Professional Documents
Culture Documents
Ivan Mihalev, Elina Tsankova - 101 Otbivki Za Naprednali
Ivan Mihalev, Elina Tsankova - 101 Otbivki Za Naprednali
Без скрити реклами на хотели и заведения. Защ ото това е книга за п ъ те
шественици, а не за туристи.
Не се отказвайте. Извървете пътя докрай!
ИВАН МИХАЛЕВ ■ ЕЛИНА ЦАНКОВА
ИДЕИ ЗА
ПЪ ТЕШ ЕС ТВИ Я
ДО МАЛКО
ПОЗНАТИ М ЕС ТА
В БЪЛГАРИЯ
ОТБИВКИ
ЗА НАПРЕДНАЛИ
(Pciela
© Иван Михалев, Елина Цанкова, текст и фотография
© Дамян Дамянов, графична концепция и дизайн
© hodih.com, снимки на стр. 142-143
© Амелия С тефанова, снимка на стр. 203
София • 2017
© Сиела Норма АД
ISBN 978-954-28-2483-1
Съдържание
ЛЕГЕНДА
Любопитно
фотосъвет
(2 )
ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
1 Светилище „Царева църква
с. Зелениград
калното светилище „Царева църква“ се намира в Руй планина над с. Зе
С лениград.
Представлява естествена пещера, в която през Средновековието е
била изсечена църква.
Според местна легенда т я била сътворена по молба на царица Теодора,
съпруга на цар Иван Александър. След като научила, че царят е влюбен в
друга жена и готви нова сватба, царица Теодора поискала да бъде построе
на малка църква в подножието на Руй планина, където да се моли за своя
съпруг. Тя смятала, че царят е омагьосан и само Бог може да го избави от
злата прокоба. О тта м останало и името - „Царева църква“.
В близост go нея е издълбана и малка монашеска килия, позната под
името „Цветаново ижле". Двата култови обекта са разположени върху ви
сок скален масив, наричан о т местните жители с името Шили камик (Шили
камък).
Има теория, че „Царева църква“ и „Цветаново ижле“ са имали култо
во предназначение още в древността, а впоследствие са били използвани
като светилища о т тракийските племена, обитавали тези земи. За това
говорят изсечените в скалите ниши и стъпала, както и останките от
праисторическо селище по южните склонове на Руй планина.
Достигането go светилището е минути изкачване ще достигнете до
малко трудно, тъй като няма ни горното подножие на най-острата
какви табели и маркировка, а и пъте част на Шили камик. Тук ще видите
ката на места се губи. Ако следвате тясна и много обрасла пътека, която
долното описание обаче, ще успеете се спуска надолу и заобикаля скалата
да го откриете. от дясната й страна. По нея след око
Като влезете в Зелениград, продъл ло 5 минути ще излезете при свети
жете по основната улица, докато лището.
излезете от селото. Пътеката за
светилището започва веднага след Входът към култовия обект
оградата на бившето училище, кое е скална арка с височина 4 м
то е последната сграда отдясно на и основа около 3 м. Интересното при
пътя. Като ориентир - пада се там, нея е формата - погледнати от вътре
където свършва асфалтът и започ навън, очертанията й много наподо
ва черен път нагоре към планината. бяват профила на птица.
Тръгнете по пътеката, която започ
ва вдясно на пътя - покрай оградата Ждрелото на р. Ерма (Трън-
на училището. След около 20-ина мет ска екопътека)
ра ще видите отклонение на пътека Врабчански водопад -
та вляво - завийте по него и започ с. Врабча
нете да се изкачвате по хълма право Храм кладенец край с. Гърло
нагоре. Пътеката заобикаля първите
скали и постепенно набира височина. Друга забележителност е
На места обаче е трудно различима. интересна скала, която се
Няма нито табели, нито маркировка. вижда от вътрешността на „Царева
Единствен ориентир са малки куп църква”. Тя има формата на човешко
чинки с камъни, които местните са лице и в интернет се среща под име
поставили. то Сфинкса. Ние предпочитаме да я
След около 30 минути изкачване по наричаме Вожда, тъй като много по
хълма ще се озовете на широка поля вече ни прилича на индиански вожд,
на. Пътеката я пресича по диагонал отколкото на египетски сфинкс.
и следва ново стръмно изкачване, во
дещо към Шили камик. Тук трябва да
внимавате, защото може да пропус
нете отклонението вляво. То се пада
почти веднага, след като подминете
поляната и влезете в гористия учас
тък. В тази част пътеката не е ясно
изразена. Оглеждайте се за купчинки
с камъни - те са ориентир по пътя
към светилището. След още около 15
11
Врабчански водопад
ова е малък, но красив водопад по течението на Врабчанската река,
Т която тече 6 подножието на граничната Гребен планина - близо до град
Трън. След Ньойския договор по-голямата част от Гребен планина остава в
пределите на Сърбия, а на българска територия попада съвсем малка част
от югоизточния склон. Точно там е и Врабчанският водопад.
Висок е само 4 метра, но се намира в живописен пролом, издълбан от
водите на Врабчанската река. Точно преди водопада има естествен ска
лен тунел с дължина 20 метра. О т дясната му страна е карстов извор с
изградена чешма. Там има кът за отдих с пейки и маси, подходящи за пик
ник. Очарование на мястото придават и множеството пукнатини и скални
ниши във варовиковите скали над водопада. Високо в скалата се вижда и
пещера с три входа.
Село Врабча се намира до град За поддръжката на мястото
Трън. Отбивната се пада вдясно около водопада се грижи мес
от основния път - малко преди Трън- тен жител от с. Врабча. Дядо Владо,
ската екопътека. Щом влезете в се както го наричат местните, е изгра
лото, още преди първата махала ще дил малък парк в ждрелото на Враб-
видите вляво от пътя синя табела чанската река. Той е разчистил целия
с надпис “Водопад”. Там паркирайте район от бурени и друга растител
колата и продължете пеша по пъте ност, почистил е коритото на река
ката надолу. Водопадът е в близкото та и е поставил множество дървени
дере. Разстоянието е не повече от маси и пейки, Край тях има иззидано
300 метра. барбекю с прибори за хранене. Поняко
га дори има нацепени дърВа.
Ждрелото на р. Ерма (Трънска
екопътека)
Ябланишкото ждрело
Връх Руй
Музей на бусинската керами
ка-с. Бусинци
13
Водопад Полска скакавица
одопадът Полска скакавица е изключително красив. Образуван е по
В течението на малка рекичка, наречена Широки дол, която е приток на
Струма. Намира се в Земенската планина, близо до Кюстендил.
Това е една о т малкото забележителности, до които е по-удобно да
се стигне с влак, отколкото с кола. Поради състоянието на българските
железници пътуването до водопада може да ви се стори дори романтич
но - ще се върнете мислено в златните години на БДЖ, когато това бе
основният вид транспорт в България.
В интерес на истината, влаковете по линията София-Кюстендил са
от новите мотриси „Сименс“ и в т я х е чисто и приятно. Единственият
проблем са многото спирки по пътя и губенето на време за престой на
гарите.
Но има вариант да отидете с кола до Кюстендил или с. Раждавица, от-
където да вземете влака само за една или две спирки. Това определено ще ви
спести време, а същевременно ще гарантира целостта на автомобила ви.
Водопадът е най-пълноводен през пролетта, но е красив и през зимата,
когато водата замръзва и се образуват гигантски ледени висулки, които
се виждат от километър.
14
£ *ДЙЗ
l iвФ
1 r iJ*f|
Г ЛЯ ! Г rf j KjL щ! :
■
/ Q V | Ако идвате през зимата,
— — J трябва много да внимавате fh; t Т| | 4) *2,
да не се подхлъзнете. Изкачването ih J'. J I ЙЯ 1 7 'll « to
до водопада става по тясна козя li Л m l Ч 1 1
1’ J 1 I И r * £ J 1Л | V и М ]|П 1
16
Архитектурата на моста е Намира се в с. Невестино - на 14
смесица от антични, средно км от Кюстендил. До него може
вековни и ренесансови форми. Край да стигнете по два начина - през Пер
него има малък парк с места за отдих, ник и Радомир в посока Кюстендил.
почивка и риболов. Другият вариант е по магистрала
„Струма“ и отбивната за Бобов дол.
На единия от парапетите Още преди да влезете в селото, ще
на моста има поставена гра видите табели за моста.
нитна плоча с издълбан надпис на тур
ски. От него се разбира, че мостът е Крепост „Пауталия“-
строен по заповед на везир Исак паша Кюстендил
при управлението на султан Мехмед II Пиркова кула - Кюстендил
през 1470 г. Римски терми - Кюстендил
Каньонът Шегава
Параклис „Св. Иван Рилски
Чудотворец“- с. Старо село
ко сте пътували по магистрала „Струма“ в посока Благоевград, сигур
А но сте забелязали един живописен хълм с параклис и вековен дъб, който
е разперил бащински клоните си над него - сякаш иска да го предпази от
злини и природни стихии. Параклисът се нарича „Св. Иван Рилски Чудотво
рец“, а населеното място до него е радомирското с. Старо село.
Едва ли има човек, който да не се възхити от красивата гледка край
пътя. Малцина обаче са онези, които отиват да го видят, защото отбив-
ката за селото се пада на километър преди това. Магистрала е - няма как
да обърнете.
И на нас ни се случваше много пъти да го подминаваме и да си казва
ме: „Нищо - другия път“. Докато един ден, пътувайки към Благоевград, с
периферното си зрение мернахме нещо жълто встрани о т магистралата.
Обърнахме погледи и какво да видим - цяло поле с рапица се беше ширнало
пред параклиса, подканяйки ни да кривнем от пътя и да го посетим.
Каква ирония! Месец-два по-рано обикаляхме из страната в търсене
на точно такова вълшебно поле. Искахме да снимаме рапица и тайно си
мечтаехме за подобна гледка - безкрайно поле с жълти цветчета на фона
на църква или сграда в единия край, която да разчупва монотонността на
пейзажа. И точно когато се бяхме отказали да търсим рапицата, т я сама
ни „откри“. Точно т у к - край Старо село.
18
Храмовият празник е на 19 ок
томври, когато Българската
православна църква отдава почит на
св. Иван Рилски.Тогава цялото село се
събира при параклиса и се прави кур
бан за здраве.
19
Водопади Бохемия - Рила
ова е сравнително нова и интересна екопътека, която може да съче
Т т а е т е с посещение на Стобските пирамиди и Рилския манастир. Водо
падите Бохемия се намират по средата между двете известни забележи-
телности, като разглеждането им отнема по-малко от час.
Става дума за каскада о т общо 11 водопада, които са оформени в две
групи-долни и горни водопади.Те са по течението на малка рекичка, която
е приток на р. Рилска.
Долната група водопади са встрани о т главния път за Рилския мана
стир и за тях не е нужно никакво усилие. Виждат се о т самото шосе.
До горните има изградена екопътека, която се изминава за 15-20 мину
ти. В началото има изкачване до скално плато, след което следва спускане
в дерето. Щом стигнете до реката, ще видите вляво дървено мостче и
тесен процеп, през който се влиза в тесен каньон, приличащ на пещера.
Там се намира най-красивият от горната група водопади. Водата в
него се излива от 7-8 метра и образува дълбок вир, обграден отвсякъде
от отвесни скали.
Внимание: ако дойдете напролет, има голяма вероятност нивото на
водата във вира да е твърде високо. В този случай, за да видите водопада,
ще са ви нужни гумени ботуши. Ако не сте подготвени за газене в дълбо
кия вир, по-добре се разходете надолу по течението на реката, където
има няколко по-малки водопада, разположени стъпаловидно един под друг.
Стобските пирамиди
'"Z&a'.'l
-ч- 1
В дъното на пещерата ще видите да се процежда лъч светлина. Тя идва
от тесен тунел, който отвежда до върха на скалата, служеща за покрив.
Има поверие, че само праведните могат да преминат през него. Грешници
т е не успяват да се изкачат през процепа.
След като разгледате пещерата и църквата до нея, се изкачете още
около стотина метра по-нагоре по пътеката, където се намира лековито
то аязмо. Смята се, че от извора тече свещена вода. Има традиция - всеки,
който дойде дотук, да остави листче с желание, изписано на ръка. Хората
вярват, че Св. Иван Рилски ще помогне за сбъдването на техните желания.
Гледката е необичайна - безброй малки листчета, съхранили най-съкрове-
ните мечти на хората. Л истчетата са сгънати старателно и пъхнати в
нишите между камъните.
М ястото е наистина магическо и заредено с много енергия о т вярата
на милионите хора, които са го посетили.
0
ЙД, v J j j ^
Pi
С6. Иван Рилски е роден в с. път, докато стигнете един обратен
Скрино през 876 г. След смърт завой на пътя с места за паркиране,
та на родителите му той даряба Като ориентир - има голяма икона,
цялото си наследство на бедни и по поставена вляво от пътя, преди за
стъпва като послушник в манастир. боя. Оттам започва пешеходният
По-късно го напуска и прекарва 20 маршрут до пещерата и гроба на Св.
години от живота си в отшелничест Иван Рилски, който отнема около 15
во и молитви към Бога. Контактувал минути. Пътеката е добре отъпкана,
само с дивите животни и се хранел с има табели и маркировка.
треви и плодове. Постепенно славата
му на лечител се разнесла. При него Рилски манастир
започнали да идват болни, на които Хрельовата кула
той помагал да оздравеят. Екопътека „Водопади
Още приживе е бил смятан за чудо Бохемия“
творец и свят човек. Преди смъртта Стобски пирамиди
си се оттегля в пълно уединение и
съставя своето „завещание“ (завет).
В него той призовава последова
телите си да „пазят светата вяра
непорочна и незасегната от всякак
во зломислие“, както и да се пазят
от „сребролюбивата змия“, защото
„сребролюбието е корен на всички
злини“.
С
вета Амина е местност в землището на пиринското с. Мечкул, къде-
то има интересни мегалитни струпвания. Според изследователите
районът представлява древно светилище. С просто око се виждат някол
ко интересни скални образувания, които местните жители са нарекли с
имена като Чучулигата, Стъпката на Крали Марко, Лъвската глава и Риба
змиорка.
Археологическите проучвания показват, че в района на съседното с.
Крупник е съществувало тракийско селище на племето меди. За съжале
ние, в района не са правени задълбочени археологически проучвания, поради
което е трудно да се даде точна характеристика на култовото място.
Според местните районът има силно енергийно поле. Затова и ж и т е
лите на с. Мечкул са избрали точно в него да изградят параклис - в не-
подсредствена близост до скалните формирования. Той носи името „Св.
Мина“ - светеца, считан за покровител на християнското семейство.
1
27
Водопад Скакалопло - с. Влахи
лахи е малко село, намиращо се 6 подножието на Пирин планина, 6 кое
В то живеят постоянно едва десетина жители. Повечето о т къщите в
селото са изоставени и се рушат, като част о т причините за това е и
лошият път, който го свързва със света.
Макар че Влахи се намира само на 8 км о т главен път Е-79 София-Кула-
т а (отбивната е при Кресна), пътуването до него е истинско приключение
заради липсата на асфалт и мъчителното слаломиране покрай дупките и
нападалите камъни. На места п ъ тят е толкова тесен, че разминаването
с идващите насреща коли е невъзможно.
Трудният достъп обаче не е причина да пропуснете водопада Скакалото,
който е един от най-високите в Пирин. Мястото е диво и много красиво.
28
Водопад Мангъро - с. Скрът
еласица е най-новият природен парк в България. Разположена в най-юго-
Б западната част на страната, тази красива планина е била недостъпна
за туризъм и пътешествия в продължение на десетилетия. Тъй като по
билото й минава границата с Гърция и Македония, достъпът до нейните
красиви склонове е бил ограничен.
Днес планината е не само отворена за излети, но и изключително гос
топриемна. Почти във всяко от селата на запад о т Петрич има поне по
една екопътека, която отвежда до някой водопад. Някои от селата имат
и по два водопада. Точно такъв е случаят със с. Скрът.
О т него тръгват две екопътеки до водопадите Мангъро и Дъбицата,
които привличат интереса на пътешествениците със своята красота и
неповторимост. По-високият от двата е Мангъро - водата в него се спуска
о т около 15 метра. Гледката е особено впечатляваща през април и май,
когато околният пейзаж е обагрен в различни нюанси на зеленото. Пъте
ката до водопада е също много приятна - т я минава през вековна чинарова
гора и малки полянки с горски цветя.
30
Водопад Дъбицата - с. Скрът
ъбицата е вторият водопад в землището на с. Скрът. Той е сгушен в
32
ЯВорнишки Водопад
О
ще един от красивите водопади в Природен парк „Беласица“. Намира се
по течението на река Яворнишка на близо 750 метра надморска висо
чина.
До него е изградена приятна екопътека със синя маркировка, наречена
„Пеперудите и цветята на Беласица“. Името казва всичко за себе си - по
пътя ви очакват множество информационни табели за различните видове
пеперуди и цветя в планината.
Екопътеката минава през гора с вековни чинари, които хвърлят дебела
сянка и осигуряват прохлада в жегите. Добре е обаче да дойдете т у к през
пролетта, когато водопадът е най-пълноводен.
36
Лешнишки Водопад
К
олекцията о т водопади в Беласица няма как да не включва и Лешнишкия.
Леснодостъпен и много красив, особено през пролетта. До него отвеж
да тематична екопътека, наречена „Приятели“. Идеята на създателите е
била да подчертаят, че дърветата и растенията са приятели на хората.
Пътеката започва с информационно табло за целия маршрут, което се
намира пред хижа „Беласица“. Вървейки по пътеката към водопада, ще ви
дите още информационни табели с любопитни факти за различните дър
весни видове в Беласица планина. Ако сте с деца, разходката до водопада
може да се окаже полезен урок по биология на открито.
М аршрутът е много приятен - минава се през широколистна гора. На
няколко места са поставени дървени мостчета и парапети.
Самият водопад се намира на около 740 метра надморска височина - в
тясно и живописно дере. Отвсякъде е обграден о т зеленина, а надвесе
ните над него високи дървета хвърлят дебела сянка. Тук действително
можете да усетите прохлада и в най-горещите летни дни.
Целият преход трае около 40 минути в едната посока. Идеална дести-
нация за съботно-неделни бягства от града.
38
Храмът на Преподобна Стойна
с. Златолист
Х
иляди Вярващи християни о т цяла България се стичат всяка година
в малкото пиринско село Златолист, където живеят постоянно едва
двайсетина души. Причината за интереса към селцето е църквата „Све
ти Георги“, известна повече като храма на Преподобна Стойна, защото в
него пророчицата е прекарала по-голямата част о т живота си.
