Към бакърджийството

Ще започнем нашия разказ за този красив стар занаят бакърджийството с

една приказка.

Веднъж един ковач, който обработвал метала мед и правел различни медни
съдове, решил да занесе на императора подарък – медна диадема. Без да иска
обаче, когато я подавал на императора, диадемата паднала и се сплескала,
променила си леко формата.
Императорът се ядосал.
-От къде взе този метал! – попитал той майстора
-От скалите. Разтопих парчета, които намерих, и го отделих от тях – отвърнал
майстора -бакърджия.
Императорът се ядосал, че един обикновен човек може да прави още по-
лъскави и красиви предмети от тези, които той вече имал, и наредл да го
убият.
Така за много дълго време получаването и обработването на този красив и
ценен метал – медта, останала в тайна за хората.

Хареса ли ви приказката, деца?

Защо се е ядосал императора? .. някакви отговори
Прав ли е бил императора да нареди да убият майстора?
Не...
Точно така. Заслепен от гордост и от желание да има най-красивите предмети
на света, той се е подразнил много, че един обикновен според него човек е
можел да изработва още по-красиви предмети, които блестели почти като
злато. Но този човек всъщност не е бил обикновен. Той е бил майстор, а само
истинските маъстори могат да аправят красиви неща.
Медта, деца, е един от първите открити от хората метали, заедно със
среброто. Наименованието на метала мед идва от латинската дума КУПРУМ,
което се свързва с остров Крит – един голям гръцки остров в Европа, където
някога римляните са намирали много мед в богати находища в земята и много
са я обработвали.
Медта е рядко срещан метал, който понякога е самороден – самороден
означава, че не е в смес с други метали и минерали, а е самостоятелна, като
парче скала с неправилна форма и изключително красив цвят – червеникаво-
оранжев, точно като слънцето в летен залез. Виждали ли сте го колко е
красиво слънцето, когато залязва през лятото, и как осветява небето? Точно
толкова красива е и самородната мед, затова е много ценена и до днес
съдовете от този метал се пазят като ценни, а занаятът се почита. На тези
снимки виждате самородна мед.
И така, да се опитаме да видим света и първите открити метали на нашата
планета през очите на първобитните хора. Днес ние предполагаме, че те са
мислели, че са открили просто по-меки камъни, които са имали интересни
цветове и блясък, и са се опитвали да им придават различни форми в студено
състояние, като са ги удряли силно с каменните си чукове. Медта се е
поддавала добре на студено коване. Дори някои много стари племена в света
са наричали намерените парчета самородна мед - червени камъни.
Постепенно хората са открили, че тези червеникави, блестящи късове са се
разтопявали при висока температура. Затова първите метални украшения са
били медни тръбички и закопчалки за дрехи. Дори желязото е открито много
хилядолетия след медта.
В България находища на медни руди има в Стара планина и в Средна
гора. Знаете ли какво е руда? Ние ще ви кажем. Рудата е това са съединение
на скали, минерали и метали. На този слайд виждате късове медна руда.
В българския език имаме един интересен израз „меден кавал свири, пее“.
Този израз може да означава, че кавалът е направен от метала мед, или по
друг начин казано – че кавалът е бакърен, но също така много по-вероятно е
меден кавал да значи, че мелодията на кавала е приятна, сладка като мед –
веществото, което събират пчеличките. Мед има две значения – металът,
който блести с цвета на слънцето и за който днес ще ви разкажем, и сладкото
течно злато, което пчеличките събират, а ние си го вземаме от техните
кошери.

Най-голямо развитие на обработването на метала мед и изработването

на красиви съдове от него по българските земи се случва по времето на
траките. Чували ли сте за траките, деца? Какво знаете за траките?
Някакви отговори
Ние ще ви разкажем.
..
....