Подходящият сезон за посе­
щения е пролетта, когато
реката е пълноводна. През лятото
тя почти пресъхва.
„Кован кая“ -
с. Долно Черковище
Тракийски гробници -
с. Пчелари
Попмартинова дупка -
с. Орешари
До селото има гнезда на ле­
шояди. Според местни жите­
ли близо 50 птици гнездят там през
лятото.

174
 H^g'fiogonaga има малки пеще-
ри. Местнацшгенда разказва,
че някога 8 ЙТях се криели крадци, кои­
то плячкосВали къщи 6 околните села
 Долмен „Каменната къща“
с. Остър камък
олмените са мезалитни паметници, разпръснати на различни места из

А България - главно в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Свързват

се с погребалните традиции на траките и култа към слънцето. Изградени
са о т големи каменни блокове, вкопани в земята. Покривът е от голяма
каменна плоча, а входът е бил закриван с камък, в който най-често е имало
отвор. Отдалече долмените приличат на малки каменни къщи.
Точно така се нарича и долменът в местността Сиврикая край хар­
манлийското село Остър камък - „Каменната къща“. Долменът е добре
запазен - липсва само лицевата плоча. Другите части са непокътнати
вече няколко хилядолетия, което само по себе си е изумително. Дори и има-
нярските набези не са попречили на паметника, който продължава да се
издига гордо в покрайнините на селото. Интересното е, че точно до него
днес е разположен модерен соларен парк, който използва слънчевите лъчи
за производството на ток. Минало и настояще - в едно. Красива метафо­
ра за превратностите на времето, която илюстрира различния начин, по
който хората интерпретират култа към слънцето.
 Долмен край с. Изворово
Александровската гробница -
с. Александрово
Светилището на нимфите и
Афродита - с. Каснаково
Исторически мдзей - Хасково
(Y ) Старото име на селото е
у х било Сиври кая (на турски
„сиври“ означава остър, а „кая“ - връх,
скала). След Освобождението то е
преименувано на Остри камък, а по-
късно е дошло и сегашното му назва­
ние-Остър камък.
/Х \ В миналото са били наричани
у \ от местното население „змейо­
ви дупки“. Носят се легенди как от
каменните къщи изскачали змейове,
които крадели най-красивите момиче­
та от селото.
(7 ) Ако идвате от Харманли, още
\/ преди да влезете в с. Остър ка­
мък, ще видите вдясно от пътя сола­
рен парк. Той се пада на възвишение,
чийто връх носи същото име като
селото - Остър камък. Долменът се
вижда с просто око от пътя. Намира
се точно над последния ред фотовол-
таици. За да стигнете до него обаче,
ще трябва да продължите с колата
още малко. След соларния парк има
малко езеро. Щом го подминете, вдяс­
но ще видите черен път. Отбийте по
него и карайте около 500 м. После пар­
кирайте и продължете пеша - около
10 минути се върви до долмена през
нивите.
177
ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
 Долмен край с. Изворово

ще един забележителен мегалитен паметник на територията на Са­

О кар планина. Изворово е малко село, намиращо се на 32 км от Харманли.
В началото на миналия век край него са били открити множество архео­
логически обекти, сред които и 9 долмена. Вследствие на иманярските на­
бези и атмосферните процеси всички т е са били унищожени. Останал е
само един, който се намира югозападно от селото - в местността Блага
черква.
Долменът е на стотина метра от последните къщи на селото. Той е
съвсем еднокамерен, без лицева плоча, без дромос, фасада и могила. Сгло­
бен е без жлебове. Капакът му обаче е оцелял и стои на мястото си. Ин­
тересното е, че през 70-те години на миналия век долменът е бил силно
наклонен. Това е описано в книгата „Мегалитите в Тракия, Част II“, издаде­
на през 1982 г. Явно след това някой е реставрирал частично долмена, тъй
като днес е изправен. Кога е станало това и кой го е извършил - остава
загадка.

180
 Карайки по магистрала „Ма­ Известният археолог проф.
рица“, трябва да отбиете при Николай Овчаров разказва
Любимец - 8 посока Йерусалимово. интересна история за село Изворово.
Следващото село по този път е Изво­ При едно от посещенията си в селото
рово. Долменът се пада почти ведна­ той разговарял с възрастен местен
га щом влезете в селото. Подминава жител. О т него научил, че през 40-те
се входът на бившето ТКЗС и след години на миналия век Изворово било
около 200 метра ще видите вляво посетено от Цар Борис III. Монархът
нещо като трафопост. Там паркира­ бил на лов със свитата си в района, но
те колата и поемате по черния път, замръкнал и решил да преспи в село­
тръгващ вдясно от него. След около то. Подслонили го при дюкянджията,
стотина метра ще видите долмена. където бил нагостен с местни ястия.
Царят не искал да се знае за изненад­
В село Изворово доскоро е съ­ ващата му визита, но мълвата бързо
ществувала интересна тра­ се разпространила из цяло Изворово и
диция. Седмица след брането на гроз­ околните села.
дето (на 27 септември) в местност­
та Блага черква се правела църковна Александровската гробница -
служба и се колело агне. По време на с. Александрово
курбана хората използвали долмена Светилището на нимфите
за маса. Свещеник освещавал върху и Афродита - с. Каснаково
него вода, с която после ръсел при­ Исторически музей - Хасково
състващите за здраве. Долмен в м. Сиврикая -
с. Остър камък
 Тракийска гробница - с. Мезек
ракийската гробница при свиленградското с. Мезек е една о т най-голе-
Т мите на Балканския полуостров и една от най-добре запазените. Тя е
изключителен архитектурен паметник о т епохата на траките - първото
документирано население по нашите земи.
Гробницата впечатлява с дългия повече о т 20 м дромос (коридор), кой­
то има триъгълен свод. Изграден е о т големи, добре обработени каменни
блокове (квадри). Впечатляващо е, че никъде не е употребен хоросан за
сглобка на квадрите. Вместо това са ползвани железни и дървени скоби за
захващане на блоковете.
Цялата гробница е ориентирана в посока изток - запад, като входът е
от изток. О т дромоса се влиза в две преддверия с правоъгълна форма, след
което е същинската гробна камера. Тя е кръгла с диаметър 3,30 м и височи­
на 4,30 м. В нея е поставено каменното ложе на покойника, изработено от
монолитен каменен блок. О т двете му страни има каменни урни, покрити
с каменни плочи.
Построена е в чест на тракийски аристократ, чието име остава за­
гадка. Смята се, че това е станало през втората половина на IV в.пр.Хр.
Изследванията показват, че гробницата е използвана неколкократно,
като броят на извършените в нея погребения е най-малко четири. Обявена
е за паметник на културата с национално значение.

Предполага се, че гробницата Открита е през 1931 г. Първи

при Мезек е била от типа хе- те проучвания са от извест
роон (светилище на обожествен след ния български археолог Богдан филов.
смъртта си владетел) и там перио­
дично са били извършвани ритуали в
негова памет. Вероятно в нея са били
погребвани останките на няколко
поколения представители на една и
съща династия.

182
 О т Свиленград поемете в посока
Гърция и малко преди границата
отбийте вдясно за с. Мезек. Още пре­
ди да влезете в селото, ще видите
табели за гробницата. Отбивната се
пада вляво - преди първите къщи на
селото.

Крепост „Неутзикон“ -
с. Мезек
Мостът на Мдстафа паша
в Свиленград
Крепост „Букелон“ - с. Мато­
чина
Скална църква - с. Маточина
Скална църква - с. Михалич

184
 По асфалтовата алея за гроб­
ницата има 3D изображения
на сцени с тракийска тематика. Техни
автори са двама български творци -
Диляна Първанова и Чавдар Стоянов.
За да видите изображенията от най-
добрия ракдрс, трябва да застанете
на точно определените точки. По­
гледнати от друг ъгъл, картините
нямат същия ефект.

Можете да си направите ин­

тересни снимки с приятели
при 3D изображенията по алеята за
гробницата. Гледайки през визьора на
фотоапарата, можете да разположи­
те приятелите си така, че да станат
част от нарисуваната композиция.
 Пещерите и изворите
на река Младежка

ова е малко известна, но интересна екопътека в Странджа. До изво­

Т рите и намиращите се в съседство пещери се стига по приятен марш­
рут, който следва извивките на река Младежка и преминава през няколко
дървени мостчета. Покрай пътеката има обособени кътове за отдих с
пейки и беседки, които са добро спасение в жегите. Сянката на дървета­
т а и близостта на реката осигуряват прохлада през лятото.
Пещерите са общо около 20 на брой. Най-дългата о т т я х е наречена
Калето (320 м), а най-късата - Кошарата (9 м). Има доказателства, че
други две от пещерите, носещи имената Леярниците и Брежанка, са били
обитавани през древността. В наши дни т е се посещават главно о т пъ­
тешественици, които искат да видят непознатото лице на Странджа.
Компания им правят многочислени колонии прилепи.
В подножието на пещерите се намират изворите на река Младежка
(старото й име е Карамлък, или Тъмна река), която е приток на р. Велека.
Местните хора вярват, че водата й е лековита. Счита се, че лекува рев­
матизъм и ставни заболявания.
Съвсем наблизо се намират и останките от ранновизантийска кре­
пост, известна като Голямото кале.
 За да стигнете go пещерите,
трябва да хванете основния път

i* « <
Бургас-Малко Търново и да вземете
отбивната за с. Младежко. След като
влезете в селото, продължавате до
края му, където има паркинг. Минава­
те по моста на р. Младежка и поемате
надясно по пътеката. Съвсем скоро
ще стигнете до голям заслон, вляво
от пътя. Тук пътеката се разклонява.
Вляво е за крепостта, а вдясно - за
пещерите и изворите на р. Младежка.
Има и още една точка - кулата. Това
е наблюдателно съоръжение към кре­
постта. Навсякъде има табели. Няма
начин да се загубите.

187
 Странджанските села -
Бръшлян, Българи, Кости и др.
Историческият музей 6
Малко Търново
Водопад Докузак
Тракийско светилище
в м. Миткова нива
188
Голямото кале е най-голямата
ранновизантийска крепост В
Странджа. Тя е разположена на висо­
ко било с формата на език, заградено
от север, изток и юг от долините на
реките Близнашка и Евренозовска.
Крепостта е датирана от края на V
век и началото на VI. Смята се, че е
действала като военен гарнизон до
началото на VII век. През Среднове­
ковието отново е заселена, но имала
функциите на укрепително селище.
 Сфинкса - Синеморец
азителите - така наричат каменните фигури с човешки образ, които
П природата е изваяла по мистериозен начин на различни места в Бъл­
гария. Те са разпръснати из цялата територия на страната - край Долно
Дряново (Западни Родопи), Белинташ (Западни Родопи), Дъждовница (Из­
точни Родопи), Зелениград (Западни покрайнини) и Зимница (Добруджа).
Интересното е, че в близост до всички т я х има открити древни све­
тилища или други храмове, което кара мнозина да си задават въпроса дали
присъствието на гигантските каменни фигури е случайно, или това са за­
кодирани послания, които хората още не са разчели.
Една от най-въздействащите каменни фигури се намира на скалите
край плажа Велека при Синеморец. Известна е като Сфинкса (някъде се
среща и като фараона). Погледната под определен ъгъл, скалата действи­
телно прилича на сфинксовете в Древен Египет - митичните същества с
тяло на лъв и глава на човек, които са поставяни да охраняват храмове и
други свещени места.
За разлика о т египетските сфинксове, които са човешко творение, ка­
менният колос при Синеморец е дело на майката природа. О т хилядолетия
стои безмълвен на скалите и посреща изгрева на слънцето - ден след ден,
година след година.
Подобно на другите пазители в България, Сфинкса също се намира в
близост до свещени места. Наблизо е Странджа - мистичната планина,
изпълнена с мегалитни паметници, тракийски гробници и древни храмове.
Случайно стечение на обстоятелствата или тайнствено послание - пре­
ценете сами.