Стойна Димитрова е била личност с ясновидски и лечителски способ
ности, живяла в началото на миналия век. Когато била на 7 години, т я се
разболяла о т шарка и ослепяла.
Стойна твърдяла, че Свети Георги й се явил насън и й заръчал да се
премести в с. Златолист. Тя се установила в храма на селото и заживяла
като монахиня. Скоро след това открила, че има свръхестествени спо
собности. В селото се носят различни легенди за тежко болни хора, които
били излекувани о т нея.
Преподобна Стойна живеела в малка килия на втория етаж на църк
вата, която днес е запазена и отворена за посещения. Хората събуват
1Е чЧ«
обувките си, преди да влязат, а вътре всеки оставя по нещо от себе си -
пари, дрехи, снимки и други предмети. Има и книга, в която посетителите
записват най-съкровените си желания, смятайки, че пророчицата ще им
помогне да се сбъднат.
Преподобна Стойна е починала през 1933 г. Но и до ден днешен Злато-
лист има славата на лечебно и свято място. Мнозина смятат, че дарбата
й е била наследена о т Ванга, чийто храм в местността Рупите се намира
само на 30 км от Златолист.
41
Интерес предизвиква и веков Храмът на Ванга - м. Рупите
ното дърво в двора на църква Мелнишките пирамиди
та „Св. Георги“. Чинарът е на повече Роженският манастир
от 1300 години. Висок е около 30 м, а
обиколката на дънера му е 6 м. За ве Снимането 6 храма е заб
ковното дърво също се смята, че има ранено по неясни причини.
лечебна сила. Според местна легенда Въпреки това повечето от посети
жените, страдащи от безплодие, мо телите си правят снимки за спомен
гат да се излекуват, ако се полюлеят с телефони и джобни фотоапарати.
на люлката, закачена за клоните му. В Ако сте с професионална техника,
близост до дървото се намира и гро трябва да внимавате. Може да имате
бът на Преподобна Стойна. неприятно спречкване с охраната.
43
Водопад Скоко - с. Кашина
коко е един от най-труднодостъпните водопади в България. Причина
С т а е лошият път до най-близкото населено място - с. Кашина. Това е
малко пиринско селце, което се намира на около петнайсетина километра
от Мелник - в южна посока. Малко преди Роженския манастир трябва да
отбиете наляво и директно влизате в приключението.
Още на старта ще се натъкнете на необикновена гледка - тунел, проко
пан в пясъчна кула (мел), през който минава единственият път за село Любо-
вище. Кашина е следващото село по същия маршрут. Внимание - след туне
ла няма и помен от асфалт по пътя, кара се по трошенокаменна настилка и
много завои над стръмно дере. Разстоянието е само 8 км, но изминаването
му ще ви се стори цяла вечност. Въпреки това усилието си струва.
Скоко е един о т най-буйните и красиви водопади в Пирин. Водите на
реката се спускат с шеметна сила и се разбиват в основите на двайсет-
метровата бездна. О т удара на водните струи в камъните се образуват
безброй ситни капчици, които се носят във въздуха и озонират всичко в
радиус от трийсет метра. Усещате влагата не само при вдишване, но и с
порите на кожата си. Тук можете да усетите прохлада дори и в най-голе-
мите жеги, като за това допринася и дебелата сянка на дърветата.
44
,Ss»*S
Хълмът Голак
копътека „Стъпалата“, отвеждаща до хълма Голак над Разлог, е приятна
Е дестинация за всички, които обичат излетите сред природата и бъл
гарските планини. М арш рутът не е труден, а щом го изкачите, пред вас
ще се открие божествена 360-градусова панорама към Разложката котло
вина, която е обградена о т три планини - Рила, Пирин и Родопите.
Специално изградената 12-метрова кула с футуристичен дизайн на вър
ха позволява да разгледате от птичи поглед района. Мястото е идеално за
пикник и отмора. По билото на хълма са поставени дизайнерски люлки и
дървени шезлонги, където спокойно може да се отпуснете и да се любува
т е на прелестните гледки.
Изкачването на екопътеката има и познавателен ефект. По пътя ще
се натъкнете на множество тематични „спирки“ с информационни табели
и кътове за отдих. Те разказват интересни факти за бита и културата
на Разложкия край.
Екопътека „Стъпалата“ се О т 12-метровата кула на Го-
намира на мястото на съ лак при добро време се вижда
ществувалата преди това „Алея на и скалният феномен Стъпалата (Съ-
свободата“, изградена през 80-те го биците) в Пирин. Това са 7 интересно
дини на миналия век. Именно по този стърчащи мраморни зъбера, които се
маршрут на 24 октомври 1912 г. бъл редуват един под друг и имат форма
гарската армия влиза в Разлог и го та на стълби.
освобождава от турско робство.
Хълмът Голак е разположен в
Сегашната екопътека е из северозападните покрайнини на
градена по европроект, реа Разлог. 12-метровата кула се вижда
лизиран съвместно от община Разлог от пътя още преди да влезете в гра
и община Гевгелия (Македония). Офи да. Началото на екопътеката е на ул.
циалното й откриване бе през 2015 г. „Голак“, където има място за паркира
не. Изкачването на стъпалата до вър
ха отнема около 15-ина минути.
47
Никополис ag Нестум
нтичният град Никополис ад Нестум е значим археологически и кул
А турен паметник от бремето, когато Балканите са били част от Рим
ската империя. След победата на император МаркУлпий Траян над даките
(102-106 г.) 6 тази част на империята започва строителство на нови гра
дове.
Един о т т я х е Никополис ад Нестум, който в превод означава Градът
на победата при Места. Той възниква през 106 г. по подобие на основания
четири години по-рано Никополис ад Иструм (до днешно Велико Търново).
Градът е бил построен върху останките на тракийско селище. В пър
вите два века на своето съществуване Никополис ад Нестум играе важна
роля по долината на Места. Градът е имал собствен монетен двор, в който
са се секли монети по времето на императорите Комод и Каракала.
Градът е разрушен при нападенията на аварите и славяните. През
Средновековието е възстановен под името Никопол и просъществува чак
до началото на XIII в., когато е сринат о т кръстоносците.
Строен е по образец на ма-
1, \ лоазийските градове. Двете
централни улици са се пресичали под
прав ъгъл (т.нар. Хиподамова систе
ма).
На територията на града е
У Ч имало римски терми (горе
щи минерални извори). В близост до
южната крепостна стена личат ос
танките от обществена баня. Тя е
разполагала с два басейна - топъл и
студен.
49
Манастирът В Хаджидимово
анастирът „Свети Георги“ 8 град Хаджидимово е едно необикновено
М място. Намира се на висок хълм над града и се вижда от километри.
Отдалече прилича много повече на дворец, отколкото на православен храм.
Високата камбанария с часовник силно напомня за ренесансовите двор
ци в Италия - като „Палацо Векио“ във Флоренция или „Палацо Публико“ в
Сиена. фасадата е допълнена от издадена еркерно покрита галерия със
зъбци, наподобяваща крепост.
Това е най-големият манастир по долината на Места и трети в Югоза
падна България - след Рилския и Роженския. Официалното име на храма е „Св.
Великомъченик Георги Победоносец“. Той е построен през 1865 г. върху старо
християнско светилище. По времето на османското владичество храмът е
бил опожаряван на два пъти, а впоследствие наново възстановяван.
50
Зоопарк - Хаджидимово
оопаркът в Хаджидимово е място, за което всяко дете си мечтае. За
З разлика о т всички останали зоологически градини в България, където
животните са затворени в клетки, т у к т е свободно се разхождат из го
рата и общуват помежду си и с посетителите. Из широкия поне няколко
декара парк може да видите десетки пауни, сърни, елени, муфлони, понита,
зайци и други животни, които съжителстват мирно помежду си. Нещо по
вече - т е са толкова свикнали с човешкото присъствие, че приемат храна
от посетителите и позволяват да ги галите.
Можете да се приближите на по-малко о т метър до сърните - т е няма
да се изплашат и да побягнат. Екзотика придават и две кенгура, едното
о т които е албинос. Те също не изпитват страх о т човешкото присъст
вие и гордо позират за фотосесии.
Изживяването е вълшебно и ще накара децата ви да искат да се връ
щ ате там отново и отново. А най-куриозното е, че паркът няма входна
такса. Всички разходи за изхранването на животните и грижите за т я х се
поемат от общината в Хаджидимово. Входът за посетители е безплатен.
i
? -i
г-
Вижте на стр. 50 как се стига до Зоопаркът в Хаджидимово
манастира 6 Хаджидимово. Зоо е създаден преди 10 години с
паркът е точно до него. решение на местната община. В него
живеят над 30 едри животни - кошу
Манастирът в Хаджидимово ти, понита, муфлони и др. Никой не
Екоселище „Омая“ знае точната бройка на пауните - те
Никополисад Нестум са десетки и са навсякъде. Имат нави
Средновековна кула - ка да се крият, качени високо на някой
с. Тешово клон, и да стряскат посетителите,
с. Делчево които минават под тях, със силните
с. Лещен крясъци, които издават.
с. Ковачевица
с. Долен
53
Водопад „Казаните“- Белица
бщина Белица е добра дестинация за уикендоби бягства о т столица
О та. Намира се в южните склонове на Рила - най-водната планина в
България, осеяна с циркусни езера, реки, бистри ручеи и водопади. Около
Белица е пълно с красиви поляни и рибарници, където може да опитате
прясна рилска пъстърва.
Само на няколко километра от Белица, в посока курорта Семково, се
намира и красивата каскада о т водопади Казаните. Те преливат един в
друг и образуват цяла верига о т водопади, приличащи на казани.
Обградени са о т високи естествени скали с причудливи форми. Неслу-
чайно местността, в която се намират, носи името Стеници.
Общата дължина на Казаните е 1,5 км, като са разделени на три гру
пи по няколко водопада. Най-високият о т т я х е 3,5-метров. За съжаление,
няма как да стигнете до подножието на самите водопади, тъй като са
разположени в дълбоко дере. Можете да ги наблюдавате само о т пътя,
където е оформена малка наблюдателна площадка.
54
(Y ) Недалеч-om „К а з а н и т е *»^ .'
\/\ мира скалата-Бела Ица, коя
то е част от легендата за името
град Белица. По врОмедю на турското
робство най-красивата местна де
войка се казвала Ица. Хората я нари
чали Бела Ица заради нейната хубост.
Един от турците обаче я пожелал за
своя жена. Тя отказала и скочила от
стръмна скала^ придошлите води на
реката.
аркът за танцуващи мечки край
П град Белица е едно наистина
странно място - едновременно на-
тъжаващо и радващо.
Натъжаващо, защото т у к жи
веят над 20 мечки, спасени о т дъл
гогодишно робство. В продължение
на десетилетия т е са били заста
вяни да забавляват туристите по
черноморските курорти и големите
градове. Техните собственици са ги
подлагали на мъчения, за да ги нау
чат да „танцуват“ за забавление на
минувачите. Този варварски период
о т живота им е оставил траен о т
печатък върху животните. Ще го
усетите, ако се вгледате по-дълго
време в т я х и наблюдавате поведе
нието им. Някои нямат зъби, тр уд
но се хранят, други имат проблеми
със слуха.
Радващо, защото спасените
мечки са получили шанс за нов жи
вот в условия, които наподобяват
тяхната естествена среда. Бла
годарение на фондация „Бриджит
Бардо“ и специалистите от ,Нетири
лапи“ животните се научават по
степенно да водят нормален живот.
Паркът е с площ о т 120 000 кв.м.
Той предлага на своите обитатели
гъсти гори и хълмове, където могат
да се скитат на воля и да се усамо-
тяват, поляни със специално проек
тирани слънчеви места за почивка,
езерца за плуване и изкуствени
бърлоги за онези животни, които не
успяват да си изкопаят свои собст
вени.
57
Традицията на мечкадарстбо- кафяви мечки. През 2007 г. са спасени
то е остатък от Средновеко и последните три танцуващи мечки в
вието. Още от малки танцуващите България - Мима, Светла и Мишо. На
мечки са дресирани от своите ромски последък паркът приема „наематели“
собственици да „танцуват“ върху и от чужбина - сред обитателите му
горещи метални плочи. Мечетата са има няколко спасени мечки от Сърбия
отделяни от майките си прекалено и Македония.
рано и обезобразявани без упойка,
като през носовете им (най-чувст Паркът се намира на 10 км от
вителната част от техните тела) \ / град Белица. О т София най-лес
се прокарват халки. Храната им се но е да стигнете, като хванете ма
състои от отпадъци и сладко. Мечки гистрала „Струма“ и след Симитли
те не могат да чуват добре, камо ли отбиете в посока Разлог. След това
да имат музикални преживявания. Те отново трябва да се отклоните - в
танцуват само заради ужаса, поро посока Якоруда.
ден от страданията им в процеса на
„обучение“. Работно Време
Април-юни: 12-18 часа
През 2000 г. са спасени пър Юли-август: 10-12,13-18 часа
вите три мечки - Калина, Септември-ноември: 12-18 часа
Мариана и Стефан. Скоро след това Декември-март: затворен за посети
те са последвани и от други свои тели
събратя. Две години по-късно парла Обиколките са с гид на всеки 30 ми
ментът забранява със закон лова, нути.
търговията и представленията с
58
Екопътека „Властелинът на П£\ Почти всички мечки в парка |
планините" у > спят зимен сън - нещо, което щ
Водопад Честненско усое - не са можели да правят, докато са *.
Якоруда водели живот на танцуващи мечки, ft
Според природозащитниците това ^
*:*м- **'^* я ж ? . е знак, че тяхната адаптация към ,*
нормалния начин на живот протича
успешно. t
Водопад Честненско усое
ила планина е богата не само на красиви езера, но и на буйни реки, кои
Р то формират по пътя си живописни водопади. Една о т тях е река Че ст
на, която образува в близост до град Якоруда каскада от водни падове.
Най-големият о т тях е Честненско усое, известен още и като Яко-
рудски водопад. Той е един о т най-красивите в България. Водата се излива
о т 15-метрови скали, но не пада отвесно, а се „спъва“ в разположените
по пътя камъни и така се образуват множество прагове. Изглежда така,
сякаш водата се излива от много чешмички.
Водопадът е обявен за природна забележителност, а местността око
ло него е защитена. По течението на реката до Честненско усое има още
няколко по-малки водопада с височина 5 - 1 0 метра.
60
'Ш Г' ’-&Щ М < / ■*? <*.'y f як \jrm \
РЩ гЩ Л
удизмът е четвъртата по брой на последователи религия в света след
Б християнството, исляма и индуизма. Последователите на Буда дори
не възприемат неговото учение като религия, а по-скоро като житейска
философия. Тя се основава на десетте будистки добродетели - щедрост,
нравственост, себеотрицание, мъдрост, енергичност, търпение, истин
ност, решителност, обич и душевно равновесие.
Макар и не толкова многочислени като в други страни по света, буди
сти те в България имат свои структури и свещени места (ретрийт цен
трове). Това са места, които служат за медитация и духовно пречистване.
Най-големият ретрийт център за българските последователи на Буда
се намира край софийското село Плана. Там се намира и единствената за
сега у нас „Ступа на просветлението".
Това е първата традиционна ступа в България. Построена е о т после
дователи на „Диамантеният път на будизма в България“ (една о т двете
регистрирани будистки общности у нас) през 2015 г. Считана е за свещено
място о т будистите у нас. Но мястото е гостоприемно и за представи
тели на други религии и учения. Дори и да нямате познания по източна
философия, може да се отбиете т у к за „презареждане на батериите“ и
отърсване от стреса.
С тупата се намира на равнинно плато извън селото. О т него се о т
крива красива гледка към три планини - Рила, Витоша и Плана планина.
Идеално място за медитация.
65
имегий означава
pttm
Смята се, че първите укрепления на това място са изградени през IV
в. сл.Хр. Гарнизонът на крепостта е охранявал района, известен с рудар-
ството си о т древността, както и планинските проходи в тази част на
Средиземна Дакия. Крепостта е била нападана и разрушавана на няколко
пъти - първо от вестготите, а след това от хуните и аварите.
Разрушително земетресение в края на VI в. окончателно заличава ос
танките от крепостните стени. При разкопките са открити фасадите
на двете стражеви кули, които са се сринали като килим о т дялани камъни
и тухли. Именно благодарение на тях става възможна възстановката на
крепостта в нейния автентичен вид. При археологическите разкопки са
открити и над 300 находки - монети, накити, стрели и части о т въоръ
жение.
Към реставрираната късноантична крепост има детски атракционен
парк и зона за отдих, които предлагат възможности за забавления на ця
лото семейство. Сред атракциите на комплекса са още църквата „Света
Петка“ и етнографският музей в с. Белчин.
68
Храмът „Света Петка“ е Турските чешми в Самоков
паметник на художествена Историческият музей -
та култура. Църквата е типична за Самоков
средновековната архитектура. В се Сарафската къща - Самоков
гашния си вид е построена през XVI Бельова църква - Самоков
век, като стъпва върху основите на Девически манастир „Покров
по-ранен храм, който е бил опожарен Пр. Богородици“ - Самоков
по време на турското робство. Байракли джамия - Самоков
Голямата чешма - Самоков
/ О т София трябва да поемете Чадър чешма - Самоков
в посока Бистрица и да карате Църква „Св. Николай“-
само направо. Минава се последова Самоков
телно през селата Железница, Ко- Екопътека „Бели Искър“
вачевци, Поповяне и Алина. Разстоя Дворецът „Царска Бистрица“-
нието е 53 км и се изминава за около Боровец
час. До самата крепост може да се
стигне по една от двете екопътеки -
стръмна и полегата. Има вариант да
се качите до върха на хълма и с асан
сьор, но може да се наложи да чакате
на опашка.
6 Костеьк$<и
> -. "> ; a -
ко търсите приятна дестинация 6 близост до София, която да съче
А т а е т е с разглеждане на други забележителности по пътя, то Костен-
ският водопад е една добра възможност.
Водопадът се намира по течението на р. Чавча и е с височина около
10-12 метра. Най-пълноводен е през пролетта при топенето на снего
вете. През лятото водата намалява значително, а през зимата целият
водопад замръзва.
Природният феномен е описан от Иван Вазов в творбите му „Какво пее
планината“ и „Костенец - пътни бележки“. Наблизо има места за пикник,
заведения и минерални извори.
Водопадът е обявен за природна забележителност през 1974 г. Расти
телността по скалите на водопада също е забележителна. Навсякъде има
зелен мъх и бръшлян.
В скалите до водопада е била изкопана баня с топла минерална вода и
седем извора, която дълго време се е ползвала от местното население, но
впоследствие е била разрушена при земетресение.
