1611748660 - ИВАЙЛО НИКОДИМОВ. ИСТОРИЯ НА СЕЛО ГАБАРЕ

Регионално краеведско дружество - Враца.
Поредица „От Дунав до Балкана“ №6.

ISSN 1314-3271
На корицата: репродукция на картината „Пейзаж от Габаре“ –

художник Никодим Ненов (1964).
© Ивайло Никодимов Некулов, автор, 2012 г.

© Никодим Ненов, художествено оформление на корицата
© Десислава Валентинова, компютърен набор
© Пламен Кънчев, предпечатна подготовка
© МИКРОТЕСТ ООД, печат
Част първа.
ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ
1. Географска характеристика
Село Габаре се намира в Северозападна България, в най-
северните части на Западния Предбалкан, на 43О19’ северна
ширина, 23О55’ източна дължина и 200-240 м надморска ви-
сочина. Отстои на 20 км южно от Бяла Слатина, на 42 км
североизточно от Враца и на 15 км северозападно от Червен
бряг.
През селото минават два от третокласните пътища на
републиканската пътна мрежа : 134 (Бяла Слатина à Габаре
à Горна Бешовица) и 1306 (Кнежа – Искър à Глава à Койнаре
à Чомаковци à Лепица à Габаре à Върбица à Вировско à
Тишевица à Горно Пещене à Враца - Борован).
Землището на село Габаре е с обща площ 44,11 км2 и гра-
ничи със землищата на селата: Върбица, Тлачене, Враняк,
Сухаче, Бресте и Драшан. Хълмистата част на габарското
землище е с типичен карстов релеф - множество пещери и
няколко карстови извора с дебит над 20 л/сек., най-големия
от които е Езерото (1).
Климатът е умереноконтинентален, с горещо лято и
студена зима. Почвите са предимно черноземни и алувиални.
Растителността е представена от дрян, габър, дъб, леска,
бряст и др., а животинския свят от чакал, лисица, дива сви-
ня, язовец, див заек и др. В миналото голям враг на стадата
е бил вълкът.
Самото село е разположено в звездовидна котловина, об-
разувана от високите хълмове: Б¥ньов връх, Ср˜дния връх,
ДренĄвица, Кал˜то, Чичер³ и Чукàра. Пресечената мест-
ност е причина да се образуват някога осем отделни махали:
Бˆновската махала, БрŁша, К²теля *, Средната махала, Езер-
————
* от к²тел - дървена гребалка; черпак. Махалата е наречена така, понеже е
разположена във вдлъбнатина.
3
ската махала, Бàтулската махала, Циганската махала и Но-
вото село. Средната махала е централна и в нея се намират
училището, църквата, читалището, пощата и кметството.
Габаре е съставно селище на община Бяла Слатина, об-
ласт Враца. През 2010 година селото наброява 1152 жите-
ли, занимаващи се главно със земеделие и животновъдство.
Фиг. 1. Схема на урбанизираната територия на селото, махалите,

пътищата, реките и възвишенията около него.
Махали: 1- Батулската, 2 - Езерската, 3 - Средната, 4 - Бановската,
5 - Бришката, 6 - Кутеля, 7 - Циганската, 8 - Новото село.
4
2. Топонимия
2.1. Селищното име

Селото носи името си от изобилно растящия тук габър
(Carpinus betulus L.)(2). Много от близките села също носят
имена на дървесни видове, като Върбица, Бресте, Буковец и др.
В османски регистри от XV, XVII и XVIII век Габаре е запи-
сано под имената Габровец, Габари и Кабар, а в тефтера на
врачанския търговец Хаджи Тошо Ценов от 1811 г. и в пъте-
писите на Феликс Каниц от 1871 г. като Габаре.
Според преданието, на мястото на сегашната камена
чешма до черквата, някога имало кладенец, край който се из-
висявало голямо дърво – габър. Когато пътници минавали
край кладенеца, пиели вода от него и почивали под сянката
на габъра. Този кладенец им бил познат под името Гàбара.
По-късно, в края на XVIII век, когато планинци дошли и за-
селили селото, прехвърлили името на кладенеца на селото(3).
Под това име - Гàбара, селото се споменава и в кн. 2 на сп.
„Жива старина” (1892 г.) издавано от изтъкнатия български
етнограф Димитър Маринов, а също така и в една коледна
благословия от Белослатинско, записана от същия автор(4).
Това означава, че на неговите информатори - хора на по
70-80 години, селото е било известно и с това име. Според
друга версия на преданието, споменатият кладенец се на-
мирал „под два високи габаре” (5). Жителите на селото се
наричат габрешане, габрешанин, габрешанка.
2.2. Възвишения, местности и техните наиме-

нования
Около селото се намират следните възвишения:
- Б¥ньов връх (248 м) е баир край селото, на който ня-
кога била кошарата на някой си „дедо Боню”. На този връх
са открити фрагменти от керамични съдове и останки от
праисторическо селище(6). На Тодоровден на Боньов връх в
миналото се провеждали и традиционните селски надбягва-
ния с коне („кушиите”);
5
- Ср˜дния връх (252,4 м) е продълговат хълм, разположен
между Боньов връх и ДренĄвица. Най-западната му, издъл-
жена част се нарича Долното кале (222,1 м). Тук някога има-
ло останки от римски укрепления, споменати в пътеписите
на Феликс Каниц (1871) и Цани Гинчев (1884)(7). Споменатите
укрепления отдавна са разрушени от габрешани, които из-
ползвали камъните от тях при строежа на къщите си. На
Долното кале има и една причудлива скала, която все едно
е разсечена като с нож на две. За нея легендата разказва, че
била разсечена от Крали Марко, а по-наблюдателните виж-
дат в същата скала и стъпка от коня му(8) ;
- ДренĄвица (383,4 м) е високо гористо бърдо, обрасло с
много др˜н (дрян - Cornus mas L.), откъдето идва и името му.
Северният склон на Дреновица е стръмен, а южният - поле-
гат, с много карстови пещери и пропасти. Според легендите
в Дреновица имало скрито голямо имане. Над него в опреде-
лено време се появявал огън. Имането пазел голям смок със
златна пара на челото. Друга версия на легендата пък твър-
ди, че на бърдото имало място, откъдето като се поглед-
нело надолу камъните приличали на смок, 13 метра дълъг и
на всеки метър от дължината му имало закопани жълтици.
Между ДренĄвица и Ср˜дния връх се намира местността
Коритището, засадена в миналото с лозя. Според предани-
ето, в незапомнени времена тук имало селище наречено Ко-
ритенград;
- Кал˜то (Горното кале, Марленското кале) (260 м) е ска-
листо възвишение над Батулската махала, върху което се
намират останките на антична и средновековна крепост(9);
Според иманярските легенди, на Калето има тайно подзе-
мие, в което последните му защитници укрили многобройни
съкровища. Ходникът бил покрит с каменна плоча и затру-
пан;
- Чичерà (Чичер³, Чечер³) (252,1 м) е горист и заоблен
хълм в селото. До началото на XX век габрешани го наричали
Диков кŁчер - Диков, защото на него била богаташката за
времето си къща на Дико Генински, а кичер (”китка”, „кичур”),
6
защото пролетно време обраслият с много глог, дрян, сви-
нака, диви круши и др. хълм изглеждал като „окичен”, като
„китка”, като „кичур от цветя”. По-късно името на хълма
започнало да се произнася като Диков чичер, а след 30-те
години на XX век само Чичер³ (Чечер³) (10);
- Чукàра (319,3 м) е висок, горист хълм над селото, върху
който се намира телевизионната ретланслаторна станция
– Габаре;
- Вр³а е баир в селото, разположен между Чукара и река
Бриша. По билото му минава шосето за село Върбица. В ми-
налото е наричан Навущанския връй, понеже в подножието
му през турско време се заселил рода на Навущанете(11);
- БрŁшкото кал˜ е възвишение с останки от ранносредно-
вековна крепост по поречието на река Бриша, до Лопатин-
ския дол. Под името Лопатинското кале се споменава в пуб-
ликация на Карел Шкорпил от 1905 година (12).
По-важни местности в землището на селото са:
- Рудин³та – полегата гориста местност с червеникава
земя, примесена с червен камък. Според К. Попов, името на
местността идва от прил. рудав – „червен” и означава „чер-
вена земя”(13). Не бива да се забравя обаче, че с думата рудина
планинците - а вероятно и тези, заселили селото, са означа-
вали и „широка горска поляна”.
- Морˆва – падина с хубава трева, използвана открай време
за пасище. Името Ł идва от слав. морава – „зелена трева”(14);
- Плющ³ – наведена гориста местност, южна страна на
бърдото Дреновица. Името Ł се тълкува като „голяма, ши-
рока площ”;
- Гол˜мата лŁяка и Малката лŁяка – слогове и въртопи
между височините Гургулет и Брестов рътлак, по които ня-
кога растяла много лŁяка (люляк - Syringa vulgaris L.);
- ПрŁпека - хълмиста местност с ниви и лозя, силно напи-
чани от слънцето;
- Бˆнков шумак – обработваема земя с ниска гора (шумак)
на междата между Габаре и Тлачене, по името на тлаченче-
нина Банко и др.
7
Любопитно е как
в началото на XX
век е получила сво-
ето название мест-
ността Плуговината
(Плуговин³та). По
това време агрономи
от подвижните зем-
леделски катедри на
Княжеството обика-
ляли селата, за да де-
монстрират предим-
ствата на железния
плуг. За целта, пред
събраните селяни раз-
оравали половината
от парче земя с же-
лезен плуг, а другата
Фиг. 2. Землището на село Габаре. половина - с дървено
рало. Габрешанинът
Петко Некулов Умерски пръв изорал с железен плуг свойте
собствени ливади. Като видели дълбоката оран, събралите
се габрешани рекли: „Дето има плуг, там н˜ма врански лук *!”,
а местността почнали да наричат Плуговин³та.
Други възвишения и местности в землището на село-
то са: Бож²рището, БрестĄв рътлˆк, Вˆков връх, Вˆцина
п³тека, Веждˆно(в)ската могила, Вран¾шкиа път, Гл²хчов
дол, Гол˜м Гургулет, Гол˜мата гръница, ДавалŁйското,
ДелнŁците, ДлибĄки дол, Драшанскиа път, Др³мката,
Дъбрˆва, Зад³нката, Зˆпад, Комар˜вскиа път, Крещ³, КрŁва,
КрŁвиа път, К³сиа дол, Лˆлов трап, Ливˆгето, Лозарскиа
път, ЛопатŁнскиа дол, Мˆлък Гургул˜т, Мрътвин³та,
Нˆчова връх, Пˆньо(в)ския връх, П˜нко(в)ската могила,
Пр³дливата п³тека, РастŁчова падина, Р˜дката дръмка,
————
* врански лук - многогодишен луковичен плевел; Сенников гарвански лук –
Ornithogalum umbellatum.
8
Сˆулски рътлˆк, СвŁновете, Ср˜дното усĄе, Тлаченскиа път,
Треб˜жете, УсĄето, УсĄйната, Церˆка, Ч²клата, ШирĄкиа
път, Щр³ковица, Якимо(в)ска могила (15). Също: Арнаудски
шумак, Белопръс(т)ницата, Белиа път, Кл˜новете, Лалов-
ското бранище, Моравскиа път, Нинов гроб, Томова кошара,
Цветков брег, Юрушка поляна (16).
2.3. Реки, кладенци, извори и техните наимено-

вания
Реките в селото са: БрŁша, Мˆрла и Езерото (Вˆдата).
БрŁша е малка река, събираща водите си от кладенчетата
и доловете в землищата на селата Тлачене, Върбица и Габаре.
Тече по каменисто и чакълесто корито. За произхода и значе-
нието на името Ł няма единно мнение. Според К. Попов назва-
нието Ł произхожда от първоначалната форма „бареш” (от
бара и наставка –еш), членувана „бареша”, която се променя
по-нататък в „бариша”, „браиша” и накрая в „бриша” (17); Спо-
ред М. Михова „тази река се нарича така, тъй като когато
придойдела била много бързотечна” (18), т.е. името на реката
би могло да произлиза от глагола брисвам – „бликвам, руквам,
потичам изведнъж и много”. Б. Николов пък смята, че името
произлиза от диал. бришам, бришвам се – „устремявам се”;
„забързвам се” (19) . Реката тече в посока запад-изток и пре-
ди да навлезе в селото образува т.нар. Рачов вир (край него
била къщата на Рачо Мицин), след което навлиза в селото, а
махалата, разположена на левия Ł бряг носи и името Ł –БрŁша
(БрŁшката ма(х)ала).
Мˆрла (Мар³ла) е рекичка, събираща водите си от изво-
рите и долищата в землищата на селата Драшан и Габаре.
Тече през скалист дол, в бреговете на които има няколко
пещери. Според К. Попов името на реката е от турски про-
изход и идва от тур. maǧara („пещера”) и maǧaralik („пещер-
но място”) (20). Смятам, че Попов е напълно прав, тъй като
такава пещера (маарˆ) се намира на левия бряг на реката, на
около 200 м преди да навлезе в селото (21).
9
Фиг. 3. Река Бриша. Рачов вир.
Фиг. 4. Река Марла.

10
Съществуват и легенди за името на реката, според които
то идва от женското лично име Мара. Една от тях разказва,
че българката Мара се любела с някакви си турци и обичала
денем в жегата „да седи с тех под скалите при реката на ладо-
вина”. Един ден паднал голям каменен блок и ги затиснал. Габре-
шани взели това за Божие наказание и нарекли реката с името
на наказаната от Бога мома - Мˆрла.
Според друга легенда Мара била болярска (богаташка) дъ-
щеря. Всеки ден тя пасла кравите на баща си в лъката близо
до скалата при реката. Понеже там реката била издълбала
скалата като „подмол” и било хладно, през летните горе-
щини тя често пладвала кравите на това място. Един ден,
като дояла една от кравите, паднал голям камък и я затис-
нал заедно с кравата. Заради нелепата смърт на тази лична
мома, нарекли реката с нейното име. „Този камък – пише М.
Михова, – седеше до миналата година (1936г.–бел.И.Н.) не-
покътнат. Тогава няколко каменари го разбиха с ломове, за да
намерят вървите с жълтици, които тази мома била носела. Не
намериха нищо, нито кокали дори” (22).
По спомени на стари хора, в миналото Марла и Бриша били
пълноводни реки. Запомнени са и няколко големи наводнения,
нанесли значителни щети на селото. Така например в сре-
дата на XIX век буйните води на придошлите реки събори-
ли много къщи и направили почти необитаема централната
част на селото. След наводнението габрешани построили
отново къщите си, но на по-високи места – върху околните
склонове и баири (23). Друго голямо наводнение станало през
1898 година ( вж. стр. 128). След построяването на Драшан-
ския язовир (1961 г.), уловил повечето от водоизточниците
на Марла, дебитът Ł силно намалял и сега, през горещите
месеци на лятото реката пресъхва.
Езерото (Габарски извор) е най-големият карстов извор в
селото. Намира се в основата на скален венец, разположен в
южния край на селището. Изворът се подхранва от подзем-
ните води на пропастната пещера Старата продънка. Как-
то всеки голям извор и този се състои от грифон („гърло
11
на извора”) и изворна вана
– малък водоем, наподобя-
ващ малко езеро, в който
се събират изворните води.
Оттук идва и името на из-
вора – Езерото. Водите на
извора се оттичат като
малка рекичка (Езерото,
Вˆдата) и се вливат в река
Марла. Обединените води
на двете рекички минават
през селото и на няколко
метра под големия шосе-
ен мост (изграден от СО
„Пътни строежи” през 1970
г.) се вливат в река Бриша. В
миналото, мястото на сли-
Фиг. 5. Вадата (Езерото). ването на реките се е нари-
чало Смесите. Образуваната Габарска река напуска селото,
минава покрай селата Сухаче и Лепица и при село Чомаковци
се влива в река Искър като неин ляв приток. Пълноводието
на реките е в периода март-май, а маловодието - през ав-
густ-септември. Водният свят в тях е представен от зем-
новодни, водни змии и риби: байковец (кротушка - Gobio gobio
L.); змиорка (щипок - Cobitis taenia elongatoides L.); белан, клен
(речен кефал - Leuciscus cephalus L.) и мрена (черна мряна -
Barbus meridionalis Risso). Извън селото, в Габарска река все
още има и речни раци.
Други водни названия в землището на селото са:
- Д˜вец - горист дол с извори и обработваема земя. Спо-
ред К. Попов названието девец е много старинно и произлиза
от инд. евр. корен dehw – „извор”, „поток”, от който са об-
разувани и други имена като Девня, Девин, Девене и др. (24). В
тази местност днес се намира язовир „Девец” (залята площ
700 дка);
- Гор²ня – местност с кладенец в миналото, край който
12
растял голям гор²н (Quercus sessiliflora Salisb.). Тук са откри-
ти множество останки от праисторическо, антично и ранно-
средновековно селище (25). Според преданието, то се наричало
Костенград (26);
- БелŁлото – местност с ливади по Габарска река, където
в миналото белели платна;
- Бˆрата – работна земя извън селото, от двете страни
на Габарска река;
- МĄнчовец – местност с извори и обработваема земя
извън селото, някогашен имот на Симеон Найденов (1825 –
1898). Името на местността идва от умалителното име
МĄнчо (от Симеон);
- ДъбнŁца – местност с горист дол, извори и обработва-
ема земя. В миналото тук имало гъсти дъбови гори. В мест-
ността са открити останки от праисторическо и антично
селище (27). От 1860-65 до 1877 година тук е имало черкезко
село;
- ПĄтока – ниви на отцедно място, наведено към един дол,
в който се оттича дъждовната вода при силни валежи. По Н.
Геров пĄток означава „дол, направен от дъждовна вода, от
порой” (28).
- Дикова бˆра – местност с обработваема земя, някогашен
имот на някой си Дико, край който имало локва застояла вода;
- Янчов геран – местност на междата между Габаре и Вра-
няк с горист дол и геран, изкопан още през турско време от
дядо Янчо от Враняк.
Други водни названия са: Банчо(в)скиа кладенец, ВоднŁа дол,
Вратняшкото кладенче, Врачанска локва, Еванов кладенец,
Зел˜на бара, КалŁлките, Кˆпна, Кръск¾новец, Кр³скьовица,
Лˆко(в)скиа вир, М˜чи бръньĄци, Мръз¾новец, М³чните
лĄкви, ПŁшурата, ПопĄвото кладенче, СкĄкла, С²(х)ата лĄква,
Тр˜снатиа кладенец, Умерскиа кладенец, (х)умниа вир, Янчов
геран (29), Арнаудска бара, Енишката локва, Замфирскиа геран,
Мурадов кладенец, Навущанскиа вир, Синиа вир, Чешмъта (30).
13
2.4. Пещери, пропасти и техните наименования
В землището на селото има голям брой пещери и про-

пасти. Сред тях са: Поповата пещера, Старата продънка,
Новата продънка (пропастта се е образувала след голямо
срутване през 1922 г.), Янкова дупка, Конските дупки (спо-
ред преданието в тях някога укривали коне), Водната дупка
(според иманярска легенда турци скрили в нея 3-4-5 катъра
жълтици), Бръшливата пропаст, Гъгла, Нинаковския вър-
топ, Костадинова дупка, КумŁня и др.
По-интересни от изброените пещери и пропасти са: Ста-
рата продънка, Янкова дупка и Гъгла.
Старата продънка е проучена през 1968 година от Сту-
дентски пещерен клуб „Академик” – София. Представлява
пропастна пещера с дължина 628 метра и денивелация 42
метра. На дъното Ł тече подземна река. Течението на река-
та е проследено на 418 метра и се предполага, че води нача-
лото си от водите в пропастите Гъгла, Нинаковския вър-
топ и др. На 10 метра от дъното на пропастта, подземната
река образува езеро с дълбочина над 20 метра. Надморската
височина на това езеро е равна на надморската височина на
извора Езерото (Габарски извор) и се предполага, че пред-
ставлява изцяло запълнена с вода кухина, която прелива в
западна посока. Към езерото тече и друга подземна река, ко-
ято също се влива в него. Общия дебит на двете подземни
реки е приблизително равен на дебита на Езерото (Габарски
извор). Разстоянието между входа на Старата продънка и
извора е около 500 метра. Този път под земята, водата из-
минава за над 75 часа. Малката скорост на течението под
земята се обяснява с много слабия наклон и наличието на
големи празнини, запълнени с вода (31).
Янкова дупка (¾нколова дупка, ¾нкулова дупка) е пещера,
разположена в близост до извора Езерото. Сведения за нея
дава още Цани Гинчев, посетил Габаре около 1884 година.
„До 20 разкрача над извора, малко на север, горе в отвесна-
та стена - пише той,- зияят устата на една окръгла пеще-
14
Фиг. 6. Пещери по поречието на Бриша.
ра, обърната на изток”. През

зимата пещерата била то-
пла „като сĄба” и в нея през
турско време „бащевете на
габрешане” внасяли кошери-
те си с пчелите да презиму-
ват. Лятно време пък, „в нея
пладнували козите им след
като се напиели с вода”, за-
това и пещерата била пъл-
на с бълхи. Цани Гинчев пише
още, че габрешане (или както
той ги нарича „габрени”) не
смеели да влизат навътре в
пещерата, защото на 40-50
разкрача свещта, която но-
сели почвала да гасне и те Фиг. 7. Янкова дупка.
15
смятали, че това се дължи на някакви зли сили („злини”), скри-
ти в пещерата (32). Според преданието, в пещерата някога
живял отшелник, свят човек на име дедо Янко (¾нкол), при
който християни идвали на поклонение. Оттук и пещерата
носи името ”Янкова (¾нколова) дупка” (33). През 1937 година
М. Михова пише, че пещерата се състои от три части, като
третата била наричана от габрешани „черковището”, „све-
тилището” или пък „казˆна”. Точно в нея някога били наме-
рени каменни оръдия на труда, оброчна плочка с изображе-
ние на тракийски конник, римски монети и др. (34). През 1968
година пещерата е проучена от Студентски пещерен клуб
„Академик” – София, при което се установило че предста-
влява суха, едноетажна, разклонена пещера с обща дължина
78 метра и денивелация 2 метра (35). С това се слага край на
легендата, че ако човек влезе в пещерата ще излезе при село
Драшан или Камено поле.
Г³гла е най-дълбоката пропаст в района, с дълбочина 67
метра. Намира се на около 4 км югоизточно от селото, на
300 метра от земния път за село Бресте. Когато в нея се
хвърли камък, той се бие в скалистите Ł стени и “гъгне”.
Оттук идва и названието на пропастта – Г³гла (36). Инте-
ресна подробност от недалечното минало е, че в Янкова
дупка и в пещерите по реките Марла и Бриша габрешани са
се криели през 1944 година, когато над селото прелитали
англо-американските бомбардировачи.
Бележки:
1
Енциклопедия „България” (под ред. на Вл. Георгиев) т. 2. София, 1981, с. 5.
2
Държавен архив – Враца (по-нататък ДА – Враца), ф. 64 к, оп. 1, а.е. 110,
л. 1; вж. също Юбилеен сборник „Българското село”. С., 1930, с. 119 и П о -
п о в , Константин. Местните имена в Белослатинско. С., 1960, с. 515.
3
М и х о в а , Мария. Етнографски изследвания на с. Габаре, Белослатин-
ско. Университетска библиотека на Софийския университет „Свети Кли-
мент Охридски”(УБ на СУ „Св. Кл. Охридски“), РКС №330, 1937г.
4
М а р и н о в , Димитър. Избрани произведения, С., т. 2, 1984, с. 363, 362,
111.
5
Б е н ч е в , Бенчо. Вместо предговор (ръкопис). Личен архив на Иво Йорда-
нов, с. 1; вж. също П о п о в , К. Местните имена в Белослатинско. С., 1960,
с. 515.
16
Според Бенчо Бенчев името на селото не идвало от габърите и свинаки-
те, а било производно на думата Кабири (Кабири > Габири > Габаре) – тра-
ко – пеласгийски божества, с чийто светилища уж било осеяно селото
и неговата околност по времето на траки и римляни.( Б е н ч е в , Бенчо.
Вместо предговор (ръкопис),с.2 ; Д А – Враца. Ф.13Б, оп.1, а.е.35, л.1,2.)
6
Д и м и т р о в а , Дора. Археологическите паметници във Врачански ок-
ръг. С., 1985, с. 24.
7
K a n i t z , F. Donau bulgarien und der Balkan. II, B. Leipzig, 1882, s. 177; Г и н -
ч е в , Цани. Габерското езеро (ръкопис). Научен архив на Българската ака-
демия на науките (НА на БАН), ф. 129 к, а.е. 33.
Ф е л и к с К а н и ц (1829-1904) е унгарец, роден в Будапеща. Следвал в
Академията на изкуствата във Виена. Художник, публицист, етнограф,
географ и страстен пътешественик. През 1862 г. за пръв път посетил
българските земи, след което в продължение на 12 години кръстосал
многократно Дунавска България и пресякъл 18 пъти Стара планина. Плод
на тези продължителни пътувания е тритомния му, богато илюстриран
труд „ Дунавска България и Балканът”.
Ц а н и Г и н ч е в (р. 1832 г. в Лясковец - † 1894 г. в София) е българ-
ски писател, просветен деец и публицист. Автор е на книгите „Български
басни”, „Ганчо Косерката”, „Женитба” и др. Неговият „Учебник по земляде-
лието” е отпечатан още през 1871 г. в Русе. След Освобождението е Ок-
ръжен управител на Оряховски окръг (1879-1880). В периода 1881-1885г. е
назначен за училищен инспектор на Вратчанското и Оряховското учебни
окръжия. Тази длъжност изпълнява до 1 април 1885 г., когато е назна-
чен за учител в Лом. За да може да инспектира училищата в различни-
те села на окръжията, със собствени средства си купува каруца с два
коня и наема кочияш. От 1884 г. е редовен член на Българското книжовно
дружество (дн. БАН). Редактор на сп. „Труд”, излизало в периода 1887-
1892г. Според Андрей Бобчев, ръкописът „Габерското езеро” е подготвен
за печат в споменатото списание, но по неизвестни причини е останал
непубликуван.
8
М и х о в а , М. Цит. съч.
9
Д и м и т р о в а , Д. Цит. съч., с. 24
10
Държавен вестник , бр. 149/ 1904, с. Х; вж. също М и х о в а , М. Цит. съч.
и П о п о в , К. Цит. съч.
11
12
Ш к о р п и л , Карел. Окопû и землянûя укрепленiя Болгарiи // Известия
Русского археологического института в Константинополе (ИРАИК), т. Х,
1905, с. 530.
13
П о п о в , К. Местните имена в Белослатинско. С., 1960, с. 515.
14
Пак там, с. 515.
15
16
Държавен вестник, бр. 149/ 1904; бр. 87/ 1942; ДА – Враца, ф. 294к, оп.
1, а.е. 14.
17
17
П о п о в , К. Местните имена в Белослатинско. С., 1960.
18
19
Н и к о л о в , Богдан. Топонимията на Врачанска околия. С., 1997, с. 113.
20
П о п о в , К. Цит. съч.
21
Много от пещерите в България все още носят своите турски назва-
ния, където пещера се означава като „маарˆ”. Например: „Хан Маара” (Ка-
лофер), „Малката маара” (с. Медведен), „Бербер маара”, „Клинсе маара” (с.
Камен бряг), „Домуз маара”, „Юсек маара” (с. Българево), „Коджа Чаир маа-
ра” (с. Свещари) и т.н. „Общата маара”, според иманярския фолклор пък е
пещерата, в която Вълчан войвода и поп Мартин скрили своите несметни
иманета.
22
М и х о в а , М., Цит. съч.
23
Динка Генова Въртигорова през 2008 г. ми разказа, че прапрадядо Ł
Дико, живеел в ниското, където сега е Средната махала. Веднъж при при-
иждането си реките съборили къщата му и той я построил отново, но
върху един от баирите, наречен поради това на негово име – Диков кичер
(дн. Чичера). К. Попов пък пише, че около 1853-1856 г. Габарска река сил-
но придошла и заляла разположеното по бреговете Ł село Лепица, което
след това било изместено на по-високо място, където е и сега. (К. Попов,
цит. съч., с. 532). Една летописна бележка на Монах Дамаскин от Черепиш-
кия манастир, пък гласи: „1859 година, септемврий 16. Много води големи
бидоха тази година и не помнат да е било друг път толкоз голема вода. И
много градове потопиха - Плевен, ..., Враца, ..., села-безброй”.
(А н д р о в с к и , Кирил. 35 въздишки. Враца, 2009, с. 24-25).
24
25
Д и м и т р о в а , Д. Цит. съч.
26
27
Д и м и т р о в а , Д. Цит. съч.
28
Г е р о в , Найден. Речник на Блъгарскûй язик. Ч. 4 (П), Пловдив, 1901.
29
30
Държавен вестник бр. 87/ 1942; ДА – Враца, ф. 294к, оп. 1, а.е. 14 и др.
31
Г р о з д а н о в , А. и др. Кратка геоложка и геоморфоложка характерис-
тика на Габарския карстов район // Годишник на СПК „Академик”. С., 1968.
32
Г и н ч е в , Ц. Габерското езеро. НА на БАН. Ф. 129к, а.е. 33.
33
34
Пак там
35
Г р о з д а н о в , А. Цит. съч.
36
18
Част втора.
СЕЛОТО ОТ ДРЕВНОСТТА ДО НАШИ ДНИ
1. Праисторически и антични поселения в земли-

щето на днешното Габаре
Най-старите находки, свидетелстващи за човешка дей-
ност в района на селото са открити в пещерата Янкуло-
ва дупка и са от времето на Палеолита (1). Сред тях са два
кремъчни ножа, кремъчни ядра, множество микролити от
кремък и шило от кост (2). Подобни находки са открити и в
пещерите Конските дупки и Водната дупка край селото (3).
През Палеолита пещерите били използвани от първобит-
ните хора като сезонни обиталища или кратковременни
заслони. Останалото време праисторическият човек пре-
карвал на открито, сред природата, където търсел своята
прехрана, причаквал и преследвал стадата от дивеч. През
Неолита се преминало от просто събиране на храна и ло-
вуване към уседнало стопанство с първите опитомени жи-
вотни и засети житни растения. От тази епоха в Габаре са
намерени две каменни брадви и чук без дупка, изработени от
сива скала и каменен чук с дупка, изострен отпред и с изда-
тъци от двете страни на дупката (4). Останки от неолит-
но селище и множество фрагменти от керамични съдове са
открити край селото в м. Дъбница (5).
Фиг. 8. Каменни брадви и чукове от Габаре (по Миков, 1932 /1933)

19
През Енеолита били изработени първите медни предме-
ти. Усъвършенствали се оръдията на труда, керамиката и
идолната пластика. Отглеждали се повече земеделски кул-
тури и животни. Останки от неукрепени селища, същест-
вували през първата по-
ловина на Енеолита са
открити в местностите
Горуня, Дъбница и север-
но от селото, в двора на
ТКЗС при изкопаването
на силажни ями (6). През
втората половина на
Енеолита съществували
укрепени селища на ес-
тествените възвишения
Долното кале и Горното
Фиг. 9. Съдче с чучурка. Енеолит, (Марленското) кале (7).
IV хил.пр.н.е., глина, височина 11 см., Причината за застроява-
диаметър 9 см (по Николов, 1968). нето на тези селища по
високите, естествено укрепени места според Б. Николов
трябва да се търси в първите стълкновения на местното
уседнало население с номадските скитнически племена, до-
шли през четвъртото хилядолетие пр.н.ера (8). През 1964 го-
дина, при прокопаване на канал в периферията на Долното
кале, е намерено съдче с чучурка от втората половина на
енеолита, изработено от глина, примесена с дребни песъ-
чинки (9).
През бронзовата и двете железни епохи по тези места
живеели траките. Според древните автори, през първото
хилядолетие пр.н.ера, земите между реките Морава и Искър
били населявани от тракийското племе трибали. На север
от селото, през 1905 година е открито тракийско могил-
но погребение. Касае се за могила, иззидана с кирпич. В мо-
гилата е намерена глинена урна, а в нея сребърна верижка,
златна игла и сребърен пръстен (10). В селото са открити
още: монета от Севт III (330 г.пр.н.е. - 300 г.пр.н.е.), бронзови
20
брадви, каменен калъп за отливането им и др. (11).
В края на I в. пр.н.е. Балканския полуостров бил завладян
от Римската империя. Пътищата на военно проникване на
полуострова вървели от Македония по поречието на по-
големите реки към Дунава
и оттам към Добруджа. За
земите около Враца този
път минавал по Искъра (12).
Реките били главните арте-
рии на римските поселения
и заради това те били силно
укрепени, заедно с прито-
ците им. Според Д. Йоцов,
Искъра е бил плавателен от
устието му до с. Чомаковци
(13)
. „Цялата долина на Искър
е богата с римски селища -
пише Ив. Велков. - На първо
място трябва да се отбеле-
жи Чомаковци, после Кунино,
Мездра, Габаре, Враца. Това
са повечето станции на ста-
рия път, чиито антични име-
на още не са ни известни”(14).
На естествените възвишения
Долното кале, Боньов връх и
Марленското кале римляните
изградили укрепления, които
имали стражеви функции (15).
В селото е открит оброчен Фиг. 10. Оброчен жертвеник на бо-
жертвеник от III в. от н.е., пос- гинята Диана, открит край Габаре
(по Kalinka, 1906).
ветен на богинята Диана, из-
работен от варовик (височина 1,10 м, ширина 0,46 м, дебелина
0,32 м) с цокъл и профилиран корниз, украсен в двата ъгъла с
палмети и с розета в средата (16). Върху жертвеника е издъл-
бан седмореден латински надпис, разчетен от E. Kalinka така:
21
DIANAE SCOP
TITIAE PRО SALU
TE D(OMINI) N(OSTRI) SEV(ERI)
(ALE)X(ANDRI)
PII AVG(USTI) DOMI
TIANUS EIU(S)
VIL(ICUS) V(OTI) C(OMPOS)
S(OLVIT L(IBENS)
P(ONENDO) (17).
От надписа става ясно, че този жертвеник е посветен

на богинята Диана, за прослава на император Александър
Север (222-235 г.) и е поставен от управителя на неговите
поземлени владения Домициян.
Диана е римска богиня, почитана като богиня на лова и па-
зителка на изворите, реките и дивите животни. Оброчният
жертвеник е намерен край извора Езерото, което предпо-
лага и съществуването на светилище на богинята на това
място.
Цани Гинчев, посетил Габаре и околността на извора око-
ло 1884 година, описва основите на едно „големо здание”, ко-
ето „обемало 900 квадратни разкрача”. „Колко е било високо
това здание - пише той, - сега не е възможно да се определи,
но ако му се гледа основата и околните канари, требва да са
предположи, че е било и доста високо. Това огромно здание,
като са земне в съображение местото и извора, требва да
е било некой си великолепен храм, посвятен на извора, дето
ако са направят разкопки, може да са намерят колоните му,
а даже и статуите му. Срещу това здание е и извора, на
20-30 разкрача на югозапад” (18). Цани Гинчев описва и три
надгробни „кукли” – римска направа, които били забити „пра-
ви над гробови”. Широчината на куклите била „до 1 лакат”,
височината „до 3 лактя”, а дебелината „до една педя”. На
тях били изобразени релефно по 3-4 образа, представлява-
щи цяло семейство: бащата, майката и децата от различна
възраст. Под фигурите имало надписи, които били „глиня-
22
сали и изтрити от времето, тъй щото мъчно ся познава-
ха”. Горният край – върха на куклите бил короновиден, с три
зъба, като лале (19).
В надписа върху жертвеника богинята Диана е наречена с
епитета „Scoptitia”(„Скоптиция”), което според Вацлав Доб-
руски е „географски местен прякор”, според Янчо Тодоров
е „местно географско име - името на мястото дето се е
почитала Диана”, а според Богдан Николов, прозвището на
богинята произлиза от името на трако-римското селище,
което той нарича Скоптито (20). Развитият местен култ
към богинята на лова говори недвусмислено, че ловът е иг-
раел важна роля в поминъка на тукашното население (21).
Надписът върху оброчния жертвеник свидетелства и за
съществуването на голямо робовладелско–императорско
имение в близост до днешното Габаре, чийто управител бил
споменатия Domitianus (22).
Според В. Велков, управителите в едрите поземлени име-
ния ръководели земеделската работа на работещите там
роби. Сутрин се грижели робите да отиват на работа на по-
лето, надзиравали ги през деня, грижели се за храната и об-
леклото им. Уреждали възникналите между робите спорове
и привеждали в изпълнение наложените наказания. Те давали
пълен отчет за добива и за състоянието на земеделските
работи (23).
През римската епоха на Балканите през Габаре минавал
римският път от Мелта (дн. Ловеч) за Монтанезиум (дн.
Монтана) (24). Според Карел Шкорпил пътят вървял от Чома-
ковци, покрай Габарска река към село Габаре, след това към
село Тлачене и оттам продължавал на запад (25). Съществу-
ването на този път потвърждава намерената до село Тла-
чене милиарна (пътна) колона с надпис:
D(OMINIS) N(OSTRIS) CON

STANTINO
[ET LICINIO]
AVGG. CRISPO
23
CONSTANTI
NO ET CONST
ANTIO
CAESS. M(ILIA) P(ASSUM) (26)
.
От текста става ясно, че колоната е поставена по вре-

мето на императорите Константин I (307-337 г.) и Лицинии
(308-324 г.) – началото на IV в., наречени в надписа „августи”.
На нея са изписани и имената на синовете на Константин I
– Крисп, Константин (II) и Констанции (II), наречени „цезари”.
Най-вероятно по това
време пътят е бил ре-
монтиран и поправян. От
този път се отделял и
друг, който минавал през
Габаре и се отправял към
Мездра, откъдето стигал
до Сердика. При различни
изкопни работи в селото
Фиг. 11. Бронзова фибула от Габаре са намерени: две мраморни
(по Велков, 1923 /24). римски статуи (27), римска
бронзова фибула (28), от-
ломки от камък с латин-
ски надпис (...M] CVM FI[L]
IIS, AVRELIO[S] [MARTI?]
ALEM ET SALVIANVM
P(ERFECTISSIMUS) V(IROS)
IVN(IORES), [AULO]
ZENE(M) ZIEPYR(UM) OPVS
Фиг. 12. Каменен отломък с латински PERFE[CT]UM MANET
надпис от Габаре (по Kalinka, 1906). PERPETVA D[IVI]NITAS) (29)
,
надгробен паметник с ре-
леф, изобразяващ човек, стоящ между двама конници (30), олов-
на оброчна плочка „Дунавски конници“ (от III в.) (31) и др.
През III век варварските нашествия сложили край на мир-
ното икономическо и културно развитие на крайбрежните
24
дунавски провинции. Тези
нашествия не отминали
и района на Габаре. Колек-
тивните находки от мо-
нети, намерени в селото,
сочат сравнително точно
времето на варварските
походи. Последни са моне-
тите, сечени от името на
император Траян Деций
(249-251 г.) и Волузиан
(251-253 г.) (32) . През тези
години или не много след
тях, те били заравяни в
земята (33) .
В началото на IV в. в
Римската империя била
сменена официалната
религия. Политеизмът
бил заменен с монотеис-
тичното християнство.
Вместо езически свети-
лища, започнало строи-
телство на нови култови
сгради. Може би по това
време била изградена и
църквата (базиликата),
чиито основи са открити
при обработка на почвата
в м. Горуня, заедно със се-
демдесет и пет „живели-
ща” и много фрагменти-
ран керамичен материал,
показващи интензивен
живот на това място (34).
Фиг. 13. Керамични фрагменти от
През 359 г., при импе- Горното кале.
25
ратор Теодосий I, Римската империя била разделена на
Западна римска империя - със столица Рим и ръководе-
на от сина на Теодосий – Хонорий (395-423) и Източна
римска империя (Византия) със столица Константино-
пол, ръководена от другия син на Теодосий – Аркадий
(395-408). Западната римска империя просъществувала
до 476 г., а Източната - до 1453 г., когато османските
турци превзели Константинопол. От 359 г. днешното
Габаре попаднало в пределите на Византия.
Бележки:
1
Ц в е т к о в , Николай. Габаре // Врачански окръг. Пътеводител, С., 1982,
с. 34.
2
Д А – Враца, ф. 13 Б, оп. 1, а.е. 35, л. 1.
3
Б е н ч е в , Бенчо. Габаре в древността (ръкопис), с. 4. Личен архив на Иво
Йорданов; вж. също ДА – Враца, ф. 13 Б, оп. 1, а.е. 35, л. 1.
4
М и к о в , Васил. Материали от предисторическата епоха в България //
Известия на Археологическия институт (ИАИ), VII, 1932/33, с. 358-360;
вж. също М и к о в , В. Предисторически селища и находки в България. С.,
1933, с.38. Авторът уточнява, че находките се пазят в селската прогим-
назия.
5
Н и к о л о в , Богдан. От Искър до Огоста. С., 1996, с. 68; Д и м и т р о в а ,
Дора. Археологическите паметници във Врачански окръг. С., 1985, с. 24.
6
Д и м и т р о в а , Д. Цит. съч., с. 24; Н и к о л о в, Б. Цит. съч., с. 68.
7
Н и к о л о в , Б. Археологически паметници във Врачанско. Враца, 1964, с.
6-8; вж. също Н и к о л о в , Б. От Искър до Огоста. С. 1996, с. 67-68; Д и -
м и т р о в а , Д. Археологическите паметници във Врачански окръг. С.,
1985, с. 24.
8
Николов, Б. Първи обитатели. Враца като тракийско средище // История
на град Враца от древността до Освобождението. С., 1976, с. 39-40.
9
Н и к о л о в , Б. Враца – Окръжен исторически музей, С., 1968, с. 140.
10
Ш к о р п и л , К. Окопû и землянûя укрепленjя Болгарiи // ИРАИК, т. Х,
1905, с. 530.
Става въпрос за тракийско погребение извършено чрез трупоизгаряне.
След погребалния обред пепелта от изгореното тяло е поставена в гли-
нената урна и заровена в предварително иззиданата могила.
11
Д А – Враца, ф. 13 Б, оп. 1, а.е. 35, л. 1; Б е н ч е в , Б. Габаре в древността
(ръкопис), с. 5.
12
М а ш о в , Спас. Римско владичество // История на град Враца… С., 1976,
с. 61.
13
Й о ц о в , Димитър. Културно-политическа история на Враца, С., 1937,
2 изд., 1998, с. 32.
26
14
В е л к о в , Иван. Стари римски пътища в днешните български граници
// Истор. б-ка, г.II, кн. IV.
15
Н и к о л о в , Б. От Искър до Огоста. С., 1996, с. 67; Д и м и т р о в а , Д.
Цит. съч., с. 24; Г и н ч е в , Ц. Габерското езеро (ръкопис). НА на БАН, ф.
129к., а.е. 33.
16
Д о б р у с к и , Вацлав. Материали по археологията на България // Сбор-
ник за народни умотворения, наука и книжнина (СбНУНК), т. XVI-XVII, 1900,
с. 34-35.
17
K a l i n k a , Ernst. Antike Denkmaler in Bulgarien, Wien, 1906, № 172.
18
Г и н ч е в , Ц. Габерското езеро (ръкопис). НА на БАН, ф. 129к., а.е. 33.
19
Г и н ч е в , Ц. Цит. съч.
20
Д о б р у с к и , Вацлав. Материали по археологията на България //
СбНУНК, т. XVI-XVII, 1900, с. 35; Т о д о р о в , Янчо. Паганизмът в Долна Ми-
зия през първите три века след Христа. С., 1928, с. 63; Н и к о л о в , Б. От
Искър до Огоста. С., 1996, с. 68; вж. също Н и к о л о в , Б. Враца - Окръжен
исторически музей. С., 1968, с. 16 и Н и к о л о в , Б. Библиография на архео-
логията за селищата от Врачански окръг. 1961, с. 18 и 19.
Според мен, правилното име на селището не е Скоптито, а С к о п т и -
цио.
21
М а ш о в , Спас. Римско владичество // История на град Враца… 1976, с.
65.
22
Н и к о л о в , Б. Враца-окръжен исторически музей. С., 1968, с. 16; В е л -
к о в , В. Към въпроса за аграрните отношения в Мизия през II в. на н.е. // сп.
Археология, кн. 1, 1962, с. 34.
23
В е л к о в , В. Пос. съч., с. 34.
24
Н и к о л о в , Б. От Искър до Огоста, С., 1996, с. 68.; Държавен вестник,
бр. 90/ 1965, с. 3.
25
1905, с. 531.
26
Ш к о р п и л о в и , Братия. Антически надписи из разни крайща на Бълга-
рия // СбНУНК, т. IV, 1891, с. 155.
27
Д я к о в и ч , Борис. Археологически излет в крайдунавска България //
СбНУНК, т. XX, 1904, с. 8. Дякович пише, че „в село Габаре, разположено
при изворите на един искърски приток, дедо Тодораки (Тодораки Хаджи-
тошин от Враца - бел.И.Н.) ни съобщи, че до него, върху едно възвишение
била разположена некаква си крепост. Там била намерена мраморна ста-
туя на жена, която била изпратена в Народния музей, но на същото ме-
сто се открила и друга статуя, която обаче била прикрита”.
28
В е л к о в , Иван. Новооткрити старини // Известия на Българския ар-
хеологически институт (ИБАИ), т. II, 1923-1924, с. 226. Велков пише: ”с.
Габаре (Белослатинско). Римска бронзова фибула, дълга 4,5 см. Лъкът се
превива в лево и образува цилиндричен иглодържател, като част от него
преминава и обвива в три спирали лъка. Сега в Народния музей (инв. 6074)”.
29
K a l i n k a , Е. Цит. съч., № 109.
27
30
Д о б р у с к и , В. Материали по археологията на България // СбНУНК, т.
XII, 1895, с. 322.
Добруски пише: „с. Габаре. Отломък от надгробен паметник 0,72 м дълъг,
0,50 м висок, 0,42 м дебел. Релеф с образа на двама конници: левият язди
надясно, а десният наляво. Първият облечен в хитон и хламида, която се
развява зад него, държи с лявата си ръка юздата на коня, който с предни-
те крака настъпва малък четвеространен жертвеник. В дясната си ръка
конникът държи дълго копие, опряно в земята. По същия начин е бил из-
образен и левият конник, но изображението му е значително повредено.
Между двамата конници стои en face мъж, облечен в препасан хитон; две-
те му ръце са прострени така, като че ли държат юздите на двата коня.
Десният край на релефа образува рамка, в която е изваяно лозово клонче
с грозде и листа. Под релефа надесно се вижда буквата M, срещу която
на лево е била буквата D, от гдето требва да заключим, че паметникът е
бил надгробен и се е начевал с формулата D(is) M(anibus). Продължението
на надписа липсва”. (Dis mаnibus- „На подземните богове!”)
31
Намерена е от Бенчо Бенчев през 1954 г. близо до Езерото и предадена
на проф. Дечев от София.
32
М у ш м о в , Никола. Колективни находки на монети // ИБАИ, т. I – св. II,
1921-1922, с. 241.
Мушмов пише: „с. Габаре, Б. Слатинско. Некой селянин намерил в нивата си
през 1915 год. 14 оки сребърни и билонови монети римски от II и III в. От
тази находка видех 47 монети през 1921 г. в с. Карлуково, дето се нау-
чих за находката. От горните монети имаше екземпляри от Юлия Домна,
Каракала, Елагабала, Гордиана III, Филипа Араб и Траяна Деци. Музеят на
време се разпореди за изпращането на целата находка в музея. Обаче в
отговор на това се съобщи, че такава находка не е ставала. Разбира се,
това съобщение не беше верно, защото по мойте сведения целата наход-
ка била продадена на пръстенари и последните я бяха препродали в София.
От тази находка един търговец на старини в София откупи през 1922 г.
4015 екземпляра, от които аз прегледах през 1922 г. само 707 монети от
следните императори: Септимий Север-1, Домна-1, Гордиан III-172, Фили-
па Араб-131, Отацилия (жена на Филипа)-18, Траян Деци-364, Етрусцила
(жена на Тр. Деци)-102, Херени-1, Меза-1, Балбин-1, Хостилиан-1, Волузи-
ан-1. Наверно в тази находка е имало интересни и редки екземпляри, но за
жалост те са изгубени за музея.”; вж. също Правителствен бюлетин, бр.
520, 19.04.2000, където е написано: „През януари 2000 год. в Национална
служба полиция е получен сигнал, че иманяр е открил римски медни моне-
ти в землището на с. Габаре. Сред иззетите находки е и особено ценната
римска монета „Златен аурелиус” с лика на император Траян Деций”.
33
М а ш о в , Сп. Римско владичество // История на град Враца… С., 1976, с. 69.
34
Д и м и т р о в а , Д. Археологическите паметници във Врачански окръг.
С., 1985, с. 24; Б е н ч е в , Б. Габаре в древността (ръкопис), с. 5; П о п о в , К.
Местните имена в Белослатинско. С., 1960, с. 516.
28
2. Селището по време на Първата и Втората
българска държава
В края на V и началото на VI век Византия била подложена

на системни нападения от страна на славяните, които в на-
чалото на VII век почнали масово да се заселват на Балканския
полуостров. Една от първите заселени области била тери-
торията между Дунав и Стара планина (1). В земите на Цен-
трална и Северозападна България живеели седем славянски
племена, които заедно с племето севери образували мощен
племенен съюз (2).
През 681 г. прабългарите образували със седемте славян-
ски племена Славяно-българска държава, начело с хан Аспарух.
„Западната граница на новооснованото българско царство
- пише проф. Васил Златарски,- първоначално е вървяла по р.
Искър до устието на р. Панега, оттам по бърдото Дренови-
ца до село Габаре, после по Островския окоп достигала до
Дунав, дето е имало на върха Алибаш землено укрепление.” (3).
На 3 км западно от Габаре, върху десния скалист бряг на
река Бриша се намират развалините на Бришкото кале. На
площ от близо 10 дка, се виждат останки от крепостни зи-
дове, силно разрушени, с ерозирал хоросан, които затварят
правоъгълно по форма пространство. По терена е намерена
и много фрагментирана керамика от съдове (4). Б. Николов до-
пуска, че това градище е било временна крепост или гарнизон
на Островския старобългарски окоп (вал), който завършва
тук (5). Островският окоп е с обща дължина 64 км и е служил
в края на VII век като отбранително съоръжение на българи-
те срещу аварите (6). Описан е през 1905 г. от Карел Шкорпил.
„Островският окоп - пише Шкорпил,- започва от Остров-
ското пристанище, върви в юго-западно направление под из-
точния край на селото, по западния склон на хълма Алибаш,
пресича по права линия всички попадащи на пътя му високи
хълмове на Дунавската тераса, преминава през падината Ди-
мов дол, лежаща немного на изток от местността Захлупе-
ния кладенец, по-нататък на юг минава падината Върбишки
дол, издига се по водораздела между реките Скът и Гостиля
29
(приток на р. Искър), завива на юг, след това пресича пътя
Бяла Слатина - Търнак. Преминавайки западно от с. Враняк,
окопът отново завива на юго-запад към дола Еванов кладенец
(между с. Враняк и Тлачене), достига до северното подножие
на хълма Усоето (между с. Тлачене и Габаре), продължава по
склона на хълма и се спуска към северозападния край на село
Габаре” (7). Казано накратко, окопът започва от река Дунав
и завършва при река Бриша, до Бришкото кале. По-късните
проучвания на окопа, установяват, че той е бил дълбок 3 ме-
тра, с ширина в горната си част 5 метра и ширина в дъното
2,5 метра. Изкопаната пръст е хвърляна само на изток от
окопа и там е била трамбована и укрепявана с чимове и плет.
Така се е получил землен вал с височина до 2 метра, който
заедно с дълбочината на окопа представлявал една непрео-
долима пречка за неприятелската конница. Конниците тряб-
вало да слязат от конете, да направят мост за минаване
и да ги преведат. Това изисквало много време и ги правело
уязвими от защитниците на вала и българската конница (8).
Сред населението в Габаре съществувало предание, че око-
път от селото давал две разклонения, от който западното
стигало до Мездра (р. Искър). Източното пък, започвало под
Габаре, изкачвало се по склона и после по плоската част на
бърдото Дреновица; след това се изгубвало на разстояние
от 3 км и се появявало отново на хълма Гургулет (при про-
пастта Гъгла) и съседния хълм Дръмката, пресичало паси-
щето Хърчене и достигало накрая р. Искър, при Кунино (9).
Край окопа, в близост до Габаре са открити множество къ-
сове керамика (10).
От времето на Първата българска държава в селото са
намерени още: железен палешник (лемеж) на плуг, върхове на
стрели и копия, а в м. Горуня и следи от раннобългарско сели-
ще (11). От времето на Втората българска държава историче-
ски сведения за селото липсват. В османски регистър-опис на
военно феодалните владения в Никополския санджак от 1430
г. обаче са посочени имената на 14 града и 340 села. Между
градовете е посочен и град Реселджа (дн. с. Реселец). Към Ре-
селджа принадлежали три български села – Липница (дн. с. Ле-
пица), Дразброд (дн. с. Чомаковци) и Габровец (12). Р. Стойков
30
счита споменатото село Габровец за неизвестно село, но
според К. Попов под името Габровец се крие днешното село
Габаре (13). Следователно можем да допуснем, че Габаре е съ-
ществувало през Средновековието като укрепено селище и
феодално владение под името Габровец и е било заварено от
османските завоеватели в края на XIV век (14). Тогава разпокъ-
саната на части и отслабена българска държава, била оконча-
телно завладяна от османските турци. С това започнал един
от най-мрачните периоди в националната ни история - на ос-
манското владичество.
Бележки:
1
П е т р о в , П. Хр. Средновековна Вратица // История на град Враца… С.,
1976, с. 74.
2
Г р ъ ц к и извори за българската история. Т. III, С., 1960, с. 263-264, с. 296.
3
З л а т а р с к и , Васил Н. История на българската държава през Средни-
те векове. Т. I, С.,3 изд., 1970, с. 210-213. Изказаното от проф. Златарски
схващане, относно западната граница на Българската държава днес не
се поддържа от историците, които смятат, че тя се е намирала много
по-на запад.
4
Д и м и т р о в а , Дора. Археологическите паметници във Врачански ок-
ръг. С., 1985, с. 24.
5
Н и к о л о в , Б. От Искър до Огоста. С., 1996, с. 68.
6
Н и к о л о в , Б. Враца-Окръжен исторически музей. С., 1968, с. 16.
7
1905, с. 528.
8
9
Ш к о р п и л , К. Цит. съч., с. 529.
10
Н и к о л о в , Б. Раннобългарски находки от Островския окоп // сп. Архе-
ология, кн. 2, 1962, с.36.
11
Н и к о л о в , Б. Археологическите паметници във Врачанско. Вр., 1964, с.
12; Д и м и т р о в а , Д. Археологическите паметници във Врачански окръг.
С., 1985, с. 24.
12
С т о й к о в , Руси. Нови сведения за миналото на българските селища
през XV и XVI век. // сп. Исторически преглед, кн. 6, 1959, с. 80.
13
П о п о в , К. Местните имена в Белослатинско. С., 1960, с. 517.
14
Според Огнян Пищиков : „топонимния суфикс „-ец” в българските мест-
ни имена е на практика думата „извор”. Всички топоними, съдържащи
„-ец”, са действащи или пресъхнали извори.” (П и щ и к о в , Огнян. Враца - в
търсене на забравеното име. Вр., 2007, с. 176).
В този ход на мисли средновековното име на селището – Габровец, озна-
чава „габров извор” или „извор край габрови дървета”.
31
3. Селото в годините на Османското владичество
3.1. Селищни и демографски промени до края на
XVIII в.
Според административно-териториалното деление в
Османската империя днешното Габаре спадало към еялет
Румили (Румелия), санджак Никболи (Никопол), каза Пилевне
(Плевен). (1) Под името Габари, селото се споменава в осман-
ски регистър от 1479 година:
„Зеамет* от хасовете на Никопол. Негов заим е Марко
Мустафа бей ... Село Габари, спадащо към Враца: домакин-
ства-188, вдовици-13, приход без испенча** 16 563 [акче-
та]” (2).
Фиг. 14. Страница от тимарски регистър от 1479 г., където се споменава