Човешкото въображение е Сфинкса се намира на скалите в

< 9К < ;
родило различни поверия за 9 южния край на плаж Велека при
Сфинкса при Синеморец, които може Синеморец. Пада се точно в начало­
да откриете с повече ровене в интер­ то на плажа, до плажния бар „Велека“.
нет. Някои смятат, че камъкът има
лечителска сила. Други вярват, че
сбъдва желания. Трети твърдят, че
мястото излъчва силна енергия, коя­
то може да бъде „уловена“, ако човек
пренощува в подножието на скалния
великан.

190
 \ >-• .
■ \ &
- r :,v i „д •

ТракийскЬ^еитйлйщ^б
1м. Мишкова нива-Ся1|^ндж«ч^г>’ - >
ТракийскбДброчи1р ' v;s
„ИндипасхдГ - Сп^йнднв?- ••-
Тракийско светилище' в'м.
■менна бърчияа-Странджа •*:*> j -J »
Тракийска куполна гроряица • t -"‘ /
8м. Пропада ^Странджа ' - .~ 'Т

Водопадът Докузак -
Странджа .. _
*НестинаДското село Българи
; Странджа. ■ щ *Л '
 квб калиде

кве калиде“ е място, събрало 8 себе си хилядолетна история. Предста­

А влява стар турски хамам, известен още като Банята на Сюлейман
Великолепни, който е отлично реставриран и превърнат в модерен музей.
Край него са останките на древен римски град Терме (Термополис), кой­
т о е бил построен край намиращите се на това място лековити минерални
извори.
Горещата вода, извираща о т недрата на майката Земя, е причината
римляните да изградят на това място град с внушителен по размерите
си лечебен център с миинерални бани. Първите терми (обществени бани)
били построени в началото на II век по времето на император Траян. Жи­
тели о т различни краища на империята пристигали в Термополис, подма­
мени о т легендата за вълшебните извори, които носели здраве и вечна
младост.
Смята се, че лековитата сила на водата е била известна още по вре­
мето на траките, които построили тук светилище на Трите нимфи - по­
кровителки на минералните извори.
 Трябва да поемете по магистрала
/ „Тракия“ 8 посока София и да о т­
биете надясно при табелата за Вет­
рен - някогашно село, сега квартал на
Бургас. После следвайте табелите за
„Аква калиде“.
 Лечебните извори на „Акве калиде“ оцеляват в продължение на почти
две хилядолетия, като византийци и българи доразвиват и укрепват града
на топлите извори, Неговият крах настъпва по времето на Четвъртия
кръстоносен поход. През 1204 г. рицарите превземат Константинопол
и създават Латинската империя, В последвалата война между латинци
и българи император Балдуин I фландърски е пленен о т армията на цар
Калоян. Следващият латински император - Анри I фландърски, брат на
Балдуин, предприема наказателен поход срещу градовете на юг о т Стара
планина. Сринати до основи са много цветущи за времето си населени мес­
та като Адрианопол (Одрин), Берое (Стара Загора). Термополис е напълно
опожарен, а минералните извори - затрупани в руини за няколко века.
При управлението на Сюлейман I Великолепни върху разрушените ба­
сейни била изградена нова обществена баня (капладжа хамам). Като бла­
годарност за излекувания тежък ревматизъм султанът благоустроил
баните и издал ферман, с който учредил ежегоден панаир в града, носещ
по това време името Лъджа кьой. Това довело до икономически подем за
региона и просперитет за местното население.

Морската градина - Бургас

< 2> Крепост „Русокастрон“ - с. Русо-
кастро
Скален феномен Тримата братя
Айтос
 С помощта на 3D mapping (ме­
тод за прожектиране върху
неравна повърхност) върху купола на
старата турска баня „оживява“ ле­
гендата за Трите нимфи, закрилници
на „Акве калиде“. Чрез 15-минутното
шоу, съчетаващо триизмерна визия
и звук, посетителите могат да се
разходят назад във времето и да се
запознаят с легендата за Свещения
извор на Трите нимфи - изцелителки.
Водата на „Акве калиде“ е с
температура 41 градуса, сла­
бо минерализирана, бистра, без не­
приятна миризма и с много добри пи­
тейни качества. Смята се, че лекува
редица заболявания на опорно-двига­
телния апарат и нервната система.
Сред най-прочутите посе­
тители на древния лечебен
комплекс са били римският импера­
тор Септимий Север, византийската
императрица Елия Анастасия, авар­
ският хаган Баян, император Анри
фландърски, царският братовчед
Петър - виночерпец на един от бъл­
гарските царе, и султан Сюлейман I
Великолепни.
Снимките в музея са разреше­
ни, но ще ви е нужен статив,
тъй като светлината в бившата тур­
ска баня е оскъдна. Ако го посещавате
през лятото, е добре да дойдете рано
сутрин, за да избегнете групите т у ­
ристи, които започват да пристигат
от курортите по обяд.
195
СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
 70 Водопад Скока - с. Веселиново
еселинобо е село, намиращо се по маршрута на Ришки проход, свързващ
В Карнобат и Шумен, в Източна Стара планина. По-известно е като „се­
лото на Желю Желев”, защото е родно място на първия български демокра­
тично избран президент след Десети ноември.

198
 Селото привлича интереса на фотографите и пътешествениците с
красивия си водопад. Той е известен под името Скока и е с височина близо
50 метра. В подножието му се образува малък вир, водата в който варира -
според сезоните.
Тук е мястото да отбележим, че водопадът край Веселиново е доста
капризен. Дори и напролет (април-май) понякога се случва да е напълно сух.
Ако дойдете след големи дъждове пък, рискувате да подгизнете от сти­
чащата се със страшна сила вода. О т сблъсъка на водната стихия и камъ­
ните се образува водна мъгла, която обгръща всичко в радиус о т стотина
метра.
Затова улучването на точното време за посещение е задача с пови­
шена трудност. Най-добре е да дойдете напролет, но не в седмицата след
продължителни валежи. Водопадът е красив и през зимата, когато по ска­
лите се образуват големи ледени висулки.

: Трябва да хванете Ришкия про- В същия район до водопадите

у ход, свързващ Карнобат с Шумен.
Малко преди табелата за влизане в с.
Веселиново ще видите вдясно мост
над реката и черен път. Тръгнете по
него и карайте около 5 км. Пътят е
чакълест и се минава бавно, но може
да бъде изминат и с обикновен ав­
томобил. След около 15 минути ще
стигнете до гора, където има табела
за водопада. Той се пада вляво от
пътя - в близкото дере.
Ако продължите още мал­
ко нагоре по черния път, ще
стигнете до табела за още един во­
допад, известен като Малкия скок.
Той също е красив, макар и не толкова
внушителен.
има още един природен фено­
мен, наречен Софрата. Представлява
скала с внушителни размери, по коя­
то се виждат изсичания и улеи. Смя­
та се, че мястото е имало култово
предназначение и е дело на траките.
Водопад Малкия скок-
с, Веселиново
Природен феномен Софрата
- с. Веселиново
Пещера - с. Веселиново

200
»*"86*S*
 Скален манастир 3 местността
Шашкъните - Провадия
айонът около Провадия е осеян с множество скални манастири, обита­
Р вани през Средновековието о т монаси отшелници (исихасти). Един от
най-забележителните сред т я х е манастирът в местността Шашкъните.
Той се състои о т десет килии, изсечени на височина о т около 30 метра в
скалния масив.
Част от килиите са самостоятелни, а други са свързани помежду си с
малки проходи. В една от т я х има малка гробница с каменен гроб и изсечен
на стената кръст. В друга са запазени старогрузински надписи о т XIV
век на писмото асомтаврули. Затова и пещерата е наричана Грузинската.
Особен интерес предизвиква в нея стенопис със схематично представяне
на дванайсетте апостоли.
Смята се, че манастирът е бил обитаван през XII—XIII в. И тогава, и
сега достъпът до него е труден. Изграденият железен мост спестява
усилия, но щом го изминете, ще се натъкнете на друга неочаквана пречка
- метална решетка, поставена на входа на манастира. Не е ясно о т кого е
поставена и защо. Властите не са счели за нужно да поставят поне една
табела с обяснение за причините.
С времето в металната решетка се е оформила дупка, която е доста­
тъчно широка, за да може да се влезе през нея. Ако не искате да рискувате,
можете да разгледате манастира само отдалеч. М ястото е необикновено
и обвито в мистика. За това допринася и ф актът, че погледнати отдалеч,
скалните процепи наподобяват формата на човешки череп.

: г >. I* Ч, '«Г . . т W V

■ *щк
1'<*$1 и... "АШ'
Кр— f v 1
ШШш.'
 До него има изграден маршрут,
който минава покрай другата
голяма забележителност на Прова­
дия - крепостта „Овеч“. Има и алтер­
нативен път, който тръгва от квар­
тал „Север“ на Провадия.
Крепост „Овеч“ - Провадия
Пробит камък - с. Венчан
Скален манастир „40-те одаи“
(кара пещера) - с. Манастир
Скален манастир в м. Дже-
невиз канара - с. Рояк
Шашкън на турски означава
„див“, „луд“, но също се използ­
ва и в смисъла на „прекрасен“, „чуде­
сен“. Не е ясно в кое от различните
значения е използвана думата от
местните хора, когато са назовава­
ли мястото със скалните килии. Дали
са имали предвид, че тук живеят о т­
шелници и монаси, вероятно считани
за диви, луди хора. Или са искали да го
увековечат като прекрасно и чудесно
място.
Според публикации в интер­
нет скалният манастир е бил
затворен през 2009 г. след сигнал на
Българското дружество за защита
на птиците до РИОСВ-Варна. Офици­
алната причина е опазване на защи­
тен вид орел.
203
 7 2 Скален манастир „40-те одаи“
(Кара пещера)

айонът около Провадия е известен със своите скални манастири, кои­

Р то са били обитавани през Средновековието о т монаси отшелници
(исихасти). Те посвещавали голяма част о т живота си на молитви към
Бога в църкви, килии и скитове, изсечени в скалите.
Един о т най-забележителните храмове от този тип се намира край
провадийското село Манастир. Той е известен под името „40-те одаи“, за-
щото навремето манастирът е разполагал с 40 помещения. Днес са запа­
зени само 9 килии, като 5 о т т я х са на повърхността, а останалите 4 са
под нивото на скалата.
Централното помещение е с дължина около 40 метра и дълбочина около
10 метра. То е отворено и с елипсовидна форма. По него личат отпечатъци
от преградни съоръжения.
Предполага се, че монасите през Средновековието са преграждали го­
лямата пещера и така са се образували 40 одаи (помещения).
М ястото е известно още като Кара пещера (Черната пещера). Това
название е записано и на официалната табела, която се намира на цен­
тралната улица в селото.