л Л За да откриете водопада, тряб- Водопад Скаловитец
у ва да стигнете първо до град Хижа „Гургулица“
Костенец, а след това да продължите Крепост „Стенос“ -
към село Костенец (над вилната зона проход Траянови врата
на града). По пътя ще видите табели ферма „Щраусово
към водопада. забавление“ - гр. Долна баня
72
у
ЦЕНТРАЛНА Ю Ж Н А БЪЛГАРИЯ
9
зключително красива, дива и малко известна - това е пещера Лепени-
И ца. Тя се намира само на десетина километра от Велинград, но е много
по-слабо посещавана о т други подобни пещери в Родопите като „Снежан
ка“ и „Ухловица“.
Причината е въведеният специален режим на достъп в пещерата. Тъй
като в галериите й е тъмно и влажно, влизането става само с професио
нален водач и специално оборудване - гумени ботуши, каска и челник. Спо
койно - не е нужно да ги носите от вкъщи. Цялото нужно оборудване е
осигурено на входа.
Пещерата е триетажна, като достъпни за посещения са два о т е т а
ж ите - първият и вторият. Третият е недостъпен, защото през него ми
нава река, а на места има дълбоки езера.
„Лепеница“ е изключително богата на карстови образувания - сталак
тити, сталактони, сталагмити и пещерни „драперии“. Най-впечатляващи
са две образувания с характерна форма, които са кръстени „Борът“ и „Ка
мината“. В пещерата са намерени и уникални „пещерни бисери“, част от
които могат да бъдат разгледани в столичния музей „Земята и хората“.
Дълга е 1920 м, като все още не е напълно проучена. Причината е, че на
третия етаж има голямо езеро, което водолазите до този момент не са
успели да преминат.
О ткрита е за първи път през 20-те години на миналия век. Тя е и една
от първите отворени за туристи пещери у нас - още през 1931 г. В начало
то туристите са влизали със запалени факли. По-късно са отпуснати пари
за закупуването на ацетиленови лампи.
След Втората световна война интересът към пещерата рязко запада.
В продължение на близо 50 години т я е изоставена без охрана и поддръжка.
Достъпът до вътрешността й е бил свободен, което е довело до изпо-
чупване на част от пещерните образувания, изписани на ръка имена по
стените и други вандалски прояви.
Едва през 2010 г. е поставена охрана и са въведени организирани туро
ве. В момента за нея се грижи сдружение „Сюткя“ о т Ракитово.
78
Пещерата работи Всеки ден
от 10 до 16 часа 6 периода
април-декември. През месеците яну-
ари, февруари и март е затворена,
защото това. е периодът, в който
прилепите спят зимен сън. Ако бъдат
събудени, има Опасност да напуснат
пещерата в търсене на храна. Тъй
като е зима и наоколо е затрупано със
сняг, има опасност да измрат от глад.
Ч
авдар е образцово село в полите на Средна гора, което впечатлява с
уредения център, асфалтираните улици, новите тротоари, чистия и
поддържан парк с алпинеум, новия спортен комплекс, детската площадка и
други „екстри“, на които могат да завидят повечето градове у нас.
Освен с чистотата и благоустроения център селото предизвиква ин
терес и със забележителности. Най-голямата о т т я х е Археологически
парк „Тополница“ - изграден наскоро комплекс, включващ пет неолитни жи
лища и красив храм, о т който се открива красива панорама към селото и
билото на Стара планина.
Археологически парк „Тополница“ се намира в местността Света Петка
над селото, където са открити останки о т древни жилища. Неолитните
къщи днес са точна възстановка на едновремешните къщи, обитавани от
древните хора преди 7000 години. В т я х са показани каменни оръдия на
труда, керамични съдове и сечива за обработване на кожи. Към парка има
и експозиционна зала, която разказва историята на селищната могила и
находките.
Мястото е подходящо за съботно-неделни бягства с деца о т града. До
неолитните жилища има детски кът, предлагащ скално катерене и други
забавления. Комплексът разполага с ресторант, както и със заслон с бар-
бекю за свободно ползване и маси за хранене. Така че можете да разпусне
т е на чист въздух и да прекарате приятни часове сред природата заедно
със семейството си.
W • .т-' шш щ
ЩФ?'*
■■
Г7\ Село Чавдар се намира на 70 км
\ / източно от София. Тръгнете по
Подбалканския път и отбийте малко
преди Златица вдясно. Щом стигнете
селото, ще видите табели към Архео
логическия парк и храма „Св. Петка“,
които се падат на хълм над него.
82
(V ) Оборудването на фонтана
включва уникални водни оръ
дия, които могат да изстрелят воден
стълб на височина 30 м за част от
секундата, както и воден екран с раз
мери 30 х 15 м, върху които с мощен
видеопроектор се излъчват разрабо
тени по технологията видеомапинг
ефекти.
Музикалната програма на
фонтаните се включва всяка
вечер през лятото - в петък, събота
и неделя. През останалите дни фон
таните също се включват, но без му
зикален съпровод.
(Ш 4 Ш (1ППМ if ^ i *i Hlj 1 i i
83
Conomcku водопад
дна отлична дестинация за съботно-неделни бягства от града. Сопот-
Е ският водопад е леснодостъпен и много красив. Намира се по течение
то на река Манастирска, която е ляв приток на р. Стряма.
Пътеката до него е приятна за вървене, като по пътя ще срещнете
още множество по-малки водопадчета. М аршрутът минава през няколко
дървени мостчета и покрай аязмо с малък параклис, където може да запа
лите свещ.
Височината на водния пад е около 15 метра. Наблизо има изграден кът
за отдих с беседка, пейки и огнище, където можете да си направите пикник.
84
Водопад Сучурум - Карлово
одопадът, чието име в превод означава Хвърчаща вода, е любимо място
В за отмора на жителите на Карлово. Намира се по течението на Стара
река, която е ляв приток на Стряма. Височината на водния пад е около 15 м.
Макар да не е толкова голям и красив като Карловското пръскало, до
него често ще видите влюбени млади хора или цели компании, които си ор
ганизират тдк пикници в почивните дни. В подножието му се е образувал
дълбок вир, който през лятото се ползва като басейн за разхлаждане.
Основното предимство на водопада е близостта до града. Сучурум се
намира до градския парк в края на Карлово. Достъпът е съвсем лесен. С
кола може да стигнете на по-малко о т километър о т него. О тта м до во
допада е около 15 минути пеша.
87
3 2 Ekonft
1ационален п1
Цялата пътека е дълга 1830 м. Надморската бисочоуа В надалото и е
$4Q м, а в най-горната точка - 630 м. Изминаването й пфае Средно около
’два часа. ' • <
Като цяло е с ниска степен на трудност, но има няколко по-стръмни
участъка, които са обезопасени старзпети и-дървени стъпала. По пътя
ще срещнете множество пейки и беседкй за отдих, както и информацион
ни табели. '. " ;ч щ •>
Малко след като влезете в Кало Бяла река, наричана още Ма
фер, вляво ще видите табела към настирска река или Ак дере,
местността Паниците. Тръгнете в е левият най-голям приток на река
тази посока, а на разклоненията след Стряма. Тя извира малко под връх
това следвайте табелите за мъжкия Дюз чал. След това поема на юг от
манастир „Рождество Богородично“. местността Канлъ мандра (Кърва
Щом стигнете до него, паркирайте вата мандра) под връх Хайдут тепе,
на поляната и вървете по маркирания свива на изток към Голям Купен, къде-
асфалтов път, който тръгва вдясно то се събира с река Бъзовица. Малко
от храма. Той ще ви отведе до начало по-надолу реката минава през мест
то на екопътеката, която съвпада и ността Орляка, след което напуска
с границите на Национален парк „Цен теснините на Джендема, продължава
трален Балкан“. покрай Калоферския манастир и м.
Стражата, за да напусне землището
Бяла река е пълноводна през на Калофер и да се влее в Стряма.
по-голямата част на година
та, но напролет тя е наистина „бяла“.
Ако се погледне в теснините нагоре
от Граднишки вир, се вижда един
ствено бяла пяна.
/Т Г Ч Това е реката, чието кори- / Л ч Райското пръскало
у Л , то представлява „дъното на XX-,/Калоферски манастир
Ада“ (джендем на турски означава ад). „Рождество Богородично“
И наистина - когато застанете до Родната къща на Христо
някой от нейните вирове на дъното Ботев - Калофер
на Джендема, ще видите в отраже Даскал-Ботьовото улилище
нието на водата едно съвсем мънич Калофер
ко късче небе. По тези места денят
е твърде кратък, сянката и мракът
властват през по-голямата част на
денонощието.
91
Долмен „Плочата“ - с. Златосел
егалитите са големи каменни структури, забулени 6 мистика и леген
М ди. Разпръснати са из цялата територия на България, като повечето
от т я х се свързват с различните ритуали и традиции на траките - най-
старото известно население по нашите земи. Долмените са вид мегали-
ти. Това са забити в земята каменни блокове, покрити отгоре с каменни
плочи. Служили са за погребения и са смятани за предшественици на тр а
кийските гробници. В повечето случаи са еднокамерни или двукамерни, със
или без дромос (коридор). Когато са няколко помещения, т е са разположени
последователно или едно до друго и с отделни входове. Счита се, че в Бъл
гария е имало около 750 долмена, като най-много са в Сакар, Странджа и
малко в Източните Родопи.
Повечето о т откритите в България долмени са отдавна известни и
проучени от археолозите. Малко по-различен е случаят с долмен „Плочата“.
Той бе открит през 2015 г. над с. Златосел в Средна гора. Неговата медий
на „премиера“ бе съпроводена с шумен скандал, след като за първооткрива
тел бе обявен екипът на проф. д-р Валерия фол. Впоследствие се разбра,
че долменът е бил известен на местните хора, а негови снимки дори са
били публикувани в интернет доста преди „откриването“ му о т учените.
Ако оставим настрана споровете за бащинството върху находката,
т я наистина изумява. Най-вече с размерите си. Макар и не най-голям в
България (този при Ранули е по-голям), долменът край Златосел е наисти
на внушителен и буди много въпроси относно строителните методи на
древните хора. Смайващо е как са успели да вдигнат теж ащ ата няколко
тона каменна плоча и да я сложат върху стърчащите камъни като покрив.
92
Масивът Юнчал в Средна гора ят от тях - Велко Кръстев, загива
е свързан с народноосвободи- съвсем близо до долмен „Плочата“. В
телните борби на България. Войвода негова чест мястото е наречено Вел
та Хаджи Димитър е тежко ранен на ков гроб, а мястото е почитано от
18 юли 1868 г. на връх Бузлуджа. Три местното население. Маршрутът до
ма от четниците му го донасят на него е по отклонение на пътеката за
ръце до връх Кадрафил, където той долмен „Плочата“.
умира от раните си около 10 август
същата година. След смъртта на вой
водата тримата оцелели четници се
разпръсват в различни посоки. Едини
93
Минава се през с. Златосел и се като освен найлончетата ориентир
стига до язовир „Дондуково“. ще ви бъде и червено-бяла маркиров
След като подминете язовирната ка, поставена на места върху дър
стена, ще стигнете до голяма по ветата. Тук-там има и табели. След
стройка вдясно. Веднага след нея ще около половин час изкачване по дере
видите табелите за Велков гроб и то ще стигнете до чатал - две дере
долмен „Плочата“. та, които се разклоняват. Тръгнете
Внимание: там има два пътя, които по дясното. След още около 15 мину
тръгват в различни посоки. Трябва ти ще се озовете на билото, където
да хванете десния! След около 500 маркировката вече е no-видима. Там
метра ще видите отклонение вляво подминавате Велков гроб и продължа
под формата на тясна горска пътека вате около 15 минути по сравнително
(основният път продължава направо). равна пътека до долмена.
Ще познаете отклонението по бели
те найлончета, вързани за клоните Височината на съоръжението
на дърветата. Тръгвайки по пътека е впечатляваща - 2,2 метра.
та, скоро ще се озовете в сухо дере. Вътрешната ширина на скалния о т
Вървете право нагоре по дерето, вор е 1,8 метра.
94
Велков гроб
Тракийско светилище
„Кутела“ край с. Розовец
Кутела“
утела“ е мегалитен паметник, който се намира 6 покрайнините на село
К Розовец В Средна гора. Според някои източници тоба е жертВен камък,
а според други - място за избършВане на обредни ритуали.
ПредстабляВа каменен съд, приличащ на гигантска чаша за кафе, на
която липсба дръжката. Вместимостта му е толкоба голяма, че спокойно
може да побере чоВек В почти цял ръст.
Смята се, че мегалитът е от IX Век. Местните го наричат „Кутела“
(или „Котело“), защото се приема, че В него са били покръствани христия
ните по нашите земи. Тази теория обаче се оспорВа о т мнозина, Включи
телно и археолози, които смятат, че мегалитът е значително по-стар.
Има предположения, че е дело на траките. В доказателство на тоба се
сочи ф актът, че на около трийсетина метра о т него е открито друго
мегалитно съоръжение, приличащо на кромлех (каменни блокобе, наредени
В кръг).
Интересното е, че „Кутела“ е бил счупен на няколко части и Впослед
ствие отнобо е сглобен. В осноВата му има издълбан Върху камъка надпис,
о т който се разбира, че реставрацията е изВършена през юли 1966 г.
О т Брезово поемете в посока Светилището е открито от
Павел баня. След като подмине братята Шкорпил в края на
те село Розовец, на около 7 км ще ви XIX век. Двамата археолози и пъте
дите вляво от пътя голям паметник шественици обикаляли района между
на загинали партизани. Продължете вр. Русарето и Голяма Шипковица, ко-
напред и след около километър ще гато попаднали на голям кутел с две
стигнете до отбивна вляво - черен дръжки и капак от голям монолитен
път, който води до несъществуваща камък. Те го оценили като един от
та вече хижа „Братан“. Завийте по най-интересните жертвени камъни
него и паркирайте малко след това. по българските земи.
Нататък асфалтовият път премина
ва в черен. Не си струва да си троши Долмен „Плочата“
те колата - „Кутела“ е само на 700 м. Велков гроб
Самият обект се пада в гората - вляво Люляковото светилище -
от пътя. Няма опасност да го подмине с. Розовец
те, защото има голяма табела. Пиростията - с. Турия
97
Пиростията - с. Турия
иростията е името на интересен скален феномен, намиращ се 8 Сърнена
П Средна гора. Наречен е така, защото прилича на каменна тринога - три
каменни блока, върху които е стъпил четвърти.
„Пиростия“ (перустия, санджак) е уред, който представлява трикрака
метална поставка (скара). Поставя се в огнището, за да може върху него
да се готви. В миналото т я е била задължителен елемент от покъщнина
т а на българските домове.
Смята се, че скалният феномен край с. Турия е бил древно тракийско
светилище. Основание за това е ф актът, че върху легналия камък има из
сечено малко корито, което се пълни с дъждовна вода. Предполага се, че
камъкът е бил обожествяван о т древните траки и т у к са били извършва
ни техни ритуали.
(W ) Според местна легенда ко-
Y > ритото върху най-горния от
камъните на Пиростията никога не
пресъхва. Хората вярват, че водата
в него има лечебни свойства.
99
„Богородична стъпка
огородична стъпка“ е името на древно светилище, намиращо се на хълм
Б в Сърнена Средна гора - на километър и половина от Старозагорски
минерални бани. Представлява природен феномен - скала с естествена
вдлъбнатина, напомняща отпечатък о т човешки крак. Тя се пълни о т дъж
довна вода и според местните никога не пресъхва.
Смята се, че мястото е било свещено за местното население още
преди приемането на християнството. Тук са били извършвани различни
езически религиозни обреди. След покръстването по тези земи хората
продължили да почитат местността като свято място.
В подножието на скалата има тесен процеп, който местните ползват
като „провирало“. Те минават през него, след което завързват част от
дреха по клоните на близките дървета. Смята се, че по този начин ще
получат изцеление за болестите и страданията си.
До светилището е изграден малък параклис, наречен „Рождество Богоро
дично“. Местните свещеници не гледат с добро око на езическите ритуали.
Затова около храма ще видите табели, които гласят: „Мили хора, не завърз
вайте парцалчета по дърветата. Това е сквернота (обида) към Бога“.
Местността се намира на кило Музей „Неолитни жилища“ -
метър и половина от село Старо Стара Загора
загорски минерални бани. Отбивната форумът на античния рим
е преди хотел „Щастливците“. Има ски град Августа Траяна -
и табела. След като отбиете, про Стара Загора
дължете по асфалтовия път нагоре. Регионален исторически
След около 20 метра има разклонение, музей-Стара Загора
където трябва да се придържате Музей на религиите - Стара
вляво. Ще стигнете до частен имот с Загора
малък паркинг отпред. Там оставете
колата и продължете пеша. Върви се Според местна легенда Бо
по черен път с маркировка. По пътя жията майка се явила пред
ще видите и десетки каменни кръ местните хора в уверение на това,
стове, които хората са направили за че християнството е истинската
ориентир към святото място. религия и че това е нейната стъпка.
Затова християните от района кръс
В местността Аи бунар край тили мястото „Богородична стъпка“.
Старозагорски бани се на Друга легенда свързва наименование
мира най-ранното място за добив на то със силното биоенергийно поле.
медна руда, използвано от енеолит-
ния човек.
101
Карановска могила
дна о т най-забележителните тракийски могили у нас се намира край
Е новозагорското с. Караново. В нея е бил погребан виден тракийски ари
стократ през I в. н.е. Заедно с тялото на владетеля е открита и цяла
колесница четириколка с коне. Тя е богато украсена с фигури на ероси, яз
дещи митични същества с тела на пантери. До нея са открити скелетите
на два коня и куче.
Интересното е, че колесницата е била разглобена и положена в гроба
на владетеля - ритуал, който е характерен за погребенията на траките
в периода 1-11 в. сл.Хр.
Проучванията на Източната могила са извършени през 2008 г. о т екип
на Историческия музей в Нова Загора. По-късно учените се натъкват в
близост до нея и на зидана сводеста гробница. Въз основа на откритите
богати дарове в нея може да се предполага, че погребаният е член на фа
милия, близка или родствена на сапейско-одриската династия. Сред откри
т и я т а са две сребърни чаши с изображения на бога на любовта Ерос, уни
кални стъклени съдове, бойно снаряжение, много монети, сребърни фибули
и златни пръстени с геми.
Карайте по стария път и малко земите на траките настъпва небивал
преди Нова Загора ще видите икономически разцвет. Той дава въз
отбивна вляво за Караново. Щом вле можност на по-богатите тракийски
зете в селото, ще стигнете до мост владетели да притежават по няколко
над малка рекичка, където трябва да колесници. Затова след смъртта на
продължите по основния път вдясно. господаря неговите наследници без
Малко след това ще излезете на го притеснение заделяли една от тях. Тя
лямо кръстовище, където трябва била полагана заедно с впрегнатите
да продължите направо. Минава се коне, за да служи на господаря в Цар
през циганска махала и се стига до ството на сенките.