с. Габаре заедно с още три села (Рибене, Плевенско; Каленик, Ловешко и
Каменец, Плевенско), като зеамет на Марко Мустафа бей (по ТИБИ, 1966).
————
* зеамет – голямо военно поземлено владение в Османската империя с
годишен доход в размер от 20 000 до 99 999 акч˜та. Владетелят /заим/ е
бил длъжен да участва във военни походи, да предвожда войници и поделя
с държавата плащаната му от зависимите селяни феодална рента.
**испенч – поземлен данък в Османската империя, плащан от християн-
ските домакинства по 25 (вдовиците по 6) акч˜та годишно. Акч˜тата са
турски сребърни монети, основна монетна единица през първите векове
на османското владичество.
32
Според Хр. Гандев, село Габари с
неговите 188 домакинства и 13 вдо-
вишки семейства е пример за рядка
и неприсъща за страната по онова
време свръхнаселеност. Той смята, Фиг. 15. Името на селото -
че страхът от разорение и робство Габари, както е изписано в
причинил много масови бягства и османотурските извори.
вътрешни преливания на население
в българските земи към по-безопасни места за живеене и че
този процес започнал още с първите завоевателни кампа-
нии на османските турци и траел приблизително докъм 70-
те години на XV век. По-този начин, подслонявайки бежанци
от близките краища Габари увеличило неимоверно жител-
ския си състав (3).
От XVI век в селото са намерени сребърни талери с лика
на Август Саксонски, сечени в курфюрство Саксония през
1558 година (4). Как тези монети са попаднали в Габаре, дали
чрез търговци или чрез участници в Австро-Турските вой-
ни (1551-1562, 1566-1568), не е известно, но явно са укрити
в смутни времена.
В османски регистри от XVII век селото се споменава под
името Кабар и е със силно намалял брой жители. „Каза Пи-
левне, село Кабар - 21 ханета*, нови - 2. Заповядано е да се
намалят с 4 ханета, които понася.”(20.XI.1624) и „... село Ка-
бар – 20 ханета”. (6.VI. 1632) (5). В Дефтер за джизието** на
неверниците от вилаета хасове*** в Никболи от 6.I.1639 г. е
записано: „Каза Пилевне. Село Кабар - 11 ханета” (6).
В османски регистър за войнуците от Никополския сан-
джак, от началото на XVIII век, откриваме вписани и име-
ната на много жители на село Габаре. Войнуците са били
специална категория военизирано българско население в Ос-
————
* ханета – християнски домакинства.
** джизие – поголовен данък в Османската империя, плащан от пълнолет-
ното немохамеданско мъжко население.
*** хас – най-голямото по размер на получаваните от него приходи вла-
дение, предоставяно на висши османски държавни чиновници по време на
службата им. Годишния приход от хасовете надхвърлял 100 000 акч˜та.
33
манската държава, което срещу определени задължения (да
служи посменно в султанските обори, да се грижи за сул-
танските коне, да коси султанските ливади, да се явява във
военно помощните отряди във военно време и др.), ползвало
освободен от данъци поземлен дял (т.нар. „бащина”- ниви,
хармани, лозя, зеленчукови градини) и други данъчни облек-
чения. „Бащината” била неразривно свързана с изпълнението
на войнушката служба и в случайте на смърт, тя веднага се
зачислявала на друг. Размерът на бащините се измервал с
традиционната мярка за повърхност дюнюм (дюлюм), равна
приблизително на 920 м2 *.
Най-малката единица на войнушката организация бил
т.нар. „гьондер”**, който се състоял от трима души. В регис-
трите един от тях фигурира като войнук, а останалите два-
ма - като ямаци (помагачи) или когато единият войнук изпъл-
нявал служебните си задължения, останалите двама били по
домовете си, след което последователно идвал техния ред.
Началниците на войнуците били винаги турци и се наричали
черибашии, войнукбейове и т.н. Според Б. Цветкова, с тече-
ние на времето войнуците се обособили като една прослойка
сред останалите българи със свой манталитет и поведение
спрямо властта, с по-голяма самостоятелност, волност и
свободолюбие. Участието им в армията не ги лишило от пра-
вото да носят и боравят с оръжие (за разлика от обикнове-
ната рая) и по-късно те дейно участвали в съпротивителни-
те и освободителните движения в българските земи.
Наименованието войнук (от слав. „войник”), според Б. Цве-
ткова подсказва предосманския произход на организацията,
която османските завоеватели впрегнали в своя полза (7).
В споменатият османски регистър за войнуците от Нико-
полския санджак е записано:
————
* Според „Законник” на Сюлейман Великолепни (1520-1566) „дюнюм е земя,
дълга и широка четиридесет крачки (разкрача), при все че е мерена с раз-
лични крачки”.
** думата гьондер е персийска, означава „копие” и очевидно е свързана с
въоръжението на войнуците през ранния период от съществуването на
организацията.
34
…
Село Кабар, спадащо към Пилевне:
Войнук Стайо, син на Стоян, вместо Богой - починал. Ниви-
15 [дюлюма], лозя-3 [дюлюма], хармани и зеленчукови гради-
ни–2 [дюлюма]. Ямаци: Недо, син на Доко, вместо баща си-
починал.Ниви-15, лозя-3, хармани и зеленчукови градини – 2.
Пейо, син на Байко.Ниви-15, лозя-3, хармани и зеленчукови
градини–2.
Войнук Бойо, син на Малин. Ниви-15, лозя-3, хармани и зелен-
чукови градини–2. Ямаци: Малчо, син на Тодор.Ниви-15, лозя-
3, хармани и зеленчукови градини–2. Станко, син на Петко.
Ниви-15, лозя-3, хармани и зеленчукови градини–2.
Войнук Неделко, син на Матико. Ниви-15, лозя-3, хармани и
зеленчукови градини–2. Ямаци: Драган Байко.Ниви-15, лозя-3,
хармани и зеленчукови градини – 2. Стойо, син на Никола от
село Черкофча.Ниви-15, лозя-3, хармани–2.
Войнук Сърбо, син на Влайо поп. Ниви-15, лозя-3, хармани и
зеленчукови градини–2. Ямаци: Пейо, син на Тайчо. Ниви-15,
лозя-3, хармани–2. Михаил Петко от село Липниче. Ниви-15,
лозя-3, хармани–2.
Войнук Грудо, син на Стоян. Ниви-15, лозя-3, хармани–2. Яма-
ци: Недо, син на Куман. Ниви-15, лозя-3, хармани и зеленчуко-
ви градини–2. Коста, син на Яньо от село Черкофча. Ниви-15,
лозя-3, хармани–2.
Войнук Стале, син на Петре. Ниви-15, лозя-3, хармани и зе-
ленчукови градини–2. Ямаци: Марчо, син на Добре. Ниви-15,
лозя-3, хармани и зеленчукови градини–2. Стоян, син на Дако.
Ниви-15, лозя-3, хармани и зеленчукови градини–2.
Войнук Стойо, син на Драго. Ниви-15, лозя-3, хармани и зе-
ленчукови градини-2. Ямаци: Петко, син на Влайо. Ниви-15,
лозя-3, хармани и зеленчукови градини–2.
Байо, син на Трошан. Ниви-15, лозя-3, хармани и зеленчукови
градини–2.
Войнук Станьо, син на Димитри. Ниви-15, лозя-3, хармани и
зеленчукови градини–2. Ямаци: Петко, син на Никола. Ниви-
15, лозя-3, хармани и зеленчукови градини–2. Драгой, син на
35
Пейо. Ниви-15, лозя-3, хар-
мани–2.
Войнук Недо, син на Иван.
Ниви-15, лозя-3, хармани
и зеленчукови градини–2.
Ямаци: Дашо, син на Нешо.
Стойо, син на Илио. Ниви-
15, лозя-3, хармани–2.
Войнук Павле, син на Лало.
Ямаци: Нено, син на Пейо.
и зеленчукови градини–2…
(листът е скъсан, името
е невъзстановимо).” (8)
Любопитно е, че в спи-
съците на немного близ-
ки села също откриваме
имената на габрешани, ве-
роятно преселени. Напри-
мер, в списъка на с. Глава
е записан „войнук Стойко
Драган от село Кабар”, а
сред ямаците – „Трошан,
син на Яно от село Кабар”
(9)
. В списъка на село Бе-
ленче пък пише: „Войнук
Дашо, син на Батун от
село Кабар”, а сред ямаци-
те откриваме „Пондо, син
Фиг. 16. Страница от регистъра
за войнуците от Никополския санджак, на Иван от село Кабар” и
където са записани и 10-те войнушки „Койо, син на сина на Иг-
гьондера от с. Габаре (по ТИБИ, 1974). нат от село Кабар” (10).
36
Цитираният регистър дава ценна информация за лични-
те имена на габрешани по онова време, за техния поминък
и размера на имотите им, а също така свидетелства и за
наличието на свещеник в селото - поп Влайо.
Големият брой войнуци в Габаре, в сравнение с околните
села едва ли е случаен. Според Б. Цветкова турската власт
съсредоточавала войнуците в стратегически важни зони,
като разчитала, че поради данъчните им облекчения вина-
ги ще може да ги използва за въоръжената им отбрана (11).
Стратегическата важност на селото в миналото най-ве-
роятно се дължала на минаващия през него път - от Рахова
(дн. Оряхово) за Орхание (дн. Ботевград) и през Арабаконаш-
кия проход за София. Както пише и Б. Пенев, „турците при
преминаването си в северните области на България са из-
ползували в повечето случай безопасните проходи: Шумен-
ския и Арабаконашкия (Орханийския) и по-рядко по-мъчните
за преминаване проходи при Трявна, Габрово, Троян и Берко-
вица” (12).
С течение на времето значението на войнушката орга-
низация намаляло, бащините постепенно били изоставяни
и придобили характер на обикновена земя, владяна от лица,
несвързани с войнушките задължения или пък били включени
в разрастващите се чифлици.
Към средата на XVIII в. положението на тукашното на-
селение силно се влошило. За това допринесла и чумата, ко-
ято вилняла по тези места през 1760-1763 година и силно
разстроила стопанския живот (13). Заедно с това зачестили
грабежите и злодеянията на турските феодали и чиновни-
ци, действия, довели до избухването на бунт през 1766 го-
дина, който обхванал Белослатинско (14). При смазването на
бунта от турските власти много села били обезлюдени, а
други останали с намален жителски състав.
Вероятно по това време е било унищожено и обезлюде-
но и село Кабар (дн. Габаре). Поради нуждата от произво-
дително население турската власт заселила по тези мес-
та българи мохамедани (помаци) от Ловешко и Тетевенско.
37
Помаци се настанили в селата Бресте, Бъркачево, Буковец,
Бяла Слатина, Глава, Горник, Койнаре, Лепица, Комарево, По-
пица, Търнак, Тлачене, Сухаче и Чомаковци (15). Това, че в Га-
баре никога не са живели помаци, дава основание на К. Попов
да предположи, че днешното село Габаре е заселено не по-
рано от XVIII век и то след помашката колонизация в този
край (16). Споменатите помаци са били българи, приели исляма
през XVII век. по различни причини, но най вече по икономиче-
ска принуда и изкушението от привилегиите и данъчните об-
лекчения, получавани веднага след отказа от християнската
вяра (17). Преди да приемат мохамеданството те са били пав-
ликяни (18). За заселилите се в Белослатинско помаци, трябва
да отбележим и това, че те говорели на чист български език
и живеели в що-годе разбирателство с християните. Каkто
пише и Б. Николов „помаците в Тлачене не са знаели нито
дума турска реч, но са имали джамия, в която слушали про-
поведта на ходжата на арабски, без нищо да разбират” (19).
Земите на обезлюденото село Кабар станали притежание на
помаците от съседните села: Тлачене и Сухаче.
В края на XVIII в., в резултат на отслабената централна
власт и тежката финансова криза, в Османската империя
се появило кърджалийството. Разбойнически чети и дружи-
ни, войски на разбунтували се аяни *, групи от дезертирали
турски войници, наричани от народа с общото име кърджа-
лий („полски разбойници“) се обединявали, разделяли, вражду-
вали с централната власт и помежду си и издевателствали
над мирното население, което близо три десетилетия жи-
вяло при непрекъснати безредици, страх, беззаконие, глад и
ескалиращо насилие (20).
————
* аяни - влиятелни мюсюлмани в градовете, които следели за правилното
изпълнение на правителствените разпоредби по места. През XVIII в. при-
добили голяма икономическа и политическа мощ и борбите им за повече
власт станали причина за размириците.
38
Бележки:
1
К о в а ч е в , Румен. Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV-
век. С.,1997,с.37,43.
2
Т у р с к и извори за българската история (по-нататък ТИБИ). Серия XV-
XVI в. Т.II.Ч.2. Съст.:Н.Тодоров и Б.Недков. С.,1966, с. 253 ; вж. също К о в а -
ч е в , Р. цит. съч., с. 16.
3
Г а н д е в , Христо. Българската народност през XV век. Демографско и
етнографско изследване. С., 1989.
4
М у ш м о в , Н. Колективни находки на монети // ИАИ, т. VI, 1930/31, с.
317.
Мушмов пише: „Габаре (Белослатинска околия). Една жена намерила в ска-
лата при селото в местността „Дреновица” 15 сребърни талери от Ав-
густ Саксонски с дата 1558 година. От тези талери прегледах само един,
но жената, която беше доста интелигентна, ме увери, че всичките били
еднакви и носили същата дата”.
5
Т И Б И, т. VII. Съст.: Ст. Андреев и др. С., 1986, с. 268, 350.
6
Т И Б И, т. VIII. Съст.: Е. Грозданова и др. С., 2001, с. 75.(В том 13 на „Ар-
хивите говорят”).
7
Т И Б И, т. V. Съст.: Б. Цветкова и др. С., 1974, с. 10.
8
Т И Б И, т. V. Съст.: Б. Цветкова и др. С., 1974, с. 252, 253, 321, 322.
9
10
Т И Б И, т. V. Съст.: Б. Цветкова и др. С., 1974, с. 320.
11
Ц в е т к о в а , Бистра. Враца през XV-XVIII век // История на град Враца…
С., 1976, с. 104.
12
П е н е в , Б. История на новата българска литература. Т. I, С., 1930.
13
Д-р Т а н т и л о в , Хр. Исторически данни и хронология на чумните епи-
демии в България от 1239 до 1838 година // сп. Терапевтичен месечник, бр.
2, 3, 4, 1941; вж. също А н д р о в с к и , К. Да се знае и помни // в. Отечест-
вен зов (Враца), бр. 85, 1986. - През 1762 г. поп Кръстьо от Влашко село -
дн. Царевец, отбелязал върху един дамаскин, че по това време имало чума
в Западна България.
14
И с т о р и я на България. Т. I, С., 1961, 2 изд., с. 312.
15
Р а й ч е в с к и , Стоян. Българите мохамедани. С., 1998, с. 102.
16
П о п о в , К. Местните имена в Белослатинско, С., 1960, с. 515.
17
Р а й ч е в с к и , Ст. цит. съч., с. 10.
18
С т о й к о в , Стойко. Българска диалектология. С., 1993, 3 изд., с. 119.
19
20
Вж. М у т а ф ч и е в а , Вера. Кърджалийско време, С., 1993, 2 изд., с. 18-
282.
39
3.2. Възникване на днешното село
Според Мария Михова днешното село Габаре е било засе-

лено през 1787 година (1). На същото мнение е и Константин
Попов, който твърди, че Габаре е заселено не по-рано от
втората половина на XVIII век (2).
Според Цани Гинчев, в края на XVIII век - времето на кър-
джалийските размирици в Османската империя - местното
население е било под закрилата на Сирак Али (Алия Сираков
Помака; Алия Сюлейманов) от с. Чомаковци. Той „подигнал”
помаците и християните от Чомаковци и селата в Искър-
ската долина от с. Кунино докъм с. Койнаре и по-надолу и
образувал чети от конници и пешаци, с които отблъсквал
кърджалийските шайки и защитавал населението. Дружина-
та му се състояла от помаци и българи християни от се-
лата Чомаковци, Горник, Реселец, Бресте, Габаре, Тлачене,
Кунино, Камено поле и др. Повечето от хората на Сирак Али
Бюлюкбаша били пешаци, за да могат да действат в горис-
тите места по-свободно. Според Ц. Гинчев цели седем годи-
ни Сирак Али е покровителствал християните българи и е
защитавал честта и правдата на населението (3).
Първите сведения за село Габаре от началото на XIX век
откриваме в търговския тефтер на Хаджи Тошо Ценов -
крупен търговец от Враца. В него той е записал:
„Да се знае що донасат вълна от селата, сене (година)
1811: ... от Габаре Дило и Цеко – [ока] 190 ...” * и „Що купувам
свила 1811 долапска, калбур – ... купих долапска от Габаре
- [ока] 1,200 ...”. В същия тефтер е записано: „Що донасат
вълна сене 1812 –... Габаре - [ока] 115 ...” и „1812 що донасат
свила – ... Габаре - [ока] 3,050 ... ”.
В сметките си пък за закупено вино от 1814 година, Хад-
жи Тошо Ценов е отбелязал:
„... от Габаре Нино – гроша 20 ...”.и „Братан зе [вино] за
Стояна от Габаре ...” (4).
————
* 1 ока е равна на 1283 грама. От 1 овца се добивало около 1 ока вълна.
40
Тези бележки дават представа за стопанско-търговски-
те отношения между жителите на селото и търговците
от Враца в началото на XIX век, когато благодарение на
търговците селскостопанската продукция се превръща в
стока. От тези бележки става ясно, че освен със земеде-
лие и животновъдство, габрешани по онова време са се за-
нимавали и с бубарство. За отглеждането на копринената
буба вероятно са били засадени и черничеви дръвчета, необ-
ходими за изхранването Ł. Получаваната коприна се деляла
на две категории: долапска коприна (първокачествена точе-
на коприна) и калбур (второкачествена коприна, получавана
след изтеглянето на първокачествените нишки).
Хаджи Тошо е купувал от Габаре долапска коприна. Ос-
вен с търговия на коприна, добитък, вълна и др., врачанските
търговци са се занимавали и с покупко- продажби на гори. В
тази връзка в търговския тефтер на Димитраки и Хаджи
Йованчо Хаджитошеви (синове на споменатия Хаджи Тошо)
пише:
„1822 [година]. На габарскио спахия дадов -165 гроша” (5).
Този спахия е притежавал и воденица в Габаре – т.нар.
„Спа(х)ийска воденица”, на около 3 километра под селото, по
течението на Габарска река (6).
В архива на Хаджитошеви се намира и една разписка от
2 януари 1825 година, подписана от първенци на Враца и
врачанските села, за получени от Търновския митрополит
Иларион Критски 7000 гроша заем. Разписката е подписана
и от „дедо Лилко от Габаре” (7). Върху живота на габрешани
оказали влияние и Руско-Турските войни от първите десе-
тилетия на XIX век.
През Руско-турската война от 1810-1811 г. щабът на
предните руски части, начело с генерал-майор Турчанинов,
се намирал в Койнаре, на 17 км от Габаре, а през войната
от 1828-1829 г. руските войски овладели Враца и Искър-
ския пролом, като техни авантпостове се появили и край
София.
Според Б. Бенчев, жителите на селото подпомагали ру-
41
ските части, като някои дори се присъединили към тях
като доброволци.
„След злополучния за нас край на тези войни - пише Бен-
чев,- много габрешани се изселили. В с. Чаирлъ гьол (дн.с.
Сенокос, Добричко) - Николовци, Найденовци и др.; в с. Ха-
съркуюсу (дн.с. Рогозина, Добричко) - Панчовци, Деляците и
Семьоновци; в с. Крушовица (Врачанско) - Видинци (Рабровци),
Пешуновци, Карчовци и Чекювци; в Браила (Влашко) - чичо-
вците на Радул Йотов”(8). Според Б. Николов по това време в
с. Горник са се преселили Гюрм˜зовци (Ц˜нковци и Милчовци),
а в с. Долни Луковит - Банчовци и Йотовци (9). Причината за
тези преселения, според него, били влошените отношения
с помаците. Като причина за някои от тези преселения мо-
жем да посочим и чумата, появила се по тези места през
1837 година (10). Една летописна бележка на монах Дамскин
от Черепишкия манастир съобщава: „На 1837 година месец
август, първо число, кога върлува чумата у Плевен и Враца,
и в Орехов и по всички села и градове и хората умираха на
ден по 60 души. И биде велик мор и държа три години” (11).
Според преданието, през „чумавото” габрешани с воловете,
колите и другия добитък се криели по горите (вярвало се,
че чумата избягва горските пущинаци). Групирали се на раз-
лични места по родове. Спели по колите, рядко някой слизал
в селото да погребе умрелите, чиито тела били „почернели”.
През април 1833 година група врачани и жители на околните
села написали жалба до турските власти, в която се оплак-
вали от своеволията на неколцина търговци от Враца, ко-
ито освен от своята търговска дейност, се обогатявали и
като ограбвали своите сънародници, използвайки службите
си в помощ на турската администрация (12). В спомената-
та жалба е записано, че „врачанските чорбаджии поп Панта-
лея, бакал-баши Иван, хаджи Васил, Елфермас Нихно и Гено
ни дължат от сметката за волове, коли и коприна 33 199
гроша. Те са събрали и от средствата на мукатаата (да-
нъците) 27 800 гроша или всичко имаме да вземаме 60 999
гроша, както е установено и доказано... От известно време
42
насам споменатите все повече притесняват, насилват и вре-
дят на жителите за своя лична изгода, с което неизбежно
разрушават общественото спокойствие, угнетяват бедна-
та рая и се стремят към безредици, поради което покорните
бедни раи нямат абсолютно никакво доверие спрямо тях” (13).
Жалбата е подписана от много врачани и представители на
селата, между които и „Цеко, Йован и Лило от Габаре” (14).
Този документ свидетелства за класовите стълкнове-
ния между българите по онова време и тежкото положение
на обикновената рая, експлоатирана даже от свои сънарод-
ници.
По сведения на стари хора, към 1837 година село Габаре
е наброявало 30 къщи (15). През следващите години селото
бързо нараснало, заради преселниците българи, които дошли
от балканските села на Тетевенско и Орханийско и които се
заселили в него. По спомени на Гото Петков, преселението
от Балкана започнало към 1841 година (16).
След Кримската война (1853-1856) или „Стополското
морабе”, както я наричали старите габрешани, в махалата
„К²теля”, на мястото на изселени габрешани, били заселени
12 семейства черкези. Те презимували в селото, а през проле-
тта се настанили в местността Дъбница, където населени-
ето им изградило собствено село. Главатар на черкезите бил
някой си Омер ага (17). Преселници от Кавказ, черкезите били
жестоки, своенравни, ходели винаги въоръжени и се славели
като прочути конекрадци. Черкезките чети били използвани
от турската власт за смазване на бунтовете на българско-
то население по места. Споменатото черкезко селище в м.
Дъбница е възникнало около 1860-1865 година (18).
През 1871 година през село Габаре минал известният ун-
гарски публицист, етнограф и художник Феликс Каниц, кой-
то в своята книга „Дунавска България и Балканът” пише:
„Тук е малкото село Габаре, разположено дълбоко във варо-
виците. Късно вечерта тук установих бивака си покрай го-
лям огън. Не бях обезпокоен от черкезите от близкото село
Дъбница. Село Габаре се състои от 135 български двора, къ-
43
щите са построени добре и са предимно едноетажни. Тук,
както и в горно-и среднобългарските области, покривите
се правят освен от слама и керемиди, също така и от тън-
ки, големи варовикови плочи, приличащи на нашия шифер. Га-
баре е заможно село и хората се занимават с отглеждане на
буби. Колкото се отива по на юг, бубарството става все по-
разпространено. Североизточно от Габаре се намира значи-
телно укрепление от римската епоха, използвано евентуал-
но и през Средновековието. Както се убедих, за съжаление,
то е опустошено до основи. Много от къщите, дори и църк-
вата, са строени почти изключително от материали от
римското укрепление. Два надписа, съхранявани в църковния
двор, не могат да бъдат разчетени. Намерените капители
и стволове от колони обаче, ни карат да предполагаме на-
личието на богата монументална украса, особено на някои
сгради в античния каструм (крепост). Ако прибавим тази
римска крепост към онези, на които попаднах по среднобъл-
гарската тераса при Чомаковци, Садовец, Кайлък, по р. Осъм,
то само от един поглед върху тяхното разположение ще се
установи, че не става дума за безпланово строени кастели
(укрепления), а за добре обмислен втори укрепителен пояс,
който пресича страната в посока запад-изток и отделните
крепости на който се намират на почти еднакво разстоя-
ние от Дунава. Този пояс е имал да изпълнява двойна задача.
От една страна да бъде в помощ на Дунавския лимес (грани-
ца) в случай на пробив при някой от неговите центрове на
левия бряг на реката. Втората задача е била да се защита-
ват важните пътища за снабдяването на войските с про-
визии, които са водели от Тракия и Македония към Мизия и
Дунав. ... Двеста и осемнадесет метровия склон при Габаре
(надморска височина 190 м) в неговите тънкопластови ва-
ровици към южното плато високо 408 м бе твърде умори-
телен за изкачване. Когато обаче достигнахме височината
при богатото българско село Драшан, бяхме възнаградени
от един пълен с наслада изглед към богато разчленената го-
риста тераса, от която извират многобройните извори на
44
Чомаковска река*. Тук най-после се сложи край на строежа
на троглодитоподобни** къщи, скрити напълно в земята.
Твърдите пластове пречат на прилагането на този най-при-
митивен от всички видове строеж” (19).
Според една равносметка на
свещ. Николчо Илиев (председател
на врачанската община) през 1874
година село Габаре е наброявало
192 венчила (семейства) (20).
По онова време около Габаре
са се намирали четири села с пре-
обладаващо помашко население -
Тлачене, Враняк, Сухаче и Бресте,
едно черкезко селище - Дъбница и
само две, подобни на него изцяло
християнски села - Драшан и Вър-
бица. Плодородните земи в днеш-
ното Габрешко землище са били
притежание на тлаченските по- Фиг. 17. Феликс Каниц.
маци или „тлаченските турци”, както ги наричаха старите
габрешани. От тях Мурад, Исмаил Сюлейманов (Исмаил ага)
и Осман Ръбашки притежавали най-много земя. Техни били
и водениците по Габарска река и край Езерото. Сили ага от
Тлачене пък притежавал лозе, което се простирало от До-
лното кале до Горничанския кладенец. Черкезите от Дъбни-
ца владеели земята в местностите Дъбница, Требежете,
Кленовит, Запад и Долен девец (Мончовец) (21). Югоизточ-
но от селото земи притежавали и помаците от Сухаче и
Бресте. Габрешани обработвали помашките земи на испо-
лица, работели и ангария. Засаждали царевица, сеели жито,
ечемик и овес, замръквали в зеленчукови градини и лозя. За-
нимавали се с бубарство и пчеларство. Отглеждали овце,
————
* Ф. Каниц идва откъм Чомаковци, от мястото на вливането на Габарска
река в Искъра, поради което говори за „Чомаковска река”. Всъщност той
има впредвид изворите на р. Марла и Габарска река.
** Първобитни къщи; землянки. От троглодит - първобитен човек.
45
Фиг. 18. Част от картата на Феликс Каниц от 1875г., на която е обозначен
пътят през Габаре за Комарево, Соколаре, Алтимир и Оряхово.
Мащаб 1: 25 000 (по Kanitz, 1882).
46
кози, говеда и коне (за вършитба). По спомени на стари хора,
административната власт в селото била в ръцете на суба-
шата* Рустем от Тлачене (според преданието „перделия**
с едното око и много лош”), Цеко
Кърсердарина***, Дауд и Мено.
Старейшина на селото бил някой
си „дедо Киро” (22).
В Габаре имало два хана -
Колю(в)ския и Тодоровия (Тудо-
риновия). В центъра на селото
се намирал конакът. Кръчма в
Габаре държал и Ристо Б²яка
(Христо Цеков Буляшки), при
който кръчмарски чирак бил
Саво Вълков от с. Драшан. След
свада с един пиян турчин, Саво
го причакал, убил и избягал във Фиг. 19. Ботевият четник
Савво Вълков от с. Драшан
Влашко, където се записал в че- ( ДА-Враца, ф.1314, оп.1, а.е.171).
тата на Христо Ботев (23).
Според архивни източници, „революционна организация в
селото не е имало. Не е имало и четници от Габаре в раз-
личните въстанически чети” (24). Същото потвърждава и в
свойте спомени врачанският поборник Мито Анков, който
пише: „Комитети в Раховско имаше само в селата Бела Сла-
тина и Галиче, през гдето получавахме пощата от Влашко”
(25)
. По спомени на стари хора, при подготовката на Април-
ското въстание някои габрешани подпомагали с парични
средства революционните комитети. Парите събирали
Иванчо Съйнов от Бяла Слатина, Цеко Енишки от Оряхово и
Лукан Тодоров от Галиче (26).
————
* субаша - полицейски началник на малък град или голямо село и чиновник,
който събирал данъка „юшур” (десятък).
** перделия - имал „перде на окото”, катаракта-болестно състояние, при
което настъпва помътняване на лещата на окото и зрението се наруша-
ва.
*** кърсердар – началник на полската стража. Пазач на нивите, ливадите,
горите и т.н.
47
„Когато Ботев минал с четата си Банишкото бърдо, в
Габаре отседнала турска войска, която разпънала палатки
„като гъби”, на мястото където сега е кооперацията. То-
гава за първи път габрешане чули барабан -„талембаз”. За-
едно с турците имало и черкези. Черкезите хванали и запо-
чнали да мъчат старейшината на селото дедо Киро. Чувал
се страшен писък. Мъжете не могли да го оттъмнат. Край
кладенеца в центъра на селото, седели Цеко Кърсердарина,
Рустем Субашата, Исмаил ага и Осман Ръбашки, заедно с
най-хубавите моми (Пенка Тоцова и др.) и гледали, а момите
се смеели. По едно време към кладенеца за вода дошли булки-
те Ваца и Йова. Черкезите взели веригата [от кладенеца], за
да ги вържат и така да принудят дедо Киро да им даде пари
за откуп. Тогава Ваца дигнала бърдака и замахнала да уда-
ри един от черкезите. Черкезинът гръмнал [във въздуха], а
някой извикал: „ - Бегайте ! Таа е бесна жена !”. Турските
войници наизлезли от палатките, а дедо Киро в суматохата
избегал по Диков чечер. Тогава се роди Начо Митов”.
Този жив разказ е записала М. Михова през 1946 година (27).
От него научаваме и нещо много любопитно - как известна-
та в селото Ваца Бесната е получила прякора си. Достовер-
ността на разказа си разказвачът е подкрепил с един факт
- раждането на Начо Митов Горнишки, който според регис-
трите в Габаре е роден през май 1876 година.
На 12 април 1877 година Русия обявила война на Турция за
освобождаването на българския народ от османско иго. За-
почнала Руско-турската освободителна война от 1877-1878
година. В опълченските дружини се сражавали и двама души
от Габаре (28).
Бележки:
1
М и х о в а , Мария. Етнографски изследвания на с. Габаре, Белослатинско.
УБ на СУ „Св. Кл. Охридски”, РКС №330, 1937г.
2
П о п о в , Константин. Местните имена в Белослатинско. С., 1960, с.498.
3
Г и н ч е в , Цани. Сирак Али // сп. Труд, кн. 12, 1890, с. 898- 901; вж. също
Т р и ф о н о в , Юрдан. Плевенско под турско владичество до началото на
XIX в. // Истор. б-ка, г.III, кн.IV, с. 129; Н и к о л о в , Богдан. От Искър до Огос-
48
та. С., 1996, с. 315, 316.
4
В ъ з в ъ з о в а – К а р а т е о д о р о в а , Кирила и др. Семеен архив на Хад-
житошеви. Т. 1, С., 1984, с. 453, 451, 430, 426, 469.
5
6
П о п о в , К. Цит. съч., с .581.
7
В ъ з в ъ з о в а – К а р а т е о д о р о в а , К. и др. Семеен архив на Хаджито-
шеви. Т. 1, С., 1984, с. 531. Всички подписи всъщност представляват палцо-
ви отпечатъци (хората са били неграмотни), положени под предварително
изписаните им имена.
8
Б е н ч е в , Бенчо. Предвесници на Габарското народно читалище (ръкопис),
с.7. Личен архив на Иво Йорданов.
9
Н и к о л о в , Богдан. Топонимията на Врачанска околия. С., 1997, с. 113.
10
Д-р Т а н т и л о в , Хр. Исторически данни и хронология на чумните епи-
демии в България от 1239 до 1838 година // сп. Терапевтичен месечник, бр.
2, 3, 4, 1941.
11
А н д р о в с к и , Кирил. 35 въздишки. Вр., 2009, с. 24.
12
Д и м и т р о в , Страшимир. Социално - икономическо развитие на Враца
от втората половина на XVIII в. до Кримската война // История на град
Враца… С., 1976, с. 159.
13
Пак там, с. 159, 160.
14
Н Б К М , Ориенталски отдел, ф.29, а.е. 170, л.1. Справката кои габрешани
са подписали изложението, ми беше направена от проф. Стоянка Кендеро-
ва, за което още веднъж сърдечно Ł благодаря.
15
П о п о в , К. Цит. съч., с .517.
16
П о п о в , К. Говорът на село Габаре, Белослатинско // Известия на Ин-
ститута за български език (ИИБЕ), кн. 4, 1956, с.109.
17
Б е н ч е в , Б. Цит. съч.
18
Н и к о л о в , Б. Топонимията на Врачанска околия. С., 1997.
19
К а н и ц , Феликс. Дунавска България и Балканът. Т.2. Историческо-гео-
графско-етнографски пътеписни проучвания от 1860-1879 г. С., 2005, с.
197-198.
20
Й о ц о в , Д. Културно-политическа история на Враца, С., 1937, 2 изд.,
1998, с. 324.
21
Б е н ч е в , Б. Цит. съч., с.7.
22
М и х о в а , Мария. Ръкописна тетрадка, 1946 // ДА – Враца,ф. 1438, оп.1,
а.е. 41.
23
Д А - Враца, ф. 1314, оп.1, а.е.171, л.3, 4, 8, 12.
Любопитно е, че Саво Вълков е имал двама братя - Ненко (по-голям) и Куно
(по-малък). Куно става кръстник на Савчо Петров Тутановски от Габаре,
когото кръщава на брат си Саво.
24
Д А - Враца, ф.64к, оп.1, а.е.110, л.1.
Става съпрос за историческа справка за село Габаре, изготвена на 26 яну-
ари 1928 г. в отговор на писмо №13 на Врачанския окръжен комитет за
отпразнуването на 1000 годишнината на Симеона Велики и 50 годишни-
49
ната от Освобождението на България, от създадения в селото комитет
по честванията, с председател - свещ. Петър Вълков, секретар - Некул Ву-
тков (учител) и членове: Иван Ташев (кмет), Асен Драгнев (председател на
читалище „Зора”) и Георги Иванов (директор на прогимназията).
25
С п о м е н и на Мито Анков за размирните години /1872-1878/, С., 1936,
с. 20-30.
26
М и х о в а , М. Ръкописна тетрадка, 1946 // ДА – Враца,ф. 1438, оп.1, а.е. 41.
27
Пак там. За съжаление Михова не е отбелязала името на разказвача.
28
Д А - Враца, ф. 64к., оп.1, а.е.110, л.1; вж. също Н и к о д и м о в , Ивайло.
Опълченската къща // Сборник „ Освобождението” с материали от IV-та
краеведска регионална конференция Враца 21.11.2007 г., Вр., 2008.
Усилията ми да открия имената на двамата опълченци от Габаре оста-
наха напразни. В книгата на Р. Руменин „Бълг. опълчение 1877-1878. Личен
състав” са дадени сведения за 10 752 опълченци, от които само на 5 096
е обозначено родното място. Между тях няма родени в с. Габаре, следова-
телно може да се предположи, че или са между останалите 5 656 души с
непосочено месторождение или не са родени в Габаре, а са преселници от
другаде. Търсенията ми в старите течения на Държавен вестник, където
са публикувани заповедите за оземляване и отпускане на поборнически и
опълченски пенсии също не се увенчаха с успех. Не открих нито една за-
повед, отнасяща се до жител на с. Габаре. При това положение ми остана
единствено да разпитам в селото за някаква информация по въпроса. За
съжаление, никой нищо не знаеше, а повечето хора от селото дори не бяха и
чували, че от селото е имало опълченци. Единствено Дончо Дончев (р. 1942)
си спомни, че дядо му - Дончо Стоянов му е казвал, „че в селото имало къща,
на която викали „Опълченската”, понеже била на някакъв си опълченец”. Тя
впечатлявала някога хората с това, че била единствената къща в селото с
ламаринен покрив. По-късно тя била собственост на Пешо Йотов от Пле-
вен, от който впоследствие я купил Косто Стоянов. Тази къща (в центъра
на селото) сега е разрушена.
50
3.3. Руско-турската война от 1877-1878 г. и ос-
вобождението на селото
През месец май 1877 г. руските войски навлезли в Румъ-

ния, откъдето на 15 юни форсирали Дунава и завзели град
Свищов. Руското командване образувало 3 отряда за по-на-
татъшното настъпление - западен, източен и преден. За-
падният отряд, в който участвали и румънски войски, осво-
бодил Никопол (4 юли) и се насочил към Плевен.
За да прекъснат турските направления към Плевен, руски
войски, румънски части и сборни руско-румънски отреди
през октомври 1877 г. настъпили в Северозападна България,
като до края на ноември достигнали до линията Лом-Берко-
вица (1).
В хода на Руско-турската война започнало и изселване-
то на помаците и черкезите от Белослатинско и Оряхов-
ско, което било съпроводено с грабежи и кражби на добитък,
коли, черги и покъщнина. На габрешани често се налагало да
се крият по горите. Когато през 1884 година Цани Гинчев
попитал жителите на селото „имат ли кошери с пчели”, те
му отговорили: „- Нема вече... Нема. Кога бегахме, колкото
имаше турците сичко поразиха - изедоха сичко. Сичкия по-
мачор и турчор от Раховско, с˜ през наше село мина, коги
бегаше от Московците. Нищо не остана. Нас ни отърваха
горите, но останахме голи - сичко са порази и разграби” (2).
По спомени на Радул Йотов (1856-1956), един месец пре-
ди руските войски да дойдат в селото, турците откарали
всичкия едър добитък на габрешани. При оказана съпротива
за запазване на добитъка, на Боньов връх били убити Стою
Видрара и (някой си) Нино (3).
По това време отвлекли и габрешката хубавица Кита Пеев-
ска (4).
Един интересен факт, споменава К. Иречек в своята книга
„Княжество България”. Според него, по време на обсадата на
Плевен, почти цялото помашко население, с изключение само
51
на едно село - Тлачене, Врачанско, избягало в Македония (5). По
свидетелства на стари хора, българите в Тлачене се застъ-
пили пред руските войски за свойте съселяни помаци.
Според архивни източници, „на 20 октомври 1877 г. в Га-
баре за пръв път дошли руските освободителни войски, ко-
ито били кавалеристи и наброявали 100 души. Дошли откъм
с. Чумаковци и заминали за Върбица” (6).
По спомени на Христо Стаменов Булежовски (р. 1859):
„Р²сите куто додĄа, опсˆдиа Плевен. Куто опсадиа Плевен,
очистиа тиа села прес Искъра да нема турци. Пˆ зеа пък‘я
докъде Орхан‘е. Йавиа са най-напрет на Долното кале при
раст˜то. Един казак доде и повика ората. В Габаре беа са
събрале три-четири села: Горник, Брес’ке, Реселец. Казˆка ни
казˆ да бегаме къде Чумакофци з децата и добитъка. Седее-
ме там една недела. Там г‘а видееме руската войскъ. Руски-
те зводове додоа и до Габаре. Тук немаше турски войски. Не
стана битка. Р²сите заминаа на зводове за Враца” (7).
По времето, когато се водели боевете за превземането
на Плевен, бил съставен и специален отряд под командване-
то на ген.-майор Николай Степанович Леонов за овладява-
нето на Враца. Отрядът се състоял от Лейб-гвардейските
Улански и Драгунски конно-гренадирски полкове и придаде-
ни взводове от 2-ра и 6-та конни батареи. След геройчни-
те сражения при Телиш и Радомирци, тези полкове били ус-
тановени на бивак край с. Махалата (дн. гр. Искър), а един
дивизион от Драгунския полк и край Кнежа. На 23 октомври
ескадрони от Хусарския Лейб-гвардейски полк под команд-
ването на ген.-майор барон Феофил Егорович Мейендорф
потеглили от с. Махалата на предварително разузнаване
на района. Преминавайки през Кнежа, Търнак и Струпен (дн.
Лазарово), те стигнали до изоставеното черкезко селище
Дъбница, където пренощували. Рано сутринта се отправи-
ли за Габаре, откъдето взводове, под командването на ст.
ротм. Княз Лобанов-Ростовски, се отделили за с. Тлачене, а
останалите продължили към селата Върбица и Вировско(8).
При разузнавателната си дейност ген.-майор барон Мей-
52
ендорф констатирал, че „село Габаре било напуснато от
местното население” (9).
Според плана за настъпление към Враца отрядът на ген.-
майор Леонов тръгнал от с. Махалата на 26 октомври раз-
делен на две колони. Лявата колона се състояла от Лейб-
гвардейския Драгунски конно-гренадирски полк, взводове
от 2-ра и 5-та конни батареи и четири оръдия. Тази колона
трябвало да следва направлението: Чумаковци à Горник à
Камено поле à Горна Бешовица à Кален à Горна Кремена à
Върбешница à Враца.
Дясната колона, съставена от Лейб-гвардейския Улански
полк, следвала направлението: Чомаковци à Лепица à Габа-
ре à Върбица à Вировско à Тишевица à Голямо Пещене à
Мраморен à Враца. Привечер на 26 октомври, лявата колона
стигнала и се установила в Горник, а дясната - до с. Лепи-
ца. Сутринта на 27 октомври (четвъртък), дясната колона
минала през Габаре и привечер се установила на бивак до с.
Мраморен, а лявата до Върбешница. На 28 октомври сутрин-
та започнало настъплението към Враца (10).
Датата 8 ноември (27 октомври по стар стил) 1877 г.
се приема като дата на освобождението на село Габаре от
Османско иго (11).
При Освобождението Габаре „наброявало около 120 къщи.
От тях една е била покрита с керемиди, шест - с плочи, а ос-
таналите - една част със слама, и две части в земята (зем-
лянки). Селото е имало 1200 дка работна земя. С идването
на руските войски веднага е сменен старейшината (тога-
вашния управник на селото) дедо Киро и на негово място е
назначен кмет. За пръв кмет бил назначен Петър Гергов ” (12).
Бележки:
1
Енциклопедия „България”. С., 1986, с. 858-859; Енциклопедия „ А-Я ”, С.,
1974, с. 713-714.
2
Г и н ч е в , Цани. Габерското езеро. НА на БАН, ф.129к, а.е. 33.
3
Б е н ч е в , Бенчо. Габаре след Освобождението (ръкопис), с. 9. Личен архив
на Иво Йорданов.
4
М и х о в а , М. Ръкописна тетрадка, 1946 // ДА – Враца,ф. 1438, оп.1, а.е. 41.
53
Според записаното от Михова, Кита Пеевска била отвлечена от Цеко
Кърсердарина при бягството му от Габаре. Била много хубава и като мома
го била „лъгала”. Близките Ł много плакали за нея и много я жалели. През
1913 г., през Балканската война, когато българската армия превзела Одрин,
Кита намерила войници от Габаре и по тях изпратила на сестра си Гана
подарък – „чомбер”. Разказала, че Цеко отдавна бил умрял, а от него имала
момче и момиче. Сърце не Ł давало да ги остави и да се върне в родното си
село.
5
И р е ч е к , Константин. Княжество България. Ч. II, 1899, с. 900; вж. също
Р а й ч е в с к и , Ст. Българите мохамедани, С., 1998, с. 99.
6
Д А - Враца, ф.64к, оп. 1, а.е. 110, л. 1.
7
П о п о в , К. Говорът на село Габаре, Белослатинско // ИИБЕ, кн. IV, 1956,
с. 107.
8
А н д р о в с к и , Кирил. Освобождението на Белослатинския край от тур-
ско владичество // Сборник „ Освобождението”… Вр., 2008, с. 53.
9
Х а р и з а н о в , Васил. Руско-Турската Освободителна война (1877-1878)
и Освобождението на Врачански окръг. Вр., 1977, с. 20-22.
10
Русите приидоха. 90 години от Освобождението на Враца от турско иго,
Вр., 1967, с. 7-8.
11
Исторически календар на Врачански окръг. Под ред. на Иван Райкински и
Павел Петков, Враца, 2006, Библиотека Български северозапад (ББСЗ) №26.
12
Д А - Враца, ф.64к, оп. 1, а.е. 110, л. 1.
4. Габаре от Освобождението до края на войни-

те (1912-18)
4.1. Обществено-икономически и демографски

промени
Руско-турската война от 1877-1878 г. допринесла не
само за извоюването на националната независимост на
България, но открила и пътя за нейното свободно развитие
по пътя на капитализма (1). Още в хода на войната и особе-
но след нейното приключване, земята, която доскоро била
притежание на богатите тлаченски помаци и черкезите
от Дъбница, преминала в ръцете на габрешани или чрез на-
силственото Ł присвояване или чрез откупуването Ł от
изселващите се земепритежатели. В повечето случай на-
силственото завземане било прикривано с привидна аренда
или покупка. Тук трябва да изтъкнем и един важен момент,
54
че по-голямо количество и по-качествена земя преминала в
ръцете на по-заможните габрешани, които още по време на
робството имали натрупани капитали. След Освобождени-
ето мнозина бедни жители на селото също се сдобили със
своя земя.
В периода 1879-1885 г. правителствата на Княжество
България обаче, провели покровителствена политика по от-
ношение на турските бежанци и разпоредили заплащането
на завзетите земи (2).
Голямата нужда от пари за заплащане на завзетата от
селяните земя довела до небивало развитие на лихварство-
то, в резултат на което голяма част от габрешани задлъж-
няли и загубили земята си, а други забогатели и придобили
още повече парични средства. Както съобщава Бенчо Бен-
чев, „през време на войната турските спахии, черкезите и
др. побегнали към Цариград. Габрешане се възползвали от
това бягство и разграбили земите им.” (3). По спомени на
Радул Йотов (р. 1856) по-хубавата земя, която била вла-
дение на богатите турци Исмаил ага и Мурад от Тлачене
била разделена между габрешките чорбаджии Некол Лилов,
Пенко Иванов, Драган Драганчов, Чукарете, Петър Мешлин-
ковски и др., които не позволили по-късно да им я отнемат,
под предтекст, че са я закупили с документ. Габрешаните
Петър Мешлинковски и Драган Драганчовски, както и Нено
Станюв от Тлачене били приятели с Осман, субашата на
Тлачене, който им поверил с тапий турските воденици по
Габарска река. След решенията на Берлинския конгрес, някои
турци се върнали да потърсят имотите си, но габрешани
ги заплашили, че ще им искат „кръвнина” за убитите Стою
Видрар и Нино, и те „безвреме напуснали”. Това положение
използвал Нено Стоянов от Тлачене, който взел от тур-
ците пълномощно и почнал да продава земята на новите
им собственици от Габаре. Много от тях били бедни и се
отказвали от нея, а я изкупували по-богатите. Онези нови
земеделски стопани, които не си давали заграбената земя,
били принуждавани от властта, да взимат заеми от бога-
55
тите чорбаджии в селото. Лихвите по заемите били толко-
ва големи, че за няколко години „главницата” се удвоявала,
утроявала, докато задължението по парчето земя погъл-
нело най-напред добитъка, после покъщнината и най-накрая
къщата на селянина (4). По спомени на Радул Йотов, докумен-
та за заем на пари било едно залепено говеждо лайно в ма-
зата на чорбаджията, в което борчлията потапял ръката
си. По-сърцатите габрешани, като виждали, че целият им
приход не може да погаси лихвите, се отказвали от плащане
и с наджак (брадва) бранели късчето земя, като заплашвали
и с убийство. За такива хора чорбаджийте казвали: „ (Еди
кой си) изеде лайното !”, т.е. клетвопрестъпник е, отказaл
се е от свещения договор - лайното, носещо отпечатъка
на ръката му. Пак според Радул Йотов, с най-голяма лихва
се давали пари за закупуването на едър добитък, който на-
времето бил откаран от турците. За да си купят добитък,
габрешане ходели чак в Сърбия. Автентичен документ от
1884 г., касаещ закупуването на една воденица собственост
на Исмаил ага от Тлачене, ми показа през 2008 г. Динка Гено-
ва-Въртигорова. Воденицата е закупена от прадядо Ł Вълчо
Диков Генински и оттогава е позната на габрешани като
Генинската воденица.
До края на XIX в. основният поминък на габрешани било
земеделието, скотовъдството и лозарството. През 1892 г.
предприемчиви селяни засеяли и 10 дка с тютюн, но поради
„недоброкачествеността му”, не бил изкупен от фабрикан-
тите. Затова пък насажденията от рапица донесли добър
приход на земеделците през 1893 г. (5) В края на века лозар-
ството било с ниски добиви поради маната и появилата се
филоксерна зараза. В Габаре бил устроен общински горски
разсадник (пепиниера), с площ от 4 дка, засят с акация и чер-
ница (6).
Първата обществена сграда, построена от габрешани
след Освобождението, била сградата на училището. Стро-
ежът започнал през 1881 г. и завършил през 1884 г. През
1884 г. на инспекция на габрешкото училище дошъл Цани
56
Гинчев, тогавашен училищен инспектор във Врачанското и
Оряховското учебни окръжия. Впечатлен от селото, той на-
писал по-късно цял пътепис озаглавен „Габерското езеро”.
„... Между селото Камено поле, ко-
ето е във Врачанско и селото Враняк
- в Раховско, под скалистия варовит
гребен - пише в споменатия ръкопис
Цани Гинчев,- в един боаз, е заселе-
но днешното село Габере. Този боаз
в старо време е бил главния път от
Дунава за Мездрата, която е на левия
бряг на Искъра и оттам е водял през
клисурата за Орхание и през днешния
Араба-конак за София…Този път е бил
тогава, види ся, единствения от Оре-
Фиг. 20. Цани Гинчев ховско за София, както и днес по тия
места е единствения за кола, а пък тогава, когато вред е
било обрасло с гори, оттука требва секий да е минувал… От
северната страна на Габаре, от дето са влезва в боаза, има
две възвишения едно срещу друго, на които, във време на
римското владение, е имало две малки крепости, на които
основанията ся познават и сега… В този боаз, от Север на
Юг, надлъж е разпрострено хубавото българско селце Габе-
ре, което като на дервент има през средата си една главна
улица, през която върви пътя и около улицата неколко ду-
кяна и ханове за пътници. Жителите му не са твърде бога-
ти, но са трудолюбиви. Преди четири години те си направи-
ха едно големо, хубаво училище, но черква още немат, а се
черкуват в едната половина на училището, която засега им
е доста. През селото тече една речица, която иде от Юг и
белия Ł широк брод всред селото, показва, че когато доди,
требва да приижда много силна и скоротечна, защото брода
е постлан с доста едри валчести валяци-камъни. Като зах-
ванем от селото надолу и ся възвием на изток, по течение-
то на водата, догдето стигнем до селото Чумаковци, кое-
то е на р. Искър, дето се влива тая бистра речица или както
57
и казват местните жители на околните села Габришката
бара, по нея ще наброим 16 воденички и един дарак за влаче-
не на вълна. Водата на рекицата е бистра, чиста, студена и
тече постоянно в обикновено време и зиме и лете. В нея ся
въди немного едра и вкусна риба.” (7)
През месец август 1885 г., след тържествен водосвет
габрешани започнали строителството на църквата „Успе-
ние на Пресвета Богородица”, забавено от избухналата през
месец септември същата година Сръбско-българска война.
Във войната взели участие 130 души от селото, от които
двама били убити. (8)
В края на века Габаре наброявало 245 къщи и през 1893 г.
имало 1429 жители.
В първото десетилетие на XX век в селото било учредено
читалище (1904), били открити телеграфо-пощенска стан-
ция (1905), прогимназия (1906), метеорологична (дъждомер-
на) станция (1906), пощенска спестовна каса (1906), мирово
съдилище и полицейски участък (1908). В експлоатация била
кариерата по поречието на р. Бриша, от която се добивало
„камък ломен от разни величини; камък едър, грубо оделан в
кариерата на правилни блокове; кариерен или речен чакъл и
песък” и др. (9) Във връзка с благоустройството на селото
през 1909 г. са издадени 11 скици, 49 строителни линии и
е изчислена квадратурата на 20 двора (10). През пролетта
на 1910 г. от Плевенския държавен конезавод били взети
21 жребци, които по решение на Врачанския окръжен съвет
били „поставени” в 10 съвокупителни станции на терито-
рията на окръга, за подобряване на конското отродие. Една
от тях била в Габаре и в нея били настанени жребците За-
риф II (покрил 60 кобили) и Биркан (покрил 59) (11). Старите
лозя обаче, били унищожени от филоксерата и лозарството
като поминък станало достъпно за по-богатите жители на
селото, поради „скъпите американски пръчки”, устойчиви на
болестта (12).
58
Бележки:
1
К у м а н о в , Милен. 681-1948. Из историята на българската народност и
държава. С., 1993, с. 169.
2
Държавен вестник, бр. 2/ 4 август 1879; бр. 22/ 27 февруари 1882; Сбор-
ник от окръжни и предписания на Министерството на правосъдието, 1886,
т. II, с. 46.
3
Б е н ч е в , Б. Габаре след Освобождението (ръкопис),с. 7. Личен архив на
Иво Йорданов.
4
Пак там.
5
И з л о ж е н и е за състоянието на Вратчанский окръг през 1892-93 годи-
ни от Вратчанский окръжен управител Н. Кабакчиев. Пловдив, 1893, с. 29,30.
6
7
Г и н ч е в , Ц. Габерското езеро. НА на БАН, ф. 129к, а.е. 33.
8
Д А – Враца, ф. 64к, оп.1, а.е. 110, л.1.
9
Държавен вестник, бр. 72/ 1911, с. XII.
10
И з л о ж е н и е за състоянието на Врачанското окръжие през 1909/1910
год., Враца, 1910, с. 24.
11
12
Ц о к о в, П. Окръжните лекари и техните годишни отчети за 1910 г. пред
Дирекцията за опазване на общественото здраве // Сборник доклади от
Национална научна конференция с международно участие „Освобождени-
ето на България и първи стъпки в изграждането на общ. здравеопазване”,
София, 23.11.2007.
13
Държавен вестник, бр. 244/ 1910, с.7.
4.2. Участие във войните (1912-1918)
В Балканската (1912-1913) и последвалата я Междусъ-

юзническа война (1913) били мобилизирани 242-ма души от
Габаре, от които загинали 36 човека: (1)
1. Цеко Петров Цеков. Редник от 17-ти пехотен Дорос-
толски полк, 10-та рота, набор 1909, възраст 24 г. Женен,
с 2 деца. Безследно изчезнал на 4 октомври 1912 г.(!?) при
обсадата на гр.Одрин. На съпругата му - Рада Цекова Петро-
ва, вдовица с 2 деца, била отпусната наследствена пенсия, в
размер на 288 л. годишно, начиная от 5 октомври 1912 год.;
2. Атанас (Танас) Дилов Николов. Редник от 17-ти пе-
хотен Доростолски полк, 10-та рота, набор 1902, възраст
59
31 г. Женен, без деца. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чатал-
джа,* Източна Тракия. Погребан край с. Кестенлик, Чатал-
джанско;
3. Бончо Луканов Видков (Вътков). Редник от 17-ти
пехотен Доростолски полк, 10-та рота, набор 1909, въз-
раст 24 г. Женен, с 1 дете. Убит на 4 ноември 1912 г. при
Чаталджа. Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско. На
съпругата му - Петра (Пека) Бончова Луканова, вдовица с
1 дете, била отпусната наследствена пенсия, в размер на
216 л. годишно, начиная от 5 ноември 1912 год. Тази пенсия
е увеличена на 288 л. годишно, начиная от 19 април 1913 год.,
понеже Ł се родило второ дете.;
4. Вачо Христов Вачовски. Редник от 17-ти пехотен
Доростолски полк, 10-та рота, 4-ти взвод, набор 1906, въз-
раст 26 г. Женен, с 2 деца. Убит на 4 ноември 1912 г. при
Чаталджа. Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско. На съ-
пругата му - Иванка Вачова Христова, вдовица с 2 деца, била
отпусната наследствена пенсия, в размер на 288 л. годишно,
начиная от 5 ноември 1912 год.;
5. Вутко Найденов Изворски. Редник от 17-ти пехотен
Доростолски полк, 10-та рота, набор 1907, възраст 24 г.
Женен, с 3 деца. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чаталджа.
Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско. На съпругата
му - Неша В. Найденова, вдовица с 2 деца, била отпусната
наследствена пенсия, в размер на 288 л. годишно, начиная
от 5 ноември 1912 год.Тази пенсия била увеличена на 360
л.годишно, от 24 април 1913 год., понеже Ł се родило трето
дете.;
6. Въло Пенков Стаменов. Редник от 17-ти пехотен До-
ростолски полк, 10-та рота, набор 1904, възраст 28 г. Женен,
————
* Победените при Бунархисар – Люлебургас турски войски се оттеглили
към гр. Чаталджа. Между езерата Деркос и Буюкчекмедже турското ко-
мандване оборудвало Чаталджанската укрепена позиция с дължина 20-25
км и дълбочина 6-8 км. С около 110 000 души войска и 350 оръдия турците
смятали да спрат настъплението на българските войски. На 4 ноември в
6 часа сутринта българската армия атакувала Чаталджанската позиция.
Понесла огромни загуби, на следващия ден тя се върнала в изходно поло-
жение за настъпление.
60
с 2 деца. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чаталджа. Погребан
край с. Кестенлик, Чаталджанско. На съпругата му - Иванка
В. Пенкова, вдовица с 2 деца, била отпусната наследствена
пенсия, в размер на 288 л. годишно, начиная от 5 ноември 1912
год.;
7. Димитър Начов Трифонов. Редник от 17-ти пехотен
Неженен. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чаталджа. Погребан
край с. Кестенлик, Чаталджанско;
8. Дончо Иванов Пелов. Ефрейтор от 17-ти пехотен
Неженен. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чаталджа. Погребан
край с. Кестенлик, Чаталджанско;
9. Драган (Гешо) Нинов Неделков. Редник от 17-ти пе-
29 г. Женен, с 2 деца. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чатал-
джа. Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско;
10. Иван Андров Лилов. Редник от 17-ти пехотен До-
ростолски полк, 10-та рота, набор 1902, възраст 32 г. Же-
нен. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чаталджа. Погребан край
с. Кестенлик, Чаталджанско. На съпругата му - Еленка Ив.
Андрова, вдовица без деца, била отпусната наследствена
пенсия, в размер на 144 л. годишно, начиная от 5 ноември
1912 год. Тази пенсия била увеличена на 216 л. годишно, начи-
ная от 29 декември 1912 год., понеже Ł се родило дете.;
11. Коста (Косто) Димитров Георгиев (Гърков).
Младши подофицер от 17-ти пехотен Доростолски полк,
10-та рота, 3-ти взвод, набор 1903, възраст 29 г. Женен, с 2
деца. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чаталджа. Погребан край
с. Кестенлик, Чаталджанско. На съпругата му - Цвета К. Ди-
митрова, вдовица с 2 деца, била отпусната наследствена
пенсия, в размер на 331 л. годишно, начиная от 5 ноември
1912 год.;
12. Мито Атанасов Симеонов. Ефрейтор от 17-ти пе-
28 г. Женен, с 3 деца. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чатал-
61
а) б) в)
Фиг. 21. Надгробия на загинали във войните (символични погребения) в

Старите гробища на селото: а) на Марин Вутюв, с текст: „ПОСТАВЕНЪ
ВЪ ПАМЕТЪ И ЗА ВЕЧНО ВЪСПОМИНАНИЕ НА МАРИНЪ ВУТЮВЪ УБИТЪ
ВЪ БОЯ СЪ СЪРБИТЕ 11.1915 Г.”; б) на Цеко Ганчов, с текст: „ТУК ПО-
ЧИВА ЦЕКО ГАНЧОВ ПОЧ. НА 4 НОЕ[М]ВРИ 1912 Г. И НЕГОВА САПРУГА
ХРИСТА[НА]”; в) неуточнено надгробие (името не се разчита).
джа. Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско. На съпруга-