204

О т Провадия хващате пътя за
крепостта „Овеч“. Подминете
последната отбивна за крепостта и
продължете по пътя напред, който
ще ви отведе до с. Манастир. Щом
влезете в него, още преди да стиг­
нете централния площад, ще види­
те малка рекичка и мостче. Там има
табела, която насочва към Кара пе­
щера. Пътят е черен и кален, така
че по-добре да оставите колата в
центъра на селото и да продължите
пеша. Маршрутът следва течение­
то на реката и преминава през ня­
колко дървени мостчета. След около
30 минути вървене ще стигнете до
поляна със заслон в единия край. Над
него вече се виждат първите скални
килии. Завийте покрай заслона наляво
и продължете по пътеката нагоре.
Крепост „Овеч“ - Провадия
Скален манастир в м. Шашкъ-
ните-Провадия
Скален феномен Пробит
камък-с. Венчан
Музеят на мозайките в Девня
Дворецът и Голямата базили­
ка в Плиска
След 5 минути ще сте при манастира.
Преди голямата пещера има още една
по-малка скална църква вдясно от пъ­
теката.
Срещу Кара пещера се нами­
ра Узун канара (или Дългата
скала). Там могат да се видят множе­
ство каменни олтари, ниши и издъл­
бани християнски кръстове. Това дава
основание на специалистите да смя­
тат, че Кара пещера и Узун канара са
били част от голям манастирски ска­
лен комплекс през Средновековието.
В с. Манастир има още един
забележителен храм - това е
действащата църква „Св. Параскева“.
Строена е през 1885 г. и има красива
камбанария.
205
 покрайнините на провадийското село Рояк се намира един о т най-голе-
В мите и най-интересни манастирски комплекси д нас. Монашеските ки­
лии са били изсечени върху отвесни варовикови скали с височина на места, i
достигаща 30 метра. I
Изследователите смятат, че далеч преди да се появи манастирът, ^
на същото това място е имало тракийско светилище. Доказателство са
откритите скални ниши в скалите, които са типични за тракийската кул­
тура.
По-късно през Средновековието т у к се заселват монаси отшелници.
Във вътрешността на едно от помещенията е открит надпис, в който се
споменават българските царе Михаил Асен и Иван Александър.
 Интерес предизвиква и името на местността - Дженевиз канара. То
очевидно е с турски произход и се превежда буквално Генуезка скала. На-
времето турците използвали думата „дженевиз“ като събирателно за
всички останки с римски и византийски произход. Може да се предполага,
че мястото е наречено така заради откритите около манастира следи от
византийско и римско присъствие.
В подножието на манастира е намерена антична и средновековна ке­
рамика. Тук са открити и бронзов пръстен и монета от времето на ви­
зантийския император Юстин I. За съжаление, в средата на миналия век в
близост до манастира е имало действаща каменна кариера. Тогава повече-
то културни пластове по платото и по скалния венец са били унищожени
о т служителите в трудовата кооперация.

Някогашните монашески ки­ слиза в подножието на Дженевиз ка­

лии днес изглеждат доста
зловещо. Ако застанете в подножие­
то на манастира и вдигнете глава на­
горе, ще различите ясно очертания­
та на човешки череп.
По пътя Провадия - Дългопол,
преди да се спуснете към язо­
вир „Цонево“, вляво има отбивка за с.
Рояк. Щом влезете в селото, минава­
те кръчмата и след това завивате
надясно към джамията. Там паркира­
те и поемате пеша по пътя, който
тръгва вляво от нея. Вървите по него
и сред последните къщи ще излезете
на билото на хълма, където вдясно
ще ви се покаже телевизионна кула.
Продължавате само направо по черен
път, който върви по края на нивите,
Има много разклонения, но вие върви­
те само направо. След като свършат
нивите, черният път завива наляво и
се спуска надолу. Преминава се покрай
стара каменна кариера, след което
пътеката прави широк завой наляво и
нара, където е манастирът.
Има и втори път, който скъсява мал­
ко ходенето пеша. Вместо наляво от
джамията трябва да хванете десния
път, който е асфалтов, но изровен на
места. По него след около 2 км ще се
озовете при телевизионната кула.
Там паркирате и продължавате пеша
по черния път, тръгващ вдясно от
кулата. Скоро ще стигнете разкло­
нение, където трябва да продължи­
те по левия ръкав. После след около
10-15 минути вървене ще излезете
отново на разклон. Вляво в ниското
ще видите къщите на селото - това
е описаният по-горе път, тръгващ от
джамията. На този разклон завийте
надясно и продължете само направо
покрай нивите.
В интернет ще намерите описания,
според които манастирът е на 2 км
от селото в северозападна посока, но
това не е вярно. Реалното разстоя­
ние е около 5 км.

208
/Т Г Ч В подножието на някогашния
скален манастир днес има
крабарник, собственост на местен
жител. Обикновено през деня крави­
те пасат по поляните, но кучето му
може да е оставено при кошарата да
пази теленцата. Така че имайте едно
наум.

Крепост „Овеч"
Скален манастир „40-те
одаи“ (Кара пещера)
Скален феномен Пробит ,
камък - с. Венчан
Дворецът и голямата базили- Wz
ка в Плиска ,
 Средновековен скален манастир
„Благовещение“- с. Аврен
дна о т малко известните забележителности в близост до Варна е
Е средновековният скален манастир „Благовещение“. Той се намира в кра­
сива и уединена местност, наречена Кишешлика, край с. Аврен. До мана­
стира отвежда екопътека, а с помощта на специално изградена метална
стълба може да се влезе в някогашните монашески килии.
Състои се от три верижно свързани помещения с правоъгълна форма,
ориентирани в посока север - юг. Те са с размери 2 на 3 м и височина 1,8 м.
Входът към килиите е о т югозапад. В западната стена на втората килия
е изсечен прозорец, а в т р е т а т а - две скамейки.
 В подножието на килиите има голяма скална ниша (лотар), ориентира­
на на изток. Над нея 6 скалите се отличават следите о т дървени греди,
най-вероятно служили за покрив на параклис.
Според предание манастирът се е наричал „Св. Благовещение“, но в
интернет се среща и под името „Монасите“. Обявен е за архитектурен
паметник о т местно значение.
 ) При разкопки тук са намерени
Ч византийски монети от ди­
настията на Комнините (XI—XII в).

В непосредствена близост до
манастира се намира „Дядо
Въльовата чешма“. Тя е изградена
през 1945 в. от местния жител Въльо
Стоянов и съпругата му - в памет на
техните деца.

Тръгнете от с. Аврен на юг - в
у посока с. Садово. Веднага след
като излезете от селото, ще видите
вдясно табела за манастира. От нея
до манастира са около 500 м по че­
рен път, който е добре да изминете
пеша, вместо да рискувате с колата,
тъй като на места има образувани
коловози от дъждовете. Пътят пра­
ви завой към нивите и отново се при­
ближава към скалите.

Побитите камъни
Музей на мозайките - Девня
Етнографски комплекс-
с. Царевци
Устието на р. Камчия

212
'£ м / rtL «ви
из л т т w
ш ъ - .. ?
шШш
уШ
 Казашко
ко искате да се насладите на красиви морски залези, елате във варнен­
А ското село Казашко. То се намира само на 6 км о т морската столица,
в близост до Западната промишлена зона на града. Селото има уникално
местоположение - разположено е на северния бряг на Варненското езеро
и е истински малък оазис сред пристанищни терминали, заводи и складове.
Селото е не само притегателна точка за рибарите, то е малък рай
и за фотографите. Тук могат да се снимат едни о т най-добрите залез-
ни пейзажи по Черноморието. Освен залязващо слънце над водата село­
то предлага и красиви предни планове - лодки и рибарски кейове, които се
врязват дълбоко навътре във Варненското езеро. Всичко, за което може
да мечтаете, ако фотографията е ваша страст.
Дори и да не ви интересуват снимките, елате т у к привечер, за да се
насладите на вълшебните гледки. Районът около селото е защитена т е ­
ритория, включена в „Натура 2000“. Има обширни площи с тръстика, много
птици и красиви гори.

Повечето варненци знаят През Седмицата на морето

Казашко като „руското село“.
Причината - преди 300 години тук
са се заселили много руснаци, които
са християни старообрядци. По оно­
ва време старостилството (древно
православие) е било едно от най-голе-
мите религиозни течения на терито­
рията на тогавашна Русия.
Старообрядците били прокудени след
започналите религиозни реформи от
Патриарх Никон по времето на Петър
Велики. Търсейки спасение за вярата
си, част от тях се заселват в покрай­
нините на Варна - в т.нар. Казашка
махала, призната за населено място с
указ на цар Фердинанд. През 50-те го­
дини на миналия век получава с т а т ут
на село и е прекръстено на Казашко.
във Варна, която се провежда
традиционно през август, с. Казашко
празнува Деня на моряка и рибаря. В
този ден местните обличат разно­
цветни казашки носии и създават
празнична атмосфера с пъстри багри
и музика. Датата се мени всяка годи­
на, но обикновено е няколко дни преди
Голяма Богородица (15 август).
Ако тръгвате от центъра на
Варна, преди Аспаруховия мост
трябва да поемете на запад - в посо­
ка Западна промишлена зона и Девня.
Карайте само направо и на 6 км от
Варна ще видите отбивната за Ка­
зашко.

214
r ' Q v | За ga направите красиви за- щк
I .y ..J лезни снимки, ви е нужен ста­
тив. Използвайте рибарските кейове
и лодки за преден план. Най-добрият
момент за снимки е, след като слън­
цето се скрие напълно зад хоризонта.
Настройте апарата на ниска ско­
рост. Така дори и да има вятър и въл­
ни, морската повърхност ще изглеж­
да равна, а облаците ще се размажат
и ще придадат динамика в кадъра.

<s> Морската градина на Варна

Побитите камъни
Музей на мозайките - Девня
Скален манастир - с. Аврен
 Вятърна мелница - с. Венец
ко пътувате о т Шумен в посока Силистра, ще се натъкнете на нео­
А бичайна гледка - голяма вятърна мелница, която се издига встрани от
пътя, сред малък парк с много зеленина и пейки. Архитектурният памет­
ник се пада точно преди шуменското с. Венец.
Мелницата е „отворена“ по всяко време за посещения - през отвор в
задната част се влиза свободно във вътрешното помещение, което няко­
га е служило за мелене на жито и подправки. Всичко е запазено почти във
вида, в който е съществувало преди един век.
Дървена стълба отвежда до втория етаж, където се намират мелнич­
ният камък и голямото дървено колело, което е било задвижвано о т пори­
вите на вятъра.
Според местните хора навремето в района на с. Венец е имало повече
от 20 мелници, но е съхранена само една от тях. Днес т я е реставрирана с
пари о т местния бюджет и превърната в символ на община Венец.

/ТГ\ Само две други села в Бъл-

V \ гария могат да се похвалят
с наличието на автентични вятър­
ни мелници от едно време. Едното е
бургаското с. Козичино, а другото е
исперихското с. Белинци. Първата е
част от частен хотелски комплекс,
а втората е музеен експонат - води
се филиал на Историческия музей в
Исперих.

V Според местните вятърна-

▼ > та мелница край с. Венец е
символ на любовта. Стотици влюбе­
ни двойки от района на Шумен имат
снимки на фона на архитектурната
забележителност. Мелницата е слу­
жила и за декор на сватби. Местни
f гЛ Мелницата се пада вдясно от ос- двойки избират да се венчаят имен­
's / новния път Шумен - Силистра: но на това място, защото то добавя
точно преди табелата за влизане в с. щипка романтика към тържествени­
Венец. те събития.

216
 7 7 Скални манастири по поречието
на Суха река
оречието на Суха река 6 Добруджа представлява дълбок каньон със
П стръмни скалисти брегове, достигащи на места 100 м височина. В тях
през Средновековието са били издълбани стотици пещери и скални църкви,
в които са се помещавали монаси отшелници. Смята се, че първите скал­
ни манастири са възникнали в периода на ранното християнство - V-VI в.
Това ги прави едни о т най-ранните не само в България, но и в Европа.

218
 г'7\ До всички скални манастири
може да се стигне пеш, като за
изходни пунктове може да се ползват
селата Балик, Оногур или Крагуле-
во. Преходите траят от 2 до 4 часа.
Няма изградени пътеки с маркировка
и табели. Достъпът до манастирите
е труден, тъй като се върви по черни
пътища и през места, обрасли с гъста
растителност. Желателно е да полз­
вате опитен водач - местен жител
или представител на местното т у ­
ристическо дружество в Добрич - на
тел. 0882 020 927. Най-подходящият
период за посещения на манастирите
е през пролетта - април, май или юни.

I »

I?