Източната могила. Внимание: до ци
ганската махала има сметище със Източната могила е част
строшени стъкла. Ако не искате да от по-голям некрополен ком
си нарежете гумите на колата, по- плекс, включвал общо 16 могили на
добре я оставете преди него и върве територията на днешно Караново.
те пеша до могилата - разстоянието На по-малко от километър от нея
е около 300 метра. се намира и Карановската селищна
могила - друг интересен обект за
Погребенията на колесници археолозите, отворен за посещения.
са характерни за ритуалите До нея се стига, като се върнете до
в периода 1-11 Век от н.е. След устано кръстовището и завиете надясно по
вяването на римското господство в междуселския път. На втората пряка
пак трябва да завиете надясно.
103
Устински водопад
У
стина е красиво родопско село, разположено в район с традиции във
винопроизводството. Тук се намира винарската изба „Вила Юстина“, а
в съседното село Перущица има още няколко частни бинарни.
Край Устина има и красив водопад, който е един о т най-високите водо
пади в Родопите. Височината на водната струя е над 20 метра. В горната
си част т я се спуска почти отвесно, но долу се разтваря като ветрило. В
подножието на водопада се е образувал малък вир, а около него навсякъде
е пълно със зеленина. Наблизо има пейки и огнище, които са подходящи за
пикник. Над водопада се намира параклисът „Свети Георги“, от който се
открива красива панорама към селото и Тракийската низина.
Препоръчително е да посетите водопада през пролетта (април или
май), тъй като само тогава е пълноводен. През останалата част на годи
ната пресъхва.
104
■ si Г Я Н К tk j 'м & ф
йЖ ш т '■
|й№ ^
W * -i^
Ъь Я еХ л ■
r '"
S r^"jV
ь- J
Червената скала
Манастир „Свети Илия“
Курортната местност Ато
лука
Брацигово
Крепост „Перистера“ -
Пещера
106
И ако това твърдение трудно може да бъде доказано с научни факти,
то едно е сигурно - Равногор притежава една о т най-добрите гледки. Тя се
разкрива о т Бековите скали - панорамна площадка, намираща се в близост
до връх Свети Илия. О т естествено образувала се скална тераса може
да съзерцавате с часове гънките на Родопа планина, които се простират
на километри, а долу в ниското й се вижда и част о т язовир „Въча“. При
седнете на някоя о т пейките и почувствайте величието на родопската
природа!
*...
л
> М {*1’ • JB&*.
•’ t 4 ■1
j -а* да jr Я
е* j.*? ^ " Л
Водопад край с. Късак
ова е сравнително неизвестен, но доста красив родопски водопад. На
Т мира се много близо до Доспат, но е встрани от основния път за Девин
и поради това е рядко посещаван от туристи и пътешественици.
Село Късак е разположено амфитеатрално в дълбока клисура, като
центърът се пада в най-ниската точка. В периферията на селото пък са
разпръснати крайните махали и селскостопански постройки. Точно там се
намира и отбивната за водопада - още на „входа“ на селото трябва да
завиете наляво, покрай овчарниците.
Водопадът е леснодостъпен и подходящ за пикник. Освен много зелени
на т у к ще намерите кът за отдих с маси и пейки. Има и място за палене на
огън, както и други „екстри“ като малка библиотека с книги. Определено е
интересно и необичайно място, където можете да се докоснете до енер
гията на Родопа планина.
Язовир „Доспат“
Дяволска екопътека -
с. Борино
Екопътека „Струилица -
Лъката“ - Девин
108
Девинска екопътека
Струилица-Калето-Лъката“
дна о т най-живописните екопътеки в България се намира край Девин.
Е Официалното й название е „Струилица-Калето-Лъката". По едно от
нейните отклонения се стига до величествения водопад Самодивско пръс
кало, който е вторият по височина в Родопите (след Сливодолското пада
ло).
М аршрутът върви срещу течението на река Девинска, като включва
преминаване по множество мостчета над водата. Те са закрепени за о т
весни скали, обрасли със зелен мъх, папрат и здравец.
През по-голямата си част трасето е почти равно, без никакви стръм
ни участъци и много приятно за изминаване. Буйната растителност по
бреговете и сянката на дърветата осигуряват свежест и прохлада през
всички сезони. Все пак е препоръчително да дойдете т у к през пролетта
или след по-обилни дъждове през лятото и есента, когато ще може да ви
дите водопада в неговия пълен блясък.
Отправната точка по маршрута са минералните извори в местност
т а Струилица, а крайната е местността Лъката. О ттам започва стръм
но изкачване по продължението на пътеката - към местността Калето,
където има останки о т средновековна крепост. Цялата продължителност
на маршрута е 5 км.
Самодивското пръскало е От Девин поемете в западна
открито от група местни посока - към едноименния завод
природолюбители. Идеята за намира за минерална вода. След като го по
нето му дошла от книгата на Антон дминете, продължете по асфалтовия
Дончев „Време разделно“, където се път, който върви успоредно на река
загатва за страховита местност с та. На едно място той пресича ре
дълбоки дерета и тайнствена пътека, ката по бетонен мост и продължава
направена, за да може византийската от другата й страна. Не след дълго
крепост „Калето“ край Девин да бъде ще стигнете до широк паркинг, къ
снабдявана с провизии. Водопадът е дето трябва да оставите колата и
кръстен на намиращата се над него да продължите пеша. Там са първите
Самодивска поляна. Според легендата табели на екопътеката „Струилица-
нощем на нея излизали самодиви и из Калето-Лъката“.
гората се носел човешки смях.
Мечешки водопад - Девин
За да стигнете до водопада Ягодинската пещера
Самодивско пръскало, тряб Буйновското ждрело
ва да отбиете от основната пътека Наблюдателна площадка
„Струилица-Калето-Лъката“. Разкло „Орлово око“
нението се пада до стара хижа вдясно Триградското ждрело
от пътеката. Има и табела към водо Пещера Дяволското гърло
пада. Внимание: встрани от хижата
има не една, а две пътеки. За водопада
трябва да тръгнете по дясната (тази,
която е покрай стената на хижата).
Лявата е по-широка и също има марки
ровка, но отвежда в друга посока.
112
■г щ 1•kVS.'^b H Ш д*здЗ|щ % Щ Ш
*жк.'*яшшь»:■ ■•*ч Кур.--', л р и
^ Я У Р^«*;'/ \ ‘ДЯиИ
' тВг^дДрБ
Мечешки водопад
ечешкият водопад се намира в района на Девин. До него се стига по
М едно от разклоненията на Девинската екопътека „Струилица-Лъка-
т а “. Повечето посетители обаче не стигат до него, тъй като по маршру
т а на пътеката няма нито една информационна табела за водопада.
Той представлява водна каскада на две нива с обща височина над 30 ме
тра. Местните го наричат Мечешкия водопад, защото според легендата
във вира под него често се къпят мечки. Дали е така - не се наемаме да ка
жем. Но водопадът е много красив и определено си заслужава да го видите.
116
Ще можете да се насладите о т птичи поглед на меандрите на Буйноб-
ската река и на отсрещните ридове на Родопите. О т т у к при добро време
има добра видимост към билата на Пирин, Рила и планините в Гърция.
Площадката е построена през 2009 г. о т туристическото дружество
„Родопея“ - с. Ягодина, със средства, събрани о т входните такси на Яго-
динската пещера. Тя е направена о т стоманобетон и издържа до 3000 кг
Село Ягодина се намира 6 Запад в с. Ягодина, следвайте табелите за
ните Родопи. От Девин трябва да хотел „Мурсал“. Той се намира в края
хванете пътя за Триград и да се о т на селото. Щом влезете в селото и
клоните надясно при яз. „Тешел“- в по стигнете джамията, има остър за
сока Ягодинската пещера. Преминава вой наляво. Паркирате при хотела.
се през тясното Бдйновско ждрело Пътеката за „Орлово око“ започва
и малко преди пещерата ще видите оттам. Разстоянието е по-малко от
отбивка вляво за с. Ягодина. Пътят километър, но може да ви се стори
до селото също е тесен, но проходим повече заради голямата денивелация.
с обикновен автомобил. Щом влезете
Ягодинска пещера (Ж \ Успехът на „Орлово око“ роди
Буйнобско ждрело у \ конкуренция - отскоро в Ро
Пещера Дяволското гърло - допите има втора наблюдателна
с. Триград площадка, наречена „Вълчи камък“. Тя
Триградското ждрело се намира нас с. Гьоврен и в интернет
Дяволска екопътека - ще прочетете за нея, че е „най-висо
с. Борово ката наблюдателна площадка в Бъл
Наблюдателна площадка гария“. Тя предлага панорамна гледка
„Вълчи камък“ - с. Гьоврен към част от съседното Триградско
ждрело.
Ч
аирите са седем красиви свлачищни езера, разположени на близо 1400
метра н.в. в Западните Родопи. Те са част от резервата „Шабаница“ -
защитена зона, намираща се съвсем близо до границата с Гърция.
М естността е осеяна с ливади и обградена о т вековни смърчови гори.
Тдк е едно от най-чистите места в България. Както възддхът, така и во
дата в езерата са кристалночисти.
Повечето о т езерата се намират в непосредствена близост до едно
именната хижа. Най-красивото обаче е скрито от човешките погледи, тъй
като се пада на висок хълм над хижата.
В средата му има малък изкуствен остров с изградена върху него бе
седка. До нея може да се стигне по някое от четирите железни мостчета,
свързващи го със сушата. Там можете да се отпуснете и да се наслаж
давате на красотата на родопската природа, далеч о т всякакъв шум и
стрес.
( I f ) Автомобилният път от Три- С1 F ) ЧаиРските езеРа са се °бразу-
'.. \ град за хижа „Чаирски езера“ Y N вали при топенето на ледни
минава през красивото ждрело на ци през епохата на кватернера. Някои
Чаирската река. То напомня много за от езерата са частично заблатени и
съседното Триградско ждрело. Раз скоро може да изчезнат. Причината
ликата е, че там има асфалтов път, са свлачищни процеси, които проме
докато в Чаирското ждрело никога не нят постоянно размера и формата на
е полаган и грам асфалт. Кара се по езерата.
трошенокаменна настилка. По отвес
ните скали, издигащи се страховито Пияната гора
над пътя, също падат камъни, което Триградското ждрело
прави шофирането още по-екстрем- Пещера Дяволското гърло
но. Най-голямата атракция е преми Харамийската пещера
наването през Преваления камък - ка
менна арка с височина 10 метра. (7 ) От Девин хванете в посока Три-
', град. Отклонението за хижа .Чаир
ски езера“ се пада вляво на пътя точ
но където е беседката на Османов
вир. Тя е на 1,5 км преди пещерата
Дяволското гърло. Скоро след като
се отклоните от Триградското ждре
ло, ще стигнете до малък ВЕЦ. Ако
не сте с високопроходим автомобил,
по-добре не рискувайте да карате
по-нататък. Пътят през Чаирското
ждрело е много екстремен. Оставете
колата до ВЕЦ-а и продължете пеша.
След около 6 км ще стигнете до бе
тонен мост. Точно там пътят прави
десен обратен завой. Преди моста
вляво ще видите пътека и табела с
червена маркировка за хижа .Чаирски
езера“. Следва стръмно изкачване по
пътеката с продължителност около
30 минути. След като стигнете хи
жата, трябва да продължите нагоре
по хълма, ако искате да видите най-
красивото от езерата. То е скрито
зад хълма, така че не се вижда от
хижата. Като ориентир може да ви
служи електрически стълб.
121
Пияната гора
ияната гора е името на природен феномен, намиращ се 6 една о т най-
П отдалечените и труднодостъпни части на Родопите. Географски е
разположен между селата Мугла и Триград, но п ъ тят до тях е изключи
телно лош и проходим само с джипове, а пешеходните маршрути отнемат
около 4 часа път в едната посока. Наблизо е друга интересна забележи
телност - Чаирските езера.
Наричат гората в местността пияна, защото много от дърветата
в нея са наклонени в различни посоки. Някои о т т я х са наполовина изкоре
нени, но живи и продължават да растат - напук на времето и природни
т е стихии. В радиус от един километър почти не се срещат вертикални
стволове на дървета.
Странното поведение на дърветата се обяснява със свличане на почве
ни слоеве. Свлачищните процеси в тази част на Родопите са много бързи.
Горният земен слой постоянно се измества и това води до изкривяване на
дърветата. Стремейки се да възстановят вертикалното си положение
спрямо слънцето, т е постепенно придобиват криволичещи и други стран
ни форми.
131
Смолянските езера
молянските езера са райско кътче, разположено 6 подножието на връх
С Снежанка в Родопите. В миналото езерата са били двадесет на брой,
но днес са останали девет, като едното пресъхва напълно през лятото.
Можете да разгледате тр и т е най-горни езера, като извървите едно
именната екопътека, чието начало е при хижа „Смолянски езера“. Това е
приятен маршрут сред иглолистна гора, който осигурява красиви гледки,
чист планински въздух, прохлада през лятото и много положителни емо
ции.
(V ) Най-долното от Смолянски- О т кв. Езерово на Смолян трябва
те езера, наречено Киряноб у/ да хванете пътя за с. Стойките.
гьол, е превърнато в микроязовир. То Вдясно от пътя ще видите табела
се намира на 1114 м надморска висо към езерата. Тръгвайки по този път,
чина - точно до пътя Смолян - Пампо ще стигнете до началната станция
рово. Край него има изградени почивни на лифта, свързващ Смолянските
станции. езера с връх Снежанка. Малко преди
това ще видите първото от езера
та - Тревистото. То се пада на ши
рока поляна, вдясно от пътя, където
може да паркирате и да продължите
пеша.
133
Първо по пътя е Тревистото (Тревното) езеро, което е и най-голямото
по площ. Голяма част от повърхността му е покрита с растителност, от-
където идва и името му. О т него се открива красива панорама към Орфее-
вите скали и вековните смърчови гори в подножието на връх Снежанка.
След него ще стигнете до Бистрото езеро, което през лятото и есента
също почти пресъхва. О ттам започва същинската част на екопътеката,
като изкачването ще ви отведе до т р е т о т о в списъка - Мътното. То е с
надморска височина 1590 м и е най-високото о т Смолянските езера. Екопъ
те ка та е с кръгов маршрут, който се изминава за не повече о т час.
Екопътека „Каньонът на во (Ж \ По пътя на екопътеката са
допадите“ - Смолян ' у х построени множество пано
Екопътека „Невястата“ рамни площадки, места за лагеруване,
Смолянска крепост чешми. Сред забележителностите са
Крепост „Калето“ - и два гигантски мравуняка, защитени
с. Кошница с огради. Районът е обявен за природ
Гарга дере и пещера на забележителност през 1982 г. с цел
Голубовица да се съхранят съществуващите цен
Смилян ни гори, билки и редки растения, като
триделна коралка, родопски порезник,
тинеста острица, балкански зановец,
/ТГ\ Част от маршрута са и две блатен паун и др.
причудливи групи дървета с
имена от гръцката митол
та на Орфей ц |
135
Смилян
ко искате да опитате вкуса на Родопите, няма как да пропуснете Сми
А лян. Струва си да дойдете т у к не само заради прословутия смилянски
боб, но и заради красивите гледки, чистия въздух и гостоприемството на
местните хора.
Селото се намира на 15 км южно от областния център Смолян - по т е
чението на река Арда. На влизане в селото ще ви посрещне часовниковата
кула, която е символ на Смилян. Тя се издига величествено на централния
площад и о т нея се открива панорамна гледка към къщите в селото и по
речието на Арда.
Кулата има интересна история - строена е по турско време за наблю
дателница. След Освобождението е преустроена в часовникова кула. Това
се е случило след едно посещение на тогавашния министър-председател
Андрей Ляпчев. Той вижда кулата и решава да подари часовников механизъм
за нея. Новата кула с часовника започва да отброява времето през 1930 г.
Интересното е, че часовникът работи безотказно и до днес.
В подножието на кулата е паметникът на епископ Висарион Смоленски -
духовен водач, който е бил зверски убит по време на масовото помохаме-
данчване по тези земи. С т а т у я т а е изключително въздействаща - фигура
на мъж с протегнати нагоре ръце, в които държи християнски кръст. Той е
насочил кръста, символ на вярата, точно срещу джамията, която се намира
на отсрещната страна на улицата. Тя е била построена върху останките
о т опожарената от турците някогашна църква „Св. Петър и Павел“.
Ж
1< ' ■
1
IMS[■□гдяц
i A i t J l 1.4 А
Г ♦Т 7 » шШм ; ;.i:хштЗ
L2 ш 1 у Ч.,.-' LZ&
L&
hfJi
137
Крепост „Калето“ - с. Кошница
ъсноантичната и средновековна крепост „Калето“ се намира край ро
К допското село Кошница. Тя е построена върху хълм, в чиито основи има
проходна пещера. Огромният скален свод на пещерата е бил ползван като
естествено укрепен и лесен за отбрана вход към крепостта.
Тя е построена през VI век по времето на византийския император Юс
тиниан. Била е част о т Родопската укрепителна система заедно с други
твърдини от същия период, като Смолянската крепост и Момчиловата
крепост. Крепостта е била обитавана и ползвана за отбрана на централ-
нородопския път и през Средновековието - в периода XI—XIII век.
След като се изкачите на върха на хълма, пред вас ще се открие красива
панорамна гледка към село Кошница и долината на река Арда. На мястото
на някогашните отбранителни кули са изградени дървени наблюдателни
площадки.
Пещера Ухловица
Гарга дере и пещера Голубовица
Агушеви конаци - с. Могилица
Изворът на р. Арда - с. Горна Арда
Смилян
О т Смолян трябва да хванете Стените на някогашната
пътя за Смилян, след което да крепост са били с дебели
отбиете в посока Моаилица. Отбив- на 1,70-1,80 м. Използван е двулицев
ката за крепостта е преди да стиг градеж - ломени камъни, споени с хо
нете в с. Кошница. Вляво на асфалто росан. Разкрити са северната и за
вия път има информационна табела. падната стена. Общата им дължина
Там паркирайте и тръгнете по черния достига 80 м. Максималната запазена
път, който слиза до реката, където височина на зидовете е 3 м. В южния
има дървен мост. След като пресече край на западната стена е разкрита
те река Арда, следвайте табелите. външна бойна кула, която доказва о т
Дължината на пътеката е около 1 км, бранителните функции на „Калето“.
изминава се за около 20 минути.