та му - Вута М. Атанасова, вдовица с 3 деца, била отпусна-
та наследствена пенсия, в размер на 360 л. годишно, начиная
от 5 ноември 1912 год.;
13. Мито (Митю) Неделков Нинаков. Редник от 17-ти
раст 24 г. Женен, с 2 деца. Убит на 4 ноември 1912 г. при
Чаталджа. Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско. На
съпругата му - Върба Митюва Неделкова, вдовица с 2 деца,
била отпусната наследствена пенсия, в размер на 288 л. го-
дишно, начиная от 5 ноември 1912 год.;
14. Нанко Николов Нинов (Близнашки). Редник от 17-
ти пехотен Доростолски полк, 10-та рота,набор 1904, въз-
раст 29 г. Женен,с 3 деца. Убит на 4 ноември 1912 г. при
пругата му - Ненка Нанкова Николова, вдовица с 3 деца, била
62
15. Начо Петров Трифонов. Редник от 17-ти пехотен
Женен, с 1 дете. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чаталджа.
Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско. На съпругата му
- Вида Ц. Н. Петрова, вдовица с 1 дете, била отпусната на-
следствена пенсия, в размер на 216 л. годишно, начиная от 5
ноември 1912 год.;
16. Нино Вълков (Вълчов) Данчов (Данчовски). Редник
от 17-ти пехотен Доростолски полк, 10-та рота, набор
1904, възраст 29 г. Женен, с 4 деца. Убит на 4 ноември 1912г.
при Чаталджа. Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско.
На съпругата му - Дамяна Н. Вълчова, вдовица с 4 деца, била
17. Нино Лаков Найденов. Редник от 17-ти пехотен До-
ростолски полк, 10-та рота, набор 1909, възраст 24г. Неже-
нен. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чаталджа. Погребан край
с. Кестенлик, Чаталджанско;
18. Павел Дончов (Дончев) Тодоров. Редник от 17-ти
раст 28 г. Женен с 1 дете. Убит на 4 ноември 1912 г. при
пругата му - Драгана Т. Павлова Дончова, вдовица с 1 дете,
била отпусната наследствена пенсия, в размер на 216 л. го-
дишно, начиная от 5 ноември 1912 год.;
19. Пено Вътов Бочовски. Редник от 17-ти пехотен
- Иванка Пенова Вътова, вдовица с 3 деца, била отпусната
наследствена пенсия, в размер на 360 л. годишно, начиная от
5 ноември 1912 год.;
20. Петър Начов Баков. Ефрейтор от 17-ти пехотен
63
- Дона П. Начова, вдовица с 4 деца, била отпусната наслед-
ствена пенсия, в размер на 360 л. годишно, начиная от 5 но-
ември 1912 год.;
21. Савчо Танчов Пенчов. Редник от 17-ти пехотен
Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско. На съпругата
му - Нанка С. Танчова, вдовица с 3 деца, била отпусната на-
следствена пенсия, в размер на 360 л. годишно, начиная от 5
ноември 1912 год.;
22. Стоян Христов Христаков. Редник от 17-ти пе-
21г. Женен, с 1 дете. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чатал-
джа. Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско;
23. Тотко Тодаринов (Тудоринов,Тодарлиев) Кръстев.
Редник от 17-ти пехотен Доростолски полк, 10-та рота,
набор 1905, възраст 28 г. Женен, с 1 дете. Убит на 4 ноем-
ври 1912 г. при Чаталджа. Погребан край с. Кестенлик, Ча-
талджанско. На съпругата му - Неда Др. Тотковица, вдовица
с 1 дете, била отпусната наследствена пенсия, в размер на
216 л. годишно, начиная от 5 ноември 1912 год.;
24. Христо Тодоров Трифонов. Ефрейтор от 17-ти
пехотен Доростолски полк, 10-та рота, 3-ти взвод, набор
1903, възраст 29 г. Женен, с 4 деца. Убит на 4 ноември 1912г.
при Чаталджа. Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско.
На съпругата му - Мария Хр. Тодорова, вдовица с 4 деца, била
25. Цеко Ганчов (Ганчев) Димитровски. Редник от 17-
ти пехотен Доростолски полк, 10-та рота,набор 1907, въз-
раст 24 г. Женен, с 1 дете. Убит на 4 ноември 1912 г. при
Чаталджа. Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско. На де-
тето му - Нино Цеков Ганчев, била отпусната наследствена
пенсия, в размер на 72 л. годишно, начиная от 5 ноември 1912
год.;
26. Цеко Христов Колювски. Редник от 17-ти пехотен
64
Женен,с 1 дете. Убит на 4 ноември 1912 г. при Чаталджа.
Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско;
27. Цано (Цаню) Тодоров Лилов. Редник от 17-ти пе-
29 г. Женен, с 2 деца. Починал на 10 ноември 1912 г. в 5/9 по-
лева болница край с. Субашъ (Субашъ-кьой), Чаталджанско.
На съпругата му - Тота Ц. Тодорова, вдовица с 2 деца, била
28. Георги Лилов Лилов. Редник от 17-ти пехотен До-
ростолски полк, 6-та рота, набор 1911, възраст 21 г. Женен,
без деца. Починал на 18 ноември 1912 г. в 5/9 полева болница
край с. Субашъ (Субашъ-кьой), Чаталджанско;
29. Нешо Тошов Найденов. Редник от 17-ти пехотен
Женен, с 1 дете. Починал на 20 ноември 1912 г. в 3-та етап-
на болница. Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско;
30. Цано (Цаню) Гергов Стоянов. Редник от 17-ти пе-
28 г. Женен, с 1 дете. Починал на 23 ноември 1912 г. в 4/9
полева болница край с. Кабакча, Чаталджанско. На съпругата
му - Тодора Ц. Гергова, вдовица с 1 дете, била отпусната
наследствена пенсия, в размер на 216 л. годишно, начиная от
24 ноември 1912 год.; (2)
31. Марин Николов Петров. Редник от 17-ти пехотен
Женен, без деца. Починал на17 януари 1913 г. в 2/6 полева
болница край гр. Чорлу, Източна Тракия;
32. Стоян Трифонов Христаков. Редник от от 53-ти
пехотен полк, набор 1894, възраст 42 г. Женен, с 2 деца.
Убит на 13 март 1913 г. при атаката на гр. Одрин, Турция.
Погребан край гр. Одрин;
33. Цано Нинов Врачов. Редник от 53-ти пехотен полк,
набор 1894, възраст 42 г. Женен, с 5 деца. Убит на 13 март
1913 г. при атаката на гр. Одрин. Погребан край гр. Одрин;
65
а) б)
в)
Фиг. 22. Участници във войните:

а) Н˜кол Милов Навущански (1916) – награден с войнишкия знак за отли-
чие на военен орден „За храброст ”; б) Нено Милов Навущански (1917);
в) войници от 73-ти пехотен полк, 8-ма рота (1917): Лило Ценов,
с. Габаре (седнал); Йото Нецов, с. Сухаче (прав); Илия Ценов, с. Бресте
(седнал) и Нанко Цоков, с. Габаре (прав).
66
34. Нато Маринов Петров. Редник от 53-ти пехотен
полк, набор 1901, възраст 33 г. Родом от с. Шумнене, Тете-
венско. Женен, без деца. Убит на 25 март 1913 г. в гр. Одрин.
Погребан край гр. Одрин;
35. Христо Дилов Николов. Редник от 9-ти артилерий-
ски полк, набор 1899, възраст 34 г. Женен, с 3 деца. Убит от
гърците край с. Якоруда, Неврокопско при отстъплението
през 1913 г;
36. Киро Стаменов Милчов. Редник от 66-ти пехотен
полк, набор 1912, възраст 21 г. Неженен. Убит от сърбите
при отстъплението през 1913 г.
Като доброволец в Македоно-Одринското опълчение
(1912-1913) се записал и габрешанина Христо Божинов,
зачислен в 1-ва отделна партизанска рота на 15-та Щип-
ска дружина (3).
В Първата световна война (1915-1918) били мобилизира-
ни 266-ма габрешани, от които загинали 35 души: (4)
1. Моно Петров Панювски. Младши подофицер от 17-
ти пехотен Доростолски полк, 13-та рота, набор 1905, въз-
раст 32 г. Женен, с 3 деца. Умрял от огнестрелна рана в ля-
вата половина на гръдния кош на 4 октомври 1915 г. между
с. Бели Мел (Фердинандско) и гр. Фердинанд;
2. Цеко Дончов Стаменов. Редник от 16-ти пехотен
Ловчански полк, 11-та рота, набор 1915, възраст 20 г. Неже-
нен. Убит на 8 октомври 1915 г. при Турско ливаде, Сърбия.
Погребан северозападно от с. Одоровци, Царибродско;
3. Цеко Драганов Неделков. Редник от 17-ти пехотен
Женен, с 3 деца. Убит на 9 октомври 1915 г. при Кървава
бара, Зайчарско, Сърбия;
4. Трифон (Тишо) Стаменов Милчов. Редник от 42-ри
пехотен полк, 6-та рота, набор 1915, възраст 21 г. Неженен.
Убит на 29 октомври 1915 г. при Вража глава, Сърбия;
5. Марин Вутюв Стоев. Редник от 17-ти пехотен До-
ростолски полк, 4 рота, набор 1896, възраст 40 г. Женен, с
1 дете. Убит на 5 ноември 1915 г. при с. Редко Цер, Сърбия;
67
6. Тодор Христов Вачов. Редник от 1/9 продоволствен
транспорт, набор 1906, възраст 33 г. Женен, с 2 деца. Убит
на 3 март 1916 г. при гр. Велес, Македония;
7. Лило Андров Лилов. Редник от 16-ти пехотен Лов-
чански полк, 11-та рота, набор 1915, възраст 20 г. Неженен.
Безследно изчезнал на 14 септември 1916 г. в боя при с. Го-
рен Добромир, Силистренско;
8. Васил Радулов Йотов. Редник от 16-ти пехотен Лов-
чански полк, 6-та рота, набор 1915, възраст 21 г. Женен, без
деца. Убит на 1 октомври 1916 г. при с. Алфатар, Силис-
тренско;
9. Нино Маринов Нинов. Редник от 73-ти пехотен полк,
6-та рота,набор 1916, възраст 22 г. Женен, без деца. Убит
на 4 октомври 1916 г. при с. Амузача, Румъния;
10. Петър Кръстев Тошов. Редник от 73-ти пехотен
полк, 1-ва картечна рота, набор 1916, възраст 20 г. Женен, с
1 дете. Убит на 5 октомври 1916 г. при с. Амузача, Румъния;
11. Цеко Стаменов Вълов. Редник от 25-ти пехотен Дра-
гомански полк, 10-та рота, набор 1915, възраст 21 г. Неже-
нен. Убит на 23 октомври 1916 г. при с. Кокарджа, Добруджа;
12. Стойчо Демянов Хитов. Редник от 42-ри пехотен
полк, набор 1905, възраст 36 г. Женен, с 4 деца. Безследно
изчезнал около 2 ноември 1916 г. в Битолско;
13. Цветко (Цеко) Стоянов Ненков. Редник от 9-та
пионерна дружина, 1-ва рота, набор 1916, възраст 20 г. Не-
женен. Убит на 2 ноември 1916 г. на кота 51 при Дойран.
Погребан край с. Фурка, Дойранско, Македония;
14. Рачо Усаинов Куртовски. Редник от 58-ми пехотен
полк, 8-ма рота, набор 1916, възраст 22 г. Неженен. Убит
от сърбите на 5 ноември 1916 г. при с. Чанище, кота 1212,
Македония.
15. Петър Стаменов Хитински (Итински). Редник от
17-ти пехотен Доростолски полк, 4-та рота, набор 1896,
възраст 40 г. Женен, с 4 деца. Убит на 13 ноември 1916 г. на
позиция Кръстали при Дойран. Погребан в с. Побрег, Дойран-
ско, Македония;
68
Фиг. 23. Стъкленица (височина 46,5 см, диаметър 20 см) -
„ЧЕРКОВЕНЪ СПОМЕНЪ ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА ВЪ ПАМЕТЪ НА УБИТИТЕ
СЕЛО ГАБАРСКИ ГЕРОИ В БАЛКАНСКИТЕ И ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНИ ОТЪ
1912 ДО 1918 ГОД.”, изработена от Христо Стоилов от Свищов през
1929 г. и съхранявана в Светия олтар на селската църква.
Изписани са 61имена на загинали във войните.
16. Трифон Стоев Ненчов. Канонир от 18-ти артиле-

рийски полк, 8-ма батарея, набор 1919, възраст 25 г. Женен,
с 2 деца. Убит на 20 ноември 1916 г. край с. Беранци, Битол-
ско. Погребан край с. Беранци;
17. Тодор Нинов Петков. Младши подофицер от 9-ти
артилерийски полк, 6-та полева батарея, набор 1904, въз-
раст 33 г. Женен, с 4 деца. Убит на 24 април 1917 г. на по-
зиция Кала тепе при Дойран. Погребан край с. Чернище, Дой-
ранско;
18. Тотко Неделков Петров. Ефрейтор от 9-ти опъл-
ченски полк, набор 1893, възраст 41 г. Женен, с 2 деца. Заги-
69
нал на 25 юни 1917 г. при с. Никулицел, Румъния – удавил се с
лодка в Дунава, вследствие попадение на мина;
19. Илия Йолов Панов. Редник от 17-ти пехотен Дорос-
толски полк, 13-та рота, набор 1913, възраст 24 г. Неженен.
Убит на 30 август 1917 г. на позиция Княз Кирил при Дойран.
Погребан край с. Фурка, Дойранско, Македония;
20. Нано Цаков Вутов. Редник от 17-ти пехотен Дорос-
толски полк, 13-та рота, набор 1913, възраст 24 г. Женен,
без деца. Убит на 30 август 1917 г. на позиция Княз Кирил
при Дойран. Погребан край с. Фурка, Дойранско;
21. Христо Димитров Георгиев (Гърков). Редник от
17-ти пехотен Доростолски полк, 13-та рота, набор 1913,
възраст 24 г. Неженен. Убит на 1 септември 1917 г. на пози-
ция Кала тепе при Дойран.Погребан край с. Фурка, Дойранско;
22. Велия Мустафов Велиев. Редник от 3-ти етапен
полк, 1-ва рота, набор 1902, възраст 35 г. Женен, с 4 деца.
Починал на 6 септември 1917 г. в 2/6 полева болница край гр.
Прилеп, Македония;
23. Цако Василов Драганов. Редник от 17-ти пехотен
Женен, с 2 деца. Починал на 14 октомври 1917 г. в 6/9 полева
болница при Дойран, Македония;
24. Димитър Стоянов Попов. Редник от 17-ти пехотен
Женен, с 2 деца. Починал на 26 ноември 1917 г. в болницата
в гр. Скопие, Македония;
25. Цено Диков Цанов. Редник от 17-та допълнителна
дружина, набор 1917, възраст 20 г. Неженен. Убит на 27 яну-
ари 1918 г. при с. Равна баня, Сърбия. Погребан в с. Лабаде,
Сърбия;
26. Иван Трифонов Христаковски. Редник от 57-ми пе-
хотен полк, 11-та рота, набор 1898, възраст 40 г. Женен, с
2 деца. Починал на 25 април 1918 г. в 1/9 полева болница при
Дойран. Погребан край с. Фурка, Дойранско;
27. Никола Цаков Нанков. Ефрейтор от 17-ти пехотен
Доростолски полк, 4-та картечна рота, набор 1905, въз-
70
Фиг. 24. Свидетелство за народна признателност, изпратено до близки-
те на убития в Междусъюзническата война младши подофицер Христо
Дилов Николов.
раст 32 г. Женен, с 2 деца. Убит на 18 септември 1918 г. на

позиция Тигър при Дойран;
28. Йото Вълчов Петков. Редник от 17-ти пехотен До-
ростолски полк, 13-та рота,набор 1912, възраст 28 г. Же-
нен, без деца. Убит на 19 септември 1918 г. на позиция Ба-
стион №3 при Дойран;
29. Петър Неделков Петров (Цанин; Петканински)
Младши подофицер от 17-ти пехотен Доростолски полк,
1-ва картечна рота, 2-ри взвод,набор 1911, възраст 27 г.
Женен, с 2 деца. Убит на 19 септември 1918 г. на позиция
Междинната при Дойран;
30. Стою Вътов Ненчов. Младши подофицер от 17-ти
пехотен Доростолски полк, 6-та рота, набор 1914, възраст
71
24 г. Женен, с 1 дете. Убит на 19 септември 1918 г. на пози-
ция Бончев при Дойран;
31. Мило Томов Шавлийски. Канонир от 3-та техниче-
ска охрана, набор 1897, възраст 40 г. Женен, с 3 деца. Убит
на 1 октомври 1918 г. при отстъплението на шосето за с.
Марикостиново, Петричко. Погребан край с. Марикостиново;
32. Георги Петков Неколов (Умерски). Редник от 6-ти
артилерийски полк, набор 1915, възраст 23 г. Починал на 14
октомври 1918 г. в болница в гр. Сливен;
33. Нако Найденов Гергов. Редник от 6-ти дивизионен
инженерен парк, набор 1899, възраст 40 г. Женен, с 1 дете.
Пленен на 21 септември 1918 г. при гр. Куманово. Починал от
дизентерия на 2 април 1919 г. в гр. Враня, Сърбия. Погребан
в общите гробища на гр. Враня и опят от свещ. Йованович;
34. Савчо Николов Близнашки. Редник от 17-ти пехо-
тен Доростолски полк, набор 1909, възраст 37 г. Женен, с
3 деца. Пленен на 18 септември 1918 г. (пленнически номер
– B.R.9580). Починал от дизентерия на 5 юли 1919 г. в дър-
жавната болница в Солун. Погребан край с. Микра, Солунско.
(№ на гроба 1428);
35. Йосиф (Йото) Пеев Найденов. Редник от 9-ти опъл-
ченски полк, набор 1918, възраст 21 г. Женен, без деца. Почи-
нал на 25 януари 1919 г. от туберкулоза в болницата в гр.
Варна (5).
След Първата световна война в Габаре е имало трима
човека, ранени на фронта и впоследствие останали само с
един крак: Христо Монов, Йото Лашков и Иван Начов. Във
войните – Балканска (1912-1913), Междусъюзническа (1913)
и Първа световна (1915-1918) село Габаре дава 71 жертви.
По спомени на стари хора, „селото почернело” от черните
забрадки на вдовиците. Дадените човешки жертви, засяга-
щи преди всичко най-трудоспособното население, както и
намаляването на работния добитък (реквизиран за нужди-
те на фронта) затруднили в значителна степен обработ-
ването на земята, което пък довело до намаляване на земе-
делското производство в следвоенните години.
72
Бележки:
1
Д А – Враца, Ф.64к, оп.1, а.е. 110, л.1.
2
Наследствените военно-инвалидни пенсии на близките на загиналите га-
брешани са отпуснати с указ № 33 на Министерството на финансите от
18 септември 1913 г.(вж. Държавен вестник, бр. 277/ 1913, с.4-5) и указ
№ 38 на същото министерство от 27 септември 1913 г. (вж. Държавен
вестник, бр. 2/ 1914, с.2-3).
3
Македоно–одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав по докумен-
ти на Дирекция „Централен военен архив”. С., 2006, с. 861.
Х р и с т о Б о ж и н о в (Ичко Попето) е роден през 1881 г. в Гумендже,
Ениджевардарско (дн. гр. Гумениса, Гърция). След неуспеха на Илинденско-
Преображенското въстание напуска родния си край и около 1909 г. се за-
селва в Габаре. През 1910 г. е член на читалище „Зора” в селото. Женен за
габрешанката Ана Божинова (1889-1969). Габрешани са го наричали Ристо
Комитата. Починал през 1968 г. и погребан в Батулските (Горните) гроби-
ща на селото. На надгробието му е изписано – „ македонски революционер ”.
4
Д А – Враца, Ф.64к, оп.1, а.е. 110, л.1.
Според този източник броят на загиналите е 34. В „Регистрите за граж-
данско състояние” на с.Габаре от 1919 г. обаче, открих и Известие за
смърт на р-к Йосиф Пеев Найденов, което променя цифрата на 35.
5
Списъкът на загиналите е изготвен въз основа на сведения от: Д В И А –
Велико Търново. Ф.39, оп.1, а.е.67, л.15, 15г., 16 - „Списък на загиналите през
войните жители на село Габаре, околия Белослатинска, окръг Врачански“
изготвен на 6 юли 1931 г. от кмета на Габарската селска община Иван
Марков; ДА – Враца. Ф.64к., оп.1, а.е.110, л.1; Регистри за гражданско със-
тояние с. Габаре (1919г.); в. Държавен вестник бр. 277/ 6.12.1913 г.,с.2-5; бр.
2/3.01.1914 г.,с.2-6; вж. също Н и к о д и м о в , Ивайло Военните паметници
в Белослатинско. Вр., 2011 г., с.37-40.
5. Габаре между двете световни войни

(1918-1945)
През 20-те и 30-те години на XX век в селото били осно-
вани многобройни клонове на различни просветни, благотво-
рителни, патриотични и др. организации и дружества като:
„Кооперативно сдружение за застраховка на едър рогат до-
битък” (1924), Кредитна кооперация „Зора” (1924), Запасно
подофицерско дружество „Чаталджа” (1929) и др. Засилила
се и политическата активност на населението, като се ос-
новали групи и дружби на редица политически организации.
73
Фиг. 25. Пивница „Централ” в Габаре, собственост на Кръстьо Иванов Попов,
открита през 1929 г. Снимка от 30-те год. на XX в.
74
Предприели се и различни инициативи за подобряване жи-
вота на габрешани и благоустройството на селото. През
1928 г. била построена нова
училищна сграда, а през
1930 г. в селото било от-
крито и Допълнително зем-
леделско училище. През съ-
щата 1930 г. централната
част на селото била водос-
набдена (улични чешми) (1).
За облика на Габаре по
онова време може да се до-
бие представа от публику-
ваното в Юбилейния сбор-
ник „Българското село”,
отпечатан през 1930 г. Там
е записано:
„Община Габаре.
Името си носи от дърво-
то габер, което расте в изо- Фиг. 26. За вода на една от селските
билие. Населението е чисто чешми (Къна Петкова и Мария Томова).
Снимка от началото на
българско. Разположено е в 40-те год. на XX в.
полите на върха Дреновица
по течението на Габарската река, приток на р. Искър. Има
шосета и междуселски пътища. Най-близката Ж.П. станция,
с. Чумаковци, отстои на 13 клм; гр. Бела - Слатина се намира
на 20 клм. Жилищата са сгрупирани, двуетажни, със западно
и южно изложение, от тухли и камък, покрити с марсилски
керемиди. Дворовете са оградени с плет и камък. Население-
то се занимава със земеделие и лозарство. Нивите засеват с
пшеница и царевица. Има училище, читалище, телеграфо-по-
щенска и телефонна станция, мирово съдилище, полицейски
и бирнически участъци, агенция Българска Земледелска Банка,
участъкова амбулатория с лекар, ветеринарен фелдшер, кре-
дитна кооперация, кооперативно сдружение за застраховка
на добитък, църква, манифактурни и колониални магазини и
75
2 модерни мелници. Нуждае се от благоустройство.” (2)
Според същия сборник, Габаре има 2643 жители и 486 до-
макинства, от които без земя са 80, а без къщи 10 домакин-
ства. Орната земя на селото била 21 079 дка.
През 30-те години в Габаре са учредени още: Пчеларско дру-
жество „Дреновица” (1934), Селски клон на Съюза за закрила
на децата в България (1935), Общозанаятчийско сдружение
(1937), Селски клон на Българско дружество „Червен кръст”
(1937), Младежка кооперативна група (1937) и др. Учениците
от прогимназията в селото участвали в създаването на Уче-
ническо въздържателно дружество „Трезва мисъл” (1931),
на Младежко въздържателно дружество „Борба” (1932), на
спортно дружество „Спартак” (с футболен отбор), на ет-
нографски и есперантски кръжоци и др. През 1938 г. в Габа-
ре било учредено и Туристическо дружество „Дреновица”, в
което членували 69 човека. По данни на М. Михова, през 1937
г. Габаре имало 2716 жители и около 700 къщи. Селското зе-
млище било с обща площ 42 365,9 дка, от които 21 681,9 дка
били заети от ниви, а 1000 дка от лозя. По Габрешка река
имало 2 моторни мелници и 18 водни воденици (караджей-
ки) (3).
През 1938-1939 г. в селото е направен ремонт на улиците,
изградена е училищна ограда, от дружество „Тръба” – София
са купени още тръби за водопровода в селото, закупена е и
помощна автомобилна кола за нуждите на Здравната служ-
ба и др. В периода 1943-1944 г. около Габаре действали Вра-
чанския партизански отряд „Гаврил Генов” и Червенобрежкия
партизански отряд „Дядо Вълко”. Бойците от последния се
укривали в Дреновица, в близост до село Сухаче. В парти-
занското движение взели участие габрешаните: Цено Цаков
Начев, Драган Илиев Драганов, Атанас Пенков, Атанас Или-
ев Атанасов и Петър Христов Ребров. Габрешанинът Михо
Готов Петков пък взел участие в Словашкото национално
въстание против немците (1944-1945), като партизанин от
Нитранската партизанска бригада (4).
На 8 септември 1944 г. партизани от отряд „Гаврил Генов”
76
с помощта на местни сили, начело със
Симеон Димитров установили влас-
тта на ОФ в Габаре (5).
На 9 септември Отечественоф-
ронтовската власт била установена
и в цялата страна. България се вклю-
чила в заключителната фаза на Вто-
рата световна война на страната на
СССР. В тази война загиват 2 габре-
шани:
1. Стамен Иванов Трифонов.
Редник от 54-ти пехотен Битолски
полк. Роден на 9 ноември 1913 г. в Га-
баре. Загинал на 11 септември 1944 г.
в бой с немците в района на гр. Прилеп;
2. Петър Стаменов Иванов. Ред-
ник от 9-та ударна рота на 57-ми пе-
хотен Беломорски полк. Роден на 28
ноември 1922 г. в Габаре. Убит на 14
март 1945 г. при атаката на с. Драва
Полконя, Унгария (6).
Паралелно с участието във война-
Фиг. 27. Загиналите във
та в страната започнало и „изграж- Втората световна война
дането“ на социализма. (1944-1945):
а) Стамен Иванов
б) Петър Стаменов
Бележки:
1
Исторически календар на Врачански окръг. Под редакцията на Ив. Райкин-
ски и П. Петков, Враца, 2006, ББСЗ №26, с. 43, 51, 153, 230.
2
Юбилеен сборник „Българското село”. Печатница „Пряпорец”, С., 1930,
с.119.
3
М и х о в а , М. Етнографски изследвания на село Габаре, Белослатинско.
УБ на СУ „Св. Кл. Охридски”, РКС №330, 1937.
4
Исторически календар ..., с. 122.
5
В-к Отечествен зов (Враца), бр. 105 - 106, 9.09.1969, с. 6; вж. също ДА –
Враца, Ф.13Б, оп. 1, а.е. 35, л. 19.
6
И в а н о в , Александър. Врачанският край и Отечествената война 1944-
1945 г. Вр., 1990, с. 46.
77
6. Селото в годините на социализма
(1944-1989)
След завземането на властта от ОФ, в селото започна-

ли „чистки”, като в общината, училището и всички остана-
ли учреждения били поставени „верни на комунистическата
партия, ОФ и народа хора” (1). Като „фашисти” били уволнени
Симеон Петров Монов (архивар в общината), Герго Христов
Стаменов (учител), Влъчко Вутков (учител), Донка В. Цоцов-
ска (учител) и др. На 14 август 1945 г. в Габаре било проведено
учредително събрание за създаване на ТКЗС. Учредители били
„около 70 стопани, които желаят да обработват земята си на
кооперативни начала” (2).
В периода 1945-1947 г. властта мобилизирала всичките
си сили в селото за борба с активните опозиционни партии –
БЗНС „Никола Петков“ и БРСДП /обединена/, които през есен-
та на 1947 г. били забранени в цялата страна със закон (3). През
същата 1947 г. в България бил приет Закон за национализация
на частни индустриални и минни предприятия. В списъка на
предприятията, които били национализирани по чл. 4, ал. 2 от
закона, попаднали и мелниците на габрешаните Георги Киров,
Михо Иванчов, Цочо Милчовски и Цано Нинов (4).
За един ден били иззети и всички вършачки в селото, соб-
ственост на Начо Ц. Бояджиев, Радю Вутков, Драган Симеонов,
Нино Станев и др. (5)
През 40-те години в Габаре били основани: Коневъдно коопе-
ративно сдружение „Божур” (1947), Българо-съветско друже-
ство (1947), Общозанаятчийска кооперация (1948) и др.
След 1950 г. 2/3 от жителите на селото станали членове
на ТКЗС. Опоненти на новата комунистическа власт се явили
по-едрите земевладелци, отказващи да влязат в кооператив-
ното стопанство. Те били обявени за кулаци*, по стените и
дуварите на къщите им се пишели обидни определения („Импе-
риалист!”; „Кулак!”; „Подпалвач на нови войни” и др.), изпращани
————
* - така наричали в Русия селската буржоазия.
78
са въз основа на скалъпени обвинения по затвори и лагери, а на
децата им се давали лоши характеристики, затварящи им за-
винаги вратите на висшите учебни заведения. Така или иначе,
през 1956 г. при втората масовизация всички габрешани ста-
нали членове на ТКЗС (едни доброволно, други чрез шантаж и
заплахи).
През 50-те години в Габаре била открита Участъкова бол-
ница (1952), завършено било и електрифицирането на селото
(1953) и неговото пълно водоснабдяване (6).
Изградена била помпена станция, чрез която водата на един
от силните извори на селото е изкачена в местността Дрено-
вица, от където чрез направената допълнително канализация
стигнала и до най-отдалечените и високи места (7). В Габаре
било създадено МТС (1956), открит бил Селскостопански тех-
никум (1958), построени били множество нови сгради – на ТПК,
Кооперативно-търговска сграда, Дом за деца и юноши и др.
През 1959 г. селото било и радиофицирано. В Габаре функци-
онирал радио-възел, в който работели Дико Цанов (председа-
тел на програмната комисия), Вера Данова (старши оператор),
Пенка Димитрова и Тошка Литова (говорителки). В домовете
на габрешани имало 418 радиоточки.
За съжаление през 60-те години все повече жители на се-
лото започнали да го напускат и да отиват да учат, работят
и живеят в Плевен, Червен бряг, Враца, Мездра, Бяла Слатина,
София и др. Това време (1955-1965) много точно е описал учи-
теля в Габаре, Георги Въртигоров:
„Хората постепенно привикваха към ТКЗС. Младите напус-
каха селото, а останалите, по-възрастните, продължаваха да
се трудят. Но тъй като земята не беше вече тяхна, а и запла-
щането на трудоден беше нищожно, казано откровено, почна-
ха да хитруват.” (8)
По данни от „Статистически годишник на Врачански
окръг”постоянното население на с. Габаре през 1946 г. било
2785 души, през 1956 г. – 2914 души, а през 1965 г. – 2592 души
(тенденция към намаляване!). От тези 2592 души 1192 били
мъже, а 1400 – жени. Селото имало 827 домакинства и 661 жи-
79
Фиг. 28. Село Габаре. Снимка от 70-те год. на XX в.
лищни сгради. От тях – 642 обитавани, 17 необитавани и 2
общежития. По конструкция 571 от жилищните сгради били
масивни, а 90 – паянтови.
През 1970 г. Габаре имало 2580 жители (1222 мъже и 1358
жени), през 1975 г. – 2415 (1283 мъже и 1132 жени), а през
1976 г. – 2467 (1324 мъже и 1134 жени). С постановление №77
от 5 декември 1977 г. на Министерския съвет били утвърде-
ни следните селищни системи във Врачански окръг: Враца, Ме-
здра, Бяла Слатина, Оряхово, Козлодуй, Кнежа, Роман, Мизия,
Криводол, Хайредин, Борован и Габаре.
Така Габаре станало център на най-малката селищна сис-
тема в окръга, обединяваща селата Габаре, Драшан, Тлачене,
Буковец, Върбица, Бъркачево и Враняк. През 1978 г. била прове-
дена учредителна конференция за създаването на АПК-Габаре,
за осъществяването на „по-нататъшната интензификация
на селското стопанство”. Водещ отрасъл в АПК било млечно-
то говедовъдство. Силно развитие получило и лозарството
(9)
. Трябва да отбележим, че именно в годините на социализма
е извършено най-много за благоустройството на селото. То е
електрифицирано, а всяка къща водоснабдена. Асфалтирани са
80
Фиг. 29. Манифестации в Габаре (60-те год. на XX в.).
81
повечето улици, поставени са тротоари и бордюри. Построе-
ни са много обществени сгради - Търговски дом, Читалищна
сграда, Комбинирана сграда на общинския народен съвет и по-
щата, Ресторант, Детски комбинат-ясла и градина и т.н. От-
крита е бензиностанция (1980) и стадион, с футболно игри-
ще и електрофицирани волейболни площадки. Селото имало и
свой футболен отбор - „Балкан” - Габаре, играещ в „А” окръжна
футболна група. През 80-те години са открити и Промишлен
цех към врачанския комбинат „Гаврил Генов” и Предприятие за
селскостопанска мелиорация и борба с ерозията.
През социализма са открити и няколко паметни знаци:
- бюст-паметник на Петко Лалов (в двора на СПТУ по ПЕМ,
открит през 1974 г., скулптор Дим. Бучински; понастоящем
демонтиран);
- паметна плоча с релеф на Петко Лалов (на къщата, в ко-
ято е живял като адвокат в Габаре, с текст: „Тук живя и ра-
боти от 1926 до 1935 г. смелият борец против капитализма
и фашизма, член на Окръжния коми-
тет на БКП, активен строител на
социализма у нас Петко Лалов. Роден
в Кунино през 1894 г.”);
- паметна плоча с релеф на лейт.
Иван Батьов Иванов – командир на
гранична застава „Руен”, убит от ди-
версанти през 1949 г. (поставена на
родната му къща).
На около 4 км западно от Габаре, по
пътя за с. Върбица в близост до няко-
гашната кариера, на една могила вдя-
сно на р. Бриша се намира единстве-
Фиг. 30. Паметна плоча на
лейтенант Иван Батьов ния паметник в България издигнат
Иванов. в памет на жертви от самолетна
катастрофа в мирно време. На 16 март 1978 г. самолет „Ту-
полев-134” (TU-134) с редовен полет София-Варшава се разбил
в 13:52 часа в коритото на река Бриша. Загинали всичките 73
души на борда (7 човека екипаж и 66 пасажери). От тях 27 бъл-
82
Фиг. 31. Паметникът на загиналите в самолетната катастрофа през
1978 г. край Габаре.
гари и 39 поляци. През 1979 г. на мястото на катастрофата е

поставен паметен знак, изработен от черен гранит, с височи-
на 2,5 м. Централно е изписан текст, който гласи:
НА 16 МАРТ 1978 Г. ТУК КАТАСТРОФИРА САМОЛЕТ НА
БЪЛГАРСКАТА ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ. Следват имената на
екипажа на самолета: Й. ЙОРДАНОВ, ХР. ХРИСТОВ, М. ХРИСТОВ,
Г. КОСТАДИНОВ, Ж. ПОПОВА, Р. КОНДАКЛИЕВА и В. ПАСКАЛЕ-
ВА. На дясната страна на паметника са изписани имената на
загиналите български граждани – Р. БОБЧЕВА, Д. ИВАНОВ, ИВ.
ИВАНОВ, Н. ЛАЛОВА, АЛ. ХРИСТОВ, Н. КОЦЕВА, В. КРЪСТЕВА,
В. БОБЕВА, Й. КОСТОВА, ИВ. ПЕТРОВ, Н. ЦАКОС, Г. ХИТРОВ, Т.
НЕНОВ, В. КАРАМЕЛСКИ, А. КАРАМЕЛСКА, СТ. ЗАДГОРСКИ, Н.
ЗАДГОРСКА,ЕМ. ТОПАЛОВА, Р. СТЕФАНОВА, Ж. ШИШМАНОВА,
СН. ВЪРБАНОВА, М. ИВАНОВ, КР. ГЕОРГИЕВ, В. КИРИЛОВА, АЛ.
ПЕТРОВА, С. ПОПОВА и Г. ДИМИТРОВ, а на лявата страна на па-
метника са изписани имената на загиналите полски граждани
83
– J. WILHELMI, J. TABOR, M. SAMET-NIECIKOWSKA, M. KOLASA,
T. LECH, CZ. DAWIDCZUK, T. WLODARCZYK, W. STACHOWIAK,
L. BATKIEWICZ, M. SKALIK, J. PYRZAK, T. SZTYK, W. GELO, J.
ZDANIUK, M. ZURAWSKI, R. BUDKA, F. PISZCZ, W. PISZCZ, H. LUL,
L. KOWALCZYK, D. KOTOWSKA, D. EINBERG, K. ORDINSKA, D.
SZKORUPA, J. ZAKOSCIELNA, M. KAZMIERCZAK, K. DAIEWSKI, T.
WENETIS, W. STASIAK, S. SLAWSKA, S. DUDEK, W. NADREIAREK,
K. OTOCKI, K. SOLICH, A. SIMAN, J. NIGHTINGALE.
Бележки:
1
Д А – Враца, ф.13Б, оп.1, а.е. 35, л. 21.
2
Ц Д А -София, ф. 89, оп.5, а.е. 16, л.2. - Протокол №23 от 14.08.1945 г. на
управителния съвет на Кредитна кооперация „Зора” с. Габаре.
3
Д А – Враца, ф.13Б, оп.1, а.е.35, л.21, 24.
4
Държавен вестник, бр. 302 / 27.12.1947 г.; бр. 176 / 2.08.1949 г.
5
Д А – Враца, ф.13Б, оп.1, а.е. 35, л. 22.
6
Исторически календар на Врачански окръг. Вр., 2006, ББСЗ №26, с. 122.
7
Д А – Враца, ф.13Б, оп.1, а.е. 35, л. 25.
8
В ъ р т и г о р о в , Георги. От Хемус до Париж. С., 2004, с. 158.
9
Д а н о в а , И. Средище от древността // в. Отечествен зов (Враца), бр.
17, 2.03.1979, с. 4;
Н а ч е в, Цв. Нови страници от геройчния летопис // в. Отечествен зов,
бр. 69, 7.07.1979, с. 26.
7. Габаре след 10-ти ноември 1989 г.
След 10-ти ноември 1989 г. в рeзултат на демократич-

ните промени земеделската земя отново стана частна соб-
ственост, възстановиха се много политически партии в се-
лото (БЗНС „Никола Петков“ – от Некул Ненов Милов, БСДП
– от д-р Илинка Ангелова Стамова и др.), създадоха се и пър-
вите частни фирми от предприемчиви жители на селото. За
съжаление се ограбиха и разрушиха много сгради, постройки
и съoръжения от времето на социализма (сградата на ТПК,
на АПК, на Смесения магазин, Ресторанта, Стадиона и т.н.).
През 1992 г. ТКЗС – Габаре бе обявено за ликвидация.* По-
————
* Държавен вестник, бр. 84, 1992.
84
настоящем (2010 г.) зе-
мята в селото се обра-
ботва от няколко частни
земеделски кооперации.
Животновъдството е
дребно, разпокъсано, с
ниска степен на механи-
зация на производстве-
ните процеси. По данни
на ОВМС - Бяла Слатина
през януари 2006 г. в Га-
баре са отглеждани: кра-
ви - 136, биволи - 21, овце
- 558, кози - 512, свине -
33, коне и магарета - 91,
птици - 7300, зайци - 51
и пчелни семейства - 200.
За сравнение 30 години
по-рано, през 1976 г. в Фиг. 32. Част от агитационните мате-
риали на възстановените след 10-ти
личните дворове на га- ноември 1989 г. политически партии в
брешани е имало: крави- селото.
112, биволи - 97, свине -
441, овце - 3 279, птици - 22 572 и пчелни семейства - 381 (2).
Сериозен проблем в селото е безработицата, поради кое-
то все повече негови жители го напускат и отиват да рабо-
тят в други населени места или в чужбина (Гърция, Италия,
Испания и др.). През 2005 г. Габаре е имало 1251 жители, през
2006 г. - 1 239, а през 2007 г. - 1 224. По данни от последното
преброяване на населението извършено през 2011 г. Габаре
има 1 147 жители.
85
Година Брой жители
1881 1251
1888 1434
1893 1429
1900 1784
1902 1784
1910 2182
1926 2641
1928 2643
1934 2712
1946 2781
1956 2914
1965 2588
1975 2428
1977 2540
1979 2400
1985 1729
1992 1604
2005 1251
2006 1239
2007 1224
2011 1147
Таблица №1. Населението на село Габаре

през годините.
86
с. Габаре, община Габаре, 03.03.1878 – 26.05.1880
Вратчанско окръжие
Каменополска околия,
с. Габаре, община Върбица, 12.03.1883 – 17.01.1884
Белослатинска околия,
с. Габаре, община Върбица, 17.01.1884 – 15.05.1887
Оряховско окръжие
Оряховско окръжие
Вратчански окръг
с. Габаре, община Габаре, 28.09.1949 - 23.01.1959
Врачански окръг
Врачански окръг
Михайловградска област
с. Габаре, община Бяла Слатина, 09.10.1987 - 02.02.1993
Михайловградска област
с. Габаре, община Бяла Слатина, 02.02.1993 - 12.01.1999
област Монтана
с. Габаре, община Бяла Слатина, 12.01.1999 - ...............................
област Враца
Таблица №2. Справка за промените в административно-

териториалната принадлежност на селото през годините
87
8. Родовете в селото
Както вече стана дума, днешното село Габаре е заселено

през 1787 година или казано по-общо-през втората полови-
на на XVIII век и то след помашката колонизация в Белосла-
тинския край. Това означава, че голяма част от габрешките
родове имат дългогодишна история - около 200 и повече го-
дини.
Пръв дава сведения за задругите в Габаре големият бъл-
гарски етнограф Димитър Маринов, който в книжка втора на
списание „Жива старина” от 1892 г. изброява следните зад-
руги в селото: Батювци, Навущанците, Панювци, Диковци,
Димитровци, Йотовци, Пеювци, Керемидчинци, Христовци,
Вачовци, Банчовци, Кърджалийците, Бонджолийците, Бо-
човци, Стойовци, Близнаците, Нинаковци и Хитинци.
В своите „Етнографски изследвания на село Габаре, Бе-
лослатинско” от 1937 г. Мария Михова споменава следните
родове: Милчовци, Кермидчийте, Близнаците, Дамянковци,
Стаевци, Буяците (Подойците), Бановци, Трънарете, Пее-
вци, Цайовци, Диковци (от с. Добревци), Вачовци, Нанковци,
Дияците (Тутановци), Навущанете, Ташовци, Чифлигарете
и др. Според нея най-напред в селото се заселили Кермид-
чийте (правели керемиди), а след тях дошли Милчовци от
Цетина, Черна гора. При тяхното идване, селото наброявало
7 български къщи и 3-4 турски.
Според Константин Попов, общият брой на родовете в
селото е 61. От тях 28 той определя като стари (тушници),
а 33 като дошли по-късно. Старите родове според него са:
Бˆновци, Вˆчовци, Б²лежете, Лещˆрете, Пˆньовци, Łтинци,
Петкˆнинци, Нинˆковци, МŁлчовци, Вал˜зовци, Вратн¾ците,
Нˆнковци, Байчовци, ˜лкинци, Бешл¾ковци, Стˆевци,
Гайдˆрците, Дънгорˆнците, Керемедчийте, Мˆнинци,
Гълъбˆрете, Нˆйденовци, Шутˆковци, МешлŁнковци,
БолнŁците, ДĄйнинци, Г˜нинци и Пр³ловци. По-нови пресел-
нически родове от преди Освобождението според него са:
СтĄйчовци, ДŁковци, Бˆкьовци, Чукˆрете, П˜евци, В²льовци-
88
от с. Батулци; Бˆнчовци, Видрˆрете, НикĄловци, Лˆйовци,
ЙĄловци - от с. Видраре и колибите около него, Тетевенско;
ЙĄтовци, Веждˆновци, Навущˆнете, Бозаджийте(I) - от Ябла-
ница, Тетевенско; Горничˆнете - от с. Горник; ИзвĄрците-
от с. Извор, Тетевенско; Близнˆците - от с. Еница, Белосла-
тинско; ПопĄвци (I) - от Влашко село (дн. Царевец) Врачанско;
ПопĄвци (II) от с. Бреница, Белослатинско; Лˆзаровци – от
с. Власатица, Врачанско; Кирковци и Събинци - от с. Радо-
вене; ¾ньовци - от с. Карлуково, Луковитско; Łгньовци - от
с. Радотина, Ботевградско; ЛŁлкинци - от Ботевградско,
Цинцˆрете - от Македония; Гр³ковци - от Македония; Бо-
заджийте (II) - от с. Правец, Ботевградско; Тошовци - от с.
Реселец; Цигар˜лете - от Врачанско; БешовŁченете - от с.
Долна Бешовица, Врачанско; ˆрните - от Ботевградско (1).
Към изброените от К. Попов родове трябва да добавим
също: Чифлигˆрете - работили някога като ратаи в един чи-
флик край с. Радовене - Мунков чифлик, откъдето се пресели-
ли в Габаре; Ристˆковци - преселници от района на с. Правец,
Ботевградско; Ум˜рците (Омерците) - вероятно пресел-
ници от Омер махала, дн. с. Ботево, Монтанско; Тˆшовци
- от Ябланица, Тетевенско; Грънчˆрете - дошли през 1896-
1900 г. в Габаре от с. Станянци, Царибродско; Ф˜злийците,
Трънˆрете, Цˆйовци и Тутановци, при което общия брой на
родовете в Габаре достига цифрата 70.
През 2008 г. д-р Симеон Константинов Симеонов (р. 1934)
от рода Кирковци ми разказа, че предците му работили в
чифлика на Димитраки Хаджитошин от Враца, намиращ се
между селата Кунино и Радовене. След убийството на Хад-
житошин от турците (1827 г.) те напуснали чифлика и се
заселили в Габаре (2).
Габрешкия род Пˆньовци има клонове в селата Еница, Гор-
ник и Попица. В последното село ги наричат Клепарчовци и
ги считат за едни от основателите на Попица (3). От Габаре
в Горник навремето се преселили Нановци. В техния дом в
с. Горник през 1871 г. пренощувал с двама тетевенци Васил
Левски. Милчовци дошли в Габаре според едни от Цетина
89
(Черна гора), според други от района на Куманово, (Македо-
ния). След време някои от тях се установили в Горник. От
Горник в Габаре пък дошли Горничˆнете. Родоначалникът на
този род – някой си Нешко, бил убит от турците и близки-
те му завинаги напуснали Горник (4).
По сведения на стари хора, преселението на по-новите
родове от Балакана започнало към 1841 г. (5) Преселниците
се настанявали на различни места в селото и така се офор-
мили неговите махали – Бˆновската (от Бановци, Паньовци,
Вачовци, Дънгоранците, Лещарете, Нанковци, Горничанете,
Шутаковци, Близнаците и др.), Бˆтулската (от преселници-
те от с. Батулци), БрŁша (от Навущанете, Ташовци, Извор-
ците, Веждановци, Бозаджийте (I), Цигарелете и др.), К²теля
(от Арните, Навущанете, Ристаковци и др.), Средната ма-
хала (от Гръковци, Генинци, Пръловци, Кирковци, Бозаджи-
йте (II), ПопĄвци (I и II) и др.) и Новото село (от Петканин-
ци, Ристаковци и др.). Край извора Езерото пък се заселили
Чифлигарете. По-богатите родове след Освобождението
владеели по-хубавата земя в селското землище, имали пове-
че добитък, от тях били избирани и управниците на селото.
По родове живеели старите габрешани в селото, по ро-
дове били и погребвани в Габрешките гробища – традиция
спазвана чак до 80-те години на XX век.
Списък на габрешките родове: Арните, Бˆйчовци,

Бˆкьовци, Бˆновци, Бˆнчовци, Бешляковци, Бешовиченете,
Близнаците, Бозаджийте (I), Бозаджийте (II), БолнŁците,
Б²лежете (Подойците), Вал˜зовци, Вˆчовци, Веждˆновци,
Видрарете, Вратняците, Вульовци, Гайдарците, Генинци,
Горничанете, Гръковци, Грънчарете, Гълъбарете, Диковци,
Дойнинци, Дънгоранците, Елкинци, Łгньовци, Изворците,
Łтинци, Йоловци, Йот(к)овци, Керемидчийте, Кирковци, Ла-
заровци, Лайовци, Лещарете, Лилкинци, Манинци, Мешлин-
ковци, Милчовци, Навущˆнете, Найденчовци, Нанковци, Нико-
ловци, Нинˆковци, Паньовци, Пеевци, Петканинци, Поповци (I),
Поповци (II), Пръловци, Ристаковци, Стаевци, Стойчовци, Съ-
90
бинци, Ташовци, Тошовци,Трънарете, Тутановци (Дияците),
Умерците (Омерците), Фезлийците, Цайовци, Цинцарете,
Цигарелете, Чифлигарете, Чукарете, Шутаковци, Яньовци.
Бележки:
1
П о п о в, К. Местните имена в Белослатинско. С., 1960, с. 517, 518.
2
Н и к о д и м о в, Ив. Опълченската къща // Сборник „Освобождението”…
Вр.,2008, с.54.
3
През 2004 г. в Попица, отдясно на входа на църковния двор бе открита
паметна стена посветена на героите от селото загинали за България. На
нея е записано също: „Село Попица е основано през XVIII век от дядо Въльо,
синовете му Пейо и Вълчо и родовете Гьошевци и К л е п а р ч о в ц и ”.
4
Н е н ч е в, Стефан. За родовете на село Горник // Краеведски сборник 3,
Плевен, 2010.
5
П о п о в, К. Говорът на село Габаре, Белослатинско // ИИБЕ, кн. IV, 1956,
с. 107.
Част трета.
1. Местни органи на административната и съ-

дебната власт
1. 1. Габарска селска община
Селската община в Габаре води своето начало от 1878 г.

Тя се явява като продължител на дейността на селските
старейшини, управлявали по времето на османското влади-
чество. Последният старейшина
в Габаре бил дедо Киро, а първият
избран кмет - Петър Гергов. Спо-
ред Б. Николов, изборът се про-
вел чрез гласуване с бели и шаре-
ни бобени зърна (1). Впоследствие
селското общинско управление
се изградило като автономен из-
борен орган, с общински съвет и Фиг. 33. Печат на
постоянно присъствие от кмет и Габарската селска община.
91
помощник кмет. Изискванията към кандидатите за кмето-
ве и пом. кметове били: да са над 30 годишна възраст, да са
имотни и „да са книжовни”.
В самото начало дейността на Га-
барското общинско управление била
по-ограничена и включвала главно
подпомагане издръжката на учили-
щето и църквата, раздаване на по-
мощи, съдействие при събирането
на данъците и т.н. По-късно нейните
функции се разширили, като обхвана-
ли различни страни от благоустрой-
ството на селото, търговията, сел-
ското стопанство, политическия
живот и др. (2)
Фиг. 34. Трифон Тодоров
– дългогодишен кмет на
Кметовете и помощник-кметове-
Габаре (1887-1894; 1900) те на с. Габаре от Освобождението
и член на Врачанската до 19 май 1934 г. са както следва:
окръжна постоянна 1877: кмет - Петър Гергов; 1884:
комисия (1894).
кмет - Въто Ненчов, пом. кмет - Пе-
тко Цаков; 1887: кмет - Трифон Тодоров, пом. кмет - Ди-
митър Трифонов; 1890: кмет - Трифон Тодоров, пом. кмет
- Димитър Трифонов; 1892: кмет - Трифон Тодоров, пом.
кмет - Димитър Трифонов; 1894: кмет - Трифон Тодоров,
пом. кмет - Иван П. Кръстев. Поради избирането му за член
на Врачанската окръжна постоянна комисия Трифон Тодоров
подал оставка от кметската длъжност. Назначени били: за
кмет - Иван П. Кръстев и за пом. кмет-Вълчо Игнатов. 1896:
кмет - Тотко Лилов, пом. кмет - Нето Нинов. След няколко
месеца двамата били уволнени от заеманите длъжности и
вместо тях били назначени: за кмет - Трифон Тодоров, за
пом. кмет - Тошо Въцов. 1900: кмет - Трифон Тодоров, пом.
кмет - Цено Цанов. Съветът бил разтурен „за лошо и не-
мърливо управление на общинските работи, чрез което ту-
рил в опасност интересите на общината”. Назначени били:
за кмет - Петко Неколов (погрешно изписван в Държавен
92
Фиг. 35. Иван Ташев (вляво) - кмет на Габаре през 1923-1927 г. и
Иван Николов – Фогата, един от основателите на читалище „Зора” в
селото и негов пръв библиотекар.
93
вестник като „Николов”) и за пом. кмет - Христо Стаме-
нов. Поради подадена оставка на пом. кмета, за такъв бил
назначен Иван Николов. 1904: кмет - Нето Нинов, пом. кмет
- Върбан Данов. Поради подадена оставка на пом. кмета, за
такъв бил назначен Цеко Тодоров. 1906: кмет - Нето Нинов,
пом. кмет - Иван Николов. През март 1908 г. Нето Нинов бил
уволнен от кметската длъжност и вместо него е назна-
чен за кмет Тотко Лилов. 1908: кмет - Петко Неколов, пом.
кмет - Иван Николов „Стария”. През април 1910 г., поради
„изразено към тях недоверие от общинския съвет”, двама-
та били уволнени от длъжност и вместо тях били утвърде-
ни: за кмет - Трифон Петров и за пом. кмет - Петър Йолов.
1910: кмет - Велю Дилов, пом. кмет - Иван Николов. През
август 1911 г., поради подаване на оставката бил уволнен
кмета Велю Дилов и били утвърдени: за кмет - Иван Николов
и за пом. кмет - Тотко Неделков. 1914: кмет - Начо Митов,
пом. кмет - Иван Ташов. През април същата година кметът
Начо Митов подал оставка и били утвърдени: за кмет - Три-
фон Петров, за пом. кмет - Иван Ташов (3). 1918: кмет - Три-
фон Петров; 1919: кмет - Начо Гергов; 1920: кмет - Вутко
Велчев; 1921-1922: кмет - Петър Дончов; 1922: кмет - Цеко
Неделков; 1923-1927: кмет - Иван Ташов; 1927-1930: кмет-
Михо Иванов Диков; 1930-1931: кмет - Иван Марков Пеев;
1931-1934: кмет - Йордан Иванов Попов.
На 19 май 1934 г. в България е извършен военен преврат,
в чиято основа били офицерите от Военния съюз и полити-
ческия кръг „Звено”. След преврата е разпуснато Народното
събрание, с наредба-закон са забранени всички политически
партии, извършена е и административна реорганизация, за-
сягаща и селските общини. Те се уедряват - Габаре става
централна община, включваща в състава си и с. Върбица. С
преврата се премахва и изборността на кметската длъж-
ност. Съглано „Наредба-закон за селските общини” кмето-
вете се назначават от областния директор и трябвало да
притежват висок образователен ценз - висше образование
или подофицерско звание. Най-дълго е бил кмет на Габаре
94
в периода 1934-1944 г. Васил Симеонов Вутков, юрист по
образование, който ръководел и Общинския съд към община-
та. Съдът разглеждал искови молби, настойнически и рядко
обвинителни дела.
1936-1937: кмет - Вълчо Ц. Христов;1938-1939: кмет -
Васил Симеонов; 1940: кмет - Цако Беров Цанов; 1941-1943:
кмет - Васил Симеонов; 1944: кмет - Вълчо Ц. Христов, а от
м. април - Васил Симеонов.
През 1949 г. Габарското селско общинско управление по-
лучило названието Селски общински народен съвет- Габаре,
а кметовете- названието председатели. От 1949 г. до 1990
г. председатели на Общинския народен съвет в Габаре са
били: 1949-1950: Цветан Кунчев Христов; 1950-1955: Цве-
тко Атанасов Николов; 1956-1958: Пенко Илиев Атанасов;
1959-1960: Цветан Кунчев Христов; 1960: Христо Трифо-
нов Христов; 1960-1962: Цветко Атанасов Николов; 1962-
1966: Вълчо Петров Химирски (от с. Върбица); 1966-1974:
Дико Цанов Диков; 1974-1976: Иван Недков Иванов; 1976-
1979: Георги Вутков; 1979-1984: Чавдар Трифонов Станчев;
1984-1987: Андрейчо Петров Андреев; 1988-1990: Иван Ва-
силев Милов.
След 10-ти ноември за кметове на селото са избирани:
1990-1991: д-р Илинка Ангелова Стамова; 1991-1995: д-р
Цольо Митков Цольов; 1995-1999: Начко Лаков Найденов;
1999-2003: Филип Иванов Цанов; 2003-2007: Филип Иванов
Цанов. Поради внезапната му смърт през март 2007 г., за
временно изпълняващ длъжността е избран (от Общ. съвет
- Бяла Слатина) Веселин Хинков. 2007-2011: д-р Цольо Мит-
ков Цольов; 2011- ... Елена Николаева Игнатова.
По сведения на стари хора, след Освобождението общин-
ското управление се помещавало в своя собствена сграда
на един етаж, намираща се в близост до черквата. По-късно,
като доста стара и неподходяща, сградата била съборена и
общината се настанила в частна жилищна сграда. През 1945г.
общината закупила за Общински дом къщата на свещ. Дими-
тър Костов, а през 1951 г. се настанила в нея. В тази сграда
95
Фиг. 36. Комбинираната сграда в центъра на селото.
Общинският народен съвет пребивава до 1986 г., след което
се премества в новопостроената (1982-1985 г.) Комбинирана
сграда в центъра на селото, където се помещава и сега.
Секретар-бирници в общината са били: Симеон Вълчков
(1905-1906), Велю Дилов (1913), Н. Манчов (1922), Симеон
Петров (1936-1939), Вълчо Ц. Христов (1939), Ат. С. Ан-
дров (1942), Трифон Тодоров Лещарски (1945), Георги Начев
(1946) и др. (4)
Бележки:
1
2
Д А -Враца, Ф. 581 к.- Общинско управление с. Габаре (история на фонда).
3
Държавен вестник бр. 37/1884; бр. 8/1888; бр. 217/1890; бр. 32/1893;
бр. 136/ 1895; бр. 156/1895; бр. 105/1897; бр. 274/1897; бр. 27/1899;
бр. 175/1899; бр. 99/1901; бр. 96/1901; бр. 164/1901; бр. 264/1902; бр.
131/1905; бр. 5/1907; бр. 279/1904; бр. 272/1908; бр. 95/1908; бр. 184/1911;
бр. 151/1910; бр. 89/1914;
След 1914 г. имената на избраните и утвърдени кметове и пом. кметове
не са публикувани в Държавен вестник, затова съм ги издирвал по под-
писваните от тях документи, съхранявани в ДА-Враца и кметството в
с. Габаре.
4
Държавен вестник бр. 8/1906; бр. 69/1913 и подписвани документи, съх-
ранявани в кметството на с. Габаре.
96
1. 2. Габарско мирово съдилище
Открито е в Габаре на 1 април 1908 г., като клон на Бе-

лослатинския околийски съд. По повод откриването на съди-
лището белослатинският вестник „Народовластие” пише:
„Мирово съдилище е открито вече в с. Габаре и за съдия е на-
значен кнежанския такъв Григор Димитров” (1). През 1911 г.
съдилището е преместено в Бяла Слатина като „II-ро Белос-
латинско мирово съдилище”. На следващата година (1912)
отново е върнато в Габаре. През 1929 г. била събрана подпи-
ска от кметовете, чийто населени места обслужвало (Га-
баре, Сухаче, Горник, Реселец, Кунино, Бресте, Камено поле,
Драшан, Върбица, Вировско, Буковец, Тлачене, Чомаковци,
Лепица, Мало Пещене, Оходен, Комарево и Враняк), срещу ре-
шението на Министерството на правосъдието съдилище-
то да бъде закрито. Така то запазило съществуването си
до 1933-1934 година.
След 9-ти септември 1944 г. мировото съдилище в Га-
баре отново било възстановено и съществувало до 1947 г.
В Габарското мирово съдилище, като съдии, адвокати и
помощник-адвокати са практикували: Григор(ия) Димитров
(1909-1918), Иван Драгнев (1909-1933) (2), Рачо Венков (1909-
1930), Иван Липовански (1913), Григор Стойчев (1914), Дра-
гомир Драгостинов (родом от гр. Елена, починал през 1920 г.
в Габаре на 36 годишна възраст), Петко Лалов (1926-1934),
Стоян Разсуканов (1923-1928, родом от гр. Елена), Констан-
тин Димитров (от 1922), Асен Ив. Драгнев (от 1922) (3), То-
дор Иванов (от 1923), Петър Абаджиев (от 1924), Цветан
Нанков (1945-1947), Васил Цоцовски (1945-1947), Петър
Драгнев („прошениеписец”) и др.(4)
Бележки:
1
В-к Народовластие (Бяла Слатина), бр. 11, 7.03.1909, с.3.
2
И в а н Д р а г н е в е роден през 1861 г. в с. Чумлеккьой, Болградска
околия, Бесарабия. Завършва Българската гимназия в Болград и няколко
месеца, макар и 16 годишен, учителствува в околните села. През Руско-
97
Фиг. 37. Иван Драгнев. Фиг. 38. Цветан Нанков –
адвокат и читалищен деец.
Фиг. 39. Петко Лалов (четвъртият отляво надясно), като адвокат в