219
 Скалните манастири са разпръснати по цялото поречие на Суха река,
но най-много о т т я х са съсредоточени 6 района на селата Балик, Оногур и
Голеш, където е имало ранновизантийски крепости (кастели).
Най-значителният обект е скален комплекс, известен под името „Гяур
евлери“. Според изследователи той е най-големият ранновизантийски ска­
лен манастир в България. Разположен е на три нива и включва църква, па­
раклис, игуменарница и голямо общежитие. Северно о т него се намира още
една скална църква „Сандъкларъ маара“ („Сандък пещера“), в която са били
погребвани монасите.
На около 300 м о т нея, на десния бряг на Суха река, пък се намира скал­
ната църква „Тарапаната“ (наричана още „Монетарницата“). Тя включва
четири помещения, разположени на два етажа.
Близо до съседното с. Оногур има още един интересен скален манастир,
наречен „Шан кая“. Той включва 64-метрова галерия о т скални помещения,
свързани помежду си с тесен тунел. В близост до входа са били оформени
помещения с ниши и прозорци, през които сега се вижда намиращият се в
подножието им язовир „Оногур“.

Скален скит „Вълчанова - I Каньонът на Суха река се на-

стая“-с. Брестница
Тракийско светилище
„Баджалията“ - с. Стрелково
Старият Добрич
Y \ мира на пътя на най-важния
миграционен коридор за прелетните
птици - Виа Понтика. Затова във во­
дите на яз. „Оногур“ и в целия район
могат да се наблюдават редки видове
птици, както и други застрашени жи­
вотински видове.

220
ГЖ} Суха река извира от фран- Преди 100 години реката е била пълно-
генското плато край варнен- водна. Заради обезлесяването на Доб-
ското село Изгрев. Реката е дълга 125 руджа обаче тя е започнала системно
км, като по-голямата част от nope- да пресъхва в средното и в долното
чието й е на българска територия, течение. Сега в продължение на ки-
след което се влива в езерото Олти- лометри Суха река представлява су-
на (Румъния). ходолие, което се намира в дълбок
каньон.
 Водопад Боаза - Търговище
ова е един о т най-леснодостъпните водопади у нас. Намира се в мест­
Т ността Боаза, съвсем близо до главния път София-Варна. В съседство
с него има и друга интересна забележителност - крепостта „Мисионис“.
След като отбиете о т основния път, ще трябва да продължите още
около половин километър по стар асфалтов път, който се спуска надолу
към дерето на река Врана. Щом стигнете до реката, ще видите на о т ­
срещния бряг красивия водопад. Височината на пада е около 8-10 метра.
Твърди се, че водите му извират от красива подводна пещера, нами­
раща се малко по-нагоре от него. Това обаче трудно може да се провери,
защото местността около водопада е обрасла с гъста растителност и е
труднопроходима.
За сметка на това отсамният бряг разполага с поляни, подходящи за
пикник. Водата и многото зеленина осигуряват свежест и прохлада. Мяс­
т о т о е любимо за жителите на Търговище, които намират т у к спасение
от жегите през лятото.

Крепостта „Мисионис“, из­ Т ; Водопадът е встрани от пътя

вестна още като „Крумово Н / София-Варна. Отбивната за
кале“, се намира в същия район. Тя е него се пада вляво на около 3 км, след
строена от византийците по време­ като подминете с. Пролаз, и на 7 км
то на император Юстиниан I в края преди Търговище.
на V в. Била е част от отбранител­
ната система на Византия заедно с Крепост „Мисионис“
другите две крепости в района - „Хи­ Славейковото училище - Тър­
сарлъка“ и „Градище“. говище
Разположена е на възвишение над Гърбавата чешма - с. Стара
прохода Дервента в Преславска Ста­ речка
ра планина. Разкритията показват,
че по време на Втората българска
държава тук е имало голям средно­
вековен град, който е бил ключов за
отбраната на столиците Велики
Преслав и Търново. Той е бил унищо­
жен напълно по време на османското
нашествие през XIV в.

222
 Златен Водопад - с. ИВанча
мето на този красив водопад идва о т цвета на скалите, о т които се
И излива. Погледнати под определен ъгъл, т е блестят като злато. Освен
това имат и много интересна форма - изглеждат като надиплени един над
друг пластове.
Водопадът не е много висок - около 15 м. Красотата му се дължи най-
вече на факта, че можете да се промушите зад него, където се е обра­
зувала малка ниша. Попадайки в нея, човек може да наблюдава красивите
водни струи, без да се намокри.
 Златен Водопад се намира на приток на Голяма река (Буюк дере). До
него се стига по кратка, но живописна екопътека, пълна със зеленина и
цветя. Целият маршрут отнема не повече о т 15-20 минути ходене със
спокойно темпо, като се преминава и по няколко мостчета.
Тъй като реката е малка и през лятото пресъхва, най-добре е да дой­
дете т у к през пролетта. М ястото е подходящо за отбивка по пътя Со-
фия-Варна.

О т основния път София-Варна Съвсем наблизо има още един

трябва да отбиете в посока
Попово на разклона при Антоново.
Началото на пътеката е съвсем
близо до с. Иванча, където има ста­
ра тепавица („перило“) и много мес­
та за отдих. Навсякъде по маршру­
та има табели, така че трудно ще
се объркате.
интересен водопад - Пири-
нешки джендем, висок над 34 м. До
него ще стигнете, като от с. Пири-
нец поемете в посока с. Иванча и пар­
кирате при табелата „Водопад - 50
м“. В началото има кратко слизане до
реката, където е построена дървена
беседка. Оттам се тръгва по левия
бряг и скоро се стига до наблюдател­
на площадка с гледка към водопада.

2 Водопад Пиринешки
< > дем - с. Пиринец
джен­

Крепост „Ковачевско кале“ -

Попово
Тракийска куполна зидана
гробница - с. Гагово

/Ж \ Друга забележителност на с.
Х/~\ Иванча са оцелелите вековни
дървета - благуни. церове и брясто­
ве. Най-голямото от тях е благун с
обиколка 4,5 метра. Високо е 18 метра
и е на около 400 години. Обхваща се
от трима души.

225
 Крепчански скален манастир
редновековният скален манастир край с. Крепна е забележителен с о т ­
С критите във вътрешността му два старобългарски надписа, изсечени
на ръка върху стените. За единия се смята, че е най-ранният надпис на
кирилица, откриван на Балканите. Той е датиран о т 921 г.
Положен е по време на царуването на цар Симеон Велики (893-927)
и съобщава за смъртта на един от монасите в обителта. Той е свиде­
телство за сравнително широкото разпространение на писмеността в
средновековната българска държава още през X век - твърде скоро след
въвеждането й.
Самият манастирски комплекс е изсечен във варовикови скали. Той
включва една голяма църква, монашески килии и една църква гробница,
разположени на три нива (тераси). По стените на църквите и на мона­
шеските килии са издълбани множество рисунки, рунически знаци и над 30
надписа на староеврейски и кирилица.

Село Крепча е разположено в Нисовски скален манастир

хълмиста местност по долина- Скален манастир „Грамовец“-
та на река Баш пунар, на около 20 км с. Кошов
северно от град Попово. Манастирът Ивановски скални църкви
се намира на 2 км от центъра на с. Басарбовски скален манастир
Крепча - по пътя за с. Голямо Гради­
ще. За улеснение на посетителите
е поставена метална стълба, която
започва от шосето.
 Двата старобългарски над­ Надписите са били предназначени за
писа от X век в Крепчанския членовете на манастирското брат­
манастир се нареждат на първо мяс­ ство. Има хипотеза, че и двата над­
то сред епиграфските паметници от писа са свързани с едно и също съби­
тази епоха, достигнали до нас. Еди­ тие - смъртта на отец Антоний,
ният е открит от Карел Шкорпил, основател на манастира, съвремен­
вторият - от Казимир Попконстан- ник на цар Симеон Велики и основопо­
тинов. Той е смятан и за най-стария ложника на отшелничеството у нас
открит датиран надпис на кирилица. Иван Рилски.
 Голямата пещера - с. Писанец
исанец е село, разположено по течението на река Бели Лом. Районът
П около незо е пълен с интересни природни феномени и причудливи обра­
зувания. Най-голямата забележителност е Голямата пещера, намираща се
на около километър о т селото. Тя впечатлява с високия близо 30 метра
свод, о т който се открива гледка към долината на р. Бели Лом.
Кметството на Писанец и ръководството на Природен парк „Русен­
ски Лом“ се грижат периодично за популяризирането на пещерата. В нея
редовно се организират концерти, изложби, артпленери и други културни
прояви. Публиката за спектаклите пристига със специално организирани
автобусни курсове о т Русе. Причината за интереса към пещерата е доб­
рата акустика, която създава усещането, че се намирате 6 катедрала.
Друга известна забележителност на селото е скалният феномен Ма­
мула. Представлява величествена скала, която наподобява царевичен ко­
чан (мамул). Ще го откриете в близост до рибарниците край селото. Неда­
леч о т него се намира още един природен феномен, наречен Скалния мост.
На около 2 км о т Писанец пък е Пробития камък - хоризонтална скала с
издълбан в нея кръгъл отвор. Според учените камъкът е служил за извърш­
ване на езически ритуали в периода преди приемането на християнството
по нашите земи.

Природен феномен Мамула - с. Писанец

Скален манастир „Грамовец“ - с. Кошов
Нисовски скален манастир
Свещарската гробница
Демир Баба теке
Пещера Орлова чука
Ивановски скални църкви
БасарбоВски скален манастир
fТГ\ Около Писанец има още много
пещери и скални ниши, които
са служили за църкви и манастири в
миналото. В една от тях е отбеля­
зано името Испор - така местните
хора произнасяли името на хан Испе-

Писанец се намира на 30 км от
Русе. Още щом влезете в село­
то, ще видите вдясно входа на бивше-
то ТКЗС. Веднага след него вдясно
тръгва павиран път, който после
преминава в черен. Завийте по него и
карайте, без да се отклонявате. След
около километър ще видите вляво от
пътя информационна табела на При­
родния парк „Русенски Лом“. Парки­
райте и продължете пеша по черния
път, който се отбива вляво. Той вър­
ви успоредно на реката - срещу т е ­
чението й. След около километър ще
видите входа на пещерата, която се
пада вляво от пътя. Намира се точно
до един рибарник.

229
 HucoBcku скален манастир
исобският скален манастир „СВ. С6. Константин и Елена“ се намира на
Н 7 км южно о т с. Нисобо, на десния бряг на река Мали Лом. Той е най-
големият от Всички скални манастири 8 Поломието. Датиран е о т XI Век.
До него се стига по екопътека, която Върби успоредно на реката. Най-
добре е да го посетите 8 ранна пролет, защото след тоба пътеката об-
растВа с гъста растителност, която на места е по-8исока о т чоВешки
ръст.
След около час и полоВина разходка по горска пътека ще достигнете
до широка поляна с кът за почибка. Над нея Високо В скалите се Виждат
скалните ниши на манастира.
До Входа на обителта се стига по стръмна стълба, изсечена В скалата.
За безопасност на посетителите са поставени метални Въжета.
Самият манастир се състои от църкба и няколко килии с различни разме­
ри. В някои от т я х още се Виждат останки от среднобекоВните стенописи.
 Началната точка е мостът над
река Мали Дом при с. Нисово. Ако
идвате от Нисово в посока Кацелово,
трябва да тръгнете по черния път,
който започва непосредствено преди
моста вляво. Т.е. трябва да вървите
по левия бряг на реката срещд тече­
нието (или десния бряг по течение­
то).
Крепчански скален манастир
Ивановски скални църкви
Скален манастир „Грамовец“ -
с. Кошов
Пещера Орлова чука
Това е един от най-малко проу­
чените скални манастири у
нас. Първи успява да го изследва ар­
хеологът Карел Шкорпил в началото
на миналия век, когато манастирът е
бил по-запазен. Но въпреки това и до
днес данните за неговото възникване
и история остават оскъдни.
В интернет се срещат опи­
сания на мястото под името
Голям нисовски манастир. Причината
е, че има още един скален манастир
край Нисово. Той се намира на север
от него и е известен като Малкия ни­
совски манастир. Неговите скални ки­
лии и стъпала обаче са полуразрушени
и достъпът е почти невъзможен.
231
 калният манастир „Грамобец“ е разположен на левия бряг по течение­
С то на река Черни Лом. В отвесна скала са изсечени множество изкуст­
вени пещери, които са били обитавани през Средновековието о т монаси
исихасти.
До манастира води живописна екопътека, чието начало е в русенското
село Кошов. Тя върви успоредно на реката. Ако дойдете т у к през пролетта
или лятото, компания ще ви правят стотици водни кончета и пеперуди,
които пърхат навсякъде и създават настроение.
Районът около с. Кошов попада в пределите на Природен парк „Русенски
Лом“. Разположен между каньоните на реките Русенски, Бели, Черни и Мали
Лом, паркът е изпълнен с пещери, ниши и скални църкви. Те са разпръснати
на различна височина навсякъде и са неразделна част о т пейзажа. Според
някои източници броят им надхвърля 200.