5 2 Гарза дере и пещера Голубовица
дна о т наи-интересните екопътеки у нас се намира край родопското ^
Е с. Кошница. Тя е предназначена за търсачи на силни усещания. Маршру- ^
т ъ т включба преодоляване на няколко изпитания, които зареждат с удар-
на доза адреналин. Т
f in '• Вдясно 6m rtwm'e«июгГзЗIJ s k jl
\ {5a Голубовиуе им^, краеувЩ)
gonag. Тбй е забележителен c гъст%5
зелен мъх, покрил скалите около н^его.
В началото екопътеката върби по десния бряг на живописния каньон
Гарга дере (река Есенска) и отвежда до входа на пещерата Голубовица. Вли
зането в нея става само с водач и специална екипировка - непромокаеми
гумени ботуши, спасителна жилетка, осветление и гумени лодки.
Голубовица е система о т 4 пещери, които са генетично и морфоложки
свързани помежду си. Най-интересна о т тях е Голубовица 2, която е водна
пещера с дължина 380 м. Маршрутът в нея се движи по течението на под
земна река, която се захранва с вода о т карстов извор, намиращ се също
под земята. Постоянният приток на вода е причина за образуването на
причудливи форми. В горните етажи на пещерата, където водата не е
успяла да достигне, се виждат естествени пещерни образувания - ста
лактити и сталагмити.
След като излезете о т пещерата, можете да изпробвате екстремно
изкачване по ръба на скалата - т.нар. Via Ferrata. Това е 140-метров мета
лен път в скалата, който е изграден с железни стъпала и осигурен с въже.
Катераческото оборудване, нужно за осъществяване на вертикалния пре
ход по ръба на скалата, се осигурява на място.
Онези, които имат нужда о т още адреналин, могат да изпробват и
спускане по „алпийски тролей“. Това е въжена линия между двата бряга на
р. Есенска на височина 20 м над водната повърхност.
Бачковски манастир
<5> Асенова крепост
Водопад Сливодолско падало
Село Косово
147
. 54 П е и ^ а Д ^ р с ^ ^ н с 1 ^ :6ц^щ|.||
L Т о в а е малко известна, но изключително красива пещера. Наречена е
Рр I Добростански бисер, тъй като се намира на 5 км югозападно о т ро-
допското село Добростан. Това обаче е комерсиалното име на пещерата.
, Местните хора я знаят като Ахметьова дупка.
През последните години пещерата тънеше в забрава, тъй като мест
ното туристическо дружество не разполагаше с пари за охрана и под-
* дръжка. Вандали изпотрошили част о т ст алакти ти те в нея и се стигнало
до затварянето й за посещения за дълъг период о т време.
През пролетта на 2017 г. за първи път в нея бяха допуснати голям брой
посетители - това се случи в началото на юни, когато се провежда тр а
диционният туристически поход о т Асеновград до хижа „Марциганица“.
Предстои пещерата официално да бъде отворена за посещения, тъй като
за нея вече се грижи общинското предприятие „Туризъм“ в Асеновград.
Това е пропастна пещера с дължина 3-4 км. Все още част о т залите й
не са проучени. Причината е, че при една о т експедициите в миналото се
е активизирало свлачище и входовете към галериите са били затрупани.
/ТГ\ Освен много сталактити, /Ж Л Името на пещерата Ахметьо-
'у\ ь сталагмити и сталактони в V ' \ ва дупка е свързано с местна
пещерата има още едно красиво обра легенда от времето на турското
зувание, наречено Комина. Предста робство. Докато събирал данъци от
влява вертикална кухина, дълга поне околните села, турчинът Ахмед ага
100 метра, по стените на която има поискал да му сготвят нещо вкусно.
красиви варовикови утаявания. Поднесли му свинско със зеле. Ахмед
ага си облизал пръстите - толкова му
харесало. Когато по-късно разбрал, че
е ял свинско, той побеснял и решил да
запали селото. Местните селяни оба
че го причакали и го убили, а тялото
му пуснали в пещерата.
Пещерата попада 6 резер О т Асеновград поемете в посока
ват „Червената стена“, кой Кърджали, след което хванете
то е защитена зона. Тук действат отбивната за с. Добростан - пада се
множество забрани, една от които при долното с. Долнослав. То се нами
гласи: „Забранено отклоняването от ра високо в планината, но пътят е
пътеката“. Табелите с този надпис асфалтов и сравнително поддържан.
се срещат и на други места в ре След като стигнете селото, продъл
зервата - например по пътеката за жете в посока хижа „Марциганица“. В
Сливодолското падало - най-високия началото пътят е малко по-лош, но
водопад в Родопите. после отново става асфалтов. Пар
кирайте при хижата и заобиколете
сградата отдясно, докато стигнете
задния двор. Оттам започва пътека
та за пещерата (зелена маркировка).
За около 20-30 мин ще стигнете до
входа на пещерата, който се пада в
малка къщичка вдясно от пътеката.
151
Светилище в местността Хасара -
с. Сталево
естността Хасара (Хисаря) край хасковското село Сталево крие ин
М тересно светилище, което съчетава елементи на християнската
вяра с езически ритуали. На висок хълм извън селото е построен парак
лисът „Св. 40 мъченици“, където много вярващи ходят да палят свещи за
здраве и благоденствие. Храмът е разположен на върха на хълма и от него
се открива красива гледка към цяла Тракия.
В съседство с него се намира „Провиралото“ - езическо светилище, кое
то представлява голям камък с отвор под него. Хората се промушват през
отвора, търсейки изцеление о т различни болести, след което завързват
парцалчета или конци о т дрехите си на близкото дърво. Подобна традиция
съществува и в други краища на страната, но любопитното е, че т е са
съсредоточени главно в райони с предимно мюсюлманско население - най-
вече в Родопите и Лудогорието.
Непосредствено до „Провиралото“ има още едно езическо светилище,
което е свързано с легендата за Крали Марко. Представлява петметрова
канара с издълбани на върха четири големи дупки, които приличат на чо
вешки стъпки. О тта м идва и името на камъка - „Кралимарковска стъпка“.
В тях се събира дъждовна вода, която не пресъхва дори и в най-големите
горещини. Според местните водата има лековита сила - ако напръскате
болно място с нея, то ще оздравее.
Kamo влезете в Сталено, карай Хасара (Хисаря) е историче
те до центъра, където се намира ска местност, която е свър
кметството. На площада точно сре зана с една от най-големите победи
щу него е първата табела за свети на българската армия. О т това мяс
лището. Тръгнете по улицата нагоре то на 9 март 1230 г. Цар Иван Асен II
и карайте, докато свършат къщите. е ръководил битката с византийците
Там асфалтовият път преминава в край село Клокотница. При тази бит
черен, който върви покрай нивите. ка българите разгромяват войската
На повечето разклонения има табели, на император Теодор Комнин, който
които ви насочват за посоката. Хъл погазил съществуващия мирен дого
мът със светилището се вижда, така вор с България.
че вероятността да се объркате е
малка. С кола можете да стигнете до Александровската гробница -
самия параклис. с. Александрово
Светилището на нимфите -
Днешният параклис „Св. 40 с. Каснаково
мъченици“ е построен на мяс Исторически музей - Хасково
тото на средновековен храм. Той е Долмен в м. Сиврикая -
бил изграден през 1230 г. от жите с. Остър камък
лите на с. Бона Касаба (днешното с.
Сталево) в памет на загиналите бъл
гарски воини по време на битката при
Клокотница.
«
Светилище на нимфите и
Афродита-с. Каснаково
Долмен в м. Сиврикая -
с. Остър връх
Долмен край с. Изворово
Александровската гробница -
с. Александрово
Исторически музей - Хасково
157
5 7 Тракийско светилище „Чит кая“ -
с. Лисиците
ова е едно о т най-интересните и труднодостъпни тракийски свети
Т лища 8 България. Намира се 8 близост до обезлюденото село Лисици
те, разположено на десния бряг на яз. „Студен кладенец“.До него се стига
само пеша - по дълъг въжен мост, който минава над целия язовир. Другият
вариант е да доплавате с лодка или кану по язовира.
В селото няма асфалтирани улици, защото просто тук никога
движили автомобили. Усещането за откъсване о т цив
обземе още преди да стъпите на въжения мост, тъй ка
самия него отнеме около половин час - покрай релсите на
като пътьом ще минете покрай изоставена жп спирка и друг
Колкото повече вървите, толкова повече имате
Самото светилище ,Нит кая“ е наистина загадъчно и интересно място.
По отвесните му скали са изсечени десетки трапецовидни ниши с неясно
предназначение - част о т магията на Родопите. Счита се, че на това мяс
т о някога е имало тракийска крепост. ,Нит кая“ в превод о т турски озна
чава „зиданата скала“. Светилището се намира на висок хълм над селото,
о т който се открива красива гледка към яз. „Студен кладенец”.
Г7\ О т Кърджали трябВа да поемете просто да продължите през нивите
\ / към с. Широко поле. Щом влезете към най-дясната част на скалния ма
в селото, завийте наляво към новата сив над селото.
джамия. Подминавате прелеза и вед
нага след него завивате вдясно, като Въженият мост на язовир
карате по пътя, вървящ успоредно „Студен кладенец“ е с дъл
на жп линията. След като асфалтът жина 260 метра. Това е най-дългият
свърши, паркирайте колата и продъл въжен мост у нас. Изграден е на
жете пеша покрай жп линията. След естествено стеснение на язовира
по-малко от километър ще стигнете между землищата на селата Широко
до стар фургон, служил някога за жп поле (от север) и Лисиците (от юг).
спирка. Там ще видите вляво черен Мостът е единствената пешеходна
път, който се спуска надолу към го връзка на село Лисиците с останалия
рата. Тръгнете по него и след около свят.
100 метра ще видите въжения мост
за с. Лисиците. Минете по него и влез Крепост „Моняк“
те в селото. След около 50 метра ще Харман кая
стигнете до дърво, където има табе „Татул“
ли. О т т ук започва пътеката за ,Нит Вкаменената гора - с. Равен
кая“. Тя е с червена маркировка. Имай Каменната сватба -
те предвид, че пътеката не е много с. Зимзелен
ясно очертана и на места се губи. Ако
не виждате маркировката, трябва
161
Харман кая
Х
арман кая е местност, 6 която се намира едно о т най-значимите тр а
кийски светилища в Родопите. Според някои учени то предизвиква не
по-малък интерес о т светилищата при Татул и Перперикон, но не е толко
ва добре проучено и рекламирано като тях.
В центъра на комплекса се намират две скални площадки, в което ли
чат множество изсичания под формата на концентрични полукръгове.
Те са пресечени о т врязани в скалите линии. Има две теории за тяхното
предназначение. Според едната площадките са били използвани за ж ер т
воприношения, а според другата - като площадки за наблюдение на слън
цето. Чрез тях древните хора са измервали годишния цикъл на времето и
са установявали лятното и зимното слънцестоене.
Недалеч о т т я х се различават ясно няколко скални басейна (щерни и
шарапани). За т я х също има противоречиви теории. Някои учени смятат,
че са служели за събиране на дъждовна вода или за производството на вино.
Други са на мнение, че също са били използвани за жертвоприношения.
В подножието на скалното плато има и пещера утроба с дълбочина 7 м,
а по някои от скалите се виждат трапецовидни скални ниши - също дело
на човешка ръка. Мястото е много мистично и забулено в загадки, които
чакат своя отговор.
Харман кая е с турски произ О т Момчилград трябва да хване
ход и означава „равна скала“ те пътя за светилището при Та
(„харман“ - равен, „кая“ - скала). тул (има множество табели по пътя).
Отклонението за Харман кая е при с.
Първите археологически про Равен. Там трябва да завиете наля
учвания на Харман кая са во - в посока с. Биволяне. Светилище
правени още през 40-те години на то е на 2 км преди селото. Има табела
миналия век от проф. Васил Миков, до малък паркинг, където можете да
който определя мястото като голям оставите колата. След което се вър
тракийски град - с улици, площади, ви по черен път до светилището.
жилищни помещения и други обек
ти. По-съвременните изследователи Вкаменената гора - с. Равен
смятат, че при сериозни разкопки в Тракийско светилище при
района ще изникнат основите на град с. Татул
светилище от ранга на Перперикон. В Перперикон
района е открита керамика от енео-
лита (каменно-медната епоха).
163
Вкаменената гора
каменената гора е едно о т чудесата на Източните Родопи. Това е при
В роден феномен, включващ дузина камъни със специфична форма и оцве
тяване, които удивително приличат на отсечени дървета. Разпръснати
са по коритото на река Сапдере, известна и под името Нановишка калдера.
Намирането им е задача с повишена трудност, но точно в това е тръп
ката на този маршрут - той е за пътешественици, не за туристи. Ня
кои о т „вкаменените дървета“ са обозначени с боя по съседните камъни,
а други не са толкова лесно откриваеми. Но ако се въоръжите с търпение,
усилията ви ще бъдат възнаградени.
Има две теории за произхода на скалния феномен. Според едната „дър
в етата“ са се образували о т седиментни (утаечни) скали, съставени от
плътно споени песъчинки и стари скални късове.
Според друга теория това наистина е било гора, разположена по край
брежието на древно море. Тогава изригнал вулкан и лавата е заляла цялата
гора. Част о т дърветата не са изгорели, а само били овъглени о т висока
т а температура. По-късно през тях преминавали води, носещи кремъчно
вещество. Те запълвали кухините на дървесината и така се получили ка
менните стволове.
Интересното е, че в напречното сечение на дънерите ясно се различа
ват годишни кръгове. Любопитно е също, че дърветата продължават да
ст о ят изправени както преди милиони години.
164
Началото на пътеката е след с. вате между тях. Самите „каменни
V Равен (обозначения има още от дървета“ са разпръснати на различни
Момчилград). На един забой ще видите места и не са добре обозначени, така
табела и отбивна вдясно. Тя отвежда че ще трябва да се оглеждате внима
до малък паркинг с беседка и барбекю. телно.
Там оставяте колата и тръгвате по
пътеката. Първоначално има изкач Наименованието Нановишка
ване през борова гора, след което калдера се среща в научни
се излиза на разклон. Вляво има път трудове. „Калдера“ идва от испански
към билото на хълма, но вие трябва (caldera - котел, казан) и означава
да тръгнете вдясно и надолу - към вулканично образувание, получено при
дерето на реката. Има маркировка в сриване на кратера навътре в самия
червено и бяло, както и табели през него. Местните наричат местност
голямо разстояние. На места посока та с турското й име - Габъз дере (До
та е обозначена с купчини от малки лът с дърветата).
камъни.
Върви се около 1,5 км по течението на Тракийско светилище при
реката, като пътеката минава т у от с. Татул
единия, т у от другия бряг на реката. Тракийско светилище Харман
По средата на маршрута има горски кая
участък, където има нападали дърве Каменната сватба
та и може да се наложи да се промуш Перперикон
166
167
„Фотински костенурки“
К
остенурките са скално-култов комплекс, намиращ се край с. фотиново,
община Кирково. Това са уникални по рода си мегалитни обекти, които
са дело на древна цивилизация, обитавала тези земи най-вероятно през
енеолита (каменно-медната епоха).
Намират се в район, богат на тракийски светилища, гробници и пеще
ри утроби, каквито има из целите Източни Родопи. Досега обаче не са о т
кривани подобни камъни с формата на костенурки на друго място, което
прави мегалитите край с. фотиново уникални.
Скалните образувания са многобройни и разпръснати на голяма площ.
Те са изсечени на ръка върху естествени скали, като външно удивително
наподобяват черупките на водни костенурки. Правят впечатление изклю
чително загладените форми на скалите, които изглеждат като шлифовани.
Три о т „костенурките“ са ясно различими, докато останалите са час
тично разрушени с времето, но по т я х все още личат улеи и жлебове.
169
Тракийска гробница край
с. Мъженци
айонът около кърджалийското село Бенковски е осеян с тракийски све
Р тилища, ритуални ями и пещери утроби. Те формират цял скално-кул
тов комплекс, който се простира на голяма площ между селата Бенков
ски, Дедец и Добромирци. Някои о т обектите като Крокодила и Гъбата са
видими с просто око о т пътя, свързващ Кърджали и Златоград. Други са
no-скрити и изискват повече време за намирането им.
Такъв е случаят и с тракийската скална гробница, която е разположена
встрани о т пътя, свързващ с. Бенковски с близката махала Мъженци. Това
е куполна гробница под формата на пещера. Изсечена е на ръка в основата
на заоблен о т ветровете пясъчник и има добре открояващ се вход. Пред
полага се, че навремето е имало каменна плоча, с която е бил закриван.
Проучванията сочат, че гробницата е дело на траките и е о т края на
второто хилядолетие преди Христа.
f’
Е***'-- . '' " i • ' ~
171
„Дупчен камък“- с. Мъглене
упчен камък“ е името на дребно светилище, намиращо се в Източните
Д Родопи. Пада се по средата на пътя между селата Бенковски и Мъгле
не. Този район като цяло е осеян с ритуални ями, улеи и изсичания в ска
лите - доказателства за силното присъствие на траките по тези земи.
Представлява малка пещера, оформена в скалите. Смята се, че в древ
ността е служила за тракийска гробница. Векове по-късно куполът на
гробницата е бил пробит о т хората. Така се е оформил втори отвор и се е
образувало „провирало“.
Местните хора вярват, че камъкът има лековита сила. Затова и дър
вото в близост до „Дупчен камък“ е обкичено с късове о т дрехи. Те са ос
тавени о т хората, които са изпълнили ритуала с провирането. Според
поверието болният трябва да се промуши три пъти през двата отвора
на камъка - от долу нагоре. След това оставя част о т дреха на дървото с
надеждата, че болестта ще си остане там.
172
Ш 8
173
Водопад - яз. Студен кладенец
ози малко известен водопад се намира при яз. „Студен кладенец“ в Родо
Т пите. Уникалната му красота се дължи на факта, че о т малка рекичка
водата се излива директно в язовир. По-интересното обаче са обкръжа
ващите го непристъпни скали, които образуват малка пещера над него. В
резултат на това се е получило рядко срещаното съчетание - водопад и
пещера на едно място.
Официално не открихме наименование, макар че в някои форуми се спо
менава като Коневски (или Конявски) водопад. Наричат го така, защото
едно о т най-близките села се казва Конево, област Кърджали.
В същите публикации обаче други хора са оспорили името, тъй като во
допадът е по-близо до с. Бял кладенец, област Хасково. Всъщност малката
рекичка, по течението на която е водопадът, разделя географски двете
области - Кърджалийска и Хасковска.
Кое о т селата има по-големи основания да претендира за „собстве
ност“ върху водопада, не се наемаме да кажем. Но е наистина красив и си
заслужава да го видите.
След като влезете в с. Бял кла чима. Тя слиза през гората надолу към
денец и подминете централния брега на язовира. По нея след около 15
площад с хоремага, продължавате по минути стигате до малко заливче. В
същата улица, докато стигнете по края му се намира водопадът.