Габаре със свои колеги от Мировото съдилище
(нач. на 30-те години на XX в.)
98
турската война преминава като доброволец река Дунав и остава завина-
ги в България. Работи като учител в Русе (1879-1881), Дипсиз гьол (дн.
Езерово) и Хаджи елес (дн. Първомай). По време на Сръбско- българската
война (1885) участва в боевете при Сливница и е награден с орден „ За
храброст”. До 1889 г. е училищен инспектор в Хасково. През 1890 г. е на-
значен за мирови съдия в Радомир, а по-късно в Ямбол, Харманли, Търново
Сеймен (дн. Симеоновград), Анхиало (дн. Поморие), Кесарево и Станимака
(дн.Асеновград). От 1906 до 1909 г. е помощник-адвокат в Бяла Слатина,
а от 1909 до 1933 г. – в Габаре. На 14 февруари 1900 г. за честна и акурат-
на служба е награден от княз Фердинанд с орден „За гражданска заслуга”-
V степен без корона. Преводач, автор на учебници, сътрудник на списания,
той е и издател на първото по рода си у нас правно- популярно списание
„Селски съдник ”(Ямбол,1892 г.). Починал на 30 декември 1933 г. в Габаре и
погребан в Старите гробища на селото. (За повече подробности вж. Н и -
к о д и м о в , Ив. Родът Драгневи - една известна фамилия от с. Габаре,
Врачанско // Сборник с материали от Първи самостоятелни краеведски
четения, Враца, 2011г., с.62-73).
3
А с е н Д р а г н е в е роден през 1892 г. в Ямбол. Син на Иван Драгнев.
Адвокат в Габаре и Бяла Слатина. След 1944г. се установява в София.
Автор на множество статии публикувани в периодичния печат. Умрял
през 1966г. в София.(За повече подробности вж. Н и к о д и м о в , Родът
Драгневи … )
4
Държавен вестник бр. 38/ 1914; бр. 83/ 1914; бр. 143/ 1915; бр. 123/ 1919;
бр. 59/ 1929; вж. също и в. Еленска защита (Елена), бр. 150, 16.02.1929, с. 2.
1. 3. Габарски полицейски участък
Открит е през 1908 г. към Околийско полицейско управле-

ние - Бяла Слатина под името „III-ти полицейски участък”.
В него са служили полицейските стражари: Ив. Н. Дочевски,
Б. Брашков (1941), Симеон Цеков Бетов - старши стражар
(1942) и др.
На 10 септември 1944 г. Министерският съвет с поста-
новление №1 ликвидира полицейската система и създава
Народна милиция. „III-ти полицейски участък” – Габаре е пре-
именуван на Габарски милиционерски участък. Първите ми-
лиционери в него били Никола Митов Пелов от с. Върбица
(старши милиционер) и Георги Петров от с. Бресте (младши
милиционер).
В участъка са служили и габрешаните: Димитър Атана-
99
сов (Рапоня), Симеон Гергов Симеонов, Нанко Вельов Нанов,
Тошко Игнатов и др. Първоначално участъкът се намирал в
сграда, на чието място днес е разположен Търговският дом.
Сградата била на 2 етажа - на първия се намирала мандра, а
на втория - милиционерският участък. По-късно участъкът
е местен в различни частни къщи - на Тихол Цочев, на Косто
Мицин и др.
През 1984 г. селищна система Габаре е присъединена към
Бяла Слатина, а територията Ł – обслужвана от РУ на МВР-
Бяла Слатина. През 1991 г. съгласно закона за МВР се проме-
ни названието Народна милиция на Национална полиция.
На 10.11.2004 г. в Габаре отново беше открит полицейски
участък към Районно полицейско управление Бяла Слатина,
лично от Министъра на вътрешните работи Георги Петка-
нов, в присъствието на областния управител на Врачанска
област – Лъчезар Борисов и други официални лица.
Помещава се в Комбинираната сграда в центъра на село-
то.
2. Пощенска станция – Габаре
Със заповед №236 от 2 юни 1905 г. на Главна дирекция на

пощите, телеграфите и телефоните „открива се телегра-
фо-пощенска станция в с. Габаре, Белослатинска околия,
с ограничено действие и с прием на проста и препоръчана
пощенска, вътрешна и международна телеграфна кореспон-
денция. За Заведующ тази станция се назначава Никопол-
ският стипендиянт Спиро Матеев,със стипендията си и с
пътни пари.” (1)
През 1906 г. била открита и Пощенска спестовна каса.
Според Ведомостта за издадените спестовни книжки и
постъпилите влогове, през първото тримесечие на 1907
г. били издадени 7 книжки, а броя на влоговете е бил 22, на
обща сума 3060 лв. (2) Любопитно е, че Главна дирекция на
100
пощите, телеграфите и телефоните отдавала на предпри-
емачи пренасянето на пощата, чрез
„публични търгове с явна конкурен-
ция, чрез намаляване.” (3)
Такъв търг се провел на 1.11.1911г.
в Бяла Слатина за пощенския тракт
„Бяла Слатина-Габаре-Червен бряг”.
Условията към предприемачите били
„пощата да се пренася 3 пъти сед-
мично, за 7 часа” и че е „с тегло 50 кг”.
За участие в търга бил необходим за- Фиг. 40. Печат на
лог от 120 лв. и поръчителство от Телеграфо-пощенската
станция.
1000 лв. (4)
Началници на Габарската пощенска станция след откри-
ването Ł са били: Спиро Матеев (по-късно началник на Ру-
сенската т.п. станция), Тодор А. Катранов (до 1910 г., след
това е преместен в Дирекцията на пощите, телеграфите
и телефоните в София), Д. Симеонов (1911) и др. (5) Като
куриери са служили: Георги Атанасов (до 1907), Иван Пе-
шов (1907-1912), Стамен Неделков (до 1910), Илия Трифо-
нов (1910-1913), Иван Начов (1911; 1914), Велю Диков (1911;
1914-1915), Пенко Атанасов (1913), Петър Йолов - непра-
вилно записан в Д.В. бр. 135/1914 като Молов, а в бр. 1/1915
като Илов - (1914-1915) и др. Раздавачи са били: Трифон Ива-
нов (починал през март 1909) и заменен от Нешо Иванов
Ненков (1909) и др. (6)
През 1922 г. Телеграфо-пощенската станция в Габаре
била преобразувана в Телефоно-пощенска (7). От 1942 г. на-
чалник на т.п. станцията е бил Тодор Вачев Колев (от с. Зго-
риград), заменен по-късно от Марин Тошков Маринов. Днес
началник на пощенската станция в Габаре е Дарина Мари-
нова. Раздавачи към т.п. станция са били: Тодор Христов
Пеев (от 1945), Климент Тотков, Илия Генов, Тошка Каме-
нова Христова и др. Като надзорници са работили: Матей
Цветков Гановски, Георги Аврамов, Цветан Гергов и др., а
като телефонистка – Тошка Ганчева и др. Първоначално по-
101
щенската станция се помещавала в частни къщи – на Пено
Итински, Лишо Иванов и др., откъдето през 1986 г. е наста-
нена в лявото крило на Комбинираната сграда в центъра на
селото, където се намира и сега.
Бележки:
1
Държавен вестник бр. 132/1905, с. 6; бр. 44/1906, с. 5.
2
Държавен вестник бр. 264/1907, с. 11.
3
Държавен вестник бр. 218/1911, с. II.
4
Пак там.
5
Държавен вестник бр. 16/1908, бр. 230/1910, бр. 245/1911, бр. 280/1911,
бр. 59/1912, бр. 112/1913, бр. 135/1914, бр. 235/1914, бр. 1/1915.
6
Държавен вестник бр. 146/1909.
7
Д А – Враца, ф. 64к, оп. 1, а.е. 110, л. 1.
3. Просвета и учебно дело

3. 1. Училище „Христо Ботев”
Първото училище в Габаре било открито през 1866 го-

дина. Тогава габрешкия чорбаджия Пенко Иванов главил за
учител даскал Трифон Панов от с. Търнак, като училището
се помещавало в къщата на споменатия чорбаджия (1).
Според Бенчо Бенчев, след даскал Трифон през 1867-1868 г.
учител в селото бил даскал Цеко Милов от с. Струпен (2).
От 1868 до 1873 г. в Габаре учителствувал даскал Никола
от Тишевица. Към края на 1873 г. даскал Никола умрял и го за-
менил неговия ученик Вутко Йотков (3). През тези години учи-
лището се помещавало в къщите на Кирко Найденов, Иван
Пенков и Йотко Некулов. От 1876 г. до Освобождението
габрешкото класно училище било закрито поради болести
и размирици. След Освобождението, през 1878 г. в селото
било открито Първоначално училище с учител Недялко Пър-
ванов (4). През учебната 1879-1880 г. в училището постъпил
като учител и габрешанина Томо Гергов (5).
През 1881 г. по инициатива на Томо Гергов се събрали га-
брешаните Петко Нинов, Петър Гергов, Велю Дилов, Никола
102
Близнака, Вулю Лалов и Пею Навущански и решили да бъде
построено училище. Държавата дала дървения материал, а
селото поело превоза на материалите и платило майстор-
лъка (6).
Строежът на училищната
сграда продължил до 1884 г., а
през 1885 г. тя била тържестве-
но открита. Новопостроената
сграда била едноетажна и имала
четири класни стаи с различна
големина. През следващите го-
дини училищната сграда се пре-
върнала не само в център на про-
светата, но и на културната и
религиозната дейност в селото.
Под ръководството на учите-
ля Томо Гергов в нея се изнасяли
сказки и театрални предста-
вления. За целта, в северозапад-
Фиг. 41. Даскал Трифон Панов –
ния ъгъл на първоотделенската първият учител в с. Габаре.
стая в училището (като най-го-
ляма) се правела импровизирана сцена. Тя представлявала
правоъгълен триъгълник с бедра по 3 метра и завършвала
със завеса, направена от две хубави черджета. На сцената
се излизало през вратичка от съседната стая (7).
До построяването на черквата в селото, една от класни-
те стаи на училището била приспособявана и за параклис. В
училищната сграда се провеждали и общоселски събрания.
В нея се събрали габрешани при учредяването на Читалище-
то (1904), на Сдружението за застраховка на едър рогат
добитък (1924), на Кредитна кооперация „Зора” (1924) и др.
От 1930 до 1946 г. в нея се помещавало Допълнителното
земледелско училище. След 1946 г. сградата била съборена
и на мястото Ł е построена нова сграда, в която бил на-
станен открития през 1950 г. Дом за сираците от война-
та. През 1906 г. по времето на министър Иван Шишманов
103
към училището бил открит и Прогимназиален курс.
Четири години по-късно, през 1910 г. Министерството
на Народното просвещение отпуснало финансова помощ
на Прогимназията в Габаре, в размер на 150 лв. „за заку-
пуването на учебни пособия и покъщнина” (8). На следваща-
та година Министерството отново отпуснало финансова
помощ, този път в размер на 200 лв. „за набавяне учебни
пособия на Габарската смесена прогимназия” (9).
Според „Изложение за състоянието на Врачанското ок-
ръжие през 1909 -1910 г. ”за отоплението на училищата в
Белослатинско се грижели самите ученици, които набавяли
дървата „като донасят всяка сутрин по едно дърво”. Заня-
тията в училищата почвали след кукурузобера или след Пе-
тковден, въпреки строгостта на чл. 39 и 40 от Закона за
народното просвещение.
През 1927 г. започнало строителството на ново, двуе-
тажно училищно здание, с 10 класни стаи, в което и до днес
учат децата от Габаре и близките села.
„На 6 май (Гергьовден) 1927 година - гласи една дописка,
поместена във вестник „Читалищно дело” - в селото ни се
устрои едно скромно тържество. Положи се основния камък
на новата училищна сграда „Христо Ботев” с пристройка на
театрален салон, при участието на местното население.
След молебена се прочете акта за полагане основния камък
от местния мирови съдия Ст. Разсуканов, като член на ко-
митета, отреден от общинския съвет за тази цел, който
като приветствува населението с няколко думи, го подка-
ни да довърши започнатото дело. Поднесоха приветствия
общинския кмет Иван Ташев, председателя на училищното
настоятелство Начо Вълчков, учителя Георги Иванов от
страна на ученици и учители, учителя Васил Симеонов от
страна на местната кредитна кооперация, като изтъкна
мощното значение на кооперативния принцип, по началата
на който се строи и тази сграда, студента Борис Попов
говори от страна на учащата се младеж. Председателя на
местното читалище „Зора” – Асен Драгнев, изтъкна значе-
104
Фиг. 42. Сградата на училище „Христо Ботев“ в миналото и днес.
105
нието на широката народна просвета и делото на което се
поставят основи. Тържеството завърши с ученически хор,
музика и хора. Селяните си отидоха с живо задоволство и
готовност да дадат всичко за довършване на започнатото
културно дело” (10).
За набавянето на материалите необходими за строежа и
плащането на майсторите се грижело училищното настоя-
телство, чийто касиер бил Петър Стоянов (11).
Училищната сграда била завършена в края на 1928 годи-
на. В старата летописна книга на училището четем: „На 10
декември 1928 година новата училищна сграда беше гото-
ва и от тази дата започнаха учебните занятия в нея”. През
учебната 1927-1928 г. прогимназиалния курс „Васил Левски”
и основния курс „Христо Ботев” били обединени в Народно
основно училище „Христо Ботев”. През учебната 1935-1936
г. училището станало Средищно. В прогимназиалния му курс
учели деца от селата Габаре, Върбица, Вировско, Тишеви-
ца, Враняк, Буковец, Тлачене, Сухаче, Еница, Лепица, Горник,
Бресте и Реселец. Общия брой на учениците тогава бил 420.
През Втората световна война - от 15 януари до 15 февру-
ари 1944 г. училището било затворено заради англо-амери-
канските бомбандировки над страната.
До 9-ти септември 1944 г. за издръжката на училището
и за цялата материална база се грижело петчленното учи-
лищно настоятелство. След 9-ти, издръжката на училище-
то била поета изцяло от държавата.
С указ №64 от 18 декември 1944 г. в Габаре била откри-
та Пълна смесена гимназия, наречена „Поп Богомил”. Тя про-
съществувала до 1958 г., след което била преобразувана
в Селскостопански техникум. В периода 1945-1949 г. НОУ
„Христо Ботев” отново било Средищно. От 1949 до 1960
г. училището съществувало под наименованията „Единно
средно училище” и „Смесено средно училище”. След закрива-
нето на гимназията, през 1960 г. училището се обособило
под названието Народно основно училище „Христо Ботев”.
През учебната 1960-1961 г. се въвежда задължителното
106
основно образование (завършен осми клас). От 1972 г. в учи-
лището отново започват да учат децата от с. Върбица и
Драшан.
В периода 1980-1992 г. се наблюдава трайна тенденция
към намаляване броя на учениците (поради миграция и еми-
грация на населението) – от 310 (през 1980 г.) на 190 ученика
(през 1992 г.). През учебната 2004-2005 г. в училището учеха
140 деца. В периода 2007-2008 г. на училището бе направен
ремонт по програмата „ФАР”, на стойност 107 558 лв. Със
заповед на министъра на образованието и науката Даниел
Вълчев през 2009 г. ОУ „Христо Ботев”- с. Габаре бе преобра-
зувано в СОУ „Христо Ботев” (12). Днес в него учат деца от
селата Върбица и Враняк. Директор на училището понастоя-
щем е г-жа Зоя Воденичарова.
Учителите, допринесли за издигане авторитета на учили-
щето и превръщането му в истинско средище на просвета-
та, са:
- в периода от Освобождението до 1925 година: Недялко
Първанов, Томо Гергов (от Габаре), Иван Новкиришки (от
Враца) (13), Минчо Цветков, Михал Цоков (от с. Караш) (14),
Стоян Хр. Калъчев (от Етрополе, назначен през 1905 г. за
главен учител в основното училище) (15), Мита Ст. Калъ-
чева, Янка Желязкова и Иван Георгиев – „Гражданина” (от
Оряхово) (16), Тодор Поп Антов (от с. Ватоша, Тиквешко) (17),
Наум Томалевски (от гр. Крушево, Македония) (18), Иван Ще-
рев и Петрана Ив. Щерева (от Шумен), Никола Пасков – Ма-
кедонеца (от Охрид) (19), Тодор Павлов (от Щип) (20), Христо
Попов (от Кунино), Анастасия Карамаждракова (от Габро-
во), Атанас Илиев и Иван Янкулов (от Враца), Петко Васи-
лев (от с. Враняк) (21), Некул Вутков (от Габаре; постъпил
в училището през 1919 г. и преподавал в него до 1949 г.;
директор в периода 1920-1923 г.), Васил Симеонов Вълчков
(от Габаре; постъпил през 1922 г. и преподавал до 1945 г.)
и др.
- в периода от 1925-1944 година: Георги Иванов Нико-
лов (директор през 1925-1926 г.), Герго Христов Стаменов
107
(директор от 1930 до 1934 г. и от 1945 до 1949 г.), Васил
Симеонов Вълчков (директор в периода 1934-1945 г.), Не-
кул Вутков, Гена П. Драгнева,
Моцка Вълчева, Влъчко Вутков,
Цанко Велев, Донка В. Цоцовска,
Цоно Христов, Вълчко Ташев,
Александър Иванов Пешев, Иван
Стаменов Неделков, Христана Г.
Иванова, Марийка Пеева Велева,
Константин Попов (22) – (всички
от Габаре), Панчо Рановски (от
с. Търнава), Петко Пенчев (от с.
Соколаре), Надежда Ив. Костова
(от с. Тлачене), Правда Узунова
(от Бяла Слатина), Виолета Де-
миревска (от Дупница) и др.
- в периода от 1944-1966 го-
Фиг. 43. Бенчо Бенчев (скулптор) дина: Некул Вутков (до 1949г.),
и Иван Ташев (учител).
Снимка от 70-те год. на XX в. Вълчко Ташев (директор на гим-
назията от 1944 до 1948 г. и на
единното училище през 1948 г. и от 1958 до 1960 г.), Иван
Стаменов Неделков (през 1944 г. директор на основното
училище), Герго Христов Стаменов (директор от 1944 до
1945 г., когато е уволнен от училището по настояване на
ОФ-комитета в селото „като фашист – браннически коман-
дир”), Иван Цанов Иванов (директор до 1958 г.), Трифон Ива-
нов Трифонов, Йорданка Матеева Тодорова, Бенчо Цольов
Бенчев (завършил Националната художествена академия,
специалност „Скулптура”), Христо Тр. Христов, Христина
Генова Иванова, Марийка Пеева Велева, Цоно Христов Цонов,
Гена П. Драгнева, Донка В. Цоцовска (през 1945 г. ОФ - коми-
тета в Габаре настоява за уволнението Ł като бивша во-
дачка на “Бранник” и за отделни фашистки прояви) (23), Дико
Цанов (директор в периода 1960-1966 г.), Стамен Василев,
Тодор Драгойчев, Кръстю Ценов, Виолета Ценкова, Вяра Ди-
митрова (постъпила през 1963 г.), Симеон Борисов, Тошка
108
Накова, Цветана Кръстева, Васил Петров, Росица Петрова,
Василка Драганова, Мария Пенкова, Недко Димитров, Куна
Иванова и др.
- в периода 1966-1980 година: Васил Иванов Петров (ди-
ректор от 1966 до 1994 г., най-дългогодишния директор в
историята на училището), Т. Драгойчев, Пешо Тошев, Симе-
он Борисов, Кръстю Ценов, Вяра Димитрова, Виолета Цен-
кова, Росица Петрова, Мария Пенкова, Стефка Петрова, Ге-
новева Лазарова, Тошка Накова, Нино Тодоров, Гено Христов,
Стоян и Венислава Банови, Хюсеин Налбантов, Петра и Йор-
дан Геневи, Емил Петров, Върба Георгиева, Евгения Георгие-
ва, Кирил Христов, Цветана Кръстева, Ганка Хинкова, Недко
Димитров, Дико Цанов, Веска Николова, Катя Николова, Куна
Цветкова, Снежана Софрониева, Цветана Драгойчева, Татя-
на Йолова и др.
- в периода 1980-1991 година: пенсионират се учителите
Пешо Тошев, Петко Йорданов, Тодор Драгойчев, Петра Ге-
нева, Върба Георгиева, Иван Христов, Дико Цанов, Кирил Хри-
стов и Иван Недков. На тяхно място са назначени младите
учители: Оля Николаева, Анелия Иванова, Камелия Иванова,
Наталия Василева, Маргарита Иванова, Мая Георгиева, Некул
Христов и др.
Бележки:
1
М и х о в а, М. Етнографски изследвания на с. Габаре, Белослатинско. УБ
на СУ „Св. Кл. Охридски”, РКС №330, 1937г.; В-к 100 години народно учи-
лище „Г. С. Раковски”- с. Търнак, Врачанско. Брой единствен, 1967, с. 1,2.
Д а с к а л Т р и ф о н П а н о в е роден в с. Търнак през 1840-1842
г. Учил се е на четмо и писмо в Килийното училище в родното си село.
Негов учител бил Райко Станев от Търнак, който се занимавал и с аба-
джийство и освен него обучил и други деца, сред които и Цеко Милов от
Струпен. След завършване на училището Трифон Панов прекарал някол-
ко години в Свищов, Русе и Плевен като чирак – учил бояджийския зана-
ят. Решително влияние върху по-нататъшния му живот оказал престоя
му в Свищов, където получил първите подтици да се отдаде на учител-
ска дейност. В този град той се запознал и с идеите на Раковски (изра-
ботил през 1861 г. „План за освобождение на България”). През 1866 г. бил
нает за учител в Габаре. След това учителствувал и в Кнежа, Бреница
и Търнак, след което през 1870 г. се запопил в Търнак. Свещеник Трифон
Панов починал през 1922 г. в родното си село.
109
2
Б е н ч е в, Б. Предвесници на читалищното дело в с. Габаре…
В своя ръкопис Бенчев неправилно го нарича „даскал Цеко Симидов от
Струпен”, вместо Милов. Даскал Цеко Милов е учил заедно с Трифон Па-
нов в Килийното училище в с. Търнак.
3
В-к 125 години ОУ „Христо Ботев”- Габаре. Брой единствен, 27 май 2006,
с.1.
В ДА-Враца (ф.1314, оп.1, а.е.117) се съхранява приписка върху Миней за
месец юли на Горнокременската църква „Св. Никола”, на последния лист на
който пише: „Тука забележвам когато учителствувах у село Горна Кре-
мена Аз Никола Гетов (Гечов) от Тишевица. Беше 1879 година”. Този дас-
кал Никола бил жив в Тишевица до 1920 г. Следователно или става дума за
друго лице или пък даскал Никола не е умрял през 1873 г. в Габаре.
4
Н е д я л к о П ъ р в а н о в (Неделко Даскаля) е роден през 1852 г. в Габа-
ре. Син на Първан Пеков и Иванка Първанова. Починал през 1917 г., на 65
годишна възраст.
5
Т о м о Г е р г о в е роден през 1858 г. в Габаре. През 1879 г. завършил
Педагогически курс във Враца (от 20 август до 25 септември), организи-
ран от Д. Димитров (училищен инспектор). През 1879 г. постъпил като
учител в Габаре. До 1882 г. водил книгите за ражданията и умиранията в
селото, организирал сказки, вечеринки и театрални представления. Учи-
телствувал до 1896 г., когато починал на 38 годишна възраст.
6
В-к 125 години ОУ „Христо Ботев” - Габаре. Брой единствен, 27 май
2006, с.1.
7
Б е н ч е в, Б. Предвесници … Цитират се спомени на Георги Илиев.
8
Държавен вестник, бр. 249/1910, с.1.
9
Държавен вестник, бр. 22/1912, с.1.
10
В-к Читалищно дело (Враца), бр. 4, 30 май 1927, с. 8.
11
В-к 125 години ОУ „Христо Ботев” – Габаре. Брой единствен, 27 май
2006, с. 1.
12
Държавен вестник, бр. 57/ 24 юли 2009, с. 59.
13
И в а н Н о в к и р и ш к и е роден във Враца. Син на Кръстьо Новкиришки
– председател на тайния революционен комитет основан във Враца на 10
юли 1872 г. Личен приятел на Димитър Благоев и Георги Бакалов. Един от
разпространителите на социалистическите идеи в селото.
14
М и х а л Ц о к о в е роден в с. Караш. Един от основателите на караш-
кото читалище „Пчелин”. Учителствувал в с. Габаре от 1891 до 1900
година.
15
Държавен вестник, бр. 277, 1905, с. 4.
16
Я н к а Ж е л я з к о в а и И в а н Г е о р г и е в са венчани на 20 май
1907 г. в църквата „Успение на Пресвета Богородица” в Габаре от свещ.
Петър Вълков. На 3 февруари 1908 г. им се родил син Владимир – бъдещия
академик Владимир Георгиев (за него виж стр. 257).
17
Т о д о р П о п ˆ н т о в е роден през 1875 г. в с. Ватоша, Тиквешко. За-
вършил Солунската българска мъжка гимназия (1895 г.). Учителствувал в
родното си село, Скопие и др. Деец на Македоно-Одринското революцион-
но движение. През 1905 г. заедно с Даме Груев и П. Тошев е избран за член
на ЦК на ВМОРО. През 1908 г. е назначен за „извънреден учител до края на
110
1908 г. в горния курс на основното училище в Габаре”. (Държавен вестник,
бр. 234/1908, с. 6). Починал през 1954 г. в Пловдив.
18
Н а у м Т о м а л е в с к и е от гр. Крушево, Македония. В неговата къща
бил щаба на Илинденско – Преображенското въстание. В същата къща
на 2.08.1903 г. била провъзгласена и Крушевската република. След поту-
шаването на въстанието се преместил в София. През 1909-1910 г. е бил
учител в Габаре и активен читалищен деец. Убит през 1930 г. в София от
Владо Черноземски по поръчка на Ванче Михайлов при свада между крила-
та на ВМОРО.
19
Н и к о л а П а с к о в е родом от Охрид. Учителствувал в Дебърско
(1896) и другаде. В Габаре известно време е бил главен учител в основно-
то училище.
20
Т о д о р П а в л о в е роден през 1890 г. в Щип. Български философ – мар-
кист, материален критик, по-късно – академик. Завършил философия и пе-
дагогика в Софийския университет (1914 г.). Учителствувал в Лом, Казан-
лък, Ихтиман, Бяла черква и другаде. В Габаре е бил учител около 1916-1919
г. Местен непрекъснато заради своите убеждения. Носител на много дър-
жавни отличия след 9-ти септември 1944 г. Починал през 1977 г. в София.
21
П е т к о В а с и л е в е баща на писателя Орлин Василев и дядо на поета
Орлин Орлинов.
22
К о н с т а н т и н П о п о в П е т р о в е роден през 1907 г. в Габаре.
Син на свещ. Петър Вълков. Професор, изтъкнат български езиковед (виж
стр. 257).
23
Д А – Враца. „Списък – сведение за партийната принадлежност към
12.04.1945 г. на чиновниците и служащите в държавните и общинските
учреждения в с. Габаре”. Списъкът е изготвен от Петър Драгнев, секре-
тар на ОФ – комитета в селото.
3. 2. Допълнително земледелско училище
Допълнителното земледелско училище било открито в

Габаре през 1930 година (1). То имало за цел да даде на мла-
дежите и от двата пола знания по земледелие и клоновете
му, по селско стопанство и домакинство, както и да допъл-
ни придобитите по-рано в прогимназията знания, с оглед на
нуждите на практическия живот.
Учението в него траело 2 учебни години. Посещението му
било „задължително за всички младежи и девици, главно за-
нятие на които било земледелието и земледелското дома-
кинство и които са свършили прогимназия“ (2).
111
Фиг. 44. Учителите (отляво-надясно): Васил Симеонов (от Прогимназията),
Влъчко Вутков и Мико Бенчев (от Допълнителното земледелско училище).
Снимка от 30-те год. на XX в.
Земледелското училище се помещавало в старата сграда

на началното училище и в него учели младежи и девойки от
Габаре, Реселец, Драшан, Бресте, Върбица и Сухаче.
От един ревизионен лист за извършена на 13 март 1936
година ревизия на училището от инспектор К. Данов – дирек-
тор на Областната земледелско-стопанска инспекция, нау-
чаваме:
1. Учителският персонал на училището се състоял от:
Никола Милушев – с висше земледелско образование, ръково-
дител на училището, преподавател по „Овощарство“, „Пче-
ларство“, „Птицевъдство“, „Млекарство“, „Кошничарство“,
„Скотовъдство“, „Земледелско законодателство“ и „Винар-
ство“; Михаил Джабраилов – с висше земледелско образова-
ние, преподавател по „Земледелие“, „Скотовъдство“, „Геоме-
трия“ и „Лозарство“; Донка Кунчева – със средно образование,
преподавателка по „Домакинство“, „Готварство“, „Консерви-
ране“, „Възпитание“, „Бубарство“ и „Зеленичарство“.
2. Лекторският персонал на училището се състоял от: На-
112
дежда Манчова – със средно образование, преподавателка по
„Шев“; Д-р Михаил Бенчев – с висше образование, ветеринарен
лекар, преподавател по „Скотолечение“; Д-р Тотка Топурова
– с висше образование, лекар, преподавателка по „Хигиена“ и
„Обща медицина“.
3. В Първи девически курс учели 26 ученички (2 от Реселец,
1 от Бресте, 1 от Върбица, 2 от Сухаче и 20 от Габаре), а във
Втори – 28 ученички (2 от Сухаче, 3 от Бресте, 3 от Реселец
и 20 от Габаре). В Първи мъжки курс учели 26 ученика (5 от
Реселец, 3 от Драшан, 4 от Бресте и 14 от Габаре), а във
Втори – 19 ученика (6 от Реселец, 3 от Бресте, 4 от Драшан
и 6 от Габаре).
4. Ревизирани били Никола Милушев, който по Скотовъд-
ство преподавал „Жилища на домашните животни”; Донка
Кунчева, която преподавала по Домакинство „Пране на долни
дрехи” и Надежда Манчева, която преподавала лекция за блу-
зите. Лекциите били изнесени добре.
5. Училището разполагало с наети помещения за пансион
(в него били прибрани на едно място ученичките от околните
села) и трапезария.
6. Библиотеката на училището, като новооткрито, била
малка и оскъдна, но подредена и пазена.
7. Пособията и покъщнината на училището били все още
недостатъчни, но то разполагало със семенна сбирка на пше-
ниците, на изкуствените торове, на болестите и неприяте-
лите.
Заключението на ревизията било, че „училището се разви-
ва, работата в него добре се извежда и че същото се налага
като необходимост в съзнанието на населението” (3).
По-късно, след Никола Милушев ръководител на училището
бил Младен Петков Беляшки (от с. Габровница, Фердинандско)
заемал тази длъжност до 1942 г., когато бил назначен за ин-
спектор при Областното земледелско стопанство във Враца.
Преподаватели в Допълнителното земледелско училище
през 1945 г. са били: Латина Иванова Алексиева – от с. Ени-
кьой, Гюмюрджинско; Янка Ал. Пешева – от с. Тлачене; Влъчко
113
Фиг. 45. Девически курс от Допълнителното земледелско училище в
Габаре (30-те год. на XX в.).
Вутков Пеев – от с. Габаре и др. Допълнителното земледелско

училище в с. Габаре било закрито през 1946-1947 година.
Бележки:
1
Исторически календар на Врачански окръг. Под редакцията на Ив. Райкин-
ски и П. Петков. Вр., 2006, ББСЗ № 26, с. 51.
2
Б и р н и к о в , Димитър. Земледелските училища в България // сп. Селска
младеж, кн. 5-6, 1924.
3
Д А – Враца, ф.6к, оп. 1, а.е. 41, л. 35-36.
3. 3. Целодневна детска градина

„Червената шапчица”
Първата детска градина в Габаре е открита към учили-

щето през 1946 година (1). През 1979 г., когато Габаре е било
център на селищна система е построена нова, самостоя-
телна сграда за детската градина в която тя се помещава
и сега (2). През октомври 1994 г. с решение на Общински съ-
вет - Бяла Слатина целодневна детска градина „Червената
114
Фиг. 46. Следобедна почивка на децата в детската градина
(50-те год. на XX в.).
Фиг. 47. Занимания с децата на открито (60-те год. на XX в.).

115
шапчица” в с. Габаре е обявена за основна, с филиали ЦДГ – с.
Враняк и ЦДГ – с. Бъркачево (3).
През 2007-2008 г. на детската градина бе направен ремонт
със средства по програмата „ФАР”, на стойност 118 822 лв.
В детската градина са работили: Йонка Пенова, Марийка Пее-
ва Велева, Ганка Ралчева Ташева, Николина Найденова и др.
Бележки:
1
В-к 125 години ОУ „Хр. Ботев” – с. Габаре. Брой единствен, 27 май 2006,
с. 2,3.
2
Д о к л а д за дейността на Окръжен народен съвет Враца през 1979. Вр.,
1980.
3
И в а н о в а , М. Развитие на предучилищното образование в община Бяла
Слатина // Сборник „Предучилищното възпитание в област Враца – тра-
диции и перспектива”. Вр., 2007, с. 59.
3. 4. Дом за деца и юноши „Асен Златаров”
Открит е на 15 септември 1947 г., като общежитие –

сиропиталище за деца, чиито родители били пострадали в
Съпротивителното движение (партизани, ятаци, полит. за-
творници) и Отечествената война. По-късно, предназначе-
нието му се променило и в него били настанявани деца-сира-
ци, полусираци и такива, чиито родители били в затруднено
материално положение. Първоначално ДДЮ се помещавал
в старото сдание на началното училище, което през 1950
година било съборено. На неговото място била построена
нова сграда по проект на Бенчо Бенчев. За построяването на
сградата положило грижи ръководството на ОФ в селото:
Б. Иванов, П. Драгнев, В. Трифонов, Цв. Кунчев, П. Цонов, В.
Симеонов, Н. Дончев и др. През 1992 г. ДДЮ „Асен Златаров”-
Габаре е закрит, а децата преместени в ДДЮ – Угърчин.
През 1998 (1999) г. сградата рухна и днес не съществува.
Директори на ДДЮ „Асен Златаров”-с. Габаре са били:
Ц.Т. Савова, Пешо Тошев, Иван Христов, Дико Цанов, Иван
Недков, Динка Стоянова и др. (1)
116
Бележки:
1
Д А – Враца, ф.1026. Историческа справка за Дом за деца и юноши „Асен
Златаров” – с. Габаре. Изготвил Дико Цанов Диков, 1982, с. 1.
3. 5. Селскостопански техникум „Георги Димитров“
Уедряването на селското стопанство, особено след Ап-

рилския пленум (1956 г.) увеличило нуждата от селскосто-
пански специалисти. По тази причина през 1958 година в
Габаре бил открит Селскостопански техникум „за задово-
ляване нуждите на окръга и страната от селскостопански
специалисти със средно образование” (1). За учебната 1958-
1959 г. в първи курс били приети 147 курсисти в специал-
ностите: „Лозаро-градинарство“, „Овощарство“ и „Живот-
новъдство“. През януари 1961 г. техникумът бил настанен
в новопостроена за него сграда, с 12 учебни стаи и пансион
Фиг. 48. Сградата на Селскостопанския техникум „Георги Димитров”,

по-късно СПТУ по ПЕМ „Петко Лалов”.
117
на горния етаж. Практическите занятия се провеждали в
специално опитно поле от 50 дка в района на селото. Ди-
ректори на техникума са били: Георги Вутков Иванов (1958-
1963), Атанас Йолов Петров (1963-1965), Иван Гергов Цолов
(1965-1967) и Нанко Цаков Нанков (1967-1970).
През 1969-1970 г. Селскостопанския техникум в селото
е закрит.
Бележки:
1
Д А – Враца. Историческа справка на селскостопанския техникум „Г. Ди-
митров” – с. Габаре. Изготвил Трифон Иванов.
3. 6. Средно професионално техническо училище

по промишлен и енергиен монтаж „Петко Лалов”
Голямата нужда от средни технически кадри по промиш-

лен и енергиен монтаж за строящите се обекти в окръга и
страната наложило да се закрие Селскостопанския техни-
кум и на негово място да се открие СПТУ по ПЕМ.Официал-
но училището било открито на 15 септември 1970 г. при
тържествена обстановка от ръководители на ДСО „Мон-
тажи” и Министерството на строежите и архитектурата.
Първоначално били приети 148 ученика в първи курс, разде-
лени в четири паралелки: „Машинен монтьор на промишлен и
енергиен монтаж” (2 паралелки), „Електрически монтьор на
промишлени предприятия” (1 паралелка) и „КИП и автомати-
ка на производството” (1 паралелка).
През учебната 1972-1973 г. бил открит и двегодишен
курс на обучение по специалността „Отоплителни и клима-
тични инсталации” (2 паралелки).
През 1973 г. със заповед на Министерството на стро-
ежите и архитектурата училището било категоризирано
втора категория. Материалната база на училището включ-
вала: учебни работилници (шлосерски работилници, площад-
ка за оксиженови и електроженови апарати, ковашко огни-
ще, лаборатории по КИП и автоматика и др.), пететажно
118
Фиг. 49. Учители и ученици от СПТУ по ПЕМ „Петко Лалов”.
В средата е директорът - инж. Богомил Костов (70-те год. на XX в.).
общежитие с триста легла и модерно обзаведена столова.

През 1990 г. наименованието на училището е променено
на „СПТУ по ПЕМ” – с. Габаре, а по-късно на „ПГ по промишлен
и енергиен монтаж “– с. Габаре. След 1994 г. специалността
„КИП и автоматика” е закрита, а останали специалностите:
„Монтаж на промишлени съоръжения и машини” (с 4 годишен
срок на обучение), „Монтьор на ел. мрежи и уредби за ниско
напрежение и високо напрежение” (с 3 годишен срок на обу-
чение) и „Монтьор на ел. машини, апарати, уреди и устрой-
ства” (с 3 годишен срок на обучение). Първите две специ-
алности допълнително изучавали и „Ремонт на домакинска
техника” и „Хладилна техника”.
Директори на СПТУ по ПЕМ „Петко Лалов” са били: Бо-
гомил Димитров Костов (1970-1974), Цеко Трифонов Цеков
(1974-1977), Йордан Вачев Тодоров (1977-1978), Ангел Но-
тев (1978-1980), Никола Николов (1980-1984), Марко Мла-
денов Марков (1984-1986), Нецо Йорданов Георгиев (1986-
1994), Людмил Иванов (1994-1999), Спартак Кадийски (от
1999), Васил Марков и Людмил Иванов.
119
Главен счетоводител на училището от неговото основа-
ване е бил Пешо Велчев Радулов.
В периода 1970-1987 г. със златна значка „Кольо Фичето”
на Министерството на строежите и архитектурата са на-
градени Нецо Й. Георгиев, Трифон Иванов Трифонов, Никола
Ст. Стоянов и Пешо Велчев Радулов (1).
През 2008 г. със заповед на Министъра на образованието и
науката Даниел Вълчев, ПГ по промишлен и енергиен монтаж
– с. Габаре беше закрита (считано от 1.08.2008 г.) поради: „ре-
ализиран държавен план – прием по една паралелка с минима-
лен брой ученици през последните години и затруднения при
финансовото обезпечаване на учебния процес в условията на
прилагане системата на делегирани бюджети” (2). Учениците
от гимназията са пренасочени за обучение в Професионална-
та агротехническа гимназия „Н.Й. Вапцаров” в гр. Бяла Слати-
на (3).
Бележки:
1
ДА – Враца. Историческа справка на СПТУ по ПЕМ „П. Лалов” – с. Габаре. Из-
готвил Трифон Иванов.
2
Държавен вестник, бр. 45, 23.05.2008, с. 72.
3
Пак там.
120
4. Православие
4. 1. Църквата „Успение на Пресвета Богородица”
Според архивни източници „преди Освобождението в се-

лото не е имало черква” (1). Независимо от това, различни
документи свидетелстват, че през годините на Османско-
то владичество в Габаре е имало свещеници, които пазели
и укрепвали религиозните чувства у населението. Според
Бенчо Бенчев, „около 1850 година поп Векю от Видраре до-
шел в Габаре след смъртта на сина си Дию (Дило) и тук поп-
ствал и учил двамата си внука Векю и Вулю, както и други
габрешане” (2). Историкът Богдан Николов пък съобщава за
една приписка*, открита от него в Евангелие на габарската
църква (издадено в Смирна през 1850 г.), която гласи: „Да се
знае и дадох това евангелие ас Христо от Тетевене на попа
Кръскю от Габаре Хариза ги. Помени Господи”. И пак там:
„Да са знае коги са запопих на месеца фервариа сене (година)
1856 попа Кръсто от Габаре” (3).
Поп Кръсто или свещеник Кръстю Банчов е роден в Габа-
ре около 1830-1835 г. Според Б. Николов, преди да се запопи
той е бил и учител в селото. Поради липса на църква, поп
Кръстю кръщавал габрешани у дома си.
Например в свидетелство №44 от 28 октомври 1900 г.,
издадено въз основа на Регистъра за раждания от 1881 го-
дина (вписване №20) е записано, че някой си: „Гено Вълчов от
с. Габаре, роден на шестнадесятии ден месеца августъ хи-
лядо и осемстотин и осемдесят и първа година на двадесет
и третии же ден същии месецъ е кръстен от священика
Кръстя Банчов по обряда на Въсточно православно испове-
дание въ домът на священика в с. Габаре” (4).
От една ръкописна бележка на писателят Цани Гинчев
научаваме, че: „в село Габаре, Белослатинска околия през
1883-1884 година е построено училище. Една от стаите му
е приспособена за Параклис” (5).
————
* приписка – ръкописна добавка върху свободното поле на страницата.
121
Фиг. 50. Църквата „Успение на Пресвета Богородица” в Габаре.
Фиг. 51. Фрагмент от стенописа над входа на църквата.

122
Фиг. 52. Иконостасът в църквата.
Строителството на днеш-
ната църква „Успение на Пре-
света Богородица” започнало
през 1885 година и продължи-
ло до 1887 година. От писмо
№726 на Врачанската мит-
рополия от 8 август 1885
година, адресирано до „благо-
говейния енорийски свещеник
Кръскьо Банов в с. Габаре”
научаваме, че: „местото, на
което ще се съзида храм в се-
лото ви е осветено от Негово
Високопреосвещенство Мит-
рополита – то засега – преди
да са започне съзиграждането
на храма, на самото место ще
светите вода” (6). Фиг. 53. Зографът Велко Илиев.
123
Фиг. 54. Царски (големи) икони в иконостаса,
от лявата страна на царските двери.
Строежът на църквата бил поверен на майстор Генчо

Ганчов от Трявна, а брат му – Неделко Ганчов иззидал ико-
ностаса (7).
Завършена през 1887 година, църквата е изцяло каменна,
със здрави основи, „кръстокуполна” (с хоризонтално плани-
ране във формата на кръст, като над пресечната точка е
изграден купол) и с камбанария над входа.
„В нашето село – пишат габрешани в писмо до Врачанска-
та митрополия, - с лептата от най-състоятелния до най-
беднии се съгради църква която, ˆко и да не надминава таки-
ва в съседните села то и не пада по-доле. Средствата за нея
беха не по силата на жителите в Габаре, но благодарение
на религиозния дух в тех и убежденията, както и настоява-
нето на някои наши по-добри хора, всички препятствия се
отстраниха и църквата се съгради...” (8).
Изографисването на църквата било направено през 1893-
1895 година от Велко Илиев и брат му Мирче (Мирон) Илиев
(„обучен образописец”) от с. Тресонче, Дебърско (Западна Ма-
кедония) (9). Парите за зографите събирал Иван Поп Кръстев
(син на поп Кръстю), в качеството си на кмет на селото. Кол-
ко е струвало на габрешани цялостното изписване на църк-
вата не можах да установя, но само за иконата „Тайната
124
Фиг. 55. Царски (големи) икони в иконостаса,
от дясната страна на царските двери.
вечеря” били платени 90 лева. Под стенописите зографите

са увековечили и имената на дарителите. Сред тях са: Мил-
чо Петров и Стамен Милчов; Начо Кирков и Симеон Вълчков;
Иван П. Колов и Вело Неделков и Апостол Марков; Лило Лил-
ков и Георги Петков; Тодор Ганов и Тодор Вачов; Цеко Стаме-
нов, Христо Цеков и Неделко Милов; Тотко Лилов; Петър и
Мано Накови и др.
Под някои от стенописите имената на дарителите са
придружени и от по-удължен текст: „Подари Петко Николов
(Неколов – бел. И.Н.) с дом и чада за душевно спасение и Петко
Цолов”; „Подари Димитриа Апостолов с дом и чада за душев-
но спасение”; „Подари Иван Ралов от с. Кунино с дом и чада за
душевно спасение и Цако Лилов и Начо Танасов” и т.н.
Царските (големите) икони в иконостаса са подарени от:
„Христо Ничов бирник от Долна Кремена и семейство Мита,
Цвета, Каца и Симеон Димитров от с. Тетевен за душевно
спасение” („Иисус Христос”); „Христо Стаменов и Трифон и
Нино Димитров и Савчо и Иван Трифонов и Йото Цеков” („Св.
Богородица”), „Нина Ралчов за душевно спасение 1895 и Нино
Пейовъ” („Св. Николай”) и др. Апостолските икони в иконоста-
са са подарени от: „Бако Нетов и Петър Генов”, „Цако Буле-
шов”, „Лило Пенов и суп.(руга) Мина”, „Найден Петков”, „Дело
125
Фиг. 56. Иисус Христос Пантократор. Стенопис от купола на църквата.
Фиг. 57. Матер Божия. Стенопис.

126
Николов”, „Алекси Георгиев и Дачо Лилов”. Иконата „Тайната
вечеря” пък е с надпис: „Подарил Иван П. Крстов и чеда Йордан,
Крсто за душевно спасение
1895”. Други дарители са също
Тодор Петков, Начо Цанов, Най-
ден Йотов, Иван Диков, Мито
Цеков, Драган Неделков и Хрис-
то Ценов (аналойна икона на
Св. Иван Рилски) и др.Свещеник
Кръстю Банчов починал около
1889-1894 година и бил погре-
бан в двора на църквата. След
неговата смърт църковните
треби в селото извършвал
свещ. Марин Петров от с. Ре-
селец.
През 1898 г. габрешани на-
писали писмо до Негово Висо-
Фиг. 58. Свещеник Петър Вълков
копреосвещенство Врачанския и презвитера Димитра.
митрополит Константин, на
което той отговорил: „Като взехме под внимание нуждата,
която усещаше селото Ви от особен свой священник, как-
то и вашето желание да се ръкоположи за такъв избрания
от вас кандидат Петър Вълков от с. Бреница, Белосл. око-
лия, Вратч. окръг, ние, като го намерихме добър да изпъл-
нява священническите треби и усерден да се труди за ду-
шевното Ваше благо, въспроизведохме го в священнически
чин, с право да священодействова в селото Ви, и, след като
го задържахме в градът, за да се приготви да отправлява
правилно Божествените тайни и священническите треби,
испращаме го днес с отечески наставления” (10).
Така по настояване на жителите на селото и с благосло-
вията на митрополит Константин, габарски енорийски све-
щеник през 1898 година станал Петър Вълков.
В селото било избрано църковно настоятелство с пред-
седател свещ. Петър Вълков и членове Илия Йончов и Анд-
127
ро Дилов (11). Основната грижа на настоятелството била да
организира освещаването на храма и неговото обзавеждане,
задача, която се оказала трудно осъществима.
На 6 юни 1898 г. свещ. Петър Вълков предложил да се съз-
даде „Временна комисия по освещаване на църквата”, в коя-
то да влязат и някои „по-важни” и „властимащи” габрешане
и която, да действа за набавянето на всичко необходимо за
освещаването. Към създадената комисия, освен членовете
на църковното настоятелство били привлечени и габреша-
ните Трифон Тодоров, Иван Поп Кръстев и Вутко Йотков. За
съжаление дейността на комисията била осуетена от голя-
мо наводнение станало в Габаре през август същата година.
В рапорт до Врачанския митрополит, свещ. Петър Вълков
пише: „На 1 и 2 август 1898 година (срещу неделя и поне-
делник) от проливните дъждове стана такова големо, не-
бивало досега наводнение в Габаре, щото между повредите,
които нанесе в Средната махала – главната улица, нанесе на
църквата следното:
- каменната ограда на църковния двор, където имаше во-
дно течение повече от метър се съвсем разруши и две тре-
ти от нея е отнесена ...
- в църквата през затворените три врати водата е на-
влезла на височина до 71 см, която след оттичането си ос-
тави кал-талог до 15 см дебелина ...
- по време на наводнението по-леките неща плувнали
в църквата, плувнал и иконостаса на Св. Иван Рилски и се
обърнал с иконата във водата, от което боята Ł се е повре-
дила.
Тъй като наводнението причини големи повреди и загуби
на населението, както в самото село, тъй и вън от селото,
то комисията назначена по подготвянието църквата за ос-
вящение като се виде обезсмислена да действува занапред,
изказа мнение да се отложи освящението за през идущата
година” (12).
На 17 януари 1899 г. „в помещение на училищното здание”
се провел избор за църковни настоятели и членове на ко-
128
Фиг. 59. Иисус Христос Цар Славϋ. Стенопис.
Фиг. 60. Господ Саваот. Стенопис.

129
мисията по освещаването, „след отпуск от църквата, при
тайно гласуване, което продължило до два часа подир обяд”.
Получили се следните разултати:
- за църковни настоятели: Вутко Йотков - 50 годишен,
грамотен, 33 гласа; Илия Йончев - 65 годишен, неграмотен,
32 гласа; Андро Дилов - 47 годишен, неграмотен, 32 гласа.
- за членове на комисията: Христо Стаменов - грамотен,
29 гласа; Ветю Дилов - грамотен, 26 гласа и Атанас Ташов-
грамотен, 30 гласа.
Пред членовете на църковното настоятелство и на Ко-
мисията по освещаването стоял въпросът за обзавежда-
нето на църквата, тъй като макар и построена и изписана
отвътре, тя била без никакви вътрешни принадлежности
като „кандила, светилници, полиелей, одежди, книги и пр”. За
да закупят всичко необходимо и за да приготвят църквата
за освещаване, настоятелството и комисията изразходили
1800 лв. (1342 лв. от които били събрани от помощи, а 323 лв.
взети в заем).
От врачанския търговец Тошо Петракиев габрешани за-
купили нужните покровки за Светия престол, а чрез Све-
щеническото братство в София бил закупен и полиелей за
църквата, който струвал 325 лв. и бил изработен от злата-
ря Коста Кацов (13).
Най-накрая, на 18 октомври 1899 година (на Свети Лука),
църквата в Габаре била осветена.
От присъстващите християни при освещаването на
църквата, били събрани следните подаръци, състоящи се
от: „730 разни кърпи, 30 парчета платно на тежина три и
половина оки, пет парчета ваби и шаек, всички пет и поло-
вина лактя, 15 парчета за възглавници, месали и торби” (14).
Църковното настоятелство решило всички събрани по-
даръци да бъдат продадени на публичен търг и прихода от
тях да се заведе в приходната част на бюджета на църква-
та („Доброволни приношения”). Въведена била и такса „биене
камбана”. Любопитни са и няколко обявления на Габарското
църковно настоятелство от 1900 г. Така например обявле-
130
ние №4 от 8 януари 1900 г. обявява на християните от Га-
барската енория, „че се запретява употребляване на вощени
свещи от нечист восък” (т.е. забранява се ползването за об-
ществено или частно Богослужение на свещи, правени в до-
машни условия или продавани от разни частни лица). Обяв-
ление №37 от 21 септември 1900 г. пък гласи: „Габарското
църковно настоятелство обявява на жителите от с. Габа-
ре, които си доставват вода от гераня в църковния двор, че
от днес най-късно до 20-ти октомври н.г. ще се допуща през
църковните порти да се зима вода, до когато ще може да се
направи друг геран вън от двора, а след тоз срок вратите
ще се отварат само за църковна нужда. От днес занапред
каквито добитъци се уловат в църковния двор, ще се от-
карват в общинския капан за налагание на притежателите
им на глоба по чл. 19, буква Г от Закона за престъпките на-
казуеми от селските общ. съдове”. Причина за това обявле-
ние било състоянието на герана в църковния двор - „вече на
събаряне и водата му се свършвала” (15).
През 1902 г. във връзка със съставянето на точен и верен
списък на енориите във Врачанска епархия, свещ. Петър Въл-
ков изпратил във Врачанската Митрополия следните сведе-
ния за селата Габаре, Тлачене и Буковец:
Село Вероизпо- Число на Число Православ- Кога е Кога е
ведание христи- на вен- ни храмове по- осветена
янските чила стро-
къщи ена
Габаре православно 281 321 Църква 1885 18.10.1899
„Успение
на Пресве-
та Богоро-
дица”
Тлачене православно 153 198 Параклис 1884 Не е осве-
„Св. Парас- тен
кева“
Буковец православно 108 145
През 1905 г. на писмо – въпросник от Врачанската митро-

полия, свещ. Петър Вълков отговорил :
131
а) б)
в) г)
Фиг. 61. Икони и стенописи:

а) Св. Иван Рилски; б) Св.св. Кирил и Методий;
в) Св. Василий Велики; г) Причастие.
132
„1. В поверената ми Габарска енория, състояща се от с. Габа-
ре, църквата „Успение на Пресвета Богородица” е започната
през 1885 г., а свършена след 2 години. Целата е каменна. По-
крива Ł – танекен е повреден и подлежи на поправка на стой-
ност 1000 лв.;
2. Църквата нема имоти;
3. В селото нема смесени бракове;
4. В Габаре освен горе казаната друга църква нема започната;
5. Посещението на църквата от християните в обикновени
празници е слабо, а в Господските и други Тържествени –
удовлетворително;
6. Изповедник за сега в Габаре е йеромонах Дионисий – упра-
вляващ Долнобешовишката Света обител „Св. Архангелов”;
7. Броя на къщите в Габарската енория на благочестивото
българско население е 293, а броя на ражданията, женитбите
и умиранията от 1890 година е в таблицата.“
Таблица за ражданията, женитбите и умиранията от
1890 г. до 1 октомври 1904 г. в Габаре.
Година Раждания Женитби Умирания
1890 40 9 36
1891 60 18 56
1892 53 6 66
1893 61 14 53
1894 71 9 46
1895 69 22 35
1896 78 11 29
1897 60 11 40
1898 64 13 25
1899 67 95 34
1900 77 15 30
1901 68 10 46
1902 52 17 16
1903 55 7 25
1904 67 32 17
133
Точка 8 от писмото е въпроса какво образование има све-
щеника, на което Петър Вълков отговаря: „през 1882 учеб-
на година свърших втори клас в Раховското третокласно
училище, като извънреден ученик. Преди ръкоположението
си учителствувах през 1891/92 в Крушовене, Орех. околия;
през 1892/93, 1893/94, 1894/1895 в Бреница, Белосла. околия;
през 1895/96 в Махалата, Плевенска околия; през 1896/97 в
Гигенска махала, Никополска околия и 1 година бех общински
писар в Крушовене” (16).
През 1904 г. дюшамето на църквата било поправено с
надница „гюндулукъ”. На следващата година, в резултат на
силно заметресение се разкъртила артиката под камбана-
рията и се установило, че покривът на църквата е прогнил.
За поправката от Министерството на Външните работи и
изповеданията били отпуснати 300 лв. През 1910 г. дюша-
мето на църквата пак е поправено, този път от майстор
Цеко Нецов от Сухаче. Избухналата Балканска война (1912-
1913) и обявената мобилизация разстройват и църковните
дела в селото. В едно обяснение до Негово Високопреосве-
щенство Търновския митрополит Антим - наместник на
митрополитския престол във Враца, защо не е представил
навреме за одобрение „бюджето – проекта” на църквата в
Габаре, свещ. Петър Вълков пише: „От 5-те църковни насто-
ятелства, само 2-ма са в Габаре (Савчо Димитров и Андро
Дилов), а другите като запасни войници са в армията. От
следующите подир тях избрани е останал само един – Готю
Петков – 9-ти поред в протокола за избраните църковни
настоятели от 23.01.1911 г.” (17).
След войните, през 1914 г. отново бил извършен ремонт
на църквата този път от Тодар Апостолов („опитен май-
стор, живущ в Габаре повече от 15 години”) и Мило Тошов
от с. Габаре („да помага на гореказания”). На 15.04.1914 г. за
пръв път се явява желаещ за църковен слуга. Като такъв
бил назначен Димитър Трифонов с месечна заплата от 8 лв.
През 1931 г. била извършена поправка на църковния тене-
киен покрив, разрушен от силна буря през лятото на 1930
134
г. и са поставени „джамове” на
църковното кубе. Заедно с това
били излепени и разкъртените
му части.
Свещеник Петър Вълков е бил
енорийски свещеник на Габарска-
та енория от февруари 1898 г.
до 1936 г. Заради примерния му
живот и плодоносно служение е
отличен със званието протоие-
рей (старши свещеник). Починал
през юли 1940 г. в клиниката на
д-р Оцетов в гр. София от Брон-
хопневмония. Тялото му било
пренесено в Габаре и погребано в Фиг. 62.
църковния двор (18). Свещеник Димитър Костов.
От 1936 г. енорийски свеще-
ник в селото е Димитър Костов, роден в Габаре и служещ
Фиг. 63. Негово Високопреосвещенство митрополит Калиник Врачански,