232
 —

Ивановски скални църкви S7\ Като влезете в с. Кошов, може

Крепчански скален \У да паркирате колата до кмет­
манастир ството и да продължите пеша надолу
Нисовски скален манастир към реката. Вляво от моста започва
Средновековен град и черен път, който минава покрай къща
крепост Червен за гости и върви успоредно на реката.
Пещера Орлова чука Разстоянието до манастира е около
Вековен бряст край 4 км. Той е вляво от пътя - на скал­
с. Нисово ния венец, извисяващ се над реката.
Ориентир ще ви бъде построената в
подножието беседка.

fH ) Има две теории за произхода

Y \ на името Кошов. Едната гла­
си, че то идва от разположението на
селото - като кош. Според другата
някога тук е имало много кошути и
затова селото било кръстено така.

/Т Г Ч В основата на скалния мана-

\ стир е изграден дървен прис­
тан. Той е крайната точка на водния
туристически маршрут с канута по
река Черни Лом, който започва от с.
Червен.
 РАЗГРАД

ШУМЕР

ВЕЛИКО
ТЪ РН О В О

СЛИВЕН

КАЗАНЛЪК

ЯМБОЛ
 Марков камък - Елена
арков камък е скален феномен, намиращ се в горите над град Елена.
М Представлява огромна канара с дължина 6 м, широчина 3,5 м и височи­
на 3,2 м. Любопитен е не толкова с размерите си, колкото със странното
местоположение - сред гората, далеч от други скални формирования. Из­
глежда така, сякаш човешка ръка го е откъснала о т билото на Балкана и
пренесла тук. Поставен е върху няколко по-малки камъка, които го държат
да не падне.
О т т у к идва и легендата, свързваща камъка с подвизите на Крали
Марко. Според преданието той минавал през вековните гори край Елена,
когато пътят му се оказал препречен о т огромна скала. Опитал да я пре­
мести с крак, но скалата не помръднала. Затова я хванал здраво с две ръце,
вдигнал я над главата си и с титанична сила я запратил в долината. Друга
разновидност на легендата разказва как Крали Марко хвърлил камъка по
турска потеря, водеща български моми, завързани на синджир.
Днес камъкът е една от забележителностите в Еленския Балкан. До
него води приятна екопътека, която минава през широколистна гора и е
добре маркирана. Недалеч о т Марков камък има още един скален феномен,
наречен Раюв камък. Това е събирателно име на множество разпръснати
скали южно от Марков камък - на билото на рида. Две от тях наподобяват
плочките на костенурка и са наречени съответно Голямата и Малката
костенурка.

Подобен феномен, носещ име­ О т град Елена хванете пътя за

то Марков камък, има и край
странджанското село Долно Ябълко­
во. Той също е огромен и стои изпра­
вен върху няколко по-малки камъка.
Метална стълба отвежда до върха
му, където има големи скални кори­
та, които се пълнят с дъждовна вода.
Смята се, че в древността е бил тра­
кийско светилище.
Елена
Христовски водопад
Къпиновски манастир
Къпиновски водопад
Твърдица (т.нар. Проход на репу­
бликата - Хаинбоаз). След около 2 км
ще видите табела вдясно за с. Усои.
Паркирайте при хотелския комплекс
„Усоето“. Пресечете двора по диаго­
нал и в срещуположния край, до овощ­
ната градина, ще видите табела. Там
е началото на маршрута за Марков
камък. Има маркировка в синьо и бяло.
За изкачването до камъка са необхо­
дими около 20-30 минути. Ако продъл­
жите нагоре, ще стигнете билото,
където ще видите табели вдясно за
Раюв камък.

236
 Раювски кромлех
ългарският Стоунхендж“ - така наричат появилия се през лятото на
Б 2017 г. кромлех край живописното село Раювци. То се намира на трий­
сетина километра о т старата столица Велико Търново - сгушено между
Еленския Балкан и бреговете на язовир „Йовковци“.
Доскоро селото бе известно единствено с паметника на легендарния
Вълчан войвода. Това е първият и единствен паметник на смелия хайдутин,
защитавал местното население по време на османското владичество. Той
се намира на невисок хълм край селото, о т който се открива красива глед­
ка към язовир „Йовковци“.
М естността е известна като Вълча поляна. Освен с паметника на
Вълчан войвода мястото впечатлява и с вековния дъб, който хвърля сянка
върху старо черковище. На метри от него е изграден нов храм, който носи
името „Св. Петка Търновска“.
Мястото е заредено с положителна енергия, твърдят хората в Ра­
ювци. Затова е избрано и за построяването на Раювския кромлех. Той е
изграден по подобие на британския Стоунхендж от големи каменни блоко­
ве, наредени в кръг. Погледнат отгоре, прилича на гигантски циферблат
на часовник. Точно в средата има положен друг голям камък с вдлъбната
форма, върху който хората оставят монети.
Макар и без претенции за автентичност, светилищният комплекс впе­
чатлява както с мащабите, така и със закодираните в него послания. По
много о т камъните се ч е т а т завети на Левски, Ботев, Захари Стоянов,
Стефан Стамболов, Гоце Делчев, Яне Сандански и други именити българи.
Кромлехът е инициатива на родолюбиви местни жители. По този нестан­
дартен начин т е са искали да провокират посетителите към размисли - за
цената на свободата, за уроците на историята и за силата на българския
дух.

Думата „кромлех“ произли­ Кромлехите са изградени от

за от бретонски и означава
буквално каменен кръг (сгот - кръг,
lech - камък). Това е вид мегалитен
паметник, подобен на долмените и
менхирите, който е имал култово
предназначение за древните народи.
големи каменни блокове, под­
редени в кръгове, които достигат до
100 м в диаметър. Най-известният
кромлех в света е Стоунхендж, нами­
ращ се в графство Уилтшър, Велико­
британия. В България най-запазен е
кромлехът край родопското с. Долни
Главанак, за който се смята, че е дело
на траките.

Паметник на Вълчан войво­

да - с. Раювци
Капиновски манастир
Капиновски водопад
Даскалоливницата - гр. Елена
Парк „България в миниатю­
ри“ - Велико Търново

Раювци се намира на около 30

км от Велико Търново. Трябва да
поемете в южна посока. Най-преки-
ят път е през Дебелец и Килифарево,
където трябва да отбиете в посока
Плаково. Щом стигнете Раювци, ще
видите табела към паметника на Въл­
чан войвода. Кромлехът е в съседство
с него.

239
 Никополис ag Иструм

имският и раннобизантийски град Никополис ад Иструм се намира на

Р 20 км от Велико Търново. Основан е о т римския император МаркУлпий
Траян в чест на победата му над даките през 102-106 г. о т н.е. В превод
името му означава Град на победата при Дунава.
Градът е построен изцяло „на зелено“ о т римляните. За място е избра­
но невисоко плато на брега на река Росица, в центъра на обширен район с
плодородни земи, край които са минавали важни транспортни артерии в
Долна Мизия.
Първоначално градът не е имал крепостни стени и защитни съоръже­
ния. Те са били добавени по-късно след опустошително варварско нападе­
ние.
Ново строителство и разцвет на града има при управлението на Се-
верите (193-235). Тогава са издигнати здрави 8-метрови крепостни стени,
по краищата на които е имало 12-метрови отбранителни кули. На всяка
о т крепостните стени е имало добре защитени порти. Най-важната от
т я х е била западната, гледаща към столицата на империята - Рим. Тя е
носела името Порта Романа.
Никополис ад Иструм е съществувал go VII в., когато е бил унищожен
о т аварите.

240
 Градът е бил снабдяван с вода
посредством система от три
водопровода, главният от които е
биле дължина 27 км.

Археологически мдзей -
Велико Търново
Хълмовете Царевец и Трапе­
зица - Велико Търново
Архитектурен резерват
Арбанаси
Самоводската чаршия -
Велико Търново

О т Велико Търново трябва да по­

емете в посока Русе. Отбивката
за Никополис ад Иструм се пада вляво,
на половин километър след моста над
река Росица.
 Понорите
онорите е името на уникален природен феномен, намиращ се край ве­
П ликотърновското село Мусина. Представлява карстово образувание -
две пропасти с дълбочина 25 метра, свързани помежду си с галерия.
М ястото е много усойно и мистично. Сянката на дърветата и влагата
в пропастите допринасят за образуването на мъх по стените, които из­
глеждат като боядисани в зелено.
Другото странно нещо са температурните аномалии. Дори и да дойде­
т е в най-голямата жега, т у к ще намерите прохлада. Още с първите някол­
ко крачки по металната стълба ще усетите разликата в температурата.
Ако продължите по-нататък във вътрешността на пещерата, може дори
да ви побият тръпки. Сякаш сте попаднали в хладилник.
Навремето местното население се е отнасяло със страхопочитание
към мястото. Имало поверие, че пещерите водят към Долната земя на
мъртвите.

До 2006 г. природният фено­ Античен град Никополис

мен е бил недостъпен за посе­ ад Иструм
щения, тъй като не е имало стълба, с Хотнишки водопад Кая бунар
помощта на която да се слезе до дъ­ Еменска екопътека
ното на пропастите. Сега обектът е Хълмовете Царевец и
облагороден, а освен метална стълба Трапезица - Велико Търново
с парапет има изградена и беседка за Музей на Второто българско
пикник. царство

Трябва да карате по пътя Со-

фия-Варна и малко преди Велико
Търново да отбиете вляво - за с. Му­
сина (отбивната се пада, след като
подминете с. Бълван). Самият приро­
ден феномен е на около 400 м преди
с. Мусина. Вляво от пътя ще видите
беседка с място за паркиране и група
високи дървета. Точно там е входът
към пропастите.

242
 ек<3пътека ^||
- Дряновския манастир започва живописната Дряновска екопътека.
Ч У Разходката по нея трае около 3 часа, като маршрутът е със сравни­
телно висока степен на трудност заради няколко стръмни участъка.
Началото на пътеката е при входа на пещерата Бачо Киро. Първона-
' . чално се върви по изсечени в скалите каменни стъпала, а след това по
Й У ' отъпкана пътека през гората. След това трасето минава над пропаст по
система о т мостове и стълби. На няколко места има обособени площадки
с панорамни гледки към каньона на река Андъка и величествените скали,
обграждащи Дряновския манастир, като на някои о т т я х има и пейки за
’ почивка.
Продължавайки по екопътеката, ще преминете през местността Бо-
руна, където се намира и нос Боруна. О т ръба на скалата може да се на-
А блюдава цялата местност.
 Дряновската екопътека е на 4
км от град Дряново. Паркирайте
при Дряновския манастир и следвай­
те табелите за пещера Бачо Киро.
Началото на екопътеката е вдясно
от входа й.
По едно от отклоненията
на екопътеката се отива до
Пейката на любовта - скална тераса
с красива панорама към Дряновския
манастир и каньона на река Дрянов­
ска. Мястото е любимо за влюбени
двойки, които са изписали имената
си по пейката - за спомен на споде­
лените красиви мигове на това мяс­
то. В съседство с нея има още една
панорамна тераса с пейки и красиви
гледки.
246
До манастира има изградена
и втора екопътека, наречена
Via Ferrata. Тя е с по-ниска степен на
трудност. За да тръгнете по нея,
трябва да излезете от манасти­
ра през страничния изход. Намира
се вдясно от църквата, където има
тясно тунелче с врата. Преминава се
през дървеното мостче над реката
и се излиза на голяма поляна, където
трябва да завиете наляво. Пътеката
има кръгов маршрут, който включ­
ва изкачване до платото Стринава,
където има останки от византийска
крепост. После се спуска през гората и
завършва при паркинга на манастира.
 1

Около Дряновската екопъте-

ка може да видите интересни
растения - орхидея цефалантера, ро-
бертов здравец, змийско мляко, змий­
ско грозде, перуника, горско омайниче,
много видове папрат и др. През про­
летта гората е осеяна с минзухари,
а през есента се образува килим от
диви циклами.