следната къща. Там завивате наляво
по черен път, който е прокаран, за да Подходящият сезон за посе
се поставят стълбове за високо на щения е пролетта, когато
прежение. реката е пълноводна. През лятото
След около 1 км ще стигнете до малка тя почти пресъхва.
полянка. Там паркирате и тръгвате
по пътека, която започва отдясно на „Кован кая“ -
поляната. Началото на пътеката е с. Долно Черковище
малко трудно различимо, но после тя Тракийски гробници -
е ясно очертана и няма опасност да се с. Пчелари
изгубите. Върви се около километър, Попмартинова дупка -
като се подминава чешмата вляВо. с. Орешари
След около 200 метра ще видите още
една чешма. Там трябва да оставите До селото има гнезда на ле
пътеката и да свиете надясно - пак шояди. Според местни жите
по горска пътека, но по-трудно разли ли близо 50 птици гнездят там през
лятото.
174
H^g'fiogonaga има малки пеще-
ри. Местнацшгенда разказва,
че някога 8 ЙТях се криели крадци, кои
то плячкосВали къщи 6 околните села
Долмен „Каменната къща“
с. Остър камък
олмените са мезалитни паметници, разпръснати на различни места из
177
ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
Долмен край с. Изворово
180
Карайки по магистрала „Ма Известният археолог проф.
рица“, трябва да отбиете при Николай Овчаров разказва
Любимец - 8 посока Йерусалимово. интересна история за село Изворово.
Следващото село по този път е Изво При едно от посещенията си в селото
рово. Долменът се пада почти ведна той разговарял с възрастен местен
га щом влезете в селото. Подминава жител. О т него научил, че през 40-те
се входът на бившето ТКЗС и след години на миналия век Изворово било
около 200 метра ще видите вляво посетено от Цар Борис III. Монархът
нещо като трафопост. Там паркира бил на лов със свитата си в района, но
те колата и поемате по черния път, замръкнал и решил да преспи в село
тръгващ вдясно от него. След около то. Подслонили го при дюкянджията,
стотина метра ще видите долмена. където бил нагостен с местни ястия.
Царят не искал да се знае за изненад
В село Изворово доскоро е съ ващата му визита, но мълвата бързо
ществувала интересна тра се разпространила из цяло Изворово и
диция. Седмица след брането на гроз околните села.
дето (на 27 септември) в местност
та Блага черква се правела църковна Александровската гробница -
служба и се колело агне. По време на с. Александрово
курбана хората използвали долмена Светилището на нимфите
за маса. Свещеник освещавал върху и Афродита - с. Каснаково
него вода, с която после ръсел при Исторически музей - Хасково
състващите за здраве. Долмен в м. Сиврикая -
с. Остър камък
Тракийска гробница - с. Мезек
ракийската гробница при свиленградското с. Мезек е една о т най-голе-
Т мите на Балканския полуостров и една от най-добре запазените. Тя е
изключителен архитектурен паметник о т епохата на траките - първото
документирано население по нашите земи.
Гробницата впечатлява с дългия повече о т 20 м дромос (коридор), кой
то има триъгълен свод. Изграден е о т големи, добре обработени каменни
блокове (квадри). Впечатляващо е, че никъде не е употребен хоросан за
сглобка на квадрите. Вместо това са ползвани железни и дървени скоби за
захващане на блоковете.
Цялата гробница е ориентирана в посока изток - запад, като входът е
от изток. О т дромоса се влиза в две преддверия с правоъгълна форма, след
което е същинската гробна камера. Тя е кръгла с диаметър 3,30 м и височи
на 4,30 м. В нея е поставено каменното ложе на покойника, изработено от
монолитен каменен блок. О т двете му страни има каменни урни, покрити
с каменни плочи.
Построена е в чест на тракийски аристократ, чието име остава за
гадка. Смята се, че това е станало през втората половина на IV в.пр.Хр.
Изследванията показват, че гробницата е използвана неколкократно,
като броят на извършените в нея погребения е най-малко четири. Обявена
е за паметник на културата с национално значение.
182
О т Свиленград поемете в посока
Гърция и малко преди границата
отбийте вдясно за с. Мезек. Още пре
ди да влезете в селото, ще видите
табели за гробницата. Отбивната се
пада вляво - преди първите къщи на
селото.
Крепост „Неутзикон“ -
с. Мезек
Мостът на Мдстафа паша
в Свиленград
Крепост „Букелон“ - с. Мато
чина
Скална църква - с. Маточина
Скална църква - с. Михалич
184
По асфалтовата алея за гроб
ницата има 3D изображения
на сцени с тракийска тематика. Техни
автори са двама български творци -
Диляна Първанова и Чавдар Стоянов.
За да видите изображенията от най-
добрия ракдрс, трябва да застанете
на точно определените точки. По
гледнати от друг ъгъл, картините
нямат същия ефект.
i* « <
Бургас-Малко Търново и да вземете
отбивната за с. Младежко. След като
влезете в селото, продължавате до
края му, където има паркинг. Минава
те по моста на р. Младежка и поемате
надясно по пътеката. Съвсем скоро
ще стигнете до голям заслон, вляво
от пътя. Тук пътеката се разклонява.
Вляво е за крепостта, а вдясно - за
пещерите и изворите на р. Младежка.
Има и още една точка - кулата. Това
е наблюдателно съоръжение към кре
постта. Навсякъде има табели. Няма
начин да се загубите.
187
Странджанските села - Голямото кале е най-голямата
Бръшлян, Българи, Кости и др. ранновизантийска крепост В
Историческият музей 6 Странджа. Тя е разположена на висо
Малко Търново ко било с формата на език, заградено
Водопад Докузак от север, изток и юг от долините на
Тракийско светилище реките Близнашка и Евренозовска.
в м. Миткова нива Крепостта е датирана от края на V
век и началото на VI. Смята се, че е
действала като военен гарнизон до
началото на VII век. През Среднове
ковието отново е заселена, но имала
функциите на укрепително селище.
188
Сфинкса - Синеморец
азителите - така наричат каменните фигури с човешки образ, които
П природата е изваяла по мистериозен начин на различни места в Бъл
гария. Те са разпръснати из цялата територия на страната - край Долно
Дряново (Западни Родопи), Белинташ (Западни Родопи), Дъждовница (Из
точни Родопи), Зелениград (Западни покрайнини) и Зимница (Добруджа).
Интересното е, че в близост до всички т я х има открити древни све
тилища или други храмове, което кара мнозина да си задават въпроса дали
присъствието на гигантските каменни фигури е случайно, или това са за
кодирани послания, които хората още не са разчели.
Една от най-въздействащите каменни фигури се намира на скалите
край плажа Велека при Синеморец. Известна е като Сфинкса (някъде се
среща и като фараона). Погледната под определен ъгъл, скалата действи
телно прилича на сфинксовете в Древен Египет - митичните същества с
тяло на лъв и глава на човек, които са поставяни да охраняват храмове и
други свещени места.
За разлика о т египетските сфинксове, които са човешко творение, ка
менният колос при Синеморец е дело на майката природа. О т хилядолетия
стои безмълвен на скалите и посреща изгрева на слънцето - ден след ден,
година след година.
Подобно на другите пазители в България, Сфинкса също се намира в
близост до свещени места. Наблизо е Странджа - мистичната планина,
изпълнена с мегалитни паметници, тракийски гробници и древни храмове.
Случайно стечение на обстоятелствата или тайнствено послание - пре
ценете сами.
190
\ >-• .
■ \ &
- r :,v i „д •
ТракийскЬ^еитйлйщ^б
1м. Мишкова нива-Ся1|^ндж«ч^г>’ - >
ТракийскбДброчи1р ' v;s
„ИндипасхдГ - Сп^йнднв?- ••-
Тракийско светилище' в'м.
■менна бърчияа-Странджа •*:*> j -J »
Тракийска куполна гроряица • t -"‘ /
8м. Пропада ^Странджа ' - .~ 'Т
Водопадът Докузак -
Странджа .. _
*НестинаДското село Българи
; Странджа. ■ щ *Л '
квб калиде
195
СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
70 Водопад Скока - с. Веселиново
еселинобо е село, намиращо се по маршрута на Ришки проход, свързващ
В Карнобат и Шумен, в Източна Стара планина. По-известно е като „се
лото на Желю Желев”, защото е родно място на първия български демокра
тично избран президент след Десети ноември.
198
Селото привлича интереса на фотографите и пътешествениците с
красивия си водопад. Той е известен под името Скока и е с височина близо
50 метра. В подножието му се образува малък вир, водата в който варира -
според сезоните.
Тук е мястото да отбележим, че водопадът край Веселиново е доста
капризен. Дори и напролет (април-май) понякога се случва да е напълно сух.
Ако дойдете след големи дъждове пък, рискувате да подгизнете от сти
чащата се със страшна сила вода. О т сблъсъка на водната стихия и камъ
ните се образува водна мъгла, която обгръща всичко в радиус о т стотина
метра.
Затова улучването на точното време за посещение е задача с пови
шена трудност. Най-добре е да дойдете напролет, но не в седмицата след
продължителни валежи. Водопадът е красив и през зимата, когато по ска
лите се образуват големи ледени висулки.
200
»*"86*S*
Скален манастир 3 местността
Шашкъните - Провадия
айонът около Провадия е осеян с множество скални манастири, обита
Р вани през Средновековието о т монаси отшелници (исихасти). Един от
най-забележителните сред т я х е манастирът в местността Шашкъните.
Той се състои о т десет килии, изсечени на височина о т около 30 метра в
скалния масив.
Част от килиите са самостоятелни, а други са свързани помежду си с
малки проходи. В една от т я х има малка гробница с каменен гроб и изсечен
на стената кръст. В друга са запазени старогрузински надписи о т XIV
век на писмото асомтаврули. Затова и пещерата е наричана Грузинската.
Особен интерес предизвиква в нея стенопис със схематично представяне
на дванайсетте апостоли.
Смята се, че манастирът е бил обитаван през XII—XIII в. И тогава, и
сега достъпът до него е труден. Изграденият железен мост спестява
усилия, но щом го изминете, ще се натъкнете на друга неочаквана пречка
- метална решетка, поставена на входа на манастира. Не е ясно о т кого е
поставена и защо. Властите не са счели за нужно да поставят поне една
табела с обяснение за причините.
С времето в металната решетка се е оформила дупка, която е доста
тъчно широка, за да може да се влезе през нея. Ако не искате да рискувате,
можете да разгледате манастира само отдалеч. М ястото е необикновено
и обвито в мистика. За това допринася и ф актът, че погледнати отдалеч,
скалните процепи наподобяват формата на човешки череп.
: г >. I* Ч, '«Г . . т W V
■ *щк
1'<*$1 и... "АШ'
Кр— f v 1
ШШш.'
До него има изграден маршрут, Шашкън на турски означава
който минава покрай другата „див“, „луд“, но също се използ
голяма забележителност на Прова ва и в смисъла на „прекрасен“, „чуде
дия - крепостта „Овеч“. Има и алтер сен“. Не е ясно в кое от различните
нативен път, който тръгва от квар значения е използвана думата от
тал „Север“ на Провадия. местните хора, когато са назовава
ли мястото със скалните килии. Дали
Крепост „Овеч“ - Провадия са имали предвид, че тук живеят о т
Пробит камък - с. Венчан шелници и монаси, вероятно считани
Скален манастир „40-те одаи“ за диви, луди хора. Или са искали да го
(кара пещера) - с. Манастир увековечат като прекрасно и чудесно
Скален манастир в м. Дже- място.
невиз канара - с. Рояк
Според публикации в интер
нет скалният манастир е бил
затворен през 2009 г. след сигнал на
Българското дружество за защита
на птиците до РИОСВ-Варна. Офици
алната причина е опазване на защи
тен вид орел.
203
7 2 Скален манастир „40-те одаи“
(Кара пещера)
204
Крепост „Овеч“ - Провадия
Скален манастир в м. Шашкъ-
ните-Провадия
Скален феномен Пробит
камък-с. Венчан
Музеят на мозайките в Девня
Дворецът и Голямата базили
ка в Плиска
205
покрайнините на провадийското село Рояк се намира един о т най-голе-
В мите и най-интересни манастирски комплекси д нас. Монашеските ки
лии са били изсечени върху отвесни варовикови скали с височина на места, i
достигаща 30 метра. I
Изследователите смятат, че далеч преди да се появи манастирът, ^
на същото това място е имало тракийско светилище. Доказателство са
откритите скални ниши в скалите, които са типични за тракийската кул
тура.
По-късно през Средновековието т у к се заселват монаси отшелници.
Във вътрешността на едно от помещенията е открит надпис, в който се
споменават българските царе Михаил Асен и Иван Александър.
Интерес предизвиква и името на местността - Дженевиз канара. То
очевидно е с турски произход и се превежда буквално Генуезка скала. На-
времето турците използвали думата „дженевиз“ като събирателно за
всички останки с римски и византийски произход. Може да се предполага,
че мястото е наречено така заради откритите около манастира следи от
византийско и римско присъствие.
В подножието на манастира е намерена антична и средновековна ке
рамика. Тук са открити и бронзов пръстен и монета от времето на ви
зантийския император Юстин I. За съжаление, в средата на миналия век в
близост до манастира е имало действаща каменна кариера. Тогава повече-
то културни пластове по платото и по скалния венец са били унищожени
о т служителите в трудовата кооперация.
208
/Т Г Ч В подножието на някогашния
скален манастир днес има
крабарник, собственост на местен
жител. Обикновено през деня крави
те пасат по поляните, но кучето му
може да е оставено при кошарата да
пази теленцата. Така че имайте едно
наум.
Крепост „Овеч"
Скален манастир „40-те
одаи“ (Кара пещера)
Скален феномен Пробит ,
камък - с. Венчан
Дворецът и голямата базили- Wz
ка в Плиска ,
Средновековен скален манастир
„Благовещение“- с. Аврен
дна о т малко известните забележителности в близост до Варна е
Е средновековният скален манастир „Благовещение“. Той се намира в кра
сива и уединена местност, наречена Кишешлика, край с. Аврен. До мана
стира отвежда екопътека, а с помощта на специално изградена метална
стълба може да се влезе в някогашните монашески килии.
Състои се от три верижно свързани помещения с правоъгълна форма,
ориентирани в посока север - юг. Те са с размери 2 на 3 м и височина 1,8 м.
Входът към килиите е о т югозапад. В западната стена на втората килия
е изсечен прозорец, а в т р е т а т а - две скамейки.
В подножието на килиите има голяма скална ниша (лотар), ориентира
на на изток. Над нея 6 скалите се отличават следите о т дървени греди,
най-вероятно служили за покрив на параклис.
Според предание манастирът се е наричал „Св. Благовещение“, но в
интернет се среща и под името „Монасите“. Обявен е за архитектурен
паметник о т местно значение.
) При разкопки тук са намерени
Ч византийски монети от ди
настията на Комнините (XI—XII в).
В непосредствена близост до
манастира се намира „Дядо
Въльовата чешма“. Тя е изградена
през 1945 в. от местния жител Въльо
Стоянов и съпругата му - в памет на
техните деца.
Тръгнете от с. Аврен на юг - в
у посока с. Садово. Веднага след
като излезете от селото, ще видите
вдясно табела за манастира. От нея
до манастира са около 500 м по че
рен път, който е добре да изминете
пеша, вместо да рискувате с колата,
тъй като на места има образувани
коловози от дъждовете. Пътят пра
ви завой към нивите и отново се при
ближава към скалите.
Побитите камъни
Музей на мозайките - Девня
Етнографски комплекс-
с. Царевци
Устието на р. Камчия
212
'£ м / rtL «ви
из л т т w
ш ъ - .. ?
шШш
уШ
Казашко
ко искате да се насладите на красиви морски залези, елате във варнен
А ското село Казашко. То се намира само на 6 км о т морската столица,
в близост до Западната промишлена зона на града. Селото има уникално
местоположение - разположено е на северния бряг на Варненското езеро
и е истински малък оазис сред пристанищни терминали, заводи и складове.
Селото е не само притегателна точка за рибарите, то е малък рай
и за фотографите. Тук могат да се снимат едни о т най-добрите залез-
ни пейзажи по Черноморието. Освен залязващо слънце над водата село
то предлага и красиви предни планове - лодки и рибарски кейове, които се
врязват дълбоко навътре във Варненското езеро. Всичко, за което може
да мечтаете, ако фотографията е ваша страст.
Дори и да не ви интересуват снимките, елате т у к привечер, за да се
насладите на вълшебните гледки. Районът около селото е защитена т е
ритория, включена в „Натура 2000“. Има обширни площи с тръстика, много
птици и красиви гори.
214
r ' Q v | За ga направите красиви за- щк
I .y ..J лезни снимки, ви е нужен ста
тив. Използвайте рибарските кейове
и лодки за преден план. Най-добрият
момент за снимки е, след като слън
цето се скрие напълно зад хоризонта.
Настройте апарата на ниска ско
рост. Така дори и да има вятър и въл
ни, морската повърхност ще изглеж
да равна, а облаците ще се размажат
и ще придадат динамика в кадъра.
216
7 7 Скални манастири по поречието
на Суха река
оречието на Суха река 6 Добруджа представлява дълбок каньон със
П стръмни скалисти брегове, достигащи на места 100 м височина. В тях
през Средновековието са били издълбани стотици пещери и скални църкви,
в които са се помещавали монаси отшелници. Смята се, че първите скал
ни манастири са възникнали в периода на ранното християнство - V-VI в.
Това ги прави едни о т най-ранните не само в България, но и в Европа.
218
г'7\ До всички скални манастири
може да се стигне пеш, като за
изходни пунктове може да се ползват
селата Балик, Оногур или Крагуле-
во. Преходите траят от 2 до 4 часа.
Няма изградени пътеки с маркировка
и табели. Достъпът до манастирите
е труден, тъй като се върви по черни
пътища и през места, обрасли с гъста
растителност. Желателно е да полз
вате опитен водач - местен жител
или представител на местното т у
ристическо дружество в Добрич - на
тел. 0882 020 927. Най-подходящият
период за посещения на манастирите
е през пролетта - април, май или юни.
I »
I?
219
Скалните манастири са разпръснати по цялото поречие на Суха река,
но най-много о т т я х са съсредоточени 6 района на селата Балик, Оногур и
Голеш, където е имало ранновизантийски крепости (кастели).
Най-значителният обект е скален комплекс, известен под името „Гяур
евлери“. Според изследователи той е най-големият ранновизантийски ска
лен манастир в България. Разположен е на три нива и включва църква, па
раклис, игуменарница и голямо общежитие. Северно о т него се намира още
една скална църква „Сандъкларъ маара“ („Сандък пещера“), в която са били
погребвани монасите.