свещеник Димитър Костов и други духовни лица (края на 70-те год. на XX в.).
135
преди това в с. Хърлец.
Разказват, че когато Пешо Генерала отишъл да го дока-
ра с файтона си от Бяла Слатина, цялото село излязло да
посрещне свещеника си, като посрещачи имало още на Бо-
нюв връх (19). Първото кръщане, което извършил в селото
отец Димитър било на Митко Христов, кръстен на него –
Димитър. Под ръководството на свещеника през 1942 г. са
лакирани иконите на иконостаса в църквата, а подвижните
икони били наслоени с клей от олио и восък (20). Той поръ-
чал и изработката на каменната ограда на църквата в Ка-
меноделното училище в с. Кунино, от която поради липса
на средства била направена и поставена само малка част.
По инициатива на поп Димитър през 1978 г. е извършен и
ремонт на покрива на църквата, а всичките стъкла били
подменени със стъклопласт в различни цветове. За съжа-
ление при този ремонт са свалени кръстовете от купола и
камбанарията и подменени със сегашните прости парчета
желязо, заварени на кръст.
Свещеник Димитър Костов почина през 1988 година. За
примерно и плодоносно служение е отличен с офикията (от-
личието) „протоиерей”. Погребан е в Батулските гробища на
селото. От тогава до сега църквата в Габаре не се обслужва
от свещеник. Тя се отваря само на големи празници или по-
често когато някой почине, за да се удари камбаната, задача,
която доскоро (2010) изпълняваше Василка Георгиева.
Членове на църковното настоятелство през годините
са били: Найден Петков, Илия Йончов, Андро Дилов, Трифон
Тодоров, Тошо Въцов, Вълко Йотов, Тодар Трифонов, Петко
Неколов, Иван Николов, Нето Нинов, Алекси Георгиев, Вутко
Йотов, Неделко Цанин, Томо Некулов, Т. Неделков, Гено Ни-
нов, Цветко Вълков, Сафчо (Саво) Димитров, Готю Петков,
Некул Томов, Дончо Тричков, Петър Бочов, Петър Минкин,
Иван Драшански, Велю Дилов и др.
Клисари към църквата са били: Димитър Трифонов, Райко
от Тетевен, Стамен Ганчев Диков и др.
В църковният двор се намира стар олтар (жертвеник) с
136
ктиторски надпис:
СВ. БОГОРОДИЦА
ПОД.[АРИЛИ] ТОД. ТРИФ ВУТКО
ХР ВЕКЮ АНДРО КУНА
ЙОТА ТРИФ. ИВ. НЕН. ИОТО
ДОНА СТЕФ. ЦВѢТА (21).
Вероятно този паметен знак
е поствен при освещаването на
храма и на него са издълбани име-
ната на най-големите дарители.
В църковния двор се намира и над-
гробния паметник на поп Кръс-
тю с текст: „ТУКА Е ПОГРЕБАНЬ
КРЬСТО ЙЕРЕЙ НА ДЕКЕМ.[ВРИ]…
(годината не се разчита, вероят-
но е 1889 или 1893) Г.”, както и об-
щото надгробие на свещ. Петър
Вълков и презвитера Димитрина
Вълкова.
В близост до тях има и едно
парче от надгробен кръст с раз-
мери 58х40х19 cм, на което е из-
образена човешка фигура, държа-
ща книга в дясната ръка и нещо
подобно на кандилница в лявата,
но чий е бил надгробния кръст не
можах да установя. По сведения
на стари хора от селото, около
църквата имало и други надгро-
бия, които сега липсват. Храмо-
вият празник на църквата е на 15
август (28 август по стар стил),
когато се отбелязва смъртта на
Божията майка – Успение на Пре- Фиг. 64. Надгробния паметник
на свещ. Кръстю Банчов в
света Богородица (Голема Бого- църковния двор
родица). В миналото на този ден (възстановка).
137
Фиг. 65. Неизвестно надгробие в църковния двор
(възстановка).
по-заможните габрешане са ходили на поклонение в Чере-

пишкия и Долнобешовишкия манастири. През 2004 г. върху
южната стена на църквата беше изградена Паметна стена
посветена на загиналите във войните габрешани, която на
9 октомври същата година беше тържествено открита в
присъствието на много гости и жители на селото.
Бележки:
1
Д А – Враца, ф.64к, оп.1, а.е.110, л.1.
2
Б е н ч е в , Б. Предвесници … Цитират се спомени на Станчо Тодоров
Велев.
3
4
Д А – Враца, ф.473к, оп. 1, а.е. 76.
5
Г и н ч е в , Ц. Габерското езеро. Ръкопис. НА на БАН, ф.129к, а.е. 33. Бе-
лежката е написана с молив на последните празни страници на ръкописа.
6
Д А – Враца, ф.381к, оп. 1, а.е. 19, л. 55. Писмото е подписано от поп Нико-
лай Илиев, „председателствующии иконом”.
7
Д А – Враца, ф.381к, оп. 1, а.е. 286, л. 266; вж. също Н и к о д и м о в , Ивай-
ло. Църквата „Успение на Пресвета Богородица” в с. Габаре, Врачанско //
138
Сборник „Светите места”, Вр., 2009, с. 68- 69.
Братята Г е н ч о и Н е д е л к о Г а н ч о в и са внуци на Уста Къню
Тревненеца (майстор-строител). Техен баща е Ганчо Кънев (строител), а
чичо – прочутият Уста Генчо Кънев – „Големия” (ученик на Уста Колю Фи-
чето), построил двата катедрални храма „Успение на Пресвета Богоро-
дица” във Варна и „Свети Димитър” във Видин, училището в Троян, Апри-
ловската гимназия в Габрово и др. Габрешката църква е една от малкото
в региона със зидан иконостас.
8
Д А – Враца, ф.473к, оп. 1, а.е. 3. Писмо №709 от 13.10.1902 до Негово
Високопреосвещенство Врач. митрополит Константин.
9
Д А – Враца, ф.381к, оп. 1, а.е. 286, л. 266; вж. също В а с и л и е в , Асен.
Български възрожденски майстори. С., 1965, с. 204.
10
Д А – Враца, ф.473к, оп. 1, а.е. 9. Писмо №413 от 5.02.1898 г. на Врач.
митрополия.
11
И л и я Й о н ч е в е роден през 1834 г. в Габаре. Починал през 1909 г. А н
д р о Д и л о в е роден през 1843 (1852) в с. Видраре. Син на Дило Дончов
и Донка Иванова от с. Видраре. Женен в Габаре за Ненка. Г. Стаевска. По-
чинал през 1936 г.
12
Д А – Враца, ф.473к, оп. 1, а.е. 9. Рапорт №7 от 4.08.1898 г. от свещ. П.
Вълков до Нег. Високопр. Врач. митр. Константин.
13
Д А – Враца, ф.473к, оп. 1, а.е. 10, л. 10. Писмо №1717 от 15 май 1900 г.
на Врач. митрополия до свещ. П. Вълков.
14
Д А – Враца, ф.473к, оп. 1, а.е. 10, л. 1. Протокол на Габр. църк. настоя-
телство от 2.12.1899 г.
15
Според преданието именно край него се е извисявало габровото дърво
(дървета) дали името на селото.
16
Д А – Враца, ф.473к, оп. 1, а.е. 6. Отговор на Окръжно №3154 от
21.09.1904 на Врач. митрополия.
17
Д А – Враца, ф.473к, оп. 1, а.е. 1. Обяснение №1 от 18.01.1913 г. на Габар-
ското църковно настоятелство.
18
Свещ. П е т ъ р В ъ л к о в е роден на 5 януари 1867 г. в с. Бреница. Женен
за Димитра Цонова от с. Кнежа, с която имат 5 деца: Гергана (омъжена
в Габаре), Иванка (омъжена в Бреница), Петра (омъжена в Комарево), Бо-
рис и Константин. Борис Попов завършил Духовната семинария в София,
след което е преподавател по Апологетика на християнското учение в
Пловдивската, Софийската и накрая в Черепишката духовна семинария.
Женен за Веселина от Пловдив. Автор на книгата „Разум и чудо”, 1941
г. Наричали го с прякора „Чудото”. За Константин Попов (виж стр. 257).
19
По сведения на Богомил Димитров Костов (р. 1935, син).
20
Б е н ч е в. Б. Обяснителна записка. Исторически сведения на църквата
„Успение Богородично” с. Габаре, Врачанско (ръкопис). Личен архив на Иво
Йорданов.
21
Н и к о д и м о в , Ивайло. Църквата „Успение на Пресвета Богородица” в
с. Габаре, Врачанско // Сборник „Светите места”, Вр., 2009, с. 70.
139
Фиг. 66. Паметна стена на загиналите във войните (1912-1913 и 1915-1918)
габрешани, изработена от бял камък и черен гранитогрес, с височина 3,50 м.,
тържествено открита на 9 октомври 2004 г.
140
5. Читалищно дело
5.1. Народно читалище „Зора“
На 9 март 1904 година осемнадесет души, „събрани в по-

мещение на училищното здание” учредили Народно читали-
ще „Зора” – с. Габаре. Сред учредителите били габрешаните
Иван Трифонов Тодоров, Симеон Вълчков, Трифон Тодоров,
Найден Костов – Влаха, свещ. Петър Вълков, Иван Николов –
Фогата, Минчо Цветков, Иван Ташев, Алекси Георгиев, Хрис-
то Тодоров, Кунчо Христов, Петър Начов, Станю Драганов,
както и учителите в Габаре Янка Желязкова и Иван Георги-
ев, бирника Христо Ничев (от Горна Кремена), Коста Дими-
тров и др. За пръв председател на читалището бил избран
свещ. Петър Вълков, за подпредседател – Трифон Тодоров,
за секретар – Симеон Вълчков, за библиотекар – Иван Нико-
лов – Фогата и за касиер – Минчо Цветков (1). На 9 ноември
1904 г. Министерството на Народното просвещение утвър-
дило устава на читалището и задължило настоятелство-
то да представя ежегодно в окръжната училищна инспекция
препис от годишния си отчет (2).
До 1909 година читалището се помещавало в „лимонад-
ната фабрика” на Иван Трифонов, а след това – в кафенето
на Иван Марков. За читалнята се получавали вестниците
„Дневник” и „Камбана”.
В отчетния си доклад от 1909 г. настоятелството със
съжаление отбелязва, че през изтеклата година читали-
щето не е развило голяма просветителска дейност и като
главна причина за това изтъква липсата на собствено по-
мещение.
„Стаицата, в която се помещава сега читалището е дос-
та тесна, при това в кафене, та е невъзможно да се съби-
рат много читатели и да четат при тишина – едно важно
условие за сериозно четене” – отбелязва председателя на
читалището през 1909 г. Иван Ташев. На 1 ноември 1909 г.
било свикано събрание на читалището, на което била из-
брана „увеселителна комисия” в състав: Васил Михайлов
141
Катранов, Асен Драгнев, Симеон Вълчков и Иван Трифонов
за посрещане на новата 1910 година с вечеринка и лотария.
Била избрана и комисия, която да направи някои изменения
в устава на читалището, в която влизали Стоян Калъчев,
Асен Драгнев и Наум Томалевски (3).
По време на войните (1912-1918), читалищната дейност
по понятни причини останала на заден план. След Първата
световна война, на 16 ноември 1919 г. дейността на чита-
лището отново била възобновена и добила още по-голяма
обществена значимост.
На 9 декември 1922 г. читалищното настоятелство обя-
вило на публиката, че „от 1 декември т.г. е устроена чи-
талня в една от стаите в долния етаж на Лило Ивановото
здание”. „Интересующите се” могли да я посещават всеки
ден от 8 часа сутринта до 8 часа вечерта (4). През януари
1926 г. читалището изнесло три вечеринки и събраните от
тях 6000 лв. били внесени от настоятелството в местна-
та станция на Б. З. Банка за „засилване фонда за постройка
на читалищен дом и библиотека”. Било избрано и ново на-
стоятелство в състав: Асен Драгнев (председател), Петър
Петков (подпредседател), Васил Симеонов (секретар), Мико
Колев (касиер), Гена Симеонова (библиотекар) и контролна
комисия от Начо Вълчков, Георги Иванов и Петър Драгнев.
Читалището имало 38 членове, а библиотеката наброявала
300 тома (5). На отчетното събрание на настоятелството
проведено на 6 февруари 1927 г. се изтъкнало, че „е уредена
една удобна, достъпна за широкия читающ свет читалня в
центъра на селото”. На събранието чрез тайно гласуване
било избрано и ново ръководство – Асен Драгнев (предсе-
дател; адвокат), Георги Иванов (подпредседател; учител),
Васил Симеонов (секретар; учител), Спас Врачовски (касиер;
банков чиновник) и Цанко Велев (библиотекар; учител) (6). На
31 октомври 1928 г. читалище „Зора” дало вечеринка откри-
та от председателя Асен Драгнев. Били изпълнени няколко
декламации, хуморески и първото действие от „Хъшове” на
Иван Вазов. Особено впечатление обаче направил хĄра, ор-
142
ганизиран от съдията Стоян Разсуканов, - „една музикална
рядкост за селата”, както писал в. „Читалищно дело”, орган
на Врачанския окръжен читалищен съюз.
Салонът бил пълен от „га-
барчани и гости от съседните
села”. Декорациите на сцената
били изработени от художника
Стоян Минков от Елена. (7) През
1929 г. в чест на 25 годишния
юбилей на читалището, Минис-
терството на народната про-
света и Окръжния читалищен
съюз във Враца дарили на биб-
лиотеката му 50 тома книги.
През 1930 г. читалището наело
за читалня една от „дюкянски-
те стаи в къщата на Йордан
Иванов, откъм съседа Стоян
Фиг. 68. Асен Драгнев (адвокат, Ненков” срещу годишен наем
председател на читалището от 2000 лв. В дописка от съща-
в периода 1925-1932, по-късно
та година, поместена на стра-
негов почетен член).
ниците на в. „Читалищно дело”
председателя на читалище „Зора” Асен Драгнев пише: „С на-
стъпване на есенния и зимния сезон читалището ни започна
своята театрална и просветна работа. То съумя да обеди-
ни учителството и другата интелигенция и със сдружени
сили даде по случай местния сбор пиесата „Албена” от Й.
Йовков, в която най-добре изнесе своята роля (Албена) учи-
телката А. Захариева. Продължена е подетата от минала-
та година инициатива за Народен университет и са изнесе-
ни сказките: „Модерното производство” – от ветер. лекар
д-р Каменов и „Нашата конституция” от Асен Драгнев” (8).
През следващите години се наблюдава спад в читалищна-
та дейност поради закриването на местния клон на Б. З. Бан-
ка, преместването на Мировото съдилище в Бяла Слатина
и др. при което читалището загубило едни от своите най-
143
активни дейци – Асен Драгнев,
Ст. Разсуканов, Спас Врачовски
и др., които напуснали село-
то. Това дало основание на в.
„Читалищно дело” да помести
следния критичен материал: „с.
Габаре. На годишното събрание
на 22 януари 1933 г. е станало
ясно, че има 22 члена. Библиоте-
ката има 759 тома.Снабдено е
с 25 дка земя*. Ето едно големо
и богато село, където по-рано
читалищните дейци развиваха
похвална дейност, а сега чита-
лището бавно угасва. Странно
Фиг. 69. Некул Вутков (учител, е наистина да членуват в един-
председател на читалището ствената културно-просветна
в периода 1934-1938, по-късно организация в селото само 22
негов благодетелен член).
души” (9). През 1934 г. за пред-
седател на читалището бил избран учителя Некул Вутков,
който си поставил амбициозната задача да възобнови и ак-
тивизира читалищната и просветната дейност в селото.
„В годишното събрание на читалището ни за отчетната
1934 г. се взема решение да се снабди читалището с радио-
апарат, - съобщава Герго Христов на страниците на сп. „Чи-
талище”. Настоятелството, начело с председателя Некул
Вутков, се залови с амбиция да изпълни това решение, въ-
преки малките читалищни приходи. То намери такива. Вмес-
то да дава читалищната нива, която е от 25 дка под наем,
от който се добиваше по 3000 лв. годишен доход, то се зае
само да я обработва. Посе я с пшеница, която стана много
хубава, защото нивата е най-хубавата в района на селото
ни. Като узре житото, един неделен ден настоятелството,
заедно с младежи от селото и с (духова) музика, отидоха и
————
* в м. Боньов връх, отдавана под наем на малоимотни и безимотни селяни
(бел.- И.Н.)
144
пожънаха част от нивата, а останалата част се пожъна с
наемни работници. При вършитбата от нивата се получи-
ха 405 кофи жито – най-големо плодородие за селото ни.
След продажбата на житото се получи сумата 15 000 лв.,
като се остави жито и за ново посеване. С тази сума през
м. ноемврий 1935 г. се снабди читалището с радиоапарат.
Почти всека вечер жителите на селото ни слушат сказки,
концерти, опери и др. През настоящата 1935 г. читалището
ни направи една голема крачка напред за повдигане на култу-
рата на селото ни” (10).
Закупеният радио-апарат бил шестлампов, марка „Фи-
липс”. За да бъде достъпен за цялото село, ръководството
на читалището набавило и високоговорител. Бил изработен
и специален правилник, според който „радиоапаратът да се
пуска в понеделник и сряда от 17,30 до 22,00 часа и всеки
празничен ден от 11,30 до 14,00 часа. В събота и неделя –
след църковна служба, през целия сезон”. За спазването на
този правилник отговаряли председателя Некул Вутков и
читалищните членове Герго Христов, Александър Пешев и
д-р Мико Цольов Бенчев. През 1935 г. читалището се поме-
щавало в сградата на училището, за което плащало годи-
шен наем от 1500 лв. Движимите му имоти възлизали на
91 506 лв., а недвижимите – нивите с които е оземлено – на
37 500 лв. Читалището разполагало с библиотека от 1 161
тома. Имало 47 членове, от които действителни 35. През
годината от името на читалището били дадени 4 сказки и 4
представления, които били добре посетени. „Читалищните
дейци, - пише сп. „Читалище”, - са си поставили за задача
да построят собствен читалищен дом и са образували два
фонда – единия за постройка читалищно здание, който е
стигнал до 13 239 лв. и друг – сцена, който има 12 499 лв” (11).
През 1936 г. за традиционния събор на селото се играла
пиесата „Брачни вериги”, която била посетена от 299 зри-
тели. На 27 ноември същата година ръководството на чи-
талището разрешило на Георги Петков от с. Сухаче, да про-
жектира филми през зимния сезон в училищния салон нает
145
от читалището със собствената си киномашина. С тази
придобивка жителите на Габаре могли да гледат филмите:
„Картоиграчи”, „Земя”, „По следите на кервана”, „Детекти-
ви” и др., които били дълго обсъждани след прожекциите. В
края на 1936 г. читалищното ръководство сключило дого-
вор с Иван Марков да ползва една от стаите на собствено-
то му жилище за читалня.
На 7 ноември 1937 г. в Габаре се провела конференция на
читалище „Зора”. На нея председателя Некул Вутков обявил,
че „през зимния сезон трябва да се уреди Народен универси-
тет, в който всички интелигенти в селото да изнесат по
някоя сказка”. Взело се решение сказките да се изнасят един
път седмично, в училищния салон, в сряда вечерта, по две
сказки на вечер. За сказчици били определени: Васил Симео-
нов Вълчков, Некул Вутков, свещ. Димитър Костов, Цанко
Велев, Гена П. Драгнева, Донка В. Цоцовска, д-р Тотка Топу-
рова, Герго Христов, Вълчко Ив. Ташев, Цоно Христов, д-р
Мико Ц. Бенчев и др. Заедно с това било решено да се „ус-
трои и седенка с просветна цел, на която да присъстват
жените от селото, като тя да става в неделя вечер и да се
води от учителките Донка В. Цоцовска, Гена П. Драгнева,
д-р Тотка Топурова и учителката в Допълнителното зем-
леделско училище Янка Ст. Кунчева” (12).
През 1938 г. за председател на читалището бил избран
Младен П. Беляшки (ръководител на Доп. земл. у-ще; родом
от с. Габровница), а в управителния съвет на читалището
влизали: свещ. Дим. Костов, Цветан Кунчев (търговец), Цан-
ко Велев (учител), Цоно Христов (учител), Георги Атанасов
Илиев и Симеон Петров Монов. Членове на проверителния
съвет пък били Трифон Тодоров Лещарски, Дончо Петров
Дончев и Трифон Вутков Стаевски. Читалището имало 195
членове и било уредило читалня в една частна стая на Мита
Ив. Маркова. През същата година били поставени пиесите:
„Химн на нищетата”, „Чичото от Америка” и др.
На годишното събрание на читалище „Зора” състояло се
на 15 януари 1939 г. било отчетено, че през 1938 г. „са из-
146
несени 20 сказки и са дадени 6 театрални представления”.
Библиотеката разполагала с 1131 тома книги, подредени по
отдели, а читалището имало 82 редовни и 5 благодетелни
члена (13). На събранието било избрано и ново ръководство:
Васил Симеонов Вълчков (председател; средищен директор),
д-р Тотка Топурова (подпредседател; участъков медицин-
ски лекар), Цоно Христов (секретар, учител), свещ. Димитър
Костов (касиер) и съветници Симеон Петров (общ. чиновник)
и Тодор Начов (земледелец). Била избрана и контролна коми-
сия в състав: Трифон Т. Лещарски (общ. чиновник) и Гена П.
Драгнева (учителка) (14). През същата година били поставени
пиесите: „Бойка” – гледана от 220 зрители, „Неразделни” –
228 зрители, „Под моста” – 193 зрители и „Кавал свири на
поляна” – 201 зрители.
През 40-те години в театралната трупа към читалище-
то навлязло ново попълнение от гимназисти, студенти и
младежи от селото. Били поставени пиесите: „Хан Татар”,
„Калин Орелът”, „Анга”, „Цигани”, комедията „Депутатът”
и др. През 1941 г. читалнята отново била преместена, този
път в къщата на Христо Стаменов. В началото на 1945 г. в
Габаре било открито стационарно кино (15). За целта ръко-
водството на читалището с помоща на кредитна коопера-
ция „Зора” в селото закупило киноапарат. За кинооператор
бил назначен Нино Драганов, за работата на мотора отго-
варял Ценко Начев, а за касиер бил определен члена на упра-
вителния съвет на читалището Трифон Иванов. През 1948
г. за кинооператори били назначени Нино Цветков и Цветан
Маринов – „Чичо”, а читалищното ръководство изработило
специален правилник за работата на киносалона. През съща-
та година читалището се изместило под наем в къщата на
Димитър Лалов Вълков. На общо събрание, проведено на 18
декември 1948 г., читалищните членове единодушно решили
да се застрахова киното. За целта била избрана оценителна
комисия в състав Вълчко Ташев, Бенчо Бенчев и Васил Симе-
онов. През 1949 г. под ръководството на адвоката Цветан
Нанков, театралната трупа към читалището подготвила
147
и изиграла пред публика пиесата „Майстори”. През същата
година читалищното ръководство възложило на Вълчко Та-
шев и Цветан Нанков да закупят нов екран за киното, както
и да ремонтират помещението му. След ремонта стопа-
нисването на киносалона било възложено на Вълчко Ташев.
През 1950 г. за кинооператор бил назначен Нино Драганов
Симеонов, за моторист – Петър Нинов, а за билетопродавач
– Нино Петков Найденов. През 1956 г. били прожектирани
филмите: „Скендер бег”, „Бродяга”, „Стършел”, „Възнаграж-
дение за страха” и др.
В периода 1950-1956 г. книгите в читалищната библио-
тека достигали 2103 тома, а читалнята била настанена в
къщата на Нино Цанов. Театралната трупа към читалище-
то през 1950 г. представила пред публика пиесата „Женом-
разец”, а през 1955 г. начело със своя ръководител Нино Гер-
гов Нинов участвала в Околийския преглед на театралното
изкуство в Бяла Слатина, където заела второ място.
В периода 1950-1956 г. били играни пиесите: „Паметни
срещи”, „Йончови ханове”, „Когато гръм удари”, „Блокада”,
„Две майки”, „Нова чест”, „Съдебна грешка”, „Снаха” и др.
В началото на 60-те години театралите от Габаре про-
дължили своите изяви, за които вестник „Отечествен зов”
пише: „Самодейният театрален колектив при читалището
в Габаре с успех представи пиесата „Фараоните”. Хубави
образи изградиха Й. Начева, Никодим Некулов, В. Драганов,
Г. Иванов и др. Със същата пиеса самодейците посетиха и
селата Тлачене, Върбица, Вировско, Камено поле и др.” (16) и
„С голям успех бе играна пиесата „Цигани” от театралния
колектив при читалището в Габаре. Добре се проявиха И.
Цанов, И. Михайлов, Ст. Петрова и др. Накрая имаше танцова
забава” (17).
Независимо от усилията на читалищните ръководства
до 9 септември 1944 г. и добросъвестно внасяните от тях
суми във фонда „Постройка на читалищен дом”, той нара-
ствал твърде бавно и не бил достатъчен за построяване на
собствена сграда. Това станало възможно едва през 1966 г. с
148
Фиг. 70. Мъжка вокална група към читалище „Зора” (1958).
Отляво-надясно: Нанко Цаков, Кръстьо Петков-Къци, Пешо Тошев,
неразпознат, Гено Вълчев-Минека, Цеко Петров-Тоско, Нино Гергов-Боко,
Митко Василев и Симеон Борисов.
Фиг. 71. Женска вокална група към читалище „Зора” (1958).

Отляво-надясно: Милка Вълкова, Драгана Кирова, Богдана Василева-Боца,
Роза Петкова, Вена Банова, Верка Данова, Цеца Христова и Цеца Минкина.
149
финансовата подкрепа на Врачанския окръжен народен съвет.
Първата копка по строежа на така очаквания читалищен дом
била направена от тогавашния председател на общинския на-
роден съвет в Габаре Вълчо Химирски.
От края на 60-те до средата на 70-те години театрал-
ния колектив към читалището изнесъл две представления
на пиесата „Блокада” и играл пред публика пиесите „Златно-
то магаре” (с декори направени от студента в Художестве-
ната академия Никодим Ненов), „Балканджи Йово” и др.
На 21 ноември 1976 г. (след десетгодишно строене!) но-
вата читалищна сграда била тържествено открита под
звуците на селската духова музика дирижирана от Трифон
Иванов – Ронкьо. По този повод в. „Отечествен зов” пише:
„Неделният ден на 21 ноември се превърна в голям празник
за населението на китното селище Габаре. Отрано засви-
риха музики, отрано кооператори, служители и учащи се
трупаха на площада, където извисяваше снага новата чи-
талищна сграда, построена с усилията на строителите от
селото. Тя разполага със салон с 310 места, където ще се
провеждат събрания, театрални спектакли и концерти на
самодейни състави, с богата библиотека, великолепен мла-
дежки клуб, в който комсомолците ще имат всички условия
да се чувстват като в свой дом, ритуална зала, три гри-
мьорни и кафе-сладкарница. Тържеството, проведено пред
новата читалищна сграда, откри секретарят на общинския
партиен комитет Маргарита Василева.
С топли приветствени думи към присъствуващите се
обърна кандидат-членът на ЦК на БКП и първи секретар на
Окръжния партиен комитет Нано Лалов. Първият парти-
ен ръководител на окръга преряза трикольорната лента и
обяви новото читалище в селото за открито. Официални-
те гости, сред които бяха и членът на Централната кон-
тролно-ревизионна комисия на БКП Вълчо Химирски, пред-
седателят на изпълкома на ОНС Лазар Петров, секретарят
на Окръжния партиен комитет Кръстьо Луканов, предсе-
дателят на ОСИК и зам.-председател на ОНС Ангел Вушков
150
Фиг. 72. Читалище „Зора”.
и други, разгледаха новата читалищна сграда, скъп дар за

трудещите се от с. Габаре. В последвалия тържествен кон-
церт взеха участие хорът при читалището, женска вокална
група, група за руски народни песни, мъжка вокална група,
рецитатори самодейци от СПТУ „Петко Лалов”, както и
Ансамбълът за песни и танци при образцово народно чита-
лище „Развитие” във Враца. След програмата, на площада
пред новата сграда на читалище „Зора” засвири музика, из-
виха се кръшни хора. Габаре изживя един вълнуващ ден, един
голям празник” (18). През 1979 година, на 1 декември (събота)
се провело тържественото честване на 75-годишния юби-
лей на читалището. За целта били отпечатани и специални
покани, а програмата на тържеството включвала:
1. Доклад за 75 годишната културна и просветна дейност
на читалището (Докладчик – Бенчо Бенчев); 2. Поздравления;
3. Връчване на награди на читалището и на заслужили чита-
лищни дейци; 4. Тържествен концерт.
С указ №805 на Държавния съвет на НРБ от 23 май 1979
г. читалището било наградено с Орден „Кирил и Методий” – I
151
степен. Със значка „Отличник на комитета за култура“ и
парична награда били наградени: Тошка Иванова Генова (биб-
лиотекар), Нино Гергов Нинов и Стефка Петрова.
Значка „Отличие за читалищна дейност” получили: Алек-
сандър Ив. Пешев, Цветан Нанков, Нанко П. Цаков, Христо
Генов Христов, Начо Симеонов Вълчков, Цанко Георгиев Ми-
лов, Тошо Трифонов Тодоров, Пешо Тошев, Милка Петрова,
Трифон Иванов Трифонов и Митко Василев.
С „Грамота” били отличени: Васил Иванов Петров, Гено
Вълчков Генов, Цеко Петров Горнишки, Кръстьо Петков Ми-
лов, Борис Начев Вутков, Цветко Петков – Бешлията, Цеко
Гергов Симеонов, Недко Димитров, Цветан Иванов Трифо-
нов, Стоян Банов, Стойна Гергова Данова, Цветана Г. Зар-
кова, Драгана Кирова Ташева, Мария Нанкова , Венета Ив.
Цветкова, Росица Петрова, Радка Г. Вулева, Йона Стамено-
ва, Венислава Банова, Цветана Кръстева Некулова, Цветана
Върбанова, Цветана Ив. Недкова, Христо Генков Радев, Иван
Цанов Батьов, Иван Цанов Лальовски, Некул Ненов Милов,
Цветана Кирова Начева, Трифон Иванов Неделков – „Ронкьо”,
Вера Димитрова и Цеко Петров Бешовишки.
По повод тържественото чествуване на 75 – годишнина-
та на читалището в. „Отечествен зов” пише: „На 1 декември
трудовите хора от Габаре чествуваха 75 – годишнината от
основаването на местното читалище „Зора”. На тържест-
веното събрание, организирано по този случай бяха дошли
ветерани на читалищното движение, трудови хора. Доклад
за многостранната дейност на читалището прочете скулп-
торът Бенчо Бенчев. В него той проследи трудния, но пълен
със светли дати път на този истински светилник за село-
то ни. Указ на Държавния съвет за награждаване на читали-
щето с орден „Кирил и Методий” – I степен прочете секре-
тарят на Окръжния съвет за култура Петър Топалов. На
дългогодишни читалищни дейци бяха връчени значки и гра-
моти от Комитета за култура. На читалището – юбиляр
бяха поднесени приветствени адреси от името на Окръж-
ния комитет на партията, Окр. народен съвет, Окр. съвет
152
а)
б)
Фиг. 73. Постановката „Цигани” (60-те год. на XX в.).

Декори и костюми - Никодим Ненов.
а) отляво-надясно: Иван Михайлов, Роза Петкова, Йорданка Начкова и
Митко Василев.
б) Димитър Генов и Светла Матеева.
153
за култура, от Общ. пар-
тиен комитет и Общ.
народен съвет в Габаре.
Самодейни колективи
изнесоха концертна про-
грама” (19).
Председатели на чи-
талище „Зора” – с. Га-
баре са били: свещ. Пе-
тър Вълков (1904-1909),
Иван Ташев (1909), Велю
Дилов (1912), Иван Та-
шев (1919), Асен Драгнев
(1925-1932), Некул Ву-
тков (1934-1938), Мла-
ден Беляшки (1938), Ва-
сил Симеонов Влъчков
(1939), Цоно Христов
(1941), Васил Симеонов
Фиг. 74. Покана за тържественото чес- Вутков (1943), Цоно
твуване на 75-годишнината на Народно
читалище „Зора” - с. Габаре.
Христов (1945), Недко
Иванов (1946), Васил Цо-
цовски (1947), Ангел Симеонов (1948), Петко Ташев (1949),
Александър Ив. Пешев (1950), Цоно Христов (1951), свещ.
Димитър Костов (1953), Александър Ив. Пешев (1954), Дико
Цанов (1956), Нанко Цаков (1957-1958; по това време той
сформира мъжка вокална група за възрожденски песни на
която е ръководител и женска вокална група с ръководи-
тел Роза Нанкова); Дико Цанов (1959), Васил Иванов Петров
(1960), Дико Цанов (1961), Александър Ив. Пешев (1962), Ата-
нас Йолов (1964; по това време библиотеката била премес-
тена в дома на Герго Христов); Христо Диков (1965), Недко
Димитров (1966), Георги Вутков (1967), Роза Нанкова (1968),
Кирил Христов (1969), Дора Иванова Вълчкова (1971), Иван
Христов (1974; по негово време била довършена и обзаве-
дена читалищната сграда. На него се паднала отговорната
154
задача да настани читалището в новопостроената сграда
и през 1976 г. да подготви официалното Ł откриване); Цве-
тан Иванов Трифонов (1977), Борис Тодоров Стоянов (1979)
и Пешо Тошев Иванов (от 1982).
Библиотекари на читалище „Зора” били: Иван Николов –
Фогата (1904), Петър Начов (1909), Иван Трифонов Тодоров
(1910), Асен Драгнев (1912), Гена Симеонова (1926), Цанко
Велев (1927), Борис Радев (1935-1936), Вълчко Ташев (1937),
Цанко Велев (1938-1940), Иван Стаменов (1941-1942), Донка
Цоцовска (1943-1944), Христана Генова (1945-1946), Алек-
сандър Ив. Пешев (1947), Донка Цоцовска (1948), Ани Цве-
ткова (1949), Мария Пеева (1951-1952), Гроздана Станева
(1952), Ганка Ралчева Ташева (1953-1954), Йорданка Петрова
(1955), Тошка Иванова Тодорова-Генова (1956-1986; завър-
шила през 1965 г. Полувисшия държавен библиотекарски ин-
ститут в София, носителка на много грамоти и отличия за
професионализма, с който изпълнявала служебните си за-
дължения), Пенка Иванова (1981) и Дора Цветкова (от 1985
до днес).
През годините към читалището функционирали:
- мъжка вокална група за възрожденски песни с ръководи-
тел Нанко Цаков;
- женска вокална група за руски народни песни, а впослед-
ствие за градски песни с ръководител Роза Нанкова;
- мъжка вокална група с ръководител Пешо Тошев, в със-
тав: Кръстьо Петков, Гено Вълчев, Христо Генков, Васил
Петров, Цеко Петров – „Тоско”, Цеко Петров – Бешлията,
Нино Гергов, Борис Начев, Никола Стоянов, Илиян Начев и др.;
- женска вокална група, с ръководител Вяра Димитрова,
в състав: Стефка Петрова, Милка Петрова, Рада Вулева,
Мария Нанкова, Росица Петрова, Венислава Банова, Драгана
Иванова, Роза Петкова, Цветана Заркова, Гергана Михайло-
ва, Цветана Кръстева, Дора Цветкова, Татяна Павлова и др.;
- група за политически песни с ръководител Георги Ма-
рински;
- женска група за народни песни, с ръководител Милчо
155
Митев, в състав: Теменужка Иванова, Маргарита Иванова,
Димитрина Стайкова, Цветана Манчева, Светла Цекова, Ру-
мяна Цанкова, Анка Радева и др.;
- състав на буфосинхронистите, с ръководител Йордан-
ка Банова, в състав: Иван Цветков – Бешлията, Радослав Ву-
тков – Рачката, Петър Янков, Радка Филипова и Нанко Велев;
- духова музика към читалище „Зора”, с ръководител Три-
фон Иванов – Ронкьо, в състав: Коста Цаков, Нанко Цаков,
Йордан Дилински, Герго Цветков, Петър Христов, Филип Ца-
нов, Качо Реджов, Гено Реджов, Тодор Трифонов, Марин Тодо-
ров, Тодор Йотов, Христо Генков, Стоян Банков и др.;
- танцови състави, с ръководители Цветан Георгиев На-
чев, Трифон Иванов, Панталей Томов и др.
- школа за акордеон, с ръководител Йоско Цветков;
- група за художествено слово и т.н.
След 1984 г. читалището започва да изпитва затрудне-
ния при заплащането на консумираната енергия за кинопро-
жекциите и през 1991 г. по решение на Общински съвет –
Враца, отдел „Култура”, киното преустанови дейността си.
На 9 октомври 2004 г. читалище „Зора” тържествено
отбеляза и своята 100-годишнина. Доклад за историята на
читалището изнесе Тошка Иванова Генова. В концертната
програма пяха мъжката вокална група с ръководител Пешо
Тошев и женската вокална група с ръководител Вяра Ди-
митрова, която за първи път пред публика изпълни „Песен
за Габаре” по текст на Геновева Лазарова и музика на Роза
Петкова. Днес (2010) читалище „Зора – 1904” – с. Габаре е
с председател Янка Нинова Маринова и секретар Дора Цве-
ткова. Библиотеката на читалището разполага със 17 345
тома и около 300 читатели. Към читалището са сформира-
ни женска вокална група, детски танцов състав, литерату-
рен клуб „Искра” и др.
Според списък от 1944 г. почетни членове на читалище-
то са: Александър Филипов (държавен надзирател по шосе-
тата, нарисувал през 1910 г. завеса и кулиси за читалищна-
та сцена); Симеон Влъчков, Велю Дилов, Иван Николов, Иван
156
Марков, Асен Ив. Драгнев и др. Сред благодетелните члено-
ве са: Стоян Разсуканов (мирови съдия, родом от гр. Елена,
дарил при напускането на селото през 1929 г. 500 лв. на чи-
талището и 500 лв. на училището, предназначени за бедни
ученици), Мина Иванова Драгнева (домакиня, съпруга на Иван
Драгнев – пом.адвокат в селото, дарила през 1934 г. на чи-
талищната библиотека 100 тома книги, на обща стойност
2000 лв. в памет на покойния си съпруг), Прокопий Йолов (от
с. Кунино, Белослатински народен представител, издейст-
вал през 1940 г. 10 000 лв. за фонд „Постройка на читалищен
дом” в Габаре), Некул Вутков (учител в селото, който даря-
вал от 1945 г. средства за читалището, в което „преминала
по-голямата част от живота му”).
Бележки:
1
В-к 100 години читалище „Зора” – Габаре. Брой единствен, октомври,
2004, с. 1.
2
Държавен вестник, бр. 260, 1904, с. 8.
3
Д А – Враца, ф.679к, оп. 1, а.е. 1.
4
Д А – Враца, ф.679к, оп. 1, а.е. 23.
5
В-к Читалищно дело (Враца), бр. 4 и 5, 1.03.1926, с. 6; бр. 8, 1926, с. 8.
6
В-к Читалищно дело (Враца), бр. 1, 26.02.1927, с. 8.
7
В-к Читалищно дело (Враца), бр. 7 и 8, 20.11.1928, с. 13, 14.
8
В-к Читалищно дело (Враца), бр. 14 и 15, 6.01.1930, с. 8.
9
10
Сп. Читалище (София), кн. 1-2, 1936, с. 51.
11
Сп. Читалище (София), кн. 9-10, 1936, с. 305-306; вж. също кн. 5-6, 1936,
с. 173.
12
13
14
15
Исторически календар на Врачански окръг, под ред. на Ив. Райкински и П.
Петков, Вр., 2006, ББСЗ №26, с. 34.
16
В-к Отечествен зов (Враца), бр. 21, 19.02.1963, с. 4.
17
В-к Отечествен зов (Враца), бр. 40, 4.04.1963, с. 4.
18
К а р д а н о в , Георги. Под знамето червено днес // в. Отечествен зов
(Враца), бр. 92, 23.11.1976, с. 1, 3; вж. също в. Работническо дело (София),
бр. 324, 22.11.1976, с. 2.
19
И в а н о в а , Дора. Тържествено чествуване 75-годишнината на чита-
лището // в. Отечествен зов (Враца), бр. 95, 11.12.1979, с. 2.
157
6. Здравеопазване
6.1. Здравеопазване при хората. Здравна служба –
с. Габаре
Най-старият документ със здравна тематика, на който

попаднах в Държавен архив – Враца е заповед №5 от 15 ап-
рил 1900 г. на габрешкия кмет Трифон Тодоров, с която се
определят предпазните мерки срещу болестта чума, пред-
писани от Санитарните власти. Освен опасността от чума
през първите десетилетия на XX в. голямо разпростране-
ние имали и редица други заразни болести, като лошо гър-
ло (Dyphtherite), кървав дрисък (Dysenteria), брусница (Morbili),
заушница (Parotitis epidimica), огненица (Scarlatina), лоша каш-
лица (Tussis convulsivа), тежка болест (Typhus abdominalis),
лещенка (Varicella), охтика (Tuberculosa) и др. През 1893 г. от
скарлатина в селото умрели 4 човека (1). Докато непосред-
ствено след Освобождението, голямо разпространение има-
ла френгата (сифилиса), то към 1910 г. силно се увеличила
заболеваемостта от туберкулоза поради лошите хигиенни
условия, теснотата на жилищата, лошата храна, слабия над-
зор върху месото и млякото, а също така и поради лошия
обичай да се раздават на бедните дрехи от умрели тубер-
кулозно болни (2). Френгата след Освобождението пък имала
такова голямо разпространение не поради разюздан полов
живот на предците ни, а поради обичая да се пие от една бък-
лица (на сватби), да се яде с една лъжица (на погребения) и т.н.
За лекарска помощ по-заможните и тежко болни габре-
шани ходели до Бяла Слатина, Оряхово, Враца и Плевен, а ос-
таналите прибягвали до услугите на местни баячки, които
лекували с билки, различни мазила и баене. Така например
болестта краста (Scabies) лекували, като изкъпвали болния
с отвара от чемерика (Veratrum album L.) или го мажели с
мехлем от свинска мас, сяра, син камък и барут. След като
болния престоявал намазан една нощ, на сутринта го изкъп-
вали с катранен сапун. Тази процедура повтаряли няколко
пъти. Главоболие пък лекували с налагане на студени ком-
158
преси на челото и баене срещу уроки. При холера давали на
болния да яде бел лук (Allium sativum L.), а цялото му тяло
разтривали със смес от бел лук и оцет (Acetum). Френга-
та пък лекували с пушилки и хапове вземани от Иванчо Ка-
раганчов от Враца и с бурени, купувани от един старец от
с. Чифлика, Тетевенско. В Габаре имало цели фамилии, като
Ташовци, Навущанете и др., за които казвали, че „ги връте-
ше френгата” (3).
Габрешани познавали и болестта антракс („лошата приш-
ка”, „гяволя”) по хора и животни. Хората се заразявали при
контакт с болни животни (най-често овце), техните тру-
пове, кожи, вълна или при ядене на месо от болни животни.
Особено прихващало, когато при яденето на месо „си изгори
човек устата” (4). Лошата пришка по кожата на ръцете, ли-
цето, врата и др. лекували, като я горели с нажежено желя-
зо (пирон) (5).
През 1907 г. в Габаре бил открит държавен фелдшерски
здравен участък, преобразуван след четири години - през
1921 г. в лекарски (6). Независимо от откриването на Здра-
вен участък, положението в селото в здравно отношение
не се променило съществено. За това съдим от две статии
на Асен Драгнев (адвокат в Габаре) публикувани през 1926 и
1928 г. на страниците на в. „Читалищно дело”. В споменати-
те статии Драгнев пише:
„Медицина и хигиена? Баячката е лекаря, а нечистоплът-
ната стара „баба” – акушерката. Помятания и ранна детска
смъртност са неща обикновенни ...” (7) и още „Най-изоста-
вено е селото в здравно отношение. Нема некогашните ле-
вент юнаци, здравеняци майки и бащи и столетници ста-
рци. Новите икономически условия изхилиха населението в
селата, то боледува, страда, измира. Лекарския участък в
Габаре от 6-7 месеца стои без лекар и целата южна полови-
на на Белослатинска околия е оставена без лекарска помощ”
(8)
. Сред първите лекари в Габаре, положили значителни уси-
лия за повишаване на здравната култура на населението са
д-р Кирил Рафаилов и особено д-р Тотка Топурова. През 1935
159
г. д-р К. Рафаилов е един от основателите и пръв председа-
тел на селския клон на „Съюза за закрила на децата в Бъл-
гария”, а д-р Тот-
ка Топурова през
1937 г. оглавява
основания селски
клон на Българско
дружество „Чер-
вен кръст”. През
1938 г. Габарско-
то общинско уп-
равление взело
решение за заку-
пуване на районна
болнична автомо-
Фиг. 75. Сградата, в която се помещавала
Здравната служба в Габаре.
билна кола, като
средствата за
нея били изтеглени от Габарския общински здравен фонд
при Българска земеделска кооперативна банка – клон Червен
бряг. На следващата година от същия фонд били изтеглени
още 25 000 лв. за обзавеждане на здравната служба в село-
то с инвентар и инструментариум (9).
На 6 септември 1952 г. в Габаре била открита Участъко-
ва болница, която се помещавала в двуетажно сдание в цен-
търа на селото, бивша жилищна сграда на Петър Петков.
По-късно Участъковата болница отново била преобразува-
на в Лекарски здравен участък. Със здравната служба в с.
Габаре са свързани имената на лекарите: д-р Кирил Рафаи-
лов, д-р Тотка Топурова (родом от Плевен, завършила меди-
цина във Франция), д-р Христина Иванова, д-р Тинка Бакало-
ва и мн. др.; на стоматолозите: д-р Христо Диков Хитов, д-р
Илинка Стамова и др.; на фелдшерите: Петра (Пенка) Донче-
ва, Филип Иванов Цанов и др.; на медицинските сестри: Йонка
Некулова Вуткова, Цвета Дикова и др.; на акушерките: Радка
Готова, Елена Якимова Хитова и др.
Главен лекар на участъковата болница в Габаре през 1958
160
г. е бил младия тогава лекар, а днес известен професор – он-
колог д-р Иван Черноземски, носител на званието „Лекар на
България за 2006 година”. В едно интервю, публикувано в сп.
„Дипломатически преглед” през 2004 г., той разказва: „На-
значиха ме за главен лекар на Участъковата болница в Габа-
ре, а съпругата ми и още една колежка – за лекарки. Златни
години. Селото бе близо до Червен бряг и в него доста се
попийваше. Хората бяха сърдечни и всяка вечер ни канеха
някъде. Спомням си, след едно такова събиране отиваме да
преглеждаме възрастна жена. Казвам Ł: „Дишай, дишай, ди-
шай ...” – нищо не чувам. А колежката ми вика: „Ами тя кол-
кото и да диша, нищо няма да чуете, като не сте си сложили
слушалката !”.
Здравното обслужване на жителите на селото днес
(2010) се осъществява от д-р Цоко Митков Цольов (личен
лекар), чийто кабинет се намира в Комбинираната сграда в
центъра на селото. В нея е оборудван и стоматологичен ка-
бинет.
Бележки:
1
И з л о ж е н и е за състоянието на Вратчанский окръг през 1892-93 години
от Вратчанский Окръжен управител Н. Кабакчиев, Пловдив, 1893, с. 88.
2
И з л о ж е н и е за състоянието на Вратчанский окръг през 1909-1910 г.,
Враца, 1910, с. 53.
3
М и х о в а , М. Етнографски изследвания на с. Габаре, Белослатинско. УБ на
СУ „Св. Кл. Охридски”, РКС №330, 1937г.
4
Пак там
5
Н и к о д и м о в , Ивайло. С навуща на краката. Родът на Навущанете от с.
Габаре, Белослатинско. Вр., 2010, с. 19.
6
Д А – Враца, ф.64к, оп. 1, а.е. 110, л. 1.
7
В-к Читалищно дело (Враца), бр. 4 и 5, 1.03.1926, с. 2.
8
9
Д А – Враца, ф.581к. Историческа справка за Общинско управление с. Га-
баре.
161
6.2. Здравеопазване при животните.
Участъкова ветеринарна служба – с. Габаре
Положението при домашните животни след Освобожде-

нието до първото десетилетие на XX в. не било по-различно
от това при хората. През 1893 г. във Врачански окръг има-
ло шарка по овцете и краста по говедата и овцете (1). През
1910 г. в окръга били регистрирани и бес по говедата и куче-
тата, въглен (антракс) по овцете, козите и свинете, гръли-
ца по свинете, краста по конете, овцете, говедата, козите
и биволите, сап по конете, шап по говедата, червенка по сви-
нете и шарка по овцете (2). Според „Ведомост за появившите
се и прекратени заразителни болести помежду домашните
животни в България” в Габаре е имало огненица по добитъка
(1907), шарка по овцете (1908), шап (1907, 1908, 1910, 1911,
1914) и др. (3)
Лечението на животните било грижа преди всичко на са-
мите стопани. Крастата по добитъка лекували с мехлем от
сяра и мас. При конете познавали болеста „буторака” (мит;
Аdenitis eguorum), която лекували чрез „запрежване” – проби-
вали с шило кожата на гърдите на коня и в дупката слагали
коренче или стрък от кукуряк (Helleborus odorus W. et Kit.).
Завързвали го с копринен конец, за да не изпадне и посипва-
ли раната със сол. Когато кукуряка сам паднел от раната
казвали, че „коня се е век излекувал” (4). Овцете боледували
от „крачан”, болест, която се явявала след стрижбата в
резултат на простуда. Тогава казвали: „фана ги крачаня” (5).
Поради липса на ветеринарен специалист в селото и запла-
шени от високата смъртност при животните от заразни
болести, през 1924 г. двадесет и седем габрешани основали
„Сдружение за застраховка на едър рогат добитък”.
През 1927 г. в Габаре за пръв път е назначен ветеринарен
специалист – фелдшер, а към 1929 г. и ветеринарен лекар –
д-р Ан. Каменов. През 1931 г. завършил ветеринарна медици-
на в София габрешанина Мико Цолов Бенчев (брат на Бенчо
Бенчев), който през същата година е назначен за участъ-
162
ков ветеринарен лекар
в с. Габаре, на мястото
на д-р Ан. Каменов, пре-
местен в с. Василовци,
Ломско (6). Огромна роля
за повишаване на здрав-
ната и животновъдна-
та култура на габре-
шани и на жителите на Фиг. 76. „Ветеринарна духова музика“
околните села изиграло (отляво-надясно): д-р Некул Милев (ве-
теринарен лекар), Борис Начов (ветери-
и откритото в Габаре нарен фелдшер) и д-р Симеон Маринов–
Допълнително земле- Монката (ветеринарен лекар).
делско училище (1930). Снимка от 70-те год. на XX в.
В него д-р Т. Топурова водела лекционен курс „Хигиена и
обща медицина”, а д-р Мико Бенчев – „Скотолечение”. След
9-ти септември 1944 г. д-р М. Бенчев е заменен от д-р Симе-
он Маринов – Монката, дългогодишен и популярен ветерина-
рен лекар от селото. С Ветеринарната служба на Габаре са
свързани и имената на д-р Кирилов, д-р Некул Милев, д-р Ве-
лизаров; на ветеринарните фелдшери: Борис Начев Вутков
(Бото Ме(х)а), Иван Борисов Начев, Иван Гергов и др.
Понастоящем (2010) Ветеринарен участък – Габаре
включва селата Габаре, Тлачене, Буковец, Комарево и Драшан
и се обслужва от д-р Виолета Константинова от с. Драшан.
Бележки:
1
И з л о ж е н и е за състоянието на Вратчанский окръг през 1892-1893 г.
от Вратчанский Окръжен управител Н. Кабакчиев. Пловдив, 1893, с. 93.
2
И з л о ж е н и е за състоянието на Врачанското окръжие през 1909-1910 г.
Вр., 1910, с. 89.
3
Държавен вестник бр. 139/ 1907, с. 4; бр. 236/ 1907, с. 12; бр. 243/ 1907, с.
12; бр. 6/ 1907, с. 12; бр. 35/ 1908, с. 12; бр. 255/ 1908, с. 6; бр. 244/ 1910, с. 7;
бр. 31/ 1911, с. 12; бр. 190/ 1914, с. 13.
4
М и х о в а , М. Етнографски изследвания на с. Габаре, Белослатинско”. УБ
на СУ „Св. Кл. Охридски”, РКС №330, 1937г.
5
Пак там.
6
Сп. Ветеринарна сбирка, кн. IV, април 1931, с. 185; кн. VII, септемврии 1931,
с. 385, 386.
163
7. Кооперативно движение
7.1. Кредитна кооперация „Зора“ – с. Габаре
Основана е на 25 октомври 1924 година, с цел: 1) да кре-

дитира членовете си за стопанските им нужди; 2) да развие
и засили спестовността и икономическата мощ между чле-
новете си и населението; 3) да организира за сметка на чле-
новете или за своя сметка доставката на стопански пот-
реби; 4) да организира за сметка на членовете или за своя
сметка обща продажба на произведенията на членовете и
населението; 5) да организира за сметка на членовете или за
своя сметка преработване на отделни стопански произве-
дения; 6) да набави за улеснение на членовете свой стопан-
ски инвентар; 7) да организира нужните стопански и други
инициативи за улесняване на членовете; 8) да придобие не-
обходимия имот за постигане на целите си; 9) да разпрос-
транява всички необходими стопански знания; 10) да се гри-
жи за създаване на специални кооперации, ако за такива има
условия; 11) да се грижи за умственото и нравственото по-
дигане на членовете; 12) да дава стопански и други съвети и
урежда възникнали спорове между членовете. Членовете на
управителния съвет са солидарно отговорни за всяка вре-
да, която са причинили на сдружаването, на членовете и на
трети лица. Всеки член е длъжен да отговаря солидарно и
неограничено с всичките си имоти за задълженията на сдру-
жаването. Учредителите на кредитна кооперация „Зора” в
с. Габаре са: Некул Вутков, Васил Симеонов Вутков, Вълчко
Вутков, Васил Симеонов Вълчков, Цанко Д. Бочев, Стефан П.
Пеев, Петър Цаков, Петър Драганов Кънин, Димитър Ганчов,
Гено Христов Генински, Цено Ганчов, Дико Ганчов, Радул Ва-
силов, Цеко Стаменов, Петър Петков Некулов, Йордан Ив.
Дойнин, Йордан Ив. Попов, Дано Вълков, Наум Димитров,
Гото Петков, Крум Дончов, Велю Дилов, Симеон Вълчков,
Начо Иванчов, Върбан Вълков и Иван Ташев – общо 26 човека.
За членове на управителния съвет са избрани: Васил Симе-
онов Вутков (председател), Цено Ганчов (подпредседател),
164
Вълчко Вутков, Петър Д. Кънин и Йордан Ив. Дойнин, а за
членове на контролния съвет: Васил Симеонов Вълчков, Ди-
митър Ганчов и Петър Петков. Учредителното събрание се
състояло в 8 часа след обяд в помещение на първоначалното
училище и всеки от основателите внесъл по 20 лв. встъпи-
телна вноска за разноски по основаването и обзавеждането
на сдружението (1).
През 1936 г. управителния съвет на кооперацията е бил в
състав: Некул Вутков Пеев (председател; учител, 42 г.), д-р
Михайл Цолов Бенчев (подпредседател; ветер. лекар, 33г.),
Иван Марков Пеев (мелничар, 52 г.), Велчо Йолов Пановски
(земледелец, 40 г.), Цанко Велев Дилов (учител, 33 г.), Георги
Иванов Николов (учител, 38 г.), Иван Ташов Найденов (зем-
леделец, 58 г.), Петър Семов Танов (тишлер, 26 г.) и Вълчко
Вътков – касиер.
Кооперацията имала 66 членове и проявявала стопанска
и кредитна дейност. През 1938 г. управителния съвет на
кооперация „Зора” се състоял от: Герго Христов Стаменов
(председател; учител), Васил Симеонов Вутков (подпредсе-
дател, кмет на с. Габаре), свещ. Димитър Костов, Симеон
Петров Монов (общински служител) и Иван Ташов Найденов
(земледелец). Членове на проверителния съвет били: Нето
Томов Нинов (земледелец), Атанас Стефанов Андров (общ.
служител) и Петър Семов Танов (дърводелец).
Непосредствено след 9-ти септември кредитна коопера-
ция „Зора” осъществявала своите функции на територията
на селото, като давала заеми на членовете си за покупка на
селско-стопански инвентар, работен добитък и др. и разпо-
лагала само с един колониален магазин в Габаре.
През 1945 г., като отдел към кооперацията се открило и
ТКЗС, което към 1950 г. се обособило като самостоятел-
но предприятие. През 1947 г. към кооперацията бил открит
отдел занаятчийски услуги, като се обособили обущар-
ски, шивашки, дърводелски и бръснарски работилници. През
1951г. занаятчийските услуги били отделени в самостоя-
телна занаятчийска кооперация – ЗАНКООП, впоследствие
165
Фиг. 77. Свидетелство за дялово участие
в Кредитна кооперация „Зора”
на името на Некул Ненов Милов (1945).
166
наименувана ТПК. През 1948 г. кооперацията била преимену-
вана от Кредитна кооперация „Зора” на Всестранна потре-
бителна кооперация, като приела типовия устав изработен
от ЦКС – София.
През същата година в Габаре била построена и собстве-
на фурна на кооперацията, в която започнало производство
на хляб ишлеме и с отпускани контингенти брашно. Наред
с това кооперацията притежава и млекопреработвателна
работилница – мандра (от 1936 г.), в която се приемало овче
мляко на кооператорите, преработвало се в бяло саламурено
сирене на ишлеме, като част от него се изкупувала от коо-
перацията и предлагало на пазара. Тази дейност продължила
до 1950 г. когато е иззета от кооперацията и предоставена
на ДПС „Млекопреработване”. През същата, 1950 г., кредит-
ната дейност била предоставена на БНБ, а влогонабирането
на ДСК. След отделянето на ТКЗС (1950) и ЗАНКООП (1951) и
предоставяне на влоговата дейност на ДСК (1950) дейност-
та на кооперацията се насочила към търговска дейност, из-
купуване на селско-стопански произведения, хлебопроизвод-
ство и ракиеизваряване. През 1956 г. кооперацията закупила
вакуумен автоклав и започнала производството на боза,
а на следващата година разкрила и работилница за произ-
водство на сладкарски и ситничарски изделия. През 1957 г.
били закупени и инкубатори за люпене на пилета, с цел за-
доволяване на нуждите на населението на селото и района.
Тази дейност продължила до 1965 г., когато била извършена
концентрация в тази дейност и останали да съществуват
само големите люпилни в окръга. По препоръка на ЦКС през
1956 г. се подела инициативата за обединяване на по-слаби
кооперации с по-силни икономически и в тази връзка към ко-
операцията в Габаре била присъединена кооперацията във
Върбица, а през 1957 г. и кооперацията в Драшан (до 1960 г.).
През 1961 г. кооперацията била преименувана на Селска пот-
ребителна кооперация „Петър Николов” – СЕЛКООП. За нуж-
дите на търговското обслужване на населението започнало
строителството на търговски дом в Габаре през 1966 г.,
167
завършен през 1968 г. През този период започнал нов етап
на уедряване на кооперациите и към кооперацията в Габаре
били присъединени и тези в Сухаче, Тлачене и Буковец, като
по този начин кооперацията станала Обединена потреби-
телна кооперация „Петър Николов” – с. Габаре (2).
В периода 1973-1980 г. кооперацията продължила да раз-
вива дейностите: търговия на дребно, обществено хранене,
промишлена дейност и изкупуване. Неини ръководители са
били Иван Цветанов Нешев (председател) и Васил Йорданов
Начев (гл. счетоводител). От 1 януари 1979 г. от състава
на кооперацията излязло с. Сухаче, тъй като минало в Пле-
венски окръг, а по силата на закона за създаване на селищ-
ните системи към кооперацията били присъединнени Дра-
шан, Бъркачево и Враняк. През този период с ведомствени
награди и значки „Отличник на ЦКС” били наградени: Кръстьо
Петков Милов, Иван Василев Луканов и Гена Петрова Минис-
терска (3). От 1981 до 1990 г. кооперацията продължила да
развива приоритетните си дейности: търговия на дребно,
обществено хранене, хлебопроизводство и ракиеизваряване.
През тези години кооперацията е ръководена от Иван Не-
шев (1981-1986), Богдан Беров (1987-1988) и Тодор Радулов
(1989-1990) (4). През деветдесетте години на XX в. коопе-
рацията преустанови дейността си. Понастоящем Търгов-
ския дом е в окаяно състояние, а сградата на ЗАНКООП-а
разрушена.
Бележки:
1
Д А – Враца, ф.89к, оп. 3, а.е. 149.
2
Д А – Враца. Историческа справка на Потребителна кооперация „П. Нико-
лов” – с. Габаре за периода 9.09.1944 г. - 1.01.1973 г.
Кооперацията носи името на Петър Николов Апостолов, роден през 1901
г. в с. Върбица. Комунист, касиер-счетоводител в Кредитната кооперация
във Върбица, ятак на партизаните от отрядите „Гаврил Генов” и „Дядо
Вълко”. Заловен при блокада на 9 юни 1944 г. и разстрелян край с. Върбица.
3
Д А – Враца. Обединена потребителна кооперация „Петър Николов” с. Га-
баре, Врачанско. Историческа справка (1973-1980). Изготвил: Богдан Беров.
4
Д А – Враца. Историческа справка на Потребителна кооперация „П. Нико-
лов” с. Габаре (1981-1990).
168
7.2. Трудово кооперативно земеделско стопанство
„Георги Димитров“ – Габаре
Учредено е на 12 август 1945 г. от 84 жители на село-