Внимание: възможно е мост­

четата над река Андъка да са
в лошо състояние и да не позволяват
изминаването на целия маршрут. Но
още преди да подминете входа за пе­
щера Бачо Киро, има места, от които
да направите красиви снимки на водо­
падите по течението на реката.

Екопътека „Via Ferrata“

Пещера Бачо Киро
Дряновски манастир
 Пещера Бачо Киро
ещерата „Бачо Киро“ представлява сложен лабиринт от галерии и раз­
П клонения с обща дължина 3,6 км, в които могат да се видят красиви
карстови образувания - сталактити, сталагмити, сталактони и драпе­
рии. Кръстена е на Бачо Киро, герой от Априлското въстание, който се
укривал в нея о т издирващите го турци.
Намира се на 300 м западно от Дряновския манастир. С помощта на
местни жители пещерата е облагородена и отворена за посещения още в
далечната 1937 г.
Освен че е първата благоустроена пещера в България, Бачо Киро е и
една от най-добре проучените у нас. Тук са открити едни о т най-старите
следи от присъствието на Хомо сапиенс в Европа, както и останките от
древно селище, датирано о т средния и късния палеолит (150 000 до 12 000
г. пр.Хр.). Останки от жилища и огнища, както и различни оръдия на труда,
са били разкрити в преддверието на пещерата.
По времето на англо-американска експедиция в пещерата през 1938 г.
е намерен скелет на мечка с внушителни размери. Височината му достига
3 метра, а челюстта е с дължина 60 см. Това е най-големият екземпляр,
откриван в Европа. Днес скелетът се съхранява в Британския музей. На­
мерен е на около 300 метра от входа в помещение, което днес носи името
Мечата поляна.
 На 50 м от пещера Бачо Киро
има още една пещера, която е
бодна и носи името Андъка - като ед­
ноименната река. В нея през миналия
8ек е била изградена пречиствателна
станция, която до 1979 г. е захранва­
ла Дряново с питейна вода.
Карстовите образувания в
пещерата носят интересни
имена, като Медузите, Мечата пър­
залка, Трона, Картофената пътека,
Пещерния орел, Тестото, фонтана,
Ухото, Самотния сталактон и др.
Едно от образуванията в
пещерата е Чистилището -
нисък и труднопроходим коридор, кой­
то може да бъде преминат само от
праведни хора. Или поне така гласи
легендата.
Дряновски манастир
Дряновска екопътека
Пейката на любовта - Дря­
ново
Входът на пещерата се нами­
ра на 300 м от Дряновския ма­
настир. Ще видите табелите още
преди да стигнете до манастирския
комплекс.
249
 Водопад Мари скок
а север от Севлиево се намира каньонът на Младенска река - едно диво
Н и красиво място, което крие множество водопади. Те са труднодостъп­
ни, защото се намират в дълбоко дере с гъста лонгозна растителност, а
по пътя до тях няма никакви обозначителни табели и маркировка.
Най-красивият от т я х е водопадът Мари скок. Висок е около 10 метра,
като водите му се стичат о т красив скален венец. При падането водата
се разделя на няколко струи, приличащи на разпуснати женски коси.
Достъпът от най-близкия път до него е сравнително лесен, но това не
се отнася за последните стотина метра, където ще ви се наложи да се
провирате през гъста джунгла от дървета и храсти.
Трябва да внимавате особено ако е валяло наскоро, защото скалите
по брега са ронливи. Слиза се с помощта на дърветата, които се ползват
като опора за захващане. Веднъж щом слезете обаче, усилията ви ще се
възнаградят с наистина уникални гледки.

250
 В началото на май гората око­
ло Младенска река се изпълва
с диви божури. Червените им цветове
се срещат навсякъде и са много кра­
сиви. Цъфтежът им трае едва около
десетина дни. И това е най-подходя­
щото време да дойдете тук.
О т Севлиево поемете в посока с.
Крушево (отбивката е вляво при
излизане от Севлиево в посока Велико
Търново). Подминавате цялото село и
продължавате към съседното с. Мла­
ден. Малко преди да стигнете до него,
ще минете по един мост над Младен­
ска река. Паркирайте там. По десния
бряг по течението на реката има
пътека. Трябва да повървите около
километър по нея, когато ще чуете
вляво от вас силен шум от падащата
вода. Това е най-добрият ориентир за
местоположението на водопада, кой­
то не се вижда от пътеката заради
гъстата растителност. Ако се вгле­
дате внимателно между дърветата,
ще видите малка пътечка, която ще
ви отведе до най-високата точка на
водопада. „Отбивката“ се пада точно
преди стари каменни зидове, обрасли
с мъх. Ако стигнете до тях, значи сте
подминали отклонението за водопада
и трябва да се върнете около 40-50
метра. Слизането до подножието на
водопада е трудно, но не невъзможно.
Ползвайте за опора дърветата по
брега, като внимавате, защото поч­
вата е ронлива и лесно може да загу­
бите равновесие.
Етнографски комплекс
„Дандолови къщи“ - Севлиево
Часовниковата кула -
Севлиево
Крепост „Хоталич“ -
Севлиево
Батошевски манастир
251
 Дскате ga‘снимате 8o-
*-~-r w l oohaaume. трябва да дойде-
ез пролетта (април-май)-

Ш прод«Л>кителнй;'.дъждо'ве.
V~r: ирезАЯп^ртарекатапочти пресъхва
„и ще останетбра^счаровани
V ' ■:-* '***- -л-& •
ж, r w y r ‘- V “ r #
;, Г § ) ^Дриза ррурорна забележител--
доет4а^?е#\р|по 'Лек*о8ното
■ -дърво цер,за,коепНо.сесмята; чее-йа ■
аове.че от 1300 грдийщ За:ажаление,-',ь.
е ‘дзсъх!^6',:т^.0снова'п^%|г'
^^се«образувала хралуп^; достатъчно; ,
Щ Ш ма^за’да к1ож<г '
^.•чк>8е#фцял р|рт. д
 onagu-крайф mapo Стефано® d
ук е мястото, 6 което с е ^уТ Ш в гй Щ я т е д чертата“ и няма невъзможни
Т неща! Затова идваме т у к - в С тарШ Щ ф ^ново, за да създаваме нашите
приказки филми за малки и големи...“ Тздирю ^.на актрисата Йоана Буковг
ска продължават да сфоят изписани в ъ б хуш е н а т а Har<jp^K^ga.Kpb*tMa‘'^'
Старо Стефаново - малко еелце в Трг^|||зя Балкан, ко е т о р е ^т б е л я з а -
но на повечето--карти. у .^ ‘
Наричат го „ce'Aomo на к и н а ш и (^ е т Й т ото m‘^ ^ | | ju M a H t| ^ ^ p 6 u #
дузина филми: „Юдино желязо“ (19в9-Р,ПанЩшаласфмиг^^(1989]“^ ^ ^ е -
нецът“ (1991), сериалът ..Хайка за 8>лци* (21Щ ), ,,01^8ъд' чертафаС(2Щ)у-
„На границата“ (2014), „Моторът?.(201б}5< ; ШЩ
Освен с уникалните си.възрожденщкъщй, повечето о т ксфто Н$ттаг
метници на културата, селото*е забеш ккяелно fl-c кр'аВзви'водопади, з*-
които малцина са чували. Първият о т т я х е изключително, впечатляващ
заради особената стъпаловидна структура на-екалите.Те са нагънати по
вертикала, като по този начин се образуват десетки малки драгчета, по'
които се стича водата. Получава Неестествена водна каскадф която е”
много атрактивна и може да се видцрамрррез пролетта, когато реката е
пълноводна. На 5 минути от него има оФе бдин внушителен водопад, който
-е по-висок, но не толкова красив. ' /
 Етнографски комплекс „Дедо-
вите къщи“ - Старо Стефа-
ново
Църквата „Рождество на
Пресвета Богородица“ -
Старо Стефаново
Къщата с алафрангите -
Старо Стефаново
Троянски манастир
Водопад Скока - с. Калейца
254
Водопадите са скрити в дерето
на минаващата през Старо Сте­
фаново река и са леснодостъпни, въп­
реки че няма табели и екопътеки до
тях. На мегдана в центъра на селото
трябва да завиете наляво - покрай
кметството и намиращата се до
него кръчма. След това карайте, до-
като стигнете стара чешма. На всич­
ки разклони по пътя се придържайте
вляво. Паркирайте при чешмата и
продължете пеша. На около 200 мет­
ра след последните къщи ще видите
вляво от пътя дървета с бяла марки­
ровка, както и тясна пътечка, която
се вие през гората. След около 100
метра тя ще ви отведе до първия от
водопадите. После се върнете малко
по същата пътека и хванете другото
й разклонение. След около 50 метра
ще се озовете при втория водопад.
Слизането до него е малко трудно, но
не невъзможно.
 Водопад „Видимско пръскало“
идимското пръскало е един о т най-високите водопади в България. На­
В мира се на огромен скален венец в резерват „Северен Джендем“ - вели­
чествена отвесна скала, достигаща на места 500 метра височина.
Самият водопад е с височина 80 м. Водата в него идва от малка рекичка,
която тече през седловината Пилешки полог. В нея се събират водите от
северните склонове на връх Юрушка грамада и от източните на връх Пара-
джика. Устремена на север, реката пресича алпийската поляна и се хвърля
стремглаво в страховитата бездна, образувайки 80-метрово „пръскало“.
 Погледнат отдалеч, водопадът изглежда наистина вндшително. Об­
граден е от непристъпни стени, които пълзят към билото на планината, а
в подножието им се виждат дълбоки пропасти и тесни каньони.
До водопада се стига по живописна екопътека, която започва о т ВЕЦ
„Видима“. Тя помага на посетителите да се запознаят с природата и жи­
вотните в резерват „Северен Джендем“. М аршрутът върви успоредно на
река Пръскалска, минава през вековна букова гора и множество дървени
мостчета. Крайната точка на екопътеката е панорамна площадка, от
която се открива гледка към Видимското пръскало.

О т основния път София-Варна

трябва да отбиете в посока Ап­
рилци. Още преди да влезете в балкан­
ското градче, завивате надясно - към
бившето с. Видима, което сега е квар­
тал на Априлци. Карате само направо,
докато стигнете ВЕЦ-а, където има
място за паркиране. Екопътеката
започва от другата страна на моста.
Разстоянието до панорамната пло­
щадка, откъдето се открива гледка
към водопада, се изминава за около 2
часа. Има начин да стигнете и до под­
ножието на водопада, като трябва
да хванете тясна пътечка, движеща
се по билото между двата потока. Тя
обаче е доста обрасла с храсталаци
и натрошени от падналите лавини
дървета. Добре е да не предприемате
това изкачване без опитен водач.

257
ш |ь№ № ]
 В Централен Балкан се нами­
рат най-внушителните водо­
пади в България. Реките, извиращи в
горните части на планината, падат
от високи скални прагове и обра­
зуват живописни водопади, които
местното население нарича „пръска­
ла“. Най-високият от тях е Райското
пръскало (124,5 м). Други по-известни
са Голям джендемски водопад (120 м),
Кадемлийското пръскало (72 м), Кар­
ловското пръскало (30 м).