На около 300 м о т нея, на десния бряг на Суха река, пък се намира скал
ната църква „Тарапаната“ (наричана още „Монетарницата“). Тя включва
четири помещения, разположени на два етажа.
Близо до съседното с. Оногур има още един интересен скален манастир,
наречен „Шан кая“. Той включва 64-метрова галерия о т скални помещения,
свързани помежду си с тесен тунел. В близост до входа са били оформени
помещения с ниши и прозорци, през които сега се вижда намиращият се в
подножието им язовир „Оногур“.
220
ГЖ} Суха река извира от фран- Преди 100 години реката е била пълно-
генското плато край варнен- водна. Заради обезлесяването на Доб-
ското село Изгрев. Реката е дълга 125 руджа обаче тя е започнала системно
км, като по-голямата част от nope- да пресъхва в средното и в долното
чието й е на българска територия, течение. Сега в продължение на ки-
след което се влива в езерото Олти- лометри Суха река представлява су-
на (Румъния). ходолие, което се намира в дълбок
каньон.
Водопад Боаза - Търговище
ова е един о т най-леснодостъпните водопади у нас. Намира се в мест
Т ността Боаза, съвсем близо до главния път София-Варна. В съседство
с него има и друга интересна забележителност - крепостта „Мисионис“.
След като отбиете о т основния път, ще трябва да продължите още
около половин километър по стар асфалтов път, който се спуска надолу
към дерето на река Врана. Щом стигнете до реката, ще видите на о т
срещния бряг красивия водопад. Височината на пада е около 8-10 метра.
Твърди се, че водите му извират от красива подводна пещера, нами
раща се малко по-нагоре от него. Това обаче трудно може да се провери,
защото местността около водопада е обрасла с гъста растителност и е
труднопроходима.
За сметка на това отсамният бряг разполага с поляни, подходящи за
пикник. Водата и многото зеленина осигуряват свежест и прохлада. Мяс
т о т о е любимо за жителите на Търговище, които намират т у к спасение
от жегите през лятото.
222
Златен Водопад - с. ИВанча
мето на този красив водопад идва о т цвета на скалите, о т които се
И излива. Погледнати под определен ъгъл, т е блестят като злато. Освен
това имат и много интересна форма - изглеждат като надиплени един над
друг пластове.
Водопадът не е много висок - около 15 м. Красотата му се дължи най-
вече на факта, че можете да се промушите зад него, където се е обра
зувала малка ниша. Попадайки в нея, човек може да наблюдава красивите
водни струи, без да се намокри.
Златен Водопад се намира на приток на Голяма река (Буюк дере). До
него се стига по кратка, но живописна екопътека, пълна със зеленина и
цветя. Целият маршрут отнема не повече о т 15-20 минути ходене със
спокойно темпо, като се преминава и по няколко мостчета.
Тъй като реката е малка и през лятото пресъхва, най-добре е да дой
дете т у к през пролетта. М ястото е подходящо за отбивка по пътя Со-
фия-Варна.
2 Водопад Пиринешки
< > дем - с. Пиринец
джен
/Ж \ Друга забележителност на с.
Х/~\ Иванча са оцелелите вековни
дървета - благуни. церове и брясто
ве. Най-голямото от тях е благун с
обиколка 4,5 метра. Високо е 18 метра
и е на около 400 години. Обхваща се
от трима души.
225
Крепчански скален манастир
редновековният скален манастир край с. Крепна е забележителен с о т
С критите във вътрешността му два старобългарски надписа, изсечени
на ръка върху стените. За единия се смята, че е най-ранният надпис на
кирилица, откриван на Балканите. Той е датиран о т 921 г.
Положен е по време на царуването на цар Симеон Велики (893-927)
и съобщава за смъртта на един от монасите в обителта. Той е свиде
телство за сравнително широкото разпространение на писмеността в
средновековната българска държава още през X век - твърде скоро след
въвеждането й.
Самият манастирски комплекс е изсечен във варовикови скали. Той
включва една голяма църква, монашески килии и една църква гробница,
разположени на три нива (тераси). По стените на църквите и на мона
шеските килии са издълбани множество рисунки, рунически знаци и над 30
надписа на староеврейски и кирилица.
Писанец се намира на 30 км от
Русе. Още щом влезете в село
то, ще видите вдясно входа на бивше-
то ТКЗС. Веднага след него вдясно
тръгва павиран път, който после
преминава в черен. Завийте по него и
карайте, без да се отклонявате. След
около километър ще видите вляво от
пътя информационна табела на При
родния парк „Русенски Лом“. Парки
райте и продължете пеша по черния
път, който се отбива вляво. Той вър
ви успоредно на реката - срещу т е
чението й. След около километър ще
видите входа на пещерата, която се
пада вляво от пътя. Намира се точно
до един рибарник.
229
HucoBcku скален манастир
исобският скален манастир „СВ. С6. Константин и Елена“ се намира на
Н 7 км южно о т с. Нисобо, на десния бряг на река Мали Лом. Той е най-
големият от Всички скални манастири 8 Поломието. Датиран е о т XI Век.
До него се стига по екопътека, която Върби успоредно на реката. Най-
добре е да го посетите 8 ранна пролет, защото след тоба пътеката об-
растВа с гъста растителност, която на места е по-8исока о т чоВешки
ръст.
След около час и полоВина разходка по горска пътека ще достигнете
до широка поляна с кът за почибка. Над нея Високо В скалите се Виждат
скалните ниши на манастира.
До Входа на обителта се стига по стръмна стълба, изсечена В скалата.
За безопасност на посетителите са поставени метални Въжета.
Самият манастир се състои от църкба и няколко килии с различни разме
ри. В някои от т я х още се Виждат останки от среднобекоВните стенописи.
Началната точка е мостът над Това е един от най-малко проу
река Мали Дом при с. Нисово. Ако чените скални манастири у
идвате от Нисово в посока Кацелово, нас. Първи успява да го изследва ар
трябва да тръгнете по черния път, хеологът Карел Шкорпил в началото
който започва непосредствено преди на миналия век, когато манастирът е
моста вляво. Т.е. трябва да вървите бил по-запазен. Но въпреки това и до
по левия бряг на реката срещд тече днес данните за неговото възникване
нието (или десния бряг по течение и история остават оскъдни.
то).
В интернет се срещат опи
Крепчански скален манастир сания на мястото под името
Ивановски скални църкви Голям нисовски манастир. Причината
Скален манастир „Грамовец“ - е, че има още един скален манастир
с. Кошов край Нисово. Той се намира на север
Пещера Орлова чука от него и е известен като Малкия ни
совски манастир. Неговите скални ки
лии и стъпала обаче са полуразрушени
и достъпът е почти невъзможен.
231
калният манастир „Грамобец“ е разположен на левия бряг по течение
С то на река Черни Лом. В отвесна скала са изсечени множество изкуст
вени пещери, които са били обитавани през Средновековието о т монаси
исихасти.
До манастира води живописна екопътека, чието начало е в русенското
село Кошов. Тя върви успоредно на реката. Ако дойдете т у к през пролетта
или лятото, компания ще ви правят стотици водни кончета и пеперуди,
които пърхат навсякъде и създават настроение.
Районът около с. Кошов попада в пределите на Природен парк „Русенски
Лом“. Разположен между каньоните на реките Русенски, Бели, Черни и Мали
Лом, паркът е изпълнен с пещери, ниши и скални църкви. Те са разпръснати
на различна височина навсякъде и са неразделна част о т пейзажа. Според
някои източници броят им надхвърля 200.
232
—
ШУМЕР
ВЕЛИКО
ТЪ РН О В О
СЛИВЕН
КАЗАНЛЪК
ЯМБОЛ
Марков камък - Елена
арков камък е скален феномен, намиращ се в горите над град Елена.
М Представлява огромна канара с дължина 6 м, широчина 3,5 м и височи
на 3,2 м. Любопитен е не толкова с размерите си, колкото със странното
местоположение - сред гората, далеч от други скални формирования. Из
глежда така, сякаш човешка ръка го е откъснала о т билото на Балкана и
пренесла тук. Поставен е върху няколко по-малки камъка, които го държат
да не падне.
О т т у к идва и легендата, свързваща камъка с подвизите на Крали
Марко. Според преданието той минавал през вековните гори край Елена,
когато пътят му се оказал препречен о т огромна скала. Опитал да я пре
мести с крак, но скалата не помръднала. Затова я хванал здраво с две ръце,
вдигнал я над главата си и с титанична сила я запратил в долината. Друга
разновидност на легендата разказва как Крали Марко хвърлил камъка по
турска потеря, водеща български моми, завързани на синджир.
Днес камъкът е една от забележителностите в Еленския Балкан. До
него води приятна екопътека, която минава през широколистна гора и е
добре маркирана. Недалеч о т Марков камък има още един скален феномен,
наречен Раюв камък. Това е събирателно име на множество разпръснати
скали южно от Марков камък - на билото на рида. Две от тях наподобяват
плочките на костенурка и са наречени съответно Голямата и Малката
костенурка.
236
Раювски кромлех
ългарският Стоунхендж“ - така наричат появилия се през лятото на
Б 2017 г. кромлех край живописното село Раювци. То се намира на трий
сетина километра о т старата столица Велико Търново - сгушено между
Еленския Балкан и бреговете на язовир „Йовковци“.
Доскоро селото бе известно единствено с паметника на легендарния
Вълчан войвода. Това е първият и единствен паметник на смелия хайдутин,
защитавал местното население по време на османското владичество. Той
се намира на невисок хълм край селото, о т който се открива красива глед
ка към язовир „Йовковци“.
М естността е известна като Вълча поляна. Освен с паметника на
Вълчан войвода мястото впечатлява и с вековния дъб, който хвърля сянка
върху старо черковище. На метри от него е изграден нов храм, който носи
името „Св. Петка Търновска“.
Мястото е заредено с положителна енергия, твърдят хората в Ра
ювци. Затова е избрано и за построяването на Раювския кромлех. Той е
изграден по подобие на британския Стоунхендж от големи каменни блоко
ве, наредени в кръг. Погледнат отгоре, прилича на гигантски циферблат
на часовник. Точно в средата има положен друг голям камък с вдлъбната
форма, върху който хората оставят монети.
Макар и без претенции за автентичност, светилищният комплекс впе
чатлява както с мащабите, така и със закодираните в него послания. По
много о т камъните се ч е т а т завети на Левски, Ботев, Захари Стоянов,
Стефан Стамболов, Гоце Делчев, Яне Сандански и други именити българи.
Кромлехът е инициатива на родолюбиви местни жители. По този нестан
дартен начин т е са искали да провокират посетителите към размисли - за
цената на свободата, за уроците на историята и за силата на българския
дух.
239
Никополис ag Иструм
240
Градът е бил снабдяван с вода
посредством система от три
водопровода, главният от които е
биле дължина 27 км.
Археологически мдзей -
Велико Търново
Хълмовете Царевец и Трапе
зица - Велико Търново
Архитектурен резерват
Арбанаси
Самоводската чаршия -
Велико Търново
242
ек<3пътека ^||
- Дряновския манастир започва живописната Дряновска екопътека.
Ч У Разходката по нея трае около 3 часа, като маршрутът е със сравни
телно висока степен на трудност заради няколко стръмни участъка.
Началото на пътеката е при входа на пещерата Бачо Киро. Първона-
' . чално се върви по изсечени в скалите каменни стъпала, а след това по
Й У ' отъпкана пътека през гората. След това трасето минава над пропаст по
система о т мостове и стълби. На няколко места има обособени площадки
с панорамни гледки към каньона на река Андъка и величествените скали,
обграждащи Дряновския манастир, като на някои о т т я х има и пейки за
’ почивка.
Продължавайки по екопътеката, ще преминете през местността Бо-
руна, където се намира и нос Боруна. О т ръба на скалата може да се на-
А блюдава цялата местност.
Дряновската екопътека е на 4 До манастира има изградена
км от град Дряново. Паркирайте и втора екопътека, наречена
при Дряновския манастир и следвай Via Ferrata. Тя е с по-ниска степен на
те табелите за пещера Бачо Киро. трудност. За да тръгнете по нея,
Началото на екопътеката е вдясно трябва да излезете от манасти
от входа й. ра през страничния изход. Намира
се вдясно от църквата, където има
По едно от отклоненията тясно тунелче с врата. Преминава се
на екопътеката се отива до през дървеното мостче над реката
Пейката на любовта - скална тераса и се излиза на голяма поляна, където
с красива панорама към Дряновския трябва да завиете наляво. Пътеката
манастир и каньона на река Дрянов има кръгов маршрут, който включ
ска. Мястото е любимо за влюбени ва изкачване до платото Стринава,
двойки, които са изписали имената където има останки от византийска
си по пейката - за спомен на споде крепост. После се спуска през гората и
лените красиви мигове на това мяс завършва при паркинга на манастира.
то. В съседство с нея има още една
панорамна тераса с пейки и красиви
гледки.
246
1
249
Водопад Мари скок
а север от Севлиево се намира каньонът на Младенска река - едно диво
Н и красиво място, което крие множество водопади. Те са труднодостъп
ни, защото се намират в дълбоко дере с гъста лонгозна растителност, а
по пътя до тях няма никакви обозначителни табели и маркировка.
Най-красивият от т я х е водопадът Мари скок. Висок е около 10 метра,
като водите му се стичат о т красив скален венец. При падането водата
се разделя на няколко струи, приличащи на разпуснати женски коси.
Достъпът от най-близкия път до него е сравнително лесен, но това не
се отнася за последните стотина метра, където ще ви се наложи да се
провирате през гъста джунгла от дървета и храсти.
Трябва да внимавате особено ако е валяло наскоро, защото скалите
по брега са ронливи. Слиза се с помощта на дърветата, които се ползват
като опора за захващане. Веднъж щом слезете обаче, усилията ви ще се
възнаградят с наистина уникални гледки.
250
В началото на май гората око гъстата растителност. Ако се вгле
ло Младенска река се изпълва дате внимателно между дърветата,
с диви божури. Червените им цветове ще видите малка пътечка, която ще
се срещат навсякъде и са много кра ви отведе до най-високата точка на
сиви. Цъфтежът им трае едва около водопада. „Отбивката“ се пада точно
десетина дни. И това е най-подходя преди стари каменни зидове, обрасли
щото време да дойдете тук. с мъх. Ако стигнете до тях, значи сте
подминали отклонението за водопада
О т Севлиево поемете в посока с. и трябва да се върнете около 40-50
Крушево (отбивката е вляво при метра. Слизането до подножието на
излизане от Севлиево в посока Велико водопада е трудно, но не невъзможно.
Търново). Подминавате цялото село и Ползвайте за опора дърветата по
продължавате към съседното с. Мла брега, като внимавате, защото поч
ден. Малко преди да стигнете до него, вата е ронлива и лесно може да загу
ще минете по един мост над Младен бите равновесие.
ска река. Паркирайте там. По десния
бряг по течението на реката има Етнографски комплекс
пътека. Трябва да повървите около „Дандолови къщи“ - Севлиево
километър по нея, когато ще чуете Часовниковата кула -
вляво от вас силен шум от падащата Севлиево
вода. Това е най-добрият ориентир за Крепост „Хоталич“ -
местоположението на водопада, кой Севлиево
то не се вижда от пътеката заради Батошевски манастир
251
Дскате ga‘снимате 8o-
*-~-r w l oohaaume. трябва да дойде-
ез пролетта (април-май)-
Ш прод«Л>кителнй;'.дъждо'ве.
V~r: ирезАЯп^ртарекатапочти пресъхва
„и ще останетбра^счаровани
V ' ■:-* '***- -л-& •
ж, r w y r ‘- V “ r #
;, Г § ) ^Дриза ррурорна забележител--
доет4а^?е#\р|по 'Лек*о8ното
■ -дърво цер,за,коепНо.сесмята; чее-йа ■
аове.че от 1300 грдийщ За:ажаление,-',ь.
е ‘дзсъх!^6',:т^.0снова'п^%|г'
^^се«образувала хралуп^; достатъчно; ,
Щ Ш ма^за’да к1ож<г '
^.•чк>8е#фцял р|рт. д
onagu-крайф mapo Стефано® d
ук е мястото, 6 което с е ^уТ Ш в гй Щ я т е д чертата“ и няма невъзможни
Т неща! Затова идваме т у к - в С тарШ Щ ф ^ново, за да създаваме нашите
приказки филми за малки и големи...“ Тздирю ^.на актрисата Йоана Буковг
ска продължават да сфоят изписани в ъ б хуш е н а т а Har<jp^K^ga.Kpb*tMa‘'^'
Старо Стефаново - малко еелце в Трг^|||зя Балкан, ко е т о р е ^т б е л я з а -
но на повечето--карти. у .^ ‘
Наричат го „ce'Aomo на к и н а ш и (^ е т Й т ото m‘^ ^ | | ju M a H t| ^ ^ p 6 u #
дузина филми: „Юдино желязо“ (19в9-Р,ПанЩшаласфмиг^^(1989]“^ ^ ^ е -
нецът“ (1991), сериалът ..Хайка за 8>лци* (21Щ ), ,,01^8ъд' чертафаС(2Щ)у-
„На границата“ (2014), „Моторът?.(201б}5< ; ШЩ
Освен с уникалните си.възрожденщкъщй, повечето о т ксфто Н$ттаг
метници на културата, селото*е забеш ккяелно fl-c кр'аВзви'водопади, з*-
които малцина са чували. Първият о т т я х е изключително, впечатляващ
заради особената стъпаловидна структура на-екалите.Те са нагънати по
вертикала, като по този начин се образуват десетки малки драгчета, по'
които се стича водата. Получава Неестествена водна каскадф която е”
много атрактивна и може да се видцрамрррез пролетта, когато реката е
пълноводна. На 5 минути от него има оФе бдин внушителен водопад, който
-е по-висок, но не толкова красив. ' /
Етнографски комплекс „Дедо- Водопадите са скрити в дерето
вите къщи“ - Старо Стефа- на минаващата през Старо Сте
ново фаново река и са леснодостъпни, въп
Църквата „Рождество на реки че няма табели и екопътеки до
Пресвета Богородица“ - тях. На мегдана в центъра на селото
Старо Стефаново трябва да завиете наляво - покрай
Къщата с алафрангите - кметството и намиращата се до
Старо Стефаново него кръчма. След това карайте, до-
Троянски манастир като стигнете стара чешма. На всич
Водопад Скока - с. Калейца ки разклони по пътя се придържайте
вляво. Паркирайте при чешмата и
продължете пеша. На около 200 мет
ра след последните къщи ще видите
вляво от пътя дървета с бяла марки
ровка, както и тясна пътечка, която
се вие през гората. След около 100
метра тя ще ви отведе до първия от
водопадите. После се върнете малко
по същата пътека и хванете другото
й разклонение. След около 50 метра
ще се озовете при втория водопад.