то. При учредяването стопанството е разполагало с 2203
дка ниви, 46 глави работен добитък, 18 волски коли и ка-
руци, 4 редосеялки, 4 грапи, 17 плуга и 17 конски окопвачки.
През 1950 г. в цялата страна била проведена масовизация
на ТКЗС, с цел разширяване и укрепване на кооперативния
сектор, при което броят на членовете на кооперативното
стопанство в Габаре нарастнал на 720. При втората масо-
визация, проведена през 1955 г. кооперативното стопан-
ство обхванало всички домакинства в селото, с 825 членове
и 21 422 дка земя (1).
През 1959 г. в страната било проведено уедряване на
ТКЗС, с цел по-ефективно използване на производствените
фондове, при което Габаре станало център на Обединено
ТКЗС, в състава на което влизали стопанствата на селата
Бъркачево, Враняк, Тлачене, Върбица, Драшан и Камено поле*.
През 1966 г. за председател на Обединеното ТКЗС бил из-
дигнат Атанас Йолов Петров, с помощници: Цветан Г. Начев
– гл. агроном, Христо В. Вълков – гл. зоотехник и Христо
Гергов – гл. счетоводител.В периода 1968-1969 г. коопера-
торите от Обединеното ТКЗС подписали лична декларация,
че преотстъпват правото си на собственост върху земята
в полза на Държавния поземлен фонд и с Решение №15 на
Министерския съвет от 21 януари 1969 г. ТКЗС – с. Габаре
с филиалите си станало Държавно земеделско стопанство
„Георги Димитров”, включено в състава на АПК „Искър” – гр.
Мездра (2). От 1 януари 1975 г. на пряко подчинение на АПК
„Искър” – гр. Мездра, в селото останали следните производ-
ствени единици:
1. Филиал – с. Габаре, с ръководител Тошко Георгиев Ду-
цалов, Мария Ат. Симеонова – гл. счетоводител, Лиляна
————
* По-късно Бъркачево, Враняк, Драшан и Камено поле преминават към други
стопанства, а са присъединени стопанствата на селата Сухаче и Буковец.
169
Каменова – агроном, Цеца Цолова – зоотехник, д-р Симеон
Маринов – ветер. лекар и Борис Начев – ветер. фелдшер. Фи-
лиалът е имал следната производствена структура:
а) тракторно – комплексна бригада с бригадир Илия Пе-
нов Нинов, Тошко Иванов – механик и Кунчо Стоянов – отче-
тник. Бригадата е обработвала 9795 дка зърнени култури,
3342 дка технически култури и 702 дка фуражни култури
или общо 13 839 дка;
б) смесена бригада с бригадир Нино Цеков Бешовишки и
Веса Пенкова – отчетник. Бригадата е обработвала 500 дка
зърнени култури, 282 дка технически култури, 255 дка зе-
ленчуци, 4083 дка фуражни култури, 861 дка трайни насаж-
дения и 450 дка млади, неплододаващи лозя;
в) кравеферма с бригадир Душко Кътов, със 120 дойни
крави и 70 телета за угояване;
г) овцеферма с бригадир Илия Цеков Генов, с основно ста-
до от 1200 овце и 200 дзвиски – кръстоски от черноглава
плевенска овца и меринофлайш, обособени в 12 стада – дой-
ни и 2 стада дзвиски;
д) свинеугоителна ферма с бригадир Иван Трифонов Ирин-
кин, в която се угоявали 1200 свине;
е) ферма със свине – майки , бригадир Игнат Миков Цанов.
Във фермата се отглеждали 80 свине майки и 1300 малки
прасенца годишно.
2. Автотранспорт с ръководител Динко Иванов Петров.
Автотранспортната техника обслужвала селата Габаре,
Върбица, Буковец, Тлачене и Сухаче.
От 1 януари 1976 г. филиалът в с. Габаре се разформиро-
вал и на негово място се създали следните производствени
звена към АПК „Искър” – гр. Мездра:
1. Автотранспорт;
2. Производствен участък към АПК „Плодове и зеленчуци”
– гр. Мездра, с ръководител Тошко Г. Дуцалов, Мария Симео-
нова – гл. счетоводител и Лиляна Тодорова – агроном;
3. Тракторно – комплексна бригада, с ръководител Лиля-
на Каменова Пешева;
170
4. Предприятие за мляко, с ръководител д-р Николай Ге-
оргиев, Иван Иванов – гл. счетоводител, Цеца Цолова – зоо-
техник и д-р Огнян Ральовски – вет. лекар;
Всички тези производствени звена съществували до
31.XII.1976 г. От 1 януари 1977 г. се обособило Клоново сто-
панство – с. Габаре, към АПК „Искър” – гр. Мездра, което
съществувало до края на 1978 г. Ръководители на Клоново
стопанство с. Габаре били Тодор Григоров Стоянов, Мария
Симеонова – гл. счетоводител и Начо Гергов Танчев – гл.
агроном. Производствената структура била зърнено-живо-
тновъдна. В кравекомплекса били отглеждани 560 крави, в
овцефермата – 1200 овце, а в свинефермата – 1000 свине
угояване и 98 свине-майки. С тази производствена струк-
тура стопанството влязло в състава на новосъздаденото
през 1979 г. АПК – с. Габаре, с председател Георги Вутков,
Мария Симеонова – гл. счетоводител и Лиляна Каменова –
гл. агроном.
В периода 1989-1990 г. АПК – Габаре ликвидира своята
дейност, а съставните села се обособиха в самостоятелни
ТКЗС-та.
На територията на селата Тлачене, Върбица, Буковец
и Габаре се обособи ТКЗС „Бриша” с. Габаре, с председател
Цеко Петров, Марин Лаков – гл. счетоводител, Тошка Наче-
ва – гл. икономист, Цеца Цолова – гл. зоотехник и Димитър
Марчин – гл. агроном.
През 1992 г. стопанството отново се разкрупнява и ос-
тава самостоятелно само на територията на с. Габаре.
Образуваното ТКЗС е с председател Тошка Начева, Марин
Лаков – гл. счетоводител, Иванка Бочева – гл. икономист,
Цветана Цолова – гл. зоотехник и Димитър Марчин – гл.
агроном.
През 1992 г. ТКЗС „Г. Димитров” – с. Габаре е обявено в
ликвидация (3). Председател на ТКЗС в ликвидация е Тодор
Цолов Банков, Иванка Недялкова Хитова – икономист, Вутко
Генов и Митко Милов – инженери.
От 11 май 1995 до 1996 г. ликвидационния съвет е в със-
171
тав: Димитър Лалов Вълков – председател, Димитър Мар-
чин – зам. председател и Динко Иванов Петров – член.
Бележки:
1
Д А – Враца. Историческа справка на ТКЗС „Г. Димитров” с. Габаре, Врачан-
ско. Изготвил Тошко Г. Дуцалов, ноември, 1998 г.
2
Д А – Враца. Историческа справка за Клоново стопанство с. Габаре за
периода 1966-1978 г. Изготвил: Георги Вутков и Костадин Йолов, 1979 г.
3
Държавен вестник, бр. 84/ 16.10.1992 г.
8. Обществени организации и сдружения в селото

(1924-1947 г.). Членски състав
8.1. Сдружение за застраховане на едър рогат до-
битък
Учредено е на 11 май 1924 г. в Габаре, с цел „да застрахова

едрия рогат добитък на членовете си против вреди и загу-
би от смърт и злополука”. Сдружението било член на От-
делението за застраховка на едър рогат добитък при Бъл-
гарската централна кооперативна банка. На учредителното
събрание за управителен съвет били избрани Иван Марков,
Некул Вутков и Симеон Вълчков; за контролен съвет – Иван
Ташев, Некул Томов и Петър Драганов; за оценители – Начо
Митов, Иван Николов и Ташо Драганов.
Освен изброените, членове на сдружението били още 11
габрешани между които: И. Трифонов, Нено Милов, Яким Три-
фонов, Иван Томов, В. Диков, С. Начев, С. Иванов, К. Дилов, Хр.
Иванов и др. (1) През 1938 г. в управителния съвет на сдруже-
нието влизали Яким Трифонов Якимов, Некул Вутков, Ата-
нас Иванов Николов, Пено Нинов Петканински, Георги Ива-
нов Навущански и Цано Иванов Лалювски, а в проверителния
съвет – Иван Ташев Найденов и Дило Христов Дилов. През
1939 г. сдружението преминало като отдел към Кредитна
кооперация „Зора” – Габаре.
172
8.2. Запасно подофицерско дружество
„Чаталджа“ – с. Габаре
Създадено е на 5 февруари 1929 г.

от 14 запасни подофицери, жители
на селото: Лило Ив. Лилов, Станю
Бочков, Цеко Тр. Милчовски, Пешо
Хр. Генински, Петър Лилов, Петър
Драгнев, Цеко Тр. Стаменов, Атанас
Фиг. 78. Печат на Запасно
Иванов, Йото Андров, Иван Петков, подофицерско дружество
Никола Петков, Христо Цанов, Цве- „Чаталджа”.
тко Н. Манин и Ганчо Николов. За председател на друже-
ството бил избран Лило Ив. Лилов, за подпредседател –
Пешо Хр. Генински, за секретар – Иван Петков и за касиер
– Цеко Трифонов (2). През 1942 г. управата на дружеството
била в състав: Цветко Петков Дилов (горски стражар в Га-
баре), Георги Цаков Милов (земеделец), Тодор Вачев Колев
(нач. на ТПстанция в селото), Лако Бочов Нетов (шивач),
Върбан Иванов Вълков (земеделец) и Иван Трифонов Ста-
менов (общ. полицейски стражар при Габарското селско
управление).
8.3. Земледелско-стопанска задруга – с. Габаре
Създадена е през 30-те години на XX в. Сред първите Ł

членове били земеделците Начо Митов Горнишки, Томо Не-
кулов Навущански, Иван Вутков Навущански, Радул Йотов
Радулов, Пею Найденов Навущански, Вутко Пеев Навущан-
ски, Цолю Бенчов Лалювски, Трифон Петров Стаевски, Хрис-
то Стаменов Булежа, Лако Бочов Сирака, Вутко Тодоров
Стаевски, Начо Атанасов – Мустакатия, Нето Лаков Бочов,
Некол Томов Навущански, Иван Томов Навущански, Велю Ди-
лов Велюв, Тошо Бунтата и др. През 1938 г. в управителния
съвет на задругата били Нето Томов Банчов, Атанас Ст.
Андров, Петър Драганов Кънин, Борис Симеонов Стойчов,
Христо Вутков Тодоров, Косто Нинов Николов и Димитър
173
Начов. Контролния съвет включвал Пено Нинов Петканински,
Тодор Начов Митов и Пешо Велчов Игнатов (от с. Вировско).
8.4. Габарско пчеларско дружество „Дреновица“
Основано е на 12 юли 1934 г. с цел „да разпространява

и модернизира пчеларството в село Габаре”. Учредители
били 27 жители на селото – Михо Иванов, Найден Иванов,
Александър Ив. Пешев, Некул Вутков, Герго Христов, Вълчко
Вутков, Никола Нинов Близнашки, Пенко Атанасов, Петър
Иванов, Вутко Якимов, Дино Якимов, Иван Вутков, Цветко
Илиев, Иван Марков, Велю Дилов, Косто Стоянов, Стамен
Миков, Вутко Томов, Цеко Савчов, Дано Вълков, Йордан То-
тков, свещ. Димитър Костов, Тотко Гергов, Цеко Нетов,
Вълчо Трифонов, Петър Нинов и Пешо Иванов. За членове на
управителния съвет били избрани Михо Иванов, Найден Ива-
нов, Александър Ив. Пешев, Герго Христов и Косто Стоянов,
а за членове на контролния съвет: Вълчко Вутков, Петър
Иванов и Йордан Тотков. През 1938 г. в управителния съвет
на дружеството били Герго Христов (учител), Найден Ива-
нов (железар), Вълчко Вутков (учител), Вутко Якимов (земе-
делец), и Цветко Илиев (земеделец), а в контролния съвет на
дружеството - Некул Вутков (учител), Мило Наков (земедe-
лец) и Александър Ив. Пешев (учител).
8.5. Габарско родителско-учителско сдружение

при училище „Христо Ботев“
Учредено е на 9 декември 1934 г. За членове на управи-

телния съвет били избрани Васил Симеонов (директор на
училището), Иван Марков, Константин Попов (учител),
Гена П. Драгнева и Петър Петков, а за проверителна ко-
мисия – Димитър Начов, Герго Христов и Цеко Нетов (3).
През 1938 г. управителния съвет бил в състав: Васил Симе-
онов Вълчков (учител), Петър Стоянов Матеев (търговец),
Вълчко Иванов Ташев (учител), Цанко Велев Дилов (учител),
174
Тодор Начов Митов (земеделец), Цеко Савчов Танчев (земе-
делец) и Гена П. Драгнева (учителка). Проверителния съвет
включвал: Донка Василова Цоцовска (учителка), Атанас
Стефанов Андров (общински служител) и Бочо Найденов
Пеев (магазинер в Кредитна кооперация „Зора”).
8.6. Клон от съюза „Закрила на децата в Бълга-

рия“ – с. Габаре
Основан е на 25 февруари 1935 г. от 23 габрешани: П.

Петров (учител), Герго Христов (учител), Цанко Велев (учи-
тел), Влъчко Вутков (учител), М. Т.
Вълчева (учителка), д-р Кирил Ра-
фаилов (мед. лекар), Константин
Попов (учител), Иван Стоянов (ба-
калин), свещ. Петър Вълков, Хр. Сив-
чев (учител), Никола Милушев (агро-
ном), Лило Иванов (земледелец), Бочо
Найденов (касиер на Кр. кооперация
„Зора”), Васил Симеонов (директор
на училището), Иван Марков (тър- Фиг. 79. Печат на Съюза
за закрила на децата.
говец), Гена П. Драгнева (учителка),
Велю Дилов (пенсионер), Цоно Христов (учител), Васил Си-
меонов (кмет), Трифон Тодоров Лещарски (секр.-бирник), В.
Христов (фин. пристав), Симеон Петров (архивар) и д-р Мико
Бенчев (ветер. лекар). За членове на управителния съвет
били избрани: д-р К. Рафаилов, В. Симеонов, Цоно Хр. Цонов,
Влъчко Вутков Пеев, Христо С. Николов и Лило Ив. Лилов, а
за членове на проверителния съвет – Никола Милушев, Гена
П. Драгнева и Иван Марков (4). През 1938 г. управителния съ-
вет бил в състав: Георги Иванов Николов (учител), д-р Тотка
Топурова (мед. лекар), Цоно Христов Цонов (учител), Вълчко
Иванов Ташев (учител), д-р Мико Цолюв Бенчев (ветер. ле-
кар) и Цанко Велев Дилов (учител). По същото време члено-
ве на проверителния съвет са били: свещ. Димитър Костов,
Янка Александрова Пешева и Бочо Найденов Пеев.
175
8.7. Общо занаятчийско сдружение - с. Габаре
Създадено е на 13 март 1937 г., като на учредително-

то събрание присъствали следните редовни (с майсторски
свидетелства) занаятчии: Борис Станев Драганов, Петър
Гергов, Ангел Маков, Стамен Неделков, Петър Иванов Та-
шев, Петър Семов, Нино Гергов Шутаков, Мато Ст. Матев,
Никола Тодаров, Георги Ив. Вутков, Гешо Бояджиев, Мито
Вълков, Иван Митов, Трифон Цеков, Иван Николов, Славо
Коцов, Тотко Драганов, Петър Нинаковски, Атанас Илиев,
Дончо Тричков, Георги Тодоров, Кадрия Реджов, Инко Мачов,
Цеко Петков, Цветко Нанов, Георги Д. Гърков, Реджо Кур-
тов, Пешо Ив. Пешев и др.
За управителен съвет единодушно били избрани Борис
Станев, Петър Илиев, Петър Ив. Ташев, Ангел Симеонов,
Петър Семов и Иван Митов, а за контролна комисия – Мато
Стоянов, Владимир Якимов и Петър Цаков.
През 1938 г. членове на управителния съвет са били Бо-
рис Станев (обущар), Пешо Илиев Гергов (железар), Ангел
Симеонов Маков (шивач), Петър Иванов Ташов (налбан-
тин), Стамен Цеков Неделков (железар) и Петър Семов Та-
нов (дърводелец). В проверителния съвет на сдружението
са били Никола Тодоров (шивач), Нино Гергов Шутаковски
(дърводелец) и Матю Стоянов Матев (дърводелец).
8.8. Клон на Българско дружество „Червен кръст“ –

с. Габаре
Основан е на 22 декември 1937 г. от 65 жители на село-

то. С тайно гласуване за членове на управителния съвет
били избрани: д-р Тотка Топурова, Цветан Кунчев Христов,
Денка Вълчева Банчовска, Цанко Велев Дилов, свещ. Дими-
тър Костов и Герго Христов Стаменов (за председател
на младежкото-ученическо дружество „Червен кръст”).
За проверителна комисия най-много гласове събрали Иван
Стаменов Неделков, Васил Симеонов Вълчков и Иван Михай-
176
лов Цолов (5). През 1938 г. в управителния съвет на друже-
ството фигурират имената на д-р Тотка Топурова, свещ.
Димитър Костов, Цветан Кунчев Христов, Цанко Велев Ди-
лов, Денка Вълчова Тодорова, Герго Христов Стаменов и
Донка Василева Цоцовска, а в проверителния съвет, тези
на Васил Симеонов Вълчков, Иван Стаменов Неделков и
Иван Михайлов Цолов.
8.9. Дамски комитет – с. Габаре
Създаден е през 30-те години на XX в. През 1938 г. в него

членували Иванка Свещ. Димитрова Костова, Олга Начова
Вълчкова, Йонка Иванова Маркова, Куна Начова Велчова, Дон-
ка Василова Цоцовска и др.
8.10. Общо търговско сдружение – с. Габаре
Създадено е в края на 30-те го-

дини на XX в. В него членували: Нето
Томов (кръчмар), Митко Ив. Митов
(сладкар), Цветан Кунчев (бакалин),
Савчо Банчов Нинов (бакалин), Цве-
тко Симеонов Цигарелата (търго-
вец на строителни материали), Тот-
ко Гергов Шутаков (сладкар), Тихол
Цочев Бояджиев (бакалин), Косто Ст.
Матев (бакалин), Нино Ст. Тодоров Фиг. 80. Печат на Общо
търговското сдружение.
(търговец на добитък), Петър Ст.
Манолов (бакалин), Димитър В. Димитров (бозаджия), Нано
Ст. Дамянов (яйчар), Драган Ташов Драганов (търговец на
добитък), Цанко Велюв Диков (бакалин), Дико Г. Диков (яй-
чар), Иван Иванов Драшански (търговец на добитък), Кунчо
Христов Горунски (бакалин), Нино Нинов Хаджийски (яйчар),
Начо Иванчов Нинов (търговец на зърно), Петко Готов Пе-
тков (търговец на вар), Петко Стоюв (търговец на доби-
тък), Наум Димитров Гърков (кръчмар), Стамен В. Петков
177
(яйчар), Станю Бочов Станюв (търговец на дървен матери-
ал), Цено Трифонов Булежовски (търговец на сурови кожи),
Лило Ценов Лилов (търговец на дървен материал), Нино Ц.
Димитров (яйчар), Димитър В. Вълков (търговец на доби-
тък), Никола Нинов Близнашки (кръчмар), Климент Тотков
Гергов (сладкар) и Йордан Тотков Лилов (търговец на доби-
тък) (6).
8.11. Юношеско туристко дружество „Дренови-

ца“ - с. Габаре
Основано е през месец март 1939 г., с цел „да дава ту-
ристко и обществено възпитание и култура на свойте чле-
нове”. В дружеството членували главно младежи, членове
или симпатизанти на РМС. Председател на дружеството е
бил свещ. Димитър Костов, а секретар Цанко Георгиев.
8.12. Спортно дружество – Габаре.

Спортен клуб „Спартак“ – Габаре
Сред членовете на спортното

дружество в Габаре през 1946 г. от-
криваме имената на: Цанко Велев Ди-
ков (търговец), Максим Велев Дилов
(студент), Цветан Ненов (адвокат),
Нано Стойчев Дамяновски (земеде-
лец), Цветан Захариев (обущар), То-
дор Георгиев Милев (обущар), Тодор
Цветков Манински (обущар), Атанас
Тошев Въцов (чиновник), Васил Цо- Фиг. 81. Печат на
Спортен клуб „Спартак”.
цовски (адвокат; от с. Върбица), Пе-
тко Ташев Драганов (студент), Нино Кирков Дилов (обущар),
Косто Нинов Николов (земеделец), Никола Нинов Николов
(търговец), Нето Томов Нетов (кмет), Тихол Цочев Бояджи-
ев (търговец), Бочо Нетов Томов (офицер), Тодор Василев
Колев (н-к ТПСт - Габаре; от с. Згориград), Георги Аврамов
178
(техник; от с. Тлачене), Матей Цветков (надзорник) и Цве-
тан Кунчев Христов (търговец).
По-късно в управителното тяло на спортен клуб „Спар-
так” – Габаре влизат: Лазар Тихолов Цочев (търговец), Пе-
тър Христов Вълчев (студент), Любен Върбанов Вълков
(ученик), Върбан Димитров Кочев (учител; от с. Лепица), Ми-
тко Василев Нечев (бръснар), Митко Цолюв Гергов (обущар),
Трифон Иванов Неделков (музикант), Нето Батюв Нетов
(ученик), Бочо Иванов Найденов (ученик) и Йордан Велчов Йо-
лов (студент). Контролната комисия на клуба е в състав:
Вълчо Петров Вълчов (дърводелец), Дамян Христов Начев
(ученик) и Иван Петров Иванов (свободен). Членове на клуба
са също Бочо Начов Петров (студент), Тошко Иванов Най-
денов (студент), Георги Пешов Вълчов (ученик), Начо Иванов
Цанов (обущар), Димитър Николов Иванов (студент), Недел-
ко Митов Нечов (земеделец), Герго Цеков Нанков (ученик) и
др. (7)
8.13. Коневъдно дружество „Божур“ – с. Габаре
Създадено е през 1947 г. В управителното тяло на дру-

жеството влизали: Цоно Христов Цонов (учител), Атанас
Стефанов Андров (земеделец), Вълчко Иванов Петков (земе-
делец), Тодор Цветков Нинов (земеделец), Цветко Тодоров
Нинов (земеделец), Нино Вътов Пенов (земеделец) и Игнат
Пецов Пелов (земеделец).
Контролния съвет на дружеството бил в състав: Васил
Иванов Банчовски (земеделец), Цветко Некулов Милов (земе-
делец) и Стамен Цеков Неделков (железар). Членове на коне-
въдното дружество са били и земеделците: Христо Гергов
Цеков, Цанко Некулов Милов, Цено Гергов Цеков, Цеко Милов
Томов, Христо Стоянов Горунски, Неделко Петров Недел-
ков, Георги Христов Гергов, Бочо Нинов Хаджийски, Никола
Нанков Николов, Марин Георгиев Страхов, Бочо Трифонов
Христаковски, Нино Тодоров Маков, Тотко Гергов Тотков,
Петър Христов Дамянов, Иван Трифонов Цеков, Цеко Нетов
179
Ваков, Вутко Иванов Ненчев, Борис Ив. Ненчев, Петър Сто-
янов Матев (търговец), Киро Иванов Милчов, Цеко Трифо-
нов Милчовски, Цено Пелов Иванов, Трифон Гергов Тотков,
Христо Вълчов Вачовски, Начо Иванов Нинов, Георги Вулюв
Кръстев, Цветко С. Ганев, Димо Ив. Драганов, Петко Готов,
Цветко Ц. Тодоров (търговец), Пею Велев Иванчовски и Ге-
орги Алексов Георгиев (8).
8.14. Женско дружество – с. Габаре
Основано е през 1945 г. в селото. От една дописка на Цве-

тана Милчовска поместена във в. „Отечестен зов” през 1947
г. научаваме, че „по инициатива на дружеството в селото
на 23 февруари е изнесена литературно-музикална забава.
Излъчена е и комисия, която избрала най-хубаво облечената
в народна носия девойка” (9).
Освен изброените организации и сдружения, в селото

е имало също: Селски клон на съюз „Инвалид” (подпомагал
близките на пострадалите във войните), Лозарско дружество
„Дреновица” – с. Габаре (основано в началото на 1939), Детско
православно християнско дружество „Свето Рождество
Христово” (при Основното училище в селото, основано през
1937), Християнско братство „Кирил и Методий”, Комитет
постройка паметник на загиналите във войните, Дружество
на войниците от фронта, Дружество на многодетните,
Дружество О.К.О.Х. (Общество на кавалерите на ордена
за храброст), Колоездачно дружество „Фокер”, Българо-
съветско дружество и др. (10)
Габрешани членували и в редица сдружения, със седалище
гр. Бяла Слатина. Сред членовете на Питиепродавското
браншово търговско сдружение „Свети Трифон” в гр. Бяла
Слатина през 1938 г. откриваме имената на габрешаните:
Атанас Т. Въцов, Дончо Ст. Ненков, Екатерина Н. Нинова,
Иван В. Стоянов, Кръстю Ив. Попов, Начо Трифонов, Тодор
180
Стоянов и Тихол Ц. Бояджиев. Членове на Околийската
земеделска стопанска задруга от Габаре са Начо Митов,
Петър Стоянов, Атанас Стефанов и др. Член на Околийското
дружество на съдебните служители е Тодор Иванов Пешев
от Габаре. В списъка на членовете на Белослатинското
ловно-стрелково дружество „СОКОЛ” за 1940 г. откриваме
имената на габрешаните: Никола Нинов, Кръстю Николов,
Иван Йорд. Попов, Тото Петров, Сашко Ценов, Тодор
Симеонов, Вълчко Вутков, Васил Н. Митов, Цеко В. Ников,
Радю Станев и Сашко Тодоров (11).
Бележки:
1
Д А – Враца, ф.89к., оп.3, л.109; Държавен вестник, бр. 74/ 1924 г., с.10.
2
Д А – Враца, ф.89к., оп.3, л.125.
3
Д А – Враца, ф.89к., оп.3, л.107.
4
Д А – Враца, ф.89к., оп.3, л.114.
5
Д А – Враца, ф.89к., оп.3, л.111.
6
Д А – Враца, ф.89к., оп.3, л.118.
7
Д А – Враца, ф.89к., оп.3, л.116.
8
Д А – Враца, ф.89к., оп.3, л.117.
9
В-к Отечествен зов (Враца), бр. 116, 14.03.1947 г., с.2.
10
за съжаление в Д А – Враца освен наименованията на организациите, не
открих документи с имената на техните членове и управителни тела.
11
Д А – Враца, ф.89к., оп.1, а.е.61, 68, 66, 57.
9. Политически партии в селото (1879-1947).

Членски състав
9.1. Консерватори и Либерали
Сведенията за тези две политически групировки същест-

вували в селото през първите десетина години след Осво-
бождението са доста оскъдни. Известно е, че Консерватив-
ната партия била поддържана от по-заможните жители на
селото, а Либералната – от бедните и средно заможните
габрешани. От една дописка, поместена в бр. 40 на вестник
181
„Български глас” от 7 май 1881 г. научаваме, че консервато-
рите в Габаре упълномощили Никола Атанасов от селото,
да поднесе на княз Александър I поздравителен адрес, за из-
вършения от него държавен преврат. В адреса те поздравя-
ват княза „с разплакано сърце и с горчиви, кървави сълзи” го
„сакат” да им бъде „господар през целия им живот” и заявя-
ват, че не желаят да бъдат управлявани от либералите и да
попадат под техните „варварски ръце” (1). Според сведения-
та събрани от Бенчо Бенчев, в Габаре повече привърженици
имала Либералната партия „начело с любимия на габрешани
Драган Цанков, който като идвал в Габаре, отсядал в къщи-
те на Вуло Лаков и Илия Йончев (Илия Брестенина)” (2).
Под влияние на Драган Цанков, Илия Йончев бил избран
през юни 1881 г. за народен представител във Второто ве-
лико народно събрание, заседавало в гр. Свищов (3).
9.2. Българска социалдемократическа партия (БСДП)
За социализъм в Габаре започнало да се говори още в края

на 80-те и началото на 90-те години на XIX век. Първи но-
сители на „прогресивната работническа мисъл” в Габаре
били учителите Иван Новкиришки от Враца, Михал Цоков от
Караш и Томо Гергов от Габаре. Те основали в селото гру-
па от свои съмишленици, в която членували габрешаните:
Стамен Милчов, Иван Пелов, Симеон Вълчков, Иван Батьов,
Вълчо Банчовски и др. (4) Социалистите подготвяли пиеси и
изнасяли театрални представления, с приходите от които
създали малка социалистическа библиотека, на която биб-
лиотекар бил Симеон Вълчков.
През 1900 г. в Бяла Слатина била създадена Околийска
партийна организация на БСДП, в която представител за с.
Габаре бил Симеон Вълчков, по това време писар в Габарска-
та община (5).
182
Фиг. 82. Семейството на Симеон Вълчков Кирков (писар и секретар-
бирник в Габарската селска община, член на БСДП в селото и един от
основателите на читалище „Зора“). Снимка от 1906 г.
183
9.3. Български земеделски народен съюз (БЗНС)
Дружбата на БЗНС в Габаре била основана през 1914 г.

През 1922 г. в центъра на селото тя тържествено освети-
ла знамето си с лика на Александър Стамболийски (6). Знаме-
носец бил Цеко Трифонов Булежовски, а в дружбата члену-
вали Трифон Тодоров Лещарски, Васил Стаменов Бацовски,
Иван Петков Ковашки, Нено Милов Навущански, Савчо П. Ту-
тановски и др. (7) През 1923 г. членовете на БЗНС провели
събрание в м. Морава, на което решили да поставят „по-на-
горе” въпроса за раздаване на оръжие за защита на земедел-
ската власт. Създала се и организация, при която членовете
на БЗНС се разпределили на групи, начело на които застана-
ли подофицери. Оръжие обаче не се получило. Вместо това,
на 9 юни 1923 г. в столицата бил извършен преврат, а в се-
лото били арестувани земеделците Тодор Стаменов, Гото
Петков, Цеко Неделков и др. Цеко Цаков, Вълчко Иванов и др.
се укрили (8).
През септември 1945 г. Никола Петков – главен секре-
тар на БЗНС, се обявил против политиката на Отечестве-
ния фронт и социалистическата идеология и подал оставка
като министър без портфейл в правителството на ОФ. За
тези си действия той е изключен от редовете на БЗНС и
създал опозиционен, втори БЗНС.
Членове на БЗНС „Никола Петков“ в Габаре са били: Иван
Петков Ковашки, Лито Цеков Дончев-Емигранта, Георги Ки-
ров Вътов, Некул Ненов Милов, и др. През 1946 г. към БЗНС
„Никола Петков“ в селото била създадена и Женска секция,
с председател Василка Борисова Симеонова, подпредседа-
тел Вушка Иванова Петкова и секретар Иванка Некул Не-
нова (9). Поради оскъдната документация, за дейността на
БЗНС „Никола Петков“ в Габаре можем да добием представа
по косвен път, от един доклад озаглавен „Петдесет годи-
ни Габарска партийна организация” (на БКП-бел.И.Н.). В него
четем: „Важна стъпка за по-нататъшно политическо укреп-
ване на народната власт беха изборите за Народно събрание
184
на 25 август 1945 г. Подготовката за изборите ставаше при
крайно напрегната обстановка, усложнявана от оформилата
се опозиция начело с Никола Петков. Борбата се затрудня-
ваше от обстоятелството, че в селото съществуваха не
малки и политически активни опозиционни групи на десни-
те социалдемократи начело с Кр. Пастухов и К. Лулчев и де-
сните земеделци на Н. Петков и Гемето”; „Много трудности
трябваше да се преодоляват след основаването на ТКЗС. Ис-
тинските трудности обаче започват през 1946 г., когато се
появи Николапетковата опозиция, ...” (10). През 1947 г. Никола
Петков бил осъден на смърт чрез обесване, а БЗНС „Никола
Петков“ забранен.
9.4. Българска комунистическа партия

(тесни социалисти)
Създадена е през месец август 1919 г. от Запрян Тодоров,

Цветан Драгнев, Петър Цаков, Иван Пелов, Велко Тодоров
Хлебаря, Петко Найденов и Васил Цочев Обущаря. Още от съз-
даването си, партията водела активен политически живот –
организира публични събрания, провежда акция за събиране на
помощи за построяване на чешма – паметник на загиналите
във войните и др. По-късно в партията се записали още чле-
нове като Коста Димитров, Петко Дилов, Гато Пецов, Тодор
Табаков, Стоян Йотов и др. (11) В редовете на БКП (т.с.) през
1920 г. преминавали и по-голяма част от членовете на БРСДП
(общоделци), начело с ръководителя си Асен Драгнев (12). През
1921г. в Габаре бил създаден Районен център на БКП (т.с.) (13).
9.5. Работническа партия (РП)
Създадена е през 1926 г. от Петко Лалов установил се

като адвокат в Габаре. В партията членували Велко Три-
фонов, Коста Иванов, Тодор Пеев, Христо Пеев и др. Посте-
185
пенно членския състав нарастнал до 39 души. През 1928 г. в
Габаре била проведена районна конференция на Работниче-
ската партия, а през 1931 г. и околийска конференция в м.
Белилото. През 1932 г. под ръководството на партията и
по инициатива на Виктор Нетов и Георги Ц. Начев била съз-
дадена и първата РМС-ова организация в селото, в която
членували Христо Литов, Иван Стаменов, Томо Иванов То-
мов, Цанко Георгиев, Христо Трифонов, Вълчо Петров-Син-
гера, Бочо Нетов, Начко Пеев, Атанас Пенков, Георги Милов
Цаков, Ангел Василев, Цветан Кунчев и др. (14) През 1946 г.
в ръководството на РП (комунисти) влизат Цанко Георги-
ев Милов, свещ. Димитър Костов, Иван Стаменов Неделков,
Цено Цаков Начев и Пена Цветко Атанасова, а в РМС-Тошо
Трифонов Тодоров, Марийка Пеева Велева, Иван Петров Ста-
менов, Косто Цаков Милов, Петър Христов Иванов, Васил
Йорданов Начев, Дико Кирков Дилов, Христина Генова и Ва-
сил Петров Цаков. Други партии съществували в Габаре са:
Радикалната партия (Радю Вутков Йотов и др.), Демократи-
чески сговор (Иван Ташев, Некул Вутков, д-р Мико Ц. Бенчев
и др.) и т.н.
Бележки:
1
Р а й к и н с к и , Иван. Врачанският край от Освобождението до прага на
XX век. Враца, 2002, ББСЗ №19, с. 50 и с. 101- бележка №4.
2
Б е н ч е в , Бенчо. Ръкопис. Личен архив на Иво Йорданов, с. IV.
3
Р а й к и н с к и , Ив. Цит. съч., с. 55 и с .102 - бележка №31.
4
Д А – Враца. Ф.13Б, оп.1, а.е.35, л.3,4.
5
Ц о л о в, Иван. Бяла Слатина в революционните борби 1894-1944. С., 1969, с. 6.
6
Н е н о в, Некул. Знамето // в. Народно земеделско знаме (София), бр. 26,
27 юни 2002, с.2.
7
Н е н о в , Некул. Репресирана душа. Спомени. Ръкопис. 1990 г. Личен архив
на И.Н.
8
Д А – Враца. Ф.13 Б, оп. 1, а.е. 35, л. 7.
9
Н е н о в , Н. Репресирана душа…
10
Д А – Враца. Ф. 13 Б, оп. 1, а.е. 35, л. 22, 24.
11
Д А – Враца. Ф. 13 Б, оп. 1, а.е. 35, л. 5.
12
Л у к а н о в , Кръстьо. История на Врачанската окръжна организация на
БКП. С., 1987, с. 153.
13
14
Д А – Враца. Ф. 13 Б, оп. 1, а.е. 35, л. 8, 9, 10, 11.
186
Част четвърта.
БИТ И ТРАДИЦИИ В КРАЯ НА

XIX И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XX ВЕК
1. Материална култура
1. 1. Основни поминъци
1. 1. 1. Земеделие
Земеделието е било и си остава главния поминък на га-

брешани. Най-много засявали жито, кукуруз, овес и ечемик,
а по-малко ръж и просо (1). Засяването на житото почвало
от празника на Св. Симеон Стълпник, а на кукуруза – от
Благовец. Сеело се ръчно. Сеячите заставали в единия край
на нивата и се прекръствали, държейки парче хляб в дясна-
та си ръка. Някои пък казвали на подбив: „Дай Боже на мене
бел ат, а на комшията краставо магаре” (2). Жътвата се из-
вършвала ръчно, със сърпове. Ожънатите стебла слагали на
малки купчинки – „ръкойки”, които привечер събирали и връз-
вали с усукани класове на „снĄпе”. СнĄпете събирали после
на „кръсци”, „ерм˜нки” и „купни”. След това ги прекарвали с
волски кола със „ск˜лета” на хармана за вършитба, където
ги складирали на „купни” с класовете навътре. Жътвата ня-
кога била една от най-тежките и уморителни, но и една от
най-важните дейности, по време на която се пеели и много
песни. Вършитбата в миналото се извършвала само с коне.
В средата на хармана, който представлявал равно и очис-
тено място с формата на кръг забивали кол, около който
нареждали снопите. За кĄла завързвали дълго въже, другия
край на което привързвали към конете застанали един до
друг. След подкарването на конете, въжето се увивало око-
ло кола, стеснявало окръжността и конете минавали нався-
къде. Зърното после се веело ръчно във ветровито време.
По спомени на стари хора, през турско време в Габаре коне
отглеждал Нано Конара. Той имал няколко ергелета, които
187
през цялата година не били използвани за нищо друго, а само
за вършитба на пшеница, ечемик, овес и ръж през лятото
(3)
. В края на XIX в. започнали да се използват и веячки, а по
данни на Мария Михова през 1937 г. вършитбата ставала с
вършачки („батози”), като в Габаре имало 8 вършачки соб-
ственост на селяните (4).
Кукуруза прибирали като кършели „мамулете” ( на дреб-
ните казват „бˆберки”), натоварвали ги в колата и закарва-
ли в селото. Там се събирали моми и ергени на „беленки”. На
беленките се пеели също много песни. Домакинята черпела
„белачите” с „варени мамуле”, печени тикви или грозде. Ку-
курузените стебла – „дръжака”, отрязвали със сърп или се-
чали с „манара” (малка брадвичка) връзвали ги на „снопе”, а в
селото ги правели на „ракли” да просъхнат, после на „куп˜н”.
Дръжака давали за храна на добитъка, а „дръговете” (стеб-
лата, вече без листа) ползвали за подпалки. Някога отделяли
зърното от какалашките, като го биели с кривак, а в края на
XIX в. и с „машини за трошение кукуруз” – „буачки” (5).
Ползвали се и ръчни роначки, които се надявали на дясна-
та или лявата ръка.
Освен споменатите зърнени култури в Габаре садели и
„гръсти” (коноп; Cannabis sativa), от чиито стебла добивали
„клъчища”. Гръстите прибирали на части, като отскубва-
ли тези с узряло семе на върха. Отскубнатите стръкове
връзвали на „снопе” и ги слагали да киснат в реката, като
ги затискали с камъни. След седмица – две ги измивали и
оставяли да просъхнат. После ги прекарвали през „мелица-
та”. Мелицата представлявала дървен уред направен от 3
хоризонтално поствени дъски, свързани в едната страна с
ос, закрепена за дънера на някоя върба край реката. Другата
страна на дъските била прикрепена към забит в земята кол.
Двете странични дъски били неподвижни, а средната била
снабдена с дръжка и при работа се повдигала нагоре – надо-
лу, като начуквала вързаните на снопове конопени стебла.
Под нея падали „паздерете” (парчетата сухо стебло) и лесно
се отделяли „клъчищата” (конопените влакна). Клъчищата
188
били груби, но много здрави и издръжливи на гниене. От тях
правели върви за цървулете, въжета и др. или пък ги предяли
и тъкали гащи, ризи, черги, торби, чували и др.
Градинарството също било застъпено в селото, поради
наличието на реки и възможността за поливане. Садело се
главно пипер, зеле, домати, праз и воден лук. При засаждане-
то ползвали дървено „садило” и „каластирка” (малка мотич-
ка) (6).
С производство и търговия на зеленчуци през 40-те го-
дини на XX в. се занимавал Стефан Пеев – Перуниката. Га-
брешани садели и бостани с любеници, пъпеши и тикви, а
около тях засявали кратуни и метли. Първите ползвали
като съдове за вода, а с вторите, след като ги вържели ме-
тели вкъщи.
1. 1. 2. Животновъдство
В миналото най-застъпено в Габаре било овцевъдството.

По спомени на стари хора, докъм средата на XX век в габреш-
кото землище имало 55 кошари. В местностите Брестовец
и Водния дол се намирали кошарите: на Иванчо Пенин, на Пе-
тър Минкин, на Георги Киров, на Булежете, Нанко(в)ската
кошара, Стаевските (2) кошари, на Тошо Бунтата, Пейков-
ската кошара, Манинската кошара, на Петко Стоев, Чифли-
гарската кошара, на Цако Кръстанкин, на Йото Кръстанкин,
Чукарската кошара, на Нино Булега, Нинако(в)ската кошара,
на Начко Милчев, на Бочко Станьов, на Вутко Събин, на Лако
Вътов, на Вутко Стаевски, на Петър Дончев и на Цанко Пе-
тков.
В местностите Припека и Запад били кошарите: на Хрис-
то Стоянов, Иванчовските (2) кошари, на Нако Милчев,
Нинако(в)ската кошара, на Нино Булега, Бешовишката коша-
ра, Неновската кошара, Петканинската кошара, Навущанска-
та кошара, Умерската кошара, Близнашката кошара, на Лило
Ценов, на Йото Кръстанин, на Начо Атанасов – Мустакатия,
Манинската кошара, Бацо(в)ската кошара, Чифлигарската
189
кошара (в Дъбница), Гаждерко(в)ската кошара, Гиздовската
кошара и кошарата на Начо Митов Горнишки.
В Рудинъта имало 5 кошари: Вътоската кошара, Гаждер-
ската кошара, Томовата кошара (на Томо Навущански), на
Герго Цеков и на Бешлиите. В местността Морава също
имало 5 кошари: Иванчовската кошара, Баковата кошара,
Нетовата кошара, на Нино Булега и Иванчовата кошара (в
Усоето) (7). Повечето от кошарите били покрити със сла-
ма и имали висока ограда за защита от вълците. Пред тях
овчарите забучвали колове с конски черепи „да се плашели
вълците” (8).
Козевъдство
По данни на Мария Михова през 1937
г. в Габаре имало около 500 кози. В мест-
ността Усоето голям козарник имали
Стаевци – „Стаевския козарник” (9).
Говедовъдство
В селото се отглеждали волове,
крави и биволи. Воловете били глав-
ния впрегатен добитък в миналото. С
тях се орало, те теглели натоварени-
те кола (а през зимата шейни) с дър-
ва, зърно, сено и т.н. Впрягали се също
и крави. Биволите били отглеждани
Фиг. 83. Ташо Вутков
с пръч от породата като впрегатен добитък, а също така
„Саанска бяла коза“. и за мляко.
Коневъдство
Поради честите войни до 20-те години на XX век броят
на конете бил малък. По-късно те постепенно изместили
воловете като впрегатен добитък. През 1947 г. в селото
било основано и коневъдно дружество.
В дворовете си габрешани отглеждали и домашни птици
(кокошки, патици, гъски) и поне едно прасе, което заколвали
на Коледа.
190
Бубарство
Мнозина габрешани се занимавали и с отглеждане на буби.
За целта около къщите си засаждали „черники”, които дава-
ли достатъчно листна маса за хранене на бубите.
Пчеларство
Отглеждането на пчелите някога ставало в прости
плетени кошерища („тръвни”), измазани с глина и говежди
лайна. По-късно навлезли „дъсчени”, „европейски” кошери
(Дадан-Блат). На 2 август (Илинден) всяка година пчелари-
те правели „подрязване на кошерите”. За целта отивали на
пчелина, навеждали всяка тръвна и с дълъг нож отрязвали
10-15 см от всяка пита. От меда раздавали на съседи, близ-
ки и роднини за здраве и берекет (10). През 1934 г. пчеларите
в селото основали и свое дружество.
1.1.3. Лозарство и винарство
Двадесетина години след Освобождението, по лозята се

появила болестта филоксера, която унищожила старите
лозя и габрешани почнали да засаждат американски сорто-
ве, устойчиви на заразата. През 1937 г. били засаждани из-
ключително десертни сортове, а в землището на селото
имало 1000 дка лозя (11). Бреница и Габаре били селата от
Белослатинска околия, които се славели с най-хубаво вино.
Това е намерило отражение и в песенния фолклор. За Бре-
ница се пее: „В село Бреница с вино карат воденица...”, а за
Габаре: „Габаре, Габаре село пияно...”. През 1938 г. Врачанския
областен съвет на свое заседание изказва мнение: „Българ-
ска земледелска кооперативна банка да проучи и построи
винарски изби в селата: Ново село, Видинско и Габаре, Белос-
латинско” (12).
Гроздоберът в селото почвал към Кръстовден. Когато
за пръв път от новата реколта се сипвали джибри в бъч-
вите, не се викало, а този който сипвал мълчал за да „не
е лудо виното” (13). Повече лозя отглеждали собствениците
191
Фиг. 84. Работа в лозята (30-те год. на XX в.).
на кръчми. По спомени на стари хора към 1944 г. в селото

имало около 20 кръчми и пивници. От джибрите и от ябълки,
сливи, джанки, диви круши и др. габрешани варели и ракия.
Към 1944 г. в селото имало 5 казанджийници за варене на
ракия: на Пешо Шопа, на Гато Пецов, на Радо Вутков, на Иван
Навущански и на Цено Лилов – Беговеца (14).
1.1.4. Търговия
През 1920 г. собствен магазин в Габаре открил Лазар Цо-

чев Бояджиев от гр. Тетевен. На 1.III.1934 г. бил открит и
магазина на Кредитна кооперация „Зора”, в който се прода-
вали промишлени и хранителни стоки на населението на по-
ниски цени от тези на другите търговци. По данни на Мария
Михова през 1937 г. в Габаре имало няколко манифактурни и
колониални магазини. Бакали в селото били: Цветан Кунчев,
Тихол Цочев Бояджиев, Цанко Велюв Диков, Кунчо Христов
Горунски и др. С търговия на добитък се занимавали: Нино
Ст. Тодоров, Драган Ташов Драганов, Иван Иванов Драшан-
192
ски, Петко Стоюв, Йордан Тотков Лилов и др. Цветко Си-
меонов Цигарелата търгувал със строителни материали,
Начо Иванчов Нинов със зърнени храни, Петко Готов Петков
с вар, Станю Бочов Станюв и Лило Ценов Лилов с дървен ма-
териал, Цеко Трифонов Булежовски със сурови кожи, Нано
Дамянов, Дико Г. Диков, Нино Нинов Хаджийски, Стамен В.
Петков и Нино Ц. Димитров с яйца и т.н.
1.1.5. Селски занаяти
Воденичарство
Цани Гинчев, посетил селото през 1884 г. пише, че по ця-
лото протежение на Габарска река имало 16 воденици и един
дарак за влачене на вълна (16). При тези воденици брашното
не се отделяло от триците и излизало черно-оттам и воде-
ниците били наричани караджейки. Съставна част на водени-
ците било т.нар. „кречетало” с което се подавало зърното и
което се чувало отдалеч, затова водениците били наричани
и кречеталки. Днес само можем да си предствяме поречието
на Габарска река огласяно от кречеталата на воденичките и
множеството мливари около тях. През 1925 г. Иван Марков
регистрирал и първата моторна мелница в селото с назва-
нието „Прогрес” и с предмет на дейност „фабрикуване и про-
дажба на разни брашна” (17). По данни на Мария Михова през
1937 г. в Габаре имало „1 моторна мелница и 19 водни водени-
ци” (18). Според архивни източници през 1942 г. в Белослатин-
ска околия имало общо 83 воденици, като 29 от тях били по
Габарска река – 18 в Габаре, 7 в Сухаче и 4 в Лепица. По това
време в Габаре воденици притежавали: Киро Вътов; Михо Ив.
Диков; Цено Тр. Милчов; Нино Ив. Вратняшки; Христо Вълков
Катилски; Ташо Драганов; Иван Марков; Лило Иванов Лилов;
Цветко Симеонов; Пешо Вълков Илиев; Иван Ташев; Цолю Бен-
чов; Мико Стаменов; Гено Христов Генински; Христо Стаме-
нов; Цано Нинов Готюв; Иван Мешлинков и Цано Тодоров Га-
новски (19). По спомени на стари хора броят на водениците в
Габаре бил 21, разпределени както следва:
193
1. По поречието на Езерото – воденица на Георги Киров
(Чифлигарската), Миховите (2) воденици, Милчовската во-
деница (с дарак), Бешляковската воденица и Катилската во-
деница.
2. По поречието на Бриша – Ташовската воденица; водени-
цата на Пешо Шопа и моторна мелница на Цигареловци.
3. По поречието на Габарска река – Ташовската воденица;
Марковите воденици (1 водна и 1 валцова мелница); Гръков-
ските (2) воденици (срещу Старите гробища); Генинската
воденица; Вако(в)ската воденица; Цановата воденица; Меш-
линковската воденица; Манинската воденица; Гатинската
воденица и Яньовската воденица (запустяла в края на 30-те
години) (20). Обикновено собствениците на водениците нае-
мали стар човек за воденичар, който не само вършел рабо-
тата, но и нощувал във воденицата. Именно воденичарите
в Габаре навремето били най-големите разказвачи на суе-
верни разкази за „срещи” със самодиви. Трифон Николовски
например, воденичар на воденица край Езерото разказвал,
че при него веднъж дошли самодиви и го извикали да стане
кръстник, че водят булка. Той както спал, станал и тръгнал
с тях. Те го завели на сватбата. Дали му стол да седне и
бъклица с вино да пие. Преди да пие от виното, той се прек-
ръстил и всичко около него изчезнало. В страха си той се
събудил и видял, че се намира на скала над Езерото и държи
кокал от конска глава за бъклица (21).
Подковачество (налбантство)
С подковаване на добитък в Габаре се занимавали Петър
Иванов Ташев и Нешо Вутков Ташев. Конете и магаретата
се подковавали прави, с повдигане на съответния крак. Го-
ведата задължително били поваляни. Налбантите давали
на някое дете пръчка със завързана за нея част от говежда
опашка да гонят мухите от животното по време на рабо-
тата (22).
Сарачество
Сарачите се занимавали с изработване на седла, оглавници,
юздечки и други принадлежности необходими при езда и впря-
194
гане на добитъка. Сарачи в Габаре са били: Петър Иванов Не-
дялков, Вутко Некулов Милов, Йордан Цветков Некулов и др (23).
Дърводелство (тишлерство)
Тишлери в Габаре са били: Петър Семов Танов, Нино Гер-
гов Шутаковски, Матю Стоянов Матев, Вълчо Петров Въл-
чев и др. (24)
Шивачество (терзийство)
Този занаят в селото упражнявали Лако Бочов Нетов,
Ангел Симеонов Маков, Никола Тодоров Николов, Иван Влъ-
чков Стоянов – Иван Елеганта (последните двама са от с.
Върбица) и др.
Железарство
Железари в Габаре били Пешо Илиев Гергов, Стамен Цеков
Недялков, Найден Иванов и др.
Бозаджийство
С приготвянето на боза се занимавали главно преселни-
ците от Правец – Стамен Бозаджията, Станьо Бозаджията
и Васил Станьов. Бозата се приготвяла в казани, след което
се разнасяла с гюмове из селото (25).
Обущарство
Обущарския занаят бил практикуван в Габаре от Борис
Станев Драганов, Георги Иванов Навущански, Цветан Заха-
риев, Митко Цольов Гергов, Начо Иванов Цанов, Васил Цочев
и др.
Коларство
Майстор коларо-железар в Габаре бил Никола Нинов
Близнашки. Обикновено габрешани му заплащали труда с
жито, което той продавал на мелницата в Червен бряг (26).
Каменарство
Поради наличието на каменна кариера по р. Бриша този
занаят също бил практикуван от габрешани. Практикували
го Вълчо Банчовски, Васил Петров Цаков, Нини Златин, Илия
Футакиев и мн. др.
Кожухарство
С шиене на кожуси, каскети, калпаци и др. в Габаре се за-
195
нимавал Коци Ценов и др.
Грънчарство
Грънчарския занаят в селото бил практикуван от Дончо
Тричков (Дончо Грънчара), родом от с. Станянци, Цариброд-
ско, учил грънчарския занаят в Карлово и заселил се в Габаре
около 1896–1900 г. През целия си живот той упражнявал за-
наята си и обикалял села и градове да продава изработените
от него гърнета, стомни, паници и др. (27)
Бележки:
1
от Вратчанский Окръжен управител Н. Кабакчиев. Пловдив, 1893 г., с. 10.
2
М и х о в а , М. Етнографски изследвания…
3
К р у м о в , Васил. Габаре моето родно село и моят род в него. 1997 г., с. 43.
4
Според архивни данни (ДА-Враца, ф.89к., оп.1, а.е.111) през 1942 г. вършачки
в селото притежавали: 1)Тихол Цветков Бояджиев (система „Газдашаги” с
двигател трактор, система „Дойц”, закупена през 1939 г. от фирма „Шилд
Хайлед” – София. На нея работели собственикът, Димитър Нечов Гергов и
Ценко Начов Трифонов), 2) Велко Трифонов Якимов (система „Ланц” с двига-
тел трактор, система „Форзон”, купена през 1937 г. На нея работели Йор-
дан Гергов Наков, Христо Наков Гергов, Радул Василов Йотов); 3) Радю Ву-
тков Йотков (система „Клайтон” с двигател трактор, система „Форзон”,
купена през 1929 г. Работници: Христо Георгиев Димитров, Иван Нешов
Ненковски; 4)Начо Цанов Бояджиев (система „Ханомаг”, двигател и батоза
„Газдашаги” закупена през 1938 г. Работници: Симеон Гергов Тотков и Па-
вел Петров Дончев.
5
от Вратчанский Окръжен управител Н. Кабакчиев. Пловдив, 1893 г., с. 9.
6
7
К р у м о в, В. Цит. съч., с. 11-12.
8
9
П о п о в, К. Местните имена в Белослатинско. С., 1956 г., с. 604.
10
Н и н о в, Нино. Щрихи от един живот. Варна, 2006 г., с. 14.
11
М и х о в а , М. Цит. съч
12
Р е ш е н и я на Врачанския областен съвет. Враца, 1938 г., с. 9.
13
14
К р у м о в, В. Цит. съч., с. 13.
15
16
Г и н ч е в, Ц. Габерското езеро…
17
Държавен вестник, бр. 232/ 1926 г., с. 12.
196
18
19
ТДА – Враца, Ф.89к, оп.3, а.е.201, л.4, 9.
20
К р у м о в, В. Цит. съч., с. 12.
21
22
По сведения на Стефан Пеев Стефанов (р.1942 г.)
23
По сведения на Никодим Некулов Ненов (р.1940 г.)
24
По сведения на Стефан Пеев Стефанов (р.1942 г )
25
По сведения на Динка Генова Въртигорова (р.1934 г.)
26
Н и н о в, Н. Щрихи от един живот. Варна, 2006 г., с. 14.
27
К р у м о в , В. Цит. съч., с. 26-27; М и х о в а , М. Цит. съч.
1.2. Жилища
Традиционните къщи на габрешани строени след Освобож-

дението докъм 20-те години на XX в. се състоели от призе-
мен етаж, горен етаж и покрив. Приземният етаж се зидал
от камък. Чрез преградна стена в него се оформяли две поме-
щения-едното било използвано за маза („маз³”), а в другото
настанявали добитъка-волове, биволи, крави и т.н. Горният
(жилищният) етаж се състоял от дървен скелет, пълнеж и
мазилка („лепеж”). Дървения скелет се изграждал от верти-
кални греди („диреци”; „мартаки”) поставяни нагъсто; накло-
нени греди („паянти”) поставяни в крайните полета на скеле-
та и хоризонтални греди, носещи подовия гредорет.
Пълнежът, който запълвал разстоянието между гредите
се състоял от преплетени дървени пръчки-„плетеница”, из-
мазана от двете страни с глина и плява. Върху този първи
слой мазилка, който бил и най-дебел (до 5 см) се нанасяли и
още два слоя – от варов разтвор („хастар”) и от конопен чоп
(скълцани на ситно клъчища омешани с чиста вар). Покривите
на къщите били ниско скосени -„лежаци”, покрити най-напред
с каменни плочи, а в началото на XX в. и с керемиди. Камен-
ните плочи за покривите били карани от Бешовиците, откъ-
дето били и майсторите, които ги подреждали. На лицевата
страна на къщите се изграждал „езлък”.
След 20-те години на XX в. „плетеницата” постепенно
била заменена с тухли. Помещенията на жилищния етаж били
197
групирани в издължен правоъгълник. На брой те били 2-3-4,
че дори и 5, в зависимост от големината на къщата и дома-
кинството. В най-голямото, централно помещение се нами-
рало огнището, пеща за печене на хляб, синията за хранене с
трикраки столчета за сядане около нея и т.н. На дълга полица
на една от стените били наредени глинени и дървени паници,
гърнета, чинии и др. На забити дървени клинове в стената
били окачени съдовете за вода. Подът на стените бил пръс-
тен (от глина и плява), по-рядко дюшаме, и застлан с черги.
Понякога под чергите застилали и слама. Другите помеще-
ния били използвани като спални за домакинството. Във вся-
ка къща имало и килер („дрешник”), в който в ракли („кофчези”)
се съхранявали дрехите, чеизите, брашното и т.н. Една от
най-старите къщи в Габаре е къщата на Динка Генова Върти-
горова, построена според думите Ł през 1878 г. от прадядо
Ł Вълко Диков. Къщата се намира на ул. „Морава” в селото и
е запазена в много добро състояние (2010). През 20-те и 30-
те години на XX в. в Габаре започнали да строят и двуетаж-
ни къщи, като особено тези по главната улица („Средната
улица”) показвали индивидуалност в своята архитектура. За
съжаление повечето от тези сгради бяха съборени през 70-
те години на XX в. Помещенията на първия им етаж били
използвани за дюкяни, бакалници, кръчми, кафенета и т.н., а
втория – за живеене.
Фиг. 85.Къщата на Иван Николов-Близнашки (60-те год. на XX в.).