Районът под Видимското

пръскало пази спомените от
голямата лавина, паднала през 1987 г.
Тогава огромно количество сняг се е
откъснало от билото на Стара пла­
нина точно над водопада. Падането
му от шеметна височина и срещата
със земята предизвикало унищожи­
телна ударна вълна, която повалила
180-годишна гора на площ от 10 хек­
тара. На мястото й днес се виждат
треви, цветя, храсти и млади фидан­
ки. Служителите на парка се надяват
един ден на това място отново да
зашуми гора.

Троянски манастир
Архитектурен резерват
„Старо Стефаново“
Водопад Скока - с. Калейца

259
 Дели хамам
тарата турска баня на Ловеч е превърната във виртуален музей на
С водата, който няма аналог - не само в България, но и в Европа. Няко­
гашните къпални от турско време са претворени в експозиционни зали,
в които с помощта на мултимедия човек се „потапя“ в тайнството на
водата.
Чрез специална аудио-визуална техника, монтирана на тавана, се про­
ж ектират върху пода водни изображения, които „оживяват“, щом човек
стъпи върху тях. Идеята е посетителите да се чувстват така, сякаш
ходят по повърхността на езеро.
В две от помещенията под специални стъклени подове може да се раз­
гледа съществувалата някога отоплителна система хипокауст, прилага­
на още в античността. На голям екран с тъчскрийн може да научите и
други интересни факти за водата и нейното използване в древността.
Дели хамам се намира на метри от стария квартал Вароша 6 Ловеч. Не­
говата интересна архитектура се вписва в цялостния облик на квартала.
Най-интересен е куполът на сградата, който преминава последователно
през три барабана - осмоъгълен, 16-ъгълен и кръгъл, всеки от които е със
собствен покрив и корниз. На върха се издига лантерна, която е цилиндрич­
на отвътре и шестстенна отвън.

Смята се, че това е послед­ Хипокауст е името на ото­

ният турски хамам, използ­
ван за хигиенни цели в България след
Освобождението.
плителна инсталация, използ­
вана още в античността. В превод
„отопление отдолу“. Подът се монти­
ра върху колони с височина около ме­
тър. Празнините между тях се изпъл­
вали с топъл въздух, който загрявал
на свой ред пода.

Дели хамам се намира на около

минута-дВе пеша от Покрития
мост 6 Ловеч. Адресът е ул. Тодор
Стратиев №2.

Покритият мост в Ловеч

Старият квартал Вароша
Парк „Стратеш“
Деветашката пещера

260
 94 Пещера Моровица
оробица е малко известна пещера, която се намира сравнително близо
М до Гложенския манастир „Св. Георги Победоносец“ - един о т най-инте­
ресните православни храмове д нас, напомнящ с архитектурата си за ма­
настирите в Атон.
Пътеката за пещерата започва о т паркинга на манастира, така че
можете да съчетаете разглеждането й с посещение на храма.
Пещерата е двуетажна и много дълбока, но достъпни за пътешестве­
ниците и туристите са само първите около 320 метра о т нея. Във вът­
решността й е тъмно и влажно, затова е добре да не влизате там без
специална екипировка и водач.
Името Моровица идва о т древно поверие. Според старите хора вътре
се криел зъл дух, който морял всеки, който дръзнел да влезе в недрата на
пещерата. Затова я кръстили Моровица.
 Дължината на всички галерии
и разклонения на пещерата
е около 3,5 км. В нея живеят няколко
вида прилепи.

Отправна точка е Гложенският

манастир. Оставете колата на
паркинга преди манастира и вървете
по черния път, който тръгва вдясно
от него - през гората. След около ки­
лометър ще стигнете до широка по­
ляна с красива гледка към манастира.
Продължете по черния път, без да се
отклонявате. След като той отново
влезе в гората, ще видите първите
табели за пещерата. От там ната­
тък следвайте маркировката, която
е в синьо-бяло. След още около кило­
метър трябва да изоставите черния
път и да тръгнете по пътека вля­
во от него. Изминаването на целия
маршрут отнема около 40-50 мину­
ти, като в последната част на пъте­
ката има стръмно спускане по дере.

Гложенски манастир „Св.

Георги Победоносец“
Тетевенска екопътека
„Под пръските на водопада“
Местност Костина-
с. Рибарица

263
 Природен парк „Небесните
пасбища“- с. Осиковица
ръщане в детството или разходка из царството на приказните герои
В - това е паркът „Небесните пасбища“. Едно наистина необикновено
място, което е направено, за да сбъдва мечти.
Намира се край ботевградското с. Осиковица, на около час път от сто­
лицата. Тук изненадите и забавните открития са на всяка крачка. Те са
разпръснати на най-неочаквани места, така че всеки сам да може да ги
търси и открива - без карта или друг вид навигация. Като голям пъзел,
който всеки сам решава как да подреди.
Няма предварително зададен маршрут или посока. Всеки е свободен да
се скита по собствена воля из многобройните пътеки, опасващи гората,
привлечен от причудливи скулптури или надписи върху дърветата. Смехът
и доброто настроение ще ви съпътстват през цялото време, защото „екс­
понатите“ са направени с много въображение и чувство за хумор. Напри­
мер самотната врата, монтирана между две дървета в гората, на която
всеки може да почука с пълното съзнание, че няма кой да му отвори. А и
не е нужно. Просто защото се намирате в гора с безброй входове, където
всички са добре дошли.
Тук можете да „срещнете“ Мечо Пух, да надникнете в къщичката, в
която живее „Бабата на Червената шапчица“, или да се изкачите по стъл­
бата, вдъхновена о т знаменитото стихотворение „Приказка за стълба­
т а “ на Христо Смирненски. И още куп на пръв поглед ненужни неща, които
ще ви заредят с позитивна енергия и ще ви припомнят най-щастливите
мигове о т детството. С две думи: вълшебно място.
 Паркът „Небесните пасбища“
е кръстен на едноименния ро­
ман на Стайнбек.
Сред интересните находки 6
парка е и копие на Лабиринта
на инките, намерен до езерото Тити-
кака. За направата му са използвани
32 каруци, натоварени с камъни.
Необикновеният парк е дело
на един човек - д-р Васил Ан­
гелов. Той е искал да акцентира върху
единението на човека с природата.
Първите стъпки по създаването на
парка са поставени през 2006 г. С
всяка изминала година той постоянно
се променя, защото създателят му
добавя нови причудливи предмети или
надписи.
Осиковица се намира на около 70
км от София. Трябва да хванете
магистрала „Хемус“ и да отбиете
вдясно, малко след като подминете
Правец. Щом стигнете селото, ще
видите първата табела към парка
„Небесните пасбища“.
Етрополски манастир
Етрополски водопад Варови-
тец
Гложенски манастир
Пещера Моровица
Тетевенска екопътека
„Под пръските на водопада“
265
СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
 види*

БЕЛОГРАДЧИК

ВРАЦА

софия

ПЕРНИК
 Средновековна крепост
„Боженишки урвич“
рез зимата на 1918-1919 а. се разразила голяма буря край село Божени-
П ца, Ботевградско. Тя съборила вековното дърво на хълма над селото,
където местните жители пасели овцете си. Овчарят Недялко Менковски
забелязал в основите на изкорененото дърво камък със странен сред­
новековен надпис. Така изникнали на бял свят руините на „Боженишки
урвич“ - последната крепост на Второто българско царство, която била
унищожена напълно при османското нашествие през XIV в.
„Аз, Драгомир, писах: Аз, севаст Огнян, бях кефалия при цар Шишман
и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вяра­
т а на Шишмана царя...“ - това гласял намереният от овчаря надпис. Той е
ценно свидетелство за турското нашествие на Балканите и за кървавия
отпор, даден о т Шишмановите войници в защита на българските земи.
При археологическите разкопки са открити следи о т съдбоносната по­
следна битка, състояла се т у к при нашествието на османците. По хълма
са намерени скелети на непогребани бойци, върхове на стрели, копия, но­
жове, бойни топки, шпори, токи о т колани, части от ризници и друго бойно
снаряжение.
Днес останките от крепостните стени са консервирани и отворени за
посещения. Освен т я х може да видите и скална църква, цистерна за вода
и останки о т древно светилище с множество ритуални ями и изсичания
върху него.
 Крепостта е разположена
Върху висок връх с формата
на пресечен конус, заобиколен от три
страни със стръмни пропасти. Тя е
служила за наблюдение на пътищата
и старопланинските проходи в района
на днешния Ботевград. Поддържала е
визуална връзка с другите крепости
от старопланинската отбранителна
система - Паница кале над с. Липница,
Вълчиград над с. Литаково, Боровец
при с. Разлив, Чешковград над Вра-
чешкия манастир, Бодиловград до с.
Витиня.
Твърди се, че дълбоко под зе­
мята е имало таен тунел,
свързвал крепостта „Боженишки ур-
вич“ с намиращия се наблизо Чекотин-
ски манастир „Св. Архангел Михаил“.
Входът към него бил през кладенец,
който бил в пределите на крепостта.
През 90-те години на миналия век ар­
хеолози са разкопали част от подзем­
ния път, но след това са го затрупали
отново, за да го предпазят от има-
нярски набези.
f7 \ Карайте по основния път за Вра-
\/ ца- през Ботевград. Отбивната
за с. Боженица е при с. Новачене. Щом
стигнете Боженица, ще видите в
центъра табела към крепостта. За­
вива се надясно към реката и се мина­
ва по моста, след което по асфалтов
път се стига до една почивна база и
широка поляна с беседки за пикник.
О т т ук започва широка пешеходна
алея към крепостта. Върви се около
20-30 минути.
269
 Водната пещера
(Голямата ниша) - с. Ботуня
одната пещера край врачанското село Ботуня е уникално творение на
В природата. М ястото буди любопитство главно заради странния о т ­
вор в тавана на пещерата, през който си е проправило път към слънцето
младо дръвче. В продължение на години то е растяло бавно и полека сред
влага и тъмнина, борейки се за живот. И един ден заветната цел е била
постигната - упоритото дръвче най-после е достигнало високия близо 15
метра свод на пещерата и короната му е била огряна о т слънчевите лъчи.
Изумителен природен феномен, който смайва със своята простота и съ­
вършенство.
Човек би помислил, че дървото само е пробило дупката в тавана на пе­
щерата. В действителност пещерата е далеч по-стара от него - поне с
няколко хиляди години. Една завършена метафора за кръговрата на жи­
вота, която провокира много размисли и действа вдъхновяващо. За нас,
хората. Сякаш Бог иска да ни каже: „Където има воля, там има и път“.

Водната пещера (Голямата реката - в ниското. За нея се твърди,

ниша) се намира на скалисто че е служила като бомбоубежище на
възвишение извън селото. Тя пред­ местното население по време на Вто­
ставлява пещерен лабиринт с няколко рата световна война.
разклонения и общо 9 входа. Най-попу­
лярният от входовете й носи името 7 ) O n Враца се тръгва в посока
Свети Кирик. До него преди време е \ / Монтана и при с. Краводер, след
била построена екопътека с европей­ като се пресече река Ботуня, се за­
ски пари, но съоръженията отдавна вива наляво - в посока с. Ботуня. Щом
са разрушени и не се поддържат. стигнете селото, продължавате по
главната улица, докато излезете от
Навремето в пещерата е има­ него. На около 500 метра след послед­
ло голяма прилепна колония. ните къщи е гробището. Там оста­
Местните са събирали прилепно гуа- вяте колата и тръгвате нагоре по
но, от което са извличали селитра. Тя хълма. Някъде вляво на върха ще види­
служела за производството на барут. те главния вход на пещерата. Екопъ-
теката отдавна е разрушена, но все
Край Ботуня има още една още личи откъде е минавала, тъка че
пещера, която местните лесно ще се ориентирате в каква по­
хора наричат Сухата. Намира се до сока да вървите.