Слизането до него е малко трудно, но
не невъзможно.
254
Водопад „Видимско пръскало“
идимското пръскало е един о т най-високите водопади в България. На
В мира се на огромен скален венец в резерват „Северен Джендем“ - вели
чествена отвесна скала, достигаща на места 500 метра височина.
Самият водопад е с височина 80 м. Водата в него идва от малка рекичка,
която тече през седловината Пилешки полог. В нея се събират водите от
северните склонове на връх Юрушка грамада и от източните на връх Пара-
джика. Устремена на север, реката пресича алпийската поляна и се хвърля
стремглаво в страховитата бездна, образувайки 80-метрово „пръскало“.
Погледнат отдалеч, водопадът изглежда наистина вндшително. Об
граден е от непристъпни стени, които пълзят към билото на планината, а
в подножието им се виждат дълбоки пропасти и тесни каньони.
До водопада се стига по живописна екопътека, която започва о т ВЕЦ
„Видима“. Тя помага на посетителите да се запознаят с природата и жи
вотните в резерват „Северен Джендем“. М аршрутът върви успоредно на
река Пръскалска, минава през вековна букова гора и множество дървени
мостчета. Крайната точка на екопътеката е панорамна площадка, от
която се открива гледка към Видимското пръскало.
257
ш |ь№ № ]
В Централен Балкан се нами
рат най-внушителните водо
пади в България. Реките, извиращи в
горните части на планината, падат
от високи скални прагове и обра
зуват живописни водопади, които
местното население нарича „пръска
ла“. Най-високият от тях е Райското
пръскало (124,5 м). Други по-известни
са Голям джендемски водопад (120 м),
Кадемлийското пръскало (72 м), Кар
ловското пръскало (30 м).
Троянски манастир
Архитектурен резерват
„Старо Стефаново“
Водопад Скока - с. Калейца
259
Дели хамам
тарата турска баня на Ловеч е превърната във виртуален музей на
С водата, който няма аналог - не само в България, но и в Европа. Няко
гашните къпални от турско време са претворени в експозиционни зали,
в които с помощта на мултимедия човек се „потапя“ в тайнството на
водата.
Чрез специална аудио-визуална техника, монтирана на тавана, се про
ж ектират върху пода водни изображения, които „оживяват“, щом човек
стъпи върху тях. Идеята е посетителите да се чувстват така, сякаш
ходят по повърхността на езеро.
В две от помещенията под специални стъклени подове може да се раз
гледа съществувалата някога отоплителна система хипокауст, прилага
на още в античността. На голям екран с тъчскрийн може да научите и
други интересни факти за водата и нейното използване в древността.
Дели хамам се намира на метри от стария квартал Вароша 6 Ловеч. Не
говата интересна архитектура се вписва в цялостния облик на квартала.
Най-интересен е куполът на сградата, който преминава последователно
през три барабана - осмоъгълен, 16-ъгълен и кръгъл, всеки от които е със
собствен покрив и корниз. На върха се издига лантерна, която е цилиндрич
на отвътре и шестстенна отвън.
260
94 Пещера Моровица
оробица е малко известна пещера, която се намира сравнително близо
М до Гложенския манастир „Св. Георги Победоносец“ - един о т най-инте
ресните православни храмове д нас, напомнящ с архитектурата си за ма
настирите в Атон.
Пътеката за пещерата започва о т паркинга на манастира, така че
можете да съчетаете разглеждането й с посещение на храма.
Пещерата е двуетажна и много дълбока, но достъпни за пътешестве
ниците и туристите са само първите около 320 метра о т нея. Във вът
решността й е тъмно и влажно, затова е добре да не влизате там без
специална екипировка и водач.
Името Моровица идва о т древно поверие. Според старите хора вътре
се криел зъл дух, който морял всеки, който дръзнел да влезе в недрата на
пещерата. Затова я кръстили Моровица.
Дължината на всички галерии
и разклонения на пещерата
е около 3,5 км. В нея живеят няколко
вида прилепи.
263
Природен парк „Небесните
пасбища“- с. Осиковица
ръщане в детството или разходка из царството на приказните герои
В - това е паркът „Небесните пасбища“. Едно наистина необикновено
място, което е направено, за да сбъдва мечти.
Намира се край ботевградското с. Осиковица, на около час път от сто
лицата. Тук изненадите и забавните открития са на всяка крачка. Те са
разпръснати на най-неочаквани места, така че всеки сам да може да ги
търси и открива - без карта или друг вид навигация. Като голям пъзел,
който всеки сам решава как да подреди.
Няма предварително зададен маршрут или посока. Всеки е свободен да
се скита по собствена воля из многобройните пътеки, опасващи гората,
привлечен от причудливи скулптури или надписи върху дърветата. Смехът
и доброто настроение ще ви съпътстват през цялото време, защото „екс
понатите“ са направени с много въображение и чувство за хумор. Напри
мер самотната врата, монтирана между две дървета в гората, на която
всеки може да почука с пълното съзнание, че няма кой да му отвори. А и
не е нужно. Просто защото се намирате в гора с безброй входове, където
всички са добре дошли.
Тук можете да „срещнете“ Мечо Пух, да надникнете в къщичката, в
която живее „Бабата на Червената шапчица“, или да се изкачите по стъл
бата, вдъхновена о т знаменитото стихотворение „Приказка за стълба
т а “ на Христо Смирненски. И още куп на пръв поглед ненужни неща, които
ще ви заредят с позитивна енергия и ще ви припомнят най-щастливите
мигове о т детството. С две думи: вълшебно място.
Паркът „Небесните пасбища“ Осиковица се намира на около 70
е кръстен на едноименния ро км от София. Трябва да хванете
ман на Стайнбек. магистрала „Хемус“ и да отбиете
вдясно, малко след като подминете
Сред интересните находки 6 Правец. Щом стигнете селото, ще
парка е и копие на Лабиринта видите първата табела към парка
на инките, намерен до езерото Тити- „Небесните пасбища“.
кака. За направата му са използвани
32 каруци, натоварени с камъни. Етрополски манастир
Етрополски водопад Варови-
Необикновеният парк е дело тец
на един човек - д-р Васил Ан Гложенски манастир
гелов. Той е искал да акцентира върху Пещера Моровица
единението на човека с природата. Тетевенска екопътека
Първите стъпки по създаването на „Под пръските на водопада“
парка са поставени през 2006 г. С
всяка изминала година той постоянно
се променя, защото създателят му
добавя нови причудливи предмети или
надписи.
265
СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
види*
БЕЛОГРАДЧИК
ВРАЦА
софия
ПЕРНИК
Средновековна крепост
„Боженишки урвич“
рез зимата на 1918-1919 а. се разразила голяма буря край село Божени-
П ца, Ботевградско. Тя съборила вековното дърво на хълма над селото,
където местните жители пасели овцете си. Овчарят Недялко Менковски
забелязал в основите на изкорененото дърво камък със странен сред
новековен надпис. Така изникнали на бял свят руините на „Боженишки
урвич“ - последната крепост на Второто българско царство, която била
унищожена напълно при османското нашествие през XIV в.
„Аз, Драгомир, писах: Аз, севаст Огнян, бях кефалия при цар Шишман
и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вяра
т а на Шишмана царя...“ - това гласял намереният от овчаря надпис. Той е
ценно свидетелство за турското нашествие на Балканите и за кървавия
отпор, даден о т Шишмановите войници в защита на българските земи.
При археологическите разкопки са открити следи о т съдбоносната по
следна битка, състояла се т у к при нашествието на османците. По хълма
са намерени скелети на непогребани бойци, върхове на стрели, копия, но
жове, бойни топки, шпори, токи о т колани, части от ризници и друго бойно
снаряжение.
Днес останките от крепостните стени са консервирани и отворени за
посещения. Освен т я х може да видите и скална църква, цистерна за вода
и останки о т древно светилище с множество ритуални ями и изсичания
върху него.
Крепостта е разположена Входът към него бил през кладенец,
Върху висок връх с формата който бил в пределите на крепостта.
на пресечен конус, заобиколен от три През 90-те години на миналия век ар
страни със стръмни пропасти. Тя е хеолози са разкопали част от подзем
служила за наблюдение на пътищата ния път, но след това са го затрупали
и старопланинските проходи в района отново, за да го предпазят от има-
на днешния Ботевград. Поддържала е нярски набези.
визуална връзка с другите крепости
от старопланинската отбранителна f7 \ Карайте по основния път за Вра-
система - Паница кале над с. Липница, \/ ца- през Ботевград. Отбивната
Вълчиград над с. Литаково, Боровец за с. Боженица е при с. Новачене. Щом
при с. Разлив, Чешковград над Вра- стигнете Боженица, ще видите в
чешкия манастир, Бодиловград до с. центъра табела към крепостта. За
Витиня. вива се надясно към реката и се мина
ва по моста, след което по асфалтов
Твърди се, че дълбоко под зе път се стига до една почивна база и
мята е имало таен тунел, широка поляна с беседки за пикник.
свързвал крепостта „Боженишки ур- О т т ук започва широка пешеходна
вич“ с намиращия се наблизо Чекотин- алея към крепостта. Върви се около
ски манастир „Св. Архангел Михаил“. 20-30 минути.
269
Водната пещера
(Голямата ниша) - с. Ботуня
одната пещера край врачанското село Ботуня е уникално творение на
В природата. М ястото буди любопитство главно заради странния о т
вор в тавана на пещерата, през който си е проправило път към слънцето
младо дръвче. В продължение на години то е растяло бавно и полека сред
влага и тъмнина, борейки се за живот. И един ден заветната цел е била
постигната - упоритото дръвче най-после е достигнало високия близо 15
метра свод на пещерата и короната му е била огряна о т слънчевите лъчи.
Изумителен природен феномен, който смайва със своята простота и съ
вършенство.
Човек би помислил, че дървото само е пробило дупката в тавана на пе
щерата. В действителност пещерата е далеч по-стара от него - поне с
няколко хиляди години. Една завършена метафора за кръговрата на жи
вота, която провокира много размисли и действа вдъхновяващо. За нас,
хората. Сякаш Бог иска да ни каже: „Където има воля, там има и път“.
270
:3а< ga напра^яф красиви , .Водната пещера (ударението
днимки. трябва да дойдете ■ е върху втората сричка) се
не по*рано дт края на априлкили нача- среща в интернет и под името Голя
лофб на май,' когато дървото се раз* мата ниша. Според председателя на
листва напълно. пещерния клуб;,.Стрешеро“ във Враца
Пламен Петков, който е картогра
фирал всички пещери в района, става
дума за един и същ обект.
Проломът Вратцата
Пещера Леденика
Врачанската екопътека
(водопад Боров камък)
Хижа „Пършевица“
Средновековните кули
във Враца
ч& т т
Хайдушки водопади
амират се в покрайнините на Берковица - по течението на Голяма
Н река, която събира водите на три по-малки реки - Ценкова, Сливашка
и Средна бара.
Хайдушките водопади са няколко на брой, като до тях се стига по прият
на екопътека, чието начало е в покрайнините на Берковица. Тя е подходя
ща за преходи и в жегата, тъй като се върви под дебела сянка, а и реката
допълнително разхлажда.
Внимание: поставената в началото на екопътеката табела лъже. Спо
ред нея разстоянието до водопадите е 9 км и изминаването му пеша о т
нема 4 часа и половина. О т личен опит можем да ви кажем, че о т табелата
до водопадите е не повече о т 6 км, а изминаването му пеша не отнема
повече о т час и половина със спокойно темпо. Горе-долу толкова отнема и
връщането.
Ако все пак не разполагате с толкова време, може да се качите до
водопадите и с автомобил. Кара се по черен път, като само последните
500 метра са по-труднопроходими. Ако не сте с джип или друг висок авто
мобил, по-добре е да оставите колата на някое уширение и да продължите
пеша. До самите водопади има изградена беседка и място за пикник.
272
Пещера Лепеница - Белоградчик
ова е една сравнително малко известна и недостатъчно проучена пе
Т щера до Белоградчик, която впечатлява с интересната си форма. На
мира се в местността Маркащница и е част от комплекса Белоградчишки
скали. Стените й са оцветени в същия червеникавокафяв цвят като на
скалните образувания. Това означава, че най-вероятно се е формирала по
едно и също време със скалите - преди милиони години.
Това е хоризонтална пещера, чиито галерии са разположени на два е т а
жа - един над друг. О т първия етаж, който е по-тесен, по срутили се камъ
ни се стига до второто ниво, което е по-просторно. Особено впечатляващ
е сводът, който представлява съвършен полукръг.
Има теория, че краищата са били допълнително обработени на ръка
в древността о т обитателите на пещерата и така се е получила тази
овална форма. Тя „рамкира“ по удивителен начин околния пейзаж. Когато
погледнете от вътре навън, имате усещането че наблюдавате Белоград
чишките скали през огромно око.
Лтпггг
Г Тръгва се по алеята към ресто където има второ разклонение - тук
рант „Мислен камък“ - по посо трябва да завиете наляво (досегаш
ка на бившия природонаучен музей. ният път продължава направо).
На около стотина метра от него Пътеката първоначално изкачва един
има чешма. Слиза се по пътека, коя хълм, осеян със скални образувания и
то е точно срещу централния вход каменни фигури, след което се спуска
на бившия музей (долу в ниското). рязко надолу, като се минава през
О ттам тръгва пътеката към пе един скален тунел, дълъг около 10
щерата - вляво от чешмата и през метра. След като излезете от него,
гората. Има оранжева маркировка, трябва да завиете надясно покрай
но табелите по пътя са изпочупени. скалите. Тук маркировката е по-ви-
След около 30-40 минути вървене по дима, а пътеката - ясно различима.
нея ще стигнете до разклонение. Ще Точно преди пещерата има стръмно
го познаете по едно странно разкло спускане, като за опора се ползват
нено дърво, което се намира вляво на дърветата и камъните встрани. И
пътя преди разклона. Там трябва да след 5 минути се озовавате на пло
хванете надясно. След още около 10 щадката под пещерата.
минути ще стигнете малка полянка,
Скалата на Богинята майка
Белоградчик
С
калата на Богинята майка е голям камък с формата на глава, който се
намира на километър южно от Белоградчик. Мястото придоби попу
лярност в последните две години покрай изследванията на Кирил Кирилов,
жител на Белоградчик, чието хоби са археологията и астрономията. Той
е посветил години о т живота си на изследвания в пещерата Магурата и
района около Белоградчишките скали.
Според Кирилов скалата има почти пълно съответствие с изображе
нието на Богинята майка, открито в пещерата Магурата. Ромбоидната
форма на главата, тясната шия и трапецовидното тяло са тр и т е съот
ветствия, които са дали основание да нарече по този начин и причудлива
т а скала край Белоградчик. Той смята, че между двата обекта има връзка,
както и че т е са олицетворение на култа към плодородието и Богинята
майка, който са имали древните хора по тези земи.
Пещера Магурата
Пещера Лепеница
Пещера Козарника
Пещера Венеца
Белоградчишки скали
Чачин камък - Белоградчик
Ако идвате от София, трябва да маршрут покрай стария амфитеатър
\/ продължите по първото възмож и Гъбите (скали с формата на горски
но отклонение за Белоградчик (при гъби). Пътеката върви надолу през
Ружинци). След това се минава през малък каньон, обграден от белоград
селата Боровица и Извос. Скалата се чишки скали. След около километър
пада вдясно от пътя на около киломе тя прави завой наляво, пресича една
тър, преди да се влезе в Белоградчик. рекичка и се връща на асфалтовия
Откриването й обаче е трудно, тъй път за София.
като камъкът не е маркиран и до него Щом излезете на него, пресечете шо
няма официална пътека. Освен това, сето и зад отсрещната мантинела
погледната от пътя, скалата има ще видите едва забележима пътечка,
съвсем различна форма и няма как да която катери стръмно нагоре по хъл
я познаете. ма. Няма маркировка, затова вървете
Ако не искате да рискувате да се за право нагоре, докато се изкачите до
губите, потърсете Кирил Кирилов, из билото, след което завийте надясно
следовател и разказвач, който може към скалите. После се прави остър
да ви заведе лично до скалата (тел. десен завой покрай ръба на същите
0896 723 675). Ако все пак искате да скали, за да се излезе от другата им
опитате сами, ето описание на марш страна - с лице към асфалтовия път,
рута, по който ние стигнахме до нея: откъдето сте дошли. Точно там е и
от централния площад на Белоград Скалата на Богинята майка.
чик тръгва официален туристически
277
Алботински скален манастир
дин о т най-интересните скални манастири у нас се намира 6 мест
Е ността Алботин (Албутин), на около 20 км о т Видин - селата Раброво
и Градец. В България няма друг скален манастир с толкова много гробове в
скалата - 29. Три от т я х се намират в самата черква, като се предполага,
че там са били погребани свещеници. Това показва, че обителта е била
почитано и желано място за покой на нейните дарители. Църквата също е
забележителна с архитектурата си. Тя е единствената трикорабна скал
на черква с вътрешно пространство, разделено от правоъгълни стълбове.
Предполага се, че манастирът е основан през XIII—XIV век от последова
тели на отшелника исихаст Ромил Бдински. Комплексът е изграден на бли
зо 30 метра височина във варовикови скали, разположени по течението на
Ребравската река - приток на река Тополовец. За направата му са били из
ползвани плитки естествени пещери и скални навеси, но допълнително са
били прокопани помещения и ниши с религиозно и битово предназначение.
В подножието на манастира има малък параклис, построен в ново време,
както и голяма чешма, наричана о т местните Хайдук чешма. Достъпът до
скалния храм се осъществява по тясна пътечка. През вековете обителта
често е била жертва на иманяри и вандали.
Г7\ О т Видин трябва да поемете в
С манастира се свързва един \/ северозападна посока - към гра
от най-интересните народ- ничния пункт Брегово (Сърбия), след
-, ни обичаи в страната - „На Росен“, което да хванете отбивната вляво
* или „Хорото на мъртвите“. От древ- за Градец. Манастирът се намира
' ни времена хората от този край на между селата Раброво и Тополовец.
.. втория ден на Великден почитат
там мъртвите си роднини, като (Щ ) При разкопките на гробовете
играят хоро на мъртвите. В минало ■ \ са открити накити - обеци,
то поклонниците идвали отдалече с наушници и гривни, както и фраг
\волски каруци, носели дарове, храна менти от стенописи. Те показват, че
и великденски яйца, предназначени Алботинският манастир е бил дейст
за роднините им в отвъдния свят. ващ през XIV век.
I
Българска
Първо издание
Сиела Норма АД
1510 София, бул. Владимир Вазов № 9
тел. 02 903 00 23
www.ciela.bg
П ечат: Абагар АД