198
(а)
(б)
Фиг. 86. Къщата на Динка Генова Въртигорова (2010).

Изглед отпред (а) и отзад (б).
199
1.3. Облекло
Някогашните габрешани носели бели ризи от памук или

грубо клъчищно платно дълги до над коленете. Обували „па-
туре” от шаяк (от черна вълна, без да се боядисва), а на кръ-
ста си навивали вълнен „пояс”. Върху ризата обличали „елек”
от шаяк, а над него „джамадан”-палто с ръкави, направено
от същата материя. През зимата обличали и „ентериа” –
палто от памучен плат при изработката на което, между
плата и хастара се тъпчел памук. Елеците и патурете били
обшити и украсени с гайтани. На краката си обували „цър-
вуле” направени от свинска или говежда кожа с клъчищени
навръвки. През зимата навивали на краката си по няколко
чифта „навуща” (дълги парчета от вълнен плат, навивани
от коляното до глезена, бели на цвят), а през лятото само
по един. Навущата пристягали накръст с вълнени върви,
най-често черни на цвят. В кално време върху навущата на-
вивали кожа. На главите си габрешани и зиме и лете носели
калпаци от овча кожа. Пушели с керамични лули с дървени
дръжки.
Габрешанки носели бели памучни или клъчищени ризи,
дълги до земята, с много шевици по тях. Запасвали вълнена
пола – „вълненик”, покриваща задната част на тялото, а от-
пред запасвали „шарена престилка”. Вълненика изтъкавали
от различна вълна, но най-често оцветена в червено. Прес-
тилките били с хоризонтални шарки, изплетени цветчета,
зашити за тях парички и т.н. На караката си обували „цър-
вуле” с „чорапе”, „тарлъци” или „навуща”. Чорапете плетяли
от вълнена прежда в най-различни цветове, като за украса
(подобно на престилките) им изплитали цветлета, разно-
цветни ивици, вълни или пък им слагали мъниста. На шия-
та си окачвали върви с жълтици или „бели пари”. На главите
си габрешанки слагали „чумб˜ре”-забрадки, които завърз-
вали под брадата, отзад на врата или от дясната страна
на главата („на чалм³”). Бабичките носели черни забрадки, а
момите ходели гологлави, като сплитали косите си на две
200
плитки, прехвърлени през гърба. (Забрадката била белег на
омъжена жена и започвала да се носи след венчавката). Зим-
но време габрешанки обличали „сукман” без ръкави, боядисан
в синьо за младите и в черно за бабичките. Около пазвата и
(а)
(б)
Фиг. 87. Габрешани в традиционна носия: а) Иван Ташев, Милка Драгнева

и Филип Цанов; б) Костадина Нинова и Драгана Кирова.
201
раменете сукманите били украсени с разноцветни гайтани
и сърмени ивици. Върху него обличали „ентериа”-без или с
ръкави. Когато е без ръкави, върху ентериата обличали дре-
ха от сукно или шаек, подплатена с овчи кожи-„чубе”, укра-
сена около пазвата със заешка кожа.
Ръкавите на ризите и на мъжете и на жените имали чер-
ни, сини или червени петна – „фˆтове” („фˆтени ръкˆве”). Ко-
гато отивали на хорото, габрешанки слагали през кръста
си плетени колани с „пъхти” (пафти), а на главите си „ко-
сатници” с бели пари. В селото бабичките и старците носе-
ли и дълги дрехи от бел домашен плат, без ръкави, наричани
„клашнŁци” (1).
1.4. Храна
Традиционните ястия в селото били: „качамак” и „просе-

ник” – приготвяни от царевично брашно, „боб в гръне” – по-
сен или „пръжен боб” – в тиганя със свинска мас, „л’утика”,
„кокоша чорбъ”, „каша” – приготвяна от склъцано със сатър
(в по-ново време с тлъчник) бяло месо от кокошка, „плънени
чушки” – с боб, ориз или склъцано месо, „млечница” – сварен
ориз с мляко, брашно и захар, „коприва” – на супа или на каша,
„баница” – с орехи, тиква или сирене на празниците, „зелева
чорбъ” с праз лук и др. Габрешани се хранели на ниска, кръгла,
дървена „синия”, като седели на трикраки столчета (2). Коми-
чен е случая със Стоян Женския (от Чифлигарете), на който
вместо дървена лъжица дали за пръв път да яде с вилица.
Той я огледал, хвърлил я през прозореца и недоволно рекъл:
„За к‘во сте ми далe таа вила да са бода у устата?” (3).
Бележки:
1
М и х о в а , М. Етнографски изследвания на с. Габаре, Белослатинско. УБ
2
Пак там
1
М и х о в а , М. Ръкописна тетрадка, 1946 // ДА-Враца, ф. 1438, оп. 1, а.е. 41
202
2. Духовна култура
2.1. Мироглед и народна медицина
Макар и християни, някогашните габрешане били много

суеверни.
Вярвали в змейове (един от тях живеел в извора Езеро-
то и който замръкнел и приближал „главата” на извора да
пие вода, змеят го „увлачал навътре”, а нощно време се къ-
пел в яза на близката воденица); в самодиви (прелъстителни
моми, живеещи в близките гори, които по „ц˜ла нощ свŁрат,
цер˜лекат и игрˆат” и за срещи с които разказвали овчари и
воденичари); в орисници (три жени, идващи след раждането
на детето и определящи, „наричащи” съдбата му); в каракон-
джуле (страшни създания „със светещи очи”, явяващи се но-
щем и с които майките плашели непослушните деца) и т.н.
Вярвали, че земята се крепи върху върха на рога на бивол
или вол и когато я прехвърлял на другия си рог ставали зе-
метресенията, а сезоните се сменяли, за да не е само лято,
защото „ше са навъдат змии като биволе”.
Презирали кражбата и вярвали, че когато човек умре, за
да стигне до рая или ада „требва да мине по моста на една
голяма река”. За да мине по тоя мост човек трябва да си
плати. Тогава, който приживе е крал, ще види всичко открад-
нато от него „да плава във водата” и ще трябва за всичко
да плаща, а ако е крал кокошки „требва да седне край реката
и да ги изеде с²рави и заедно с перата”. Като преминели мо-
ста праведните отивали в рая, а грешниците в ада, където
сред страшни мъки чакат Второто пришествие, за да бъ-
дат освободени (1).
Най-голямото богатство за хората тогава били деца-
та, затова с лошо око се гледало на ония жени, които дълго
време нямали деца („-Онаˆ бездетката!”). В такива случай
бездетните семейства осиновявали братови или сестрини
деца или пък вземали хранениче („рˆненик”).
Бременната жена не бивало да крие своята бременност,
защото детето щяло да бъде нямо. Също така тя не бива-
203
ло да излиза от къщи нощно време, защото се вярвало, че
ако се уплашела от нещо, на него щяло да прилича детето.
Бременната не трябвало, да гледа и звездите, за да не Ł се
случело нещо лошо.
Акушерската помощ при раждането се давала от т. нар.
„баби”, които дори през 40-те годи-
ни на XX в. „делели мегдан” с лека-
рите в селото. Една от най-извест-
ните „баби” била Тотка Вътова
Коцина, в чиито ръце проплакали
десетки бебета. Тя влизала в дома
на родилката с бял пешкир, премет-
нат на едната ръка и сапун в друга-
та. Други „баби” в Габаре били Пека
Милчовска и Гена Нинова Близнашка.
„Бабите” в Габаре се радвали на го-
ляма почит (вж. Бабинден).
Старите габрешане имали твър-
Фиг. 88. де смътни представи за причините
Баячката Дилка Томова и произхода на болестите, като ги
Навущанска отдавали на разни духове, нагазва-
ния и др. За тяхното лечение те прибягвали до услугите на
местни „баячки”, които лекували с помоща на баене, билки,
бурени и помади. По-известни баячки в селото били: Дилка
Томова Навущанска (р. 1852), Вата Бочковица (р. 1874), Вута
Цоьовица (р. 1882), Найда Минювица (р. 1886), Рада Василови-
ца, Ненка Баяшка и др.
Те баели от уроки, сурма, мламосници и др. Когато някой
го боляло глава, казвали че е урочасан и му „гасели въглища”.
В зелена паница* сипвали „неначевана вода”** и в нея гасели
три въглена един след друг, като обикаляли с паницата и
баели „от три до девет пъти”.
————
* Цветът на паницата никак не е случаен. Според вярванията магии мо-
жело да се правят само в зелена глинена паница, тъй като зеления цвят
символизирал здраве и живот.
** ненапита и незагребвана от наливането Ł вода.
204
„Старец Ąди по яз³
Носи две гарди над газ³
Една Ąгнена, една вĄдена.
Скъсˆ са вĄдената
Огˆси Ąгнената” – нареждала баячката с приглушен глас,
след което заповядвала на уроките:
„Да са разнесете като прайта по пътищата,
Като моми от орото,
Като жени от кръштанета.
На горъта по височинъта.
На земъта по ширинъта.
На водъта по длибочинъта.
Тук за вˆзе йадене н˜ма.
Тук за вˆзе пиене н˜ма.
За вˆзе йадене има.
За вˆзе пиене има
В пусти гори телелейски.
Дека петел не пее.
Дека Ąра не глъчат.
Дека сврака не цъцре.
Там за вˆзе пиене има.
Там за вˆзе йадене има”.
Баенка на Вута Цоьовица, р. 1882, домакиня, неграмотна.

Записала Мария Михова, 1937.
Срещу уроки баели и с перо или пък с палец разтривали

челото и три пъти изричали:
„Шарена крава, шарено теле.
Сама го отелила, сама го урочасала.
Сама му ²роки излизала.
Излазайте си ²роци из кости, из кокале,
из глава, из срце, из крака, из чирва,
човешка кръв са не пие,
че е горчива и пелинява.
205
Човешко месо са не ˜де,
че е горчиво и пелиняво.
из глава, из срце, из крака, из чирва ...
Да са разнесете като булки от орото,
като прайта по пътищата.
из глава, из чирва, из срце”.
Баенка на Найда Минювица, р. 1886, домакиня, неграмотна.

Записала Мария Михова, 1937.
Пак срещу уроки нареждали:

„Б˜ла фтица фръчеше,
б˜ло млеко капеше,
по бели камъне,
камъне са пукнаа.
Да са пукнат тиа Ąчи,
дек са (името) урочасале.
Ако е мъж,
мъдо му се спука.
Ако е млада булка,
бозка Ł се спука.
Ако е мĄма,
руса Ł коса да слети”.
Баенка на Дилка Т. Навущанска, р. 1852, домакиня, неграмотна.

Информатор Томо Иванов Томов, р. 1933, внук (2).
Освен при уроки, баячките баели и при сурма*, като в тоя

случай изричали:
„Сбрале съ се четворица офчаре,
————
* 1) оток; 2) изсипване (мед. Hernia); 3) възпаление на лимфните възли.
206
на път, на кръстопът.
Един глух, един нем,
един кьораф и един кьопаф.
Дорде глухиа да чуе,
влък сурма отнесе.
Дорде немиа да викне,
Дорде кьоравия да види,
Дорде кьопавия да стигне,
влък сурма отвлече”.
Баенка на Дилка Т. Навущанска, р. 1852, домакиня, неграмотна.

Информатор Томо Иванов Томов, р. 1933, внук (3).
Лечебните процедури понякога били съпровождани и с

опушване на болния със сухо говеждо лайно или пък с треви
и бурени, набрани от баячките на Еньовден. По-рационално
от съвременна гледна точка било лечението на различни-
те болести с помади и билки, за което вече стана дума (вж.
стр. 158). С лечение на някои болести се занимавала и Гена
Нинова Близнашка. При болки в корема тя вземала угаснало
въгленче, стривала го на пепел и с лъжица вода го давала на
болния да го изпие. При болки в ушите тя ползвала билката
бабино ушенце (Sedum maximum), като лист от нея изтиск-
вала в болното ухо на пациента. Любопитно е, че същата
баба Гена търпеливо и многократно обучавала внучката си,
как да се движи и как да носи кобилицата на рамо с двете
бели менчета преди да я пусне да донесе за първи път вода
от извора. „Вдигни високо главата си, изправи се , засмей
се, движи се леко!” (Така бедрата се поклащат ту наляво-ту
надясно). Накрая, когато внучката се справела със задачата,
баба Гена я пускала с думите: „Така мамо, така ще те харе-
сат ергените” (4).
207
Бележки:
1
2
3
4
Н и н о в , Нино. Щрихи от един живот. Варна, 2006, с. 16.
2.2. Календарни празници и обичай
Нек²лден (Св. Николай Чудотворец)

На този празник габрешанки приготвяли „рибник” (риба,
увита в тесто) или пък сготвяли рибата в тепсия с ориз.
Останалите ястия на трапезата били задължително пост-
ни – пълнени чушки с боб, варено жито и др. На този ден не
се ходело на църква, а свещеникът обикалял всички къщи в
селото и ръсел за здраве.
Игнажден (Св. Игнат)

От Свети Игнат започвали коледните празници. На този
ден сутринта, който пръв излезел от къщата, донасял и
слагал в печката клечки, като пиукал като пиле, блеел като
агне и т.н. Докато слагал клечките в печката, наричал: „Ши-
лета, пилета, ярета, агнета ...”.
По първия външен човек, който влизал в къщата гадае-
ли каква ще бъде годината. Ако му е добър „поода” ще има
много стока и късмет. Първият гостенин задължително
трябвало да седне, „за да седят и кокошките в полозите и
да се излюпят много пиленца”. По някои път гостите сядали
в специално поставен за целта шиник зад вратата, пълен
със слама. От Св. Игнат до Коледа младите и бременните
булки не си миели косите, не перяли, не предяли и не тъкали.
Вярвало се, че спазвайки тези забрани ще си осигурят леко
раждане.
208
Малка Коледа (Бъдни вечер)
Рано сутринта момченца ходели да „коледват” по къщи-
те с дренови пръчки и торбички през рамо. Пеели кратки
песни, а домакините им давали колачета, питки и др. Денят
минавал в приготовление на бъднивечерската трапеза. Ве-
черта в огнището горял огън с „бъдник”. „Бъдникът” бил от
крушово дърво, понеже горял най-бавно. На трапезата се
слагали само постни ястия. Прекаждали се три обредни хля-
ба: „параклис”, „Света Петка” и „Боговица”, заедно с печени
тикви и чеснов лук. Прекадения чеснов лук се разделял меж-
ду членовете на семейството, като всеки си вземал по две
чесънчета – едното носил в дрехите си, а другото оставял
под възглавницата. Този лук се носел в дрехите през „мръс-
ната седмица”, защото предпазвал от зли духове и каракон-
джуле. От тиквите хапвали всички, за да не ги лови краста.
След трапезата, посред нощ, започвало коледуването от
момците – коледари. Те обхождали къщите, пеели песни и
благославяли домакините (вж. Коледарски песни). Водач на
дружината в Габаре бил Цено Лилов – Беговеца.
Голема Коледа (Рождество Христово)

Сутринта габрешане отивали на черква. След отпуск от
черква се прибирали и „отговявали” с млеко, „за да им е леко
през летото”. Считало се, че който веднага се облажи със
свинско месо „през летото ще му бъде много тежко от
топлината”. От Коледа до Йордановден започвали т.нар.
„мръсни дни” – 12 на брой, през които се явявали „каракон-
джоле” и други „злини” („вампире”, „таласъме” и др.), мъчещи
се да пакостят на хората. Тези вярвания определяли раз-
лични забрани и апотропейни действия. Така например през
„мръсните нощи” не трябвало да се излиза от къщи, а ако се
вървяло по път през тези нощи било недопустимо да се пее
или свири. През „мръсните дни” мажели децата зад ушите
и под коленете със следната смес: лайно, малко кръв от за-
кланата свиня, катран и чубрица (Satureja hortensis L.). Това
предпазвало от „караконджо”. От същата смес най-стара-
209
та жена в къщата с пръст чертаела кръст на вратите, та
„да не влезел караконджо, понеже той се плашел от Хрис-
тос (кръста)“. Против същия лош дух слагали на вратите и
на прозорците клонки от черен глог (Crataegus pentagina W.
et Kit.), та като речал „караконджо” да влезе, да се убоде на
глога и тогава „ставал на пихтия”.
Василовден (Нова година)

Още предния ден бащи или дядовци отсичали дренови
пръчки, с които децата ще сурвакат. Украсявали пръчките с
разноцветни хартии, след което оставяли суровачките до
огнището да пренощуват.Вечерта срещу Нова година се ка-
дяла богата трапеза, която за разлика от коледната била с
блажни ястия. Задължително на нея имало баница (със сло-
жени в нея дренови пъпки и пари) и варена свинска глава. С
пъпките дрен в баницата после „закръмвали” овцете, за да
се родят шарени агънца. Сутринта на Нова година малки-
те момчета – „сурвакарете” тръгвали из селото, като об-
хождали домовете на своите роднини и съседи. В къщите
където влезели, те започвали да удрят леко по гърба със
сурвачката всеки член на семейството, като почвали от
най-възрастния. При сурвакането, казвали:
„Сурва, сурва година.
Весела година.
Здраво, живо
до предна година!”
Това те повтаряли по три пъти. Стопаните ги дарявали
с дребни пари, сушени плодове, свинско месо и др. Традиция
било да се сурвака и впрегнатия добитък (воловете).
Юрдановден (Богоявление)
На този ден габрешкия свещеник „кръщавал” вода, като
пускал светия кръст в нея. След това с котле от тази вода
и китка босилек обикалял домовете и ръсел, за пропъжда-
210
не на „мръсните дни” и техните „зли сили”. На този ден се
„къпели” на реката и домашните икони. Тогава хвърляли в
реката и чесновия лук, който носели в дрехите си от Коледа.
Евановден (Ивановден)
На този ден заливали със студена вода всички именници.
Който не искал да бъде „къпан” се „откупувал”, като черпел
с греяна ракия. На Евановден се ходело много на гости – мла-
дите булки при родителите си, семейно при кръстниците и
т.н.
Бабинден
Този ден се празнувал в чест на бабата – акушерка и за
здраве на децата и родилките.
Сутринта на празника всички млади майки, които са ро-
дили през последната година, отивали при „бабата”, която
е „бабувала” на детето им, като Ł занасяли пресна пита, си-
рене, печена кокошка, баница и кравай. „Бабата” посрещала
майката на вратницата си с бело котле, пълно с пресна вода
и омивала очите (лицето) на детето и това на майката, ко-
ято Ł пускала пари в котлето. След това „бабата” връзвала
на ръчичката на детето червен конец, на който е нанизала
дребни пари – „фролини”. След това поканвала булката да
влезе в къщата Ł. Като се съберели всички булки, на които е
бабувала, „бабата” ги черпела с греяна ракия. После обядвали
от общата трапеза. След яденето всички булки подарявали
на бабата по една кърпа и по един кравай и Ł целували ръка.
Трифон Зарезан
На Свети Трифон се „зарязвали” лозята. Рано сутрин-
та на този ден, мъжете вземали вино, хляб и други ястия и
отивали на лозето. След като отрежели няколко пръчки, ся-
дали да ядат и пият „за да се роди грозде”. По обратния път
пеели, викали и се престрували на пияни „за да бъдели пияни
и през другата година”.
211
Фиг. 89. Трифон Зарезан (1944).
Месни заговенки
На този ден, осем седмици преди Великден се заговявало
от месо.
Сирни заговенки
На този ден, седем седмици преди Великден се ходело на
гости и се искало „прошка” – децата от родителите, мла-
доженците от кумовете, по-младите от по-старите и т.н.
Вечерта се слагала трапеза с баница със сирене, варени яйца,
бяла халва и др. На края на конец окачен на тавана връзва-
ли варено яйце или парче бяла халва, залюлявали го и всички
около трапезата се мъчели да хванат окаченото с уста. На
това му казвали „лˆпане”. Привечер по баирите на Габаре па-
лели купчини слама, а децата викали:
„Аралиа паралия,
кой са не е мил,
ще го мием с гъши курешки”.
212
Които пък габрешани имали кошери, запалвали кошерища
напълнени със слама, набучвали ги на върлина и с тях тичали
и викали в тъмнината. Това правели, за да им „роеват” пче-
лите.
Т²дорица (Тодоровден – събота на първата седмица

след Сирни заговезни)
На този ден след отпуск от черквата, младо и старо оти-
вало на Боньова връх, където се провеждали общоселските
надбягвания с коне и магарета, наричани „Т²дорица”. Като
свършели надпрепускванията, всички слизали в селото, като
най-отпред вървяла духовата музика, следвана от накичени-
те с цветя победители в състезанията и всички останали.
Празникът продължавал на селския мегдан, където се изви-
вало кръшно хоро под звуците на габрешката духова музика.
Благовец (Благовещение)
На Благовец във всяка къща готвели риба. Всеки от до-
макинството трявало да хапне от нея „за здраве”. Сутрин-
та на Благовец, рано преди изгрев слунце, щом станели от
леглото габрешане вземали по три камъка, хвърляли ги на
Изток и казвали: „Коги вида тиа камъне и ги познаа, тоги-
ва да вида смок!”. След това веднага влизали в къщи, без да
се обръщат назад. Мъжете през целия ден пазели да не им
се развият вървите на цървулете, за да не им се „сплитат
змии през летото в краката”, а жените не шиели, не плетя-
ли и въобще не докосвали конци и прежда. Със смок убит на
Благовец и оставен да червяса, запойвали болни от „неели-
тата болест” (Еpilepsia). На този ден се вярвало, че в какво-
то положение те „закука” кукувицата (на къра, с пари или
без пари, гладен или сит и т.н.) така щяло да ти върви през
цялата година.
Лˆзаря (Лазаровден – предпоследната събота преди

Великден)
На този ден пременени в чисти и нови носии, закичени с
213
цветя, из селото тръгвали лазарките – малки момиченца
ходещи на групи по няколко, с кошнички в ръце. В кошнич-
ките предварително слагали вълна и едно яйце - „за полог”.
Лазарките обикаляли къщите, като пеели:
„Ой, Лазаре, Лазаре,

Тука първом дойдойме.
Мома и момък найдойме.
Я момата женете,
я момъка годете.”
„У ма, булка убава,

имаш мъшко детенце.
Изнеси го на порти.
Да го види Лазаря.
Да му крой ризица,
и му ниже шапчица”.
Песните са пети от Вата Бочковица, р. 1874, домакиня,

неграмотна. Записала Мария Михова. 1937.
Лазарките били дарувани с яйца и „кукли” от кисело тес-
то, които всяка домакиня омесвала още сутринта. Лазару-
ването продължавало до обяд. За този празник през 1937 г.
Мария Михова пише: „От няколко години ученички от про-
гимназията, водени от учителя по пеене ходят на Лазаров-
ден из селото и пеят. Събраните подаръци са за трапезари-
ята при училището и бедните деца”.
Цв˜тница (Вр³бница)
На този празник след излизане от черква, всеки си вземал
върбови клонки, които отнасял у дома си. С тези клонки се
препасвали през кръста, за да не ги болял през лятото, осо-
бено по жътва или ги оплитали на венче и слагали пред до-
машната икона. На този ден лазарувалите моми отивали на
214
реката (Бриша) и пускали по течението на водата парченца
от „куклите” (хляба), поставени върху дървени буалки. Чия-
то отплувала най-далеч, тя ставала „кумица”. После всички
отивали в дома на „кумицата”, където се гощавали на обща
трапеза.
Великден (Възкрасение Христово)

Седмицата преди най-големия християнски празник се
нарича „Страстната седмица”. На Разпети петък в Габаре
боядисвали яйцата, защото тогава е бил разпънат Иисус
Христос и червената боя, с която боядисвали яйцата, сим-
волизирала кръвта от раните, в които са били забити гвоз-
деите. Яйцата се боядисвали „дюс червени” или се шарели с
восък – „перашки”.
На Велика събота се месели обредни хлябове и козунаци.
Срещу Великден се варяла и кадяла зелена коприва, от която
на другия ден намазвали роговете на кравите и воловете,
за да не „штръклеят през лятото”. На Великден габреша-
не отивали на черква и след тържествената литургия се
поздравлявали с „Христос Возкресе” и отговор „Во истина
возкресе”. Свещите от службата отнасяли по домовете си
и ги запалвали на празничната трапеза. На обед се хапвало
по малко от първото боядисано яйце. После всички се чу-
кали с боядисаните яйца. Чието яйце излезело най-здраво –
„Чукˆн”, той щял да бъде здрав през цялата година. При от-
говяването, от първото боядисано яйце хапвали всички по
малко, защото се вярвало, че който изяде сам цялото черве-
но яйце на първия ден на Великден „го фащали чирки (циреи)”.
След обед се ходело на гости на кумовете, на роднини, а на
селския мегдан се извивало хоро. На не особено добре нагиз-
дените моми, подхвърляли на подбив: „Зˆман гŁзда гŁздава,
на Великден риждˆва”.
Гергьовден
Рано сутринта на този ден моми и млади булки беряли и
сплитали венци от „гергьофка” (Обикновен кръстец - Cruciata
215
Фиг. 91. Гергьовка
Фиг. 90. Оброчен паметник от (Galium cruciatum Scop.)
Габаре, посветен на Св. Георги
(по Любенова,1989).
laevipes Oziz. seu Galium cruciatum Scop.), които слагали на

врата на жертвеното агне (винаги мъжко!). Стопанинът го
прекаждал, правел кръст на челото му и тогава го заколвал.
С кръв от агнето мацвали децата по челото и бузите за
здраве. После закланите агнета отнасяли в дървени корита
в черковния двор, където свещеника ги прекаждал. От вся-
ко агне свещеника вземал предната дясна плешка и дясното
ухо. После всеки отнасял агнето у дома си. Печали го цяло,
напълнено с дроболина и ориз. След трапезата, костите на
агнето не се давали на кучетата, а се хвърляли в реката.
На Гергьовден младите булки хвърляли зимното си облек-
ло на „рожбово дърво” и вече можели да носят вълненик. На
булките обаче, не позволявали да ходят боси, „защото ще
ги гори земята”. На този ден се подновявали старите или
се сключвали нови договори между овчари, козари, говедари,
ратаи и по богатите хора от селото. „Ако ни зароби Свети
Гьорги, Свети Димитър ше ни изроби” – казвали ратаите.
216
Русˆля (Русалската неделя – петдесет и първия ден
след Великден, понеделник, от него почвала Русалска-
та неделя)
През тази седмица беряли и носили в дрехите си пелин
(Artemisia absinthium L. - бурен с характерна миризма и сил-
но горчив вкус), против „русалките” – нечисти, вредоносни
сили, посестрими на самодивите. Пелин разхвърляли и по
одъра, а друга част слагали на кръста на възрастните и де-
цата. Между селата Тлачене и Буковец имало могила, на ко-
ято растял росен (Dictamnus albus L.) - любимото цвете на
русалките. На тази могила, известна на населението в ми-
налото като Русалийската могила, болни отивали да лежат
за здраве. Сутринта рано я напускали.
Енювден
На Еньовден беряли метли, „та да метат с тех цела го-
дина”. Предния ден донасяли от всички ниви класове, за да
не им „оберат врачки житото”. Врачките били бабички, кои-
то с помоща на кросно и магии, „обирали” плодородието на
нивите в нощта срещу Еньовден. Те обикаляли голи нивата
и като ударели с кросното, нивата им се покланяла. После
изскубвали от класовете, омагьосвали ги и ги отнасяли на
своя харман. После като се почнело да се вършее, харманя
им се пълнел с жито, а в „обраните” ниви класовете били
празни – много слама, малко зърно. На този ден баячките в
Габаре беряли своите билки и бурени, защото тогава били
„най-лековити” (1).
Голема Богородица (Успение на Пресвета Богородица)

Храмов празник на църквата в селото. На този ден се пра-
вел общоселски курбан.
Традиционен събор на селото (31 октомври; 1 и 2 ноември)

В миналото събора на село Габаре се провеждал на 31 ок-
томври – празникът на Свети апостол и евангелист Лука,
понеже на този ден била осветена селската черква. Отслаб-
217
ването на религиозното чувство у населението и обявява-
нето от правителството през 1922 г. на 1 ноември за Ден
на народните будители, оставили в по-младите поколения
погрешното впечатление, че събора на селото е на Деня на
народните будители. Приемането на Грегорианския кален-
дар от Българската
православна църква в
края на 1968 г. внесли
допълнително обър-
кване у населението
и заличили всеки спо-
мен, „че събора на се-
лото е на Лукˆ”.
В миналото сел-
ския сбор е траел три
дни. На първия ден (31
октомври) вечерта,
идвали с каруци „сбо-
рянете” от съсед-
ните села. Ходели на
гости и отсядали у
Фиг. 92. Разписка, за получена сума свои роднини и прия-
от габрешката духова музика, тели. Приготвяла се
свирила на 31октомври 1924 г. (сбора).
„агнешка чорб³” и пе-
чено агне. На втория ден (1 ноември) след веселието и обяда,
гостите започвали да си тръгват по селата. На третия ден
(2 ноември) т.нар. – „крив сбор” си тръгвали клатушкайки се
и най-заклетите сборяни, любители на чашката. В минало-
то, по случай събора на селото се изнасяли театрални пред-
ствления и вечеринки, свирели духовата музика и се извива-
ли кръшни хора.
Бележки:
1
на СУ „Св. Кл. Охридски”, РКС №330, 1937г.; вж. също М и х о в а , М. Ръко-
писна тетрадка, 1946 // ДА-Враца, ф. 1438, оп. 1, а.е. 41 и И в а н о в а , Дора.
Честват Бабинден в Габаре // в. Белослатински глас (Бяла Слатина), бр. 4,
30.01.2005 , с. 5.
218
2.3. Оброци
Всеки габрешки род на определен ден в годината правел

т.нар. „обрĄк”. Оброкът представлявал семейно-родов праз-
ник посветен на християнски светец, считан за покрови-
тел на дадена местност в селското землище, където рода
притежавал имоти. На светецът-покровител старите га-
брешане възлагали надеждите си да запази имотите им от
суша, пожар, градушки и други природни бедствия. На мяс-
тото на оброка поставяли каменен кръст или голям камък,
с издълбани на него кръстове, фигури на светии и кратки
надписи (имената на ктиторите, годината на поставяне и
т.н.). В местността Девец имало оброк, на който служели
Л е щ а р е т е ; в местността Мончовец, край оброчен ка-
мък на Спасовден служели М и л ч о в ц и ; по поречието на
река Бриша имало оброк на Поповото кладенче, където се
служело на Гергьовден и на Чешмъта, където се служело на
Петровден (1). Н а в у щ а н е т е правели оброк рано напролет
до извор, открит от Мило Навущански край местността
Банков шумак (2). Оброчища имало и в местността Корити-
щето, където се извисявал каменен кръст; в местността
Голем гургулет, където се служело на Илинден; в Глухчов
дол, където се правел оброк на Света Тройца и т.н. (3) Прави
впечатление, че оброчните места са се намирали най-често
край извори и кладенчета, а само този, посветен на Св. Илия
на могила (Голем Гургулет).
Празнуването на оброците протичало по следния начин.
На определения ден мъжете, жените и децата от един или
няколко рода, отивали на оброчното място, където закол-
вали овен или агне (по-рядко теле). Обредното животно се
приготвяло на място от жените. През това време мъжете
почиствали извора или кладенеца от паднали листа, клонки,
трева, кал и го ремонтирали. Децата пък играели на воля по
ливадите. След като жените свършели с готвенето, засти-
лали шарени месали и всички сядали около празничната тра-
пеза. Тя се прекаждала от селския свещеник или пък, ако той
219
отсъствал, от най-стария от мъжете. Каденето се праве-
ло на лява страна (обратно на движението на хорото). След
като се нахранели, всички се приби-
рали в селото (4).
Сведения за две оброчни места,
намиращи се в близост до извора
Езерото дава и Цани Гинчев, посетил
Габаре през 1884 година. Първото
от тях било до една „дивечка круша,
дебела в дънера колкото главинята
на колелото, клоната и короната
и висока до 3 човешки боя”. До нея
имало „исправен и забит прав един
голем камък до 1 лакът широк и до
2 и половина лактя висок, а дебел до
1 педя, с издълбан на него до 1 педя
Фиг. 93. Оброчен паметник равностърк кръст”. „Камъка долу -
край извора Чешмъта по пише Цани Гинчев, - беше укаден и
поречието на р. Бриша
с надпис:
горе по ръбовете имаше остатък
„КТИТОРЪ КРСТО ПЕНОВЪ от восък, който показваше, че съ
И ДИНО СТОѪНОВЪ 1881“. лепили по него восъчни свещи. Аз
разбрах, че тука им е оброчището, дето требва да си ядът
оброците и да светят вода, кога се молят за дъжд, за това
не щех да ги разпитвам (габрешани – бел. И.Н.) за такова
обикновенно по нас нещо”.
Второто оброчище споменато от Цани Гинчев, се нами-
рало между първото и „главата” на извора Езерото.
„Между крушата и гърлото на извора видях друга нова
плоча висока до три лахтя, широка до един и половина и де-
бела и тя до една педя, изсечена от бел варовито – глинест
камък, на която имаше изсечено изпъкнало (релефно) нещо
като человеческа фигура, която представляваше стар че-
ловек с дълга дреха до под коленете по подобие на тукаш-
ните клашици*, с големи остроноси каревли** с(ъс) завити
————
* клашник – горна дреха с ръкави до лактите и дълга до коленете (бел. – И.Н.)
** калеври – плитки кожени обувки (бел. – И.Н.)
220
нагоре носове. В десната му ръка имаше два големи ключа.
Новия камък и загадъчната за мене фигура на него ми при-
влече вниманието и аз зех да
распитвам селяните, що е това,
кой е тоя изсечения на камъка
человек и кой го е изсекъл. Зада-
дох аз горните въпроси но никой
от габрени* не ми отговаряше:
подигаха си рамената, испоглед-
вахя се един другиго и от погле-
дите им са забелезваше, че са
питат дали да ми кажат исти-
ната, или да ма метнат на некъ-
де, на което западните българи
ся твърде вещи майстори, а осо-
бено, като та видят, че не си от
тех. В такива случаи те ся пред-
Фиг. 94. Оброчен паметник от
пазливи като старите гарвани”. Габаре, посветен на Св. Петър
След дълги увъртания един (по Любенова, 1989). Надпис:
габрешанин, който по облеклото „[К]ТИТОРЪ ДIМУ ПЕТРОВЪ И
се познавал, че е заможен човек ТОДОР ТОТОВЪ 1880 ЮNЕ 9”.
склонил да разкаже всичко на Цани Гинчев.
„ - Ето, Гуспудин Началник, сеги ще ти кажем. Ете аз и ей
тоя човек (той ми е брат), сми правили тоя камък: ние го
делахми и ние го забихме. Той е Свети Петър, който дръжи
ключовите от рай – бужи.
- Ами защо го правихте и защо сте го забили тук чак
близо до гърлото на езерото?- продължил да разпитва Цани
Гинчев.
- Тя е дълга до Оня свет, Гуспудин Началник, да почна да
ти я расказвам ще трябва цел ден, ами ще ти кажем накъ-
со. Тая воденица, що я видиш доле под брестовете, да ме
прости Господ, е на една жена враченска**. Оная година на
————
* така Цани Гинчев нарича габрешани (бел.- И.Н.)
** ж˜на в Западна България е ругатително име. Комуто кажат „ж˜но”
много се ускърбява. (бел. - Ц.Г.)
221
Петровден, сайбията* на езерото се разгневи, дето тая
ж˜на му е заязила устата на извора и си з˜ водата, тамам
по юний ... Пресуши се извора, ама нˆ, капка не слъзна: вера-
ни капка! Ние цело село се изплашихме до Оня свет ... е, ма’кя
вера, ка’да се не изплашим? Щом са дигне водата, или требва
да се изселим от тука или мрене, друго не бива! Дигнахме
се селски, и мало и големо и старо и младо, дойдохми баш
на това место, дека сми сега ... що да видиш? Страх да те
обземе ...
Зинали ония уста, като хала, а вътре темно, страшно,
не дай Боже! Казаха, по-старите човеци, че в старо време
догдето не бил тоя яз, езерото не пресекиняло и кога напра-
вили тия ж˜ни яза, пак така, едно лето сайбията си зел во-
дата, е, зер, сърди се: да му не заталачват извора ... Селски
ще я платим, рекоха по-стари човеци и ний казахми: селски и
за два часа не остана ни камък (от яза) на местото му. Къде
икиндия, водата пак се показа и потече. Е, Слава Тебе Госпо-
ди, рекахми. На другия ден пак си я з˜ ... Зло и наопаки .. що да
са прави? Надойдоха и стопаните на сичките воденици, що
са надоле: чак от Чомаковци дойдоха. Чудим се и се молим,
що да чиним и на никому не иде на ума, що да ни учи. Тогава
един старец извика: „Корбан сˆка, бре деца, без корбан не ще
са мине ... Що му мислите? Корбан колете !”. Отидоха некол-
ко души и донесоха от стадата пет овна стари витороги,
заклахме ги на устата, беше ей-тука и кръвта стрелкаше
право в устата на езерото, ако не верваш ето я там, дека
се познава още и сеги ... и, даде Господ, смили се сайбията и
пак си пущи водата. Ако не бехме клали корбан-мрене и нищо
повеке. Нас това езеро ни дръжи, земне ли го сайбията, село-
то ще бяга - кому къде очи видят ... Макя-вера ! Ние без езе-
рото не можем ни ден утрая: то ни пои, пои стоката, върти
водениците, полива бостаните, то ни е душата. Е те така
Гуспудине, утървахме селото и от тогава му обрекохме
корбан и секо лето на Петровден му колим корбан и ей тука
————
* стопанин, собственик (бел. - И.Н.)
222
го варим и едем около тоя камък, т˜ затова сми изделали на
него Свети Петра, за спомен, коги си з˜ сайбията водата от
езерото на неговия ден и после пак ни я даде”* (5).
Същият оброк е описан през 1892 г. и от изтъкнатия
български етнограф Димитър Маринов.
„В село Габаре - пише той, - има врело над селото, от
което извира един поток, който кара няколко воденици. Да
пресъхне това врело и тоя поток ще бъдат принудени да
се изселят няколко села. На 29 юни преди двадесет години**
врелото пресъхнало и потокът престанал. След няколко часа
водата изново почнала да извира. Устроил се оброк на Свети
Петър, който се поддържа днес от Петър Мешлинков, при-
тежател на воденицата току изпод самото врело” (6).
Празнуването на оброците в селото се запазило докъм
20-те години на XX век, след което постепенно било изо-
ставено. Когато през лятото на 2008 г. обиколих познати-
те ми оброчни места край Габаре, със съжаление установих,
че оброчните камъни и кръстове на повечето места са из-
чезнали.
————
* Тука както види читателя е смесено Християнството с Язичеството:
сайбията-духа на извора си зема водата, на Петровден, а те колят корбан
на Св. Петра и него изобразяват на камъка, а кръвта пущат в гърлото на
извора, да умилостивят водния дух - бел. на Ц.Г.
** В годините е допусната грешка. Пресъхването на извора не е станало
„преди двадесет години” от 1892, а преди дванадесет години – т.е. през
1880 г. Бел. - И.Н.
Бележки:
1
П о п о в , Константин. Местните имена в Белослатинско, С., 1960, с. 515.
2
3
4
М и х о в а , Мария. Етнографски изследвания на с. Габаре, Белослатинско.
УБ на СУ „Св. Кл. Охридски”, РКС №330, 1937г.
5
Г и н ч е в , Цани. Габерското езеро (ръкопис). НА на БАН, ф. 129к., а.е. 33.
6
М а р и н о в , Димитър. Избрани произведения. Т. 2, С., 1984, с. 573.
223
2.4. Народно творчество
2.4.1. Песни
Коледарски песни
Добър вечер чорбаджийо.

(Ой Коледо, мой Коледо!).
Заспал ли си, буден бъди.
Пиян ли си, трезгав бъди.
Че ти идат три бъклици,
три бъклици калесници.
Да си идеш тато доле,
да си видиш своя мъка,
своя мъка на стоката.
И стана си чорбаджия,
дод˜ петли дваж пропеят.
Учеса си добра коня,
турна седло ясен месец,
турна юзда ясна звезда,
метна кожух темен облак,
па си тръгна од да оди.
Тъй си срещна Свети Герги.
– Добра среща, Свети Герги!
– Дал Бог добро, чорбаджийо.
–
Де отвадаш чорбаджийо?
–
Да си вида своя мъка,
своя мъка, Божа убос.
–
Язе сам от там ида.
Убаве са иззимеле.
Конете сˆ изжр˜биле:
кое мъжко патаножко,
кое женско койлогривко.
Кравите са изтелиа:
Кое мъжко мъдмаресто,
224
кое женско белопахо.
Козите са изкозиле:
кое мъжко пръчорожко,
кое женско белобошко.
Овцете са изягниле:
кое мъжко виторожко,
кое женско ваклоушко.
————
мъка - имане, богатство
патаножко - с бели косми около копитата.
койлогривко - от койло (бяла, пухеста, гъста трева - Stipa pennata).
белопахо - с бяло на опашката.
пръчорожко - с големи, прави и усукани рога (Carpa hircus strepticorsis).
ваклоушко - с черни уши.
Коледо ле. Какво ми сˆ чуе.

Какво ми са чуе зад онˆзи равна гора.
Дали ми съ тетевенци,
ели ми съ етрополци?
– Н˜то ми съ тетевенци,
н˜то ми съ етрополци,
най ми било Ненко чубан,
Ненко чубан седем стˆда.
Като върват, тудон дигат,
завада ги на пашица,
на пашица на “Нанковец”.
Заведе ги под ореше,
под ореше столовато,
па не стига ¥фчу сенкя.
Провикна се Ненко чубан:
Сбирайте се с˜ дружина,
–
побивайте вити куки,
наметайте юмурлуци,
да направим ¥фчу сенкя.
225
И побиле вити куки,
наметале юмурлуци,
па не стига ¥фчу сенкя.
Сама доде самодива.
Разкрили са самодива,
па направи ¥фчу сенкя,
па направи и артиса.
– Провикна се Ненко чубан:
да издоиме стадата,
да си дарим самодива.
Самодива отговара:
– Да съм зимала бело млеко,
полето бих побелила,
ми си сакам Ненко чубан,
Ненко чубан, клето сръце,
клето сръце, черни очи.
–
да си сберем по парица,
да си дарим самодива.
Самодива отговара:
– Да съм зимала по парица,
полето бих позлатила,
ми си сакам Ненко чубан,
Ненко чубан клето сръце,
клето сръце, черни очи.
– Сбирайте се с˜ дружина,
избивайте вити куки,
да си дарим самодива,
и пущете до две пцета,
до две пцета съботници.
Избиле си вити куки,
та си дарат самодива.
Самодива, само ди’а.
226
И пущиа до две пцета,
до две пцета съботници,
та разкъсаа самодива.
————
тудон - пепел.
ореше столовато - дебело и разклонено орехово дърво.
чубан - овчар.
вити куки - овчарски тояги, геги.
ди’а - диша тежко, учестено.
пцета съботници - кучета родени срещу събота. Според поверията
били толкова зли, че от тях се боели самодиви, плътеници, вампири,
та дори и чумата.
Сестра брату кон седляе,

кон седляе, кон будяе,
че ще иде тато доле.
Сестра брату отговара:
– Леле варе, лудо младо,
като идеш тато доле,
да намериш три девойки.
Която ти стол подаде,
ти си негя не гледай.
Която ти кон поеме,
ти си негя не гледай.
Която ти филджан даде,
ти си негя добре гледай.
Тя е тебе пръво либе,
пръво либе ступаница.
Отиде си волно брата,
отиде си тато доле,
тато доле в Анадолско.
И намери три девойки.
Която му стол подаде,
той си негя и не гледа.
Която му кон поема,
227
той си негя и не гледа.
Която му филджан даде,
той си негя добре гледа,
тя е нему пръво либе,
пръво либе, ступаница.
Отиде си тато горе.
Сестра брату отговара:
– Леле варе, лудо младо
лудо младо, невенчано.
Като идеш от отдоле
имаше ли смин по поле?
– Ил е ялов, ил е дребен,
на мой коню до зенгию,
на твой братец до злат пояс.
————
отговара - казва, продумва.
леле-варе - израз на съчувствие, съжаление или уплаха.
филджан - малка разлята чашка без дръжка с извити ръбове, от която
по турска традиция се пиело кафе. С него са посрещани уважавани
гости. Топлото кафе във филджана парело пръстите на гостите и
символизирало топлите чувства на домакините.
смин - вид цвете.
Зазори сa бела зора.

Ой Коледо, мой Коледо!
От Ібава Влашка земя.
Не е било бела зора,
ми е било елен третяк,
че го гони Рˆбро юнак.
Елен бега и возвива,
по планинки, по падинки,
и го гони Рˆбро юнак.
Провикна се елен третяк:
– Ти си мене не улаваш,
че я съм си от кошутка,
от кошутка първескинка.
228
И съм бозал до три лета,
до три лета, цели млека.
Продума си Рˆбро юнак:
– Ти си бегай ка си бегал,
и мой кон е от кобилче,
от кобилче първескинче.
И е бозал до три лета,
до три лета цели млека,
и е пил студена вода,
студена вода езерова.
И е пасъл ситна трева,
ситна трева детелина
и по-ситна звезделина.
Дваж подрипна, триж подскокна
и си фана елен третяк.
И фана го, пофали са,
пофали са, опущи го.
Елен бега и возвива
и го гони към белилки.
Провикна се Рˆбро юнак:
– Леле варе, малки моми,
малки моми, млади булки.
Побивайте вити урки,
преплитайте тънки платна,
направете вита стръга,
да си фанем елен третяк.
На снага му ясни звезди,
на чело му ясен месец,
на глава му злати роги.
Ще избием злати роги,
зане-щ˜ ги на златара.
Че изляем на момите,
на момите с˜ по пръстен,
на булките с˜ по гривна,
на либето вити гривни.
И направиа вита стръга,
229
преплетоа тънки платна,
тънки платна, тънки дара
и фанаа си елен третяк.
Избиле му златни роги,
занесе ги на златара.
И си изля на момите,
на момите с˜ по пръстен,
на булките с˜ по гривна,
на либето вити гривни,
па ги турна у пазушка.
– Ела, ила мили тато!
У пазушка люта змия,
та ми изпи клето сръце,
ила тато, извади я.
– Без сина щˆ поседеˆ,
без ръка си час не можа!
– Ела, ила мила мале!
ила мале, извади я.
– Без сина щˆ поседеˆ,
без ръка си час не можа!
– Ила, ила пръво либе!
яла либе, извади я.
– Без ръка щˆ поседеа,
без либе си час не можа.
И му бръкна у пазушка.
Не е било люта змия,
ми са биле вити гривни.
————
елен третяк - елен на три годишна възраст. На тази възраст еленът
достига полова зрялост и има по три шипа на всеки от рогата си.
цело млеко - всичкото мляко.
230
Песните са пети от Цено Лилов -
Беговеца, 78 год.,
неграмотен, беден земеделски
стопанин.
Записала: Мария Михова на 3 януа-
ри 1946 г. (1)
След като момците от коледар-

ската дружина изпеели песните, един
от тях – т.нар. „колежданско магаре”
(наричан така, защото носел торби-
те с получените дарове) почвал да Фиг. 95.
реве като магаре, с което давал знак Цено Лилов Цаков –
на домакините да поднесат даровете Беговеца.
си. Най-често стопанинът ги дарявал с пари, а стопанката с
колачета. Коледауването завършвало с благословия, изгова-
ряна бързо от „богословника” на дружината, а останалите
момци в един глас казвали „Амин!”. Благословията имала за
цел не само да отправи благоположения за здраве, щастие и
късмет, но и да развесели присъстващите:
Къде пата патувайме

кални друми преминайме
злочести нигде не намерийме
тук додойме и тук добро намерийме.
При стара Нина Господина,
че едеше и пиеше,
на Божа, царска трапеза
и на Бога се молеше:
– Дай ми Боже, добро госке,
добро госке, коледаре.
По-малко да ма развеселат,
повече да ма проглушат.
И Господ го поима
и му даде добро госке,
231
добро госке, колеждане.
От Бога би драг,
скочи, та подбоде бели скутове,
та заврати бели ръкаве,
та ги дари добра дара.
Ведро вино, морав месал,
на месаля вита кукла,
на куклата кръст – дукато.
– Ей коя [мома] е таз кукла
с десна ръка замесвала,
с лева ръка засевала,
тя е стара къщовница,
тя е стара домовица.
За негя ше додат [годежари]
от девет села в десето,
с врани коне, с сини седла,
с шарени бъклици, с орадинска
чашка бистра ракийка.
Тя [момата] се несе и поднесе
като кукувичка, нищо гадинка,
ниско фръкнуваше, леко кукуваше,
та надалеко се чуваше.
Господ Ł подари момчец,
като злат кръстец.
Сина расте и порасте.
Разтреби тръница,
насея гръстица
гъста като мъгла,
тънинка като игла,
главеста като колежданско
магаре в главъта.
Расте сина, порасте.
Разтреби тръница,
посея нивица.
С нокът я ожънал,
по мустак я отвеял,
232
на длан я овра’ал.
Насипал една катеричина
мешина и тя лакет непълна.
Той знае на едно место
воденица с девет витла.
През девето село, през десето.
Ще иде да смеле брашното там.
Смлел брашното. Коги го събрал,
мешината лакет не пълна.
– Бре, старче магарче.
Защо ми з˜ брашното?
Дръпна лоста. Смете го по моста,
Стигна го с лоста. Удари го и
той (воденичаря) се пукна
под моста като орех, като
лешник, като дренова пъпка,
като келава тупан през зиме.
И го снесе ни малко, ни големо.
Като гъше еце в сламата.
Донесе мешината,
месна едно лебище,
като мише очище.
Сина рˆсте, порасте.
Баща му го кара да Ąди
по белобоките козици,
синът бега по чернооките
момици, по темните зимници,
като баща му в млади години.
Тръгна козар.
Магаренце пред него,
късо пценце след него,
мънарка му на ръка.
Баща му отишол при козите
и видел, една че рˆма.
– Синко, фани белобоката
козица, да видим що рˆма.
233
Той са пущил та фанал
чернооката момица за крак,
да види що рама ...
Благословията е записана от Мария Михова през 1946 г.

от Д. Иванч.(?) (2)
————
белобоки – с бели хълбоци.
рˆма – кьопа; куца.
Седенкарски песни
През есента, след привършването на кърската работа

почвали седенките. Най-напред в избраната къща се съби-
рали момите, завъртали чекръка и казвали: „Как са връти
чекръка, така да са врътът ергенете на нашата седенкя”.
После удряли ибрика у земята и казвали: „Кюп се пука, момци
тука!”. На седенките жените се занимавали с ръкоделие, до-
макинята варяла царевица или жито за ядене, пукала пукан-
ки, момците и момите се споглеждали и задявали. На седен-
ките се пеели песни, разказвали се приказки, чували се мъдри
думи (3).
Бела Мита болна лежи,

болна лежи, та умира.
Никой Мита не верува,
ни верува, ни лекува.
Кой си Мита веруваше,
ала той го нема тука.
Отишъл е на София,
да са учи абаджия,
абаджия, папуджия.
Бела Мита писмо пише,
писмо пише и въздиша.
234
– Много здраве на Никола,
ако са оди месец време
той да доде за неделя.
Ако са оди за неделя
той да доде за три дена.
Ако са оди за три дена,
той да доде ден до пладне.
Дорде дума да издума
и Никола си пристигна.
Никола дума, отговара:
– Що ми темян замериса?
Дорде дума да издума,
той си виде Мити бракя,
Мити бракя, четворица,
че си носат бела Мита,
бела Мита на носилка.
Той си дума, отговара:
– Леле, бракя, Мити бракя,
Мити бракя, четворица,
триста давам оставете я,
двеста давам отвийте я.
Да си вида Мити лице,
бело ли е, какво беше.
Да си вида Мити снага,
тънка ли е, каква беше.
Да си вида Мити очи,
черни ли са, какви беха.
Да си вида Мити вежди,
вити ли са, какви беха.
Да си вида Мити коса,
руса ли е, каква беше.
————
абаджия - шивач на аби и други горни дрехи.
папуджия - чехлар.
235
Що ми се чуе роява,
роява, тежка гълчава.
Доле надоле, доле под село,
дали са коне крадени
или са слами палени.
Нито са коне крадени,
нито са слами палени.
Продал си Стоян жената,
на мръсна вера евреа.
За четиресе иляди.
Жена му плаче и вика.
Имала до два близнака,
Ивана, та па Стояна.
Майкя им дума думаше:
– Раснете и пораснете,
тежки търговци станете,
еднакви коне купете,
саде по света тръгнете,
за еврейски робини питайте,
питайте и разпитвайте.
Ивана, та па Стояна,
двамата мили близнака,
расли са и порасле са,
тежки търговци станале,
еднакви коне купиле,
сади по света тръгнале,
одиле и обходиле,
и за майкя си с˜ питале.
Питале и разпитвале,
питале и изпитвале,
за еврейските робини.
В едно село влезнале,
право на чешма отишле.
Всички жени с бели котли за вода,
с бели забрадки на глава.
Тейната мила майчица
236
с черни котли за вода,
с черна забрадка на глава.
Ивана, та па Стояна,
веднага майкя си дръпнале,
и на кон качиле
и са майкя си отвеле.
————
роява - шум (от рояк).
гълчава - неясен говор, глъчка
Песните са пети от Пенка Станювица, р.1894 г.,

домакиня, неграмотна.
Записала Мария Михова през 1946 г. (4)
Фиг. 96. Пенка Станювица (седнала) със семейството си (1917).

237
От доле иде бабичка,
с два се ръжни потпира.
Девет е села минала,
и в десето Стояна найдела
и на Стояна думаше:
– Сине Стояне, Стояне,
дали е мама мислила,
на кол глава да ти гледа.
Девет съм села минала
и в десето съм те найдела.
Сеймене баби говорат:
– Машала бабо, аферим,
добър си сина гледˆла.
Оште един такъв отгледай
и нему глава да земем.
Расръдила се стара баба,
дигнала наджˆк нˆрамо,
триста сеймене избила,
само балубаша остана.
И него баба фанала,
та му краката отреза,
краката до коленете
и ръцете до раменете.
Песента е пета от Вата Бочковица, р. 1874 г.,

Записала Мария Михова 1937 г.
————
сеймене – турски стражари.
балубаша = билюкбашия - главатар на голяма турска дружина (билюк).
Пукнала пушка у гора,

прибила е Ивана, та па Стояна.
Стоян се с душа раздели,
238
а Ивана оште не беше
и на галуне думаше:
– Четири черни галуне,
ка сте са виле, повиле,
оште са малко повийте,
па тогива паднете
наши си кръви напийте.
Десна ми ръка земете,
па тогива фръкнете,
по-нависоко фръкнете
и по-нашироко гледайте.
Д˜ ми видите камен двор,
камен двор с жилезни порти,
край порти има орейче
и под орейче одренце.
Там ми ръка спуштете,
да види нашата майкя,
че е два сина гледала
Ивана, та па Стояна.
Песента е пета от Драгана Милчовска, р.1878 г.,

Записала Мария Михова, 1937 г. (5)
————
галуне - гарвани.
одренце – умал. от одър; миндерче, дървено легълце.
Жътварски песни
Бˆе, пладне дойде

а ние л˜б немаме
ни вода студена
ни сенк’я дебела.
239
Пущи мене, бае,
за вода да ида
вода да донеса
шума да накръша
сенкя да направиме
пладне да ед˜ме.
– Не пущам та, сестро,
за вода да идеш.
Близо е вода и гора
в горъта има айдуци
та ща те сестро уловат
та ща ти глава отрежат.
Жъни, наваляй, невесто,

нивата да си дожънем,
нивата не е голяма,
девет я рала орале,
десето брана влачило.
Невеста на нива отиде,
и си на круша люлка върза,
и си детето приспа.
С слънце нива зажъна,
и пред слънце я дожъна,
и си снопето нанесе.
Девет е купни наклала,
десетото мала ерменка.
И си в село отиде,
чардъта да си прибере.
Кравата иде и реве.
Тя Ł телето пущила,
кравата пак тича и реве.
Що идеш краво и ревеш?
–
нали ти е тука телето.
– Мене ми е тука телето,
ми камо тебе детето?
240
Тя си на нива отиде,
кога си отиде,
на девет дела детето разд˜лено,
десетия дел за нея оставен.
(самодиви го разкъсали - бележка на разказвача)

————
чарда - стадо говеда и биволи.
ерменка - житни снопи от няколко кръстеца, складирани на едно място.
С˜ юнаци конак си найдоха,

а сирак юнак конак не намери.
Кон припуща из Будина града.
Кон му ди’а, буен ветър вее.
С краката калдръми копа.
С главъта керемиди троши.
Па отиде на шарена чешма.
Там завари три руси девойки.
– Леле варе, три руси девойки.
Дека има вино троегодно
и ракия от Eмир - Капия?
– Леле варе, сираче юначе.
Дома има вино троегодно
и ракия от Eмир - Капия.
Песните са пети от Стефка Стаменица, р. 1895г.,

Записала Мария Михова през 1946 г. (6)
————
Демир капия - град в дн. Република Македония, на десния бряг на река Вардар.
конак - място за нощуване, за отсядане.
241
2.4.2. Приказки
Жената и Гявола
Един орач отишол да оре нивата си. В нивата му имало
дупка (вр³топ). Той отишол при дупката, надникнал да я
види колко е длибока и из дупката искочил един гявол. Гя-
вола рекъл на орача: - Кажи ми на колко съм гĄдин, ако ми не
кажеш, ше та Łзам! Тогива орача му се примолил да го оста-
ви да си помисли. Вечерта като си отишол, орача бил много
угрижен и се чудел как да каже на гявола на колко е годин.
Жена му го попитала оти е толкова тъжен и той Ł рекъл, че
един гявол ше го изеде на другия ден, оти н˜ма да може да му
каже на колко годин е. Тогива жена му рекла: - О - о, па тавˆ
ли та а грижа? Я ше науча на колко годин е тоа гявол. Ста-
нала тя заранта рано, облекла едно б˜ло късˆче, набола се с
пера кокоши отгоре до доле и отишла на нивата. Надникнала
над дупката и гявола пъкнал. Погледнал, скрил се, па пˆ над-
никнал и рекъл: - Бре! - рекъл,- на неколко иляди годин съм, а
такава фтица не бех виждал!.
Тогива жената се врънала и казала на мъжа си на колко
е годин гявола. На другия ден мъжа отишĄл да ор˜ на съща-
та нива. Гявола излезнал и го попитал разбрал ли е на колко
е годин. Тогива орача му казал, че е на неколко иляди годин
и останал жив. Така жената спасила мъжа си и надхитрила
гявола.
Разказала Вата Бочковица, р.1874 г., домакиня, неграмотна.