270
 :3а< ga напра^яф красиви
днимки. трябва да дойдете
не по*рано дт края на априлкили нача-
лофб на май,' когато дървото се раз*
листва напълно.
, .Водната пещера (ударението
■ е върху втората сричка) се
среща в интернет и под името Голя­
мата ниша. Според председателя на
пещерния клуб;,.Стрешеро“ във Враца
Пламен Петков, който е картогра­
фирал всички пещери в района, става
дума за един и същ обект.

Проломът Вратцата
Пещера Леденика
Врачанската екопътека
(водопад Боров камък)
Хижа „Пършевица“
Средновековните кули
във Враца

ч& т т
 Хайдушки водопади
амират се в покрайнините на Берковица - по течението на Голяма
Н река, която събира водите на три по-малки реки - Ценкова, Сливашка
и Средна бара.
Хайдушките водопади са няколко на брой, като до тях се стига по прият­
на екопътека, чието начало е в покрайнините на Берковица. Тя е подходя­
ща за преходи и в жегата, тъй като се върви под дебела сянка, а и реката
допълнително разхлажда.
Внимание: поставената в началото на екопътеката табела лъже. Спо­
ред нея разстоянието до водопадите е 9 км и изминаването му пеша о т ­
нема 4 часа и половина. О т личен опит можем да ви кажем, че о т табелата
до водопадите е не повече о т 6 км, а изминаването му пеша не отнема
повече о т час и половина със спокойно темпо. Горе-долу толкова отнема и
връщането.
Ако все пак не разполагате с толкова време, може да се качите до
водопадите и с автомобил. Кара се по черен път, като само последните
500 метра са по-труднопроходими. Ако не сте с джип или друг висок авто­
мобил, по-добре е да оставите колата на някое уширение и да продължите
пеша. До самите водопади има изградена беседка и място за пикник.

Като влезете в Берковица, тряб- Местност Водопада - Вър­

у ва да минете през целия град, за
да излезете на пътя за хижа „Ком“.
Улицата се казва „Берковска река“.
След като подминете стадиона, ще
стигнете до разклонение. Наляво е
за хижата, а надясно - към водопа­
дите. След 100 метра ще стигнете
портала на завод „Мрамор“. Завивате
покрай него наляво по стар асфалтов
път, който върви срещу течението
на реката. На места пътят е доста
изронен, но проходим и с обикновен
автомобил. Има зелена маркировка и
табели.
шец
Копренски водопади
Чипровски водопад
Връх Ком (2016 м) е четвър-
У > ти ят по височина връх в За­
падна Стара планина и е първенец на
Берковската планина. Най-удобният
изходен пункт за покоряването му
е новата хижа „Ком“, до която има
асфалтов път. От върха започва
българската отсечка на трансевро-
пейския туристически маршрут Е-З,
популярна повече като „Ком-Емине“.

272
 Пещера Лепеница - Белоградчик
ова е една сравнително малко известна и недостатъчно проучена пе­
Т щера до Белоградчик, която впечатлява с интересната си форма. На­
мира се в местността Маркащница и е част от комплекса Белоградчишки
скали. Стените й са оцветени в същия червеникавокафяв цвят като на
скалните образувания. Това означава, че най-вероятно се е формирала по
едно и също време със скалите - преди милиони години.
Това е хоризонтална пещера, чиито галерии са разположени на два е т а ­
жа - един над друг. О т първия етаж, който е по-тесен, по срутили се камъ­
ни се стига до второто ниво, което е по-просторно. Особено впечатляващ
е сводът, който представлява съвършен полукръг.
Има теория, че краищата са били допълнително обработени на ръка
в древността о т обитателите на пещерата и така се е получила тази
овална форма. Тя „рамкира“ по удивителен начин околния пейзаж. Когато
погледнете от вътре навън, имате усещането че наблюдавате Белоград­
чишките скали през огромно око.

/Т Г Ч Пред пещерата има малка Белоградчишките скали

N / ^ 4 къща, която представлява Начин камък-Белоградчик
възстановка на неолитно жилище. На­ Камъкът на Богинята майка -
правена е изцяло от естествени ма­ Белоградчик
териали - глина, дърво и слама. За съз­ Пещера Венеца -
даването й не са използвани пирони. гара Орешец

Лтпггг
 Г Тръгва се по алеята към ресто­
рант „Мислен камък“ - по посо­
ка на бившия природонаучен музей.
На около стотина метра от него
има чешма. Слиза се по пътека, коя­
то е точно срещу централния вход
на бившия музей (долу в ниското).
О ттам тръгва пътеката към пе­
щерата - вляво от чешмата и през
гората. Има оранжева маркировка,
но табелите по пътя са изпочупени.
След около 30-40 минути вървене по
нея ще стигнете до разклонение. Ще
го познаете по едно странно разкло­
нено дърво, което се намира вляво на
пътя преди разклона. Там трябва да
хванете надясно. След още около 10
минути ще стигнете малка полянка,
където има второ разклонение - тук
трябва да завиете наляво (досегаш­
ният път продължава направо).
Пътеката първоначално изкачва един
хълм, осеян със скални образувания и
каменни фигури, след което се спуска
рязко надолу, като се минава през
един скален тунел, дълъг около 10
метра. След като излезете от него,
трябва да завиете надясно покрай
скалите. Тук маркировката е по-ви-
дима, а пътеката - ясно различима.
Точно преди пещерата има стръмно
спускане, като за опора се ползват
дърветата и камъните встрани. И
след 5 минути се озовавате на пло­
щадката под пещерата.
 Скалата на Богинята майка
Белоградчик

С
калата на Богинята майка е голям камък с формата на глава, който се
намира на километър южно от Белоградчик. Мястото придоби попу­
лярност в последните две години покрай изследванията на Кирил Кирилов,
жител на Белоградчик, чието хоби са археологията и астрономията. Той
е посветил години о т живота си на изследвания в пещерата Магурата и
района около Белоградчишките скали.
Според Кирилов скалата има почти пълно съответствие с изображе­
нието на Богинята майка, открито в пещерата Магурата. Ромбоидната
форма на главата, тясната шия и трапецовидното тяло са тр и т е съот­
ветствия, които са дали основание да нарече по този начин и причудлива­
т а скала край Белоградчик. Той смята, че между двата обекта има връзка,
както и че т е са олицетворение на култа към плодородието и Богинята
майка, който са имали древните хора по тези земи.

До нея има друга интересна

скала с дупка в средата. Из­
глежда като скално око, през което
може да се наблюдават Белоградчиш­
ките скали.

Пещера Магурата
Пещера Лепеница
Пещера Козарника
Пещера Венеца
Белоградчишки скали
Чачин камък - Белоградчик
 Ако идвате от София, трябва да
\/ продължите по първото възмож­
но отклонение за Белоградчик (при
Ружинци). След това се минава през
селата Боровица и Извос. Скалата се
пада вдясно от пътя на около киломе­
тър, преди да се влезе в Белоградчик.
Откриването й обаче е трудно, тъй
като камъкът не е маркиран и до него
няма официална пътека. Освен това,
погледната от пътя, скалата има
съвсем различна форма и няма как да
я познаете.
Ако не искате да рискувате да се за­
губите, потърсете Кирил Кирилов, из­
следовател и разказвач, който може
да ви заведе лично до скалата (тел.
0896 723 675). Ако все пак искате да
опитате сами, ето описание на марш­
рута, по който ние стигнахме до нея:
от централния площад на Белоград­
чик тръгва официален туристически
маршрут покрай стария амфитеатър
и Гъбите (скали с формата на горски
гъби). Пътеката върви надолу през
малък каньон, обграден от белоград­
чишки скали. След около километър
тя прави завой наляво, пресича една
рекичка и се връща на асфалтовия
път за София.
Щом излезете на него, пресечете шо­
сето и зад отсрещната мантинела
ще видите едва забележима пътечка,
която катери стръмно нагоре по хъл­
ма. Няма маркировка, затова вървете
право нагоре, докато се изкачите до
билото, след което завийте надясно
към скалите. После се прави остър
десен завой покрай ръба на същите
скали, за да се излезе от другата им
страна - с лице към асфалтовия път,
откъдето сте дошли. Точно там е и
Скалата на Богинята майка.
277
 Алботински скален манастир
дин о т най-интересните скални манастири у нас се намира 6 мест­
Е ността Алботин (Албутин), на около 20 км о т Видин - селата Раброво
и Градец. В България няма друг скален манастир с толкова много гробове в
скалата - 29. Три от т я х се намират в самата черква, като се предполага,
че там са били погребани свещеници. Това показва, че обителта е била
почитано и желано място за покой на нейните дарители. Църквата също е
забележителна с архитектурата си. Тя е единствената трикорабна скал­
на черква с вътрешно пространство, разделено от правоъгълни стълбове.
Предполага се, че манастирът е основан през XIII—XIV век от последова­
тели на отшелника исихаст Ромил Бдински. Комплексът е изграден на бли­
зо 30 метра височина във варовикови скали, разположени по течението на
Ребравската река - приток на река Тополовец. За направата му са били из­
ползвани плитки естествени пещери и скални навеси, но допълнително са
били прокопани помещения и ниши с религиозно и битово предназначение.
В подножието на манастира има малък параклис, построен в ново време,
както и голяма чешма, наричана о т местните Хайдук чешма. Достъпът до
скалния храм се осъществява по тясна пътечка. През вековете обителта
често е била жертва на иманяри и вандали.

С манастира се свързва един
от най-интересните народ-
-, ни обичаи в страната - „На Росен“,
* или „Хорото на мъртвите“. От древ-
' ни времена хората от този край на
.. втория ден на Великден почитат
там мъртвите си роднини, като
играят хоро на мъртвите. В минало­
то поклонниците идвали отдалече с
\волски каруци, носели дарове, храна
и великденски яйца, предназначени
за роднините им в отвъдния свят.
I
i ' Винарска изба „Шато де Вал“
, Крепостта „Баба Вида“
Изоставената синагога във
! Видин
Кръстатата казарма
. ._ ***■ -.>
у - ':,
Г7\ О т Видин трябва да поемете в
\/ северозападна посока - към гра­
ничния пункт Брегово (Сърбия), след
което да хванете отбивната вляво
за Градец. Манастирът се намира
между селата Раброво и Тополовец.
(Щ ) При разкопките на гробовете
■ \ са открити накити - обеци,
наушници и гривни, както и фраг­
менти от стенописи. Те показват, че
Алботинският манастир е бил дейст­
ващ през XIV век.
(ЖЛ Името на манастира не е до-
Y N кументирано, но се предпола­
га, че е бил посветен на Възнесение
Христово. Това име носи и малкият
параклис в подножието на скалния
манастир.
279
 101
ОТБИВКИ
ЗА НАПРЕДНАЛИ
ИДЕИ ЗА ПЪТЕШЕСТВИЯ
ДО МАЛКО ПОЗНАТИ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ

Българска
Първо издание

Отговорен редактор Рия Найденова

Редактор и коректор Ганка филиповска
Предпечатна подготовка Дамян Дамянов

ф о р м а т 60/90/16 Печатни коли 17,5

Сиела Норма АД
1510 София, бул. Владимир Вазов № 9
тел. 02 903 00 23
www.ciela.bg
П ечат: Абагар АД

Книгите на СИЕЛА м огат да б ъ д ат купени о т :

Mall of Sofia, бул. Ал. Стамболийски № 101, София

City Center Sofia, бул. Арсеналски № 2, София
Paradise Center, бул. Черни връх № 100, София
Л е т и щ е София - Терминал 2, София
Р е к т о р а т на С У „Св. Кл. Охридски“, София
ф естивален и конгресен център, бул. Сливница № 2, Варна
Mall of Plovdiv, ул. Перущица № 8, Пловдив
Park Mall, бул. Н. П етков № 52, С тар а Загора
Mall of Rousse, бул. Липник № 121 Д, Русе
Panorama Mall Pleven, пл. Иван Миндиликов, Плевен
и н т е р н е т книжарници www.m obilis.bg,www.ciela.com,
какт о и о т всички добри книжарници в стран ата.