Записала Мария Михова, 1937. (7)
Байрам и Крачун
Вървел си един човек, па му се ... (доходило по голяма нуж-
да). Видел джамията отворена, влезнал вътре и се изклепал.
Ето иде Ąджата: „Какво праиш тука?” „Я, оджа, чух една го-
лема гюрултия и додох. Биа се ваш Байрам и наш Крачун. Ваш
Байрам като удари наш Крачун и я го виж ...” и посочил лай-
242
ното. Оджата почнал да чете, да се глади по брадата и вика:
„Аферим Байрам, аферим!”. Отишол оджата в кафенето и
рекъл на другите турци: „- Наш Байрам като ударил Крачун
и го направил на говна. Ей с тия две ръце го изфрълих навън”.
Разказал Цено Лилов – Беговеца, р.1868 г.,

неграмотен, беден земеделски стопанин.
Записала Мария Михова,1946 г. (8)
Двамата братя и бакъла

Това се случило много, много отдавна. Живеел един чо-
век, който имал двама сина. Обичал и двамата еднакво. Кога-
то усетил, че дните му на този сват са преброени, повикал
синовете си и им заръчал след смъртта му да си поделят
всичко, което притежава по братски. Богат бил човекът –
имал и гори, и ниви, и пасища, и многобройни стада от овце
и говеда. Минало не минало много време и той предал Богу
дух. Започнали братята делбата и всичко, както им било за-
ръчано, поделили по равно. Каквото за единия - такова и за
другия, колкото за единия - толкова и за другия... Най накрая
останал неподелен само един ... стар бакъл. Ами сега? Що да
сторят? Как да си го поделят като е само един? Взели да
се препират братята – всеки го искал за себе си. Накрая се
скарали, грабнали бакъла и взели да го дърпат. Всеки искал да
го изскубне из ръцете на другия. Тъй и не разбрали как минал
денят и дошла нощта. След това отново дошъл ден, подир
него нощ и после отново ден, след него нощ, ден – нощ, та
ча-а-к до днес братята дърпат ли, дърпат бакъла и все не
могат да си го поделят. Който не верва, нека погледне вечер
към месечината. На нея ясно ще види двамата братя, които
дърпат все още неподеления бакъл.
Разказал Некул Ненов Милов, р. 1915 г., земеделец.

Записал Ивайло Никодимов, 1980 г. (9)
243
Трима братя – големи майстори
Имало тр˛йца брˆйк’а. Бил˜ бек’ˆре и трŁмата. Ш Łдат
по п˜чал. Кˆзале си такˆ: „К¥й д¥де нˆй-напр˜де, ше напрˆви
тук ˜й крˆй с˜ло еднˆ колŁпка. И ште са збŁраме тук к¥й
когŁ д¥де. Дош¥л си тр˜тйа им брˆт, напрˆил колŁпката.
Дош¥л си ср˜днйа, най-п¥сле си дош¥л и прłвйа. Дрłтиа им
брат бил терзŁа: из˛чил сŁчко да раб¥ти. Ср˜дниа им брат
бил албˆтин. Нˆй-млˆдиа бил айд˛к. Товˆ бил¥ на т˛рско
вр˜ме, имˆло с˛баше. Тие р˜кле: „Бре да вŁкаме трŁмата душ
брˆйк’а; тŁе съ комŁте, къд˜ одŁа т¥лкова вр˜ме?” ПовŁкале
дрłтиа.
— „Де бре, пезев˜н, кад˜ одŁ т¥лкова вр˜ме? Ти си комŁтин”
— р˜кле.
— „Не съм, агˆ ефенди.”
— „Ами какв¥ си?”
— „ТерзŁа съм.”
— „Е че какв¥ мош ми ушŁ?”
— „Какв¥ сˆкаш, ше ти ушŁа.”
— „Ше ми ушŁеш калц˛не капаклŁи и една др˜а гайтанлŁа”.
ЗŁма т¥й, ушйва ги и иде при с˛башата. Той му р˜къл:
„Е аганłм, добр˜ си из˛чил занайˆта, не си бил комŁтин.
Раб¥тник си бил. ИдŁ си!”
ПовŁкат па ср˜днйа брат.
— „Де бре, пезев˜н, кад˜ си одŁл? Ти си комŁтин.”
— „Не сłм, агˆ.”
— „Ми какłф си?”
— „Албˆтин.”
— „М¥ш ли ми ковˆ кон’а?”
— „Ште го к¥ва самси - н˜ма да ми дръжŁ нŁкой.”
— „Ако не м¥ш, ше ти з˜ма главłта.”
Зима той, потк¥вва к¥н’а и го закˆрва.
— „Добр˜, аганłм, исп˜кал си занайˆта. ИдŁ си, работŁ го!”
ПовŁкват най-млˆдиа, тр˜киа.
— „Бре пезев˜н, ти си комŁтин, кад˜ ¥диш т¥лкова вр˜ме?”
— „Не съм, агˆ.”
—„Ми какłф си?”
244
— „Айд˛к съм.”
— „Че какв¥ м¥ш открˆдна?”
— „Ште ти ¥ткрадна к¥н’а.”
— „Ами ако не м¥ш?”
— „Ше ми з˜меш главłта.”
Вика т¥й трŁма пазˆче: един са качŁл на к¥н’а, един го
дръŁ за опˆшката, едŁн го дръжŁ за йуздłта. Айд˛къ отвˆда,
отсŁча две рас¥и. С˛башата кˆзал: „Ще пˆзите к¥н’а да го
не открˆдне айд˛къ, че Łма да ви Łскола”. Отвˆда айд˛къ
през ноштł, откˆча колˆн’а на к¥н’а от кор˜ма и отслˆбва
седл¥то. ДŁга седл¥то с едната рас¥а отт˛к, с др˛гата
от др˛гата стрˆна. Остˆа к¥н’а парˆпит, та да изл˜зе пот
седл¥то. Па т˛ра едн¥ пов˜смо въф ръц˜те на т¥а, д˜то
дръжŁ опˆшката. Той заспˆл. Откˆча на к¥н’а йуздˆта, кач-
ва г’а на к¥ша, ист˜глва к¥н’а и го зав˜жда при с˛башата.
ВŁжда го с˛башата.
— „Нˆ ти, агˆ, к¥н’а!” — му р˜къл. Отива с˛башата, д˜то е
бил к¥н’а, и вŁка: „Ани бейгйр!”
— „Ше бакˆ бейгŁр” — одгов¥риле. ЕдŁниа, д˜то дръжŁ
йуздłта, ¥пнал и пˆднал по очите си. Фт¥риа, като са
раздр˛сал одг¥ре на седл¥то, та пˆдне и т¥й на земłта.
Он’а, като го дръжˆл за опˆшката, рекъл: „Ела го”, опłнал и
пˆднал по гръбł си.
— „Какво сте гледˆле?” — р˜къл агˆта и ги изг¥нил, а
на айд˛ка казˆл: „СегŁкана ште открˆднеш п¥па и ште
го донес˜ш при нˆзе, че ако го не донес˜ш, ште ти з˜мем
главłта”. Отвада айд˛къ, нал¥ви трŁесе-читŁресе рˆки и
напрˆви трŁесе-читŁресе св˜шти. Вечертł запали на с˜ки
рак по една св˜ш, прок¥пва под прˆга на п¥пската врˆта и
ги п˛шта въф кłшти и въф двора. Съб˛дила са попадŁата
и вŁка: П¥пе бе, п¥пе, не си чел авˆнгелието, доˆдат ˆнгели.
Што си е сфеш˜ц!”
— „Бабо попадŁо — вика айд˛къ — турни д˜до поп въф едŁн
платнŁк, и дˆй да го зˆнем при д˜до г¥спот, че йа съм сфетŁ
Арˆнгел. ВŁка го г¥спот да му кˆже н˜што”.
— „Стˆвай п¥пе, влˆзай въф платнŁка да та занес˜ сфетŁ
245
Арˆнгел, че г¥спот та вŁка.” ДŁга са д˜до поп та ф платнŁка,
а бˆба попадŁа вŁка: „Не ште ли занес˜ш и нˆзе?”
— „Ште зˆнеса и вˆзе, ма да заˆнеса д˜до п¥п.” Занˆса го
при с˛башата.
— „Нˆ ти, агˆ, и п¥па!” Като го закˆчи с˛башата с
пˆтерицата, та отг¥ре та одд¥ле, па го даде на падˆрете
да го исфрłлат вłнка. Там от скˆла на скˆла, та си истр¥ши
ребрˆта. Иде т¥й у домˆ си, пŁта го попадŁата: „Е какв¥,
д˜до п¥пе? Какв¥ ти кˆза г¥спот? Ш˜ ли Łдем и нŁе?”
— „И там сłдат Асˆнофци и Осмˆнофци като и т˛к. ЕдŁн
лут като ма зъбрˆ със пˆтерицата, па г¥ре, па по-д¥ле; еле
дв˛йца п¥ от ¥н’а сфет з˜а, та ма исфрлиа. Па йˆ като са
сръб¥рих, та от ¥блак на ¥б¬лак та д¥ле”.
Записал Константин Попов, 1933 г. (10)
2.4.3. Гатанки
„Пˆдна д³ска ² мĄре,

по дъската мр³море,
по мр³море въжета,
по въжета клъбета.”
Когато ще садят любениците, жените първо слагали се-

мето във вода – рътят го, за да покълне по-бързо. Семето е
дъската, то изкарва кълн – прилича на мръморец (ручейник),
от него пък покарват врежетата (въжета) и после се раж-
дат любениците (клъбета).
„Т²тул – т²тул – т²тулан,

с нĄве вр³ве о колан,
виси грозде неназобано,
стой булка ненаведена.”
На огнището за веригата (грозде неназобано) -

246
която може да се скъсява или удължава - се окачвало
котле (вер. тутул – тутулан) и до него седи (стои
ненаведена) домакинята и разбърква гозбата.
Информатор: Росица Петрова, р. 1938 г. в с. Суворово,

Варненско; учителка по български език и литература (1960-
1993) в ОУ „Христо Ботев“- Габаре. Носител на златна знач-
ка „Отличник“ на Министерството на Народната просвета
(1981). Тези гатанки е чула в Габаре и запомнила, поради тях-
ната самобитност.
Записал Ивайло Никодимов, 2011.
2.4.4. Пословици и поговорки
• Горещият хляб бие булката, а не студения. - Когато

има студен хляб мъжът го яде и да не му е назгода, но кога-
то няма никакъв и трябва да чака да се опече, яде го горещ и
често бие булката.
• Малък Сечко рекъл така:
- Я ма а срам от батко (януари). Ако ма не е срам от
него, то грънето със свинските манджи, ше ври отпреде, а
отзади ше мръзне.
• Една пˆтра, везден зˆтра.
• За криво колĄ прав път н˜ма.
• Неволчо кола кара.
• Бащи много, ама майката е една.
• Магаре ли си, самаре колкото щеш.
• От зелена тиква семе не зимам.
• Паснˆ като калпак на к˜лява глˆва.
• От „Не бой се!” ма а страх.
• Из˜ло мˆ ˆ изн³тре.
• Ąди като плътеник.
• МръзлŁв човек Господ го рˆни.
• Шанто Шантави (Глупако глупави).(11)
247
Бележки:
1
Н и к о д и м о в , Ивайло. Под ореше столовато. 26 автентични песни от
село Габаре, Белослатинско. Враца, 2010, с. 18, 16, 13, 25.
2
М и х о в а , Мария. Ръкописна тетрадка, 1946 // ДА-Враца, ф. 1438, оп. 1,
а.е. 41.
3
4
Н и к о д и м о в , Ив. Под ореше столовато…с. 37, 39.
5
М и х о в а , М. Етнографски изследвания…
6
Н и к о д и м о в , Ив. Под ореше столовато…с. 42, 43, 44, 45.
7
Н и к о д и м о в , Ивайло. Пещерата „Янкова дупка“ в село Габаре, Врачанско
// в. Враца днес, бр. 29, 13 – 19 април 2012, с. 6.
8
М и х о в а , М. Ръкописна тетрадка, 1946 // ДА-Враца, ф. 1438, оп. 1, а.е. 41.
9
От Дунав до Балкана. Съст.: Т о д о р о в а, Калина и Блага А т а н а с о в а.
Враца, 2005, с. 86.
10
Стойков, Стойко. Христоматия по българска диалектология. С., 1950,
с.42.
11
Информатори: Иванка Петкова Трифонова – Милова (р. 1914), Некул Не-
нов Милов (р. 1915), Цветко Йорданов Цветков (р.1955), Стефан Пеев Сте-
фанов (р. 1942), Васил Йорданов Йотов (р. 1966), Пламен Йорданов Йотов (р.
1970), Никодим Некулов Ненов (р. 1940) и др.
2.5. Лични имена и прякори
В миналото сред най-честите мъжки лични имена в Га-

баре били Бочо, Пейо, Начо, Цано, Цено, Вутю, Вулю, Гото,
Лако, Иван, Георги и др., а сред женските – Къна, Йона, Цвета,
Иванка, Мара, Тодора и др. По стара традиция първородно-
то дете се кръщавало с името на бащата или майката на
съпруга, второто – на един от родителите на съпругата,
следващите – на близки родственици от двете страни, на
кумовете или на деня или празника, на който са се родили.
Характерно за село Габаре е мъжкото лично име Н˜кол
(Н˜кул), разпространено през XVIII, XIX и XX век. Така напри-
мер, само в моя род (на Навущанете), единадесет човека са
носили и носят това име. През XVIII-XIX век то е изписвано
като НѢКОЛ и НЕКОЛ, а от средата на XX в. като НЕКУЛ.
Името вече не се подновява и вероятно скоро ще изчезне.
248
Според Стефан Илчев в България името Н˜кул се среща
„в Кула, Габаре (Белослатинско) и Враца“ (1). Произлиза от
личното име Н˜ко с добавка на суфиксите (наставките) –ол
и – ул. Според Йордан Заимов, името Н˜ко (XV в.) е скъсена
форма на умалителното име Нед˜лко (XV в.) произлизащо от
Нед˜льо (XII в.) – „роден в неделя; на празник”, или от съкрате-
ните му форми Н˜до, Н˜дьо, Н˜дко, Н˜йо, Н˜йко (XV в.) (2).
Възможно е името да е възникнало от гръцкото име
Nikoλaos à НŁкола à Н˜кола à Н˜кол (Н˜кул).
Наред с официалните имена широко използвани в разго-
ворната реч в селото са и прякорите. Според Николай Дой-
нов думата прякор идва от глагола „прекорвам” – одумвам
някого за добро или лошо; белязвам го (3).
Прякорите в селото можем да разделим на четири групи:
1. Прякори, които са възникнали заради физически белези
и особености на получателя. Те са свързани с видимите чер-
ти на човека. Такива са прякорите: Стефан Шестака (имал
шести пръст на едната ръка), Начо Мустакатия (имал голе-
ми, засукани мустаки), Некул Гр³здата (имал „гръздулица”
на главата), Стефан Перуниката (носел втъкнато под кал-
пака си цвете перуника), Цеко Кьоравия (бил с едно око. Като
малък баба му кълцала месо със сатъра на късчета, той се
навел над него и ...), Цано Дългия (на ръст бил доста висок и
дълъг), Начо Жабата (като седнел, краката му се изкривява-
ли досущ като краката на жаба), Пешо Генерала (бил висок,
пълен, ходел с бричове, ботуши и рунтав калпак – имал осан-
ка на генерал), Димитър Дрътия (бил доста стар и неженен,
ама не пропускал седенкя), Пеци (х)ˆлата и Дан Колов (Иван
Цанов), пък получили прякорите си заради едрото телосло-
жение и афинитета към яденето.
2. Прякори, които са възникнали във връзка с нравстве-
ните особености на човека. Такива са: Ваньо КŁсалия, Ваца
Б˜сната, Вати Кашм˜ра, Косто Несм˜ра, Велко ДĄбрия и др.
3. Прякори, които са възникнали вследствие на уникална
случка с участието на носителя на прякора. Такива са пряко-
рите: Пеци ДАП-а (като малък, когато идвал рейса в Габаре,
249
тичал по него и викал колкото му глас държи: „ДАП-а иде-е,
ДАП-а-а-а!”); Петко Толумбата (като ергенин имал среща с
девойка, която не дошла – вързала му тенекия – „тулумба“);
Никодим (х)Ąджата (като дете си счупил главата и я превър-
зали с бяла кърпа. Комшията Стефан Перуниката го видял и
се провикнал: „К’ва е тˆа чалм³, бе? Сакаче си Ąджа!”); Мити
Факира (бил „факир” на лостовете, правел сложни гимнас-
тически упражнения вкл. и т.нар. „слънце”. Викали му още и
К½тия, понеже някои от пръстите на краката му били сле-
пени по рождение); Нини ПатĄра (работил като каменар на
кариерата и след трудова злополука, когато взрив му гръм-
нал в краката получил странната си походка и ... прякора);
Мико Черджето (като ученик във Врачанската гимназия си
шил дрехата и зашил за нея и черджето на леглото. Като
тръгнал и то се повлекло с него); Тодор Тиганята (като уче-
ник в Белослатинската гимназия си носел от Габаре една
тиганя да си готви в нея. Веднъж я носел в един чувал и като
го попитали какво носи, той рекъл „китара”. Взели му чувала,
отворили го и ... станал Тиганята); Нино Сатарана (като вдо-
вец, през една мразовита, зимна нощ приютил в дома си две
влахини от Горник, които продавали в Габаре вретена, лъжи-
ци и др. Понатиснал ги той през нощта и на другия ден, като
питали влахинките къде са спали, те отговаряли: „У един
сатаран (сатана, дявол), сатаране главъта му да изедът!”);
Герго Бурдˆка (веднъж го заболял зъб, отекъл и подпухнал.
Потърсил помощ, но вместо болния му извадили един здрав
зъб. Малко след това отока се пробил навън (фистулирал)
и по бузата на Герго потекла гной. Веднага почнали да му
викат Бурдˆка, а бурдак (бота) е бил съд, четвъртит бъкъл,
направен от дъбови или чамови дъски, в който подкиселвали
овчето мляко); Илия Зъболекара (когато веднъж силно го за-
болял зъб, той сам си го „пломбирал”, като разтопил олово);
Ристо Танъна-нъта (дедо Ристо Катилина ходел с вълненик
като жените. Веднъж както се греел край печката вълнени-
ка на задника му се подпалил, а той без да усети излязъл на
улицата и си пеел: „Танъна-нъна, танъна-нъна”. Отзаде му
250
вълненика тлеел и пушел); Начо Турмˆка (веднъж като малък
Начко играел на топка далеч от дома, там където сега е Ци-
ганската махала. Баща му – дедо Симеон, който не го пущал
да играе толкова надалеч отишъл да го търси. Като го видял
че иде, Начко се скрил в едни гръсти. Дедо Симеон – който
недовиждал, попитал децата: „-Ей, тука ли е Начко?” „- Е па,
нема го!” „- Ами, к’во е онова в гръстите?” „- А-а, това е един
турмак!”. Друг път Начко пеел на втория етаж на къщата
им. Минал един циганин и попитал дедо Симеон, който седял
отпреде на пейката: „- Дедо Симеоне, верно ли е, че продаваш
един турмак?” „Е па, верно е!” „- Ами, де е?” „- Не чуеш ли го?
Бреца на горния етаж!”) и т.н.
4. Прякори, които са възникнали във връзка с професията
на човека. Такива са: Йордан Баса (свирел на бас в духовата
музика на селото), Начо Ръпапъпиш (бил агроном), Георги Ка-
цара (изработвал каци), Дончо Грънчара (бил грънчар), Петър
Сарача (практикувал сарашкия занаят), Пеко Яйчара (съби-
рал яйца от хората), Георги Рибаря (дълги години работел на
язовира в селото), Мато Дръводелеца, Гато Казанджията и
т.н. Прякорът на Иван Петров – Журналиста, галено Дедо
Жури, не е бил във връзка с неговата професия, но понеже
бил „компетентен” по всичко, давал дори и прогнози за избо-
рите получил именно него.
Характерно за прякорите в селото е, че често прякора на
бащата преминава и върху сина. Например: Герго Дивия имал
кошара в м. Требежете с пчелин. Целогодишно стоял там и
не се прибирал в селото даже и през зимата. Затова му ви-
кали Дивия. На синът му Иванчо също викали така. Пешо Ге-
нерала имал син Ачо, на когото наследствено лепнали същия
прякор. За отбелязване е, че в селото има и лица с повече
от един прякор, например: Пеци ДАП-а, също и Пешо Черния;
Мити Факира, също и Мити Кютия; Ристо Катилина, също и
Ристо Танъна-нъта и др.
251
Списък на прякорите:
А
Авчето (Радослав Борисов Дамянов), Ачо Генерала.
Б
Бˆтинката (Тинко Велчев), Беци Овеня, Бешлията (Цеко
Петков), БĄко (Нино Гергов), Бомбата (Начо Ценков), БĄра
(Иван Христов), Борис Бруса, Бориско Турчина, Борко Джа-
панката (също Борко Женския), Борко Медуня, Бото М˜(х)а,
Б²ко (Наум Гърков), Бунтата (Нечко Митков), Бурканя (Цве-
тан Бочов), Б²цата (Нино Пенов).
В
Ваньо В²па, Ваньо Гайдара, Ваньо Заека, Ваньо Кисалия, Ва-
ньо Лудия, Ваньо Моруня, Ваньо Мух³та, Ваньо Чукˆня, Ваньо
Шефа, Васко Каравелата, Васко Ламера, Вато Папуня, Вати
Кашмера, Ваньо Шебека, Ваца Б˜сната, Велко ДĄбрия, Веско
Борчето, Веско Пръча, Вишински (Цветан Н.), Влъчко Пиле-
то, Влъчко Пр³лата, Връбан ПŁрдата, Вутко Боз³та, Вутко
Кривиа, Вутко Чепика, Вълчо МешŁната.
Г
Гˆрчо (Митко Цольов), Гари (Георги Иванов), Гено Мин˜ка,
Георги Б²яка, Георги Гургуля, Георги Кацара, Георги Риба-
ра, Георги Шопа, Герго Бурдˆка, Герго Мацуца, Герго Рапоня,
Герго Ч²лия, Горуня (Христо Стоянов), Гото Лесугера, Гошо
С³се(л)я, Гунди (Георги Христов), Гьоши Лˆлето, Гьоши
П³теката, Гьоши Процепа, Гьоши Т²лата, Гьоши ШĄлегата.
Д
Дан Колов (Иван Цанов), Данчо П²цалата, Даци Гал˜то,
Дачо Кучето, Дедо Бено (Тошко Трифонов), Дедо Мръко
(Иван Ташев), Джулията (Славейко Димитров), Дж˜по (Пе-
тко Найденов), Димитър Дрътия, Динко Пъпишчето, Дино
Заека, Дишко Заека, Дончо Грънчара, Драган Бодливия, Дражи
252
(Трифон Иванов), Дзъндзи (Тодор Божков).
З
ЗĄрката (Христо Георгиев).
И
Иван Бароня, Иванчо Дивия, Ичко Попето (също и Ристо
Комитата), Иван Елеганта (също и Иван Връбишки).
Й
Йордан Баса.
К
Кˆки (Цветан Начев), Катанеца, Кмета (Тошко Христов),
Кольо Арния, Косто Несмера, Косто Топора, Косто Турчина,
Кокаля (Лако Найденов), Коци Чаластрата, Кочката (Николай
Бочев), Кошоня, Крика, Кръто, Къци БŁво(л)я, К½сата (Цве-
тан Пешов още и ²кю).
Л
Ламбо (Нино Трифонов), Лако Турчина, Линка Войнъта,
Линчо Джаза, Лито Емигранта, Лито Манавина, Любен Та-
рапонти.
М
Марин МŁндата, Мико Черджето, Милко Бумбаня, Мити
Факира (още и К½тия), Митко Бомбата, Митко Бармана, Ми-
тко Бизоня, Митко Рапоня, Митко Новия, Митко Тˆгата, Ми-
тко (х)алв³та, Мици Заклинката, Мижо (Димитър Петров),
Мичон (Димитър Николов), Мустата (Цветан Генов), Монко
Гъсака, Монко Доктора, Митко Пътника, Михайл Строгов
(Начо Станев), Муньо (Герго Цеков).
Н
Найден Вла(х)а, Нано Гръбавия, Нано Конара, Нато Клъчиш-
ника, Нато Глухия, Начо Българията, Начо Жабата, Начо Мус-
253
такатия, Начо Пампорото, Начо Ръпапъпиш, Начко Бомбата,
Начко Кюрето, Начко Полковника, Начко Турмака, Начко Свра-
ката, Неда Гъгнявата, Некул Брадатия, Некул Гр³здата, Не-
кул Пържолата, Некул Синия, Некул Чушката, Нешо Бˆката,
Нешко Смока, Никодим Кадънката, Никодим (х) Ąджата, Нини
Патора, Нинко Сирака, Нино (х) ˆджията, Нино Б²цата, Нино
Кьоравия, Нино Сатарана.
П
Паисий (Георги Луканов), Пампорото (Вълчо Петров), Пано
(Трифон Начев), Панския (Цветан Гергов), Парˆка (Цветан
Иванов), Парˆта (Вълчо Генов), Пˆтежа, Пашата (Христо
Иванов), Пелето (Иван Костов), Пенко Кучката, Песо Гръка,
Петко Тулумбата, Петра Бумбаковица, Петър Бодливия, Пе-
тър Сарача, Петър ТŁпия, Петър Фаса, Пеци (х) ˆлата, Пеци
Гъската, Пеци ДАПа (също и Черния), Пеци Либето, Пешо Ге-
нерала, Пешо Реброто, Пешо Шопа, П²ри (Илия Пенов), Папа-
галя (Стою Тотков).
Р
Радка Джуджето, Рˆчката (Радослав Вутков), Риголето
(Пеци Гацов), Ристо Байковеца, Ристо Баканата, Ристо Бо-
сия, Ристо Бузата, Ристо Сатˆня, Ристо Танъна-нъта (също
и Катилина), Ристо Чаластрата, Ристо Комитата (също и
Ичко Попето), РĄнкьо (Трифон Иванов).
С
Саво Бунтата, Свинската опашка (синовете на Цветко На-
нов), Серко (Иван Костов), Силата (Симеон Костов), Симо Пан-
дурина, Симо Шуманя, Славчо Чавката, Смока (Нешко Нинов),
Сръбо (Върбан Данов), Стойко Свраката, Станчо Свинята,
Стефан Перуниката, Стефан Черния, Стефан Шестака, Сто-
ян Женския, Спиртния (Веселин Петров), С²ла (Мария Велкова).
Т
Тайр, Тˆро, Т˜пката (Георги Иванов), Татунчо (Некул Ми-
254
лев), Тинко Брънката, Тинко Кашмера, Тинко Котката, Тодор
Крика, Тодор Тиганята, Тодор Топора, Тоско (Цеко Петров),
Топлийката (Атанас Тодоров), Тоти Мишката, Тота Ярица-
та, Тошко Мотора, Тошко Свраката, Тошко Фокера, Трифон
Брънката, Тошка Началника.
У
Укеца, Укю (Цветан Пешов, също и Кюсата).
Ф
Фирмата (Йордан Тотков), ФĄгата (Иванчо Николов),
Фузо (Петър Фотев), Фамилията (Васил Христов).
Ц
Цани ЖŁката, Цано Длъгия, Цанко Китката, Цанко Тънко-
корката, Цанко Фашиста, Цанко Чаластрата, Цветан Агала-
ра, Цветан Бербера, Цветан Га(нг)стера, Цветан К²калата,
Цветан Пат˜то, Цветан Патриота, Цветан Свраката, Цеко
Кьоравия, Цеко Медуня, Цеко Цинцара, Цени Медвеза, Цено
Бегача, Цено Беговеца, Цено Канапа, Цеци Дудука, Цеци Мръ-
нята, Цанко Дънцето, Циката (Нино Костов).
Ч
ЧŁбака (Иван Трифонов), Чичо (Цветан Маринов), Ч²лия
(Цветан Кунчев), ЧĄпи (Веско Велчев).
Ш
ШŁкалката (Николай Веселинов), ШĄпа (Тихомир Тодоров).
Я
Янко Дупката, Яйчара (Пеко Нинов) .(4)
Изброените прякори дават ценна информация за всеки-

дневното общуване между хората, взаимоотношенията в
селото и чувството за хумор на габрешани. Веселите случ-
ки от ежедневието пък, разказвани впоследствие „с малко
255
мерудия” са толкова много, че с тях спокойно би могло да
се състави цял сборник. От тях съм подбрал една случка,
която по безспорен начин показва що за хора са габрешани.
Момче другоселец, ученик в Техникума в село Габаре по-
питал Цветан Пешов – ²кю, колко му е часа. Укю му казал.
Ученикът недоверчиво пак попитал:
– Ей дедо, ама точен ли ти е часовника?
– Ние момче – отвърнал поучително ²кю, – тука в Габаре
часовниците не ги точим. Ние ги сверяваме! (5)
Бележки:
1
И л ч е в , Стоян. Речник на личните и фамилни имена у българите. С., 1969.
2
З а и м о в , Йордан. Български именник. С., 1988.
3
Д о й н о в , Николай. Аз съм. Враца, 2000.
4
Информатори: Томо Иванов Томов (р. 1922), Некул Цветков Милев (р.
1935), Цветко Йорданов Цветков (р. 1955), Никодим Некулов Ненов (р. 1940),
Мара Фокерката (р. 1935), Росица Петрова (р. 1938), Филип Цанов и др.
5
Информатор: Филип Цанов, 2005.
256
Част пета.
ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ И СЪВРЕМЕНИЦИ,

РОДЕНИ В СЕЛО ГАБАРЕ
Академик Владимир Иванов Георгиев.
Български езиковед. Роден на 3 февруари
1908 г. в Габаре. Специализирал индоевропей-
ско езикознание и защитил докторска ди-
сертация във Виена (1934). Специализирал в
Берлин и Флоренция (1939-1940). През 1945г.
е избран за извънреден професор, член-ко-
респондент на БАН. Специализирал в Париж
(1946-1947). Разчел етруския език (1971). Директор на Ин-
ститута по български език при БАН. Член-кореспондент на
Финландската академия на науките (1966), на Френската
академия на науките (1967), на Саксонската академия на на-
уките в Лайпциг (1968), на Белгийската кралска академия на
науките, литературата и изкуствата (1969). Чуждестра-
нен член на Атинската академия (1975). Носител на редица
български и международни отличия. Автор на съчиненията:
„Тракийският език” (1957), „Българска етимология и ономас-
тика” (1960), „Проблеми на българския език” (1985) и мн. др.
Починал на 14 юни 1986 г. в София.
Професор Константин Попов Петров.

Български езиковед. Роден на 21 май 1907г.
в Габаре. Завършил „Славянска филология” в
Софийския университет (1934). Специали-
зирал „Славистика” в Германия (1942-1943).
Учителствувал в Габаре, Разлог, Оряхово и
Шумен (1931-1950). Асистент (1950), до-
цент (1955) и професор (1963) по български
език в Софийския университет, зам.- декан на факултета
по Славянски филологии (1959-1963). Работил по пробле-
257
мите на съвременния български книжовен език (синтак-
сис), на българската диалектология и топонимия. Автор на:
„Говорът на село Габаре, Белослатинско” (1956), „Лексика
и фразеология на П. Р. Славейков” (1958), „Местните имена
в Белослатинско” (1959), „Съвременен български език. Син-
таксис.” (1962, 4 изд. 1979), „Местните имена в Разложко”
(1979) и др. Починал на 1 ноември 1991 г. в София.
Професор Кръстю Нинов Кръстев.

Географ. Роден на 16 декември 1930 г. в
Габаре. Завършил „География“ в Софийския
университет (1952). Асистент (1959) в ка-
тедра „Обща стопанска география”, старши
асистент (1963), доцент (1969), професор
(1983). Създател на катедра „Регионална
икономика” към УНСС, член на редколеги-
ята на сп. „География” и гл. редактор на сп. „Методика на
обучението по география”. Научно-изследователската му
дейност е свързана с географията на производството, на-
селението, трудовите ресурси и проблемите на икономиче-
ското микрорайониране. Починал през 2012 г. в София.
Професор д-р Георги Костов Стоянов.

Роден в Габаре. Ръководител на катедра
„Съобщителна техника” към факултета по
„Комуникационна техника и технологии” на
Техническия университет в София.
Професор Тодор Генов.

Роден в Габаре. Работил в областта на Селскостопански-
те науки. Бил е декан на Агрономическия факултет на Сел-
скостопанска академия – София.
258
Професор д-р Илия Цветков Илиев.
Роден през 1939 г. в Габаре. Професор по
организация и управление на отраслите от
извънпроизводствената сфера. Защитил
кандидатска дисертация през 1981 г. в Мос-
ква. Преподавал във ВИПОНД – МВР ( дн. Ака-
демия на МВР), а по-късно и във Варненския
свободен университет „Черноризец Храбър“
– Управление на фирмената сигурност. Автор на повече от
50 монографии, студии, учебници и учебни помагала, сред ко-
ито: „Управление на полицейските и специалните служби“,
„Основи на бизнессигурността“, „Основи на управлението“ и
др. Починал на 15 април 2008 г. във Варна.
Ст. н.с. I ст. Атанас Йолов Петров.

Роден на 25 ноември 1935 г. в Габаре. Ра-
ботил в областта на Селскостопанските
науки. Бил е Зам.председател на ИК на ОНС
– Враца и председател на Окр. съвет за ду-
ховно развитие.
Ст. н.с. I ст. д-р Некул Цветков Милев д.в.м.н.

Роден през 1935 г. в Габаре. Завършил
Висшия институт по ветеринарна ме-
дицина в София. Ръководител на лабора-
тория „Класическа чума по свинете” към
Централния диагностичен научно-изсле-
дователски ветеринарномедицински ин-
ститут в София. Автор и съавтор на
учебници, монографии и статии.
259
Доцент д-р Томо Иванов Томов
к.м.н., полк. о.р.
Роден през 1922 г. в Габаре. Завършил
„Медицина“ в София (1949), придобил спе-
циалност по Вътрешни болести (1958), Ен-
докринология (1966), Военно-полева терапия
(1969). Доцент (1981). Работил като полко-
ви лекар в Силистра и Русе, бригаден лекар в
София и Самоков, дивизионен лекар в Казанлък и Стара За-
гора. Военен лекар във Военно медицинска академия – София.
Починал през 2011 г. в София.
Доцент Иван Нетов Томов.

Психолог. Преподавател и автор на трудовете: „Наслед-
ственост и психика”(1968), „Сън, съновидения и съноподобни
състояния“(1969), „Обща психология“(1974), „Еволюционна
психология“(1977) и др.
Полковник Бочо Нетов Томов.

Началник на Националния военен университет „Васил Лев-
ски“ в гр. Велико Търново (октомври 1970 – март 1972).
Полковник о.р. Атанас Илиев Атанасов.

Летец. Роден на 4 февруари 1924 г. в Га-
баре. Командващ ВВС (до 1962). Летец от
първата група летци получили званието „во-
енен летец първи клас”. Починал на 22 януари
2011 г. в София.
Полковник Митко Хинков.

Роден в Габаре. Бивш преподавал в Генерал-щабната акаде-
мия „Г. С. Раковски”.
260
О.р. полковник доц. д-р Петър Петров.
Роден през 1932 г. в Габаре. Преподавал и завеждал кате-
дра в НВУ - Велико Търново.
Христо Цонов Христов.

Спортист. Роден на 5 ноември 1933 г. в Габаре. Бивш ре-
публикански рекордьор по скок на височина (1958 и 1959), за-
служил треньор.
Бенчо Цольов Бенчев.

Скулптор. Роден на 31 март 1911 г. в Га-
баре. Завършил Националната художествена
академия в София, специалност „Скулптура”.
Автор на Паметника на загиналите парти-
зани и ятаци от отряд „Дядо Вълко” край
с. Сухаче (1956), на Паметника на загинали-
те съветски летци в с. Малорад (1959) и др.
Учител, краевед, автор на ръкописни материали свързани с
историческото минало на селото. Починал през 1984 г. в Га-
баре.
Бочо Иванов Найденов.

Художник. Роден през 1926 г. в Габаре. За-
вършил Националната художествена акаде-
мия, специалност „Живопис”. Работил като
художник и преподавател по изобразител-
но изкуство в гр. Костинброд. Починал през
2000 г. в гр. Враца.
261
Никодим Некулов Ненов.
Художник. Роден на 3 юни 1940 г. в Габаре.
Завършил Националната художествена ака-
демия в София (1969), специалност „Прилож-
на графика” при проф. Александър Поплилов.
Живее и работи във Враца.
Петър Симеонов Ненов.

Художник. Роден през 1951 г. в Габаре. За-
вършил Националната художествена акаде-
мия в София (1979), специалност „Графика”
при проф. Галилей Симеонов. Член на СБХ.
Живее и работи в София.
Михаил Бенчев.
Скулптор. Роден на 14 март 1942 г. в Габаре. Син на Бен-
чо Бенчев. Завършил Националната художествена академия.
Работи в областта на декоративната монументална ме-
талопластика и примитивната дървена пластика (кукерски
маски). Сценограф. Член на СБХ. Живее и работи в София.
Иван Вълчков Иванов (Ташев).

Скулптор, учител по изобразително изку-
ство в гр. Червен бряг. Роден на 12 декември
1956 г. в Габаре. Завършил Педагогическия
институт в гр. Станке Димитров (дн. Дуп-
ница) през 1984 г., специалност „Изобра-
зително изкуство”. Работи в областта на
дървената пластика. Член на СБХ. Участва в
национални и международни изложби на скулптурата (Япо-
ния, Ватикана и др.).
262
Надя Тошева Трифонова.
Актьор – кукловод. Родена на 20 август
1951 г. в Габаре. Завършила ВИТИЗ „Кр. Са-
рафов” (1976), специалност „Актьорско май-
сторство за куклен театър” в класа на проф.
Атанас Илков. Работила в Държавен куклен
театър – Стара Загора (1970-1972; 1976-
1983), Благоевград (1983-1985) и Централен
куклен театър – София (1985-1997). Хоноруван асистент
на проф. Атанас Илков в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1984-1988).
Носителка на национални и международни награди за кукле-
но актьорско майсторство.
Димитър Христов Генов.

Математик. Роден през 1937 г. в Габаре. Завършил Софий-
ския университет „Св. Климент Охридски“ (1960), специал-
ност „Математика“. Преподавател (гл. асистент) във ВИИ
„Карл Маркс“ (дн. УНСС) до 2010 г., катедра „ Математика“.
Има 27 научни публикации, съавтор е на учебници, методи-
чески ръководства и помагала, сред които: „ Сборник от за-
дачи по висша математика за икономически ВУЗ“ (1979), „
Ръководство по висша математика за икономически ВУЗ“
(1981) и др. Научните му интереси са в областите : теория
на вероятностите, математическо моделиране и числени
методи.
263
За Ивайло Никодимов и неговата книга
„История на село Габаре, Белослатинско“.
През последните две-три години в краеведските издания все

по-често започна да се появява като автор Ивайло Никодимов. До
2010 г. името му се свързваше предимно с
неговите изяви като карикатурист. Още
ученик, от 1984 г. той започва да рисува
карикатури, които публикува в регио-
нални и национални вестници и списания.
Участва в различни конкурси и изложби
за карикатура у нас и в чужбина, от ко-
ито печели престижни награди. От 2001
г. е член на СБХ, секция „Карикатура”. По-
настоящем сътрудничи на в. „Стършел” и
врачанския ежедневник „Конкурент”.
Познавам Ивайло Никодимов от години
като читател в отдел „Краезнание” на Ре-
гионална библиотека „Христо Ботев”, който все търсеше нещо
интересно, непрекъснато преглеждаше сбирката на „Старопечат-
ни, редки и ценни издания” в отдела. Мисля, че интереса му към
краеведските изследвания беше провокиран от книгите на Цани
Гинчев и на известният събирач и популяризатор на етнография-
та и фолклора на Северозападна България Димитър Маринов.
Ивайло Никодимов е роден на 11 октомври 1969 г. в гр. Бяла Сла-
тина. Детството му преминава в Габаре, родното село на баща
му, художника Никодим Ненов. От 1978 г. живее във Враца. През
1995 г. завършва Висшия институт по зоотехника и ветеринарна
медицина в Стара Загора, специалност „Ветеринарна медицина”.
Като ветеринарен лекар работи във фирма „Гергьовче” ООД – гр.
Враца от 1996 г.
Всеки, който е започвал да събира материали за написване ис-
торията било на рода или родното място знае колко продължи-
телен и трудоемък процес е това, но удовлетворението е голямо,
когато видиш плодовете на своя труд. Информацията се намира
в справочници, сборници, периодични издания, краеведски издания
и библиографски указатели, спомени, ръкописи, исторически про-
учвания на специалисти. Всичко това се съхранява във фондовете
264
на библиотеките, архивите и музеите. Цялостното им проучване
от един човек е трудно осъществимо. Самият Ивайло Никодимов
се сблъсква с този факт и както сам казва, „... това означава, че
настоящето издание не е пълно. Сигурен съм, че има редица важни
събития и факти, до които не съм стигнал. За сметка на това пък
съм се постарал отговорно, добросъвестно и безпристрастно да
изложа тези, които съм открил. Избягвал съм да правя анализи,
обобщения и изводи – нека всеки един читател да го направи сам
за себе си”. Постарал се е и го е постигнал – да бъде обективен при
разкриване истините за миналото на село Габаре, такива, какви-
то са били по онова време.
Както е редно в такива случаи започва с това, което вече е
публикувано в различни издания и които може да ползва – от проф.
Константин Попов „Говорът на с. Габаре, Белослатинско” (1956)
и „Местните имена в Белослатинско”(1960). Другият източник за
историята на селото е на Богдан Николов „От Искър до Огоста”
(1996).
След проучвателна работа с печатни и периодични издания, съх-
ранени в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Универси-
тетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски”, краеведския
каталог и картотека на отдел „Краезнание” на Регионална библи-
отека „Христо Ботев” – Враца, Ивайло Никодимов се насочва към
издирване на ръкописи, непубликувани материали от архивите,
спомени и разкази на съселяни. Така попада на ценни извори – пъ-
теписът на Цани Гинчев „Габерското езеро” (съхранен в архива на
БАН), „Етнографски изследвания на село Габаре, Белослатинско”
на Мария Михова (съхранени в Университетската библиотека на
СУ „Св. Климент Охридски”), ръкописна тетрадка от 1946 г., съх-
ранена и предоставена му от габрешанина Пешо Велчев Радулов и
други. От Държавен военноисторически архив – Велико Търново
издирва списъка на загиналите във войните от селото. При всяко
отиване в Габаре обикаля околностите на селото с бележник и
фотоапарат, записва спомени и разкази на свои съселяни и техни
наследници, близки роднини, води кореспонденция с габрешани, жи-
веещи в други селища на страната. Когато разбира, че през 80-те
години на ХХ в. Бенчо Бенчев (скулптор и учител, роден в с. Габаре),
е започнал да пише история на селото, която е останала незавър-
шена, Ивайло Никодимов издирва ръкописите му, които се намират
в различни хора. Част от тях любезно му предоставя за ползване
265
един друг събирач на историята на селото – Иво Йорданов, главен
редактор на вестник „Враца днес”. Предоставените ръкописи на
Бенчев представляват няколко глави от замислена книга – „Вмес-
то предговор” (3 стр.), „Габаре в древността” (3 стр.), „Габаре
след Освобождението” (5 стр.) и „Предвестници на читалищното
дело в Габаре” (8 стр.). В предговора Бенчев пише: „Порочно ще е
всяко подозрение, че гоним по-далечни цели от тая – да оставим
на децата ни данни и дати, над които живота непрекъснато сее
пепелта на забвението, да ги оставим като бащин дълг, та те –
нашите потомци, като знаят миналото в настоящето, да бъдат
улеснени при решаване задачите на бъдещето”.
Похвално е за един млад човек като Ивайло Никодимов, професи-
ята на когото не е свързана с краезнанието, да проявява интерес
и да започне сериозни краеведски изследвания. От 2002 г. започва
да събира сведения за бащиния си род в с. Габаре, историята на се-
лото, погребалните обичаи и по много други теми. В резултат на
отговорното му отношение към работата, с която се е захванал,
налице са отлични резултати. От материала, който е успял да
събере издава книгите „Под ореше столовато: 26 автентични пес-
ни от село Габаре, Белослатинско” (2010), „С навуща на краката:
Родът на Навущанете от село Габаре, Белослатинско” (2010), „За-
писки на Вълко Петков от с. Долна Кремена, Врачанско, за превзе-
мането на Одринската крепост 1913 година” (2010), „Войнишките
паметници в Белослатинско” (2011) и „Църквата Свети Архангел
Михаил в село Сухаче” (2012). Член-учредител е на Регионално
краеведско дружество – Враца (2009). Участва с доклади в регио-
налните краеведски конференции и самостоятелните краеведски
четения на дружеството.
За „История на село Габаре, Белослатинско” той споделя, че
„онова, което не съм постигнал е да напиша имената на всички
жители на селото, създавали неговата история”. Това обаче не на-
малява ни най-малко нейното значение. Ивайло Никодимов не само
изпълнява своя синовен дълг към родното село на баща си и родния
край, но неговите книги са стъпка напред в обогатяването на кра-
еведската книжнина за Врачанския край.
Блага Атанасова – председател на

Регионално краеведско дружество – гр. Враца
266
В книгата са използвани снимки от личните архиви на:
Атанас Йолов Петров (фиг. 29), Богомил и Цеца Димитрови Ко-

стови (фиг. 96), Весела Пелова (фиг. 53), Вълчо Георгиев Ценов
(фиг. 22-в, 45, 46, 47, 84, 85), Гинка Кунчева Караджова (фиг. 26),
Драгана Кирова Ташева (фиг. 62, 87), Иван Борисов Начев (фиг. 76),
Иван Вълчков Ташев (фиг. 35, 43, 83), Йонка Некулова Вуткова (фиг.
69), Кръстьо Нинов Кръстев (фиг. 25), Лиляна Атанасова Драгнева
(фиг. 37, 68), Надежда Влъчкова Вуткова (фиг. 44), Никодим Неку-
лов Ненов (фиг. 73), Огнян Цветанов Нанков (фиг. 22-б, 38), Симеон
Константинов Симеонов (фиг. 39, 82), Томо Иванов Томов (фиг. 88,
89),Цветана Василева Нинова (фиг. 63, 70, 71, 74), Цветко Йорда-
нов Цветков (фиг. 22-а), Цветан Петков Ценов (фиг. 95) и Facebook
(фиг. 24, 28, 49). Всички останали снимки (фиг. 3, 4, 5, 6, 7, 13, 21,
23, 30, 31, 32, 36, 42, 48, 50, 51, 52, 54, 55, 56, 57, 59, 60, 61, 64, 65,
66, 75, 86, 91 и 93) са заснети от автора в периода 2004 – 2010 г.
Използвани са и илюстративни материали от:

В е л к о в , Иван. Новооткрити старини // Известия на Българския археологиче-
ски институт , т. II, 1923-1924 - (фиг. 11)
В е с т н и к 100 години народно училище „ Г. С. Раковски ”- с. Търнак, Врачанско.
Брой единствен, 1967 – (фиг. 41)
Д о о с в о б о ж д е н с к и пътеписи. Съст.: Георги Клисаров. С., 1969 – ( фиг. 17)
И в а н о в , Александър. Врачанският край и Отечествената война 1944-1945 г.
Вр., 1990 – ( фиг. 27)
Л ю б е н о в а , Ива. И гробовете умират. С., 1996 - (фиг. 90)
Л ю б е н о в а , Ива. Особености на надгробната каменна пластика от XVIII и XIX
в. в Северозападна България // От Тимок до Искър. Сборник регионални проучвания
на българския фолклор. Т. 1. С., 1989 - (фиг. 94)
М и к о в , Васил. Материали от предисторическата епоха в България // Известия
на Археологическия институт , т. VII, 1932/33 - (фиг. 8)
Н а у ч н и приноси в памет на професор Константин Попов. Материали от
научната конференция „ 100 години от рождението на проф. Константин Попов“,
София, 29 – 30 ноември 2007 г. // Велико Търново, 2007 – (фиг. 58)
Н и к о л о в , Богдан. Враца – Окръжен исторически музей, С., 1968 - (фиг. 9)
Р а й к и н с к и , Иван. Врачанският край от Освобождението до прага на XX век.
Враца, 2002, ББСЗ № 19 – (фиг. 34)
Р е ч н и к на селищни имена и названия на административно – териториалните еди-
ници в Българските земи през XV – XIX в. Съст.: Стефан Андреев. С., 2002 - (фиг. 15)
Т у р с к и извори за българската история. Серия XV-XVI в. Т .II. Ч. 2. Съст.:
Н.Тодоров и Б.Недков. С.,1966 – (фиг.14)
Т у р с к и извори за българската история. Т. V. Съст.: Б. Цветкова и др. С., 1974 – (фиг. 16)
K a l i n k a , Ernst. Antike Denkmaler in Bulgarien, Wien, 1906 - (фиг. 10, 12)
K a n i t z , F. Donau bulgarien und der Balkan. II, B. Leipzig, 1882 – (фиг. 18 )
http://www.nucginchev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=19&Ite
mid=53 – (фиг. 20)
267
Благодаря на всички, които подпомогнаха работата ми по напис-
ването (2002 – 2010) и издаването (2012) на настоящата книга.
Посвещавам я на светлата памет на дядо ми Н˜кул Ненов Милов

– Навущански (1915 – 2002) и баба ми Иванка Петкова Милова (1914 –
2003), с много обич и носталгия по отминалото детство.

Авторът
268
СЪДЪРЖАНИЕ:
Част първа. Природо-географски особености

1. Географска характеристика .............................................................................. 3
2. Топонимия
2.1. Селищното име .................................................................................................. 5
2.2. Възвишения, местности и техните наименования ............... 5
2.3. Реки, кладенци, извори и техните наименования ...................... 9
2.4. Пещери, пропасти и техните наименования ............................... 14
Част втора. Селото от древността до наши дни

1. Праисторически и антични поселения в землището на днеш-
ното Габаре ........................................................................................................................... 19
2. Селището по време на Първата и Втората българска дър-
жава .............................................................................................................................................. 29
3. Селото в годините на Османското владичество
3.1. Селищни и демографски промени до края на XVIII в. ............... 32
3.2. Възникване на днешното село ............................................................... 40
3.3. Руско-турската война от 1877-1878 г. и освобождени-
ето на селото ...................................................................................................................... 51
4. Габаре от Освобождението до края на войните (1912-18)
4.1. Обществено-икономически и демографски промени .......... 54
4.2. Участие във войните (1912-1918) ..................................................... 59
5. Габаре между двете световни войни (1918-1945) ............................... 73
6. Селото в годините на социализма (1944-1989) ................................. 78
7. Габаре след 10-ти ноември 1989 г. ................................................................ 84
8. Родовете в селото ..................................................................................................... 88
Част трета
1. Местни органи на административната и съдебната власт
1.1. Габарска селска община .............................................................................. 91
1.2. Габарско мирово съдилище ....................................................................... 97
1.3. Габарски полицейски участък ................................................................ 99
2. Пощенска станция - Габаре ................................................................................. 100
3. Просвета и учебно дело
3.1. Училище „Христо Ботев” .......................................................................... 102
3.2. Допълнително земледелско училище .............................................. 111
3.3. Целодневна детска градина „Червената шапчица” ................. 114
3.4. Дом за деца и юноши „Асен Златаров” ........................................... 116
3.5. Селскостопански техникум „Георги Димитров” ..................... 117
3.6. Средно професионално техническо училище по промиш-
лен и енергиен монтаж „Петко Лалов” ........................................................... 118
269
4. Православие
4.1. Църквата „Успение на Пресвета Богородица” ......................... 121
5. Читалищно дело
5.1. Народно читалище „Зора” ......................................................................... 141
6. Здравеопазване
6.1. Здравеопазване при хората. Здравна служба – с. Габаре .. 158
6.2. Здравеопазване при животните. Участъкова ветеринар-
на служба – с. Габаре ........................................................................................................ 162
7. Кооперативно движение
7.1. Кредитна кооперация „Зора” – с. Габаре ........................................ 164
7.2. Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги
Димитров” – Габаре ........................................................................................................ 169
8. Обществени организации и сдружения в селото (1924-1947 г.).
Членски състав
8.1. Сдружение за застраховане на едър рогат добитък .......... 172
8.2. Запасно подофицерско дружество „Чаталджа” – с. Га-
баре ............................................................................................................................................... 173
8.3. Земледелско-стопанска задруга – с. Габаре ............................... 173
8.4. Габарско пчеларско дружество „Дреновица” ........................... 174
8.5. Габарско родителско-учителско сдружение при учили-
ще „Христо Ботев” ......................................................................................................... 174
8.6. Клон от съюза „Закрила на децата в България” – с. Габа-
ре .................................................................................................................................................... 175
8.7. Общо занаятчийско сдружение - с. Габаре .................................. 176
8.8. Клон на Българско дружество „Червен кръст” – с. Габа-
ре .................................................................................................................................................... 176
8.9. Дамски комитет – с. Габаре .................................................................... 177
8.10. Общо търговско сдружение – с. Габаре ...................................... 177
8.11. Юношеско туристко дружество „Дреновица” - с. Га-
баре ............................................................................................................................................... 178
8.12. Спортно дружество – Габаре. Спортен клуб „Спар-
так” – Габаре ......................................................................................................................... 178
8.13. Коневъдно дружество „Божур” – с. Габаре ............................... 179
8.14. Женско дружество – с. Габаре ............................................................ 180
9. Политически партии в селото (1879-1947). Членски състав
9.1. Консерватори и Либерали ............................................................................... 181
9.2. Българска социалдемократическа партия (БСДП) ..................... 182
9.3. Български земеделски народен съюз (БЗНС) .................................. 184
9.4. Българска комунистическа партия (тесни социалисти) .. 185
9.5. Работническа партия (РП) .............................................................................. 185
270
Част четвърта. Бит и традиции в края на XIX и първата поло-
вина на XX век.
1. Материална култура ................................................................................................ 187
1.1. Основни поминъци ........................................................................................... 187
1.1.1. Земеделие .................................................................................................... 187
1.1.2. Животновъдство ................................................................................. 189
1.1.3. Лозарство и винарство .................................................................. 191
1.1.4. Търговия ....................................................................................................... 192
1.1.5. Селски занаяти ....................................................................................... 193
1.2. Жилища ..................................................................................................................... 197
1.3. Облекло .................................................................................................................... 200
1.4. Храна ........................................................................................................................... 202
2. Духовна култура .......................................................................................................... 203
2.1. Мироглед и народна медицина ................................................................ 203
2.2. Календарни празници и обичаи ................................................................ 208
2.3. Оброци ....................................................................................................................... 219
2.4. Народно творчество
2.4.1. Песни ................................................................................................................ 224
2.4.2. Приказки ....................................................................................................... 242
2.4.3. Гатанки ......................................................................................................... 246
2.4.4. Пословици и поговорки ..................................................................... 247
2.5. Лични имена и прякори .................................................................................. 248
Част пета. Известни личности и съвременици родени в село

Габаре ......................................................................................................................................... 257
Блага Атанасова
За Ивайло Никодимов и неговата книга „История на село Габаре,
Белослатинско” ................................................................................................................... 264
271
Ивайло Никодимов
ИСТОРИЯ НА СЕЛО ГАБАРЕ, БЕЛОСЛАТИНСКО
Българска, първо издание

Печатни коли 17, формат 80/64/17
Печат МИКРОТЕСТ ООД
Враца, 2012 г.
ISSN 1314-3271

1611748660 - ИВАЙЛО НИКОДИМОВ. ИСТОРИЯ НА СЕЛО ГАБАРЕ

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

1611748660 - ИВАЙЛО НИКОДИМОВ. ИСТОРИЯ НА СЕЛО ГАБАРЕ

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Регионално краеведско дружество - Враца.

Поредица „От Дунав до Балкана“ №6.

На корицата: репродукция на картината „Пейзаж от Габаре“ –

© Ивайло Никодимов Некулов, автор, 2012 г.

Фиг. 1. Схема на урбанизираната територия на селото, махалите,

2.1. Селищното име

2.2. Възвишения, местности и техните наиме-

2.3. Реки, кладенци, извори и техните наимено-

Фиг. 4. Река Марла.

В землището на селото има голям брой пещери и про-

ра, обърната на изток”. През

СЕЛОТО ОТ ДРЕВНОСТТА ДО НАШИ ДНИ

1. Праисторически и антични поселения в земли-

Фиг. 8. Каменни брадви и чукове от Габаре (по Миков, 1932 /1933)

От надписа става ясно, че този жертвеник е посветен

D(OMINIS) N(OSTRIS) CON

От текста става ясно, че колоната е поставена по вре-

В края на V и началото на VI век Византия била подложена

Фиг. 14. Страница от тимарски регистър от 1479 г., където се споменава

Според Мария Михова днешното село Габаре е било засе-

През месец май 1877 г. руските войски навлезли в Румъ-

4. Габаре от Освобождението до края на войни-

4.1. Обществено-икономически и демографски

4.2. Участие във войните (1912-1918)

В Балканската (1912-1913) и последвалата я Междусъ-

Фиг. 21. Надгробия на загинали във войните (символични погребения) в

джа. Погребан край с. Кестенлик, Чаталджанско. На съпруга-

Фиг. 22. Участници във войните:

16. Трифон Стоев Ненчов. Канонир от 18-ти артиле-

раст 32 г. Женен, с 2 деца. Убит на 18 септември 1918 г. на

5. Габаре между двете световни войни

След завземането на властта от ОФ, в селото започна-

гари и 39 поляци. През 1979 г. на мястото на катастрофата е

7. Габаре след 10-ти ноември 1989 г.

След 10-ти ноември 1989 г. в рeзултат на демократич-

Таблица №1. Населението на село Габаре

Таблица №2. Справка за промените в административно-

Както вече стана дума, днешното село Габаре е заселено

Списък на габрешките родове: Арните, Бˆйчовци,

1. Местни органи на административната и съ-

Селската община в Габаре води своето начало от 1878 г.

Открито е в Габаре на 1 април 1908 г., като клон на Бе-

Фиг. 39. Петко Лалов (четвъртият отляво надясно), като адвокат в

1. 3. Габарски полицейски участък

Открит е през 1908 г. към Околийско полицейско управле-

2. Пощенска станция – Габаре

Със заповед №236 от 2 юни 1905 г. на Главна дирекция на

3. Просвета и учебно дело

Първото училище в Габаре било открито през 1866 го-

3. 2. Допълнително земледелско училище

Допълнителното земледелско училище било открито в

Земледелското училище се помещавало в старата сграда

Вутков Пеев – от с. Габаре и др. Допълнителното земледелско

3. 3. Целодневна детска градина

Първата детска градина в Габаре е открита към учили-

Фиг. 47. Занимания с децата на открито (60-те год. на XX в.).

3. 4. Дом за деца и юноши „Асен Златаров”

Открит е на 15 септември 1947 г., като общежитие –

Уедряването на селското стопанство, особено след Ап-

Фиг. 48. Сградата на Селскостопанския техникум „Георги Димитров”,

3. 6. Средно професионално техническо училище

Голямата нужда от средни технически кадри по промиш-

общежитие с триста легла и модерно обзаведена столова.